ВАНЧЕ ГЕРОЯТ!“На 14 юни 1934 г. е приета Наредба-закон за разтуряне на партийно-политическите организации, който днес по-скоро за благозвучение се определя като Закон за забрана на политическите партии. След 5 дни излиза и Наредба за отнемане на имотите на нелегалните организации в полза на държавата. Ясно е, че тези два акта са насочени основно срещу БРП и ВМРО. Още преди да влязат в законова сила, полицията започва да следи лидера на организацията Иван Михайлов. Той е син на Михаил Гаврилов от Щип. Произхожда от заможно търговско семейство. Цялото му име е Иван Михайлов Гаврилов...
Още на 2 юни 1934 г. неизвестен разузнавач, влязъл в дирите на Иван Михайлов, пише рапорт, че е нощувал в дома на бившия министър Христо Статев на ул.”Стефан Караджа” в столицата...До 10 юли Михайлов разнообразява квартирите с тези на Кочо Колищърков, братя Суруджиеви, адвоката Спиридон Велев. През август е в къщата на Георги Митров...На 8 октомври 1934 г. Михайлов вече е обявен за общодържавно издирване заедно с Георги Настев, Кирил Дрангов, Христов, Димитър Медаров, Атанас Аргиров, Владимир Черноземски (с прозвището Владо Шофьора), Димчо Стефанов и Борис Георгиев Игнатов...Прави впечатление, че полицията следи цяло лято Иван Михайлов, всеки ден агентите го наблюдават и пишат доклади, не го арестуват, а цял месец след като е напуснал България е обявен за издирване. Недоглеждане или дългата ръка на ВМРО? На 14 февруари 1935 г. тя вече безспорно е установила, че Иван Михайлов е преминал границата и се намира в Истанбул...След бягството на Иван Михайлов в България срещу него започва поредица съдебни процеси...На смърт е осъден само Иван Михайлов...
Известно време митологизираният в миналото Ванче не представлява особен интерес за комунистическата власт. Той си живее в Рим. През 1971 г. обаче се получават данни, че в квартал “Изток” са се активизирали бивши членове на ВМРО и имали контакти с Иван Михайлов. Тогава започва разработката “Главорез”. Лидерът на ВМРО обитавал жилище в покрайнините в северозападната част на Рим на ул.”Виа Понца”6, на малко площадче. Живеел на етаж от жилищен блок, който имал три стаи и кухня, със скромна, дори мизерна мебелировка. В квартала бил известен като унгарец, но бил без гражданство. През 1980 г. щели да го извадят от апартамента, тъй като не платил навреме наем от 400-500 долара, а договорът бил изтекъл...
При него са Благуна Илиева Боева, родена на 19 март 1942 г., съпругът й Иван Илиев, роден 1950 г., който работи в издателство “Гардзанти”, Вида Попова, сестра на Благуна, родена на 20 май 1937 г., съпругът й Антон Попов, Весела Боева, майка на Благуна и Вида, и децата на двете семейства. Роденият през 1982 г. Найден е синът на Вида и Антон, а роденият през 1974 г. Илия - на Благуна и Иван. Става ясно, че всички са на издръжка на Иван Михайлов, която Македонските патриотически организации в САЩ и Канада плащат на своя лидер. Първоначално сумата е 600 долара, която с годините се увеличава, та да може той на спокойствие да живее и да пише спомените си. През 1989 г. издръжката му вече е 1200 долара, а наред с нея получава дарения от различни хора по 5,10,20,50 и 100 долара в писма, на които той с благодарност отговаря. Всъщност, нито МПО в САЩ и Канада, нито МПО “Тодор Александров” в Белгия могат да намерят отговор на въпроса защо толкова много хора живеят при Иван Михайлов. В Белгия Методи Димов, Георги Данев и Христо Паргов започват да анализират ситуацията около Иван Михайлов и основния въпрос - защо той живее с толкова много хора. Стигат до извода, че щом ги търпи при себе си, вероятно има причина - или са му потребни, което било малко вероятно, или е принуден, което е по-вярното. Но от кого? Лидерите на МПО “Тодор Александров” изказвали мисълта, че може Вида и Благуна да са пратени от някоя организация...
Вида завършва гимназия през 1955 г. и отива да следва турска филология в Белград. Среща Антон Попов две години по-рано, още като ученичка, запознават се, но отношенията им спират дотам, и после не поддържат връзка. След завършване на първата учебна година в Белград Вида се завръща в родния си град и там отново среща интернирания Антон Попов. След като той бяга в Италия, тя го последва. Като негова годеница влиза в дома на Менча и Иван Михайлови. След като Антон заминава за Америка да работи в “Македонска трибуна”, Вида, вече женена, остава при Иван Михайлов. След няколко години, Антон Попов, изгонен от вестника, се връща в Рим. Иван Михайлов често се оплаквал от него и питал:”Как можа този човек 6 години да не пипне нищо?”
В разработката на ДС различни нейни сътрудници са й задали въпроса какво е правила през трите години след гимназията. Тя отговаряла, че е учила арабска филология. Според агентите обаче не можела да каже и дума на арабски. Твърдяла, че нейните роднини били репресирани от югославските служби. След проучване бързо се установява, че в действителност всички те били на държавна работа.
След като изгонват Антон Попов от “Македонска трибуна” Вида продължава да плаща постоянен наем на апартамент в Индианаполис. Често семейството пътувало до Щатите, Канада и из Европа. Всички се питат откъде е имала пари, след като съпругът й Антон не работи нищо. Изтъкват, че въпреки тристайното жилище Иван Михайлов живеел само в една стая. Ванче често се оплаквал от Вида и Благуна:”По цял ден се карат или ходят по комшийките да клюкарстват. Две махленки със слугински манталитет. Ако им поръчаш нещо, все го забравят или нямат време да го свършат.”
През 1986 г. българските тайни служби чрез свои агенти имат достатъчно информация за Иван Михайлов. Тогава се констатира, че той живее все по-изолирано, стои си в стаята и гледа телевизия, Благуна ходи всяка сутрин на пазар и му купува вестник. Антон не работи, отношенията му с Вида са обтегнати и никой не му дава пари. Другият зет Иван, на няколко пъти обяснявал, че голямата трагедия на баджанака му била, че разбрал каква е Вида, на кого служи и какви ги върши. Антон дори намеквал за сътрудничество или с американците, или с УДБ.
Един от хората най-много подпомагали Ванче Михайлов в емиграция, е председателят на МПО “Тодор Александров” в Брюксел Методи Димов. И той често се питал пред свои сподвижници от Белгия, САЩ и Канада:”На кого служи Вида?” После сам си отговарял, че е човек на югославяните, които единствени имали сметка от разтурянето на МПО. Той казвал, че заради обкръжението на Иван Михайлов в Брюксел обсъждали план за отвличането му в Белгия, разбира се, с неговото съгласие. Това трябвало да стане с кола. Димов твърдял, че това нямало да бъде трудно за тях, но щяло да стане след като напише петия том на спомените си. Димов определил и помощниците си в това дело - Георги Данев и Христо Паргов...
Двамата зетьове се сприятеляват - Антон през 1986 г. вече се е установил трайно в Рим. На него обаче никой не му дава никакви пари и от мъжка солидарност Иван го черпи с цигари...В редица разговори с приятели и агенти на Държавна сигурност Иван с охота заговаря за Вида и нейната роля в дома на Иван Михайлов и в МПО. Той има точни наблюдения, тъй като развежда из Рим посетители на Иван Михайлов от Белгия и Америка. Познава и братята на Вида и Благуна. Иван е на мнение, че Вида е югославски агент, но че претърпява неуспех в Америка, тъй като тамошните МПО са я разбрали що за човек е, игнорирали я, и затова се върнала...
Всички сведения по разработката “Главорез” сочат, че самият Иван Михайлов няма особено доверие на двете сестри, и като стар конспиратор получава пощата си на няколко места, едното от които е пощенска кутия номер 7113, и на различни други частни адреси, най-често на този на Бруна Гали, която е съпруга на неговия приятел, хърватина Ивица. Освен това, когато говори пред сестрите в дома си, той никога не посочва източник, от който е научил каквото и да било. Винаги говори:”Един човек ми каза”, “Срещнах един приятел”...
На 23 юни 1981 г. Секретариатът на ЦК на БКП излиза с Решение № 427 за придобиване на архива на Иван Михайлов. Чрез службите на ДС започва работа за неговото изпълнение...През март 1986 г. Шесто управление на ДС прави цялостен анализ на изпълнението на решението и тогавашното положение с документите на Иван Михайлов. Той се основава на докладите на агентите “Медика” и “Кремена”. Отчита се, че както и при предишни посещения на нейни хора, така и през цялата 1985 г. въпросът с архива на Иван Михайлов все още не е напълно изяснен. На 4 април 1986 г. той навършва 90 години, а ДС решава, че работата по придобиване на архива му за България трябва да продължи.
Още през 1980 г. става известно, че на връщане от Канада семейство българи отиват при Михайлов и заварват в стаята му 13 сандъка, някои от които са военни. Той им казва, че в тях има различни материали - архиви, ръкописни бележки, документи, но и вестници. При следващото им посещение през 1982 г. тези сандъци вече ги няма...
Въпросът с архива обаче продължава да виси. През 1986 г. службите чрез свои агенти имат достатъчно информация за Иван Михайлов. Констатира се, че той живее все по-изолирано. Тогава Методи Димов поставя въпроса да се закупи апартаментът, в който живее Иван Михайлов. Той смята, че това трябва да стане на името на МПО, а тогавашната му цена е около 70-80 000 долара. Вида обаче се противопоставя и казва, че трябва да се закупи на името на Иван Михайлов. Защо, при положение, че той няма живи наследници?
През 1989 г. Вида и Благуна купуват апартамента. Според една от версиите той струва около 102 милиона лири заедно с таксите. От тях 59 милиона е предоставил падре Паоло, който е най-близкият му човек в Рим, но е хърватин, заселил се в италианската столица през 1938 г...През февруари 1988 г. обаче агент “Медика” докладва, че негов познат е бил в Рим от 16 до 23 януари и тогава Вида казала, че вече са купили апартамента на “Виа Понца” на нейно име и че Антон Попов от около две седмици най-после започнал работа като редактор в българската секция на Радио “Ватикана”...
През 1988 и 1989 г. се включват още двама души - отец Георги Елдъров и Роза Георгиева. Отец Георги Елдъров е ръководител на Радио “Ватикана”. Роза Георгиева Копилова е родена на 21 май 1935 г. в София. ДС я характеризира като връзка на обект “Главорез”...Агент бил и отец Георги Елдъров, служел на Ватикана, но племенникът му бил в България и той искал да му помогне..." -
"Грешките на българските политици", стр.132-170, Григор Николовhttp://ciela.bg/books/book/greshkite-na-blgarskite-polititsi/2399
Автор
Тема: Великите битки и борби на българите! (Прочитано 42665 пати)