Райна Дрангова: Цяло Скопие е било покрусено след смъртта на Борис Дрангов26 май 2010 | 13:30 | Агенция „Фокус”Днес се навършват 93 години от смъртта на полковник Борис Дрангов. За годишнината Агенция “Фокус” разговаря с Райна Дрангова, внучка на полковник Борис Дрангов. Агенция „Фокус” на страницата "Българските бойни знамена" (
www.boiniznamena.com) заедно с електронното издание-албум „Изгубена България” (
www.lostbulgaria.com) на художника Пейо Колев, представя подбрана галерия от личния албум на полковник Борис Дрангов, предоставен от госпожа Райна Дрангова.
Фокус: Г-жо Дрангова, на днешния 26 май се навършват 93 години от смъртта на полк. Борис Дрангов, какъв е споменът във вашето семейство за този ден?
Райна Дрангова: Аз не съм била родена, когато той е загинал, обаче покрусата е била страшна. Няколко дни преди смъртта си дядо ми е писал на баба ми и на баща ми едно писмо, в което го поздравява за 24 май. Писмото е бодро, с оптимизъм, никой не е допускал какво ще се случи. Той е пишел на баба ми, че трябва да вярва в Бога и да се уповава на неговата крепка воля, защото, цитирам, макар и не дословно - не този, който влиза в огъня загива, а този, който най-много се пази. Самият Борис Дрангов не се е пазил, което коства и живота му. Войната е позиционна, те излизат от землянката и на някакво хълмче са разположени окопите, землянките и една маса, на която той разглежда карта заедно с придружаващи го по-низши офицери. Започва обстрел от страна на французите и дядо ми казва – приберете се в землянката, господа. Той остава и продължава да разглежда картата. Един снаряд разкъсва крака му и до вечерта той загива, вероятно от мастна емболия.
Семейството отива на погребението. Има една снимка – цяло Скопие, родният град на дядо ми, е покрусено. Това е най-грандиозното погребение до този момент в историята на града. Целият град е по улиците, през които минава погребалният кортеж. Катафалка, с много свещеници, скопският владика... Дядо ми е погребан в двора на църквата „Свети Димитър”, която е техният семеен храм, където те са се черкували, където е бил кръстен. И след това костите му са изровени от сърбите и погребани в градските гробища, защото скопияни са ходили да палят свещи на неговия гроб като упование в тяхната робска мъка.
Вероятно във вторник следващата седмица в Скопие ще има панихида. Тя е традиционна, още от времето на посланик Михо Михов. Тя е организирана от Посолството и от Българския културен център в Скопие.
Фокус: Днес на доста места – и в Кюстендил, и в Пловдив си спомниха за полк. Борис Дрангов...
Райна Дрангова: Да, обадиха ми се от Пловдив и от Сливен. В Сливен в 18,30 часа ще има скромен помен на улица „Полковник Дрангов”, където е поставена паметна плоча от родолюбиви българи.
Фокус: Кои са градовете и селата в България – местата, които са свързани с неговото присъствие?
Райна Дрангова: В България има три села, които са кръстени на негово име. Първото село е Покровник, бивше, днес Дрангово, намира се на 6 км от Петрич. Там е бил разквартируван 5 македонски полк и дядо ми се е погрижил за бежанците, като им е предоставил част от казармите. И е построил една чешма, в памет на падналите войници от 5 пехотен Македонски полк. Другото е около Кирково, не съм ходила там. Неговият полк по време на Балканската война е освободил селото; било е много красиво, наричало се е Бююкит дере. Третото е в Пловдивско. По желание на негови войници от 9-ти пехотен Пловдивски полк, той загива като командир на полка и войниците са поискали селото да бъде кръстено на неговото име. Безспорно той е свързан и с Лом, където дядо ми се е оженил и баща ми се е родил там, също така и в Пашмаклъ – днес Смолян, в Девин – Гьоврен, в Шумен, където се е родил чичо ми. След това е дошъл в София, по-късно е станал командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк. Като началник-щаб на Първа софийска дивизия той е на Добруджанския фронт и през Първата световна война те влизат в Букурещ.
Фокус: В албума има една снимка – на Траяновия вал с български и германски войници.
Райна Дрангова: Да. Когато той разговаря с пленени руски войници, ги пита – защо Матушката ни нападна? Той е руски възпитаник и до края на живота си той има пиетет към Русия. Не само като наша освободителка, но и като възпитаник на Генералщабната академия в Петербург. Ученик е на велики руски пълководци, на генерал Драгомиров, който е негов кумир. Друг негов кумир е покойният Суворов и неговата максима „Пуля – дура, щик – молодец”, той я възприема изцяло. Затова и когато правиха паметника в Пловдив преди 4 години, паметникът изобразява един щик.
Автор
Тема: 93 години от гибелта на полковник Борис Дрангов (Прочитано 6239 пати)