Реакции и во меѓународните весници: БГ БЕН, 8 май 2010 (стр. 6)
Продължава унищожаването на българските културно-исторически паметници в МакедонияОт своето създаване през май 2008 г. Българският културен клуб – Скопие, събира данни за българските паметници, гробища и надгробни плочи в Република Македония. Документирали сме много смущаващи случаи на умишлено унищожени паметници. Това не са изолирани случаи и показват държавна политика на безмилостно отношение към българското културно-историческо наследство в Република Македония. Протестираме срещу тази нецивилизована практика и равнодушието на съответните институции. По тази причина нашата организация поставя под въпрос тяхната откровеност относно ефективното въвеждане на европейските ценности и стандарти.
Предоставяме ви детайлна документация за някои от унищожените български паметници. Най-възмутителните примери са накратко обяснени по-долу.
Приложение А (на снимката) показва фотографии от гроба на свещеник Илия Габровалиев в двора на църквата в село Робово, Струмишко. На надгробната плоча пише: “един от първите борци за българщината в Струмишко”. Думата “българщината” е грубо заличена.
Фотографиите В.1 и В.2 показват църквата “Света Неделя” в Битоля и надписа на нейния вход. На надписа пише: “Тоя святи храм на пресвятая и славна великомученица Неделя се издигна от основание с иждивението на Българите про владикованието на Високопросвещенния г-нъ Венедикта Византийский, който я освети. Битоля 13 октомври 1863 год.” Думата “Българите” е заличена.
В двора на тази църква се намират Илинденските гробища на борците за свобода, сражавали се по времето на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Гробищата са в ужасно състояние и са почти
изоставени. Както показват допълнителните фотографии, оригиналната надгробна плоча на войводата Димко Николов е унищожена и е подменена с нова, написана с азбуката след 1945 г. На оригиналния надпис, написан на български език, пише “вечна ти памет, мило българ-
ско чедо”. Частта от надписа, в която пише “мило българско чедо” е заличена.
Приложението С съдържа фотографии на някои от деветте български военни гроба от Първата световна война на гробищата в Струмица. Трагичното положение на гробовете е очевидно. Някои са умишлено унищожени или повредени. Части от епитафиите са изцяло
променени или заличени, особено думи, които се отнасят до българското отечество, но също така и емблематичната
българска буква “ъ”.
За разлика от възстановените британски, германски и френски военни паметници, македонските власти не позволяват възстановяването на тези и други български паметници, което е явно доказателство за двойните стандарти.
Учебниците, използвани от македонската образователна система, съдържат пристрастни идеологически твърдения, напомнящи терминологията на Студената война, които представят съседите им като неприятели, и това определено ще доведе до повишаване на напрежението със съседните държави и ще продължи да създава вътрешни разделения.
Главната отговорност на политици и медии е да допринасят за култура на взаимно уважение, разбиране, доверие и толерантност. Това може да бъде установено чрез взаимно честване на общи исторически събития със съседните държави-членки на ЕС, като съществена първа стъпка към по-добро разбиране на историята и поддържане на добросъседски отношения. Ние сме дълбоко убедени, че по такъв начин остатъците от старата коминтерновска политика на Балканите, както и неотдавнашният феномен на т.нар. “антиквизация” ще бъдат оставени в миналото.
Унищожаването на паметници не би трябвало да се случва в държава, която се стреми да стане член на ЕС и НАТО. Поради тази причина почитателно апелираме за възстановяване, запазване и поддържане на паметниците, които принадлежат на българското културноисторическо наследство.
(Писмото е изпратено до президентите, министър-председателите, министрите на външните работи и министрите на културата на Република Македония и Република България, чуждестранните посолства в Република Македония, председателя на Европейската комисия Жозе Мануел-Барозу, председателя на Европейския парламент Йежи Бузек, генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, комисаря за човешки
права на Съвета на Европа Томас Хамамберг, комисаря по разширението Щефан Фюле, посланика на ЕС в Република Македония Ерван Фуере, българските евродепутати.) 