http://www.kroraina.com/knigi/kc2/index.htm19 години въ сръбскитѣ затвори - Спомени
Коце Ципушевъ ,,Радовишъ е разположенъ въ политѣ на Плачковица планина и е срѣдище на плодородна земедѣлска околия. Той е малъкъ, но буденъ градъ, съ смѣсено
българско и турско население, но съ ясно очертанъ
български ликъ. Околията е сѫщо преобладаваще
българска, съ старинни, чисто
български села, като Дѣдино, Гарванъ, Инево, Воиславци и др.“
,,Баща ми бѣ твърдъ
българинъ, трудолюбивъ и любозначителенъ, съ будно
българско съзнание.“
,,Майка ми Мария бѣ дъщеря на родолюбивъ
български свещеникъ.“
,,Още тогава азъ другарувахъ съ неговия синъ Тодоръ Александровъ, който бѣ интелигентно и живо
българско момче;“
,,Като завършихъ основното си образование въ Радовишъ, баща ми ме изпрати въ Скопие, кѫдето следвахъ до 4-тия класъ, а следъ това отидохъ да продължа учението си въ Солунската
българска гимназия...“
,,Градъ Щипъ стана едно бунтовническо огнище, което даде на
българската борба нѣкои отъ най-голѣмитѣ нейни водачи.“
,,1896 година е незабравима за мене. Съ увлѣчението на младежъ, азъ не само изпитвахъ радостьта да работя въ великото
българско дѣло за освобождението на Македония, но имахъ и щастието да влѣза въ непосрѣдственъ контактъ съ първитѣ хора на Вѫтрешната революционна организация и съ много другари, които впоследствие прославиха името си като
български борци.“
,,Въ последнитѣ години на миналото столѣтие Солунъ живѣеше въ треската на
българската борба.Въ геополитическата столица на Македония се изграждаше сѫщинска
българска крепость.
Българскиятъ елементъ все повече се увеличаваше...“
,,Въ Солунъ се издигаха две
български черкви. Имаше и три
български основни училища.“
,,Въ столицата на младото Княжество
България всички мислѣха за своитѣ поробени братя и копнѣеха да се борятъ и умратъ за тѣхъ.“
,,Тогава той се обърна къмъ Екатерина и я запита, желае ли да ме следва въ трудния пѫть на революционера, на което тя твърдо отговори: „Азъ съмъ
българка отъ Македония и трѣбва да дамъ своята дань на освободителното дѣло”. Гоце се развълнува много, стана на крака и ни каза: „Отъ сега нататъкъ вие сте сгодени”.
,,На този подготвителенъ разговоръ-разпитъ присѫтствуваше и Жико Стояновичъ, радовишки полицейски приставъ. За него имахъ сведения отъ нашата разузнавателна служба, че билъ суровъ човѣкъ и голѣмъ насилникъ. Той бѣ едъръ шумадиецъ, тлъстъ, съ подпухнало лице отъ продължително употрѣбяване на силни спиртни напитки, съ малки очи, неприятни и коварни. Когато дошелъ въ Радовишъ, билъ съ опинци и изтъркани дрехи, но успѣлъ въ кѫсо време да се облѣче като елегантенъ господинъ, на гърба на
българското население. Знае се, че сръбската администрация позволяваше ограбването на
българитѣ, за да ги потиска и изнемощява.“
,,...при изричането на присѫдата, се опредѣля кои трѣбва да бѫдатъ оковани въ тежки вериги, 8 до 10 кгр., и кои въ леки — 3 до 5 кгр. Обаче, полицията, въ своето престараване, поставяше по-тежки окови — даже до 20 килограма.“
,,Въ Щипъ ни натикаха въ една малка стаичка, кѫдето бѣхме, наистина, като сардели въ кутия. Другитѣ три стаи на затвора бѣха сѫщо така препълнени съ наши
българи.“
„Помнете добре, че сърбитѣ съ тия си звѣрства и беззакония ще възбудятъ още повече съпротивата на македонския
българинъ.“
,,Въ нѣколко дни, се изкова една обща воля да бѫдемъ твърди и да запазимъ честьта на своето
българско име.“
,,презъ времето на сръбския режимъ отъ 1913 до 1915 год. само въ Радовишъ и околията сѫ били избити 108 души
българи”.
,,искахъ да направя всички възможни възражения; да се възпротивя на сръбския сѫдъ, който бѣ предъ мене, — като олицетворение на сръбската тирания надъ
българския народъ. Трѣбваше да запазя своята
българска честь.“
,,„Нѣма сила или право, които да ме осѫдятъ за това, че съмъ работилъ въ полза на своя народъ и държава, нито пъкъ да ме заставятъ да работя за чуждъ народъ. Повтарямъ,
българинъ съмъ и всичко, което съмъ направилъ, е било направено отъ мене съзнателно, въ полза на
българския народъ”.
,,Моята просвѣтна и революционна дейность въ Македония презъ турския режимъ би трѣбвало да ми се признае като активъ, защото голѣмитѣ жертви, които ние,
българитѣ, понесохме въ Македония, сѫ причина за отстраняването на полумесеца отъ македонската земя.“
,,...той ми предложи да стана тѣхенъ човѣкъ, следъ което ще последва пълна амнистия и освобождение. За награда щѣли да ме назначатъ окрѫженъ управитель или училищенъ инспекторъ въ Куманово или Тетово, т. е. въ отдалечени мѣста отъ Щипския окрѫгъ, а, на това отгоре, щѣли да ми дадатъ и много пари. Нито помислихъ, а отговорихъ веднага: „
Българинъ съм и ще си остана такъвъ. Моето чело е бѣло и не ща да го зачернямъ. Предпочитамъ гроба, отколкото да стана измѣнникъ на своя народъ”.
,,Следъ това се доближи до мене и тихо ми прошепна: „Мисли му добре. Вмѣсто мѫки и страшна смърть, очаква те разкошъ и голѣмъ чинъ”. — „Що да му мисля? Зная си моето, господинъ инспекторе. Оставете ме, съ чиста съвѣсть да влѣза въ гроба.
Съ тия думи се раздѣлихме съ високитѣ господа. Като излѣзли на двора, единиятъ отъ тѣхъ казалъ: „Коравъ
българинъ, брей”!“
,,Влакътъ бавно пъплѣше нагоре по течението на любимата
българска рѣка, Вардара.“
,,Сърбинътъ ме погледна, и дръзко ме запита: „Па що си ти”? Отговорихъ му: „Азъ съмъ
българинъ отъ Радовишъ, Скопския виляетъ.“
,,„Кои сѫ тѣзи злосторници, оковани въ двойни вериги и свързани съ синджири”? — „Тѣ сѫ
българи отъ Македония”.
,,...по това време всички сръбски зандани бѣха препълнени съ
българи, повечето — отъ нашата Революционна Организация.“
,,Преди всичко, и надъ всичко, стоеше моятъ идеалъ и правата кауза на многострадалния
български народъ.“
,,Изтъкнахъ, че всички научни книги за Македония, писани отъ европейски автори, признаватъ, че тя е старинна
българска земя и населението ѝ е
българско, въ своето болшинство, както по произходъ, така и по народностно съзнание.“
,,Трѣбваше ли да го питамъ, какво бѣ виновенъ баща ми или зеть ми, та ги убиха, както и неизброимитѣ скромни и мирни македонски
българи, единствениятъ грѣхъ на които бѣ, че знаеха своя родъ и езикъ и искаха да си останатъ
българи!“
,,Единиятъ отъ тѣзи господа ме запита направо: „Какъ се казвате”? Отговорихъ му сухо: „Азъ се казвамъ Константинъ Ципушевъ”. — А защо на табелката на килията Ви пише „Ципушевичъ”? — Почувствувахъ, какъ ме обхваща упорство. Отговорихъ му: Кога това е написано и отъ кого, не зная. Още на времето, когато ме писаха Ципушевичъ, азъ протестирахъ, защото всичкитѣ ми документи, включително и Женевската ми диплома, сѫ на действителното ми име — Ципушевъ. Постоянно съмъ билъ
българинъ — отъ самото си рождение.“
,,Отговорътъ ми бѣше готовъ: Не искамъ милость отъ тѣзи, които опропастиха моя животъ и съсипаха моитѣ сънародници. Догдето въ Югославия се гони всичко
българско, азъ не мога да бѫда проводникъ на единъ такъвъ насилнически режимъ. Съгласенъ съмъ да живѣя въ Македония, само при следнитѣ условия — да се възвърнатъ на
българитѣ правата, поне такива, каквито ги имахме до 1913 година, т. е. презъ турското управление; а това значи, да ни се възвърнатъ всички заграбени училища и църкви и
българинътъ да бѫде равноправенъ предъ законитѣ на страната; да се даде предварително една всеобща политическа амнистия на всички осѫдени
българи отъ Македония.Решенъ съмъ да изпия горчивата чаша до дъното, безъ да давамъ ангажименти никому”.
,,Де, бре Васо, ти се отчая, защото си осѫденъ на четири години и тукъ живѣеше като дере-бей, а какво да каже
българинътъ Ципушевъ, който преживѣ досега повече отъ седемнадесета години въ разнитѣ сръбски зандани, въ най-тежки страдания, и, както виждашъ, съ вирната глава, не казва ни „охъ!”
,,Слаби сте, Драгиша, вие, сърбитѣ, да смажете до кракъ
българския народъ, защото вие сте малобройни, пъкъ и ние,
българитѣ, имаме добри спомени отъ миналото, отъ 1885 година, а и отъ всички по-сетнешни войни. На бойното поле ние винаги сме ви побеждавали. Освенъ това, при една нова война между насъ, хървати, словенци,
българи, пъкъ и всички инородни елементи въ Югославия ще бѫдатъ на наша страна.Зная какво ви боли. Ябълката за раздора между насъ е Македония, презъ която мечтаете да излѣзнете на Солунъ. Но тя е вѣковна
българска земя и излазъ можете да получите само търговски, и то презъ една приятелска
България”.
,,Въ 1913 година, вие, сърбитѣ, измѣнихте на сключения съюзъ, сдружихте се съ гърцитѣ и незаслужено дойдохте въ Македония, кѫдето никой не ви искаше, а следъ това подложихте на нечуванъ тероръ всичко по-будно
българско.“
,,Господине, азъ съмъ
българинъ и следъ 19 мѫченически години въ сръбскитѣ затвори, се завръщамъ въ моята земя.“
,,Когато стигнахме на; гара Драгоманъ, азъ слѣзнахъ отъ вагона и колѣничихъ съ трепетъ и смирение на светата
българска земя, която е откърмила моитѣ дѣди и безброй
български борци, паднали за свободата на нашия народъ. Това бѣ на 5 априлъ 1937 година, къмъ 4 часа следъ обѣдъ. Не мога да изразя съ думи чувствата, които вълнуваха измѫчената ми душа въ тѣзи моменти, — на своя земя, свободенъ, спасенъ отъ рѫцетѣ на враговетѣ и мѫчители; тѣ могатъ само да се преживѣятъ. Цѣлунахъ скѫпата
българска земя и казахъ въ душата си: „Господи, една педя да се придаде на
България, готовъ съмъ да се върна още двадесеть години въ сръбскитѣ затвори, макаръ и да не видя жена си и детето си.“
Автор
Тема: Книги за България и ВМРО (Прочитано 142684 пати)