Бугарски Културен Клуб

Историја => Забележителни личности и настани => Тема започната од: disidente на Јули 19, 2009, 09:36:03

Наслов: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јули 19, 2009, 09:36:03

1923 г.   19 юли

Конституционният блок се саморазпуска под натиска на военните, ВМРО и правителството.
Конституционният блок (КБ) е политическа групировка, образувана на 6 юли 1922 г. от Обединената народнопрогресивна, Демократическата и Радикалната партия. Поставя си за задача да сплоти десните политически сили в страната против управлението на Българския земеделски народен съюз и растящото влияние на Българската комунистическа партия. Служи си с легални средства против правителството на Александър Стамболийски. За неговото събаряне КБ проектира свикването на три събора на своите привърженици: в Търново (днес Велико Търново), Пловдив и София. Първият от тях е насрочен за 17 септември 1922 г. Под натиска на народните маси и при мълчаливата подкрепа на БКП правителството на БЗНС свиква на същата дата в Търново конгрес на цвеклопроизводителите от цялата страна, на който са призовани да присъстват най-вече земеделските дружби от Северна България. Въпреки готвения им удар блокарите не се отказват от провеждането на акцията, за което после съжаляват. На път за старопрестолния град водители на КБ са нападнати на някои гари в Северна България и малтретирани от съмишленици на БЗНС. Когато пристигат в Търново, те са на практика лишени от каквато и да е възможност за публична изява. Един от тях – Ат. Буров, прави опит да се промъкне със свои привърженици откъм Горна Оряховица, но среща въоръжен отпор и е принуден не само да се оттегли назад, но и да емигрира незабавно вън от пределите на страната. Примерът му е последван и от бившия лидер на Народната партия Ив. Ев. Гешов. Останалите водачи на КБ са задържани още в Търново (а онези, които не били там са арестувани в столицата) и хвърлени в един от софийските полицейски участъци с намерение да бъдат изправени пред Държавен съд в качеството им на министри в кабинетите на Ив. Ев. Гешов и д-р Ст. Данев (1911-1913 г.) и на Ал. Малинов (1918 г.) като виновници за двете национални катастрофи, така както е направено и с министрите от кабинета на д-р В. Радославов. След извършената окупация на Кюстендил през декември 1922 г. от отряд на Вътрешната македонска революционна организация задържаните лидери са прехвърлени от София в Шуменския затвор. Поради извършения държавен преврат на 9 юни 1923 г. те не са съдени. Скоро след правителствената промяна те са пуснати на свобода. След образуването на Демократическия сговор на 10 август 1923 г. КБ престава да съществува окончателно, макар че на практика това става още в началото на август 1923 г., когато две от влизащите в него партии – Демократическата и Радикалната, се обединяват в т. нар. Съюз на демокрацията, а Обединената народнопрогресивна партия се влива в малката организация на деветоюнските дейци – Народен сговор, и престава да съществува като самостоятелна политическа формация.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јули 19, 2009, 09:42:52
1912 г.   19 юли

ВМРО извършва атентат в Кочани. Убити са 9 души. При последвалите османски репресии са убити 40 души, а 250 са ранени. Засилват се антитурските настроения.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: Competent на Јули 20, 2009, 12:46:02
Илинден е !  ::)
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: Competent на Јули 20, 2009, 12:49:33
На 19 юли 791 г. българската армия, командвана от кан Кардам побеждава в битката при крепостта Маркели

http://focus-news.net/?id=n1225116

На 19 юли 791 г. българската армия, командвана от хан Кардам побеждава в битката при крепостта Маркели (Карнобат). Военните действия са предприети по инициатива на византийския император. Българите посрещат византийската войска и в сражение й нанасят поражение. Загиват много ромейски войници и военачалници.
Хан Кардам е прабългарски хан. Той идва на престола след бягството на хан Телериг във Византия. Управлява в годините 777-802 г. Отначало поддържа мирни отношения с византийците, но те са нарушени през 785 г., когато императрица Ирина започва да укрепва някои крепости по границата с българската държава. През 791 г. в битката край Проват (североизточно от Одрин) византийските войски претърпяват поражение от българските, които са предвождани от самия Кардам. През следващата година император Константин VI предприема нов поход срещу България. Неговите войски са посрещнати от Кардам при крепостта Маркела (край дн. Карнобат) и отново са разбити. Византия отправя искане за мир, като се задължава да плаща на България годишен данък. Впоследствие императорът се отказва от договора и през 796 г. предприема нов поход срещу България. От своя страна Кардам нахлува в Тракия и пресреща византийските войски северозападно от Одрин. В продължение на 17 дни двете войски не се влизат в сражение и Кардам се връща обратно в столицата си Плиска. Успява да укрепи авторитета на ханската власт сред прабългарската военно-племенна аристокрация. Наследен е от хан Крум (803 г.-814 г.). Хан Кардам умира през 802 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: ohrid1941 на Јули 20, 2009, 12:54:44
Илинден е !  ::)

Св. пророк Илия
Празнува се на 20 юли (Илинден)
Разрешава се вино и елей.
http://www.pravoslavieto.com/life/07.20_sv_prorok_Ilia.htm
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: ohrid1941 на Јули 20, 2009, 01:45:11
Информационна агенция "Фокус", 20.07.2009
ИЛИНДЕН (http://focus-news.net/?id=j)

Това е празник в деня на светия пророк Илия (името вероятно е от хетолувийски произход), когото според Стария завет баща му видял на сън да побиват с огън и кърмят с пламък. Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същият образ рисува и иконографията - св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали „летни гръмотевици, летни трескавици". Св. Илия е господар на летните небесни стихии гръм и градушка. Светецът ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата. Светкавиците са огнените стрели, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му. Св. Илия дава дъжда и росата. Наричат го Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодол. Св. Илия се смята за силен, властен и сръдлив, затова сестра му (или двете му сестри) никога не казва на светеца кога е неговият празник - ако знае, би сторил чудеса на този ден. Среща се представата за Илинден като повратен момент в годишното време - в Гевгелийско Празникът се нарича „сред лято". По Черноморието казват, че на този ден „морето се обръща", т.е. променя се, става бурно и студено. Илинден се тачи като ден на най-важния светец градушкар. Спазва се строго забраната за работа. Устройват се селски сборове, колят се курбани. На много места принасят в жертва стария петел, като го колят на къщния праг и по него гадаят за плодородието, късмета на къщата, женитбата на младите. В планинските части на Южна България за общоселския курбан се коли бик. Жертвоприношението се прави на оброчище или при вековно дъбово дърво около селището. Обредно-магическите практики около жертвоприношенията на Илинден според народното схващане могат да предпазят посевите от гръм, градушка и същевременно да осигурят необходимата за тях влага. Илинден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии и керемидари. Последните правят срещу този празник колела от неизсушени керемиди, за които смятат, че са от колата на св. Илия. Кръгът и петелът като слънчеви символи насочват към характеристиката на светеца и неговия празник. Св. Илия е своеобразен наследник на езическите богове на гръмотевицата и дъжда Зевс, Перун, Тангра, Тор, като древните езически представи се приспособяват постепенно към култа на християнския светец.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: ohrid1941 на Јули 20, 2009, 01:47:00
Информационна агенция "Фокус", 20.07.2009
† Житие и чудеса на свети пророк Илия (Илинден)

 (http://www.picvalley.net/u/2380/10587391913851713921248090344ZIHs5tlYsXUwFa0k8Wn6.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2380/10587391913851713921248090344ZIHs5tlYsXUwFa0k8Wn6.JPG)

По достоверно предание родината на светия Божий пророк Илия била Галаадската страна, от страната на Йордан, граничеща с Арабия. Градът, в който се родил, се наричал Тесвит, откъдето и Илия е наречен Тесвитянин. Илия произлизал от Аароновия род. Баща му се казвал Савах. Раждането на Илия било ознаменувано с видение, което имал баща му. По същото време, когато майката на Илия го раждала, Савах видял светлосияйни мъже, които разговаряли с младенеца, повивали го с огън и го кърмели, като слагали в устата му огнен пламък. Изплашен от това видение, Савах отишъл в Йерусалим и разказал на свещениците за видението. Тогава един от тях, който бил прозорлив, казал на Савах:
- Не се бой от видението за твоя син, но знай, че този младенец ще бъде съсъд на Божията благодат; словото му ще бъде като огън. силно и действено, велика ще бъде и ревността му за Господа, и животът му ще бъде благоугоден на Бога и той ще съди Израиля с меч и с огън.
Такива били знамението при раждането на Илия и предсказанието за него, показващо какъв ще стане, когато възмъжее.
Като произхождащ от свещенически род, Илия получил възпитанието и образованието си между свещеници. Като се отдал на Бога от най-ранна възраст, той възлюбил девствената чистота, в която пребивавал като Божий ангел, непорочен пред Бога, чист по душа и тяло. Като обичал да размишлява за Бога, той често се отдалечавал за безмълвие в пустинни места, където в топла молитва дълго беседвал насаме с Бога, горейки, като серафим, от пламенна любов към Бога. И самият Илия бил обичан от Бога, защото Бог обича тези, които Го обичат. Илия бил удостояван с милостиви беседи с Бога и вследствие на равноангелния си живот, придобил велико дръзновение пред Него: Илия получавал всичко, за което молел Бога, тъй като бил намерил благоволение пред Него. Като слушал и виждал, от една страна, извършващите се в развратения Израил беззакония: царете - пребиваващи в богопротивно нечестие, съдиите и старейшините - непостъпващи според истината, народа - служещ на идол-ски мерзости и тънещ във всякакви духовни и тлесни пороци. без страх и боязън от Бога, принасящ синовете и дъщерите си в жертва на бесовете; а от друга - ревностните почитатели на истинния Бог - претърпяващи всякакви притеснения и гонения, дори до смърт - за всичко това пророкът силно скърбял със сърцето си: той ту оплаквал гибелта на такова безбройно множество човешки души, ту негодувал срещу жестокото гонение срещу праведните, а особено скърбял и страдал с душата си за безчестието, нанасяно на истинния Бог от страна на нечестивите хора и все повече и повече се изпълвал с ревност за Божията слава. Преди всичко Илия молел Бога да обърне грешниците към покаяние. Но тъй като Бог изисква от грешните хора доброволно обръщане, а в ожесточените сърца на израилтяните нямало такъв стремеж към добро, пророк Илия, като възревнувал силно за Божията слава и за спасението на хората, молел Бога да накаже временно Израил, така че поне с това средство да ги отклони от нечестието. Но като знаел в същото време, че Господ, поради Своето човеколюбие и дълготърпеиие, не е бърз в наказанието, Илия, поради голямата си ревност за Него, се осмелил да моли Бога да заповяда на него, на Илия, да накаже законопрестьпниците, като предполагал, че те ще се обърнат към покаяние, ако бъдат наказани от човек. И Илия молел неотстъпно Бога за това, докато не получил моленото от всещедрия Господ. Премилостивият Господ, като чедолюбив баща, не искал да опечали любимия Си слуга, който Му служел синовно и не нарушавал дори и най-малката Му заповед; но тъй като Илия Му бил послушен във всичко и никога с нищо не Го прогневявал, то и Бог внимавал към молитвите на Своя верен раб, като не го опечалявал с неизпълнението им.
По това време в Израил царувал беззаконният цар Ахав, който имал Самария за свой столичен град. Ахав се оженил за Иезавел, дъщеря на сидонския цар Етваал. Иезавел, като езичница, донесла със себе си в новото си отечество идол на сидонскня бог Ваал. А Ахав построил за него капище в Самария и му въздигнал там жертвеник, самият той му се покланял като на бог и принуждавал всички израилтяни да се кланят на този идол. С това той скоро развил до крайност идолопоклонството в своето царство, с което прогневил Господа повече от всички други царе, царували преди него над Израиля. И ето при този цар отишъл Божият пророк Илия, изпълнен с ревност по Бога, и го изобличил в заблуждение - че той, като оставил Израилевия Бог, сам се покланя на бесовете и заедно със себе си влече целия си народ към гибел. Като видял, че парят не слуша неговите увещания, светият пророк прибавил към думите дело, като предал на наказание царя богопротивник и неговите поданици.
Той казал:
- Жив Господ, Бог всемогъщ, Бог Израилев, пред Когото стоя. През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума.
Като казал това, Илия си тръгнал от Ахав и по думата на пророка небето се заключило и настанала суша: нито една капка дъжд или роса не паднала на земята. Вследствие на сушата зърнената реколта била изключително слаба и настъпил глад.
Но когато свети Илия видял, че Ахав, подобно на фараона, остава ожесточен и не само не мисли да остави нечестието, но напротив, все повече и повече затъва в бездната на злото, преследва и дори убива хората, които с живота си благоугаждат на Бога, продължил наказанието на другата и на третата година.
След като изминали три бездъждовни и гладни години, всеблагият Бог, като видял Своето създание съвършено загиващо на земята от глад. се умилостивил и казал на Своя раб Илия:
- Иди и се яви на Ахав; Аз искам да помилвам творението Си и по твоята дума ще пратя дъжд на изсъхналата земя, ще я напоя и ще я направя плодородна. Ахав вече е склонен да се покае, търси те и е готов да те послуша за всичко, което му заповядаш.
Пророкът веднага се отправил от Сарепта Сидонска към Самария, столичния град на Израилското царство.
Когато видял Илия, поради затаената в него злоба към пророка, не можал да се въздържи от жестока дума и казал на Илия:
- Ти ли си (този), който смущаваш Израиля?
А Божият пророк безстрашно му отговорил:
- Не аз смущавам Израиля, а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци.
След това Божият пророк, като имал в себе си силата на Божията помощ, започнал с власт да заповядва на паря, като казал:
- Сега прати и събери при мене цял Израил на планината Кармил и четиристотин и петдесетте (безсрамни) Ваалови пророци, които се хранят от трапезата на Иезавел. (Нека встъпят с мен в спор за Бога и ще видим кой е истинският Бог.)
Царят веднага разпратил пратеници по цялата израилева земя, събрал безчислено множество народ и свикал на планината Кармил всички нечестиви пророци и жреци, и самият той отишъл там.
Тогава Божият ревнител Илия, като застанал пред събралите се, се обърнал към царя и към целия израилски народ със следните думи:
- Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ (Бог. Който ви изведе със силната Си ръка от Египет) е Бог, вървете след Него; ако ли Ваал - вървете след него.
Народът мълчал, а и не можел да отговори нищо, защото всеки израилтянин бил изобличаван в заблуда от собствената си съвест.
Тогава Илия продължил:
- Ето какво: за да разберете днес кой е истинският Бог, правете това, което ви заповядам. Вие виждате, че само аз останах пророк Господен: вие убихте всички други пророци; виждате също колко много са тук Вааловите пророци. И така, дайте ни две телета за жертвоприношение, едното - на мен, а другото - на Вааловите жреци; но огън да не се подклажда. Върху чиято жертва падне огън от небето и я запали, богът на този пророк е и истинският Бог и всички трябва да Му се поклонят, а тези, които не Го признаят, нека бъдат предадени на смърт.
Като изслушал тези думи. целият народ одобрил решението на Божия пророк и казал:
- Нека бъде така; решението ти е добро.
Когато телетата били доведени при събранието, свети Илия казал на нечестивите Ваалови пророци:
- Изберете си едно теле и първо вие пригответе жертвата, понеже сте много, а аз съм сам и ще я приготвя после. Като положите телето върху дървата, не подклаждайте огън, а се молете на вашия бог Ваал да изпрати огън от небето и да запали жертвата ви.
Безсрамните пророци така и направили. Като хвърлили жребий, те взели телето, издигнали жертвеник, сложили на него достатъчно количество дърва, заклали телето, разделили го на части, положили ги върху дървата на жертвеника и започнали да се молят на своя Ваал да изпрати огън върху жертвата им. Те призовавали името му от сутринта до пладне, като викали:
- Чуй ни, Ваале. чуй ни!
Ала нямало ни глас, ни отговор. Те започнали да скачат около жертвеника, но всичко било напразно.
Преди настъпването на вечерта свети Илия Тесвитянин им казал:
- Замълчете и престанете; вече е време и аз да извърша своето жертвоприношение.
Поклонниците на Ваал се спрели. Тогава Илия, като се обърнал към народа, казал:
- Приближете се до мене!
Всички се приближили до него. Пророкът взел дванадесет камъка, според броя на израилевите колена, съградил от тях жертвеник на Господа, след това, като сложил дърва върху жертвеника, разсякъл телето на части, положил ги върху дървата, изкопал окоп около жертвеника и заповядал на хората да напълнят четири ведра вода и да ги излеят върху жертвата и върху дървата; така и направили. Илия заповядал да повторят; повторили. Заповядал за трети път да направят същото; и го направили. Водата се разляла около жертвеника, а окопът се напълнил с вода. И като устремил взора си към небето, Илия извикал към Бога и казал:
- Господи, Боже Авраамов, Исааков и Иаков! Чуй ме днес. Господи, чуй Твоя раб и изпрати от небето огън върху жертвата, за да познаят днес всички тия човеци, че само Ти Си Бог Израилев и че аз съм Твой раб и на Тебе принесох тази жертва! Чуй ме, Господи, отговори ми с огън, за да се обърнат към Тебе сърцата на тези хора!
И огън Господен паднал от небето и унищожил всесъжението и дървата, и камъните, и пепелта, и дори водата, която била в окопа - всичко било унищожено от огъня. Като видял това, целият народ паднал по лице на земята и казал:
- Наистина, само Господ е Бог и няма друг Бог освен Него! Илия казал на народа:
- Хванете Вааловите пророци, така че нито един от тях да не избяга.
Народът изпълнил заповедта му и Илия ги отвел при потока Кисон, който се вливал с водите си във Велико море. Там той ги изклал със собствените си ръце и хвърлил нечестивите им трупове във водата, за да не се оскверни с тях земята и за да не се зарази въздухът със смрад от тях. След това свети Илия наредил на цар Ахав по-бързо да пие и да яде и да впряга конете в колесницата, за да тръгне на път, защото скоро ще завали силен дъжд, от който всичко ще подгизне. Когато Ахав седнал да яде и да пие, Илия се изкачил на планината Кармил. Като се навел към земята, той сложил лицето си между коленете и се помолил на Бога да изпрати дъжд на земята. Веднага след молитвата му небесата, като с ключ, се отворили и паднал голям дъжд, който намокрил всички и обилно напоил зажаднялата земя. Тогава Ахав, като осъзнал заблуждението си, по пътя към Самария оплаквал греховете си.
Нечестивата царица Иезавел, жената на Ахав, като узнала за всичко станало, страшно се разгневила на Илия за избиването на базсрамните й пророци и като се кълняла в своите богове, изпратила ла му кажат, че тя ще го убие на следващия ден в същия този час, в който Илия убил пророците на Ваал.
Поради заплахите на Иезавел той избягал във Вирсавия, в Иудейското царство, и отишъл в пустинята сам.
А Господ, като утешавал Илия в скръбта му, му открил, че не целият израилев народ е отстъпил от Него, но Той има седем хиляди тайни Свои раби, които не били прегъвали коленете си пред Ваал. Заедно с това Господ възвестил на Илия предстоящата наскоро гибел на Ахав и Иезавел и на целия им дом и заповядал на Илия да помаже за цар над Израиля елин достоен мъж. на име Ииуй, който щял да изтреби целия Ахавов род, а Елисей - да помаже за пророк. Като утешил така Своя раб, Господ си тръгнал от него. А Божият угодник, но Господнята заповед, тръгнал от Хорив, срещнал на пътя Сафатовия син Елисей, който орял земята с дванайсет чифта волове. Като хвърлил кожуха си върху него, свети Илия му обявил Господнята воля, нарекъл го пророк и му заповядал да тръгне след него.
А когато наближило времето, в което Господ определил да вземе при Себе Си Илия жив, в плът, Илия и Елисей отивали от град Галгал в град Ветил. Като знаел по Божие откровение за приближаващото се вземане на небето. Илия искал да остави Елисей в Галгал, като смирено криел от него предстоящото си
прославяне от Бога. Той казал на Елисей:
- Остани тук. защото Господ ме праща във Ветил.
А свети Елисей, който също по Божие откровение знаел за това. което щяло да стане, отговорил:
- Жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя.
И двамата отишли във Ветил. Синовете пророчески, които живеели във Ветил, отишли при Елисей насаме и му казали:
- Знаеш ли. че днес Господ ще възнесе твоя господар над главата ти?
Елисей отговорил:
- И аз зная, мълчете.
След това Илия казал на Елисей:
- Остани тук, а мен Господ ме праща в Иерихон.
Елисей му отговорил:
- Жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя.
И отишли двамата в Иерихон. Синовете пророчески, които били в Иерихон, се приближили до Елисей и му казали:
- Знаеш ли. че днес Господ ще вземе от теб твоя господар и ще го възнесе над главата ти?
Елисей отговорил:
- Вече разбрах, мълчете.
Свети Илия отново казал на Елисей:
- Остани тук, защото Господ ме праща на Йордан.
А Елисей казал:
- Жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя.
И тръгнали заедно. На известно разстояние след тях вървели петдесет човека от пророческите синове. Когато двамата свети пророци стигнали до Йордан, Илия взел кожуха си, свил го и ударил с него по водата, водата се отдръпнала на две страни и двамата преминали Йордан по сухо. Като преминали реката, Илия казал на Елисей;
- Искай каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе.
Елисей отговорил:
- Моля духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене.
Илия казал:
- Мъчно нещо искаш; но ако видиш как ще бъда взет от тебе, ще стане по твоему; а, ако не видиш, няма да получиш.
Както вървели и разговаряли, внезапно се явила огнена колесница и огнени коне и ги разделили един от друг, при което Илия във вихрушка бил взет на небето.
А Елисей гледал и възкликнал:
- Отче, отче! Колесница на Израиля и негова конница! (С тези думи той като че ли казвал: ти, отче, беше цялата сила на Израил: с твоята молитва и с твоята ревност ти помогна на Израилското царство много повече, отколкото са му помагали голямо множество военни колесници и въоръжени конници). Елисей повече не видял Илия. Тогава той хванал дрехите си и в скръбта си ги раздрал. Скоро до нозете му паднал хвърленият отгоре кожух на свети Илия. Като го вдигнал, Елисей се спрял край брега на Йордан и като разделил с него, подобно на Илия, водата на две страни, преминал по сухо и станал наследник на благодатта, действала в неговия учител. А светият Божий пророк Илия, взет с плътта си на огнена колесница на небето и досега е жив в плът, пазен от Бога в райските селения. Видели са го тримата свети апостоли по времето на преображението на Господ на Тавор и обикновените смъртни хора отново ще го видят преди второто пришествие на Господа на земята. Избягнал смъртта от меча на Иезавел, тогава той ще пострада от меча на антихриста и вече не само като пророк, но и като мъченик, ще се удостои в лика на светиите с по-голяма от сегашната чест и слава от праведния Въздаятел - Бога, Един в три Лица, Отец и Син, и Свети Дух, на Когото отдаваме чест и слава сега и винаги, и във вечни векове. Амин.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јули 25, 2009, 09:51:48

811 г.

В нощта на 25 срещу 26 юли българите предвождани от хан Крум нанасят пълен погром на византийската войска в сражението при Върбишкия проход. В сражението загива византийския император Никифор І Геник заедно със своите военачалници. След сражението Крум заповядва да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни е държана на показ, набита на кол. След това, пак по негова заповед, черепът на императора е обкован със сребро. С него Крум пие наздравица в чест на своята победа. Победата при Върбишкия проход е един от най-големите върхове на българското военно изкуство през средните векове. България става достоен противник на могъщата Византийска империя.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јули 26, 2009, 10:15:33
Денят 26 юли: Катастрофално земетресие в Скопие отнема живона на над 1000 души

http://society.actualno.com/news_253214.html
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јули 28, 2009, 01:03:10
1914 г.

Започва Първата световна война, след като Австро-Унгария обявява война на Сърбия точно един месец след убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево.
Първата световна война ( 1914-1918 г.) е война между две големи европейски групировки - Тройният съюз и Съглашението.
Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария изпраща ултиматум на Сърбия с неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. и в следващите дни в конфликта се намесват Германия - като съюзник на Австро-Унгария и Русия - на страната на Сърбия. Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Следва намесата на Англия на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението.
От лятото на 1914 г. до лятото на 1915 г. войната се води с променлив успех и за двете групировки, като превес продължават да имат държавите от Тройния съюз. През 1916 г. настъпва равновесие на силите. С намесата на САЩ във войната (6 април 1917 г.) на страната на Съглашението настъпва обрат в хода на военните действия и през есента на 1918 г. държавите от Тройния съюз капитулират.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јули 28, 2009, 01:03:58

1913 г.

Сключен е Букурещкият мирен договор за мир, с който приключва Междусъюзническата война от 1913 г.
Този договор е подписан между България, от една страна, и Румъния, Гърция, Сърбия и Черна гора – от друга. Според него Румъния получава Южна Добруджа, Сърбия – Вардарска Македония, с изключение на Струмица, Гърция – Егейска Македония. Отношенията с Турция се уреждат с отделен мирен договор. Тези два договора очертават първата национална катастрофа за България. С подписването на тези договори България не само е лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война 1912 г.-1913 г. земи, но понася и тежки финансови и други загуби. За България остават земите между реките Струма и Места в Западна Тракия.
Поражението на България в Междусъюзническата война сериозно разклаща положението на монархическия институт, но при все това цар Фердинанд I успява да се задържи на престола. Изходът от войната показва по недвусмислен начин, че макар недоволството на Кобурга спрямо претенциите на бившите съюзници на България към освободените земи да е напълно основателно, пътят за тяхното преодоляване не е избран правилно. Защото от войната спечелва не България, а Австро-Унгария и Германия, които по никакъв начин не искали да се примирят със съществуването на Балканския съюз като руско творение в един от най-невралгичните европейски райони в навечерието на предстоящия световен военен конфликт.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јули 28, 2009, 01:04:38
1902 г.

В София се провежда десети конгрес на македонската емиграция.
Възникват два комитета: на Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев под влияние на Двореца, а вторият - на Христо Станишев и Тома Карайовов под влияние на Вътрешната организация.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јули 29, 2009, 10:45:34
Денят 29 юли: Скопско списание публикува статията "Аз съм българин..."

http://today.actualno.com/news_253773.html
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: Competent на Август 06, 2009, 12:25:37
Избухва Илинденско-Преображенското въстание в Одринско в 1903 г.

http://focus-news.net/?id=n1235241
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Август 22, 2009, 01:08:48
1922 г.


Тодор Александров нарежда да се създаде Помощна организация на ВМРО в Пиринския край начело с Алеко Василев (Алеко паша). До края на годината там са разстреляни двама окръжни управители, един околийски началник, двама кметове, полицаи и войници. Регламентацията на положението в района е по Временни наредби от 5 септември.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Август 22, 2009, 01:11:05

1916 г.

Разгромена е Дунавската сръбска дивизия от настъпващата Първа армия.

БИХМЕ ГИ ПАК !!!
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Август 23, 2009, 09:30:18
Денят 23 август: Годишнина от рождението на Йордан Пиперката

http://society.actualno.com/news_258061.html

Йордан Силянов Пиперков наричан Пиперката, е български революционер, демир хисарски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна ...
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Септември 06, 2009, 04:37:08
1885 г.

Извършва се съединението на Източна Румелия с Княжество България.
По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия. Българското население от Областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия. Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен. Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г. Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание през 1876 г. През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център. Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител – Г. Кръстевич. Вместо да се възползва от дадените му права по силата на Органическия устав и да повика незабавно турски войски от Цариград, Кръстевич, като родолюбец, предпочита да се предаде доброволно. Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. В състава на временното правителство влизат: д-р Г. Странски (председател), д-р Ст. Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д–р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев.
Присъствието на лица от двете политически партии в Областта, на четирима военни дейци и представител на БТРЦК трябва да покаже на външния свят и особено на Русия, че Съединението е общонародно дело. Веднага след съставянето си, Временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България. Временното правителство просъществува до 9 септември 1885 г., когато в Пловдив пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Септември 07, 2009, 12:44:07
Раждане и убийство в деня за траур

http://frognews.bg/news_15010/Rajdane_i_ubiistvo_v_denia_za_traur/

Днес е рожденият ден на Тодор Живков, както и покушението срещу журналиста Георги Марков.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Септември 08, 2009, 10:12:13
Денят 8 септември: Манифестът за признаване на Съединението

На тази дата през 1885 година в Търново княз Александър І Батенберг издава манифест за признаване на Съединението.

http://today.actualno.com/news_260495.html
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Септември 08, 2009, 10:28:21
Македонија слави 18 години самостојност

Република Македонија денеска одбележува 18 години од успешно спроведениот референдум на кој македонските граѓани се изјаснија за самостојна и суверена држава.

Убедливо мнозинство над 95 отсто од граѓаните што излегоа на референдумот на 8 септември 1991 година позитивно одговорија на референдумско прашање - Дали сте за самостојна Македонија со право да стапи во иден сојуз на суверени држави на Југославија.

На референдумот му претходеше Декларација за независност што првиот повеќепартиски македонски Парламент ја усвои на 25 јануари 1991 година. Формално волјата на народот за самостојна држава беше потврдена со Декларација за прифаќање на референдумските резултати на 18 септември 1991 во Собранието на Република Македонија.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Септември 10, 2009, 09:49:05
Денят 10 септември: Левски създава първия революционен окръг в страната

http://today.actualno.com/news_260868.html

На тази дата през 1872 година Васил Левски създава първия революционен окръг във вътрешността на страната с център село Голям Извор, Тетевенско.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Септември 12, 2009, 10:26:55
1924 г.

В Горна Джумая съмишленици на Иван Михайлов разстрелват Алеко Василев, Арсений Йовков и група привърженици на Илинденската организация. Оцелява водачът на организацията Георги Занков.
Те са разстреляни заради смъртта на Тодор Александров, който е убит на 31 август 1924 г. в Пирин на път за провеждането на конгрес на Серския революционен окръг. Наказателната акция срещу заговорниците е ръководена лично от Иван Михайлов и е проведена светкавично. Остава ненаказан само главният виновник за убийството на Тодор Александров – Александър Протогеров.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Септември 12, 2009, 12:06:37
12 септември 1913: Почеток на Охридското востание

http://kubura.com.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=2721:12-1913-&catid=9:2008-09-05-14-13-15&Itemid=8

Два месеци по Тиквешкото востание од 1913 година кое со себе однесе...
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Септември 14, 2009, 02:10:00
1869 г.

От името на Скопска епархия се подават прошения до мютесарифа в Скопие, до валията в Призрен и до великия везир в Цариград, с които се заявява, че епархията се отказва от Патриаршията и признава българската църква в Цариград.

1941 г.

Дейци на българските акционни комитети създават в Скопие Градски национален клуб. Подобни клубове възникват и в други градове и съществуват до началото на 1942 г.

Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Септември 16, 2009, 10:51:52
Денят 16 септември: Подписан е Цариградският мирен договор

http://today.actualno.com/news_261667.html

На тази дата през 1913 година е подписан е Цариградският мирен договор между България и Турция, според който Високата порта си връща Източна Тракия с Одрин, а България получава Малкотърновско, Свиленград и излаз на Бяло море на запад от устието на р. Марица.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Септември 18, 2009, 02:09:47
1912 г.

Започва формиране на 70 доброволчески чети (между 10 и 30 четници) от тракийски и македонски българи по план на Александър Протогеров (на снимката) и Петър Дървингов, ръководени от Щаб на партизанските отряди. От 22 септември започват да навлизат в Македония и Одринско, да извършват разузнавателна дейност и да формират местни чети по селата, като съдействат на българските и съюзническите войски. На 21 януари 1913 г. четите са разпуснати и се вливат в Македоно-одринското опълчение. От началото на май 1913 г. са създадени малки разузнавателни чети за наблюдение на окупираните от Сърбия и Гърция райони в Македония.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Септември 22, 2009, 12:37:19
1908 г.

В църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново се обявява независимостта на България, с което страната ни отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския договор (1878 г.).
Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор, сключен през 1878 г. Според договора териториите на Северна България са включени в т. нар. Княжество България - автономно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под върховната власт на султана. Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Княжеството трябва да участва в изплащането на държавните дългове на Турция (за него е в сила режимът на капитулациите, наложен на Османската империя от Великите сили). Компанията на Източните железници запазва своите права на територията на Княжеството. Въпреки че васалната зависимост е по-скоро формална, тя затруднява установяването на равноправни икономически и политически отношения между България и останалите държави. Първите стъпки към премахване на това васално положение са свързани с изпращането през 1879 г. на български дипломатически и търговски агенти в съседните балкански страни и подписването през 1889 г. на самостоятелни търговски договори с редица държави. След Младотурската революция, извършена през 1908 г. се създават условия за отхвърляне изцяло на васалната зависимост на България. Правителството и князът са подкрепени от Австро-Унгария, която се стреми да анексира Босна и Херцеговина. Поради васалната зависимост на България турското правителство не поканва българския дипломатически представител в Цариград Иван Стефанов Гешов на прием заедно с другите дипломати. Това дава повод на българското правителство да го отзове от Османската империя. По същото време турските служители по Източните железници започват стачка. За да не се прекъсне движението, правителството на Александър Малинов изпраща български служители на тяхно място. След прекратяването на стачката обаче българските власти задържат под свой контрол ЖП линия. В такава обстановка на 22 септември 1908 г. в черквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария обявява анексирането на Босна и Херцеговина. Тъй като клаузите на Берлинския договор 1878 г. са нарушени, възниква остра Балканска криза (1908–1909 г.). Повечето от Великите сили отказват да признаят независимостта на България, влошават се и българо-турските отношения. Турция настоява България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, за да признае българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.). Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877–1878 г., срещу което Турция се отказва от всякакви претенции към България. От своя страна България трябва да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Септември 26, 2009, 10:48:05
1939 г.

Умира Христо Иванов Силянов – български писател документалист, мемоарист, публицист и поет. Един от ръководителите на ВМОРО.
Христо Силянов учи в Цариград, Солун и в Битоля, където завършва гимназия. Следва история в Швейцария, завършва Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1907 г.). Учителства в Прилеп (1901-1902 г.). През 1902 г. минава в нелегалност и тръгва с четата на войводата Марко Лерински. Участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След потушаването му се заселва в София. Занимава се с журналистика и с обществена дейност. Преди избухването на Балканската война (1912-1913 г.) е в Македония с четата на В. Чекаларов. Председателства Дружеството на столичните журналисти (1931-1932 г.). За пръв път печата през 1898 г. в сп. “Ученически другар”. Редактира в-к “България”, “Бум”, “Демократически преглед”, “Сила”, “La Bulgarie” и др. Сътрудничи с хумор, разкази, статии и фейлетони на сп. “Ново време”, “Просвета”, “Пролетна заря”, “Македонски преглед”, “Съвременна илюстрация”, “Македония”, “Македоно-одрински преглед”, “Художник”, “Народ и армия”, “Сборник от турските зверства”, “Седмица”, “Свободно мнение”, “Наблюдател”, “Отечество”, “Военни известия”, “Обединение”, “Листопад”, “Нови хоризонти”, “Български турист”, “Нова България”, на в-к “Македонска трибуна”, “Завет”, “Македония”, “Вардар”, “Знаме”, “Време”, “Вечерна поща”, “Нов век”, “Мир”, “Трибуна” (Враца), “Знание”, “Илинден”, “Пряпорец” и др. Основава заедно с Ал. Кипров хумористичния в-к “Българан” и остава задълго в кръга на българановци. Антон Страшимиров го настанява на работа като редактор във в-к “Ден”. Повикан е в Цариград, за да поеме издаването на екзархийския в-к “Вести” в решителен политически момент - юни 1908 г., когато се премахва цензурата. Редактира заедно с П. К. Яворов и Д. Крапчев в-к “Илинден”. През 1919 г. основава сп. “Сила”, което първо след войната дава широко място на литературните материали и привлича писателите. Песните му наподобяват Чинтуловите и са популярни сред населението в Македония. След 1923 г. е в Демократическия сговор, понякога застава на консервативни позиции. Умира на 26 септември 1939 г. в София. Съчинения: “Тъгите на роба” (стих., 1903 г., в съавтарство с Вл. Ковачев), “Стихове” (1905 г.), “Един именит син на Костурско. Васил Чекаларов” (1914 г.), “Сръбско-българският спор и Русия” (1915 г.), “Македонската емиграция и българският национален въпрос” (1919 г.), “От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война - 1912” (1920 г.), “Писма и изповеди на един четник - 1902” (1967 г.), “Освободителните борби на Македония” (т. I-II, 1933-1943 г.), “Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско - 1903” (1934 г.).
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Септември 27, 2009, 02:40:41
1918 г.

Правителството, подкрепено от всички парламентарни групи, обявява столицата за обсадена крепост и назначава за нейн комендант ген. Александър Протогеров, член на ЦК на ВМРО. На 28 септември юнкерите разстрелват около 500 ранени войници на гара Захарна фабрика.
Генерал-лейтенант Александър Николов Протогеров е роден на 23 февруари 1867 г. в Охрид. Той е един от ръководителите на ВМРО. През 1887 г. Протогеров завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война. На действителна военна служба като офицер е от 1887 г. до 1912 г. Протогеров напуска армията като подполковник. Участва активно в легалното македонско освободително движение, той е един от основателите на македонските братства (1893 г.), член е на ВМОК. През 1902 г. в Горноджумайското въстание и през 1903 г. в Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета. През 1911 г. Протогеров е избран за член на ЦК на ВМОРО. Заедно с Т. Александров организира атентатите в Щип през ноември 1911 г. и Кочани през август 1912 г., които стават повод за Балканската война (1912-1913 г.). През 1912 г. Протогеров е назначен за помощник-командир и командир на бригада в македоно-одринското опълчение. През 1915 г. е член на ЦК на ВМРО. По време на Първата световна война е военен губернатор на Моравската област. От 1917 г. е директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Като военен комендант на София през септември 1918 г. Протогеров организира потушаването на войнишкия бунт. През 1919 г. заедно с Т. Александров, П. Чаулев, Г. Попхристов възражда ВМРО, избран е член на ЦК. Във Виена през 1924 г. Протогеров подписва Майския манифест на ВМРО и постепенно се ориентира към позицията на Коминтерна за решаването на македонския въпрос.
На 31 август 1924 г. присъства на убийството на Т. Александров, за което 4 години е разследван от организацията, която иска да разбере неговото отношение и участие в убийството. Като резултат ВМРО доказва активната му роля в това престъпление. Осъден е на смърт и убит в София на 7 юли 1928 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Септември 28, 2009, 05:16:32
1919 г.

В периода 28 септември – 1 октомври се провежда Велик събор на македонските братства (56 братства). На него се изказва мнение за автономия на Македония под протектората на Обществото на народите.
Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България и други страни, със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.).
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Октомври 03, 2009, 11:19:28
1995 г.

Извършен е атентат срещу първия македонски президент Киро Глигоров.
Кола-бомба избухва в близост до кортежа му пред хотел “Бристол” в Скопие. Глигоров е тежко ранен, но оцелява след операция, извършена в Париж. При експлозията загиват шофьорът на служебния му автомобил и случаен минувач.
Непосредствено след атентата се лансират версии за намеса на югославските тайни служби и дори се появява “българска следа”. Тези предположения остават непотвърдени.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Октомври 04, 2009, 11:53:01
1922 г.

Дейци на ВМРО убиват в София водача на земеделската емигрантска организация Александър Панов и през декември тя е разпусната от ръководството на БЗНС.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Октомври 05, 2009, 01:19:13

1927 г.

Дейци на ВМРО (Ип. Развигоров, Ил. Линков и Бл. Кралев) убиват в Щип бригадния генерал Михайло Ковачевич. Той е командващ Брегалнишкия военен окръг. Обявено е военно положение във Вардарска Македония, затворена е българо-сръбската граница (до 5 февруари 1929 г.) и на 30 октомври са убити бащата (Михаил Гаврилов - 65 г.) и големият брат (Христо Гаврилов - 36 г.) на Иван Михайлов в Щип. На 8 октомври 1927 г.е обявено военно положение в Кюстендилски и Петрички окръг (поддържано с укази от 19 март 1930 г. и 5 юли 1933 г.) и е засилена граничната охрана.
ВМРО е националнореволюционна организация на македонските българи. Организацията е създадена през есента на 1919 г. от Т. Александров, П. Чаулев и ген. Ал. Протогеров. Ръководителите й са привърженици на идеята за присъединяване на Вардарска и Беломорска Македония към България, но поради нейното поражение в Първата световна война 1914 г.–1918 г. приемат идеята на ВМОРО за автономия на Македония. В организацията първоначално участват и привърженици на Я. Сандански (Серската група), но след това напускат нейните редове. ВМРО изпраща изложение по македонския въпрос до Парижката мирна конференция 1919 г.–1920 г. с настояване да бъдат приети и изслушани нейни представители. На дипломатическото представителство на Сърбо-хърватско-словенското кралство в София се внушава, че трябва да подобри положението на българите в Македония. По примера на ВМОРО се възстановява четническият институт. Изградена е няколко хилядна четническа организация в Пиринския край, отчасти в Кюстендилско и Софийско. През февруари 1920 г. са изпратени в Македония няколко малки чети. Към края на същата година се появяват признаци за разцепление на македонското движение. Създадена е Македонска федеративна организация от арх. Н. Юруков, д-р Хр. Татарчев и д-р Ф. Атанасов. Тя обявява, че ще води борба за независима федеративна Македония, в управлението на която ще вземат участие всички населяващи я народности. Ръководството на организацията установява тесни връзки с БЗНС и правителството на Ал. Стамболийски. С помощта на българските власти се опитват да изтласкат ВМРО от Пиринско и Вардарска Македония. ВМРО предприема ответни удари. Убит е един от идеолозите на ВМОРО Г. Петров и министърът на вътрешните работи Ал. Димитров. Ръководството на ВМРО установява тесни връзки с Военния съюз и буржоазните опозиционни партии. Организацията не взема пряко участие в държавния преврат на 9 юни 1923 г., но отделни нейни четници участват в залавянето и убийството на министър-председател Ал. Стамболийски. ВМРО подкрепя сговористкото правителство при потушаването на Септемврийското въстание 1923 г. Поради запазване на Нишката спогодба със Сърбо-хърватско-словенското кралство и подписването на нови споразумения отношенията между ВМРО и сговористкото правителство в края на 1923 г. се изострят. Правителството на проф. Ал. Цанков извършва през март 1924 г. арести на много македонски дейци. В края на април 1924 г. ЦК на ВМРО подписва декларация, в която заявява, че ще се бори за създаване на единна, самостоятелна, независима Македония. Организацията започва преговори с Коминтерна и Съветския съюз, а на 6 май 1924 г. подписва във Виена с представители на Балканската комунистическа федерация манифест. Независимо, че след публикуване на Майския манифест Т. Александров и ген. Ал. Протогеров се отказват от подписите си, ръководството на ВМРО губи доверието на българското правителство. В организацията настъпва разрив. За това допринася и убийството през август 1924 г. на Т. Александров. Неговото място в ЦК заема Ив. Михайлов. Извършена е жестока разправа с противниците на Т. Александров в Горна Джумая (дн. Благоевград), Разложко, Неврокопско (днес Гоцеделчевско), Петричко, София, Пловдив и Свиленград. Във ВМРО се обособяват две групи: на ген. Ал. Протогеров, подкрепен активно от Ал. Цанков, и на ген. Ив. Михайлов – от А. Ляпчев и ген. Ив. Вълков. През 1925 г. привържениците на Майския манифест създават Вътрешна македонска революционна организация (обединена) (ВМРО (об.)). Засиленото съперничество между двете групи нараства. По нареждане на Ив. Михайлов през 1928 г. е убит ген. Ал. Протогеров. След неговата смърт ВМРО фактически се разцепва на две отделни организации. Започва взаимно изтребление между двете организации, което продължава няколко години и отслабва тяхната роля като националнореволюционни организации. След държавния преврат на 19 май 1934 г. са забранени, както всички други политически, професионални и националнореволюционни организации в страната.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Октомври 07, 2009, 07:12:37
1915 г.

В хода на Първата световна война (1914-1918 г.) българските войски освобождават Куманово. Англо-френският флот обстрелва българските пристанища на Бяло море, Дедеагач и Порто Лагос.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Октомври 08, 2009, 03:43:32
1912 г.

В периода 8 – 13 октомври в хода на Балканската война Първа и Трета българска армия пробиват първата турска отбранителна линия Ескиполос-Петра и превземат Лозенград. Втора армия обкръжава Одрин. На 13 октомври сръбската армия овладява Скопие, Куманово, Велес и Щип.
Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз (1912-1913 г.)) срещу Османската империя. Предизвиква се от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Октомври 13, 2009, 10:35:20
1915 г.

Северната и южната група на Втора армия започват настъпателни действия.
След като Втора армия до 10 октомври овладява Скопие, Куманово, Щип и прекъсва връзката между сръбската армия и англо-френските войски в Гърция по долината на р. Вардар, командващият генерал Г. Тодоров получава две задачи. С част от силите си да настъпи към Лесковац и Прищина, като съдейства на настъплението на Първа армия. Едновременно с това армията трябва да предотврати настъпление на англо-френските войски от юг. За да изпълни задачите, ген. Тодоров разделя армията на две групи - Северна и Южна. Северната група в състав III пехотна дидивия, V пехотна дивизия и I бригада от VII пехотна рилска дивизия настъпва в две тактически направления - към Лесковац и към Гниляне. Южната група - VII пехотна дивизия и Конната дивизия (по-късно усилена с XI и II пехотна дивизия) изпълнява задачата си с настъпателни действия в Западна Македония. Конната дивизия овладява Битоля, Ресен, Охрид и Струга. Опитите да се овладеят позициите на френската дивизия при Криволак първоначално са неуспешни. По-късно Южната група ще отрази настъпление на съглашенските войски при р. Черна и с настъпателни действия ще ги принуди да се изтеглят в Гърция. От пълен разгром ще ги спаси не някой друг, а германският кайзер Вилхелм II, който ще спре настъплението на българските войски заради зет си крал Константинос.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Октомври 14, 2009, 06:02:31
1922 г.

Започва масирано нападение от страна на чети на ВМРО начело с Алеко Василев и Георги Атанасов, които само за няколко дни (до 17 с.м.), успяват да окупират Неврокоп и да прогонят федералистите на Тодор Паница (на снимката).
През есента на 1919 г. под ръководството на Т. Александров, П. Чаулев и ген. Ал. Протогеров, ВМРО възстановява дейността си като национално-революционна организация на македонските българи. Ръководителите й са привърженици на идеята за присъединяване на Вардарска и Беломорска Македония към България, но поради нейното поражение в Първата световна война (1914-1918 г.) приемат идеята на ВМОРО за автономия на Македония.
Убийство на Тодор Александров на 31 август 1924 г. временно разклаща позициите на организацията. На конгрес проведен в Пиринска Македония през февруари 1925 г. е избран нов ЦК на ВМРО, в който влиза младия и енергичен Иван Михайлов. След тази организационна промяна, тактиката на ВМРО еволюира и от масови четнически акции се пристъпя към изграждането на терористични групи в т.нар. "тройки" и "петорки". Този подход се оказва по-ефективен, тъй като борбата с чети изисквала все по-голям човешки и финансов ресурс, за разлика от възприетата тактика на терор.
След 1928 г. ВМРО се разцепва на две отделни организации. Започва вътрешна борба между двете, която продължава няколко години и отслабва тяхната роля като националнореволюционни организации. След държавния преврат на 19 май 1934 г. са забранени, както и всички други политически, професионални и националнореволюционни организации в страната.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Октомври 15, 2009, 11:53:58
15 октомври в българската история

1204 - Кардинал Лъв, пратеник на папа Инокентий III, пристига в Търново, за да миропомаже архиепископ

http://www.radar.bg/redirect.php?newsid=6360731
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Октомври 16, 2009, 12:52:34
НА ТАЗИ ДАТА

1912 - Балканската война: Българската армия за първи път в света използва самолет за атака на вражески обект (бомбардиране на гара Караагач до Одрин).

1981 - Учредени са орден "13 века България" и юбилеен медал "1300 години България".

1981 - В Толбухин (днес Добрич) и Исперих се откриват паметници на хан Аспарух.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Октомври 17, 2009, 03:29:58
1920 г.

В периода 17 - 20 октомври се състои втори Велик македонски събор в София с участие на 200 делегати от 68 братства. 63 делегати напускат събора и създават Временна комисия (председател д-р Христо Далкалъчев, членове - арх. Никола Юруков, д-р Филип Атанасов, Христо Татарчев и д-р Александър Димитров), която е за автономия и самостоятелност на Македония от останалите балкански държави и с орган в. "Автономна Македония" (от 1 декември). Между 17 декември и 20 март специална помирителна комисия начело с Евтим Спространов прави неуспешни опити за помирение между Временната комисия и Изпълнителния комитет на братствата.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Октомври 18, 2009, 12:03:46
1912 г.

Българските войски освобождават Неврокоп (дн. Гоце Делчев).
Между 5 и 18 октомври III-та бригада разгромява турските войски по долината на р. Места и освобождава районите на Мехомия (дн. Разлог) и Неврокоп (дн. Гоце Делчев).
III-та бригада е част от Родопския отряд , който е създаден в края на септември 1912 г.(по време на Балканската война) със задача да разгроми турските сили в Тъмръшко и по долината на р. Места и да осъществи връзка между българските войски в Източна Тракия и 7-ма пехотна Рилска дивизия, действаща в състава на II-ра съюзна армия по долината на р. Струма. III-та бригада е съсредоточена в района на Ракитово и Лъджене (дн. квартал на Велинград).

1912 г.

В боя при р. Карагачдере, по време на Балканската война, ефрейтор Иван Арабаджиев и редник Кольо Тенев от 24-и пехотен черноморски полк пленяват турско бойно знаме.
Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на държавите от Балканския съюз 1912-1913 г., в който влизат България, Сърбия, Гърция и Черна гора, срещу Османската империя. Тя е предизвикана от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). По този начин обществено-икономическото и културно развитие е възпрепятствано, както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск.
Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си. Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзницки разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Октомври 20, 2009, 10:01:59
Денят 20 октомври: 43 години от смъртта на Димитър Талев

На тази дата през 1966 година умира Димитър Талев – български писател, белетрист. Роден е на 1 септември 1898 г. в Прилеп. Учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Битоля, Скопие, Стара Загора.

http://today.actualno.com/news_266541.html
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Октомври 22, 2009, 12:49:50
1921 г.

Македонски дейци на войводата Иван Бърльо убиват военния министър Александър Димитров край с. Козница в Конявската планина. На 24 октомври е обявено "усилено военно положение" в Софийски, Кюстендилски и Петрички окръг.
Александър Димитров (Брадата) е политически и държавен деец, съратник на Александър Стамболийски. Роден е в с. Слокощица, Кюстендилско. Завършва Педагогическото училище в родния си град, след което е учител в редица села из окръга. Развива активна просветна дейност сред селяните – организира вечерни и неделни училища, читалища, курсове по тютюнопроизводство и овощарство. Помества дописки и статии във в. "Земледелска защита" през 1899–1902 г., "Земледелско знаме" от 1902 г. до 1934 г. и др. От 1908 г. до 1921 г. е непрекъснато избиран за депутат в Народното събрание от листата на БЗНС. През 1911 г. е осъден на 6 месеца затвор заради изявленията си срещу личния режим на цар Фердинанд I. По време на Първата световна война (1914-1918 г.) отново попада в затвора поради Деклозиеровата афера. В коалиционното правителство на Александър Стамболийски от 1919 г. до 1920 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве. От юни 1921 г. е министър на войната.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Октомври 23, 2009, 11:32:45

1893 г.

В Солун са положени основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Нейни инициатори са Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Антон Димитров и Христо Батанджиев. ВМОРО е организация на българското население в Македония и Одринско, бореща се за освобождението на двете области, които по силата на Берлинския договор (1878 г.) остават в пределите на Османската империя.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Октомври 24, 2009, 04:20:21
1915 г.

Българските войски завземат Лесковац, а на 25 октомври - Алексинац.
Първа Българска армия влиза в Ниш (временната сръбска столица) и пленява 20 000 сръбски войници и офицери.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Октомври 25, 2009, 10:55:52
Денят 25 октомври: Годишнина от смъртта на Тодор Бурмов

Тодор Бурмов е роден в село Нова махала, днес квартал на град Габрово. Първоначално учи в Габрово. През 1857 завършва Духовната академия в Киев и става учител в Габрово. Взема активно участие в борбата на българския народ за извоюване на църковно-национална независимост. След 1860 е редактор на вестниците Български книжици, Съветник и Време. Сътрудничи на руските вестници "Московские ведомости" и "Вестник Европы", чрез които информира руската общественост за положението на българите в навечерието на Освободителната война.

http://today.actualno.com/news_267362.html
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Октомври 26, 2009, 01:48:37
1820 г.

Роден е Натанаил Охридски и Пловдивски (Нешо Стоянов Бойкикев) - български висш духовник, книжовник, участник в национално-освободителното движение, член на БКД от 1884 г. Учи в Скопие, Самоков и Прилеп. Приема монашество в Зографския манастир през 1837 г. Учи в Духовната академия в Киев от 1851 г. Учителства в Зографския манастир, а след това е управител на имотите на Добровецкия манастир в Молдавия през 1869 г. Натанаил Охридски е пръв екзархийски митрополит в Охрид, обвинен е от турската власт за бунтовник и е принуден да напусне епархията. Управител е на Ловешката епархия (1879-1891 г.), митрополит в Пловдив (1891-1906 г.). Поддържа връзка с Георги С. Раковски и Васил Левски; Натанаил Охридски е един от организаторите на Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г. Автор е на религиозни съчинения. Натанаил Охридски умира през 1906 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Октомври 27, 2009, 01:46:25
1912 г.

По време на Балканската война (1912-1913 г.) 7-а Рилска дивизия стига до Солун и на 28 октомври същия месец две нейни дружини (включващи князете Борис Търновски и Кирил Преславски) влизат в града. По-рано същия ден в града влизат и гръцки части. На 29 октомври двете армии правят поотделно своите военни паради в центъра на Солун, салютирани от руския броненосец "Олег". Между 1 и 15 ноември частите на 7-а Рилска дивизия са пренесени с гръцки кораби в Дедеагач, но една дружина остава в Солун.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Октомври 31, 2009, 08:25:09
1915 г.

Подразделения от 22-ри пехотен полк и Конната дивизия освобождават Прилеп.
Прилеп е град в Европа, в днешна Република Македония. През 6-7 век е славянско поселение. През 7 век е средище на прабългарите на Кубер. През 1202 г. е присъединен към българската държава. През 13 век е превърнат в административно средище и област към българската държава. През 1246 г. е превзет от Епирското деспотство, през 1254 г. от Никейската империя, през 1334 г. е превзет от Сръбското кралство. През 1366 г. става столица на владението на Вълкашин, след смъртта му през 1371 г. Прилеп става владение на Крали Марко (феодален владетел в периода 1371-1395 на част от югозападните български земи с център Прилеп). През османското робство Прилеп е занаятчийски и търговски център. От 1913 г. според Букурещкия мирен договор е включен в пределите на Сръбското кралство.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Ноември 02, 2009, 11:36:01
Денят 2 ноември: Сърбия обявява война на България

На тази през 1885 година Сърбия обявява война на България.

http://today.actualno.com/news_268551.html
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Ноември 03, 2009, 11:33:15
1912 г.

В хода на Балканската война Първа и Трета Българска армия започват атака на укрепената линия при Чаталджа.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Ноември 04, 2009, 05:43:52
1906 г.

В Ню Йорк е основано Българо-македонско дружество "Пришелец".
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Ноември 06, 2009, 02:40:48
1915 г.

Умира Христо Чернопеев (Черньо Пеев) - деец на македоно-одринското революционно движение.
Роден в с. Дерманци, Ловешко. Включва се в дейността на ВМОРО в края на ХIХ в. В Кукушко ръководи школа за обучение на бъдещи войводи. Взема участие в аферата "Мис Стоун". По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. се сражава с турските войски в Разложкия край. След разгрома на въстанието продължава революционната си дейност. Поддържа близки контакти с Яне Сандански. След Младотурската революция 1908 г. участва в създаването на Народната федеративна партия. През 1911 г. става член на ЦК на ВМОРО. По време на Балканската война 1912-1913 г. се включва в Македоно-одринското опълчение, оглавява чета в Родопския отряд. Убит е на фронта по време на Първата световна война при село Криволак (днешна Македония).

1912 г.

Умира Съба Вазова, по баща хаджи Николова, майка на народния поет Иван Вазов. Омъжва се на 15 и половина години за Минчо Иванов Вазов и в продължение на 24 години ражда десет деца – осем братя и две сестри. Двама от синовете и Владимир и Георги стават прочути генерали, други двама – Михаил (загива при свалянето на княз Александър Батемберг) и Борис – също стават офицери. Съба овдовява през 1877 година, когато мъжът и е убит от турците на 52-годишна възраст. Съба Вазова е възпята в много стихотворения на Иван Вазов едно от които е прощалното “Пред гроба на майка ми”.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Ноември 07, 2009, 10:23:13
Отбелязваме Архангелова задушница

Винаги в съботата  преди Архангеловден, отбелязваме  църковния празник Архангелова задушница.

http://today.actualno.com/news_269586.html
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Ноември 08, 2009, 07:19:44
Денят 8 ноември: Цар Калоян получава своята корона

На тази дата през 1204 година с тържествена церемония в Търново цар Калоян получава корона, скиптър и знаме като знаци на владетелско достойнство от кардинал Лъв, легат на папа Инокентий ІІІ.

http://today.actualno.com/news_269644.html
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Ноември 09, 2009, 12:03:59
20 години след 9 ноември 1989

Падането на Берлинската стена сложи началото на обединението на демократична Европа. Все още обаче свалянето на т.нар. Желязна завеса е съпътствано не само от възторзи и признания, но и от критики, шири се и носталгия по живота в страните от бившия съветски блок. Не може да не се признае обаче, че 9 ноември 1989 г. е един от най-светлите дни в историята на Германия, категорични са повечето германци.

http://www.monitor.bg/article?id=220853
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Ноември 12, 2009, 08:41:06
1894 г.

В София започва да излиза в. "Право", орган на Вътрешната македонска организация.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Ноември 13, 2009, 01:20:40
1912 г.

Българските войски овладяват Дедеагач на беломорския бряг.


1923 г.

В Прага започва процес срещу Йордан Цицонков (Асен Николов) от ВМРО, който на 26 август същата година в чешката столица застрелва Райко Даскалов. Цицонков е оправдан на процеса. На 22 октомври 1924 г. срещу него започва нов процес в Табор, който го осъжда на 20 години затвор.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Ноември 14, 2009, 09:28:52
Денят 14 ноември: Започво Сръбско-българската война

Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

http://today.actualno.com/news_270739.html
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Ноември 15, 2009, 03:16:26
По време на Сръбско-българската война българите влизат в Пирот в 1885 г.

По време на Сръбско-българската война в 1885 г. на тази дата българските части влизат в Пирот. В започналото контранастъпление българската армия разгромява сръбските войски при Драгоман, Цариброд и достига Пирот. Противникът в състав три пехотни дивизии и конна бригада е подготвил отбраната на Пирот с цел да спре настъплението на българския Западен корпус до подкреплението на нови резерви или до намесата на Великите сили. Настъплението на Западния корпус започва рано сутринта на 14 ноември. Противникът открива силен огън. През деня особено тежки боеве се водят на левия фланг. До вечерта са овладени височините Диван и Черни връх. Успехът на левия фланг позволява да развият настъпление и войските от центъра. До вечерта те приближават Пирот, но поради откритите си флангове остават извън града. На следващия ден (15 ноември) настъплението продължава, като дясно-фланговата колона атакува противника и овладява командните височини. Левият фланг постига същия успех, което позволява на войските в центъра да овладеят града. Противникът напълно разстроен бързо се оттегля, а българските войски преминават в решително настъпление.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Ноември 17, 2009, 03:32:03
1881 г.

Светият синод на Българската екзархия, в продължение на месец обсъжда под председателството на екзарх Йосиф I проекти за нов екзархийски устав. Обсъждат се и 13 правилника за църковно управление.
Екзарх Йосиф I (светско име: Лазар Йовчев) е български екзарх, обществен и просветен деец, почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 5 май 1840 г. в Калофер. Завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието й в смесените епархии. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Ст. Стамболов и К. Стоилов успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати (султански укази) за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война (1912-1913 г.) Йосиф I премества седалището на Българската екзархия в българската столица. Умира на 20 юни 1915 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Ноември 21, 2009, 03:16:30
1911 г.

В Щип ВМРО извършва атентат, при който е убит човек. Последвалите османски репресии (23 убити и 423 ранени) създават антитурски настроения в балканските държави и подтикват преговорите за формирането на Балканския съюз.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Ноември 23, 2009, 02:35:16
1877 г.

В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Западният отряд разбива турската отбрана при село Правец и принуждава противника да отстъпи към Орхание (Ботевград). За преминаване на Балкана е определен Предният отряд (в който влиза и Българското опълчение) на генерал Й. В. Гурко, за обезпечаване на фланговете са определени Източният и Западният отряд.
От 31 октомври 1877 г. за командващ на отряда е назначен генерал Йосиф Гурко. Планът за настъпление на Западния отряд към Орхание (Ботевград) и София е одобрен на 7 ноември 1877 г. от император Александър II.
През 1877 г.- 1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина през 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Ноември 24, 2009, 03:08:38
1915 г.

В хода на Първата световна война (1914-1918 г. ) българските войски освобождават Охрид.
Първата световна война ( 1914-1918 г. ) е война между две големи европейски групировки - Тройният съюз и Съглашението. Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария изпраща ултиматум на Сърбия с неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. и в следващите дни в конфликта се намесват Германия - като съюзник на Австро-Унгария и Русия - на страната на Сърбия. Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Следва намесата на Англия на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението.
С намесата на САЩ във войната (6 април 1917 г. ) на страната на Съглашението настъпва обрат в хода на военните действия и през есента на 1918 г. държавите от Тройния съюз капитулират.
Войната избухва в момент, когато България се възстановява от първата национална катастрофа, последвала след поражението й в Междусъюзническата война от 1913 г. Поради това цар Фердинанд I и правителството на д-р В. Радославов декларират, че страната заема позиция на неутралитет спрямо двете воюващи групировки.
На 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в световната война, като в замяна й се предоставят земите, отнети и от съседните балкански държави след поражението и в Междусъюзническата война.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Ноември 25, 2009, 05:28:14
1902 г.

За първи път е честван денят на Св. Климент Охридски - патронен празник на Софийския Университет, определен от Академичния съвет.
СУ ”Св. Климент Охридски” е най-старото и най-голямо висше учебно заведение в България. Основано е на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс с едногодишен срок на обучение при Софийска мъжка гимназия. Инициатори за създаването му са Иван Шишманов, Т. Иванчов и Г. Живков. От 1889 г. със закон е постановено откриването на висше училище в София, а негов ректор става Ал. Теодоров-Балан. Първоначално са приети 43 студенти. Със Закон за университета (1904 г.) Висшето училище приема статут на университет и е преименувано на Български университет “Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово” (двамата братя даряват 6,8 млн. лева и парцел в центъра на столицата за построяването на висше училище). На 4 януари 1905 г. е преименуван “Св. Климент Охридски”.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Ноември 27, 2009, 03:41:34
България не е можела да избегне подписването на Ньойския договор

България не е можела да избегне подписването на Ньойския договор на 27 ноември 1919 г., каза историкът от Института по история на БАН Александър Гребенаров, предаде агенция Фокус.

http://today.actualno.com/news_272891.html
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Ноември 28, 2009, 02:41:57
1907 г.

По нареждане на Яне Сандански, Тодор Паница застрелва в София Борис Сарафов и Иван Гарванов.
Борис Петров Сарафов - български общественик, деец на националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско. Роден е на 12 юли 1872 г. Завършва Солунската мъжка гимназия (1890 г.) и Военното училище в София (1893 г.). Служи като офицер в Белоградчик. Войвода на чета в четническата акция на ВМОК (1895 г.) и на 12 юли превзема Мелник. Май 1899 г. - март 1901 г. е председател на ВМОК. Сътрудничи с Гоце Делчев и Гьорче Петров - задгранични представители на ВМОРО в България. Началник е на Главния щаб на въстанието в Битолски революционен окръг по време на Илинденско-Преображенското въстание. През 1903-1904 г. пътува из Европа и популяризира идеите и делото на ВМОРО. Участва в Рилския конгрес (1905 г.) като представител на Битолския революционен окръг. Избран е заедно с Иван Гарванов и Христо Матов в Задграничното представителство на ВМОРО в България.
Иван Гарванов е един от основателите и ръководителите на Българското тайно революционно братство в Турция, образувано в противовес на ВМОРО. След включването на братството през 1899 г. във ВМОРО става член на Солунския комитет. През 1901 г., след Солунската афера, застава начело на ЦК на ВМОРО. Под негово ръководство на Солунския конгрес на ВМОРО 1903 г. се взема решение за вдигане на въстание. След солунските атентати от април 1903 г. е арестуван и изпратен на заточение в Акя, Мала Азия. Освободен е през 1904 г, идва в България и става учител във Втора мъжка гимназия в София. След 1906 г., в състава на Задграничното представителство на ВМОРО, става изразител на идеите на дясното течение.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Ноември 30, 2009, 03:01:32
1998 г.

Любчо Георгиевски става най-младият министър - председател в света. Той поема поста премиер на Македония на 32- годишна възраст.
През 1990 г. Георгиевски е избран за председател на партията ВМРО- ДПМНЕ. Обявява се за отделянето на Македония от Югославия. През 1991 г. Георгиевски става вицепрезидент на Македония. От 1992 г. до 1995 г. е член на парламента, от 1995 г. в продължение на три години работи в холдинга БС. Роден е в Щип, град в източна Македония. Георгиевски учи сравнителна литература в Скопие. Автор е на няколко книги с поезия.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Декември 01, 2009, 12:14:59
1916 г.

В хода на Първата световна война части от Дунавската армия достигат река Арджеш в Румъния.
През октомври 1916 г. Централните сили вземат решение за настъпление към столицата на Румъния Букурещ като по този начин целят излизането на държавата от войната.
На 23 ноември 1916 г. Първа софийска дивизия и 12-а пехотна дивизия в състава на Дунавската армия преминават Дунава и настъпват към Букурещ.
Успешните действия на съюзниците в Карпатите и на 3-а българска армия в Добруджа създават условия за форсиране на р. Дунав и настъпление по Мунтенското оперативно направление. Такава задача получава Дунавската армия която трябва да форсира реката при Свищов и като развие удара към Букурещ, да съдейства за овладяването на града. При форсирането армията, командвана от германския генерал Кош, разполага с 217-а германска, Сборната и 1-ва пехотна софийска дивизия, Сборната конна дивизия и други части - общо 32 пехотни дружини и 66 артилерийски батареи. В полосата за форсиране противникът разполага с 10 пехотни дружини и 11 артилерийски батареи. Така превъзходството на Дунавската армия е значително. Форсирането започва рано сутринта на 23 ноември от 217-а и Сборната пехотна дивизия. Още същия ден те овладяват Зимнич. На другия ден е построен понтонен мост и до вечерта на 25 ноември на румънска територия са прехвърлени освен първоешелонните съединения още нашата 12-а пехотна и турската 26-а пехотна дивизия. С тези войски армията осъществява по-нататък своето настъпление към Букурещ, форсирането при Свищов се осигурява с демонстративни действия в районите на Сомовит, Гиген и Оряхово.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Декември 03, 2009, 09:51:19
1895 г.

 (http://www.picvalley.net/u/2626/126368953015406931391259830260J97u0RHuZgYcculYEoLL.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2626/126368953015406931391259830260J97u0RHuZgYcculYEoLL.JPG)

В периода 3 - 16 декември се провежда Втори конгрес на Легалната македонска организация - участват 32 дружества в емиграция. За председател на Върховния македонски комитет е избран ген. Данаил Николаев, а за подпредседател - Йосиф Ковачев. На 13 декември офицерите от Мелнишкото въстание се отцепват и избират Македонски комитет с ръководители Антон Бозуков, Наум Тюфекчиев и Йордан Венедиков.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Декември 04, 2009, 01:44:36
1922 г.

Чети на ВМРО начело с Панчо Михайлов-Чавдар, Иван Бърльо и Мите Опилски завземат Кюстендил, но армията не се намесва. Военният министър Коста Томов начело на въоръжен отряд след преговори с войводите възстановява контрола над града. След два дни в Кюстендилски окръг е въведено военно положение, отменено в Дупнишка и Радомирска околия на 5 януари 1923 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Декември 05, 2009, 04:51:27
1927 г.

В Скопие започва процес срещу 20 студенти от различни университети на Сърбохърватското кралство, арестувани след провал в Македонската младежка тайна организация, създадена с цел да подпомага ВМРО в борбата за освобождение. Поради широкия отглас в чужбина смъртни присъди не са издадени. Студентите са осъдени на дългогодишна каторга при строг режим.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Декември 06, 2009, 01:08:41
1912 г.

 (http://www.picvalley.net/u/2399/14123495369604001601260058092BkmNglqBukatACP3dDYM.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2399/14123495369604001601260058092BkmNglqBukatACP3dDYM.JPG)Изпратено е послание на ЦК на ВМРО до цар Фердинанд I против насилията на гръцката и на сръбската армия над македонските българи.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Декември 08, 2009, 01:12:54
1947 г.

Софийският университет "Св. Климент Охридски" е преименуван в "Климент Охридски", тъй като в новата конституция е постановено, че църквата е отделена от държавата и образованието е "светско с демократичен характер и прогресивен дух".
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Декември 09, 2009, 12:43:28
1927 г.

Подписана е спогодбата Моллов-Кафандарис, която се отнася до бежанския проблем.
Тя представлява споразумение между България и Гърция за уреждане на задълженията между тях, възникнали във връзка с подписаната заедно с Ньойския мирен договор 1919 г. Конвенция за взаимната и доброволна емиграция на етническите малцинства. Тази конвенция регламентира имуществените проблеми на изселниците – те трябва да получат срещу недвижимите си имоти като обезщетение 10 % от стойността им в брой и 90 % в облигации със срок за плащане 12 години. Спогодбата е подписана на 9 декември в Женева от българския министър на финансите Владимир Моллов и гръцкия му колега Г. Кафандарис. Според нея срокът за уреждане на финансовото обезпечаване на имотите се удължава на 30 години.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Декември 10, 2009, 11:36:25
1906 г.

Убит е Даме Груев, деец на македоно-одринското революционно движение.
Дамян (Даме) Йованов Груев е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е през месец януари 1871 г. в с. Смилево, Битолско. Учи в родното си село, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" и Висшето училище в Белград. През 1889 г. постъпва във Висшето педагогическо училище в София (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски"), но през 1891 г. е изключен от него и става учител в родния си край. През лятото на 1893 г. се премества в Солун, където работи като коректор в българската печатница на К. Самарджиев. По негова инициатива на 23 октомври същата година се полагат основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), на която става фактическият ръководител. Веднага след това разгръща активна дейност за изграждане на нейната мрежа в Щипско, Охридско, Битолско и др. краища на Македония. Голям успех за него е привличането в организацията на Гоце Делчев, който скоро след това се издига до всепризнат вожд на организацията. Дейността му не остава скрита за турските власти и през 1898 г. е интерниран в Битоля. През 1899–1900 г. е назначен от Екзархията за учител в българската гимназия в същия град, което му позволява да разгърне активна организационна дейност. През август 1900 г. отново е арестуван, а през пролетта на 1902 г. е заточен в крепостта Подрумкале, Мала Азия. Освободен през пролетта на 1903 г., незабавно се среща с Гоце Делчев и двамата полагат големи усилия за временно отлагане на насроченото от Солунския конгрес на ВМОРО въстание в Македония и за превръщането му от повсеместно в четническо. Понася тежко убийството на Гоце Делчев (април 1903 г.) и след неговата гибел поема изцяло върху себе си цялостната подготовка на въстанието. На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг (лятото на 1903 г.) е избран за член на Главния щаб на въстанието. Той определя и датата на избухването на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). По време на въстанието участва в сражения с турските войски и търси съдействие от българското правителство за оказване на помощ на въстаниците. След неуспеха на въстанието не напуска Македония и продължава участието си в живота на ВМОРО. Председателства Прилепския подвижен конгрес на Битолския революционен окръг (1904 г.) и полага големи грижи за възстановяване и укрепване на организационната мрежа. На Рилския конгрес на ВМОРО (1905 г.) отново е избран за чл. на Централния комитет на организацията. През лятото на 1906 г. се завръща в Македония и с малка чета обхожда различните й краища. През дек. същата година попада на турска потеря край с. Русиново, Малешевско, и пада убит в завързалата се престрелка.

Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Декември 14, 2009, 01:55:13
1909 г.

Христо Чернопеев започва организационна обиколка в Струмишки революционен окръг за възстановяване на нелегалната борба.
Христо Чернопеев е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е в село Дерманци, Ловешко. Включва се в дейността на ВМОРО в края на ХIХ век. В Кукушко се занимава с обучение на бъдещи войводи.
Взема участие в аферата "Мис Стоун" - акция по отвличане на американската протестантска мисионерка Елена Стоун и на нейната придружителка Катерина Цилка. Отвличането е предприето на 21 август 1901 г от четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев.
По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Христо Чернопеев се сражава с турските войски в Разложкия край. След разгрома на въстанието продължава революционната си дейност. Поддържа близки контакти с Яне Сандански. След Младотурската революция 1908 г. участва в създаването на Народната федеративна партия. През 1911 г. става член на ЦК на ВМОРО. По време на Балканската война 1912–1913 г. се включва в Македоно-одринското опълчение, оглавява чета в Родопския отряд. Взема участие и в Първата световна война 1
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Декември 15, 2009, 02:41:13
1934 г.

Родена е Райна Якимова Кабаиванска – българска оперна певица (сопран). Райна Кабаиванска завършва Оперната школа при Българска държавна консерватория (1957 г.) като ученичка на Л. Прокопова и Ил. Йосифов. Пее в Софийската народна опера от 1958 г. Същата година започва да учи в музикалния лицей “Вийоти” във Верчели, Италия. Дебютира през 1959 г. в ролята на Жоржета (“Мантията” от Джакомо Пучини). През 1961-1963 г. е редовна артистка в миланската “Ла Скала” (от 1963 г. - договорна). Гастролира в най-големите оперни театри в света, партнира на М. дел Монако, Т. Гоби, К. Бергонци, Н. Гяуров, Р. Гор и др. световноизвестни имена. От 1961 г. е член на Националния академичен театър за опера и балет. От 1986 г. организира фестивал в Болоня. По-известните й роли са: Тоска (“Тоска” от Дж. Пучини), Неда (“Палячо” от Р. Леонкавало), Елизабет (“Дон Карлос” от Дж. Верди), Дездемона (“Отело” от Дж. Верди), Лиза (“Дама пика” от П. И. Чайковски), Маргарита (“Мефистофел” от А. Бойто), Турандот (“Турандот” от Ф. Бузони), Анезе (“Беатриче ди Тенда” от В. Белини) и др. През 1991 г. е учреден фонд “Райна Кабаиванска” (с председател Блага Димитрова) за издирване и поощряване на творческата дейност на български деца сираци. През 1995 г. получава орден “Стара планина” I и степен “Доктор хонорис кауза” на Нов български университет (2001 г.).
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Декември 17, 2009, 09:26:56
1916 г.

В хода на Първата световна война българската конница завзема гр. Бабадаг в Румъния.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Декември 20, 2009, 07:54:37
1927 г.

Със заповед на правителството на Андрей Ляпчев и военното министерство се пренебрегват значителна част от клаузите на Ньойския мирен договор и правят решителна крачка към възстановяване организационната структура на българската армия. По силата на Ньойския договор на България е отнето правото да има своя наборна армия. На нейно място се разрешава рекрутирането на платена войска в размер на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред.
Заповедта издадена през 1927 г. предвижда пехотата да се състои от 24 пехотни полка, сведени в 8 пехотни дивизии. Изгражда се нов, четвърти армейски щаб под името четвърта военноинспекционна област. За всяка дивизия и армия се предвижда по един артилерийски полк. Развръщат се 10 конни и 4 инженерни полка. Новата структура на армията е строго поверителна, защото нарушава значителна част от военните клаузи на Ньойския договор.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Декември 22, 2009, 02:46:09
1993 г.

Чрез размяна на ноти България и Македония установяват дипломатически отношения. България признава независимостта на Македония на 15 януари 1992 г. заедно с независимостта на другите бивши югославски републики. Първото официално посещение в Македония на българска делегация е на 5 - 6 юни 1993 г. Тя е водена от министър-председателя проф. Любен Беров.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јануари 02, 2010, 10:24:05
1903 г.

От 2 до 4 януари в Солун се провежда конгрес на ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация), председателстван от Иван Гарванов. Взето е решение за вдигане на повсеместно въстание (Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.) за освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия, предадени на Османската империя съгласно Берлинския договор.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јануари 02, 2010, 10:24:40
1905 г.

От 2 до 9 януари се провежда конгрес на Скопски революционен окръг при с. Княжево, Кратовско, на който е избран окръжен комитет с председател Дамян Груев.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јануари 04, 2010, 02:02:22
1926 г.

За министър-председател в кабинета на Демократическия сговор е назначен Андрей Ляпчев. Това събитие се определя като кота превес на "партийния елемент" над военните и "чистите сговористи".
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јануари 06, 2010, 01:23:34
1848 г.

Роден е Христо Ботев (Хр. Б. Петков) - национален герой, революционен демократ, поет, журналист. Роден е в Калофер. През 1863 г. с помощта на Н. Геров заминава за Русия, където постъпва като частен ученик във Втора Одеска гимназия. През 1865 г. Ботев напуска гимназията и се свързва с руските революционни среди. Заради произнесената от него реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий е принуден да напусне Калофер и заминава отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса. След това се прехвърля в Румъния, като отначало се установява в Букурещ, а после в Браила и работи като словослагател в печатницата на Д. Паничков. Попада в средата на българската революционна емиграция и се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 г. Христо Ботев се приготвя да мине в България с четата на дядо Жельо войвода (Ж. Чернев), на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението си "На прощаване". След като по различни причини преминаването на четата в България се осуетява, Ботев заминава за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското училище. Поради липса на средства е принуден скоро да прекъсне образованието си.
В края на април 1871 г. Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ. Започва работа в печатницата на Л. Каравелов и става негов съратник в редактирането на в. "Свобода", след неговото спиране през 1873 г. - и на в. "Независимост". През 1873 г. Ботев започва издаването и на своя втори самостоятелен в. "Будилник". На 8 декември 1874 г. той започва да издава като орган на комитета в. "Знаме". По такъв начин след удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, той застава начело на БРЦК . След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Христо Ботев започва подготовката на въстание в България. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех (Старозагорско въстание 1875 г.) довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. След избухването на Априлското въстание през 1876 г. Ботев застава начело на чета и с нея преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия народ. След неколкодневни тежки боеве той е убит в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јануари 07, 2010, 03:28:02
1872 г.

С участието на Васил Левски в Троянския манастир е основан революционен комитет. Сред членовете на комитета са отец Макарий, х. Авксентий, йеромонасите Кирил, Митрофан, Нефталим и др.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јануари 08, 2010, 01:29:33
1846 г.

Вестник “Српске новине” пише: “Според Сиприан Роберт /френски славист/, българите заемат голямата част от Европейска Турция и наброяват 4,5 милиона. Те се разпростират в Тракия, Румелия и Македония до Морея, така че в тези земи по-голямата част от селата обитават българите, а градовете - гърците.”
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јануари 08, 2010, 01:30:21
1904 г.

В периода 8 – 13 януари се учредява Федерация на македоно-одринските благотворителни братства в София.
Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.).
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јануари 09, 2010, 11:16:39
1905 г.

Завършва конгрес на Скопски революционен окръг при с. Княжево, Кратовско. Избран е окръжен комитет с председател Дамян Груев.
Дамян Груев е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден в с. Смилево, Битолско. Учи в родното си село, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" и Висшето училище в Белград. През 1889 г. постъпва във Висшето педагогическо училище в София (днешен СУ "Св. Климент Охридски"), но през 1891 г. е изключен от него и става учител в родния си край. През лятото на 1893 г. се премества в Солун, където работи като коректор в българската печатница на К. Самарджиев. По негова инициатива на 23 октомври същата година се полагат основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), на която става фактическият ръководител.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јануари 13, 2010, 06:23:58
1928 г.

Мара Бунева застрелва управителя на Вардарска Бановина в Скопие Велимир Прелич. Тя е деятелка на македоно-одринското революционно движение. Родена е в Тетово през 1902 г. След завършване на гимназия продължава образованието си в СУ "Св. Климент Охридски". Омъжва се за кавалерийския офицер Хранков. Отказва се от материалната си обезпеченост и бъдещата педагогическа кариера и се включва в революционната борба на македонските българи. Мара Бунева е избрана за изпълнителка на смъртната присъда на Велимир Прелич. По негова заповед през 1927 г. на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания - стягане на главите, чупене на ръцете и дори са заравяни живи. Целта на Бунева е да привлече вниманието на световната общественост към македонския въпрос и безправното положение на своите сънародници, изложени на жестокия терор от сръбските власти.
Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария мост на Вардар, след което стреля в гърдите си. Умира на следващия ден от раните си.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јануари 14, 2010, 07:08:16
Денят 14 януари: Протоколът, предлагащ Левски да бъде осъден на смърт

http://today.actualno.com/news_279695.html

На тази дата през 1973 година Специалната следствена комисия в София изготвя заключителния протокол, в който предлага Васил Левски да бъде осъден на смърт.

На 26 декември 1872 г. Васил Левски пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков. На 27 декември 1872 г. призори турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка арестуват Васил Левски. На 28 декември 1872 г. Васил Левски е отведен в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. На 4 януари 1873 г. призори Васил Левски е докаран в София.

Организирана е очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов.

Васил Левски (Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Апостолът) е виден деец на националнореволюционното движение, революционен демократ, идеолог и организатор на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Роден е на 19 юли 1837 г. (6 юли стар стил) в Карлово. Осъден е на смърт и е обесен на 18 февруари 1873 г. (6 февруари стар стил) г. край София (на мястото на днешния паметник в центъра на столицата).
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јануари 17, 2010, 08:58:14
17 януари в българската история

http://www.radar.bg/redirect.php?newsid=6695109

1765 г. - Братът на Паисий Хилендарски Лаврентий подарява бащината си къща в Банско за метох на Хилендарския манастир.
 
1878 г. - Руско-турска война (1877-1878): Битката при Пловдив открива пътя за руско настъпление към Цариград; освободен е Ямбол.
 
1959 г. - Извършена е реформа на административното разделение на България - разформировани са административните окръзи и околии и да се създадени 30 нови административно-икономически окръзи, които по-късно стават 28.

2003 г. - В Черно море, близо до българското крайбрежие е открит кораб, пролежал на дъното 2400 години.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јануари 20, 2010, 02:24:43
1886 г.

Подписана е Българо-турска конвенция за Съединението на Княжество България с Източна Румелия, съгласно която: княз Александър I поема поста на генерал-губернатор на Източна Румелия за 5 години; Портата присъединява Кърджалийско и Тъмръшко; Княжеството поема изплащането на румелийския дълг; смесена българо-турска комисия преработва Органическия устав и го представя за одобрение на Великите сили, като дотогава областта се управлява според "добрата воля" на княза; между Княжеството и Портата да се сключи военен съюз.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јануари 21, 2010, 02:46:37
1879 г.

Умира Любен Каравелов - виден деец на националнореволюционното движение, един от основателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ, писател, публицист и журналист. Роден e в Копривщица. Във връзка с убийството на княз Михаил Обренович (24 май 1868 г.) по искане на сръбското правителство Каравелов е арестуван от австрийските власти и хвърлен отначало в Петроварадинската крепост, а след това в затвора в Будапеща. След седеммесечно следствие е освободен по недоказаност на обвинението. В началото на май 1869 г. се прехвърля в Букурещ. Опитите на ръководителите на Добродетелната дружина да го привлекат за редактор на техния орган в. "Отечество" са неуспешни. Каравелов установява контакт с българската революционна емиграция и за кратко време се изявява като един от нейните ръководни дейци. През есента на същата година става един от инициаторите за създаването на Българския революционен централен комитет и след неговото основаване поема редактирането на печатния му орган в. "Свобода". На първото Общо събрание на комитета (април - май 1872 г.) Каравелов е избран за негов председател. След смъртта на Васил Левски през февруари 1873 г. той полага усилия да продължи неговото дело. На 25 февруари 1873 г. вместо в. "Свобода" Каравелов започва да редактира в. "Независимост". На свиканото през май същата година Общо събрание на БРЦК той отново е утвърден за негов председател. Гибелта на Васил Левски обаче разколебава до голяма степен неговата увереност в революционните сили и въпреки настойчивите увещания на Христо Ботев през 1874 г. преустановява издаването на в. "Независимост". От януари 1875 г. започва да издава сп. "Знание", което се занимава с научни и литературни проблеми. Макар и вън от редиците на революционната организация, Каравелов не престава да се интересува от развоя на обществено-политическите борби. Взима участие в организирането на български доброволчески чети за Сръбско-турската война 1876 г. След избухването на Руско-турската освободителна война 1877 г.-1878 г. той оказва ценно съдействие на руското командване при действията на неговите войски в България. През лятото на 1878 г. се завръща в свободната си родина и се установява в Търново (днес Велико Търново), а няколко месеца по-късно отива да живее в Русе.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јануари 22, 2010, 10:05:59
Денят 22 януари: Потвърдена е смъртната присъда на Васил Левски

http://today.actualno.com/news_281023.html

На тази дата през 1873 година със специална султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Васил Левски е потвърдена.

Седмица по-рано (на 14 януари) Специалната следствена комисия в София изготвя заключителния протокол, в който предлага Васил Левски да бъде осъден на смърт.


На 26 декември 1872 г. Васил Левски пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков. На 27 декември 1872 г. призори турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка арестуват Васил Левски. На 28 декември 1872 г. Васил Левски е отведен в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. На 4 януари 1873 г. призори Васил Левски е докаран в София.

Организирана е очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов.

Васил Левски (Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Апостолът) е виден деец на националнореволюционното движение, революционен демократ, идеолог и организатор на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Роден е на 19 юли 1837 г. (6 юли стар стил) в Карлово. Осъден е на смърт и е обесен на 18 февруари 1873 г. (6 февруари стар стил) г. край София (на мястото на днешния паметник в центъра на столицата).
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јануари 23, 2010, 12:29:42
1872 г.

Роден е Гоце Делчев - виден деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско. Идеолог, стратег и организатор на ВМОРО. Роден в Кукуш той завършва гимназия в Солун. Става юнкер във Военното училище в София, откъдето е изключен заради възгледите си. След това учителства в Ново село, Щипско, и в гр. Банско. Става активен деец на ВМОРО от 1894 г., когато се свързва с Д. Груев, един от основателите на организацията. По примера на Левски налага идеята за вътрешна мрежа от революционни комитети, става инициатор за изграждане на четническия институт като въоръжена сила на ВМОРО. Делегат е на Солунския конгрес от 1896 г. Заедно с Г. Петров изработва програма и устав на организацията. Става член и задграничен представител на ВМРО и главен ревизор на четите. Привърженик е на въоръженото въстание като средство за постигане на целите, но се противопоставя на решенията на Солунския конгрес от 1903 г. за "повсеместно стратегическо въстание в Македония". Заедно с Д. Груев успява да ограничи активните въстанически действия само на територията на Битолския и Одринския революционни окръзи. На 4 май 1903 г., на път за конгреса на Серския революционен окръг, загива в сражение с турски аскер.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јануари 24, 2010, 02:45:35
1901 г.

По сведения на Милан Михайлов турските власти арестуват Централния комитет на Българския македоно-одрински революционен комитет (БМОРК) в Солун (Солунска афера) и разкриват мрежата в Кукушко, Гевгелийско, Воденско, Радовишко. Начело на Централния комитет застава Иван Гарванов.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јануари 25, 2010, 02:30:19
1893 г.

Умира Григор Ставрев Пърличев - български писател, преводач, общественик. Роден е на 18 януари 1830 г. Учи в Охрид, учител в Тирана. Следва медицина в Атина, но прекъсва поради финансови затруднения. Учител е в Прилеп и Охрид. От 1858 г. продължава следването си в Медицинския факултет в Атина, прехвърля се във Филологическия факултет. През 1860 г. печели първа награда в ежегодния поетически конкурс с поемата си "Арматилос" ("Сердарят"). От 1860 г. е учител в Охрид. Проявява се като педагог, патриот и общественик. Сплотява българската интелигенция и въвлича широки народни маси в движението против фанариотите. Написва поемата "Скендербег" (1862 г.). Заменя гръцкия език с български в училищата и в църквите (1863 г.). По негова инициатива през 1869 г. е създадено първото читалище в Охрид. Пърличев е автор на: "Докога, братя мили българи", "Чуйте, чеда македонци", "Песен за унищожението на Охридската патриаршия" и др. Пише дописки във в."Време", "Македония", "Право". През 1884 г. пише "Автобиография" (1894 г., посм.). Пърличев е първият български преводач на Омир.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јануари 27, 2010, 09:50:56
1938 г.

Роден е Александър Чирков – български лекар, хирург, професор. Завършва ВМИ - София, специалност “Медицина”. В периода 1963-1966 г. е ординатор в болницата в Белоградчик. През 1966 г. заминава за Германия, където специализира при един от най-известните кардиохирурзи - проф. Бюхлер. Остава в Западен Берлин. От 1981 г. е професор в университета Фрайбург. В периода 1984-1986 г. е ръководител на катедра ПОССХ. През 1986 г. извършва първата трансплантация в България. Създава болницата "Св. Екатерина", на която е директор до ноември 2005 г., когато е уволнен от министър Радослав Гайдарски.
Александър Чирков е автор на много научни публикации. Носител е на орден “Стара планина”, I степен, звание “академик” и наградата “Голям Платонов нобел на века” на световната академия “Платон” (2002 г.).
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јануари 29, 2010, 02:52:07
Денят 29 януари: Арестът на Тодор Живков

http://today.actualno.com/news_282158.html

Цитат
На тази дата през 1990 година е арестуван е Тодор Живков.

След 1990 г. Главна прокуратура започва срещу него 5 дела. През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. До 1998 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јануари 30, 2010, 11:25:43
1894 г.

Роден е Борис III - цар на българите от 1918 г. до 1943 г. Син е на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Роден е в София. Получава веднага титлата княз Търновски. Негов брат е княз Кирил Преславски, а сестри – княгините Евдокия и Надежда. Поради ранната смърт на майка им (1899 г.) децата растат под непосредствения надзор на баба им – княгиня Клементина. Получават образованието си в Двореца като преподаватели са им видни учители от столичните училища. След завършване на средното си образование Борис III слуша лекции във Военното училище в София. След навършване на пълнолетие през 1912 г. официално е провъзгласен за престолонаследник на българския престол. Участва като офицер със специални поръчения в Балканската война (1912–1913 г.) и в Междусъюзническата война през 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война (1914–1918 г.) известно време е адютант на главнокомандващия Българската армия, но после отново е офицер за специални поръчения. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Борис III. През първите няколко години от царуването си се въздържа от активно участие във вътрешнополитическия живот на страната. Не одобрява управлението на БЗНС (1919–1923 г.), начело на което стои Ал. Стамболийски. Става инициатор на военен заговор, организацията на който възлага на ръководителите на Военния съюз и новопоявилата се формация Народен сговор. След успеха на акцията на 9 юни 1923 г. пристъпва към укрепване на положението си като първостепенен фактор в цялостния политически живот на страната. Подкрепя сговористкото правителство на проф. Ал. Цанков до лятото на 1925 г. и когато то става неудобно от външни съображения, се разграничава от него, което довежда и до парламентарното му бламиране в началото на януари 1926 г. Работи в тесен контакт и с второто сговористко правителство начело с А. Ляпчев. През октомври 1930 г. се оженва за италианската принцеса Джованна (Йоанна). От брака им през януари 1933 г. се ражда първото им дете – княгиня Мария Луиза. След два преходни кабинета, през ноември 1935 г. Борис III поема цялата власт в свои ръце. През юни 1937 г. се ражда и второто дете на царското семейство - Симеон, който също получава титлата княз Търновски.
В началото на Втората световна война Борис III се придържа към курс на неутралитет. Натискът на Берлин за въвличане на България във войната става все по-силен. На 1 март 1941 г. правителството на проф. Б. Филов, подписва Тристранния пакт, в резултат на който България става съюзник на държавите от хитлеристката ос. От този момент Борис III е лишен на практика от възможността да провежда самостоятелна външна политика. Той се оказва безсилен да се противопостави на следващото искане на своите съюзници – да обяви война на САЩ и Великобритания, което става на 13 декември 1941 г. В средата на август 1943 г. той предприема поредното си посещение при А. Хитлер. След завръщането си към 20–21 август неочаквано заболява тежко и след едноседмични мъчения умира на 28 август. Смъртта му е съвсем неочаквана и причините за нея и до днес остават неизяснени. На престола веднага е въздигнат синът му княз Симеон под името цар Симеон II. Поради непълнолетието му вместо него функциите на монарха се поемат от Регентство в състав: проф. Б. Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јануари 31, 2010, 12:59:32
Денят 31 януари: Родена е Ванга

На тази дата през 1911 година е родена Ванга (Вангелия Гущерова) - българска пророчица.

Нейната майка умира още когато е невръстно дете. На 12-годишна възраст започва постепенно да губи зрението си и от 1925 г. живее в дом за слепи, където прекарва три години. След смъртта на втората й майка, Ванга се прибира вкъщи за да се грижи за по-малките си братя и сестри. Вярата в пророческите й способности възниква постепенно. Става известна през годините на Втората световна война, когато отчаяни хора, загубили връзка с близките си отивали при нея. През последните години от живота си Ванга построява параклиса "Света Петка Търновска" в местността Рупите, Петричко. Умира на 11 август 1996 г. Завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на държавата.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Февруари 01, 2010, 02:59:46
1902 г.

Откуп от 104 кг. злато е изплатен на Яне Сандански. На 21 август 1901 г. по шосето между Банско и Горна Джумая (днешен Благоевград) четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат американската протестантска мисионерка Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка. Целта на отвличането е набиране на средства за закупуване на оръжие за ВМОРО. Опитът на турските власти да открият четата завършват без успех. Междувременно аферата придобива все по-голяма известност и под натиска на международната и особено на американската общественост турското правителство предоставя 14 500 златни турски лири. Елена Стоун и Катерина Цилка са освободени. Пуснати на свобода, те изнасят поредица от сказки в Европа и САЩ, с които популяризират делото на ВМОРО.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Февруари 05, 2010, 01:50:36
Денят 5 февруари: Левски изготвя писма до Филип Тотю и Панайот Хитов

На тази дата през 1871 година Васил Левски изготвя писма до Филип Тотю в Одеса и Панайот Хитов в Белград, с които кани двамата войводи да се включат дейно в работата на Вътрешната революционна организация.

Васил Левски (Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Апостолът) е виден деец на националнореволюционното движение, революционен демократ, гениален идеолог и организатор на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Роден е на 19 юли 1837 г. (6 юли стар стил) в Карлово в семейството на разорен занаятчия.

През 1862 г. заминава за Сърбия и постъпва в Първата българска легия в Белград. След разпускането на легията Левски се присъединява към четата на дядо Ильо войвода, а след това известно време работи като абаджийски чирак в Белград. През пролетта на 1867 г. по препоръка на Георги Сава Раковски е включен от Панайот Хитов в неговата чета като байрактар. През лятото на същата година преминава заедно с нея в българските земи и извървява целия й път до сръбската граница. Пристигайки отново в Белград, Левски участва и във Втората българска легия (1868 г. ).
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Февруари 06, 2010, 04:37:37
1871 г.

Васил Левски изготвя образец за писмо позив, адресирано към заможните българи, с което се приканват да подпомогнат материално борбата срещу Високата порта.
На 26 май 1870 г. Васил Левски напуска Букурещ и се завръща в България с цел да организира и изгради мрежа от революционни комитети. Успява да привлече за свои помощници редица революционни дейци като Хр. Иванов-Големия, Т. Пеев, С. Младенов, отец Матей Преображенски (Миткалото), Ив. Драсов, Ив. Атанасов-Арабаджията и др. Функциите на централен комитет или т. нар. Привременно правителство възлага на Ловешкия комитет. За връзка с емиграцията в Турну Магуреле е създадено задгранично представителство на ВРО. Успехите на Левски в изграждането на революционната организация променят отношението на Българския революционен централен комитет в Букурещ към него. През 1871 г. от Румъния са му изпратени като помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. С изградената вътре в страната революционна организация Левски застава изцяло в подкрепа на Любен Каравелов и неговата борба против привържениците на либералното течение в БРЦК. През втората половина на 1871 г. той изработва проектопрограма и проектоустав на БРЦК и ги изпраща до революционните комитети за обсъждане и мнение. По негова инициатива в края на април и началото на май 1872 г.в Букурещ е свикано първото Общо събрание на БРЦК, на което Левски получава и специално пълномощие за действие в българските земи.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Февруари 07, 2010, 12:27:15
1914 г.

Изработен е Правилник за раздаването на помощите за бежанците, отпуснати от XV ОНС. Правителството се опитва да се справи с бежанския въпрос. Проблемът с българските бежанци възниква в резултат на масовия приток на българи от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанския мирен договор от западноевропейските велики сили и последвалите Букурещки мирен договор, Цариградски договор и от Ньойския мирен договор.
Първият приток от български бежанци пристига в страната през 1878-1879 г. след изтеглянето на руските войски от южните български земи и потушаването на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. Извършеното през 1885 г. Съединение на Източна Румелия с Княжество България става повод за рязка промяна в отношението на османското правителство към многобройното българско население, живеещо в Източна Тракия. В отговор на акции, предприемани от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринско, местното българско население е подлагано на жесток терор, което принуждава не малка част от него да търси спасение в България.
След неуспешния край на Илинденско-Преображенското въстание в страната пристига нова голяма бежанска маса от Македония и Одринско. До избухването на Балканската война броят на бежанското население в България възлиза на около 120 000 души. Нов, още по-голям приток от български бежанци приижда от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война и Първата световна война.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Февруари 08, 2010, 01:35:30
1910 г.

Гласуван е закон за повторното учредяване на орден "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий". За първи път орденът е учреден на 18 май 1909 г. Кабинетът го отменя на 25 май, но поради общественото недоволство на 8 февруари 1910 г. е гласуван закон за него. Орденът се дава на лица, достигнали най-високо положение в държавата и наградени преди това с най-високи ордени. Има единствена степен с кръст и звезда с образите на светите братя и с девиз "Ex Oriente Lux" ("Светлината е от Изток"). Орденската звезда е сребърен малтийски кръст с червени пламъци и сребърни бурбонски лилии. Носи се на лента с портокалов цвят през лявото рамо. Има Голямо (за владетелското семейство) и Малко (за чужди владетели) огърлие. С него са наградени цар Фердинанд I, княз Борис Търновски, княз Кирил Преславски, екзарх Йосиф I, Иван Ев. Гешов, Васил Радославов, Иван Вазов, митрополит Симеон Варненско-Преславски и ген. Данаил Николаев и 52 чужди държавни глави.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Февруари 09, 2010, 03:14:22
1999 г.

http://focus-news.net/?id=b

Цитат
В Бенгази са арестувани 23-ма наши сънародници. По-късно 17 от тях са освободени. Останалите шестима българи - медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова и д-р Здравко Георгиев са обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца в детската болница в Бенгази и в заговор срещу Джамахирията. По тези обвинения либийското законодателство предвижда смъртна присъда. Срещу българските медици са повдигнати и други обвинения, сред които са: прелюбодеяние, валутна търговия, производство, разпространение и употреба на алкохол. Обвиненията срещу българите официално са повдигнати на 7 февруари 2000 г...
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Февруари 11, 2010, 03:25:48
1872 г.

Високата порта разрешава да се извърши избор на екзарх за българската църква. Българската екзархия е върховна национална организация (до 1953 г. ) на Българската православна църква, учредена със султански ферман на 27 февруари 1870 г. Извоювана е в резултат на църковно-националната борба на българския народ. Екзархскийският устав е изработен от Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. На 16 февруари 1872 г. за екзарх е избран Антим I, Видински митрополит. Той е първият български екзарх. На 16 септември 1872 г. Българската църква е обявена от Вселенската патриаршия за схизматична. Българската църква съдейства за обединението на българските земи. Воюва за културно единство и независимост на народа, противопоставя се на западната религиозна-политическа пропаганда. При обявяване на Руско-турската освободителна война Антим I е свален от османските власти заради симпатии към Русия. За екзарх е избран Ловешкият митрополит Йосиф I. От 1915 г. Българската екзархия се управлява от Синод. През 1945 г. за екзарх е избран Софийският митрополит Стефан I (до 1948 г. ). От 10 май 1953 г. Българската екзархия преминава в патриаршия, за патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил. От 1971 г. патриарх е Максим.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Февруари 12, 2010, 01:05:23
1933 г.

На Великия македонски събор в Г. Джумая ВМРО (михайловисти) и Македонският национален комитет се обявяват за независима Македония и декларират, че срещу Югославия трябва да се води въоръжена борба. Югославия протестира с нота. България отхвърля обвиненията, че подкрепя подобна политика, но започва да ограничава дейността на македонските дейци.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Февруари 15, 2010, 02:17:16
1839 г.

Във Велес е роден Райко (Ксенофонт) Иванов Жинзифов. Tой е книжовен и просветен деец от епохата на Българското възраждане. Първоначално Райко Жинзифов учи във Велес. Известно време е помощник на Димитър Миладинов в българското училище в Прилеп. Продължава образованието си в Одеса. През 1863 година завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет. Участва в Славянския конгрес в Москва през 1867 година. Член е на Българското книжовно дружество, преподавател е в Императорския лицей в Москва през 1873 година. Сътрудничи на различни български и руски периодични издания, пише стихове и разкази, съставя "Пътеводител" на Македония и руско-български речник. Умира на 15 февруари 1877 в Москва.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Февруари 21, 2010, 01:59:39
1907 г.

 (http://www.picvalley.net/u/2939/207517538412058078181266757156AfOEURdZiJ5o6fRI9XMD.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2939/207517538412058078181266757156AfOEURdZiJ5o6fRI9XMD.JPG)

Умира Димитър Пандуров (Панджуров или Панджаров), наричан още Митре Влаха, Митре Влаот или Митре Влашето. Той е български революционер, войвода на ВМОРО. Митре Влаха е роден в костурското село Кономлади (днес Макрохори, Гърция) в областта Кореща в семейството на Никола Пандуров. Според някои автори, като Симеон Радев по произход е влах, а според други получава прякора си Влаха, тъй като като малък слугува у влашко скотовъдно семейство. Според статистиката на Васил Кънчов и според тази на Димитър Мишев Кономлади е чисто българско село, едно от най-събудените села в Югозападна Македония. В Кономлади в 1901 година е формирана първата чета на ВМОРО в Костурско, към която след конфликт с бея, при когото слугува, се присъединява и неграмотният овчар Митре Влаха. В четата на ВМОРО Митре се ограмотява и постепенно се издига до помощник на войводата Георги Папанчев. Участва на Смилевския конгрес на ВМОРО, който взима решение за вдигане на въстание в Македония. През май 1903 година четата на Митре Влаха дава сражение на османските войски при село Руля (днес Котас). По време на Илинденското въстание Митре Влаха участва в нападението на османския гарнизон в село Вишени и в голямото сражение при село Писодер. Митре Влаха е един от малкото ръководители на организацията, които остават нелегални в Македония след потушаването на въстанието. В началото на април 1904 година Митре формира нова чета, която бързо се разраства и ръководството на Битолския революционен окръг го прави главен войвода на Костенарията. Като войвода на най-югоизточната българска област Митре Влаха започва да води и упорита борба с появилата се гръцка въоръжена пропаганда в Македония. Митре Влаха на няколко пъти се сражава с гръцки андартски чети. На 22 февруари 1907 година четата на Митре Влаха, намираща се в село Жупанища (днес Левки), е предадена на турските власти от подкупения от костурския гръцки владика Германос Каравангелис българин Христо от село Шестеово (днес Сидирохори). След тежка битка Митре Влаха е тежко ранен и се самоубива. Погребан е в село Апоскеп с цялата си чета. На 13 март 1907 година, костурската чета на ВМОРО влиза в Жупанища и наказва със смърт предателите на войводата. Митре Влаха е възпят в много народни песни.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Февруари 22, 2010, 01:55:27
1945 г.

По българска молба Вселенската патриаршия в Цариград отменя Схизмата против Българската православна църква и провъзгласява автокефалността й. На 11 май 1872 г. при тържествена служба в храм “Св. Стефан” в Цариград Българската църква е провъзгласена за самостойна. В отговор на 16 септември 1872 г. Вселенската патриаршия обявява Екзархията за схизматична, т.е. отцепила се от нея. Причина за предприемането на този акт е и отказът на екзарх Антим I да осъди Иларион Макариополски, Иларион Ловчански и Кюстендилски и Панарет Пловдивски. Схизмата е вдигната със съдействието на други православни църкви и на българската правителство. Осем години след отмяната й Българската православна църква се самовъздига в патриаршия.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Февруари 23, 2010, 02:08:35
1903 г.

След продължителен български натиск (ноти от 9 април, 24 юни и 3 юли 1902 г.) султанът приема австро-руския проект за реформи в Македония (пъдарските реформи). Според Виенската програма, одобрена на 8 февруари от Великите сили с помощта на чуждестранни офицери трябва да се реорганизират турската жандармерия и полиция. Предвижда се заменяне на натуралния десятък с поземлен данък и обособяване на отделен бюджет за вилаетите. В християнските села за пъдари трябва да бъдат назначавани само християни. Турското правителство възприема предложените реформи, но не ги прилага на практика. Проектът е изработен след Горноджумайското въстание и има за цел да предотврати ново революционно надигане на християнското население в Македония.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Февруари 24, 2010, 01:15:14
1861 г.

Вселенската патриаршия свиква в Цариград велик църковен събор с участието на 9 бивши и настоящи патриарси и 27 владици. Съборът обявява действията на Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски за противоканонични, низвергва ги и ги осъжда на заточение. На ръкоположените от тях духовни лица е отнет санът, а на християните се забранява да общуват с тях.
На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски извършва дръзка провокация спрямо цариградския патриарх, като отказва да спомене името му в тържествената великденска литургия. С този акт той дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с върховенството на Патриаршията и с гръцката църковна зависимост. За тази постъпка Иларион Макариополски е заточен в Мала Азия, където престоява до 1864 г. Преди заминаването си (1861 г.) отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост.
Паисий Пловдивски е ръкоположен за гръцки митрополит в Пловдив през 1858 г. 3 години по-късно се отказва от Цариградската патриаршия и застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна национална независимост. Заточен е в Мала Азия до 1868 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Февруари 25, 2010, 04:41:41
1916 г.

По нареждане на ВМРО Туше Скачков застрелва в центъра на София Наум Тюфекчиев.
Наум Тюфекчиев е роден през 1864 г. в Ресен, Македония. Той е търговец на оръжие и един от най-големите атентатори и професионален организатор на политически убийства. От 1891 г. до 1895 г. в България стават три политически убийства - на министъра на финансите Георги Белчев, съпруг на поетесата Мара Белчева, на посланика ни в Цариград д-р Георги Вълкович и на бившия министър-председател Стефан Стамболов. Наум Тюфекчиев стои и зад трите убийства.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Февруари 27, 2010, 10:52:47
102 години од смртта на охридскиот гемиџија Митко Бошњаков

Цитат
Охриѓани го чевствуваат споменот кон својот гемиџија, авторот на познатата мисла: „Ако телото се тркала, не дозволувајте истото да се случи и со главата"!

Денеска се навршуваат 102 години од смртта на охридскиот гемиџија Марко Бошњаков.

http://inpress.com.mk/?ItemID=3894412092B2474FA4E9EC3F1F7CAA99

Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: gromovnikot на Февруари 28, 2010, 12:46:58
На денешен ден  1934 година цар Борис|||,во Германија, се среќава со Хитлер и министерот за надворешни работи фон Нојрат. Тие го советуват да се зближи со Југославија.

Дали е ова вовед во превратот на звенарите?
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 01, 2010, 03:06:53
1875 г.

Роден е Кирил Григоров Пърличев - македонски революционер, деец на националноосвободителното движение. Син на Григор Пърличев. Завършва Висшето училище (днес СУ). По професия е учител и журналист. От 1895 г. участва в четите, организирани от ВМОК и прехвърляни в Македония. Присъства на Солунския конгрес на ВМОРО (1896 г.). Като студент в СУ е задграничен представител на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като четник в четата на Хр. Чернопеев. След въстанието е учител в Солун и София. Сътрудничи на в-к "Македония", "Свобода или смърт" и др. Автор на "Сръбският режим и революционната борба в Македония 1912-1915” (1917 г.). Активно участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. След I световна война (1919 г.) е един от организаторите на възстановяването на ВМРО и един от задграничните представители на организацията. След разцеплението на организацията (1928 г.) остава в крилото на ген. Ал. Протогеров. През 1931 г. се отказва от активна революционна дейност. След 1941 г. е директор на Музея на старините в Охрид. През 1944 г. е арестуван от комунистите и предаден на югославските власти. Умира на 9 февруари 1944 г. в Охрид в югославски затвор при неизяснени обстоятелства.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 02, 2010, 03:20:46
1913 г.

В хода на Балканската война (1912-1913 г.) войските на Втора българска армия получават заповед № 56 на командващия генерал-лейтенант Н. Иванов, според която щурмът на Одринската крепост ще се извърши на Източния сектор.

Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си.

Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 04, 2010, 06:45:39
Тодор Александров

 (http://www.picvalley.net/u/2247/2320349956538301071267724688K1ApS9HdpHZkXVOGSuLN.GIF) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2247/2320349956538301071267724688K1ApS9HdpHZkXVOGSuLN.GIF)

Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в щипския квартал Ново село, в семейството
на Александър Попорушев и Мария Александрова. През 1898 г. той завършва българското
педагогическо училище в Скопие, след което е учител в Кочани, Кратово, с.Виница
и Щип. Едва 15-годишен, Христо Матов го покръства за член на ВМОРО.

През 1903 г. Тодор Александров се отличава като рядък ръководител и организатор
на кочанския революционен окръг. Арестуван от турските власти на 3 март 1903
г. и още същата нощ под усилен полицейски конвой изпратен в Скопие. Тамошният
извънреден съд го осъжда на пет годишен строг тъмничен затвор, но поради дадената
след 13 месеца амнистия той е освободен от затвора през април 1904 г. Наскоро
след това е назначен за главен учител на II-ро класното училище в Щип. Тодор
Александров заедно с Тодор Лазаров и Мише Развигоров денонощно работи за организирането
на щипския революционен район. Резултатите от неговата активност са забелязани
и от турските власти, които през ноември 1904 г. му забраняват да учителствува.
На 10 януари 1905 г. къщата му е заградена от многоброен аскер, но смелият революционер
успява да се изплъзне от войсковият кордон и веднага се присъединява към четата
на Мише Развигоров, на която става секретар. Александров е бил делегат на щипския
район пред първия окръжен конгрес на скопския революционен окръг.

Разклатеното му здраве го кара да стане учител в Бургас през 1906г., но научавайки
за героичната смърт на Мише Развигоров, той напуска учителството и веднага заминава
за Македония. През ноември 1907 г. Т. Александров е избран за окръжен войвода
от третия конгрес на скопския революционен окръг.

На 2 август 1909 г. турците отново правят опит за неговото арестуване, но и
този път не успяват. През пролетта на 1910 г. той обикаля с чета скопския революционен
окръг и развива успешна дейност за засилването на организационното дело. В началото
на 1911 г. Тодор Александров става член на Ц.К. на ВМРО. През 1912 г. е войвода
в Кукушко и Солунско, където извършва редица саботажни действия срещу турските
власти, като по този начин подпомага българската кауза в Балканската война.
Той е в щаба на Трета бригада на македонското опълчение през 1913 г., а по време
на Междусъюзническата война заедно с чети на ВМОРО подпомага Осма тунджанска
дивизия. След 1913 г. организира революционната дейност на ВМРО срещу настъпилото
ново - сръбско и гръцко, робство.

Арестуван на 4 ноември 1919 г. от правителството на Стаболийски, Тодор успява
да избяга на 13-ти същия месец и през пролетта на 1920 г. заминава с чета за
Македония, където наново възстановява Организацията и поставя пред световното
внимание нерешения Македонски въпрос. В края на 1922 г. главата му е оценена
от Белград на 250 000 динара.

Станал жертва на заговор Тодор Александров пада повален от предателски куршум
в дебрите на легендарната Пирин планина на 31 август 1924 година.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 05, 2010, 11:42:23
1908 г.

В периода 5 – 15 март се провежда Кюстендилски общ конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в село Жабокрът (28 делегати). Председател на конгреса е Христо Матов (на снимката). За членове на Централния комитет са избрани Павел Христов, Ефрем Чучков и Петко Пенчев, а за Задгранично представителство са избрани Христо Матов, Михаил Дорев и Апостол Грежов.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 07, 2010, 02:07:49
1913 г.

В хода на Балканската война е взето решение да се атакуват предните позиции в Източния сектор на Одрин, но без да се продължава атаката за овладяване на позицията на фортовия пояс. Един от най-големите военни успехи на балканските съюзници е овладяването на Одринската крепост на 13 март 1913 г. След ожесточена нощна атака на 13 март българската армия, подсилена от две сръбски дивизии, овладява крепостта. Шукри паша се предава с целия свой щаб. Пленени са около 80 000 турски войници и 524 оръдия.

Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западноевропейските Велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. По този начин обществено-икономическото и културно развитие е възпрепятствано както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск.

Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна пристъпват към обща мобилизация на войските си.

Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските страни-съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 08, 2010, 12:21:59

1958 г.

Умира Петър Дървингов – български офицер и историк, член-кореспондент на БАН, един от организаторите на Македоно-Одринското опълчение. Роден е на 25 май 1875 г. в Кукуш, завършва Военното училище в София, а по-късно Висшата военна академия в Торино, Италия. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. подпомага националноосвободителната борба на българите като военен организатор. Взема дейно участие в Балканските войни (1912–1913 г.) и в Първата световна война (1914–1918 г.). Дървингов е един от организаторите на Македоно-одринското опълчение и на 11. Пехотна Македонска дивизия. Издава редица трудове с военноисторическа тематика, сред които: "История на Македоно-одринското опълчение", "Пирин и борбата в неговите недра" и др.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 09, 2010, 01:41:37
1919 г.

Дейци от Западна Македония и от Сярско издават "Апел към македонското население и към македонската емиграция в България" за автономия и Балканска федерация. Започва формирането на Временно представителство на обединената бивша ВМОРО (Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Тодор Спасов (Серски), Михаил Герджиков, Петър Ацев и Петър Христов).
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 10, 2010, 07:41:26
1924 г.

 (http://www.picvalley.net/u/1548/4033532659201463021268246447UjgL94HksacQlMFhlZ1H.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1548/4033532659201463021268246447UjgL94HksacQlMFhlZ1H.JPG)

ЦК на ВМРО връчва официален протест на премиера проф. Александър Цанков (на снимката) във връзка с арестите на около 500 дейци на Илинденската организация и на македонските братства. Решението за арестите е взето от правителството на 3 март.

Година по-рано, на 7 май 1923 г. МВР издава специална наредба за разпускане на всички легални македонски организации. Спрени са печатните издания и са арестувани повече от 100 души. Два дни по-късно е свалено правителството на Александър Стамболийски. ВМРО не взема пряко участие в държавния преврат на 9 юни, но отделни четници участват в залавянето и убийството на министър-председателя Ал. Стамболийски.

Организацията подкрепя сговористкото правителство при потушаването на Септемврийското въстание 1923 г., но поради запазване на Нишката спогодба със Сърбохърватско-Словенското кралство и подписването на нови споразумения, отношенията между ВМРО и сговористкото правителство в края на 1923 г. се изострят. Това от своя стана води до арестите на много македонски дейци .

През април 1924 г. във Виена ЦК на ВМРО се среща със съветски представители. Коминтернът поставя неприемливи условия за сътрудничество. В отсъствието на Т. Александров, обаче се стига до подписване на Майския манифест на 6 май 1924 г. Независимо, че след публикуването на манифеста Т. Александров и ген. Ал. Протогеров дават опровержение от името на ВМРО , Организацията губи доверието на българското правителство.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: Ortodox на Март 10, 2010, 09:30:04
Ден на Холокоста в България -10 Март
(http://img.pogled.info/imagebank/thumbs/100310120814.jpg)
Цитат
На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив.

Обявен е с решение на Министерски съвет от 13 февруари 2003 г. като "Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството". На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив.

На 17 март 1943 г. заместник-председателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев пише писмо против депортирането на българските евреи, подкрепено от 42 депутати. С намесата и на обществеността българските евреи са спасени.

През 2002 г. на среща на министрите на образованието на страните - членки на Съвета на Европа е взето решение от 2003 г. Международният ден в памет на Холокоста, който до 2002 г. се чества на 27 януари, да се отбелязва във всяка държава, съобразено с нейната национална история. В България е отбелязан за първи път на 10 март 2003 г.
http://bulgarski.pogled.info/news/10198/Den-na-Holokosta-v-Balgariya (http://bulgarski.pogled.info/news/10198/Den-na-Holokosta-v-Balgariya)

Цитат
Помня, връщах се един ден от училище и чувам вкъщи страшно пререкание между баща ми и майка ми - с необичайни викове и заплахи към нея; казала, че според както са я учили в Югославия, Македония принадлежала на нея; а баща ми - "ако още веднъж кажеш, че Македония е югославска територия, няма да го приема равнодушно и ще си имаш проблеми с мен". За баща ми и за нас, децата, Македония, Тракия, Добруджа бяха и ще бъдат български. Това ми родолюбиво възпитание остана незасегнато и въпреки Закона за защита на нацията. А за баща ми най-големият български генерал си остана ген. Ташев, защото той е първият влязъл в Добруджа. Отечеството ми е Израел, с него съм кръвно свързан и като добър израелец ще работя за Израел, докато имам сили, но моята родина е България. Тук баща ми има своите ордени за храброст, воювал е за България от Балканската война насетне. Царство България спаси, единствено в света, целокупното еврейско малцинство - свят подвиг и на монарх, и на народ, и на интелигенция.
Цитат
- Какво ще кажете за тезата - обвинение към Царство България за съдбата на 11-те хиляди беломорски евреи?
- Демагогия, манипулация, неистина! Нашата история, трънената българска съдба, изискват почтеност и затова нека припомним онова време - от цар Борис III до последния човек от народа нямаше друго освен естествен стремеж към надмогване и елеминиране на драконовските клаузи за Ньойския диктат. Присъединяването на България към тристранния пакт през Втората световна война, дошла именно вследствие на Ньойския договор, става заради обещанието на Третия райх за връщане на насилствено изтръгнатото от България. В окупираните гръцки и югославски територии дадохме наш военен корпус - и там български войник не извърши нито едно, нито едно посегателство спрямо евреи. Заедно с това българският войник пазеше границата ни с Турция заради възможно съветско нападение от южна страна. Но господар вън от границите ни беше Айхман - в окупираните територии нито българският цар, нито българското правителство имаха нужната власт. Затова и към монарх, и към народ, и към войска - не може да има никакво обвинение за съдбата на беломорските евреи. Смешно и неблагодарно е подобно нещо.
http://aleksanderlevit.blog.bg/politika/2007/07/22/mraziat-li-evreite-bylgariia.93188 (http://aleksanderlevit.blog.bg/politika/2007/07/22/mraziat-li-evreite-bylgariia.93188)
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 12, 2010, 06:09:50
1845 г.

Умира Кирил Пейчинович - български монах и книжовник. Той е един от първите възрожденски дейци на Македония. Ученик е на Йоаким Кърчовски. Пейчинович се замонашва в Хилендарския манастир. По-късно се връща в Тетово и се установява в Кичевския манастир. От 1801 до 1817 той е игумен на Марковския манастир край Скопие. Успява да възобнови Лешочкия манастир и става негов игумен (1818-1830 г.). В манастира създава килийно училище и го превръща в просветно средище за цяла Западна Македония. Пейчинович помага за възстановяването на печатницата на Теодосий Синаитски в Солун, където през 1840 г. издава "Книга глаголемая оутешение грешным приведена на простий язык от Кирила иеромонаха..."
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 13, 2010, 01:29:22
1913 г.

В хода на Балканската война (1912-1913 г.) след пробив на позицията на фортовия пояс българските войски овладяват "непревземаемата" Одринска крепост.

Одринската операция започва на 11 март 1913 г. Провежда се от Втора българска армия, подкрепена от две сръбски дивизии. Одринската крепост е създадена под ръководството на германски инженери и е едно от най-добрите и най-големите отбранителни съоръжения в Османската империя. Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Позициите имат 24 каменни форта, стационарни големокалибрени батареи, окопи, ходове за съобщения, телени мрежи, вълчи ями и фугаси. Гарнизонът й е в състав от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. Срещу тях българското командване противопоставя 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери. Българите имат 1300 оръдия. Планът на българското военно командване предвижда настъплението да започне нощем с удар между фортовете Айвазбаба и Айджиолу в източния сектор на турската отбрана, като мощни демонстративни удари бъдат нанесени и в други участъци на отбранителната линия. Щурмът продължава до 13 март 1913 г. и завършва с превземане на крепостта. Пленени са 14 турски генерали, заедно с командващия Мехмед Ферик Шукри паша, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 4 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 14, 2010, 12:21:09
2010 г.

Денят 14 март... Процесът в Струмица

На 14 март 1949 г. на процес в Струмица са осъдени 10 младежи по обвинение за създаване на младежка група от село Велюса. Групата е обвинена в стремеж за създаване на “самостоятелна македонска държава” и българска пропаганда. Ръководителят на групата Алекси Митев получава 20 години затвор. Костадин Грамбозов, член на групата, е осъден на 17 години затвор, но след това е убит. Останалите присъди са от 6 до 16 години строг затвор.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 15, 2010, 11:31:16
1908 г.

 (http://www.picvalley.net/u/2287/183267984416699958501268649061kFmMJd81AXKDwierjIBE.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2287/183267984416699958501268649061kFmMJd81AXKDwierjIBE.JPG)

Завършва Кюстендилския общ конгрес на ВМОРО. Той е проведен в с. Жабокрът и на него присъстват 28 делегати. Председател на конгреса е Христо Матов. На него е избран ЦК - Павел Христов, Ефрем Чучков и Петко Пенчев и Задгранично представителство - Христо Матов, Михаил Дорев и Апостол Грежов.

Христо Апостолов Матов е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е в Струга през 1872 г. Първоначално учи в родния си град, а след това в Солун и в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1893 г. се завръща в Македония и става директор и учител в четирикласното училище в Сяр. В редовете на ВМОРО влиза през 1894 г. Премества се да учителства в Скопие, където основава и първия революционен комитет. Взема участие в работата на Солунския конгрес на ВМОРО през 1896 г., а две години по-късно е избран за член на ЦК на организацията. По време на разкритията след Солунската афера е арестуван и е изпратен на заточение в Мала Азия. След освобождаването си през 1902 г. заминава за България и се установява в София. Там заедно с Хр. Татарчев е включен в състава на Задграничното представителство на ВМОРО. Излага своите възгледи за развитието на македоно-одринското революционно движение в редица брошури: “Основи на Вътрешната революционна организация”, “За управлението на вътрешната революционна организация”, “Въстанишки действия” и др. След Младотурската революция се връща в Солун и участва в основаването на Съюза на българските конституционни клубове. По време на Първата световна война служи в Скопие. Заболява тежко и се самоубива през 1922 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 17, 2010, 01:27:06
1872 г.

Българският екзарх Антим I е посрещнат тържествено в Цариград.

Антим I (светско име Атанас Михайлов Чалъков) е духовник, първия български екзарх, обществен и политически деец. Роден е през 1816 г. в Лозенград (днес в Турция). Учи последователно в Коручешменското училище в Цариград, в Богословското училище на остров Халки и в Духовната академия в Москва. Завръщайки се от Русия, той става преподавател, а по-късно и ректор на Духовната семинария на остров Халки. През 1861 г. е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Антим I води борба за независима българска църква, отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия, обявява се и срещу унията. През 1871 г. е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 г. за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 г. защитава българския народ, поради което турското правителство го заточава в Мала Азия. Освободен през 1878 г., той отново заема екзархийския си пост и се включва в политическото изграждане на българската държава. Избран е за председател на Учредителното събрание и на I Велико Народно събрание (1879 г.) в Търново. Умира на 1 декември 1888 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 19, 2010, 12:01:43
Сто и една година од смртта на Шапкарев

Цитат
На денешен ден почина во 1909. година македонскиот преродбеник и еден од најзначајните собирачи, публикатори и афирматори на македонски народни умотворби и еден од првите македонски учебникари, Кузман Шапкарев.

Роден е во Охрид на 1.февруари 1834. година а умрел на 18.март 1909. година во Софија каде е и погребан.

http://inpress.com.mk/?ItemID=C72722DE204E9C479E886EA75D20692E

НЕ ЗНАМ ДАЛИ ДА ПЛАЧАМ ИЛИ ДА СЕ СМЕЯМ !
НА ГЛУПОСТА МАКЕДОНОИДНА И НЕМА КРАЙ !  >:(  >:(  >:(
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: Bon Sneyder на Март 19, 2010, 09:46:37

Вечна слава и лека му пръст на дедо Кузман Шапкарев - един от най-скромните и заслужили наши Възрожденци в Македония!
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 19, 2010, 11:21:13
1895 г.

В периода 19 - 28 март 1895 г. София се провежда конгрес на македонските емигрантски дружества и братства в Княжество България и извън него (легална организация). На конгреса се създава Македонски комитет – легална организация на македоно-одринските дружества в България. За пръв председател е избран Трайко Китанчев. На Първия си конгрес Македонският комитет приема устав и програма. През декември 1895 г. се преименува на Върховен македонски комитет, а през 1901 г. на Върховен македоно-одрински комитет. ВМОК се бори за политическата автономия на Македония и Одринско, гарантирана от Великите сили. Средствата за постигане на тази цел са печатно слово, агитация и митинги, изпращане на делегации и петиции до европейските правителства. С цел да привлече вниманието на световната общественост през лятото на 1895 г. върховистите изпращат в Македония четири отряда и няколко малки чети в състав около 800 души. Частичен временен успех е постигнат само в Мелнишко. Въоръжената акция завършва с поражение. Под натиска на Великите сили князът и правителството на Константин Стоилов оттеглят временно подкрепата си за Върховния комитет. Скоро след неуспеха на въоръжената акция умира председателят на комитета Трайко Китанчев. След него за председатели са избирани Данаил Николаев, Йосиф Ковачев, Борис Сарафовов, Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев.

Отношенията на Върховния македоно-одрински комитет с Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) са обтегнати. Различията между тях се дължат най-вече на тактиката на националноосвободителната борба. ВМОРО разчита най-вече на организираната борба на населението в Македония и Одринско, а ВМОК – на решаващата помощ на България и нейната армия. Независимо от разногласията организациите си взаимодействат. ВМОК помага на ВМОРО с пари, оръжие, боеприпаси, литература и военни кадри, които обучават българското население в Македония и Одринско на военно дело. ВМОРО подпомага ВМОК да приеме на VII-ия си конгрес през 1900 г. революционните методи на борба. Установеното единодействие между двете организации не се възприема от някои среди в Княжеството и те предприемат мерки за неговото прекратяване. Това довежда до разцепление в комитета. На Десетия конгрес на ВМОК, проведен в края на юли 1902 г., се избира и ново ръководство начело с Христо Станишев. Успоредно с това продължава да съществува старото, възглавявано от Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев. То продължава линията на единодействие с ВМОРО. Въпреки противодействието на ВМОРО за преждевременно обявяване на въстание ВМОК под ръководството на Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев предизвикват въстание през септември 1902 г. в Горноджумайско (днешно Благоевградско). Въстанието завършва с поражение. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. ВМОК сформира няколко чети. След поражението на въстанието комитетът се опитва да създаде свои бази в някои райони, но поради противодействието на ВМОРО не успява. През 1905 г. ВМОК престава да съществува като самостоятелна организация.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 20, 2010, 11:54:18
1915 г.

Чети на ВМРО взривяват жп мост при Валандово. Избухва въстание, което за три дни е потушено. Повече от 6000 македонски българи се спасяват в България.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 23, 2010, 01:53:48
1905 г.

Умира Георги Сугарев - македонски революционер, функционер на ВМОРО. Заедно с четата си той е обкръжен в с. Паралово, Битолско. Всички загиват.

Сугарев завършва Битолската българска гимназия и учителства в Кичевско, Демирхисарско и др. През 1901 г. Сугарев участва в четата на Н. Русински в Демирхисарско. През следващата година става войвода на чета в Битолско. По време на Илинденско-Преображенското въстание той е войвода на въстанически отряд. След въстанието остава в Македония и заедно с Д. Груев и Хр. Узунов възстановява революционната организация в Битолско, Кичевско, Ресенско, Демирхисарско. Сугарев участва в Прилепския конгрес на Битолския революционен окръг през 1904 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 26, 2010, 10:18:08
Денят 26 март:

През 1886 г. в Ново село, Щипско е роден Иван Михайлов - Ванчо, ръководител на ВМРО.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 27, 2010, 02:14:52
1919 г.

Изпълнителният комитет на македонските братства настоява Антантата да окупира цяла Македония.

Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.). Първите дружества се появяват още в началото на 80-те години на XIX в., но между тях не съществува никаква връзка. Първият опит да се обединят е предприет през 1885 г., но без успех. Идеята за обединение се реализира 10 години по-късно, когато през март 1895 г. се полагат основите на Македонския комитет, преименуван малко по-късно във Върховен македоно-одрински комитет. След като през 1900 г. към тях се присъединяват и клоновете на дружество “Странджа”, те се преименуват в македоно-одрински дружества. С разтурянето на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) през 1903 г. македоно-одринските дружества продължават да съществуват като благотворителни братства. През 1905 г. те се обединяват в една организация, наречена Съюз на македоно-одринските благотворителни братства. По време на войните през 1912-1913 г. подпомагат активно образуването и действията на Македоно-одринското опълчение. Въпреки поражението на България в Първата световна война (1914-1918 г.) пред мирната конференция в Париж (1919-1920 г.) застъпват идеята за присъединяване на Македония към свободната българска държава. През есента на 1920 г., когато е свикан Вторият велик събор на братствата, в техните редове се извършва разцепление. Една малка група излиза от тях и се обособява в Македонска федеративна организация. Останалата част поддържа тесни контакти с нелегалната Вътрешна македонска революционна организация, възстановена след края на Първата световна война от Тодор Александров и ген. Александър Протогеров. През януари 1923 г. между братствата и федералистите е постигнато обединение, което просъществува твърде кратко време. След последвалото разединение между тях Съюзът на македонските братства продължава да следва линията на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Организацията просъществува до извършването на държавния преврат на 19 май 1934 г., когато заедно с другите политически, синдикални и националнореволюционни организации е разтурена и тя. Печатните органи на македонската емиграция и на Македонските братства са вестниците “Македония” (1919-1923 г.) и “Независима Македония” (1923-1926 г.).
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 28, 2010, 11:11:09
1895 г.

В София завършва конгреса на македонските емигрантски дружества и братства в Княжество България и извън него (легална организация). Създаден е Македонски комитет с председател Трайко Китанчев.

Трайко Цветков Китанчев е общественик и книжовник, деец на македоно-одринското революционно движение, редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е на 1 септември 1858 г. в с. Подмочани, Ресенско. Завършва Духовната семинария в Киев, след което записва право в Московския университет. Прекъсва обучението си поради заболяване и се завръща в България. Постъпва на работа като учител в училището при Петропавловския манастир "Св. Петър и Павел", а през 1882 г. се премества в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Уволнен, Китанчев заминава за България, където работи като учител в Пловдив, Габрово и София. От 1885 г. до 1890 г. е назначен за училищен инспектор в Търновско. По време на Сръбско-българската война 1885 г. се сражава като доброволец. През 1891 г. е осъден на 3 години затвор във връзка с убийството на финансовия министър Хр. Белчев. След излизането си от затвора Трайко Китанчев насочва своята дейност към обединяване на съществуващите в България македонски дружества в единна организация. През 1895 г. е избран на Първия конгрес на Върховния македоно–одрински комитет за негов председател. Взема активно участие в подготовката на четническата акция на ВМОК през 1895 г. Умира на 1 август 1895 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 29, 2010, 01:35:35
1879 г.

В Търново (днес Велико Търново) се състои архиерейско събрание на митрополити и епископи от княжеството, на което се обсъжда църковното устройство на Българската екзархия.

Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква. Учредена е със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г., когато е издигната в Българска патриаршия. Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на своя църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Март 31, 2010, 09:20:31
1919 г.

Изпълнителният комитет на македонските братства иска да бъде допусната негова делегация до Парижката конференция. Искането е подновено на 26 май и е последвано от петиция с 19 000 подписа на глави на семейства.

Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България. Задачата, която си поставят, е да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта. Първите дружества се появяват още в началото на 80-те години на XIX в., но между тях не съществува никаква връзка. Първият опит да се обединят е предприет през 1885 година, но без успех. Идеята за обединение се реализира 10 години по-късно, когато през март 1895 г. се полагат основите на Македонския комитет, преименуван малко по-късно във Върховен македоно-одрински комитет. След като през 1900 г. към тях се присъединяват и клоновете на дружество “Странджа”, те се преименуват в македоно-одрински дружества. С разтурянето на ВМОК през 1903 г. македоно-одринските дружества продължават да съществуват като благотворителни братства. През 1905 г. те се обединяват в една организация, наречена Съюз на македоно-одринските благотворителни братства. По време на войните от 1912-1913 г. подпомагат активно образуването и действията на Македоно-одринското опълчение. Въпреки поражението на България в Първата световна война (1914-1918 г.) пред мирната конференция в Париж (1919-1920 г.) застъпват идеята за присъединяване на Македония към свободната българска държава. През есента на 1920 г., когато е свикан Вторият велик събор на братствата, в техните редове се извършва разцепление. Една малка група излиза от тях и се обособява в Македонска федеративна организация. Останалата част поддържа тесни контакти с нелегалната Вътрешна македонска революционна организация, възстановена след края на Първата световна война от Т. Александров и ген. Ал. Протогеров. През януари 1923 г. между братствата и федералистите е постигнато обединение, което просъществува твърде кратко време. След последвалото разединение между тях Съюзът на македонските братства продължава да следва линията на ВМРО. Организацията просъществува до извършването на държавния преврат на 19 май 1934 г., когато заедно с другите политически, синдикални и националнореволюционни организации е разтурена. Печатни органи са в. “Македония” (1919-1923 г.) и “Независима Македония” (1923-1926 г.).
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 01, 2010, 02:19:31
1888 г.

 (http://www.picvalley.net/u/1577/659209608369195512701243570GE4hxwsfkUR9YTmUW44.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1577/659209608369195512701243570GE4hxwsfkUR9YTmUW44.JPG)

Екзарх Йосиф I отправя такрир (обръщение) за назначаване на български владици в Македония, оставено без последствия от Портата.

Екзарх Йосиф I (светско име Лазар Йовчев) е български екзарх, обществен и просветен деец, почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българската академия на науките). Роден е в Калофер на 5 май 1840 г. Завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и е избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Стефан Стамболов и К. Стоилов успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война – 1912-1913 г. Йосиф I премества седалището на Българската екзархия в българската столица. Умира на 20 юни 1915 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 02, 2010, 09:33:35
1931 г.

 (http://www.picvalley.net/u/2902/14775898661565289331270193587I0ThxhT6WHIdrKRugko5.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2902/14775898661565289331270193587I0ThxhT6WHIdrKRugko5.JPG)

Седем опозиционни партии (демократи, БЗНС “Врабча 1”, БЗНС-Оранжев, занаятчии, радикали, обединени националлиберали) внасят интерпелация против правителствения терор в Народното събрание, а на 8 април гласуват недоверие на кабинета на Андрей Ляпчев.

Андрей Тасев Ляпчев е политически и държавен деец. Един от лидерите е на Демократическата партия и Демократическия сговор. Роден е на 30 ноември 1866 г. в Ресен. Следва финансови и стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж. След завръщането си в България е назначен в Министерството на финансите, но повече се занимава с журналистика. Включва се и в македоно-одринското революционно движение. Един от редакторите е на вестник "Млада България". Основател и редактор е на вестник "Реформи" – орган на Върховния македоно–одрински комитет. В края на ХIХ в. влиза в Демократическата партия и в скоро време става един от най-видните и дейци. Заема и отговорни държавни постове: министър на търговията и земеделието (16 януари 1908 г. – 5 септември 1910 г.) и на финансите (5 септември 1910 г. – 16 март 1911 г.). Възглавява Министерството на финансите от 21 юни до 28 ноември 1918 г., като от 17 октомври до 28 ноември 1918 г. е и управляващ Министерството на земеделието и държавните имоти. В кабинета на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 г. – 7 май 1919 г.) е първото цивилно лице, което заема поста военен министър в България. След неуспеха на акцията на Конституционния блок срещу управлението на БЗНС (17 септември 1922 г.) е арестуван и хвърлен в затвора, за да бъде съден като един от виновниците за втората национална катастрофа, но поради влошено здравословно състояние е освободен и държан под домашен арест. Посреща с одобрение извършения държавен преврат на 9 юни 1923 г. и влиза в образувания на 10 август 1923 г. Демократически сговор. След напускането на Демократическия сговор от Александър Малинов и Никола Мушанов отказва да се върне във възстановената от тях Демократическа партия и до края на живота си е в Демократическия сговор, откроявайки се като един от лидерите му. От 4 януари 1926 г. до 21 юни 1931 г. е министър-председател и министър на вътрешните работи и народното здраве. При разцеплението на Демократическия сговор (май 1932 г.) застава начело на едното му крило, но поради тежко заболяване практически не се занимава с активна политическа дейност. Скоро след това – на 8 ноември 1933 г. умира.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 03, 2010, 09:39:29
2010 г.

Денят 3 април: Българският Великден

На 3 април 1860 г. по инициатива на по-радикално настроените църковни дейци в Цариград се провежда Великденската акция - Българският Великден. По време на тържествената литургия в българската черква “Св. Стефан” Иларион Макариополски пропуска името на патриарха. Според църковните канони този акт означава публично отхвърляне върховенството на патриаршеската власт и демонстрира желанието на българите да имат своя самостоятелна църква. Примерът на цариградските българи е последван във всички по-големи български общини.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 04, 2010, 02:22:17
1901 г.

 (http://www.picvalley.net/u/2415/1853726517181674594412703837149J7FE5mueMv3wOlent57.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2415/1853726517181674594412703837149J7FE5mueMv3wOlent57.JPG)

С 123-ма делегати започва Осмият извънреден конгрес на македонската емиграция. Председател на Върховния комитет е Стоян Михайловски (на снимката), а подпредседател е Владимир Димитров.

На 19 март 1895 г. в София е създаден Македонски комитет - легална организация на македоно-одринските дружества в България. За пръв председател е избран Трайко Китанчев. На Първия си конгрес Македонският комитет приема устав и програма. През декември 1895 г. се преименува на Върховен македонски комитет, а през 1901 г. на Върховен македоно-одрински комитет. ВМОК се бори за политическата автономия на Македония и Одринско, гарантирана от Великите сили. Средствата за постигане на тази цел са печатно слово, агитация и митинги, изпращане на делегации и петиции до европейските правителства. С цел да привлекат вниманието на световната общественост през лятото на 1895 г. върховистите изпращат в Македония четири отряда и няколко малки чети в състав от около 800 души. Частичен временен успех е постигнат само в Мелнишко. Въоръжената акция завършва с поражение. Под натиска на Великите сили князът и правителството на К. Стоилов оттеглят временно подкрепата си за Върховния комитет. Наскоро след неуспеха на въоръжената акция умира преждевременно председателят на комитета Трайко Китанчев. След него за председатели са избирани Д. Николаев, Й. Ковачев, Б. Сарафов, Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев.

Отношенията на Върховния македоно-одрински комитет с Вътрешната македоно–одринска революционна организация (ВМОРО) са обтегнати. Различията между тях се дължат най-вече на тактиката на националноосвободителната борба. ВМОРО разчита най-вече на организираната борба на населението в Македония и Одринско, а ВМОК – на решаващата помощ на България и нейната армия. Независимо от разногласията, организациите си оказват взаимодействие. ВМОК помага на ВМОРО с пари, оръжие, боеприпаси, литература и военни кадри, които обучават българското население в Македония и Одринско на военно дело. ВМОРО подпомага ВМОК да приеме на VII-я си конгрес през 1900 г. революционните методи на борба. Установеното единодействие между двете организации не се възприема от някои среди в Княжеството и те предприемат мерки за неговото прекратяване. Това довежда до разцепление в комитета. На Десетия конгрес на ВМОК, проведен в края на юли 1902 г., се избира и ново ръководство начело с Хр. Станишев. Успоредно с това продължава да съществува старото, възглавявано от Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев. То продължава линията на единодействие с ВМОРО. Въпреки противодействието на ВМОРО за преждевременно обявяване на въстание ВМОК под ръководството на Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев предизвиква въстание през септември 1902 г. в Горноджумайско (днешно Благоевградско). Въстанието завършва с поражение. По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. ВМОК сформира няколко чети. След поражението на въстанието комитетът се опитва да създаде свои бази в някои райони, но поради противодействието на ВМОРО не успява. През 1905 г. ВМОК престава да съществува като самостоятелна организация.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 05, 2010, 11:10:52
1878 г.

Провежда се последното редовно заседание на Светия синод на Българската екзархия в Цариград. Екзархията е учредена със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г. До Освобождението обхваща следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата "Св. Богородица" и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска). Създаването на Екзархията е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава й са утвърдени две начала: съборност, т.е. участие на духовници и вярващи в църковното управление и изборност. Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари на негово място е избран видинският митрополит Антим I. Цариградската патриаршия, от своя страна, се обявява против образуването на Българска екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявява за схизматична, т.е. отцепническа. До освобождението на България от османско иго Екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 06, 2010, 01:12:12
1909 г.

С Цариградския българо-турски протокол Турция признава независимостта на България. Документът е подписан от българския министър на търговията Андрей Ляпчев (на снимката) и от турския министър на външните работи Рифат паша. С протокола се признава провъзгласяването на независимостта на България 1908 г. и се постига съгласие по всички спорни въпроси, произлезли от този акт. Уреждат се проблемите с мюсюлманските общини и вакъфските имоти в България, с компанията на Източните железници и други. Този протокол е подписан в изпълнение на Руско-турския протокол (1909 г.), който България приема. Руско–турският протокол (1909 г.) е подписан на 3 март в Санкт Петербург. С него се разрешават възникналите във връзка с провъзгласяването на независимостта на България 1908 г. финансови проблеми. Турция настоява България да и изплати като обезщетение 125 млн. лева, като в тях е включена сумата от 40 млн. златни лева, които България дължи на компанията на Източните железници. Срещу посочените компенсации Турция е склонна да признае независимостта на страната ни. Русия поема финансовите задължения на България. Тя приспада исканата сума от военния дълг на Турция след Руско-турската война 1877–1878 г. Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България. Финансовите отношения между България и Русия се уреждат с подписването на Руско-български протокол 1909 г., подписан също на 6 април. Според него България се задължава да изплати на Русия сумата от 82 млн. лева в продължение на 75 години, като първата вноска трябва да се направи на 1 октомври 1909 г. България така и не изплаща на Русия цялата дължима сума. В началото на 20-те години съветското правителство опрощава остатъка от българския дълг.

Независимостта на страната ни е призната от Великите сили и балканските държави, както следва на 7 април - Сърбия и Черна гора, на 10 април - Англия, Франция и Италия, а на 16 април - Германия и Австро-Унгария признават независимостта ни.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 07, 2010, 05:11:32
7 април 1902 г.

В СРАЖЕНИЕ С ТУРСКИЯ АСКЕР КРАЙ КАДИНО СЕЛО, ПРИЛЕПСКО, ЗАГИВА ВОЙВОДАТА МЕТОДИ ПАТЧЕВ ОТ ОХРИД, ПРИЛЕПСКИ ВОЙВОДА.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 08, 2010, 01:15:35
8 април 1870 г.

Роден е Атанас Лозанчев - един от првите дейци на ВМОРО в Битоля и член на Битолския окръжен революционен комитет.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 09, 2010, 12:00:11
1925 г.

В Горна Джумая (днешен Благоевград) завършва двудневна конференция на ВМРО за Петрички окръг. Приета е Наредба за Пиринския край и е определено 5-членно Управително тяло, утвърдено от ЦК на ВМРО. От 9 март ЦК е в състав Александър Протогеров, Иван Михайлов и Георги Попхристов. Протогеров настоява той да ръководи Петричкия край, тъй като в Солунския, Струмишкия и Серския революционен окръг няма да има много работа, а и е извършвал революционна дейност на младини и е познат сред хората в Пиринския край. Въпреки настояванията на Протогеров Михайлов поема ръководството на Петричкия окръг. В изпълнение на решенията от Шестия конгрес на ВМРО, провел се от 9 до 12 февруари 1925 г. в с. Брежани, са съставени няколко програмни документа с практическа насоченост: Наредба за управлението на Македония под българска власт, Наредба за финансовата част на ВМРО, Упътване по съдебно-наказателната дейност на ВМРО и Бойно упътване. От пролетта на 1925 г. строителството на “държава в държавата”, придобива окончателна идейна обоснованост. При приемането на Наредбата присъстват тримата членове на ЦК, Наум Томалевски от задграничното представителство, делегати от Петричка, Горно Джумайска, Светиврачка и Разложка околия. Михайлов реализира идеята си за спомагателната организация под непосредствения контрол на ЦК и за ограничаване до минимум пълномощията на Ал. Протогеров в Петрички окръг. Осем членен окръжен комитет ръководи спомагателната организация. Пет от членовете са редовни, а трима запасни. Председател на комитета е “общият пълномощник на ЦК”, а членовете се избират от делегатско събрание, предложено от околийските конгреси, на които околия е представена от 3 до 5 делегати според големината й. ЦК трябва да утвърди окръжния комитет след избирането му. В новия Правилник се утвърждават организационни пунктове около границата със Сърбия и Гърция. Пунктовите началници завеждат пограничните канали и поща, уреждат складовете за оръжие, приемат, укриват и препращат върналите се чети, бежанци и отделни хора. Разузнавателната служба откъм българската страна на границата се урежда от пълномощника на ЦК. В Наредбата има клауза и за финансовата, съдебна част и културно-стопанските инициативи на ВМРО в окръга. Терористичният акт, извършен на 16 април в софийската катедрала "Св. Неделя" по нареждане на ръководителите на Военната организация на БКП (т. с.), ускорява прилагането на разпоредбите. В Горноджумайска и Мелнишка околия, където комунисти и “комунистващи санданисти” имат влияние сред населението са извършени първите назначения. На 19 април за председател на околийското управително тяло за Горноджумайска околия е определен Ар. Манасиев. Коста Димитров и Георги Талев са назначени за ръководни дейци. От 25 април Страхил Развигоров е председател на Мелнишкото околийско управително тяло, а Златко Димитров, Димитър (Мицо) Христов Чегански са назначени за ръководни дейци.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 10, 2010, 03:21:05
1914 г.


Пред дипломатическия корпус в Крагуевац 2200 български наборници от Македония отказват да положат военна клетва в сръбската армия и на всеки десет е разстрелян по един.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 11, 2010, 01:37:16
1897 г.

Издадено е султанско ираде за откриване на затворени български църкви в Македония и Одринско
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 13, 2010, 02:17:40
През 1941 г. в Скопие с активното участие на дейци на ВМРО е създаден "Български централен акционен комитет на Македония" (БЦАК) със секретар Васил Хаджикимов. Комитетът си поставя за задача да поеме властта до идването на българските войски, да се грижи за изхранването на населението, да възстанови българското просветно дело и пр. Неговата политическа линия е присъединяването на Македония към България. На същата дата по време на Втората световна война е извършена първата британска бомбардировка над София. Акцията на британската авиация е отговор на присъединяването на България към хитлеристка Германия. Бомбардировки над българската столица са извършени и през следващите два дни. При нападенията са нанесени само материални щети, без човешки жертви.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 14, 2010, 03:15:13
14 април 1905 г.

В СРАЖЕНИЕ С ТУРСКИЯ АСКЕР ЗАГИВА НИКОЛА КАРЕВ ДЕЕЦ НА БЪЛГАРСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В МАКЕДОНИЯ .
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 15, 2010, 02:07:16
На 15 и 16 април 1903 година са извършени солунските атентати от група младежи, членове на ВМРО, наречени по-късно “гемиджиите” . Целта им е да предизвикат намесата на европейските държави за подобряване на положението на поробеното българско население в Македония и Одринско. На 15 април сутринта Павел Шатев взривява френския кораб „Гуадалкивир", излизащ от Солунското пристанище. Атентаторът напуска кораба заедно с другите пътници и е заловен от турската полиция на Скопската гара. Вечерта на същия ден Димитър Мечев, Илия Тръчков и Милан Арсов извършват атентат на жп линията Солун - Цариград, при което са повредени локомотивът и няколко вагона на минаващия влак, без да пострадат пътниците. Сигнал за голяма акция в Солун дава Костадин Кирков, който на 16 април вечерта прекъсва с взрив осветлението и водоснабдяването на града. Йордан Попйорданов (Орце) вдига във въздуха сградата на солунския клон на „Банк Отоман", под която гемиджиите предварително изкопават тунел, а Милан Арсов хвърля бомби в кафене „Алхамбра". При някои от атентатите загиват и самите извършители - членове на ВМРО. В следващите дни турската войска извършва масови арести и клане на българското население в Солун, Битоля, Велес. Най-големите терористични акции за времето си допринасят за избухването на Илинденското въстание през лятото същата година. Основавана е Българска народна филхармония през 1947 година (преименувана през 1949 година в Софийска държавна филхармония). Създаден е Централният универсален магазин (ЦУМ).
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 16, 2010, 01:35:43
1925 г.

 (http://www.picvalley.net/u/2634/1131606231111951715212714177257h8kvKkBP9VsPN0h5Qit.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2634/1131606231111951715212714177257h8kvKkBP9VsPN0h5Qit.JPG)

Извършен е атентат в софийската катедрала “Св. Неделя” по нареждане на ръководителите на Военната организация на БКП (т. с.). Той представлява отговор на масовия терор на сговористкото правителство срещу левите сили в страната след държавния преврат на 9 юни 1923 г. до пролетта на 1925 г. Най-напред са смазани Юнското въстание (1923 г.) и Септемврийското въстание (1923 г.), след което се пристъпва към физическото ликвидиране на отделни партийни функционери. В началото на януари 1924 г. е прокаран и Законът за защита на държавата, по силата на който през април същата година са забранени БКП (т. с.) и нейните поделения в лицето на Комсомола и кооперация “Освобождение”. В същото положение фактически се оказва и БЗНС. Убийствата на комунисти и леви земеделци не стихват. Една от големите жертви е П. Д. Петков, убит през юни 1924 г. Сговористите също дават жертви. Сред тях е Н. Милев, проф. по история в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, и директорът на проправителствения в. “Слово”, с голямо влияние сред водителите на ВМРО. В отговор на неговото убийство загиват комунистическите депутати Т. Страшимиров и Х. Стоянов. Убит е и народният трибун В. Иванов, както и журналистът Й. Хербст. При такава обстановка ръководителите на Военната организация К. Янков, Ив. Минков и др., без съгласието на Задграничното ръководство на БКП (т. с.), решават да отговорят на белия терор с червен. Замислят най-различни варианти за ликвидирането на сговористкото правителство. Спират се на убийството на о.з. ген. К. Георгиев, който по онова време е председател на градското бюро на Демократическия сговор в столицата като се надяват, че на неговото погребение ще се стече цялото правителство. Месеци преди това незабелязано от властите те внасят взривни материали в столичния храм “Св. Неделя”. На 14 април 1925 г. неочаквано е извършено нападение върху цар Борис III от анархистката чета на Тумангелови в Арабаконашкия проход. Акцията не отменя решението на К. Янков и неговите съратници. На следващия ден привечер в центъра на столицата (при храма “Св. Седмочисленици”) е прострелян о.з. ген. К. Георгиев. По време на опелото му в катедралата “Св. Неделя” на 16 април 1925 г. в присъствието на почти цялото правителство взривните материали са запалени, в резултат на което покривът се срутва. От падащите каменни късове на място загиват над 140 души, а десетки други са ранени. Някои от тях през следващите дни също умират от получените рани, поради което броят на жертвите достига около 200 души. Сред тях са и видни военачалници. Нито един от присъстващите министри не загива. Някои от тях получават само леки наранявания. Атентатът заварва цар Борис III, който също е трябвало да присъства на опелото, на път за катедралата.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: Urban на Април 16, 2010, 03:57:28
Още тогава комунягите показват що за стока са и как не се спират пред нищо.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: Urban на Април 16, 2010, 04:46:50
Отбелязваме 131 години от приемането на Търновската конституция
Публикуване на петък, април 16 @ 07:10:00 EEST от pamedia 
 

 

На 16 април 1879 година във Велико Търново е приета първата българска конституция - Търновската конституция. Тя провъзгласява Третата българска държава за Конституционна монархия с еднокамарен парламент. Народното събрание се явява върховен орган на държавната власт. Утвърждава се разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Утвърждават се и редица принципи, които днес определяме като демократични: неприкосновеността на частната собственост, равенството на всички.
Днешният ден е обявен и за професионален празник на българските юристи. По този повод председателят на



Окръжния съд в Пазарджик Ивета Парпулова поздрави всички, които са посветили професионалния си избор на Правото. «Да бъдат здрави, да работят за своето професионално и личностно израстване, за да изпълняват с достойнство и чест отговорната си мисия. Дръзновение, удовлетворение и лично добруване, уважаеми колеги! Честит празник!», се казва в поздравлението, отправено чрез медиите до защитниците на Правото.

pa-media.net
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 17, 2010, 12:55:26
1903 г.

 (http://www.picvalley.net/u/2591/48140317197478929212715017117I22EGHGZOY6WfdGIsaN.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2591/48140317197478929212715017117I22EGHGZOY6WfdGIsaN.JPG)

Започва Конгрес на Битолския революционен окръг в с. Смилево с председател Дамян Груев (на снимката). Той заседава до 24 април 1903 г. Взето е решение за повсеместно въстание. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който се делегира и правото да определи датата на въстанието. След конгреса в Смилево се провежда конгрес в местността Петрова нива в Странджа, на който се обсъжда плана за въстаническите действия в Одринско и се определя състава на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва името му. Най-напред то избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни въстаническите действия обхващат всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието е превземането на град Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август (Преображение) 1903 г. въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците освобождават много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка въстанието достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. Партизански действия се водят и в другите революционни окръзи. В освободените селища се установява революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски последват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство, което, предупредено от западните велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 17, 2010, 12:57:34
1898 г.

 (http://www.picvalley.net/u/1527/8951063653773288141271501837OHArPNhBqgQvKlpkncdw.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1527/8951063653773288141271501837OHArPNhBqgQvKlpkncdw.JPG)

Умира Ильо Войвода – български хайдутин, деец на националноосвободителното движение. В продължение на около 20 години служи като пандурин (пазач) в Рилския манастир, след което се завръща в родното си село Берово. След 1848 г. действа с чета в Малешевската планина, Пирин и Рила. По време на Кримската война (1853-1856 г.) дружината му наброява около 300-400 души. В края на 1861 г. преминава с голяма част от четата си в Сърбия, а през 1862 г. постъпва в Първата българска легия. По време на Сръбско-турската война (1876 г.) с многоброен отряд от доброволци се сражава срещу турските войски. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) събира чета, с която действа в Ловешко в помощ на руските войски. Взема участие в освобождаването на Радомир и Кюстендил, след което се прехвърля в Пиянечко и Малешевско. Участва в Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.). По време на Сръбско-българската война от 1885 г. действа с чета в района на Краище и Враня. Възпят в българските народни песни.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 19, 2010, 11:58:34
1941 г.  ОСВОБОЖДЕНИЕТО !

 (http://www.picvalley.net/u/2969/211450959710489444181271671090JOMKMu6cUfmBLEtjar50.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2969/211450959710489444181271671090JOMKMu6cUfmBLEtjar50.JPG)

Въз основа на Временните директиви за подялба на Югославия от 3 април 5. Пета Българска армия навлиза във Вардарска Македония. Войниците са посрещнати възторжено от местното българско население.

Въпреки че българската армия не участва пряко във войната на Германия и Италия против Югославия и Гърция по предложение на Хитлер три български дивизии навлизат на във Вардарска Македония и поемат администрирането там. Границите на областите, които може да заеме българската армия във Вардарска Макeдония и Беломорието са: в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония между реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват т.нар. Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните покрайнини с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие. На 24 април 1941 г. в София е подписана спогодбата "Клодиус-Попов", с която се уреждат задълженията на България към Германия.

На 6 април Германия напада Югославия и Гърция и чрез обход на отбранителната линия "Метаксас" на 9 април достига Солун. На 17 април германските армии навлизат в Тесалия. На 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без съгласието на правителство, подписват капитулацията на гръцката армия.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 20, 2010, 12:02:40
1876 г.

В Копривщица избухва Априлското въстание. Поради предателството на един от присъстващите депутати на Оборищенското събрание, местните турски власти научават за взетите решения и предприемат незабавни контрадействия. На 19 април една конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Т. Каблешков заедно със своите другари нападат конака, където се е установила турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат. Веднага след извършеното нападение Т. Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо, с което приканва всички българи към повсеместен бунт. Понеже е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то придобива известност като “Кървавото писмо”. Веднага след получаването на писмото в Панагюрище Бенковски обявява въстанието. Създава се Военен съвет, или т.нар. Привременно правителство, което става главен орган на революционната власт в IV революционен окръг. На него се възлага както ръководството на военните дела, така и осъществяването на новата гражданска власт в града. Той изпраща чета начело със стотника Ив. Парпулов - Орчо войвода, която да подпомогне въстаниците в Стрелча и осигури връзката между Панагюрище и Копривщица. Веднага след обявяването на въстанието П. Волов и Икономов се отправят към североизточните райони на окръга, а Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т. нар. “Хвърковата чета”, се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и др. и вдига населението на въстание.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 21, 2010, 10:37:00
21 април 1912 г.

ПРИ ЗАСАДА, УСТРОЕНА ОТ ТУРСКИ ВОЙСКИ В ТИКВЕШКО Е УБИТ БЪЛГАРСКИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕР ПЕРЕ ТОШЕВ.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 22, 2010, 01:44:00
1876 г.

В Панагюрище се освещава въстаническото знаме, изработено от учителката Райна Попгеоргиева Футекова, придобила известност под името Райна княгиня. Въстанието избухва два дни по-рано, на 20 април, в Копривщица. На Оборищенското събрание, проведено от 14 до 16 април, е определено въстанието да избухне на 1 май. Поради предателството на един от присъстващите депутати местните турски власти научават за взетите решения и предприемат незабавни контрадействия. На 19 април една конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Т. Каблешков заедно със своите другари нападат конака, където се е установила турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат. Акцията срещу конака става начало на въстанието в Копривщица (20 април). Веднага след извършеното нападение Т. Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо (понеже е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то придобива известност като "Кървавото писмо"), с което приканва всички българи към повсеместен бунт. Веднага след получаването на писмото в Панагюрище Бенковски обявява въстанието. Създава се Военен съвет, или т.нар. Привременно правителство, което става главен орган на революционната власт в IV революционен окръг. На него се възлага както ръководството на военните дела, така и осъществяването на новата гражданска власт в града. Той изпраща чета начело със стотника Ив. Парпулов - Орчо войвода, която да подпомогне въстаниците в Стрелча и осигури връзката между Панагюрище и Копривщица. Веднага след обявяването на въстанието П. Волов и Икономов се отправят към североизточните райони на окръга, а Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т. нар. Хвърковата чета, се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и др. и вдига населението на въстание
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 22, 2010, 01:45:48
1910 г.

В периода 22 – 24 април в Солун се провежда първият събор на дружеството "Българска матица", на който се приемат програмата и уставът на дружеството. То е основано през 1909 г. Избрана е Върховна управа от 12 души с председател Христо Далчев, секретар Васил Шанов и ковчежник Димитър Василев. Оформени са три комитета (отбора): Църковно-училищен - с председател Васил Динев, Книжовен - с председател Вениамин Димитров и Стопански - с председател Атанас Ченгелев. Издава сп. "Летоструй" под редакцията на проф. Ал. Теодоров-Балан в тираж 10 000 броя.

"Българска матица" е културно-просветна организация на българите в Македония и Одринско. Първоначално местоседалището и се намира в Цариград, но от 1910 г. се премества в Солун. Дружеството си поставя за задача поддръжката на българските училища в европейските предели на Османската империя, откриване на библиотеки и занаятчийски курсове в тях и пр. Многостранната дейност на "Българска матица" спомага в значителна степен за повдигане на българския дух на учащата се младеж в Македония и Одринско. Дружеството просъществува до 1913 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 23, 2010, 11:01:37
24 април 1905 г.

В СРАЖЕНИЕ С ТУРСКИЯ АСКЕР КРАЙ СЕЛО ЦЕР, КИЧЕВСКО, ЗАЕДНО С ЦЯЛАТА СИ ДРУЖИНА, ЗАГИВА ОХРИДСКИЯ ВОЙВОДА ХРИСТО УЗУНОВ.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 24, 2010, 01:51:42
24 април 1903

През 1903 година в с. Смилево приключва конгресът на Битолския революционен окръг с председател Дамян Груев. Взима се решение за повсеместно въстание. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който се делегира и правото да определи датата на въстанието.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 25, 2010, 06:14:22
Денят 25 април:

През 1917 година на 25 април в хода на Първата световна война са извършени неуспешни английски атаки при Дойран и при вр. Яребична и сръбски атаки при завоя на р. Черна. Антантата дава 20 000 жертви.


БИХМЕ ГИ !!!
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 26, 2010, 12:55:49
1876 г.

Апостолите на ІV революционен окръг организират събрание в местността Оборище, край Панагюрище. Присъстват 64 редовни представители на комитетите в ІV революционен окръг. Събранието приема плана за бъдещите действия, като упълномощава апостолите да определят окончателната дата за обявяване на въстанието.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 28, 2010, 01:14:41
1867 г.

Четата на Панайот Хитов, състояща се от 30 души, се прехвърля на българския бряг край Тутракан. Четата е съставена по инициатива на Върховното началство на Георги Раковски. Материалното й обезпечаване е осигурено със средства на Добродетелната дружина. Планът на П. Хитов предвижда четата да се придвижи до Сливенския Балкан, където да изчака четата на Филип Тотю, след което да се пристъпи към организиране на въстанически действия в цялата страна.

Панайот Иванов Хитов е български революционер. През 1858 г. се присъединява към хайдушката дружина на Г. Трънкин, като след смъртта на войводата сам я оглавява. Под въздействието на Г. С. Раковски възприема четническата тактика. През 1864 г. заедно с Коста войвода организира чета в Сърбия. Преминава в България, но близо до Пирот четата е разгромена от турските власти. Успява да се прехвърли в Сърбия, където е арестуван. След като е освободен, заминава за Румъния. Там е избран за първостепенен войвода в образуваното от Г. С. Раковски Върховно народно българско тайно гражданско началство. През 1869 г. се установява в Румъния, където поддържа тесни връзки с Васил Левски и Любен Каравелов. На Общото събрание на БРЦК, през пролетта на 1872 г. , е избран за член на комитета. Участва активно в дейността на БРЦК и след смъртта на Васил Левски. Председател е на Общото събрание на комитета през август 1875 г., когато се взема решение за подготовка на въстание в България. По време на Сръбско-турската война 1876 г. ръководи голяма чета. През Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. организира чета в Еленско. След Освобождението се връща за кратко в родния си град, а от 1881 г. до 1883 г. е околийски началник на гр. Кула. Включва се в движението за обединяване на Източна Румелия и Княжество България. Провъзгласява Съединението 1885 г. в Сливен. Участва в Сръбско-българската война 1885 г. След войната се установява да живее в Русе. В периода 1890-1892 г. е депутат в VI ОНС. Панайот Хитов е председател на Русенското поборническо–опълченско дружество и на Македоно-одринското дружество в Русе. Публикува спомените си "Моето пътуване по Стара планина и животоописание на некои български стари и нови войводи".
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Април 29, 2010, 12:11:59
1872 г.

В Букурещ се провежда Първото общо събрание на БРЦК. Събранието се произнася за внасяне на единство в революционната дейност. На него се обсъждат и приемат нова програма и устав. Проектоуставът, озаглавен "Нареда на работниците за освобождението на българския народ", е изработен от Васил Левски и утвърждава изградената от него вътрешна революционна организация. След като отчита условията в българските земи и международната обстановка на Балканите, Общото събрание на БРЦК взема решение за преминаване към незабавни революционни действия. В събранието участват 25 души. Някои от участниците разполагат с повече от един мандат, тъй като не всички комитети успяват да изпратят своите представители в Букурещ и предоставят мандатите си на други сигурни участници в събранието. Така Васил Левски разполага с 3 мандата, а Тодор Пеев (председател на Етрополския комитет) – с 11 мандата. Събранието трябва да изработи нови програмни документи на БРЦК. Васил Левски е определен за главен апостол в Северна България, Тракия и Македония и с получено за целта пълномощно се завръща в българските земи, където продължава изграждането на вътрешната организация.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Мај 03, 2010, 11:15:40
1896 г.

Представителите на Великите сили в София официално връчват акредитивните си писма на княз Фердинанд I, с което го признават по смисъла на Берлинския договор.

Княз Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз (1887 г. – 1908 г.) и цар (1908 г. – 1918 г.) на България. Роден е на 26 февруари 1861 г. във Виена. Син е на австрийския ген. княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските държави да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886 г. – 1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. Фердинанд I Сакскобургготски е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война от 1913 г. и претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война от 1914–1918 г. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Мај 04, 2010, 10:53:27
1903 г.

 (http://www.picvalley.net/u/2007/1490593991887760826127296316272LqQ5vaZIaHq4JfSZww.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2007/1490593991887760826127296316272LqQ5vaZIaHq4JfSZww.JPG)

Kрай село Баница, Серско, след еднодневно сражение с турска потеря е убит Гоце Делчев. Водачът на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е на път за конгреса на Серския революционен окръг, но четата му е предадена и обкръжена от многобройна турска войска. Потерята, командвана от майор Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, още през нощта на 3 срещу 4 май блокира село Баница. Вместо да изчака нощта Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, за да спаси мирното население от турските репресии.

Гоце Делчев е роден в Кукуш. След като завършва прогимназия в родния си град, продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен от него и през 1894 г. става учител в Щип. По същото време в този град учителствал и Даме Груев, основател и фактически ръководител на ВМОРО. Двамата установяват тесни приятелски отношения, в резултат на което Делчев влиза в редовете на вътрешната революционна организация. Гоце Делчев стига до идеята, че освобождението на Македония и Одринско е възможно само чрез общо въоръжено въстание. За подготовката му, по примера на Васил Левски, е необходима гъста мрежа от революционни комитети във всички краища на двете области. Заедно с други ръководни дейци на организацията той започва изграждането й. Още в началото на тази си дейност проявява блестящи качества на талантлив организатор и се налага като лидер на организацията. През 1895 г. е назначен за учител в Банско. Скоро след това се отказва от преподаването и изцяло се посвещава на революционна дейност. През 1896 г. Делчев участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на организацията, които предвиждат изграждането й на демократични основи. След конгреса Гоце Делчев е избран за задграничен представител, подвижен член на ЦК на ВМОРО и организатор на революционното движение. Той полага огромни усилия за изграждане на революционните комитети, както и за тяхното снабдяване с оръжие. По негова инициатива през 1899 г. се пристъпва към изграждането на четнически институт на организацията, който изиграва изключително важна роля за по-нататъшното й масовизиране и революционизиране. Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония и Одринско. През 1902 г. заедно с Г. Петров е натоварен да преработи програмата и устава на организацията. Тя вече си поставяла за цел привличането и сплотяването "на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност" и за извоюване на пълна политическа автономия. Това води до промяна в името на организацията - от Български македоно-одрински революционни комитети в Тайна македоно-одринска революционна организация. Въпреки постигнатите сериозни успехи в организационното изграждане и укрепване Гоце Делчев все смята, че моментът за въоръжено въстание не е настъпил. Затова енергично се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес, състоял се в началото на 1903 г., за вдигане на въстание през пролетта в Македония и Одринско. Той се аргументира с това, че вътрешната революционна организация не е готова за подобна акция, а и международната обстановка в този момент не благоприятства такова съдбовно начинание. Гоце Делчев и Даме Груев, безсилни да отменят взетото вече решение, успяват да отложат обявяването му за през лятото. Освен това то повсеместно се решава да бъде стратегично, т. е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат повече участие сформираните за тази цел въоръжени чети. Тази тактика е продиктувана от желанието да не се позволи концентрирането на големи турски сили във въстаналите райони, както и да се избави от репресии беззащитното население от полските краища.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Мај 05, 2010, 10:14:07
1912 г.

В Тиквешко при засада, устроена от турски войски, е убит Пере Тошев. След Младотурската революция 1908 г. той участва в списването на сп. "Културно единство" и е редактор на в. "Конституционна заря". През 1910–1911 г. е екзархийски училищен инспектор на българските училища в Солунско.

Пере Тошев е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е през 1865 г. в Прилеп. Участва като доброволец в Сръбско-българската война 1885 г. След войната учителства в Пловдив и в няколко родопски села. През 1888–1889 г. предприема опит за създаване на революционна организация на българското население в Солун. В началото на 90-те години на ХIХ век Тошев следва литература във Висшето училище в София (днес СУ "Св. Климент Охридски"). От есента на 1892 г. е в Македония и продължава учителската си дейност. След създаването на ВМОРО Пере Тошев е един от близките съратници на Даме Груев и взема дейно участие в учредяването на революционни комитети в Прилеп, Скопие и Битоля. След Солунския конгрес на ВМОРО през 1896 г. подпомага Гоце Делчев в работата му над програмата и устава на организацията. През 1901 г. той е арестуван, осъден на 101 г. крепостен затвор и изпратен на заточение в Подрумкале, Мала Азия. Година по-късно е амнистиран и екстерниран в България. През този период взема участие в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. По време на въстанието е ръководител на четите в Прилепско. След неуспеха на въстанието продължава революционната си дейност. По време на Рилския конгрес през октомври1905 г. Пере Тошев, заедно с Даме Груев и Тома Попантов, е избран за член на ЦК. На конгреса в Рилския манастир се приема нов устав и правилник и името Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Мај 07, 2010, 12:47:14
1918 г.

Подписан е Букурещкият мирен договор между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, България и Турция) и Румъния, с който се оформя излизането на северната ни съседка от Първата световна война (1914-1918 г.). Преговорите за мир започват през декември 1917 г., но поради спорове между съюзниците продължават до май. С цел да наложи икономическото си влияние в Румъния, Германия настоява да запази Северна Добруджа, като върне на България само Южна Добруджа, присъединена към Румъния след Междусъюзническата война 1913 г. Турция предявява териториални претенции спрямо България, засягащи Тракия и подкрепя Германия, която успява да наложи своите позиции. В Северна Добруджа е установено съвместно управление (Кондоминиум) от четирите съюзни държави, като на Румъния се осигурява търговски излаз до Черно море чрез линията Черна вода – Кюстенджа. Южна Бесарабия, завладяна през януари 1918 г. остава в пределите на северната ни съседка. В замяна по западната й граница е извършена корекция в полза на Австро-Унгария. Допълнително се сключват конвенции, които засилват австро-германското влияние. Те засягат румънски петрол, износа на селскостопански стоки, пощата и телеграфа. Предаването на Кондоминиума на България става основна външнополитическа цел на правителствата ни до края на Първата световна война.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Мај 08, 2010, 01:32:29
8 май 1903 г.

След 36 часово сражениес турския аскер край село Могила, Битолско, загива войводата Парашкев Цветков, заедно с 80 четници.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Мај 09, 2010, 07:31:25
1941 г.

Учредена е Централна служба за организиране и възстановяване на новите земи начело с о.з. полковник Христо Калфов. С постановление на кабинета службата получава 10 000 000 лв. На 19 и 20 април по предложение на Хитлер три български дивизии навлизат във Вардарска Македония и поемат администрирането там, въпреки че българската армия не участва пряко във войната на Германия и Италия против Югославия и Гърция. Границите на областите, които може да заеме българската армия във Вардарска Македония и Беломорието са: в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония между реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват т.нар. Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните покрайнини с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие.

Това става след като на 6 април Германия напада Югославия и Гърция и чрез обход на отбранителната линия "Метаксас" достига Солун. На 17 април германските армии навлизат в Тесалия, а на 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без съгласието на правителство, подписват капитулацията на гръцката армия.

На 24 април 1941 г. в София е подписана спогодбата "Клодиус-Попов", с която се уреждат задълженията на България към Германия. В спогодбата се посочват само задължения на страната ни и на практика поемането на администрирането на областта е отплатата на България към Хитлеристка Германия.

О.з. полковник Христо Димов Калфов е роден в Калофер на 16 октомври 1883 г.

Завършва Военното училище в София, след което специализира във Военната академия в Торино, Италия. След като взема участие в Балканските войни 1912–1913 г. е включен във военната свита на цар Фердинанд I. Калфов е човекът, който обучава на военно дело княз Борис III, а след неговото възкачване на престола продължава да му служи като личен адютант. През 1922 г. напуска Двореца и се включва в организирането на държавния преврат на 9 юни 1923 г. За периода 10 юни 1923–4 януари 1926 г. Калфов е министър на външните работи в правителството на Ал. Цанков, а от 1923 до 1931 г. е депутат в ХХI и ХХII ОНС. След разцеплението на Демократическия сговор през 1932 г. той преминава в крилото на Ал. Цанков. От 1941 до 1944 г. e председател на ХХV ОНС. След 9 септември 1944 г. Калфов е осъден на смърт от Народния съд и е убит през февруари 1945 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Мај 10, 2010, 03:22:51
1913 г.

Край река Ангиста, Сярско, напредващи гръцки войски са спрени със сила от Сярската бригада на Македоно-одринското опълчение. На 11 май гръцкият и сръбският посланик в София колективно протестират пред министър-председателя Иван Ев. Гешов. Македоно-одринско опълчение е формирано на 23 септември 1912 г. с царски указ. Начело с ген. Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов са съставени шест дружини от по 212-215 души: Солунска, Скопска, Дебърска, Битолска, Одринска и Охридска. През октомври са сформирани още шест дружини: Велешка, Костурска, Кумановска, Прилепска, Сярска и Лозенградска. Дванадесетте дружини са групирани в три бригади с командири полковниците Стоян Николов, Александър Протогеров и Антон Пчеларов. На 12 април 1913 г. са формирани още три дружини: Кукушка, Воденска и Щипска. Общият състав на дружините възлиза на 14 670 души.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Мај 11, 2010, 12:18:06
1913 г.

Гръцкият и сръбският посланик в София колективно протестират пред министър-председателя Иван Гешов заради случилото се ден по-рано край река Ангиста, Сярско, където напредващи гръцки войски са спрени със сила от Сярската бригада. Бригадата е част от Македоно-одринско опълчение. То е формирано на 23 септември 1912 г. с царски указ. Начело с ген. Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов са съставени 6 дружини от по 212-215 души: Солунска, Скопска, Дебърска, Битолска, Одринска и Охридска. През октомври са сформирани още 6 дружини: Велешка, Костурска, Кумановска, Прилепска, Сярска и Лозенградска. 12-те дружини са групирани в три бригади с командири полковниците Стоян Николов, Александър Протогеров и Антон Пчеларов. На 12 април 1913 г. са формирани още три дружини: Кукушка, Воденска и Щипска. Общият състав на дружините възлиза на 14 670 души. От началото на май 1913 г. са създадени малки разузнавателни чети за наблюдение на окупираните от Сърбия и Гърция райони в Македония.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: PippiBG на Мај 11, 2010, 06:19:06
Днес е празникът на светите равноапостоли и съпокровители на Европа Кирил и Методий.

И на именяците естествено  :)
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Мај 17, 2010, 02:49:44
1876 г.

Христо Ботев настоява капитанът на парахода “Радецки” Дагоберт Енглендер да спре при с. Козлодуй, Оряховско, като му връчва и писмен ултиматум на френски език. От палубата на парахода Ботев отправя и последните си писма до приятелите в Букурещ и до съпругата си Венета. При с. Оряхово четата, около 200 души, слиза на българския бряг. Военен ръководител на Ботевата чета е Н. Войновски, а знаменосец - Н. Симов - Куруто. За да преминат през Дунава на 16 май (стар стил), четниците, от различни румънски пристанища, разделени на няколко групи, се качват като обикновени пътници на австрийския параход "Радецки". След като слиза на българския бряг четата се отправя към Стара планина, преследвана непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 18 май тя е обкръжена на планинския рид Милин камък. Там води цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Н. Симов. На 20 май Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Н. Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2 - на Г. Апостолов и на Д. Икономов водят на 21 май тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените - съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Мај 20, 2010, 12:13:00
1945 г.

Умира генерал-лейтенант Владимир Минчов Вазов. Братът на Иван Вазов е командир на Пета артилерийска бригада през Първата световна война. През ноември 1915 г. с нея участва в преследването на французите по долината на р. Вардар и е ранен при с. Милитково. Като командир на Първа бригада от Пета Дунавска дивизия през декември 1916 г. Вазов командва в боя при Градешница, на завоя на Черна. За периода 1917-1918 г. той е командир на Девета Плевенска дивизия. Дивизията спечелва последното сражение на македонския фронт при Дойран. В битката Вазов губи около 3 000 души, а англичаните дават приблизително 12 000 жертви. През 1926-1931 г. Вазов е кмет на София.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Мај 23, 2010, 11:17:31
2002 г.

 (http://www.picvalley.net/u/1938/32780248314051875011274606199TGtDOHZ3mJFtWBaafGij.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1938/32780248314051875011274606199TGtDOHZ3mJFtWBaafGij.JPG)

На посещение в България е папа Йоан Павел II. Това е възприето като косвено доказателство, че България не е свързана с опита за покушение срещу папата през май 1981 г. По време на посещението си Папа Йоан Павел се среща с президента Георги Първанов и го уверява, че никога не е вярвал, че България е замесена в атентата, извършен срещу него.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Мај 24, 2010, 07:59:50
1975 г.

Пред Народната библиотека в София е открит Паметникът на Св. св. Кирил и Методий.

Кирил и Методий са братя, създатели на славянската азбука, основоположници на славянската и българската литература, водили последователна борба за славянска църква и култура. Родени са в Солун. Баща им е помощник на солунския стратег (военен и административен управител). За детските им години почти липсват данни. От Панонските легенди и Житието на Кирил се знае, че Методий в продължение на 10 г. заема длъжността управител на една славянска област, разположена близо до Солун. След това заминава за манастира "Полихрон" в планината Олимп, където отначало е приет за монах, а след това става негов игумен. Кирил (Константин) показва още от дете голяма склонност към философията и поезията. Затова е изпратен да се учи в прочутата по онова време Магнаурска школа в Цариград. По време на следването си проявява своите големи дарования, които не остават незабелязани от цариградското правителство и Патриаршията. След завършването на школата остава в нея като преподавател по философия и като отличен познавач получава прозвището Философ. Благодарение на проявените си способности, макар и твърде млад, е натоварен с отговорна дипломатическа мисия при сарацините (851 г.) и при хазарите (860 г.), в която участва и брат му Методий. По време на своя престой в Херсон Кирил установява за пръв път контакт с руските славяни и изучил техния език. През 861 г. двамата братя се завръщат в Цариград, но не остават за дълго в него. Една година по-късно по молба на княз Ростислав (846-870 г.) двамата братя са изпратени във Великоморавия. За да се противопостави на силно проникналото немско политическо, културно и църковно влияние, княз Ростислав иска от византийския император подготвени учители по славянски език, които да проповядват между населението християнското учение на разбираем за него език. Кирил съставя нова азбука, предназначена специално за славяните, т. нар. глаголица. Тя е изготвена въз основа на гръцката и латинската азбука, като е съобразена с особеностите на славянския език. След това двамата братя пристъпват към превеждане на славянски език на най-необходимите за мисията им богослужебни книги. През 863 г. те се отправят за Великоморавия и се отдават на многостранна дейност. В продължение на три и половина години ограмотили голям брой ученици и с тяхна помощ превели значително количество богослужебни книги. Тази дейност обаче среща силна съпротива от страна на немското духовенство, което е привърженик на догматичната триезична теория, според която богослужението можело да се извършва само на три езика - еврейски, гръцки и латински. Поради това те отричали правото на Кирил и Методи да проповядват на славянски език и обявили тяхното дело за "еретическо". Под този претекст те възпрепятствали с всички средства дейността на двамата братя, наклеветили ги и пред римския папа. Кирил и Методи решават да заминат за Рим и пред самия папа да уредят възникналите спорове с немското католическо духовенство във Великоморавия. На път за Рим те минават през Панония (друго западно славянско княжество), където са посрещнати радушно от нейния владетел княз Коцел (отхвърлил също зависимостта си от немското католическо духовенство). Продължавайки пътя си, Кирил и Методи вземат участие в местния духовен събор във Венеция (867 г.), участниците в който са също така яростни привърженици на триезичната теория. Кирил влиза в спор с тях и като изтъква редица научни и исторически доводи, блестящо защитава правото на славяните да имат писменост на своя език. Към края на същата година двамата братя пристигат в Рим, където се явяват при новия папа Адриан II и пред него излагат някои свои искания: да бъде разрешено богослужението сред западните славянски народи на славянски език; някои от техните ученици да бъдат ръкоположени за свещеници; единият от двамата братя да бъде въздигнат за епископ и да им бъде позволено да управляват Моравската и Панонската църква самостоятелно, без намесата на немското духовенство. На свой ред те заявяват своята готовност да признаят върховенството на самия папа. Воден от желанието да задържи под свое влияние западните славянски народи и да не допусне като при българите да бъде изместен от Византия, папа Адриан II удовлетворява всички техни искания. Той признава официално славянските книги и правото на двамата братя да проповядват християнското учение на славянски език, като поставил само едно условие - в черквите Евангелието и Апостолът да се четат най-напред на латински език. Независимо от това условие победата на двамата братя е огромна. С удовлетворяването на техните искания е нанесен силен удар на немското католическо духовенство. Скоро след това Кирил се разболява и през 869 г. умира в Рим. Преди смъртта си отправя молба към своя брат да продължи започнатото дело. В изпълнение на неговия завет Методий се завръща в Панония и се отдава изцяло на проповедническа и книжовна дейност. През 870 г. княз Коцел е заменен от княз Святополк, който изпада под силното влияние на немското духовенство и то засилва своята борба против Методий и неговите ученици. Скоро Методий е затворен в един баварски манастир и освободен през 873 г. след намесата на папата. Въпреки това борбата против него не е прекратена. През 882 г. Методий предприема едно кратко пътуване до Цариград и отново се връща в Панония. Независимо от неблагоприятните условия той не се отказва от своята дейност и до края на живота си продължава да се занимава с книжовна дейност. Успява да завърши превода на свещените книги, които са необходими за проповедническата дейност на неговите ученици. През 885 г. той умира и е погребан във великоморавската столица Велеград. След неговата смърт немското духовенство предприема жестоки репресии над учениците му. Част от тях са избити, други затворени, а трети били принудени да търсят спасение чрез бягство вън от пределите на двете западни славянски княжества. Някои от тях - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, намират подслон в България, където са приети с голямо внимание от българския владетел княз Борис I (852-889 г.), който им предоставя прекрасни условия, за да продължат делото на своите учители.

Създаването на славянската писменост е най-значителното дело на Кирил и Методий Посредством нея става възможно и създаването на славянската култура. Славянската азбука се превръща в едно от най-силните оръжия на славянските народи против опасността от немско-византийската им асимилация. Наред с византийската и латинската култура бил открит широк път за развитието и на славянската култура. Това разкрива пред славянските народи широк простор за тяхното бъдещо културно развитие. Със създаването на славянската писменост те получават още и възможността да се приобщят към културата на другите народи. Благодарение на активната дейност на учениците на Кирил и Методий в България тя се превръща в първия славянски културен център през средните векове, откъдето славянската писменост и книжнина получили разпространение и в другите славянски народи.

24 май е ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Официален празник посветен на делото на Светите братя равноапостоли Кирил и Методий, създатели на славянската писменост.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Мај 25, 2010, 02:53:14
1872 г.

Екзархийският съвет утвърждава Иларион Макариополски за търновски митрополит. Същия ден на тържествена служба Антим І ръкополага Доситей за самоковски митрополит.

Иларион Макариополски е роден през 1812 г. в гр. Елена. Светското му име е Стоян Стоянов Михайловски. Първоначално учи в родния си град, а след това в гръцкото училище в с. Арбанаси (дн. към Велико Търново). През 1831 г. отива в Хилендарския манастир (Атон), където през 1832 г. приема монашество и продължава образованието си в гръцките училища в Карея (Атонския полуостров) и на о. Андрос. След това завършва гръцка гимназия в Атина. През 1841 г. пристига в Цариград, за да продължи своето образование. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост. За активната му дейност по искане на Цариградската патриаршия през 1845 г. е заточен в Света гора. Освободен от там през 1850 г., той разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика. В началото на 1858 г. се връща в Цариград. През същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Вселенската патриаршия, така и пред Високата порта. На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски извършва провокация спрямо цариградския патриарх, като отказва да спомене името му в тържествената великденска литургия. С този акт по същество той дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с върховенството на Патриаршията и с гръцката църковна зависимост. За тази си смела постъпка той е отново заточен, този път в Мала Азия, където остава до 1864 г. Преди заминаването си (1861 г.) отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е избран във Временния екзархийски съвет.

През 1872 г. е избран за търновски митрополит. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) край Лясковец. Умира на 4 юни 1875 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Мај 28, 2010, 12:03:21
1880 г.

Роден е публицистът Христо Иванов Силянов. Той е един от ръководителите на ВМОРО. Учи в Цариград, Солун и Битоля, където завършва гимназия. Следва история в Швейцария, и завършва СУ “Св. Климент Охридски” през 1907 г. Учителства в Прилеп в периода 1901 г.-1902 г. През 1902 г. минава в нелегалност и тръгва с четата на войводата Марко Лерински. Участва в Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. След потушаването му се заселва в София. Занимава се с журналистика и с обществена дейност. Преди избухването на Балканскaта война (1912 г.-1913 г.) е в Македония с четата на В. Чекаларов. Председател е на Дружеството на столичните журналисти (1931 г.-1932 г.). За пръв път печата през 1898 г. в сп. “Ученически другар”. Редактира вестниците “България”, “Бум”, “Демократически преглед”, “Сила”, “La Bulgarie” и др. Сътрудничи с хумор, разкази, статии и фейлетони на сп. “Ново време”, “Просвета”, “Пролетна заря”, “Македонски преглед”, “Съвременна илюстрация”, “Македония”, “Македоно-одрински преглед”, “Художник”, “Народ и армия”, “Сборник от турските зверства”, “Седмица”, “Свободно мнение”, “Наблюдател”, “Отечество”, “Военни известия”, “Обединение”, “Листопад”, “Нови хоризонти”, “Български турист”, “Нова България”, на в-к “Македонска трибуна”, “Завет”, “Македония”, “Вардар”, “Знаме”, “Време”, “Вечерна поща”, “Нов век”, “Мир”, “Трибуна” (Враца), “Знание”, “Илинден”, “Пряпорец” и др. Основава заедно с Ал. Кипров хумористичния в-к “Българан” и остава задълго в кръга на българановци. А. Страшимиров го настанява на работа като ред. във в-к “Ден”. Повикан е в Цариград, за да поеме издаването на екзархийския в-к “Вести” в решителен политически момент - юни 1908 г., когато се премахва цензурата. Редактира заедно с П. К. Яворов и Д. Крапчев в-к “Илинден”. След 1923 г. е в Демократическия сговор, понякога застава на консервативни позиции. Христо Иванов Силянов е автор на: “Тъгите на роба” (1903г., в съавторство с Вл. Ковачев), “Стихове” (1905 г.), “Един именит син на Костурско. Васил Чекаларов” (1914 г.), “Сръбско-българският спор и Русия” (1915 г.), “Македонската емиграция и българският нац. въпрос” (1919 г.), “От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война – 1912 г.” (1920 г.), “Писма и изповеди на един четник – 1902 г. ” (1967 г.), “Освободителните борби на Македония” (т. I-II, 1933 г.-1943 г.), “Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско – 1903 г.” (1934 г.).Умира в София на 26 септември 1939 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јуни 01, 2010, 12:36:10
1876 г.

Ботевата чета се изтегля към връх Вола и оттам към върховете Камарата, Купена, Околчица. Обградени от три страни, четниците водят сражение целия ден. Преди залез слънце боят е прекратен. Щабът на четата се събира, за да обсъди по-нататъшните действия.

По пътя към Стара планина четниците са преследвани непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 30 май са обкръжени на планинския рид Милин камък. Там водят цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Никола Симов. На 2 юни Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Никола Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2 - на Георги Апостолов и на Д. Икономов водят на 3 юни тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на един месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените - съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јуни 04, 2010, 02:09:42
4 юни 1913 g.

БОЯТ НА МАКЕДОНО-ОДРИНСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ СЪС СЪРБИТЕ ПРИ ЗЛЕТОВО.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јуни 07, 2010, 02:40:13
1877 г.

Роден е Петър Ацев - деец на македоно-одринското революционно движение. За периода 1897–1901 г. е учител в Прилеп, Крушево и други селища в Македония. В началото на 1902 г. излиза в нелегалност, няколко месеца по-късно е околийски войвода в Прилепско. Взема участие в Илинденско-Преображенското въстание - 1903 г. След потушаването му продължава да се сражава с турските войски и със сръбските и гръцките чети. През 1906 г. е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет. След Младотурската революция излиза от нелегалност и се установява да живее в Прилеп. Две години по-късно е арестуван и 15 месеца е разкарван из различни затвори в Македония и Мала Азия. Освободен е през 1911 г. и се заселва в Пловдив. Участва като доброволец в Балканската война 1912–1913 г. Член е на Илинденската организация.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јуни 12, 2010, 11:34:22
12 юни 1872 г.

В СЕЛО ЛИБЯХОВО, НЕВРОКОПСКО, Е РОДЕН ПОРУЧНИК БОРИС ПЕТРОВ САРАФОВ, ВОЙВОДА НА ВЪРХОВНИЯ МАКЕДОНСКИ КОМИТЕТ И ВЪТРЕШНАТА МАКЕДОНО-ОДРИНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ.


12 юни 1902 г.

В СРАЖЕНИЕ КРАЙ СЕЛО ПЪТЕЛЕ, ЛЕРИНСКО, СЕГА АГИОС ПАНТЕЙЛЕМОНАС, ГЪРЦИЯ, ЗАГИВА ВОЙВОДАТА МАРКО ЛЕРИНСКИ / ПОДОФИЦЕР ГЕОРГИ ИВАНОВ /.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јуни 13, 2010, 11:08:42
1943 г.

 (http://www.picvalley.net/u/1746/6065501014751256311276419984084Umb6xGFdx7unfWguk.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1746/6065501014751256311276419984084Umb6xGFdx7unfWguk.JPG)

Умира Кочо Рацин, роден като Коста Апостолов Солев - македонски национален деец, поет и комунистически активист.

Първото литературно произведение на Рацин е “Синови глади“, стихотворение на сръбски език, публикувано през 1928 г. в загребското списание „Критика“. Заедно с поетите Гьоргьевич и Аксич през 1932 г. в Скопие публикува стихосбирката на сръбски език „1932“.

Рацин публикува и други стихотворения, раскази и статии на различна тематика. В статиите на историческа тематика, той защитава македонската национална кауза.

Единствената стихосбирка на Рацин, „Бели мугри“, е публикувана в Загреб през 1939. Тя е написана на велешки диалект и придобива голяма популярност във Вардарска Македония, където тя се разглежда като противопоставяне на опитите за сърбизация на страната.

Кочо Рацин е автор и на шест непубликувани стихотворения на книжовен български език.

От младежка възраст Кочо Рацин участва в Югославската комунистическа партия. Той е неколкократно арестуван от югославските, а по време на Втората световна война и от българските власти. През лятото на 1943 той се присъединява към партизаните в Западна Македония, която тогава се намира под италианска окупация.

Кочо Рацин е убит в нещастен случай, като резултат на негов физически недостатък (бил е малко глух) и след като не отговорил на предупрежденията на охраната, докато се прибирал нощем в партизанската печатница в планината Лопушник, над Кичево. Според друга версия, убийството е инсценирано от партийния комисар Светозар Вукманович-Темпо, отявлен противник на групата на Методи Шаторов-Шарло в партията, която защитавала тезата за българската принадлежност на македонците и на която симпатизирал Рацин.


1878 г.

 (http://www.picvalley.net/u/1787/5037248968163765951276420099RHn7fAI4OsIEESWYT8Et.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1787/5037248968163765951276420099RHn7fAI4OsIEESWYT8Et.JPG)

Открит е конгресът в Берлин за ревизия на Санстефанския договор. Той е свикан по настояване на западноевропейските велики сили и по-специално на Англия и Австро-Унгария. Освен тях в него участват още и представители на Русия, Франция, Германия, Италия и Османската империя, а така също и на някои от балканските страни - Гърция, Сърбия, Румъния и Черна гора. Българският народ, чиято съдба се решава там, не е представен.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јуни 14, 2010, 08:55:38
1923 г.

Александър Стамболийски е убит от скопския войвода на ВМРО Величко Велянов (Чичето).

Александър Стамболийски е обществен и държавен деец, публицист, идеолог и лидер на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Роден е на 1 март 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. Учи в Земеделското училище в Садово, а след това в Лозаро-винарското училище в Плевен. Една година следва философия в Хале, след което записва агрономство в Мюнхен. Завръща се преждевременно в България по здравословни причини. През декември 1899 г. участва в основаването на Българския земеделски народен съюз и свързва целия си активен политически живот с неговата дейност. От 1904 г. до 1923 г. е главен редактор на партийния в. "Земледелско знаме". Включва се в редактирането на сп. "Земледелска мисъл". Той е дългогодишен народен представител (от 1908 г.). Под негово ръководство през 1905 г. е изработена първата програма на БЗНС , а през 1919 г. и втората програма. Не одобрява участието на България в Балканските войни 1912–1913 г. Счита, че обединението на българските земи трябва да стане по пътя на създаване на конфедерация или федерация на южните славяни. Обявява се решително срещу въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. На среща между лидерите на опозиционните партии и цар Фердинанд I на 17 септември 1915 г. предупреждава царя, че присъединяването на България на страната на Тройния съюз ще има катастрофални последици. Заради антивоенната му пропаганда и дръзкото поведение му е отнет депутатският имунитет и Стамболийски е осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание 1918 г. е освободен от затвора и изпратен заедно с Р. Даскалов и други народни представители при въстаналите войници, за да съдействат за прекратяване на въстаническите действия и връщане на войниците по фронтовете. Вместо това на 27 септември в Радомир България е провъзгласена за република, а Стамболийски става председател на временното правителство. След разгрома на въстанието се укрива в столицата до даването на амнистия (края на 1918 г.). Още преди това е включен като представител на БЗНС в коалиционното правителство на Т. Теодоров (28 ноември 1918–6 октомври 1919 г.) като министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Включен е в състава на българската делегация, която през юли 1919 г. заминава за Франция и участва в работата на Парижката мирна конференция 1919–1920 г. Подписва Ньойския мирен договор 1919 г. На 7 октомври 1919 г. Стамболийски е назначен за министър-председател на съставеното от БЗНС, Народната и Прогресивнолибералната партия коалиционно правителство (до май 1920 г.). Едновременно с това е министър на войната и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. От 22 май 1920 г. до 9 юни 1923 г. е министър-председател на самостоятелното земеделско правителство. В него е и министър на външните работи и изповеданията и управляващ Министерството на войната. В края на 1920 г. и началото на 1921 г. предприема 100-дневна обиколка из Европа. Взема участие в работата на конференциите в Генуа (1922 г.) и Лозана (1922–1923 г.).
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јуни 19, 2010, 12:45:35
1953 г.

 (http://www.picvalley.net/u/2991/9953054898678254101276944318OSk4aD2ZgdmbipxFmR8E.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2991/9953054898678254101276944318OSk4aD2ZgdmbipxFmR8E.JPG)

Световният съвет на мира награждава посмъртно с “Почетна награда на мира” българския поет Никола Й. Вапцаров.

Никола Вапцаров е роден в Банско. Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно училище във Варна. От 1932 г. е машинен техник в АД "Българска горска индустрия" в Кочериново. Член е на Районния комитет на БКП в Рилската долина. През 1936 г. се премества да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. В годините на Втората световна война 1939–1945 се обявява за съюз със СССР и взема участие в Соболевата акция (ноември 1940 г.). През 1940 г. е отпечатана единствената му стихосбирка "Моторни песни". От 1941 г. е в редакционния комитет на в. "Технически глас" и е един от редакторите на в. "Литературен критик". Стихотворенията му са преведени на над 30 езика.

Арестуван през май 1941 г, Вапцаров е интерниран за 3 месеца в Годеч. Завръщайки се в София, става пръв помощник на Цв. Радойнов – ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП. На 4 март 1942 г. е арестуван. Осъден е на смърт и на 23 юли 1942 г. е разстрелян заедно с А. Иванов, А. Попов, Ат. Романов, П. Богданов и Г. Минчев.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јуни 20, 2010, 10:37:22
1915 г.

 (http://www.picvalley.net/u/2107/1685447699567448571277023015e8NtPukxoZkBnYhXHJbq.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2107/1685447699567448571277023015e8NtPukxoZkBnYhXHJbq.JPG)

В София на 75-годишна възраст умира екзарх Йосиф I. Той е български екзарх, обществен и просветен деец, почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Екзарх Йосиф I (светско име: Лазар Йовчев) е роден на 5 май 1840 г. в Калофер. Завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Ст. Стамболов и К. Стоилов успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война 1912–1913 г. Йосиф I премества седалището на Българската екзархия в българската столица.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јуни 24, 2010, 11:09:25
1913 г.

 (http://www.picvalley.net/u/2145/7576580081734311281277370548H5BNRteDPk0LuQIgWOKh.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2145/7576580081734311281277370548H5BNRteDPk0LuQIgWOKh.JPG)

Първа Българска армия на генерал-лейтенант Васил Кутинчев овладява Пирот.

Васил Кутинчев е роден на 25 февруари 1859 г. в Русе. Завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война 1885 г. взема участие в боевете при Сливница, Драгоман и Цариброд и в превземането на Пирот. От 1908 до 1912 г. е началник на Първа Армейска област. По време на Балканската война 1912–1913 г. е командващ Първа българска армия, която воюва при Чаталджанските позиции. През Междусъюзническата война (1913 г.) Кутинчев командва Първа, а след това и Втора българска армия. По време на Първата световна война - 1914–1918 г., е генерал към щаба на Действащата армия и генерал-губернатор на област. През цялата си военна служба съдейства за развитието на Българската армия. Генерал-лейтенант Кутинчев умира на 30 март 1941 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јуни 25, 2010, 02:00:51
1956 г.

 (http://www.picvalley.net/u/2999/19828124162332285341277467179BotK46Dmaxu4weZg7ThS.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2999/19828124162332285341277467179BotK46Dmaxu4weZg7ThS.JPG)

Роден е Борис Трайковски - вторият по ред президент на Република Македония, от 15 декември 1999 година до 26 февруари 2004 година. Трайковски се дипломира в Правния факултет на Скопския университет в Скопие през 1980 година, специализира икономическо право и трудово право. До 1997 г. година е ръководител на правната служба на строителното предприятие Слобода в Скопие, от 1997 г. до 1998 г. е шеф на Кабинета на градоначалника на община Кисела Вода – Скопие, а от 21 декември 1998 г. е заместник-министър на външните работи на Република Македония в дясно-центристкото правителство на Любчо Георгиевски. Той е също така председател на Комисията за външнополитически отношения на ВМРО-ДПМНЕ, главен политически съветник за външна политика на председателя на ВМРО-ДПМНЕ, член на Председателството на неправителствената организация Паневропейско движение за Република Македония. Член е на международната конференция: "Разрешаване на конфликти" със седалище в Атланта, САЩ, участвува на многобройни международни конференции с тема разрешаване на конфликти, религиозна толерантност, религиозна свобода, бил е председател на младежката организация на Обединената методистка църква в Югославия повече от 12 години.

Борис Трайковски умира на 26 февруари 2004 г. при самолетна катастрофа. На борда на самолета пътуват общо 9 души – двама пилоти, двама души от личната охрана на президента, съветникът му за връзките с обществеността Димка Божкович, както и съветниците Ристо Блажевски и Анита Лозановска. В него пътува и един човек от македонското външно министерство. Той се разбива в планините близо до град Мостар, 15 минути преди да кацне.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јуни 29, 2010, 12:41:19
1881 г.

В София е създадено Българо-македонско благотворително дружество за подпомагане на ученици – българи от Европейска Турция. Председател на дружеството е Васил Диамандиев.

Българо-македонското благотворително дружество е основано в края на декември 1884 г. в Русе с председател Христо Иванов. Освен благотворителна дейност то си поставя за цел още да подпомага работата на Н. Живков в издаването на в. "Македонец". Поради разногласия със своите съмишленици в София избира ново ръководство начело с Васил Диамандиев. Изключените от дружеството Константин (Коста) Паница и Н. Живков основават ново дружество, наречено "Искра", което също си поставя за цел подпомагане борбата на македонските българи за освобождение. То се обявява за централно и полага усилия да изгради свои клонове в различните краища на Княжеството. Както първото, така и второто дружество не оставят някаква особена трайна диря и скоро прекратяват своята дейност.

Васил Диамандиев е учител, общественик, деец на македоно-одринското революционно движение. Роден на 30 януари 1839 г. или 1840 г. в Охрид. Следва във Физико-математическия факултет на Московския университет, а по-късно продължава обучението си в Киевския университет. Работи като учител в Кукуш, Велес и Охрид. Преследван от гръцките фанариоти заради просветната си дейност, Диамандиев емигрира в Русия. Учителства в българското училище в Комрат, Бесарабия. По негова инициатива по време на Сръбско-турската война от 1876 г. се създава Комитет за подпомагане на българските доброволци. Този комитет продължава да функционира и по време на Руско-турската освободителна война от 1877 г. – 1878 г. След Освобождението се преселва в България и взема активно участие в държавния живот. Народен представител е в Учредителното и в Първото Велико Народно събрание. Един от инициаторите е за откриването на Софийската публична библиотека (днешна Народна Библиотека "Св. св. Кирил и Методий"). Изпълнява редица административни служби: председател на Кюстендилския окръжен съд, член на Русенския апелативен съд, член на Върховния касационен съд и др. Диамандиев не губи връзка с българите, останали извън пределите на България. Основава и става председател на "Македонска лига" в Русе, Македонско благотворително дружество в София и дружество "Македонски глас". През март 1895 г. се включва в учредяването на Върховния македоно-одрински комитет и е избран в неговото ръководство. Умира на 1 май 1912 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јули 02, 2010, 12:16:56
1940 г.

 (http://www.picvalley.net/u/2920/1143438713216515150127806574846jXnCE4P0kx5uGYvoHj.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2920/1143438713216515150127806574846jXnCE4P0kx5uGYvoHj.JPG)

Роден е Георги Иванов - първият български космонавт, генерал-майор. В армията е от 1958 г. През 1964 г. завършва ВНВВУ "Г. Бенковски" в Долна Митрополия. Има квалификация пилот I клас. От 1978 г. се обучава в Центъра за подготовка на космонавти "Ю. Гагарин" в СССР. Лети в Космоса заедно с Н. Рукавишников на борда на кораба "Союз - 33" (изстрелян на 10 април 1979 г.). Поради възникнали затруднения в сближаващо-коригиращата система на кораба и отклонения от предвидения режим на работа спускаемият апарат се приземява принудително на 12 април 1979 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јули 09, 2010, 01:16:45
1913 г.

 (http://www.picvalley.net/u/2966/197557393817939716461278674177GhR2e88awrfjPVMW264L.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2966/197557393817939716461278674177GhR2e88awrfjPVMW264L.JPG)

Умира Васил Христов Чекаларов - български революционер, основен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Костурско. Чекаларов е роден през 1874 г. в костурското село Смърдеш, тогава в Османската империя, днес Кристалопиги, Гърция. Работи няколко години в България, сменяйки няколко занаята - обущарство, каменоделство, зидарство. Става член на ВМОРО и през 1901 г. и 1902 г. на два пъти заминава за Гърция и създава канали за закупуване на оръжие от Лариса и Атина. Става ръководител на Костурското горско началство заедно с Лазар Поптрайков през юли 1902 г. На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО от април-май 1903 г. е представител на Костурско.

По време на Илинденско-преображенското въстание през август 1903 г. е ръководител на организацията в Костурско. След въстанието с Пандо Кляшев минава в Гърция и през Фиуме стига до България. Участва в зимните заседания на ръководството на ВМОРО в София. Делегат е на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 г.

По време на Балканската война е начело на чета, действаща в тила на турската армия. През Междусъюзническата война организира голяма чета, която да проникне в Костурско, дълбоко в тила на гръцките части. Убит е в сражение с гръцки войски край село Бел камен (днес Дросопиги). Главата му е отрязана и разнасяна по улиците на Лерин.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јули 10, 2010, 12:06:45
1901 г.

 (http://www.picvalley.net/u/1535/1196805280531372210127875638308f1da2t1LuKkNnl9Cat.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1535/1196805280531372210127875638308f1da2t1LuKkNnl9Cat.JPG)

Умира Васил Друмев (митрополит Климент Търновски) - деец на националнореволюционното движение, висш духовник, общественик и държавник, изтъкнат писател, един от основателите на Българското книжовно дружество (дн. БАН) и негов председател (1898 г.). Роден е около 1840 - 1842 г. в Шумен. Първоначално учи в родния си град при С. Доброплодни и С. Филаретов, след това (с прекъсване) продължава образованието си в Одеската духовна семинария. Попада под благотворното влияние на Г. С. Раковски, взема участие в Първата българска легия в Белград (1861 г.), където се отличава в боевете с турския гарнизон в сръбската столица. Сближава се с В. Левски, Ст. Караджа и други български революционери. След разпускането на легията в 1862 г. се прехвърля в Русия, където продължава образованието си в Киевската духовна семинария. През 1869 г. се установява в Браила и участва в основаването на Българското книжовно дружество. През 1873 г. е ръкоположен за йеродякон, а през следващата година е повишен в епископски сан под името Климент Браницки. Става заместник на русенския митрополит в Тулча. След Освобождението заема длъжността ректор на Петропавловската духовна семинария край Лясковец. През 1884 г. е избран за търновски митрополит. Заедно с това участва дейно и в обществено-политическия живот на Княжеството: е избран за депутат в Учредителното събрание 1879 г. и в Първото Велико народно събрание (1879 г.), възглавява българските правителства през 1879 - 1880 г. и 1886 г. Като изтъкнат русофил се противопоставя открито на външнополитическия курс на Регентството (1886 - 1887 г.), на първия стамболовистки режим (1887 - 1894 г.) и на княз Фердинанд I, за което е подлаган на репресии и пресвледвания. Ползващ се с доверието на руските политически кръгове, през лятото на 1895 г. възглавява българската парламентарна делегация в Петербург със задача да действа за помиряване на двете държави, които прекъсват официалните си отношения още през ноември 1886 г. Мисията завършва с успех. Виждайки, че и след това княз Фердинанд I не променя своето отношение към Русия, дълбоко съжалява за действията си през 1895 г., тъй като с тях допринася и за признаването на Кобурга за законен български владетел.

Като писател Васил Друмев става родоначалник на българската белетристика. Автор е на първата българска оригинална повест "Нещастна фамилия" (1860 г.). Други по-важни негови произведения са: "Ученик и благодетели или чуждото си е чуждо" (1864 г.), драмата "Иванку, убиецът на Асеня I" (1872 г.) и пр.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јули 21, 2010, 10:50:25
1928 г.

 (http://www.picvalley.net/u/1976/130171875518530534661279702205miCqw0L2Lu4n3MfmMgqX.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1976/130171875518530534661279702205miCqw0L2Lu4n3MfmMgqX.JPG)

От 21 до 25 юли се провежда Седми редовен конгрес на Вътрешната македноска революционна организация (ВМРО) в с. Крупник (днес Тодорова почивка), Горничевска околия, под председателството на Ив. Караджов. Участват 18 делегати от окръзите: Скопски (8 делегати), Сярски (1 делегат), Струмишки (4 делегати) и Пиринска Македония (5 делегати). Отсъстват Солунски (7 делегати) и Битолски (6 делегати) окръзи. Избран е Централен комитет в състав Иван Михайлов, Страхил Развигоров и Иван Караджов. За членове на новото Задгранично представителство са назначени Й. Гюрков и М. Монев. Възприета е нова стратегия: вместо четническа дейност – терористични актове.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јули 22, 2010, 10:28:48
2010 г

На 22 юли 1877 г. по време на Руско-турската война Девети Кавказки драгунски полк влиза в Стара Загора. Опозицията изпраща писмо до премиера Васил Радославов, с предложение за свикване на извънредна сесия на Седемнадесетото Обикновено Народно събрание, през 1917 г. През 1959 г. България отправя предложение към Гърция за сключване на пакт за ненападение между двете страни за 20-годишен срок.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Август 04, 2010, 10:07:21
1879 г.

- Княжество България освобождава от мито стоките, внасяни от Македония, Одринско и Източна Румелия.

Българското княжество се създава с подписването на Берлинския договор през 1878 г. върху част от българската територия. Обхваща Северна България, Софийския санджак и Южна Добруджа. След осъществяването на Съединението от 1885 г. към него се присъединява Източна Румелия. Според клаузите на Берлинския договор Княжество България се създава като автономно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под върховната власт на султана. В него продължават да действат всички договори, спогодби и конвенции, сключени между Високата порта и Великите сили. Чуждите поданици запазват своите права и привилегии. Княжеството трябва да изпълни задълженията на Турция към компанията на железницата Русе – Варна, към Австро-Унгария и към компанията за Източните железници в Европейска Турция. Княжество България е длъжно да плаща годишен данък на Турция и да участва в погасяването на нейния държавен дълг. Редица членове на Берлинския договор накърняват суверенитета на Княжеството и го поставят в неизгодна позиция при осъществяване на международните контакти. Независимо от всичките пречки, Княжество България открива през юли 1879 г. дипломатически агентства в Цариград, Букурещ и Белград, а през 1896 г.–1905 г. сключва търговски и търговско-митнически договори с Австро-Унгария, Англия, Франция, Сърбия, Русия и др. С провъзгласяване на независимостта на България през 1908 г. са отхвърлени всички ограничения на Берлинския договор.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Август 04, 2010, 10:15:24
1921 г.

От 1 до 4 август в Кюстендил се провежда тайно заседание на войводите на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), на което се взема решение да бъде убит вътрешният министър Александър Димитров (Брадата) – деец на федералистичното движение във ВМРО. Решението е изпълнено и той е убит на 22 септември същата година в Конявската планина.

Причина за решението е убийството на 28 юни същата година на Гьорче Петров (един от водачите на федералистите) от страна на автономистите. В отговор на атентата срещу Гьорче Петров на 1 август в Кюстендил е арестуван кочанският войвода Симеон Клинчарски и е убит на 18 август.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Август 04, 2010, 10:19:56
1914 г.

По настояване на парламентарната група на Демократическата партия са амнистирани Яне Сандански, Александър Буйнов, Чудомир Кантарджиев, Георги Скрижевски и Тодор Паница за извършени политически престъпления на българска територия.

Яне Иванов Сандански е роден 1872 г. в село Влахи, Благоевградско. Той е виден деец на националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско, ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След Кресненско-Разложкото въстание (1878 г.) родителите му се преселват в Дупница, където получава начално образование. След това работи като просбописец, държавен чиновник. В края на 90-те години се включва в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. Няколко пъти преминава с чети в Македония, участва в изграждането на революционни организации, в акции за набавяне на средства за оръжие, най-известната от които е аферата “мис Стоун”. Противопоставя се на прибързаното обявяване на въстание, решение, прието на Солунския конгрес през януари 1903 г. Въпреки това се подчинява на взетото решение и участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След смъртта на Г. Делчев се утвърждава като водач на левицата на ВМОРО. На Рилския конгрес на организацията през 1905 г. под негово ръководство левицата взема надмощие, като се опитва да наложи своите възгледи във взетите от конгреса решения и приетия от него нов устав. Противник е на цар Фердинанд I. Убит близо до Роженския манастир край град Мелник при неизяснени обстоятелства.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Август 06, 2010, 01:25:59
1908 г.

В Щип е основан български конституционен клуб от легализирани дейци на десницата на ВМОРО. Първите такива клубове са основани във Велес и Битоля на 20 юли 1908 г. На 27 юли в Солун е основан клуб и изработените от него програмни документи са приети и от останалите клубове. Подобни клубове са учредени на 31 юли в Скопие, на 2 август - в Куманово, на 5 август - в Тетово, на 7 август - в Кратово и Крива Паланка, на 10 август - в Гостивар и Одрин, на 15 август - в Кочани и Сяр, на 29 август - в Цариград.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Август 09, 2010, 01:51:10
1916 г.


От 9 –ти до 17-ти август е осъществен опит за съглашенски пробив при Дойран и Вардар, отблъснат е от българските войски.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Август 10, 2010, 11:49:46

1908 г.

В Гостивар и Одрин са основани български конституционни клубове от легализирани дейци на десницата на ВМОРО. Първите такива клубове са създадени във Велес и Битоля на 20 юли 1908 г. На 27 юли в Солун е основан клуб и изработените от него програмни документи са приети и от останалите клубове. Подобни клубове са учредени на 31 юли в Скопие, на 2 август - в Куманово, на 5 август - в Тетово, на 6 август - в Щип, на 7 август - в Кратово и Крива Паланка, на 10 август - в Гостивар и Одрин, на 15 август - в Кочани и Сяр, на 29 август - в Цариград.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Август 11, 2010, 02:20:16

1996 г.

Умира пророчицата Ванга (Вангелия Пандова Гущерова). Тя е родена на 31 януари 1911 г. в Струмица. След смъртта й нейните почитатели, организирани от Светлин Русев, изграждат в нейна памет на Рупите храм "Света Петка" с фрески на Светлин Русев.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Август 11, 2010, 02:25:06
1877 г.

11 (23) август е най-тежкият ден от отбраната на Шипка.

От 9 (21) до 11 (23) август 1877 г. на връх Св. Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо войските на Сюлейман паша срещат руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов. След битката при Стара Загора Сюлейман паша насочва войската си (27 000 редовна войска - без башибозука, и 34 оръдия) за преминаване на Шипченския проход. Придвижванията на турските войски остават неизвестни за руското командване и то ги очаква на друго място. Едва на 7 (19) август ген. Столетов донася, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (Тридесет и шести Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления "са крайно необходими". На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник - един ручей в източното подножие на връх Св. Никола. В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени. Решителният и най-тежък бой започва на 11 (23) август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души. Турците минават към отбрана.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Август 16, 2010, 02:26:10
1878 г.

В Пловдив е основан комитет за борба срещу решенията на Берлинския конгрес, наречен по-късно "Единство". Начело на комитета застава Димитър Матевски.

Комитетите “Единство” са създадени в различни краища на Княжество България и Източна Румелия, за да ръководят всенародното движение на българския народ против несправедливите решения на Берлинския конгрес от 1878 г. На 29 август 1878 г. в Търново Ст. Стамболов, Г. Живков, Хр. Иванов-Големия и други основават комитет "Единство" като си поставят за цел да подпомагат съпротивителното движение на българите от Македония и Одринска Тракия и да работят за обединението на българските земи. Подобни комитети възникват в Русе, Габрово, Ловеч, София и много други градове на Княжеството. Първият комитет в Източна Румелия е учреден на 16 август 1878 г. в Пловдив от Д. Матевски, П. Свещаров и др. Скоро след него възникват комитети в повечето градове и села на Областта. Под тяхно ръководство са и гимнастическите дружества, чиято цел е непосредствената подготовка на населението от Източна Румелия за въоръжена борба. Редица дейци на комитетите участват активно и в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание 1878–1879 г.

Димитър Матевски е виден деец на националноосвободителното движение и на борбата за обединение на отечеството след Берлинския конгрес от 1878 г. Той е роден през 1835 г. в Чирпан. Учи в Стара Загора, а след това учителства в Меричлери. Там той основава читалище. През 1871 г. след конфликт с фанариотите Димитър Матевски е принуден да се пресели в Пловдив.

В Пловдив учителства в училище Св. Троица. Запознава се с В. Левски. През следващите години Димитър Матевски участва дейно в национално освободителната борба. Избран е за председател на пловдивския революционен комитет.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Август 28, 2010, 09:01:08

1943 г.

Умира Борис III (католическо име: Борис Луи Роберт Пиер Станислав) - български цар от 1918 г. до 1943 г. Роден е на 30 януари 1894 г. Син е на цар Фердинанд I и на княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска, брат е на Кирил Преславски. При раждането си е награден с ордена "Св. Александър" I степен, както и с I и IV степен на военния орден "За храброст". През 1896 г. се прекръства в източноправославната вяра - негов кръстник е руският император Николай II. Завършва гимназия в София през 1912 г. Посещава Санкт Петербург и Киев (1911 г.), където е награден с най-високия руски орден "Св. Андрей Първозваний" с брилянти. През 1911-1912 г. пътува с научна цел във вътрешността на Мала Азия, по крайбрежието на Средиземно море и на Канарските острови. Пълнолетието му е отпразнувано в София през 1912 г. с големи тържества в присъствието на престолонаследниците на Турция, Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора, както и на много видни чуждестранни гости. Взема участие в Балканската война със VII Рилска дивизия. През 1915 г. следва във Военната академия в София. През Първата световна война, като офицер за поръчки при щаба на Действащата армия, изпълнява поръчки на върховното командване от бойно и политическо естество. Възкачва се на престола на 3 октомври 1918 г. Встъпва в брак с принцеса Джована Савойска, от който се раждат: княгиня Мария-Луиза (13 януари 1933 г.) и Симеон, княз Търновски (16 юни 1937 г.). Управлението на цар Борис III протича в най-сложните и тежки години от историята на Третото българско царство. Победена в Първата световна война и унижена от Ньойския договор (1919 г.), България е в състояние на политическа изолация. В страната се разгарят остри политически борби, които довеждат до военния преврат на 9 юни 1923 г. (преврат за сваляне на правителството на БЗНС начело с Ал. Стамболийски, извършен от Военния съюз и политическата групировка "Народен сговор" с подкрепата на двореца). С търпение, такт и политическа ловкост цар Борис III успява да постигне вътрешнополитическо спокойствие в страната, което създава условия за икономическа стабилност и укрепване на международния авторитет на България. По време на Втората световна война присъединява България към Тристранния пакт (1 март 1941 г.), но не изпраща войски на Източния фронт. От началото на 1943 г. прави опити за преориентация към Великобритания и САЩ. Борис III е единственият владетел, който не експортира българските евреи в Германия, с което ги спасява от унищожаване. Носител е на френския орден на Почетния легион (3 пъти), на английския кралски викториански орден, на белгийския орден "Леополд", на немския домашен рицарски орден "Св. Хубертус", на "Червен орел" (Прусия), на руския орден "Св. Анна", на румънския "Карол III", отличия на Италия, Австрия, Полша и др. Умира при неизяснени обстоятелства. Погребан в Рилския манастир.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Август 31, 2010, 03:33:32
1924 г.

 (http://www.picvalley.net/u/2075/34411093510583230131283261560LNK5g5AuggnvQ3LnPYki.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2075/34411093510583230131283261560LNK5g5AuggnvQ3LnPYki.JPG)

Убит е Тодор Александров - македонски революционер; създател (през 1919 г.) и ръководител на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).

Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в Щип, Вардарска Македония. От 1903 г. е член на Щипското околийско ръководство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След три години е назначен за окръжен войвода на Скопския революционен окръг. В началото на 1911 г. е избран за член на ЦК на ВМРО чрез писмено договаряне между ръководителите на организацията. Организира и ръководи атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и в Кочани (август 1912 г.), които ускоряват избухването на Балканската война. По време на Първата световна война служи в щаба на Действащата армия. След войната заедно с генерал Александър Протогеров и Петър Чаулев възстановява ВМРО. Проявява се като твърд и енергичен ръководител на организацията, създава стройна и дисциплинирана организация, вярна на идеите за освобождение на Македония. Усилията на правителството на Александър Стамболийски да изведе България от международната изолация и да я предпази от враждебните й съседи, като се откаже от защита на правата на българското население, останало в пределите на създаденото през 1918 г. Кралство на сърби, хървати и словенци, се приемат като предателство от ВМРО и водят до политически и дори въоръжен конфликт между правителството и организацията на Александров. През 1923 г. ВМРО на Тодор Александров подкрепя Деветоюнския преврат и свалянето на правителството на БЗНС.Опитва се да използва помощта на комунистическите сили на Балканите и на Коминтерна, в резултат на което се стига до подписване на Майския манифест от 1924 г., но скоро след това се отказва от Виенската договореност. Макар че Тодор Александров обявява, че не е подписал лично този документ, публикуването му води до огромен удар за ВМРО и загуба на неговия престиж в самата България. Водачът на ВМРО, подложен на натиск от страна на тогавашното българско правителство на Александър Цанков, публично се отказва от всякакви контакти с комунистическите сили. Въпреки това ВМРО изпада в изолация, като си спечелва враждебността не само на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото движение, но и на правителството в София. В тази обстановка на 31 август 1924 г. около с. Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Септември 06, 2010, 12:58:17
1885 г.

 (http://www.picvalley.net/u/1825/94109037519438267721283770682K7DpSlvE6IMspDV2uV7g.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1825/94109037519438267721283770682K7DpSlvE6IMspDV2uV7g.JPG)

Извършва се съединението на Източна Румелия с Княжество България.

По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия. Българското население от Областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия. Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен. Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г. Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание през 1876 г. През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център. Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител – Г. Кръстевич. Вместо да се възползва от дадените му права по силата на Органическия устав и да повика незабавно турски войски от Цариград, Кръстевич, като родолюбец, предпочита да се предаде доброволно. Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. В състава на временното правителство влизат: д-р Г. Странски (председател), д-р Ст. Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д–р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев.

Присъствието на лица от двете политически партии в Областта, на четирима военни дейци и представител на БТРЦК трябва да покаже на външния свят и особено на Русия, че Съединението е общонародно дело. Веднага след съставянето си, Временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България. Временното правителство просъществува до 9 септември 1885 г., когато в Пловдив пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Септември 07, 2010, 01:35:44
1978 г.

В Лондон, на моста "Ватерло", е извършен атентат срещу писателя Георги Марков. На следващия ден състоянието му се влошава и той постъпва в болница, където умира.

Георги Иванов Марков е български писател белетрист, драматург, журналист; емигрант. Роден е на 1 март 1929 г. в с. Княжево. В емиграция писателят работи в Би Би Си и “Свободна Европа”, откъдето излъчва в ефир “Задочни репортажи за България” (репортажите и есетата - “биография на политическия режим в България”, са издадени след 1989 г.). Георги Марков е автор на “Цезива нощ” (1957 г.); “Победителите на Аякс”, научно-фантастичен роман (1959 г.); “Анкета. Новели” (1961 г.); “Между нощта и деня. Разкази” (1961 г.); “Мъже. Роман” (1962, 1963, 1990 г.), “Портретът на моя двойник” (сб. с новели, 1966 г.) “Госпожата на господин търговеца на сирене. Пиеса” (1963 г.), “Последният патент. Комедия” (1965 г.); “ Да се провреш под дъгата. Пиеса” (1966 г.); “Кафе с претенция. Комедия” (1967 г.); “Асансьорът. Пиеса” (1967 г.), “Калай. Пиеса” (1967 г.), “Атентат в затворената улица” (1968 г.); “Жените на Варшава” (сб. с новели, 1968 г.); “Аз бях той. Комедия” (1969 г.); “Комунисти. Пиеса” (1969 г.); “The Archangel Michael”, пиеса (1970 г.); “Задочни репортажи за България” (Цюрих, 1980-1981 г.) (София, 1990 г.); “Литературни есета” (Париж, 1982 г.) (София, 1990 г.); “The Truth that killed” (1984 г.); “Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България” (1991 г.).
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Септември 07, 2010, 01:37:17
1913 г.

Избухва Охридското въстание на българското и албанското население срещу сръбската власт в Македония.

Охридско-Дебърското въстание е съвместна акция на българското и албанското население срещу сръбския режим във Вардарска Македония, установен след Междусъюзническата война 1913 г. Избухва през септември и обхваща Дебърско, Стружко и Охридско. Обединени български и албански чети освобождават Дебър. Начело на въстаниците застава Петър Чаулев, подпомогнат от други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Въстаниците успяват да прогонят сръбските войски и администрация от Струга. Освобождават и Охрид. Въстанието внася известно безпокойство в Белград и за да не се разрасне още повече, срещу него са изпратени значителни войскови сили и сръбски четници. В помощ на Сърбия се включва и Гърция. Въстаниците отстъпват пред многобройния в количествено отношение и по-добре въоръжен противник въстаниците.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Септември 22, 2010, 11:10:41
1924 г.

 (http://www.picvalley.net/u/1940/9548963311505288261285146612wgF06mNLiEACNkrD5KjR.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1940/9548963311505288261285146612wgF06mNLiEACNkrD5KjR.JPG)

ЦК на ВМРО внася меморандум в Обществото на народите за защита правата на българското население в Македония и за автономия на областта под контрола на ОН.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Септември 22, 2010, 11:11:58
1908 г.

В църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново се обявява независимостта на България, с което страната ни отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския договор (1878 г.).

Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор, сключен през 1878 г. Според договора териториите на Северна България са включени в т. нар. Княжество България - автономно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под върховната власт на султана. Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Княжеството трябва да участва в изплащането на държавните дългове на Турция (за него е в сила режимът на капитулациите, наложен на Османската империя от Великите сили). Компанията на Източните железници запазва своите права на територията на Княжеството. Въпреки че васалната зависимост е по-скоро формална, тя затруднява установяването на равноправни икономически и политически отношения между България и останалите държави. Първите стъпки към премахване на това васално положение са свързани с изпращането през 1879 г. на български дипломатически и търговски агенти в съседните балкански страни и подписването през 1889 г. на самостоятелни търговски договори с редица държави. След Младотурската революция, извършена през 1908 г. се създават условия за отхвърляне изцяло на васалната зависимост на България. Правителството и князът са подкрепени от Австро-Унгария, която се стреми да анексира Босна и Херцеговина. Поради васалната зависимост на България турското правителство не поканва българския дипломатически представител в Цариград Иван Стефанов Гешов на прием заедно с другите дипломати. Това дава повод на българското правителство да го отзове от Османската империя. По същото време турските служители по Източните железници започват стачка. За да не се прекъсне движението, правителството на Александър Малинов изпраща български служители на тяхно място. След прекратяването на стачката обаче българските власти задържат под свой контрол ЖП линия. В такава обстановка на 22 септември 1908 г. в черквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария обявява анексирането на Босна и Херцеговина. Тъй като клаузите на Берлинския договор 1878 г. са нарушени, възниква остра Балканска криза (1908–1909 г.). Повечето от Великите сили отказват да признаят независимостта на България, влошават се и българо-турските отношения. Турция настоява България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, за да признае българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.). Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877–1878 г., срещу което Турция се отказва от всякакви претенции към България. От своя страна България трябва да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Октомври 15, 2010, 02:23:37
1014 г.

 (http://www.picvalley.net/u/1569/182959613914883359051287145387Ov7YUqh5JpuuvEE8AHi5.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1569/182959613914883359051287145387Ov7YUqh5JpuuvEE8AHi5.JPG)

След смъртта на цар Самуил за български владетел е коронован неговия син Гаврил Радомир. Той управлява от 1014 г. до 1015 г. Биографичните данни за него са твърде оскъдни. Знае се, че е взел участие заедно със своя баща в последните битки на българската държава против византийските нашественици. Възкачва се на престола след смъртта на цар Самуил и продължава неговата политика на отстояване независимостта на българската държава от Византия. През октомври 1014 г. византийците проникват в Битоля и опожаряват дворците на Гаврил Радомир, а скоро след това завладяват Прилеп и Щип. През пролетта на 1015 г. Гаврил Радомир изпраща писмо до Василий II, в което обещава "подчинение и покорност". В средата на август 1015 г. става жертва на дворцов заговор организиран от неговия братовчед Иван Владислав. Убит е по време на лов.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: Пламен Павлов на Ноември 25, 2010, 10:32:41
Днес Православната църква отбелязва Деня на Свети Климент.

http://www.makedonskatribuna.com/ZLATNIJAT_SV_KLIMENT.htm
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: MacedonBG на Ноември 29, 2010, 08:16:18
Традиционно ВМРО отбеляза 91 години от подписването на Ньойския договор с факелно шествие. Организатор на събитието е Младежката организация на ВМРО в София. Тази година шествието освен като протест срещу позорния за България Ньойски договор беше и в чест на героичните победи на българската армия. (http://img228.imageshack.us/img228/7154/14967216081605984941070.jpg) (http://img225.imageshack.us/img225/108/15529516081660386301070.jpg) (http://img820.imageshack.us/img820/1217/14865416081645985941070.jpg)
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: MacedonBG на Ноември 30, 2010, 03:25:08
Смисълът на Ньой
(http://img844.imageshack.us/img844/8891/headp.gif)
Начело на Българската държава стои банда престъпници, водеща страната от никъде на никъде. Изразходваща оскъдните национални ресурси за лични нужди, отчайващо некомпетентна и безволева и непрекъснато оправдаваща своята бездарност с нещо. Опозицията е обвинявана в саботиране на управленските „усилия”, световната икономическа криза – за бавното развитие, а Европейският съюз – в проява на „несправедливост”. А зад всичко това всъщност стои едно истински бездарно управление, дължащо „успехите” си единствено на влезлите в България европейски пари, чужди инвестиции и упорството на българите дори при най-лоши условия да се стремят да постигнат по-добър живот за себе си – поне малко да се доближат до „нормалните” държави и народи.

На фона на тази картина, крещяща за необходимостта от радикална подмяна на управляващата прослойка в България, различни групи младежи на пръв поглед си позволяват лукс – при толкова много настоящи проблеми те се занимават с миналото. Логично е да възникнат въпроси – „Защо си губят времето?”, „Защо разравят старите кокали?”, „Кому е нужно да си спомня за Ньойския договор?”.

Смисълът на отбелязването на Ньойския договор не е единствено да „помним” тази позорна дата. Наистина – би била пълна загуба на време ако не отчитаме че са минали почти 90 години от неговото подписване – ако на висок глас викаме  - „Върнете ни земите!” или смятаме, че единствено и само сме мразени, „прецаквани” и онеправдавани от другите – велики сили или съседи. Възпоменанието на стотици хиляди българи отдали живота си за националното обединение или станали жертва на чуждите окупационни власти същи почти губи смисъл, ако остане изолирано – ако заприлича просто на панихида или траурно шествие.

89 години по-късно, отбелязването на позорната дата има чисто практически смисъл и той именно трябва да бъде обяснен и възприет от мнозинството от българите.

На първо място – България не трябва да забравя, че не е обречена да заема жалкото положение в което се намира днес. Че преди също сме били зле, че обстоятелствата са били срещу нас, но ние сме намирали сила да се изправим. Че в момента когато сме решили да търсим чрез война Националното си обединение сме били наясно, че пътят ще е труден и ще срещнем много предизвикателства. Въпреки всичко сме го поели и сме вървели напред.

На второ място – границите не се чертаят от боговете, а от хората. Няма територия, която е вечно притежание на някого. Това важи и за нас и за нашите съседи. Трябва да се отърсим веднъж завинаги от идеите, че границите са неприкосновени – независимо дали ни изнася или не. Наше ще е единствено това, което можем да задържим  - както е и чуждо единствено това, което другите могат да опазят.

На трето място – трябва да изоставим вечният си страх и пасивност. Свикнали сме да губим и се страхуваме да не загубим още повече. Това трябва да спре – ако искаме да сме горд народ трябва да се чувстваме така. Не да гледаме на всичко като заплаха – подобно на малко дете в гората. Напротив – на всичко трябва да гледаме като на възможност. Да освободим най-после простора пред себе си – да гледаме навън, а не навътре – да искаме да сме нещо повече, а не да опазваме вече съществуващото.

На четвърто място – да престанем с идеите за „заговор срещу българите”. Нямаме полза да мислим, че всичко и всички са срещу нас. Така само допълнително се свиваме страхливо в своята черупка. За останалите ние сме просто един играч, който могат да използват, или който им пречи. Нека и ние започнем да мислим така за тях. Да помним на кого можем да имаме вяра и на кого не – но все пак – да знаем, че всичко е игра – непрекъснати препятствия и възможности. Едни ни пречат, но други ни помагат. Не може всичко да бъде наред, но това не означава че всички са срещу нас.

В заключение – Ньойският договор трябва да бъде помнен, но не за да ни кара да се озлобяваме и свиваме страхливо в собствената си черупка. Напротив. Позорът трябва да ни помогне да скъсаме веригите, които още съществуват в нашите глави. Да престанем да се страхуваме и да погледнем на света с гордите очи на един свободен народ. Народ и държава които не са обречени да бъдат жалки. Народ и държава, които в светлината на утрешния ден не виждат заплаха, а възможност за едно истински успешно развитие. И само от тях зависи дали ще посрещнат бъдещето като предварителни губещи или като победители.

Г. Цвятков http://elbetica.org (http://elbetica.org)
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: MacedonBG на Декември 01, 2010, 03:05:43
Традиционно ВМРО отбеляза 91 години от подписването на Ньойския договор с факелно шествие. Организатор на събитието е Младежката организация на ВМРО в София. Тази година шествието освен като протест срещу позорния за България Ньойски договор беше и в чест на героичните победи на българската армия. (http://img228.imageshack.us/img228/7154/14967216081605984941070.jpg) (http://img225.imageshack.us/img225/108/15529516081660386301070.jpg) (http://img820.imageshack.us/img820/1217/14865416081645985941070.jpg)
(http://img94.imageshack.us/img94/2789/15027810150107101671788.jpg) (http://img815.imageshack.us/img815/5135/15659110150107110586788.jpg) (http://img541.imageshack.us/img541/6551/15692610150107101856788.jpg)
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Декември 26, 2010, 07:36:50
Денят 26 декември: Залавянето на Васил Левски (1872-а)...



На този ден през 1872 г. Васил Левски пристига вечерта в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. На следващия ден обаче Левски е заловен в Къкринското ханче.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јануари 16, 2011, 12:23:38
16 януари 1878

Генерал Йосиф Владимирович Гурко влиза тържествено в Пловдив. Същия ден са освободени градовете Сливен и Харманли. Йосиф Владимирович Гурко е руски генерал. Роден е на 28 юли 1828 г. в Могильовска губерния. Участва в Кримската война и се отличава през Руско-турската война (1877-1878 г.). Преминава Хаинбоазкия проход, смятан от турците за непроходим. При обсадата на Плевен, превзема турските укрепления при Горни и Долни Дъбник (25 и 29 октомври 1877 г.), а след падането на Плевен разбива турците при с. Богров, както и в тридневната битка при Пловдив (16-18 януари 1878 г.), преследва победените турски войски до Одрин. По-късно е генерал-губернатор на Петербург. Член е на Държавния съвет на Русия (1886-1894 г.). Последовател на принципите на Суворовската военна школа. Умира на 28 януари 1901 г. в с. Сахарово, Тверска област. Същият ден частите, командвани от генерал Шувалов, водят бой с турците в района на с. Дермендере (Първенец). Петър Андреевич Шувалов (1827-1889 г.) е руски граф, политик, дипломат, генерал-адютант, генерал от кавалерията, член на Държавния съвет (1874 г.). Изпълнява длъжностите оберполицеймейстер на Петербург, директор на Департамента за общите дела на Министерството на вътрешните работи, шеф на щаба на жандармерията (1866-1873 г.) и главен началник на трето отделение на императорската канцелария, близък съветник на Александър II. Представител на реакционно-крепостническите кръгове, противник на буржоазната реформа. Руски посланик във Великобритания (1874-1879 г.). Участва в работата на Парижкия конгрес през 1856 г. Заедно с княз Горчаков участва в заседанията на Берлинския конгрес (1878 г.). През 1887 г. е натоварен от руския император с мисия до Берлин, целяща да се забрани на княз Александър I Батенберг да се завърне в България.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јануари 18, 2011, 07:31:55
18 януари

1905 г. в Битоля е обесен войводата от ВМОРО Александър Турунджиев. Още съвсем млад слиза във ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание. През април 1904 година е заловен след предателство и обесен на следващата година.

1910 г. в Битоля умира Александър Чакъров - български просветен деец и революционер, ръководен деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

1906 г. в Прилеп умира българският революционер Петър Юруков.

1879 г. в Щип е роден Александър Балабанов - виден български литературовед, преводач и критик. Един от дългогодишните преподаватели в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и член на Македонския научен институт. Изпълнител на важни мисии, възлагани му от ВМРО, с цел привличане на вниманието на европейските общности към българите в македонските земи.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јануари 19, 2011, 10:00:32
19 януари

Годишнина от рождението на Симеон Радев
На 19 януари 1879 година е роден Симеон Радев - български писател и общественик. Завършва право в Женева през 1902 г. Член е на ВМОРО от 1895 г. Прякото му участие в македонското движение се прекратява след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Участва в Балканската и в Междусъюзническата война. През 1913 г. е член на българската делегация за сключване на мир в Букурещ. Пълномощен министър е в Букурещ (1913-1916 г.), Берн (1916-1917 г.), Хага (1920-1921 г.), Цариград (1923-1925 г.), Вашингтон (1925-1933 г.), Лондон (1935-1938 г.) и Брюксел (1938-1940 г.). Член е на Народнолибералната партия до 1913 г.
Като студент сътрудничи на швейцарския печат със статии за положението на населението в Македония. В Женева издава двуседмичен лист на македонските революционери на френски език - "L’Effort" (1900 г.), а в Париж - "Le Mouvement Macedonien" (1902 г.). Кореспондент е на софийския всекидневник "Вечерна поща", негов съредактор е от 1903 г. и главен редактор (1905-1909 г.). Съредактор е от 1906 г. и главен редактор от 1909г. на сп. "Художник". Основател и директор е на в-к "Воля" (1911-1912 г.). От 1902 г. до 1912 г. развива активна публицистична дейност (около 1400 публикации) - коментари, беседи, памфлети, обзори, интервюта, очерци за личности от цял свят, репортажи за събития в България и в чужбина и др.
Основната му творба е документалната историческа хроника "Строителите на съвременна България" - произведение с голяма стойност за българската историография и литература.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јануари 20, 2011, 08:49:56
20 януари

1877 г. приключва Цариградската конференция без да вземе решение за съдбата на християнското население на Балканите. Цариградската конференция (наричана още Цариградска посланическа конференция от 1877 г.) е конференция на посланиците на Великите сили, акредитирани към Високата порта, провела се в периода 23 декември 1876 – 20 януари 1877 година.
В конференцията участват представителите на Великите сили – Великобритания (специалният пълномощник маркиз Солсбъри и посланикът в Цариград сър Хенри Елиът), Германия, Австро-Унгария, Франция, Италия и Русия (граф Николай Игнатиев), както и османски представители (Сафет паша и Ибрахим Едхем паша).
Първоначално (от 30 ноември до 10 декември 1876 г.) маркиз Солсбъри и граф Игнатиев разговарят относно политическото устройство на българските земи и на Босна и Херцеговина. След това започват предварителните заседания на конференцията (11 – 22 декември) без османски представители.
По отношение на българските земи участниците в конференцията предлагат различни решения.
Руският проект, изработен от княз Алексей Церетелев и американският консул Юджийн Скайлър, предвижда единна българска автономна област, включваща Дунавския вилает, Софийски санджак, Пловдивски и Сливенски санджак от Одринския вилает и населените с българи части на Македония. Срещу него обаче възразяват представителите на останалите Велики сили и особено австро-унгарският външен министър граф Андраши и британският представител маркиз Солсбъри. Така в окончателния план на конференцията се налага британското предложение България да се раздели вертикално на две автономни области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София. На заседанието на 8 януари 1877 г. маркиз Солсбъри заявява, че "в границите на тези две провинции, образуващи България, не влизат районите, в които не преобладава българско население, нито районите, които не са били изложени на лошата администрация, която даде възможност да се извършат зверствата от миналото лято."
Аргументът, който британските представители Солсбъри и Елиът изтъкват за вертикалното разделяне на българските земи, е, че в Източната област живеят предимно турци и гърци и тя трябва да се управлява отделно. Всъщност целта е Русия да не усили прекалено своите позиции и чрез смесената Източна област да се попречи на пътя ѝ към Цариград и Проливите - Босфора и Дарданелите.
На 19 (31) март 1877 в Лондон е подписан т.нар. Лондонски протокол – последен дипломатически опит за въздействие върху Османската империя от страна на Великите сили с оглед решаването на проблема по мирен път. Отказът на Високата порта да изпълни решенията на Цариградската посланическа конференция и на Лондонския протокол слага край на мирните опити за решаването на Източния въпрос, и дава повода за Руско-турската Освободителна война 1877-78 година. Заедно с Априлското въстание, конференцията е решаваща стъпка по пътя към Освобождението. С нейните решения международната общност по най-авторитетен начин легитимира българските аспирации за възстановяване на българската държавност, като очертава и естествените граници на българския етнос към втората половина на деветнайстия век
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јануари 21, 2011, 10:22:32
21 януари

1872 г. със заповед на великия везир са заточени в Измит българските владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски. По рано на 15 януари 1872 г. по нареждане на патриарха е свикан поместен събор. Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански са осъдени на низвержение, а Иларион Макариополски - на отлъчване.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јануари 22, 2011, 07:50:17
22 януари

1873 година със специална султанска заповед на Абдул Азис е потвърдена смъртната присъда на Васил Левски.

http://society.actualno.com/news_281023.html
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јануари 23, 2011, 12:03:29
23 януари 
 
през 1872 в Кукуш е роден Гоце Делчев. Завършва прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“. През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен и от 1894 година е учител в Щип, където учителства Дамян Груев, един от основателите на организацията Български македоно-одрински революционни комитети, прекръстена впоследствие на вътрешна Македоно-Одринска революционна организация. Гоце Делчев е привлечен в организацията от Даме Груев и по-късно се превръща в неин фактически ръководител. Основната идея на ВМОРО, е освобождението на Македония и Одринско чрез общо въоръжено въстание. Като своя първоначална цел организацията си поставя автономията на Македония и Одринско в рамките на Османската империя.
През 1895 година Гоце Делчев напуска учителството и се отдава изцяло на революционна дейност. Той е един от първите организатори на пограничните пунктове на организацията в Пиринска Македония — Кочериново, Рила, Кюстендил, Дупница и др. и на нелегалните канали към вътрешността на Македония. През 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на организацията, който предвижда изграждането ѝ на демократични основи. След конгреса Гоце Делчев е избран за задграничен представител, подвижен член на ЦК на ВМОРО. Той полага големи усилия за изграждане на революционната мрежа, както и за снабдяването на организацията с оръжие.
През 1899 година по инициатива на Гоце Делчев се пристъпва към изграждането на четническия институт на ВМОРО, който изиграва изключително важна роля за по-нататъшното ѝ масовизиране и революционизиране. Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония и Одринска Тракия. През 1902 година заедно с Гьорче Петров участва в изработването новата програма и устава на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“ и за извоюване на пълна политическа автономия. По това време името на организацията е Тайна македоно-одринска революционна организация. Въпреки постигнатите успехи в организационното ѝ изграждане Г. Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес от 1903, за вдигане на въстание в Македония и Одринско през пролетта на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за през лятото на 1903 година, както и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат повече участие сформираните за тази цел въоръжени чети.
През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста - на железопътната линия Солун - Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг четата му попадна в обкръжение в село Баница, Серско, и след еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря Гоце Делчев пада убит. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.
На Гоце Делчев са кръстени град Неврокоп и село Ново Делчево в Пиринска Македония и Царево село във Вардарска, хребета Делчев (Delchev Ridge), връх Делчев (Delchev Peak) на остров Ливингстън, Антарктида, както и най-високият връх на планината Славянка - Гоцев връх. Името на героя носят още улици и квартали в много български градове.

http://video.filestube.com/watch,87721f4f2a10f7d903e9/%D0%93%D0%BE%D1%86%D0%B5-%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D1%81-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D1%8F%D1%81%D0%B0-1-of-3.html
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јануари 27, 2011, 03:50:06
27 януари

1881 г. Българското правителство отправя нота до Великите сили за подобряване положението на българите в европейските вилаети на Турция и за прилагане на чл. 23 и 62 от Берлинския договор. На 21 февруари нота в този дух е отправена до Портата, която скъсва дипломатически отношения с Княжеството, възстановени през ноември 1882 г.
Според чл. 23 и чл. 62 на Берлинския договор султанът е задължен да проведе референдуми и да даде по-голяма религиозна и общинска самостоятелност на християнското население в Македония.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јануари 27, 2011, 07:37:59
27 януари

1887 година в Мелникич (дн. Гърция) е роден революционерът и деец на ВМОРО Тома Попстоянов. През 1902 година влиза във ВМОРО. От 1907 до 1908 година е председател на Струмишкия околийски революционен комитет, докато е учител в града. В 1908 година е четник на Христо Чернопеев. При избухването на Балканската война е доброво...лец в Македоно-одринското опълчение и е секретар на четата на Георги Занков. По-късно служи в 11-а серска дружина. През Първата световна война служи в 65 пехотен полк.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јануари 28, 2011, 01:32:52
 28 януари

1913 г. Българската армия спира турскате контраатаки. По време на Балканската война (1912-1913 г.) в периода 26 - 28 януари османските войски контраатакуват при Булаир, но са отблъснати от 7. Рилска дивизия. Турска контраатака при Чаталджа е провалена от 1. и 3. Българска армия и е подновена без успех в средата на февруари.
 Балканската война (1912-1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз – 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвиква се от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остава в пределите на империята след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Неговото по-нататъшно обществено-икономическо и културно развитие се спъва както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен гнет. Безуспешният край на националноосвободителните борби в европейските предели на Османската империя и половинчатият характер на Младотурската революция (1908 г.) налагат да се търсят други пътища за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Този път инициативата е взета от управляващите върхушки в балканските държави, които не виждат друг изход за неговото решаване освен войната. В продължение на няколко десетилетия всяка една от тях се готви за бъдещия военен конфликт с Турция и при евентуален успех - да разшири своите територии за нейна сметка. Докато българските управници се стремят към излаз на Бяло море и присъединяване на Македония и Одринско, населени предимно с българско население, то Сърбия търси излаз на Адриатика, но не скрива своите апетити и към Вардарска Македония (макар мнозинството от живеещото в нея християнско население да е българско) и към някои части на Албания. Гърция също предявява искания за области в Албания, за редица егейски острови, намиращи се във владение на Османската империя, както и за част от Южна Македония. На свой ред и малката Черна гора настоява за разширение по посока на Шкодра и пр. Но техните намерения се натъкват не само на силното противодействие на Високата порта, но и на някои от западните европейски велики сили и по-специално на Австро-Унгария и Германия, които, държейки за своето влияние на полуострова, се обявяват против изтласкването на Османската империя от нейните европейски владения. От своя страна Русия с мълчаливото съгласие на Англия и Франция, изхождайки от свои политически съображения, подтиква балканските държави към съюз за борба против империята, без обаче това да означава насърчаване на непосредствени военни действия. Против войнолюбивите планове на балканските управляващи върхушки се обявяват социалдемократите в техните страни. За разрешение на сложния национален въпрос на Балканите те издигат лозунга за Балканска федеративна република, обоснован теоретически от Димитър Благоев и приет на Първата балканска социалдемократическа конференция, състояла се в Белград през 1909 г. Но поради своята малобройност и твърде мъглявото съдържание на този лозунг балканските социалдемократически партии не успели да го наложат като начин за уреждането на националния въпрос. Непосредствен тласък за активизиране подготовката на Балканската война дава военният конфликт между Италия и Османската империя, избухнал през септември 1911 г. Правителствата на четирите балкански държави пристъпват незабавно към дипломатически и военнотехнически приготовления. Това предизвиква известен смут сред Великите сили. Обособени в две групировки - Антанта и Троен съюз, те се намират пред прага на бъдещия световен конфликт и, страхувайки се от евентуални изненади, които биха объркали предварителните им планове, те не желаят усложняване на обстановката на Балканския полуостров. Към правителствата на България, Сърбия и Гърция са отправени от двете групировки апели за въздържане от каквито и да е военни действия против Османската империя. Балканските правителства обаче са решени да воюват на всяка цена. На тяхна страна са не само различните политически партии (без социалдемократическите), но и огромната част от народните маси, които открито изразяват желание да се бият за освобождението на своите поробени братя. Конкретен повод за войната дават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си. Първа започва военните действия Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това довежда до скъсване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства, като на 4 октомври тя им обявява война. На свой ред на 5 октомври България и Гърция също обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлизала на 420 000 души и 930 оръдия. Те обаче не съумяват да се възползват максимално от преимуществата си, тъй като всяка една от тях преследвала свои цели. Това попречва за изготвянето на общ военен план и създаването на общо военно командване. В резултат главната тежест на войната пада върху България. Нейната армия възлиза на 350 000 бойци, което съставлява повече от половината войски на всички държави от Балканския съюз. В същото време тя трябва да поеме и главния удар на турската армия, която определя за свой главен боен театър района на Източна Тракия. Тук османското правителство съсредоточава по-голямата част от армията си, но и разполага с крупни войскови сили в Одрин, Лозенград и пр. Войските на съюзничките на България се приготвят за действия в района на Македония и Албания, където империята разполага със значително по-малобройни войскови части. Тези на пръв поглед дребни факти довеждат до сериозни последици както в хода на войната, така и след нейното приключване. Независимо от това обявяването на войната против Османската империя се посреща с голяма радост от населението на балканските държави. Особено ярко е въодушевлението на българския народ, на цялата българска общественост. Войниците са изпращани на фронта с радост и музика. Желанието да се освободи поробеното българско население в Македония и Одринско, останало под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.), е всеобщо. Това повдига бойния дух на българската армия. Бойните действия започват по предварително изготвените оперативни планове. Българските армии навлизат в Източна Тракия и само за няколко дни изтласкват османските войски на линията Одрин-Лозенград. Намиращите се противникови части при Гечкенли, Селиолу, Ескиполос, Петра и др. са разбити. Те не издържат точния огън на българската артилерия и устремните атаки "на нож" на пехотата. Бързо минават в отстъпление, оставяйки на полесражението голямо количество оръдия и друга бойна техника; много турски войници попадат в плен. Настъпилата паника в османската армия не позволява на коменданта на Одринската крепост Шукри паша да я предпази от обкръжаване от българските войски. Малко преди това без съпротива се предава и Лозенградската крепост. След тези неочаквани и бързи успехи на българските войски османската армия е силно разстроена и това създава изключително благоприятни условия за нейното окончателно разбиване. По вина на цар Фердинанд I, който се обявява за главнокомандващ на българската войска, преследването на отстъпващите без всякакъв ред османски войници се преустановява за известно време. Това позволява на последните да заемат нова позиция на линията Люлебургас-Караагач-Бунархисар. Водят се кръвопролитни боеве. И този път победители излизат българите. Османската армия се принуждава да отстъпи към Чаталджа и столицата Цариград. В същото време успешно се водят сраженията между българските и турските войски и в района на Беломорието. На 18 октомври Родопският отряд разбива противниковите войски в Разлог, Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев) и Тъмръшкия клин. На 8 ноември Кърджалийският отряд завладява Гюмюрджина. В следващите няколко дни този отряд заедно с Родопския и Сборната конна бригада обкръжават и пленяват войските на Явер паша в района на Дедеагач - Фере. Свой принос за бързите победи на българските войски дава и българският военноморски флот в Черно море. На 7 срещу 8 ноември миноносците "Дръзки", "Летящи", "Смели" и "Строги" влизат в открит бой с крайцера "Хамидие" и успяват да го торпилират. Турското командване вдига морската блокада на българския черноморски бряг. Отстранява се опасността от евентуални атаки срещу фланговете на българските войски в Източна Тракия. За пръв път в хода на военните действия от българска страна се използва авиацията. Български самолети извършват разузнавателни полети над противниковите позиции и донасят ценни сведения за тяхното месторазположение. Освен това те обстрелват и някои от турските позиции. Успехите на българските войски в Източна Тракия и Беломорието облекчават до голяма степен действията на армиите на останалите съюзни държави. Сръбската армия, действаща в района на Куманово и Битоля, разбива намиращите се там войски и ги принуждава да се оттеглят от територията на Вардарска Македония. В помощ на сръбската армия се явява и българската 7. пехотна рилска дивизия, която още на 5 октомври настъпва към Кочани, Царево село (днес Делчево) и Горна Джумая (днес Благоевград). След триседмични тежки сражения с османските войски в Кресненското и Рупелското дефиле тя успява да ги изтласка на юг и на 27 октомври стига до Солун. Гръцката армия води боеве при Еласона и при прохода Сарандапоро и в резултат на успешните си действия изтласква османските войски на изток. На 26 октомври тя влиза в Солун, а отделни нейни части се насочват към Епир. Междувременно на гръцкото командване се удава да обсади и гр. Янина. Колкото и да е малобройна, армията на Черна гора също постига успехи против османските войски. Тя ги изтласква от Новопазарския санджак и се насочва към крепостта Шкодра, която обсажда. Изправена пред пълен военен погром, Високата порта отправя молба до българското правителство за примирие. Цар Фердинанд I обаче скрива това предложение от съюзниците си и нарежда на българските войски да атакуват противниковите позиции на Чаталджанските възвишения. Решен на всяка цена да влезе в Цариград, за което е тайно подстрекаван от Виена и Берлин, той не се съобразява с умората, настъпила сред българските войници, и с обстоятелството, че те са лишени от достатъчна и сигурна подкрепа в своя тил. А междувременно в редовете на българската армия пламва холера, която започва масово да коси изтощените войници. При тези обстоятелства атаките на българските войски, които струват огромни човешки жертви, не довеждат до успешен край. Едва след това положение цар Фердинанд I дава съгласието си за преговори. Със своята безразсъдна авантюра при Чаталджа той обаче пропуска най-благоприятния момент за водене на преговори с Високата порта. След неуспеха на чаталджанската акция Османската империя, макар и да приема исканията на съюзените балкански държави за отстъпване на земите на запад от линията Мидия-Енос, след подписване на примирието от 20 ноември започва да протака преговорите за мир, които трябвало да започнат в Лондон. През януари 1913 г. в Цариград се извършва държавен преврат и дошлите на власт прогермански управляващи преустановяват преговорите в английската столица и нареждат на османската армия да предприеме незабавни атаки срещу българските войски при Чаталджа, Шаркьой и Булаир. Тези атаки обаче не довеждат до положителен резултат. Напротив, последват нови военни успехи на балканските съюзнички. Един от най-големите измежду тях е превземането на Одринската крепост от българските войски. След ожесточена нощна атака на 13 март българската армия, подсилена от две сръбски дивизии, овладява крепостта. Шукри паша се предава с целия свой щаб. Пленени са около 80 000 турски войници и 524 оръдия. В ръцете на балканските съюзнички падат и крепостите Янина и Шкодра. При това положение османското правителство се принуждава отново да поиска примирие. Със съдействието на Великите сили неговото предложение се приема с уговорката, че то ще удовлетвори проявените по-рано към империята искания за земите, намиращи се на запад от линията Мидия-Енос. Преговорите започват отново в Лондон и приключват на 17 май 1913 г. с подписването на мирен договор. С този акт се слага официално край на войната (Лондонски мирен договор – 1913 г.). Въпреки недостатъците в дипломатическата и военнотехническата подготовка на четирите балкански държави, войната завършва с победа за тях. Турция се лишава в значителна степен от балканските си владения. Премахва се османският гнет над българското население в Македония и Одринско. В този смисъл Балканската война е истинско продължение на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), обстоятелство, което обуславя и нейния освободителен характер. Друг съществен резултат от Балканската война е предоставянето на независимост на Албания. Резултатите от войната обаче се оказват нетрайни. Поради избухналите спорове между балканските съюзнички обстановката на полуострова отново се нажежава. В спора се намесва и Румъния, която не скрива своите искания за компенсация от България за сметка на разширяването й на юг. Страстите между отделните балкански държави се раздухват в не малка степен и от заинтересованите западни велики сили и по-специално от Австро-Унгария и Германия. Виена и Берлин гледат с враждебно око на Балканския съюз още от първия ден на съществуването му и желаят по-скоро неговото ликвидиране. В резултат на всичко това скоро след подписването на мирния договор избухват пламъците на нова война, този път между самите балкански съюзнички (Междусъюзническа война – 1913 г.).
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Февруари 01, 2011, 02:16:19
01.февруари

1882 г. в село Фролош е роден  един от най-известните български художници Владимир Димитров Поппетров, познат повече под псевдонима Майстора. Владимир е син на бежанци от македонското влашко село Магарево. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3581631
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Февруари 01, 2011, 02:30:37
01.февруари

1834 г. е роден е Кузман Анастасов Шапкарев - български възрожденски книжовник, фолклорист. Кузман е роден в град Охрид. Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си Янаки Стрезов. През 1854 заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга (1856 - 1859), Охрид (1859 - 1860), Прилеп (1861 - 1865, 1872 - 1873), Кукуш (1865 - 1872), Битоля (1873 - 1874).
Редовен член на БДК (1900 г.). Основава мъжка и девическа гимназия в Солун. Учителства в Кукуш (1881 г., 1882 г.), след което се установява в Солун. През 1884 г. е в Пловдив, нотариус в Окръжния съд в Сливен (1887 г.) и Стара Загора, мирови съдия във Враца и Орхание (дн. Ботевград, 1888-1892 г.). Сътрудничи на в-к “Македония”, “Право”, на сп. “Читалище” и други периодични издания. Вещ познавач на миналото, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение за работата му като фолклорист е и сродяването му с Д. Миладинов - през 1863 г. се жени за най-голямата му дъщеря. Най-значителният му труд е сборник “Български народни умотворения” (ч. I-III, 1891-1894 г.), който съдържа 1 300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. Автор на ценни материали за делото на братя Миладинови. Някои съчинения: “Българский буквар” (1866 г.), “Кратко землеописание за малички детца …” (1868 г.), “Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавление нещо и за живота на Нака С. Станишев” (1884 г.), “Русалки” (1884 г.), “Сборник от народни старини” (1885 г.) и др. Умира на 18 март 1909 г. София.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Февруари 01, 2011, 06:39:06
01 феруари

1870 година в Крушево е роден Иван Николов Иванов - български духовник и революционер. Завършва 5 клас на българската гимназия в Солун и става учител в Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“. В 1888 година се замонашва, а в 1890 става дякон. Събира народни умотворения и ги публикува във вестник „Новини“.
Още в 1894 година е привлечен в революционната организация от Атанас Лозанчев. Той е първият ѝ деец в Кичевско и организатор на революционно движение. В 1896 година основава и оглавява първия околийски комитет в Кичево. Спомага организирането на първата чета на ВМОРО в района на Дуко Тасев през октомври 1897 година. В 1899 година властите го арестуват и затварят за година и един месец. Връща се в Крушево и става член на околийския комитет.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Февруари 04, 2011, 02:30:51
04 февруари 

1923 година, ВМРО извършва атентат срещу Александър Стамболийски водач на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Министър-председател на България в 40-то правителство (1919-1923). Народен представител в XIV-то, XVI-то, XVII-то, XVIII-то, XIX-то, XX-то ОНС и в V-то ВНС. Роден през 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. Завършил Лозаро-винарското училище в Плевен. Ученик на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. Учил философия в Хале и агрономство в Мюнхен. Участва в учредителния конгрес на БЗС (1899). Фактически водач на БЗНС - под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия. Противопоставя се на промените в Търновската конституция (1911) и на участието на България в Първата световна война, за което през 1915 г. е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание (1918) е освободен и изпратен да преговаря с въстаниците за мирно разрешаване на конфликта. Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов, той оглавява въстанието и е провъзгласен за председател на така наречената Радомирска република. След неуспеха на бунта се укрива, но през 1918 г. е амнистиран. През 1919 г. се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров. Участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, той оглавява правителството и на 27 ноември 1919 г. подписва Ньойския договор. След парламентарните избори през 1920 г. правителството е съставено само от представители на БЗНС. Правителството на Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Югославия. Във вътрешен план то провежда някои реформи, като ограничаване размера на поземлената собственост, въвеждане на трудова повинност, опростяване на правописа. Наложено е авторитарно управление. През 1922 г. е проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи. По-късно се провеждат репресии срещу БКП и срещу буржоазната опозиция. Основен инструмент на репресиите е Оранжевата гвардия. В началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи напълно подкрепа, извън средите на българското селячество. Срещу него е цялата българска интелигенция - лява и дясна, македонските емигрантски организации, военните. На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя. Оранжевата гвардия е обезоръжена. Междувременно, в страната избухват стихийни селски вълнения които в крайна сметка са потушени. Стамболийски е заловен край родното си село и убит по особено жесток начин на 14 юни 1923 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Февруари 12, 2011, 07:46:12
11 февруари

1866 година в Годлево е роден деецът на ВМОРО Иван Бележков. През 1895 година влиза във ВМОРО и става председател на основания в края на 1896 година от Гоце Делчев революционен комитет в Мехомия, където е учител през 1896 - 1897 година. След това заминава като учител в Неврокоп, където остава до 1900 година. Там... става член на околийския революционен комитет и разширява революционната мрежа. Заподозрян от властите е принуден да бяга в Свободна България и от 1902 до 1903 година е началник на революционния граничен пункт в Лъджене.
В 1904 година след общата амнистия Бележков се връща в Македония и става учител в Банско и Мехомия. В 1911 - 1912 година е директор на непълната гимназия в Банско. Занимава се с обществена дейност. Умира в родното си село през 1944 година.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Февруари 15, 2011, 08:43:27
15 февруари

1839 година е роден, а на 15 февруари 1877 година умира българският поет и публицист Райко Жинзифов. Развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „Дунавска зора“, „Македония“, „Свобода...“, „Българска пчела“, „Век“, „Време“, в списанията „Читалище“, „Периодическо списание“, „Български книжици“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ.

http://www.promacedonia.org/bugarash/prerodbenici/Rajko/rajko.html
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Февруари 15, 2011, 08:51:58
15 февруари

1942 година умира революционерът от ВМОРО Георги Радев. Четник е при Илия Кърчовалията и Гоце Делчев. От 1899 до 1905 година е Серски войвода. На 4 май 1903 година Георги Радев участва в сражението при село Баница, Серско, в което е убит Гоце Делчев. През декември 1904 година Георги Радев залавя и екзекутира предателите на Гоце Делчев. Участва във войните за национално освобождение в годините 1912-1918.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B2
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Февруари 21, 2011, 12:58:35
21 февруари

1881 година в Калиманци е роден революционерът от ВМОРО Георги Казепов. През 1900 година завършва Българското педагогическо училище в Сяр и в същата година става и член на ВМОРО. От 1900 до 1903 година учителства в селата Марикостиново, Бельово и Черешница, а в 1903 година в Мелник, където става околийски секретар на организацията. По време на Илинденско-Преображенското въстание е четник в сборната чета на Яне Сандански и Илия Кърчовалията. След края на въстанието е арестуван, но успява да избяга и става нелегален в четата на Сандански. През 1905 година става секретар на Мелнишкия околийски революционен комитет, а година по-късно и мелнишки околийски войвода. Под негово ръководство мелнишкият район дава твърд отпор на Гръцката пропаганда в Македония. Делегат е на Втория конгрес на Серския революционен окръг през 1906 година, на който е избран за член на Серския окръжен революционен комитет. По време на Балканската война участва с чета в авангарда на Седма пехотна рилска дивизия. След войните става книжар в Мелник. През 1920 година е избран за кмет на града.
Георги Казепов е убит на 23 септември 1923 година от представители на десницата във ВМРО по време на борбите между двете крила в организацията.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Февруари 23, 2011, 10:35:37
23 февруари

1867 г. в Охрид е роден е генерал-лейтенант Александър Николов Протогеров – деец на Вътрешната македонска революционна организация. Завършва Военното училище в София и от 1887 до 1918 г. служи в редовете на Българската армия. След избухването на Войнишкото въстание е назначен от цар Фердинанд I за комендант на столицата и ръководил неговото потушаване. Включва се още в началото на 90-те г. на XIX в. в националнореволюционното движение на българското население в Македония и Одринско. Член е на Върховния македоно-одрински комитет. По време на Горноджумайското въстание, а след това и в Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета. След потушаване на тези въстания става ръководител на Върховната емиграционна македоно-одринска комисия. През 1911 г. е избран за запасен член на ЦК на ВМОРО. Заедно с Т. Александров организира атентатите в Щип през ноември 1911 г. и Кочани през август 1912 г., които служат като повод за Балканската война. Разгръща значителна дейност за организиране на Македоно-одринското опълчение и като командир на трета бригада от опълчението ръководи неговата разузнавателна служба по време на войната. От 1912 г. до 1918 г. Протогеров е председател на Изпълнителния комитет на Съюза на македоно-одринските благотворителни братства. След като Христо Чернопеев пада убит на фронта (на 6номври 1915 г.), Протогеров заема неговото място като член на ЦК на ВМОРО. Като висш български офицер е назначен и за командващ Военно-инспекционната област в Моравско. През 1917-1918 г. е директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. След Първата световна война взема активно участие във възстановяването на ВМРО и заедно с Т. Александров и П. Чаулев възглавяват нейното ръководство. Възложена му е организацията на четническата дейност във Вардарска Македония и по-голямата част от времето си прекарва вън от България. През 1924 г. подписва Майския манифест на ВМРО за сътрудничество с революционните организации на Балканите, но през август същата година се отказва от подписа си. След убийството на Т. Александров (август 1924 г.) запазва членството си в ЦК на ВМРО, но в отношенията му с Ив. Михайлов настъпва охлаждане, което довежда до убийството му през лятото на 1928 г.
Освен в македоно-одринското движение Протогеров влиза и в редовете на българското масонство, където се издигнал до негов велик майстор.

Военна служба:
11.1885 - Юнкер, участва във войната;
? - 2-ри пехотен полк;
1900 - Адютант в 1-ва бригада на 5-та пехотна дивизия;
? - Началник на 32-ро полково окръжие;
01.01.1903-1904 - В запас;
04.1905-09.1906 - В запас;
09.1912 - Началник на Щаба на партизанските отряди;
1912-1913 - Командир на 3-та бригада на Македоно-одринското опълчение;
1915 - Командир на 11-та дивизия;
1916 - Командир на 1-ва планинска дивизия;
1917 - Началник(Помощник-началник?) на Моравската военноинспекционна област;
1917 - Директор на ДСГОП;
1918 - Комендант на София;
? - В запаса.
Офицерски звания:
27.04.1887 - Подпоручик;
18.05.1890 - Поручик;
02.08.1894 - Капитан;
01.01.1906 - Майор;
01.01.1911 - Подполковник;
28.07.1913 - Полковник;
01.04.1917 - Генерал-майор;
? - Генерал-лейтенант.
Умира: Тежко ранен на 07.07.1928 в София и умира на следващия ден.
Награди:
Орден "За храброст" 3-та степен, 2-ри клас и 1-ви клас; Войнишки кръст 3-та степен;
Орден "Свети Александър" 3-та степен с мечове по средата;
Орден "За военна заслуга" 3-та степен на военна лента.
Други биографични данни:
Масон, член на ръководството на ВМРО, участва в Горноджумайското (командир на чета) и Илинденското въстания.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Февруари 23, 2011, 10:41:21
23 февруари

1903 г. след продължителен български натиск (ноти от 9 април, 24 юни и 3 юли 1902 г.) султанът приема австро-руския проект за реформи в Македония (пъдарските реформи). Според Виенската програма, одобрена на 8 февруари от Великите сили с помощта на чуждестранни офицери трябва да се реорганизират турската жандармерия и полиция. Предвижда се заменяне на натуралния десятък с поземлен данък и обособяване на отделен бюджет за вилаетите. В християнските села за пъдари трябва да бъдат назначавани само християни. Турското правителство възприема предложените реформи, но не ги прилага на практика. Проектът е изработен след Горноджумайското въстание и има за цел да предотврати ново революционно надигане на християнското население в Македония.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Февруари 28, 2011, 02:24:10
28 февруари

1870 г. султан Абдул Азис издава ферман за възстановяване на Българската патриаршия под името Българска екзархия.
Спорът за установяването на българската национална църква продължава 40 г. Започва през 1830 година и завършва на 28 февруари 1870 година когато със султански ферман, издаден в Цариград, се узаконява възникването на българската екзархия.
Най-напред е поставено изискването на българския народ сам да избира свещниците си, които да са от българска националност. Първите градове, който изразяват това желание са Скопие и Самоков през 1833 година. На тези желания остро се противопоставя Вселенската патриаршия. Изискването за български свещеници се допълва с отслужване на собствена литургия и изграждане на училища. Гръцките свещеници в българските епархии често са прогонвани със сила. Това става в много градове на Тракия, Македония и Мизия.
Ферманът на султана от 1870 година обявява за български следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска, Варненско-Преславска без Варна и 20 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата „Св. Богородица“ и без Станимашката кааза и някои села и манастири), Софийска, Видинска , Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска , Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска).
Параграф 2 на чл. 10 от фермана разрешава и други епархии да бъдат признати за български, ако най-малко 2/3 на християнското население в нея го желае. Съобразно този параграф се извършва плебисцит в Македония под контрола на турските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от този референдум е включването на голяма част от Македония в границите на Българската екзархия. Това са Скопска, Охридска и Битолска епархии. След извоюване на националната независимост се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска (90-те години на XIX век).
Скоро след това се прекъсва процесът на установяване на българските епархии в Южна Македония. Причина за това са Априлското въстание от 1876 г. и Руско-турската война от 1877-1878 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 02, 2011, 09:28:00
1 март

1875 г. е роден Кирил Григоров Пърличев - македонски революционер, деец на националноосвободителното движение. Син на Григор Пърличев. Завършва Висшето училище в София. От 1895 г. участва в четите, организирани от ВМОК и прехвърляни в Македония. Делегат на Солунския конгрес на ВМОРО през 1896 г. Като студент в СУ е задграничен представител на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като четник в четата на Хр. Чернопеев. След въстанието е учител в Солун и София. Сътрудничи на в-к "Македония", "Свобода или смърт" и други вестници. Автор на "Сръбският режим и революционната борба в Македония 1912-1915” издадена в 1917 г. Активно участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. След I-вата световна война е един от организаторите на възстановяването на ВМРО и един от задграничните представители на организацията. След разцеплението на организацията през 1928 г. остава в крилото на ген. Ал. Протогеров. През 1931 г. се отказва от активна революционна дейност. От 1941 г. е директор на Музея на старините в Охрид. През 1944 г. е арестуван от комунистите и предаден на югославските власти. Умира на 9 февруари 1944 г. в Охрид в югославски затвор при неизяснени обстоятелства.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 03, 2011, 04:06:16
3 март

На теб, Българио любима,
покланям се аз сега.
На твойте рани, кръв безценна,
на твойта жалост и тъга,
на твойте сълзи и въздишки,
на твойте страсти и тегло
и на венеца мъченишки,
който грей на твоето чело

http://www.youtube.com/watch?v=5IAss2dlUXM
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 03, 2011, 10:30:16
3 март

1872 г.е роден Борис Стоянов Дрангов- български офицер, полковник. Роден в Скопие в 1891 г. той постъпва във Военното училище в София. През 1894 г. е освободен от училището, а в следващата 1895 г. е разжалван и е изпратен в строева част като получава офицерско звание. По време на Илинденско-Преображенското въстание1903 г. напуска военната служба и възглавява чета в Македония. След въстанието продължава образованието си в Генералщабната академия в Русия. През 1907 г. се завръща в България и продължава службата си в армията. Полковник Дрангов взема участие в Балканската война 1912-1913 г. и Междусъюзническата война 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. отново е на фронта. Загива при Завоя на р. Черна (местност в Македония) като командир на Девети пехотен полк. Дрангов е талантлив военен публицист. Автор е на редица съчинения като: "Помни войната!” , ” Съвети за строеви офицери" и др.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 09, 2011, 05:03:54
8 март

1958 г. умира Петър Дървингов – български офицер и историк, член-кореспондент на БАН, един от организаторите на Македоно-Одринското опълчение. Роден е на 25 май 1875 г. в Кукуш, завършва Военното училище в София, а по-късно Висшата военна академия в Торино, Италия. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. подпомага националноосвободителната борба на българите като военен организатор. Взема дейно участие в Балканските войни (1912–1913 г.) и в Първата световна война (1914–1918 г.). Дървингов е един от организаторите на Македоно-одринското опълчение и на 11. Пехотна Македонска дивизия. Издава редица трудове с военноисторическа тематика, сред които: "История на Македоно-одринското опълчение", "Пирин и борбата в неговите недра" и др.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 10, 2011, 11:00:57
10 март

1869 година в Струга е роден Христо Матов. Христо Апостолов Матов е един от първите възпитаници на Солунска българска мъжка гимназия, а по-късно и преподавател в нея (1898-1901). Учителствува в Сяр, Скопие, София и Стара Загора. училищен инспектор в Скопската епархия (1895-1898). Деец на македоно-одринското революционно движение - член на ЦК на ВМОРО (1896-1901) и член на Задграничното представителство(1902), окръжен ръководител на революционната организация в Скопие, заточен в Подрум кале, Мала Азия(1901-1902. Доброволец е в Балканската война(1912). През Първата световна война служи в щаба на българската войска и е главен редактор на излизащия в Скопие вестник "Родина". Изследовател фолклорист, филолог и публицист. Родственик на Царевна Миладинова.Родителите му Апостол Матов и съпругата му Петра имали 11 деца, но до пълнолетие достигнали шестима: Димитър, Христо, Милан, Мария, Агния и Царева. Христо Матов е особено близък с брат си Милан , който е шест години по-млад от него, също виден революционен деец в Македония. През 1896 година, като директор на Солунска българска мъжка гимназия, посвещава 15 годишния тогава Тодор Александров във ВМОРО.Тезисите на Матов представляват гръбнака на македонската революционна система. Той е главен теоретик на ВМОРО и автор на общия план на Илинденско-Преображенското въстание, изработен по време на заточението му в Подрум кале. След Междусъюзническата война Христо Матов формулира и исканията на ВМРО, с които македонска делегация обикаля Европа. През 1917 година Матов издава студия, в която се казва в дванадесет отделни пункта, че възприетата от българската дипломация позиция не само по македонския въпрос, но и по българския национален въпрос като цяло е объркана и вредна за каузата на освободителното движение. Христо и Милан Матови са приятели с Пейо Яворов. Знае се, че Яворов е тършувал в квартирата на Матови за револвер, с който да се самоубие, след като братята веднъж отказват да му предоставят оръжие. Михаил Герджиков казвал за Христо Матов: "Пише като стена - не можеш да изхвърлиш нито дума." Умира в София през 1922 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 10, 2011, 11:10:46
10 март

1946 година Скопският окръжен съд осъжда 9 будни българи. На смърт чрез разстрел Трайко Попов от село Ращак, Скопско. На различни срокове затвор до 20 години – Борислав и Радко Градишки , Никола Попов, Ефтим Гашев, Милка Цветанова, Бранислава Цветанова, Слободка Дилева и Ана Костова.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 11, 2011, 07:51:55
10 март

1923 година е разстрелян революционерът от ВМОРО Арсо Локвички. По време на Илинденско-Преображенското въстание е в четата на Йордан Пиперката. След въстанието е войвода и води ожесточени, често неравни битки с четите на сръбската пропаганда. След края на Първата световна война Арсо Локвички се установява в България и работи като строител. През 1922 година заедно с другаря си Петър Ацев от Теово, е изпратен от ЦК на ВМРО в Кичевско. В Скопско те са заловени от сръбските власти. В тях са намерени напечатани революционни позиви. След мъчения са осъдени на смърт от скопския военен съд и са разстреляни.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 14, 2011, 11:44:47
13 март

1933 година умира Антон Димитров - деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е през 1867 г. в с. Айватово, Солунско. Завършва Солунската българска мъжка гимназия "Свети Свети Кирил и Методий", след което следва право в Цариград. През 1892-1893 г. е учител в Солун и заедно с Д. Груев, д-р Хр. Татарчев, Ив. Хаджиниколов, П. Попарсов и Хр. Батанджиев полага основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1899 г. до 1903 г. продължава образованието си в Белгия. След завръщането си учителства в Битолско, а след това е съдебен магистрат. След заграбването на Вардарска Македония от сърбите през 1913 г. се установява да живее в София и участва дейно в живота на македонската емиграция.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 15, 2011, 08:26:04
15 март

1869 година е роден Велко Думев Петров - деец на македоно-одринското освободително движение. Учи в Солунската българска гимназия, след което учителства във Велес. Там ръководи градската революционна организация. Участва в Солунския конгрес на ВМОРО (1896 г.). Петров завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, после работи като учител в Одринската българска гимназия. От 1902 г. до 1903 г. е председател на Одринския революционен комитет и делегат от Одринско на Солунския конгрес на ВМОРО (1903 г.). Той е подпредседател на конгреса на Петрова нива. По време на Илинденско-Преображенското въстание Петров организира доставката на оръжие от София. По-късно е учител по български език в Пловдив и София. Дълги години е член на Националния комитет на македонско благотворителни братства в България.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 15, 2011, 08:45:00
15 март

1908 година завършва Кюстендилския общ конгрес на ВМОРО. Проведен в с. Жабокрът и присъстват 28 делегати. Председател на конгреса е Христо Матов. На него е избран ЦК - Павел Христов, Ефрем Чучков и Петко Пенчев и Задгранично представителство - Христо Матов, Михаил Дорев и Апостол Грежов.
Христо Апостолов Матов е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е в Струга през 1872 г. Първоначално учи в родния си град, а след това в Солун и в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1893 г. се завръща в Македония и става директор и учител в четирикласното училище в Сяр. В редовете на ВМОРО влиза през 1894 г. Премества се да учителства в Скопие, където основава и първия революционен комитет. Взема участие в работата на Солунския конгрес на ВМОРО през 1896 г., а две години по-късно е избран за член на ЦК на организацията. По време на разкритията след Солунската афера е арестуван и е изпратен на заточение в Мала Азия. След освобождаването си през 1902 г. заминава за България и се установява в София. Там заедно с Хр. Татарчев е включен в състава на Задграничното представителство на ВМОРО. Излага своите възгледи за развитието на македоно-одринското революционно движение в редица брошури: “Основи на Вътрешната революционна организация”, “За управлението на вътрешната революционна организация”, “Въстанишки действия” и др. След Младотурската революция се връща в Солун и участва в основаването на Съюза на българските конституционни клубове. По време на Първата световна война служи в Скопие. Заболява тежко и се самоубива през 1922 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 17, 2011, 08:25:13
16 март

1896 година в будната планинска паланка Крушево е родена Менча Кърничева. Баща и работи като сарафин в София, а по-късно и в Цариброд. Малката След кървавото потушаване на Илинденското въстание през 1903 година, Менча се преселва с майка си при него. През септември 1918 година заминава да учи в Мюнхен, но след края на Първата световна война прекратява образованието си и се връща в България. Включва се в женското движение на македонската емиграция и влиза в кръга на Тодор Паница. Постепенно се разочарова от Паница, тъй като смята връзките му с Коминтерна и Кралството на сърби, хървати и словенци за пагубни за българското дело в Македония. Преориентира се към дясното крило във ВМРО и на 15 март 1924 година влиза в организацията и самостоятелно взима решение да убие Тодор Паница.
На 8 май 1925 година във Виенския Бургтеатър Менча Кърничева изпълнява смъртната присъда над Паница, издадена от ВМРО за убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов и обслужването на чужди интереси в македонските дела. Убийството предизвиква огромен отзвук в Европа. Менча е арестувана и първите и думи след убийството са: „Той бе един лош македонец. След бурен процес Менча Кърничева е осъдена на 8 години затвор – най-малкото наказание за убийство в Република Австрия, предвид тежкото и здравословно състояние. Но Върховният съд на Австрия я обявава за неспособна да излежи наказанието си заради тежката туберкулоза, бъбречно заболяване и ревматизъм, от които Менча страда от детство, и в края на 1925 година тя е освободена и екстернирана от Австрия. На 25 декември 1926 година Менча Кърничева се жени за Иван Михайлов, когото след 1934 година следва в емиграция – Турция, Полша, Унгария. През 1941 година се установяват в столицата на Независимата хърватска държава Загреб, а през 1944 година в освободената за кратко Македония – в Скопие. След 1945 година остава до смъртта си през 1964 година с Иван Михайлов в Рим.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 18, 2011, 09:03:05
18 март

1909 година умира Кузман Анастасов Шапкарев - български възрожденски книжовник и фолклорист. Роден е на 1 февруари 1834 г. в Охрид. Учи в гръцко училище в родния си град, а после в българско училище. През 1850-1851 г., седемнадесет годишен, замества вуйчо си Янаки Стрезов като учител в Горно Влашко. През 1853-1854 г. е ученик във взаимното училище в Битоля. През 1854 г. заедно със Стрезов откриват частно училище и той е учител в него. После учителства в Струга, Охрид, Прилеп, Кукуш, отново в Битоля и Солун. Навсякъде в училищата въвежда българския език. През 1884 г. се преселва в Княжество България, където работи като миров съдия или нотариус в Пловдив, Самоков, Стара Загора, Сливен, Враца. Успоредно с това се занимава и с фолклорни издирвания. Шапкарев издава "Животоописание на братя Миладинови" (1884 г.) и "Русалии. Древен и твърде интересен български обичай, запазен и до днес в Южна Македония" (1884 г.). Най-забележителното му съчинение е "Сборник от български народни умотворения", издаден в София с известна финансова помощ от Министерството на просвещението. Сборникът е издаден през 1891 г. и 1892 г. в 6 тома, 8 книги. В него се отстоява българския характер на славяните в Македония. През 1875 г. Шапкарев е приет за дописен член, а през 1900 г. - за редовен член на Българското книжовно дружество. От 1867 г. до 1870 г. той съставя, издава и разпространява учебници и сборници на български език. Не успява да завърши и издаде като помощно-справочно помагало за учители и ученици "Историко-хронологически таблици". Издаването и разпространението на учебници и сборници е тясно свързано с общата дейност на Шапкарев с неговия брат Петър. Петър поддържал книжарница "Братя П. А. К. Шапкареви" в Солун. Кузман Шапкарев е създател на Солунската българска мъжка гимназия "Свети свети Кирил и Методий" (1880 г.). Повече от половин век той работи и в областта на фолклористиката. Със събиране и записване на народни умотворения - приказки, песни, гатанки, пословици, предания, той започва да се занимава още от 1855 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 18, 2011, 09:16:49
18 март

1947 година умира Михаил Иванов Герджиков - български общественик, деец на националнореволюционното движение в Македония и Одринско. Герджиков е роден в 1877 година в Пловдив като първо дете в семейството на Иван Павлов Герджиков, родом от Копривщица. Завършва Болградската гимназия, след това следва право в Лозана и Женева, където се свързва с революционната емиграция. През 1899 г. се завръща в България и става учител в Битоля. Влиза в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и се отдава изцяло на борбата на българите за освобождението на Македония и Одринско. Герджиков се сближава с Гоце Делчев и става негов близък съратник. През 1900 г. е изпратен в Солун, за да подпомогне дейността на ЦК на ВМОРО по изграждането на комитетската и мрежа и в Одринско. Разкрит от османските власти Герджиков напуска града и постъпва в четата на Хр. Чернопеев. Скоро след това сам сформира чета в Гевгелийския район. От лятото на 1902 г. възглавява дейността на организацията в Одринско и полага големи грижи за нейното масовизиране в тази област. На конгреса на Петрова нива той е избран за член на Главното ръководно боево тяло и участва непосредствено в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. След поражението на въстанието развива активна дейност за настаняване на изтеглилите се в България въстаници. Публикува статии в българския и чуждия печат, с които апелира към международната общественост за намеса. След Първата световна война 1914-1918 г. подновява контактите си с ВМРО, без обаче да играе някаква съществена роля в нейния живот. По-активно се меси в движението на анархистите. От 1924 г. до 1931 г. той живее в емиграция - Цариград, Виена и Берлин. Подкрепя идеята за създаване на ВМРО (об.), но през 1928- 1929 г. за кратко време, заедно с група свои съмишленици, се отцепва от нея. В навечерието и по време на Втората световна война 1939-1945 г. поради напреднала възраст се оттегля постепенно от активна революционна дейност и се занимава повече с журналистика. Сътрудничи на редица издания.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 19, 2011, 10:32:57
19 март

1895 година в София започва конгрес на македонските емигрантски дружества и братства в Княжество България и извън него.
Организацията е основана на конгрес, заседавал от 19 до 28 март 1895 година в София, който събира представители на легалните македонски емигрантски дружества в България и Румъния, които искат да създадат обща организация. На практика основите на организацията са поставени чрез сливане на централните и провинциални дружества на двете основни емигрантски организации - Младата македонска дружина, представител на еволюционната линия и на „Братския съюз“ - представител на революционната тенденция.
Импулс за създаване на общата организация са протестните митинги, организирани от Младата македонска дружина през ноември и декември 1894 година в София по повод кланетата на арменците в Османската империя. Същевременно основаването на единна македонска организация става възможно и вследствие на размразяването на политическия живот в Княжество България след падането на Стефан Стамболов от власт.
На конгреса, известен като Първи македонски конгрес, присъстват 61 представители на македонски дружества. В Дневния ред на конгреса влизат въпросите за положението на немюсюлманските народи в Турция след Берлинския конгрес, задълженията на Османската империя и Великите сили и дали вдигането на всеобщо въстание в Македония, Одринско и Албания е легално средство за подобряване на участта на немюсюлманите и ако да - кой трябва да го подготви и предприеме. Конгресът решава всички съществуващи македонски дружества да се слеят в единна Македонска организация, начело на която е Македонски комитет. Комитетът се състои от петчленно бюро и 15 съветници. Пръв председател на комитета става бившият председател на Братския съюз Трайко Китанчев, подпредседател е Наум Тюфекчиев, а секретар Тома Карайовов. Членовете на Комитета са предимно представители на русофилската опозиция от Демократическата и Цанковистката партия. Изготвени са устав и програма за действие. Комитетът е длъжен всяка година да свиква редовен конгрес на дружествата.
В приетите от конгреса „Решения на Първия македонски конгрес“, дело на Трайко Китанчев, целта на организацията и средствата за постигането ѝ са дефинирани така:
І Целта на македонските дружества
1. Целта на македонските дружества е придобиване за населенията в Македония и Одринско политическа автономия, приложена и гарантирана от Великите сили.
ІІ Средства за постигане на целта
2. Въздействие върху българските правителства и общественото мнение в България и Европа чрез:
а) печатно слово;
б) агитация в другите балкански държавици за общо действие в полза на автономията;
в) агитации и митинги;
г) поддържане избора за депутати в Народното събрание на ония лица, които се задължават да действуват за постигане целта на македонските дружества;
д) изпращане делегати и меморандум до европейските дворове и най-сетне
е) изобщо прилагане на мероприятия, диктувани от силата на обстоятелствата.
Това е най-ранният документ, в който се говори за автономия на Македония и Одринско.Този принцип на автономията е приет почти единодушно от делегатите - само трима делегати, между които Димитър Македонски, гласуват за приемане на цел „присъединяване към България“ - и остава непроменен във всички статути на организацията до края на съществуването й. Освен легалната дейност - въздействие чрез печатно слово, агитации и митинги, организацията от самото начало допуска и въоръжената борба като средство за постигане на тази цел - формулировката и на този член остава непроменена в следващите статути, а последвалите събития показват, че на практика революционната тенденция напълно надделява над еволюционната.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 20, 2011, 12:31:10
20 март

Георги Димитров Шкорнов, известен като Дякон Евстатий, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Ресенско. Шкорнов е роден в 1873 година в голямото костурско село Нестрам, днес Несторио, Гърция. Петнадесет годишен става послушник в Зографския манастир, където приема името Евстатий. В 1896 година завършва българската католическа гимназия в Солун. Служи като дякон в българската църква в румънската столица Букурещ, но в 1903 година е привлечен към македонското освободително движение от Даме Груев и се включва в четата на Борис Сарафов.
На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО дякон Евстатий е избран за член на на Горското началство в Гяватколския революционен район. Взема участие в Илинденско-Преображенското въстание, като след потушаването му остава в Македония. През 1906-1907 година е околийски войвода в Ресенско. През 1908 година е делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО.
През Балканската война дякон Евстатий е войвода на чета №29 на Македоно-Одринско опълчение, действаща в тила на врага, успешно бяга от установилата се гръцка власт, а по-късно е в Сборната партизанска рота на МОО. По време на Първата световна война служи в щаба на 11 македонска дивизия.
Умира през 1935 година в София.

20 март

 1903 година са убити войводата Пано Ангелов и легендарния Никола Равашола в с. Сърмашик. Четата в състав, Пано Ангелов (войвода) и четниците Никола Равашола, Георги Мутафов, Атанас Вълканов и Петко Пухов. По донесение на шпионско око, в селото пристигат турски войници. Ограждат къщата, в която е четата и предлагат на четниците да се предадат. След кратко съвещание, войводата решава да се пробие обръча, като се щурмува обкръжението. Той отваря вратата и хвърля бомбата. Турският аскер се стъписва и заляга. Това дава възможност на четниците да напуснат къщата, стреляйки по турските войници и да се насочат в посока към западната част на селото, с намерение да се укрият в близката гора. Но преди да достигнат до крайните къщи на селото, четниците попадат на засада и в неравен бой с противника, загиват Пано и останалите четници. Спасяват се и остават живи само Георги Мутафов и Петко Пухов.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 21, 2011, 08:14:31
21 март

1907 година умира Михаил (Мише) Спиров Развигоров – македонски революционер. Той учи в педагогическо училище в Кюстендил и Казанлък. През 1895 г. става учител в Щип и влиза в революционната организация. По време на Винишката афера (1897 г.) е арестуван и заточен в Мала Азия. Сред освобождението си през 1902 г. се завръща в Македония и участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. След поражението на въстанието е щипски районен войвода. Развигоров участва в работата на Рилския конгрес на Вътрешната македоно-одринска организация (ВМОРО) през 1905 г. Четата му води тежко сражение с турските войски, в което Развигоров се самоубива, за да не попадне в ръцете на врага.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 21, 2011, 09:26:08
21 март

1872 година в село Сухо, днес Сохос, Гърция е роден майор Димитър Думбалаков - български военен и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет. Учи в гръцкото училище в родното си село, а в 1884 година постъпва в Солунската българска гимназия. В 1890 година завършва 5 клас и се записва във Военното училище в София, което завършва в 1893 година и постъпва на служба като офицер в IV конен полк в Ямбол.
По време на Четническата акция на Македонския комитет в 1895 година Думбалаков събира пари от офицерското братство в Ямбол, закупува оръжие и сам се включва в сраженията като адютант на Трета въстаническа серска дружина. В 1896 година е изпратен от офицерските братства да помогне на съученика си Гоце Делчев в купуването и пренасянето на материали и оръжие.
През март 1896 година Думбалаков отново постъпва на военна служба в Лом, където заедно с Борис Сарафов е начело на офицерските братства. От 1902 година служи в Добрич, където също създава офицерски братства.
Участва в подготовката на Горноджумайското въстание, избухнало на 23 септември 1902 година.Четата на Думбалаков се сражава в Пирин. След въстанието влиза в контакт с ВМОРО и участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Думбалаков напада казармите в Обидим и води боеве при Момина клисура, при връх Харами Бунар, река Ретиж и село Годлево. След въстанието четата на Дембалаков охранява изтеглящите се към България бежанци от Разлога.
През 1912 година заедно с Петър Дървингов е един от основните организатори на Македоно-одринското опълчение, в което по време на Балканската и Междусъюзническата война командва Трета Солунска дружина, която се сражава при Малгара, Шаркьой, Кешан и Булаир. Ариегардният бой на Солунската дружина при връх Емирица срещу настъпващата сръбска армия дава възможност на отстъпващите по време на Междусъюзническата война български части да излязат от обкръжение.
В Първата световна война майор Думбалаков командва Втора дружина на Трети пехотен македонски полк на Единадесета дивизия, която се сражава с френски части във Велешко. Думбалаков е ранен на 31 октомври 1915 година и почива малко по-късно. Погребан е тържествено на 1 ноември в двора на църквата „Свети Пантелеймон“ във Велес.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 22, 2011, 06:23:01
22 март

1896 година Върховния македонски комитет изпраща на ВМОРО проект за обсъждане на реформи в Македония. Проектът за реформи се състои от 13 точки и автономия на Македония. Иска се статут сходен със статута на Източна Румелия. България представя на Турция проекта и Портата го приема на 22 април. Както е при повечето подобни документи и този не се прилага.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 23, 2011, 06:39:10
23 март

1905 година умира Георги Сугарев - македонски революционер, функционер на ВМОРО. Заедно с четата си той е обкръжен в с. Паралово, Битолско. Всички загиват.
Сугарев завършва Битолската българска гимназия и учителства в Кичевско, Демирхисарско и др. През 1901 г. Сугарев участва в четата на Н. Русински в Демирхисарско. През следващата година става войвода на чета в Битолско. По време на Илинденско-Преображенското въстание той е войвода на въстанически отряд. След въстанието остава в Македония и заедно с Д. Груев и Хр. Узунов възстановява революционната организация в Битолско, Кичевско, Ресенско, Демирхисарско. Сугарев участва в Прилепския конгрес на Битолския революционен окръг през 1904 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 25, 2011, 06:17:31
25 март

1904 година в периода 7 – 25 март гръцка чета от 14 офицери, водена от капитаните Ан. Папулас и Ал. Контулис, влиза в Югозападна Македония по нареждане на гръцкото правителство за борба срещу българското националноосвободително движение. Между 18 юли и 3 август капитан П. Мелас провежда разузнавателна мисия. На 28 август четата на П. Мелас влиза отново в Македония, но той е убит от турците на 13 октомври край с. Статища, а на 15 септември в Западна Македония е изпратена и чета от шестима военни начело с Е. Каудис.


25 март

1905 година, чета от 300 гръцки андарти, водена от Г. Цонтос, опожарява с. Загоричане, Костурско, и избива седемдесет и двама българи, отказали да се отрекат от Екзархията и да преминат към Цариградската патриаршия. Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква. Учредена е със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г., когато е издигната в Българска патриаршия. Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на своя църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. Цариградската патриаршия се обявява против образуването на Българска екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявява за схизматична, т.е. отцепническа, тъй като последната не признава върховенството на патриарха.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 27, 2011, 06:06:16
27 март

1919 година изпълнителният комитет на македонските братства настоява Антантата да окупира цяла Македония. Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес от 1878 година. Първите дружества се появяват още в началото на 80-те години на XIX в., но между тях не съществува никаква връзка. Първият опит да се обединят е предприет през 1885 г., но без успех. Идеята за обединение се реализира 10 години по-късно, когато през март 1895 г. се полагат основите на Македонския комитет, преименуван малко по-късно във Върховен македоно-одрински комитет. След като през 1900 г. към тях се присъединяват и клоновете на дружество “Странджа”, те се преименуват в македоно-одрински дружества. С разтурянето на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) през 1903 г. македоно-одринските дружества продължават да съществуват като благотворителни братства. През 1905 г. те се обединяват в една организация, наречена Съюз на македоно-одринските благотворителни братства. По време на войните през 1912-1913 г. подпомагат активно образуването и действията на Македоно-одринското опълчение. Въпреки поражението на България в Първата световна война (1914-1918 г.) пред мирната конференция в Париж (1919-1920 г.) застъпват идеята за присъединяване на Македония към свободната българска държава. През есента на 1920 г., когато е свикан Вторият велик събор на братствата, в техните редове се извършва разцепление. Една малка група излиза от тях и се обособява в Македонска федеративна организация. Останалата част поддържа тесни контакти с нелегалната Вътрешна македонска революционна организация, възстановена след края на Първата световна война от Тодор Александров и ген. Александър Протогеров. През януари 1923 г. между братствата и федералистите е постигнато обединение, което просъществува твърде кратко време. След последвалото разединение между тях Съюзът на македонските братства продължава да следва линията на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Организацията просъществува до извършването на държавния преврат на 19 май 1934 г., когато заедно с другите политически, синдикални и националнореволюционни организации е разтурена и тя. Печатните органи на македонската емиграция и на Македонските братства са вестниците “Македония” (1919-1923 г.) и “Независима Македония” (1923-1926 г.)
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Март 30, 2011, 02:46:02
30 май

1903 година в село Цапарево от турска потеря е обградена четата на Тодор Христов Саев. Четата успява да се измъкне от обкръжението, но в сражението войводата Тодор Саев е смъртно ранен. Тодор Христов Саев е български военен и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет. Роден е на 27 декември 1872 година в село Белица, тогава в Османската империя. Учи в родното си село, после в Сяр и в София. През 1894 година завършва австро-унгарското морско училище в Триест и служи в българския флот. В 1900 година напуска военната служба и влиза във Върховния македоно-одрински комитет. През месец май 1902 г. Тодор Саев се сражава два пъти с Христо Чернопеев при село Габрово и при село Селище, като и има жертви и от двете страни. Друго сражение водят и при Лешко. Начало на Горноджумайското въстание е дадено на 23 септември (стар стил) 1902 г. от четата на Тодор Саев в село Железница, тогава негов четник е и Павел Желязков. Заедно с четата на Никола Лефтеров се сражава и в селата Лешко и Белица.
Обединената чета на Тодор Саев и Никола Лефтеров, взела участие в Горноджумайското въстание. След въстанието за кратко е интерниран заедно с Иван Стефанов, Стефан Николов и поручик Софроний Стоянов от българското правителство под натиск от Великите сили. На 9 март 1903 г. четата на Тодор Саев и Константин Настев се натъква на засада в местността Чавката, Пиянечко. 36 души четници се сражават 8 часа с над 1300 души аскер. Загубите от турска страна възлизат на повече от 60 души убити и ранени, а от страна на четата 5 убити и 6 души ранени. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание Тодор Саев навлиза с чета в Горноджумайско. В сражението войводата Тодор Саев е смъртно ранен. Погребан е в местността Орешец край село Доленe.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Април 11, 2011, 08:07:30
11 април

1904 година загива войводата от ВМОРО Андрей Казепов. Андрей учи в Цариград и в Солунската българска мъжка гимназия (1896 - 1899). Завършва Битолската българска гимназия, където учител му е Дамян Груев. В Битоля заедно с Георги Баждаров, Търпен Марков, Георги Христов и Георги Тодоров образува революционен кръжок. Учителства в Банско и Струмица. За революционна дейност е преследван от властите и е принуден да емигрира в свободна България. През април 1902 година се връща в Македония и влиза в четата на Яне Сандански. По време на Илинденско-Преображенското въстание води сражения с османски части в Мелнишко. След поражението на въстанието от пролетта на 1904 година е кресненски войвода на ВМОРО и загива в бой с османски части край село Сенокос.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Април 12, 2011, 07:05:45
12 април

1894 година след продължителни искания на екзах Йосиф I, подкрепен категорично от българското правителство, е издадено султанско ираде за митрополитски берати за Велешка и Неврокопска епархии. Българската екзархия получила официално правото върху българските училища в Македония и Одринско. В ирадето се разрешава също да се закупи сграда за Екзархията в Пера, даден е терен за построяване на българско духовно училище в Цариград.
През прил 1888 година се поставя първото искане за берати за владици в Македония. Междувременно сръбският крал Милан абдикира в полза на сина си Александър Обренович. Постепенно Русия се ориентирала към Сърбия, която от своя страна засилвала пропагандата си в Македония.
 През февруари 1890 година Стефан Стамболов изпраща нота до Високата порта, в която наред с други въпроси отново се поставя искането на владишки берати в Македония. На 4 юни се изпраща нова нота на Стамболов до Високата порта за признаването на Фердинанд за княз и искане за владишки берати в Македония. По същото време искане за берати в Скопска, Охридска и Велешка епархии отправя и Йосиф I. Великите сили без Русия и Франция, подкрепят искането на княза и екзарха. На 5 юли е издадено султанско ираде за екзархийски митрополити в Скопска и Охридска епархии и позволение за свободно посещаване на екзархийски митрополит в Одрински вилает. В ирадето се дава разрешение за издаване на екзархийски вестник (“Новини”) и за построяване на българска църква в квартал “Фенер”. Бератите са издадени на българското правителство, с което се признава че княжеството е законният представител на българите в Македония и Одринско.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Април 14, 2011, 06:20:48
14 април

1905 година в сражение с турския аскер загива Никола Карев. Роден през 1877 година в гр. Крушево в бедно семейство. Въпреки голямата бедност, Никола успява да завърши четвърти клас на Битолската гимназия. Тук се запознава с идеите на македонската революция. На 16 годишна възраст заминава на гурбет в България. Работи като столар в работилницата на Васил Главинов, който го запознава със социалистическите идеи и става последователен борец за тяхното осъществяване. След завръщането си в Македония през 1899 г., заедно с Веле Марков формира социалистическа група в родния си град. Влиза в редовете на ВМРО и става един от нейните войводи и ръководители. На 8 април 1903 г. в Солун дава интервю за гръцкия вестник "Акрополис", в което ясно определя независимостта на македонската борба и нейните цели. Участник е в Смилевския конгрес (1903). По време на Илинденското въстание е назначен за началник на Горския щаб на Крушево. На 2 август 1903 г. след освобождаването на Крушево е избран за председател на Крушевската република. Продължава с революционна дейност и след неуспеха на въстанието. Загива в борба с турския аскер край село Райчани, Кочанско. По време на краткия си живот работи като занаятчия и учител. Никола Карев е един от най-изтъкнатите дейци на македонската революция и македонски войвода. Като председател на първата република на Балканите се вгражда в основите на съвременната македонска държавност.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Април 15, 2011, 06:33:58
15 и 16 април

1903 година са извършени солунските атентати от група млади българи, членове на ВМРО, наречени по-късно “гемиджиите” . Целта им е да предизвикат намесата на европейските държави за подобряване на положението на поробеното българско население в Македония и Одринско. На 15 април сутринта Павел Шатев взривява френския кораб „Гуадалкивир", излизащ от Солунското пристанище. Атентаторът напуска кораба заедно с другите пътници и е заловен от турската полиция на Скопската гара. Вечерта на същия ден Димитър Мечев, Илия Тръчков и Милан Арсов извършват атентат на жп линията Солун - Цариград, при което са повредени локомотивът и няколко вагона на минаващия влак, без да пострадат пътниците. Сигнал за голяма акция в Солун дава Костадин Кирков, който на 16 април вечерта прекъсва с взрив осветлението и водоснабдяването на града. Йордан Попйорданов (Орце) вдига във въздуха сградата на солунския клон на „Банк Отоман", под която гемиджиите предварително изкопават тунел, а Милан Арсов хвърля бомби в кафене „Алхамбра". При някои от атентатите загиват и самите извършители - членове на ВМРО. В следващите дни турската войска извършва масови арести и клане на българското население в Солун, Битоля, Велес. Най-големите терористични акции за времето си допринасят за избухването на Илинденското въстание през лятото същата година.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Април 16, 2011, 07:52:30
15 април

1906 година загива Анастас Янков. Виден войвода на Върховния македоно-одрински комитет той е български опълченец, офицер (полковник) и революционер. Участва като доброволец в сръбската армия в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война е доброволец в V- а дружина на Българското опълчение. През 1880 година завършва Военното училище. Взима участие като офицер в Сръбско-българската война. Бие се при Цариброд и Пирот. През 1902 година прави поход с чета до родното си Костурско. През есента на 1902 година Анастас Янков участва като войвода и в Горноджумайското въстание. През Илинденското въстание е начело на чета от 400 души, която действа в Пирин, влиза в щаба на въстанието в Разлог и командва нападението на Белица. Полковник Янков загива в сражение с турски войски на път за България при махалата Поляна на село Влахи.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Април 17, 2011, 05:44:02
17 април

1903 година започва Конгрес на Битолския революционен окръг в с. Смилево с председател Дамян Груев. Той заседава до 24 април 1903 г. Взето е решение за повсеместно въстание. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който се делегира и правото да определи датата на въстанието. След конгреса в Смилево се провежда конгрес в местността Петрова нива в Странджа, на който се обсъжда плана за въстаническите действия в Одринско и се определя състава на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва името му. Най-напред то избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни въстаническите действия обхващат всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието е превземането на град Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август (Преображение) 1903 г. въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците освобождават много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка въстанието достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. Партизански действия се водят и в другите революционни окръзи. В освободените селища се установява революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски последват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство, което, предупредено от западните велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Април 18, 2011, 08:56:12
18 април

1878 година в Търново е роден Александър Панайотов. През 1901 г. завършва Военното училище в София. След решението на Солунския конгрес за вдигане на въстание в Македония и Одринско поручик Борис Сарафов събира чета, с която да навлезе в Македония, за да се включи в подготовката на въстанието. В средата на януари 1903 г. подпоручик Александър Панайотов напуска военна служба и се присъединява към четата на Сарафов. Четата се състои от 40 души и освен подпоручик Панайотов в нея влизат и други военни от Българската армия, между които поручик Димитър Стойков, патрулен юнкер Димитър Дечев, фелдфебел Дачо Иванов и фелдфебел Иван Попов. Всички те са предназначени за военни инструктори в различни райони в Македония. На 26 януари 1903 г. четата преминава в Македония, като носи със себе си и 150 килограма динамит. На 1 март четата преминава река Вардар и навлиза в Битолски революционен окръг. Тук от четата се отделят няколко четника, които начело с подпоручик Панайотов и поручик Стойков са изпратени по искане на Битолския окръжен комитет в Крушевско, а останалите четници, начело със Сарафов продължават за Костурско. Подпоручик Александър Панайотов участва в конгреса на Битолски революционен окръг, състоял се в село Смилево от 20 до 27 април, на който се избира главен щаб на въстанието и се набелязва тактиката на предстоящите бойни действия. Битолски окръг е разделен на по-малки райони и офицерите от Българската армия са натоварени да проведат обучение на назначените селски и районни войводи. Патрулен юнкер Димитър Дечев трябва да проведе обучението на войводите в Демирхисарски, Кичевски и Битолски райони, поручик Стойков – на войводите от Охридски район, подпоручик Тодор Христов – на Кичевски, фелдфебел Иван Попов – на Костурско, подпоручик Георги Папанчев – на Лерински, а подпоручик Александър Панайотов е натоварен да проведе обучението на войводите в Ресенския и Преспанския райони. Малко преди избухването на въстанието подпоручик Александър Панайотов е определен да ръководи бойните действия в Ресенския район, заедно с войводата Славейко Арсов. На 20 юли (стар стил) 1903 г. избухва въстанието в Битолски революционен окръг. Подпоручик Александър Панайотов, начело на чета от 170 души обявява въстанието в Ресенско и заедно и заедно с другите войводи предприемат нападения срещу няколко села, в които има разположени турски гарнизони или башибозук. Към средата на септември турските войски започват да вземат надмощие над въстаниците. Опожарени са десетки села, изоставени от населението. Основна задача на четите е да прикрива бягащото българско население. На 21 септември 1903 г. подпоручик Александър Панайотов, с няколко четника, води сражение с турците в село Перово, Ресенско. Четата се прикрива в тръстиката на езерото. Турците запалват тръстиката и в огъня загиват подпоручик Александър Панайотов и неговите четници.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: Илийца на Април 19, 2011, 02:10:06
Македония. Възкресение. 1941 г. (http://www.scribd.com/doc/29358928/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F-1941-%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%A1%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%80-%D0%9D%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2)

 Първият български офицер, пристигнал в Македония преди армията, навръх Великден 1941 г. е запасен поручик Сотир Нанев. Този достоен българин, съден като директор на Популярната банка в Скопие след 4 години,през 1944 г., пише в книгата си „Македония. Възкресение. 1941 г.” така:
 
Крива паланка
 Когато влязохме в града, улиците бяха безлюдни. Населението се беше прибрало отдавна по домовете поради полицейския час, установен от германските военни власти. Единствените отворени заведения бяха една бръснарница и една кръчма, в които имаше немски войници. Влязохме в кръчмата. Стопанинът се оказа близък роднина на наш приятел в София. Като ни видя, зарадва се много и настоя да седнем да ни почерпи. През деня се беше черпил с много приятели – за свободата, за немските войски, за цар Борис, - сега искаше да се почерпи и с нас. Той изреди отново всички поводи за черпня, така както ги беше повтарял навярно неведнъж през деня: за свободата, за немската войска, за цар Борис. И в края – една черпня за капак.
 
Куманово
 Нашите хора в Куманово, особено по-възрастните, със запазено чувство към религията, ни поканиха да отидем в черква. Из пътя се образува цяло шествие. В града вече знаеха за нашето пристигане и ни чакаха да се явим на улицата. С радостни и сияещи лица, кумановци ни протягаха ръце за поздрав и благопожелания.
 - Да е честита свободата ни! Да е вечна!
 Тази дума “вечна” никой не забравяше да произнесе. И не само в Куманово, в цяла Македония: “Да е вечна свободата ни... да е вечна”. Нали се бяха напатили тези нещастни хора от краткотрайността на миналите си свободи!
 
Скопие
 Ето, моите братя бяха войници от югославската армия; ако могат, нека ви се похвалят със своите бойни подвизи в защита на Югославия.
 И двамата й братя се позасмяха.
 - Аз бях телефонист в аеропристанище Скопие – каза по-малкият. – На втория ден от обявяването на войната приех телефонограма, с която се нареждаше ескадрилата от Скопие – двадесет и четири апарата – да се вдигне и да нападне София. Тази ужасна телеграма аз нямах сили да предам на началника. Как може да бъде нападната София! Изтръпнах. Посъветвах се с един мой другар, също телефонист, какво да правим. Решихме да напуснем поста и да бягаме. Упътих се към дома да се обадя. Едва-що приближих къщата ни, над града се изви германска ескадрила, която изсипа страхотно количество бомби, особено над аеропристанището. Готовите за действие двадесет и четири аероплана бяха унищожени.
 
Село Извор
 За Прилеп минахме по пътя село Извор-Бабуна. На селския площад, до самия минерален извор, се беше извило хоро. Селяни и селянки в пъстри празнични носии се бяха насъбрали около хорото. Имаше и селяни от околните села.
 - Христос Възкресе – поздравихме ги ние. - Да е честита свободата!
 Мили, добродушни селяни веднага ни заобиколиха и подадоха ръце за поздрав.
 - Добре дошли, бракя! Да ни е честита, да е вечна!
 Песен: Еделвайс

Ако „Минаха години” принадлежи на Българската армия, в съзнанието на оцелелите ни необразовани братя в Македония, Еделвайс е песента на българската полиция. Така тази песен е най-мразената от македонските комунисти.
 
Прилеп
 Някога, когато царят отец влязъл в Прилеп, главната улица, през която минавал, била постлана с килими, а неколцина прилепчани легнали пред него и извикали:
 

-Гази, ваше величество, толкова години сме те чакали. Гази върху нас.
 

Негово величество царя Македония ще посрещне обезумяла от радост.
 

Прилепското наречие не е мръднало от устата на прилепчани, тъй както и градът им не е претърпял никаква промяна през сръбския режим. Разправяха ми, че чиновниците сърби бягали от Прилеп, защото децата им за година-две забравяли сръбския език.
 

Преди две-три години един много образован сърбин при разговор в едно от софийските заведения беше доблестен да признае, че в Прилеп и камъните говорели български.
 
Крушево
 По покана на кмета тръгнахме за общинското помещение. По улицата се образува голямо шествие. Дойде и духова музика, която застана на чело на колоната.
 Кметът ме беше хванал здраво под ръка. Вървяхме най-напред, след музиката. Той не даваше никому да ме засенчи. Всяко допитване ставаше само чрез него. Беше извън себе си от радост и щастие. В миналото е бил един от много добрите работници в революционната организация, а брат му Никола Карев, много културен човек, убит следвъстанието, беше един от видните воеводи на Крушево.
 Около нас се суетяха двама-трима, така да се каже, за поръчки. Един от тях ми направи впечатление с оригиналното си облекло и особено с фуражката си, която ми се стори някак си позната. Беше необикновено изпълнителен, гледаше непрекъснато в очите ту кмета, ту мен, готов всяка минута да получи нареждане. Имаше високо съзнание за службата, която изпълняваше. Кметът забеляза учудването ми от предаността на този човек към службата му, обърна се към мен и ми каза:
 - Той беше стражар и през 1918 г. Сега, след като се освободихме, зае отново службата си.
 Тези думи бяха казани с такъв тон и увереност, като че искаше да отхвърли всякакво възражение върху правата на стражаря. Положението се възстановява, искаше да каже той, така, както е било през 1918 г. Нямат значение годините, които са изтекли оттогава. Заема си службата, на която е бил през българско време.
 Крушевският стражар, който беше наблизо и чу думите на кмета и моя одобрителен отговор се почувства твърде поласкан.
Гледам униформата му наречена в Крушево българска стражарска униформа. Нахлузил фуражка, препасал пистолет и се почувствал напълно носител на българската власт, какъвто е бил през 1918 г. Не иска да знае за никакви заповеди за назначения или уволнения, излезли оттогава. Едно знае – българско е вече – и това му стига. Останалото сам е решил с кмета.
 
Битоля
 Вечерта се събрахме в дома на нашите другари братя Светиеви. Много песни и веселие имаше през тая вечер. Тогава почувствах пулса на някогашна Битоля – весела, жизнерадостна и вярваща.
 
Енергичен старец, прекарал цели двадесет и пет години в турски и сръбски затвори, стар учител от Радовиш, тая вечер беше най-щастливият човек в света. Лежал и в битолския затвор заедно с първите хора на организацията, той беше доживял да види осъществена идеята, за която толкова много бе страдал.
 
-Хей, вие разбирате ли какво стана! – провиква се старецът. – Свободна е вече Битоля.
 
И започна да пее:
 
Не щеме ний богатство,
 не щеме ний пари,
 но искаме свобода...
 

Пее и се радва с младежко сърце...
 
Смилево
 
Ето и Смилево – хубаво, китно. Пред селото ни посрещнаха с цветя селяни и селянки заедно с пеленачетата си. Камбаните биеха непрекъснато. Сред селото се беше събрала главната група посрещачи, или по-право казано, цялото село. Повечето от жените бяха облечени в прочутата по своята красота смилевска носия. От всички страни се сипеха цветя – гороцвет, цвят от вишни, череши, ябълки. В средата на главното ядро на посрещачите видяхме един старец, който се опита да направи няколко крачки към нас. Спусна се към него и нашият другар Козма. Вдигна ръце старецът да прегърне сина си, когото не беше виждал от двадесет и три години, сложи главата му на раменете си, а сетне своята – върху главата на сина си. И така син и баща заридаха, без да могат да си продумат нито думица. Пред тази картина и посрещачи, и посрещани онемяхме. След малко старецът хвана за ръка сина си и го поведе. Тържествено биеха камбаните и отново заваляха цветя. Пред родната си къща синът най-сетне проговори:
 - Нашите мисли бяха непрестанно за вас и по вас, тъй като и вие сте мислили непрестанно за нас в очакване на този ден на свободата.
 Късно през деня напуснахме Смилево.
 Изпратиха ни пак тържествено, с биене на камбани и с много цветя. Изпратиха ни далеч от селото. Някои дойдоха чак до Обедник.
 
Ресен
 
Щом ни видяха, ресенчани онемяха от радост. Видният ресенски войвода Кръстьо Ресенски, когото тогава ресенчани посочиха за кмет, не можа да продума нито дума от вълнение. Отказвам се да предам картината на изблик на радост в Ресен при нашето явяване. То може да се види, да се почувства, да се изживее, но не и да се опише. Всяко предаване би било бледо отражение на онова, което почувствахме и видяхме.
 

И тук се произнесоха прочувствени слова за дошлия ден на свободата, за вековно очаквания ден на възкресението.
 

Насъбралият се народ пееше:
 
Гордей се, майко Българийо,
 С твоите верни синове.
 Със нас е подполковник Дрангов,
 Любимият ни вожд...
 

Лява река
 На около десет километра от пътя Ресен-Охрид отдалече видяхме група селяни, които се движеха, или по-скоро, тичаха към нас. Когато ги наближихме на около петдесет крачки, те спряха. Двама от тях издигнаха арка, която носеха на ръце, а останалите се наредиха вляво и вдясно от нея. На арката имаше надпис “Добре дошли, скъпи братя”.
 Срещата беше извънредно мила. Това бяха селяни от съседните села Круше, Лява река и Кривени. Тръгнали да посрещат българските войски и понеже не знаели откъде ще дойдат и къде ще ги срещнат, решили да направят подвижна арка и да чакат из пътищата. Час-два преди нашата среща някакъв селянин им казал, че българските войски са вече в Ресен. Останали да чакат на пътя, като вляво и вдясно по хълмовете поставили часови да наблюдават. И наистина, докато постояхме пред арката, някои от часовите успяха да слязат да ни посрещнат.
 Дадохме им портрети на Негово величество царя и вестници.
Един бръкна в пазвата си и извади доста старо издание от съчиненията на Христо Ботев.
 - Тази книга е от баща ми – каза той – Запазих я за мен, за децата ми, па и за съселяните ми.
 Установено е за Васил Левски, че е стигал до Щип. Чувал съм да се говори, че е стигал и до Кукуш. Дали е ходил по на запад , не знам. За Христо Ботев обаче се знае, че не е ходил из южните български земи. Но със неговите съчинения, както и със“ Записките...” на Захари Стоянов са възпитавани в Македония цели поколения. Ботевите песни се знаят наизуст и се пеят от всички българи там. Някога ги пеехме по сватби и тържества пред самите турци. Оцелели са и през сръбския режим. Наред с тях сега се пеят и нови песни за сръбското робство.
По-късно във Валандово чух следната песен:
 Възпейте, моми валандовки,
 Възпейте подвига на Дуп и Кала тепе.
 Тази песен ми направи много силно впечатление. Момите от поробеното Валандово възпяват подвига на българските войски, а българската художествена литература отмина този подвиг и досега почти не го е отбелязала.
 
Охрид
 
Охрид беше завзет от италиански войски. По пътя срещнахме много италиански военни части, които се движеха на запад. В града също имаше италиански войници.
 Италианците на пост пред самия град ни поканиха любезно да отидем при коменданта. Двама от тях се качиха на стъпалата на автомобила и така продължихме из улиците на града за комендантството.
 Охридчани бяха в недоумение.
 - Това са българи! – чуваме да се говори след нас.
 Всеки, когото срещнахме из улиците, се спираше.
 - Христос възкресе! – поздравявахме ги ние.
 Отначало изненадани от българската военна униформа, а после окопитени, те радостно отговаряха:
 - Наистина възкресе! Възкръсва вече!
 Наизлязоха от магазините и това “Българи са” се понесе с бързината на електрически ток. Скоро след нас се образува опашка от тичащи хора, които ръкомахахаи викаха:
 - Българи!
 И всеки, който чуеше, оставяше магазина, хвърляше престилката си и тичаше.
 Представихме се на коменданта.
 Когато излязохме от комендантството – море от народ. Улиците наоколо бяха задръстени.
 При появяването ни се чу мощно “ура”. Охридчани викаха:
 -Да живее българската армия!
 -Да живее цар Борис!
 Не беше възможно да си пробием път. С мъка стигнахме до автомобила. Качваме се. А охридчани, накачили се по стъпалата и калниците на автомобила, не слизат.
 Автомобилът потегли. Охридчани запяха:
 Ти ли си, мале, тъй жално пела,
 Ти ли си мене три години клела.

 Напуснахме града. На около един километър спряхме и дълго наблюдавахме българския Ерусалим.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Април 21, 2011, 07:27:24
21 април

1912 година при засада пада убит от вражески турски куршум Пере Тошев. Роден 1865г. в гр. Прилеп, Петър (Пере) Тошев се включва като доброволец в българската армия по време на Сръбско-българската война 1885г. В периода 1892-1893г. е учител заедно с Даме Груев. Постъпвайки във ВМОРО, той бързо се превръща в един от най-изявените дейци на освободителната борба. През 1901г. Пере е заточен от турските власти в Мала Азия. По време на Илинденското въстание е водач на чета в Мариовско.
Цитат от молба за преназначаване за учител след заточението, отправена до Екзарх Йосиф "Ваше Блаженство,
долуподписаният, родом българин oт град Прилеп, бивш дългогодишен учител и инспектор в Македония - в Прилеп, Скопие, Битоля и Солун, разделен от тази длъжност преди неколко години поради ареста ми итн. итн.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Април 29, 2011, 07:59:20
29 април

1955 година умира революционерът от ВМОРO Димитър Ташев. Роден е през 1874 година в бунархисарското село Колибите. През 1897 година влиза във ВМОРО, а в 1898 година основава комитет на организацията в родното си село. В 1900 година става нелегален, а от 1902 година е в четата на Тодор Шишманов. В 1903 е в четата на Михаил Герджиков. Участва на Конгреса на Петрова нива, където е избран за подвойвода на Стоян Петров във Величкия революционен участък. През Илинденско-Преображенското въстание участва в нападението на гарнизона във визенското село Инджекьой.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Мај 18, 2011, 10:32:32
18 май

1872 година в село  Влахи, Мелнишко, е роден Яне Сандански. Български революционер, една от най-спорните личности в освободителното движение на Българите от Македония. Включва в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1895 г., а от 1901 г. е водач на чета. През 1901 г. на път от Банско за Горна Джумая четници, водени от Яне Сандански и Христо Чернопеев, отвличат протестантската мисионерка Елън Стоун и искат за освобождаването й откуп от 14 500 турски златни лири. Въпреки преследванията на 18 януари 1902 г. откупът е получен и използван за въоръжаването на ВМОРО. Малко по-късно мис Стоун е освободена и след завръщането си в Америка започва да изнася беседи в защита на македонската кауза. Самият Сандански не одобрява идеята на Гоце Делчев за масово възстание и се противопоставя на решението на Солунския конгрес за вдигането му през 1903 г., но впоследствие все пак участва в него. След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание Сандански, който е ръководител на Серския революционен окръг, застава начело на левицата в македоно-одринското движение, подкрепя идеите за автономна Македония и балканска федерация и започва да организира и осъществява екзекуции на македонски дейци, работещи за обединението на македонските земи с Княжество България - Михаил Даев, Борис Сарафов, Иван Гарванов и др. Заради тази си дейност през 1908 г. е изключен от организацията и осъден на смърт. Екзекуцията е осъществена обаче едва през 1915 г. Сандански е убит в местността Балтата от Андон Качарков от неврокопската чета на ВМОРО и е погребан край Роженския манастир.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Мај 21, 2011, 08:58:41
20 май

1911 година в сражение загива войводата от ВМОРО Георги Ралев. Ралев е роден в 1875 година. Присъединява се към редовете на ВМОРО и от 1902 година е четник при Велко Марков. През Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е войвода на четата от родното си село в отряда на Иван Наумов Алябака. След въстанието е четник при Гюрчин Наумов. В 1907 година онтово като четник на Алябака участва в сражението при Ножот. След това става помощник на крушевския районен войвода Блаже Кръстев Биринчето. Загива в 1911 година в местността Водениците между селата Бучин и Света.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Мај 25, 2011, 08:29:12
24 май

1934 година умира революционерът от ВМРО Иван Караджов. Роден е през 1875 година в горноджумайското село Лешко. Завършва Солунската българска гимназия, където се присъединява към ВМОРО. Става учител в Горна Джумая и в Скопското българско педагогическо училище. По време на Илинденско-Преображенското въстание е в затвора. След освобождаването му в 1904 година в периода 1905-1907 година учителства в Серското българско педагогическо училище и същевременно е окръжен ръководител на ВМОРО. През 1909 година композира музиката на песента „Тих бял Дунав се вълнува“, заради което е преследван от властите, наказан и преместен да преподава в Солунската българска девическа гимназия. През Балканската война Караджов е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. От 1913 година е учител в Горна Джумая. През Първата световна война е началник на разузнавателна чета. След войната до 1930 година отново преподава пеене в Горна Джумая. Включва се във въстановената от Тодор Александров ВМРО и е пунктов началник на организацията в Горна Джумая. Михаил Монев и Иван Караджов изграждат и осигуряват куриерски връзки, набавят оръжие и екипират въоръжени чети за акции във Вардарска Македония. Караджов участва в потушаването на Септемврийското въстание в Пиринска Македония през 1923 година. През юли 1928 година на Седмия конгрес на ВМРО е избран за член на ЦК заедно с Иван Михайлов и Страхил Развигоров. При разцеплението след убийството на Александър Протогеров е на страната на крилото на Иван Михайлов. Пенсионира се и спира да преподава през 1930 година, а година след това отказва поста си във ЦК на ВМРО по здравословни причини.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Мај 26, 2011, 09:19:29
25 май

1875 година в Кукуш е роден българският офицер и революционер полковник Петър Дървингов. През есента на 1892 г. постъпва във Военното училище в София. Петър Дървингов влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет. По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 година е член на въстаническия щаб и ръководи чета. През Илинденското въстание от 1903 година Дървингов е военен организатор на четите на Вътрешната организация. Като войвода на чета в Серски революционен окръг води боеве в Мелнишко. Взема участие в Балканската война, като е назначен за началник-щаб на Македоно-одринското опълчение. През Първата световна война е началник щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия. На 4 ноември 1918 година Дървингов преминава в запаса и се занимава с научна и обществена дейност.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Мај 26, 2011, 09:38:00
26 май

се навършват 94 години от смъртта на командира на 9-ти пехотен Пловдивски на нейно Царско Величество княгиня Клементина полк полковник Борис Дрангов, близо до кота 1050 в завоя на река Черна. Роден на 15 март 1872 година в Скопие. През 1891 година е приет във Военното училище в София. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) Дрангов напуска военната служба и заминава за Македония заедно с други офицери, където събира чета от 120 души, която се подвизава в планината Плавица, Кратовско. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател по тактика във Военното училище в София. През Балканската война е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. Участва в боевете при Гечкинли, Чаталджа, Одрин, Селиолу, Ескиполос и Петра. През Междусъюзническата война се сражава със сърбите при връх Бубляк. През Първата световна война, като командир на Пети македонски полк, от дивизията, която е съставена почти изцяло от необучени българи от Македония, Дрангов успява за кратко време да го подготви и да направи от него напълно боеспособна бойна единица. Участва в боевете при Калиманци, Кочани и Щип. На 25 ноември 1915 г. с нощна атака под неговото ръководство е превзето село Градец. На 18 март 1917 г. поема командването на 9-ти пехотен пловдивски полк от 2-ра пехотна дивизия. Отбранява участъка от кота 1020 до завоя на река Черна (Южния фронт). На 26 май 1917 при артилерийски обстрел, подполковник Дрангов е тежко ранен и по-късно вечерта умира от раните си. Погребан е в двора на църквата „Свети Димитър“ в Скопие, но по-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище. ен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката. Автор е на книгата "Помни войната", която се превръща в нещо като Библия за българските офицери.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 07, 2011, 08:38:38
7 юни

1877 година в Ореовец е роден революционерът и войвова на ВМОРО Петър Ацев. Завършва VI гимназиален клас в София. От 1897 до 1901 година е учител в Прилеп, Крушево и други селища в Македония. Заедно с братята си Мирче и Георги се включва във революционната дейност на ВМОРО. В началото на 1902 година става нелегален, а от май е околийски войвода в Прилепско. След края на Илинденско-Преображенското въстание е избран за нелегален член на окръжния комитет. Ацев води редица сражения с османски части и чети на сръбската и гръцката пропаганда в Македония. През 1907 година участва в битката на Ножот заедно с войводите Тане Николов, Иван Наумов, Михаил Чаков, Христо Цветков и Мирчо Найдов. На Кюстендилския конгрес от 1908 година Петър Ацев е избран за допълнителен член на ЦК на ВМОРО. След Младотурската революция 1908 година излиза от нелегалност и се установява да живее в Прилеп. Две години по-късно е арестуван и 15 месеца е разкарван из различни затвори в Македония и Мала Азия. Освободен е през средата на 1911 година и се установява в Пловдив, България. Участва като доброволец в Балканската война, след това и в Първата световна война. Петър Ацев участва във Временното представителство на бившата ВМОРО, а по-късно е член на Илинденската организация.
Умира през 1939 година в Пловдив.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 08, 2011, 05:44:34
8 юни

1946 година загива революционерът от ВМРО Кирил Дрангов-син на полк. Борис Дрангов. Кирил Дрангов е роден на 15 юли 1901 година в Лом. Като ученик е доброволец в Първата световна война, в която загива баща му. Завършва Първа мъжка гимназия в София. Влиза в редовете на ВМРО и е сред основателите на студентското дружество „Вардар“. Във ВМРО Дрангов става един от най-приближените на Иван Михайлов дейци. След убийството на Тодор Александров участва в разгрома на левицата в така наречените Горноджумайските събития през септември 1924 година. На Шестия конгрес на организацията е избран за пунктов началник на София. Дрангов се занимава с международните контакти на организацията и в подготовката на много от терористичните актове. След освобождението на по-голямата част от Вардарска Македония през април 1941 година Дрангов се установява със семейството си в родния град на баща му Скопие и упражнява адвокатската си професия. В началото на септември 1944 година при оттеглянето на българските войски от Вардарска Македония се завръща в София. След Деветосептемврийския преврат Кирил Дрангов се укрива в София, издирван от новата власт, която се разправя с членовете на ВМРО. Но през юни 1946 година къщата на Дрангов е обкръжена, и за да не бъде арестуван, той се самоубива. Преди да умре, успява да убие шестима от 14-те агенти, които са изпратени за него.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 11, 2011, 11:10:06
11 юни

1878 година в Охрид е родена Янка Каневчена - българска революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Влиза във ВМОРО и участва в революционната женска група на учителката Славка Чакърова-Пушкарова от Струга, заедно с Люба Кюпева от Велес и Амалия Примджанова, по-късно съпруга на Климент Шапкарев. Тя е любима на Гоце Делчев, като след смъртта му се жени за Михаил Герджиков.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 13, 2011, 11:25:43
12 юни

1872 година в Либяхово е роден Борис Сарафов - български офицер, ръководител на Върховния македоно-одрински комитет и ВМОРО. Завършва Солунската българска мъжка гимназия в 1890 година, където участва в революционни кръжоци. След това завършва Военното училище в София. На 2 август 1893 година Сарафов е произведен в подпоручик и служи в 15-ти ломски полк в Белоградчик, където привлича съмишленици за подпомагане революционното дело в Македония. През 1895 година Борис Сарафов е войвода на чета в Четническата акция на Македонския комитет. На VI-тия конгрес на македонските братства в България от месец май 1899 година Борис Сарафов е избран за председател на Върховния комитет. По време на Илинденско-Преображенското въстание, Сарафов сформира чета от 40 български военни и навлиза в Македония на 26 януари 1903 година. Пренасят и 150 килограма динамит, които са разпределени по райони, а самият Сарафов се насочва към Костурско. След разцеплението във ВМОРО, на Борис Сарафов е издадена смъртна присъда, подписана от Яне Сандански, Чудомир Кантарджиев, Георги Скрижовски и Александър Буйнов. Убит е на 10 декември 1907 година в София от Тодор Паница. Заедно с него е убит и Иван Гарванов.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: MacedonBG на Јуни 13, 2011, 04:11:28
(http://img268.imageshack.us/img268/9268/gocedelchev2011.jpg) Честваме Св. Дух - Ден на падналите за свободата на Македония Днес честваме християнския празник Св. Дух. Това е и денят на падналите за свободата на Македония. Поклон пред делото на героите!

Св. Дух тази година се чества дни след последните избори в днешната република Македония. Избори, които отново не донесоха промяна. Избори, които само потвърдиха историческата гавра с името ВМРО. С това име днес в Скопие се кичат узурпаторите на една красива идея от времето на създаването на младата република. Идеята за връщане към историческите корени на македонския народ.

Уви, тази идея не успя да вземе надмощие в новата държава. Българите от двете страни на границата и днес се гледат с подозрение, смеят се един на друг, дори се мразят. А онези, които се бореха за обратното, години наред бяха изтласквани от политическия процес в Скопие.

Народът в България и Македония продължава да е разделен. И днес, на Св. Дух, именно това е мисълта, с която трябва да си припомним за жертвата на падналите. Мисълта, че тяхната гибел може да се окаже напразна.

Това е и тревогата в днешния ни ден. Тревога, която ни кара да работим не просто в името на българщината, а в името на справедливостта и истината. http://vmro.bg (http://vmro.bg)
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 17, 2011, 07:43:10
17 юни

1903 година в сражение с турците, край село Неманци, Кукушко, загива Милан Делчев, брат на Гоце Делчев, български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Милан Делчев е роден през 1883 година в Кукуш, тогава в Османската империя. Трети по големина син е на Никола Делчев и Султана Делчева, а негови братя са Гоце, Димитър и Христо Делчеви. Милан Делчев става четник при войводата Кръстьо Асенов през 1901 година. На 12 юни 1903 година, по време на Илинденско-Преображенското въстание, турците обграждат четата край Неманци, където в сражението Милан Делчев пада убит.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 17, 2011, 07:49:04
17 юни

1929 година геройски загива войводата Йосиф Танаров, известен като Йосиф Киров или Йосиф Героят- български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация. На 17 юни четата на Йосиф Киров е открита от сръбска жандармерия при Висока чука над Дойранското езеро. Деветимата обсадени четници оказват няколкочасова съпротива, след което пробиват блокадата. Загиват Йосиф Киров заедно с двама четници. Сръбската жандармерия дава 13 убити, начело с началника капитан Желкович. Йосиф Киров е роден в кукушкото село Врагитурци (днес Сотируда, Гърция) в българско семейство с революционни традиции - баща му и чичо му са близки съратници на Гоце Делчев. След като по-голямата част от Македония отново остава под чужда окупация след края на Първата световна война Йосиф Киров минава в нелегалност в 1922 година и става войвода на чета в Струмишко.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 18, 2011, 04:37:43
18 юни

1913 година умира един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Христо Батанджиев. Роден е в град Гумендже (дн. Гърция). През 1888-1911 година е учител в Солунската българска мъжка гимназия и секретар на българската митрополия в Солун. През октомври 1893 година е един от шестимата основатели на революционния комитет в Солун, поставил началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След Младотурската революция през 1908 година се включва активно в Съюза на българските конституционни клубове в Македония. През юни 1913 година, след избухването на Междусъюзническата война е арестуван от гръцките власти и заедно с много други българи от Солун е натоварен на кораб с цел да бъде интерниран на остров Трикери. По пътя обаче, заедно с българския архимандрит Евлогий Батанджиев е хвърлен в Егейско море.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 18, 2011, 05:49:39
18 юни

1879 година в Стара Загора е роден Константин Антонов Иванов, известен като Сеченката, както и с името Вълчо Антонов. Той е български революционер, войвода на ВМОРО, член на Одринския окръжен революционен комитет на ВМОРО. През 1901 и 1902 г. е ръководител на пограничния пункт на ВМОРО в Чепеларе. Там приема името Вълчо, в памет на убития предишен ръководител на пункта Вълчо Сарафов, братовчед на Борис Сарафов. На Пловдивския конгрес на Одринския революционен окръг през 1902 г. е избран за подвижен член на ООРК и е назначен за ръководител на Западнотракийския район. През август същата година в Хасково сформира чета в която са включени Тане Николов, Димитър Запрянов, Стефан Чолаков, дядо Петър и други новопокръстени членове на ВМОРО и влиза в Тракия. В началото на 1905 заминава със съпругата си, дейната сътрудничка на организацията Тота Дончева - Антонова за Скопие, където под прикритието на шивашка дейност основават социалистическа група. Разкрити са от властите и изгонени от границите на империята. По време на Балканските войни е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Умира на 23 октомври 1932 година в Стара Загора.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 18, 2011, 05:52:16
18 юни

1890 година е изпратена нота до Високата порта за назначаване на трима български владици в Македония (Скопие, Велес и Охрид) и за признаване на княза, подкрепена от Великобритания, Германия и Австро-Унгария (против са Русия, Гърция, Сърбия и Патриаршията). България спира плащанията по румелийския данък и изплащането на жп линията Русе-Варна. Султанът удовлетворява нотата на 14 юли същата година, като издава берати за български владици в Охрид (митрополит Синесий) и Скопие (митрополит Теодосий) и разрешава на Екзархията да издава в Цариград свой официален орган на български език - вестник "Новини", чийто първи брой излиза на 27 септември.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 18, 2011, 05:55:17
18 юни

1913 година  по време на Междусъюзническата война, сръбските власти в Ресен арестуват, измъчват и интернират 496 български първенци от града и региона. 37 от тях са зверски убити. В Крушево сръбските власти арестуват 126 видни българи – учители, свещеници, участници в национално-освободителните и църковните борби и ги подлагат на зверски мъчения. В краката на арестуваните е хвърлена отрязаната глава на четника Иван Котев. Сръбските власти убиват жестоко свещеник Иван Аврамов и шестима младежи, набедени за комити, в прословутия дом за мъчения на българите във Велес - “Черната къща”.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 19, 2011, 02:50:01
19 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война, в сражения срещу сръбските войски, загиват опълченците от 10-та Прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение – редниците Янко Георгиев от Страшимирово, Варненско, Милан Говедаров от Прилеп, Тройко Донев от Ново село, Щипско, Атанас Дунев от Али-Кочу, Пещерско, Димо Топалов от село Ванчица, Одринско.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 19, 2011, 03:20:14
19 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война, е убит архимандрит Евлогий Светиев, председател на българската църковна община в Солун и управляващ Солунската епархия. На път с кораб за остров Трикери архимандрит Евлогий, заедно с други българи - пленници на гърците, са хвърлени в Егейско море. Очевидци разказват: “На следната сутрин всички арестувани българи бяха събрани заедно. Повикаха Неболиев, съблякоха го и му взеха 850 франка. Останалите също бяха ограбени. Всички пленници бяха качени на кораба - Неболиев и Янков - последни. Същия ден привечер протосингелът на Солунската митрополия архимандрит Евлогий бе доведен заедно с неговия дякон Васил Константинов, докато Георги Дерменджиев, първият викарен епископ на митрополията, и секретарят Христо Батанджиев, бяха качени на друг кораб. Преди пладне на 19 юни няколко гърци от Солун се качиха на кораба, започнаха да се гаврят със затворниците, като им нанесоха побои. Архимандритът бе малтретиран по най-безсрамен начин. Корабът отплува в два и половина часа следобед. Архимандритът бе хвърлен в морето близо до нос Кара-Бурун. Дадени бяха по него три изстрела и той потъна. Неболиев, Янков и Никола Илиев бяха екзекутирани по същия начин". Христо Иванов Батанджиев е именит български революционер, деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско. Роден е в град Гумендже, днес Гумениса, Гърция. През 1888-1911 г. е учител в Солунската българска мъжка гимназия и секретар на българската митрополия в Солун. През октомври 1893 г. е един от шестимата основатели на революционния комитет в Солун, поставил началото на ВМОРО. През юни 1913 г., след избухването на Междусъюзническата война е арестуван от гръцките власти и заедно с много други българи от Солун, е натоварен на кораб с цел да бъде интерниран на остров Трикери. По пътя е хвърлен в Егейско море.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 20, 2011, 08:04:20
20 юни

1862 година е роден Марко Лерински (Георги Иванов) - деец на македоно-одринското революционно движение. Известен още с прякорите: Георги Геройски, Марко Лерински. Марко войвода е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Георги Иванов е роден на 20 юни 1862 г. в Котел. През 1883 г. постъпва на военна служба в Княжество България. Взима участие в Сръбско-българската война и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин. През 1895 г. Георги Иванов напуска службата, влиза в редовете на Върховния Македоно-одрински комитет и взима участие в четническата акция от 1895 г. След неуспеха на акцията, се връща в армията като подофицер. През 1900 г. се свързва с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в Леринско, където получава псевдонима Марко. Благодарение на военната му подготовка и на организационните способности на Марко войвода, четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация. Марко войвода загива на 13 юни 1902 г., след предателство на местни гъркомани в леринското село Пътеле (днес Агиос Панталеймонас, Гърция).
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 20, 2011, 08:12:57
20 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война, в сражения срещу сръбските войски, загиват опълченците от 3-та Солунска дружина на Македоно-одринското опълчение: Младши подофицерите Никола Устинов от Щип, Никола Атанасов от Берово, Малешевско, Илия Коцев от Ерджели, Щипско, редниците Иван Лазаров от Паликура, Кавадарско, Илия Данов от щип, Харалан Наков от Отосково, Гевгелийско, Младен Танев от Черници, Кукушко, Миле Танев от Гърбешок, Кукушко, Иван Тодоров от Велес, Иван Трайчев от Трепетанци, Кратовско, Йове Николов от Секулица, Кратовско, Арсо Иванов от Рабово, Дойранско, Стоян Андонов от Щип, Стоян Тодоров от Търновец, Кратовско, Христо Големанов от Кукуш, Ицо Попов от Кукуш, Дино Николов от Кукуш, Моне Христов от Щип, Вано Колев от Владая, Дойранско, Атанас Манолов от Планища, Кукушко, Димитър Христов от Гевгели, Петър Христов от Щип, Мише Митев от Щип, Тома Христов от Патарос, Дойранско, Милан Мицов от Кукуш, Григор Ставрев от Струмица, Трайко Христов от Конате, Солунско, Иванчо Апостолов от Гирлено, Пехченско, Панчо Серафимов от Щип, Петър Саздов от Ерджели, Щипско, Георги Димов от Сърнени, Гевгелийско, Кирил Митов от Владая, Дойранско, Блаже Ефремов от Щип, Туше Гоцев от Кукуш, Ефтим Стоянов от Долни Патос, Демирхисарско, Лазар Илиев от Зарево, Солунско, Мито Коцев от Липовик, Радовишко, Васил Панев от Дойран, Петър Стайков от Горно Броди, Серско, Петър Иванов от Белотинци, Белоградчишко, Васил Ангелов от Падеж, Горноджумайско, Георги Манев от Струмица, Моне Георгиев Щипски от Щип и Лите Трайков от Бориолу.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 20, 2011, 08:15:31
20 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война, Македоно-одринското опълчение започва тридневни боеве със сръбските войски за височините край село Пашаджиково, Македония. В Охрид и в Охридска околия, сръбските окупационни власти избиват 226 души сред първенците, учителите и свещениците на българското население. 12 души, упорити българи, са разстреляни във варниците на село Велгощи, Охридско.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 21, 2011, 07:29:35
21 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война, сръбските окупационни власти избиват 308 първи граждани от Тетово и Тетовския район, обхващащ общините – Тетово, Първениш, Лешок, Селце, Седларево, Жилино, Долен Палчик, Челопек и Сенокос. Първи полски артилерийски полк води сражения със сърбите при Голаш и Ново корито.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 21, 2011, 07:30:57
21 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война, след тридневни боеве в периода 19 – 21 юни, гръцката армия превзема и изгаря до основи Кукуш. На 23 юни гърците овладяват Дойран, на 26 юни – Кавала, на 28 юни – Сяр. Гръцките войски изгарят 12 000 български книги от библиотеката на Солунската мъжка гимназия. Гръцки войски изгарят и село Склара, Солунско. Оцелелите български семейства са принудени да се откупуват. Осемнадесетгодишната девойка Мария Андонова Панчева, току-що завършила гимназия, не се предала на похитителите. Тя им предложила пари, за да я оставят на мира. Войниците получили 60 турски лири, обаче, когато след това все пак се опитали да я изнасилят, тя отчаяно се съпротивлявала и викала: „По-скоро съм готова да умра като честен човек". Мария била убита с щикове. След боевете от 9 до 11 юли, гръцката армия минава Кресненското дефиле, но е отблъсната при Симитли (12 - 14 юли). На 6 юли гърците окупират Неврокоп, на 10 юли Банско и Разлог, на 12 юли – Ксанти и Дедеагач, а на 14 юли – Гюмюрджина.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 22, 2011, 07:55:30
22 юни

1878 година се провежда четвъртото заседание на Берлинския конгрес. Английският делегат граф Солзбъри прочита английското предложение, което предвижда разкъсване на Санстефанска България. Северна България със Софийски окръг образува васално на султана Княжество. Южна България, преименувана на Източна Румелия, става автономна област под върховенството на султана. Македония се връща на Османската империя.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 22, 2011, 07:58:29
22 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война, в сражения срещу сръбските войски, загиват опълченците от Първа Дебърска дружина на Македоно-одринското опълчение: редниците Симеон Кузманов, Ново Теофилов и Спас Новов от Ябланица, Дебърско, Ефрем Начов от Селце, Дебърско, Йосиф Христов от Галичник, Дебърско, Данаил Димитров от Тресанче, Дебърско, Марко Спасов от Неуези, Дебърско.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: disidente на Јуни 23, 2011, 10:17:22
23 юни

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-01-12&article=170260

При Дойран два наши полка отблъскват шест вражески дивизии
Полк. Каварналиев бие сам гърците
Офицерът умира на бойното поле, произвеждат го посмъртно генерал

Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ
Историята на всеки народ е низ от възходи и падения. Нашата също не прави изключение. Но историците предпочитат да изследват периодите на възходи - и по-полезно е за патриотичното възпитание на подрастващото поколение, а и на самия учен му е по-приятно да пише за победи.
Това е и причината да се забравят много събития в по-старата, а и в по-новата ни история. Което е грешка поне по две причини. Първата е, че обществената функция на историята е да бъде "учителка за живота". И всяко поколение трябва да знае както причините за успеха на един народ в определен момент, така и причините за неуспеха му в друг период. Второ, дори във времена на неуспехи и поражения има блестящи примери на смелост, храброст, себеотрицание и жертвоготовност пред олтара на отечеството.
Едно от позабравените събития в най-новата ни история е т. нар. Междусъюзническа война, а сред забравените ни герои от нея е полковник Константин Каварналиев.
Константин Великов Каварналиев е роден в Шумен на 15 февруари 1866 г. Завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като юнкер и се отличава в сраженията при Сливница, Цариброд и Пирот. След войната завършва Военната академия в Белгия. Специализира и в Италия. По време на Балканската война през 1912-1913 г. е началник-щаб на V пехотна Дунавска дивизия.
След избухването на Междусъюзническата война през 1913 г. е назначен за командир на 3-а бригада от Трета пехотна Балканска дивизия.
Положението на българските войски в Македония е тежко. Те покриват фронт от Егейско море до Куманово. Гръцката армия предприема настъпление срещу тях в три направления: по долината на Места в направление Драма-Неврокоп-Банско-Разлог; по долината на Струма-Серес-Петрич-Кресна-Горна Джумая-София; по направлението Солун-Кукуш-Дойран-Валандово-долината на Вардар. Трябва да признаем, че гърците имат успех, и в първите дни на юли авангардите им достигат Разлог и Горна Джумая.
За съединяването на сръбската и гръцката армия - което би поставило България в крайна опасност - особено важно за Гърция е направлението Кукуш-Дойран-Валандово, пазещо долината на Вардар. Двете вражески армии дотогава нямат връзка.
Българският гарнизон в Солун е символичен - една рота. И след епична борба е съкрушен от гръцките сили. Шест дивизии, командвани лично от крал Константинос I, атакуват Кукуш, отбраняван от два български полка. Те се сражават три дни, давайки възможност на населението да се изтегли без жертви към Стара България. Гърците губят 10 000 убити (в цялата Балканска война са само 6000 убити!). Без да позволят да бъдат обкръжени, нашите полкове се изтеглят на север. Кукуш е изгорен до основи и гръцката армия се устремява към Дойран. Полковник Каварналиев разполага само с два полка - 32-ри и 42-ри, които на всичкото отгоре са непълни и имат общо едва 3000 бойци. Гърците атакуват с 42 000 бойци. Един срещу четиринадесет.
Боят пламва със страшна сила на 18 юни 1913 г. Българските войници се сражават като лъвове. Резерви и поддръжки от тила не идват. На 22 юни полковник Каварналиев изпраща в тила адютанта си поручик Дуров с думите: "Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!" Дуров среща много български войници. Но те също се сражават отчаяно - при Злетово, Щип, Занога, Кресна, Предела, Пехчево, Берово, Криволак, Калиманци. И на 23 юни полк. Каварналиев хвърля в боя единствения резерв - себе си. Напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Противникът е отбит, позицията удържана, гърците се отказват от настъпление към България. По време на сражението полковник Каварналиев е ранен в крака. Раната изглежда лека и той не напуска бойното поле, но се оказва, че куршумът е пронизал важна артерия. Храбрият пълководец умира няколко часа по-късно от загуба на кръв.
Произведен е посмъртно в генерал-майор.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 23, 2011, 04:55:28
23 юни

1840 година в Крушово е роден Стоян Везников. Четник в Ботевата чета (1876). По време на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878) е главен помощник на М. А. Хитрово при формирането на българските чети.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 23, 2011, 04:59:36
23 юни

1913 година Сърбия обявява война на България. Същия ден сръбските окупационни власти събират в двора на църквата “Св. Димитър” в Скопие 300 души български първенци и свещеници и след отказа им да подпишат документ, че са сърби, са зверски пребити и измъчвани. Някои от тях са насечени на парчета, а други са хвърлени във Вардар.

Първи полски артилерийски полк води сражения със сърбите при Царица, Кървав камък и Панчев гроб, Македония.

Първи конен полк води сражения със сръбската кавалерия при Букова глава, Македония.

Части на Пета армия отхвърлят проникналите на българска територия сръбски войски в района на връх Голеш.

Сръбските власти арестуват и подлагат на мъчения 600 първи българи в Битоля.

Сръбските власти изгарят 6300 български книги от Прилепската училищна библиотека. По същото време са изгорени Галичката библиотека от 2000 български книги и Дебърската библиотека от 1300 книги.

Сръбските власти арестуват и подлагат на мъчения 350 граждани на Ресен и селяни от региона. Арестувани са всички първенци на града. Затворът се помещавал в избата на окръжното управление и през решетките на прозорците арестуваните можели да чуят как от балкона заместник-префектът Евто Бекрич държи реч пред една новосформирана банда от власи румънци и гърчеещи се жители. Бекрич заявява на тълпата: „В отсъствието на армията, вие сте упълномощени да действате. Тъй като България е обявила война, действайте както намерите за добре с всеки, който се нарича българин".
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 23, 2011, 05:01:56
23 юни

1913 година в Босилеград сръбска чета залавя и разстрелва щаба на 6-ти конен полк.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 24, 2011, 07:01:59
24 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война Първи конен полк води двудневни сражения със сръбската армия при поста Кебапов, Орловец и Църна трава, Македония. В сражения срещу сръбските войски загиват опълченците от Първа Дебърска дружина на Македоно-одринското опълчение - редниците Велю Димов от Дебър и Марин Костов от Ябланица, Дебърско.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 25, 2011, 12:56:07
25 юни

1905 година в сражение с турския аскер между Куклица и Пендек на връх Видин, заедно с 13 четници, загива войводата Атанас Димитров – Бабата (1875 - 1905). Войводата на ВМОРО е роден в село Синитево, Пазарджишко. През 1901 година е помощник-войвода в Тиквешката чета, по-късно става и самостоятелен войвода. Участва в Аферата "Мис Стоун" заедно с Христо Чернопеев, Яне Сандански, Сава Михайлов, Кръстьо Асенов и Андон Кьосето. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) с четата си действа в Кратовско.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 25, 2011, 12:58:49
25 юни

1906 година в местността “Куртев камък” в сръбска засада загива околийският войвода на Прилепско Георги Ацев (1883 - 1906), дългогодишен деятел на ВМРО, воювал срещу турския аскер, сръбските и гръцките чети. Георги Ацев е роден през май 1883 година в прилепското село Ореовец, тогава в Османската империя. Завършва българското педагогическо училище в Скопие и учителства в Тиквешко. Присъединява се към ВМОРО след Илинденско-Преображенското въстание, в което братята му Мирче и Петър са войводи. Първоначално от зимата на 1904 година е четник при брат си Петър, а от 1905 година е войвода на собствена чета. Ацев води редица сражения с османски части и чети на сръбската и гръцката пропаганда в Македония. През септември 1905 година при село Полог разбива андартска чета от 10 критяни и 15 милиционери от близките гъркомански села, вероятно тази на Маринос Либеропулос. През лятото на 1906 година е предаден при изпълнението на наказателна акция в село Крапа и четата му е нападната от сърбоманската чета на Григор Соколов - Ляме. При престрелка със сръбски чети в местността Куртов камък в планината Даутица е ранен и за да не бъде заловен жив се самоубива.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 25, 2011, 01:04:41
25 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война в сражения срещу сръбските войски, загиват опълченците от 6-та Охридска дружина на Македоно-одринското опълчение: Фелдфебел Георги Стефанов и ефрейтор Ангел Талев от Крушево, редниците Димче Йорданов, Здраве Георгиев, Йордан Иванов, Иван Кръстев,Иван Димитров, Илия Котев, Иван Пулев, Михаил Танев, Никола Костов, Петър Лешков,Стефан Янакиев, Спас Георгиев, Спасе Житошанчето от Крушево, Иван Георгиев, Мито Христоманов, Наке Андонов, Пандо Григоров от Струмица, Диме Георгиев и Дончо Спасов от Кашино, Битолско, Стоян Секулов, Секула Георгиев, Лазар Николов от Ракитница, Крушевско, Стоян михайлов и Сокол Стоянов от Брезово, Крушевско, Стефан Цветков от Корнца, Крушевско, Спас Богданов от Света, Крушевско, Наум Николов, Александър Николов, Кирко Атанасов и Киро Петров от Цер, Кичевско, Никола Чобанов от Горно Илино, Крушевско, Никола Стоянов и Коста Кръстев от Долни дивяци, Крушевско, Мито Велянов от Сопотница, Битолско, Миле Донев от Вардин, Крушевско, Кръсто Мицов от Върбяни, Прилепско, Йордан Китанов от Обрежани, Прилепско, Йордан Илиев от Закла, Крушевско, Иван Николов и Алекси Илиев от Горни Дивяци, Крушевско, Здраве Велев от Вогяни, Крушевско, Георги Наумов от Отчути, Костурско, Васил Богоев от Селце, Прилепско, Веле Настев от Брезово, Крушевско, Богой Нешков от Крушица, Кичевско, Богдан Траянов от Радево, Крушевско, Атанас Петков от Селце, Крушевско, Атанас Гугулянов от Валандово.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 25, 2011, 01:07:12
25 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война повече от 130 първи граждани на Куманово са пребити, изтезавани, а голяма част от тях впоследствие - убити от сръбските окупационни власти, установени в града. Нишавският епископ Иларион, временно управляващ Дебърската епархия е хвърлен в затвора от сръбските власти, заради нежеланието си да премине към Сръбската православна църква.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 25, 2011, 01:10:09
25 юни

1933 година е организирана полицейска блокада на София за изземване на оръжието от ВМРО. Вътрешната македонска революционна организация е националнореволюционна организация на македонските българи, създадена през есента на 1919 г. от Тодор Александров, Петър Чаулев и ген. Александър Протогеров. Ръководителите й са привърженици на идеята за присъединяване на Вардарска и Беломорска Македония към България, но поради нейното поражение в Първата световна война, приемат идеята на Вътрешната македонска революционна организация за автономия на Македония.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 25, 2011, 01:30:38
25 юни

1912 година, ВМОРО извършва атентат в Кочани, при който са убити 9 човека. Последвалите репресии на турската власт (40 убити и 250 ранени) стават повод за избухването на Балканската война на 26 септември същата година.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: Стариот на Јуни 25, 2011, 08:29:27
25 юни

На днешният ден преди 20 години беше сложен край на мракобесната Социалистическа федеративна република Югославия. Двете най-мощни икономически и най-свободолюбиви държави Словения и Хърватско пречупиха оковите на Белград. По-късно се отдели и Македония, но за съжаление тя все още се намира в просръбска орбита...

(http://img24.imageshack.us/img24/2549/yuflag.jpg)
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 26, 2011, 11:36:08
26 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война сръбски жандарми убиват зверски йеромонах Софроний, игумен на манастира “Света Богородица Пречиста” в Кичево и йеромонах Теофан. Убити са още 15 от първите българи в Кичево. Арестувани и измъчвани са 106 души. Сръбски части изгарят село Патрик, Щипско, заедно с жителите и добитъка му. В скопската църква “Св. Богородица” се провежда съвместна служба на български и сръбски свещеници, които трябва "да благодарят на Бога за това, че ги е обединил в една-единствена нация и в една-единствена църква". Сръбски власти арестуват 40 първи граждани и учители в Гостивар. Арестуваните са измъчвани зверски. Пребити до смърт са свещеник Неофит Попвладимиров от село Еловци, както и йеромонах Мартирий, игумен на Лешокския манастир. В селата от околията с щикове са избити повече от 320 души.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 26, 2011, 11:37:47
26 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война в сражения срещу сръбски войски, загиват опълченците от 7-ма Кумановска дружина на Македоно-одринското опълчение: Редниците Георги Андово от Бели, Кочанско, Панайот Делев от Сосоке, Дебърско, Атанас Христов и Коле Митов от Лерин, Доце Трайков от Пчиня, Кумановско, Петър Иванов Чушлев от Щип, Цоню Петров от Унанци, Щипско, Коле Иванов от Умиено, Пехчевско, Младен Петрушев от Горно Коняри, Кумановско, Павле Петров от Кочани, Евтим Георгиев от Берово, Кръстю Иванов от Плевня, Драмско, Александър Кръстев от Крива Паланка, Ставри Настев от Босено, Ресенско, Иван Димитров от Яребовец, Ресенско,Иван Константинов от Енидже Вардар, Петър Цветков от Ючуп, Паланечко, Стоимен Лазов от Шипковица, Радовишко, Никола Иванов от Любанци, Скопско, Илия Бояджиев от Берковица, Кралю Стефков и Цветко Димитров от Побожи, Скопско, Георги Петров от София, Иван Ангелов от Търлис, Неврокопско, Петър Илиев и Димитър Николов от Дукат, Скопско, Хараламби Пазов от Прилеп, Йордан Атанасов от Малешево, Петко Георгиев от Дедеагач, Филип Манчов от Св. Никола, Щипско, Петър Иванов Гушлев от Ново село, Щипско, Христо Касъмов от Кюстендил и Георги Котев от Скринско, Кюстендилско. Заедно с тях загива и редник Иван Стоянов от Булгуркьой, Кешанско, от 11-та Серска дружина.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 26, 2011, 04:56:34
26 юни

1913 година е убит българският учител и просветен деец Кочо Мавродиев. Роден е в село Гайтаниново, Неврокопско. Произхожда от родолюбиво учителско семейство. Получава специална учителска подготовка в педагогическото училище в София. През 1882 година Мавродиев е сред първите трима български учители в Македония, които получават учителска правоспособност от турската държавна комисия по просвета в град Солун. През същата година е назначен за главен учител в българското училище в град Петрич, а по-късно и за околийски училищен инспектор. По негова инициатива през учебната 1886-1887 година училището прераства в класно. Допринася за откриването на много български училища в Петричкия край и създаването на девическо училище в града през 1885 година. Активно участва в църковно-националните борби в град Петрич и района. Основа църковен хор и организира първото честване на Деня на славянските просветители в града през 1889 година. Негови нововъведения са учебната екскурзия, наблюдението, природният кът в училище и училищните празници. През учебната 1897-1898 година Кочо Мавродиев е назначен за главен учител в град Валовища, където също развива богата родолюбива дейност. Многократно е преследван от гръцкото духовенство и османските власти. През Балканската война е назначен за кмет на град Сяр. Убит е по жесток начин от гръцки войници при завземането на града през Междусъюзническата война през 1913 година.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 28, 2011, 07:29:33
28 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война повече от 420 души от Щип и Щипска околия са избити от сръбската армия и сръбските чети. По повод на рождения ден на крал Петър, всички задържани българи в Крушово били доведени в залата на общината. Помощник-префектът им обещал амнистия, ако се съгласят да се признаят за сърби. Двама от доведените отговорили от името на всички останали, че единствено като българи биха могли да бъдат лоялни поданици на Сърбия и полезни за държавата. Веднага ги отвели обратно в затвора, където останали в продължение на още един месец.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 28, 2011, 07:31:03
28 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война в сражения срещу сръбските войски, загиват опълченците от 2-ра Скопска дружина на Македоно-одринското опълчение: Редниците Васил Апостолов от Цървария, Паланешко, Вешо Несторов от Тресавче, Дебърско, Марин Бърджев от Разград, Гаврил Младенов от Любанци, Скопско, Георги Апостолов от Бели Кочанско, Георги Карев от Ястремник, Кочанско, Мито Христов Филипов от Лешок, Тетовско, Серги Павлов Петров от Билиндас, Гостиварско, Филип Григоров Матов от Левуново, Гостиварско, Зако Томов от Тетово, Атанас Спасов от Милутинци, Паланешко, Санде Стоянов от Винци, Кумановско, Стефан Трайчев Китанов от Винци, Кумановско, Александър Попкиров от Бели, Кочанско, Тодор Митев от Устри дол, Кечанско.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 28, 2011, 07:33:17
28 юни

1913 година Български офицери, попаднали в плен край Босилеград, са избити по изричната заповед на сръбския капитан Aрсениевич.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 28, 2011, 07:35:51
28 юни

1914 година сръбският националист Гаврило Принцип убива в Сараево престолонаследника на Австро-Унгария Франц-Фердинанд, което става повод за серия от събития, довели до началото на Първата световна война. През 1878 г. Австро-унгарската империя окупира Босна и Херцеговина и през 1908 г. е присъединена. Това предизвиква негодуванието на сърбите. Група босненски анархисти, обединени под името Млада Босна, са въоръжени и поддържани от Църна Рука – силно националистично тайно общество, най-вече от сръбски военни. Въпреки това, младите анархисти били относително неопитни в боравенето с оръжия и успешният завършек на атентата било чиста случайност. В 10.00 часа антуража на Фердинанд напуска военният лагер Филиповец в кордон от 7 автомобила. В 10.15 часа един от похитителите, Недялко Чабронович, хвърля бомба към колата на Фердинанд, но бомбата унищожава следващия автомобил. Похитителят гълта хапче цианид и скача в реката, но не успява нито да се отрови, нито да се удави – изваден е от полицията и е арестуван. Останалите похитители избягват, мислейки, че атентата е успешен. След като произнася реч пред кметството, Фердинанд решава да посети болницата и да види ранените от атентата. Междувременно Гаврило Принцип се намира наблизо, но не знае, че Фердинанд е жив. Вижда автомобилът му, след като шофьорът обърква пътя. Принцип скача от дясната страна на автомобила и изстрелва два куршума – първият уцелва жената на Фердинанд в корема, вторият – самият архидюк. Новината разтърсва цяла Европа. Австро-Унгария обявява война на Сърбия, което поставя началото на Първата световна война.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 28, 2011, 07:40:51
28 юни

1921 година от засада, организирана от автономистите, в София, е застрелян Гьорче Петров. Георги П. Николов - Троячанец е роден през 1864 г. в с. Варош, Прилепско. Деец на македоно-одринското революционно движение. Завършва средното си образование в Пловдив, учителства в различни градове на Македония. Включва се в революционната борба на македонските българи. Участва в Солунския конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Той е един от авторите на новия устав и правилник на организацията, които изработва заедно с Гоце Делчев. От 1897 г. до 1901 г. е един от задграничните представители на ВМОРО в София. Не одобрява преждевременното обявяване на Илинденско-Преображенското въстание, но след избухването му, участва в него с голяма чета. След неуспеха на въстанието продължава активното си участие в дейността на ВМОРО. От 1905 г. до 1908 г. е в състава на Задграничното представителство в София. След Младотурската революция 1908 г. заедно с писателя Антон Страшимиров издават от Солун сп. “Културно единство”. По време на участието на България в Първата световна война известно време е председател на Окръжната постоянна комисия в Битоля, а след това кмет на Драма. След войната участва в създаването и дейността на Временното представителство на обединената бивша ВМРО. Заедно с това заема и длъжността началник на бюрото за заселване на бежанците към Министерството на вътрешните работи.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 29, 2011, 08:53:02
29 юни

1903 година в Странджа в местността Петрова нива се провежда конгресът на Одрински революционен окръг, взел решение за въстание на Преображение. Ръководството на ВМОРО решава вдигането на въстанието с гласовете на 47 делегати от Малкотърновски, Лозенградски, Бунархисарски, Мустафапашански, Дедеагачки, Чокенски и Ахъчелебийски революционен окръг. Конгресът е открит от инспектора на четите Михаил Герджиков. За ръководство са определени Васил Пасков, Велко Друмев и Атанас Разбойников.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јуни 29, 2011, 09:04:32
29 юни
1973 година в Сливен умира Атанас Дачев - български революционер, войвода от ВМОРО. Роден е през 1883 година в Сливен. Завършва училище в родния си град и през 1902 година става член на ВМОРО, като полага клетва пред Кръстю Асенов. Четник е в неговата чета, действаща в Ениджевардарско и Кукушко. По време на Илинденско-Преображенското въстание е във въстаническата болница в село Църварица, Кюстендилско. В периода 1904-1905 година е четник при тиквешкия околийски войвода Петър Самарджиев. След смъртта на Самарджиев през 1906 година остава в Тиквешко и през 1907 е определен за тиквешки войвода. След Хуриета през юли 1908 година участва като войвода на чета в похода на младотурците срещу Цариград през 1909 година заедно с четите на Яне Сандански и Христо Чернопеев. След възстановяване дейността на ВМОРО в края на 1909 година отново е войвода на чета. През 1910 година е войвода във Воденско, а през 1911 – в Гевгелийско. Участва в Балканската и Междусъюзническата война 1912-1913 г. След войните се оттегля от активна дейност. Установява се да живее в родния си град, където умира 29 юни 1973 година
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 01, 2011, 07:46:22
01 юли

1878 година е подписан Берлинският договор. Северна България и Софийско стават васално на султана княжество. Южна България под името Източна Румелия е под юрисдикцията на султана, а Македония, Одринска Тракия и Беломорието са върнати на Османската империя.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 03, 2011, 01:31:31
02 юли

1878 година се създават комитетите “Единство“ за обединение на българските земи и запазване на Македония в границите на българската държава. В Търново комитетът е начело със Стефан Стамболов, в Русе - начело с Иван Вазов, в Пловдив - начело с екзарх Йосиф и др. Създаването на комитетите е стимулирано от разделянето на българските земи с Берлинския договор, подписан ден по-рано от Великите сили. Според него се създават Източна Румелия и Княжество България, а Македония остава в пределите на Османската империя.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 03, 2011, 01:33:36
02 юли

1885 година завършва конгресът, на който 19 македонски дружества избират Централно настоятелство с председател Димитър Ризов и подпредседател Димитър Петков. Димитър Христов Ризов е роден през 1862 г. в Битоля. Той е обществен деец, дипломат, публицист и журналист. Учи в родния си град, а след това в Пловдив. През 1881 г. се завръща в Битоля и е назначен за екзархийски инспектор на българските училища в Македония. През 1884 г. се установява в Пловдив. Там се включва активно в съединисткото движение – избран е за член на Българския таен централен революционен комитет. Участва в осъществяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България от 1885 г. През 1887 г. заминава да следва в Лиеж, Белгия. След завършване на образованието си, заема редица дипломатически постове – търговски консул в Скопие (1897–1899 г.), дипломатически агент в Цариград (1903–1905 г.), Белград (1905–1907 г.), Рим (1908–1915 г.) и Берлин (1915–1918 г.). Развива активна публицистична и журналистическа дейност. Редактор е на в. "Самозащита", "Македонский глас", "Независимост". Публикува материали във в. "Независима България", "Марица", "Балкан" и др. Автор е на спомени и брошури: "Княз Батенберг и Съединението", "Разлагающа се и възрождающа се България", "Етнография на Македония" и други.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 03, 2011, 01:42:17
03 юли

1908 година в Ресенския османски гарнизон в Македония избухва Младотурската революция на комитета "Единение и напредък". На 5 юли младотурците публикуват обръщение към българите в Охридско за съдействие с обещание за равноправие. Дадена е политическа амнистия и са освободени около 1500 българи. Комитетът "Единение и напредък" е организация на младотурците. Основана е през 1889 г. в Цариград. Поставя си за задача събарянето на абсолютистичния режим на султан Абдул Хамид II и заменянето му с конституционно-парламентарен, а във външнополитически план – премахване на зависимостта на Турция от Великите сили и възвръщане на някогашното и величие. От 1907 г. ролята на централно ръководство поема Солунският клон на комитета. Под ръководството на комитета се извършва Младотурската революция 1908 г. След поемането на управлението на страната комитетът се преустройва в политическа партия, която постепенно се преориентира към предишния политически курс на султана както във външнополитически, така и във вътрешнополитически план. Бързо забравя за обещаните права на немюсюлманското население в империята, сред което са и българите от Тракия и Македония. След разгрома на Турция в Първата световна война (1914-1918 г.) комитетът се саморазпуска, но отделни негови дейци продължават участието си в политическия живот на страната. Поради враждебното им отношение към кемалистите през 1926 г. се слага край на тяхната дейност.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 06, 2011, 11:07:56
06 юли

1913 година по време на Междусъюзническата война Гръцката армия окупира Неврокоп. В периода 19 - 21 юни 1913 г., след тридневни боеве, гръцката армия превзема и изгаря до основи Кукуш. На 23 юни гърците овладяват Дойран, на 26 юни - Кавала, на 28 юни - Сяр. След боевете от 9-11 юли гръцката армия минава Кресненското дефиле, но е отблъсната при Симитли (12-14 юли). На 10 юли гърците окупират Банско и Разлог, на 12 юли - Ксанти и Дедеагач, а на 14 юли - Гюмюрджина. Настъплението на гръцките военни части срещу Втора българска армия започва от 19 юни. След ожесточени боеве в районите на Дойран, Калиново, Кукуш и Лехана те успяват да отхвърлят нашите войски от заеманите позиции. Втора армия започва да се оттегля към долината на р. Струма. Командващият армията генерал-лейтенант Н. Иванов решава да прегради двете основни направления Дойран–Струмица и Демирхисар–Петрич. За целта се създават две бойни групи, които заемат за отбрана склоновете на Беласица и южния изход на Рупелското дефиле. След неколкодневни упорити боеве отбраната на Втора армия е пробита и е принудена да се оттегли по южните склонове на Кресненското дефиле.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 07, 2011, 08:09:45
07 срещу 8 юли

1928 година в София е убит генерал-лейтенант Александър Протогеров. Александър Протогеров е роден през 1867 г. в град Охрид. През 1888 г. завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война 1885 г. като юнкер-доброволец се сражава в състава на 7-ми пехотен Преславски полк при Сливница и Пирот. В навечерието на Балканската война 1912 - 1913 г., през септември 1912 г., му е възложена организацията и формирането на Македоно-Одринското опълчение. На 24 септември 1912 г. е назначен за командващ 3-та пехотна Македоно-Одринска бригада (9-та Велешка, 10-та Прилепска, 11-та Серска и 12 –та Лозенградска дружини). Води боеве по направлението Кърджали, Балкан Тореси, Гюмюрджина и Родосто. Действията на бригадата са част от стратегическия план, довел до пленяването на корпуса на Явер паша на 28 ноември 1912 г. в долното течение на река Марица. По време на Междусъюзническата война през юни и юли 1913 г. 3-та Македоно-Одринска бригада воюва срещу сръбските войски в района на Султан тепе и южното от върха. По време на Първата световна война 1915-1918 г. участва в организирането и подготовката на Кадровата дивизия, преименувана по-късно на 11-та пехотна Македонска дивизия. В края на септември 1915 г. е назначен за командир на 3-та бригада. През октомври и ноември 1915 г. бригадата води боеве срещу сърбите и французите при Удово, Уланци, Криволак, Градец и Богданци. През 1916 г. 3-та пехотна бригада от 11-та пехотна Македонска дивизия заема позиции и воюва по протежението на планината Беласица и при селата Горни и Долни Порой. През есента на 1916 г. полковник Александър Протогеров е натоварен с организирането и подготовката на Планинската дивизия. През 1917 г. на полковник Протогеров е възложено потушаването на въстанието на сърбите по долината на река Морава, в тила на Българската армия. През 1917 г. създава и оглавява Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. През 1918 г. на генерал-майор Александър Протогеров е възложена защитата на София при нападения на дезертьори от фронта. Генерал Александър Протогеров организира потушаването на въстанието на войниците, напуснали бойните части, известно като Владайското въстание. За 30-годишната си служба в армията, генерал Протогеров на три пъти преминава в запаса, за да се занимава активно с македонското освободително дело като ръководител и войвода. След демобилизацията на армията през 1918 г. генерал-лейтенант Александър Протогеров напуска окончателно армията и се отдава изцяло на освободителното движение на българите от Македония като член на Върховния комитет на ВМРО. Награждаван е с Военен орден „За Храброст” ІІІ степен 1 и 2 класа., Войнишки кръст – ІІІ степен, „Св. Александър” – ІІІ степен с мечове и „За Военна заслуга” ІІІ степен на военна лента. Носител е на редица съюзнически военни отличия. Произведен е в чин генерал-майор през 1917 г., а в генерал-лейтенант през 1918 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 08, 2011, 08:44:24
8 юли

Св. преподобни Теофил Мироточиви, Македонски † 1548 година

Житие на св. преподобни Теофил Мироточиви
Преподобни Теофил бил родом от с. Зиляхово (по гръцки Зихна), разположено по средата на пътя между градовете Драма и Серес. А всеизвестно е, че до Балканската война, 1912 - 1913 г., всички села около тези градове били населени с българи. Получил добро образование, той обичал да чете Свещеното Писание, житията и творенията на светите отци, на които се стараел да подражава в добродетелите. Заради високите си достойнства той се удостоил със свещенство. Преподобни Теофил силно се привързал към рендинийския епископ Акакий, приятел на цариградския патриарх св. Нифонт. Веднъж епископ Акакий бил изпратен от патриарха в Александрия, за да провери със собствени очи чудесата на александрийския патриарх св. Йоаким. В това пътуване го придружил и преподобни Теофил. За да посрами мохамеданските и еврейските врагове на християнството и за да се потвърдят думите на Евангелието, св. Йоаким с името Христово преместил планината близко до Кайро и изпил пълна чаша с отрова, без да претърпи вреда. Връщайки се от Александрия, епископ Ананий и преподобни Теофил посетили Синайската планина и светия град Йерусалим, където Акакий починал. Като се върнал в Цариград, преподобни Теофил заварил вече новия патриарх Пахомий на мястото на оттеглилия се патриарх св. Нифонт. Заради високото му благочестие и образованост новият патриарх го задържал да изпълнява писмените дела на патриаршията. Но отегчен от доволството на външния живот и от почитта на народа, Теофил напуснал длъжността и се оттеглил в Атонския манастир Ватопед. Там той отдал своя духовен живот под ръководството на намиращия се в манастира епископ и всеки ден извършвал божествена литургия. Подир смъртта на епископа той се поселил в манастира Ивер, гдето му възложили монашеско послушание да преписва книги. Славата за него се разнесла не само по Света гора, но и в далечните околности. Жителите на Солун настойчиво го молели да приеме тяхната архиепископска катедра. По това време патриархът случайно се намирал в Солун. С писмо той повикал Теофила за свиждане. Преподобни Теофил обаче побързал да приеме велика схима, за да няма - според каноните - право да свещенодейства. Така отклонил молбата на солунчани. С благословението на игумена на Иверската обител той си построил малка колиба близо до подвижника Дионисий, с когото започнал да споделя трудовете на строгото отшелничество. Оттук отишъл в гр. Карея при други прославени подвижници, Кирил и Серафим. Най-после се поселил в килията "Св. Василий" заедно с ученика си Исак. Тук неговият изключителен подвиг бил духовният труд или съсредоточаване на ума чрез постоянна сърдечна молитва. По този начин преподобни Теофил стигнал състоянието на апостол Павел: "Вече не аз живея, а Христос живее в мен". Като очистил сърцето си от страсти и лоши помисли, той станал чист съсъд на Светия Дух. Като предузнал своята близка кончина, Теофил написал изповедание на вярата и духовно завещание. След това се простил с всички, приел пречистите Христови Тайни, легнал на одъра си и изрекъл последни слова: "Господи Иисусе Христе, приеми духа ми!" Преподобни Теофил умрял на 8 юли 1548 г. От неговите мощи потекло благовонно миро, затова преподобни Теофил се нарича мироточиви. При тях ставали чудеса на изцерение.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 09, 2011, 09:07:13
9 юли

1860 година вестник “Српски дневник” съобщава, че българите в Охрид ликуват, поради скъсването с Цариградската патриаршия. ”Няма български родолюбец, комуто сърцето да не е затрептяло от радост, като е видял, че българите са се пробудили от дългия и дълбок сън и че искат своя йерархия. В Охрид, старата столица на българските патриарси, българите са били възхитени, като чули за постъпката (Великденските събития) на цариградските си сънародници...", пише вестникът.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 09, 2011, 09:08:16
9 юли

1913 година умира войводата Васил Чекаларов (1874 - 1913). Чекаларов е основен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Костурско. Роден е през 1874 г. в костурското село Смърдеш, тогава в Османската империя (дн. Кристалопиги, Гърция). Работи няколко години в България, сменяйки различни занаяти - обущарство, каменоделство, зидарство. Става член на ВМОРО и през 1901 г. и 1902 г. на два пъти заминава за Гърция и създава канали за закупуване на оръжие от Лариса и Атина. Ръководител на Костурското горско началство заедно с Лазар Поптрайков през юли 1902 г. На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО от април-май 1903 г. е представител на Костурско. По време на Илинденско-преображенското въстание през август 1903 г. е ръководител на организацията в Костурско. След въстанието с Пандо Кляшев минава в Гърция и през Фиуме стига до България. Участва в зимните заседания на ръководството на ВМОРО в София. Делегат е на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 г. По време на Балканската война (1912 - 1913) е начело на чета, действаща в тила на турската армия. През Междусъюзническата война организира голяма чета, която да проникне в Костурско, дълбоко в тила на гръцките части. Убит е в сражение с гръцки войски край село Бел камен (дн. Дросопиги). Главата му е отрязана и разнасяна по улиците на Лерин.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 09, 2011, 09:09:36
9 юли

1934 година в София умира Иван Хаджиниколов (1861 - 1934), един от създателите на ВМОРО. Роден е в Кукуш на 24 декември 1861 г. След идването си в България, се занимава с книжарска и книгоиздателска дейност.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 12, 2011, 10:08:49
12 юли

1859 година Българското население в Кукуш отправя петиция до папата, с която обявява, че се отказва от Цариградската патриаршия поради беззаконията, насилията и безчинствата на своя архипастир - гърка Мелетий. За да запазят вярата си, жителите на Кукуш молят Пий IХ да ги приеме в лоното на католическата църква.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 12, 2011, 10:12:38
12 юли

1872 година в Неврокопското село Либяхово е роден Борис Сарафов. Борис Сарафов е деец на национално-освободителните борби на българите в Македония и Одринско. Брат е на Кръстьо Сарафов. Борис Сарафов завършва Солунската мъжка гимназия (1890) и Военното училище в София (1893). Служи като офицер в Белоградчик. Войвода е на чета в четническата акция на ВМОК (1895). От май 1899 г. до март 1901 г. е председател на ВМОК. Сътрудничи с Гоце Делчев и Гьорче Петров - задгранични представители на ВМОРО в България. Началник е на Главния щаб на въстанието в Битолски революционен окръг по време на Илинденско-Преображенското въстание. През 1903 г.-1904 г. пътува из Европа и популяризира идеите и делото на ВМОРО. Участва в Рилския конгрес (1905) като представител на Битолския революционен окръг. Избран е заедно с Иван Гарванов и Христо Матов в Задграничното представителство на ВМОРО в България. Борис Сарафов е убит заедно с Иван Гарванов от Тодор Паница в София на 28 ноември.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 12, 2011, 10:15:20
12 юли

1922 година в София е основана Македонска католическа благотворителна лига с патронен празник на Петровден и с девиз: "За Бог и Родина".
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 12, 2011, 10:19:16
12 юли

1948 година се провежда 16-тия пленум на ЦК на БРП (к), на който е взето решение да бъде спряна насилствената "македонизация" на населението в Пиринския край. В обстановката, създадена след разправата на Москва с ЮКП, Георги Димитров се отказва от възгледите си от времето на 14-тия пленум (4 януари 1948 г.). Съгласява се, че е допуснато подценяване на "изострянето на класовата борба", че са били грешни постановките за "хармоничното съчетаване" на трите сектора в стопанския живот, че в партията "не е имало яснота" за перспективите и темповете на движението към социализма и това забавило разгрома на опозицията. В резолюцията на пленума са включени изисквания за възпитание на българския народ в "непоколебима вярност" към СССР, за изкореняване на национализма и "великобългарския шовинизъм" и за вслушване в "мъдрите съвети на великия учител" Сталин. Взето е решение за насрочване на партиен конгрес. С оглед на конфликта между Сталин и Тито, пленумът решава да бъде спряна насилствената "македонизация" на Пиринския край, но не ревизира погрешната си теза, че населението там е "македонско", и политиката на даване на "културна автономия" продължава.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 13, 2011, 06:47:50
13 юли

1878 година е подписан Берлинският договор, съгласно който Румъния получава Северна Добруджа, Сърбия - Нишко и Пиротско, а Високата порта си връща Македония и Одринска Тракия. Между Дунав и Стара планина се създава васално Княжество България (63 752 кв. км и 1 740 000 души), а на юг от Балкана - автономна област Източна Румелия (35 901 кв. км и 816 000 души).
Берлинският договор е международен акт, подписан на 13 юли от представители на държавите, участвали в Берлинския конгрес (1878 г.). Главното му предназначение е ревизията на Санстефанския договор (1878 г.). По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава е разпокъсана на няколко части.
1. Териториите между река Дунав и Стара планина заедно с тогавашната Софийска област образуват Княжество България начело с княз, избиран пряко от народа. За да бъде признат за законен български владетел, той трябва да получи съгласието на Великите сили (Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия и Италия) и Османската империя. За управлението на Княжеството се предвижда Органически устав (конституция), изработен от събрание на местни първенци. Срокът на Временното руско управление в България се намалява от 2 години на 9 месеца. Намиращата се в Княжеството османска армия трябва да напусне неговите предели и да се замени с местна народна милиция. Новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължава да и плаща ежегоден данък. За нея остават в сила всички договори, подписани между западните велики сили и Османската империя до избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., и др.
2. Земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област под произволното име Източна Румелия. Управлението и се възлага на генерал-губернатор, назначаван от Високата порта и одобряван също така от Великите сили, участвали в Берлинския конгрес. В негова подкрепа трябва да действа Областно събрание, избирано от населението, живеещо в Областта.
3. Македония и Одринско остават отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана, т. е. за тези две български области не се предвижда каквато и да било промяна в статута им от времето преди Руско-турската освободителна война (1877 г.-1878 г.). Османската империя приема единственото задължение да подготви и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат изравнени правата на християнското население с тези на мохамеданското.
4. Градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставя на Русия. В Берлинския договор са включени и клаузи, отнасящи се до съседните балкански страни. Румъния, Сърбия и Черна гора се признават за независими държави, но се задължават да поемат изплащането на съответната част от държавния дълг на Османската империя.
Големи придобивки с Берлинския договор получава Австро-Унгария. На нея се предоставя правото да окупира в продължение на 30 години Босна и Херцеговина, да държи свои войски в Новопазарския санджак, който остава в пределите на Османската империя, и да контролира бреговата линия на Черна гора по Адриатическо море. На свой ред Англия узаконява своето право да заграби гръцкия о. Кипър.
Берлинският договор съществува формално до избухването на Балканската война (1912 г.-1913 г.). Някои негови клаузи са променени още при Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. и при провъзгласяване независимостта на България през 1908 г., но повечето от тях остават в сила и след тази война.

http://www.youtube.com/watch?v=glJxN3EaGjY&feature=player_embedded
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 15, 2011, 05:59:49
15 юли

1880 година Българо-Македонска лига съставя “Възвание към българите" в Пирин планина с молба свободните българи да подкрепят "македоно-българския народ" в борбата му с турските насилия. Българо-Македонската лига (Македонска българска лига, Македонска лига) е обществена организация, създадена през 1880 г. в Русе с председател В. Диамандиев. Тя си поставя за цел да подкрепя исканията на българите от Македония за реформи в духа на чл. 23 от Берлинския договор. Изработва мемоар до Европейската комисия в Цариград и до Берлинската конференция, свикана във връзка с гръцко-турския конфликт. В него се настоява за подобряване положението на македонските българи, за предоставянето им на самоуправление по подобие на техните събратя от Източна Румелия. Членовете на лигата формират "привременно правителство на Македония", което изработва устав за държавното устройство на областта и военна инструкция, по която да се води бъдещото въстание в Македония. Скоро след като “Възванието към българите” е публикувано, лигата прекратява своята дейност.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 15, 2011, 06:02:31
15 юли

1910 година с ираде е одобрен приетият от Отоманския парламент Закон за спорните църкви и училища. За български се обявяват 145 църкви, спорни с Патриаршията. Българската екзархия е Върховна национална организация на Българската православна църква. Тя е учредена със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г., когато е издигната в Българска патриаршия. До освобождението на България от османско присъствие обхваща следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата "Св. Богородица" и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска). След извоюване на националната независимост се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска (90-те години на XIX в.). Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на своя църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава й са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в църковното управление) и изборност. Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 15, 2011, 07:20:54
15 юли

1901 година в Лом е роден Кирил Дрангов - български революционер, деец на ВМРО. Като ученик е доброволец в Първата световна война, в която загива баща му - прочутият полк. Борис Дрангов. Завършва Първа мъжка гимназия в София. Влиза в редовете на ВМРО и е сред основателите на студентското дружество „Вардар“. Във ВМРО Дрангов става един от най-приближените на Иван Михайлов дейци. След убийството на Тодор Александров участва в разгрома на левицата в така наречените Горноджумайските събития през септември 1924 година. На Шестия конгрес на организацията е избран за пунктов началник на София. Дрангов се занимава с международните контакти на организацията и в подготовката на много от терористичните актове. След освобождението на по-голямата част от Вардарска Македония през април 1941 година Дрангов се установява със семейството си в родния град на баща му Скопие и упражнява адвокатската си професия. В началото на септември 1944 година при оттеглянето на българските войски от Вардарска Македония се завръща в София. След Деветосептемврийския преврат Кирил Дрангов се укрива в София, издирван от новата власт, която се разправя с членовете на ВМРО. Но през юни 1946 година къщата на Дрангов е обкръжена, и за да не бъде арестуван, той се самоубива. Преди да умре, успява да убие шестима от 14-те агенти, които са изпратени за него.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 17, 2011, 03:28:02
16 юли

1868 година в Дерманци е роден Христо Чернопеев - поручик от българската армия, деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско. Отбива редовната си военна служба в 17 плевенски полк и в 1899 година остава на служба като унтерофицер и фелдфебел в 15 ломски полк в Белоградчик. В същия полк служи и Борис Сарафов, който привлича Пеев към македоно-одринското освободително движение и той е сред основателите на Тайното офицерско братство в Белоградчик. През август 1899 година напуска служба и пристига в Солун, където четири месеца се занимава с военно обучение на членове на ВМОРО. На 14 февруари 1900 г. става четник в четата на Михаил Апостолов Попето. От април 1900 година е самостоятелен войвода на агитационно-организаторска чета в Кукушко. Участва и в Илиннденско-Преображенското въстание през 1903 година с чета от 250 души. От 1905 година е ръководител на Струмишкия революционен окръг. Сближава се с Яне Сандански, но по-късно настъпва разрив в отношенията между двамата и Чернопеев основава Българската народна македоно-одринска революционна организация , която през 1911 година се обединява с ВМОРО. По време на Балканската война Чернопеев е начело на Втора чета на Македоно-одринското опълчение и участва в освобождението на Банско, Мехомия и Кавала. По-късно служи в 3 рота на 4 битолска дружина. По време на Междусъюзническата война заедно с четата си подпомага действията на 17-ти Чепински и 18-ти Стремски полк в боевете при село Конче, Радовишко.Произведен е в звание поручик. Става народен представител, но през 1915 година напуска парламента и отива на фронта. По време на Първата световна война е командир на I рота на VI полк на 11 дивизия. Загива на 6 ноември 1915 г. в бой със френски части край Криволак. Погребан е в църквата на Ново село, квартал на Щип. След установяването на комунистическата власт в Македония през 1945 година гробът му е заличен.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 17, 2011, 09:31:05
17юли

1876 година в Лерин е роден революционерът от ВМОРО Илия Димушев. Учи в Битолската българска класическа гимназия, където е привлечен във ВМОРО от Гьорче Петров и Пере Тошев. От 1897 до 1900 година е касиер на околийския комитет на ВМОРО в Лерин. След затварянето на Даме Груев в Битоля, Димушев застава начело на околийския комитет на организацията в Лерин. През 1908 година е делегат на Българския учредителен конгрес в Лерин, а в 1909 година в Дебър на Отоманския конгрес представлява българите от Леринско. При обявяването на Балканската война се включва в отряда на Васил Чекаларов и Иван Попов в похода им към Костурско. Връща се в завзетия от гръцките войски Лерин, но е принуден да избяга през Солун в окупирания от български части Сяр. Взима участие в похода на четите на Васил Чекаларов и Иван Попов през юни - юли 1913 година. След разгрома им от гръцките войски край Екши Су в началото на юли 1913 година успява да достигне родния Лерин, но там е пленен от новите гръцки власти. Осъден на смърт, като по-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор. Лежи в Атинския затвор до март 1914 година, когато е освободен и емигрира в България. Участва в Първата световна война като доброволец. След войната се установява в Бургас и възглавява местното дружество на Илинденската организация. Умира в 1934 година в Бургас.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 19, 2011, 12:58:10
19 юли

1912 година ВМРО извършва атентат в Кочани. Взривени са две бомби на два от пазарите в града, в резултат на което загиват двама българи и шестима турци.  В последвалия погром са убити най-малко 34 българи, а много са ранени. Това предизвиква обществена реакция в Царство България и натиск върху българското правителство за подобряване на положението на българите в Македония. Кланетата в Щип (от ноември 1911 година) и Кочани са сочени като повод за Балканската война.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 20, 2011, 07:52:24
20 юли

1903 година избухва Илинденско-Преображенското въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. По силата на Берлинския договор от 1878 г. Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя. Това предизвиква остра реакция от страна на българския народ, който не желаее да се примири с волята на западните велики сили, наложили това решение, и започва борба веднага след оповестяването на решенията на Берлинския конгрес. След създаването на ВМОРО през есента на 1893 г. в Солун, борбата придобива организиран характер. След създаването на  гъста мрежа от революционни комитети през 1899 г. е поставено началото и на четническия институт, който изиграва важна роля за масовизирането на Организацията и подготовката на въстанието. Неуспехът на Горноджумайското въстание от 1902 г., провокирано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, довежда до разгрома на голям брой революционни комитети и застрашава Организацията с нови провали. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на най-видните водачи - Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и други - които са противници на прибързани действия - конгресът взема решение за обявяване на общо въстание през пролетта на същата година. Макар и не съгласни с това решение, Делчев и неговите сподвижници, се подчиняват. Те полагат усилия единствено за неговото отлагане за лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия не можели да бъдат ефективни. Всичко това е направено с цел да се защити населението от полските райони от репресиите на турските власти.
На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Даме Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев. Малко преди свикването на Битолския окръжен конгрес ВМОРО претърпява тежка загуба. На 21 април (стар стил) край с. Баница пада убит Гоце Делчев. При все това подготовката за въстанието не секва нито за минута. След конгреса в Смилево следва и нов конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, който обсъжда плана за въстаническите действия в Одринско и определя състава на бойното ядро в този район: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г. Най-напред въстаническите действия избухват в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни те обхващат всички населени пунктове в Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази. Кулминационна точка на въстанието става превземането на Крушово и прокламирането на Крушовската република.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 21, 2011, 07:09:39
20 юли

1883 година в София е роден войводата от ВМОРО Александър Андреев. През 1901 година става четник в Гевгелийската чета. По-късно е четник в четите на Христо Чернопеев и Иван Наумов Алябака, с когото действа в Кичевско и Велешко, а от август 1907 година става велешки районен войвода. През май 1911 година отново е войвода на чета във Велешко, а в 1912 година действа с четата на Тане Николов в Солунско и Ениджевардарско. Взима участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война – в четите, организирани и водени от ВМОРО. След 1918 г. се оттегля от активна революционна дейност и се установява да живее в София, където умира в 1928 година.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 26, 2011, 07:22:07
25 юли

1908 година е убит войводата от ВМОРО Йордан Спасов. Роден през 1875 година в щипското село Кнеже. Остава без образование и става четник в хайдутската чета на Димо Дедото. С нея в 1895 година участва в Четническата акция на Македонския комитет. При разбиването на четата е заловен и заточен. Амнистиран, отново се захваща с революционна дейност и в 1900 година става четник в четата на Вътрешната организация, начело с Мирче Ацев. По-късно дълги години е войвода на ВМОРО в Кратовско и обикаля с чета от 15 души. Според Михаил Думбалаков, Йордан Спасов е убит по времето на Младотурската революция от 1908 година по заповед на Тодор Александров.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 28, 2011, 01:30:49
28 юли

1902 година в София се провежда десети конгрес на македонската емиграция. Възникват два комитета: на Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев под влияние на Двореца, а вторият - на Христо Станишев и Тома Карайовов под влияние на Вътрешната организация.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Јули 30, 2011, 09:24:35
30 юли

1900 година започва Седмият конгрес на македонските братства в София, продължил до 5 август. Присъстват 91 делегати. На конгреса се достига до обединяването на Върховния комитет, Македонския комитет и дружествата "Странджа" във Върховен македоно-одрински комитет с председател Борис Сарафов и подпредседател Тома Давидов. Борис Петров Сарафов е деец на македоно-одринското революционно движение. Той е роден на 12 юли 1872 г. в с. Либяхово Гоцеделчевско. Завършва Солунската българска мъжка гимназия "Свети Свети Кирил и Методий" и Военното училище в София. Постъпва като офицер в българската армия, но скоро след това я напуска, за да се включи в националноосвободителната борба на македонските българи. Първата му по-значителна изява е предвождането на чета в Македония по време на Мелнишката акция през 1895 г. От май 1899 г. до март 1901 г. е председател на Върховния македоно-одрински комитет, който по редица въпроси, отнасящи се до националноосвободителното движение в Македония, постига съгласие със задграничните представители на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в София - Гоце Делчев и Гьорче Петров. На смилевския конгрес през лятото на 1903 г. е включен в състава на главния щаб на Илинденско – Преображенското въстание в Битолски окръг (заедно с Д. Груев и Ан. Лозанчев). След избухването на въстанието 1903 г. участва в редица сражения с турските войски и башибозуци. След неуспеха на въстанието предприема обиколка из Западна Европа с цел да популяризира делото на ВМОРО. Взема дейно участие в конгреса на ВМОРО през 1905 г. и застава на страната на десницата. През 1906 г. е определен заедно с Иван Гарванов и Христо Матов за член на Задграничното представителство на ВМОРО в София. Убит е на 28 ноември 1907 г. заедно с Иван Гарванов по нареждане на Яне Сандански във връзка с развихрилите се борби между двете течения в организацията.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 02, 2011, 07:07:19
2 август

1911 година Апостол войвода заедно с войводите Георги Мучитанов Касапчето и Васил Пуфката загиват в ениджевардарското село Крушари. Бившият четник и секретар на четата Тодор Чифтеов, привлечен от гърците на тяхна страна, ги отравя в дома си. Апостол войвода (Апостол Терзиев) е български хайдутин и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Роден е в село Боймица на 6 май 1869 година. Произхожда от стария хайдушки род Терзиеви. През 1892 година заедно с брат си Тано стават хайдути. През 1897 година се среща с Даме Груев и става член на ВМОРО. Апостол войвода бързо създава здрава революционна мрежа в Ениджевардарско и Гевгелийско и става организационен войвода, истински защитник на българщината в региона, заради което печели и народното признание с прозвището си Ениджевардарското слънце. Участва активно в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година. През февруари 1904 година се връща в Македония и подема наново революционната борба, като освен срещу турската власт се сражава и срещу гръцката въоръжена пропаганда в района на Ениджевардарското езеро. На 1 март 1905 година четите на Апостол Петков и Сава Михайлов са обкръжени край село Смол от турска войска и башибозук. След 5 часово кръвопролитно сражение загиват 40 четници, като войводата Сава Михайлов се самоубива. Спасява се само раненият в петата Апостол войвода с един негов четник. Апостол войвода бързо възстановява четата си и още през същата пролет дава голямо сражение на турската войска и на гръцките андарти край Ениджевардарското езеро. Голямата роля на Апостол войвода в съпротивата срещу андартския натиск се признава дори и от неговите гръцки противници. Славата на войводата стига и до Цариград, където се носят най-различни невероятни слухова за страшния рушител на Османската държава. През 1907 година натискът на гърците и турците става прекалено голям и Апостол войвода е принуден да се оттегли. След Младотурската революция от 1908 година войводата се легализира и се установява в Енидже Вардар, където става лидер на Съюза на българските конституционни клубова. На 4 май 1910 година войводата участва в основаването на Българската народна македоно-одринска революционна организация и е избран за член на Главния ѝ комитет. На 29 юни 1910 година навлиза отново с чета в Македония заедно с войводите Ичко Димитров, Христо Чернопеев и Въндо Гьошев и подновява нелегалната си революционна дейност.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 02, 2011, 08:15:47
2 август

1877 година в Старчища е роден Стоян Филипов - български революционер и деец на ВМОРО. През 1898 година завършва Скопското педагогическо училище и след това учи една година право в Швейцария. Завръща се в Македония и работи като български учител в Драмско, Неврокопско и Серско. Присъединява се към ВМОРО и е рък...оводител на революционния комитет в село Горни порой. През 1903 година е секретар в неврокопската чета на Атанас Тешовски. По време на Илинденско-Преображенското въстание действа със своя чета. Заедно с Атанас Тешовски прекъсват телеграфните съобщения в Неврокопското поле и между селата Куманич и Долно Броди. След Младотурската революция от 1908 година е училищен инспектор в Неврокопско. През 1910 година е заловен от турските власти, осъден на 101 години затвор и изпратен на заточение на остров Родос. По време на Балканската война Стоян Филипов е войвода на чета № 48 към Македоно-одринското опълчение. Заедно със чета № 49 на Стоян Мълчанков първи дават сражение в Неврокопско на турската армия при село Марчево. През 1913 година Стоян Филипов служи в нестроевата рота на Тринадесета кукушка дружина. Умира през 1944 година.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 02, 2011, 08:28:04
2 август

1882 година в Крушево е роден революционерът на ВМОРО Иван Джонев. Завършва четвърто отделение в Цер, а след това в Крушевското класно училище. Там се присъединява към ВМОРО и участва в бойната десетка на Милан Динев. По време на Илинденско-Преображенското въстание участва в защитата на Крушевската република..., а след разгрома се укрива в Цер. Зимата на 1903 се връща в Крушево и участва в противодействието на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, околийският комитет на ВМОРО му възлага изпълнението на смъртната присъда на гъркоманина Коте Чавка. Секретар е в четата на Блаже Кръстев, а след смъртта му в 1911 става войвода. След младотурската революция остава в нелегалност. Иван Джонев като районен крушовски войвода участва в освобождаването на Крушево през Балканската война. След това Джонев се присъединява към разузнавателните части на Македоно-одринското опълчение. Участва и в междусъюзническата война. След окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция Джонев се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО. Четата му се сражава със сръбски потери при село Прилепец. Джонев взима участие и в Първата световна война в отряд при Единадесета македонска дивизия. От щаба на дивизията му възлагат изпълнението на специални задачи с повишен риск. През 1917-1918 г. действа с четата си в района на Демирхисар, Охрид и Дебър. След 1918 година се установява със семейството си в Горна Джумая, а от 1920 година участва в чети на ВМРО, навлизащи във Вардарска Македония, като завежда Крушовска околия. През 1931 година се преселва в София, от където е принуден да напусне след Деветнадесетомайския преврат. Умира на 27 октомври 1967 година.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 04, 2011, 01:00:50
3 август

Се навършват 105 години от провъзгласяването на Крушовската република
от времето на Илинденско-Преображенското въстание, просъществувала до 13 август 1903 г. Илинденско-Преображенското въстание избухва на 2 август (20 юли ст. ст.) в Битолския революционен окръг. Властта в гр. Крушово (Битолски вилает) е установена след победата на въстаниците. Начело на републиката застава Никола Карев. Крушово е освободено след координирано нападение върху казармата, пощата, общината, след което в града влиза щабът на крушевските въстаници, който установява военна власт и свиква Съвет на републиката, състоящ се от 60 членове - по 20 души от всяка етническа общност в Крушово (българска, гръцка и влашка). Щабът на въстаниците избира Привременно правителство в състав: Дину Вангели, Георги Чаче, Теохар Нешков, Христо Кюркчиев, Димитър Секулов и Никола Балю. Фактическият водач на въстаническата власт в Крушово е Никола Карев. Най-известният документ, издаден от Привременното правителство на Крушовската република, е Крушовският манифест.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 04, 2011, 01:03:55
3 август

1902 година завършва десетият конгрес на македонската емиграция в София, започнал на 28 юли. Възникват два комитета: първият – на Стоян Михайловски и генерал Иван Цончев под влияние на Двореца, а вторият – на Христо Станишев и Тома Карайовов под влияние на Вътрешната организация.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 04, 2011, 01:05:54
3 август

1909 година започва учредителният конгрес на Българската народнофедеративна партия от дейци на левицата във ВМОРО (серчани) на базата на манифеста от 18 юли и на проектопрограмата от 14 август 1908 г. Българска народна федеративна партия е политическа формация, основана в Солун след Младотурската революция от 1908 г. Създадена е по инициатива на дейци от македоно-одринското движение, групирани около Яне Сандански (Серската група). Учредителният й конгрес се провежда в периода 3-10 август 1908 г. в присъствието на 33 делегати от Серско, Солунско и Струмишко. Оформят се две крила. Едното доминира в Централното бюро: Димитър Влахов, Лазар Томов, Христо Янков и др. (леви социалисти). Печатният му орган е в. "Народна воля"(1909-1910 г.). Другото е начело с Яне Сандански и Христо Чернопеев. През януари 1910 г. Централното бюро изключва второто крило. Конгресът приема основните документи на партията – програма, устав и няколко резолюции. Партията издига като своя платформа решаването на македонския въпрос в пределите на една източна федерация. Настъпилите разногласия в редовете й предизвиква свикването на извънреден конгрес през април 1910 г., на който се избира ново ръководство, без да се правят съществени промени в програмата й. Разтурена е от младотурското правителство през август 1910 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 04, 2011, 01:23:01
4 август

1879 година Княжество България освобождава от мито стоките, внасяни от Македония, Одринско и Източна Румелия. Българското княжество се създава с подписването на Берлинския договор през 1878 г. върху част от българската територия. Обхваща Северна България, Софийския санджак и Южна Добруджа. След осъществяването на Съединението от 1885 г. към него се присъединява Източна Румелия. Според клаузите на Берлинския договор Княжество България се създава като автономно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под върховната власт на султана. В него продължават да действат всички договори, спогодби и конвенции, сключени между Високата порта и Великите сили. Чуждите поданици запазват своите права и привилегии. Княжеството трябва да изпълни задълженията на Турция към компанията на железницата Русе – Варна, към Австро-Унгария и към компанията за Източните железници в Европейска Турция. Княжество България е длъжно да плаща годишен данък на Турция и да участва в погасяването на нейния държавен дълг. Редица членове на Берлинския договор накърняват суверенитета на Княжеството и го поставят в неизгодна позиция при осъществяване на международните контакти. Независимо от всичките пречки, Княжество България открива през юли 1879 г. дипломатически агентства в Цариград, Букурещ и Белград, а през 1896 г.–1905 г. сключва търговски и търговско-митнически договори с Австро-Унгария, Англия, Франция, Сърбия, Русия и др. С провъзгласяване на независимостта на България през 1908 г. са отхвърлени всички ограничения на Берлинския договор.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 04, 2011, 01:26:30
4 август

1914 година по настояване на парламентарната група на Демократическата партия са амнистирани Яне Сандански, Александър Буйнов, Чудомир Кантарджиев, Георги Скрижевски и Тодор Паница за извършени политически престъпления на българска територия. Яне Иванов Сандански е роден 1872 г. в село Влахи, Благоевградско. Той е виден деец на националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско, ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След Кресненско-Разложкото въстание (1878 г.) родителите му се преселват в Дупница, където получава начално образование. След това работи като просбописец, държавен чиновник. В края на 90-те години се включва в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. Няколко пъти преминава с чети в Македония, участва в изграждането на революционни организации, в акции за набавяне на средства за оръжие, най-известната от които е аферата “мис Стоун”. Противопоставя се на прибързаното обявяване на въстание, решение, прието на Солунския конгрес през януари 1903 г. Въпреки това се подчинява на взетото решение и участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След смъртта на Г. Делчев се утвърждава като водач на левицата на ВМОРО. На Рилския конгрес на организацията през 1905 г. под негово ръководство левицата взема надмощие, като се опитва да наложи своите възгледи във взетите от конгреса решения и приетия от него нов устав. Противник е на цар Фердинанд I. Убит близо до Роженския манастир край град Мелник при неизяснени обстоятелства. Яне Сандански със новите си съюзници - младотурците. През този период му бе дадена и титлата - Паша, поради заслугите му в избиването на "старотурците" в което е участвала цялата му чета. Известен е бил с името - Сандан Паша
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 05, 2011, 08:00:27
5 август

1900 година приключва VII-мия конгрес на македонските братства в София, където се осъществява обединението на Върховния комитет, Македонския комитет и дружествата "Странджа" във върховен македоно-одрински комитет. На състоялия се конгрес председател е Борис Сарафов, а подпредседател - Тома Давидов. Присъстват 91 делегати.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 05, 2011, 08:01:32
5 август

1901 година  се закрива IX-тият конгрес на македонската емиграция. Председател на Върховния комитет е Стоян Михайловски, а подпредседател – генерал Иван Цончев.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 05, 2011, 08:04:58
5 август

1903 година по инициатива на Александър Протогеров, в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет. Председател е Александър Протогеров, подпредседател Лазар Лазаров, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и съветник д-р Владимир Руменов. На 7 август на съвместно заседание с Благодетелната комисия излъчват делегация от професорите Любомир Милетич и Иван Георгов, която търси подкрепа в Петербург, но получава отказ от руското правителство. На 13 август двете комисии организират голям митинг в София в подкрепа на Илинденско-Преображенското въстание, а на 14 септември (Кръстовден) – траурно шествие от 20 000 души.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 10, 2011, 08:46:03
10 август

1908 година в Гостивар и Одрин са основани български конституционни клубове от легализирани дейци на десницата на ВМОРО. Първите такива клубове са създадени във Велес и Битоля на 20 юли 1908 г. На 27 юли в Солун е основан клуб и изработените от него програмни документи са приети и от останалите клубове. Подобни клубове са учредени на 31 юли в Скопие, на 2 август - в Куманово, на 5 август - в Тетово, на 6 август - в Щип, на 7 август - в Кратово и Крива Паланка, на 10 август - в Гостивар и Одрин, на 15 август - в Кочани и Сяр, на 29 август - в Цариград.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 10, 2011, 08:48:34
10 август

1909 година завършва учредителният конгрес на Българската народнофедеративна партия от дейци на левицата във ВМОРО (серчани) на базата на манифеста от 18 юли и на проектопрограмата от 14 август 1908 г. Народна федеративна партия (българска секция), Българска народна федеративна партия е политическа формация, основана в Солун след Младотурската революция от 1908 г. Създадена е по инициатива на дейци от македоно-одринското движение, групирани около Яне Сандански (Серската група). Учредителният й конгрес се провежда в периода 3-10 август 1908 г. в присъствието на 33 делегати от Серско, Солунско и Струмишко. Оформят се две крила. Едното доминира в Централното бюро e оглавено от: Димитър Влахов, Лазар Томов, Христо Янков и др. (леви социалисти). Печатният му орган е в. "Народна воля"(1909-1910 г.). Другото е начело с Яне Сандански и Христо Чернопеев. През януари 1910 г. Централното бюро изключва второто крило. Конгресът приема основните документи на партията – програма, устав и няколко резолюции. Партията издига като своя платформа решаването на македонския въпрос в пределите на една източна федерация. Настъпилите разногласия в редовете й предизвиква свикването на извънреден конгрес през април 1910 г., на който се избира ново ръководство, без да се правят съществени промени в програмата й. Разтурена е от младотурското правителство през август 1910 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 10, 2011, 09:56:47
10 август

1980 година умира Георги Димчев - деец на българското национално-освободително движение в Егейска Македония в годините на Втората световна война. Роден е на 28 юни 1916 година в с. Бозец (дн. Гърция) в семейството на войводата на ВМОРО Димо Димчев. Георги Димчев заминава за София, където учи в ІІІ софийска мъжка гимназия. През 1936 година завършва гимназия и постъпва в Българската армия. Завършва висшето военно училище за летец и става летец-изтребител, а по-късно инструктор. Още като ученик Димчев се включва активно в освободителното движение на македонските българи и е член на организираните от корпорация „Шар“ македонски ученически групи. В 1937 година е сред основателите и ръководителите на Тайната македонска организация „Нова македонска борба“ (1937 - 1944). През 1942 година напуска военната служба и записва право в Софийския университет. През август 1943 с Димчев се свързва Димитър Цилев, който го кара да се срещне с лидера на бившата ВМРО Иван Михайлов в Загреб. Михайлов му предлага да организира Македонска младежка бригада към Охрана, която да защитава българското население от нападенията на гръцките националисти и комунисти от ЕЛАС. През юли 1944 година под прекия контрол на офицери от Вафен-СС Димчев организира българска дружина от 5 000 души във Воденско, въоръжена с оставено от италианската армия оръжие. Установява контакти с комунистическото партизанско движение във Вардарска Македония, но е предаден на гърците. Лежи в солунския затвор Беяз куле, откъдето е освободен след английско застъпничество и заминава за България. През март 1945 година е арестуван и лежи 5 години в трудови лагери. Умира в 1980 година в София. Оставя три тома непубликувани спомени. Преди смъртта си пише: „ Сега аз се чувствам морално удовлетворен, че нашите разбирания за българския характер на Македония са приети от обществото, в което жиевеем. А това е по-важно от всичко."
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 11, 2011, 06:28:53
11 август

1874 година е утвърден уставът на създадената от Екзархията, в подкрепа на българските училища в Македония, "Каса за бедните училища". За председател на касата е избран Георги Груев, главен писар на Екзархийския смесен съвет. Георги Пройчев Груев e обществен деец, участник в борбата за независима църква, брат на Й. Груев. Роден е на 12 януари 1832 г. в Копривщица. Първоначално учи при Н. Геров. Продължава образованието си в Пловдив. През 1854 г. заминава за Цариград, където се включва в църковно-националното движение на страната на привържениците на безкомпромисната борба. Избран да представлява Пловдивската епархия на Църковно-народния събор през 1871 г., а по-късно става касиер на Екзархията. Полага големи усилия за подпомагане на българските училища и църкви в Македония като председател на Настоятелството за бедните училища. През 1877 г. заедно с първия български екзарх Антим I е заточен в Мала Азия. След Освобождението взема участие в изграждането на Източна Румелия като подпредседател и председател на Областното събрание и председател на Апелативния съд. Редактира в. "Марица" (1878–1885 г. ). Георги Груев умира на 22 декември 1899 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 12, 2011, 05:02:07
12 август

1992 година с размяна на ноти е постигнато споразумение за откриване на генерални консулства в София и в Скопие. Дипломатическите отношения между двете държави водят началото си от 12 септември 1992 г., когато са открити генерални консулства, съответно в Скопие и в София. Българското генерално консулство в Скопие започна да функционира от октомври 1992 г. На 21 декември 1993 г. България и Република Македония установяват дипломатически отношения на равнище посолства.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 13, 2011, 07:44:58
13 август

1895 година умира Трайко Китанчев - български учител, поет, публицист и революционер, пръв председател на Македонския комитет (по-късно Върховен македоно-одрински комитет). Трайко Китанчев е роден през 1858 в село Подмочани, Ресенско. През 1869 е изпратен да учи в Цариград в българското училище във Фенер при  П. Р. Славейков.  От 1874 учи в духовната семинария в Киев, която завършва през 1879, след което за кратко следва право в Москва (1879-1880), но прекъсва поради болест. След завръщането си от 1881 до 1882 година е учител в семинарията на Лясковския манастир. През учебната 1882–1883 година Китанчев е учител в българска мъжка гимназия в Солун, където преподава география, всеобща история и словесност. Тук той разработва първата учебна програма, води борба срещу чуждите пропаганди и заедно с други колеги прави опит да основе българска печатница и да издава вестник. През 1883 - 1884 година работи като учител в Пловдив, през 1884–1885 — в Габрово, а след това през 1885–1886 - в София. От 1886 до 1890 г. е училищен инспектор в Търновско. При избухването на Сръбско-българската война през 1885 година Китанчев заминава като доброволец на фронта. В края на 1894 г. Китанчев става председател на емигрантската македонска организация Братски съюз. Китанчев е сред основните инициатори за обединяване на македонските дружества в България и става пръв председател на създадения през март 1895 г. Македонски комитет. Китанчев понася тежко неуспеха на Четническата акция и умира от инфаркт през лятото на същата година.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 15, 2011, 05:18:58
15 август

1875 годнина в Кочани (дн. Македония) е роден полк. Александър Манов - български офицер и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет. През 1896 година завършва Военното училище в София с чин подпоручик и служи в 14-ти македонски полк. При избухването на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година оглавява чета на ВМОК, която участва в сраженията при село Пирин на 1-ви септември, Бачево на 14-ти септември и Белица на 17-ти септември. След въстанието отново постъпва на служба в армията. Участва във войните за национално обединение. През Първата световна война е командир на дружина от 31-ви пехотен полк. Носител е на орден „За храброст“ II, III и IV степен, 1 и 2 клас. Умира в София през 1968 година.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 17, 2011, 08:26:13
17 август

1944 година умира Петър Овчаров - български революционер и деец на ВМОРО. Роден е в град Мустафапаша (дн. Свиленград). Участва в Балканската война и е прозведен в чин старши подофицер. Още преди включването на България в Първата световна война организира и изпраща чети в Македония. През 1914 година Петър Овчаров ръководи чета в Радовишко и Гевгелийско, като дава сражения на сръбски войскови части и с четите на Йован Бабунски и Василие Търбич. На 20 март 1915 година Петър Овчаров участва в Валандовската акция. Заедно с войводите Ване Стоянов, Петър Чаулев, Любомир Весов и Панайот Карамфилович и с общо 1000 четници разбиват сръбските войски в трите укрепени пункта Валандово, Пирава и Удово. Убити са 470 сръбски войници и 7 офицери, а Валандово е превзето, след което четите се изтеглят в България. В тези сражения Петър Овчаров е ранен. През ноември 1915 година след намесата на България в Първата световна война четите на Петър Овчаров и Петър Лесев заедно със селска милиция освобождават Радовиш и установяват българска власт в града. След 1918 година Петър Овчаров участва в реорганизирането на ВМРО от Тодор Александров. През 1925 година отново е войвода на чета в Радовиш. След освобождението на Вардарска Македония през 1941 година Петър Овчаров се установява в Щип. Там и умира на 17 август 1944 година.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 18, 2011, 07:40:04
18 август

1926 година гръцки войски разрушават паметника на загиналите български войници от Македонската дивизия по време на Първата световна война, издигнат на връх Тумба в Беласица.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 22, 2011, 09:25:30
22 август

1922 година Тодор Александров нарежда да се създаде Помощна организация на ВМРО в Пиринския край начело с Алеко Василев (Алеко паша). До края на годината там са разстреляни двама окръжни управители, един околийски началник, двама кметове, полицаи и войници. Регламентацията на положението в района е по Временни наредби от 5 септември.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 23, 2011, 07:25:57
23 август

1934 година в България се извършват масови арести на македонски дейци. Десет от водачите им начело с Иван Михайлов се укриват и напускат страната. Властта изземва 47 картечници, 11 000 пушки, 15 автомата, 637 пистолета, 3 гранатомета, 7800 ръчни бомби и 71 000 патрона.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 25, 2011, 09:21:49
25 август

1906 година загива Лука Иванов - български офицер и войвода на ВМОРО. Роден е през 1867 в Панагюрище. Като ученик се записва доброволец в Сръбско-българската война, а през 1887 година завършва Военното училище в София и служи в Пети дунавски пехотен полк с чин подпоручик. Привлечен е във ВМОРО през 1900 година и участва в Илинденско-Преображенското въстание, като навлиза в Македония, заедно с четата на Гьорче Петров. Лука Иванов става околийски войвода във Воденско след въстанието. Дейно участва в борбата с турците и въоръжената гръцка пропаганда във Воденско и Ениджевардарско. Лука Иванов успешно вкарва голям брой оръжие в района си. Четата му е предадена от харамии ренегати, бивши негови четници. Лука Иванов загива на 25 август 1906 година при село Сборско в бой с гръцката андартска чета.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 26, 2011, 08:36:18
26 август

1896 година е роден Иван Михайлов Гаврилов, известен като Ванчо и Ванче Михайлов, както и с псевдонима Радко. Той е български революционер, деец на българското национално-освободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация, последната крупна фигура в историята на македонското освободително движение. Роден е в щипската махала Ново село. Учи в Солунската българска мъжка гимназия „Свети Кирил и Методий“, където част от учителите са членове и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След разделянето на Македония през 1913 г. и анексията на егейския ѝ дял от Гърция, а вардарския от Сърбия, Иван Михайлов завършва образованието си в сръбска гимназия в Скопие. Там за първи път се среща със сръбския престолонаследник, а впоследствие и крал Александър Караджорджевич. След завършването в 1915 година, като отличен ученик му е предложено от сръбския министър на просветата да продължи образованието си като стипендиант на сръбското правителство, в който университет си избере в Европа. Иван Михайлов отказва и през 1918 г. постъпва в българската войска. Иван Михайлов служи в Българската армия по време на Първата световна война. След Солунското примирие от 1918 г. напуска армията и се записва за студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Именно тогава е поканен от Тодор Александров за негов личен секретар в задграничното представителство на ВМОРО в София. Междувременно Иван Михайлов, заедно с Йордан Чкатров от Прилеп и Кръстьо Велянов от Крушево, решават да създадат македонска студентска организация. Той е един от основателите и пръв председател на учреденото студентското дружество „Вардар“ в София. Активната му легална дейност свършва с убийството на водача на ВМРО Тодор Александров на 31 август 1924, негов приятел и учител. След убийството Иван Михайлов е избран за член на ЦК на ВМРО и се заема с наказването на убийците и привържениците на Македонската федеративна организация в така наречените Горноджумайски събития. В следващите години Ванчѐ Михайлов се налага като фактически ръководител на ВМРО. Привърженик на тактиката на индивидуалния терор. През 20-те и 30-те години на 20 век, активисти на ВМРО като Кирил Григоров, Христо Никудимски, Менча Кърничева, Харалампи Златанов и други са пряко замесени в голям брой от политическите убийства в България и извън нея, свързани с ръководената от него политика на ВМРО по македонския въпрос. За Михайлов първостепенна и основна цел за ВМРО, на онзи етап от борбата, е неутрализирането на съветското (болшевишко) влияние, проникващо в македонското освободително движение чрез Вътрешна македонска революционна организация (обединена). През 1926 година Ванчѐ Михайлов се жени за Менча Кърничева, с която остава до края на живота ѝ. През 1927 година сръбските власти във Вардарска Македония ликвидират бащата на Михайлов и по-големия му брат, които живеят по това време в кралството. В отговор на сръбския терор във Вардарска Македония, ВМРО издава смъртна присъда на югославския крал Александър, която е изпълнена в Марсилия през 1934 г. от Владо Черноземски. След като за кратко Иван Михайлов успява да се наложи като водач на ВМРО, той фактически се превръща в безалтернативен лидер на македонското освободително движение. В цяла Македония на практика се подновява войната срещу югославската /по същество сръбската/ и гръцката власт. Лично ръководи организирането и възлага извършването, чрез свои доверени хора, на редица нападения на полицейски участъци, военни обекти, минирането на мостове, взривяването на жандармерийски станции и складове, динамитните атентати по ж.п. линии, както и наказването на отговорните властимащи лица за провежданата посредством тях антибългарска асимилационна държавна политика и свързаните с нея акции и прояви /извършвани в повечето случаи чрез насилие над поданиците изразяващи свободно българското си самосъзнание/. Акциите на ВМРО под ръководството на Михайлов предизвикват ответни реакции. Кралство Югославия съсредоточава във Вардарска Македония значителни военни сили - 35 хилядна армия. Към нея допълнително е придадена полиция и специални гранични части за борба против четите на ВМРО. Под ръководството на Михайлов ВМРО превръща територията на Македония, и в частност тази на Вардарска Македония в полесражение. Югославия блокира границата откъм България с телени мрежи, вълчи ями, живи плетове, електрически сигнални уредби и високи бетонни наблюдателни кули. Югославската статистика сочи, че само във Вардарска Македония от 14 април 1922 година до 9 март 1930 година /през по-голямата част от този период Иван Михайлов е начело на ВМРО/ са извършени 63 атентата, като броят на специално организираните за борба против комитите през 1933 година е 25 хиляди. В отговор на югославските /сръбски/ репресии и срещу мирно население, Иван Михайлов сменя тактиката за борба срещу властта. За атентати се изпращат т.нар. революционни тройки, като акциите се насочват и срещу местни сръбски сътрудници. Сред действащите лица на ВМРО са Трайчо Чундев, Ипократ Развигоров, Илия Лилинков, Мара Бунева, Иван Момчилов и др.
Паралелно с революционната дейност, ВМРО начело с Иван Михайлов, изгражда на територията на цяла Вардарска Македония структури на ММТРО и ТКПОМБ. От името на Македонския национален комитет е организирано изпращането на петиции в защита на българите до международни институции. Петиция е изпратена от Димитър Шалев, Григор Анастасов и Димитър Илиев до ОН, следвана от петициите на Асен и Марта Татарчеви, Иван и Жермен Петрови и т.н. ВМРО начело с Михайлов, инициира и помага за създаването на Македонска кооперативна банка, Македонска народна банка и пр., чрез които усилва влиянието си във Вардарска Македония. Иван Михайлов осъществява стратегически съюз с хърватското освободително движение след отмяната на Видовденската конституция. След просръбския Деветнадесетомайския преврат през 1934 г., Ванчѐ Михайлов напуска България, като пребивава последователно в рамките на няколко години в Турция и Полша. Първата значима акция осъществена с подкрепата на хърватската организация е Марсилският атентат. През 30-те години на 20 век в борба срещу сърбошовинизма осъществява сътрудничество с водача на усташите Анте Павелич. След създаването на Независимата хърватска държава през 1941 година, Иван Михайлов се установява в столицата ѝ Загреб. Като убеден антикомунист, по време на Втората световна война, Михайлов осъществява контакт с райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер и получава съгласие за създаването на батальони от бивши активисти на ВМРО под немско командване. Общата численост на тези части, чиято цел е трябвало да бъде борба с комунистическите партизани, се е предвиждало да е между 5000 и 8000 души. Те е трябвало да бъдат разположени в триъгълника Солун - Костур/Лерин - Лариса. От началото на март 1943 започнало формирането на такива роти (по-късно батальони) в Костурско, Леринско и Воденско под названието Охрана. Непосредствено преди деветосептемврийския преврат през 1944 г., Иван Михайлов по предложение на Адолф Хитлер пристига в Скопие. Разбирайки, че съдбата на Македония отново е предрешена, той отказва да провъзгласи създаването на Независима република Македония,за да се избегнат според него безсмислените жертви, виждайки, че Германия губи войната. По късно, през Унгария, Германия и Испания се установява за постоянно в Рим, Италия, със съгласието на италианските власти. В изгнание Михайлов издава много брошури и статии, както и няколко книги. Автор е на четири тома „Спомени“, „Македония — Швейцария на Балканите“, „Сталин и македонският въпрос“ и други материали в които описва македонската борба за свобода. Междувременно отвъд желязната завеса в комунистическа България, управниците ѝ в 1948 г. по заръка на Коминтерна започват процес на насилствено денационализиране и македонизация на българското население в Пиринска Македония. Единствено разрива между Сталин и Тито слага край на този процес. Иван Михайлов умира в Рим на 5 септември 1990, година преди прогласяне независимостта на Република Македония /8 септември 1991/, и 16 години преди окончателно Югославия да изчезне от политическата карта на света /3 юни 2006/.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 29, 2011, 05:10:02
29 август

1859 година в Калофер е роден полковник Аврам Аврамов - български офицер, участник в Съединението. През 1912 г. е доброволец в Балканската война, назначен за главен интендант на Македоно-Одринското опълчение.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Август 31, 2011, 12:36:52
31 август

1924 година край с. Сугарево е убит легендарният водач на ВМРО Тодор Александров. Тодор Александров Попорушев е български революционер, член на Централния комитет и лидер на Вътрешната македонска революционна организация. Роден е на 4 март 1881 година в Ново село, Щипско (дн. Македония). завършва българското педагогическо училище в Скопие, където на 16 годишна възраст се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След 1897 година Тодор Александров е учител в различни градове в Македония, като участва във дейността на ВМОРО. На 3 март 1903 г. Тодор Александров е арестуван и прекарва 13 месеца в затвора. След 1905 година е разкрита революционната му дейност и минава в нелегалност, като се присъединява към четата на Мише Развигоров. По време на Балканската война е начело на чета от Македоно-Одринското опълчение. С включването на България в Първата световна война през октомври 1915 година Тодор Александров е мобилизиран и служи в Щаба на Действащата армия. След края на Първата световна война Тодор Александров заедно с генерал Александър Протогеров, Петър Чаулев и Коце Ципушев, възстановява ВМРО. В изключително сложната обстановка на вътрешни борби и отчаяние, Тодор Александров успява да възстанови структурите на организацията и се издига като неин ръководител. Макар че физическите убийци са наказани много скоро от ВМРО, все още няма ясен отговор въпросът кой е истинският подбудител за убийството на Тодор Александров.

"Който каже, че не съм македонец, ще му отрежа езика, а който каже че не съм българин, ще му отрежа главата!"
Тодор Александров
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 01, 2011, 06:34:45
1 септември

1864 година във Велес (дн. Македония) е роден ген. Александър Танев - български офицер. Завършва в четвъртия випуск на Военното училище в София през 1883 година. Постъпва на редовна военна служба в Лейбгвардейския ескадрон. През Сръбско-българската война в 1885 година е командир на щандартен взвод от ескадрона и съответно ординарец на княз Александър Батенберг, но по-късно се присъед...инява към ескадрона си на бойното поле и взима участие в боевете при Сливница, Цариброд и Пирот. От 1909 до 1913 година е командир на 2 конна бригада с която, като част от Кърджалийския отряд, взима участие в Балканската война. Бригадата води бойни действия по долината на Марица от Димотика до Дедеагач. На 14 ноември заема позиции при село Теке и след кратък артилерийски обстрел принуждава Мехмед Явер паша да търси примирие. Води лично преговорите за капитулация. През Междусъюзническата война Танев е командир на Босилеградския отряд, който свързва 1 и 2 армия. В периода 1913 - 1915 година е инспектор на конницата. На 1 януари 1914 година е произведен в генерал-майор. В Първата световна война през октомври и ноември 1915 година командва кавалерийска дивизия и с нея се сражава при родния му Велес, Прилеп и Битоля. По-късно става началник на 1 Софийска дивизионна област (1915-1916) и на Драмската военноинспекционна област (1918). След края на войната излиза в запаса и се занимава с частна адвокатска практика.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 01, 2011, 08:25:57
1 септември

1858 година в Подмочани (дн. Македония) е роден Трайко Китанчев - български учител, публицист и революционер, редовен член на Българското книжовно дружество от 1894 година, пръв председател на Македонския комитет (по-късно Върховен македоно-одрински комитет).
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 02, 2011, 05:38:42
2 септември

1919 година умира революционерът от Върховния македоно-одрински комитет Иван Ботушанов, роден е през 1874 година в разложкото село Якоруда. През 1892 година емигрира в Румъния, където живее до 1898 година, когато се установява в София и се занимава с търговия. Влиза във Върховния македоно-одрински кпмитет. От 1900 до 1902 година е четник на Стефо войвода в Леринско. В 1902 година след смъртта на войводата Ботушанов оглавява четата и я прехвърля във Воденско, а в началото на следната 1903 година действа в Разлог. По време на Илинденско-Преображенското въстание четата на Ботушанов е в състава на сборната чета на ВМОК под ръководството на Димитър Думбалаков и участва в тежките битки през септември в района на Якоруда. По време на Балканската война е начело на чета от 50 души, която заедно с четата на Стефан Калфа е зачислена към Родопския отряд и подпомага действията на Българската армия при освобождаването на Якоруда. Четата му участва и в насилственото покръстване на помаците през 1912-1913 година.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 03, 2011, 10:26:18
3 септември

1903 година загива войводата от ВМОРО Манол Розов. Роден е в 1878 година в костурското село Бобища, тогава в Османската империя, днес Верга, Гърция. Брат е на дееца на ВМОРО Михаил Розов. Завършва българското трикласно училище в Костур, а след това в Солун. В 1900 година Розов завършва Битолската българска класическа гимназия и влиза във ВМОРО. При завръщането си от Гърция с товар оръжие заедно с Васил Чекаларов е заловен и затворен в Корча. След освобождението си от октомври 1902 година е учител в Бобища. От пролетта на 1903 година е в нелегалност и на Смилевския конгрес през пролетта на 1903 година е избран за член на Костурското горско началство. През Илинденското въстание оглавява Бобишката чета и участва в превземането на паланките Невеска и Клисура. В края на август заедно с Иван Попов и Лазар Поптрайков е начело на отряда тръгнал към Леринско и Прилепско. Загива на 3 септември 1903 година на връх Сокол (Сокле) в планината Нидже над село Пожарско днес Лутраки, Гърция.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 04, 2011, 07:59:15
4 септември

1867 година Иларион Макариополски, Панарет Пловдивски и Партений Полянски изпращат прошение за възстановяване на Търновската и Охридската църковна област.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 04, 2011, 08:02:34
4 септември

1912 година умира Стамат Икономов - деец на македоно-одринското революционно движение.Икономов участва в Сръбско-българската война (1885 г.). На конгреса на Петрова нива е избран за член на главното ръководно боево тяло. Преди Илинденско-Преображенското въстание изработва писмени инструкции за начина на водене на бойните действия. Води чета от 100 души, с която се сражава в Бунархисарско.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 05, 2011, 08:04:22
5 септември

1990 година умира Иван Михайлов (Ванче Михайлов, Скромнио) – един от лидерите на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Ванче Михайлов е роден на 26 август 1896 г. в с. Ново село, Щипско. Учи в София и в Солун. Като ученик попада под влиянието на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и става неин член. Ванче Михайлов служи в българската армия по време на Първата световна война. След Солунското примирие от 1918 г. напуска армията и се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Поканен е от Тодор Александров за негов личен секретар в задграничното представителство на ВМОРО в София. Междувременно Иван Михайлов е един от основателите и председател и на студентското дружество „Вардар“. Иван Михайлов е избран в ЦК на ВМРО и се заема с наказването на убийците на Тодор Александров. Налага се като фактически лидер във ВМРО. Името му се свързва с издадената от ВМРО смъртна присъда на сръбския крал Александър, изпълнена в Марсилия през 1934 г. от Владо Черноземски. Ванче Михайлов умира на преклонна възраст в Италия. Автор е на четири тома „Спомени“, „Македония — Швейцария на Балканите“, „Сталин и македонският въпрос“.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 07, 2011, 05:21:25
7 септември

1913 година избухва Охридското въстание на българското и албанското население срещу сръбската власт в Македония. Охридско-Дебърското въстание е съвместна акция на българското и албанското население срещу сръбския режим във Вардарска Македония, установен след Междусъюзническата война 1913 г. Избухва през септември и обхваща Дебърско, Стружко и Охридско. Обединени български и албански чети освобождават Дебър. Начело на въстаниците застава Петър Чаулев /на снимката/, подпомогнат от други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Въстаниците успяват да прогонят сръбските войски и администрация от Струга. Освобождават и Охрид. Въстанието внася известно безпокойство в Белград и за да не се разрасне още повече, срещу него са изпратени значителни войскови сили и сръбски четници. В помощ на Сърбия се включва и Гърция. Въстаниците отстъпват пред многобройния в количествено отношение и по-добре въоръжен противник.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 07, 2011, 09:15:45
7 септември

1932 година в Благоевград умира революционерът от ВМОРО Аргир Манасиев. Роден е през 15 февруари 1872 година в село Сехово, Гевгелийско. Привлечен от Гоце Делчев и Даме Груев, Манасиев влиза във ВМОРО през 1894 година. Отваря училище в Ново Село, Солунско. През есента по решение на ВМОРО Манасиев е назначен за учител в лъгадинското село Негован, което е важен организац...ионен пункт и организира революционен комитет. На следващата учебна 1897 - 1898 преподава и в село Смоквица, Гевгелийско, в което има задача да отвори канал за пренос на оръжие за Гевгелийско и Битолско. През октомври 1897 година Манасиев организира първата чета в Гевгелийско. През май 1898 година Манасиев заедно с гевгелийските ръководители на ВМОРО Илия Докторов и Иван Телятинов организира убийството на лидера на гъркоманската партия в града Христо Цицов. След 1901 година минава в нелегалност. Секретар е в четата на Михаил Апостолов, а от август 1901 до август 1905 година е гевгелийски околийски войвода. По време на Илинденско-Преображенското въстание заедно с Димитър Занешев и Петър Юруков е в главния въстанически щаб на революционен окръг „Кожух“. Сражава се с четата си на 24 август при Клисура. На 25 септември заедно с Кукушката чета се сражават при Башбунар в Паяк. След Илинденското въстание Манасиев води борба срещу появилите се чети е на гръцката въоръжена пропаганда. След Младотурската революция в 1908 година се връща в Македония и до 1912 година е учител. По време на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода на Първа гевгелийска чета. След Междусъюзническата война от 1913 до 1919 година е околийски управител в Струмица. През 1919 г. Манасиев се заселва в Горна Джумая, където става секретар на Окръжната училищна инспекция. Включва се в така наречената Спомагателна организация на ВМРО.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 08, 2011, 05:29:14
8 септември

1878 година се провежда съвещание на представителите на комитетите "Единство", войводи на македонски чети и руски офицери. В Рилския манастир под председателството на митрополит Натанаил Охридски, е взето решение за организиране на въстание в Македония. Комитетите “Единство” са създадени в различни краища на Княжество България и Източна Румелия, за да ръководят всенародното движение на българския народ против несправедливите решения на Берлинския конгрес от 1878 г. Под тяхно ръководство се намират гимнастическите дружества, чиято цел е непосредствената подготовка на населението от Източна Румелия за въоръжена борба.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 10, 2011, 07:23:35
9 септември

1903 година главният щаб на Илинденско-Преображенското въстание се обръща към Българското правителство с молба за оказване на помощ. Илинденско-Преображенското въстание е масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). То има за цел да освободи останалите под Османска власт български земи в Македония и Одринско. По силата на Берлинския договор от 1878 г. Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя. Това предизвиква остра реакция от страна на българския народ, който не желае да се примири с волята на западните Велики сили, наложили това решение, и започва борба веднага след оповестяването на решенията на Берлинския конгрес. Борбата придобива организиран характер след създаването на ВМОРО през есента на 1893 г. в Солун. Скоро след това в Македония и Одринско е създадена гъста мрежа от революционни комитети. През 1899 г. е поставено началото и на четническия институт, който изиграва важна роля за масовизирането на организацията и подготовката на въстанието. В началото на ХХ в. настъпват събития, които усложняват обстановката в Македония и Одринско. Неуспехът на Горноджумайското въстание (1902 г.), провокирано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, води до разгрома на голям брой революционни комитети и застрашава организацията от нови провали. Възползвайки се от това въстание, турското правителство съсредоточва големи военни и полицейски сили в тези две области. Това води до стълкновение с турските войски в редица краища на Македония и Одринско и става причина за преждевременното избухване на въстанието. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи – Гоце Делчев, Дамян Груев, Георги (Георче) Петров и др., които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на същата година. Макар и да не са съгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия се предполага, че не могат да бъдат особено ефективни. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Дамян (Дамян) Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. На 21 април (по стар стил) край с. Баница е убит Гоце Делчев. При все това подготовката за въстанието не спира. След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, където е обсъден планът за въстаническите действия в Одринско и е определен съставът на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л. Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва и името му. Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили. В освободените селища е установена революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски следват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор. За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 10, 2011, 08:37:03
10 септември

1953 година в Благоевград  умира Андон Янев, по-известен като Андон Кьосето - български революционер от ВМОРО. Роден е през 1855 година в село Голозинци. След като баща му е арестуван и отведен в Солун, се преместват в Велес при чичо си. Там Андон убива виден турчин и бяга в Солун, където се присъединява към ВМОРО като първоначално изпълнява терористични задачи. Запознава се с Даме Груев и получава нареждания директно от него. Участва и в убийството на сръбския учител в Солун Пейчинович. Участва в убийството на Христо Цицов (Цицо), виден водач на гъркоманската партия в Гевгели. Става войвода в Струмишко и Кукушко. През 1901 година участва в Аферата "Мис Стоун". За Илинденско-преображенското въстание на Андон Кьосето е наредено заедно с Гьорче Петров и Лука Иванов да води чета в Прилепско. В село Трояци дава малко сражение на турски аскер и после отива във Велешко. С 30 души четници се сражава на “Клепата” срещу 500 души аскер и успява да се изплъзне след намесата на четата на Борис Сарафов. След започването на Балканската война през есента на 1912 година Андон Кьосето е в четата на Христо Чернопеев. Заедно с 12-а рота от 27-ми чепински полк четата атакува Мехомия. След това Андон Кьосето служи в щаба на 13-та кукушка дружина.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 10, 2011, 08:43:40
10 септември

1858 година е роден ген. Иван Цончев - български офицер и ръководител на Върховния македоно-одрински комитет. Роден на 10 септември 1858 година в Дряново. Доброволец е в Българското опълчение по врема на Руско-турската освободителна война. Заминава на стаж в Русия и продължава военната си кариера. През август 1885 г. е повишен в звание капитан и е назначен за командир на II- а дружина от VII- и пехотен Преславски полк, с който участва в сраженията при Сливница по време на Сръбско-българската война, където е тежко ранен. През 1889 година поема командването на VII- и пехотен Преславски полк, а през 1890 година - на VI- и пехотен Търновски полк. След 1901 година е повишен в чин генерал-майор и излиза в запас, като се отдава на революционното движение в останалите под османска власт Македония и Одринска Тракия. От август 1901 до 1903 година ген. Цончев е подпредседател на едно от двете крила на Върховния македоно-одрински комитет и фактически ръководител на революционната организация. Цончев е основен организатор и ръководител на Горноджумайското въстание през 1902 година. По време на въстанието генерал Цончев с чета от 80 души дава няколко сражения на османските войски и обикаля въстаналите селища. В сражението при село Бистрица четата на ген. Цончев разпръсва многоброен противник, а генералът е тежко ранен. По време на Илинденско-Преображенското въстание ген. Цончев отново влиза с чета в Македония и дава няколко сражения на османските войски при селата Бистрица, Луково и Пирин. След разцеплението в Организацията, Цончев се оттегля по здравословни причини. Генерал-майор Иван Цончев умира на 16 декември 1910 година.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 12, 2011, 06:24:29
12 септември

1913 година ВМОРО вдига въстание в Охридско, Стружко и Дебърско. Четите на Христо Чернопеев и Павел Христов разгромяват сръбските окупационни части и освобождават Охрид. Охридско-Дебърското въстание е съвместна акция на българското и албанското население срещу сръбския режим във Вардарска Македония, установен след Междусъюзническата война от 1913 г. Най-напред е освободен Дебър от обединени български и албански чети начело с П. Чаулев, подпомогнат от други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Сръбските войски и администрация са прогонени от Струга като освобождават Охрид. Въстанието внася безпокойство в Белград и за да не се разрасне, срещу него са изпратени значителни войскови сили и сръбски четници. В помощ на Сърбия се включва и Гърция. Пред многобройният и по-добре въоръжен противник въстаниците са принудени да отстъпят заетите градове и села. Живеещото в тях българско и албанско население е подложено на терор от страна на сръбските власти. Дебър е разрушен от сърбите, а Охрид е реокупиран.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 12, 2011, 06:27:45
12 септември

1924 година в Горна Джумая съмишленици на Иван Михайлов  разстрелват Алеко Василев, Арсений Йовков и група привърженици на Илинденската организация. Оцелява водачът на организацията Георги Занков. Те са разстреляни заради смъртта на Тодор Александров, който е убит на 31 август 1924 г. в Пирин на път за провеждането на конгрес на Серския революционен окръг. Наказателната акция срещу заговорниците е ръководена лично от Иван Михайлов и е проведена светкавично. Остава ненаказан само главният виновник за убийството на Тодор Александров – Александър Протогеров.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 12, 2011, 06:30:25
12 септември

1936 година за първи път след 20-годишно прекъсване български архиерей служи в катедралата "Св. Климент" в Охрид, а на 14 септември – и в църквата на манастира "Св. Наум".
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 12, 2011, 06:48:50
12 септември

1949 година в Битоля умира революционерът от ВМОРО и просветен деец Климент Шапкарев. Роден е през 1875 година в Охрид. Учи в Солунската българска мъжка гимназия и членува в тайния революционен кръжок заедно с Гоце Делчев и Петър Васков. През 1897 година е делегат от Самоковското дружество на Четвъртия македонски конгрес. Става учител в Самоков, като едновременно с учителската дейност работи и като пунктов началник на ВМОРО, като организира прехвърлянето на хора и оръжие през границата в Османската империя. В 1904-1905 година е учител в Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“ и секретар на Одринския окръжен комитет на ВМОРО. Делегат е на Рилския (1905) и Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908). Преди началото на Балканската война заминава от Одрин за България и се записва като доброволец в 52 пехотен полк на българската армия, с който се сражава при Одрин. За проявена храброст е награден с кръст. В Междусъюзническата война е в щаба на Македоно-одринското опълчение. По време на Първата световна война е във Велес като член на Цензурната комисия. След края на войната преподава 20 години в земеделското училище в Садово. След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година се установява в Битоля, където също преподава в земеделско училище.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 14, 2011, 07:29:16
13 септември

1908 година от 7 до 13 септември в Солун се провежда учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове в Турция. Съюзът на българските конституционни клубове в Турция е една от двете политически партии на българското население в Македония и Одринско, учредена след избухването на Младотурската революция. През 1908 г. в Османската империя избухва Младотурската революция. Тя има за цел премахване на абсолютната монархия в империята и заменянето й с конституционно-парламентарна монархия, във външнополитически план – премахване на зависимостта на Турция от Великите сили и възвръщане на някогашното й величие. Организаторите на революцията обещават равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност, което обещание се оказва измамно и целящо да привлече на своя страна поробените народи в пределите на империята. След успеха на революцията е дадена амнистия и политическите затворници от Македония и Одринско са пуснати на свобода. Четите на ВМРО участват в бойни действия на страната на Младотурците. При тази обстановка ВМОРО прекратява своето нелегално съществуване, разпуска четите си, създава свои легални организации и практически престава да съществува. Двете враждуващи течения във ВМОРО – ляво и дясно настроени, създават съответно Народна федеративна партия и Съюз на българските конституционни клубове. На учредителния конгрес се приемат програма и устав на организацията, както и се избира Централно бюро, в което са включени Т. Крайовов, Вл. Руменов и др. Съюзът се обявява за ревизия на османската конституция, за демократизиране на живота в Османската империя, за свободно развитие на икономическия живот и пр. Полага усилия за запазване на националната самобитност на българите в Македония и Одринско. Организацията взема участие и в проведените през 1908 г. избори за отомански парламент. През август тя провежда и II конгрес, но скоро след това младотурските ръководители, отказали се от прокламираната си програма по време на революцията, нареждат нейното закриване и от ноември 1909 г. тя престава да съществува. Печатен орган на организацията е в. "Отечество", излизал от февруари до декември 1909 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 14, 2011, 07:35:14
14 септември

1869 година от името на Скопска епархия се подават прошения до мютесарифа в Скопие, до валията в Призрен и до великия везир в Цариград, с които се заявява, че епархията се отказва от Патриаршията и признава българската църква в Цариград.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 14, 2011, 07:42:40
14 септември

1868 година в Енидже Вардар е роден полк. Иван Пожарлиев - български офицер и деец на Върховния македоно-одрински комитет. Брат е на войводата Тома Пожарлиев. Завършва Солунската българска гимназия през 1891 година и Военното училище в София в 1895 година. Участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 г. като военен ръководител на четата на Манол Караман...ов в Малешевско. През 1896 година заедно с капитан Стойчо Гаруфалов са с чета в Одринско. По време на Балканската война е командир на II скопска дружина от Македоно-одринското опълчение. През Първата световна война е дружинен командир в 63 Македонски пехотен полк на Единадесета дивизия. След края на войната последователно заема редица ръководни постове в Министерство на войната до пенсионирането си.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 14, 2011, 07:48:44
14 септември

1903 година в Серски революционен окръг започват въоръжените действия, които са част от националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски последват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред грозящата опасност, главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство. Последното, предупредено от западните велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не може да удържи неговия напор. За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се провеждат 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени са 12 440 къщи, избити и заклани са 4 694 души, оставени са без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 14, 2011, 07:50:31
14 септември

1920 година загива българският офицер и войвода на ВМРО Ичко Димитров. Роден е през 1880 година в Баровица. Става член на ВМОРО през 1896 година като четник при Апостол Петков и Иванчо Карасулията. От 1905 година е самостоятелен войвода в Гумендженско, а през 1909 година участва в похода към Цариград по време на Младотурската революция. Поема ръководството на Солунски революционен окръг след убийството на Апостол Петков в 1911 година. През май 1912 година пристига в Кожух, начело на чета от 25 души. През Балканската война подпомага действията на Седма пехотна рилска дивизия освободила района от Гевгели до Солун. Получава офицерски чин в Българската армия и служи като войвода на Първа отделна партизанска рота. По-късно Димитров служи в Първа рота на Четиринадесета воденска дружина и в Сборната партизанска рота. Награден е с орден „За храброст“ IV степен. През Първата световна война е командир на разузнавателен отряд, а след нейния край в 1919 година Ичко Димитров пръв заминава като войвода за Гевгелийска околия, в която е изградена широка революционна мрежа на възродената ВМРО. Тежко ранен в сражение със сръбската войска на 14 септември 1920 година при преминаване на Вардар край село Удово и се самоубива.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 14, 2011, 07:54:28
14 септември

1941 година дейци на българските акционни комитети създават в Скопие Градски национален клуб. Подобни клубове възникват и в други градове и съществуват до началото на 1942 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 15, 2011, 03:30:03
15 септември

1912 година е изпратена тайна инструкция (№ 5669) на сръбското правителство до сръбските посолства да действат за присъединяване към Сърбия на Охрид и Прилеп, които по българо-сръбския съюзен договор са в "безспорната зона". Българо- сръбският договор от 1912 г. представлява таен договор за съюз, с който се полагат основите на Балканския съюз (1912–1913 г.). Подписва се на 29 февруари в София за 8 години от българския министър-председател Иван Гешов и сръбския министър-председател М. Милованович. Според него двете държави се задължават да си окажат взаимна помощ, ако една от тях или двете заедно бъдат нападнати от друга страна. Договорът предвижда единодействие между тях и в случай че някоя велика сила завземе части от балканските владения на Турция. В тайно приложение се прави териториална подялба на земите, които евентуално ще се завоюват от Турция. Сърбия признава правото на България да притежава земите на изток от р. Струма и Родопите, а България – правото на Сърбия върху териториите на север и запад от Шар планина. За областта, заключена между Шар планина, Родопите, Егейско море и Охридското езеро, се предвижда автономно управление. В случай, че това не се осъществи, Македония се разделя на две части: безспорна, която се дава на България, и спорна, чиято съдба ще се реши под арбитража на руския цар. На 29 април договорът е допълнен с военна конвенция. Според нея в случай на война България трябва да участва с 200 000-на, а Сърбия със 150 000-на армия. Въпросът за спорната зона в договора довежда до изостряне на териториалните спорове между двете държави след Балканската война 1912–1913 г.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 15, 2011, 07:47:36
15 септември

1871 година в с. Ляски е роден Иван Попов - български революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Участва в двете Балкански войни и Първата световна война.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 16, 2011, 08:30:39
16 септември

1899 година Българското тайно революционно братство подписва обединителен протокол с БМОРК (Български македоно-одрински революционни комитети).
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од: опълченец на Септември 16, 2011, 08:31:29
16 септември

1932  година умира генерал-майор Александър Андреев Танев. Роден е на 01.09.1863 във Велес, Македония. Образованието си получава във  Военното училище в София (1883). Университетът в Хайделберг, Германия - Юридически Факултет (1889). Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като офицер в Лейбгвардейския ескадрон в боевете при Сливница, Цариброд и Пирот. През Балканската война (1912-1913 г.) участва с Втора конна бригада при пленяването на Мехмед Явер паша. През Първата световна война Танев е командир на кавалерийската дивизия и след това на Първа Софийска дивизия. Награждаван с Oрден "За храброст" 3-та степен, 2-ри клас, 4-та степен, 2-ри клас. Орден "Свети Александър" 3-та степен с мечове по средата, 4-та степен без мечове. Орден "За военна заслуга" 2-ра степен с военни отличия. Орден "За заслуга" на обикновена лента. Умира: 16.09.1932 в София.
Наслов: Одг: На денешен ден
Поставена од