Самуел Ардити, 03.02.2012
Холокостът във Вардарска Македония и Беломорието през 1943 г. и неговото съвременно измерениеhttp://aliya.aliya-bg.org/index.php?option=com_k2&view=item&id=385:holokostut-vuv-vardarska-makedoniq-i-belomorieto-prez-1943-g-i-negovoto-suvremenno-izmerenie&Itemid=85Преписването на цялата отговорност върху България за депортирането на евреите от Македония и Тракия е явление, което се наблюдава в два различни периода. Интересно е, че между тези периоди има разлика от четири десилетия.През годините на Втората световна война в България има три явления, непознати в другите страни - съюзници на германския Райх:
1. България не изпраща своя войска на източния фронт;
2. България не скъсва дипломатическите отношения със СССР;
3. Нито един евреин от старите предели на България не е пратен в лагерите на смъртта.
Тази мъдра политика се ръководи от цар Борис III, който управлява посредством личен режим. В резултат на тази политика, валякът на войната не мина през България. Правителството в София изпрати три военни корпуса в Гърция и Югославия. Дадените жертви са много малко в сравнение със загубите, които можеха да настъпят, ако българската войска бе изпратена на източния фронт. Стопанството в тила работеше за фронта и много хора дори "трупаха пари". След 09.09.1944 г. българският народ почиташе паметта на отровения от Хитлер монарх. Новият режим трябваше спешно да очерни лика на цар Борис III. Затова се измисли легендата за един цар, който е антисемит, вампир и гонител на евреите.
Най ефикасното обвинение срещу България можеше да бъде ХОЛОКОСТА на евреите от Тракия и Македония, без да се спомене даже и присъствието на вермахта и Гестапо в тези земи. Евреите от еврейската секция при ОФ дават алиби на техните другари българи от БРП, БКП и БСП.
Минават над четиридесет години. По бряговете на Вардар обаче не само Йованка бели платно, но бившите удбаджии измислят една нова държава на име Македония, един нов език и една нова история. Мартири и мъченици са най-добрата сплав за един нов и измислен народ. При него евреите са всъщност македонци, пратени на ужасна смърт от един жесток български монарх. За тази цел се изопачават фактите, фалшивицира се историята, в полемиката се употребява най-евтината демагогия. Македонските "обвинители" на България боряват със същата техника на" историците", завършили школата на Жданов. Напоследък се води една страшна антибългарска кампания по целия свят с измислени обвинения срещу България по повод Холокоста във Вардарска Македония и Беломорието през 1943 г. Начело на тази кампания стоят сръбски и гръцки евреи. Пригласят им български евреи от лявото пространство. Но най-важните диригенти на хора са бившите удбаджии от Скопие.
Именно срещу тази добре организирана кампания излиза Спас Ташев с неговия добре снабден с факти и документи анализ. Моят баща Бениямин Ардити ме научи, че точно така се пише история. Всички други писания са чиста политика и публицистика. "Историците"от Скопие пренебрегват фактите. За тях спасяването на 48000 български евреи е едно непознато и не-важно събитие. Спас Ташев по най-трудолюбив начин и съвестно е събрал исторически материали, някои познати, а други неизвестни до сега.
С оглед на тъжната действителност, в която официалните представители на Република България са дълбоко заспали на поста си, можем да обявим, че Спас Ташев е българския Дон Кихот, който се бори с вятърните мелници. По-правилно е, че той е момчето, което вика: "царят е гол". Кой не знае, кой не познава факта, че в новите земи не българската администрация, а германците бяха господари? Всички знаят, че евреите в Тракия и Македония не бяха български поданици, а съответно поданици на Гърция и Сърбия. За тези въпроси българи и евреи тайно мислят и шепнат, но не смеят да говорят и протестират. Спас Ташев най-после вдига завесата. В полемиката с обвинителите на България той доказва следните точки:
- Антиеврейския закон за защита на нацията е наложен от германските власти, след голямо съпротивление на цар Борис.
- Докато евреите от южна Добруджа получават българско гражданство, под германски натиск евреите от Тракия и Македония остават сръбски и гръцки поданици.
Присъединяването на България към Тристранния пакт е наложено от германците след съпротива на цар Борис.
- Десантът на фелдмаршал Лист на реката Дунав при Русе е нарушаване на суверенитета на България. Страната фактическа е окупирана, но остава с привидно самостоятелно управление.
Вермахтът напада и превзема Гърция и Югославия. Първата окупация е най-важна от гледна точка на международните закони.
- Българската войска в новите земи е подчинена на германското командване.
- Анексирането на Тракия и Македония, както е представено от правителството на Богдан Филов, не е признато от германците. Те разглеждат тези земи като своя окупационна зона с временна българска гражданска администрация.
- Хитлериските войски пребивават в Беломорието и Вардарска Македония от 1941 г. до тяхното отстъпление през септември 1944 г. Двете области попадат под смесена българо-германска юрисдикция.
- Еврейското население в новите земи не служи в трудовите групи, както служат като "трудоваци" евреите от стара България. Значи те са третирани като „чужди” евреи.
- Съдбата на еврейското население в двете области се решава от германците чрез германското посолство в София, където служеха неговите пратеници Бекерле и Данекер.
- Вдвигател на депортацията е Адолф Бекерле, германския пълномощен министър в София, който влиза в преговори по въпроса с българските власти.
- Прочутата конференция във Ванзее определя, че в България живеят 48000 евреи – толкова, колкото е броят на евреите в стара България. Евреите от новите земи не се разглеждат като български евреи.
- Съюзниците успяват да заблудят Хитлер, че техният десант ще стане в Гърция.7-ма българска дивизия в Северна Гърция минава под германско командване. В същото време германците гледат на Вардарска Македония като на район от бивша Сърбия.
- Прочутото споразумение Белев –Данекер е фалшивицирано от комисаря по еврейските въпроси Белев. В основата на тази фалшификация е желанието на Белев да депортира 8600 български евреи. Значи българското правителството никога не решило да изсели евреи с българско гражданство. Споразумението е груба фалшивикация.
- Белев действа под пряко германско ръководство. Той получава заповеди от Адолф Бекерле, а не от управата на МВР. Македония и Тракия като военни зони са подчинени на немското командване.
Охраната на влаковете, които возят нещастниците към Полша, е германска, а не българска. Трите депортации от Македония за Полша са съпроводени от германски войници и полицаи, командвани от германски офицери. Спас Ташев прилага оригинални снимки, които доказват това черно на бяло.
- Адолф Бекерле е арестуван от Червената армия. Той е изпратен в прочутия затвор Лубянка в Москва.Там той признава, че постига изселването на евреите от Македония и Тракия чрез натиск върху българските власти.
- Македонската съпротива не прави никакъв опит да нападне транзитния депортационен лагер "Монопол" в Скопие. Прочутите партизани на Тито даже не си мърдат пръстите да нападнат влаковете, които минават през Сърбия по един и същи маршрут към лагерите на смъртта. Приложени са снимки, в които ясно се виждат германски войници, участвали в изселването и охрана на конвоите.
- Само българи спасяват евреи. Виж спасяването на Скендер Бей - Рафаел Камхи в Солун. Цар Борис изпраща своя личен адютант да го освободи и докара в София. За спасяването на евреите тоже работят и дейците на ВМРО в Скопие.
- Софийският митрополит Стефан е казал в заседанието на Светия Синод, че за беломорските евреи намесата на църквата се оказала неефикасна, защото те били третирани като чужди, а не като български граждани. Това са думите на духовник, който е живял в онази епоха, без никакво по-късно влияние на „историци”, родени след 1945 г.