Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Книги за България и ВМРО  (Прочитано 70731 пати)

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Книги за България и ВМРО
« на: Февруари 07, 2010, 03:15:24 »

       Книги за България и ВМРО             
  « Една страница от гръцкиятъ варваризъмъ в XX в. над българите въ Македония и Тракия - Н. Чалъков

 » В страната на мъчениците - спомени на А. Рапопорт, ген. консул на Австро-Унгария в Македония

 » Странстванията на един учител - спомени на Коста Николов

 » Освободителните борби на Македония, том I - Хр. Силянов (в Unicode, изисква шрифт Palаtino Linotype)

 » Освободителните борби на Македония, том II - Хр. Силянов (в Unicode, изисква шрифт Palаtino Linotype)

 » Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд - П. Мешкова, Д. Шарланов

 » История на Охридската Архиепископия, том I - И. Снегаров (в Unicode, изисква шрифт Palаtino Linotype)

 » Празниците на българите с легенди и предания - Н. Ников (на български, английски, немски, руски, френски)

 » Стара Българска Литература — Апокрифи - съст. и ред. Д. Петканова

 » Русско-турецкая война 1877-1878 г. - А. Широкорад

 » Из историята на нашето езиково строителство - Л. Андрейчин

 » МАКЕДОНИЯ 1941. Възкресението - С. Нанев [любезно предоставенa от Бугараш]

 » Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934 - Д. Тюлеков

 » Българската народност през XV век, Демографско и етнографско изследване - Хр. Гандев

 » За Балканскими фронтами Первой мировой войны - Отв. ред. В.Н. Виноградов

 » България в балканския съюз срещу Османската империя, 1912-1913 г. - Г. Марков

 » България и Антантата през Първата световна война - И. Илчев

 » Александр Великий - в восточных легендах и исследованиях

 » Чипровското въстание 1688 г. - П. Чолов

 » Църква и църковен живот в Македония - Проф. д.и.н. Петър Петров, ст. н.с. д-р Христо Темелски

 » България и Беломорието (X. 1940 - 9.IX. 1944 г.), Военнополитически аспекти - Димитър Йончев

 » ДА СЕ СПАСИШ КАТО ЗАГИНЕШ - Непубликувани Спомени, Дневници и Материали - Иван Михайлов

 » ИВАН МИХАЙЛОВ – СТАТИИ

 » НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ, 1919 - 1941 г. - колектив на МНИ, София

 » МАКЕДОНСКИТЕ БЕЖАНЦИ В БЪЛГАРИЯ - УЧАСТНИЦИ В НЕЙНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ И КУЛТУРЕН ЖИВОТ - Камен Станев, ВМРО-МО (“Заличена”)

 » ПИСМА И ИЗПОВЕДИ НА ЕДИН ЧЕТНИК - СПОМЕНИ ОТ СТРАНДЖА - ОТ ВИТОША ДО ГРАМОС - Христо Силянов

 » СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ, ПИСАТЕЛИ И ХУДОЖНИЦИ (1917–1918) - проф. д-р Величко Георгиев

 » БАЛКАНСКИТЕ ДЪРЖАВИ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС - Антони Гиза

 » Животът на АЛЕКСАНДЪР, ЦАР НА МАКЕДОНЦИТЕ - неизвестен византийски автор, пр. от старогръцки Н. Генова

 » КОНСТАНТИН КИРИЛ - Денница на славянския род - Донка Петканова

 » ДИМИТЪР И КОНСТАНТИН МИЛАДИНОВИ - Документален разказ за братя Миладинови и тяхната епоха - Димитър Райков

 » Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция - Дж. Макензи & А. Ърби, 1866 г.

 » Родопа през Илинденско-Преображенското въстание - Христо Караманджуков

 » Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите - Д-р Христо Татарчев

 » ЖИВОТООПИСАНИЕТО МИ - Никола Бацаров

 » Българите и съседните народи в публицистиката на П.К.Яворов

 » Поклоннически слова за Македония - Иван Снегаров, Михаил Арнаудов, Иван Дуйчев, Петър Мутафчиев и др.

 » КАРПОШОВОТО ВЪСТАНИЕ 1689 г. - Проф. д-р Петър Петров

 » МОИТЕ СПОМЕНИ - Георги Баждаров, 1929 г.

 » ДОКЛАД НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМИСИЯ за разследване причините и провеждането на БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ - Карнегиева фондация за международен мир 1914 г.

 » СТАТИИ ОТ АЛЕКСАНДЪР БОНЕВ - Македонско Дело, Скопjе

 » СТАТИИ ОТ "МАКЕДОНСКО ДЕЛО", СКОПЈЕ

 » БРЕГАЛНИЦА - Михаил Кремен

 » СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ, 1912 - 1915 г. - Кирил Пърличев

 » ТРИМА АПОСТОЛИ НА СРЪБСКИЯ ШОВИНИЗЪМ

 » ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ПРОМЕНИ В ИСТОРИЯТА НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ - Пламен С.Цветков

 » НОВАТА НАЦИОНАЛНО-ОСВОБОДИТЕЛНА БОРБА ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ, 1944-1991г. - доц. д-р Димитър Гоцев

 » КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ, 1941-1944 г. - инж. Спас Ташев

 » ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА МЕДАЛА (ГЕНОЦИДЪТ НАД МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ В ТИТОВА ЮГОСЛАВИЯ) - Д-р Аспарух поп Исаков

 » ВОЙНАТА СЕ ВРЪЩА - Анри Пози

 » МАКЕДОНИЯ - ПРОБЛЕМЫ ИСТОРИИ И КУЛЬТУРЫ - Институт славяноведения, РАН, 1999

 » МАКЕДОНИЗМЪТ И СЪПРОТИВАТА НА МАКЕДОНИЯ СРЕЩУ НЕГО - Коста Църнушанов

 » ЕТНОГРАФИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Густав Вайганд

 » АТЕНТАТЪТ В МАРСИЛИЯ - Митре Стаменов

 » РАННИ СПОМЕНИ - Симеон Радев

 » ТОВА, КОЕТО ВИДЯХ ОТ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА - Симеон Радев

 » ЕСЕТА, "БЕДИ НИШТОЖНОСТ", etc. - Младен Сърбиновски [любезно предоставено от Милен Радев]

 » СЪЧИНЯВАНЕТО НА Т.НАР. МАКЕДОНСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК - И. Кочев, И. Александров, О. Кронщайнер

 » ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ - Пейо Яворов

 » БЪЛГАРИТЕ И СЪСЕДНИТЕ НАРОДИ В ПУБЛИЦИСТИКАТА НА РАКОВСКИ, КАРАВЕЛОВ, БОТЕВ И ЯВОРОВ - Иван Николов

 » КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ДУНАВСКАТА РАВНИНА - Димитрина Митова-Джонова

 » ЕПОХА, ЗЕМЯ И ХОРА - Царевна Миладинова-Алексиева

 » В МАКЕДОНИЯ ПОД РОБСТВО - Павел Шатев

 » ЗАПИСКИ НА ХРИСТО МАКЕДОНСКИ (1852-1877)

 » ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН МАКЕДОНСКИ ЧЕТНИК - Алберт Сониксен

 » ГРИГОР ПЪРЛИЧЕВ - АВТОБИОГРАФИЯ, ПОЕМИ

 » СПОМЕНИ ОТ МАКЕДОНИЯ - Артър Смит

 » СПОМЕНИ - Арсени Костенцев

 » СПОМЕНИ ОТ МОЕТО МИНАЛО - Тома Николов

 » СКОПСКАТА ИКОНА БЛАЖЕ КОНЕСКИ - Драгни Драгнев

 » QUO VADIS, BULGARIA? - Иван Михайлов

 » А.М. СЕЛИЩЕВ - СЛАВИСТ-БАЛКАНИСТ - С. Б. Бернштейн

 » ИДЕЯТА ЗА АВТОНОМИЯ В МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКО - Димитър Гоцев

 » МАКЕДОНИЯ ПОД СРЪБСКО ИГО, 1913-1941г. - Стоян Бояджиев

 » ПРИКРИВАЩО ПИЯНСТВО В НЬОЙ - Зденка Тодорова

 » ОСМАН НУРИ ЕФЕНДИ - ГОЛЕМИЯ ПОМАК НА БЪЛГАРИТЕ - Тодор Балкански

 » БАНАТСКИТЕ БЪЛГАРИ
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #1 на: Февруари 07, 2010, 03:32:25 »

МНОГУ УБАВА ЛЕКТИРА ЗА korisnik И PERDIKA ! БРАВО MakedonBG;)  ;)  ;)
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #2 на: Октомври 18, 2011, 01:37:45 »

http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/index.html

http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/knigi.html

Спомени - Иван Хаџи Николов


http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Knigi/spomih.html

,,Имав околу 10 години, кога за прв пат почнав да учам бугарска историја од учебникот на Д.В. Манчов. При учењето од таа историја си велев: „Значи ние сме си имале царство ама ни го зеле Турците". Од истава историја дознав дека некогаш и Тесалија била населена со Бугари, кои Грците ги погрчиле. И тогаш пак си велев: „Значи и Грците се наши непријатели. Па, зошто нашите татковци не се дигнат да си го земат царството од Турците и да си ја вратат погрчената Тесалија? По средината на бугарските земји се протега Стара Планина. Тука можат да се соберат сите останали Бугари и од таму да тргнат кон Цариград, Солун и Тесалија". Од Библијата (Битиписанието) пак дознав, дека Мојсеј кога видел како еден Еегипќанин тепа еден Израелит, го оттргнал Израелитот и го убил Египќанинот. Тогаш си реков: „...ако видам некој од друг народ или друговерец да тепа Бугарин, ќе го одбранам последниот а првиот ќе го натепам“. И вистина, ми се случи тоа брзо да го применам. Еден ден во нашето маало видов како две Турчиња тепаат едно Бугарче, Се спуштив, го оттргнав Бугарчето и ги натепав Турчињата. Од тогаш тие Турчиња не ги напаѓаа Бугарчињата во нашето маало.“

,,Пораснат како човек што се движи во чаршијата, можев да го сфатам лошото однесување на возрасните Турци, на административните и судски чиновници, како и на лошите Турци кон Бугарите, кои често без вина си страдаа. Сите тие впечатоци се натрупуваа во мојата памет и душа и на таков начин во мене зрееше идејата за бунт против Турците-потисници, така што кога во април 1875 г. прочитав во в. „Зорница" дека во Босна и Херцеговина букнало востание против Турците, возбуден си реков: „Е сега е време сите Бугари да се дигнеме и заедно со востанатите Бошњаци и Херцеговци да ги протераме Турците од Старопланинскиот Полуостров и повторно да го образуваат своето царство што ќе граничи со трите мориња: Црно, Бело и Јадранско". Заседната веќе таа мисла во мојата душа и свест, почнав да размислувам како ние од Кукуш можеме да востанеме. И така дојдов до јасно сознание за тоа што треба да правиме, а имено дека треба да се создаде една револуционерна организација што ќе го подготви народот за востание.“

,,Кога ќе го завладееме градот, со турските топови нема да допуштиме да дојдат какви и да се бродови, додека пак со пушките на разоружаните турски војници ќе бидат вооружени сите Бугари од Солун.“

,,Пред да го напуштам селото, ги собрав учениците, им дадов упатни совети и им подвлеков дека никогаш не треба да ги заборават другите поробени бугарски земји, што треба да ги милуваат, како што ја милуваат слободна Бугарија.“

,,Токму во тоа време, додека водев преговори да се главам за учител во Клисура, од Цариград пристигна Кузман Шапкарев, мојот бивш учител во Кукуш, и кога се сретнавме ми кажа дека дошол од страна на Егзархијата да бара учители за солунските бугарски училишта...“

,,Да, ние признаваме дека сме Бугари.

,,Во 1885/1886 г. бев назначен за учител во Лерин. Во тој град гркоманите беа прилично силни. На 6 јануари 1886 г. кај мојот стопан дојдоа на гости околу 20 мина млади луѓе, гркомани, на чело со нивниот водач некој си Иванче. Стопанката ме замоли да ги примам во мојата одаја, и јас се согласив. Уште со влегувањето тие почнаа да пеат бугарски песни. Огкако испеаја неколку песни, Иванче ми се обрна, велејќи ми:

- Г-н учителе. како што гледаш и ние сме Бугари!

- Каква полза од тоа што признавате дека сте Бугари, кога одите во грчка црква, во која слушате да се чати апостолот и евангелието на грчки, без да можете да разберете нешто, а не доаѓате во нашата, за да разберете сe.

- Ами ако сакам, јас можам да го читам апостолот на бугарски и во грчката црква.

- Нема да ви дозволат.

- Како нема да ми дозволат. Јас ќе речам дека сакам на мојот именден да го прочитам апостолот на бугарски, и толку.

- Ќе ти кажат, ако сакаш да чатиш апостол на бугарски, оди во бугарската црква, и таму чати го. Тука е грчка црква.“


,,Хранејќи се заедно бев сведок на нивните постојани префрлувања на сметка на македонските Бугари, обвинувајќи ги за слаб патриотизам. Јас им ја истакнував борбата на македонските Бугари против туѓите пропаганди, која борба е поинтензивна и поголема одошто е борбата на Бугарите од другите бугарски географски области, Добруџа, Мизија и Тракија.“

,,Знаејќи дека во Македонија нема Срби, ваквата активност на српските агенти многу ме лутеше. Во барањето на средство за спротивставување на таа пропаганда, дојдов до заклучокот, дека само една тајна револуционерна организација ќе може да го пресече патот на туѓите пропаганди во Македонија, и дека таа ќе обезбеди основа за запазувањето на бугарштината во Македонија.“

„Дали гледате? Нашите браќа од Бугарија се готовни да ни дојдат на помош кога ќе востанеме. Поради тоа треба што поскоро да се подготвиме за востание".

,,А ако Грците и Србите војуваат заедно со Бугарија против Турција, тие ќе бараат делови од Македонија: тие ќе бидат за распарчувањето на Микедонија. А ние сакаме Македонија да ја запазиме цела во нејзините гсографски граници, што може да биде остварено преку бараната од нас автономија. Така ослободена Македонија ќе претставува една втора Бугарија, иако неприклучена кон мајката татковина.“

,,По изборувањето на автономијата на Македонија може да се работи во прв ред на нејзиното федерирање со Бугарија ...“
« Последно менување: Декември 07, 2011, 04:01:43 тиквешанка »
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #3 на: Октомври 24, 2011, 06:49:42 »

http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Knigi/spomdg.html

Спомени - Даме Груев

18 јануари 1905 г.

,,Роден сум во 1871 год. во с. Смилево (Битолско). Татко ми се викаше Јован, а дедо ми - Грујо. Татко ми беше ѕидар. Најпрвин учев во селото, во кое имаше основно бугарско училиште.“

,,Отворивме празнично училиште, во кое се оддржуваа предавања со чисто револуционерна тенденција, како на пр.: „обединувањето на Италија“, „американското востание“, биографии на револуционери како Гарибалди, Мацини и слично, „обединувањето на двете Бугарии“, и др.“

,,Многу селани србомани, кога ќе чуеја за доближувањето на бугарската чета, од страв (често без причини) и од чувството на самозапазување ја известуваа турската власт за четата: потоа од страна на месните органи на Организацијата доаѓа до одмазда. Последниве откако видоа дека српската националистичка пропаганда води кон меѓусебно непријателство и раскол во народот, му го одвлекува вниманието од политичките цели на Организацијата, предизвикува предавство и репресалии од страна на Турците - под влијание на месното општествено мислење (мнозинството се Бугари) се насочија против српската пропаганда.“

,,Како што гледате јас не ги оправдувам нашите, а само ја објаснувам генезата за појавувањето и развојот на меѓусебното непријателство помеѓу Србите и Бугарите, што создаде опасна атмосфера за меѓусебна недоверба и лошо однесување, состојба на меѓусебна омраза и искоренување. Ви зборувам сосема искрено, поводот за создавањето на ваквата ужасна атмосфера го дадоа Србите; Бугарите во Македонија се однесуваат полојално отколку Грците и Србите, тоа можеби затоа што нашите таму се мнозинство и ние под своите нозе чувствуваме солидна морална почва.“

,,Но второстепените агенти на српската пропаганда како резултат на својата примитивност и морална неразвиеност не се гнасат од шпионирање. Да го земеме како пример случајот со убиствата во с. Кокошине... Убиствата овде беа извршени од бугарската чета поради доносништво, меѓутоа морален виновник за овој однос (поради што минатото лето турската војска ликвидира една цела бугарска чета) беше српскиот архиерејски заменик во Куманово поп Ташко.“

,,Но... доколку Србите не ги ограничат своите невозможни амбиции, не прекинат со испраќањето на чети од Кралството, со помошта на кои со насилија, убиства и шпионирање го шират србизмот, тогаш ние тешко ќе можеме да ја спречиме катастрофата. Вие знаете дека е можно општо колење на Србите во Македонија. Во градовите, паланките и големите села бројот на сознателните Бугари е многу поголемо...“
« Последно менување: Декември 07, 2011, 03:56:21 тиквешанка »
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #4 на: Октомври 25, 2011, 12:00:25 »

Спомени - Христо Татарчев

http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Knigi/spomht.html

http://www.youtube.com/watch?v=NgvTk4K7Gto

,,Со основно образование се здобив во Ресен, на бугарски.“

,,Ние бевме првите Бугари што полагавме на колоквиум.“

,,Во Солун ја затеков бугарската јавност поделена на два лагера од претходните борби...“

,,Во текот на распустот во 1893 год. решив да обиколам еден дел од Македонија, што не ја познавав, со цел да ја проучам положбата на земјата и главно на бугарштината.

,,Бугарското население, како тоа од градот така и она што доаѓаше однадвор, оставаше тежок впечаток со својот измачен изглед на страдалник. “

,,Од друга страна контрастот меѓу положбата на Бугаринот и положбата на Турците, Грците и Евреите, уште повеќе го засилуваше моето негодување од таквата положба на нештата.“

,,Насекаде низ бугарските центри на преден план се истакнуваше истата борба меѓу општините и Егзархијата.“

,,Не помина многу време, и Груев наново ме посети и овој пат веќе поотворено заприкажавме за дејноста, што ни претстои како на Бугари, за да се подобри политичката состојба на нашиот народ.“

,,Долго расправавме за целта на таа организација, и најпосле се задржавме врз автономија на Македонија со предимство на бугарскиот елемент. Не можевме да го прифатиме ставот за „директно присоединување на Македонија кон Бугарија“, затоа што увидувавме дека тоа ќе сретне големи тешкотии, поради спротивставувањето на големите сили и аспирациите на соседните мали држави и на Турција. Ни поминуваше низ мислата дека една автономна Македонија потем би можела полесно да се обедини со Бугарија...“

,,Истата таа 1894 год., на 15 август, стана осветувањето на новоизградената бугарска црква во Ресен од владиката Григориј, и таму се одржа првиот револуционерен конгрес...“
« Последно менување: Декември 07, 2011, 03:52:53 тиквешанка »
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #5 на: Ноември 10, 2011, 12:15:24 »

http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Knigi/spomsa.html

Славейко Арсов - СПОМЕНИ

,,Во Поречието села со бугарски училишта имаше 4: Локвица. Вир, Суходол, Сланско; во Рабетинкол: Орланци, Свето-Враче. Вранештица, Карбуница, Кладник. Белица, Козица, Извор, Лаштани, Ехловец, Јаголдоленци, Бигордоленци и Пречистенски манастир.“

,,Синот на полјакот беше страшен крвопиец; тој имаше отепано до 15 души Бугари...“

,,Самите Турци гледаа дека Турците се убиваат, дека турските чети гинат, дека бугарското население почна поодважно да се однесува...“

,,Кога Петров дошол во селото Герман (гркоманско село со 150 куќи, 50-тина куќи се отцепиле и преминале во егзархијата), по покана од бугарскиот учител Велјан Илиев (родум од Смилево) направил собрание со селаните, на кое бил и кметот. Им се објаснувало делото како општо за сите, а не само бугарско...“

,,Ние намерно пуштивме глас дека имало случаи на труење од тутунот-качарма. Тоа се одрази и во градовите каде исто така престанаа да пушат контрабанда тутун. Тоа лошо се одрази по кесињата на Турците, произведувачи на тутун, поради што компанијата го плаќаше по 3-4 гроша оката. Поради тоа се внесе голема омраза меѓу Турците и Бугарите.

,,Ние не се решивме во текот на денот да излеземе од Јанковец, кое има 200 куќи (најголемо бугарско село во Ресенско)...“

,,На анџијата (Бугарин) пред тоа му било кажано дека ќе има напад.“

,,Оттука Кокарев со неколку четници отишол во Слимница, ги собрал четите од Слимница, Претор и Рајца - вкупно околу 70-80 пушки и го нападнал турското село Асамати, напуштено од Турците на 20, и го запалија, вклучувајќи и дел од селаните од Асамати кај што покрај 20-те турски, има и 4 бугарски куќи.“

,,Патот минуваше покрај селото Лавци (турско-бугарско село).“

,,На 18 август, околу 100-тина души башибозук, од градот и околните села, дошле со 40-50 коли во покрвенското поле да ги соберат сноповите од бугарските ниви.“
« Последно менување: Декември 07, 2011, 03:50:02 тиквешанка »
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #6 на: Ноември 10, 2011, 10:06:45 »

http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Knigi/spompk.html

Пандо Кляшев - СПОМЕНИ

,,Роден сум во селото Смрдеш (Костурско), на 29 септември, 1882 година. Татко ми беше ѕидар, родум од Смрдеш, а мајка ми од блиското село Брезница. Во своето село учев од прво до четврто одделение, во бугарско училиште.“

,,Борбата меѓу гркоманите и Бугарите беше жестока, а во Костенаријата селата и сега се гркомански, под патријаршијата. Првите никулци на Организацијата ги донесе Апостол Димитров, родум од Д'мбени, учел во Солун (исклучен во шестиот клас). Кога се разгоруваше борбата меѓу гркоманите и Бугарите, Димитров како учител во Смрдеш не можеше многу да направи. Тој беше учител уште јас кога бев прво одделение - околу 1890-1891 година. Со пропагирање почна во октомври 1895; во почетокот привлекол неколкумина, 2-3 од Смрдеш и Д'мбени и ги вклучил во делото. До 1895 година Димитров работеше само за бугаршината, против Грците.“

,,Апостол Димитров отиде од Смрдеш за главен учител во Костур. Таму тој повеќе настојуваше да ги групира Бугарите, да привлече некои селани кон егзархијата...“

,,Григор Бејдов, егзархиски свештеник, беше претседател на општината во Костур и пред доаѓањето на Димитров во овој крај, прилично помогна за закрепнувањето на бугарштината.“

,,Во истата 1898 година Кузо Стефов беше назначен во селото Хрупишта (Бугари и Власи)...“

,,Такви дерикожи беа и Нуредин-бег и Абедин-бег од Костур. Последниот беше блудник, кој немаше оставено намира убава жена во бугарските села во околината на Костур.“

,,Чакаларов на грчките трговци кои тргувале со пушки на браќата Малзиниоту во Атина, им кажал дека е родум од Јанина. Со нив зборувал полу грчки, полу арнаутски. Едниот од браќата рекол: знај, ако разбереме дека си Бугарин, не само што ќе престанеме да ви даваме пушки, но и ќе се одмаздиме. И илјада драхми да ни давате за пушка, ако е за бугарскиот комитет нема за продавање.“

,,Под влијание на владиката, Турците не ги тормозеа гркоманите и сета вина паѓаше врз Бугарите-егзархисти. Кога гркоманите видоа дека се привилегирани кај власта, почнаа сосема да се отуѓуваат од Организацијата, а пред тоа не беше така и Организацијата не правеше разлика меѓу гркомани и егзархисти. Оттогаш во Костурско се внесе недоверба меѓу гркоманите и Организацијата. Грчкиот владика. поддржан од Турците, одеше до таму, што без негова согласност власта не им даваше пасоши на Бугарите-егзархисти.“

,,Во тоа време, околу 28 септември, дел од војската отишла кон Бапчор да бара комити. Го фатиле бугарскиот учител Јане Карајанев, родум од Велес (сега е во Плевенско).“

,, Тие требаше да го казнат предавникот, гркоманот Васил како и гркоманскиот поп, кој набеден од владиката, со негови пари поткупил двајца Турци да го убијат бугарскиот свештеник Динко во ова село.“
« Последно менување: Декември 07, 2011, 03:47:55 тиквешанка »
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #7 на: Ноември 16, 2011, 10:59:40 »

Войната се връща  -  Анри Пози
френски журналист
http://www.kroraina.com/knigi/hp/index.html

,,Трябва да сте били там. където анкетирах - в тази населена с българи Македония, тръпнеща от без­силна ярост под ботуша. който я смазва; в това Хърватско, където хората. които са едни от най-просветените в Европа, са обрани, поробени, убивани от техните "расови братя"; в тази Унгария, която бе буквално разпъната в името на правдата - за да узнаете какво направиха известни хора, известни народи с пожертването на нашите мъртви.“

,,Покровителство на етническите малцинства? Признаване и поддържане на техните политически. икономически и културни права? Съблюдаване на гаранци­ите за правда и свобода, тържествено вписани в Сен-Жерменския договор и отредени да запазят победените от възможността за всяко потисничество, насилие или произволи от страна на техните нови господари?!

Ще се види по-нататък какво стана с всичко това. За да се затрият формалните задължения, които бяха подписали, достатъчно беше за правителствата, на които те спъваха империалистичните цели, да кръстят етническите малцинства "възвърнати сънародници". По този начин постъпи Сърбия в Македония спрямо българското население. което тя си присвои.“ ,,С такива именно граници, предложени от такива хора, великите победители, чието незнание и доверчивост бяха поразителни, поделиха безапелационно земи и народи в Централна Европа и на Балканите! Благода­рение на подобни изигравания 400 000-те сърби, засе­лени в унгарския Банат, "сърбизираха" - в името на правдата и чрез прилагане принципа на националности­те - 600 000 унгарци и 400 000 немци; два милиона и половина румънци в Трансилвания "румънизираха" около три милиона нерумънци, от които две трети бяха унгарци; около шест милиона чехи станаха господари на повече от седем милиона нечехи, от които една пета бяха унгарци; и чрез простото твърдение на Пашич, че там са сърби, една страна, два пъти по-голяма от Белгия — Македония — и нейните два милиона и поло­вина българи, бе дадена на Сърбия, която те мразеха и от която се отвращаваха.“

,,Духовно, благодарение на дълбокото чувство. кое­то беше добило за своята солидарност и своето етническо единство, цялото българско население, разположено на Балканския полуостров от Черно море до Албания и от Дунава до Егейско море, образуваше един сплотен, единствен народ.“ ,,В сърцето на Балканския полуостров, от Охридското езеро, което достига до албанската граница, до Драма на Егейско море, от Солун до Шар планина – на обор от Скопие, има една страна с 64 000 км. повърхнина, т.е. два пъти по-голяма от Белгия, обита­вана от 2 500 000 души, говорещи един език, с еднаква култура, почти всички с еднаква религия. От този народ 70 % са чисти българи.

,,- Ние поддържаме, че македонците са българи в грамадното си болшинство, най – малко 3/4 от тях са българи по произход, по обичаи, по език. И всички географи, всички филолози, били те немци, руси, фран­цузи, швейцарци или англичани, всички са на същото мнение. Преди 50 г. всички сръбски специалисти бяха на това мнение.“

- "Македония - пише в 1917 г. в "Панславизмът френските интереси" прочутият ориенталист и историк D. Leger, професор в College de France, когото учените от цял свят признават за свои учител по славянските въпроси. - Македония е почти изключително е населена с българи.

,,- Нашите свещеници бяха изгонени, нашите учи­тели – също; децата ни нямат право да говорят родния си език, да носят собственото си име, защото то е българско! Те са заставени да си прибавят сръбско окончание! Цял народ трябва да говори, да мисли, да се моли само така, както господарите му желаят, не може да отиде без позволение от едно село в друго, не може да излиза вечер, цял народ е смазан от данъци и реквизиции, не може да очаква никаква справедливост от съда, не може да протестира срещу престъпленията на администраторите и полицаите, на които е подчи­нен.“

ПРЕД ТЕЛЕНИТЕ МРЕЖИ


,,Представете си една стена, изплетена от тел, висока 1.75 м, дебела 2, чиито телове са толкова гъсти, усукани, толкова обтегнати от железните колове, ко­ито я поддържат от самата повърхност на земята до върха й, че едно куче не може да се провре.

На всеки два метра по средата на тази стена кръгли ями, широки един метър, дълбоки - два, полузакрити с изсъхнали шубраци. В центъра на всяка острието на един железен кол. Нещастник ще бъде този, който се опита да се провре между тия телове! Преди шест седмици близо до Гюешево една жена, след като била бита и изнасилена и се е опитала да мине, агонизирала два дни с разкъсан корем върху един подобен кол.

Зад телените мрежи шест, седем, осем паралелни реда дупки.

Опряна на телените мрежи, една стена от кръстосани изострени железа, висока един метър, широка метър и половина.“

Аз видях гробища, разделени на две... Нещо повече: гробове! Главата на мъртвеца е между телените мре­жи, краката извън. Вълчите ями са изкопани върху ковчезите. Аз видях български майки, гробовете на чиито деца са на югославска земя, да идат и плачат на няколко метра от скъпите им гробове, понеже им е забранено да се приближат. Те са все пак щастливи, че докато е копана някоя вълча яма, не са изхвърлени върху насипа костите на нещастните малки мъртви – както видях при Извор.

Какво може да се очаква от мира. когато победи­телите го разбират така!

Всеки – бил той старец, жена или дете – получава един куршум, щом се приближи до телените мрежи, за да види отдалеч, без да може да им говори, своите приятели, родители, деца, своя мъж, останал или забяг­нал в България. куршумите не правят никаква разлика на пол, нито на възраст.“

,,Днес те държат в затвор един народ.

Никакво съобщение днес не е възможно, действи­телно, между населението от една и съща народност, с еднакъв език, с еднаква култура, което живее от двете страни на границата и на което трактатите на мира са наложили двама господари.“

,,Телените мрежи са били поставени по затворената граница най-напред, за да се спре изселването на поробеното население, доведено до отчаяние от насилия и гонения, след туй най – вече за да се позволи на сръбската администра­ция да върши свободно и без риск от опасни любопит­ства всичко за методичното изтребване на българския елемент w Южна Сърбия.“

,,Вярно е също – за нещастие – че телените мрежи превърнаха Македония w огромен затвор, в неописуем ад на насилие и мизерия, откъдето никой не може да излезе, където никой не може да влезе, ни да се движи, без специално позволение от югославските власти, и където палачите не дават сметка никому за това, което вършат....“
« Последно менување: Декември 07, 2011, 03:32:47 тиквешанка »
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #8 на: Ноември 17, 2011, 12:04:36 »

http://www.kroraina.com/knigi/ps/index.html

В  МАКЕДОНИЯ  ПОД  РОБСТВО - Павел Шатев


,,От градовете в Македония, които имат значение за запазването на българския дух и традиции от тъмните епохи на духовното и политическо робство, една завидна роля се пада и на старинния град Кратово.“

,,През Първото и Второто българско царство от кратовските рудници, или както в днешно време ги наричат рупи, се добивало мед, желязо, сяра, сребро и злато.“

,,От останалите по разни библиотеки, музеи, паметници всеки може да се убеди, че в Кратово се е култивирал българският дух в оная далечна епоха с една ревност, присъща само на призвани за висока мисия духовници, народни труженици.“

,,Кратово и околията имаше 23 030 души население, от, което 3850 турци, 55 власи, 210 цигани, а останалите българи. Околията има 72 села, от, които само 2 бяха турски (Стрисовци и Рудари), а останалите са български.“

,,Сега след толкова преживени събития за всички е ясно, че ако в 1912 година вместо дележ на Македония беше се усвоил от съюзниците автономният принцип, то нямаше да бъдем днес свидетели на нейната разпокъсаност, на нейното обезличаване и на безкрайните страдания на македонските българи.

,,ВМРО беше вече напълно обхванала почти цялата страна със своите тайни конспиративни мрежи. Във всеки град или село, където имаше по-компактно българско население, съществуваха вече тайни конспиративни комитети или групи.“

,,Турската власт гледаше на солунската българска гимназия като на едно образцово училище.“

,,Българите в Солун имаха една гимназия с пансион, в която се възпитаваха младежи от всичките краища на Македония, тъй като в града българите бяха съвсем малко... Обаче болшинството от християнското население в Македония бе българско. Патриаршията наистина държеше под свое влияние много български села и почти цялото население смяташе за гърци, обаче то бе българско, говореше български и почти нищо не разбираше от гръцките молитви. Патриаршията всъщност се крепеше на невежествената и фанатизирана маса. Българската гимназия в Солун беше отлично уредена...“

,,Знае се, че българските манастири, пръснати по разните български земи, са играли извънредно голяма народно-просветна роля още откак християнството проникна в България. Те са били не само места за молитва, за отдих и мир, но и народни училища, народни библиотеки, прибежища на писатели и учени хора, огнища на българската образованост, пазилища на българската народност.

Между българските манастири ония в Македония се отличаваха със своята родолюбива дейност още от времета на св. св. Климента и Наума. Манастирите "Св. Наум" (Охрид), "Св. йоан Предтеча" – Бигор, Хилендарският и Зографският манастир (в Света гора), "Св. Атанас Лешовски", "Св. Прохор Пчински", "Св. Яким Осоговски", "Св. Гаврил Лесновски" и др. са люлки не само на българската просвета в Македония, но и такива на борбата на македонските българи за свобода.“

,,Битоля като по-малък град, населен с по-компактно българско население, животът там ще да е по-приятен и по-интересен, отколкото в Солун...“

,,За най-целесъобразно се намерило да бъде склад на българската печатница, където се печаташе екзархийският орган в. "Новини". Печатницата бе притежание на Калчо Стоянов, българин, родом от гр. Ресен...“

,,За миг пред моето въображение възкръснаха величествените силуети на нашите предци, които в тоя метох са водили величава борба с гръцката патриаршия по възраждането на българския народ.“

,,-Предавам ти един българин – отговори полицаят.“
– Как си българине? – попита ме Нури баба.“

,,Разбира се, че турските полицаи даже и не можеха да си помислят, че българските комити, които им бяха сега в ръцете, са се занимавали с прокопаването на един канал под Банк отоман, за да хвърлят цялото здание във въздуха.“

,,Ние, като арестанти, бяхме изолирани и останали без всякакви връзки с близки наши българи в града, бяхме почти изгубени.“

,,Излязох от стаята и един гардиенин ме заведе вътре в затворническите килии. Още с влизането ми един от персонала на затвора извика с висок глас:
– Ето още един българин!“

,,В скопския привременен затвор престоях една седмица.
Затворът беше на два етажа. В долния етаж и в двете продълговати стаи (съвършено тъмни) бяха настанени всички българи, политически затворници, които имаха вече присъди.“

,,В затвора имаше две групи българи, осъдени по две отделни афери – щипската и кумановската.“

,,Вследствие на това постоянно имаше голям шум, нечистотии, плач и викове и всичко това се извършваше над главите на осъдените българи, които трябваше да отидат на заточение на 3, 5, 10, 15 и повече години.“

,,Животът на българите в Скопие не приличаше като тоя на българите в Солун, Велес, Щип, Куманово, Гевгели...“

,,По това време книжарниците, аптеките, някои магазинии, хотели бяха местата, където по-будните българи се срещаха...“

,,Главният учител уведоми митрополията, взе нейното съгласие и аз бях назначен доброволен учител. Възложиха ми да преподавам български и френски език...“

,,...аз като преподавател по български език имах в себе си един-два листа от стихотворенията на Хр. Ботев и всеки час в I и II клас диктувах по няколко реда от някое стихотворение, за да могат учениците да ги научат наизуст като отбрани стихотворения, написани на хубав български език и главно с идейно патриотическо съдържание..“

,,Националното чувство на българите в Македония беше много развито и толкова чисто, че с право от мнозина се считаше, че в тази духовна сила на народа е източникът на всяка дейност и прогрес в Македония.“

,,Настаних се в една квартира близо до българската черква "Св. Кирил и Методий".“

,,В купето бяхме само трима души: един евреин, полицаят и аз. През пътуването, когато полицаят за момент излезе вън от купето, евреинът с голямо състрадание и интимност ми зададе въпрос: "Евреин ли си?" Отговорих му, че съм българин.“

,,Дойде редът на един българин, 40 – 45-годишен, който съвсем не знаеше турски. Запитаха го как се казва и какъв е по народност, а той високо и свободно каза: "Динов – българин".

,,Имаше българи от Тиквешко, Серско и Гевгелийско.“

,,...мнозинството от затворниците смяташе, че не е далеч денят, когато Македония ще се присъедини към България.


« Последно менување: Декември 07, 2011, 03:27:11 тиквешанка »
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #9 на: Ноември 18, 2011, 10:57:31 »

http://www.kroraina.com/knigi/sr2/index.html

Това, което видях от Балканската война
 
Симеон Радев


,,За всички бе ясно, че мобилизацията значеше война и още с обявяването  й се появи идеята да се създаде едно Македоно-Одринско опълчение от доброволци, в което да влязат неслужившите членове на емиграцията. Аз чаках то да се образува , за да се запиша в него.“

,,По пътя беше селото Булгаркьой...Булгаркьой взе участие в борбите по черковния въпрос. Той е дал хора на българската интелигенция.“

,,От Малгара тръгнах обратно на 4 декември. Примирието бе обявено и временната демаркационна линия бе определена на 1 декември от една турско-българска комисия, в която от българска страна участвувал майор Дървингов, началник-шабът на Македоно-Одринското опълчение.“

,,В началото на декември цялото Македоно-Одринско опълчение (трите бригади) беше събрано край Мраморно море. Командир на Втора бригада беше полковник Пчеларов, директор на Картографическия институт. Командир на Трета бригада беше Протогеров.“

Боят се водеше на широк фронт. Турците настъпваха откъм Шаркьой. Дружините на Македоно-Одринското опълчение и частите на българската войска, действуващи заедно с тях, заемаха височините.“

,,Нашата дружина влезе в село Хераклица на брега на Мраморното море, пет-шест километра от Шаркьой. Народът и тук ни посрещна като освободители...“

,,Големият бой на Македоно-Одринското опълчение бе на 26 януари, бой кървав, както свидетелствуват загубите. Когато турците стоварваха своите войски при Шаркьой, в града имаше две дружини от опълчението – Скопска и Битолска. Битолска дружина даде 44 убити, 34 ранени; Скопска – 51 убити, 31 ранени.“

,,Аз бях видял Атанасов в бой и познавах храбростта му. Сега при гарнизонния живот, който бе настъпил за дружината, можех да видя и другите му качества на военен началник. Той бдеше над дружината като над своя челяд. Често пъти го чувах да казва: "Това са децата на България и тя нам ги е поверила."

,,Щом влязъл с четата си в Мехомия , той накарал да запалят конака. Данаил Крапчев, също член на четата, се завтекъл разгневен. "Какво си направил?" Ляпов, седнал на един стол, с цигара в ръка, му посочил пламъците, които вече се издигали. "Каквото виждаш. Гледам как гори Турция."

,,В Струмица отпразнувахме Св. св. Кирил и Методий. Преди да се премести през 1906 г. в София, брат ми Владимир беше тук училищен инспектор. От него знаех за пламенния български дух, смелостта, енергията на струмишкия митрополит Гервасий. Отидох да му изразя почитанията си. Като него ние имахме и други владици в Македония, смели борци за българщината.“

,,Чаулев поиска да ме види и като ме посвети в тайната на своята мисия, ми каза: "Щом обявим въстанието, ние ще образуваме временно правителство. То ще прогласи съединението на Македония с България.“

« Последно менување: Декември 07, 2011, 03:19:00 тиквешанка »
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #10 на: Ноември 23, 2011, 10:48:07 »

http://www.kroraina.com/knigi/kc2/index.htm

19 години въ сръбскитѣ затвори - Спомени
Коце Ципушевъ


,,Радовишъ е разположенъ въ политѣ на Плачковица планина и е срѣдище на плодородна земедѣлска околия. Той е малъкъ, но буденъ градъ, съ смѣсено българско и турско население, но съ ясно очертанъ български ликъ. Околията е сѫщо преобладаваще българска, съ старинни, чисто български села, като Дѣдино, Гарванъ, Инево, Воиславци и др.“

,,Баща ми бѣ твърдъ българинъ, трудолюбивъ и любозначителенъ, съ будно българско съзнание.“

,,Майка ми Мария бѣ дъщеря на родолюбивъ български свещеникъ.“

,,Още тогава азъ другарувахъ съ неговия синъ Тодоръ Александровъ, който бѣ интелигентно и живо българско момче;“

,,Като завършихъ основното си образование въ Радовишъ, баща ми ме изпрати въ Скопие, кѫдето следвахъ до 4-тия класъ, а следъ това отидохъ да продължа учението си въ Солунската българска гимназия...“

,,Градъ Щипъ стана едно бунтовническо огнище, което даде на българската борба нѣкои отъ най-голѣмитѣ нейни водачи.“

,,1896 година е незабравима за мене. Съ увлѣчението на младежъ, азъ не само изпитвахъ радостьта да работя въ великото българско дѣло за освобождението на Македония, но имахъ и щастието да влѣза въ непосрѣдственъ контактъ съ първитѣ хора на Вѫтрешната революционна организация и съ много другари, които впоследствие прославиха името си като български борци.“

,,Въ последнитѣ години на миналото столѣтие Солунъ живѣеше въ треската на българската борба.Въ геополитическата столица на Македония се изграждаше сѫщинска българска крепость. Българскиятъ елементъ все повече се увеличаваше...“

,,Въ Солунъ се издигаха две български черкви. Имаше и три български основни училища.“

,,Въ столицата на младото Княжество България всички мислѣха за своитѣ поробени братя и копнѣеха да се борятъ и умратъ за тѣхъ.“

,,Тогава той се обърна къмъ Екатерина и я запита, желае ли да ме следва въ трудния пѫть на революционера, на което тя твърдо отговори: „Азъ съмъ българка отъ Македония и трѣбва да дамъ своята дань на освободителното дѣло”. Гоце се развълнува много, стана на крака и ни каза: „Отъ сега нататъкъ вие сте сгодени”.

,,На този подготвителенъ разговоръ-разпитъ присѫтствуваше и Жико Стояновичъ, радовишки полицейски приставъ. За него имахъ сведения отъ нашата разузнавателна служба, че билъ суровъ човѣкъ и голѣмъ насилникъ. Той бѣ едъръ шумадиецъ, тлъстъ, съ подпухнало лице отъ продължително употрѣбяване на силни спиртни напитки, съ малки очи, неприятни и коварни. Когато дошелъ въ Радовишъ, билъ съ опинци и изтъркани дрехи, но успѣлъ въ кѫсо време да се облѣче като елегантенъ господинъ, на гърба на българското население. Знае се, че сръбската администрация позволяваше ограбването на българитѣ, за да ги потиска и изнемощява.“

,,...при изричането на присѫдата, се опредѣля кои трѣбва да бѫдатъ оковани въ тежки вериги, 8 до 10 кгр., и кои въ леки — 3 до 5 кгр. Обаче, полицията, въ своето престараване, поставяше по-тежки окови — даже до 20 килограма.“

,,Въ Щипъ ни натикаха въ една малка стаичка, кѫдето бѣхме, наистина, като сардели въ кутия. Другитѣ три стаи на затвора бѣха сѫщо така препълнени съ наши българи.“

„Помнете добре, че сърбитѣ съ тия си звѣрства и беззакония ще възбудятъ още повече съпротивата на македонския българинъ.

,,Въ нѣколко дни, се изкова една обща воля да бѫдемъ твърди и да запазимъ честьта на своето българско име.“

,,презъ времето на сръбския режимъ отъ 1913 до 1915 год. само въ Радовишъ и околията сѫ били избити 108 души българи”.

,,искахъ да направя всички възможни възражения; да се възпротивя на сръбския сѫдъ, който бѣ предъ мене, — като олицетворение на сръбската тирания надъ българския народъ. Трѣбваше да запазя своята българска честь.“

,,„Нѣма сила или право, които да ме осѫдятъ за това, че съмъ работилъ въ полза на своя народъ и държава, нито пъкъ да ме заставятъ да работя за чуждъ народъ. Повтарямъ, българинъ съмъ и всичко, което съмъ направилъ, е било направено отъ мене съзнателно, въ полза на българския народъ”.

,,Моята просвѣтна и революционна дейность въ Македония презъ турския режимъ би трѣбвало да ми се признае като активъ, защото голѣмитѣ жертви, които ние, българитѣ, понесохме въ Македония, сѫ причина за отстраняването на полумесеца отъ македонската земя.“

,,...той ми предложи да стана тѣхенъ човѣкъ, следъ което ще последва пълна амнистия и освобождение. За награда щѣли да ме назначатъ окрѫженъ управитель или училищенъ инспекторъ въ Куманово или Тетово, т. е. въ отдалечени мѣста отъ Щипския окрѫгъ, а, на това отгоре, щѣли да ми дадатъ и много пари. Нито помислихъ, а отговорихъ веднага: „Българинъ съм и ще си остана такъвъ. Моето чело е бѣло и не ща да го зачернямъ. Предпочитамъ гроба, отколкото да стана измѣнникъ на своя народъ”.

,,Следъ това се доближи до мене и тихо ми прошепна: „Мисли му добре. Вмѣсто мѫки и страшна смърть, очаква те разкошъ и голѣмъ чинъ”. — „Що да му мисля? Зная си моето, господинъ инспекторе. Оставете ме, съ чиста съвѣсть да влѣза въ гроба.
Съ тия думи се раздѣлихме съ високитѣ господа. Като излѣзли на двора, единиятъ отъ тѣхъ казалъ: „Коравъ българинъ, брей”!“

,,Влакътъ бавно пъплѣше нагоре по течението на любимата българска рѣка, Вардара.“

,,Сърбинътъ ме погледна, и дръзко ме запита: „Па що си ти”? Отговорихъ му: „Азъ съмъ българинъ отъ Радовишъ, Скопския виляетъ.“

,,„Кои сѫ тѣзи злосторници, оковани въ двойни вериги и свързани съ синджири”? — „Тѣ сѫ българи отъ Македония”.

,,...по това време всички сръбски зандани бѣха препълнени съ българи, повечето — отъ нашата Революционна Организация.“

,,Преди всичко, и надъ всичко, стоеше моятъ идеалъ и правата кауза на многострадалния български народъ.“

,,Изтъкнахъ, че всички научни книги за Македония, писани отъ европейски автори, признаватъ, че тя е старинна българска земя и населението ѝ е българско, въ своето болшинство, както по произходъ, така и по народностно съзнание.“

,,Трѣбваше ли да го питамъ, какво бѣ виновенъ баща ми или зеть ми, та ги убиха, както и неизброимитѣ скромни и мирни македонски българи, единствениятъ грѣхъ на които бѣ, че знаеха своя родъ и езикъ и искаха да си останатъ българи!“

,,Единиятъ отъ тѣзи господа ме запита направо: „Какъ се казвате”? Отговорихъ му сухо: „Азъ се казвамъ Константинъ Ципушевъ”. — А защо на табелката на килията Ви пише „Ципушевичъ”? — Почувствувахъ, какъ ме обхваща упорство. Отговорихъ му: Кога това е написано и отъ кого, не зная. Още на времето, когато ме писаха Ципушевичъ, азъ протестирахъ, защото всичкитѣ ми документи, включително и Женевската ми диплома, сѫ на действителното ми име — Ципушевъ. Постоянно съмъ билъ българинъ — отъ самото си рождение.“

,,Отговорътъ ми бѣше готовъ: Не искамъ милость отъ тѣзи, които опропастиха моя животъ и съсипаха моитѣ сънародници. Догдето въ Югославия се гони всичко българско, азъ не мога да бѫда проводникъ на единъ такъвъ насилнически режимъ. Съгласенъ съмъ да живѣя въ Македония, само при следнитѣ условия — да се възвърнатъ на българитѣ правата, поне такива, каквито ги имахме до 1913 година, т. е. презъ турското управление; а това значи, да ни се възвърнатъ всички заграбени училища и църкви и българинътъ да бѫде равноправенъ предъ законитѣ на страната; да се даде предварително една всеобща политическа амнистия на всички осѫдени българи отъ Македония.Решенъ съмъ да изпия горчивата чаша до дъното, безъ да давамъ ангажименти никому”.

,,Де, бре Васо, ти се отчая, защото си осѫденъ на четири години и тукъ живѣеше като дере-бей, а какво да каже българинътъ Ципушевъ, който преживѣ досега повече отъ седемнадесета години въ разнитѣ сръбски зандани, въ най-тежки страдания, и, както виждашъ, съ вирната глава, не казва ни „охъ!”

,,Слаби сте, Драгиша, вие, сърбитѣ, да смажете до кракъ българския народъ, защото вие сте малобройни, пъкъ и ние, българитѣ, имаме добри спомени отъ миналото, отъ 1885 година, а и отъ всички по-сетнешни войни. На бойното поле ние винаги сме ви побеждавали. Освенъ това, при една нова война между насъ, хървати, словенци, българи, пъкъ и всички инородни елементи въ Югославия ще бѫдатъ на наша страна.Зная какво ви боли. Ябълката за раздора между насъ е Македония, презъ която мечтаете да излѣзнете на Солунъ. Но тя е вѣковна българска земя и излазъ можете да получите само търговски, и то презъ една приятелска България”.

,,Въ 1913 година, вие, сърбитѣ, измѣнихте на сключения съюзъ, сдружихте се съ гърцитѣ и незаслужено дойдохте въ Македония, кѫдето никой не ви искаше, а следъ това подложихте на нечуванъ тероръ всичко по-будно българско.“

,,Господине, азъ съмъ българинъ и следъ 19 мѫченически години въ сръбскитѣ затвори, се завръщамъ въ моята земя.“

,,Когато стигнахме на; гара Драгоманъ, азъ слѣзнахъ отъ вагона и колѣничихъ съ трепетъ и смирение на светата българска земя, която е откърмила моитѣ дѣди и безброй български борци, паднали за свободата на нашия народъ. Това бѣ на 5 априлъ 1937 година, къмъ 4 часа следъ обѣдъ. Не мога да изразя съ думи чувствата, които вълнуваха измѫчената ми душа въ тѣзи моменти, — на своя земя, свободенъ, спасенъ отъ рѫцетѣ на враговетѣ и мѫчители; тѣ могатъ само да се преживѣятъ. Цѣлунахъ скѫпата българска земя и казахъ въ душата си: „Господи, една педя да се придаде на България, готовъ съмъ да се върна още двадесеть години въ сръбскитѣ затвори, макаръ и да не видя жена си и детето си.“
« Последно менување: Декември 07, 2011, 03:14:40 тиквешанка »
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #11 на: Ноември 26, 2011, 10:18:32 »

http://www.kroraina.com/knigi/prl/index.html

Кирил Пърличев - СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ и РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ
( 1912 - 1915 година )


,,Но още при влизането си в Македония сърбите не скриха своето неприязнено настроение спрямо българското население в страната.“

,,Разбира се, това не се хареса никак на сърбитe, които навсякъде задаваха въпроса: „шта си ти"? - на който получаваха все същия отговор: „българин".

,,..когато сърбите се настаниха вече в Македония, тяхната неприязън спрямо новите им поданници взе заплашителен характер. Те почват вече явно да негодуват и побесняват при всяко свободно проявление на българско чувство, българска реч, българско име. И от сега нататък в Македония не трябва да има вече нищо българско. Градовете добиват сръбски имена; улиците въ градовете се именуват по сръбски, надписите на магазините са задължително сръбски, всеки ще окачи на името си окоичание "ич", свещенникът в черквата ще служи на сръбски, владиката ще споменава само името на Крала Петра, богомолецът ще се мили на сръбски, учителят ще преподава на сръбски, ученикът става "дjak" и всеки ден ще заявява: „я сам прави србин". С една дума, работата, за която се запретнаха сърбите, беше работа сериозна, защото предстоеше, българска Македония да се превърне на здрава част от „Велика Србиjа".

,,Скопяни още в първите дни от безпрепятственното влизане на сърбите в предалия се техен град бидоха поразени от думите на сръбския престолонаследник към българския митрополит Неофит: "Владико, да служим молебен в Цар-Душановата църква" - думи предизвикателни и злокобни, защото сега в Скопйе имаше само българска църква, а в миналото Скопйе бе и българска столица.“

,,Кумановчани сa стреснати от неудържимия шовинизъм на сърбите, които са поразени от факта, че при посрещането им се явяват повече от 900 български ученика.“

,,На Нова година сърбите строго забраняват на българските ученици да ходят и суровакат из града, както си е обичай, защото тоя обичай е свързан с български песни и български благопожелания по случай новата година.“

,,А в края на месец декември същата 1912 годна пратиха по-пълно изложение и до Царя на Българите, подкрепено с печатите на 20 градски еснафа, печата на Българското Музикално-Просветително Дружество „Самообразовапие", печата на "Българска Матица", на юнашкото дружество "Гоце Делчев" и подписано саморъчно от всички  градски свещенници и 10 души първенци от града.“

До Негово Величеcтво
Фердинанд I, Цар на Българите
в Cm.Cофия.


,,...Погледите на всички българи от тия краища винаги са били обърнати към едноплеменния свой брат в младото Българско Царство и към Неговия Велик и Мъдър Вожд и дълбоко са вярвали, че той ще бъде техният избавител от тежките мъки и страданиа...Тая вяра е крепила неосвободения българин през всичкото време, от когато съществува Българската държава...Такива също чувства са вълнували и сьрдцата на грамадното българско население от важната и скъпа за всички ни Скопска епархия...това население от незапомнени времена се е считало за българско...В Скопйе и епархията му наедно с Дебърско най-свето се е пазила в църквите и училищата, до колкото ги имало, старобългарската книга, завещана им от Солунските братя "Св.Св. Кирил ц Методи"...Скопйе и епархията му първи измежду всички епархии в пространното ни отечество още през първата половина на миналото столетие са поискали българин митрополит, вместо грък...Във фермана за съграждането на Скопската катедрална църква (1835г.) изрично е казано, че тая черква е за българите...И това българско население е пазило своите български нрави и обичай и самоотвержено е защищавало своето българско име...И на това грамадно българско население в епархията ни, както бe забeлязано, винаги, Ваше Величество, погледите му са били обърнати към своите еднокръвни братя оттатък Рила, като са вярвали дълбоко, че в щастливия час, когато се сломи тежкото турско иго, и те ще съставят част от целокупното ни българско отечество...
ние, пълномощниците на българското население в Скопската епархия, счетохме за свой непременен дълг да донесем до знанието на Ваше Величество всичко гореизложено и да Ви помолим най-покорно в името на общобългарските висши интереси да излеете милостта си и към тукашния български край населен с чисто българско население, като упражните всичкото си влияние, щото и тоя чисто български кът да се впише в пределите на Царство България, за да бъде напълно постигнат идеала ни за една целокупна велика България...Нека по тоя начин, Ваше Величество, се даде възможност и на тая част от българското население, което до сега е живяло с идеала да влезе в пределите на Велика България и е пазило най-свето тоя идеал, нека, казваме, му се даде възможност да извика то наедно с всичките верноподанни българи открито и велегласно: Да живее Негово Величество Фердинанд I, Царят на България!
Скопски митрополит:  Неофит
Пълномощници на българското население от Скопската Епархия


,,За българщината в Македония настъпиха черни дни, които по своята грозота надминаха и най-мрачния период от стария и нов режим на султаните. Българският език в Македония бе руган заедно с българското племе, българските училища и черкви бяха разрушени, учителите, свещениците и владиците, гражданите, селяните и търговците - псувани, унизявани, бити, затваряни, изгонени, заточени, убивани.“

,,Митрополит Борис бе брутално екстерниран от Охрид веднага след обявяване на междусъюзнишката война, а във българската митрополия се настани сръбския митрополит Варнава, отявлен враг на всичко българско...“

,,Гражданите и свещенниците са били заставяни да носят сръбски шапки, дюкянжиите - да поставят сръбски надписи с окончание „ич", ново родените трябвало да възприемат сръбско име по даден на свещениците списък.“

,,В гр. Галичник и околията - привидните освободители сърби дойдоха на 3-й ноември с.г. Народа ги посреща със съюзнишка радост, но, уви, той бе излъган в чуствата си. Още при идването си те питали, „па шта си ти" - "Българин"!

,,За по-силен ефект и с цел да сломят българския дух, сръбските власти бяха хвърлили пред очите на арестуваните в Крушово граждани отрязаната глава на убития български четник Иван Котев, случай констатиран и от Карнегиевата анкетна комисия.“

,,Дебър и Дебърско са представлявали грозна картина на сръбското опустошение. Градът е бил почти разрушен. Селата опожарени и обезлюдени, имотите разграбени, - всичко е било обърнато на пепелище.“

,,В Щип, това българско огнище и люлка на революцията в Македония, сръбската пропаганда никога не се бе похвалила на времето си с какъв-год успех.“

,,Сърбите прибрали от българските черкви всичките кннги под предлог да ги заменят с нови. Черковното пение на български се забранило абсолютно; а по липса на сръбски псалтове, сръбските офицери и чиноввици са пеели на сръбски. Населснието трябвало на сила да посещава богослужението, за да слуша проповедите държани против България.“

,,След Букурешкия договор някои от забягналите българи са се върнали по домовете си, но тежко са си патили от „Черната ръка", която е избивала най-будните между тях и безмилостно ги е изтребявала.“

,,В Cкопйе още първите дни сърбите, зле шокирани от факта, че при посрещането им от всякъде трябваше да чуват само българското „ура" вместо очакваното „живио" проявиха своите чувства на неприязан спрямо българското население. Те с угроза заставят българите да свалят българските знамена, с които бе укичен града.“

,,Всички български фирми даже и надписът на камбаната в черквата Св. Димитър, били заменени със сръбски.“

,,Българските училища били закрити, учителите пропъдени, учениците насилствено събирани, бащите глобявани и изтезавани, ако не ги пращат на сръбско училище.“

,,Освeн основните училища сърбите открили тук и неделни и вечерни училща:. възрастните също трябвало да учат сръбски.“

,,Сръбският престолонаследник среща един ден при Каменншя мост на Вардара момиченцето Васка Зойчева, което запитал, от каква народност е, то му отговаря наивно, че е българче; тогава бъдещият крал го напсува по сръбски и му лепва няколко плесника.“

,,Сръбската власт поканва всички градски български свещенници и първенците от гражданите в двора на черквата "Св. Димитър" и поканва всеки българин да подпише, че се признава за сърбин.“

,,В Kриворечна-Паланка сърбитe веднага с дохождането си изхвърлили българския надпис над общинското управление, запретили да се споменава името на Царя на Българите, затворили, за търговците българската граница, обрали и сринали всички турски къщи в града, като изпратили всички взети ценности в Сърбия. На всички стоки, донесени от България или останали от турско време, наложили контрибуция в злато сто на сто. Задължили всички граждани и по-видни селяни да получават сръбски вестници, а българските конфискували, обложили населението с тежки данъци и накарали търговците да водят книжата си на сръбски.“

,,На четвъртия мeсец слeд идването на сръбските войски в Крива Паланка започна се посърбяването на българите под терора на "Черната ръка", ръководена тук от Майор Вулович.“

,,Във Велес, тоя голям град с население пропито с бодър български дух, сърбите не пропуснаха нито едно от своите средства за угнетяване и денационализиране.“

,,Затвориха се българските училища, за да се отвори сръбско, велешани предпочитаха да плащат глоби, но не и да пращат там децата си, а децата, на които бащите не били в състояние да плащат глобите, принудени да се запишат в сръбското училище, често са изпълвали училищните стени с виковете „ура" и с песни, като „Шуми Марица" и други, за което са си привличали наказанията от страна на разядосаните си учители.“

,,Екзекутори са били членовете на грозната ,,Черна ръка".
,,Сърбите просто изтребяваха българи.“
« Последно менување: Ноември 26, 2011, 10:22:23 тиквешанка »
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #12 на: Декември 06, 2011, 02:41:36 »

,,През лятото на 1904 г. А. Сониксен идва в България като кореспондент на различни вестници с цел по-отблизо да се запознае и да даде по-подробно описание на борбите в Македония и Одринско. В началото на 1906 г. той влиза в Македония, където се включва в революционна чета и престоява като нелегален в разстояние на няколко месеца. През това време чрез писма и дописки той се стреми да осветлява западноевропейската и американската общественост за действителния характер на водената в Македония борба. По-късно издава впечатленията и преживяванията си в отделна книга под заглавие "Изповедта на един македонски четник" (издадена на български през 1927, 1968 и 1983 г.).“

http://www.kroraina.com/knigi/as/index.html

 Алберт Сониксен -  ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН МАКЕДОНСКИ ЧЕТНИК

,,Същата нощ  в Солун били арестувани няколкостотин българи, между които и целият Централен комичет. На първо място Дамян Груев, първият организатор на движението, д-р Хр. Татарчев, виден лекар...“

,,От държанието на хазаина разбрах, че позна в мое лице американеца, който бе дигнал толкова шум във Воден, но не зададе никакви въпроси по това. Не считаше, че е негова работа какво търся аз сред българските комити.

,,Лука, войвода на българска чета
до каймакама на Караферия
1/14 март 1906 г.

Господине,
Гръцка чета, съставена от селяни от различни села на Караферийска каза на 28 февруари ст. ст. нападна българското село Св. Марина...“

,,На следващия ден гръцка чета нападнала българското село Голишани, близо до Негуш...“

,,Лука Иванов и Апостол със своите подвойводи се срещнаха и взеха решение за бърза наказателна мярка срешу Ниси, което беше известно като главен център на гръцката чета. Предния ден те бяха приготвили обръщения към консулите, че след две години на въздържане те не могат повече да търпят гръцките действия и занапред българите трябва да защищават своята кауза пред европейското мнение, което досега не е обръщало внимание на безчислените влашки и български села, изгорени от гръцки чети.“

,,Нападенията на гръцки чети срещу български села и отделни селяни обаче продължават и през следващите месеци. В едиа кореспондеция от Солун, публикувана в броя на в. "Таймс" от 20 юни 1906 г., са изброени 14 български села, нападнати от гърци в разстояние само на три месеца. В същото време турските войски, които с настървение преследват и унищожават българските чети, всячески се стараят да отбягват срещи с гръцките чети.“

,,По време на борбата за самостоятелна българска църква през ХIХ в. в българските земи проникват чужди религиозни пропаганди – униятска (католишка) и протестантска, подкрепяни от западните държави. Протестантската пропаганда се извършва от американски мисионери. В Македония тя има влияние в Разложко и Битолско. В Битоля съществува девическо училище. Пропагандата на мисионерите сред българите се води на български език. Техният орган в Цариград в. "Зорница" излиза на български и често застава на страната на българите в борбата им срещу Гръцката патриаршия.“

,,В Княжество България има 50 000 македонски емигранти, повечето от които са политически бежанци, потърсили убежище през границата между свои кръвни родственици, защото по своя произход българите и македонците са едно.“

,,Вечеряхме заедно. Орела хвърли няколко закачки на момичетата, които прислужваха. Това развесели хазяина ни Ташко. Разговорите се водеха на български език.“

,,По улицата имаше жени и деца, но всички бяха българи.“
 
« Последно менување: Декември 10, 2011, 01:10:53 тиквешанка »
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #13 на: Декември 10, 2011, 12:43:16 »

,,Артър Дъглас Смит (1887–1945) е  американски журналист, който пребивава в Македония с четата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Той идва в София през есента на 1907 г. и още с пристигането си се свързва с представители на освободителното движение и настоява да бъде изпратен във вътрешността, където се води борбата срещу поробителя. Така той попада в четата на Петър Милев, войвода в Неврокопска революционна околия (дн. Гоцеделчевско), която тъкмо тогава трябвало да влезе в своя район. Във вътрешността Смит престоява около два месеца (от септември до ноември 1907 в.). Посещава отделни села, наблюдава живота на населението и организаторската работа на четата, участвува в походи и сражения, като споделя всички несгоди на четническия живот наравно с останалите четници. Наблюденията си описва в редица кореспонденции до нюйоркския в. "Ивнинг пост", а след това, допълнени и разширени, издава в отделна книга, отпечатана в края на 1908 г. едновременно в Ню Йорк и Лондон.“

http://www.kroraina.com/knigi/as2/index.html

Артър Смит - Спомени от Македония

,,Трябва да се помни, че няма обособена македонска нация. Те могат да бъдат причислени към която и да е нация от Източна Европа или Западна Азия, както е в действителност. Македонският българин – това е българинът от същинска България, Княжеството, което обяви своята независимост от Турция през октомври 1908 г. в Търново. По външен вид и по говор те не се различават, а до голяма степен и мислят еднакво. Накратко, те са от един род. Между двете родови линии няма никаква разлика, освен че македонските българи в резултат на положението им под турска власт имат по-ниска култура и образование от своите северни братя.“

,,Няколко групи от делегати, тръгнали натам от различни окръзи в Битолски вилает, югозападната част на Македония, били издебнати и избити от турските войски. Даже Дамян Груев, най-големият български комита, бе предателски убит на път за този конгрес. Името на Груев ще живее в песните и разказите дълго, след като турците бъдат изгонени от Европа.“

,,Беше типичен български войник, добре сложен и напет, облечен в прилепнала към тялото тъмнозелена униформа и кръгла, черна хусарска шапка с български лъв отпред.“

,,Милев стигна до едното, посегна към една дупка в дънера и извади оттам парче желязо, усукано по странен начин. Той го постави в дънера на второто дърво. Това бе таен сигнал за местните българи, че до този момент четата се е придвижвала безопасно.“

,,Тези македонски четници са особен тип хора. Млади, смели и умни – те са цветът на българския род.“

,,След като виното бе изпито, освободиха място в центъра на стаята и шестимата най-добри образуваха кръг и заиграха хоро – българския национален танц.“

,,Изправяйки се отново отпред, Милев постави ръце около устата си и отправи гръмогласен повик сред пустоша под нас. "Ботев – извика той – Ботев." Зовът кънтеше сред горския покой, заглушаващ звука на птиците.
Христо Ботев е един от националните герои на българите.

,,Берлинският договор даде на българите от България толкова демократични свободи, колкото притежаваше всяка друга европейска нация. Бяха осигурени образованието, прогресът и постепенното изграждане на националната култура. Но какво получиха техните братя от другата страна на Родопите – двата милиона и половина от Македония, какво получи третото разклонение от дървото на нацията в Източна Румелия?“

,,Но какво стана с македонските българи? Какво извършиха те? Как се развиха през този четвърт век, в който техните събратя се превръщаха в една поне умерена сила сред европейските народи? Как усъвършенствуваха познанията си? Направиха ли необходимото за подобрението на света като цяло? Написаха ли книги, които си струва да бъдат прочетени? Дали извършиха нещо от нещата, които един просветен народ счита за чест да направи?“

,,Тихо, без да се стараят особено да привличат вниманието, гръцки и сръбски чети започнаха да проникват през македонската граница. Откъдето и да минеха, те оставяха кървава диря и разруха след себе си. Тези, които убиваха, рядко бяха турци, а къщите, които палеха рядко биваха мохамедански. Не. Те преследваха българите.

,,През по-голямата част от времето трите страни се нахвърляха срещу тази, която се биеше сама – българите.

,,Ако погледнем безпристрастно, най-вероятният наследник на Македония е Българня, отчасти защото болшинството от населението е българско.“


« Последно менување: Декември 10, 2011, 12:45:37 тиквешанка »
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #14 на: Декември 14, 2011, 07:32:24 »


http://www.kroraina.com/knigi/ar/Rapoport.html

http://www.kroraina.com/knigi/ar/Biography.html

http://www.austro-hungarian-army.co.uk/biog/Rappaport.htm

http://www.kroraina.com/knigi/ar/pics1.html

Документални фотографии
от оригиналното издание

http://www.kroraina.com/knigi/ar/pics2.html

В нашето по-близко и по-далечно минало има предостатъчно събития, които не са осветени от фара на истината. Сред тях важно място заемат борбите на македонските българи от началото на XX век, които представляват една от най-драматичните страници на българската история.

 
Книгата „В страната на мъчениците" от австро-унгарския консул в Македония Алфред Рапопорт е сред най-важните свидетелства за онова неповторимо време.
Изданието се посвещава
на мъченически загиналите герои
от Македония и Тракия през 1903 г.
 за общото ни Отечество.


Алфред Рапапорт - В СТРАНАТА НА МЪЧЕНИЦИТЕ
Спомени
на генералния консул на Австро-Унгария
в Македония
(1904-1909)


,,В началото на XX век целият световен печат пише възторжено и състрадателно за борбите на македонските българи. Даже отвличането на американската мисионерка Елена Стоун в Пирин планина не помрачава този възторг, а напротив - засилва го. Елена Стоун става най-ревностната пропагандаторка на тези борби.“

,,Именно интересът на Русия изисква, въпреки значителния брой на българското население в Тракия - тогава несравнимо по-многобройно от това, което е сега - тази област от Европейска Турция да остане в голямата си част османска. Руснаците искаха да оставят на Константинопол неговия хинтерланд, защото макар за момента да се бяха отказали да заменят с кръст полумесеца над „Света София", те си оставаха с намерение да завладеят по-късно Стамбул и се въздържаха да намаляват близките около него територии.“

,,Македония представлява значителна част от българските земи - може би повече дори и от Дунавска България. Македония е изиграла решаваща роля за Възраждането на българския народ и следователно е съвсем естествено тази страна да бъде присъединена изцяло към българското княжество, предвидено в Санстефанския договор.“

,,Най-жестокият удар, нанесен на българската кауза, беше че Македония - люлката на българския национализъм, родината на Паисий и на множество други борци за тази идея, трябваше да остане под турска власт.“

,,Ако беше осъществена България от Санстефанския договор Македонският въпрос би бил разрешен отдавна. Причините, поради които Берлинският конгрес поиска да запази Европейска Турция и не прие обединението на всички българи, са очевидни и не могат да бъдат отречени. Но тази политика беше прокарана за сметка на един народ-мъченик. „Много хора още ще пролеят кръвта си, преди да бъде освободена Македония!"

,,Охрид, старата резиденция на българските царе и патриарси, чието живописно разположение на брега на едноименното езеро от туристическа гледна точка е може би едно от най-интересните на Балканите.“

,,Именно от Костур потеглихме да видим развалините на много български села (Мокрени, Загоричани и др.), сполетени от горчивата съдба да бъда разрушени по време на славното Илинденско въстание.“

,,Но няма никаква причина да се изключват и българите, защото именно те са мнозинството в почти всяка област между Прилеп и Костур. Българските средища Охрид, Крушово, Прилеп и манастирът Св. Наум, старо светилище на тази нация, имат същия облик, както и другите градчета.“

,,Като се изкачва по долината на Вардар, след като е минал през дефилето на Демиркапия, железният път се приближава до двата главни града в Северна Македония. Единият е т. н. от турците „Кьопрюлю" - поради моста (кьопрю), съединяващ кварталите от двете страни на реката, докато българите са запазили историческото му име Велес.“

,,Трийсетина километра по на север, преди моста, под който Треска се влива във Вардара, се издига друг град, разположен срещу планината Каршияка. Името му се мени според езика. Официалното турско наименование беше Искюп, на което съответства българското Скопие.“

,,Всичко това се случваше в страна, която по своя произход беше българска.

,,От дълго време се канех да изкача планината Каршияка, намираща се срещу Скопие, но от работа не можех да отделя време. Все пак един августовски ден на 1906-а капитан Павлос дойде да ми съобщи, че двама български селяни били убити близо до село Горно Водно.“

,,Няколко месеца по-късно - след Новата 1907 година един турчин дойде в консулството по нареждане на валията и ми показа снимката на мъртвец. Ставаше дума за известен ми вече факт; по Коледа трима българи „комитаджии" бяха убити близо до село Русиново. След като телата били погребани от селяните, властите надушили, че единият от тримата убити бил известният Даме Груев - душата на Илинденското въстание през 1903-а.“

,,На 9 май 1907 г. телеграфирах на моето правителство, че в горепосоченото населено място седем български селяни са били заклани и други двама ранени. Местните власти и съобразно с тяхното мнение валията предположиха, че престъплението е извършено от сръбска банда; но комендантът Закария, офицер-реорганизатор в Кочани, беше съобщил на полковник Гойгингер, военен адютант на Австро-Унгария, че ранените приписвали деянието на банда, съставена от дванайсет мюсюлмани, сред които имало пет или шест турски войници. Бандитите сами се били обявили за турски „комитаджии".

,,На връщане след нашата анкета се спряхме в град Щип, за да видим бойния театър, където преди месец се бяха сблъскали османска войска и българската чета на войводата Развигоров.“

,,По-късно минавах много често по същия маршрут, но всеки път, когато пресичах романтичното дефиле Демир капия или българския град Велес, който се простира надалече по двата бряга на Вардара, си спомнях за първото ми пътуване през тази Македония, на която трябваше да опозная мъките и страданията.“

,,За българите Македония е бащината земя на техните съотечественици от юг и запад, и освен това е постоянен идеал на цялата нация. Колкото до определяне на границите между българи и гърци, няма никакво съмнение за линията, която отделя чисто гръцката територия от онази, където мнозинството от населението са българи - макар и понякога смесени в една или друга степен с мюсюлмански емигранти или ренегати. Тази линия почти съвпада с определената от Санстефанския мирен договор като южна граница на България.“

,,А сред тях най-силно впечатление прави фактът, че до Берлинския договор жителите на Пирот и други области, предадени тогава на Сърбия, бяха известни като българи и сами се обявяваха за българи.“
Сочувана