Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: На денешен ден  (Прочитано 211935 пати)

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
На денешен ден
« на: Јули 19, 2009, 09:36:03 »


1923 г.   19 юли

Конституционният блок се саморазпуска под натиска на военните, ВМРО и правителството.
Конституционният блок (КБ) е политическа групировка, образувана на 6 юли 1922 г. от Обединената народнопрогресивна, Демократическата и Радикалната партия. Поставя си за задача да сплоти десните политически сили в страната против управлението на Българския земеделски народен съюз и растящото влияние на Българската комунистическа партия. Служи си с легални средства против правителството на Александър Стамболийски. За неговото събаряне КБ проектира свикването на три събора на своите привърженици: в Търново (днес Велико Търново), Пловдив и София. Първият от тях е насрочен за 17 септември 1922 г. Под натиска на народните маси и при мълчаливата подкрепа на БКП правителството на БЗНС свиква на същата дата в Търново конгрес на цвеклопроизводителите от цялата страна, на който са призовани да присъстват най-вече земеделските дружби от Северна България. Въпреки готвения им удар блокарите не се отказват от провеждането на акцията, за което после съжаляват. На път за старопрестолния град водители на КБ са нападнати на някои гари в Северна България и малтретирани от съмишленици на БЗНС. Когато пристигат в Търново, те са на практика лишени от каквато и да е възможност за публична изява. Един от тях – Ат. Буров, прави опит да се промъкне със свои привърженици откъм Горна Оряховица, но среща въоръжен отпор и е принуден не само да се оттегли назад, но и да емигрира незабавно вън от пределите на страната. Примерът му е последван и от бившия лидер на Народната партия Ив. Ев. Гешов. Останалите водачи на КБ са задържани още в Търново (а онези, които не били там са арестувани в столицата) и хвърлени в един от софийските полицейски участъци с намерение да бъдат изправени пред Държавен съд в качеството им на министри в кабинетите на Ив. Ев. Гешов и д-р Ст. Данев (1911-1913 г.) и на Ал. Малинов (1918 г.) като виновници за двете национални катастрофи, така както е направено и с министрите от кабинета на д-р В. Радославов. След извършената окупация на Кюстендил през декември 1922 г. от отряд на Вътрешната македонска революционна организация задържаните лидери са прехвърлени от София в Шуменския затвор. Поради извършения държавен преврат на 9 юни 1923 г. те не са съдени. Скоро след правителствената промяна те са пуснати на свобода. След образуването на Демократическия сговор на 10 август 1923 г. КБ престава да съществува окончателно, макар че на практика това става още в началото на август 1923 г., когато две от влизащите в него партии – Демократическата и Радикалната, се обединяват в т. нар. Съюз на демокрацията, а Обединената народнопрогресивна партия се влива в малката организация на деветоюнските дейци – Народен сговор, и престава да съществува като самостоятелна политическа формация.
« Последно менување: Јули 19, 2009, 09:40:51 disidente »
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #1 на: Јули 19, 2009, 09:42:52 »

1912 г.   19 юли

ВМРО извършва атентат в Кочани. Убити са 9 души. При последвалите османски репресии са убити 40 души, а 250 са ранени. Засилват се антитурските настроения.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #2 на: Јули 20, 2009, 12:46:02 »

Илинден е !  ::)
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #3 на: Јули 20, 2009, 12:49:33 »

На 19 юли 791 г. българската армия, командвана от кан Кардам побеждава в битката при крепостта Маркели

http://focus-news.net/?id=n1225116

На 19 юли 791 г. българската армия, командвана от хан Кардам побеждава в битката при крепостта Маркели (Карнобат). Военните действия са предприети по инициатива на византийския император. Българите посрещат византийската войска и в сражение й нанасят поражение. Загиват много ромейски войници и военачалници.
Хан Кардам е прабългарски хан. Той идва на престола след бягството на хан Телериг във Византия. Управлява в годините 777-802 г. Отначало поддържа мирни отношения с византийците, но те са нарушени през 785 г., когато императрица Ирина започва да укрепва някои крепости по границата с българската държава. През 791 г. в битката край Проват (североизточно от Одрин) византийските войски претърпяват поражение от българските, които са предвождани от самия Кардам. През следващата година император Константин VI предприема нов поход срещу България. Неговите войски са посрещнати от Кардам при крепостта Маркела (край дн. Карнобат) и отново са разбити. Византия отправя искане за мир, като се задължава да плаща на България годишен данък. Впоследствие императорът се отказва от договора и през 796 г. предприема нов поход срещу България. От своя страна Кардам нахлува в Тракия и пресреща византийските войски северозападно от Одрин. В продължение на 17 дни двете войски не се влизат в сражение и Кардам се връща обратно в столицата си Плиска. Успява да укрепи авторитета на ханската власт сред прабългарската военно-племенна аристокрация. Наследен е от хан Крум (803 г.-814 г.). Хан Кардам умира през 802 г.
« Последно менување: Јули 20, 2009, 12:53:41 ohrid1941 »
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #4 на: Јули 20, 2009, 12:54:44 »

Илинден е !  ::)

Св. пророк Илия
Празнува се на 20 юли (Илинден)
Разрешава се вино и елей.
http://www.pravoslavieto.com/life/07.20_sv_prorok_Ilia.htm
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #5 на: Јули 20, 2009, 01:45:11 »

Информационна агенция "Фокус", 20.07.2009
ИЛИНДЕН

Това е празник в деня на светия пророк Илия (името вероятно е от хетолувийски произход), когото според Стария завет баща му видял на сън да побиват с огън и кърмят с пламък. Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същият образ рисува и иконографията - св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали „летни гръмотевици, летни трескавици". Св. Илия е господар на летните небесни стихии гръм и градушка. Светецът ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата. Светкавиците са огнените стрели, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му. Св. Илия дава дъжда и росата. Наричат го Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодол. Св. Илия се смята за силен, властен и сръдлив, затова сестра му (или двете му сестри) никога не казва на светеца кога е неговият празник - ако знае, би сторил чудеса на този ден. Среща се представата за Илинден като повратен момент в годишното време - в Гевгелийско Празникът се нарича „сред лято". По Черноморието казват, че на този ден „морето се обръща", т.е. променя се, става бурно и студено. Илинден се тачи като ден на най-важния светец градушкар. Спазва се строго забраната за работа. Устройват се селски сборове, колят се курбани. На много места принасят в жертва стария петел, като го колят на къщния праг и по него гадаят за плодородието, късмета на къщата, женитбата на младите. В планинските части на Южна България за общоселския курбан се коли бик. Жертвоприношението се прави на оброчище или при вековно дъбово дърво около селището. Обредно-магическите практики около жертвоприношенията на Илинден според народното схващане могат да предпазят посевите от гръм, градушка и същевременно да осигурят необходимата за тях влага. Илинден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии и керемидари. Последните правят срещу този празник колела от неизсушени керемиди, за които смятат, че са от колата на св. Илия. Кръгът и петелът като слънчеви символи насочват към характеристиката на светеца и неговия празник. Св. Илия е своеобразен наследник на езическите богове на гръмотевицата и дъжда Зевс, Перун, Тангра, Тор, като древните езически представи се приспособяват постепенно към култа на християнския светец.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #6 на: Јули 20, 2009, 01:47:00 »

Информационна агенция "Фокус", 20.07.2009
† Житие и чудеса на свети пророк Илия (Илинден)



По достоверно предание родината на светия Божий пророк Илия била Галаадската страна, от страната на Йордан, граничеща с Арабия. Градът, в който се родил, се наричал Тесвит, откъдето и Илия е наречен Тесвитянин. Илия произлизал от Аароновия род. Баща му се казвал Савах. Раждането на Илия било ознаменувано с видение, което имал баща му. По същото време, когато майката на Илия го раждала, Савах видял светлосияйни мъже, които разговаряли с младенеца, повивали го с огън и го кърмели, като слагали в устата му огнен пламък. Изплашен от това видение, Савах отишъл в Йерусалим и разказал на свещениците за видението. Тогава един от тях, който бил прозорлив, казал на Савах:
- Не се бой от видението за твоя син, но знай, че този младенец ще бъде съсъд на Божията благодат; словото му ще бъде като огън. силно и действено, велика ще бъде и ревността му за Господа, и животът му ще бъде благоугоден на Бога и той ще съди Израиля с меч и с огън.
Такива били знамението при раждането на Илия и предсказанието за него, показващо какъв ще стане, когато възмъжее.
Като произхождащ от свещенически род, Илия получил възпитанието и образованието си между свещеници. Като се отдал на Бога от най-ранна възраст, той възлюбил девствената чистота, в която пребивавал като Божий ангел, непорочен пред Бога, чист по душа и тяло. Като обичал да размишлява за Бога, той често се отдалечавал за безмълвие в пустинни места, където в топла молитва дълго беседвал насаме с Бога, горейки, като серафим, от пламенна любов към Бога. И самият Илия бил обичан от Бога, защото Бог обича тези, които Го обичат. Илия бил удостояван с милостиви беседи с Бога и вследствие на равноангелния си живот, придобил велико дръзновение пред Него: Илия получавал всичко, за което молел Бога, тъй като бил намерил благоволение пред Него. Като слушал и виждал, от една страна, извършващите се в развратения Израил беззакония: царете - пребиваващи в богопротивно нечестие, съдиите и старейшините - непостъпващи според истината, народа - служещ на идол-ски мерзости и тънещ във всякакви духовни и тлесни пороци. без страх и боязън от Бога, принасящ синовете и дъщерите си в жертва на бесовете; а от друга - ревностните почитатели на истинния Бог - претърпяващи всякакви притеснения и гонения, дори до смърт - за всичко това пророкът силно скърбял със сърцето си: той ту оплаквал гибелта на такова безбройно множество човешки души, ту негодувал срещу жестокото гонение срещу праведните, а особено скърбял и страдал с душата си за безчестието, нанасяно на истинния Бог от страна на нечестивите хора и все повече и повече се изпълвал с ревност за Божията слава. Преди всичко Илия молел Бога да обърне грешниците към покаяние. Но тъй като Бог изисква от грешните хора доброволно обръщане, а в ожесточените сърца на израилтяните нямало такъв стремеж към добро, пророк Илия, като възревнувал силно за Божията слава и за спасението на хората, молел Бога да накаже временно Израил, така че поне с това средство да ги отклони от нечестието. Но като знаел в същото време, че Господ, поради Своето човеколюбие и дълготърпеиие, не е бърз в наказанието, Илия, поради голямата си ревност за Него, се осмелил да моли Бога да заповяда на него, на Илия, да накаже законопрестьпниците, като предполагал, че те ще се обърнат към покаяние, ако бъдат наказани от човек. И Илия молел неотстъпно Бога за това, докато не получил моленото от всещедрия Господ. Премилостивият Господ, като чедолюбив баща, не искал да опечали любимия Си слуга, който Му служел синовно и не нарушавал дори и най-малката Му заповед; но тъй като Илия Му бил послушен във всичко и никога с нищо не Го прогневявал, то и Бог внимавал към молитвите на Своя верен раб, като не го опечалявал с неизпълнението им.
По това време в Израил царувал беззаконният цар Ахав, който имал Самария за свой столичен град. Ахав се оженил за Иезавел, дъщеря на сидонския цар Етваал. Иезавел, като езичница, донесла със себе си в новото си отечество идол на сидонскня бог Ваал. А Ахав построил за него капище в Самария и му въздигнал там жертвеник, самият той му се покланял като на бог и принуждавал всички израилтяни да се кланят на този идол. С това той скоро развил до крайност идолопоклонството в своето царство, с което прогневил Господа повече от всички други царе, царували преди него над Израиля. И ето при този цар отишъл Божият пророк Илия, изпълнен с ревност по Бога, и го изобличил в заблуждение - че той, като оставил Израилевия Бог, сам се покланя на бесовете и заедно със себе си влече целия си народ към гибел. Като видял, че парят не слуша неговите увещания, светият пророк прибавил към думите дело, като предал на наказание царя богопротивник и неговите поданици.
Той казал:
- Жив Господ, Бог всемогъщ, Бог Израилев, пред Когото стоя. През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума.
Като казал това, Илия си тръгнал от Ахав и по думата на пророка небето се заключило и настанала суша: нито една капка дъжд или роса не паднала на земята. Вследствие на сушата зърнената реколта била изключително слаба и настъпил глад.
Но когато свети Илия видял, че Ахав, подобно на фараона, остава ожесточен и не само не мисли да остави нечестието, но напротив, все повече и повече затъва в бездната на злото, преследва и дори убива хората, които с живота си благоугаждат на Бога, продължил наказанието на другата и на третата година.
След като изминали три бездъждовни и гладни години, всеблагият Бог, като видял Своето създание съвършено загиващо на земята от глад. се умилостивил и казал на Своя раб Илия:
- Иди и се яви на Ахав; Аз искам да помилвам творението Си и по твоята дума ще пратя дъжд на изсъхналата земя, ще я напоя и ще я направя плодородна. Ахав вече е склонен да се покае, търси те и е готов да те послуша за всичко, което му заповядаш.
Пророкът веднага се отправил от Сарепта Сидонска към Самария, столичния град на Израилското царство.
Когато видял Илия, поради затаената в него злоба към пророка, не можал да се въздържи от жестока дума и казал на Илия:
- Ти ли си (този), който смущаваш Израиля?
А Божият пророк безстрашно му отговорил:
- Не аз смущавам Израиля, а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци.
След това Божият пророк, като имал в себе си силата на Божията помощ, започнал с власт да заповядва на паря, като казал:
- Сега прати и събери при мене цял Израил на планината Кармил и четиристотин и петдесетте (безсрамни) Ваалови пророци, които се хранят от трапезата на Иезавел. (Нека встъпят с мен в спор за Бога и ще видим кой е истинският Бог.)
Царят веднага разпратил пратеници по цялата израилева земя, събрал безчислено множество народ и свикал на планината Кармил всички нечестиви пророци и жреци, и самият той отишъл там.
Тогава Божият ревнител Илия, като застанал пред събралите се, се обърнал към царя и към целия израилски народ със следните думи:
- Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ (Бог. Който ви изведе със силната Си ръка от Египет) е Бог, вървете след Него; ако ли Ваал - вървете след него.
Народът мълчал, а и не можел да отговори нищо, защото всеки израилтянин бил изобличаван в заблуда от собствената си съвест.
Тогава Илия продължил:
- Ето какво: за да разберете днес кой е истинският Бог, правете това, което ви заповядам. Вие виждате, че само аз останах пророк Господен: вие убихте всички други пророци; виждате също колко много са тук Вааловите пророци. И така, дайте ни две телета за жертвоприношение, едното - на мен, а другото - на Вааловите жреци; но огън да не се подклажда. Върху чиято жертва падне огън от небето и я запали, богът на този пророк е и истинският Бог и всички трябва да Му се поклонят, а тези, които не Го признаят, нека бъдат предадени на смърт.
Като изслушал тези думи. целият народ одобрил решението на Божия пророк и казал:
- Нека бъде така; решението ти е добро.
Когато телетата били доведени при събранието, свети Илия казал на нечестивите Ваалови пророци:
- Изберете си едно теле и първо вие пригответе жертвата, понеже сте много, а аз съм сам и ще я приготвя после. Като положите телето върху дървата, не подклаждайте огън, а се молете на вашия бог Ваал да изпрати огън от небето и да запали жертвата ви.
Безсрамните пророци така и направили. Като хвърлили жребий, те взели телето, издигнали жертвеник, сложили на него достатъчно количество дърва, заклали телето, разделили го на части, положили ги върху дървата на жертвеника и започнали да се молят на своя Ваал да изпрати огън върху жертвата им. Те призовавали името му от сутринта до пладне, като викали:
- Чуй ни, Ваале. чуй ни!
Ала нямало ни глас, ни отговор. Те започнали да скачат около жертвеника, но всичко било напразно.
Преди настъпването на вечерта свети Илия Тесвитянин им казал:
- Замълчете и престанете; вече е време и аз да извърша своето жертвоприношение.
Поклонниците на Ваал се спрели. Тогава Илия, като се обърнал към народа, казал:
- Приближете се до мене!
Всички се приближили до него. Пророкът взел дванадесет камъка, според броя на израилевите колена, съградил от тях жертвеник на Господа, след това, като сложил дърва върху жертвеника, разсякъл телето на части, положил ги върху дървата, изкопал окоп около жертвеника и заповядал на хората да напълнят четири ведра вода и да ги излеят върху жертвата и върху дървата; така и направили. Илия заповядал да повторят; повторили. Заповядал за трети път да направят същото; и го направили. Водата се разляла около жертвеника, а окопът се напълнил с вода. И като устремил взора си към небето, Илия извикал към Бога и казал:
- Господи, Боже Авраамов, Исааков и Иаков! Чуй ме днес. Господи, чуй Твоя раб и изпрати от небето огън върху жертвата, за да познаят днес всички тия човеци, че само Ти Си Бог Израилев и че аз съм Твой раб и на Тебе принесох тази жертва! Чуй ме, Господи, отговори ми с огън, за да се обърнат към Тебе сърцата на тези хора!
И огън Господен паднал от небето и унищожил всесъжението и дървата, и камъните, и пепелта, и дори водата, която била в окопа - всичко било унищожено от огъня. Като видял това, целият народ паднал по лице на земята и казал:
- Наистина, само Господ е Бог и няма друг Бог освен Него! Илия казал на народа:
- Хванете Вааловите пророци, така че нито един от тях да не избяга.
Народът изпълнил заповедта му и Илия ги отвел при потока Кисон, който се вливал с водите си във Велико море. Там той ги изклал със собствените си ръце и хвърлил нечестивите им трупове във водата, за да не се оскверни с тях земята и за да не се зарази въздухът със смрад от тях. След това свети Илия наредил на цар Ахав по-бързо да пие и да яде и да впряга конете в колесницата, за да тръгне на път, защото скоро ще завали силен дъжд, от който всичко ще подгизне. Когато Ахав седнал да яде и да пие, Илия се изкачил на планината Кармил. Като се навел към земята, той сложил лицето си между коленете и се помолил на Бога да изпрати дъжд на земята. Веднага след молитвата му небесата, като с ключ, се отворили и паднал голям дъжд, който намокрил всички и обилно напоил зажаднялата земя. Тогава Ахав, като осъзнал заблуждението си, по пътя към Самария оплаквал греховете си.
Нечестивата царица Иезавел, жената на Ахав, като узнала за всичко станало, страшно се разгневила на Илия за избиването на базсрамните й пророци и като се кълняла в своите богове, изпратила ла му кажат, че тя ще го убие на следващия ден в същия този час, в който Илия убил пророците на Ваал.
Поради заплахите на Иезавел той избягал във Вирсавия, в Иудейското царство, и отишъл в пустинята сам.
А Господ, като утешавал Илия в скръбта му, му открил, че не целият израилев народ е отстъпил от Него, но Той има седем хиляди тайни Свои раби, които не били прегъвали коленете си пред Ваал. Заедно с това Господ възвестил на Илия предстоящата наскоро гибел на Ахав и Иезавел и на целия им дом и заповядал на Илия да помаже за цар над Израиля елин достоен мъж. на име Ииуй, който щял да изтреби целия Ахавов род, а Елисей - да помаже за пророк. Като утешил така Своя раб, Господ си тръгнал от него. А Божият угодник, но Господнята заповед, тръгнал от Хорив, срещнал на пътя Сафатовия син Елисей, който орял земята с дванайсет чифта волове. Като хвърлил кожуха си върху него, свети Илия му обявил Господнята воля, нарекъл го пророк и му заповядал да тръгне след него.
А когато наближило времето, в което Господ определил да вземе при Себе Си Илия жив, в плът, Илия и Елисей отивали от град Галгал в град Ветил. Като знаел по Божие откровение за приближаващото се вземане на небето. Илия искал да остави Елисей в Галгал, като смирено криел от него предстоящото си
прославяне от Бога. Той казал на Елисей:
- Остани тук. защото Господ ме праща във Ветил.
А свети Елисей, който също по Божие откровение знаел за това. което щяло да стане, отговорил:
- Жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя.
И двамата отишли във Ветил. Синовете пророчески, които живеели във Ветил, отишли при Елисей насаме и му казали:
- Знаеш ли. че днес Господ ще възнесе твоя господар над главата ти?
Елисей отговорил:
- И аз зная, мълчете.
След това Илия казал на Елисей:
- Остани тук, а мен Господ ме праща в Иерихон.
Елисей му отговорил:
- Жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя.
И отишли двамата в Иерихон. Синовете пророчески, които били в Иерихон, се приближили до Елисей и му казали:
- Знаеш ли. че днес Господ ще вземе от теб твоя господар и ще го възнесе над главата ти?
Елисей отговорил:
- Вече разбрах, мълчете.
Свети Илия отново казал на Елисей:
- Остани тук, защото Господ ме праща на Йордан.
А Елисей казал:
- Жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя.
И тръгнали заедно. На известно разстояние след тях вървели петдесет човека от пророческите синове. Когато двамата свети пророци стигнали до Йордан, Илия взел кожуха си, свил го и ударил с него по водата, водата се отдръпнала на две страни и двамата преминали Йордан по сухо. Като преминали реката, Илия казал на Елисей;
- Искай каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе.
Елисей отговорил:
- Моля духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене.
Илия казал:
- Мъчно нещо искаш; но ако видиш как ще бъда взет от тебе, ще стане по твоему; а, ако не видиш, няма да получиш.
Както вървели и разговаряли, внезапно се явила огнена колесница и огнени коне и ги разделили един от друг, при което Илия във вихрушка бил взет на небето.
А Елисей гледал и възкликнал:
- Отче, отче! Колесница на Израиля и негова конница! (С тези думи той като че ли казвал: ти, отче, беше цялата сила на Израил: с твоята молитва и с твоята ревност ти помогна на Израилското царство много повече, отколкото са му помагали голямо множество военни колесници и въоръжени конници). Елисей повече не видял Илия. Тогава той хванал дрехите си и в скръбта си ги раздрал. Скоро до нозете му паднал хвърленият отгоре кожух на свети Илия. Като го вдигнал, Елисей се спрял край брега на Йордан и като разделил с него, подобно на Илия, водата на две страни, преминал по сухо и станал наследник на благодатта, действала в неговия учител. А светият Божий пророк Илия, взет с плътта си на огнена колесница на небето и досега е жив в плът, пазен от Бога в райските селения. Видели са го тримата свети апостоли по времето на преображението на Господ на Тавор и обикновените смъртни хора отново ще го видят преди второто пришествие на Господа на земята. Избягнал смъртта от меча на Иезавел, тогава той ще пострада от меча на антихриста и вече не само като пророк, но и като мъченик, ще се удостои в лика на светиите с по-голяма от сегашната чест и слава от праведния Въздаятел - Бога, Един в три Лица, Отец и Син, и Свети Дух, на Когото отдаваме чест и слава сега и винаги, и във вечни векове. Амин.
Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #7 на: Јули 25, 2009, 09:51:48 »


811 г.

В нощта на 25 срещу 26 юли българите предвождани от хан Крум нанасят пълен погром на византийската войска в сражението при Върбишкия проход. В сражението загива византийския император Никифор І Геник заедно със своите военачалници. След сражението Крум заповядва да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни е държана на показ, набита на кол. След това, пак по негова заповед, черепът на императора е обкован със сребро. С него Крум пие наздравица в чест на своята победа. Победата при Върбишкия проход е един от най-големите върхове на българското военно изкуство през средните векове. България става достоен противник на могъщата Византийска империя.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #8 на: Јули 26, 2009, 10:15:33 »

Денят 26 юли: Катастрофално земетресие в Скопие отнема живона на над 1000 души

http://society.actualno.com/news_253214.html
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #9 на: Јули 28, 2009, 01:03:10 »

1914 г.

Започва Първата световна война, след като Австро-Унгария обявява война на Сърбия точно един месец след убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево.
Първата световна война ( 1914-1918 г.) е война между две големи европейски групировки - Тройният съюз и Съглашението.
Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария изпраща ултиматум на Сърбия с неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. и в следващите дни в конфликта се намесват Германия - като съюзник на Австро-Унгария и Русия - на страната на Сърбия. Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Следва намесата на Англия на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението.
От лятото на 1914 г. до лятото на 1915 г. войната се води с променлив успех и за двете групировки, като превес продължават да имат държавите от Тройния съюз. През 1916 г. настъпва равновесие на силите. С намесата на САЩ във войната (6 април 1917 г.) на страната на Съглашението настъпва обрат в хода на военните действия и през есента на 1918 г. държавите от Тройния съюз капитулират.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #10 на: Јули 28, 2009, 01:03:58 »


1913 г.

Сключен е Букурещкият мирен договор за мир, с който приключва Междусъюзническата война от 1913 г.
Този договор е подписан между България, от една страна, и Румъния, Гърция, Сърбия и Черна гора – от друга. Според него Румъния получава Южна Добруджа, Сърбия – Вардарска Македония, с изключение на Струмица, Гърция – Егейска Македония. Отношенията с Турция се уреждат с отделен мирен договор. Тези два договора очертават първата национална катастрофа за България. С подписването на тези договори България не само е лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война 1912 г.-1913 г. земи, но понася и тежки финансови и други загуби. За България остават земите между реките Струма и Места в Западна Тракия.
Поражението на България в Междусъюзническата война сериозно разклаща положението на монархическия институт, но при все това цар Фердинанд I успява да се задържи на престола. Изходът от войната показва по недвусмислен начин, че макар недоволството на Кобурга спрямо претенциите на бившите съюзници на България към освободените земи да е напълно основателно, пътят за тяхното преодоляване не е избран правилно. Защото от войната спечелва не България, а Австро-Унгария и Германия, които по никакъв начин не искали да се примирят със съществуването на Балканския съюз като руско творение в един от най-невралгичните европейски райони в навечерието на предстоящия световен военен конфликт.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #11 на: Јули 28, 2009, 01:04:38 »

1902 г.

В София се провежда десети конгрес на македонската емиграция.
Възникват два комитета: на Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев под влияние на Двореца, а вторият - на Христо Станишев и Тома Карайовов под влияние на Вътрешната организация.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #12 на: Јули 29, 2009, 10:45:34 »

Денят 29 юли: Скопско списание публикува статията "Аз съм българин..."

http://today.actualno.com/news_253773.html
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #13 на: Август 06, 2009, 12:25:37 »

Избухва Илинденско-Преображенското въстание в Одринско в 1903 г.

http://focus-news.net/?id=n1235241
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #14 на: Август 22, 2009, 01:08:48 »

1922 г.


Тодор Александров нарежда да се създаде Помощна организация на ВМРО в Пиринския край начело с Алеко Василев (Алеко паша). До края на годината там са разстреляни двама окръжни управители, един околийски началник, двама кметове, полицаи и войници. Регламентацията на положението в района е по Временни наредби от 5 септември.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !