Какъв парадокс да не можем да намерим точния смисъл на дума между два диалекта на българския език. Сигурно ще е по-лесно да преведем от френски, руски или английски език. За това сме виновни повече ние в България, а не сънародниците ни в Македония. Защото докато на тях на сила им го наложиха сегашния литературен македонски език, ние сами си избрахме североизточния диалект за литературен български език. Ето какво мисли по този въпрос проф. д.ф.н. Благой Шклифов в своя труд "За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. "Македонската" азбука и книжовна норма са
нелегитимни"
Постановката на Марин Дринов не е издържана нито в научно, нито в държавническо
отношение. Няма единен подход за създаване на писмен език. В едни страни в непрекъсната
държавност, каквато е Франция, книжовният език се създава въз основа на говоримия диалект
на краля в Ил де Франс, който е станал говорим език на цялата аристокрация. Той се налага
чрез централизирано обучение, администрацията, вестниците, литературата и театъра.
Естествено Париж е изиграл голяма роля като университетски, културен и административен
център. И във Франция, Германия и Италия различията между диалектите са толкова големи, че
носителите на различни говори и днес трудно могат да общуват по между си, ако не владеят
книжовния език. Но при езиците, чиито диалектни различия не затрудняват общуването,
моделът за създаването на писмен общонационален език може да бъде различен. Тук у нас е
трябвало да се има предвид и изостаналото развитие на обществото, аспирациите на съседните
държави, и лисата а национална държава, а също така и отсъствието на всеобхватни
институции. Унгарският книжовен език е създадена на полидиалектна основа поради опасения
от сепаратизъм През XVII и началото на XVIII век и в Унгария е имало няколко регионални
писмени форми и силно движение за обновление на езика, за създаване на национален език
като израз на стремежа за независимо политическо развитие, което се противопоставя на
асимилационната австрийска политика. Унгарските езиковеди и книжовници успяват така да ги
обединят, взимайки отделни морфологични и фонетични явления от различните диалекти, че - 2 -
книжовният език да бъде еднакво близък и еднакво отдалечен от носителите на народните
говори и по тя начин да се направят невъзможни сепаратистките тенденции. Те преди всичко
имат предвид Трансилвания, която в продължение на много години е независимо унгарско
княжество. Радетелите за единен, богат и обновен унгарски език за тази цел събират
лексикалното и фразеологичното богатство от всички райони. Още през първата половина на
XIX век Унгарското книжовно дружество издава голям диалектен речник. Прави се подбор на
лексиката с оглед разпространението й, отчасти етимологията, изразността, благозвучността и
краткостта. Създали са десетки хиляди нови думи за да бъде унгарският език на равнището на
европейската култура. Когато за дадено понятие или предмет се срещат повече думи в
диалектите, в обръщение се пускат всичките и по естествен път едни остават, други отпадат.
Така например за понятието възглавница влизат в употреба три думи: fejal, parna, vankos –
първата унгарска, втората и третата от славянски и съответно от германски диалектен
произход. Унгарската дума fejal отпадна от употреба. Другите две са пълноценно
функциониращи лексеми. При употребата на думи синоними от различни диалекти в
българския книжовен език за западните форми се дава стилистичната характеристика –
диалектна, която смъква нивото на статуса на лексемата. Например кошуля, която е широко
разпространена, среща се и в поезията на Пенчо Славейков, се дава като диалектна. такива
примери изобилстват в българските речници. За правилия и национално отговорен унгарски
подход към езика могат да се посочат много пример. Така например понятието облак се
изразява с две думи – feleg (трансилванска) и felho (западноунгарска). В българските речници
крак са сочи като книжовна, а нога като диалектна, гумно – диалектна дума, а турската харман
– като книжовна. В македонския речник бележките са в обратен ред. За останалите постановки
на Марин Дринов няма база за спор. Може ли да се пристъпва към изграждане на книжовен
език без Книжовното дружество да е изработило препоръчителен речник, съдържащ думи и
фразеологични единици от цялата езикова територия на българския език! Който и да е писател,
колкото и да е даровит, се нуждае от такова помагало. Според Иван Вазов без хубавите думи,
които може да се открият в македонските говори “ний няма да успеем да направим езика си
нито по-богат, нито по-чист” (Иван Вазов, 1979, том 19, с. 414). Иван Вазов съветва филолозите
да спрат с дребнавите си разправии и безпринципни борби по чисто правописни въпроси и да
се насочат и най-сетне да събират думи за българския речник. Навремето никой не се е
вслушвал в съветите на Иван Вазов. Досега дейността на тъй наречените „лозари” остана извън
полезрението на историците на новобългарския език. Недооценяването им доведе до
сепаратизъм след поредното поражение във войните на България през 1944 г. Група ученици от
Солунската българска гимназия заминават за Белград да продължат образованието си, но
скоро се убеждават, че протегнатата „братска” сръбска ръка иска да бръкне дълбоко в душата
им, прехвърлят се в София за да продължат следването си и да се готвят за своята историческа
мисия. Сред тях е и Даме Груев. Това са високо надарени младежи с рядък интелект и
историческа прозорливост.
http://bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Bl_Shkliov_ZDOBE.pdf