Бугарски Културен Клуб

Општа дискусија => Актуелни теми од медиумите => Тема започната од: golemiot на Декември 06, 2010, 11:00:11

Наслов: Младен Сърбиновски в "Облаче ле бяло"
Поставена од: golemiot на Декември 06, 2010, 11:00:11
http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=1735 (http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=1735)
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Илинден на Декември 07, 2010, 08:41:01
Го гледав целото предаване, но би сакал да апелирам до редакцијата на ТВ СКАТ да ги спречат навредливите и провокаторски коментари на некои зрители коишто не носат ништо добро. Доколку госпожата зрителка не го разбира господинот Младен Србиновски, тогаш вината може да ја побара и кај Марин Дринов, наместо кај Младен Србиновски. Факт е дека има многу србизми, но не секоја неразбирлива дума е србизам.
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Декември 08, 2010, 12:39:07
Слушането на простотии е част от рисковете на демокрацията и горкият Марин Дринов няма вина за изказванията на госпожата!  8)
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: ppan на Декември 08, 2010, 12:04:42
Го гледав целото предаване, но би сакал да апелирам до редакцијата на ТВ СКАТ да ги спречат навредливите и провокаторски коментари на некои зрители коишто не носат ништо добро. Доколку госпожата зрителка не го разбира господинот Младен Србиновски, тогаш вината може да ја побара и кај Марин Дринов, наместо кај Младен Србиновски. Факт е дека има многу србизми, но не секоја неразбирлива дума е србизам.

Илинден, приятелю!
И аз сега изгледах на запис предаването-все не мога да го гледам директно ;D ;D!
Винаги, от както свят светува, е имало непримирими хора като жената, която направи(за втори път) забележка на Младен за говора му. Такива хора не познават понятието компромис. Заради такива хора никога не се е случвало нещо хубаво на този свят. Те са винаги губещи, или ако използвам една дума на Младен Сърбиновски от прекрасната му книга "Шашма", те са губитници!
Та за това те не бива да се спират от ефира, иначе за какво е демокрацията. Тя дори не е провокатор, тя просто е убедена, че в Македония се говори както говореше уважаваният от мен Владимир Панков. Тя дори и не разбра, че той говореше на български литературен език, а в ежедневието говори като теб и Младен.
Мен лично страшно много ме кефи това, че Младен води предаването на Вашия език, който вече доста е променен. Ами нека да е така, нека ние българите да свикваме с този език, той е факт.
Аз съжалявам само Младен, че от време на време наши хора му задават такива досадни въпроси. Но ако мога да допълня предния пост(на Competent) рисковете на демокрацията са и за водещите!  ;D ;D
Поздрави!
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Илинден на Декември 08, 2010, 05:51:29
Аз съжалявам само Младен, че от време на време наши хора му задават такива досадни въпроси.
Точно тоа ми беше и поентата. Многу често се јавуваат зрители со обидни коментари, па дури и со лични обиди кон г-н Младен Србиновски анализирајќи му го даже и името и презимето итн. На Младен му треба подкрепа, а не ставање во непријатни ситуации.

Поздрав! :)
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: golemiot на Декември 08, 2010, 08:22:52
Илинден,
Хората во Бугариа много добре знаат кои е МЛАДЕН и го обичат.Спокоино.Некаква патка се обадила.Голема работа.Тука е така - преки предаваниа;дискусии;борба на мнениата.Д Е М О К Р А Ц И А !!!
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Декември 09, 2010, 12:47:33
В някои добре познати балкански общества дори "обажданията на патките" са режисирани отгоре, така че приятелите навярно подозират дълбока "върховистка конспирация" в случая!  :)

В София ТВ "Скат" се помещава в стара и неугледна сграда, където и плочките отпред са леко изпочупени ... Ако някой вземе да стъпи накриво там и си изкълчи крака, вероятно виновни отново ще са БГ народ и държава, тъй като не са осигурили нужните удобства и комфорт - демек не сме постлали червения килим и не сме надули тържествено фанфарите!  :o
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Декември 09, 2010, 12:57:14
Цитат
Роден през 1838 г. в Панагюрище, през 1858 г. Марин Дринов заминава в Русия, за да продължи образованието си. Учи в Духовната семинария в Киев, а впоследствие - в Московския университет, където се дипломира през 1865 г. Между 1865 и 1871 пътува и работи в Австрия и Италия. През 1869 г. става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 получава докторска степен и от 1873 е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.

През 1878–1879 г. той завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавните устои на нова България. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на България.

След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г. след продължително боледуване от туберкулоза.

На негово име е наречено издателството на БАН.

Панагюрци са големи сладкодумци и имат много приятен за слушане БГ говор, който далеч не е изразено я-кащ!

Не знам защо, някои хора в РМ, а и в БГ, демонизират Дринов, тъй като Шапкарев му е писал писмо за повече западен елемент в литературния ни език, а Дринов уж бил отказал! Не ми е известен безспорен исторически източник за въпросния "отказ" на Дринов - дали въобще е получил писмото, дали е било обсъждано, какво мнение е изразил и т.н....

http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_korespondencija.htm
Цитат
.... части от кореспонденцията на К. Шапкарев са публикувани в различни периодични издания. Сравнително по-пълна публикация на негови писма до проф. М. Дринов, с когото Шапкарев поддържал дружба, «така сърдечна и изпълнена с чувство на дълбоко уважение и искрено преклонение и от двете страни», е направил П. Динеков през 1934 г. в сп. «Македонски преглед» (кн. 2 и 3) по случай стогодишнината от рождението на К. Шапкарев.
Цитат
... акцията, която К. Шапкарев подема за набиране на материални средства за издаване на своите народоведски материали. От чужденците, към които той се обръща, най-значителна част са видни руски учени-слависти, мнозина от които го подкрепят морално, а в отделни случаи изпращат и известни материални средства. За това допринася и съдействието, което му оказва проф. Марин Дринов.

Значи не само, че са били приятели, но Дринов е помагал и финансово на Шапкарев! Няма защо да се търсят изкуствени конфликти в отдавна отминали творчески дискусии по линвистични въпроси!

Ако някой знае повече подробности, нека да даде още информация!  ::)
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Декември 09, 2010, 02:51:32
Из писмо на Кузман Шапкарев до проф. Марин Дринов, 25 май 1888, Публикувано в Македонски преглед, IX, 2, 1934, c. 55; Oригиналът на писмото се съхранява в Музея на Марин Дринов в София.

"...Но по-чудно е името Македонци, което наскоро, едва преди 10-15 години, ни натрапиха и то отвън, а не както някои мислят от нашата интелигенция...

Народът обаче в Македония не знае нищо за това архаическо, а днес с лукава цел от една страна с глупешка от друга, подновено прозвище; той си знае по-старото: Бугари, макар и неправилно произнасяно, даже усвоява си го като собствено и примуществено свое, неже ли за другите Българи. За това ще видите и в предговора на изпратените ми книжици. Той нарича Български език, своето Македоно-българско наречие, когато другите български наречия нарича Шопски..."
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: MacedonBG на Декември 11, 2010, 09:01:28
http://vbox7.com/play:6ec85b65
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: valli на Декември 11, 2010, 10:47:46
   Това предаване на Скат е много показателно за да се разбере причината за продължаващата отдалеченост на българите от двете страни на границата. Не е достатъчно само да се дават български паспорти и безплатно образование на българите в Македония. Трябва да има една силна икономическа заинтерусавност от двете страни на границата. Тя може да се постигне само с инвестиции от България в Македония. Те могат да се постигнат чрез определени законодателни улеснения за българските бизнесмени от страна на българското законодателство/ намаляване на данъка за фирмите инвестирали в Македония и др./. Инвестиране в структуроопределящи отрасли за Македонската икономика. Закупуване на медии, включително и електронни. Не може почти 100% от медииите да са в сръбски или просръбски ръце и да ми пеят 24 часа в денонощието една и съща изтъркана песен. Когато се създадат силни икономически връзки необходимостта от железопътна линия с България ще стане очевидна и ще се намерят пари за нея и ще се построи в кратък срок.
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Декември 11, 2010, 10:57:57
   Това предаване на Скат е много показателно за да се разбере причината за продължаващата отдалеченост на българите от двете страни на границата. Не е достатъчно само да се дават български паспорти и безплатно образование на българите в Македония. Трябва да има една силна икономическа заинтерусавност от двете страни на границата. Тя може да се постигне само с инвестиции от България в Македония. Те могат да се постигнат чрез определени законодателни улеснения за българските бизнесмени от страна на българското законодателство/ намаляване на данъка за фирмите инвестирали в Македония и др./. Инвестиране в структуроопределящи отрасли за Македонската икономика. Закупуване на медии, включително и електронни. Не може почти 100% от медииите да са в сръбски или просръбски ръце и да ми пеят 24 часа в денонощието една и съща изстъркана песен. Когато се създадат силни икономически връзки необходимостта от железопътна линия с България ще стане очевидна и ще се намерят пари за нея и ще се построи в кратък срок.

От твоите уста - в Божиите уши!
Сега на ход е г-н Дянков с данъчните облегчения!  ???
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Михов на Декември 25, 2010, 07:02:23
Го гледав целото предаване, но би сакал да апелирам до редакцијата на ТВ СКАТ да ги спречат навредливите и провокаторски коментари на некои зрители коишто не носат ништо добро. Доколку госпожата зрителка не го разбира господинот Младен Србиновски, тогаш вината може да ја побара и кај Марин Дринов, наместо кај Младен Србиновски. Факт е дека има многу србизми, но не секоја неразбирлива дума е србизам.
По принцип, идиоти има навсякъде, особено се проявяват в живите предавания.

Вижте сега, малко хора в самата България си дават сметка, че всъщност и те не говорят съвсем по книжовному. Това е така, защото българският книжовен език е резултат от компромис. На вас, македонските българи ви се струва, че е "източен", но всъщност твърдото произношение, отделни думи и деепричастията са западни. Затова и в София например, се смеят на българите от източна България как говорят. В западна България пък също изобщо не говорят правилно. "Правилен" български говори една малка част от интелигенцията в София и по-големите градове. Диалектите са си едно богатство за един език.
Вярно, че има доста сърбизми в речта ви, но те не са такава пречка. Аз например всичко ви разбирам. Хубавото на това предаване е, че ще даде наистина възможност хората от двете страни на границата да чуят как говорят. И да приемат другите. Все пак двете форми на българския език - вашата и нашата са много близки, колкото и да се постараха сърбите да ги направят неразбираеми.


Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: PippiBG на Декември 25, 2010, 09:43:56
Вижте сега, малко хора в самата България си дават сметка, че всъщност и те не говорят съвсем по книжовному. Това е така, защото българският книжовен език е резултат от компромис. На вас, македонските българи ви се струва, че е "източен", но всъщност твърдото произношение, отделни думи и деепричастията са западни. Затова и в София например, се смеят на българите от източна България как говорят.
С това съм напълно съгласна. Малко ли са подигравките с мьекането. 

"Правилен" български говори една малка част от интелигенцията в София и по-големите градове. Диалектите са си едно богатство за един език.
Мисля, че няма човек, който да говори абсолютно правилен книжовен български :) Все излизат наяве грешки и диалектизми.

Вярно, че има доста сърбизми в речта ви, но те не са такава пречка. Аз например всичко ви разбирам. Хубавото на това предаване е, че ще даде наистина възможност хората от двете страни на границата да чуят как говорят. И да приемат другите. Все пак двете форми на българския език - вашата и нашата са много близки, колкото и да се постараха сърбите да ги направят неразбираеми.
Това е така. На позната чужденка, която говори български, и е трябвало половин час, за да свикне със скопската норма  :)
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: valli на Јануари 04, 2011, 10:11:02
  Въпроса за кодифицирането на българския език навремето е решен в полза на източните говори, може би поради стремежа за осигуряване на по-голяма дистанция от сръбския език. Знаем за сръбските и руски стремежи за присъединяване на България към една голяма южнославянска федерация доминирана от Сърбия и покровителствувана от Русия. Иначе за ядро на българския литературен език е трябвало да бъде избран шопско-турлашкия диалект, който е разпространен и в западна България и в Македония/Скопие, Крива Паланка.../ Вече видяхме какво направиха сърбите с българо-македонския диалект-напълниха го със сръбски думи и го написаха на тяхна пишеща машина. За да могат да кажат след това, че македонския език няма нищо общо с българския, а е разновидност на сръбския език.
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Јануари 04, 2011, 10:17:28
...... за ядро на българския литературен език е трябвало да бъде избран шопско-турлашкия диалект, който е разпространен и в западна България и в Македония/Скопие, Крива Паланка.../

Малей!  :o
А защо така трябвало?
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: valli на Јануари 04, 2011, 05:03:02
   Компетент май не си много компетентен, като си дал този линк. Личи си, че си бос по този въпрос. Ако ще се изказваш направи го както трябва, а не се лигави.
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=11&aid=119
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Јануари 04, 2011, 07:26:40
   Компетент май не си много компетентен, като си дал този линк. Личи си, че си бос по този въпрос. Ако ще се изказваш направи го както трябва, а не се лигави.
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=11&aid=119

Сигурно съм "бос" относно предлагания по-горе литературен език на шопско-турлашка диалектна основа, както са и "боси" уикипедианците, написали, че "Шопски диалекти е ненаучно наименование, използвано за диалектите в Шоплука".

А тези по-долу боси ли са или не са боси?
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8
Понятие "турлашки диалект" в българската диалектология очевидно няма!

А защо би трябвало да съм компетентен, а не бос по турлашките работи?
http://bkks.org/forum/index.php/topic,2709.0.html
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: valli на Јануари 04, 2011, 08:04:09
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1c/Torlak_dialects_map.png/450px-Torlak_dialects_map.png)
 Добре, имам предвид диалектите, които се говорят в районите населени от шопи и торлаци.
Кликни на "преходни говори" за да видиш, че има "торлашки диалекти".
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Јануари 04, 2011, 08:17:41
Добре, имам предвид диалектите, които се говорят в районите населени от шопи и торлаци.

На картата шопските райони очевидно не са дадени, а т.нар. торлашки райони са показани главно в Сърбия, с преобладаващо сръбско самосъзнание днес!
Защо трябва да се посвети специално внимание на тези райони и диалекти? Да нямаш някоя баба оттам?  ;)

Навремето София е избрана за столица като своеобразен център на българското етническо землище ...
Литературният език далеч не се основава само на източни наречия, както мнозина смятат, и слава Богу, че е такъв, какъвто е!  :)

Но темата е за конкретно телевизионно предаване, а не за диелектология или лингвистика - има други подфоруми за такива дискусии.
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: valli на Јануари 04, 2011, 08:37:35
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8b/Shopluk_region_map.png/417px-Shopluk_region_map.png) Ето според Йован Цвиич териториите населени с шопи.
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Јануари 04, 2011, 08:58:32
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8b/Shopluk_region_map.png/417px-Shopluk_region_map.png)

Ето според Йован Цвиич териториите населени с шопи.

Малей, тая сръбска приказка да беше стигнала до Черно Море още малко, а?  :o
Хайде, не е това темата - отвори друга тема в подходящ подфорум - ще почна да трия тук!
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: valli на Јануари 04, 2011, 09:06:04
 Чакай защо ще триеш. Тука се говореше за езика употребяван от Младен и разликата му с българския език и защо едни зрители не го разбират много добре. Каква е причината за отдалечеността на двата езика.Това съвсем не е маловажен въпрос и е свързан с предаването.
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: ohrid1941 на Јануари 04, 2011, 09:08:23
valli, преди да ползваш картите на Цвийич, би трябвало да прочетеш тези книги:

Българи на Морава:
http://www.bkks.org/files/Zanetov_Bulgari_na_Morava.pdf

Населението по долината на Велика Морава:
http://www.bkks.org/files/Zanetov_Naselenieto_po_dolinata_na_Velika_Morava.pdf
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: valli на Јануари 04, 2011, 09:19:56
ohrid1941 благодаря ти за книгите ще ги прочета. Аз знам, че земите населени от торлаци и шопи са български земи. И торлаците и шопите са българи. Торлаците 500 години бяха българи, а сърбите ги "освободиха" 1878г и веднага ги направиха сърби. Книгите е хубаво да ги прочете Компетент, защото съм сигурен, че не е чел много такива книги, а се опитва да се образова по съкратената процедура от Уйкипедия.
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Јануари 04, 2011, 09:21:54
Чакай защо ще триеш. Тука се говореше за езика употребяван от Младен и разликата му с българския език и защо едни зрители не го разбират много добре. Каква е причината за отдалечеността на двата езика.Това съвсем не е маловажен въпрос и е свързан с предаването.

Първо, навсякъде има зрители (провокатори и тъпанари), които никога нищо не разбират и второ "причината за отдалечеността" е пределно ясна и е почти изцяло политическа!
Философиите относно източно-западните диалектни различия само прикриват истинската причина, която се знае много добре от повечето хора на форума!
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Јануари 04, 2011, 09:25:14
ohrid1941 благодаря ти за книгите ще ги прочета. Аз знам, че земите населени от торлаци и шопи са български земи. И торлаците и шопите са българи. Торлаците 500 години бяха българи, а сърбите ги "освободиха" 1878г и веднага ги направиха сърби. Книгите е хубаво да ги прочете Компетент, защото съм сигурен, че не е чел много такива книги, а се опитва да се образова по съкратената процедура от Уйкипедия.

Ама ти си бил и мъж! Ако бях разбрал по-рано, отдавна да бях размахал тоягата покрай тия шопско-торлашки агитации и пропаганди!  8)
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: valli на Јануари 04, 2011, 09:28:46
Жалко, имах по-добро мнение за този форум.
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Јануари 04, 2011, 09:51:04
Жалко, имах по-добро мнение за този форум.

Целите на форума не предвиждат пропаганда на турлашка нация където и да е, осъществявана от някои пишман-активисти в други демократични форуми (като ALL.BG, ABV.BG, VMRO.ORG, ...), както и на сайтове и блогове!  8)
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: valli на Јануари 04, 2011, 09:55:46
 Момко, разбери, че турлаците както и шопите са българи, независимо какво е самосъзнанието им. Никой не ти е говорил за турлашка нация.
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Јануари 04, 2011, 10:00:02
Момко, разбери, че турлаците както и шопите са българи, независимо какво е самосъзнанието им. Никой не ти е говорил за турлашка нация.

Мерси за ценната информация - досега изобщо не бих предположил, че са българи, ако не ми беше казал!  :)
Повторих ти 100 пъти - темата за предаването в Скат не е за диалекти и регионални етнокултури, отвори една тема за това и пиши колкото си искаш!
Ако гледаме правилата, постингите по-горе би трябвало вече да са изтрити!
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: valli на Јануари 04, 2011, 10:12:51
 Като гледам още от самото начало се говори за диалекти така, че ако ще триеш трябва да изтриеш цялата тема.
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Јануари 04, 2011, 10:28:40
Като гледам още от самото начало се говори за диалекти така, че ако ще триеш трябва да изтриеш цялата тема.

В началото не се говори за никакъв торлашки или шопски диалект, нито за сръбски етно-езикови карти!

Сърбиновски говори на литературен скопски говор - това, което в БГ наричаме "официалния език на Република Македония според конституцията й"! Пределно ясно е, че тази езикова форма е формирана и се развива по начин, който изкуствено я отдалечава от българския литературен език и българските диалекти - главно по политически причини!

Тук се направи международен въпрос, че някаква невъзпитана дама се обадила да поучава водещия! Говорът на Сърбиновски е доста разбираем за повечето българи - единственото, което вероятно стряска някои зрители в БГ е обръщението "повелете" в началото, макар думата да не е сърбизъм - имаме глагол "повелявам", но заповедната му форма "повелете" е малко нетипична за нас!

Макар да има естествени диалектни различия, двете стандартни езикови форми се различават главно по политически, не по естествени причини! Самото предаване в Скат също нееднократно подчертава това ...
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: valli на Јануари 04, 2011, 11:44:07
 А според мене "повелете" значи на български "започнете да говорите". От глагола "велам", на български "казвам".
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Јануари 05, 2011, 12:02:31
А според мене "повелете" значи на български "започнете да говорите". От глагола "велам", на български "казвам".

Казвам (велам), заповядвам, повелявам са родеещи се глаголи!
Или както кан Аспарух по филмите заявява "казах" в смисъл на "заповядах", "реших", "повелих", "така ще бъде" ... :)

Но неподготвеният слух на БГ зрител не е готов да приеме "ПОВЕЛЕТЕ" отведнъж и вероятно някои (като въпросната лелка) затова се дразнят!

Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: ohrid1941 на Јануари 05, 2011, 02:02:06
„Повелете“ не е дел од стандардниот литературен бугарски јазик, но се разбира добро во Македонија. Истиот збор се употребува и сред старата емиграција во Америка со корени од Беломорска Македонија. Во Струмичко и денес се употребува - „повелејте“. Ако нечиј слух не е подготвен, нека да се подготви!  8)

Инаку, потполно сум согласен со Competent - разликите се „создадени“ главно по политични причини (а не естествени). Па во името на тие естествени еднаквости, треба да се има разбирање за Младен.

valli, близу си до објаснениоето на думата. Погледни во българския етимологичен речник:

 (http://www.picvalley.net/u/2560/118774369318414308781294189289DGpVQ8Vp90RFL67JbVkk.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2560/118774369318414308781294189289DGpVQ8Vp90RFL67JbVkk.JPG)

http://promacedonia.org/ber_5/402.jpg
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Јануари 05, 2011, 02:50:06
Ако нечиј слух не е подготвен, нека да се подготви!  8)

За да се подготви, трябва в самото начало да се обяснява малко на зрителите в БГ каква е работата, иначе пак ще има обаждания на разлютени лелки - демокрация е това!   :)
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: valli на Јануари 05, 2011, 01:22:02
Какъв парадокс да не можем да намерим точния смисъл на дума между два диалекта на българския език. Сигурно ще е по-лесно да преведем от френски, руски или английски език. За това сме виновни повече ние в България, а не сънародниците ни в Македония. Защото докато на тях на сила им го наложиха сегашния литературен македонски език, ние сами си избрахме североизточния диалект за литературен български език. Ето какво мисли по този въпрос проф. д.ф.н. Благой Шклифов в своя труд "За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. "Македонската" азбука и книжовна норма са
нелегитимни"
Постановката на Марин Дринов не е издържана нито в научно, нито в  държавническо
отношение. Няма единен подход за създаване на писмен език. В едни  страни в непрекъсната
държавност, каквато е Франция, книжовният език се създава въз основа на говоримия диалект
на краля в Ил де Франс, който е станал говорим език на цялата аристокрация. Той се налага
чрез централизирано обучение, администрацията,  вестниците, литературата и театъра.
Естествено Париж е изиграл голяма роля като  университетски, културен и административен
център. И във Франция, Германия и Италия различията между диалектите са толкова големи, че
носителите на различни говори и днес трудно могат да общуват по между си, ако не владеят
книжовния език.  Но при езиците, чиито диалектни различия не затрудняват общуването,
моделът за  създаването на писмен общонационален език може да бъде различен. Тук у нас е
трябвало да се има предвид и изостаналото развитие на обществото, аспирациите на съседните
държави, и лисата а национална държава, а също така и отсъствието на  всеобхватни
институции. Унгарският книжовен език е създадена на полидиалектна основа поради опасения
от сепаратизъм През XVII и началото на XVIII век и в Унгария е имало няколко регионални
писмени форми и силно движение за обновление на езика,  за създаване на национален език
като израз на стремежа за независимо политическо  развитие, което се противопоставя на
асимилационната австрийска политика. Унгарските езиковеди и книжовници успяват така да ги
обединят, взимайки отделни морфологични и фонетични явления от различните диалекти, че   - 2 -
книжовният език да  бъде еднакво близък и еднакво отдалечен от носителите на народните
говори и по тя начин да се направят невъзможни сепаратистките тенденции. Те преди всичко
имат  предвид Трансилвания, която в продължение на много години е независимо унгарско
княжество. Радетелите за единен, богат и обновен унгарски език за тази цел събират
лексикалното и фразеологичното богатство от всички райони. Още през първата половина на
XIX век Унгарското книжовно дружество издава голям диалектен речник. Прави се подбор на
лексиката с оглед разпространението й, отчасти етимологията, изразността, благозвучността и
краткостта. Създали са десетки хиляди нови думи за да бъде унгарският език на равнището на
европейската култура. Когато за дадено понятие  или предмет се срещат повече думи в
диалектите, в обръщение се пускат всичките и по естествен път едни остават, други отпадат.
Така например за понятието възглавница  влизат в употреба три думи: fejal, parna, vankos  –
първата унгарска, втората и третата от  славянски и съответно от германски диалектен
произход. Унгарската дума fejal отпадна  от употреба. Другите две са пълноценно
функциониращи лексеми. При употребата на  думи синоними от различни диалекти в
българския книжовен език за западните форми  се дава стилистичната характеристика  –
диалектна, която смъква нивото на статуса на  лексемата. Например кошуля, която е широко
разпространена, среща се и в поезията на  Пенчо Славейков, се дава като диалектна. такива
примери изобилстват в българските  речници. За правилия и национално отговорен унгарски
подход към езика могат да се  посочат много пример. Така например понятието облак се
изразява с две думи – feleg  (трансилванска) и felho (западноунгарска). В българските речници
крак са сочи като книжовна, а нога като диалектна, гумно – диалектна дума, а турската харман
– като книжовна. В македонския речник бележките са в обратен ред. За останалите постановки
на Марин Дринов няма база за спор. Може ли да се пристъпва към изграждане на книжовен
език без Книжовното дружество да е  изработило препоръчителен речник, съдържащ думи и
фразеологични единици от цялата езикова територия на българския език! Който и да е писател,
колкото и да е даровит, се нуждае от такова помагало. Според Иван Вазов без хубавите думи,
които може да се открият в македонските говори “ний няма да успеем да направим езика си
нито по-богат, нито по-чист” (Иван Вазов, 1979, том 19, с. 414). Иван Вазов съветва филолозите
да спрат с дребнавите си разправии и безпринципни борби по чисто правописни въпроси и да
се насочат и най-сетне да събират думи за българския речник.  Навремето никой не се е
вслушвал в съветите на Иван Вазов. Досега дейността на тъй наречените „лозари” остана извън
полезрението на  историците на новобългарския език. Недооценяването им доведе до
сепаратизъм след поредното поражение във войните на България през 1944 г. Група ученици от
Солунската българска гимназия заминават за Белград да продължат образованието си, но
скоро се убеждават, че протегнатата „братска” сръбска ръка иска да бръкне дълбоко в душата
им, прехвърлят се в София за да продължат следването си и да се готвят за своята историческа
мисия. Сред тях е и Даме Груев. Това са  високо надарени младежи  с рядък интелект и
историческа прозорливост.
http://bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Bl_Shkliov_ZDOBE.pdf
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: ohrid1941 на Јануари 05, 2011, 02:07:41
Според Иван Вазов без хубавите думи,
които може да се открият в македонските говори “ний няма да успеем да направим езика си
нито по-богат, нито по-чист” (Иван Вазов, 1979, том 19, с. 414). Иван Вазов съветва филолозите
да спрат с дребнавите си разправии и безпринципни борби по чисто правописни въпроси и да
се насочат и най-сетне да събират думи за българския речник.  Навремето никой не се е
вслушвал в съветите на Иван Вазов.

Не верувам дека има некој да не се согласува со текстот на Шклифов, кој имплицитно многу јасно се спротивставува на „братски“ подадената рака на српските картографи во „разјаснување“ на дијалектите во Бугарија.
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Јануари 05, 2011, 02:44:39
Български диалектни текстове от Егейска Македония
Благой Шклифов, Екатерина Шклифова
Академично издателство "Проф. Марин Дринов",  София 2003

http://www.promacedonia.org/shklifovi/index.html

Цитат
Иван Вазов съветва филолозите да спрат с дребнавите си разправии и безпринципни борби ...

Много добър съвет, не само за филолозите!
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: gromovnikot на Јануари 05, 2011, 10:09:22
Се вклучувам во расправата на ова тема бидејки зборот ’’ повелја’’ чие значенје беше предмет на расправа во овој форум се уште се употребува во мојот роден крај имено гевгелијската околија.       
Во нашиот крај тој збор се употребува за да изрази наложуванје на нечија волја но при тоа оној кој треба да ја исполни  тоа доброволно го прифаќа.Што пак значи дека тој што ја пројавува волјата поради некоја причина е прифатен како афторитет од тој  што желателно се подредил да ја исполни.
Од тука зборот повелете е многу по соодветен од заповедајте во културното обраќанје бидејќи содржи во себе желба да се удоволи на оној на кој му се обраќаме. Додека зборот заповедајте содржи во себе доза на принуда и создава сомнеж  дека подредуванјето не е сосема доброволно.
Инаку самиот збор се изговара ’’ повелје’’ не ’’повелја’’ при што ’’лј’’ е соодветно на изговорот на буквата л во името Веле.
Еве неколку примери на активна употреба на ’’повелје’’:

Цел ден ме повелје-ќе каже уморната баба кога ќе ја прашат како се снаоѓа со чуванјето на внучето. Што подразбира дека цело време му оди по волјата; но дури и во интонацијата се осеќа дека гордата баба тоа го прави зо задоволство.

Или:

Тој мене ќе ме повелје!? Во смисол тој не е прифатен за афторите па настанува чуденје како се осмелува да пројавува амбиции да се постапи по неговата волја.( Од овде се гледа дека  тој што амбицира да му се постапи по волјата не може да ја наложи ако тоа не е прифатено ).

Инаку самата полемика по овој случај би требало да поттикне по голем интерес за богатсвото на б’лгарскиот јазик што според мене би било чекор напред во нашата кауза.
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: valli на Јануари 05, 2011, 11:58:00
 Да може би най-точния превод е "заповядайте".
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Јануари 06, 2011, 12:35:15
Традицията повелява
http://margaritta.dir.bg/praznichen/tradicii.htm
Eто как се ползва този глагол в съвременния литературен БГ език днес ...

Тъй като "заповядайте" е сравнително дълга дума, често пъти някои хора я заменят с "кажете", което пък звучи малко просташки в дадени ситуации!  :o
"Повелете" би трябвало да е легитимна заповедна форма на "повелявам", обаче практически не се използва в стандартния ни език в БГ!

(http://knizhen-pazar.net/img/23891.jpg)

А при соца имаше един лаф "партийна повеля" ...  ???
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: ohrid1941 на Јануари 06, 2011, 03:02:45
От заповяда - заповядайте;
От повелява - можеби треба да е "повелявайте"; в Струмичко се ползва повелейте (ударението е на второто "е"), в други македонски краишта повелете (ударението е на първото "е").

Словоформи/повелявам
http://bit.ly/ht34Kt
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Јануари 06, 2011, 03:22:01
От повелява - можеби треба да е "повелявайте" ...

Зависи дали е свършен или несвършен вид на глагола:
    "повелявам" - "повелете" и "повелявайте"
така както:
     "заповядвам" - "заповядайте" и "заповядвайте"
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: valli на Јануари 06, 2011, 05:28:29
  Ако сме на входната врата "заповядайте" се разбира като "заповядайте, влизайте".
  Ако си говориме, водим диалог "заповядайте" се възприема като "заповядайте, кажете".
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Јануари 06, 2011, 06:40:53
  Ако сме на входната врата "заповядайте" се разбира като "заповядайте, влизайте".
  Ако си говориме, водим диалог "заповядайте" се възприема като "заповядайте, кажете".

А ако келнер или магазинер се обърне към клиенти с "моля, заповядайте!", се разбира като "заповядайте да поръчате или питате"!
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: valli на Јануари 06, 2011, 08:14:14
   Божик, божич или коледа. Как в Македония в 1910г се е наричал деня в който е роден Христос ?
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Јануари 06, 2011, 08:20:14
   Божик, божич или коледа. Как в Македония в 1910г се е наричал деня в който е роден Христос ?

Това не е по темата за предаването "Облаче ле бяло" и Сърбиновски!  :)
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: valli на Јануари 06, 2011, 08:27:13
 Зависи от какъв ъгъл се погледне. Например как се използва религията и църквата за да се направи македонизма държавотворен.
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Јануари 06, 2011, 09:54:36
Зависи от какъв ъгъл се погледне. Например как се използва религията и църквата за да се направи македонизма държавотворен.

Според принципа на Хегел за всеобщата връзка, няма начин две коренно различни неща да не са някак си свързани!
Тогава всички форуми биха имали една единствена енциклопедична тема - боза и универсален хамбар за всякакви лаф-мухабети!  ;)
Да, ама не е така!  8)
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: valli на Јануари 06, 2011, 10:03:39
  Държавата и религията и църквата са здраво свързани. Това го потвърждава най-дълго просъществувалата империя - Византийската и Руската.
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Илинден на Јануари 06, 2011, 10:13:32
   Божик, божич или коледа. Как в Македония в 1910г се е наричал деня в който е роден Христос ?

Денес во Македонија Божик се нарекува денот на рождеството Христово. Бадник е вечерта пред Божик, а Коледе се нарекува обичајот кога коледарите (најчесто деца) одат по куќите и собираат колачиња, костенчиња, оревчиња и по некоја паричка :)

А еве што има за Божик во збирката на Миладиновци и во приказките на Кузман Шапкарев.

1861 година - "Бѫлгарски Народни Пѣсни" - Димитар и Константин Миладинови

страница 551 - Годинешни обичаи в Кукуш

(http://www.picvalley.net/u/1683/86154814417043787791294348301Il1FkbAiMtdVkEsbrRZT.JPG)

страница 119 - Жална Кана

(http://www.picvalley.net/u/2308/14335100123936521411294347192C32v1KvbBvHi56JnUmOL.JPG)


1892 година - „Български прикаски и вѣрования“ - Кузман Шапкарев
http://promacedonia.com/ksh_4/ksh_ohrid_21-34.htm
(Приказна од Охридско)
...Та и яз от тòа бèгам, им рèкло тòо: пъ̀рвиче се чѝнит нèгде? — àйде да го закòлиме пèтлето; дòшол нà гости зèтот? — айде закòлите го пèтлето; турчин дòшол, гòст дошол? àйде закòлите пèтлето; пòклади дошле, Бòжикь дòшол или Вèликден? àйде закòлите пèтелот; подрàстило си мàлу или не; пропèало си или ỳшче не, èто ти, глèдаш, пèтлето го клàле нà софра! Не сè търгат вèке; ке бèгам и яз зàедно сò вас!» И тàка и тòа се сдрỳжило сò ними, та се стòриле четвòрица дрỳгари и си търнале да òдеет...


.
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Илинден на Јануари 06, 2011, 10:36:07
Што се однесува до „србизмот“ ПОВЕЛЕТЕ, во истата книга на Кузман Шапкарев, Български народни прикаски, вѣрования, пословици, гатанки, игри и пр., може да се најдат неколку примери за употребата на „повели“, со таа разлика што најчесто се испушта „в“ (карактеристика за западномакедонските говори), па го сретнуваме како: поèлите, пòеля итн.

http://promacedonia.com/ksh_4/ksh_ohrid_21-34.htm
...Потем мàлу врèме, кога òвье вèке си сèделе по крàй огон, дòшле две мèчки и два вòлка, домакѝните на запустèната водейнца, со сè челядите си и ’и нàшле тỳка. Гòстите кога ’и вѝделе домакѝните, се сдървиле и скàмниле от стрàх. «Добре дòшле, приятели,» им вèлеет мèчките и вòлците. «Добре вè нàй-дофме,» им отгòорвеет гòстите. «Поèлите сèдните, сèдните дè, сèдните,» им повтòрвеет домакѝните....

gromovnikot дал многу интересни примери за употребата на повели (повела) кои се исти и во другите говори, не само во гевгелиско.


Еве интересен напис од МИА за некои поздравувачки и дрги изрази:

Благослови

Поздравувачки изрази во Охрид

Какви поздравувања, молитви се кажуваат при официјалните, свадбени случаи, потоа при раѓање, погреб и при празничните моменти кажано е погоре при описот на обичаите, овде ќе кажам нешто за поздравувањата што се употребуваат обично во секојдневните средби на луѓето помеѓу нив.

1. Кога човек ќе дојде во некоја куќа или ќе сретне некој свој познат, пријател или роднина на пат, поздравува како што е обичај:

а) Ако е утро или претпладне му вели.  Добро утро, а сретнатиот одговара: Дај Бог добро, или: Дал ти Бог добро, или: Дал ти Господ добро, а ако сретнатите што одговараат се жени, велат:  Бог да прости. Ако средбата е во домот додаваат уште:  Добре дојде или Добре, си дошол, а на мнозина: Добре сте дошле, на кое посетителите во одговор додаваат: Добре ве најдофме. Исто така и кога домаќините или домашните на некоја куќа ќе затекнат во својот дом пријатели (посетители) дојдени додека тие биле отсутни кога ќе влезат им велат: Добре сте дошле, а тие одговараат: Добре ве најдовме.

На пладне посетителите или сретнатите велат: Пома Бог, или Поможи Бог, а селаните: Помагај Бог, а во Прилеп: Помози Бог. Сретнатите одговараат како што беше споменато погоре.

На вечер: Добор вечер, во Прилеп: Добро вечер. Сретнатите пак одговараат како погоре.

2. Кога некој ќе посети, затече или ќе помине покрај работници покрај погоре кажаниот поздрав, или заедно со него уште додава: Често ви работа (честита ви работа); а тие до двата случаи му одговараат: Чест д’имаш, сполај ти. Ако е при собрање плодови, на жетва, на вршидба, гроздобер и сл. посетителот при првиот поздрав вели: Господ бериќет. (се подразбира: да ви дајт).

3. Кога постителот ќе затекни луѓе што јадат им вели:  На здравје ви ручег (или) вечера, а тие му одговараат: Здравје д’имап, поели да ручаме (или) да вечераме. А тој откажувајќи вели: Сполај ви, Господ да ви придајт. Тие пак повторуваат: Сполајти.

4. Кога некој ќе го стигне некого на пат по првото обично поздравување му поставува прашање: Су здравје така? Или. Ако Бог дајт, су здравје? Поздравениот откако ќе одговори на првиот поздрав му одговара и на прашањето, ако сака, а ако не сака не му кажува туку го заобиколува прашањето и не му кажува кладе оди.

5. Кога двајца или повеќе мина се сретнат на пат или во куќа по првите обични поздравувања кои ги споменав погоре еднио на други си кажуваат уште неколку прашања. Така на пр. едните прашуваат: Што чините? Како сте? Здраво живо сте? А другите одговараат: Харно, сполај Богу, вие како сте? А тие исто одговараат:. А селаните во сличен слулај кажуваат: Све здрао, све живо. Кај жените тие распрашувања земаат поширок размер, откако ќе ги кажат првите прашања и им се одговори додаваат: Што ви чинат децата? Што ви чинат невестите? итн. Прашаните одговараат: Харно ми се, сполај Богу ви се кланеет су здравје; вашите што ви чинет? И тие така одговараат.

Забелешка. Кога ќе се сретнат жени ако меѓу едните или другите се случи да има некоја млада невеста или мома последната целива рака на постарите од тие жени што се сретнале со нејзината дружина.

6. Кога на некоја гозба или каков било собир, некого го покануваат да седне да земе од принесената храна или пиење или било каква да е друга покана го употребуваат зборот По’ели (заповедај), а тој одговара: По’еља д’имаш, сполај ти, или: Д’имаш кого да по’ељаш. Ако се кани на јадење или пиење, а тој не сака да земе, вели: Сполај ти Господ да придајт. а) Истото се вели и по јадењето, кога се тргнува од трпезата.

7. Кога некој ќе се напие вино или ракија пред да се напие б) кажува на некој од тие што седат на трпезата на кого сака да му ја предаде следната здравица, т.е. да пие по него а таков обично е тој што седи непосредно до него му вели; Здрами си (здрав ми си) или Твоја чест, а тој му одговара на првото Жи’ми си (жив да ми си) или; Здравје д’имаш, а на второто: Чест да имаш. Во селата во таков случај пред пиењето велат: Здравица ти, а одговараат: Здравје да имаш. Откако ќе се напие присутниот му велат: На здравје, или: На слатко, а тој им одговара: Здравје д’имате, или: Слатко ви здравје.

Забелешка: Исто така и кога некој ќе се избричи или ќе се обања, кога ќе го видат  познаниците негови така пресноизбричен или преснообањан му велат: На здравје, а тој исто одговара: Здравје д’имате.

8. Кога посетителите  по посетата што ја направиле во некоја куќа или по гозба си одат на посетените им велат: Сејте (седите) су здравје, ако пак е на вечер уште додаваат: Добра ви вечер, Добра ношт и добро осумвање, а домаќините откако ќе ги испратат до патната врата им одговараат: Хај су здравје, добро осумвање, а ако е на вечер и: Клањање су здравје на иди кого (нивните домашни). Последната фаза е обична кај жените кои и при секоја средба со други жени на разделбата го прават истото. Во Кукуш жените кога го испраќаат некого од дома му велат:  Фногу здраве и кланане, или просто: Фноугу клањата да носиш, на ете кој.

9. Кога го испраќаат некого на далечно патување, благословуваат и го испраќаат со следниве зборови: Хај су здравје, добор п’т, добра стреќа, добор к’смет и добро видение (се подразбира: да даит Господ) а тој што го испраќаат кога се разделува им одговара: Сполај ви, сејте су здравје пак добро видение.

Општо забелешки: Воопшто по селата обично благословувањата и поздравите се подолги а по градоте се пократки.

10.  Кога некој ќе чуе дека го викаат на име се одѕива со зборот: Повели (повели, заповеди). А во Струга и по селата со зборот: Чуја!

а) Тие што канат понекогаш на смеење на тој што откажува да земе од гозбата му велат: Поели од придаденото.

б) Пред се кога ќе ја земе чашата во десната рака благословува:, а од обичните молитви во случаи на веселби, освен на свадба, најглавната е? За много години во Кук За фногу години, (радосни) Тој што слуша вели: Амин. На свадба не се вели: за многу години туку: Еднаш за век’т.

Од записите на Кузман Шапкарев. (Подготви Марко Китевски)
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Јануари 06, 2011, 11:31:54
Макар и да е старинна дума, забравена в БГ, "повелете" е непознато обръщение за повечето зрители на Скат и затова лелките се стряскат, а въпросната госпожа дори нападна човека за употреба на сърбизми!
А пък някои сръбски думи, които са идентични с нашите съвременни думи, зрителите ги възприемат без проблеми, мислейки, че са си изцяло наши ;) ...

Най-добре би било да се обясни на хората каво значи "повелете" или поне в началото да се редува със "заповядайте", докато зрителите от БГ свикнат да го разбират! За съжаление, засега нито Скат, нито БГ телевизии се излъчват в РМ за да видим как би реагирала аудиторията там ...
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Јануари 30, 2011, 04:21:14
Македонската безпътица
http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=3789
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: valli на Јануари 30, 2011, 05:42:19
Македонската безпътица
http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=3789
Съгласен съм, че може би най-добрия неопетнен политик управлявал Македония е Бучковски.
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Март 01, 2011, 01:51:39
Негативната енергия на македонизма

http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=3878
http://www.skat.bg/videos/weeks/obla4e_11-02-26.wmv
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски - Владимир Панков:Недържавнотворната същност на македонизма
Поставена од: Competent на Јуни 13, 2011, 09:46:48
Агонията на македонизма
http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=4212
http://www.skat.bg/videos/weeks/obla4e_11-06-11.wmv


Младен Сърбиновски - писател
проф. Димитър Гоцев
Наслов: "За македонистичките работи" от Младен Сърбиновски е издадена на български език
Поставена од: Илийца на Јуни 14, 2011, 10:07:40
Агонията на македонизма
http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=4212
http://www.skat.bg/videos/weeks/obla4e_11-06-11.wmv


Младен Сърбиновски - писател
проф. Димитър Гоцев



От същото предаване е и новината за издаването на  "За македонистичките работи" от Младен Сърбиновски на български език под заглавието:


 "За македонистките работи"


(http://prikachi.com/images/262/3450262o.jpg)


Източник: вж. 45:30 (http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=4212)


"Вътре описана цялата трагедия на македонските българи от четиридесетте години насам. Разбира се много е полезно всеки да я намери, да си я купи, да си я прочете и което е най-важно – това че интелектуалци израстли там, живели до ден днешен там в борба с най-отявлените сърбомани  … той (Мл. Сърбиновски)  намери смелост да каже някои неща, (за) които ние го сравняваме с голямия наш писател Димитър Талев. И аз съм сигурен, че един ден той ще бъде най-сполучливия разобличител на македонизма , … какво е правил той в Македония , зверствата на македонизма …"

проф. Димитър Гоцев - в ефир при анонсирането на книгата на Младен Сърбиновски.
Наслов: Одг: "За македонистичките работи" от Младен Сърбиновски е издадена на български език
Поставена од: ppan на Јуни 16, 2011, 07:43:25
Агонията на македонизма
http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=4212
http://www.skat.bg/videos/weeks/obla4e_11-06-11.wmv


Младен Сърбиновски - писател
проф. Димитър Гоцев



От същото предаване е и новината за издаването на  "За македонистичките работи" от Младен Сърбиновски на български език под заглавието:


 "За македонистките работи"


(http://prikachi.com/images/262/3450262o.jpg)


Източник: вж. 45:30 (http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=4212)


"Вътре описана цялата трагедия на македонските българи от четиридесетте години насам. Разбира се много е полезно всеки да я намери, да си я купи, да си я прочете и което е най-важно – това че интелектуалци израстли там, живели до ден днешен там в борба с най-отявлените сърбомани  … той (Мл. Сърбиновски)  намери смелост да каже някои неща, (за) които ние го сравняваме с голямия наш писател Димитър Талев. И аз съм сигурен, че един ден той ще бъде най-сполучливия разобличител на македонизма , … какво е правил той в Македония , зверствата на македонизма …"

проф. Димитър Гоцев - в ефир при анонсирането на книгата на Младен Сърбиновски.

Как може да се закупи книгата в България или в Македония?
Наслов: Одг: Младен Сърбиновски в "Облаче ле бяло"
Поставена од: Илийца на Јуни 16, 2011, 08:34:29
Водещи: Райна Манджукова
                 Зденка Тодорова
                 Младен Сърбиновски
В ефир: Събота 16:00
e-mail: [email protected]