Бугарски Културен Клуб

Култура и уметност => Литература, книги, изданија => Тема започната од: MacedonBG на Февруари 07, 2010, 03:15:24

Наслов: Книги за България и ВМРО
Поставена од: MacedonBG на Февруари 07, 2010, 03:15:24
       Книги за България и ВМРО             
  « Една страница от гръцкиятъ варваризъмъ в XX в. над българите въ Македония и Тракия (http://www.kroraina.com/knigi/nch/main.html) - Н. Чалъков

 » В страната на мъчениците (http://www.kroraina.com/knigi/ar/Rapoport.html) - спомени на А. Рапопорт, ген. консул на Австро-Унгария в Македония

 » Странстванията на един учител (http://www.kroraina.com/knigi/kn/index.html) - спомени на Коста Николов

 » Освободителните борби на Македония, том I (http://www.kroraina.com/knigi/obm1/index.html) - Хр. Силянов (в Unicode, изисква шрифт Palаtino Linotype)

 » Освободителните борби на Македония, том II (http://www.kroraina.com/knigi/obm2/index.html) - Хр. Силянов (в Unicode, изисква шрифт Palаtino Linotype)

 » Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд (http://www.kroraina.com/knigi/pm/index.html) - П. Мешкова, Д. Шарланов

 » История на Охридската Архиепископия, том I (http://www.kroraina.com/knigi/is/index.html) - И. Снегаров (в Unicode, изисква шрифт Palаtino Linotype)

 » Празниците на българите с легенди и предания (http://www.kroraina.com/knigi/bg_folklore/index.htm) - Н. Ников (на български, английски, немски, руски, френски)

 » Стара Българска Литература — Апокрифи (http://www.kroraina.com/knigi/bg_ap/index.html) - съст. и ред. Д. Петканова

 » Русско-турецкая война 1877-1878 г. (http://www.kroraina.com/knigi/rtv/index.html) - А. Широкорад

 » Из историята на нашето езиково строителство (http://www.kroraina.com/knigi/la/index.html) - Л. Андрейчин

 » МАКЕДОНИЯ 1941. Възкресението (http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/mac1941/index.html) - С. Нанев [любезно предоставенa от Бугараш]

 » Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934 (http://www.kroraina.com/knigi/dt/index.html) - Д. Тюлеков

 » Българската народност през XV век, Демографско и етнографско изследване (http://www.kroraina.com/knigi/hg/index.html) - Хр. Гандев

 » За Балканскими фронтами Первой мировой войны (http://www.kroraina.com/knigi/zbf_ww1/index.html) - Отв. ред. В.Н. Виноградов

 » България в балканския съюз срещу Османската империя, 1912-1913 г. (http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/index.html) - Г. Марков

 » България и Антантата през Първата световна война (http://www.kroraina.com/knigi/ii_ww1/index.html) - И. Илчев

 » Александр Великий - в восточных легендах и исследованиях (http://www.kroraina.com/knigi/aleks_v/index.html)

 » Чипровското въстание 1688 г. (http://www.kroraina.com/knigi/chipr/index.html) - П. Чолов

 » Църква и църковен живот в Македония (http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/index.html) - Проф. д.и.н. Петър Петров, ст. н.с. д-р Христо Темелски

 » България и Беломорието (X. 1940 - 9.IX. 1944 г.), Военнополитически аспекти (http://www.kroraina.com/knigi/dj/index.html) - Димитър Йончев

 » ДА СЕ СПАСИШ КАТО ЗАГИНЕШ - Непубликувани Спомени, Дневници и Материали (http://www.kroraina.com/knigi/im2/index.html) - Иван Михайлов

 » ИВАН МИХАЙЛОВ – СТАТИИ (http://www.kroraina.com/knigi/im_statii/index.html)

 » НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ, 1919 - 1941 г. (http://www.kroraina.com/knigi/mni/mni4.html) - колектив на МНИ, София

 » МАКЕДОНСКИТЕ БЕЖАНЦИ В БЪЛГАРИЯ - УЧАСТНИЦИ В НЕЙНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ И КУЛТУРЕН ЖИВОТ (http://www.kroraina.com/knigi/ks/index.html) - Камен Станев, ВМРО-МО (“Заличена”)

 » ПИСМА И ИЗПОВЕДИ НА ЕДИН ЧЕТНИК - СПОМЕНИ ОТ СТРАНДЖА - ОТ ВИТОША ДО ГРАМОС (http://www.kroraina.com/knigi/hs/index.html) - Христо Силянов

 » СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ, ПИСАТЕЛИ И ХУДОЖНИЦИ (1917–1918) (http://www.kroraina.com/knigi/vg/index.html) - проф. д-р Величко Георгиев

 » БАЛКАНСКИТЕ ДЪРЖАВИ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС (http://www.kroraina.com/knigi/ag/index.html) - Антони Гиза

 » Животът на АЛЕКСАНДЪР, ЦАР НА МАКЕДОНЦИТЕ (http://www.kroraina.com/knigi/aleks/index.html) - неизвестен византийски автор, пр. от старогръцки Н. Генова

 » КОНСТАНТИН КИРИЛ - Денница на славянския род (http://www.kroraina.com/knigi/dp/index.html) - Донка Петканова

 » ДИМИТЪР И КОНСТАНТИН МИЛАДИНОВИ - Документален разказ за братя Миладинови и тяхната епоха (http://www.kroraina.com/knigi/dr/index.html) - Димитър Райков

 » Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция (http://www.kroraina.com/knigi/gm_ai/index.html) - Дж. Макензи & А. Ърби, 1866 г.

 » Родопа през Илинденско-Преображенското въстание (http://www.kroraina.com/knigi/hk/index.html) - Христо Караманджуков

 » Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите (http://www.kroraina.com/knigi/ht/index.html) - Д-р Христо Татарчев

 » ЖИВОТООПИСАНИЕТО МИ (http://www.kroraina.com/knigi/nb/index.html) - Никола Бацаров

 » Българите и съседните народи в публицистиката на П.К.Яворов (http://www.kroraina.com/knigi/pj/index.htm)

 » Поклоннически слова за Македония (http://www.kroraina.com/knigi/poklon/index.html) - Иван Снегаров, Михаил Арнаудов, Иван Дуйчев, Петър Мутафчиев и др.

 » КАРПОШОВОТО ВЪСТАНИЕ 1689 г. (http://www.kroraina.com/knigi/pp/index.htm) - Проф. д-р Петър Петров

 » МОИТЕ СПОМЕНИ (http://www.kroraina.com/knigi/gb/index.html) - Георги Баждаров, 1929 г.

 » ДОКЛАД НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМИСИЯ за разследване причините и провеждането на БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/index.html) - Карнегиева фондация за международен мир 1914 г.

 » СТАТИИ ОТ АЛЕКСАНДЪР БОНЕВ (http://www.kroraina.com/knigi/ab/index.html) - Македонско Дело, Скопjе

 » СТАТИИ ОТ "МАКЕДОНСКО ДЕЛО", СКОПЈЕ (http://www.kroraina.com/knigi/md/index.html)

 » БРЕГАЛНИЦА (http://www.kroraina.com/knigi/mk/index.htm) - Михаил Кремен

 » СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ, 1912 - 1915 г. (http://www.kroraina.com/knigi/prl/index.html) - Кирил Пърличев

 » ТРИМА АПОСТОЛИ НА СРЪБСКИЯ ШОВИНИЗЪМ (http://www.kroraina.com/knigi/srbi/index.html)

 » ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ПРОМЕНИ В ИСТОРИЯТА НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ (http://www.kroraina.com/knigi/gr/index.html) - Пламен С.Цветков

 » НОВАТА НАЦИОНАЛНО-ОСВОБОДИТЕЛНА БОРБА ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ, 1944-1991г. (http://www.kroraina.com/knigi/44/index.html) - доц. д-р Димитър Гоцев

 » КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ, 1941-1944 г. (http://www.kroraina.com/knigi/st/index.html) - инж. Спас Ташев

 » ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА МЕДАЛА (ГЕНОЦИДЪТ НАД МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ В ТИТОВА ЮГОСЛАВИЯ) (http://www.kroraina.com/knigi/ai/index.html) - Д-р Аспарух поп Исаков

 » ВОЙНАТА СЕ ВРЪЩА (http://www.kroraina.com/knigi/hp/index.html) - Анри Пози

 » МАКЕДОНИЯ - ПРОБЛЕМЫ ИСТОРИИ И КУЛЬТУРЫ (http://www.kroraina.com/knigi/is_ran/index.html) - Институт славяноведения, РАН, 1999

 » МАКЕДОНИЗМЪТ И СЪПРОТИВАТА НА МАКЕДОНИЯ СРЕЩУ НЕГО (http://www.kroraina.com/knigi/kc/index.html) - Коста Църнушанов

 » ЕТНОГРАФИЯ НА МАКЕДОНИЯ (http://www.kroraina.com/knigi/gw/gw_index.html) - Густав Вайганд

 » АТЕНТАТЪТ В МАРСИЛИЯ (http://www.kroraina.com/knigi/ms/ms_index.html) - Митре Стаменов

 » РАННИ СПОМЕНИ (http://www.kroraina.com/knigi/sr1/sr1_index.html) - Симеон Радев

 » ТОВА, КОЕТО ВИДЯХ ОТ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА (http://www.kroraina.com/knigi/sr2/index.html) - Симеон Радев

 » ЕСЕТА, "БЕДИ НИШТОЖНОСТ", etc. (http://www.kroraina.com/knigi/ms2/index.html) - Младен Сърбиновски [любезно предоставено от Милен Радев]

 » СЪЧИНЯВАНЕТО НА Т.НАР. МАКЕДОНСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК (http://www.kroraina.com/knigi/ik/ik_index.html) - И. Кочев, И. Александров, О. Кронщайнер

 » ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ (http://www.kroraina.com/knigi/gd/index.html) - Пейо Яворов

 » БЪЛГАРИТЕ И СЪСЕДНИТЕ НАРОДИ В ПУБЛИЦИСТИКАТА НА РАКОВСКИ, КАРАВЕЛОВ, БОТЕВ И ЯВОРОВ (http://www.kroraina.com/knigi/publ/index.html) - Иван Николов

 » КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ДУНАВСКАТА РАВНИНА (http://www.kroraina.com/knigi/dm/index.html) - Димитрина Митова-Джонова

 » ЕПОХА, ЗЕМЯ И ХОРА (http://www.kroraina.com/knigi/cm/index.html) - Царевна Миладинова-Алексиева

 » В МАКЕДОНИЯ ПОД РОБСТВО (http://www.kroraina.com/knigi/ps/index.html) - Павел Шатев

 » ЗАПИСКИ НА ХРИСТО МАКЕДОНСКИ (1852-1877) (http://www.kroraina.com/knigi/hm/Index2.htm)

 » ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН МАКЕДОНСКИ ЧЕТНИК (http://www.kroraina.com/knigi/as/index.html) - Алберт Сониксен

 » ГРИГОР ПЪРЛИЧЕВ - АВТОБИОГРАФИЯ, ПОЕМИ (http://www.kroraina.com/knigi/gp/index.html)

 » СПОМЕНИ ОТ МАКЕДОНИЯ (http://www.kroraina.com/knigi/as2/index.html) - Артър Смит

 » СПОМЕНИ (http://www.kroraina.com/knigi/ak/index.html) - Арсени Костенцев

 » СПОМЕНИ ОТ МОЕТО МИНАЛО (http://www.kroraina.com/knigi/tn/index.html) - Тома Николов

 » СКОПСКАТА ИКОНА БЛАЖЕ КОНЕСКИ (http://www.kroraina.com/knigi/dd/index.html) - Драгни Драгнев

 » QUO VADIS, BULGARIA? (http://www.kroraina.com/knigi/im/imih_ind.htm) - Иван Михайлов

 » А.М. СЕЛИЩЕВ - СЛАВИСТ-БАЛКАНИСТ (http://www.kroraina.com/knigi/as3/seli_ind.htm) - С. Б. Бернштейн

 » ИДЕЯТА ЗА АВТОНОМИЯ В МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКО (http://www.kroraina.com/knigi/dg/dgoc_ind.htm) - Димитър Гоцев

 » МАКЕДОНИЯ ПОД СРЪБСКО ИГО, 1913-1941г. (http://www.kroraina.com/knigi/sb/index.html) - Стоян Бояджиев

 » ПРИКРИВАЩО ПИЯНСТВО В НЬОЙ (http://www.kroraina.com/knigi/zt/index.html) - Зденка Тодорова

 » ОСМАН НУРИ ЕФЕНДИ - ГОЛЕМИЯ ПОМАК НА БЪЛГАРИТЕ (http://www.kroraina.com/knigi/tb/index.html) - Тодор Балкански

 » БАНАТСКИТЕ БЪЛГАРИ (http://www.kroraina.com/knigi/banat/index.html)
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: disidente на Февруари 07, 2010, 03:32:25
МНОГУ УБАВА ЛЕКТИРА ЗА korisnik И PERDIKA ! БРАВО MakedonBG !  ;)  ;)  ;)
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Октомври 18, 2011, 01:37:45
http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/index.html

http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/knigi.html

Спомени - Иван Хаџи Николов


http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Knigi/spomih.html

,,Имав околу 10 години, кога за прв пат почнав да учам бугарска историја од учебникот на Д.В. Манчов. При учењето од таа историја си велев: „Значи ние сме си имале царство ама ни го зеле Турците". Од истава историја дознав дека некогаш и Тесалија била населена со Бугари, кои Грците ги погрчиле. И тогаш пак си велев: „Значи и Грците се наши непријатели. Па, зошто нашите татковци не се дигнат да си го земат царството од Турците и да си ја вратат погрчената Тесалија? По средината на бугарските земји се протега Стара Планина. Тука можат да се соберат сите останали Бугари и од таму да тргнат кон Цариград, Солун и Тесалија". Од Библијата (Битиписанието) пак дознав, дека Мојсеј кога видел како еден Еегипќанин тепа еден Израелит, го оттргнал Израелитот и го убил Египќанинот. Тогаш си реков: „...ако видам некој од друг народ или друговерец да тепа Бугарин, ќе го одбранам последниот а првиот ќе го натепам“. И вистина, ми се случи тоа брзо да го применам. Еден ден во нашето маало видов како две Турчиња тепаат едно Бугарче, Се спуштив, го оттргнав Бугарчето и ги натепав Турчињата. Од тогаш тие Турчиња не ги напаѓаа Бугарчињата во нашето маало.“

,,Пораснат како човек што се движи во чаршијата, можев да го сфатам лошото однесување на возрасните Турци, на административните и судски чиновници, како и на лошите Турци кон Бугарите, кои често без вина си страдаа. Сите тие впечатоци се натрупуваа во мојата памет и душа и на таков начин во мене зрееше идејата за бунт против Турците-потисници, така што кога во април 1875 г. прочитав во в. „Зорница" дека во Босна и Херцеговина букнало востание против Турците, возбуден си реков: „Е сега е време сите Бугари да се дигнеме и заедно со востанатите Бошњаци и Херцеговци да ги протераме Турците од Старопланинскиот Полуостров и повторно да го образуваат своето царство што ќе граничи со трите мориња: Црно, Бело и Јадранско". Заседната веќе таа мисла во мојата душа и свест, почнав да размислувам како ние од Кукуш можеме да востанеме. И така дојдов до јасно сознание за тоа што треба да правиме, а имено дека треба да се создаде една револуционерна организација што ќе го подготви народот за востание.“

,,Кога ќе го завладееме градот, со турските топови нема да допуштиме да дојдат какви и да се бродови, додека пак со пушките на разоружаните турски војници ќе бидат вооружени сите Бугари од Солун.“

,,Пред да го напуштам селото, ги собрав учениците, им дадов упатни совети и им подвлеков дека никогаш не треба да ги заборават другите поробени бугарски земји, што треба да ги милуваат, како што ја милуваат слободна Бугарија.“

,,Токму во тоа време, додека водев преговори да се главам за учител во Клисура, од Цариград пристигна Кузман Шапкарев, мојот бивш учител во Кукуш, и кога се сретнавме ми кажа дека дошол од страна на Егзархијата да бара учители за солунските бугарски училишта...“

,,Да, ние признаваме дека сме Бугари.

,,Во 1885/1886 г. бев назначен за учител во Лерин. Во тој град гркоманите беа прилично силни. На 6 јануари 1886 г. кај мојот стопан дојдоа на гости околу 20 мина млади луѓе, гркомани, на чело со нивниот водач некој си Иванче. Стопанката ме замоли да ги примам во мојата одаја, и јас се согласив. Уште со влегувањето тие почнаа да пеат бугарски песни. Огкако испеаја неколку песни, Иванче ми се обрна, велејќи ми:

- Г-н учителе. како што гледаш и ние сме Бугари!

- Каква полза од тоа што признавате дека сте Бугари, кога одите во грчка црква, во која слушате да се чати апостолот и евангелието на грчки, без да можете да разберете нешто, а не доаѓате во нашата, за да разберете сe.

- Ами ако сакам, јас можам да го читам апостолот на бугарски и во грчката црква.

- Нема да ви дозволат.

- Како нема да ми дозволат. Јас ќе речам дека сакам на мојот именден да го прочитам апостолот на бугарски, и толку.

- Ќе ти кажат, ако сакаш да чатиш апостол на бугарски, оди во бугарската црква, и таму чати го. Тука е грчка црква.“


,,Хранејќи се заедно бев сведок на нивните постојани префрлувања на сметка на македонските Бугари, обвинувајќи ги за слаб патриотизам. Јас им ја истакнував борбата на македонските Бугари против туѓите пропаганди, која борба е поинтензивна и поголема одошто е борбата на Бугарите од другите бугарски географски области, Добруџа, Мизија и Тракија.“

,,Знаејќи дека во Македонија нема Срби, ваквата активност на српските агенти многу ме лутеше. Во барањето на средство за спротивставување на таа пропаганда, дојдов до заклучокот, дека само една тајна револуционерна организација ќе може да го пресече патот на туѓите пропаганди во Македонија, и дека таа ќе обезбеди основа за запазувањето на бугарштината во Македонија.“

„Дали гледате? Нашите браќа од Бугарија се готовни да ни дојдат на помош кога ќе востанеме. Поради тоа треба што поскоро да се подготвиме за востание".

,,А ако Грците и Србите војуваат заедно со Бугарија против Турција, тие ќе бараат делови од Македонија: тие ќе бидат за распарчувањето на Микедонија. А ние сакаме Македонија да ја запазиме цела во нејзините гсографски граници, што може да биде остварено преку бараната од нас автономија. Така ослободена Македонија ќе претставува една втора Бугарија, иако неприклучена кон мајката татковина.“

,,По изборувањето на автономијата на Македонија може да се работи во прв ред на нејзиното федерирање со Бугарија ...“
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Октомври 24, 2011, 06:49:42
http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Knigi/spomdg.html

Спомени - Даме Груев

18 јануари 1905 г.

,,Роден сум во 1871 год. во с. Смилево (Битолско). Татко ми се викаше Јован, а дедо ми - Грујо. Татко ми беше ѕидар. Најпрвин учев во селото, во кое имаше основно бугарско училиште.“

,,Отворивме празнично училиште, во кое се оддржуваа предавања со чисто револуционерна тенденција, како на пр.: „обединувањето на Италија“, „американското востание“, биографии на револуционери како Гарибалди, Мацини и слично, „обединувањето на двете Бугарии“, и др.“

,,Многу селани србомани, кога ќе чуеја за доближувањето на бугарската чета, од страв (често без причини) и од чувството на самозапазување ја известуваа турската власт за четата: потоа од страна на месните органи на Организацијата доаѓа до одмазда. Последниве откако видоа дека српската националистичка пропаганда води кон меѓусебно непријателство и раскол во народот, му го одвлекува вниманието од политичките цели на Организацијата, предизвикува предавство и репресалии од страна на Турците - под влијание на месното општествено мислење (мнозинството се Бугари) се насочија против српската пропаганда.“

,,Како што гледате јас не ги оправдувам нашите, а само ја објаснувам генезата за појавувањето и развојот на меѓусебното непријателство помеѓу Србите и Бугарите, што создаде опасна атмосфера за меѓусебна недоверба и лошо однесување, состојба на меѓусебна омраза и искоренување. Ви зборувам сосема искрено, поводот за создавањето на ваквата ужасна атмосфера го дадоа Србите; Бугарите во Македонија се однесуваат полојално отколку Грците и Србите, тоа можеби затоа што нашите таму се мнозинство и ние под своите нозе чувствуваме солидна морална почва.“

,,Но второстепените агенти на српската пропаганда како резултат на својата примитивност и морална неразвиеност не се гнасат од шпионирање. Да го земеме како пример случајот со убиствата во с. Кокошине... Убиствата овде беа извршени од бугарската чета поради доносништво, меѓутоа морален виновник за овој однос (поради што минатото лето турската војска ликвидира една цела бугарска чета) беше српскиот архиерејски заменик во Куманово поп Ташко.“

,,Но... доколку Србите не ги ограничат своите невозможни амбиции, не прекинат со испраќањето на чети од Кралството, со помошта на кои со насилија, убиства и шпионирање го шират србизмот, тогаш ние тешко ќе можеме да ја спречиме катастрофата. Вие знаете дека е можно општо колење на Србите во Македонија. Во градовите, паланките и големите села бројот на сознателните Бугари е многу поголемо...“
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Октомври 25, 2011, 12:00:25
Спомени - Христо Татарчев

http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Knigi/spomht.html

http://www.youtube.com/watch?v=NgvTk4K7Gto

,,Со основно образование се здобив во Ресен, на бугарски.“

,,Ние бевме првите Бугари што полагавме на колоквиум.“

,,Во Солун ја затеков бугарската јавност поделена на два лагера од претходните борби...“

,,Во текот на распустот во 1893 год. решив да обиколам еден дел од Македонија, што не ја познавав, со цел да ја проучам положбата на земјата и главно на бугарштината.

,,Бугарското население, како тоа од градот така и она што доаѓаше однадвор, оставаше тежок впечаток со својот измачен изглед на страдалник. “

,,Од друга страна контрастот меѓу положбата на Бугаринот и положбата на Турците, Грците и Евреите, уште повеќе го засилуваше моето негодување од таквата положба на нештата.“

,,Насекаде низ бугарските центри на преден план се истакнуваше истата борба меѓу општините и Егзархијата.“

,,Не помина многу време, и Груев наново ме посети и овој пат веќе поотворено заприкажавме за дејноста, што ни претстои како на Бугари, за да се подобри политичката состојба на нашиот народ.“

,,Долго расправавме за целта на таа организација, и најпосле се задржавме врз автономија на Македонија со предимство на бугарскиот елемент. Не можевме да го прифатиме ставот за „директно присоединување на Македонија кон Бугарија“, затоа што увидувавме дека тоа ќе сретне големи тешкотии, поради спротивставувањето на големите сили и аспирациите на соседните мали држави и на Турција. Ни поминуваше низ мислата дека една автономна Македонија потем би можела полесно да се обедини со Бугарија...“

,,Истата таа 1894 год., на 15 август, стана осветувањето на новоизградената бугарска црква во Ресен од владиката Григориј, и таму се одржа првиот револуционерен конгрес...“
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Ноември 10, 2011, 12:15:24
http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Knigi/spomsa.html

Славейко Арсов - СПОМЕНИ

,,Во Поречието села со бугарски училишта имаше 4: Локвица. Вир, Суходол, Сланско; во Рабетинкол: Орланци, Свето-Враче. Вранештица, Карбуница, Кладник. Белица, Козица, Извор, Лаштани, Ехловец, Јаголдоленци, Бигордоленци и Пречистенски манастир.“

,,Синот на полјакот беше страшен крвопиец; тој имаше отепано до 15 души Бугари...“

,,Самите Турци гледаа дека Турците се убиваат, дека турските чети гинат, дека бугарското население почна поодважно да се однесува...“

,,Кога Петров дошол во селото Герман (гркоманско село со 150 куќи, 50-тина куќи се отцепиле и преминале во егзархијата), по покана од бугарскиот учител Велјан Илиев (родум од Смилево) направил собрание со селаните, на кое бил и кметот. Им се објаснувало делото како општо за сите, а не само бугарско...“

,,Ние намерно пуштивме глас дека имало случаи на труење од тутунот-качарма. Тоа се одрази и во градовите каде исто така престанаа да пушат контрабанда тутун. Тоа лошо се одрази по кесињата на Турците, произведувачи на тутун, поради што компанијата го плаќаше по 3-4 гроша оката. Поради тоа се внесе голема омраза меѓу Турците и Бугарите.

,,Ние не се решивме во текот на денот да излеземе од Јанковец, кое има 200 куќи (најголемо бугарско село во Ресенско)...“

,,На анџијата (Бугарин) пред тоа му било кажано дека ќе има напад.“

,,Оттука Кокарев со неколку четници отишол во Слимница, ги собрал четите од Слимница, Претор и Рајца - вкупно околу 70-80 пушки и го нападнал турското село Асамати, напуштено од Турците на 20, и го запалија, вклучувајќи и дел од селаните од Асамати кај што покрај 20-те турски, има и 4 бугарски куќи.“

,,Патот минуваше покрај селото Лавци (турско-бугарско село).“

,,На 18 август, околу 100-тина души башибозук, од градот и околните села, дошле со 40-50 коли во покрвенското поле да ги соберат сноповите од бугарските ниви.“
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Ноември 10, 2011, 10:06:45
http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Knigi/spompk.html

Пандо Кляшев - СПОМЕНИ

,,Роден сум во селото Смрдеш (Костурско), на 29 септември, 1882 година. Татко ми беше ѕидар, родум од Смрдеш, а мајка ми од блиското село Брезница. Во своето село учев од прво до четврто одделение, во бугарско училиште.“

,,Борбата меѓу гркоманите и Бугарите беше жестока, а во Костенаријата селата и сега се гркомански, под патријаршијата. Првите никулци на Организацијата ги донесе Апостол Димитров, родум од Д'мбени, учел во Солун (исклучен во шестиот клас). Кога се разгоруваше борбата меѓу гркоманите и Бугарите, Димитров како учител во Смрдеш не можеше многу да направи. Тој беше учител уште јас кога бев прво одделение - околу 1890-1891 година. Со пропагирање почна во октомври 1895; во почетокот привлекол неколкумина, 2-3 од Смрдеш и Д'мбени и ги вклучил во делото. До 1895 година Димитров работеше само за бугаршината, против Грците.“

,,Апостол Димитров отиде од Смрдеш за главен учител во Костур. Таму тој повеќе настојуваше да ги групира Бугарите, да привлече некои селани кон егзархијата...“

,,Григор Бејдов, егзархиски свештеник, беше претседател на општината во Костур и пред доаѓањето на Димитров во овој крај, прилично помогна за закрепнувањето на бугарштината.“

,,Во истата 1898 година Кузо Стефов беше назначен во селото Хрупишта (Бугари и Власи)...“

,,Такви дерикожи беа и Нуредин-бег и Абедин-бег од Костур. Последниот беше блудник, кој немаше оставено намира убава жена во бугарските села во околината на Костур.“

,,Чакаларов на грчките трговци кои тргувале со пушки на браќата Малзиниоту во Атина, им кажал дека е родум од Јанина. Со нив зборувал полу грчки, полу арнаутски. Едниот од браќата рекол: знај, ако разбереме дека си Бугарин, не само што ќе престанеме да ви даваме пушки, но и ќе се одмаздиме. И илјада драхми да ни давате за пушка, ако е за бугарскиот комитет нема за продавање.“

,,Под влијание на владиката, Турците не ги тормозеа гркоманите и сета вина паѓаше врз Бугарите-егзархисти. Кога гркоманите видоа дека се привилегирани кај власта, почнаа сосема да се отуѓуваат од Организацијата, а пред тоа не беше така и Организацијата не правеше разлика меѓу гркомани и егзархисти. Оттогаш во Костурско се внесе недоверба меѓу гркоманите и Организацијата. Грчкиот владика. поддржан од Турците, одеше до таму, што без негова согласност власта не им даваше пасоши на Бугарите-егзархисти.“

,,Во тоа време, околу 28 септември, дел од војската отишла кон Бапчор да бара комити. Го фатиле бугарскиот учител Јане Карајанев, родум од Велес (сега е во Плевенско).“

,, Тие требаше да го казнат предавникот, гркоманот Васил како и гркоманскиот поп, кој набеден од владиката, со негови пари поткупил двајца Турци да го убијат бугарскиот свештеник Динко во ова село.“
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Ноември 16, 2011, 10:59:40
Войната се връща  -  Анри Пози
френски журналист
http://www.kroraina.com/knigi/hp/index.html

,,Трябва да сте били там. където анкетирах - в тази населена с българи Македония, тръпнеща от без­силна ярост под ботуша. който я смазва; в това Хърватско, където хората. които са едни от най-просветените в Европа, са обрани, поробени, убивани от техните "расови братя"; в тази Унгария, която бе буквално разпъната в името на правдата - за да узнаете какво направиха известни хора, известни народи с пожертването на нашите мъртви.“

,,Покровителство на етническите малцинства? Признаване и поддържане на техните политически. икономически и културни права? Съблюдаване на гаранци­ите за правда и свобода, тържествено вписани в Сен-Жерменския договор и отредени да запазят победените от възможността за всяко потисничество, насилие или произволи от страна на техните нови господари?!

Ще се види по-нататък какво стана с всичко това. За да се затрият формалните задължения, които бяха подписали, достатъчно беше за правителствата, на които те спъваха империалистичните цели, да кръстят етническите малцинства "възвърнати сънародници". По този начин постъпи Сърбия в Македония спрямо българското население. което тя си присвои.“ ,,С такива именно граници, предложени от такива хора, великите победители, чието незнание и доверчивост бяха поразителни, поделиха безапелационно земи и народи в Централна Европа и на Балканите! Благода­рение на подобни изигравания 400 000-те сърби, засе­лени в унгарския Банат, "сърбизираха" - в името на правдата и чрез прилагане принципа на националности­те - 600 000 унгарци и 400 000 немци; два милиона и половина румънци в Трансилвания "румънизираха" около три милиона нерумънци, от които две трети бяха унгарци; около шест милиона чехи станаха господари на повече от седем милиона нечехи, от които една пета бяха унгарци; и чрез простото твърдение на Пашич, че там са сърби, една страна, два пъти по-голяма от Белгия — Македония — и нейните два милиона и поло­вина българи, бе дадена на Сърбия, която те мразеха и от която се отвращаваха.“

,,Духовно, благодарение на дълбокото чувство. кое­то беше добило за своята солидарност и своето етническо единство, цялото българско население, разположено на Балканския полуостров от Черно море до Албания и от Дунава до Егейско море, образуваше един сплотен, единствен народ.“ ,,В сърцето на Балканския полуостров, от Охридското езеро, което достига до албанската граница, до Драма на Егейско море, от Солун до Шар планина – на обор от Скопие, има една страна с 64 000 км. повърхнина, т.е. два пъти по-голяма от Белгия, обита­вана от 2 500 000 души, говорещи един език, с еднаква култура, почти всички с еднаква религия. От този народ 70 % са чисти българи.

,,- Ние поддържаме, че македонците са българи в грамадното си болшинство, най – малко 3/4 от тях са българи по произход, по обичаи, по език. И всички географи, всички филолози, били те немци, руси, фран­цузи, швейцарци или англичани, всички са на същото мнение. Преди 50 г. всички сръбски специалисти бяха на това мнение.“

- "Македония - пише в 1917 г. в "Панславизмът френските интереси" прочутият ориенталист и историк D. Leger, професор в College de France, когото учените от цял свят признават за свои учител по славянските въпроси. - Македония е почти изключително е населена с българи.

,,- Нашите свещеници бяха изгонени, нашите учи­тели – също; децата ни нямат право да говорят родния си език, да носят собственото си име, защото то е българско! Те са заставени да си прибавят сръбско окончание! Цял народ трябва да говори, да мисли, да се моли само така, както господарите му желаят, не може да отиде без позволение от едно село в друго, не може да излиза вечер, цял народ е смазан от данъци и реквизиции, не може да очаква никаква справедливост от съда, не може да протестира срещу престъпленията на администраторите и полицаите, на които е подчи­нен.“

ПРЕД ТЕЛЕНИТЕ МРЕЖИ


,,Представете си една стена, изплетена от тел, висока 1.75 м, дебела 2, чиито телове са толкова гъсти, усукани, толкова обтегнати от железните колове, ко­ито я поддържат от самата повърхност на земята до върха й, че едно куче не може да се провре.

На всеки два метра по средата на тази стена кръгли ями, широки един метър, дълбоки - два, полузакрити с изсъхнали шубраци. В центъра на всяка острието на един железен кол. Нещастник ще бъде този, който се опита да се провре между тия телове! Преди шест седмици близо до Гюешево една жена, след като била бита и изнасилена и се е опитала да мине, агонизирала два дни с разкъсан корем върху един подобен кол.

Зад телените мрежи шест, седем, осем паралелни реда дупки.

Опряна на телените мрежи, една стена от кръстосани изострени железа, висока един метър, широка метър и половина.“

Аз видях гробища, разделени на две... Нещо повече: гробове! Главата на мъртвеца е между телените мре­жи, краката извън. Вълчите ями са изкопани върху ковчезите. Аз видях български майки, гробовете на чиито деца са на югославска земя, да идат и плачат на няколко метра от скъпите им гробове, понеже им е забранено да се приближат. Те са все пак щастливи, че докато е копана някоя вълча яма, не са изхвърлени върху насипа костите на нещастните малки мъртви – както видях при Извор.

Какво може да се очаква от мира. когато победи­телите го разбират така!

Всеки – бил той старец, жена или дете – получава един куршум, щом се приближи до телените мрежи, за да види отдалеч, без да може да им говори, своите приятели, родители, деца, своя мъж, останал или забяг­нал в България. куршумите не правят никаква разлика на пол, нито на възраст.“

,,Днес те държат в затвор един народ.

Никакво съобщение днес не е възможно, действи­телно, между населението от една и съща народност, с еднакъв език, с еднаква култура, което живее от двете страни на границата и на което трактатите на мира са наложили двама господари.“

,,Телените мрежи са били поставени по затворената граница най-напред, за да се спре изселването на поробеното население, доведено до отчаяние от насилия и гонения, след туй най – вече за да се позволи на сръбската администра­ция да върши свободно и без риск от опасни любопит­ства всичко за методичното изтребване на българския елемент w Южна Сърбия.“

,,Вярно е също – за нещастие – че телените мрежи превърнаха Македония w огромен затвор, в неописуем ад на насилие и мизерия, откъдето никой не може да излезе, където никой не може да влезе, ни да се движи, без специално позволение от югославските власти, и където палачите не дават сметка никому за това, което вършат....“
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Ноември 17, 2011, 12:04:36
http://www.kroraina.com/knigi/ps/index.html

В  МАКЕДОНИЯ  ПОД  РОБСТВО - Павел Шатев


,,От градовете в Македония, които имат значение за запазването на българския дух и традиции от тъмните епохи на духовното и политическо робство, една завидна роля се пада и на старинния град Кратово.“

,,През Първото и Второто българско царство от кратовските рудници, или както в днешно време ги наричат рупи, се добивало мед, желязо, сяра, сребро и злато.“

,,От останалите по разни библиотеки, музеи, паметници всеки може да се убеди, че в Кратово се е култивирал българският дух в оная далечна епоха с една ревност, присъща само на призвани за висока мисия духовници, народни труженици.“

,,Кратово и околията имаше 23 030 души население, от, което 3850 турци, 55 власи, 210 цигани, а останалите българи. Околията има 72 села, от, които само 2 бяха турски (Стрисовци и Рудари), а останалите са български.“

,,Сега след толкова преживени събития за всички е ясно, че ако в 1912 година вместо дележ на Македония беше се усвоил от съюзниците автономният принцип, то нямаше да бъдем днес свидетели на нейната разпокъсаност, на нейното обезличаване и на безкрайните страдания на македонските българи.

,,ВМРО беше вече напълно обхванала почти цялата страна със своите тайни конспиративни мрежи. Във всеки град или село, където имаше по-компактно българско население, съществуваха вече тайни конспиративни комитети или групи.“

,,Турската власт гледаше на солунската българска гимназия като на едно образцово училище.“

,,Българите в Солун имаха една гимназия с пансион, в която се възпитаваха младежи от всичките краища на Македония, тъй като в града българите бяха съвсем малко... Обаче болшинството от християнското население в Македония бе българско. Патриаршията наистина държеше под свое влияние много български села и почти цялото население смяташе за гърци, обаче то бе българско, говореше български и почти нищо не разбираше от гръцките молитви. Патриаршията всъщност се крепеше на невежествената и фанатизирана маса. Българската гимназия в Солун беше отлично уредена...“

,,Знае се, че българските манастири, пръснати по разните български земи, са играли извънредно голяма народно-просветна роля още откак християнството проникна в България. Те са били не само места за молитва, за отдих и мир, но и народни училища, народни библиотеки, прибежища на писатели и учени хора, огнища на българската образованост, пазилища на българската народност.

Между българските манастири ония в Македония се отличаваха със своята родолюбива дейност още от времета на св. св. Климента и Наума. Манастирите "Св. Наум" (Охрид), "Св. йоан Предтеча" – Бигор, Хилендарският и Зографският манастир (в Света гора), "Св. Атанас Лешовски", "Св. Прохор Пчински", "Св. Яким Осоговски", "Св. Гаврил Лесновски" и др. са люлки не само на българската просвета в Македония, но и такива на борбата на македонските българи за свобода.“

,,Битоля като по-малък град, населен с по-компактно българско население, животът там ще да е по-приятен и по-интересен, отколкото в Солун...“

,,За най-целесъобразно се намерило да бъде склад на българската печатница, където се печаташе екзархийският орган в. "Новини". Печатницата бе притежание на Калчо Стоянов, българин, родом от гр. Ресен...“

,,За миг пред моето въображение възкръснаха величествените силуети на нашите предци, които в тоя метох са водили величава борба с гръцката патриаршия по възраждането на българския народ.“

,,-Предавам ти един българин – отговори полицаят.“
– Как си българине? – попита ме Нури баба.“

,,Разбира се, че турските полицаи даже и не можеха да си помислят, че българските комити, които им бяха сега в ръцете, са се занимавали с прокопаването на един канал под Банк отоман, за да хвърлят цялото здание във въздуха.“

,,Ние, като арестанти, бяхме изолирани и останали без всякакви връзки с близки наши българи в града, бяхме почти изгубени.“

,,Излязох от стаята и един гардиенин ме заведе вътре в затворническите килии. Още с влизането ми един от персонала на затвора извика с висок глас:
– Ето още един българин!“

,,В скопския привременен затвор престоях една седмица.
Затворът беше на два етажа. В долния етаж и в двете продълговати стаи (съвършено тъмни) бяха настанени всички българи, политически затворници, които имаха вече присъди.“

,,В затвора имаше две групи българи, осъдени по две отделни афери – щипската и кумановската.“

,,Вследствие на това постоянно имаше голям шум, нечистотии, плач и викове и всичко това се извършваше над главите на осъдените българи, които трябваше да отидат на заточение на 3, 5, 10, 15 и повече години.“

,,Животът на българите в Скопие не приличаше като тоя на българите в Солун, Велес, Щип, Куманово, Гевгели...“

,,По това време книжарниците, аптеките, някои магазинии, хотели бяха местата, където по-будните българи се срещаха...“

,,Главният учител уведоми митрополията, взе нейното съгласие и аз бях назначен доброволен учител. Възложиха ми да преподавам български и френски език...“

,,...аз като преподавател по български език имах в себе си един-два листа от стихотворенията на Хр. Ботев и всеки час в I и II клас диктувах по няколко реда от някое стихотворение, за да могат учениците да ги научат наизуст като отбрани стихотворения, написани на хубав български език и главно с идейно патриотическо съдържание..“

,,Националното чувство на българите в Македония беше много развито и толкова чисто, че с право от мнозина се считаше, че в тази духовна сила на народа е източникът на всяка дейност и прогрес в Македония.“

,,Настаних се в една квартира близо до българската черква "Св. Кирил и Методий".“

,,В купето бяхме само трима души: един евреин, полицаят и аз. През пътуването, когато полицаят за момент излезе вън от купето, евреинът с голямо състрадание и интимност ми зададе въпрос: "Евреин ли си?" Отговорих му, че съм българин.“

,,Дойде редът на един българин, 40 – 45-годишен, който съвсем не знаеше турски. Запитаха го как се казва и какъв е по народност, а той високо и свободно каза: "Динов – българин".

,,Имаше българи от Тиквешко, Серско и Гевгелийско.“

,,...мнозинството от затворниците смяташе, че не е далеч денят, когато Македония ще се присъедини към България.


Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Ноември 18, 2011, 10:57:31
http://www.kroraina.com/knigi/sr2/index.html

Това, което видях от Балканската война
 
Симеон Радев


,,За всички бе ясно, че мобилизацията значеше война и още с обявяването  й се появи идеята да се създаде едно Македоно-Одринско опълчение от доброволци, в което да влязат неслужившите членове на емиграцията. Аз чаках то да се образува , за да се запиша в него.“

,,По пътя беше селото Булгаркьой...Булгаркьой взе участие в борбите по черковния въпрос. Той е дал хора на българската интелигенция.“

,,От Малгара тръгнах обратно на 4 декември. Примирието бе обявено и временната демаркационна линия бе определена на 1 декември от една турско-българска комисия, в която от българска страна участвувал майор Дървингов, началник-шабът на Македоно-Одринското опълчение.“

,,В началото на декември цялото Македоно-Одринско опълчение (трите бригади) беше събрано край Мраморно море. Командир на Втора бригада беше полковник Пчеларов, директор на Картографическия институт. Командир на Трета бригада беше Протогеров.“

Боят се водеше на широк фронт. Турците настъпваха откъм Шаркьой. Дружините на Македоно-Одринското опълчение и частите на българската войска, действуващи заедно с тях, заемаха височините.“

,,Нашата дружина влезе в село Хераклица на брега на Мраморното море, пет-шест километра от Шаркьой. Народът и тук ни посрещна като освободители...“

,,Големият бой на Македоно-Одринското опълчение бе на 26 януари, бой кървав, както свидетелствуват загубите. Когато турците стоварваха своите войски при Шаркьой, в града имаше две дружини от опълчението – Скопска и Битолска. Битолска дружина даде 44 убити, 34 ранени; Скопска – 51 убити, 31 ранени.“

,,Аз бях видял Атанасов в бой и познавах храбростта му. Сега при гарнизонния живот, който бе настъпил за дружината, можех да видя и другите му качества на военен началник. Той бдеше над дружината като над своя челяд. Често пъти го чувах да казва: "Това са децата на България и тя нам ги е поверила."

,,Щом влязъл с четата си в Мехомия , той накарал да запалят конака. Данаил Крапчев, също член на четата, се завтекъл разгневен. "Какво си направил?" Ляпов, седнал на един стол, с цигара в ръка, му посочил пламъците, които вече се издигали. "Каквото виждаш. Гледам как гори Турция."

,,В Струмица отпразнувахме Св. св. Кирил и Методий. Преди да се премести през 1906 г. в София, брат ми Владимир беше тук училищен инспектор. От него знаех за пламенния български дух, смелостта, енергията на струмишкия митрополит Гервасий. Отидох да му изразя почитанията си. Като него ние имахме и други владици в Македония, смели борци за българщината.“

,,Чаулев поиска да ме види и като ме посвети в тайната на своята мисия, ми каза: "Щом обявим въстанието, ние ще образуваме временно правителство. То ще прогласи съединението на Македония с България.“

Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Ноември 23, 2011, 10:48:07
http://www.kroraina.com/knigi/kc2/index.htm

19 години въ сръбскитѣ затвори - Спомени
Коце Ципушевъ


,,Радовишъ е разположенъ въ политѣ на Плачковица планина и е срѣдище на плодородна земедѣлска околия. Той е малъкъ, но буденъ градъ, съ смѣсено българско и турско население, но съ ясно очертанъ български ликъ. Околията е сѫщо преобладаваще българска, съ старинни, чисто български села, като Дѣдино, Гарванъ, Инево, Воиславци и др.“

,,Баща ми бѣ твърдъ българинъ, трудолюбивъ и любозначителенъ, съ будно българско съзнание.“

,,Майка ми Мария бѣ дъщеря на родолюбивъ български свещеникъ.“

,,Още тогава азъ другарувахъ съ неговия синъ Тодоръ Александровъ, който бѣ интелигентно и живо българско момче;“

,,Като завършихъ основното си образование въ Радовишъ, баща ми ме изпрати въ Скопие, кѫдето следвахъ до 4-тия класъ, а следъ това отидохъ да продължа учението си въ Солунската българска гимназия...“

,,Градъ Щипъ стана едно бунтовническо огнище, което даде на българската борба нѣкои отъ най-голѣмитѣ нейни водачи.“

,,1896 година е незабравима за мене. Съ увлѣчението на младежъ, азъ не само изпитвахъ радостьта да работя въ великото българско дѣло за освобождението на Македония, но имахъ и щастието да влѣза въ непосрѣдственъ контактъ съ първитѣ хора на Вѫтрешната революционна организация и съ много другари, които впоследствие прославиха името си като български борци.“

,,Въ последнитѣ години на миналото столѣтие Солунъ живѣеше въ треската на българската борба.Въ геополитическата столица на Македония се изграждаше сѫщинска българска крепость. Българскиятъ елементъ все повече се увеличаваше...“

,,Въ Солунъ се издигаха две български черкви. Имаше и три български основни училища.“

,,Въ столицата на младото Княжество България всички мислѣха за своитѣ поробени братя и копнѣеха да се борятъ и умратъ за тѣхъ.“

,,Тогава той се обърна къмъ Екатерина и я запита, желае ли да ме следва въ трудния пѫть на революционера, на което тя твърдо отговори: „Азъ съмъ българка отъ Македония и трѣбва да дамъ своята дань на освободителното дѣло”. Гоце се развълнува много, стана на крака и ни каза: „Отъ сега нататъкъ вие сте сгодени”.

,,На този подготвителенъ разговоръ-разпитъ присѫтствуваше и Жико Стояновичъ, радовишки полицейски приставъ. За него имахъ сведения отъ нашата разузнавателна служба, че билъ суровъ човѣкъ и голѣмъ насилникъ. Той бѣ едъръ шумадиецъ, тлъстъ, съ подпухнало лице отъ продължително употрѣбяване на силни спиртни напитки, съ малки очи, неприятни и коварни. Когато дошелъ въ Радовишъ, билъ съ опинци и изтъркани дрехи, но успѣлъ въ кѫсо време да се облѣче като елегантенъ господинъ, на гърба на българското население. Знае се, че сръбската администрация позволяваше ограбването на българитѣ, за да ги потиска и изнемощява.“

,,...при изричането на присѫдата, се опредѣля кои трѣбва да бѫдатъ оковани въ тежки вериги, 8 до 10 кгр., и кои въ леки — 3 до 5 кгр. Обаче, полицията, въ своето престараване, поставяше по-тежки окови — даже до 20 килограма.“

,,Въ Щипъ ни натикаха въ една малка стаичка, кѫдето бѣхме, наистина, като сардели въ кутия. Другитѣ три стаи на затвора бѣха сѫщо така препълнени съ наши българи.“

„Помнете добре, че сърбитѣ съ тия си звѣрства и беззакония ще възбудятъ още повече съпротивата на македонския българинъ.

,,Въ нѣколко дни, се изкова една обща воля да бѫдемъ твърди и да запазимъ честьта на своето българско име.“

,,презъ времето на сръбския режимъ отъ 1913 до 1915 год. само въ Радовишъ и околията сѫ били избити 108 души българи”.

,,искахъ да направя всички възможни възражения; да се възпротивя на сръбския сѫдъ, който бѣ предъ мене, — като олицетворение на сръбската тирания надъ българския народъ. Трѣбваше да запазя своята българска честь.“

,,„Нѣма сила или право, които да ме осѫдятъ за това, че съмъ работилъ въ полза на своя народъ и държава, нито пъкъ да ме заставятъ да работя за чуждъ народъ. Повтарямъ, българинъ съмъ и всичко, което съмъ направилъ, е било направено отъ мене съзнателно, въ полза на българския народъ”.

,,Моята просвѣтна и революционна дейность въ Македония презъ турския режимъ би трѣбвало да ми се признае като активъ, защото голѣмитѣ жертви, които ние, българитѣ, понесохме въ Македония, сѫ причина за отстраняването на полумесеца отъ македонската земя.“

,,...той ми предложи да стана тѣхенъ човѣкъ, следъ което ще последва пълна амнистия и освобождение. За награда щѣли да ме назначатъ окрѫженъ управитель или училищенъ инспекторъ въ Куманово или Тетово, т. е. въ отдалечени мѣста отъ Щипския окрѫгъ, а, на това отгоре, щѣли да ми дадатъ и много пари. Нито помислихъ, а отговорихъ веднага: „Българинъ съм и ще си остана такъвъ. Моето чело е бѣло и не ща да го зачернямъ. Предпочитамъ гроба, отколкото да стана измѣнникъ на своя народъ”.

,,Следъ това се доближи до мене и тихо ми прошепна: „Мисли му добре. Вмѣсто мѫки и страшна смърть, очаква те разкошъ и голѣмъ чинъ”. — „Що да му мисля? Зная си моето, господинъ инспекторе. Оставете ме, съ чиста съвѣсть да влѣза въ гроба.
Съ тия думи се раздѣлихме съ високитѣ господа. Като излѣзли на двора, единиятъ отъ тѣхъ казалъ: „Коравъ българинъ, брей”!“

,,Влакътъ бавно пъплѣше нагоре по течението на любимата българска рѣка, Вардара.“

,,Сърбинътъ ме погледна, и дръзко ме запита: „Па що си ти”? Отговорихъ му: „Азъ съмъ българинъ отъ Радовишъ, Скопския виляетъ.“

,,„Кои сѫ тѣзи злосторници, оковани въ двойни вериги и свързани съ синджири”? — „Тѣ сѫ българи отъ Македония”.

,,...по това време всички сръбски зандани бѣха препълнени съ българи, повечето — отъ нашата Революционна Организация.“

,,Преди всичко, и надъ всичко, стоеше моятъ идеалъ и правата кауза на многострадалния български народъ.“

,,Изтъкнахъ, че всички научни книги за Македония, писани отъ европейски автори, признаватъ, че тя е старинна българска земя и населението ѝ е българско, въ своето болшинство, както по произходъ, така и по народностно съзнание.“

,,Трѣбваше ли да го питамъ, какво бѣ виновенъ баща ми или зеть ми, та ги убиха, както и неизброимитѣ скромни и мирни македонски българи, единствениятъ грѣхъ на които бѣ, че знаеха своя родъ и езикъ и искаха да си останатъ българи!“

,,Единиятъ отъ тѣзи господа ме запита направо: „Какъ се казвате”? Отговорихъ му сухо: „Азъ се казвамъ Константинъ Ципушевъ”. — А защо на табелката на килията Ви пише „Ципушевичъ”? — Почувствувахъ, какъ ме обхваща упорство. Отговорихъ му: Кога това е написано и отъ кого, не зная. Още на времето, когато ме писаха Ципушевичъ, азъ протестирахъ, защото всичкитѣ ми документи, включително и Женевската ми диплома, сѫ на действителното ми име — Ципушевъ. Постоянно съмъ билъ българинъ — отъ самото си рождение.“

,,Отговорътъ ми бѣше готовъ: Не искамъ милость отъ тѣзи, които опропастиха моя животъ и съсипаха моитѣ сънародници. Догдето въ Югославия се гони всичко българско, азъ не мога да бѫда проводникъ на единъ такъвъ насилнически режимъ. Съгласенъ съмъ да живѣя въ Македония, само при следнитѣ условия — да се възвърнатъ на българитѣ правата, поне такива, каквито ги имахме до 1913 година, т. е. презъ турското управление; а това значи, да ни се възвърнатъ всички заграбени училища и църкви и българинътъ да бѫде равноправенъ предъ законитѣ на страната; да се даде предварително една всеобща политическа амнистия на всички осѫдени българи отъ Македония.Решенъ съмъ да изпия горчивата чаша до дъното, безъ да давамъ ангажименти никому”.

,,Де, бре Васо, ти се отчая, защото си осѫденъ на четири години и тукъ живѣеше като дере-бей, а какво да каже българинътъ Ципушевъ, който преживѣ досега повече отъ седемнадесета години въ разнитѣ сръбски зандани, въ най-тежки страдания, и, както виждашъ, съ вирната глава, не казва ни „охъ!”

,,Слаби сте, Драгиша, вие, сърбитѣ, да смажете до кракъ българския народъ, защото вие сте малобройни, пъкъ и ние, българитѣ, имаме добри спомени отъ миналото, отъ 1885 година, а и отъ всички по-сетнешни войни. На бойното поле ние винаги сме ви побеждавали. Освенъ това, при една нова война между насъ, хървати, словенци, българи, пъкъ и всички инородни елементи въ Югославия ще бѫдатъ на наша страна.Зная какво ви боли. Ябълката за раздора между насъ е Македония, презъ която мечтаете да излѣзнете на Солунъ. Но тя е вѣковна българска земя и излазъ можете да получите само търговски, и то презъ една приятелска България”.

,,Въ 1913 година, вие, сърбитѣ, измѣнихте на сключения съюзъ, сдружихте се съ гърцитѣ и незаслужено дойдохте въ Македония, кѫдето никой не ви искаше, а следъ това подложихте на нечуванъ тероръ всичко по-будно българско.“

,,Господине, азъ съмъ българинъ и следъ 19 мѫченически години въ сръбскитѣ затвори, се завръщамъ въ моята земя.“

,,Когато стигнахме на; гара Драгоманъ, азъ слѣзнахъ отъ вагона и колѣничихъ съ трепетъ и смирение на светата българска земя, която е откърмила моитѣ дѣди и безброй български борци, паднали за свободата на нашия народъ. Това бѣ на 5 априлъ 1937 година, къмъ 4 часа следъ обѣдъ. Не мога да изразя съ думи чувствата, които вълнуваха измѫчената ми душа въ тѣзи моменти, — на своя земя, свободенъ, спасенъ отъ рѫцетѣ на враговетѣ и мѫчители; тѣ могатъ само да се преживѣятъ. Цѣлунахъ скѫпата българска земя и казахъ въ душата си: „Господи, една педя да се придаде на България, готовъ съмъ да се върна още двадесеть години въ сръбскитѣ затвори, макаръ и да не видя жена си и детето си.“
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Ноември 26, 2011, 10:18:32
http://www.kroraina.com/knigi/prl/index.html

Кирил Пърличев - СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ и РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ
( 1912 - 1915 година )


,,Но още при влизането си в Македония сърбите не скриха своето неприязнено настроение спрямо българското население в страната.“

,,Разбира се, това не се хареса никак на сърбитe, които навсякъде задаваха въпроса: „шта си ти"? - на който получаваха все същия отговор: „българин".

,,..когато сърбите се настаниха вече в Македония, тяхната неприязън спрямо новите им поданници взе заплашителен характер. Те почват вече явно да негодуват и побесняват при всяко свободно проявление на българско чувство, българска реч, българско име. И от сега нататък в Македония не трябва да има вече нищо българско. Градовете добиват сръбски имена; улиците въ градовете се именуват по сръбски, надписите на магазините са задължително сръбски, всеки ще окачи на името си окоичание "ич", свещенникът в черквата ще служи на сръбски, владиката ще споменава само името на Крала Петра, богомолецът ще се мили на сръбски, учителят ще преподава на сръбски, ученикът става "дjak" и всеки ден ще заявява: „я сам прави србин". С една дума, работата, за която се запретнаха сърбите, беше работа сериозна, защото предстоеше, българска Македония да се превърне на здрава част от „Велика Србиjа".

,,Скопяни още в първите дни от безпрепятственното влизане на сърбите в предалия се техен град бидоха поразени от думите на сръбския престолонаследник към българския митрополит Неофит: "Владико, да служим молебен в Цар-Душановата църква" - думи предизвикателни и злокобни, защото сега в Скопйе имаше само българска църква, а в миналото Скопйе бе и българска столица.“

,,Кумановчани сa стреснати от неудържимия шовинизъм на сърбите, които са поразени от факта, че при посрещането им се явяват повече от 900 български ученика.“

,,На Нова година сърбите строго забраняват на българските ученици да ходят и суровакат из града, както си е обичай, защото тоя обичай е свързан с български песни и български благопожелания по случай новата година.“

,,А в края на месец декември същата 1912 годна пратиха по-пълно изложение и до Царя на Българите, подкрепено с печатите на 20 градски еснафа, печата на Българското Музикално-Просветително Дружество „Самообразовапие", печата на "Българска Матица", на юнашкото дружество "Гоце Делчев" и подписано саморъчно от всички  градски свещенници и 10 души първенци от града.“

До Негово Величеcтво
Фердинанд I, Цар на Българите
в Cm.Cофия.


,,...Погледите на всички българи от тия краища винаги са били обърнати към едноплеменния свой брат в младото Българско Царство и към Неговия Велик и Мъдър Вожд и дълбоко са вярвали, че той ще бъде техният избавител от тежките мъки и страданиа...Тая вяра е крепила неосвободения българин през всичкото време, от когато съществува Българската държава...Такива също чувства са вълнували и сьрдцата на грамадното българско население от важната и скъпа за всички ни Скопска епархия...това население от незапомнени времена се е считало за българско...В Скопйе и епархията му наедно с Дебърско най-свето се е пазила в църквите и училищата, до колкото ги имало, старобългарската книга, завещана им от Солунските братя "Св.Св. Кирил ц Методи"...Скопйе и епархията му първи измежду всички епархии в пространното ни отечество още през първата половина на миналото столетие са поискали българин митрополит, вместо грък...Във фермана за съграждането на Скопската катедрална църква (1835г.) изрично е казано, че тая черква е за българите...И това българско население е пазило своите български нрави и обичай и самоотвержено е защищавало своето българско име...И на това грамадно българско население в епархията ни, както бe забeлязано, винаги, Ваше Величество, погледите му са били обърнати към своите еднокръвни братя оттатък Рила, като са вярвали дълбоко, че в щастливия час, когато се сломи тежкото турско иго, и те ще съставят част от целокупното ни българско отечество...
ние, пълномощниците на българското население в Скопската епархия, счетохме за свой непременен дълг да донесем до знанието на Ваше Величество всичко гореизложено и да Ви помолим най-покорно в името на общобългарските висши интереси да излеете милостта си и към тукашния български край населен с чисто българско население, като упражните всичкото си влияние, щото и тоя чисто български кът да се впише в пределите на Царство България, за да бъде напълно постигнат идеала ни за една целокупна велика България...Нека по тоя начин, Ваше Величество, се даде възможност и на тая част от българското население, което до сега е живяло с идеала да влезе в пределите на Велика България и е пазило най-свето тоя идеал, нека, казваме, му се даде възможност да извика то наедно с всичките верноподанни българи открито и велегласно: Да живее Негово Величество Фердинанд I, Царят на България!
Скопски митрополит:  Неофит
Пълномощници на българското население от Скопската Епархия


,,За българщината в Македония настъпиха черни дни, които по своята грозота надминаха и най-мрачния период от стария и нов режим на султаните. Българският език в Македония бе руган заедно с българското племе, българските училища и черкви бяха разрушени, учителите, свещениците и владиците, гражданите, селяните и търговците - псувани, унизявани, бити, затваряни, изгонени, заточени, убивани.“

,,Митрополит Борис бе брутално екстерниран от Охрид веднага след обявяване на междусъюзнишката война, а във българската митрополия се настани сръбския митрополит Варнава, отявлен враг на всичко българско...“

,,Гражданите и свещенниците са били заставяни да носят сръбски шапки, дюкянжиите - да поставят сръбски надписи с окончание „ич", ново родените трябвало да възприемат сръбско име по даден на свещениците списък.“

,,В гр. Галичник и околията - привидните освободители сърби дойдоха на 3-й ноември с.г. Народа ги посреща със съюзнишка радост, но, уви, той бе излъган в чуствата си. Още при идването си те питали, „па шта си ти" - "Българин"!

,,За по-силен ефект и с цел да сломят българския дух, сръбските власти бяха хвърлили пред очите на арестуваните в Крушово граждани отрязаната глава на убития български четник Иван Котев, случай констатиран и от Карнегиевата анкетна комисия.“

,,Дебър и Дебърско са представлявали грозна картина на сръбското опустошение. Градът е бил почти разрушен. Селата опожарени и обезлюдени, имотите разграбени, - всичко е било обърнато на пепелище.“

,,В Щип, това българско огнище и люлка на революцията в Македония, сръбската пропаганда никога не се бе похвалила на времето си с какъв-год успех.“

,,Сърбите прибрали от българските черкви всичките кннги под предлог да ги заменят с нови. Черковното пение на български се забранило абсолютно; а по липса на сръбски псалтове, сръбските офицери и чиноввици са пеели на сръбски. Населснието трябвало на сила да посещава богослужението, за да слуша проповедите държани против България.“

,,След Букурешкия договор някои от забягналите българи са се върнали по домовете си, но тежко са си патили от „Черната ръка", която е избивала най-будните между тях и безмилостно ги е изтребявала.“

,,В Cкопйе още първите дни сърбите, зле шокирани от факта, че при посрещането им от всякъде трябваше да чуват само българското „ура" вместо очакваното „живио" проявиха своите чувства на неприязан спрямо българското население. Те с угроза заставят българите да свалят българските знамена, с които бе укичен града.“

,,Всички български фирми даже и надписът на камбаната в черквата Св. Димитър, били заменени със сръбски.“

,,Българските училища били закрити, учителите пропъдени, учениците насилствено събирани, бащите глобявани и изтезавани, ако не ги пращат на сръбско училище.“

,,Освeн основните училища сърбите открили тук и неделни и вечерни училща:. възрастните също трябвало да учат сръбски.“

,,Сръбският престолонаследник среща един ден при Каменншя мост на Вардара момиченцето Васка Зойчева, което запитал, от каква народност е, то му отговаря наивно, че е българче; тогава бъдещият крал го напсува по сръбски и му лепва няколко плесника.“

,,Сръбската власт поканва всички градски български свещенници и първенците от гражданите в двора на черквата "Св. Димитър" и поканва всеки българин да подпише, че се признава за сърбин.“

,,В Kриворечна-Паланка сърбитe веднага с дохождането си изхвърлили българския надпис над общинското управление, запретили да се споменава името на Царя на Българите, затворили, за търговците българската граница, обрали и сринали всички турски къщи в града, като изпратили всички взети ценности в Сърбия. На всички стоки, донесени от България или останали от турско време, наложили контрибуция в злато сто на сто. Задължили всички граждани и по-видни селяни да получават сръбски вестници, а българските конфискували, обложили населението с тежки данъци и накарали търговците да водят книжата си на сръбски.“

,,На четвъртия мeсец слeд идването на сръбските войски в Крива Паланка започна се посърбяването на българите под терора на "Черната ръка", ръководена тук от Майор Вулович.“

,,Във Велес, тоя голям град с население пропито с бодър български дух, сърбите не пропуснаха нито едно от своите средства за угнетяване и денационализиране.“

,,Затвориха се българските училища, за да се отвори сръбско, велешани предпочитаха да плащат глоби, но не и да пращат там децата си, а децата, на които бащите не били в състояние да плащат глобите, принудени да се запишат в сръбското училище, често са изпълвали училищните стени с виковете „ура" и с песни, като „Шуми Марица" и други, за което са си привличали наказанията от страна на разядосаните си учители.“

,,Екзекутори са били членовете на грозната ,,Черна ръка".
,,Сърбите просто изтребяваха българи.“
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Декември 06, 2011, 02:41:36
,,През лятото на 1904 г. А. Сониксен идва в България като кореспондент на различни вестници с цел по-отблизо да се запознае и да даде по-подробно описание на борбите в Македония и Одринско. В началото на 1906 г. той влиза в Македония, където се включва в революционна чета и престоява като нелегален в разстояние на няколко месеца. През това време чрез писма и дописки той се стреми да осветлява западноевропейската и американската общественост за действителния характер на водената в Македония борба. По-късно издава впечатленията и преживяванията си в отделна книга под заглавие "Изповедта на един македонски четник" (издадена на български през 1927, 1968 и 1983 г.).“

http://www.kroraina.com/knigi/as/index.html

 Алберт Сониксен -  ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН МАКЕДОНСКИ ЧЕТНИК

,,Същата нощ  в Солун били арестувани няколкостотин българи, между които и целият Централен комичет. На първо място Дамян Груев, първият организатор на движението, д-р Хр. Татарчев, виден лекар...“

,,От държанието на хазаина разбрах, че позна в мое лице американеца, който бе дигнал толкова шум във Воден, но не зададе никакви въпроси по това. Не считаше, че е негова работа какво търся аз сред българските комити.

,,Лука, войвода на българска чета
до каймакама на Караферия
1/14 март 1906 г.

Господине,
Гръцка чета, съставена от селяни от различни села на Караферийска каза на 28 февруари ст. ст. нападна българското село Св. Марина...“

,,На следващия ден гръцка чета нападнала българското село Голишани, близо до Негуш...“

,,Лука Иванов и Апостол със своите подвойводи се срещнаха и взеха решение за бърза наказателна мярка срешу Ниси, което беше известно като главен център на гръцката чета. Предния ден те бяха приготвили обръщения към консулите, че след две години на въздържане те не могат повече да търпят гръцките действия и занапред българите трябва да защищават своята кауза пред европейското мнение, което досега не е обръщало внимание на безчислените влашки и български села, изгорени от гръцки чети.“

,,Нападенията на гръцки чети срещу български села и отделни селяни обаче продължават и през следващите месеци. В едиа кореспондеция от Солун, публикувана в броя на в. "Таймс" от 20 юни 1906 г., са изброени 14 български села, нападнати от гърци в разстояние само на три месеца. В същото време турските войски, които с настървение преследват и унищожават българските чети, всячески се стараят да отбягват срещи с гръцките чети.“

,,По време на борбата за самостоятелна българска църква през ХIХ в. в българските земи проникват чужди религиозни пропаганди – униятска (католишка) и протестантска, подкрепяни от западните държави. Протестантската пропаганда се извършва от американски мисионери. В Македония тя има влияние в Разложко и Битолско. В Битоля съществува девическо училище. Пропагандата на мисионерите сред българите се води на български език. Техният орган в Цариград в. "Зорница" излиза на български и често застава на страната на българите в борбата им срещу Гръцката патриаршия.“

,,В Княжество България има 50 000 македонски емигранти, повечето от които са политически бежанци, потърсили убежище през границата между свои кръвни родственици, защото по своя произход българите и македонците са едно.“

,,Вечеряхме заедно. Орела хвърли няколко закачки на момичетата, които прислужваха. Това развесели хазяина ни Ташко. Разговорите се водеха на български език.“

,,По улицата имаше жени и деца, но всички бяха българи.“
 
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Декември 10, 2011, 12:43:16
,,Артър Дъглас Смит (1887–1945) е  американски журналист, който пребивава в Македония с четата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Той идва в София през есента на 1907 г. и още с пристигането си се свързва с представители на освободителното движение и настоява да бъде изпратен във вътрешността, където се води борбата срещу поробителя. Така той попада в четата на Петър Милев, войвода в Неврокопска революционна околия (дн. Гоцеделчевско), която тъкмо тогава трябвало да влезе в своя район. Във вътрешността Смит престоява около два месеца (от септември до ноември 1907 в.). Посещава отделни села, наблюдава живота на населението и организаторската работа на четата, участвува в походи и сражения, като споделя всички несгоди на четническия живот наравно с останалите четници. Наблюденията си описва в редица кореспонденции до нюйоркския в. "Ивнинг пост", а след това, допълнени и разширени, издава в отделна книга, отпечатана в края на 1908 г. едновременно в Ню Йорк и Лондон.“

http://www.kroraina.com/knigi/as2/index.html

Артър Смит - Спомени от Македония

,,Трябва да се помни, че няма обособена македонска нация. Те могат да бъдат причислени към която и да е нация от Източна Европа или Западна Азия, както е в действителност. Македонският българин – това е българинът от същинска България, Княжеството, което обяви своята независимост от Турция през октомври 1908 г. в Търново. По външен вид и по говор те не се различават, а до голяма степен и мислят еднакво. Накратко, те са от един род. Между двете родови линии няма никаква разлика, освен че македонските българи в резултат на положението им под турска власт имат по-ниска култура и образование от своите северни братя.“

,,Няколко групи от делегати, тръгнали натам от различни окръзи в Битолски вилает, югозападната част на Македония, били издебнати и избити от турските войски. Даже Дамян Груев, най-големият български комита, бе предателски убит на път за този конгрес. Името на Груев ще живее в песните и разказите дълго, след като турците бъдат изгонени от Европа.“

,,Беше типичен български войник, добре сложен и напет, облечен в прилепнала към тялото тъмнозелена униформа и кръгла, черна хусарска шапка с български лъв отпред.“

,,Милев стигна до едното, посегна към една дупка в дънера и извади оттам парче желязо, усукано по странен начин. Той го постави в дънера на второто дърво. Това бе таен сигнал за местните българи, че до този момент четата се е придвижвала безопасно.“

,,Тези македонски четници са особен тип хора. Млади, смели и умни – те са цветът на българския род.“

,,След като виното бе изпито, освободиха място в центъра на стаята и шестимата най-добри образуваха кръг и заиграха хоро – българския национален танц.“

,,Изправяйки се отново отпред, Милев постави ръце около устата си и отправи гръмогласен повик сред пустоша под нас. "Ботев – извика той – Ботев." Зовът кънтеше сред горския покой, заглушаващ звука на птиците.
Христо Ботев е един от националните герои на българите.

,,Берлинският договор даде на българите от България толкова демократични свободи, колкото притежаваше всяка друга европейска нация. Бяха осигурени образованието, прогресът и постепенното изграждане на националната култура. Но какво получиха техните братя от другата страна на Родопите – двата милиона и половина от Македония, какво получи третото разклонение от дървото на нацията в Източна Румелия?“

,,Но какво стана с македонските българи? Какво извършиха те? Как се развиха през този четвърт век, в който техните събратя се превръщаха в една поне умерена сила сред европейските народи? Как усъвършенствуваха познанията си? Направиха ли необходимото за подобрението на света като цяло? Написаха ли книги, които си струва да бъдат прочетени? Дали извършиха нещо от нещата, които един просветен народ счита за чест да направи?“

,,Тихо, без да се стараят особено да привличат вниманието, гръцки и сръбски чети започнаха да проникват през македонската граница. Откъдето и да минеха, те оставяха кървава диря и разруха след себе си. Тези, които убиваха, рядко бяха турци, а къщите, които палеха рядко биваха мохамедански. Не. Те преследваха българите.

,,През по-голямата част от времето трите страни се нахвърляха срещу тази, която се биеше сама – българите.

,,Ако погледнем безпристрастно, най-вероятният наследник на Македония е Българня, отчасти защото болшинството от населението е българско.“


Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Декември 14, 2011, 07:32:24

http://www.kroraina.com/knigi/ar/Rapoport.html

http://www.kroraina.com/knigi/ar/Biography.html

http://www.austro-hungarian-army.co.uk/biog/Rappaport.htm

http://www.kroraina.com/knigi/ar/pics1.html

Документални фотографии
от оригиналното издание

http://www.kroraina.com/knigi/ar/pics2.html

В нашето по-близко и по-далечно минало има предостатъчно събития, които не са осветени от фара на истината. Сред тях важно място заемат борбите на македонските българи от началото на XX век, които представляват една от най-драматичните страници на българската история.

 
Книгата „В страната на мъчениците" от австро-унгарския консул в Македония Алфред Рапопорт е сред най-важните свидетелства за онова неповторимо време.
Изданието се посвещава
на мъченически загиналите герои
от Македония и Тракия през 1903 г.
 за общото ни Отечество.


Алфред Рапапорт - В СТРАНАТА НА МЪЧЕНИЦИТЕ
Спомени
на генералния консул на Австро-Унгария
в Македония
(1904-1909)


,,В началото на XX век целият световен печат пише възторжено и състрадателно за борбите на македонските българи. Даже отвличането на американската мисионерка Елена Стоун в Пирин планина не помрачава този възторг, а напротив - засилва го. Елена Стоун става най-ревностната пропагандаторка на тези борби.“

,,Именно интересът на Русия изисква, въпреки значителния брой на българското население в Тракия - тогава несравнимо по-многобройно от това, което е сега - тази област от Европейска Турция да остане в голямата си част османска. Руснаците искаха да оставят на Константинопол неговия хинтерланд, защото макар за момента да се бяха отказали да заменят с кръст полумесеца над „Света София", те си оставаха с намерение да завладеят по-късно Стамбул и се въздържаха да намаляват близките около него територии.“

,,Македония представлява значителна част от българските земи - може би повече дори и от Дунавска България. Македония е изиграла решаваща роля за Възраждането на българския народ и следователно е съвсем естествено тази страна да бъде присъединена изцяло към българското княжество, предвидено в Санстефанския договор.“

,,Най-жестокият удар, нанесен на българската кауза, беше че Македония - люлката на българския национализъм, родината на Паисий и на множество други борци за тази идея, трябваше да остане под турска власт.“

,,Ако беше осъществена България от Санстефанския договор Македонският въпрос би бил разрешен отдавна. Причините, поради които Берлинският конгрес поиска да запази Европейска Турция и не прие обединението на всички българи, са очевидни и не могат да бъдат отречени. Но тази политика беше прокарана за сметка на един народ-мъченик. „Много хора още ще пролеят кръвта си, преди да бъде освободена Македония!"

,,Охрид, старата резиденция на българските царе и патриарси, чието живописно разположение на брега на едноименното езеро от туристическа гледна точка е може би едно от най-интересните на Балканите.“

,,Именно от Костур потеглихме да видим развалините на много български села (Мокрени, Загоричани и др.), сполетени от горчивата съдба да бъда разрушени по време на славното Илинденско въстание.“

,,Но няма никаква причина да се изключват и българите, защото именно те са мнозинството в почти всяка област между Прилеп и Костур. Българските средища Охрид, Крушово, Прилеп и манастирът Св. Наум, старо светилище на тази нация, имат същия облик, както и другите градчета.“

,,Като се изкачва по долината на Вардар, след като е минал през дефилето на Демиркапия, железният път се приближава до двата главни града в Северна Македония. Единият е т. н. от турците „Кьопрюлю" - поради моста (кьопрю), съединяващ кварталите от двете страни на реката, докато българите са запазили историческото му име Велес.“

,,Трийсетина километра по на север, преди моста, под който Треска се влива във Вардара, се издига друг град, разположен срещу планината Каршияка. Името му се мени според езика. Официалното турско наименование беше Искюп, на което съответства българското Скопие.“

,,Всичко това се случваше в страна, която по своя произход беше българска.

,,От дълго време се канех да изкача планината Каршияка, намираща се срещу Скопие, но от работа не можех да отделя време. Все пак един августовски ден на 1906-а капитан Павлос дойде да ми съобщи, че двама български селяни били убити близо до село Горно Водно.“

,,Няколко месеца по-късно - след Новата 1907 година един турчин дойде в консулството по нареждане на валията и ми показа снимката на мъртвец. Ставаше дума за известен ми вече факт; по Коледа трима българи „комитаджии" бяха убити близо до село Русиново. След като телата били погребани от селяните, властите надушили, че единият от тримата убити бил известният Даме Груев - душата на Илинденското въстание през 1903-а.“

,,На 9 май 1907 г. телеграфирах на моето правителство, че в горепосоченото населено място седем български селяни са били заклани и други двама ранени. Местните власти и съобразно с тяхното мнение валията предположиха, че престъплението е извършено от сръбска банда; но комендантът Закария, офицер-реорганизатор в Кочани, беше съобщил на полковник Гойгингер, военен адютант на Австро-Унгария, че ранените приписвали деянието на банда, съставена от дванайсет мюсюлмани, сред които имало пет или шест турски войници. Бандитите сами се били обявили за турски „комитаджии".

,,На връщане след нашата анкета се спряхме в град Щип, за да видим бойния театър, където преди месец се бяха сблъскали османска войска и българската чета на войводата Развигоров.“

,,По-късно минавах много често по същия маршрут, но всеки път, когато пресичах романтичното дефиле Демир капия или българския град Велес, който се простира надалече по двата бряга на Вардара, си спомнях за първото ми пътуване през тази Македония, на която трябваше да опозная мъките и страданията.“

,,За българите Македония е бащината земя на техните съотечественици от юг и запад, и освен това е постоянен идеал на цялата нация. Колкото до определяне на границите между българи и гърци, няма никакво съмнение за линията, която отделя чисто гръцката територия от онази, където мнозинството от населението са българи - макар и понякога смесени в една или друга степен с мюсюлмански емигранти или ренегати. Тази линия почти съвпада с определената от Санстефанския мирен договор като южна граница на България.“

,,А сред тях най-силно впечатление прави фактът, че до Берлинския договор жителите на Пирот и други области, предадени тогава на Сърбия, бяха известни като българи и сами се обявяваха за българи.“
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Декември 20, 2011, 12:19:43
http://www.kroraina.com/knigi/kn/index.html

Спомени на Коста Николов
СТРАНСТВАНИЯТА НА ЕДИН УЧИТЕЛ


,,Когато имахме служба на свети Атанас, или когато роднините ни идеха на вечеря, чичо Бойче, брат на дядо Янко, пееше много хубави Кралимарковски песни, при което слушах думите „Марко жолти богарино" - Марко жълти българино.

,,Училището ни беше дълго, широко и високо едноетажно здание с високи и широки прозорци, разделено с дъсчена преграда на две. Едната половина служеше за българско училище, а другата - за гръцко.“

,,Трайко Китанчев за Македония:

От връх Пирин планина
отчаян глас се чува.
Македония плаче,
ридае и проклина,
 Европа цяла псува:
— Проклета и триклета
да бъдеш ти, Европо –
блуднице Вавилонска.
И родом съм славянска
земя со злато пълна,
затуй завиждаш толкоз.
Към вази, мили братя,
вий българи свободни,
ръцете си простирам
и на помощ ви викам
 и на помощ ви чакам!“

,,В Охрид се съхранява плащеница, подарена от византийския император на Охридския архиепископ, в която на гръцки е написано: „Пастирю на българите, спомни си в молитвите за мен.“

,,В Препаранцията следвахме четирима души българи...В университета бяхме 10-15 души българи.“

,,Велешката епархия във фермана на Екзархията е посочена като чисто българска епархия.“

,,Питайте мене да Ви кажа колко души увиснаха на бесилка, когато сърбите дойдоха в Ниш и Пирот, задето като българи не искаха да кажат, че са сърби. В Ниш и Пирот имаше български владици и повече български учители, отколкото в София".

,,Сърбите си служеха с убийства и в Македония. В Солун те убиха учителя от българската гимназия Ганев. В Тетово убиха Серо Петрова - най-заможния и най-влиятелния гражданин. Те щяха да убият и мене в Гевгели...След Нишкото въстание през 1851 год. френското правителство изпратило в Ниш бележития учен Адолф Бланки, който, като видял грамадата от кости и черепи на въстаналите българи, се провикнал: „Ще дойде ден, когато българите ще въздигнат паметник на тия мъченици". Тоя ден не дойде. Вместо това сърбите издигнаха в Ниш бесилки за нови българи!“

,,От Прилеп е Владимир Кусев, председател на Обединените македонски братства в София - Македонски национален комитет. Прекрасната книга „Македонските славяни са българи" е издадена от Прилепското братство.“

,,От Прилеп е и Димитър Талев, който написа книгите „Железният светилник", „Преспанските камбани" и „Илинден". В тия книги той с живи картини възкреси българския дух на Македония.“

,,В 1815 година бащата на сегашния литературен сърбохърватски език Вук Караджич е казал, че на Балканския полуостров се говори освен на сръбски език и на български език и издал „български" песни и приказки от Банско. По тия песни и приказки той, в своя „Додатък" към руската енциклопедия, е посочил главните основи на българската граматика.“

,,В черквата „Св. Богородица" един от певците беше снажният и добър щипянин Павлов. Със своя звучен глас той крепеше народния дух. За тази черква скопската певица и артистка Лена Каталакова Костова ми разправяше следното: „Касиерът на скопския валия - хаджи Трайко - сънувал, че на едно место в училищния двор имало заровена икона на св. Богородица. Тя му казала, че желае да се построи на това място черква за нея. Той разказал съня си на валията, а той наредил на свои хора да разкопаят местото. Там намерили икона на света Богородица. Валията се загрижил и издействал ферман за построяване на черквата „Св. Богородица" за българския народ в Скопие към 1831 година".

,,Докато учителствах в Скопие, руски консул беше Машков, сърбофил. Една година няколко учители отидохме в Руското консулство да честитим именния ден на руския цар Николай. Пристигнаха и сръбски учители. Машков каза: „Радвам се, че в моя дом се срещат българските и сръбските учители". Възразих му: „Вместо да се радвате, трябва да скърбите, че във вашия дом пристигнаха тия, които рушат нашия български дом. Доказателство за това е книгата на игумена на Лешовския манастир Кирил Пейчинович „Огледало", издадена на „препростейши болгарский язик" в 1816 г. и черквата „Св. Богородица" в Скопие, за която към 1831 г. е издаден ферман за черква на българския народ „булгар малети".

,,Солунският атентат - вдигането във въздуха на Отоманската банка - е гордост за македонския българин.“

,,В своята история българският народ има две неща, с които може да се гордее: дал е на всички славяни книга да четат и се е бил, проливал е кръв за свободата на своите братя, за свободата на поробените си земи.“

,,За учебната 1911-1912 година бях преместен в Солунската гимназия „Св.св. Кирил и Методий". Радвах се, че ставам учител в родния град на нашите просветители Методий и Кирил, съставителите на нашата славянска старобългарска азбука. „И ний сме дали нещо на света - на вси славяни книга да четат".

,,Киркович, на когото жената бе българка от Охрид, е виждал, че македонският българин не може лесно да се посьрби и за да го съвсем отделят от другите българи, той и приятелите му замислят да се създаде нов народ - македонски с македонски език! И почват да го създават!“

,,Българите, след като между тях се настаниха гърци и сърби, не можеха вече да се наричат българи, както от векове се наричаха! Сложиха им нови сръбски и гръцки окови, много по-тежки и по-непоносими от турските! Много от тях бяха принудени да напуснат любимите си вековни огнища и да намерят подслон под покрива на майка България!
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Декември 26, 2011, 06:38:12
http://www.kroraina.com/knigi/im/imih_ind.htm

ИВАН МИХАЙЛОВ - ,,QUO VADIS, BULGARIA?“

,,Къде вървиш, Българио? Забрави ли кръвта на стотиците хиляди свои синове, които загинаха по бойните полета на Македония, Тракия и Добруджа, за да извоюват по-добри дни за поробените българи? Забрави ли вековната си история, за да продължаваш политиката на биене робски чела в конски копитата, която те е довела до вътрешнс разпокъсаност, външно обезличаване и която те е изправила пред пропаст? Докога българските войници и българските стражари ще охраняват сръбските интереси в България? До кога ще ставаш съучастница в позорната и антибългарска политика на съседните ти държави? До кога ше подържаш конспирацията на мълчанието, в което Белград и неговите съюзници искат да задушат всеки македонски протест, всяко македонско мъченичество, всяка проява на македонско борчество? “

,,...сръбските войски винаги са воювали за поробването на България. Югославия представлява една неспокойна, терористична държава, която е насочила всичкото си внимание към асимилиране на поробените в нея народи и към запазване на собствените граници.“

,,За всеки човек, който се е интересувал през последните 50 години от близко-източната проблема е известно, че в центъра на този прблем стои македонския въпрос. Освобождението на Македония и останалите поробени българи от турско робство бе основният идеал, в който се възпитаваха българските поколения. Гордият дух и безпримерната готовност за жертви от страна на македонското население, държаха вечно буден македонския въпрос. В продължение само на едно  десетилетие България води три войни за освобождение на Македония. Ако има нещо вярно в казаните думи от Клемансо при връчването на българската делегация на условията за мир, че “войната бе продължена с две години с намесата на България на страната на Централните сили”, тогава трябва да се приеме, че световната война е била продължена с две години поради неправилното разрешение на македонския въпрос. Защото за всекиго е ясно, че България отиде през 1915 год. на страната на Централните сили единствено за Македония. Стотици хиляди жертви даде Македония в непрекъснатите и славни революционни борби за своето освобождение. За същата цел се даваха нови стотици хиляди жертви и от свободния български народ. Но въпреки всичко, Ньойският договор за мир и потвърди разпокъсването на Македония и остави нейното население в робство. Това бе една от най-крещящите неправди, които се извършиха след световната война. “

,,Новото робство на Македония не бе прието от нейното население като последна дума на историята. То не можеше да  измени на своето минало и на елементарното национално достойнство. И старото знаме биде отново развято от Тодор Александров, който в скоро време успя да възкреси надеждите и да накара света да говори за Македония. Така се поде борбата срещу облагодетелствуваните от войната държави, които не мислеха да отстъпват педя земя от заграбените чужди територии.“

,,Най-силната и най-облагодателствуваната държава на Балканския полуостров бе краството на сърби, хървати и словенци, прекръстено в последствие Югославия. Господствуващия елемент в него бе сръбският, за когото съществуваха всички привилегии на държавата и който гледаше на нея като на велика Сърбия. И най-заинтересованото правителство за подържане установеното статукво с договорите за мир в юго-източна Европа бе сръбското. На справедливите протести на македонското население срещу асимилаторската политика на Белград и Атина и за признаване на елементарните му културни и национални права, гарантирани с самия договор за мир, сръбските и гръцки правителства отговаряха с жестокости.“

,,Белград отлично съзнаваше, че погубването на Македония предполагаше унищожение на три фронта - тоя на поробеното население в самата Македония; фронта на македонската емиграция в България и на българския народ, чийто симпатии непрекъснато обкръжаваха поробените му братя и техните усилия да запазят своя национален характер и 3. фронта на македонската емиграция в Америка, която водеше и води енергична дейност с хърватската емиграция. Сръбските атаки бяха насочени по всички тия посоки, от където можеше да се чува гласът на Македония и правото за свобода. Но главно, сръбските усилия се съсредоточиха към асимилация на поробеното население и към насаждане на сърбоманство в България.

,,Иван Михайлов беше грозният демон за сърбите, а от там и за технитие слуги в България. Той имаше великия грях, че работи с най-голям идеализъм и енергия с своя учител Тодор Александров; че по волята на Организацията и поради своите качества, замести последния  след неговата трагична смърт; че с фанатизъм и с всички сили бранеше българското име в Родината си и издигаше високо идеала за свободна и независима Македония. Белград не можеше да му прости този велик негов грях и като не можеше да убие него, уби жестоко при моста на Отиня, в Щип, стария му баща Мише и неговия брат Христо.“

,,Но истината не може вечно да стои погребана. Тя може да бъде разпъвяна на кръст, но часът на нейното възкресение неминуемо ще дойде.

,,И не бяха тези морални нищожества, които можеха да затъмнят нравствения образ на една Организация, която, посветила себе си на принципите на свободата, е изградена с най-чистата кръв на хиляди знайни и незнайни македонски мъченици. Тя ще продължи да служи вярно на своето Отечество, докато се изпълни народната воля.“

,,Убийството на сръбския крал в Марсилия предизвика паника в звенарската власт. Гръм падна от ясно небе и разпръсна нечестивите пълчища...Културният свят осъжда по принцип убийствата, но той оцени правилно събитието от 9 октомврий, станало в Марсилия. Той не искаше да види в него само обикновено убийство, а потърси причините и заключи: Александър обяви диктатура в Юголсавия и управляваше страната с насилие. Неговата династия е  в кръв родена и той в кръв потопи поробените народи, които се бореха за своята свобода и самосъхранение. Христос още беше казал: “който нож вади, от нож загива”.

,,Преди години списанието “Отец Паисий” публикува прекрасната сказка на професора по история Мутафчиев, държана в Софийския военен клуб от името на общобългарската организация “Отец Паисий”. В нея се изнасяха поразителни данни за непрекъснатата асимилация, на която са били изложени българите в продължение на векове. Турци, ромъни, сърби, гърци, са откъсвали части от българската нация и са ги претопявали в своя национален казан. Може ли свободната държава да отблъсква съзнателно от себе си поробените българи, които искат да се борят за запазване на своята национална принадлежност?“

,,А всеки съзнателен човек има върховния дълг да прави всичко, за да запази духовната общност на нацията, независимо от политическите граници, които ги разделят. Защото това е първото и основно начало за самото съществуване на тая нация.“

,,Ако Берлинският договор за мир не беше разкъсал Сан-Стефанска България, македонският въпрос нямаше да съществува.“

,,Българската делегация в Ньой заяви публично пред света, че е готова да отстъпи Петричкия окръг, стига това да направят и останалите две балкански държави с частите от Македония, които се намират в тяхна територия, за да се създаде самостоятелна държава от нея. Българското обществено мнение и обективните люде в чужбина оприличиха България на майката от Соломоновата притча, която е поискала детето да бъде живо, въпреки, че ще се даде на друга. Идеята за самостоятелност на Македония бе реална за канцелариите на всички европейски държави.“

,,Сърбите са решили да не признават съществуването на никакъв елемент в Македония и да постигнат нейната пълна асимилация.“

,,Нито една от българските делегации, които посещават Югославия, не се допуска в Македония. Обикалят Ниш, Белград, непременно Опленац; обикалят враждебно настроените към сърбите хърватски земи, за да се манифестира “сръбско-българското братство”; отиват в Словения и Черна гора, но на юг от Ристовац не могат да прескочат.“

,,...в Македония сърбите не допускат българска реч и работят за нейното посърбяване.“

,,Българските книги и вестници не се допускат в Югославия, въпреки всички истерични крясъци за “братство” и “пълно разбирателство” и въпреки всички резолюции на пен клубове, лекарски, зъболекарски и др. организации, за опознаване съответната българска и сръбска литература. Вестниците “Утро” и “Мир”, които бяха допуснати за три дни в Скопие, сега са спряни. В Щип, Велес, Прилеп и Битоля има пребити младежи, които са били неблагоразумни да четат български вестник.“

,,Преди всичко, херметическото затваряне на сръбската граница откъм България с телени мрежи, вълчи ями, блокхаузи и пр. е едно варварство в днешните междудържавни отношения, което никъде по света не съществува.“

,,За откриването на заграбените български черкви и училища и за гарантирането на елементарните национални и граждански права на македонските българи, предвидени в самите договори за малцинствата, излишно е да споменаваме.“

,,Сърбите държат жестоко по затворите онези десетки български патриоти от Македония, единствената вина на които е, че са манифестирали открито своята българска национална принадлежност. Константин Ципушев, родом от Радовиш, лежи 18 години в сръбски затвор, 6 години от които в тежки окови. Канд. инженера Димитър Чкатров, родом от гр. Прилеп, лежи 9 години и 8 месеци при най-страшни условия. Тежко болен и в настоящия момент, той е с две счупени ребра, повредено ухо, повредено гърло, разкъсани от безчовечен побой крака, само защото не е искал да подпише декларация, че е сърбин и че осъжда борбата за свобода на своето отечество. Затворите на Битоля, Скопйе, Ниш, Сремска Митровица, Леша глава и др. сръбски градове познават писъците на македонските страдалци, издавани от побоищата в същия момент, когато се лее шампанско и се разправят приказки за сръбско-българско сближение.“

“Но няма защо да търсим чужди примери, за да укрепим българската вяра в себе си. Културната и военна история на българската нация разкрива блестящи страници на подвиг и величие, които могат да възгордеят всяко сърце. Нека в България престанат да обучават децата си, че тя е малка, слаба и немощна, че тя се нуждае от подкрепата на своите съседи, които са големи, силни и щастливи. Ще дойде ден, когато и България ше бъде силна и щастлива. Но за това е нужна работа и пазене на националното достойнство. Хранейки почит към добродетелите и културните придобивки на другите народи, нека никой българин не се срамува от добродетелите на собствения си народ. Този корав, и храбър народ, е достоен за по-добро бъдеще”.

,,Що се отнася до поробеното македонски население и до македонската емиграция от целия свят може с положителност да се каже, че те ще продължат борбата. Ще я продължат с всички средства и по всички пътища, които им налага положението на Македония и които им посочва правото и човешката история. В тая борба те не са изолирани, не са единствени. В нея те вървят рамо до рамо с братския хърватски народ и с всички останали онеправдани народи, които отхвърлят днешните срамни договори за мир. В нея те разчитат на широката подкрепа на еднокръвния и еднороден български народ, изворите за дух на когото са били винаго край бреговете на Вардар, Струма и Места. В жилите на днешното македонско поколение тече същата кръв, която течеше в жилите на онези, които създадоха “Илинден”, “Ножот” и хиляди други имена, които греят в душата на всеки син на героична Македония. Ние сме братя на Владо Черноземски, на Мара Бунева и Екатерина Симидчиева, на Орцето и Методи Патчев и на оная безкрайна фаланга от храбри борци, които загинаха славно в борбата. Ние имаме пълното съзнание за нашето право и за нашия човешки и национален дълг. Македония не ще се забрави. Свещената земя на Св. св. Кирил и Методий, на Отца Паисия и Св. Климента, на Братя Миладинови и Пейчинович, не ще бъде изоставена. Който от нас е изморен от тежкия път, по който вървим - нека си почине; който може да спи в тая бурна нощ, която иска да погуби нашия народ - нека спи. Всичко будно, всичко живо и всичко съзнателно държи високо знамето на своето окървавено Отечество и ще работи. Ще работи с всички сили ио енергия, с пълна готовност за жертви, докато Македония извоюва своята свобода и независимост. Това е наш дълг и ние ще го изпълним до край.
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Декември 28, 2011, 04:45:47
http://www.kroraina.com/knigi/im2/index.html

ИВАН МИХАЙЛОВ
.
ДА СЕ СПАСИШ КАТО ЗАГИНЕШ
(Непубликувани Спомени, Дневници и Материали)


,,Щом додоха в Македония, сърбите подканиха сички ученици, под страх от големи глоби за бащите, да учат в сръбските училища, както и учителите канеха да заемат учителски места в Шумадия. След дълги препирни с баща си, който е смятал, че синът му може да учи в сръбско училище и да си остане пак твърд българин, Михайлов постъпва в Скопската сръбска гимназия - в седмия клас. Усвоява отлично сръбския език и се ползува със симпатиите на учителите. Като ученик в Скопската гимназия, заедно с учениците на седмия клас, пътувал до Шумадия на екскурзия, която е била нарочно устроена за младите „нови сърби" - ученици, за да може да им повлияе в сръбски дух. Михайлов не е забравил, че във Врънячка баня, курортно място в Шумадия, е срещнал сегашния сръбски крал, тогава престолонаследник, Александър. Последният е бил заедно със сръбския поет Драгутин Илич. Всички ученици от Македония, участници в тази екскурзия, са помислили, че престолонаследникът не случайно се е обадил на тях и е разменил по няколко думи: целта била все една - да се спечелят сърцата на младите хора.“

,,Под турска власт българската народност в Македония бе признавана неизменно до 1912 година. Тя имаше свои черкви, училища, читалища, спортни дружества, притежаваше крепки еснафски сдружения и зачитани от властта духовни съдилища (народна черковно-общинска власт). Тя изпращаше и в парламента свои депутации. Значи, в Македония, до 1912 година се развиваше българска история.“

,,Македонските българи, направиха много опити за легално проявление под сръбска и гръцка власт, но тия опити биваха задушавани от държавните закони много по-строго отколкото чисто революционните прояви. Да се наречеш българин - това е, под сръбска и гръцка власт най-преследваната революционна проява.“

,,Като нямаше друга възможност, прибягна се до революционния метод. Дадоха се жертви наистина, но врагът и без това избиваше, изгонваше всичко по-будно измежду българите по села и градове.

Така, чрез борба и жертви, българската история в Македония продължи своите страници. Македонският въпрос биде измъкнат изпод развалините и заблудите, поставен биде наново върху политическата сцена на Европа.“

,,Днес българското име трябва по-твърдо да се брани, защото - за разлика от турската власт, както казахме и другаде - сръбската и гръцка власт води борба тъкмо против това име, него иска да погребва в Македония.“

,,Сърбите наричат легалните ни организации „комитаджийски" още от деня на създаването им - 1919. Покойният Ив. Каранджулов постоянно бе титулуван от сръбската преса „злогласни преседник македонских комитета". Същото е казано за всеки председател на Националния комитет. Уместно бе че г. Ал. Божинов изрисува известната карикатура на покойния проф. Никола Милев с надпис: „най-страшния македонски комита". Прозрачна е сръбската цел. За тях гласът на легалните организации и личности е еднакво опасен, както и гласът на ВМРО, защото е глас на Македония, глас против тяхната тирания.“

,,За всеки, който иска да помисли честно и правилно е ясно, че всеки македонец логически следва да е един въстаник в резерва, готов и с оръжие да се бори за поробеното си отечество, така както са запасни войници всички легални граждани във всяка свободна държава и които взимат оръжие в ръка в случай на опасност. А робството е постоянна опасност. Войната за Македония не се е свършила. Тя непрестанно дава жертви за свободата си; дава ги из своите редове даже и емиграцията.“

,,Сърбите треперят от името „Македония", било защото на съвестта им режат много престъпления спрямо нея, било защото под това име историята и настоящата съвременност познават една земя съвсем чужда на сръбската нация.“

,,Вярно е, че идеите на освободителната организация са близки до сърцето на българина. Вярно е, че Македония е скъпа и за българската нация. Това го знае цял свят и никому не идва на ум да напакостява на свободните българи заради тези им чувства.“

,,Всичко това вършеше в името на някакво „югославянство" за оправдание на сръбската тирания в Македония, дори направи неподобяващо за културата му сравнение между кърджалийските турци и македонците. Кой не знае, че тия турци имат джамии, ходжи, училища и учители? Имат ли македонците свои черкви и училища? Тия турци си остават в България турци. Но на македонеца позволено ли е да се нарича българин? Тия турци имат свои представители в българския парламент. Но имат ли свои депутати македонските поробени българи?“

,,ВМРО е представена, главно от пропагандата на държавите поробителки, като институт крайно жесток и влюбен в тероризма. Нищо по-лъжливо от това твърдение! За всички ВМРО би могла да се покаже удивително човеколюбива - каквато всякога се е стремила да бъде - стига да можеше.

Публиката знае само наложените от ВМРО наказания. Тя не знае колко хора е помилвала, поправила, спечелила, колко прегрешили личности е превърнала в герои.

Публиката лесно забравя, а не винаги знае колко предупреждения, молби, опити за изправяне е правила спрямо провинените към ВМРО.

Революционната организация се бори против терора, който се упражнява над поробения македонец. Ето защо, тя повече от всеки друг желае да не се погубват хора, а особено българи и съотечественици.

Но тя си остава организация революционна, която не се ръководи от повелението „ударят ли те от една страна, обърни и другата страна на лицето си - да те ударят и по нея". Напротив, за ВМРО и по-назидателен факта, че сам Спасителят Христос е взел камшик и с него изгонил нечестивите люде от храма Божи.

Към ВМРО половин век обръща измъчения си поглед потиснатият брат, от нея търси възмездие за тирани и предатели, в нея вижда опора и защита на народната чест и достойнство, с нея свързва упованията си за по-добри дни.“

,,Друга клевета е тази за сепаратизма на македонските българи. Истината е, че македонските българи никога не са имали сепаратизъм към останалите българи. И едните и другите, имат един и същ език, еднакви обичаи и вярвания. Духовно българите, където и да живеят са единни, защото са били единни в течение на вековете. Друг е въпроса за политическата програма на македонските българи. Нея ние изяснихме преди и лозунга за независима Македония днес е единствена възможност, приемлив от международно гледище за постигането траен мир на Балканите и за спасението от погибел хиляди българи, които живеят в поробена Македония под сръбско и гръцко робство.“

,,С пълно право можем да отправим позив към ония свободни българи, които са заблудени:

Свестете се докато е време! Отворете си очите! Много стана вече. Боим се да не се изчерпи и македонското дълго търпение. Не създавайте повече омерзение в македонската душа.

Вие забравяте Македония, но знайте, че не ще мине много време и сърбите ще започнат да говорят за „югославяни" в България. Ще почнат, може би, и ноти да дават в тяхна защита, макар и България да не посмя да даде нито една нота в защита на потиснатия си македонски брат. Пораженството в България ще роди в нейна територия югославяни и сърби и ще отвори на сърбите пътя за нови завоевания на български земи.“
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Декември 28, 2011, 10:15:30
http://www.kroraina.com/knigi/im_statii/im_s1.html

ИВАН МИХАЙЛОВ
Статии

ИЗКОРИСТВАНАТА “СВЕЩЕНА ПРОСТОТА


,,Освен чрез насилието, което и днес е налице под форма на тотално безправие, в Титославия пропагандата най- старателно се опитва да използва непросветеността на много хора. Действително, не са малко на брой хората в тая държава, които нямат просвета, или имат в слаб размер; а главно  има мнозина, които са получили “просвета” тъкмо чрез училищата, в които бе наложена от 1945година една сърбокомунистическа програма. Преди всичко, в тези училища не се преподава честно и точно историята; вместо история там се преподава пропаганда. Забранени са, запрещени са всякакви пътища, за да може хората да четат и чужда литература по редица въпроси. А са принудени да изучават каквото им се поднесе от държавната власт. И затова ще срещнете лица от Югославия, чиито познания по редица исторически, политически, национални въпроси, ви карат просто да ги съжалявате.“

,,Там се намират лица, които вярват, че всяка отделна “република” имала право да се отцепи от Югославия - стига да пожелае. Те не знаят, че всеки подобен опит би откарал авторите му не само в затвора, но даже и пред бесилката.“

,,Пак в тая македонска област се крещи по всички посоки, за заблуждаване на неуките, че някаква “македонска народност“ от векове насам била потискана от някои други; и че едвам сега откакто е на власт Тито, тая народност за пръв път се показвала пред света. Този пункт е даже станал като “ централна позиция “ в титовата пропаганда.“

,,Никога не е съществувала македонска народност в миналото; и затова тя не се е проявявала с нищо, не се е показвала изобщо пред хората. А никой не я е потискал - щом като не е съществувала.“

,,Безброй са свидетелствата от други народи, които говорят, че в Македония е имало само български славяни, и нищо друго; и то - от много векове насам. Тук не ще се спираме на тия неизчерпаеми свидетелства. Но изтъкваме само някои изолирани доводи, на които титовци няма да са в състояние да дават каквото и да било обяснение.

    Питаме: защо Охридският Архиепископ Теофилакт, наскоро преди смъртта на Цар Самуил, в началото на 11 век, изрично пише, че живее всред българи в Охридско, които миришели на овчи кожи? Ако тамошното население беше от македонска народност каква причина имаше Теофилакт да го нарича българско?

    Питаме: защо Отец Паисий от Банско “Македония“ се провикна преди повече от двеста години, че сме българи и не бива да забравяме народното си име и да се наричаме гърци? Ако беше македонец по народност - защо не би отправил своя знаменит позив към “македонците“?

    Питаме: защо Император Василий Втори, след като победи при Беласица Цар Самуил, се нарече “ Българоубиец “ - и така стои името му във всички истории дори и до днес? Защо не се нарече “Македоноубиец“, ако Самуил и войската му бяха от македонска народност?

    Питаме: защо всички гръцки стари сведения гласят, че Петър Делян подигна в Скопие българско въстание през 1040 година? Ако населението беше от македонска народност - защо гръцките историци го посочват за българско?

    Друг въпрос: Защо Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович издават книжки още преди 150 години и изрично отбелязват, че книгите им са писани на български език, за да ги разберел и простия българин? Самите тия двама автори са българи. Кой ги е заставял да се наричат така? И кой би им попречил в онова време да се нарекат “македонци“ по народност, ако са били наистина такива?

    Друг въпрос: Кое караше Григор Пърличев открито да заявява в Атина пред толкова учени хора там, че е българин?

    Пак въпрос: Кое накара братя Миладинови да обявят книгата си с народни песни под наименованието “ Български народни песни “? И кое ги е карало да се наричат сами българи, за което и умряха?

    Питам пак: Защо Великите сили в 1876 г. В Цариград, събрани на известната Конференция заедно с Турция, определят Македония като втора автономна област “с мнозинство българско население“, като я включват под управата на главен град София? А за източната българска автономна област, пак под суверенитета на Султана, определиха град Търново. Нима самата Турция и великите сили не знаеха, че славяните в Македония са българи и че сами така се наричат? Или Турция и великите сили е трябвало да чакат да се яви някой като днешния ренегат Лазо Колишевски, за да ги просвети и осъзнае?

    Продължаваме да питаме: Нима Русия не знаеше в 1878 година, че в Македония има българи, когато включваше в границите на Сан-Стефанска българска държава и Македония.

    Нима Гоце Делчев, Дамян Груев, Мише Развигоров, Христо Узунов, Георги Сугарев, Лазар  поп Трайков, Васил Чакаларов, Петър Ацев, Ефрем Чучков, Васил Аджаларски, и цял легион борци - водачи, не знаеха, че са българи? Защо те не се нарекоха “македонци“ по народност - кой им пречеше?

    Защо подир 1908 година, когато в Македония “ Серско“ Сандански и Димитър Влахов си обявиха своя легална партийка под име “федеративна“, се наричаха българи? Те пишеха и говореха все на български литературен език.

    Защо Димитър Влахов, когато беше депутат в цариградския Парламент, отиде там като българин, представител на българското население от южна Македония? Това население не е било повлиявано от никаква пропаганда в България. То се намираше вън от границите на българската държава отпреди 500 години, както и самата България бе с векове покорена от турците. Запазени са в турските архиви в Цариград сведения, че депутатът Димитър Влахов е бил българин и е представлявал именно българско население. Защо институтът за фалшификации в Скопие, който си е прикачил име “Институт за национална история“, не изпрати свои хора в Цариград, за да проучат в архивите какви речи е произнесъл Влахов все в защита на българското население в Македония? Щом за него толкова много пишат скопските ренегати - защо не проучат и тази му дейност? Никъде в Турция Влахов не е отбелязан като нещо друго освен като българин.


Защо сръбските вестници толкова хвалби написаха за македонските българи, когато се водеше борба миналия век за извоюване на българска национална църква в Македония?

Скопските ренегати разправят, че братя Миладинови, Григор Пърличев, Гоце Делчев, и въобще всичките наши възрожденци - българи от Македония не са се били още “осъзнали “ национално докато бяха живи. С други думи, всички тези велики българи, според скопско - белградската пропаганда, били македонци по народност. Но ако те, и самия наш народ в Македония бяха от македонска народност, пита се: защо турския Султан, - в своя ферман по създаването на Екзархията - говори за откриване на Велешка българска Екзархия? И защо същият Султан позволи да бъдат открити и българските епархии Битолска, Охридска, Струмишка, Неврокопска, Скопска, Дебърска? Или Султанът трябваше да чака щото Блаже Конески да се роди, та да му посочи какви народности има в Империята му?

Всички първенци на нашия народ в Македония отправиха до великите сили мемоар, за да искат щото в общата българска държава, в 1878 г. да влезне и Македония. Първенците тогава хиляда пъти по- добре изразяваха чувствата и интересите на народа ни, отколкото днешните сръбски трагикомични парламенти. Оригиналният мемоар на нашите тогавашни македонски първенци е запазен в един наш музей в България.

А какво ще ни кажат
скопските изменници за плочата, която и сега стои в Битоля, на която Цар Иван Владислав е написал, че е българин? Той е внук на Цар Самуил.

Титовците от Скопие няма да отговорят на поставените по- горе въпроси, защото се боят народа да не узнае истината.

Всички борци във ВМРО са били само българи. Но те правеха жертва и приемат Македония да стане независима държава, с равни права на народностите, които в Македония живееха от векове, и които целия свят признава. Който отрича тези народности и ги преследва, той е противник на независима Македония.“

Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Декември 30, 2011, 01:30:37
http://www.kroraina.com/knigi/im_statii/index.html

Иван Михайлов
Статии


Общността на езика като един от характерните белези на нацията


,,А що се отнася до българския език, той е общ за цялата българска нация. Той е един и същ по своя строеж, по словно богатство и граматика. Само сръбската официална наука се е опитала в по-ново време да „доказва", че езикът на македонските българи не е бил български; допреди няколко десетилетия обаче и сред сърбите никой не се е осмелявал да твърди подобно нещо. Славянският говор в Средна и Североизточна Македония е почти съвсем еднакъв с българското наречие, което се говори в сегашната Югозападна България, т.е. в окръзите Софийски и Кюстендилски. Говорът по долината на река Места, т.е. в Източна Македония, пък е почти еднакъв с тоя, който се говори в Северна България, предимно в Търновския окръг, т.е. с наречието, което е легнало в основата на съвременния литературен български език.“

,,Впрочем, за всеки среден познавач на славянските езици е лесно да установи, че езикът на македонските славяни е български. Между другото той има и най-характерните белези, чрез които изобщо българският език се отличава от останалите славянски езици, а именно:

а) и в Македония всички употребяват член за съществителните имена, какъвто не притежава никой друг славянски език освен българският;
б) не съществува падежна форма;
в) сравнителна и превъзходна степен се образува с частиците ПО и НАЙ;
г) не съществува инфинитив (неопределително наклонение);
д) употребява се двойно лично местоимение, например: тебе те, мене ме и пр.;
е) бъдещето време на глаголите се образува с помощ на думичката ЩЕ, КЕ и т.н., и т.н.

И понеже езикът на македонските славяни е български, следва, според горното определение на Сталин, че македонските българи притежават най- важния белег — именно общността на езика, който ги прави част от българската нация.

Не е излишно да изтъкнем, че още в IX век сл. Христа тъкмо този език на македонските българи е бил наложен от св. св. Кирил и Методий и техните ученици като църковно-книжовен език на цялото славянство, и то за дълги векове. Старобългарската книга и просвета е достигнала голям разцвет в Охрид (Македония) и Преслав все на тоя език. След покръстването на руси и сърби той е преминал и при тях. По-късно вече книжовният език и при другите славянски народи, както и при самите българи се усъвършенствува.

Ако запитате и днес народа из всяко кътче на Македония, той ще ви отговори, че приказва на български език. Другите националности там — турци, гърци, албанци, аромъни — ако ги запитате какъв е този език, ще ви отговорят също най-категорично, че това е български език. Съществува една стара турска пословица, която гласи: „Истанболун тюркчеси, Янянън угумджеси, Тиквешън булгарджеси" — което значи, че в Цариград се говори най-типично турски, в Янина — гръцки, а в Тиквеш — български. Знае се, че Тиквеш се намира точно в центъра на Македония.“

Общността на територията — втори характерен белег на нацията

,,Българската нация повече от 12 века живее на Балканския полуостров върху една неделима територия, включена между Дунава и Егейско море, между Черно море и Албания. В тази териториална цялост влизат областите Мизия с Добруджа, Тракия и Македония, а допреди шестдесет години и Поморавия.“

,,След 1918 г. се случи, щото Македония, по трасето на старата българо-турска граница, да бъде вече отделена от България чрез телени мрежи, чрез изкопаване на вълчи ями, построяване множество гранични бетонни крепости и пр.; всичко това създаваше сръбската власт, за да раздели един от други членове на една и съща нация.“

,,Значи, българщината в Македония, като част от целия български народ, притежава и втория важен белег, за да се счита принадлежаща към българската нация — общност на територията.“

Общността в стопанския живот — трети характерен белег за нацията

,,собено през последните петстотин години, докато българските земи се намираха под турска власт, целият български стопански бит спокойно се е развивал с една и съща бързина, в една и съща посока; никакви събития, никакви войни, никакви нови граници не са повлиявали, щото из българските земи различно да настъпват нови стопански форми, да се създават тук или там заселен стопански бит. Появяването на споменатата вече граница в 1878 г. между България и Македония никак не измени това положение, защото и търговията между двете български страни не бе възпрепятствувана от турската власт. А сръбско - гръцкият режим, наложен в Македония след 1912 г., няма никакво значение за изменение на националната същина на македонските славяни на стопанско основание. Сърбия и Гърция създадоха стопански прегради спрямо България, но чрез това българското съзнание в Македония бе засегнато само във вреда на страните поробителки, а не във вреда на собствената българска националност.“

общност на културата — четвърти характерен белег за нацията


,,Никакви природни стихии, никакво пространство, никакви религиозни деления или вътрешни политически борби не са никога разделяли части на българския народ една от друга. Те са живели компактно повече от хиляда години върху една и съща територия, както вече е споменато, при едни и същи стопански и изобщо жизнени условия. Така у тях са се затвърдили едни и същи народни характерни черти, едни и същи психически свойства, а оттам се е изградила една и съща общобългарска култура, в която имат особено голям дял българите
от Македония.“

,,В продължение на повече от 12 века македонските българи са посочвали своята националност.До момента, в който в Македония се установи болшевишки режим...“

,,От XIV в. са открити във Венеция — както вече споменахме — редица актове за продадени по гръцките острови роби, които са били задигнати от турците при идването им в Македония; всички  тия заробени хора — на въпроса за националността им — до един са отговорили, че са българи. Снимки от тези документи има обнародвани в списанието „Македонски преглед" в София.“

,,От средата на XVIII век, а особено от началото на XIX век са отбелязани повече факти, говорещи, че славяните в Македония сами се посочват за българи. Нека преди всичко не забравяме големия факт, че Българското национално възраждане започна за пръв път в Македония в 1830 г. То бе една същинска духовна и национална революция за българите. To — изрично трябва да подчертаем — между другото точно показа докъде на Балканите се простираше в началото на XIX в. българската нация. Всички българи по това време се намираха под турска власт. Значи, нямаше налице никаква българска държава, за да кажат някои, че тя е подклаждала изкуствено някакво българско движение в Македония.“

,,Към края на миналото столетие закипя голяма революционна борба в Македония за достигане политическа свобода и тя не е спряла.Всички документи, които в безкрайно изобилие са запазени за тази революционна борба, сочат все един и същ факт — че македонските славяни се борят за своето освобождение като българи. Всички писма на малки и големи водачи, всички разпоредби във връзка с борбата; позивите за голямото въстание, избухнало на Илинден 1903 г., и пр., и пр. — всичко това, налага се и тук да бъде изтъкнато, написано е на български език и от българи от Македония.Като доброволци в редовете на македонската революционна организация идваха от България и жертвуваха живота си множество българи.Тъкмо защото борбата бе борба на българщината в Македония, в нейните редове не отиде нито един доброволец от Сърбия или от Гърция.“

,,След Илинденското въстание в 1903 г. принудени бяха да се изселят в Америка няколко хиляди души измежду борците или членове на пострадали семейства. Тези хора никога не са стъпвали в България, а направо отидоха зад океана. Те и сега се намират в Америка, без да престанат да развиват там политическа и осведомителна дейност в полза на Македония. Всеки може да провери какво национално съзнание имат те, т.е. да ги пита от каква народност са. Те са такива корави българи, каквито рядко се срещат в самата свободна България. За да запазят българското си име, дух и традиции, завещани от бащите им, те отделят от залъка си, събират десетки хиляди долари и си построяват български черкви.“

,,В 1912 г. се почна война от страна на християнските държави срещу Турция. От страна на македонските славяни се появи един отред от 15 000 души доброволци, включени в редовете на българската армия.Доброволчески отред от македонски българи се би срещу сърбите още при Сливница в 1885 г.“

Какво мислят за националността на македонските славяни другите националности, живущи в Македония

,,Поставя се въпрос: ако войските на цар Самуила, вербувани предимно в Македония, не се състоеха от българи войници; ако това славянско царство в Македония не бе считано за българско и народът там, значи, за български; ако самият цар Самуил не бе считан за български цар, откъде-накъде гърците ще дадат на своя победител император титлата „Българоубиец"?

,,Като български са посочени от гръцките летописци и двете големи въстания в Македония, повдигнати срещу византийската власт в 1040 и в 1070 г.“

,,Нека изтъкнем първо, че и един сръбски крал, при това най-славният в сръбската история — крал Душан, — ни дава неоспоримо царствено свидетелство, което потвърждава българския характер на славяните в Македония.  Докато Душан не беше прострял границите на държавата си южно от Морава и от Шар планина, неговата титла бе „крал сръбски". След като той обаче навлезе в Македония, към титлата си прибави и названието „крал Българом".

,,Към 1860 г. сръбското правителство подпомага босненеца Стефан Веркович да замине в Турция, за да направи проучвания за славяните в Македония. Там Веркович е останал около двадесет години. За проучванията си обнародвал книги, в които е дал най-подробни статистики относно броя на населението в страната, като се е спирал на всяко село и град поотделно. В нито едно населено място той не е посочил славянските жители като сърби или някаква друга славянска националност; навсякъде ги сочи само като българи. Веркович е съставил и една голяма сбирка от народни песни, събрани в различни околии. Книгата е гитулувана „Песни на македонските българи". Тази книга е печатана в Белград.“

,,Ако може да се надникне пък в турските държавни архиви, още по- нагледно е се разбере, че откак турската власт се е появила  Македония в XIV в., тя не е престанала да отбелязва македонските славяни единствено като българи.“

Как е гледала някога Русия на Македония и нейното население

,,В 1878 г. пък възкръсна българската държава вследствие нанесеното от Русия военно поражение на Турция. Русия тогава бе с намерение да включи всички българи в една държава.Защо Русия включваше тогава македонските славяни в границите на България, ако те не бяха българи?В границите на тъй наречена Санстефанска България се включваше цяла Македония като страна с преобладаващо българско население.“

Мненията на разни пътешественици и учени за населението в Македония

,,Пътешественици от целия свят са писали книги с многобройни сведения за македонската българщина. Измежду по-известните имена нека споменем французите Ами Буйе и Лежан — първият е пътувал през Македония към 1836 г., а вторият през 1857-1858 г. Заслужават внимание и данните, които са оставили пътешественичките англичанки Макензи и Ирби от 1862-1863 г.“

,,Измежду многото славянски и неславянски учени, които са потвърдили, че славяните в Македония са българи, е и големият чешки историк и етнограф Шафарик; той още в 1826 г. е писал, че българският език се говори в България и Македония. На същото мнение, още по-обосновано, е и големият професор Нидерле. Споменаваме имената още само на следните учени и пътешественици — немци, чехи, французи, англичани, руси и други: Брайлсфорд, братята Бъкстон, Джеймс, Баучер, Жюстен Годар, Жорж Десбон, полк. Ламуш, Бен Райли, Р. Х. Маркъм, Р. Дейвис, проф. Карл Щруп, проф. Милюков, Иречек, Пукевил, Вайганд и много други.“

Как сега болшевиките в Македония тъпчат националните права на македонските българи

,,В 1913 г., с установяването на сръбското владичество, в Македония бяха затворени 641 български чилища, 761 черкви. Учителите, на брой 1013 души, и свещениците, на брой 833, бяха изгонени от сръбската власт.“

,,Болшевиките се заемат да създават за македонските българи един нов книжовен език от българския диалект, който се говори в най- северо-западния кът на страната, към Скопско - Тетовско Кичевско. Примесват в този диалект безброй сръбски книжовни думи.“

,,Никаква българска книга не може да се печати  Македония, никакъв български вестник там не се издава. Няма съмнение — както сръбската власт по- рано, така и болшевишката днес ще се възпротиви там, ако някой рече например и Светото евангелие да притежава на български език. При това предприето е генерално фалшифициране на цялата вековна история на българската нация в Македония.“

,,Останалите националности в Македония са признати от болшевишкия режим такива, каквито си бяха и по-рано — турци, албанци и пр. Болшевишкият режим полага специални грижи, за да осъзнае в Македония и циганите като нация; устройва курсове по езика им, готов е да им отвори училища. Горко само на оногова, който пожелае да се нарече българин. А тъй очевидно е, че името македонец може да бъде и е всъщност само едно географско понятие.“

,,Всеки, който в Македония подигне глас за нейното отцепване от Югославия, трябва да очаква куршум от страна на болшевиките.“

,,В Кремъл са се замислили как по- ефикасно да намалят съпротивителната сила на българската нация, на нейния национален дух. Опитът за разкол чрез прогласяване на нова македонска народност е може би най-крупното от средствата, които болшевишката централа е пуснала досега.“
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Април 07, 2012, 08:02:19
Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Докторов

Автор Кирил Пърличев


Илия Костадинов Докторов е роден през 1874 г. в гр. Гевгели, Македония. През 1895 г. става член на ВМРО и е един от основателите на революционния комитет в родния си град.
През 1901 г. е арестуван от турците и изпратен на заточение в Подрумкале, Мала Азия. Амнистиран е през март 1903 г. и се завръща в родния си край. Като учител в гр. Гевгели Илия Докторов е ръководител на Околийския комитет на ВМРО от септември 1903 г. до август 1905 г.
През Балканската война (1912- 1913) е доброволец в Македоно- одринското опълчение. След войните за национално обединение се установява да живее в България, където продължава активно да работи в редовете на ВМРО за освобождението на Македония. Илия Докторов е съвременник и близък съратник на Гоце Делчев и Даме Груев, което прави неговите спомени изключително ценен източник за историята на революционните борби на българите в Македония.
Съставителят на книгата Кирил Пърличев е правнук на големия възрожденец от гр. Охрид Григор Пърличев. Дядото на съставителя Кирил Пърличев, в чийто архив са запазени публикуваните в настоящата книга спомени е също виден деец на ВМРО и дългогодишен член на Задграничното представителство на Организацията.

"Не много време след създаването на ВМОРО през 1893 г. до провъзгласяването на прословутия „Хуриет“, па и след него, българският народ в робска Македония прекара много мрачни дни. Не могат да се опишат мъките и страданията, които понесе българинът и безбройните човешки и материални жертви, които даде. Всичко това българският народ в тоя кратък период, през който трябваше да води борба със заробителите си и с техните верни съюзници гърците и сърбите, безропотно понесе и още продължава да понася, за да извоюва по революционен път със страданията и с кръвта на свидни бащи, братя и синове свободата си и да заживее свободен човешки живот."

"На 19 февруари 1878 г.при сключването на мира между Русия и Турция и при подписването на мирния договор в Сан Стефано победителката Русия в тая мирна конференция бе очертала точните граници на тъй наречената Санстефанска България.
Още същата година дипломатите представители на Великите сили,събрали се в България,за да окастрят придобивките на руската победа,като в тая конференция създали вместо целокупна Санстефанска България две Българии,Северна като княжество и то васално на султана, и Южна Тракия,наречена Румелийска област,с автономно управление с губернатор,назначаван от султана и третата част пак под властта на султана,като се постараха да приспят новозаробените българи в Македония,като се задължиха да се въведат в тая област задоволителни реформи,като за целта създадоха в тоя Берлински договор чл.23.
В тая конференция тия представители - дипломати на великите сили,не само че нанесоха голям удар на победителката Русия,но извършиха и най-голямата неправда спрямо българщината и най-вече спрямо новозаробените българи в Македония.
Тази извършена неправда в Берлин даде повод на Македония на тия българи да се създаде в тях бунтарският дух.
Разрушителите на Санстефанска България,изплашени от руската опасност на Балканите,прекарани със своите предначертани  планове,без обаче да се държи сметка,че македонските българи не ще се помирят  с новосъздалото се положение,защото по-учените,по-умните и по-съобразителните знаейки,че турският монарх,хитрият и лукав дипломат султан Абдул Хамид,ще остави този чл.23 в мъртво положение,написано само на книга и ще съумее да не го приложи.
След това последваха въстанията в Горноджумайско и Разложко.Всички тия въстания с голяма жестокост са били потушавани,но новозаробеният български народ даде на цивилизована Европа да разбере,че не може да търпи създадената неправда в Берлин."

"Вследствие станалите атентати в Солун на 15,16,17 и 18 април с парахода "Гвадалкивир" и Банк-Отоман" и и вследствие извършените от турците кланета и нечувани жестокости над българите както от Солун,така и от Гевгели,обявиха се за нелегални сума младежи,числящи се във ВМРО.Вследствие тия атентати в Солун започна се безогледно преследване и арестуване на по-видни българи по всички околии в Солунския вилает."

"Два дена преди да ме нападнат,получих последно предупредително писмо от Гръцко-турския комитет,с което ми се съобщаваше ,че ако не се отегля веднага от поста,който заемам в организациятя,щял съмда бъда убит.Околийското ръководно тяло и те намериха за добре да го дам да го прочете руският офицер в Гевгели подполковник Иван Флоров.С мен наедно дойдоха дядо Георги Баялцалиев и Христо Елимов,защото и те през същото време бяха получили заплашителни писма.Първият като стълб на българщината в града...Няколко дена след това нападнаха българският свещеник Тома Ташов.След него нападнаха и стреляха върху един добър български организационен член Христо Делъов."

"На 23 март сутринта каймакаминът повика при себе си председателя на Гевгелийската българска църковна община архимандрит Кирил Рилски и му каза да нареди от своя страна да се прибере трупът на Иванче и да се погребе по християнския обичай.От правителствения дом трупът биде прибран и донесен в българската черква "Св.Св. Кирил и Методий".След като се извърши опелото,при стечение на доста народ трупът биде погребан в българските гробища."

"На другия ден,29 август,понеделник,на самия ден Св.Иван Осаний сутринта паднал убит от андартите кметът на с.Богданци Мицо Пейков,един от видните българи и член на ВМРО."

"Като интелигентна сила, Аргир Манасиев в революционно отношение много допринесе по това време в тоя край.Организира и сплоти селяните във всички български и влашки села."

"През 1909 г.избухна голямата турска афера в тоя край,предизвикана умишлено от самите турски управници,отличила се с убийства над мирни граждани и селяни,изпълвала затворите с българи,изпращане на цели семейства на заточение,побоища до смърт..."

"Не изминал се още един месец,Въндо Гошев бил арестуван заедно със сина си Георги в Енидже-Вардар,а оттам откарани в Солун в Еди-кулле,само защото не приел предложението на гръцкия полкови командир да носи името гръцки андартин и загдето същия Въндо гордо му заявил:"Аз съм българин и българин ще умра."
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Април 14, 2012, 09:30:44
.Данаил Крапчев и в. “Зора”. Незабравимото
(Интервюта, писма,  документи)


Цвета Трифонова: Създателят на българския “Таймс”

"Данаил Крапчев (роден на 15 декември 1880 г. в град Прилеп, Македония, убит на 10 септември 1944 г. в Горна Джумая) е сред най-значимите публични имена в периода между двете световни войни и без колебание може да бъде определен като човек-институция в политическата и културната историята на България. Фигура, която със своя независим дух и забележително публицистично творчество запълва четвърт век от историята на родната журналистика и от живота на българската държава. Той е бащата, създателят, творецът на вестник “Зора”, който е излизал цели 25 години, от 1919 до 1944 г."

"Големият Крапчев род произхожда от село Крапа в Македония и е датиран назад до началото на 18 век - 1705 г., когато негови клонки, с имената на Йовче и Ристе се преселват в близкия град Прилеп.В града и досега съществува фамилията “Крапчев”, а в далечното минало една улица е носела името на Данаиловия баща - “Васил Крапчев”, поборник за църковна независимост и национално самоопределение на българите в Македония. Ако в прилепското възрожденско училище са се трудили сеятели и будители като Димитър Миладинов, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, то е разбираемо защо старите хроники да свидетелстват, че Прилеп е бил най-яката твърдина на българското самосъзнание в рамките на Македония."

"След като завършва история в Софийския университет и специализира в Швейцария, той бързо намира призванието си на културното поприще и след младотурския преврат /1908 г./ и започва да издава в Солун вестници със звучни имена - “Илинден”, “Родина”, “Вардар”, Струма”, “Места”, “Брегалница”, ” Марица”, “Българин”, “Отечество” и пр."

"Темата за вините и грешките в нашата история и за личната позиция на Крапчев е наистина неизчерпаема, но може да се каже и само в едно изречение, изречено от Матей Бончев - Бръшлян пред VІ състав на народния съд през 1945 г.. Когато го разпитват за отношението на неговия патрон към оста Рим- Берлин – Токио, стремейки се да скълъпят обвиненията си във “фашизъм” спрямо един от стожерите на българската демокрация, подсъдимият отговаря в прав текст “Данаил Крапчев държеше само на една ос - оста Прилеп - София.”


Живко Крапчев – син на Д. Крапчев

"По македонския въпрос смяташе, че духовното родство с българите в Македония няма защо да се отрича и няма защо да се отхвърля.Смяташе го чисто и просто като национално качество.Това е негова дума, негов израз. Както виждате , сега пак тази теза се намира в колебание. Той желаеше да се допуска там, в Македония, българска книжнина. Знаеше, че никой няма да тръгне против целостта на Югославия, но искаше там македонските българи да се оформят като културно малцинство, което в пределите на Югославия да устоява своите права, пък когато му дойде времето ще предяват и правото си на самоопределение, макар и като българска малцинствена група в пределите на кралството."

Любен Крапчев

"Аз си спомням много често, когато чуеше от тебе да се обаждаш за убийство по македенските улици, той грабваше каскета и бастуна си, тръскаше вратата и казваше: ” Мен ме няма в редакцията, не ме търсете, не ме интересува какво ще пишете…Аман от тия убийства! Това са луди или полулуди хора!” Такава беше остра, енергична реакцията на Данаил Крапчев. Отрицателна. Обаче се чувстваше безпомощен. Негодуванието му беше много силно. Убийствата му създаваха лошо настроение, което траеше с дни. Разбира се, Крапчев познаваше, беше във връзка, в течение, връстници и близки му бяха мнозина от ръководителите на двата лагера."

" Добре. Ти беше засегнал неговото отношение към македонския въпрос. Ами то датира много отдавна. В 1903 г. той беше четник заедно с Йонко Вапцаров, бащата на поета Вапцаров.
- Яворов в същата чета ли е бил?
- Да. Обаче като минава границата оттатък Рила - Банско тогава е било в Турско - понеже е бил слаб, физически, несгодите на четничеството, войводата и другарите му видяли, че той ще бъде в тежест, може и излишна жертва да стане, а те го ценеха, защото го знаеха като журналист, редактор на нелегалния в. “Дело”, който издавали двамата с Яворов, върнали го, придружен от четник, по каналите обратно в България. Но неговото силно желание било да се бори с пушка в ръка за свободата на македонските българи."

Христо Д. Бръзицов

"Крапчев казваше така:” Христо, аз не съм съгласен със системата на Хитлер, на това еднопартийнон управление - само една партия да управлява Германия, терористична, диктаторска партия. Но нека свърши войната. Сега сме съюзници, не можем да си позволяваме луксове. Свърши ли войната и станем ли голяма държава, десет партии ще има в България. Както си е било. България ще бъде демокрация."

"Данаил Крапчев стана жертва не на авантюри, нито на гешефтарски сделки, а на своя идеализъм и на беззаветната си обич към общата майка България. Дори да е грешал в търсенето и прилагането на методите, това не може да му се вмени в грях, защото не беше користно и злоумишлено. Понякога и най-добрите родители с някоя своя постъпка, от много обич към детето си, могат неволно да му напакостят. Данаил Крапчев остава едно име, с което българинът може да се гордее, независимо от печалната му съдба, а може би тъкмо поради нея… "


Васил Сеизов

Д. Крапчев трепереше просто над националните интереси на българщината.Той мечтаеше за единството на всички българи.

"Мен ме завари Балканската война ученик в трети прогимназиален клас в родния ми град Кавадарци. Веднага след завземането на тая част от Македония от сръбската войска бяха затворени българските училища, забрани се българската литература, вестници, списания, каквито се получаваха от София, обявиха ни за сърби и накрая на фамилните ни имена поставиха по едно “ич”. От Васил Сеизов аз станах “Сеизович”. Преследваше се по всички линии всяка проява на българско съзнание."

"Крапчев се интересуваше извънредно много от българските национални проблеми. Той просто имаше възрожденско отношение към нашия национален проблем. Той беше напълно на ясни позиции, що се касае до обединението на всички българи в една държава. Идеята за независима автономна Македония той я приемаше както и мнозина от македонските дейци като етап към обединението при тогавашните условия. Вече не можеше да се говори за присъединението на Македония към България, затова идеята за автономна Македония се явяваше по-реалистична, по-достъпна, можеха да се намерят повече подръжници на тази идея. Но както отбелязах вече, той я приемаше само като етап към обединението на всички българи. Неговото схващане се покриваше напълно със становището на първите основатели на ВМРО."

"Крапчев ми каза, че “Зора” има голям дял и заслуги за сменяването на Цанков с Ляпчев. Дори така съм го запомнил, той каза: “Три четвърти от делото за смъкването на Цанков е дело на “Зора”, и с това той се гордееше. Защото – допълваше – с идването на Ляпчев на власт положението в България коренно се промени – престанаха сътресенията, настъпи известно спокойствие."

"Той си беше за единството на българския народ и никога не е приемал като постоянна, крайна цел идеята за автономна Македония, за него автономията можеше да бъде само етап към обединението на всички българи в една държава."


Димо Казасов

"Македонска нация не съществува, Македония е географско понятие и в нейната теротория живеят различни нации – гърци, турци, евреи, сърби. Всички те са македонци. Редом с тях в Македония живеят и българи. И не можем с термина “македонец” да покрием цялото население, особено българското население, което представлява най-големия и най-ценен елемент. Както имаме българи-тракийци, българи-добужанци, българи-мизийци, ние трябва открито да кажем, че имаме и българи-македонци. Македония, македонец обозначава територия, в която живеят българите, но в никакъв случай не може да обозначават тяхната етнографска принадлежност."


Марин Петков

"Това, дето лансират, че се обесил, е вятър работа. По-късно аз случайно срещнах една другарка, с която случайно се събрахме да работим във “Всестранни услуги”. Като се заприказвахме един ден кой къде е работил, тя ми каза:
- Крапчев го убиха под моя прозорец. Живеехме в партера, къщата се намираше на две улици. Като го видели, няколко души бяха се спуснали към него и почнаха да го линчуват с камъни и дървета. Чух го само да казва:
- Народе, народе, български народе, осъзнай се!
Като се струполи на земята, две еврейчета го простреляха с пистолетите си…"


Симеон Радев до Д. Крапчев, Лондон, 5 юни 1936 год.

"Освен на твоето здраво съждение и на историческата ти култура, която ти позволява да поставиш всяко историческо явление в неговата рамка и всеки човек в неговата категория, твоят мироглед, тъй ярко очертан, се дължи на това, че си българин от Македония. Хората от нашето поколение, родени и възпиштани в Македония по времето на големите бърби за народност, свобода, са синове и внуци на хора, които предеи нас бяха водили старите борби /ако не за свобода, то за народност/. Ние сме, въпреки възрастта си, от епохата на Възраждането. Ние я продължаваме. Тя определя нашето място в живота на българския народ. Тя ни дава една мисия за изпълнение. Чрез “Зора” ти служиш на тая мисия като никой друг. Ти си, поради това единственият българин, чието място бих желал да имам."

Леон Ламуш (френски историк) до Д. Крапчев, Париж, 6 VІІ. 36 г.

" Искам първо да Ви поздравя като македонец, родом този красив град Прилеп, гнездо на народолюбиви чисти българи и огнище на българско народно чувство.
Аз Ви поздравявам за Вашето дълго журналистическо деяние и за Вашите важни услуги за народната българска кауза. Трябва особено да Ви благодаря за редовното изпращане на Вашия толко интересен вестник “Зора”, който чета винаги с най-голяма грижа и с удоволствие и от който често пъти задържам статии, отнасящи се до важните въпроси на българския живот..."

Георги Николов до Д. Крапчев, 9 юни 1936,Детроит, Мичиган, САЩ

" Македония даде на България между всичко друго и много даровити журналисти. Едни от тях се посветиха на политиката, други самоотвержено загинаха в борба с тъмните сили на нашия обществен живот и само малцина останаха да бранят със своето огнено перо здравите основи на българската държава и националните идеали на българщината. Между малцината пръв бе и ще остане българинът от Прилеп – Данаил Крапчев."

http://www.kroraina.com/knigi/ct/index.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Април 23, 2012, 12:39:01
Димитар Галев - Белиот Терор во Југоисточна Македонија 1910-1941

Македонија под српска окупација
 

 
МЕРКИ НА ЗАСИЛЕН ТЕРОР ВО ЈУГОИСТОЧНА МАКЕДОНИЈА ОД КРАЈОТ НА 1913 ДО СЕПТЕМВРИ 1914 ГОДИНА

 
Во септември 1913 г. крал Петар Караѓорѓевиќ издал Указ со кој било прокламирано присоединувањето на новозазеимените области кон Кралството Србија. По овој свечен чин, Србија се здобила со право да регрутира војници и од Македоиија, Косово и од други „новоослободени” краеви на земјата. Од овој момент, па се до средината на март 1914 г. воените власти на новите окрузи започнале да изготвуваат списоци за регрутирање на младинци од Македонија.Првата генерација регруги од територијата на југоисточна Македонија кренала од своите домови кон касарните на 23 март 1914 г. Во Крагуевац младите регрути, околу 1.200 на број, биле распоредени во т.н. „23 Брегалнички полк, составен од 4 дружини (баталјони) со по 300 војници.По извршениот распоред по единици секој од војниците добил готов текст на заклетвата, со задача да ја научат напамет за денот кога требало да се полага заклетвата.На 10 април 1914 г. во кругот на I и II баталјон била подигната бина за свеченоста по повод давањето на заклетвата. На свеченоста биле поканети гости од земјата и странски претставници во Србија, како и целото граѓанство на Крагуевац.По изведената наредба за „став мирно”, почнала да свири воената музика, а потоа со крената десна рака по архимандритот (црковно лице), војниците требало збор по збор да положат заклетва во името на Бога, дека верно ќе му служат на српскиот крал Петар Караѓорѓевиќ. "Свештенииот почна збор по збор да ја чита заклетвата, но никој од нас не го следеше. Старешините почнаа да не подбуткаат и да ни викаат. Ние молчевме. Одеднаш од средината се чу силен глас „УРА”, не сме Срби, се колнеме на Фердинанд. Во нашиот круг стана голема бркотница. Не опколија српски вооружени војници, а старешините почнаа да не тепаат. Тешко можеше да се воспостави ред."За овој бунт се расправало и во бугарокото Народно собрание. На 2 јуни 1914 г. во бугарскиот весник „Балканска трибуна” била објавена статијата: „Ѕверствата во Крагуевац”, во која се наведува дека 22 војници учесници во бунтот биле затворени, тепани до смрт поради што и подлегнале на раните”.Еве што се зборува во еден српски извор за бунтот од 10 април 1914 г.: Регрутите од градовите Кочани и Штип при примањето на заклетвата во градот Крагуевац покажале отворен отпор и антисрпско расположение. Таков однос покажале и регрутите од Прилеп и Стар град Варош, Марковиот град.
 
Проширувањето на теророт, денационализаторскиот притисок врз населението во Македонија, како и грабежите, посегањата врз честа и достоинството на македонската жена од страна на големосрпската окупаторска власт биле не само главна причина, туку во нив се крие и директниот повод за избувнувањето на војнички бунтови во април и септември 1914—1915 г.
 
Во летото 1914 г. во нашето село Карбинци (Штипско ) дојде Јован Бабунски со толема група четници кои бараа да го предадеме сокриеното оружје, да ги потскажеме јатаците на комитите, дезертерите и бегалците во Бугарија. Сите молчевме. Тогаш, од насобраните селанибеа издвоени: Маца Панева Георгиева, Цилка (Цика) дедо Ефремова, Доие Ефрамов, поп Панче Прналивв од Штнп, Стојан Кицоров, Коце Петров Дамбев, Мите Наков, Атанас Манолев и Михаил Балабанов од Штип (на прекар го викаа ефенди Михаил). Најпрво беше тепана тетка Маца П. Георгиева.Ја тепаа со дрва и спрострена лежеше на земјата. Четворица бевме што ја носевме на раце од турската кула до дома. На ист начин со дрва ја тепаа и Цилка. И неа ја носеа на раце блиските родниии. Во моментот не умреа. Лежеа 2—3 месеца во постела, нозете и грбот почнаа да им гнијат, им паѓаше месо од раните и така испоумреа. Братот на Цилка, Доне Ефремов го поведоа со нив и не се врати, исчезна беследно. Додека останатите цели три дена и три ноќи ги измачуваа во турската кула. Соседите слушале како офкаат кога ги боделе со бајонетите. На третиот ден во вечерните часови ги одвлекле од кулата во непознат правец. Блиските роднини од селото и од Штип ги бараа насекаде цела една година, но не пронајдоа ни трага од нив.Едно овчарче , случајно со своето стадо се нашло во месноста „Мртвите”, се скрило во една грмушка и гледало и слушало се што им правеле на нашите селани.Еве што ни раскажа овчарчето по една година од злосторството: „Оние што не можеа да одат ги влечеа за рацете и нозете, а оние што беа на нозе ги бодеа со штикови  во грбот. Устите им беа изврзани, не можеа да викаат, туку само хрчеа. Ископаа дупка во орманот и живи ги закопаа. Јас се тресев во грмушката. Штоам тие си кренаа, ги потерав овците и си дојдов, но не можев да спијам ниту тогаш, ниту сега”. Штом разбравме за тоа , отидовме на местото и ги откопавме. Навистина живи биле закопани. На сите рацете им беа полни со коса, а забите им беа стегнати.”
 
Уште попотресни случаи се одиграле во штипските села Лесковица и Пиперево.Се случи во 1914 година кога српските жандарми и четници со сила ги мобилизираа нашите во српската војска.Една група од 7—8 души мажи на брзина ги одведоа во српската војска. Дојдоа по други, но ниту еден  не сакаше да прифати покана за војска.Србите го испратија во нашите села Јован Бабунски со неговите четници и жандарми. И во двете села дојдоа со описок во рацете и почнаа да ги апсат селаните што беа запишани во книгата: Петра Аргова Данчева, Миладин Манев Миладинов, Коце Јанев, Ефтим Ив. Илков, Гиго Василев Камчев, Тоце Јанев Шалев, Петруш Димов Томев, Христо Јовев, Стојан Димов, Богатин Георгиев, Коста Јовев, Тасе Лазаров, Стојан Миладинов, Јосиф Милев, Гуна Гелева и Миса Стефкова. Последните четворица така жестоко беа тепани, што повеќе би се рекло дека им ги кршеа ребрата, рацете, нозете, главите… Другите тринаесетмина ги изхмачуваа во просторгште на поранешниот уќумат на турскиот мудир. Бидејќи ги измачуваа во близина на училиштето, иако учителот ги терал децата да пеат песни за да не ги слушаат писоците на мачениците, сепак, деца како деца виделе се што им прават, а ги распознавале и писоците на своите блиски. Во врска со овој потресен настан ученикот Стојанчо Тр. Лазаров забележал: „Штом четниците на Јован Бабунски почнаа да ги тепаат нашите, учителот ни заповеда да пееме песни и викаше гласно: пејте посилно! Заедно со нас пееше и тој, но свпак гласовите на нашите мајки и татковци што ги мачеа во турскиот каракол, беа посилни од нашите. Едновремено учителот забележа дека сме исплашени и почна да мрмори нешто, но не се разбираше што зборува. Тој се сврте кон прозорецот, а истото го сторивме и ние. Тогаш видовме како им коват спици под ноктите, на некои од затворениците им ги сечеа прстите, а потоа искрвавените раце и нозе им ги ставаа во котел со врела вода. Сите беа раскрвавени и не се препознаваа."
 
На сличен и овиреп начин во месноста „Дабје” на Плачковица, четниците на Јован Бабунски и жандармите од станицата во с. Почивало погубиле, односно живи ги закопале вкупно 20те невини селани.Четниците на Јован Бабунски потпомогнати од српските жандарми и од војниците, имаат извршено повеќе злосторства и во населените места во Малеш, во Пијанец, во Кочансковиничкиот регион. Од бележникот — опомените на монахињата баба Кирикија може да се види како четниците и жандармите на Јован Бабунски крваво се пресметале со една група осомничени граѓани од Берово и од селата, во август 1914 година. Еве како е опишан овој настан: „Групата беше поголема. Во манастирските конаци беа затворени и чувани со удвоена стража. Жандармите во вечерните часови ги избираа жртвите и ги водеа во црквата „Света Богородица” каде што ги мачеле и убивале, а потоа мртвите трупови исчезнувале без трага.Овие затвореници биле изложени на толку морничави измачувања, кои и денес, по толку изминати години потресно дејствуваат и се пренесуваат од постарите на помладите поколенија.
 
Српските четници и жандармите со посебна жед заодмазда се пресметувале особено со свештевиците и учителите кои живееле во пограничните краеви спрема Бугарија. И во с. Бладимирово во 1914 г. еден крвав настан е познат под името „клање на поповите”. Имено,во 1914 г. е заклан поп Јован Мирчев. Тој е сечен на парчиња, а деловите се собрани во вреќа и така е погребан.На ист начин е убиен и поп Јован Зрлев и питропите Лазар Бакалски и Наце Крстев, потоа Мите Кушов (Кушето)и Мите Крланоки.Додека во врска со масакрирањето на свештениците: поп Димитри (поп Ефтнм) од с. Мачево, поп Георги Чепарков, Петре Поп — Георгиев, поп Атанас Пантев од с. Митрашинци, поп Костадин Ковачев, поп Манасие, Илија Георгиев, Коста Поп — Ефтимов, Иван Христов, Коле Христов, Стојан Митев и Спиро Митев, сведокот баба Господинка Ковачева  раскажала: „Откако ги затворија не можев ниту да спијам ниту да јадам. Седев и размислував, што толку згрешиле за така да им прават. Писоци и офкање како од под земјата слушав до доцна во ноќта. По едно време ги извлежоа од црквата во дворот и ги натераа да копаат дупка. Сфатив оти гробот си го копаат.
 
По наредба на командантот на „Црната рака” Воин Поповиќ, четниците на Јован Бабунски, жандармеријата и специјалните воени единици во Малеш и Пијанец во пролетта и летото на 1914 година убиле, претепале и уапсиле неколку стотици мажи, жени, деца и старци. Така :на пример, во втората половина ва август 1914 г. во Каменичкиот крај, во селата: Каменица, Саса, Дулица, Моштица, Луковица, Тодорово, Цера, Бигла, Илиово, Костин Дол, Драимче, Главовица, Косевица и други, српските потерџии, најблаго речено, му отвориле незванична војна на населението. Само во оваа хајка биле тепани, затворени иубиени повеќе од 200 души, мажи, жени и деца.
 
Во август 1914 година, поради зачествните атентати на железничката линија Велес — Гевгелија, од една, и се помасовното дезертирање на воените обврзници, од друга страна, големи четнички, жандармериски и специјални воени единици вршеле масовен тарор над населението во Гевгелиска, Валандовска и во Дојранска околија. Само од с. Богданци во летото 1914 т. биле тепани и уапсени 70 души меѓу кои имало и неколку жени, кои лежале во затворите. Слична судбина доживеале и селата: Стојаково и Палурци, додека пак с. Богородица било нападнато во вечерните часови, а селаните биле изложени на разни измачувања. Меѓу другото, од Богородица присилно биле мобилизирани околу 40—50 души во српската армија.
 
Како непосреден повод за избувнувањето на војничкиот бунт во Овче Поле есента 1915 година, се смета крајно свирепиот и бруталеноднос на српските четници, жандарми и војници за време на опсадите и пресметките со семејствата на воените дезертери и бегалци од селата: Долно и Горно ЦрнилиштеМечкуевци, Арбасанци, Богославец, Неманци, Кнежје, Гузомелци, Горно и Долно Трогерци и други, сите од подрачјето на Овчеполска и Штипска околија.Најголема хајка за моблизација на војници во српската армија од реоните на Овчеполието, Повардаријето, од Штипско, Кратовско и од другите реони на Областа, била опроведена меѓу 28 август и 1 септември 1915 г. Во тие денови присилно било мобилизирано целокупното машко население од с. Павлешвнци, Неманци, Мечкуевци, Ерџелија, Мустафино, Сарчиево, Сарамзалино и други од Штипска и Светиниколока околија. Само од селата Неманци, Павлешенци, Мечкуевци и Ранченци присилно биле мобилизирани над 200 мажи меѓу кои имало и стари луѓе над 60годишна возраст како и деца од 16—17 години.
 
По избувнувањето на војничкиот бунт во Крагуевац, напнатоста и нетрпеливоста меѓу носителите на големосрпската власт, од една, и четите на ВМРО и народните маси од југоисточна Македокија, од друга страна, се изостриле.Војниците кои успеале да побегнат од казармата во Крагуевац, во ситници за се ја информирале ВМРО, на какви се притисоци биле изложувани  во затворите и во кругот на казармата. Реонските војводи, преку месните раководители за теророт во Крагуевац, ги известиле родителите на војниците, и на тој начин не само нив, туку и нивните блиски и пријатели цврсто ги приврзале за каузата на Организацијата. Од месец мај—јуни 1914 г. ВМРО преминала во Фронтална идејна, организациона и оружена акција на целиот простор на југоисточна Македонија. На идеен план, преку Т.Н. Комитети за дезертирање (кои всушност претставуваат продолжение на претходните комитети за евакуација), ВМРО развивала сестрана пропаганда за саботирање на мерките на српските власти за регрутирање на воени обврзници од Македонија.За таа цел, ВМРО организирала канали и пунктови преку кои се префрлувани и прифаќани сите воени дезертери.Веднаш по дигањето на бунтот во Овче Поле, четите на ВМОРО ги засилуваат своите дејства. Само во реонот на Велешка околија, во близина на р. Бабуна, четите убиле околу 60 српски војници и еден офицер.На 26 август 1914 т., четата на велешкиот војвода Владимир Сланков во близина на с. Скаченци — Велешко, испотепала 20 души српски жандарми.Познато е дека, пред и после избувнувањето на Овчеполскиот бунт (августсептември 1915 т.), четите на ВМРО извршиле неколку атентати на железничката линија Велес — Гевгелија и тоа: на 16 август меѓу Велес и Градско, на 25 август на местото на Вардар кај с. Смоквица, Гевгелиско, на 27 август е минирано депото на железничката линија во с. Миравци.
 
Бегството на воените обврзници од Злетовскиот крај меѓу 1913 и 1915 г. било секојдневна појава. Во тој период од Кратовска околија во Бугарија, во четите на ВМРО и во планините побегнале 1.174 души. Бидејќи скоро од сите населени места имало бегалци и дезертери, српските жандарми и четниците постојано крстосувале низ Злетовскиот крај и вршеле насилства врз членовите на потесните семејства на бегалците.Само во Кратовско се уапсени 653 души од кои над 30 умреле од тепање, а останатите се жестоко измачувани. Началникот на обезоружителната акција мајор Ранковиќ отворено изјавил пред  бугарските првенци во Кратово дека најмалку 50 души од затворените ќе бидат осудени на смрт.
 
Илинденци, кои еднаш се заколнале на верност предзнамето на ТМОРО, тешко било сега да се заколнуваат и ветуваат дека верно ќе му служат на српскиот крал. Вотоа се крие и главната причина што војниците на 23 Брегалнички полк во Крагуевац одбиле да дадат заклетва.
 
Ополченците, за да не служат во српската војска дезертираа, а останатите, кои исто така требаше да служат во војска, побегнаа во Струмица.
 
„Ваквиот однос на нашите војници: (да дезертираат, доброволно да одат во пленство, да бегаат во Бугарија и сл.) страшно ги разлутуваше српските власти. Војници, жандарми и четници ги сардисаа нашите села Стар и Нов Истевник, Панчарево, Разловци, Тработивиште и другите, извршија страотен помор над мирното население. Прво го фатија поп Атанас, на кого му ја кубеа брадата и косата, а потоа со вжештено железо го „стругаа” по лицето и главата. Тоа му го сторија поради тоа што неговите синови: Серафим и Георги Попови побегнале во Бугарија. Поп Атанас умре. Не можеше да се препознае дека е тоа неговиот труп, зашто беше многу унакажан. Потоа го фатија поп Ефтим и го одвлекоа со нив. Подоцна разбравме дека жив бил закопан во месноста „Шамак”, во близина на с. Тработивиште. Заедно со него бил уапсен и поп Анастас Караџов од с. Панчарево, во месноста „Лути Дол”, денес позната под името „Крстот”. Познат е убиецот на попот од Панчарево. Тоа е српскиот четник Младен, кој во пијана состојба си мрморел, како поп Анастас офкал кога му ставал (бутал) во устата нечистотии и кал. Но тие не се задоволија само со крвта на свештениците, туку тепаа и измачуваа и други луѓе: Панте Василев, Пешо Крмаров, Зујца Ангелова, Стојменка Ангелова, Захариј Колев, Величко Захариев, Анастас Аралампов. Мажите беа истепани, не се вратија повеќе, додека двете жени Зуица и Стојменка Ангелови беа интернирани во Царево Село. Пред крајот на окупацијата, српските војници одвлекоа од нашето село 20 души, кои повеќе не се вратија. Разбравме дека во околината на Велес сите биле избодени со бајонети.”
 
Во знак на одмазда за дезертерите, во септември 1914 г., во селото  Горни Балван дошле српските четници и жандарми, безмилосно измачувајќи ги сите селани, а 9 души биле одведени во непознат правец и биле искасапени.
 
Како и во претходната 1913 година, Неготинокиот крај во 1914 и 1915 година дал голем број жртви. Така на пример, од Неготино, во Првата светска војна загинале 26 души, од с. Стрмашево 7, од Страгово 16, од село Рожден и 33 итн. Паралелно со жртвите на фронтот, многу свет пострадал и од четниците, жандармите и војниците.
 
с. Сулудурци-Србите беа многу лути на мајките, татковците и жените чии што синови, односно мажи бегаа во Струмица. Со свои очи видов како четниците и жандармите ја тепаа Ана Ефтимова, ја содробија од ќотек. Неколку жандарми (мислам тројца беа), ја фрлија во купот на сокршените како заклана овца, а едниот од нив рече сите тие да се фрлат во дупката (полна) со вар. Еден човек, не се сеќавам како се викаше, а беше од село Војславци рече: не ја фрлајте во варта, таа е жива. Го рече тоа и ја извлече од купот на сокршените луѓе. Жандармите од неа бараа да каже каде се кријат мажот и и Костадин Ефтимов и синовите Коле и Јован. Таа не кажуваше оти се во Струмица, а не проговори и никој друг од присутните. Во Струмица побегнаа исто така и Моне Николов, Лазар Манев, Костадин Николов, Мане Николов и многу други. Заедно со дада Ана го тепаа и Ефтим Николов. Од тепање тој не можеше да стои и го товарија на магаре како заклан. Веднаш потоа чичо Ефтим умре."
 
На територијата на Македонија во тоа време, иако Србија била во војна со АвстроУнгарија, држела под оружје над 100 илјади војници и над 10 илјади жандарми и четници. Бројот на војниците, жандармите и четниците уште повеќе бил зголемен по избувнувањето на големиот Овчеполски бунт во септември 1915 г.
 
Како одличен познавач на приликите во Македонија (од 1904 до 191 2г. бил главен полициски инспектор со седиште во Солун), Хилми Паша во едно интервју пред приврзаници на паролата за автономна Македонија во Виена, меѓу другото, подвлекува: „Никогаш не дозволував Македонија да постане српска, а Солун грчки, зашто населението во Македонија во своето мнозинство е бугарско.По него, по број се Турците и сосема малку Грци. Срби во Македонија нема . . . за слободата на оваа страна (Македонија ) се бореа и се жртвуваа само Бугарите. Револуционерната борба и војната (мисли на Балканската — б.а.) тоа беше чисто само бугарско дело.[/b]

http://belteror.wordpress.com/page/2/
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Август 24, 2012, 06:20:11
Каков е тоа блог?

"Секој македонец од една страна има право, а од друга и мора да си ја знае историjата на државата, затоа што народ без минато нема иднина. Едно се учи на училиште, има премногу книги, документи, интернет страници, и секаде се шири една или друга вистина, една или друга пропаганда. Македонската влада последните години се наклонува кон античката историjа, некои ги сакаат наjмногу средните векови или преродбениците, и така натаму. Околните земји си водат своја политика, и не е толко лесно да се види вистината за минатото. А тоа најдобро се учи од прва рака, од учесниците кои jа напишале историjата. Тоа е добро, ама како е можно тоа, кога сите личности веќе се починати? Е има еден верен и наjдобар начин – кога ќе се види што тие самите напишале за себе, за нивното време и дела. Ова е едноставно објективно представување на вистинската историjа од прва рака. Иако нема сочувани книги од Александар и Самоил, од поново време има премногу. Поголем броj од нашите преродбеници и револуционери си ги оставиле своите спомени, документи, писма и весници, коишто ги издавале, и секоj може слободно да ги чита, за да знае како-што било. Историjата е точна наука, доколку работи со факти, и така може да се добие подобра представа за македонската историја, наместо да се зема наготово мнението на некои историчари, политичари или други, кои го фалсификуваат или наjмалку преиначуваат минатото, за да им одговара на денешната потреба за повеќе власт, пари или други интереси."

Сите книги од поредицата ќе ги наjдете и овде, во фејсбук група 100 за Македониjа:
http://www.facebook.com/groups/144277675708112/

или на сајтот:
http://100formacedonia.blog.com/
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Февруари 02, 2013, 11:58:42
ИЗПОВЕД ОТ ТИТОВИЯ "РАЙ" - БЛАГА БОЖИНОВА

"Това беше геноцид - последствие на политиката, която Югославия тогава водеше спрямо България. Тези, които приемаха югославско поданство, се ползуваха от всички блага, включително и от международната помощ. А онези, които оставаха верни на родината си, загиваха по лагерите. В Съветския съюз, Сталин изби стотици български емигранти заради политическите им убеждения. В Югославия те загиваха само заради това, че са българи и искат да останат такива. Щом си българин и не искаш да станеш югославянин, значи си враг..."

http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/izpoved-ot-titovia-rai.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Март 10, 2013, 08:35:51
Македония въ образи   —   La Macédoine illustrée
Комитетътъ за изучаване българскитѣ земи, 1919   —   Le comité pour l’étude des terres bulgares, 1919


I.
,,Въ този албумъ читательтъ ще види в образи областьта на югозападната половина на Балканския полуостровъ, която се нарича Македония и въ която мнозинството на населението, достигаще до 2,500,000, е българско, заемайки едно пространство отъ приблизително 65 хиляди квадратни километра, както се вижда и отъ приложената въ края на албума  е т н о г р а ф и ч н а  к а р т а  на Македония.
 
Македонцитѣ сѫ най културноспособното българско племе. Тѣ сѫ надъхани съ силно народно съзнание, поради което се чувствуватъ нераздѣлна часть отъ българския народъ; борили сѫ се и много страдали заради българската си народна идея и сѫ дали безброй жертви и доказателства отъ безпримѣренъ героизъмъ и идеализъмъ въ стремежа си за народно обединение. Съ международни политически актове: султанския ферманъ отъ 1870 год., съ който се учрѣдява българската Екзархия, рѣшението на Цариградската конференция 1876 г. и Санстефанския миренъ договоръ отъ 1878 год. — биде признатъ  б ъ л г а р с к и я т ъ  х а р а к т е р ъ  на славянското население на Македония, ала въпрѣки това и за зла честь на Берлинския конгресъ Македония биде откѫсната отъ общото ѝ отечество България. Отъ тая фатална дата започва сѫщинската  м а к е д о н с к а  к ъ р в а в а  т р а г е д и я,  която още не е завършена. Нито 30-годишната революционна борба на македонцитѣ, нито три войни поредъ, водени отъ България, не стигнаха да се изкупи избавлението на поробена Македония, да се разбиятъ кознитѣ на алчнитѣ ѝ съсѣди отъ сѣверъ и отъ югъ, които сѫ се  з а к л е л и  д а  я  з а в л а д ѣ я т ъ  к а т о  я  п о д ѣ л я т ъ  п о м е ж д у  с и.  Завоевателнитѣ си стремежи сърбитѣ и гърцитѣ за лице прикриватъ отричайки на македонцитѣ българската имъ народность. Не е имало въ новата история на Европа такава безогледна фалсификация на истината отъ тоя родъ! Какъ е било възможно да става такова нѣщо въ края на XIX. и въ началото на XX. вѣкъ, затова историцитѣ тепърва ще има да разправятъ за чудо и приказъ на бѫдещитѣ поколѣния.
 
За жалость, поради това изопачаване на дѣйствителностьта, което намѣри и още намира кредитъ по свѣта дори и срѣдъ най-просвѣтенитѣ народи, Македония продължава да изнемогва подъ тежестьта на опустошителни военни дѣйствия, подъ терора на тежкото чуждо иго.
 
При все това истината и правдата единъ день трѣбва да възтържествуватъ.
 
Кое е истината?
 
Каза се вече, че  М а к е д о н и я  е  б ъ л г а р с к а  с т р а н а,  а  т а к а в а  е  б и л а  в и н а г и  о т ъ  н а й – с т а р о  в р ѣ м е  д о  н а ш и  д н и..."

http://www.kroraina.com/knigi/rami/am/am_predgovor.htm

http://www.kroraina.com/knigi/rami/am/index.html
 


Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Март 10, 2013, 08:41:38
Македония въ образи   —   La Macédoine illustrée
Комитетътъ за изучаване българскитѣ земи, 1919   —   Le comité pour l’étude des terres bulgares, 1919


II.
,,Историческото изслѣдване доказа надъ всѣко съмнѣние, че славянскитѣ племена, които до VII. столѣтие окончателно се настаниха въ Македония, сѫ били близко сродни съ славянскитѣ племена, които едноврѣменно засѣднаха въ източната половина на Балканския полуостровъ.  О т ъ  т ѣ з и  д в ѣ  п л е м е н н и  г р у п и  с е т н ѣ  с е  о б р а з у в а  б ъ л г а р с к а т а  н а р о д н о с т ь.  Заселението на сръбскитѣ племена, завършено тъй сѫщо въ VII. столѣтие, нито тогава, нито кога да е по-сетнѣ, на къмъ югъ  н е  е  п р ѣ к р а ч и л о  г о л ѣ м и я  м а с и в ъ  н а  Ш а р ъ – п л а н и н а.
 
Забѣлѣжително е, че и день днешенъ Шаръ прѣдставлява раздѣлна стѣна между българи и сърби, проточила се отъ албанскитѣ планини къмъ изтокъ до Моравско- Вардарската долина.  С л а в я н и т ѣ  в ъ  М а к е д о н и я  о т ъ  Ш а р ъ – п л а н и н а  н а  ю г ъ  с е   н а р и ч а т ъ  и  н а п ъ л н о  с е  ч у в с т в у в а т ъ  б ъ л г а р и.

Цѣлата история на Македония обяснява, че това  б ъ л г а р с к о  народно съзнание на македонскитѣ славяни се дължи на споменатото първоначално сродство на племената, които слѣдъ първитѣ три вѣка задруженъ политически и културенъ животъ на Балканския полуостровъ се слѣха и обособиха въ една народность подъ общо народно име  б ъ л г а р и.
 
Прѣди всичко трѣбва да се изтъкне епохалниятъ фактъ,   п р ѣ в о д ъ т ъ  н а  С в е т о т о  П и с а н и е  в ъ IХ. вѣкъ отъ двамата братя-апостоли Кирилъ и Методий на едно  б ъ л г а р с к о – м а к е д о н с к о  нарѣчие, което сега служи като основа за историческо изучване на всичкитѣ славянски езици и което въ науката се нарича  с т а р о – б ъ л г а р с к и  езикъ. На сѫщитѣ Свети Братя се отдава и изнамѣрването на  д в ѣ т ѣ  с л а в я н с к и  а з б у к и  — глаголическата и кирилската. Съ това Македония още въ IX. вѣкъ бѣ станала  л ю л к а  н а  с т а р о б ъ л г а р с к а т а  п и с м е н о с т ь.
 
Дѣлото на Свети Кирила и Методия въ Македония продължиха тѣхнитѣ ученици, между които най-много заслуги си е спечелилъ съ плодовита духовно-просвѣтна дѣйность  С в.  К л и м е н т ъ,  Охридски арихепископъ. Той и сега се слави и почита като основатель на българското народно образование въ цѣла Македония и България. Особено сѫ живи споменитѣ за него, подържани по прѣдание у самото българско население въ Охридъ, гдѣто Св. Климентъ най-много е дѣйствувалъ и гдѣто е и починалъ на 916 год. Отпразднуването на 1000-годишнината отъ смъртьта на Св. Климента, което стана. прѣзъ Августъ 1916 год., бѣ въ цѣла Македония истинско народно тържество, а главно въ Охридъ, гдѣто сѫществува отъ старобългарско врѣме и черква на името на Св. Климента, въ която се пазятъ и неговитѣ мощи. Изобщо въ Охридъ, който въ X. в. прѣзъ царуването на българския царь Самуилъ бѣше и царска столица, старобългарскитѣ прѣдания сѫ извънредно живо спазени.
 
И въ най-ново врѣме  о т ъ  М а к е д о н и я  д о й д е  п ъ р в и я  п о т и к ъ  з а  н а р о д н о т о  в ъ з р а ж д а н е  н а  б ъ л г а р щ и н а т а.  Първиятъ български историописецъ Паисий, който прѣзъ втората половина на XVIII. в. възпламени народното съзнание, бѣше родомъ македонецъ. Първата българска печатница въ XIX. в. се отвори пакъ въ Македония, именно въ Солунъ. Македонскитѣ българи взеха живо участие въ българския Черковенъ въпросъ, който въ 1870 г. се завърши съ учрѣдяването на самостоятелна черковна управа, Екзархията. При най-неблагоприятни условия цѣлото българско население на Македония показа изобщо удивителна народна издържливость, което не по-малко се прояви и въ послѣднята му тридесетгодишна освободителна борба.
 
Н а в р е д ъ  б ъ л г а р с к о т о  у ч и л и щ н о  д ѣ л о  в ъ  М а к е д о н и я  бѣше до сръбската окупация почти тъй високо развито, както и въ самото царство България; почти всички български села въ Македония имаха свои народни училища, главно издържани отъ самитѣ селски общини. Когато въ 1912 г. Сърбия окупира Македония, дори и въ сръбския печатъ се изтъкна, че сърбитѣ въ народно-просвѣтно отношение би трѣбвало да взематъ примѣръ отъ македонцитѣ, защото въ Сърбия едвамъ на 4—5 села се падаше по едно народно училище. И градскитѣ училища въ Сърбия стоятъ по-назадъ отъ съотвѣтнитѣ български училища въ Македония.
 
Голѣмото македонско въстание, наречено Битолско или Илинденско, въ 1903 год., което бѣше подготвено отъ Вѫтрѣшната революционна организация, погълна много човѣшки жертви и стана причина да бѫдатъ съвършено опожарени стотини български села главно въ Битолско, Охридско и Костурско. При все това революционната борба на македонцитѣ съ голѣма самопожертвователность продължи и прѣзъ слѣднитѣ години. Младотурцитѣ, виждайки че една автономия за Македония ще се наложи на Турция, провъзгласиха на 1908 год. конституционно управление за цѣла Турция. Македонскитѣ революционни чети тогава врѣменно прѣустановиха борбата и открито влѣзоха въ градоветѣ и дори се братимѣха съ турцитѣ. Ала когато .oва революционната борба про-
..рцитѣ пакъ се поднови, понеже
..итѣ отъ тѣхъ права останаха само
..е, послѣдваха кървави борби, а
..рска страна и масови кланета
въ Шипъ, Кочани и въ Гюришкия манастиръ (1911—1912 г.). Тия събития повлѣкоха България да обяви освободителната война прѣзъ октомври 1912 год. Въ тази война взеха участие повече отъ 15 хиляди македонски българи, които формираха отдѣлна доброволческа „Македонска опълченска” дивизия. Освѣнъ това, въ вѫтрѣшностьта на Македония хиляди македонски българи, членове на
.. макед. револ. организация, се
.. рамо до рамо съ тогавашнитѣ
..ци на България, Сърбия и Гърция,
.. вѣрвайки, че се борятъ за своето българско дѣло. Ала когато въ последствие сърбитѣ скѫсаха договора отъ 1912 год., съ който бѣха признали Македония за българска, и явно казаха, че иматъ намѣрение заедно съ гърцитѣ да я задържатъ за себе си, България се оказа въ положение на самоотбрана и бѣ
..на на 1913 год. да води война съ бившитѣ си съюзници. Тѣ бѣха под-
.. войната още когато българската армия стоеше на Чаталджа: тогава, именно прѣзъ м. май 1913 год. бѣ сключенъ
.. Сърбия и Гърция извѣстниятъ тѣхенъ съюзъ противъ съюзницата имъ България. И въ тая война македонското опълчение геройски се бори до край. Фаталниятъ изходъ на войната лиши България отъ плодоветѣ на побѣдата, а Македония хвърли въ ново робство подъ сърби и гърци, по-тежко отъ турското.
 
Сърбитѣ и гърцитѣ веднага заработватъ съ всички възможни срѣдства да
..тъ македонската си плячка, да
..и в а т ъ  македонцитѣ. Всички по-об-
..и бидоха хвърлени въ затворъ, а
..во и убити. Българскитѣ училища бѣха затворени, българскитѣ книги въ училищнитѣ библиотеки унищожени, българскитѣ владици, свещеници и учители изгонени. Подъ най-тежко наказание бѣ запрѣтено на македонцитѣ да се наричатъ българи, а въ цѣла Македония се прокламира продължително военно положение.
 
Новото плачевно положение на Македония силно възбуждаше духоветѣ и въ Македония и въ България. Особено трѣбва да се изтъкне, че въ България има и една силна македонска емиграция, която заедно съ населението вѫтрѣ въ Македония непрѣкѫснато е взимала участие въ освободителната революционна борба на македонцитѣ до 1912 год. Нека споменемъ, че докато вѫтрѣ въ Македония се образува къмъ 1894 год. Вѫтр. Революц. Организация, почти сѫщеврѣменно и македонската емиграция въ България се организира съ сѫщата цѣль, като основа така наречения Върховенъ Македонски Комитетъ. За първи основатели на Вѫтрѣшната Организация се считатъ революлионеритѣ Дамянъ Груевъ, родомъ отъ Смилево (Битолско) и Гоце Дѣлчевъ, родомъ отъ Кукушъ, а въ срѣдата на емиграцията се изтъкна като първъ водитель Трайко Китанчевъ, родомъ отъ Рѣсенъ (Битолско). Катастрофата, която постигна Македония въ 1913 г., особено засили численостьта на емиграцията въ България. Борбата въ самата Македония между туй не утихна: въпрѣки сръбския и гръцки тероръ революционни български чети дѣйствуваха и прѣзъ 1913—1915 год.
При това положение явно бѣше, че ако България би се рѣшила да води още една война, че тя би се водила само за освобождението на Македония, както и войнитѣ прѣзъ 1912 и 1913 год. главно се обявиха заради Македония. Така се и сбѫдна. Много кръвь се пролѣ, българскиятъ народъ всичко даде за постигането на единъ висшъ свой идеалъ — народното обединение. Краятъ обаче още е неизвѣстенъ, и тѫжна Македония съ скръстени рѫцѣ чака съ трепетъ на душата, какво ще ѝ присѫди човѣшката правда..."

http://www.kroraina.com/knigi/rami/am/am_predgovor.htm

http://www.kroraina.com/knigi/rami/am/index.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Март 10, 2013, 08:45:26
Македония въ образи   —   La Macédoine illustrée
Комитетътъ за изучаване българскитѣ земи, 1919   —   Le comité pour l’étude des terres bulgares, 1919


III.
,,Ето за тази българска Македония настоящиятъ албумъ дава на читателя едно понятие, за да може да си въобрази, какъ изглежда страната, — градоветѣ и селата, въ които живѣятъ македонскитѣ българи, които тъй самоотвержено сѫсе застъпвали и още се застѫпятъ за културнитѣ и политически интереси на своя народъ, на своята родина. Тукъ се виждатъ стари и по-нови македонски дѣйци, които сѫ работили като общественици, като архиереи, свещеници, учители и революционери. Фотографията и особено несъвършената репродукция слабо прѣдаватъ истинския изразъ на лицата, но при все това наблюдателното око все ще долови и характерни черти, които отразяватъ вѫтрѣшния свещенъ пламъкъ, що е сгрѣвалъ и въодушевявалъ дѣйцитѣ, та тъй охотно сѫ слагали въ жертва и самия си животъ. По тѣзи образи ще може негли да се сѫди и за културностьта на македонцитѣ. Народнитѣ носии даватъ понятие за народното изкуство, проявено въ везоветѣ на женскитѣ носии, които откъмъ тая страна сѫ първи въ цѣлото славянство по богатството на мотивитѣ въ орнамента и по хармонията на боитѣ. Не по-малко забѣлѣжително мѣсто държи рѣзбарското искуство въ Македония. Галичникъ и неговата околия сѫ центърътъ на онази школа, която създаде най-хубавитѣ паметници на рѣзбарството, що красятъ много черкви въ Македония и България.
 
Съ малки изключения всичкитѣ изнесени тукъ портрети въ главната, първа часть на албума (оть стр. 1 до 111) прѣдставяватъ вече умрѣли народни дѣйци отъ ново врѣме. Разбира се, че тѣ сѫ само по-виднитѣ и не всички, по невъзможность да се намѣрятъ фотографии на мнозина, които наравно заслужваха да се вмѣстятъ въ албума. Въ края, отъ 111 до 120 стр., донасяме въ групи портретитѣ на българскитѣ македонски владици, които въ 1913 год. бидоха изгонени отъ епархиитѣ си отъ сърбитѣ; на два народни македонски конгреса; на македонски делегати, изпращани въ странство; въ едно голѣмо табло на по-виднитѣ революционери и най-сетнѣ на военоначалницитѣ на македонското опълчение, взело участие въ освободителната война 1912 год. Повечето и отъ тѣзи дѣйци сега сѫ вече покойници ; най-многото отъ тѣхъ сѫ паднали въ полето на честьта.

За да се осѫществи идеята за този македонски албумъ, много се дължи на усърдието, съ което нашиятъ сънародникъ г-нъ Георги Палашевъ, родомъ отъ гр. Велесъ, още прѣзъ 1916 год. се бѣ заловилъ да събира фотографии на видни по-стари дѣйци и други забѣлѣжителности въ Македония. Въ тази работа сетнѣ му е помагалъ и видниятъ македонски дѣецъ г-нъ Христо Матовъ, родомъ отъ Струга, г-нъ А. Томалевски, родомъ отъ гр. Крушево, е събралъ фотографии относително Крушево. Отъ друга страна фотографътъ г-нъ Трайче Благоевъ, родомъ отъ с. Берово (Малешевско), изпратенъ съ сѫщата цѣль отъ Задграничното Прѣдставителство на Макед. Организация, е правилъ снимки по Македония. Къмъ събранитѣ по този начинъ фотографии се прибавиха 120 мои снимки, които съмъ правилъ на пѫтуването си по Македония прѣзъ лѣтото на 1916 год. Нѣкои фотографии се намѣриха най-сетнѣ и тукъ въ София, между емиграцията. Така се събраха фотографиитѣ за цѣла Македония, разпрѣдѣлени въ албума споредъ околията, къмъ която се отнасятъ. За жалость въпрѣки най-старателно търсене не можахме да се сдобиемъ ни съ една фотография на гр. Леринъ и на гр. Енидже (Вардарско). Изобщо поради условията, при които сѫ правени снимкитѣ и събирани фотографиитѣ, южна Македония, която по природнитѣ си хубости и мощниятъ народенъ духъ на своето българско население е една отъ най-скѫпитѣ български покрайнини, за жалость слабо е прѣдставена въ албума.
 
Репродукциитѣ на фотографиитѣ, а така сѫщо и печатането на цѣлия албумъ включително съ външната корица се извършиха тукъ въ София по нѣмане възможность да се направи това по другъ, по-съвършенъ способъ въ чужбина. Затова и не можаха да се избѣгнатъ много несъвършенства отъ техническо естество.
 
София, май 1919 г.
 
Проф. Д-ръ Л. Милетичъ.
Прѣдседатель на Комитета за изучване бълг. земи"

http://www.kroraina.com/knigi/rami/am/am_predgovor.htm

http://www.kroraina.com/knigi/rami/am/index.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Март 19, 2013, 01:19:15
КОСТА ЦЪРНУШАНОВ - ,,Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него"

,,БЪЛГАРОМРАЗИЕТО Е ОТЦЕРУГАТЕЛСТВО"
 
ПОЧИТ
в-к "Македония", брой 28, 15 юли 1998 г.
 
,,Големият наш историк, пиател, учен и публицист Коста Църнушанов получи посмъртно високото отличие на Р Хърватия - ордена "Ред на Даница Хърватска с лика на Марко Марулич".
Това беше поводът на 13 юли т.г. в посолството на Р Хърватия да се състои затрогващо тържество. Негово превъзходителство посланикът на Р Хърватия Мате Мещерович връчи високия орден на сина на г0н Църнушанов - д-р Пантелей Църнушанов. (Словата поместваме отделно.)
Радостно е, че след толкова политически и идеологически блокади и прегради двата народа - българския и хърватският, отново преоткриват себе си така, както е било през вековете. И принос за това дружеско и съзидателно преоткриване без съмнение има и покойният Коста Църнушанов.
Остава открит въпросът - кога България ще "забележи" необозримото творческо наследство на Коста Църнушанов и ще му даде заслужена почит! "

Слово на Негово превъзходителство посланика на Р Хърватия г-н Мате Мещрович
София, 13 юли 1998 година...


http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/K_cyrn3.html


Съпротива на македонските българи срещу въоръжените пропаганди
 
- Борбата на ВМОРО срещу сръбската и гръцката пропаганда

 
,,Опитите на отделните агенти на македонизма, изобретен в Белград, не оставиха никакви следи в поробена Македония. Всичко, което се кроеше в тая насока, намираше само единични изяви вън от нея – в Сърбия, България, Русия и Цариград. Това явно говори за чуждестранния произход на македонизма, без почва в самата Македония, където революционната организация стоеше на поста си като страж на българщината. Затова както сърбите, така и гърците създадоха специални четнически организации за борба с тая българщина, която не познаваше никакъв македонизъм. Гърците издигнаха лозунга "Вулгарос нами мини!" ("Българин да не остане") и извършиха жестоки изстъпления над невинното българско население в Костурско, Леринско, Битолско, Марийово. Kакто андартите, така и сърбоманските чети бяха в съюз с турците и се бореха срещу Революционната организация при взаимодействие, борбата стана особено кървава на три фронта. Организацията бе принудена да се бори срещу всички тези нашественици по планини и поля, по села и градове, в защита на българщината."
 
- Българското национално дело през време на Хуриета
 
,,Следващите три години през време на турския Хуриет (1908 – 1910) дават простор за мощна проява на българщината в Македония. Революционната организация се е легализирала и цялата българска общественост в Македония се организира в две политически формации: Съюз на българските конституционни клубове (с дясна идеология) и Българска народна федеративна партия (с лява идеология). Въпреки техните идеологически различия неизменното в двете е българското родолюбие, грижата за единството на българската народност.
 
 В Устава на Българските конституционни клубове четем:
"Българският конституционен клуб има за цел:.
а) да даде гражданско и политическо възпитание на българския народ в духа на конституционните свободи – областно самоуправление на Македония и Одринско;
б) да пази и развива българската народна култура."
 
В правилника на Българската федеративна партия пише:
"Член на българскаща секция на Народната федеративна партия може да бъде всеки българин, отомански гражданин, навършил 20 години..."
 
Всички те се обявиха категорично срещу македонизма непосредствено след Първата световна война, подчертавайки изрично българското си народностно съзнание."
 
-  Македоно-Одринското Опълчение - връх на саможертвата за българското име
 
 
,,Както е известно, младотурският преврат, т.нар. Хуриет, завърши с най-фанатични гонения на българщината в Македония. След две години избухна Балканската война за освобождението на Македония, които всъщност доведе до нейната най-голяма трагедия. Главен израз на родолюбието на македонския българин тогава цял свят видя в делото на Македоно-Одринското опълчение. Никога македонският българин не се е надигал така спонтанно да служи на народното дело, както в тия велики дни на народна радост. Към Българии от цял свят са се стичали емигрирали македонски българи със стотици и хиляди, като изоставяли всичко свое в чуждата страна, някои дори децата си, само по-скоро да се присъединят към борбата с вековния български враг. Това са били хора от различен социален произход: учители, търговци, занаятчии, прости работници – предимно бедни хора, които нямали пари дори да си купят дрехи, обувки и калпаци, но горели от желание да се поставят на разположение на военното ръководство. Повечето от тях не са били служили във войската и не са знаели да боравят с оръжие, но имали пламенни сърца. Развели българския трицвет, с бойни песни на уста и с пламък в очите, те бързали към сборните пунктове, нетърпеливи, развълнувани, сякаш отивали на сватба. Ентусиазмът им е бил равен на оня на шипченските опълченци, доказан след това в боевете. Главното им оръжие, водещо към победа, било тяхното високо българско родолюбие и готовност за саможертва за великото дело на освобождението и обединението на българския народ.
Величието на подвига на Македоно–Одринското опълчение през Балканската и Междусъюзническа война е изразено и в данните за кървавите жертви: те възлизат на 3631 души или 25% от неговия състав. Ако към тази цифра прибавим и ония македонски българи, които са служили в българската армия като войници и офицери, ще имаме всичко 46 844 души бойци от Македония, дали своя принос за нейното освобождение. Това говори за висотата на българското съзнание и жертвоготовността за българското национално дело."
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Март 19, 2013, 01:22:11
КОСТА ЦЪРНУШАНОВ - ,,Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него"

- Въстанието на българщината в Тиквешко и Охридско срещу сръбския гнет
 
,, Всички български училища бяха веднага закрити, българските учители и свещеници – погнати, от храмовете се прогони българската книга и киижовна реч, училищните и читалищните библиотеки бяха разтурени, българските владици поставени под домашен арест.Още със стъпването си в села и градове сръбските офицери и войници поставяха натрапчиво на всеки срещнат местен жител един и същ въпрос: "Ща си ти?" И при всеки отговор – "Българин!" кипваха от злоба."
 
,,За дивия шовинизъм на престолонаследника Александър красноречиво говори още един факт, на който е свидетел пишещият тези редове. Още в първите дни след влизането на сръбските войски в Прилеп (24 октомври ст.ст. 1912 г.) той тръгва да се разхожда по главната улица на града и при площада "Таксимите" вижда българския надпис на фирмата на единствената в града сладкарница. Принцът кипва: "Скините то! (Свалете това). "Сладкарница" – то йе бугарски. Пишите "ПОСЛАСТИЧАРНИЦА". И почва свалянето на всички фирми с български надписи по цялата чаршия."
 
,,На 5 декември ст.ст., срещу Никулден, новата сръбска власт, състояща се от офицери, поканва около 45 видни граждани на банкет по случай рождения ден на сръбския престолонаследник Александър. Между поканените е и учителят Анастас Лютвиев. Същевременно на банкета са събрани и около 50 души сърби. Тържеството става в кафенето на Бомболовци.  След вечерята, след като се пило вино и бира, започват тостове от страна на сърбите в чест на сръбския кралски дом и победоносната сръбска войска. За българите – съюзници нито дума. Тогава става Анастас Лютвиев и държи тост и за българското победоносно оръжие в Тракия. Мълнии започват да излизат от очите на сърбите. Речта свършва, гражданите ръкопляскат, Лютвиев сяда на мястото си. Настава тих шепот между сръбските офицери. След десетина минути те стават и под звуците на музиката започват хоро. Един път правят кръг около масите в салона, втория път извиват хорото покрай Лютвиев, накарват го любезно да се хване на хорото при тях и продължават играта. От двете страни на учителя подскачат двама офицери, здраво стискайки ръцете му. Хорото обикаля един – два пъти в салона и след това хороводителят – офицер, го извежда навън, в тъмната нощ, и там да поиграят. Никой нищо не подозира. След малко хорото се връща, но без неколцина играчи сърби; няма го и Лютвиев. А ето какво станало: в тъмната нощ една част от хорото се откъсва заедно с Лютвиев. Двамата здравеняци офицери го хващат под мишца, трети с кърпа му запушва устата и така го отвличат към сръбското училище, недалеч от кафенето. Там го удушват и го изгарят във фурната на училището. Това е било около полунощ.
Гражданите почват да се тревожат и да питат за учителя. Но офицерите се преструват, че нищо не знаят. Още рано сутринта настава тревога в целия град. Обезумялата майка на Лютвиев го търси навред: властта вдига рамене, преструва се, че нищо не знае. Търсят и в сръбското училище. Там в мазите намират само един дръвник, облят от кръв. Най-после сръбският агент Никола Хаджиойовка прошепва на доверени хора истината за съдбата на учителя. Тъй Прилеп пръв даде кървава жертва за българското име в дните, когато очакваше български войски и постоянно питаше пристигащите сръбски войски: "Къде са българите?"
 
,,Когато избухна Междусъюзническата война, борбата започна да се води на живот и смърт за българското име, език и култура. В това отношение забележителни са одобено две масови прояви – Тиквешкото и Охридското въстание. При започването на Междусъюзническата война (16 юни ст.ст. 1913 г.) българското население в Тиквешко, предвождано от организираните чети, грабна оръжието и изгони сръбската власт, установи временно управление и зачака настъпващите български войски. Но обратът във военните събития доведе обратно сръбските войски, които с огън и меч наложиха своята власт върху хекатомбата от 331 кървави жертви на българите в Неготинско и 136 в Кавадарско (Тиквешията)."
 
,,Два месеца след подписването на Букурещкия мирен договор в Дебърско, Стружко и Охридско започнаха въстанишки действия срещу сръбската насилническа власт. Албанци и българи в Дебърско въстанаха първи и прогониха сръбските държавни органи и военни части, след това в Струга и околията се вдигна цялото българско население под водачеството на стружанеца Милан Матов, Петър Чаулев (охридчанин), Павел Христов (битолчанин) и Антон Шибаков (от с. Велгощи, Охридско). Те пропъдиха цялата сръбска администрация и войскови части от Струга и Охрид и установиха българска революционна власт с избрано от народа ръководство: Лев Огненов, Иван Групчев, Лев Кацков, Павел, Христов, Петър Хилев и др. Образуван бе фронт по планините Петрино и Буково на 15 км. от Охрид. Започна четиридневно сражение с редовната сръбска войска, която с огромното си надмощие успя да потуши въстанието и се отдаде на жестокости. Първо пострада с. Велгощи, родното място на войводата Антон Шибаков. Избити бяха по един на всеки пет възрастни мъже. След това в Охрид бяха избити учители, свещеници и редица граждани, които не бяха успели да избягат с лодки в Албания. Огромен брой други бяха хвърлени в затвора. Най-много убийства се извършиха в Дебърско. Самият Дебър бе наполовина разрушен."
 
,,Най-преследвани бяха българските учители, свещеници и революционери, взели участие в борбата срещу турската тирания. Затова огромната част от учителите бяха екстернирани в България, а една част избити. Същото стана и със свещениците и калугерите, от които едни бяха избити, а други арестувани и изтезавани.
Всичко това бе започнало да се върши още в първите дни на влизането на съюзническите войски в Македония, за да стигне кулминацията през и след Междусъюзническата война.
Тези факти, дадени в най-сумарен вид, говорят, че в Македония през тия вълнуващи години се е умирало или страдало за българското име и че помен от някакъв македонизъм не е имало."
 

- Подвигът на българските новобранци в Крагуевац
 
 
,,В тези години готовността да се гине за българското име е особено силно изразена в отказа на българската младеж от Македония да служи в редовете на сръбската армия. Неявяването в армията или дезертиранията от нея бяха масово явление. Младежите или се криеха по градовете и селата, или избягваха в четите на възстановената революционна организация, или пък прибягваха в България, за да се поставят на разположение на българската армия като доброволци и да попълват новоорганизираните революционни чети, изчакващи събитията, за да тръгнат в авангарда на българските войски в очакваната война. Ония пък, които не успели да избягат и да се укрият или били заловени, бързо били разпратени по сръбските полкове."
 
,,Най-внушаваща по своето българско родолюбие проява на македонските младежи – новобранци, е случаят в сръбския град Крагуевац. Неуспели да се укрият или забегнат, няколкостотин младежи от Щипско, Радовишко, Кочанеко, Св. Никола, Пехчевско и Тиквешко били под конвой откарани към казармите в Сърбия. На 21 март 1914 г. те се озовали на гарата във Велес, пред влаковата композиция, която ще ги отвлече в непозната посока. Видели се в такъв внушителен брой от няколкостотин души, младежите запели "Шуми Марица". Никой не бил в съатояние да ги спре. Когато били подканенн да влязат във вагоните, те единодушно заявили: "Не искаме да служим в сръбската армия! Ние сме българи!" Докараната войска от гарнизона обсадила гарата и ги принудила да влязат във вагоните. На 23 март заранта в Крагуевац пристигнали и щипяни, а на 25 март – радовишани и тиквешани. За да се получи някакъв ефект на благосклонност към тях, властта наредила тържествено посрещане с топовни салюти, музика, хор и празнично облечено гражданство, любопитно да види "новоосвободените сърби". Но младежите при маршировката слисали народа с българските си песни: "Край Босфора шум се вдига... Ето Симеон пристига..." и "Тих, бял Дунав се вълнува."
 
 ,,На 15 април заранта всички новобранци били построени в казармення двор. В присъствието на граждани от Крагуевац и цялото духовенство начело с митрополита, с музика и знамето на полка дадена била заповед войниците да оставят пушките ои и да се построят в кръг. Свещеникът между войниците е готов да почне клетвата и когато офицери и граждани – всички със затаен дъх, чакат новобранците да повтарят клетвата, която той произнася, отвсякъде се чуват гласове: "Ние сме се клели вече, втори път не се кълнем!" Всред настъпилото между офицерите и присъстващите недоумение из гърлата на новобранците се изтръгва продължително "Ура!"...Свещеникът едва изговаря името на крал Петър, а новобранците го заглушават с непрекъснато ура" и "да живее България!" Тогава обезумелите от яд офицери се залавят за голите си шашки, втурват се срещу новобранците и започват да удрят кой къде завърне. Но и новобранците изкарват ножовете от пушките си и са готови за самоотбрана. Посред настъпилата паника... посред звънтенето на изпотрошени шашки и капеща кръв, по заповед на полковия командир Данаило Калафатович туря се край на тая кървава саморазправа. В тоя момент майор Божидар Загорич тича от един новобранец на друг и с треперяш от яд и злоба глас пита всекиго: "Ти приемаш ли?", на което всеки отговаря: "Не!" – Последва отделянето на селяните новобранци от гражданите."
 
,,Търсили агитаторите между тях, за да бъдат изпратени в България. Десетдневен нечовешки арест не е установил никакви агитатори. Тогава сърбите изкарали арестуваните граждани от Радовиш на отделно мяето и им предложили: "Който иска да иде в България, да излезе 5 крачки напред". Пръв излиза Христо Кошевец, който, козирувайки, казал: "Аз съм българнн и искам да ида в България". След него същото направили и Ангел Андреев, Мильо Спиров, Коце Клисаров, Кирил Сарамандов, Иван Темкин. Останалите воички извикали задружно, че са българи.. Първите шестима били отделени, след което веднага изпратени на военен съд в Ниш, а всички други били подложени на казармени наказания. Така постъпили сърбите и с новобранците от другите места: гражданите и по-будните селяни – в тежък арест, а останалите – на казармени изтезания. Патилата на затворниците били грозни. Всеки затворник бил поставен в отделна килия, в която не е било възможно нито да се лежи, нито да се седи. За храна им се давало на 2 дни по малко хляб и вода, Ежедневно е идвал в затвора офицер, който е запитвал всеки затворник: "Ще се кълнеш ли?" И ежедневно е бил даван все краткият отговор: "Не!" Това е продължило 18 дена...Това е самата истина. Македония копнееше за пълно обединение с България."
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Март 19, 2013, 01:26:04
КОСТА ЦЪРНУШАНОВ - ,,Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него"

- Военният принос на македонските българи през Първата световна война
 
,,Според данни от Министерството на войната през септември 1918 г. броят на тези македонски българи, служещи в различните дивизии, е следният:
 
1. Софийска дивизионна                         2313
2. Тракийска                                         2219
3. Балканска                                         2025
4. Преславска                                       1433
5. Дунавска                                          1332
6. Бдинска                                            1462
7. Рилска                                              2253
8. Тунджанска                                       2301
9. Плевенска                                         1093
10. Беломорска Планинската дивизия       2014
__________________________________________
Всичко .......                                        22 445
 
В тия цифри не влизат  полкове от дивизията, както и без 31-ви пехотен полк.
 
Македонската дивизия                                   33 764
Другите дивизии                                            22 445
Планинската дружина от Моравската
областна военна инспекция                                942
____________________________________________
Всичко .......                                                   57 151
 
,,Ако се вземат предвид и ония войници, заселени от по-рано в България, смята се, че във войната са участвували около осемдесет хиляди долни чинове и 755 офицери македонски българи."
 
,,С вяра в успеха на освободителното дело дивизията тръгва към родна Македония, вършейки редица подвизи по бойния си път – от мястото на съсредоточението си в района на Брезник – Радомир до гръцката граница към Гевгели и Дойран. Сърбите биват очистени за кратко време по цялата област до Вардар и Шар, след което се натъкват на първите френски полкове от десанта им и Солун през първите дни на октомври 1915 г. Първият контакт с тия войски става на 14 октомври, когато биват спрени в движението им към Валандово и отблъснати с големи загуби. Почти веднага след това започват епичните боеве при Криволак, които траят от 17 октомври до 21 ноември 1915 година. В тия боеве се поставя на изпитание силата на духа на македонските доброволци. Пред нея е стоял многоброен враг, най-модерно въоръжен с бойни самолети и огромни запаси от храни, облекло и материали. Срещу тая сила се изправили главно железните гърди на македонските бойци. В трикратните си пристъпи срещу противника на 17, 21 и 23 октомври офицери и войници в надпревара и неудържим устрем, под ураганен огън дават тежки жертви. Колко голяма е била смелостта и пожертвувателността на тия герои, предвождани от своите командири, говорят следните цифри за загубите: те са 1229 убити и ранени, от които 40% офицери, 35% подофицери и 18% войници. Значи командирите вървели начело на атакуващите колони!"
 
,,След основно проучване на противниковите сили и тактика и в сътрудничество с другите бойни части преминали на десния бряг на Вардара. Пети македонски полк, командуван от легендарния Борис Дрангов, превзема на 20 ноември главната позиция при Криволак и на 21 ноември преследва по петите отстъпващия враг; заедно с други части води непрекъснати боеве при Градец, долината на р. Кулудере, височината 510, превзема с. Богданци и Гявато и на 30 ноември стига гръцката граница. Там дивизията заема окончателно положение по линията Гевгели – Дойран с гръб към Беласица."
 
,,В тези подвизи македонският българин показа колко скъпо му е българското име и с колко кръв са го осветили, за да няма ни помисъл за сепаратизъм и македонизъм. В тези дни кадрите на ВМОРО в помощ на българската армия също показаха колко скъпо им е единството на българския народ. И ако след това минаха към старата идея на ВМОРО за автономия, не сториха това от сърце, а по неволя и с цел да се спаси каквото може от българската кауза в Македония."
 
АВТОНОМИЯТА КАТО БЪЛГАРСКА ИДЕЯ
 
,,Към идеята за автономията основателите на ВМОРО са прибягнали по неволя, тъй като още тогава е било ясно, че обединението с България е невъзможно. Опитите чрез Кресненско–Разложкото въстание, както и чрез Охридско – Прилепското съзаклятие 1881 година показаха, че мирният договор в Берлин, гарантиран от Великите сили, включително и от освободителката Русия, е непоклатим и борбата за свобода трябва да вземе нова форма. Но основавайки революционната организация, македонските дейци веднага са определили нейния национален характер в самото й название "Български македоно-одрински революционни комитети", имащи за цел "придобиване пълна политическа автономия на Македония и Одринско" и с определение, че неин член може да бъде "всеки българин, без разлика на пол, вяра и убеждение".  И тъй като за автономията се бореше само българското население, само по себе си следва, че тя е българска идея.
 
,,Впрочем няма нужда да се доказва, че всичките дейци на ВМОРО  са били убедени българи и български деятели в просветата: български учители, директори на гимназии, писатели, журиалисти, книгоиздатели и войводи. Езикът, с който си служили, е бил българският книжовен език. На него са издадени всички организационни документи и печатни органи. Борбата, която ВМОРО е водела, била в защита преди всичко на българското население. Това е подчертано в борбата й срещу гръцката и сръбската пропаганда. Пък и всички сръбски и гръцки документи (доклади на пълномощни министри, консули, владици и пр.) говорят за организацията като БЪЛГАРСКИ КОМИТЕТ. Затова срещу идеята за автономията са се надигнали с всички сили особено сърбите, а в изпълнение на волята им – и днешните скопски македонисти начело с Колишевски."
 
,,Изложението на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация до членовете на българското правителетво относно съдбата на Македония при сключването на мирния договор от 30.V.1919 г. повтаря този род мисли:
"Въпросът е може ли, трябва ли и необходимо ли е да се спаси българското племе от чуждо политическо владичество? На този въпрос македонските българи отговарят утвърдително и намират, че единственият изход за това е създаването на една самостойна Македония в нейните естествени географски очертания, с равенство на всички населения без разлика на численост... Тоя глас на македонските българи, който същевременно е и зов към българското правителство да изпълни своя дълг към племето, ние го отправяме към него, като свидетелствуваме, че това е гласът, това е зовът на Македония и на всичко, което носи в нея българско име и българско съзнание... Така мисли Македония, така мислят македонските българи... "
,,Общите усилия на целокупния български народ през време на духовното му възраждане до половината на ХIX век имаха за резултат освобождението му от гръцката духовна йерархия, като се извоюва самостоятелна българска църква – Екзархията, а в политическо отношение биде признато единството на българската народност в нейните етнографски граници, първом чрез решението на Цариградската конференция (1877), а по-сетне в по-пълно признание на тия граници чрез Санстефанския договор..."
 
Съпротивата на възстановената ВМРО след Първата световна война
 
,,В Македония под сръбска и гръцка власт се води въоръжена борба в защита на българското име и народност от всякакви посегателства, следователно и от македонизма. Това става под ръководството на възстановената ВМРО. Революционните чети, които тя организира като въоръжена съпротива срещу новото робство, подкрепяни от цялото население, водят сражения с поробителите, извършват атентати срещу органи на властта и железопътните линии и подготвят населението за въстание."
,,Апогея си двубоят между сръбската тиранична власт и българското население достига на 6 октомври 1927 г., когато бива убит в Щип сръбският генерал Ковачевич от двамата щипски младежи Илия Лилинков и Ипократ Развигоров. Виждайки в тоя акт съпротивата на българското население, органите на "Удруженье против бугарских бандита" извършва следните жестокости: затворени бяха около 400 граждани и селяни , изгорени бяха за отмъщение много села, без присъда бяха избити 200 лица, осъдени бяха около 39 лица на 458 годин затвор ."

http://www.promacedonia.org/kc/index.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Март 19, 2013, 01:31:24
КОСТА ЦЪРНУШАНОВ - ,,Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него"

-,,Скопският студентски процес през 1927 година и събитията около него"

Ролята на
ММТРО ( Македонската младежка тайна революционна организация)  и на
ТКПОМБ (Тайната културно-просветна организация на македонските българки)

 
,,Към края на май и през юни 1927 г. в Югославия започват арести сред македонската студентска младеж, следваща в университетите на Скопйе, Белград, Загреб и Любляна с обвинение, че арестуваните са били членове на новоразкрита Македонска тайна младежка революционна организация, която имала за цел да се бори за освобождението на Македония от сръбско и гръцко аго и за обединението й в една отделна, независима държава."
 
,,Успоредно с ММТРО бе започнала да съществува и Тайна женска организация под името "Тайна културно-просветна организация на македонските българки", основана била през есента на 1926 година като спомагателна организация на общото революционно дело в контакт с ръководството на ММТРО – централната група в Скопйе."
 
Устав на Тайната културно-просветна организация на македонските българки
 
Чл. 1 – Македонските българки, гдето и да се намират те, се организират в дружби с цел:  а) да запазят своята и на децата си българска народност от сърбизиране, погърчване или всяко друго претопяване;  б) да поддържат винаги будна своята и на близките си любов към разпокъсаната и поробена родина.
 
Чл. 2 – Членка на Тайната културно-просветна организация може да бъде всяка пълнолетна грамотна българка македонка – девица или майка, която милее за народността си и знае да пази тайна.
 
Чл. 3 – При постъпването си в организацията всяка членка дава следната клетва: "Заклевам се в името на Бога и отечеството, в честта и съвестта си да работя за запазването на българската народност в Македония под гръцко и сръбско владичество..."
 
Чл. 4  – Във всяко населено място македонските българки се организират в седмочленни дружби. Членките на всяка дружба се наричат една друга сестри...
 
Чл. 5  – Три членки в едно населено място могат да турят начало на дружба...
 
Чл. 6  – На главните дружби в окръжните градове са подчинени главните дружби в другите градове на окръга.
 
Чл. 7  – Главните дружби в Битоля, Скопйе и Солун са централни...
 
Чл. 8  – Всяка членка е длъжна да поддържа съзнанието и чувството за принадлежност към българския народ на всяка македонска българка.
 
Чл. 9  – Всяка членка трябва да се стреми да бъде все по-добра и по-добра възпитателка на своите и чуждите деца българчета в национален дух, като внушава да се говори вкъщи на български език – местно наречие или литературно.
 
Чл. 10  – ... За тая цел членките запознават децата с българско писмо и четмо и разпространяват букварчета, читанки и подходящи детски книжки. Те разказват на децата народни приказки и ги учат да пеят български народни и литературни песни, както и да декламират стихотворения от българските поети.
 
Чл. 11 – Членките разправят на децата за събития из българските черковни и революционни борби, като им разказват за делата, заслугите и страданията на видни местни деятели.
 
Чл. 12 – Девиците – членки не бива да встъпват в брак с гърци или сърби, а в случай че се омъжат за небългарин, длъжни са децата си да запазят за своя български народ.
 
Чл. 13 – Всяка членка е длъжна да пази народните обичаи и обреди...
 
Чл. 14 – Изобщо всяка членка е длъжна да изпълнява всичко, което заповядва нейната сестра учителка, за запазване на българската ни народност.
 
Чл. 15 – Сестрата – учителка – ръководителка – освен задълженията на всички членки има следните специални за нея:
- да държи беседи върху българската история, особено от Възраждането насам;
-  да запознава сестрите – членки с делата и заслугите на бележити македонкн в борбите за български черкви и училища и в освободителните борби;
-  изобщо да подпомага със съвети и дело своите сестри – членки и ги усъвършенствува в служба на българската народност;
-  с държанието си, с преданата работа за българщина учителката – ръководителка трябва да се стреми да бъде гордост на съгражданнте си и да всее у всички чувство на гордост, че са добри българки.
Българските майки, съпрузи и дъщери има с какво да се гордеят в историята ни. Да бъдем достойни за македонските българки в миналото! Както се вижда, това е цяла една национална програма за поддържане и възпитаване на българския дух на Македония, възникнал в нея още през времето на Климент Охридски. Тая програма мобилизира много будни македонски българки в служба на народното дело. През ръцете на жените минаха всички скрити български книги, достъпни за обикновения читател, и просветляваха духовете. Една дейност, пълна с рискове."
 
,, ТКПОМБ - Тайната женска организация започнала с едно енергично ядро, състоящо се от една четворка на деятелки на Скопйе. Това са:
Гена Велева – от Скопйе, девойка със завършено педагогическо образование и произхождаща от патриотично народно семейство;
Роза Койзеклиева - гимназиална учителка, родом от Щип, историчка (поминала мъченически в македонския затвор Идризово, Скопско);
Стойна Стефкова – бивша българска учителка в турско време, скопянка, от българския квартал Чаир
Донка Иванова – от Скопйе, по-сетне съпруга на народния мъченик Димитър Гюзелов, братовчедка на народния герой Лазар Дивлянски, скопски войвода
 
,,Всяка от тези организаторки създала около себе си свои дружби, постененно попълвани до седморка. От Скопйе организацията преминала във Велес, Щип и др. Броят на членките нараствал постепенно. Трябва особено да се подчертае, че тая женска организация остана докрай неразкрита от властта и продължи да живее до пропадането на кралска Югославия."
 
,,В признанията си студенти не криели, че главният подтик за членуването им в ММТРО е българското им народностно чувство, което ги е карало да спасяват народа си от посърбяване. Процесът привлече вниманието на цялата европейска общественост. Присъствуваха чуждестранни журналисти, между които немският кореснондент Брел, американският Маркъм и др. Световният печат отрази всички тия събития в много статии, в които бе изнесено тежкото положение на македонските българи. Македонската емиграция в България и Америка от своя страна даде израз на възмущението си от сръбската тирания и повсеместни протести и митинги, както и в редица мемоари и апели до ОН и правителствата на Великите сили. Протестираха и разни хуманитарни сдружения на Запад и в Америка. Самата поробена Македония бе обхваната от необикновено вълнение. Специално в Скопйе това вълнение се изразило в задръстване на улиците около съдебната сграда и по ония, през които били воденн подсъдимите. Населението е аплодирало по най-различен начин тяхното дело; възгласи срещу властта се носели от всички страни."
 
,,При такава обстановка съдът се принуди да освободи като невинни 11 души, а осъди 9, както следва:
 
1. Димитър Гюзелов се осъжда на 30 години каторжна работа за няколко деяния, но понеже максималният брой години на затвор според закона е бил 20, той се осъжда на 20 години тежък тъмничен затвор.
2. Иван Шопов по същите причини се осъжда на 20 години тежък затвор.
3. Димитър Нецев – на 15 години строг тъмничен затвор (каторжна работа)
4. Димитър Чкатров – на 10 години каторжна работа.
5. Харалампи Фукаров – на 5 години каторжна работа.
6. Тодор Гичев – също на 5 години каторжна работа.
7. Борис Андреев – също на 5 години каторжна работа.
8. Щерьо Боздов – също на 5 години 
9. Борис Светиев – също на 5 години каторжна работа

http://www.promacedonia.org/kc/index.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Март 19, 2013, 01:35:53
КОСТА ЦЪРНУШАНОВ -,,Скопският студентски процес през 1927 година и събитията около него"

Събитията непосредствено след Студентския процес
 
,, Скопският студентски процес се явява като първо и голямо изпитание в дейността на българската родолюбива младеж в поробена Македония. Но тоя процес не е край, а начало на неподозирани изпитания, които вземат все по-кървав характер. Преди всичко властта, виждайки неподозирания ефект от процеса сред световното обществено мнение, става все по-бдителна към всички прояви на младежта в Македония. Колкото повече световното обществено мнение сочело Скопския студентски процес като аргумент на български дух на млада Македония и за провала на сръбската кауза, толкова акциите на властниците стават по-коварни."
 
,,Два дена след произнасянето на присъдата в Скопйе на улицата в Струмица бива застрелян членът на ММТРО Тома Куюмджиев (12.ХII.1927). На 29 декември същата година в Неготино в ранни зори бива застрелян младежът Георги Ангюшев, също член на ММТРО. Един месец след това, на 31 януари 1928 г. в Тетово на улицата с три изстрела бива убит местният млад адвокат Борис Стоянов Андрейчин, проявен и уважаван българин в града. През декември 1928 година в затвора е направен опит да бъде убит осъденият на 10 години студент Димитър Чкатров, един от героите на Студентския проиес. Затворник албанец бива натоварен от полицията да убие с нож тоя студент. Той се опитва да извърши това, но успява само да го нарани в гърдите пред спокойно наблюдаващнте стражари. Обаче притеклите се на помощ другари Нецев и Андреев обезоръжили убиеца и той не успял да довърши пъкленото си дело... Властта обявила албанеца за невменяем и с това инцидентът приключил."
 
,,През есента на същата 1928 година (20 октомври) е убит при гара Йесенице (Словения) студентътКирил Ципушев от Радовиш, член на ММТРО и продължител на организационното дело след осъждане на неговите другари. Следващата година (13 август 1929 г.) Щип бива потресен от подобно злодеяние: убит е в мазата на полицейския участък студентът Благой Монев, един от освободените в Скопския процес. След освобождението продължил следването си в Белград, но бил извикан в родния си град Щип "за справка", изтезаван в полицията от известния Каламатиевич и след това заклан."
 
,,По-късно в Дойран бива застрелян  младежът Кольо Чакъров, също активен член на ММТРО, а през декември 1931 г. в Гевгели е убит пламенният Трайко Попов, също член на ММТРО, заедно с баща му Теохар Попов и верния му другар Илия Иванов  Димов, член също на младежката организация.
 
,,Като реакция срещу всички издевателства на сръбската власт около аферата със студентите ВМРО извърши няколко въоръжени акции, най-внушителните от които са две: убийството на генерал Ковачевич сред Щип, посред бял ден, от младежите Развигоров и Лилинков, през октомври 1927 г., и убийството на мъчителя на студентите Велимир Прелич, главен префект при Бановината, извършено от героинята Мара Бунева (януари 1928 г.) на улицата на Скопйе, покрай Вардара. Цял свят разбра, че този атентат бе заслужено наказание за един от злодеите над македонската младеж. След това обаче се заредиха нови репресии от сръбска страна и цяла Македония настръхна."
 
,,Сръбските власти съвсем изгубиха равновесие и почнаха да избиват по улиците на градовете съвсем невинни, но отявлени българи, като например аптекаря в Скопйе Милан Генов (застрелян от органи на властта в аптеката му посред бял ден на 15.II.1928 г.), прилепския търговец Иван Бояджиев (на 31.III.1928 г.), Георги Николов от Кичево (на 3.IV.1928 г.), Александър Шекеринов от Щип (на 22.V.1928 г.); сред Щип (Ново село), край р. Отиня биват застреляни от засада баща и син Мише и Христо Гавраилови (29.XI.1927 г.), в Марийово кметът на с. Бач, Битолско, Мицко Ташков Солаков (21.III.1928 г.) и ред други, в различно време и в различни селища, като Йоше Гламбичкиот с. Глобочица, Преспата, Тасе Ангелов, Иван Стоянов, Никола Христов, Гьоше Инчов – всички от с. Саса, Кочанско – всички жертва в изпълнение на заканата на жупана полковник Наумович; "За око – глава, за зъб – челюст" – избивани като кучета по улиците."
 
,,В духа на цялата тази терористична политика на властта няма съмнение, че младежта е била подложена на най-строг контрол. Особена мярка е взета срещу учащата се младеж в гимназиите. С изключение на Скопйе в цялата останала Македония гимназиите били закрити. Който иска да се учи, да върви в Сърбия, в специалните интернати, където ще бъде подложен на влиянието на чисто сръбската среда. Учени хора от Македония не им трябват на сърбите, защото ще умеят да мислят и да се борят със съвременни средства."
 
,,Членката на Тайната културно-просветна организация на македонските българки Гена Велева с нейния "Апел до европейското обществено мнение и световната съвест", подаден в Женева на 12 декември 1930 година. Организиран от неоткритите членоне на ММТРО в Скопйе, включително и от неоткритата женска организация, този апел представлява документ за високо българско народностно съзнание на македонската будна младеж. Апелът е публикуван напълно или отчасти в много вестници и списания в Европа.Тук ще цитираме от неговото изложение, възлизащо на 11 стандартни страници, само два пасажа – от уводната и заключителната му част, колкото за илюстрация на казаното:
 
"... Избавила се от тормоза на югославските власти и стъпила на свободна европейска земи, ... аз излизам днес в изпълнение на един дълг и на едно обещание, дадено на моите другари и сестри, които със смъртна болка понасят гоненията и изтребленията на своите бащи, братя и съпрузи – да апелирам пред хуманното обществено мнение и специално пред женските организации за морална подкрепа и за една благородна намеса с цел да се тури край на жестокия режим, въведен в моята родина от сърбите...
...Моята цел не е тук да излагам вековннте страдания на моя народ под чуждо иго, нито да описвам картината на националното робство в цялата страна. Достатъчно е да изтъкна примера на моя роден град Скопйе, гдето днес няма нито едно българско училище, макар до идването на сърбите да имаше повече от десет основни български училища с няколко хиляди ученици, една педагогическа мъжка гимназия, една девическа педагогическа гимназия, духовна семинария, женско стопанско училище, няколко черкви, българска митрополия, търговски и промишлени дружества, юнашко дружество, библиотеки, читалища, печатници и пр., и пр. културни придобивки на българския дух, от които днес не е останало нито помен – за да се разбере трагедията на македонския българин..."
 
,,В цялата гореописана обстановка настървението на властта се изрази в засилен терор, който доведе до разкрития на тайна революционна дейност и сред по-възрастните родолюбци. Заредиха се нови съдебни процеси. Особено сензационни бяха те в Скопйе и Битоля (Ресен), на които бяха изправени видни българи – обшественици. В Скопйе разкритията хвърлиха в затвора голяма група българи начело със скопския помощник-кмет Димитър Шалев, юрист и общественик, а в Ресен (Битоля) голяма група конспиратори начело с д-р Асен Татарчев, племенник на основателя на ВМОРО д-р Христо Татарчев."
 
,,След излежаването на наказанието им – строг тъмничен затвор, те последователно напуснаха страната и в Женева подадоха  от името на македонските българи. С Димитър Шалев бяха още двама адвокати Григор Анастасов от Кавадарци и Димитър Илиев от Прилеп. Тяхната петиция носи дата "Скопие, декември 1929 г.". Значението на тяхната петиция и нейната тежест пред световната обшественост може да се разбере и от факта, че един от тримата – Григор Анастасов, е бивш народен представител от Кавадарци, вторият – Димитър Шалев е (както се каза) пръв помощник-кмет в Скопйе, а третият – Димитър Илиев – съдия и адвокат. Първите двама са широко известни в цяла Югославия обшественици. Тяхната акция е резултат от дълги тайни съвещания на плеяда български обшественици и видни дейци в градовете и носи колективен характер. Ще цитираме малки откъси от петицията, за да се види нейният родолюби в български характер:
 
"В преследване на своята политика за унищожение на българщината в Македония югославско правителство прибягна дори към мерки, които навсякъде се считат като пълно отрицание на съвременната цивилизация и елементарните понятия за свобода:

а) Въпреки чл. 7 от Сенжерменския договор то ни забрани да си служим по улиците с нашия майчин български език... без да става дума за употребяването на български език в публикации и в печат...
б) Нашите имена бяха насилствено променени със сръбски окончания...
в) Четенето на български книги и български вестници е забранено под страх на най-тежко наказание...
г) Пеенето на български народни песни се счита за престъпление...
Българското население в Македония има дълбока вяра към великата мисия на ОН и иска да вярва, че то бди над точното прилагане на международните договори... Затова... българското население в Македония, организирано в своите национални организации, реши да ни изпрати в Женева в качеството на негови законни представители, за да отправим до ОН тая петиция и да искаме неговата протекция в качеството ни на национално малцинство в Югославия... От името на българското население в Македония под сръбско иго... " (подписи).
 
,,В този дух е и петицията на д-р Асен Татарчев, който след четиригодишен строг тъмничен затвор успя да напусне Югославия заедно със съпругата си Марта, швейцарка, и двете си невъзрастни деца. През есента на 1932 г. двамата съпрузи подадоха петицията в Женева и развиха агитационна дейност в полза на поробена Македония. Забележителни са думите на Марта д-р Асен Татарчева, казани пред Македонския събор в Горна Джумая (Благоевград) на 12 февруари 1933 г.:
 
"Швейцарка по рождение, моята съдба се свърза с македонски българин. Седем години живях в Ресен и там, както и при другите си обиколки в Македония, се убедих, че там живеят българи. Това могат да отричат само хора, които не желаят да видят истината. Моят мъж и аз отидохме в Женева, за да защитим Македония... Моят мъж лежа 4 години в затвора, но аз като майка на две деца заявявам с гордост, че съм готова винаги да възпитавам своите деца в любов към Македония и към нейната борба за освобождение..."
 
,,След известно спотайване оцелелите сили на ММТРО, подпомагани и от малкото, но енергични кадри на женската тайна организация, отново надигнаха глава. Условията наложиха те да изменят тактиката, като вземат най-активно участие в легалната съпротива срещу поробителя. Тогава се създаде и открит съюз с хърватските борци за свобода, особено с радичевците и левите земеделци. Младежки делегации начело с освободения от затвора Димитър Гюзелов ходиха в Загреб и уговориха братско сътрудничество срещу сръбските сатрапи."
 
,,Борбата за българското име, които значеше и съпротива срещу всеки опит да се прокрадва идея за отделна македонска народност, не означаваше и борба срещу името "македонец". То си оставаше название за принадлежност към географската област Македония. Но дойдеше ли да се определи кой какъв е по народност от дадени жители на тая Македония, турчинът, албанецът, гъркът, куцовлахът, българинът, евреинът ясно именуваха както себе си, така и другите: никога турчинът нямаше да сбърка да не каже: аз съм турчин, ти – българин, но никога – македонец."

http://www.promacedonia.org/kc/index.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Март 19, 2013, 01:38:29
КОСТА ЦЪРНУШАНОВ - ,,Българският дух на Македония при разгрома на Югославия"

Образуване на Български Акционни Комитети 1941 г.
 
,,Още в първите дни на разгрома на кралска Югославия във всички градове на Македония под бившата сръбска югославска власт спонтанно и масово започна изграждането на ,,Български акционни комитети". Това беше открита манифестация на българския народностен дух на Македония. Пръв почин за такъв комитет е направен в Тетово. Начело  застанал местният адвокат Никола Павлов Бутика, бивш член на ММТРО и водач на местните българи. По примера на Тетово започва образуването на български акционни комитети в останалите градове с център Скопйе, който се оформя като български централен акционен комитет за Македония още на 13 април 1941 г."
 
Блажо Гавазов, Скопие - ,,"След капитулацията (на Югославия, б.н.) тук трябваше да дойде българска власт. Ние, които се чувствувахме българи, пеехме песента "Гордей се, майко Българийо", а когато дойдоха германците, някои от нас изтъкнаха български знамена на къщите. ..Около организирането (на посрещането, б.н.) тичахме всички ние, които се чувствувахме българи. Така всички събрани отидохме до Кумановската "трошарина"   с български ленти и цветя, за да посрещнем българските войски, които смятахме за освободители..."
 
Струга, 1941 г. -  ,,Протокол No 1 на учредителното събрание на местния български акционен комитет за град Струга и околията. При стечение на много българи от град Струга на 21 април т.г. (1941) след разисквания, станали с небивал ентусиазъм и възторг, в град Струга се основа  МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ за град Струга и околията... "  -  Този протокол е исторически документ за българщината в един град. "
 
Битоля. 1941 г. - ,,Що се отнася до другите градове на Македония, заслужава да отбележим състава на Битолския български акционен комитет, както го намираме публикуван във в. "Зора" бр. 6566 от 6 май 1941. В него са влезли представители на стари видни български семейства и на заслужили в революционните борби дейци, 43-ма на брой. Ще изредим някои от тях, познати на цяла Македония, още повече, че след изтеглянето на българските власти от Македония през септемири 1944 г. почти всички отидоха в затвора и бяха осъдени на тежки наказания и дори някои и на смърт:
Д-р Борис Светиев – председател, Петър Пецаков – подпредседател, търговец, Сотир Тренчев – адвокат, секретар, Стефан Трайков – търговец, касиер, и Стефан Светиев – подсекретар. Съветници: Ахил Димитров Чальовски – аптекар, С. Козарев – земеделец, Благой Давков – търговец, Михаил Франгов – аптекар, д-р Кочо Ангелаки Робев, Тома Кьосе-Димитров – съдебен чиновник, Давид Коларов – колар, Тръпко Тръпчея – чиновник в общината, Петър Михайлов, Боне Нечев – общински чиновник, Владо Ризов, Христо Ризов, Зафир Ошавков, Бойко Секулов и др. – търговци, на брой 43 души."
 
,,Имената на председателите на българските акционни комитети и в другите градове, както следва: "Във Велес – Лазар Кръстев, в  Ресен - Кръсте Трайков, стар войвода, почитан в цяла Преспа, в Битоля – Борис Светиев, в Кочани - поп Глигор, в Щип – Димитър Хаджиглигоров, в Прилеп – Милан Небреклиев и пр."
 
 
Посрещането на българските войски
 
,,Пристигането на българските войски в освободена Македония е свързано с една поредица от триумфални събития, които говорят за силата на българското чувство у македонския българин, потискано с десетилетия и надигащо се бързо, като стихия. Всеки македонски българии зад паравана на събитията виждаше България и именно към нея изразяваше обичта си чрез старата войнишка песен от Първата световна война, посветена на Борис Дрангов: "Гордей се, майко Българийо, със своите синове герои!".
 
Спиро Китинчев - "Известно време след идването на германските войски беше съобщено, че ще дойдат войските на България. Още по-рано се говореше, че ще пристигнат българските войски, но точно кога не се знаеше. Самият час на тяхното пристигане ми беше съобщен много късно, почти половин час преди тяхното пристигане. Веднага наредих да бие барабанът и когато аз заминах да посрещам българските войски при Военната болница, там вече се бе събрал народ. Първите части от войската дойдоха с камиони. Беше то някаква войска за охрана на жп линии. Народът поиска те да влязат в Скопйе пеша. Аз ги посрещнах на площада и ги поздравих."
 
,,Войниците били окичени с цветя, мъже, жени са ги прегръщали и целували и непрекъснато "ура" огласявало улиците, по които минавало шествието на войски и народ. Хората се поздравявали помежду си с "Христос възкресе", "Вечна да ни е свободата" и се целували, изпаднали в умиление."
 
,,Веднага след това скопският акционен комитет в разширения си състав решава да издава вестник "Македония", на който директор става адвокатът на скопските студенти (1927) Стефан Янакиев Стефанов, а редактори - бившият член на ММТРО Васил Хаджикимов и д-р Борислав Благоев, стопановед и юрист, потомък на родолюбивото българско семейство на просветния деятел Иван Благоев от Емборе. Още в първия брой на вестника бива поместена следната ДЕКЛАРАЦИЯ:
 
"Българи! Македония е свободна! Свободна е Македония на вечни времена! Настъпи краят на робството, под което Македония изнемогваше до преди няколко дни само. Вековното македонско робство – гръцко, турско и сръбско, духовно и политическо, а в 20-и век и икономическо и социално, изчезна завинаги. Един велик идеал – свободата, за които Македония водеше духовни борби с безпримерен стоицизъм и безбройни саможертви, е вече действителност... Македония е вече свободна и вече общобългарска собственост... "
 
Кавадарци 1941 г. - "Кавадарци е опиянено от радост и възторг. Още в началото на града нас ни обгражда хилядно множество и се образува невиждано дотогава шествие. Другарят ни Сеизов, родом от Кавадарци и всепознат в тамошния край, е предмет на трогателни овации.
Ние обаче не сме първите гости от свободна България. Два дни преди нас в Кавадарци са гостували 5 наши войници от жп част. Кавадарчани се блъскали помежду си кой да носи на ръце тия войници. Един от войниците помислил, че вече е уморен носещият го кавадарчанин, и в миг ловко скача на земята. Кавадарчанинът обаче бързо го грабва и клекнал му вика: "Качи се на гърба ми, бре, до Прилеп ке те носам".
 
Смилево - ,,Сутринта тръгнахме за Смилево. Обаче преди нас, още в ранни зори, тръгнали за селото смилевчани-пазарджии, които след като узнали, че ще вървим за селото им, побързали да ни изпреварят и да предупредят своите. Спряхме пред бурната река на село Обедник (турско село). Колата ни не можа да я мине и остана да ни чака. Смилевчани предвидили това и ни чакаха с коне. Наближихме селото. Още при първите завои на пътя по нагорнището за селото чухме да отеква камбаната. Току стигнахме на височината и откъм първата улица се зададе огромна маса народ с широко разтегнат български трибагреник. Гръмко "ура" се разнесе наоколо и започнаха братски прегръдки и целувания. Селяните, облечени великденски, се стичаха отвред. Ей го начело на нова група бавно се приближава престарелият водач на въстанието Георги Чуранов, баща на нашия другар Козма Георгиев. Прегръдки, плач... Една след друга се нареждат сестрите и братята на Козмата за поздрав. Възгласи "Да ни е вечна свободата!" се разнасят едно след друго. Цялото множество ликува, а камбаните бият ли, бият! И тъй до късно. Козмата държи реч на своите съселяни, младо и старо в гъста маса го обкръжава, носи на ръце и т.н. – докато най-после тръгнахме обратно за Битоля. Изпратени от целия народ до края на селото с викове "ура"!"
 
,,Българските акционни комитети начело с централния комитет в Скопйе се проявиха като масова общонародна българска патриотична организация в периода на междуцарствието – от пропадането на кралска Югославия до идването на българските войски. Тая организация беше облечена с доверието на македонското население да го представя пред германските и италианските власти."
 
Българският дух на Охрид в най-усилните дни
- Раздялата

 
,,След погрома на германците при Сталинград в началото на 1943 г. Македония изведнъж бе почувствувала, че дните на нейната свобода са преброени. Всеки ден ставаше все по-ясно, че робството отново се връща с помощта на оръжието на големите световни сили. Илюзиите, че крайното зло – връщането на омразната Югославия, ще бъде избегнато по някакъв начин, изчезваха. Тревогата на българщината постепенно мина в отчаяние, което достигна апогей в първите дни на септември 1944 година. Народната мъка в Македония започна с изтеглянето на нашите войска оттам."
 
Охрид - ,,На другия ден, 7 септември 1944 г., в 6 часа сутринта тръгнахме от флотските казарми. На площада пред пристанището спряхме, за да се посъбере колоната, която се беше поразтеглила.  Не можехме сега да запеем, не можехме да минем и с маршировка. Тръгнахме със спокойна, смесена, твърда крачка. Известно смущение ни обхвана и така несигурно колоната продължи. Когато се изравнихме някъде при Чинара, заблъскаха се големите дървени дворни врати на къщите, покрай които минавахме, и от всички домове заприиждаха хора, цели семейства. Притокът беше неудържим. Някаква стихия постепенно се развихряше. Изненадани в първия момент, ние спряхме, но след това и да искахме, не можехме да продължим. Бяхме блокирани.  Прииждаха все нови и нови вълни от по-далечните махали. Всички тичаха запъхтени и в надпревара, неспокойни, развълнувани, както никога не е било, цели семейства със старите и болни хора, с малките деца на ръце.  Но ... нямаше възторжения вик, както при среща, а сподавени стонове и възгласи "Златните...", Милите...", "Ох, нашите момчета, отиват си!" И пак страшните непускащи прегръдки на болката от раздялата и рукнали сълзи на неизмерима мъка. Сподавените стонове вече не се въздържаха и потискаха. Болката се изля открито. Никой не можеше да въздържа ни плач, ни сълзи. Ние бяхме вцепенени, смазани от безсилие..Покрусата беше масова..".На кого ни оставяте?" - това беше запитването на всички." 

http://www.promacedonia.org/kc/index.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 08, 2013, 09:34:16
СПОМЕНИ ОТ МОЕТО МИНАЛО - Тома Николов
с псевдоним Златоуст ( 1863 - 1946) от с. Вранещица, Кичевско - български революционер, духовник и просветител, деец на българското възраждане в Македония

"Злободневният въпрос в кичевските села беще, че народът не иска гръцки владика, а иска свой – български. В това време един глашатай на име Гего, от близкото до манастира село Попължани, обикаляше манастира и викаше колкото може: "Кой е бугарин да не отива при гръцкия владика", Аз всичко това слушах и наблюдавах с детско любопитство, а владиката, колкото беше черен, от яд стана още по-черен."

"Националният дух в гр. Прилеп тогава беше в своята апогея, стари и млади бяха проникнати от висок патриотизъм и пееха песни от Руско-турската война и Ботевите. По сватби, било други веселия и народни тържества, се слушаха песните "Жив е той, жив е" и "Войници се записват на Софийско поле".

"В един неделен ден през Великите пости дойде в манастира да се черкува Васил Крапчев, баща на Данаил Крапчев, който тогава беше председател на училищното настоятелство.Тоя благороден и трудолюбив българин се заинтересува за мене и почна да ме разпитва откъде съм, къде съм се учил и същевременно ми даваше бащински и любвеобилни наставления да се трудя и уча, за да бъда полезен не само на себе си, но и на родината."

"Учителят Атанас Бадев състави хор от 60 души, избрани от всички ученици от гимназията с най-добрите гласове: той имаше тънък музикален слух и съставеният от него хор беше голяма гордост за българското общество в Солун. В неделен ден, когато отивахме на църква или на разходка в редици по двама с униформено облекло, пред нас вървяха двама гавази с фустанели, а отзад и встрани вървяха учителите: така наредени, като минавахме по улицата край морето, всички се спираха да ни гледат, и това повишаваше духа на българите, а беше и една демонстрация срещу гърците."

"Паметна беше датата 6 април 1885 г. – хилядагодишнината от смъртта на свети Методий. Понеже църквата "Св. Кирил и Методий" едва побра гражданите, учениците останаха в двора. След свършване на службата научихме, че валията изпратил свой адютант, за да ни съобщи, че забранява процесията да мине по улиците. Това известие ни изненада много и попари всички българи като с вряла вода. Голямото въодушевление, което беше обхванало всички българи по случай празника, след тази случка се замести с голямо озлобление срещу гърците, защото знаехме, че това е дело на гръцкия владика."

"Главната наша опора, където живееха болшинството от българите, бяха махалите. Ени махале, Баир махале, Бела чешма, Арнаут махале и Драгор махале. В 1891 г. за Охрид през Битоля мина митрополит Синесий. В Битоля му се направи царско посрещане от целия български народ. Престоя два-три дена, представи се пред валията и завери фермана. В един неделен ден той извърши първа архиерейска служба в българската черква "Света Богородица". Тоя ден беше истински празник за българите, защото допринесе за повдигането на националния дух."

"Като нови затворници и с пресни сили, върху нас затворническият живот не беше сложил още своя печат. Затова групата в нашето отделение, състояща се от: Коста Георгиев, Евгени п. Симеонов, Никола Кусото, Яне Скайов и други битолчани, всяка вечер се събирахме наедно и се веселяхме с песни. Когато пък Коста Георгиев със своя мощен глас запееше "Маро ле, бяла българко", целият затвор гърмеше и песента се слушаше чак в съседните турски кауши и в махалата."

"Българското население тогава в Битоля ликуваше, портите на къщите цяла нощ бяха отворени и хората постоянно сновяха по улиците от къща на къща, за да се виждат с войводите и четите, на които не можаха да им се нарадват. Българското население в Кичево, което до Хуриета дълги години беше притиснато от властта и турското население, след това се почувствува свободно, особено когато видяха четите начело с войводите в пълно наряжение. Радостта беше неописуема и цялата нощ в християнските махали имаше движение, а в някои къщи се чуваха песни и гайди. Народът смяташе, че турската власт се замества от българска под покровигелството на въоръжени чети и милиция."

"Конгресът на конституционните клубове се откри тържествено в театър "Еден" с подобаващ за случая молебен от духовенството начело с управляващия тогава епархията архимандрит Никодим, отпосле тивериополски епископ в Одрин. Имаше делегати от всички околии на Македония и те бяха елитът на македонските българи. Солун беше добил български колорит. Хотелите и локалите бяха препълнени с българи и навсякъде по улиците и чаршията се слушаше българска реч, Даже народности: турци, гърци и евреи се стараеха да говорят български."

"Българското население се занимаваше главно с риболовство, градинарство, бубарство, а през зимата с плетене на рогозки от тръстика на Ениджевардарското блато. Българите бяха много трудолюбиви, всички работеха неуморно и затова в града нямаше бедни семейства."

"Когато по това време в Солун всичко българско беше подложено на огън и меч и никой не смееше да проговори една дума на български, имаше една жена, която беше останала в тоя град да обнадеждава българите. Това беше Захария Шумлянска заедно със съпруга си Юлиан, сега покойници, тя беше останала в Солун заедно със съпруга си. Като австрийски поданик той не беше екстерниран от гръцките власти. Захария Шумлянска, възползувана от това положение на своя съпруг, със своето родолюбие застана начело на благотворителното женско дружество, останало още от турско време, и подпомогната от смелите и неустрашими кукушани, тя почна да събира помощи за затворниците и ги изпращаше в затвора. С тези помощи от свестни продукти, дрехи, пари и др., тя значително облекчи страданията на бедните затворници. Това повдигна техния дух и възкреси вярата, че българското население в града не е забравило своите сънародници в затвора."

http://www.promacedonia.com/tn/index.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 08, 2013, 09:42:20
"ЗАПАДНА МАКЕДОНИЯ" - 1925 г.,автори Христо Шалдев ( български революционер, деец на ВМОРО), К. Рачев и Т. Благоев (български общественик, просветен деец и революционер, деец на ВМОРО и ВМОК)

"Прилеп е стар български град. В Турско време Прилеп броеше 26 000 жители, от които 18 500 българи, 7 000 турци, а останалите цигани и власи. Прилеп беше една от крепостите на здраво укрепения триъгълник на българщината в Македония: Прилеп - Велес - Щип. Още от 1869 г. в Прилеп имаше българска община, която подържаше училищата с помоща на еснафската организация. Прилепчани се особено отличиха във време на черковния въпрос, когато отхвърлиха гръцката опека, отвориха си българско училище и си образуваха черковна община."

"Град Кайляри е център на околия с турско - българско население. Тук се намира голямото българско село Емборе, дето в турско време имаше българска прогимназия."

"Костур - Градът е много стар. В голямата му околия има много български села с твърде развито и трудолюбиво население Градът е населен с българи, турци и гърци."

"Охрид има голяма историческа важност за българския народ. Във времето на Бориса и Симеона Охрид е станал книжовно-просветен център. Във тоя град е живял и работил Св. Климент, дето в катедралния храм и сега се намират мощите на бележития български просветител и учител. Във времето на цар Самуила станал политически и духовен център на българите, и Македония се наричала България. Охридската българска архиепископия е траяла не-прекъснато от 1019 г. до закриването и в 1767 г. Тази архиепископия е закрепила българския народ в Македония."

"Струга - Градът е населен с българи и малко арнаути."

"Кичево - Населението се състои от турци, българи, албанци и помаци. Тук отдавна съществуваха български училища."

"Дебър - Населен е с българи и албанци. Дребната търговия и занаятите са в ръцете на българите и затова на пазаря се говори български. Селата в околността са повечето български и помашки."

http://macedonia-history.blogspot.com/2010/02/zapadna-makedonija.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 08, 2013, 09:53:33
Павелъ П. Шатевъ - Солунскиятъ атентатъ и заточеницитѣ въ Фезанъ

"Чаршията се затвори. Тогава турцитѣ се наежиха и почнаха да колятъ когото срещнатъ по улицитѣ, българи, гъркомани и други въ Вардарската махала. Миланъ Арсовъ е билъ свидетель, когато носили труповетѣ на българскитѣ гробища. Още въ зори на 17 полицията се разпореди да се арестуватъ всички българи (по-възрастни мѫже) въ Солунъ. Отъ кѫщитѣ и отъ ханищата ги довеждаха въ правителствения домъ съ бой, тамъ имъ взимаха само имената бърже-бърже. По 20-тина души, записали ги, препращаха въ единъ съседенъ дворъ. Докато да минатъ презъ коридоритѣ, за да дойдатъ въ двора, въ едно каре наредената въ коридоритѣ войска всѣкиго удря по глава съ прикладитѣ на пушкитѣ и съ цепеници. Всички българи пристигаха въ двора съ голѣми викове и писъци, съ разцепени глави, кой повече кой по-малко. Азъ бѣхъ тогава арестуванъ въ полицейския домъ, бѣхъ очевидецъ на тая покъртителна сцена и ми бѣше много тежко, че азъ бѣхъ тъй сѫщо отъ виновнитѣ. Единъ старецъ предъ масата на полицейския, когато го запитаха, какъ се казва, уплашено отговори на български, и полицейскиятъ, разяренъ, че отговори на български, толкова силно го удари нѣколко пѫти по лицето, че той падна въ несвесть и тѣ съ ритници предъ моитѣ очи го умрътвиха. "

"Презъ това време въстанието въ Македония бѣше въ разгара си, а солунскиятъ централ. затворъ—препълненъ съ арестанти. Въ него имаше повече отъ 1800 души, отъ които повече отъ 1200 българи, всички осѫдени или обвинени въ политически престѫпления. Всѣкидневно пристигаха все нови и нови групи отъ всичкитѣ краища на вилаета, отъ Сѣрско, Кукушко, Гевгелийско, Струмишко и пр."

"Презъ 1904 година мес. априлий се даде обща амнистия та до 600 души българи се пустнаха. Ние само останахме, изпраздни се затворътъ, глухо стана. Струваше ни се ужасно, скука ни обзе и тежко ни бѣше, че останахме съ престѫпницитѣ, катилитѣ турци и българи, а нѣмаше надежда, че скоро ще се случи пакъ поводъ за амнистия. Бѣхме въ Фезанъ до 50 души българи — отъ Битолско, Скопско и Солунско — все политически заточеници."

"Българитѣ, преследвани, угнетявани вънъ, чувствуваха се „спокойни” само въ затворитѣ. Хора познати, приятели отъ детинство, другари по идеи и борба, раздѣлени отъ живота, срѣщаха се въ тѣзи епруветки. Затворитѣ по тоя начинъ бѣха мѣста, гдето българитѣ можеха „свободно” да се срѣщатъ, да размѣняватъ мисли да укрепватъ въ своитѣ надежди, съ една дума мѣста, гдето по-скоро отиваха на поклонение, отколкото за поправка. Турската власть, за да потъпче националното съзнание на българина, за да усмири възбунтувалата се обществена съвесть, потърси „ефикасни” срѣдства. Най-напредъ тя опита ятагана, но като не сполучи, прибѣгна къмъ бесилкитѣ и най-сетне къмъ заточението."

"Една дълга, стройна редица отъ 156 души, всич-китѣ въ окови, весело и шумно минавахме презъ солунските улици, гръмогласно пѣейки бунтовнически пѣсни. Ние бѣхме при самия брѣгъ. Тамъ почнахме:
„Живъ е той, живъ е ...”

"На 23 юний, късно презъ нощьта, единъ по единъ ни изваждаха отъ затвора, за да ни поставятъ синджира на вратоветѣ. Ръждясалия синджиръ прекарвахме презъ халкитѣ на желѣзнитѣ ни гривни, по една отъ които на всѣкиго поставяше на врата самиятъ директоръ, щомъ нѣкой излѣзе отъ входнитѣ врата на затвора. Ние бѣхме 51 българи, 2 арменци, 1 турчинъ и 1 арабинъ."

http://www.promacedonia.org/bugarash/ps/index.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 11, 2013, 04:51:51
Андон Кьосето - СПОМЕНИ

СПОМЕНИ - Андон Лазов Янев (1855 - 1953), наричан Кьосето, е български революционер, терорист, войвода на ВМОРО, от с. Голозинци, Велешко.

"Родом съм от с. Голозинци, Велешко. Майка ми се казваше Мария. Тя беше родом от с.Лисиче, Велешко.То е под с. Дреново, и беше населено с българи, турци и арнаути."

"Турците са ме търсили във Велес. Тук те подмамили моя по-възрастен брат, ката му обещали нещо и научават, че съм в Солун. Доведат турците моя брат в Солун и започват да ме търсят. В Солун по това време имаше един учител на име Пейчинович: после той стана директор на сръбското училище. Същият бе и оръдие на турците. Турците го запознават с моя брат и двамата започват да ме търсят. Но вместо да ме заловят те, аз залових брат ми и го подкарах у Татарчев, в зимника, гдето го държах през деня. За станалото съобщих на Дамян Груев. Както Дамян Груев, така и д-р Татарчев, които влизаха в Централния комитет, не можеха да си позволят да дадат нареждане за премахване на брая ми. Поради това аз им предложих, че сам ще го премахна. Те се съгласиха с мен и казаха: "Прави това, което намериш за добре!" Изградихме план. "Вземи тези три лири и ги предай на майка, когато стигнеш във Велес."- казах му аз. Изпратихме го скромно, под вниманието на други хора. Облекли го бяха в нови дрехи. Казали му:"Хайде, ще те водим на друго място." След убийството веднага съобщават на Даме и той започна да ми се извинява. Аз му отговорих:"Какво, за един човек ли да скръбя, че се изгубил? Ако аз съм вреден и мен ще трябва да убиете!"

"Възложено ми бе да убия Пейчинович. Казаха ми, че макар и да е бавна подготовката, но да е внимателна, без да те заловят или пък убият. Аз им рекох:"Това не е ваша работа". Купих си една ловджийска пушка, извадих си на чуждо име билет и станах ловджия и започнах да се движа по селата и да агитирам за български училища. Движех се уж като ловджия, пък в някои села събирах по-видните хора и им внушавах да отварят български училища. През пролетта другарувах с Иванчо Карасулски и Митре от Дудуларе, близо до Солун. Казах им:"Ние с вас ще вършим една работа.
Започнахме да следим Пейчинович. Една вечер го чакаме към сръбското училище. Махалата се казваше "Керим Ефенди", до морето. Срещнахме Пейчинович, който се движеше пеша към училището. Той вървеше много бързо. Митре го настигна преди той да влезе в училището. Настигайки го, Пейчинович си обърнал главата и куршумът му отнесе ченето. Ние завъртяхме и избягахме към "Пиргите". Вечерта аз си отидох у д-р Татарчев. На сутринта властите свикаха всички доктори в Солун. Татарчев нареди да впрегна коня. Качи се докторът на файтона и аз завъртях точно пред портата, където стреляхме. Татарчев слезе от файтона и се качи горе в сградата, за да прегледа и той Пейчинович. По това време турските власти поддържаха сръбското училище. Пристигнаха също и други лекари. Бавиха се около един час и после излязоха всички вкупом. Ние с Татарчев поехме обратен път. Запитах доктора дали ще го бъде "моя приятел". Няма да го бъде. Сърбите вдигнаха Пейчинович и го откараха в Белград, но из пътя той починал."

Гевгелия имаше един Цицо. В продължение на две години наред бяха изпращани хора да го убият, но не можеха да сполучат. Той правеше много пакости. Каже ли някой да бъде обесен - обесваха го. Във връзка с тоя случай, аз се бях много амбицирал. Предложих на Даме - Как така две години време да не може да се премахне, цяла околия да пищи! Аз ще отида и ще го премахна!" Аз познавах Цицо, той бе цинцарин, гръкоманин. Директор бе на гръцкото училище. Беше голям туркофил. Намерих едно момче от Кукуш на име Ицо Джорлев. Дръпнах го настрана и му говоря:"Аз имам вяра в тебе и ти ще дойдеш с мен, за да свършим една работа. Може и убийство да запланувам, съгласен ли си?" Ицо даде своето съгласие. Дадох му кама и пищов и отпътувахме за Гевгелия. Трябваше да направим среща с Аргир Манасиев, учител с когото се познавах от по-рано. Отидохме при Аргира. В продължение на два дни търсихме Цицо. След като пристигна влакът, пътуващ от Велес за Солун, забелязахме Цицо по улицата заедно с каймакамина и един юзбашия. Ние тръгнахме подир тях. Тъкмо сме на един ачиклък пред българското училище. Извадих револвера и извиках:" Давранма"! Стрелях и той падна на гърб. Обаче остана ми мерак, защо да не го ухапя още веднъж и направих го. Говорех нарочно по турски, за да не разберат, че сме българи. Избягахме."

"Същата нощ преминахме Вардара и се отбихме в с.Миравци, Гевгелийско. Тук имаше раздор между гръкомани и българи. Ние отидохме у българския поп. В селото имаше два попа. Като дойде празник единият чете на български, а другият на гръцки. Веднъж попа бе предупреден от страна на легалния комитет. Предупреден бе също и от нас, обаче той не иска да се помири. Отидохме при българския поп. Планът ни бе вечерта да заловим гръцкия поп."

http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/blog-post_116330617213130660.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 13, 2013, 11:04:55
Христо Матовъ - Писма за Македония

Писма за Македония. Отговоръ на г. Я. Сакѫзовъ -  Написа Христо Матовъ  (Скопйе, Октоврий 1909 г.)

ПИСМО II.


Камбана, 30 Априль: „До
като трае този великъ възобнови-
телень процесъ, ние сме длъжни да
имаме само едно отношение къмъ
него, само една политика, която се
диктува не отъ любовь или отъ
умраза къмъ него, а отъ най-жиз-
нения интересъ на българската нация”

"Тукъ очевидно прѣдлаганата политика изхожда „отъ най-жизнения интересъ на българската нация”. Отлично. За насъ тоявъзгледъ е старъ; мнозинството отъ христианитѣ въ Македония сѫ българи, а тѣ сѫ угнетенитѣ и тѣ сѫ борцитѣ. За едно българско правителство  не може да не бѫде така, разбира се à priori сѫдено, безъ огледъ къмъ даденъ съставъ.

Щомъ дойдемъ у дома, ще видимъ, че „този великъ възобновителенъ процесъ” на Турция не само недопринася нѣщо повече въ полза на българската нация отколкото стария разрушителенъ процесъ, ами наопаку дори:

А „въ интереса на българската нация” ли сѫ едни обществени мѣрки и закони на „възобновителния процесъ” като слѣднитѣ:

1) „Да ти дадатъ за цѣла Македония и Одринско само четирима българи депутати; да ти дадатъ въ Битолския санджакъ самоединъ депутатъ българинъ, когато прѣди 32 гедини въ 1870 год. (Хамидово врѣме) си ималъ оттамъ двама депутати българи (Дим. Робевъ отъ Битоля и Г. Чакаровъ отъ Струга);

2) „Да се дава прѣднина и насърдчение на гьрци и сърби (покрай друго, младотурския комитетъ избра сърби депутати отъ Скопйе и отъ Битоля и то еднакво число съ българскитѣ депутати);

3) „Да се всѣва и поддържа разцѣпление между българския елементъ и да се дава насърдчение и материална помощь на слабата страна;

4) „Да се довеждатъ въ Македония мухаджири отъ Босна, а да се не допускатъ българи — бѣжанци отъ Одринско; на оние даимъ се купува земя и кѫщи, а на тѣзи да имъ се отнима стоката, и маса свѣтъ мѣстни българи — чифлигари да се оставатъ да гладуватъ;

5) „Да се издаде законъ за бой и тоя бой да е главно за българи и арменци (споредъ думитѣ дори наединъ арменски депутатъ въ самия парламентъ.)..."

http://www.kroraina.com/knigi/persone/hm/matov_pisma.htm

Сканове

http://www.kroraina.com/knigi/persone/hm/matov_sk.htm

Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 16, 2013, 07:12:53
„Илюстрация Илинден“

„Илюстрация Илинден“ е илюстровано издание на Илинденската организация. Излиза в София преди Втората световна война. от април 1927 до май 1944 година в 10 книжки годишно. Тиражът му варира от 1400 до 5000 броя. Поставя си за задача да бъде архив на национално-освободителните борби на македонските българи. Отпечатва статии за исторически събития, спомени, биографични справки за загинали борци, училищни и църковни деятели, етнографски статии, документи..."

„Илюстрация Илинден“ - година 6, книга 3, януарий 1934 год

Единъ именитъ юбиляръ

"На 24 декемврий 1933 г. българските учени, българската академическа младежъ и македонската емиграция чествуваха 70 г. отъ рождението и 50 г. научна дейностъ на г. проф. Любомиръ Милетичъ.

Юбилейното тържество стана преди обедъ въ големия салонъ на Академията на науките, на коетоприсъствуваха: Н.В. Князъ Кирилъ, Н.В.Преосвещенство заместникъ председателя на Св.Синодъ Видинскиятъ митрополитъ г. Неофитъ, г-да професорите отъ университета, множество учени, представители македонските емигрантски организации и много студенти.

Юбилейното тържество се откри отъ председателя на юбилейния комитетъ г.проф.Н.Стояновъ, директоръ на държавните дългове, който последователно даде думата на г.проф.Диновъ, Ив.Пеевъ-Плочковъ и Хр.Силяновъ, които всестранно изложиха дейностьта и заслугите на юбиляра общо къмъ науката и частно къмъ поробените българи, а следъ това бидоха прочетени и поднесени адреси отъ г. д-ръ Ф.Маноловъ, главенъ секретаръ на Министерството на Народното просвещение, отъ името на последното, като съобщи, че по ходотайство на г. министра на Народното просвещение Н.В.Царьтъ награждава юбиляра съ най-високия орденъ за гражданска заслуга, отъ г.Г.Кондовъ, председатель на Националния комитетъ на македонските братства въ Царството, въ които се изтъкватъ големите заслуги на юбиляра къмъ македонското освободително движение и отъ председателя на Щипското благотворително братство, като следъ това се прочетоха и изброиха стотици писма и телеграми отъ царството и странство, съ които иностранни академии на науките, учени и почитатели поздравляватъ юбиляра и му пожелаватъ крепко здраве, за да продължи своето просветно- обществено дело за благото на науката и любимата му родина. Накрай именитиятъ юбиляръ, трогнатъ до просълзване, благодари на юбилейния комитетъ и присъствуващите за направената му честъ и изрази надежда, че Всевишниятъ ще запази здравето и силите му, за да довърши замисленото отъ него още едно дело.

Вечерьта въ салона "България" бе дадена вечеря, при която се изказаха интимни приветствия и въ която именитиятъ юбиляръ разказа спомени изъ своето детинство и обществена дейностъ.

Юбилеятъ на г.проф. Л.Милетичъ представляваше избликъ на спонтанно чувство на общностъ на учени и обществени, на стари и млади, защото чествуваниятъ юбиляръ презъ своята 50 г. дейность е, и големъ ученъ, и големъ педагогъ, и големъ общественикъ, и големъ патриотъ. Той е написалъ до сега повече отъ 380 студии и статии, пръстнати изъ наши и чужди списания; стотици студенти, сега вече педагози, общественици и учени, слушали съ неговите лекции напътствувания въ семинара по славянска филология, като съ усвоили метода на научно изследвание и изложение; стотици съ неговите ученици, които по напътствие на големия ученъ беззабавно съ обикнали и обичатъ своята родина, както беззаветно я обича и проф.Л.Милетичъ.

Обаянието отъ личностьта на юбиляра се състои главно въ неговата непреклонна воля, въ неговото феноменално трудолюбие въ неговата продуктивна литературна работа и въ неговата беззаветна любовь къмъ родината - къмъ освобождението и обединението на българското племе.

Роденъ на 13 януарий 1863 г.въ Щипъ и синъ на интелигентни родители - учители, Любомиръ Милетичъ, впечатлителенъ и възприемчивъ, още отъ малъкъ, обикаляйки македонските градове, въ които баща му е учителствувалъ и виждайки красотите и богатствата на Македония, както и теглото на народа и, обиква своята родина, на която съ перо въ ръка всецело се отдава, излагайки тежкото политическо тегло на македонските българи и демаскирайки квазиучените трудове на сръбски, гръцки и др. учени, отричащи етническия ликъ на тази класическа българска земя. Тая негова любовь към родината му - Македония и къмъ научната истина застава проф.Л.Милетичъ заедно съ други македонски учени да основе Македонския наученъ институтъ и да стане редакторъ на строго научното списание "Македонски прегледъ", което се ползува съ име и средъ външния ученъ светъ. Само този, който е прелистилъ списанието, може да има ясна представа за полагания отъ проф. Л.Милетичъ трудъ и време за благото на науката и македонската кауза.

Илинденци отъ своя страна иматъ и специални основания да изразатъ своята почитъ и уважение къмъ именития юбиляръ г.проф. Л.Милетичъ,който, паралелно съ своите чисто научни изследвания по славянска филология и македонския въпросъ, следа Илинденското въстание, когато въ София пристигатъ хиляди бежанци и видни македонски дейци, ръководители на освободителното движение и илинденското въстание, той е единствения нашъ ученъ, който записва спомените на тези дейци и въ редъ издадени книги представя на бъдещия историкъ сурови материали за написване историята на македонското освободително движение. И което е още важно, то е, че той, - подобно на всички илинденци, - вярва въ благоприятния край на освободителното движение, защото народъ, който е родилъ Кирила и Методия, Климента Охридски, Паисия Хилендарски, братя Миладинови, Шапкаревъ и др., който е допринесълъ твърде много на общочовешката култура, - тоя народъ има право на свободно съществуване на тоя божи святъ.

Илинденци пожелаватъ на г.проф.д-ръ Л.Милетичъ здраве и дълъгъ животъ, за да дочака да види своята Родина свободна."

Хр. Шалдевъ

Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 16, 2013, 07:15:02
„Илюстрация Илинден“ - година 6, книга 3, януарий 1934 год.

Подвигътъ на Мара Бунева

"Подвигътъ на Мара Бунева е великъ по замисъль, геройски по изпълнение и саможертва и чутовенъ по своя ефектъ между поробените и далечъ въ чужбина. Мара Бунева - младата тетовчанка, бе израстнала въ полите на грандиозния Шаръ, при шумния Вардаръ. Тя бе закърмена съ млекото на майка българка, която отъ люлката и разправяла за великото дело на Кирила Пейчиновича, за подвизите на стари и млади за запазването на българското име и честъ, и на българската речъ отъ похитителя. Когато Мара Бунева порастна, виде, че Родината и Македония, макаръ и подъ турско иго, съ големи усилия бе напреднала въ духовно отношение. Въ цяла Македония нямаше селище, малко или големо, безъ училище и черква. Тя виждаше, че на всякъде изъ страдалната и Родина се носеше бунтовната песен на българина.

Дойде време, когато българското племе реши съ върховни усилия да сломи тежкото робство. Сърби и гърци въ съюз, обаче, не позволиха на тоя българинъ да се радва на своите усилия за свобода, Македония по Букурещкия миръ бе заграбена, поделена между новите поробители - сърби и гърци.
Настанаха страшни времена. Сърбите още въ първо време изпадиха всичко будно - учители, свещеници и пр.

Така Мара Бунева бе принудена, поради тежките политически условия, да напустне роденъ кътъ, бащино огнище, да се раздели съ свои близки и познати и да дойде тукъ въ България. Като бежанка тя не престана да се интересува отъ съдбата на брата робъ. Нейното сърдце бе съкрушено отъ страшните злодейства, вършени отъ сръбската властъ надъ българското население. Една прекрасна сутринь, тя реши да се върне при своите близки въ Тетово и Скопие, за да споделя съ тяхъ тежката съдба на робъ и тежнения за свобода.

Въ Скопие Мара Бунева виде, че вече не се позволява българска речь, - нямаше български училища и черкви. Всеки, който си позволи да говори на български, се смята за престъпникъ и се хвърля въ затворъ. Тя виде затворите пълни съ студенти, стари и млади, граждани и селяни. Това всичко подействува съкрушително върху нейното отзивчино сърдце. Въ душата и силно заговори чувството на любовъ за Родината и чувството за мъстъ срещу похитителя на свободата.

Единъ прекрасенъ день, на 13 януарий 1928 г., Мара Бунева съ револверъ въ ръка напада Прелича край Вардара, убива го и при самозастрелването си, казва: ,,Азъ обичамъ, обичамъ своето Отечество".

Преличъ бе единъ отъ потисниците на народа ни. Съ убийството на Прелича тя високо заяви, че протестира отъ името на своя народъ противъ страшното и непоносимо сръбско иго.

Горда по духъ, Мара Бунева има сила да надвие живота и смъртъта. Споменътъ за делото и ще се носи отъ уста на уста между младите и ще имъ служи за импулсъ и назидание, какъ се умира за родъ и родина. Мара Бунева отдавна не е между живите, но духътъ и победи живота, победи и смъртьта.
Вечна паметъ на големата македонска героиня!"

Л. Томовъ - „Илюстрация Илинден“ - година 6, книга 3, януарий 1934 год. стр. 2,3 и 4
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 16, 2013, 07:16:55
„Илюстрация Илинден“ - година 6, книга 3, януарий 1934 год.

КУЗМАНЪ ШАПКАРЕВЪ
1834 - 1909 - 1934 г. ( По случай 100 години отъ рождението и 25 г. отъ смъртьта му)
- автор Петър Шапкарев
- български учен икономист, математик, председател на Македонския научен институт, член на студентското дружество „Вардар“ (1920-1934), главен редактор на списанието „Македонски преглед“,.син на учителя и революционер Климент Шапкарев, внук на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев.

"Българската културна мисъль и по специално македонските българи на 21 декемврий 1933 г. чествуваха 100-годишнината отъ раждането и 25 г. отъ смъртьта на многозаслужилия народенъ просветитель и бележить книжовникъ и фолклористъ Кузманъ А.Шапкаревъ.

Роденъ е на 1 февруарий 1834 г. въ престолния градъ на славянската писменость - гр. Охридъ, отъ много бедни родители. Въ родния си градъ той получилъ минимално образование- и то на гръцки езикъ и започналъ да учи занаятъ - кожухарство.Това занятие, обаче, не увлича ученолюбивия юноша и ние го виждаме презъ 1850 г.,едва 16 годишенъ, да се услови учитель съ 250 гроша за половинъ година въ едно отъ кварталните училища на Охридъ. Но Кузманъ Шпкаревъ има за учителството едно особно високо схващане и се почувствувалъ недостатъчно подготвенъ да заеме това звание, та следващата година започва наново кожухарството. Следъ две годишно колебание и борба съ немотията, по съветите на вуйка си Янаки Стрезовъ,той успева да отиде въ Битоля при известния тогава учитель по взаимо-учителската метода Атанасъ Анести. Тукъ за първи пъть среща и се опознава съ братята Димитъръ и Константитнъ Миладинови. Следъ няколко месеца се връща въ родния си градъ Охридъ и презъ 1854 г.,вече подготвенъ, се отдава на учителското поприще, което съ малки прекъсвания продължава до 1884 г. въ градовете: Битоля, Струга, Прилепъ, Кукушъ, Солунъ и др.Първите три г. Кузманъ Шапкаревъ преподава на гръцки езикъ. Но презъ 1857 г.случайно се запознава съ славянската писменостъ и почва да преподава на соя глава смесено - гръцки и български (седемь години) и най-после съвършено изоставя гръцкия езикъ.

Презъ 1885 г.Кузманъ Шапкаревъ идва въ България и за кратко време чиновничествува въ съдебното ведомство, а отъ 1892 г. се настанява въ София, където го намира и смъртьта - 18 мартъ 1909 г.

Неуморенъ ратникъ за националното и културното повдигане на своя народъ Кузманъ А.Шапкаревъ презъ време на дългата си учителска дейность изъ разните градове на Македония издава една цяла серия отъ учебници, две сбирки отъ неделни апостолскии евангелски четения, въвежда българския езикъ въ училищата и църквите и винаги застава начело на народните борби за самостойна българска църква.

Презъ това време той грижливо записва и систематизира много народни песни, приказки, вярвания, обичаи, пословици и др. фолклорни национални ценности, които презъ 1891/92 г.издава въ деветь големи тома -"Сборници отъ народни умотворения".

Презъ 1885 г.той издава още "Материали за животописанието на братя Миладинови", "Русалиите" - единъ стариненъ обичай отъ Солунско, Енидже-Вардарско и Кукушко, "Животописни бележки за Нано Д.Станишевъ" и др.

Още презъ 1850 г.започва да сътрудничи на всички почти български вестници, като дава редовно сведения за хода на народната църковна борба за въвеждане на българския език въ училищата и църквите и пр.

Въ размирните за турската империя години Екзархията възлага на К.Шапкаревъ специални мисии въ Македония, където я представлява предъ разни анкетьори и комисии въ Солунъ и други градове.

През 1880 г. К.Шапкаревъ идва въ Пловдивъ и, посъветванъ отъ митрополитъ Методи Кусевичъ, отива въ София и Цариградъ, дето представя единъ обстоенъ планъ за организацията на учебното дело въ Македония и предлага откриването на мъжка и девическа гимназии съ пансиони въ гр. Солунъ. Следь дълга борба и пословична упоритость, наистина, той успя презъ 1880 г. да постави основите на този фаръ на националните духовни и политически борби на македонските българи.

Въ София Кузманъ Шапкаревъ се отдава на научна дейность изъ областьта на фолклора и етнографията. Редовно сътрудничи въ периодическото списание на Българското книжовно дружество (сега Академия на науките), което го избира за дописенъ членъ въ сборниците на Министерството на народното просвещение, въ "Български прегледъ" и др.

Проф. Д-р Ив.Шишмановъ въ една характеристики за К.Шапкаревъ, пише следното:
,,И наистина, да се издигнешъ съ собствени усилия отъ синъ на бедни родители, отъ човекъ съ четирикласно образование ( и то получено въ гръцко училище), самоукъ въ матерния си езикъ и книжнина - до значението на единъ отъ най-заслужилите за своя народъ деецъ и до висотата на дописенъ членъ на една Академия на науките, комуто видни европейски учени признаватъ заслужена компетентность въ областьта на македонския и общо-български фолклоръ, това граничи почти съ чудо".

Да бъде веченъ примерътъ и делото на нашия бележитъ юбиляръ.
Петър Шапкарев"
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 16, 2013, 07:24:57
„Илюстрация Илинден“ - година 6, книга 3, януарий 1934 год.

"Пандилъ Шишковъ е роденъ на 20 декемврий 1874 г. въ с.Върбени (Екши-су), Леринско. Баща му Христо Ил.Шишковъ беше здравъ, красивъ, юначенъ и благороденъ българинъ..."

"Пандилъ е въ тайни връзки съ италянския жандармерийски поручникъ Касталди, на когото дава ценни сведения за отношенията на турската властъ и младотурския комитетъ и легалните и нелегални банди на гръцката пропаганда спрема българското население..."

"Турското правителство и водителите на младотурския комитетъ почнаха да пеятъ старата песенъ на преследване на бивши нелегални дейци и видни българи..."

"Но не се мина много време, когато съюзниците се показаха разбойници, претендирайки, че земята, която окупираха, е техна: за гърците - гръцка, а за сърбите - сръбска, почнаха да преследват всички, които се именуваха българи."

"През световната война, когато България се определя на страната на централните сили и есеньта 1915 г. обявява война на Сърбия, Пандилъ съ петима свои другари върви като авангардъ предъ победоносните български войски, а когато последните стигатъ въ гр. Прилепъ, той не може да се стърпи, избързва напредъ, нахлува въ леринско..."

"След превзимането на Битоля Пандилъ бива извиканъ при щаба на армията и му се поверява разузнавателна служба, въ която той е много полезенъ. По-късно, той бива назначенъ полицейски приставъ въ града..."

Автор на статията - Сребрен Поппетров Попдимитров - активен сътрудник на „Илюстрация Илинден“., български революционер, общественик и политик, учител, училищен инспектор и директор в Струмица, Скопие, Тетово, Солун и Сяр.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2

Марко Христов Шишков или Пандил Шишков - български революционер, деец на ВМОРО
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB_%D0%A8%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%B2

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BB%D1%8E%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%98%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD

http://www.kroraina.com/knigi/podporuchik/il_il/il.html

http://www.scribd.com/collections/2345458/Illustration-Ilinden
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 16, 2013, 07:35:53
„Илюстрация Илинден“ - година 6, книга 1- 2, ноемврий - декември 1933 г.

Осмиятъ редовенъ конгресъ на Илинденската организация - 26, 27 и 28 ноемврий 1933 г. въ София, Председател - Кирилъ Христовъ от Битоля

"Конгресътъ бе откритъ отъ председателя на Ръководното тяло г. Кирилъ Христовъ съ подходяща и вдъхновена речь, въ която между другото каза: ,,Илинденската организация, малка по своята численостъ, е една отъ най-идеалистичните и филантропични организации. Тя продължава да поддържа духа добъръ у македонския българинъ въ борбата му за извоюване свободата на измъчената ни Родина..." - стр.1,2 и 3

Н.К.Майски - Изъ спомените ми за Пере Тошевъ
"Есеньта на 1895 г. постъпихъ на учение въ 2-ия класъ на Битолската мъжка гимназия. Някои отъ учителите бяха същевременно и надзиратели въ пансиона. Един отъ тяхъ беше и Пере Тошевъ отъ Прилепъ...Задоволенъ въ последствие отъ отговорите ми. даде ми биографията на Василъ Левски съ поръчение да я прочета на саме някъде изъ ъглите на сградата или двора. Съ тая книжка започнахъ да чета революционната литература..." - стр. 6,7 и 8

"Ние, македонските българи, не за пръвъ пъть сега прегръщаме революционната идея, не за пръвъ път сега бродимъ въоръжени изъ македонските планини и воюваме съ поробителите за свободата на родината. Маса българи, преди много години взеха активно, живо участие въ гръцките и сръбски въстания, целещи освобождението на тия страни отъ турското робство, сметайки, че следъ освобождението на тия страни, Турция ще отслабне и не ще може да окаже сериозна съпротива при едно въстание на българите въ Македония, Тракия, Мизия, Добруджа и Поморавия за освобождението на тия български земи отъ турско робство. А когато следъ духовната пробуда на българското племе, първите искри на която се появиха въ Македония и то - отъ българи македонци, започна борбата за извоюване и на политическа свобода, много българи отъ Македония взеха активно, живо участие въ революционните български комитети въ Романия и Сърбия, преди освобождението на България...
Революционно движение се появи въ Македония веднага следъ Берлинския конгресъ, когато става явно, че Санъ-Стефанска България е осуетена и разчленена и че Македония е оставена пакъ подъ турско робство...На чело на движението въ прилепската кааза бе войводата Спиро Църне, който формирува чети и водеше агитация между българското население за въстание....Борческиятъ духъ у македонския българинъ за извоюване свободата на Македония не престана..."
- Изъ живота на четите - Климент Шокевъ - стр.8, 9 и 10


Аврамъ Саревъ Кузмановъ от Дебър - Какъ Р.О. въ Солунъ се снабдявала съ пушки и патрони

"Годините 1900, 1901, 1902 и първата половина отъ 1903 г. са едни отъ най-дейните въ подготовката на Р.О. по отношение снабдяването и съ оръжие и подготовката на кадрите въ бойно отношение. Дейноста на отделните членове на тая мощна организация, а това е цялото българско население - мъжко и женско, въ това отношение е изумителна....А възражданието на българщината, придошла отъ разните крайща на Македония, подпомогна, щото Р.О. чрезъ нея и учебните заведения да засили своята дейностъ до големи размери...

Дълги години проживехъ въ Солунъ и като така съвременникъ съмъ на всички събития по възраждането на българщината и бехъ се опозналъ не само съ всички наши дебрани, които въ първите времена образуваха, само те, една голема българска колония....

Солунските атентати презъ 1903 г. исплашиха не само гърци и турци, но и властъта. Преследването на българите беше големо...

През 1913 г. между-съюзническата война, гърците менъ задигнаха отъ къщи, отделиха ме отъ семейството ( жена и 6 деца), което оставихъ на произвола на съдбата, изпратиха ме съ една група отъ 70-80 души българи отъ разните места на Македония въ островъ Трикери...Едно нека остане за знамение въ историята на тия страдания, че българинътъ, макаръ и изпадналъ въ такива бедствия, не загуби своя духъ." стр.17, 18, 19 и 20

ОТЧЕТЪ за дейностьта на Ръководното тяло на Илинденската организация за времето отъ 1.10.1932 до 1.10.1933 г.

"Нека тукъ подчертаемънашата голема радостъ за благополучния край, що като съ магическа пръчка настана, и нека изразимъ надеждата, че занапредъ тези крайно нежелателни, тези ужасно осъдителни начини на действие няма вече да се повтарят за честъта, за името и за бъдещето на Македония и за заздравяване нанесените рани върху организъма на целокупния български народъ....

Нека изразимъ нашата надежда, че Националниятъ комитетъ при удобенъ случай ще употреби своите усилия за устройване, за да види и почувствува българското общество и външниятъ святъ извършения отъ македонския българинъ подвигъ, за да възвеличи, да се възгордее по тоя начинъ душата на българския народъ...

По решение на 7 конгресъ на Ръководното тело бе възложено да издаде единъ сборникъ и апотеозъ на илинденското въстание, очертаващи всичките етапи на освободителните борби и чисто българския характеръ на тези борби...

Преди всичко политическата конюнктура, при която е поставена майката - отечество, е съвършенно по-друга отъ практикуваната досега всеобща опозиция на близко и далечно, отъ униженията и оскърбленията, които се сипеха съ целъ да се унизи, да се убие достоинството у българина, да се сломи неговото желание за борба. Трезвиятъ, силниятъ, обаче, български духъ, намери достатъчно сили въ себе си и превъзмогна всички трудности...

Дойде редъ да се вземе мнението, да се чуе думата и на българския народъ. Окастренъ отъ всички страни въ своите териториални постижения, обранъ и лишенъ отъ своя коравъ залакъ хлебъ, но великъ по своя духъ и въ постигналите го нещастия, гордъ, че единственъ отъ всички народи води война не завоевателна, а война освободителна, война свещена, война за свободата на потиснатия братъ робъ, който цели 40 г.употреби нечовешки усилия за своето освобождение.

Сега, обществото може да види въ висините на своята съвестъ величието на българския духъ и ужасната неправда, извършена спрямо българския родъ и специално спрямо Македония, за която безумци като Венизелосъ и Пашичъ смятаха, че въ 10-15 г. на югъ тя ще стане чисто гръцка, а на северъ-чисто сръбска страна и че всичко българско ще изчезне, ще се претопи. Македонскиятъ българинъ, който създаде илинденската епопея и възвиси величието на българския духъ, стои здраво на своите позиции..." стр. 25 - 32

http://www.scribd.com/collections/2345458/Illustration-Ilinden

http://www.kroraina.com/knigi/podporuchik/il_il/il.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 19, 2013, 03:02:04
Истината по положението въ Македония - 1908 г., Антонъ Страшимировъ
 (1872 - 1937), родум от семейство на преселници от Разлог, Пиринска Македония - български писател, драматург, публицист и политик

"Прѣзъ послѣднитѣ години въ Македония, особено е озлобено населението — и турци, и българи — отъ слѣднитѣ нови данъци: „имдатъ пара” (помощь за царя), „кула пара” (помощь за военни стражища) и „мостъ пара” (помощь за мостове по стратегичнитѣ мѣста)...Ето основнитѣ елементи на разорителство, които тласкатъ населението въ Македония къмъ нелегална и жестока борба противъ държавния строй въ Турция."

" Отъ това става ясно и положението на християнитѣ: тѣ и днесъ се чувствуватъ като плѣнници въ единъ необятенъ турски воененъ лагеръ. Християнинътъ въ Македония е длъженъ да носи непрѣмено фесъ и непрѣмено безъ пискюлъ, а и по възможность вѣхтъ. Християнинътъ не може да носи чадъръ (за бастунъ не става и дума). Директорътъ на българското класно училище въ Тетово е стрѣлянъ на чаршията, защото излѣзълъ съ чадъръ. А директорътъ на българското училище въ Дебъръ веднажъ е билъ поканенъ отъ стара туркиня, да ѝ занесе тѣстото за хлѣбъ на фурната; защото директорътъ не се подчинилъ, излѣзълъ турчинътъ съ орѫжие и го заставилъ да му слугува — да му слугува тоя директоръ, който е слѣдвалъ по химия въ Парижъ!"

" Ето прочие кѫдѣ е смѣшната магия, съ която Християнскитѣ поселища въ Турция днесь сѫ български, а утрѣ по чудо гръцки или сръбски. Естествено е, че при такъва гавра на държавата съ християнскитѣ ѝ поданници, тия изцѣло се отдаватъ на революционната организация. А тъй като християнската маса по болшинство се чувствува българска и отваря български основни училища, то властьта покровителствува гръцката и сръбска пропаганди, разрѣшава тѣмъ да си откриватъ училища, а закрива българскитѣ, съ което пъкъ наострува революционната органинизация противъ пропагандитѣ."

" Революционизираното население въ Макеіония, изгубило надежда за сѫщественни реформи при турското владичество, се хвърли въ рѫцѣтѣ на своитѣ съплеменници отъ съсѣднитѣ княжества. А тъй като македонското население въ огромното си болшинство е българско, на сцената се яви България, която въ послѣднитѣ години се прѣвърна буквално на воененъ лагеръ. Едни поставятъ ясно и категорично дилемата: въ Македония срѣщу насъ се опълчватъ Турция, Гърция и Сърбия; тѣ виждатъ въ насъ пионеритѣ на България, а и правятъ ни такива подъ страхъ на поголовно изтрѣбление; прочие нѣма врѣме за умуване: България трѣбва да се застѫпи за насъ и ние — за България. Война — или ние загинваме."

"А твърдѣ благоприятна държавнишка платформа имаше въ Битолско веднага слѣдъ възстанието прѣзъ 1903 год. Появяването на европейската жандармерия разведри сгѫстената отъ кръвопролитията атмосфера, населението се подчини на властитѣ, то даже напълно прѣдаде орѫжието си и се устрѣми при новия редъ да задоволи своитѣ въжделения: опожаренитѣ села се възобновиха и работнитѣ рѫцѣ се пръснаха по печалба, за да откупятъ заграбенитѣ отъ турскитѣ бегове земи. Десятки хиляди вчерашни революционери, които бѣха опожарили всичкитѣ чифлици въ Битолско и бѣха изравнили съ земята кулитѣ имъ, се озоваха сега далечъ въ Америка, на работа. Отъ три години европейската поща въ Солунъ всѣки мѣсецъ внася въ Битолско срѣдньо 25 000 доларя, изпратени отъ българскитѣ работници въ Америка. Но Хилми паша се намѣси и тукъ: той видѣ въ емигрирането на българитѣ само турска шовинистична изгода."

" Близката задача на организацията ще бѫде мирна гражданска революция. Въ единъ прѣкрасенъ день — и туй ще бѫде скоро — цѣла источна Македония ще осъмне съ слѣдующия нагледъ незначителенъ фактъ: по градоветѣ и селата българитѣ ще тръгнатъ съ калпаци. То ще бѫде единъ жестъ, който — при създаденото вече укротяване на завоевателната свирѣпость у турцитѣ и при европейската жандармерия — ще се прѣтърпи отъ властьта сигурно безъ най-малки инциденти,"

"Съ отпадането на четничеството, ще прѣстане само по себе и гръцкото андартство, като изгубило reson d’etr. То сѫществува само срѣщу бъларскитѣ чети и съ подкрѣпата на Хилми паша въ райони чисто български. Ако андартството се оттегли въ гръцката крайморска полоса или въ Янинскиятъ вилаятъ, ще трѣбва да заработи като революционната организация и, значи, ще трѣбва съ врѣме да дойде до сѫщиятъ изходъ — емансипиране отъ четничеството. — Смѣтката на андартството да погърчи Македония, за да се използува 3 членъ отъ Мюрщегскитѣ реформи, бѣше само поводъ за гръцкитѣ злодѣяния, а сѫщностьта бѣ въ политиката на Хилми паша: да омаломощи населението и да заличи резултатитѣ отъ революцията.
 
Съ сръбската четнишка пропаганда въпросътъ е по-сложенъ. Тя нѣма да спрѣ и слѣдъ като революционната организация се отърси отъ четничеството. Защото сърбоманството се загнѣзди въ Скопската Черногория, въ Поречето, въ Азотъ (Велешко) не като наложено съ орѫжие, а почисто колтурно-икономическа зависимость на населението отъ Сърбия: тия кътове сѫ планински, населението отъ половинъ вѣкъ се прѣпитава съ гурбетчийство въ Сърбия и е посърбено. Чисто българското Велешко село Богомила, което е дало единъ отъ водителитѣ ни революционната организация, днесъ е цѣло посърбено. Засилването на революционната организация въ страната притиска тия сърбомански оазиси, налага имъ се, увлича ги, сѫщото което става и съ гъркоманскитѣ такива. Тогава сръбскитѣ попъ и учитель въ селото, които като пропагандисти сѫ въ общение съ сръбскитѣ търговски агенти, ставатъ опасени, защото се опиратъ на течението и издателствуватъ. И за да се избавятъ отъ тѣхъ, селенитѣ или ги изгонватъ или ги убиватъ съ помощьта на революционната терористична група. — Ето звѣното, о което се държи сръбската четнишка пропаганда. Сърбитѣ най-искрено — и най-справедливо — заявяватъ, че не може да се откажатъ отъ четничеството си, защото „българитѣ убиватъ”. Но българитѣ не сѫ криви за това и Българското правителство може да има само тоя шовинистиченъ мотивъ въ своята политика по македонския въпросъ: да наложи на Сърбия помиряване съ горното положение т. е. да ѝ наложи да се откаже отъ завоевателната си политика спрямо Македония."

http://www.kroraina.com/knigi/persone/as/strashimirov_istinata.htm

Сканове  http://www.kroraina.com/knigi/persone/as/as_sk.htm

Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 19, 2013, 03:04:33
„ТИКВЕШКИ СБОРНИК”
И НЕГОВОТО МЯСТО В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА


http://www.scribd.com/doc/135762591/Medieval-Bulgarian-Literature-Tikvesh-Collection
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 20, 2013, 07:56:01
Стефанъ K. Салгънджиевъ - ЛИЧНИ ДѢЛА И СПОМЕНИ по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи или 12-годишна жестока неравна борба съ грьцката пропаганда -1906 г.

Часть I. СОЛУНЪ


"Погърчванието изобщо на Македонскитѣ българи и частно на Солунскитѣ, е започнало слѣдъ покорението на Балканския Полуостровъ отъ турцитѣ, повикани отъ гьрцитѣ да ги спасаватъ отъбългаритѣ.Въ цѣла Македония включително и въ Солунъ, Турцитѣ, съ малки изключения, завоеваха само българи. Съ други думи: покориха страна чисто българска подъ Византийско владичество."

"Македония въ III—VII вѣкове е била цѣлата населена съ славяни, които около XI в. носили вече названието: „българи”, съ собственна писменность и литература. Това е вече исторически доказано. А щомъ цѣла Македония по това врѣме е била заселена съ Българи, естественно следствие е, че и въ Солунъ съ живѣли голѣма маса Българи, изъ срѣдата на която изгрѣ свѣтлината на българскиянародъ; отъ нея се разнесе чрѣзъ св. св. братия — Кирилъ и Методий пьрвото на български язикъ писменно слово: Въ начáлѣ бѣ Слóво ..., съ което озариха рода си, поднесоха му въ прѣводъ Благовѣстието Христово и го упътиха въ пѫтя на истината."

"Послѣдния тоя центръ — Каламарийский, населенъ както вече казахъ, повечето отъ Дебърскибългари, които, така да се каже, имѣющи прѣимуществото, че съжителствуватъ всички въ единъ и сѫщъ районъ, взелъ изгледъ на чистъ български кварталъ, прѣзъ който когато прьвъ пѫть минахъ, именно прѣзъ главната улица, която го дѣлѣше на двѣ половини, стори ми се че се намѣрвамъ въ нѣкой чисто български градъ. Отъ самата улица, отъ дюкенитѣ, кафенетата и магазиитѣ на двѣтѣ ѝ страни, до слуха ми достигаше само българския говоръ по нарѣчието на Дебърчанина — Бръсякъ. Освѣнь това въ тоя кварталъ азъ заварихъ и оставихъ правитѣ и обичаитѣ въ пълната имъ битность прѣнесена отъ Дебърско."

"На Бѫдний вечерь азъ имахъ честьта да бѫда гостъ въ домътъ на дѣдо Христа Гугушъ, единъ доста оригиналенъ и доста веселъ старецъ, въ кѫщата на когото щомъ стѫпихъ, пьрвото нѣщо, което обърна вниманието ни, бѣ свѣтналото огнище, въ което буйно и съ прѫщене горѣше бѫдника — единъ грамаденъ горунь напомнящъ древнебългарския язически обичай на прадѣдитѣ ни — безапелационенъ протестъ противъ грьцкитѣ домогвания да считатъ Македонския българинъ за грькъ. На сватба и други лични дни забѣлѣжвахъ, че се съблюдаваха сѫщитѣ обичаи и обряди, които се вършатъ отъ българитѣ въ Сѣверна и Южна България. Същото се вършѣше отъ Българитѣ и въ Вардарския кварталъ Благодарение на компактностьта на българитѣ въ описанитѣ два квартала — Гелемерийский и Вардарский, особито на българитѣ отъ пьрвия, които послужиха за опора на грьцкитѣ домогвания да ги погърчатъ — въ Солунъ отдавна е била положена основата."

"Като южнаци гьрцитѣ, иматъ жежъкъ тежпераментъ, който ги прави въ всичко бързи; щомъ видѣли въ Солунъ такова внушително множество българи, рѣшили, какъ-какъ, да ги погърчатъ и по тоя начинъ да затворятъ една рана, която въ бѫдѫще би се обърнала на гибелна за еллинизма; тѣ се залавятъ за работа.
 Пьрвия опитъ на пропагандата, състояща се отъ грьцкото духовенство на чело съ мѣстния митрополитъ и грьцкия консулъ, се състоялъ въ прѣнуждване българитѣ да променятъ облеклото си, което ги отличавало отъ грьцитѣ и ако съ това се несполучи, да се употрѣби сплашване съ афоресване и отлъчване отъ цьрква.
 Опитътъ за промѣнение облеклото, недалъ очакванния резултатъ, макаръ и да се е употрѣбилъ начинътъ — сплашване съ турцитѣ, които, говорили гьрцитѣ, ужъ гледали на българитѣ като на падишахъ душманѫ и като такива готвели се единъ день да ги изколятъ до единъ. Това непослушане и българско твърдоглавство, заставили тръпката пропаганда да прѣдприеме послѣднето срѣдство — афоресването, отлъчването отъ църква и непозволяването на българитѣ да закопаватъ мъртвитѣ си въ общитѣ  гробища. Ала нашата история съ гордостъ трѣба да отбѣлѣжи отрадното явление у Солунския българинъ, които въ тоя случай проявилъ черти на българско постоянство и твьрдость. Тази чьрта на постоянство и упорство на Солунскитѣ наши еднородци проявена противъ общия врагъ на народностьта ни, въ врѣме когато тя не бѣ още проявена у братята имъ въ по събуденитѣ градове въ Македония, въ Севѣрна и Южна България, дала на подлия еллинизъмъ да разбере, че Македонския българинъ е такава натура, колкото повече го насилватъ, толковъ повече го заинатяватъ и го правятъ неотстѫпчивъ.

Ала, трѣба да признаемъ, че по отношение на облеклото, Солунскитѣ българи печелѣха, а не губѣха; защото тѣхната стара носия — мѫжка и женска — отъ каквато материя и кройка се състоеше, никакъ не съотвѣтствуваше въ здравословно отношение на Солунскитѣ климатически условия и азъ, ако се коснахъ до тоя въпросъ, направихъ го съ единственната цѣль да покажа до какви низки дори смѣшни срѣдства сѫ прибѣгвали грьцитѣ въ прѣслѣдването на българитѣ за да ги обезличаватъ, което е интересното за поколѣнието — за историята."

"Между българетѣ започнаха да се явяватъ знакове на незадоволство отъ фанариотското духовенство въ българскитѣ епархии, което на всѣкѫдѣ почти плуеше въ развратъ, сѣеше го и между паството си, гонѣше язика му и го замѣняваше съ грьцкия, изтрѣбваше книгитѣ му чрѣзъ изгаряние и всячески се стараеше да го дьржи въ дълбоко невѣжество, за да може по лесно да го обезличи."

"Въ Скопие, Ловечь, Търново, Пловдивъ българитѣ отидоха до тамъ щото да искатъ отъ властитѣ вдигането на грьцкитѣ владици отъ сѣдалищата имъ; замѣняването въ цьрквитѣ и училищата натрапениятъ имъ грьцки язикъ съ българскиятъ, и въ края на краищата въпроса за язика се замѣни съ въпроса за самостоятелна духовна независимость, благодарение на неотстѫпването на Фенеръ на пьрвоначалното справедливо искане на българитѣ. Борбата, както вече знаемъ, отъ частна, стана обща борба на българский народъ противъ Фенеръ и подъ знамето съ девизъ: „Духовна самостоятелность на цѣлокупния български народъ”, се стекоха всички Българи отъ Видинъ до Цариградъ; отъ Варна до Охридъ и въ скоро врѣме грьцкия язикъ въ българскитѣучилища и цьркви се очисти и замѣни съ българскиятъ.И дѣйствително Фенеръ, тази люлка на мракобѣсието, рухна подъ мощнитѣ удари на сплотенитѣ сили на българина."

"Пьрвия брой на вѣстника излѣзе едва въ послѣднитѣ дни на 1868-а година. Около това врѣме излѣзоха и двата проекта на В. Порта за разрѣшаването на черковната ни разпра съ Фенеръ. Трѣба да забѣлѣжа, че на гьрцитѣ никакъ не имъ бѣше по кефа дѣто въ Вилаетския вѣстникъ, редомъ съ турския и грьцкия язици, стоеше и българския, защото въ това тѣ съглеждаха официалното припознаване отъ властьта сѫществуването на български народъ въ Солунския Вилаетъ, който по това врѣме състоеше отъ днешнитѣ три Вилаета: Солунский, Битолски и Скопския."

"Вечерьта, около стотина българи повечето Дебренци, се бѣха стекли на събранието, открито отъ Иосифъ Якововъ. Той посочи на нуждата да се избератъ 12 души отъ присътствующитѣ, които да съставятъ община, която да се грижи за напрѣдъка на училището и да прѣдставлява Солунскитѣбългари, въ учебно и черковно отношение прѣдъ св. бъл. Синодъ и Българското Читалище въ Цариградъ."

http://www.kroraina.com/knigi/bdobr/ss/index.htm
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 20, 2013, 07:57:54
Стефанъ K. Салгънджиевъ - ЛИЧНИ ДѢЛА И СПОМЕНИ по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи или 12-годишна жестока неравна борба съ грьцката пропаганда -1906 г.

Часть II. СѢРЪ (СЯР)


"Християнското население въ Сѣръ е българско. Чистогрьцки сѣмейства въ Сѣръ има само 7 и словомъ седемь, пришелци отъ разни грьцки поселения.За осилването грьцкия язикъ неждубългарското и куцовлашското население, грьцкото духовенство се заловило да работи; то започнало да замѣнява килиитѣ съ училища за пьрвоначално обучавание на малолѣтнитѣ ученици и, трикласни наричани народни училища — за свьршившитѣ пьрвоначалнитѣ; свьршившитѣ послѣднитѣ, излизали изъ тѣхъ чистокръвни еллини. Други пъкъ — синоветѣ на заможни Сѣрчане и прѣпорѫчанитѣ отъ грьцкото духовенство бѣдни, но благонадеждни ученици, се пращали въ свободна Грьция да довьршватъ учението си, отъ дѣто се завръщали освѣнъ фанатязирани грькомани мегалоидеисти, но още и грьцки подданици. При всичките тия проповѣди, напъвания на еллинствующитѣ хондрокефаловци за да се покажатъ по еллини отъ самитѣ еллини, и при всичкитѣ имъ старания да наложатъ грьцкия язикъ на домашнитѣ си и изобщо на бъл. население въ Сѣръ и околностьта му дѣто били пръснати за учители-агитатори тия нови свѣтила, Сѣрскитѣ българи все още продължавали да си служатъ съ родния сѫ язикъ. Инъче и не може, понеже язикъ, усвоенъ на майчинитѣ гърди, не тъй лесно и скоро изчезва."

"Слѣдъ два дни Късъровъ ме посѣти вторий пѫть и ми каза че ще ме води въ една българска кѫща, гдѣто ме чакали нѣколко българи. Събранитѣ въ Златановата кѫща българи обѣщаха да се възвърнат въ народностьта си и да ме поддьржатъ въ миссията ми. Тукъ ни чакаха нѣколко бахчовани ото махалитѣ Горня и Долня Каменица; и тѣ се обявиха за българи и обѣщаха да поддьржатъ българското дѣло въ града си. Тъкмо когато ставаше всичко това, азъ получихъ писмо отъ настоятелството на Българското Читалище въ Цариградъ, съ което се питамъ: още ли ще го държа въ неизвѣстность и не е ли настаналъ деньтъ да го зарадвамъ съ извѣстието, че съмъ вече успѣлъ да отворя училище, или пъкъ че съмъ убѣдилъ населението да не прибере въ нѣкое отъ махаленскитѣ грьцки училища, отъ което да съмъ очистѣлъ грьцкия язикъ и да съмъ го заменилъ събългарския?"

"Около 30 души българи ми заявиха, че сѫ българи и ме приемать за учитель на дѣцата си. Прѣписъ отъ това заявление, приложено въ едно прошение отъ тѣхна страна прѣдадоха на Мутесарифина за свѣдение. Тия 30 души българи азъ свикахъ на засѣдание въ кѫщата на дѣда Ангелъ балѫкчията, единъ много добръ старецъ остарѣлъ въ Сѣръ, ала нито той, нито баба Ангелица, нито дѣцата имъ знаеха грьцки. Съ тия 30 души дойдоха и други още десетина и се пристѫпи къмъ избиранье членове за община. Честьта да бѫдатъ членове въ първата Сѣрска българска общинападна на слѣдующитѣ лица: Илия Ив. Късъровъ, Коста Златановъ, Ангелъ Ивановъ Балакчи, Костадинъ Стояновъ папукчи, дѣдо Ичо Куллели чифтчия, Панайотъ А. Мечкаровъ, Иванчо Велезлията кафтанджия, Фиданъ Калфа марангозчия, Атанасъ Вишенли чифтчия и Андонъ Василевъ бояджия. Тоя послѣдний слѣдъ нѣколко дни се отказа и биде замѣстенъ отъ Ангелъ Сапунджиятъ."

"Пьрвата работа на общината бѣше — да намѣри кѫща за училището. За помѣщение на училището се нае кѫщата на хаджи Аргиръ Куллелията. Въ тая кѫща прѣдлѣжеше да започне сѫществоването сѫ пьрвото българско училище.  Щомъ се разнесе слуха, че и въ Сѣръ се съставила българскаобщина и отворило българско училище, фанатизмътъ на новитѣ „еллини” въ тоя градъ на учителитѣ имъ, на лѣкаритѣ имъ и прч.; на грьцкото духовенство, на цѣлата грьцка пропаганда изкипя като лава изъ нѣкой вулканъ, застрашающа да опожари всичко прѣдъ себе си. Заканванията, заплашванията съ убийство и изтрѣбване на всичко българско, се започнаха открито."

"Въ Сѣрската епархия най-голѣмото село и населено исключително отъ българи е селото Горни Бродъ. То брои около 3500 жители съ едно училище и една цьрква до моето идване въ Сѣръ. Въ това село народното съзнание по-отрано се било пробудило и благодарение на учителя му Георгий Любяховски, които по край грьцкия, въвелъ въ училището, отчасти и въ цьрквата, и българскияязикъ. По-рано отъ това, за въвеждането българския язикъ въ училищата и цьрквитѣ изъ Неврокопскитѣ села г. Любяховски е работилъ съ съученицитѣ на Неофита Рилский. Когато азъ пристигнахъ въ Сѣръ, въ селото Горни Бродъ, сѫщата учебна година (1871—1872), учителското мѣсто се заемаше отъ учителя Никола Падаревъ, родомъ отъ Неврокопското село Гайтаннново; Г-нъ Падаревъ бѣ въвелъ напълно българския язикъ въ училището, въ цьрквата обаче — една до тогава — отдѣсно се четеше български, а отъ лѣво — грьцки, не че имаше искатели да се чете на грьцки, ада да се не осѫждатъ българитѣ въ прѣкаленостъ, каквато гьрцитѣ проявяваха спрямобългарския язикъ."

"Въ Неврокопската кааза заварихъ че бѣ на скоро организирана каазалиска българска община съ сѣдалище въ Неврокопъ, която бѣ обявила селата отъ тая кааза за отказавши се отъ духовната власть на грьцкия патриархъ и присъединението имъ къмъ Българската Екзархия. За да се спратъ золумитѣ и насилията на грьцкия владика върху Неврокопскитѣ български села, българскатаобщина въ Неврокопъ бѣше се отнесла до Екзархията чрѣзъ своя прѣдставитель при послѣднята и я молѣше да ходатайствува прѣдъ В. Порта за припознаването Неврокопската кааза за отцѣпена отъ Драмската епархия и отъ Драмския грьцки владика и да се счита за присъединена къмъ Екзархията, която сѫ признали за свое духовно началство. Сѫщото бѣха направили и нѣкои села отъ Мелничката епархия и отъ Драмската кааза, именно отъ Мелничката епархия селата Ормани, Калиманци, Елешница и Рибница; и отъ Драмската кааза селото Плѣвня."

"Подиръ сключването Санстефанския договоръ между Турция и Россия, който създаваше еднаБългария въ естественнитѣ ѝ граници, гьрцитѣ вдигнаха врява че, създаванието на едно автономноБългарско княжество въ очьртанитѣ въ договора граници, тѣмъ се отнѣмали една цѣла область и части отъ други, които въ етнографическо, старинно и географичесво отношения принадлежѣли изключително тѣмъ (sic). Въ тази дива врява грьцитѣ, подпомогнати и отъ извѣстни неблагоприятствующи на една велика България велики сили и отъ самото турско правителство, заработиха протести, които като изкълѫпиха — поднесоха ги на прѣдставителитѣ на Великитѣ сили въ Цариградъ, на Турското Правителство и, по късно, чрѣзъ грьцкия делегатъ — на самия Берлински конгрессъ. Сега именно моето прѣбиване въ Сѣръ бѣ отъ най голѣма нужда, и, като разбирахъ това твьрдѣ добрѣ, азъ продължавахъ да се дьржа и да работя за умаловажаването на тия грьцки протести. Колкото се касаеше до двата Санджака, азъ се заловихъ да подготвя контра протести, каквито въ другитѣ Санджаци въ Македония се приготовляваха отъ страна на българитѣ."

http://www.kroraina.com/knigi/bdobr/ss/index.htm
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 20, 2013, 08:02:46
„Читалище“ - 1874 г.- Издава ся от Българското читалище въ Цариградъ
„Читалище“ е списание от времето на българското Възраждане, Списание на Българското Книжевно Дружество, излизало в Цариград 2 пъти в месеца от 1870 до 1875 г. Абонатите му достигат внушителния за онова време брой 1700.
Кн. 1-24 (1870-1871)


http://books.google.mk/books?id=0GHvAAAAMAAJ&dq=%D1%81%D0%B0%D0%BF%D1%83%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0&pg=PA1&redir_esc=y#v=onepage&q=%D1%81%D0%B0%D0%BF%D1%83%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0&f=false

Редактори са Марко Балабанов, Лазар Йовчев, Тодор Икономов, Петко Славейков и Стефан Бобчев. На списанието сътрудничат още Иван Вазов, Гаврил Кръстевич, Кръстьо Пишурка, Тодор Шишков, Кузман Шапкарев, Григор Пърличев, Райко Жинзифов, Атанас Илиев, Добри Войников, Марин Дринов, Димо Хранов и др.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Perushtitsa-history-museum-Chitalishte-magazine-1874.jpg
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 21, 2013, 06:26:29
Коста Църнушанов - СЪРБИЗИРАНЕ НА МАКЕДОНСКИЯ КАЗИОНЕН “ЛИТЕРАТУРЕН ЕЗИК”

(ЧАСТ ПЪРВА.)

"Доказана истина е, че от момента, когато българският народ след упорита борба отбелязва първата си национална победа със създаването на българска независима църква чрез историческия ферман на султан Азис от 28 февруари 1870 г., започва и първата официална стъпка на Сърбия срещу възхода на българския народ. Още в навечерието на официалния акт за учредяване наБългарската екзархия сръбското правителство изпраща специално напътствие до своя пълномощник в Цариград да се бори срещу даване права на Екзархията над всички епархии в Турция, в които преобладават българите, т.е. в Мизия, Тракия и Македония."

"За по-нататък Гарашанин подготвя почва чрез пропагандата на своите емисари в българскитеземи. за да убеждават българите в спасителната за тях роля на Сърбия. Един от тия емисари е и прочутият у нас фолклорист Стеван Веркович, който обаче, виждайки силата на българския елемент в Македония, застава на страната на българската кауза."

"Обаче създаването на Българската екзархия препречи пътя на сръбската експанзия. Затова сръбската пропаганда се активизира, и то най-първо чрез изпращане на книги в Македония и откриване на училища, които не дадоха плод, защото вълните на сръбското културно нашествие срещнаха гигантския вълнолом на възродения български народ."

"Сръбското поражение през Сръбско-българската война от 1885 г. още повече разяри Сърбия да открие боен фронт в Македония с огън и меч. Началната му форма бе: открито убеждаване на македонските българи, че те са сърби. Всичко това обаче не давеше никакъв резултат.Българският челичен дух в Македония отбиваше с лекота тези сръбски напъни. Дори за целта той си създаде и революционна организация с първична мисъл: борба срещу сръбската пропаганда."

Иван Хаджиниколов - основател на организацията:
"„От 1888 година сръбската пропаганда в Македония засили своята дейност и почна да атакува даже и Солунската гимназия... Знаейки, че в Македония няма сърби, тая дейност на сръбските агенти много ме възмущаваше. И в търсенето на средство за противодействие на тая пропаганда дойдох до заключението, че една тайна революционна организация ще може да пресече пътя на чуждите пропаганди в Македония и тя ще е най-сигурната опора за запазването на българщината в Македония.”

"Стоян Новакович, за да разбие отвътре непревзимаемата отвън българска крепост, развива теорията за отделна македонска народност. В качеството си на сръбски пълномощен министър в Цариград той формулира тая теория в един свой доклад до своето правителство:
„Понеже българската идея, както е известно на всички, е хванала дълбоки корени в Македония, аз смятам, че е почти невъзможно съвсем да се разколебае тя, като й се противопостави само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея. На сръбската идея е необходима помощ от някой съюзник, който би застанал рязко срещу българщината и който би съдържал в себе си елементите, които биха могли да повлекат със себе си народа и народното чувство, отцепвайки го от българщината. Тоя съюзник аз виждам в македонизма или в култивирането в мъдри граници на македонския диалект и на македонската обособеност.”

"Тъй се създава теорията за македонизма като изключително средство за успеха на сръбската кауза. “Защото - заключава Новакович - убеден съм, че при това ни най-малко не бива да се страхуваме от някаква вреда за сръбската идея, тъй като има ги много и никога няма да изчезнат ония, които изключително работят за сръбска сметка и които винаги ще държат високо идеята за сръбството.”

"Главно средство на македонизма ще бъде сърбизирането на македонския диалект. „В интерес на сръбството - разсъждава Новакович - трябва да се тръгне по същия път, но търпеливо, солидно и систематично, с оригинални средства, като при това се използува всичко, което може да намали разликата между сръбския език и македонския диалект.”

Новакович дава следната обосновка:
„В този момент Ви обръщам вниманието върху необходимостта от един специален македонски буквар за училищата в Македония, който би трябвало специално да се приготви за ширене на сръбската писменост и сръбския език в Македония... В това направление, струва ми се, като най-необходимо е съставянето на един специален буквар на македонски диалект за Македония. В тоя буквар би трябвало с македонския да се спои и сръбският буквар, но така, че македонският да бъде две третини, а сръбският една третина, при това във втората половина. Букварът би трябвало да се напише със сръбския правопис...”

"И тъй, македонски буквар за ширене на сръбската писменост и сръбския език! Да запомним това, защото то е квинтесенцията на македонизма като средство за посърбяване на Македония.
И наистина букварът бива написан при посочената директива. След много опити и колебания той бива окончателно изработен от Милойко Веселинович, бъдещия секретар на скопския сръбски консул, върху основата на сръбския буквар на Стеван Чутурило. Разпространител на това изобретение става организираното от Новакович в Цариград „Друштво сърбо-македонаца”, чиято програма в основата си представлява същността на македонизма, провеждан в широк мащаб днес, със следните принципни положения:
1. Политическа част:
 - Да повдигне църковния въпрос за отказване на македонците от българския екзарх
 - да развива най-енергична пропаганда за изгонването на българските владици и учители от Македония
2. Филологическа част:
а) Да се пише на чисто македонски език, но тъй като македонският език не е книжовно изработен, да се изхвърли всеки български израз и да се въвежда сръбски
б) Да се вземе сръбската азбука като най-удобна за македонския език и при писането да се придържа към сръбската граматика...”

"След Първата световна война, както и в навечерието на Втората, та дори и през нея, титовизмът най-изрично застана зад тези теории на Новакович, Цвиич, Туцович и Попович. Сега вече със силата на оръжието се наложи македонизмът във Вардарска Македония. Вярвайки в тая сила, Тито бе казал на члена на ЦК на БКП и председател на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България Христо Калайджиев следното:
„Дайте ги на мен (българите в Пиринския край - б.н.), аз ще ги направя за две години македонци”
И почва оръжието да шествува по цяла Вардарска Македония, създавайки изкуствено македонска нация. И всичко това се върши буквално според принципите, оформени шест десетилетия преди това от Новакович."

"Посърбяването на езика на македонските българи бе задача номер едно на Новакович при организирания от него поход на сръбската пропаганда в Македония, защото езикът е душата на един народ. Когато тая душа бъде поразена, победата ще бъде пълна.
И ето на какво сме свидетели днес в СР Македония; посърбяването на езика там носи следните форми:
1. В областта на азбуката и фонетиката (звуковете).
2. В областта на морфологията и лексиката:
а) Вмъкване в речника на безброй сръбски думи.
б) Създаване на сърбизми („помакедончени” сръбски думи) чрез прибавяне на българско окончание или с промяна на основни гласни.
в) Избягване на български окончания, характерни за книжовния български език (останали от старобългарски), и приемане на сръбски окончания.
г) Употреба на чужди, предимно на френски думи в сръбски облик.
д) Сръбски форми на познати названия от чужд или домашен произход.
е) Сръбски научни и технически термини.
ж) Пренебрегване на съществуващи народни думи и приемане на съответни сръбски думи и изрази.
3. В областта на синтаксиса (строежа на изречението):
а) Сръбски строеж на изречението чрез съответни съюзи.
б) Сръбски строеж на изречението чрез употреба на съответни предлози и др."

"Както е известно, в СР Македония е въведена сръбската азбука на Вук Караджич. Във връзка с това се е водела упорита борба. Просръбски настроените елементи начело с Блаже Конески са настоявали за сръбската кирилица, като се изхвърлят българските писмени знаци Й, Ъ, Ь, Щ,  (е двойно), Ю, Я, и се приемат сръбските знаци Ј, Љ, Њ, Џ."

"Прегледаме ли “Речник на македонския литературен език”, ще видим, че е препълнен със сръбски думи от всякакъв род. Бяга се от българския книжовен език, който е изграждан както от старите македонски възрожденци като Йоаким Кърчовски, Неофит Рилски, Кузман Шапкарев, Константин Миладинов, Партений Зографски, Райко Жинзифов, Йосиф Ковачев и др., така и от по-новите писатели по произход от Македония, каквито са Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Любен Каравелов, Антон Страшимиров, и от още по-новите - Людмил Стоянов, Теодор Траянов, Димитър Талев, Венко Марковски и пр., и пр. А това е езикът, с който си служи и ВМОРО начело с Даме Груев, Гоце Делчев, Гьорче Петров, Пере Тошев и ред други революционни писатели. Но скопските езиковеди, точно според предписанията на Стоян Новакович, черпят от готовия сръбски език хиляди думи и термини както за всички абстрактни понятия, така и за научните и техническите термини, които липсват в народните говори."
а) Чисто сръбски думи
б) „Помакедончени” сръбски думи
в) Избягване на български книжовни окончания, останаи от старобългарския език, и приемане на сръбски
г) Употреба на чужди, предимно френски думи в сръбска редакция
д) Сръбски форми на познати названия на страни, и личности
е) Сръбски научни и технически термини
ж) Пренебрегване на съществуващи народни думи и приемане на съответни сръбски думи и изрази
з) Разпространение на сръбски лични имена

"Няма съмнение, че с всичко това македонският казионен „език” става все по-чужд за народа. Той трябва да бъде изучаван от самите македонски българи със същите усилия, с които се изучава един чужд славянски език. Върху това красноречиво говори и следният анекдот. В Гевгели имало родителско-учителска среща. Учителят е говорил върху възпитанието на децата, докладвал за мерките на училището и подчертал дълга на родителите във връзка с това. Обаче неговият македонистки. т.е. сърбомакедонски „език” не е бил разбран и родителите стоели в недоумение какво им е говорено. Тогава учителят казал: „Я да ви го кажа на гевгелийски, та да се разбереме по човечки”.

http://www.kroraina.com/knigi/statii/mp_1991_1_tsyrnushanov.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 21, 2013, 06:29:52
Коста Църнушанов - СЪРБИЗИРАНЕ НА МАКЕДОНСКИЯ КАЗИОНЕН “ЛИТЕРАТУРЕН ЕЗИК”

(ЧАСТ ВТОРА)

"Отявлени защитници на сърбизирането на македонските говори

Защитници на това състояние на езика на македонските българи са една група българоненавистници начело с Лазар Колишевски, Блаже Конески, Харалампие Поленакович и Васил Ильоски. Кои са те?

Лазар Колишевски е всеобщо известен проводник на сръбската кауза в Македония. Родом е от малката паланка Свети Николе. Баща му е загинал на солунския фронт през Първата световна война. Като сирак от войната Лазар бива възпитан в сръбските сиропиталища, завършил в Крагуевац (Шумадия) пиротехническо уличище и като работник в арсенала в тоя град става активист на сръбската комунистическа партия. Забравил родния си език, той напълно възприема сръбския дух в партията. През втората световна война се проявява като борец срещу ръководството на Македонската комунистическа партия начело с Методий Шаторов поради неговата ориентация към БКП като българи. Арестуван от властта, бива осъден на смърт, помилван и изпратен в плевенския затвор, където остава до 9 септември 1944 г. Прибрал се в Скопие, той става върховен разпоредител със съдбата на всички проявени българи, които подлага на сеч, на първо място на Шаторовите другари. Оттогава той стои начело на най-висшите държавни институти: става дори за една година държавен глава на Югославия.

Блаже Конески е бивш председател на Македонската академия на науките и изкуствата. Роден е в с. Небрегово, Прилепско, като издънка на родоотстъпническото семейство Лямевци. Братов син е на най-големия родоотстъпник в Македония, предан орган на сръбската пропаганда Глигур Соколович-Ляме. Бивш върховистки четник, тоя Ляме след Илинденското въстание се продава на сърбите. Загнездва се в планинските места на родния си край Азот и Поречията, води война с БМОРО и успява от засада да убие трима прекрасни войводи - Стефан Димитров и Панчо Константинов, ръководители във Велешко, и Георги (Гога) Ацев - в Прилепско. Неговият престъпен образ е изрисуван от Димитър Талев в романа “Гласовете ви чувам”, в лицето на Йосиф от Рапа.
Блаже Конески използува тъмната слава на своя чичо и бива удостоен с кралска стипендия за следване първо в шумадийския град Крагуевац заедно с прословутия Лазар Мойсов, а след това като студент по сръбска филология - в Белградския университет. Катастрофата на кралска Югославия го заварва още като начинаещ студент и той се записва в Софийския университет под името Благой Конев, българин, пак стипендиант. След 9 септември 1944 г. става Блаже Конески и застава начело на сърбизаторската акция на македонския говор. Той налага сръбската азбука, написва и граматиката на тоя език и неговата история, фалшифицирайки готовите съответни български научни трудове. Той вилнее и в историята на Българското възраждане, като фалшифицира делото на всички български възрожденци в Македония. Той е цялостен апологет на македонизма върху основата на научните прегрешения на прословутия Кърсте Мисирков.

Харалампие Поленакович е македонски куцовлах (цинцар) от Гостивар. Той бе и първият секретар на Македонската академия на науките и действуваше рамо до рамо с Конески. Цялото му житие-битие представлява дейност в сръбски дух. Женен за сръбкиня, следва сръбски език и литература в Скопския факултет, после бързо става асистент на своя професор по сръбска литература и взема най-активно участие в сръбските шовинистични списания в Скопие: „Южни преглед”, „Скопски гласник” и „Гласник скопског ученог друштва”. Там обнародва статии, в които народните песни от Македония представя като стари сръбски (виж статията му „Скоплье у народним песмама”). След катастрофата на кралска Югославия бяга в Белград, където става асистент в университета. Същевременно развива активна дейност сред заварените в Белград македонски печалбари, прибира около себе си и разни сърбомани и образува „Друштво южносърбиянаца-избеглица”. Скоро обаче бива порицан поради злоупотреби.
Изчакал края на войната, връща се в Скопие заедно със сръбската власт и при основаването на днешния скопски университет се настанява за извънреден професор по „стара македонска и южнославянска литература” и „македонска литература от XIX век”. Не изпуска обаче и лекции по югославска литература, за да поддържа сръбски огън в македонското висше просветно огнище. Особено е старателен да издирва и посочва връзките на македонските културни дейци през Възраждането със сръбски културни среди и да ги тълкува като сръбски ориентирани. Забележителна е неговата спекулация специално с Йордан Хаджиконстантинов Джинот. Той е най-проявеният тълкувател на делото на македонските възрожденци като противобългарско, като сепаратистко. По всички славистически конгреси воюва в това направление и предизвиква скандали с ония, които не се съгласяват с него и подържат общопризнатите истини за Македония.

Васил Ильоски е също македонски куцовлах (цинцар), родом от Крушево, но живеещ в Куманово. Това е известният  кралска Югославия Василие Илич, автор на драматически опити на сръбски език. Завършва скопския университет по сръбска литература и в навечерието на Втората световна война пише по подражание на сръбския писател Стеван Сремац на местен кумановски говор драмата „Ленче кумановче”. С това той става един вид основател на днешната македонистка драма, макар и творбите му да имат само водевилен характер.
След създаването на СР Македония той се впуска да пише нови драми на македонски говор и като единствен дотогава драматически писател заживява със съзнанието, че е строител и на македонския литературен език и с това е „велик” деятел. За награда бива избран и за член на Македонската академия на науките. Заедно със сънародника си Поленакович и с Блаже Конески става защитник на македонизма. Той дири корените на македонския „език” далече в миналото и представя сички македонски възрожденци като македонисти, борци срещу „натрапвания им” български език.

Тези четирима корифеи на македонизма са типични образи на вредители в областта на македонските говори. Разбира се. те не са самотни - техни ученици са no-млади филолози от рода на Тодор Димитровски, Трайко Стаматовски, Божо Видоевски, Блаже Ристовски и др. Но тъй като те повтарят идеологията на своите учители, излишно е да се занимаваме с тях. Ще се спрем само на Колишевски и Ильоски, които в речите и писанията си най-безцеремонно защищават посърбяването на македонския казионен език.

Както видяхме, главният идеолог на този замисъл бе някогашният сръбски държавник и учен Стоян Новакович. Той бе начертал за целта и програма с двойна директива, която вече цитирахме, но ще я повторим:
1. „Да се използува всичко, което може да намали разликата между сръбския език и македонския диалект”;
2. „Да се изхвърли всеки български израз и да се въвежда сръбски”.

Видяхме също, че цели 60 години тая директива стоя погребана още в първите дни на нейното формулиране. Защото неколкократните опити за приложението й претърпяха провал пред вековната крепост на българския дух в Македония, така че - както цитирахме - самият й автор се отказа от по-нататъшни опити да създава отделен македонски език под прикритието на лъжеидеята за отделна македонска народност.
Но бацилът на тая идея биде запазен жив, макар и в латентно състояние, от сръбските социалисти, за да бъде по-късно - при края на Втората световна война - задействуван от техния приемник - титовизма.
При стеклите се извънредни обстоятелства за българския народ титовизмът безнаказано обезвреди съпротивата на безброй будни деятели на българщината във Вардарска Македония. Прогонена или унищожена бе българската книга и се наложи в училищата и в останалите просветни, културни и други обществени институции един език в сърбизирана форма точно според директивата на Новакович. Нейната разработка от днешните скопски строители на македонския казионен „литературен език” посочихме в подробности в нашето изложение.

Всичко е в ръцете на будните синове на Македония, които живеят със съзнанието за тежката опасност. Има ли ги много? Тревожните гласове, които чухме, говорят, че в Македония се надигат скрити жизнени сили, които народният инстинкт е съхранил н недрата си, на какво могат да се опрат те? Вряваме, че това ще става, вървейки по пътя на възрожденските просветни дейци на Македония от рода на братя Миладинови, Райко Жинзифов, Неофит Рилски, Кузман Шапкарев - път на връщане към народните езикови извори."

http://www.kroraina.com/knigi/statii/mp_1991_2_tsyrnushanov.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 23, 2013, 01:27:34
ЕТНОГРАФИЯ НА МАКЕДОНИЯ - 1924 г., Проф. Др. Густав Вайнганд

"Густав Вайганд (1860-1930) е роден в Дуисбург. Следва и специализира романска филология и се насочва към проучване на източнорооманските езици и етнографията на аромъните в Македония. Получава научна степен "доктор" и през 1894 г. става директор на Института за румънски език в Лайпциг, а през 1896 г. е избран за професор по романско и балканско езикознание и етнография в Лайпцигския университет.Преди да започне изследванията си в Македония, Густав Вайганд предварително проучва всички научни трудове и овладява езиците, говорени от населението под османска власт - албански, аромънски, български с двата основни диалекта - западният и източният, гръцки, сръбски, турски и дори шпаньолски. Научната критика оценява високо резултатите, постигнати в непосредствен допир с местното население, с които ученият разговаря без преводачи и посредници. Последните изследвания, посветени на Македония, публикува през 1924 г. под заглавието "Етнография на Македония".

"С разпространението на християнството старобългарският език и писменост се разпространяват благодарение на славянските апостоли Кирил и Методи най-напред в Моравия, след това, когато били прогонени оттам, и сред българите и останалите православни славяни, а също и сред власите на Балканите, които при по-късното си преселение на север пренесли със себе си православните обреди и българския църковен език. При русите и румънците старобългарският език се въвежда не само като църковен, но и като литературен и административен и това забележително обстоятелство се запазва до най-ново време като в Румъния народният език съвсем бавно се въвежда в църквата и администрацията едва в ХVI и ХVII век, в Русия – едва в края на ХVIII век. И така виждаме, че македонският български е носител и посредник на разпространението на християнството в православна Югоизточна Европа."

" Десет години по-късно България попаднала под византийско робство, а в същото време в Македония възникнало ново българско царство, което под могъщата власт на мъдрия цар Самуил (980 – 1014) постигнало бърз, но краткотраен разцвет. Не само Македония, но и голяма част от Албания и Сърбия, а също и Западна България до Искър попаднали под негова власт. Прилеп, след това Преспа и накрая Охрид станали негови седалища.
Царуването на Симеон и Самуил е периодът, в който Македония напълно се българизира и то така, че и до днес българското национално самосъзнание се е запазило по-добре отколкото в самата България, където турското и гръцкото робство почти напълно го задушили. Тогава областите в Западна Албания били слабо населени с българи, но в Средна Албания, особено около Томор и териториите около Томорица и Опар, многобройните български имена на местности доказват, че някои райони тук са били по-плътно заселени с българи."

"Във лицето на византийския император Василий той имал много упорит противник, който не се успокоил докато не постигнал пълна победа над българите. През 1014 г. българската войска била напълно разбита при Кимпалонга на Струмица. С голяма мъка Самуил успял да спаси живота си. 15 000 пленници били ослепени и изпратени в Прилеп на царя. Когато видял нещастниците царят получил сърдечен удар. Въпреки отчаяната съпротива на болярите, Македония била поробена и през 1019 г при тържественото си влизане в Константинопол император Василий ликувал като покорител на страшните българи. Така Македония попаднала отново под властта на Византия. Само Охридската българска патриаршия се запазила като самостоятелна институция (след 1020 г.) и обхванала не само Македония, по и Епир, Тесалия, а също на север цялата, завладяиа някога от Самуил, територия чак до Белград, Сърбия, дори Дунавска България от времето на Второто българско царство, когато Търново става не само политическа, но и духовна столица. Впрочем за Охридски патриарси скоро започнали да избират само гръцки епископи, а тяхната грижа била единствено да запазят автокефалния характер на българската патриаршия."

"Гърците, които виждали в лицето на българите най-опасния си съперник, поддържали със сърбите приятелски отношения за обща борба срещу тях."

" В 1878 г. се освобождава само Дунавска България. Определените от Сан-Стефанския мирен договор граници, които биха осигурили на страната пълно национално обединение, са отхвърлени от Великите сили на Берлинския конгрес. Източна Румелия се освобождава в 1885 г., Македония и части от Тракия в 1913 г. с Букурещкия мирен договор, чиято цел съвсем не е да донесе траен мир, защото с него се наранява дълбоко националното чувство на живеещите в Македония народи; насилствено и несправедливо се разделя Македония между гърци и сърби, без да се държи никаква сметка за българите, албанците и турците, които са преобладаващата част от населението й."

"Основната маса на населението в Македония е съставена от бьлгари, чиято територия започва от старите политически граници на България, на запад до Преспа и Охридското езеро, на север до Шар планина, а на юг достига до морето при устието на река Вардар. Редом с българите, турците са най-значителният по численост елемент."

"По време на турското робство религията била почти единственият фактор за разделяне на населението, което се състояло само от мохамедани и християни. Представител на християните бил патриархът в Константинопол. С пробудено национално самосъзнание и стремеж към национален суверенитет българите се освободили от гръцката опека и на дневен ред възникнала необходимостта да се създаде висше църковно духовенство, а именно Екзархията, чиито привърженици били наречени екзархисти."

"Между Солун, Серес и Дойран се простира леко хълмиста местност, която се обработва добре и е населена с турци и българи.  В околностите на Воден, равнината е населена с българи и турци, а на югозапад с гърци (всъщност голямата част от тях са отдавна гърцизирани българи). В най-югозападната част на Македония се простира равнината около Костурското езеро, която не е толкова плодородна колкото споменатите по-горе и е населена предимно с българи. Най-голямата равнина в Македония е така наречената "пелагонийска" при Монастир, която се простира от Баница до Прилеп на около 70 км дължина при средна ширина 15 км. Населението е силно смесено: българи, турци и албанци-мохамедани живеят заедно, само на север равнината е почти чисто българска. Равнината на Дибра (Дебър), която някога е имала българско население, вече е силно албанизирана."

" С Ньойския договор северната част на Македония беше дадена на Сърбия, а южната й част на Гърция, докато България остана с празни ръце. И макар че преди да избухне Балканската войиа самата Сърбия призна, че цяла Македония е българска, по волята на руския император тя бе дадена на Сърбия. В резултат на договора между Гърция и Турция се разселиха големи маси от хора: турското население в Македония и Тракия се размени с гръцкото от Мала Азия. В 1923 г. 150 000 гърци бяха доведени от Мала Азия в Европа, голяма част от които се заселиха в Солун, останалите в Тракия. Същият брой турци бяха прехвърлени в Мала Азия. Българите, или поне част от тях, също побягнаха към България за да се спасят от потисничеството на гръцките власти.  В последно време обаче гърците се държат безогледно, за да прогонят българския елемент. Без отклик остава обаче зовът за помощ на македонските българи, които ще бъдат принудени да напуснат родината си. В тази част от Македония, която е под сръбска власт, са настъпили незначителни изменения, въпреки че броят на българските бежанци възлиза на десетки хиляди, които ще трябва да бъдат изхранвани от българското правителство. Всички те очакват с копнеж времето когато отново ще се възстанови свободата на езика,  на училището и църквата. Селското население, което е свързано с родната земя, е оставено беззащитно на гнета на сръбското чиновничество и особено на жандармерията; и макар че е потъпкано, съзнанието му за принадлежност към българския народ е непоклатимо."

"Брой на българите
- С оглед на гъстотата на населението, се дава следният списък на македонските окръзи (кази): Малешово 97 %, Разлог 96 %, Тиквеш 92 %, Крива Паланка 88 %, Кратово 82 %, Воден 82 %, Прилеп 80 %, Неврокоп 80 %, Горна-Джумая 80 %, Кичево 79 %,  Енидже-Вардар 76 %, Прешово 74%, Река 73 %, Охрид 73 %, Куманово 71 %, Петрич 69 %, Костур 68 %, Велес 66 %, Мелник 63 %, Лерин 63 %, Демир-Хисар 61 %, Битоля 60 %, Кочани 58 %, Струмица 57 %, Скопие 55 %, Кукуш 50 %, Дебър 48 %, Щип 45 %, Радовиш 45 %, Гевгели 42 %, Тетово 40 % и т.н.

Сред българите естествено има разделение на патриархисти, екзархисти и помаци. Последните живеят главно в Родопите (източно от Мехомия и Неврокоп), в Меглен (северно от Воден), в Дебър, при Кичево, западно от Тетово, южно от Кавадарци, между Черна и Вардар.

- Каза Куманово наброява 81 български села с 3562 къщи и 19 албански села със 718 къщи
- Каза Прешово има 73 български села с 3837 къщи, 9 села със смесено българо-албанско население с 860 къщи общо, чисто албански села 13 с 906 къщи - 13 870 албанци; 26 700 българи
- Каза Качаник (Орхание) може да се счита за чисто албанска
- Каза Тетово -  град Тетово наброява 1800 турски, 1000 български, 200 албански къщи.  Има 65 албански села с 3825 къши, 47 български с 1838 къщи, 4 села на български помаци с 298 къщи и 43 села с 4268 къщи смесени – албанци, българи и турци.
- каза Гостивар има 12 500 албанци, 10 500 българи, 7200 турци и 500 цигани
- каза Галичник -  10 650 православни българи, 5862 българи-мохамедани, 2900 албанци
- Дебърска каза - 11 000 православни българи, 11 000 българи мохамедани, 8500 турци, 6000 албанци
- В каза Струга - 12 000 албанци, 16 000 българи, 1200 аромъни
- Охридска каза - 25 000 българи, 1500 албанци, останалите са аромъни, турци, цигани
- Ресенска каза - 17 500 българи, 4500 турци, 1500 албанци, 1000 аромъни"

"Македония се населява от различни националности, които по численост се нареждат както следва: българи, турци, албанци, гърци, аромъни, шпаньоли. Останалите, включително и сърбите, са толкова малко на брой, че остават извън вниманието ни. Но с Ньойския договор беше наложено страната да се раздели между Гърция и Сърбия, така че по-малката част, тази на юг, се падна на Гърция, по-голямата, т.е. северната, беше присъдена на Сърбия. Следователно Сърбия, която е представена с толкова незначително население в Македония, че изобщо не си струва коментар, по политически мотиви получи лъвския пай."

"Македония е историческа, стопанска, политическа и географска единица, в която всички народи биха живели много добре, ако на всички националности в една автономна Македония се даде пълна свобода за културно развитие. Тогава и техните сънародници извън границите на Македония: гърци, българи, албанци, турци и румънци ше бъдат спокойни за съдбата на едноезичните си събратя. Нали в Швейцария четири националности живеят в мир. Същото може да стане и в Македония. Една автономна Македония между Бистрица и Дрин на запад и Места на изток, до Шар планина и Карадаг на север би била най-щастливото решение за благополучието на македонците и за избягване на кървави бунтове в бъдеше. То би било единственото справедливо и разумно; единствено възможното решение на македонския проблем."

http://www.kroraina.com/knigi/gw/gw_index.html

Инфо за Проф. Др. Густав Вайнганд http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%92%D0%B0%D0%B9%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4
 
Книгата я има и в каталог на германската (немска) национална библиотека  https://portal.dnb.de/opac.htm?query=Woe%3D119052679&method=simpleSearch

 снимка: Етнографска карта на Югозападните Балкани на Вайганд 1890 г.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Southwestern_Balkans_1890.JPG

сканове  http://www.scribd.com/doc/125934130/ethnographie
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 25, 2013, 03:43:52
MACEDONIA: ITS RACES AND THEIR FUTURE - H. N. Brailsford (Methuen & Co., London, 1906)

Македония. Нейните народи и тяхното бъдеще -1906 г. Хенри Ноел Брейлсфърд

- Хенри Ноел Брейлсфърд, британски журналист, водещ автор на Дейли Нюз,в 1903 г. оглавява британска хуманитарна мисия в Македония след разгрома на Илинденското въстание, член на Карнегиева Комисия ( Международната комисия за разследване причините и провеждането на балканските войни) в 1913 - 1914 г.


"Прекарах пет месеца през зимата на 1903-4 в Битолския вилает след Българското въстание, представлявайки заедно с Лейди Томпсън, г-ца Дърам и моята жена Британския фонд за подпомагане."

"В ранните дни на декември 1903 г. отидох в Костур, за да установя какъв вид и размер помощи бяха необходими на изгорените и опустошени села в гъсто населения български район."

"Българското движение е национално съзаклятие и би било трудно в Македония да се намерят сто проявени българи, които не са допринесли доброволно или другояче за неговия напредък. Да се предлага изпращането в изгнание на главите на движението както правеше Хилми паша, беше престъпление срещу правата на човека."

"Македония е населена предимно от българи...Неведнъж изненадващо посещавах села, където младежите стояха на групи, облечени в техните въстанически униформи. Чекаларов и няколко други български войводи още шетаха наоколо със своите избраници от есенния набор."

"През зимата на 1903–1904 г. Македония не бе толкова една завоювана област, колкото пустиня, пометена от един човешки ураган. Именно в такива условия бе израсло българското въстаническо движение, една съзидателна организация, противопоставяща се на една отрицателна и разрушителна сила. Управлението на Турция е, в зависимост от това как някой избере да го разглежда, нещо поучително, достойно да се изучава, или нещо развеселяващо и забавно. Селянинът в по-светлите моменти на своето битие може да го види в неговия хумористичен аспект и в сбирките с български народни песни могат да се намерят някои весели сатири за турската некомпетентност. От всички народности българите са найнепоклатими и търпеливи; те изглеждат безчувствени към болка и неподатливи на паника."

" Като резултат на несигурността на пътищата пътуването в Македония е сведено до минимум  Градските жители от по-имотните класи съвсем рядко се осмеляват да ходят на село. Познавах един българин от Охрид, един старец, който притежаваше няколко чифлика на няколко километра от града, който никога в живота си не ги беше посещавал. Един българин от Ресен, който по време на въстанието имаше голям имот на около десет километра от града, беше много заинтересован да разбере колко е ощетен и макар наистина да не беше плашлив човек, позволи да минат поне девет месеца, без да го види. Селяните са практически роби, без свобода, сигурност или права. Съществуват, грубо казано, около 80 дена в годината, в които добрият християнин българин не ще върши повече работа на собствените си ниви, а именно през неделите и на църковните празници."

"Един възрастен мъж, добре сложен, но облечен в дрипи, които всички тия селяни носят, дойде при мене тъкмо когато напусках селото. Мислейки си, че е възможно да притежавам някакви медицински умения, той заголи своята ръка и ми показа гнусна рана, която беше почнала да гноясва. Преди два дена той си работел на нивата, когато турчинът от съседната нива го привикал с нетърпящ възражение тон да дойде и да му помогне. Българинът не можел да остави това, което правел в момента и му предложил да дойде след пет минути. Турчинът,усещайки тази демонстрация на независимост, се втурнал към него и го пробол с ножа си. Тази сутрин българинът тръгнал към Ускюб да превърже раната си, но турчинът го срещнал на пътя и го върнал обратно в селото.Това беше само един малък случай на всекидневието в Треска."

"Най-приятният тип човек измежду тях, с когото се запознах, бе българският митрополит на Битоля Григорий, любезен старец с толкова невинен вкус, колкото може да е отглеждането на цветя. Когато българите пожелаха да подчертаят факта, че те са отделна народност от гърците, единствената възможна процедура бе да направят схизматична Църква, която би им дала право да искат признаване като милет, понеже гърците отказваха да признаят техния език или да назначават български епископи."

"Селското население просто ще ви каже, че дадено албанско село е било направено преди около осемдесет години, или че някое село, което притежавало земята си и било населено само от българи, е минало под ярема на някой албански главатар преди петдесетина години. Цялата провинция (вилает) с център Битоля е осеяна с албански селища. Човек ги открива в удобно разположение, обкръжени от три-четири български села, върху които албанците упражняват вид полуфеодален тероризъм."

"Последният удар бил нанесен от император Василий Българоубиец, за когото се казва, че убил 15 000 българи само в една битка...Заведох ги до руините на крепостта на българския цар, която се извисява над езерото.Хората в Охрид са несъмнено българи."

"Докато българите работят за автономията на Македония, сърбите и гърците преследват само нейната анексия към своята държава. Резултатът е,че тяхната дейност се вижда да е само за ползата на собствената им страна, докато българите без съмнение създават един дух на местен македонски патриотизъм. Сръбското движение представлява чисто политическа агитация, ръководена и финансирана от Белград."

"Първите впечатления на пътешественика за македонските българи рядко са благоприятни. Оставя те да си изградиш такова мнения за него, каквото ти е угодно, и се представя само в сивотата на обичайната си ежедневна носия. не притежава думи, които отключват сърцето на чужденеца, няма да те посети неповикан в твоя хотел. сдържан и недружелюбен,твърде зает с избягването на шпионите, понеже опитът го е научил да вижда във всеки член на чуждоземно племе възможен враг. При все това, както си течеше зимата, една жалостна мелодия почна да долита от мрачния фон на потиснатостта. Аз не ѝ обръщах почти някакво внимание, преди да я чуя една вечер при огнището на едно българско семейство. Тази жалостна песен донесе огън в очите им, звънливост в гласовете им и червенина на флегматичните им бузи. Това бе песен на бунта. Тя призоваваше младите хора в планината, възпяваше един по един войводите, които се бяха били и загинали през есента, и пророкуваше за едно свободно бъдеще От онази вечер нататък песента беше постоянно в ушите ми. В нея беше, най-после, същинският ритъм на българското сърце. Едва ли има село, което да не е влязло в организацията. В по-големите градове като Битоля само малцина българи не са активни и изпълнени с готовност членове."

"В 1893 г. една група влиятелни македонски българи, които поддържали тези възгледи, се събрали в една къща в Ресен и основали „Вътрешната организация“. Двама от тях са все още водачи на движението – Дамян Груев, учител в Солун, който изоставил една сигурна кариера със завиден приход, за да стане човек извън закона и конспиратор, и Христо Татарчев, преди доктор в Солун, чиито изтънчени маниери и познаване на света са го произвели в дипломат на Комитета. Отличителна черта на българския характер е това, че Комитетът е съставил план не за едно незабавно въстание, което сигурно би се провалило, а за един дълъг период на организиране и приготовление. Младото поколение от образовани македонски българи е крайно недоверчиво спрямо Русия, от чиито амбиции то се бои повече, отколкото от разлагащото се могъщество на Турция."

"За два месеца едно истинско царство на терора стъпка целия Скопски вилает. Претърсвания за скрито оръжие бяха проведени във всяко българско село и турците, обзети от лудост, извираща отчасти от паника, а отчасти от гняв, се отдадоха на жестокости, надминаващи обичайните. Мъчения и насилства бяха използвани свободно и най-жестоко пострадаха именно интелектуалните водачи на народа – свещениците, систематични гонения срещу българските училища. Над петстотин привърженици на Комитета в Скопския вилает бяха хвърлени в затвора, а около триста забегнаха в България.Това бе жесток удар срещу Вътрешната организация. Гърците избраха да представят българските учители и свещеници пред турците като подстрекатели на въстание. Българите отговориха по същия начин. Единствената разлика беше, че гърците убиваха чрез посредник, а българите със собствените си ръце. Вярно е, че българите се бореха за свобода, докато гърците се бяха съюзили с тиранина. Моментът, за който се подготвяше българското население, дойде на празника Св. Илия – неделя вечерта на 2 август 1903 г."

"Колкото по-добре човек опознава българите в Македония, толкова повече започва да уважава техния патриотизъм. Тези добродетели не са външно бляскави и живописни: те са израсли на почвата на робството сред едно сдържано и лишено от въображение племе. Те са в съгласие с компромиса и благоразумието. Има нещо почти скришно в техните прояви. И все пак, когато българинът изглежда в найголяма степен опортюнист и раболепен, той все още пази вярата си в бъдещето на своя народ и все още работи за неговото осъществяване.Той не парадира със своята националност, както гъркът, но под което и да е прикритие в сърцата си те упорито остават българи. Без тази твърда и непоколебима способност да страдат, без тоя бъхтещ се, макар и ялов, патриотизъм и без тази донякъде пасивна храброст, българите никога не биха могли да съградят своя Комитет.Още едно качество бе необходимо – преданост – а него те също притежават.Най-чудна от всичко е лекотата, с която ръководителите на революцията могат да пътуват невредими от единия до другия край на Македония. Селянинът, хващал ръката на Сарафов, ще разказва после за великото си преживяване, както някой член на шотландски клан би се хвалил, че е виждал принц Чарли. През цялата зима след въстанието Дамян Груев, председателят
на Върховния македонски комитет, истинският началник на движението и организатор на борбата,зимуваше в едно село. Тази тайна трябва да е била общо достояние на хиляди, но нито един от тях изглежда не е помислил да я продаде. За македонските българи трябва да се съди не според стандартите на морал и цивилизованост, които те са постигнали, а по техния кураж и решимостта им да се борят за нещо по-добро. Историята на десетгодишната им борба им дава право да се ползват от нашите симпатии. Българинът се е държал за вярата, завещана му от вековете."

http://www.promacedonia.org/hb/index.htm

http://promacedonia.com/en/hb/

Снимки http://promacedonia.com/en/hb/hb_photo.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 27, 2013, 10:34:49
Българете въ Македония - 1915 г. - Йорданъ Ивановъ

Академик Йордан Иванов Николов (1872 - 1947) роден в Кюстендил, в занаятчийско семейство от Кратово, Македония. - български литературен историк, археолог, фолклорист, един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на Българския археологически институт; член на Управителния съвет на БАИ (1920 -1942), oткривател на първообраза (оригинала) на "История славянобългарска" на Паисий, през 1906 г., член-учредител е на Македонския научен институт: професор и титуляр на Катедрата по българска литература, член на Славянския институт в Прага. по случай 50-годишната научна дейност  е награден с орден "За заслуга" II степен и с грамота. През 1944 г. е провъзгласен за почетен гражданин на град Кюстендил.

"През последните 100 г. на своя петвековенъ робски животъ българете въ Македония почнаха да се съвзематъ духовно и национално и все повече да крепнатъ въ надежди за посветли дни. Техното трудолюбие и напредъкъ бидоха справедливо оценени отъ великите европейски народи въ дипломатически постъпки, конференции и дори войни, признаха правото на македонските българе да се сдобиятъ съ посносенъ политически животъ. И когато, отъ две-три десетилетия насамъ, очакването на българския народъ се приближаваше къмъ своето осъществяване, тъкмо тогава му се противопоставиха политически замисли, идещи отъ Гърция и Сърбия. Те си поставиха за цел да отчуждатъ македонското население отъ българската му народностъ. Изпадиха се българските митрополити, свещеници, учители, затвориха се множество български училища, заграбиха се българските църкви и монастири. По-събудените българе бидоха изтребени, на други отнети имотите. Българщината въ Македония е тамъ отъ векове и Българската екзархия е била дело преди всичко на македонския българинъ."

"Политическите и етнографски промени, които въ течение на вековете засегнали земите на Балканския полуостровъ,докарали промяна и въ простора на българското етнографско землище. Въ тия борби българскиятъ народъ е излязълъ ощетенъ наистина въ своите краища, но е съумялъ да запази своята средина, въ Дунавска България, Македония и Тракия."

"Северните делове на Епиръ и Тесалия, съ цела почти Албания, бидейки подъ българска власт при царете Симеона, Петра, Самуила, Асеня 2, тяхното гъсто славянско население възприе, вместо племенните си названия - общото име българе. В 1040 г. цяла Македония дигна големо българско въстание  съ Петра Деляна. Презъ 1067 г. се дигна друго възтание на западните българе въ Тесалия. Войвода им станалъ Николица. През 1071 г. стана третото големо възтание на македонските българе. Възтанието бе замислено  от българските велможи в Скопие, на чело со Георгия Войтехъ.  В 1336 г. византийскиятъ императоръ Андроникъ 3 говори въ една своя грамота за българете въ Тесалия. През 1423 г. българете около Лариса се биятъ срещу турците."

"Четири са главните етнички елемента, които са били въ борба с българското ядро въ Македония през течение на вековете: гръцкиятъ, сръбскиятъ, турскиятъ и албанскиятъ"

"Гръцко-българската етничка борба въ Македония е била многовековна и силна.Тя не е завършена и въ наши дни. Македония първа почва борбите съ гърците за български църковни правдини. Поробениятъ подъ гръцкото духовенство български народъ се бори 40 г. докато да извоюва правото да се моли Богу на свой матеренъ езикъ и да има архипастире отъ свой български родъ. Тая борба, която закрепни българската национална свестъ и даде единство на българската мисъль, която роди Българската екзархия, се захвана пак въ Македония. През 19 в. захвана изобщо възраждането на българския народъ. Първи беха българските еснафи въ Солунъ, които още около 1830 г. се загрижиха за българско келийно училище. Въ Солунъ се отвори първа българска печатница въ 1838 г. В 1865 г. се отвори и девическо българско училище. Солунъ броеше 10 000 българско население."

"Въ южна Македония българскиятъ елементъ достига до южната линия - Грамосъ, Бистрица, Бяло Море, Снежникъ планина, Островското езеро, Енидженското блато, устието на Вардаръ, Солунски заливъ, Лагадинско езеро до Бук на Места. На северо-изтокъ българското население на Македония се слива съ свои  еднородци въ България преко Осогово, Рила, Родопите. Българското население въ Македония по численостъ спрямо другите етнички групи взети заедно, има абсолютен превесъ, въпреки големите изселвания въ България. То брои около 1 100 000 души."

"Известни са обстоятелствата при които славянското население въ  Македония свърза съдбините си съ своите мизийски тракийски едноплеменници и заживе съ ново национално име "българе".Благодарение на расовото и езиковно единство на славянете въ Мизия, Тракия и Македония, благодарение на общата имъ държава, вера, книжнина, обще-българското национално съзнание така закрепна у техъ, че след вековни патила, нищо не бе въ сила да съкруши това съзнание. Напротивъ, то стана лостъ които подигна българщината, възроди я, като я подготви да даде най-милите си жертви, за да изкупи и уздрави своята свобода. Тая българска национална свестъ се е изказвала въ течение на единадесет века въ най-разновидни прояви въ живота на македонския българинъ: въ езика, въ политическия, воененъ и общественъ животъ, въ духовното и училищно дело. Тия прояви са най-явният белег за българщината."

"На 19 февруари 1878 г. се сключи Санстефанския миръ. И тамъ, подобно на Цариградската конференция, руското правителство призна вековните права и желания на българското население въ Македония.- единение съ мизийските и тракийски свои събратя, въ една обща държава."

"За българския духъ на македонците говорят и известните на всички политически и четнишки движения въ Македония през последните десетилетия. От тех ще припомним за големото Илинденско възтание и за 20 000-во Опълчение през 1912-13 г., което взе участие въ войните за защита на общебългарските интереси против турци, сърби и гърци."

"През 1910-11 уч. г. броят на българските училища,учители и ученици въ Македония бе следният: училища 1081, учители  1763, ученици  56 440. По сведения отъ  1910 г. въ Македония българете имаха 1139 църкви, 155 параклиси, 62 монастира, 1132 свещеника, 7 архиереи."

"Македония презъ 1912 г. е била населена отъ 2 300 000 души отъ които 1 100 000 българе, 540 000 турци, 253 000 гърци, 184 000 албанци, 77 000 власи и др."

http://www.promacedonia.org/pdf/ivanov_bylgarete_v_makedonija.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 28, 2013, 06:21:48
Български старини из Македония - 1908 г. - Йорданъ Ивановъ

Академик Йордан Иванов Николов (1872 - 1947) роден в Кюстендил, в занаятчийско семейство от Кратово, Македония. - български литературен историк, археолог, фолклорист, един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на Българския археологически институт; член на Управителния съвет на БАИ (1920 -1942), oткривател на първообраза (оригинала) на "История славянобългарска" на Паисий, през 1906 г., член-учредител е на Македонския научен институт: професор и титуляр на Катедрата по българска литература, член на Славянския институт в Прага. по случай 50-годишната научна дейност е награден с орден "За заслуга" II степен и с грамота. През 1944 г. е провъзгласен за почетен гражданин на град Кюстендил.

"От октомври 1906 г. до марта 1908 г. пътувах изъ Македония съ целъ да се запозная съ бита на тамошните българе и съ уцелелите останки на миналото имъ. Времената беха крайно размирни и непригодни за научни издирваня: черковните вражди, всекидневните кървави разправи между чети и войска, подозрението и пречките на властите. Каквото ми се удаде ново да обдиря или известно вече да проверя, събрахъ, следъ точенъ препис или фотографска снимка, въ предлагания сборникъ отъ литературни, исторически и етнографски паметници на българското население въ Македония."

http://www.scribd.com/doc/88352394/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7-%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F-pdf

http://www.youtube.com/watch?v=TWz86oe2KH4
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јуни 29, 2013, 01:55:01
Населението в югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско) - 1917 г.- Йордан Иванов

Академик Йордан Иванов Николов (1872 - 1947) роден в Кюстендил, в занаятчийско семейство от Кратово, Македония. - български литературен историк, археолог, фолклорист, един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на Българския археологически институт; член на Управителния съвет на БАИ (1920 -1942), oткривател на първообраза (оригинала) на "История славянобългарска" на Паисий, през 1906 г., член-учредител е на Македонския научен институт: професор и титуляр на Катедрата по българска литература, член на Славянския институт в Прага. по случай 50-годишната научна дейност  е награден с орден "За заслуга" II степен и с грамота. През 1944 г. е провъзгласен за почетен гражданин на град Кюстендил.

"Югоизточна Македония наричаме областта между южния Пирин, Струма, Бяло море и Места. Югоизточна Македония влизаше след Букурешкия договор от 1913 г. в гръцкото кралство. Тя има пространство около 7500 кв клм. В етнографско отношение представя три отделни целини: северната, населена главно с българско население, югозападната, предимно гръцка, и югоизточната,турска."

"Погърчени българи сега съставят силната гръцка покрайнина в югоизточна Македония. Следите на българщината в тях личат освен в местните имена, още и в някои отделни махали, които още говорят български, както ги има напр. в селата: Витачища, Ангиста, Кюткьой, Доксат, Едирнеджик и пр."

"До преди петдесет години в Драма не е имало никакви гърци. Покрай тамошното турско население, имало власи и българи."

"Струмският край запазил тьй будно своето племенно обособление и през византийското робство, тьй че когато през 1195 г. българските войски на Асеня и Петра се явили в Серско, изведнъж целият край се отметнал от Византия, защото бил заселен с българи. За това ни разказва византийският историк Никита Хоният. След половин век, когато тия краища били пак завладени от Византия, струмци дигнали в 1255 г. прочутото възтание на Драгота в Рупелските теснини. Въстанието успело, защото всичкото селско население било българско."

"Българщината не е могла да изчезне и в другата силна крепост, Сер. Българското население в Сер е било тьй значително през средните векове, че то е оставило дори своите имена на градските махали - Горня Каменица, Долня Каменица, както и на двата градски потока - Клокотица и Серовица."

"От края на 8 век е известен един старобългарски надпис, намерен при Филипи. В него се говори за български завоевания в областа на смолените. Около 1199 - 1201 г. в родопско-беломорските и смоленски краища става открито народно движение за присъединение към България. Когато през 1255 г. избухнала война между Византия и България, същите краища веднага преминали към българите, защото населението било българско, както разказва византийският писател Акрополит."

"В инвентара на Хилендарският монастир за монастирски земи по долна Струма през 14 век срещаме бележки за неколко села и за тяхното население. От тоя паметник (обнародван в Споменик 3) виждаме, че най-южните струмски краища около Тахино, българският елемент през 14 век, преди идването на турците, е бил добре запазен. Там са поменати села: Куцово, Крушево, Градеца, Кумица, Кондогрица, Мунзени, Лужец, Каменица и местностите: Слано, Каменна земя, Падище и др. Тия български главно имена посочват, че там по-рано се били заселили масово българи и дали своя топонимия. За българското име население обаче и през 14 век свидетелствуват личните имена в същия списък: Драгана, Доброта, Добромир, Вълкона, Георги, Врана, Стана, Белян, Драгоча, Богдан и др. Когато в края на 14 век турците завладели югоизточна Македония, те заварили там българско население, заседнало от векове. Турското завоевание в югоизточна Македония направи дълбоки етнографски промени.""

"В пътеписа на френския консул Кузинери, от преди 100 години, който дълго време е живел в Солун, и често посещавал Серско, срещаме такива свидетелства за етнографията по долна Струма:"Още в 10 век, всичкото Струмишко поле и цялата страна към Керкинската планина, са били заселени, както са и днес, с българи. Старата част на Сер се нарича варош, населена с гърци, българи и няколко еврейски семейства."

"Санстефанският договор не можа да се осъществи, но българското население в югоизточна Македония продължаваше да крепне в национално съзнание, и да се отделя постепенно от гръцката духовна опека. С изключение на Кавала, във всички други градове и много села, се откриха български училища. В старите черкви взе да се чете на роден език. Националното съзнание се закрепваше и чрез революционното българско движение, в което участвуваше целото българско население."

СТАТИСТИКА 1912 г.
българи - 109 330, турци - 65 650, гърци - 51 960, власи 8 500, албанци 12 175, цигани - 9 780

"През 1913 г. много пострадаха българските села, едни от гърците, други от турците. Част от населението избяга към България. друга част се пръсна из горите или бе избита. През 1916-1917 г. избягалото българско население взе да се връща заедно със заемането на югоизточна Македония от българските войски."

"Югоизточната македонска област географски принадлежи към българските земи. От средните векове насам основното население на областта са били българите."

http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116227375630877965.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јули 01, 2013, 03:33:40
Северна Македония - 1906 г. - Йорданъ Ивановъ

Академик Йордан Иванов Николов (1872 - 1947) роден в Кюстендил, в занаятчийско семейство от Кратово, Македония. - български литературен историк, археолог, фолклорист, един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на Българския археологически институт; член на Управителния съвет на БАИ (1920 -1942), oткривател на първообраза (оригинала) на "История славянобългарска" на Паисий, през 1906 г., член-учредител е на Македонския научен институт: професор и титуляр на Катедрата по българска литература, член на Славянския институт в Прага. по случай 50-годишната научна дейност  е награден с орден "За заслуга" II степен и с грамота. През 1944 г. е провъзгласен за почетен гражданин на град Кюстендил.

"Историческа горна Македония представя изобщо еднородна целина по езикъ, обичаи, носии и антропометрия. Сегашната, турско-българска граница е изкуствена въ всеко отношение: тя сече на две целото население, тя премахна духовните традиции, тя прекрати общението,търговията..."

"Констатираното големо езиковно единство между Кюстендилско, Дупнишко, Джумаиско, Пиянешко, Кочанско и Щипско, които краища съставятъ ядрото на централните български говори, прострени отъ Стара-планина, презъ Рила и Осогово, та по средния Вардаръ и Прилепско."

"Кюстендилският санджакъ билъ единъ отъ най-големите и богатите.Той обхващалъ казите: Кюстендилъ, Радомиръ, Дупница, Петричъ, Мелникъ, Дойранъ, Тиквешъ, Велесъ, Струмица, Радовишъ, Щипъ, Кратово, Враня, по-късно (1634 г) и новия градец Паланка... Главниятъ пъть Самоковъ - Кюстендилъ - Скопье е частъ отъ големото и старо съобщение между Цариградъ и Синьо море, право отъ изтокъ къмъ западъ."

"Робството на българина ни най-малко не бе му отнело отъ християнското благочестие. Кюстендилецътъ българинъ съ голема охота и съ душевно удоволствие постеше на редъ всичките презъ годината постни дни. Когато пъкъ се засилила борбата между гърци и българе, къмъ средата на 19 в., българете се организирали въ официална българска община, наричана и черковна, ратувала за народното пробужданье изобщо, докато най-сетне презъ 1869 г., било отворено първото въ града светско "Българско читалище". Душа на българското общество са били учителите, некои отъ владиците, както и по-заможните граждане и първенци."

"Съ хайдушкия животъ въ Кюстендилско са свързани имената на Ильо войвода и Румена войвода. Ильо войвода, като човекъ и хайдутинъ, е живъ изразъ на планинците малешевци по горня Брегалница. Няма българска малешевска къща, която да не е пращала свой стопанинъ, братъ или синъ да хайдутствува по Малешката планина, по Голакъ, по Пиринъ, Плачковица, Осогово и Рила, няма между българете по-гордъ и свободолюбивъ край отъ Малешевския. Презъ 1861 г. Ильо войвода, заедно съ Раковски и Иван Кулинъ, обучава българските доброволци и се готви за българското възтание. Революционното българско движение сполучило да пусне коренъ и въ северна Македония...При освобождението на Кюстендилъ взеха участие 4- 5 000 души войска и големата българска доброволческа чета на дедо Ильо войвода."

"Кюстендилци обявили, че искать да имъ дойде стариятъ владика българинъ Авксенти и се солидаризирали съ исканьата на останалите българе - да се отхвърли гръцкото духовенство. За тая цель те дали просба презъ 1860 г. до турското правителство и си избрали представитель въ Цариградъ своя съотечественикъ д-ръ Захария Струмски. Тази черковна борба сдушила българското население и го научила да брани своята народностъ. Презъ 1862 г. българската община излиза съ свой печатъ... Още когато бе избранъ, Иларионъ беше стар на 70 г. Презъ първите години на владичествуваньето си въ Кюстендилъ, той обикаля няколко пъти изъ широката епархия: Кюстендилско, Радомирско, Пиянецъ, Кратовско, Щипско...Отъ писмата разменени между екзархията и дядо Илариона, се вижда, че последниятъ е бил постояно въ финансови затруднения. Неутихналата борба съ гъркоманете, народните политически движения и възтания, войните - спирали правилния вървежъ и на черковните работи. Презъ юни 1873 г. Иларионъ пише отъ гр. Кочани на екзарха: "От всяка страна имаме спънкьи. Гръцкия агентинъ сее раздори като казва на народа: аз ще ви владикувамъ без пари. Поради непълното събиранье на данъци, настрадали и училищата. За да види училищата на епархията си каквито той е желаелъ, назначилъ Йосифа Ковачевъ, единъ отъ учените тогава българе съ университетско образование, за главенъ инспекторъ и ръководитель на училищата въ кюстендилската епархия."

"Берлинскиятъ договоръ раздели кюстендилската епархия на две половини: южната, съ Щипъ и Кратово, остана подъ Турция и биде присъединена къмъ скопската екзархийска епархия, а северната, съ Кюстендилъ и Радомиръ, просъществува до 1884 г., когато следъ смъртьта на нейния митрополитъ, биде присъединена, като малка по опсегъ, къмъ софийската. В кюстендилската епархия, през 19 в. е имало 97 черкви и монастири."

"Хаджи Мишо Кушевъ  се е училъ въ Велесъ на българска книга още около 1750 г. Въ двете части на Велесъ е имало частни български учители. Някои отъ останалите живи стари велесчане помнятъ името на учителя попъ Наумъ, който е билъ родомъ отъ Велесъ и е учителствувал 1815-20 г. Презъ 1810-20 г. учителствува въ Кратово прочутиятъ даскалъ Хаджи Якимъ Кърчовски и издава своите сборници на български език."

"Градъ Щипъ ( съ Ново-село) е билъ единъ отъ събудените български градове през всичко турско царуванье. Около 1830 г. въ Щипъ е билъ учителъ - даскалъ Трайко Клисаровъ. Неговото училище е било общо, народно, учениците достигнали до 150 души. Имало и друго щипско училище. Въ него билъ учителъ Хаджи Георги отъ Щипъ. Презъ 1846 г. гръцкиятъ владика Захари докаралъ въ Щипъ двамина гръцки даскали, но будните щипяне сполучи да пропъдятъ проповедниците на гърцизма.Откакъ се помни, училищниятъ и черковенъ езикъ въ Щипъ е билъ се българскиятъ. Прочутиятъ македонски учител Йордан х. Константиновъ бележи презъ 1852 г. за Щипъ въ "Цариградския вестникъ":"Щипъ е градъ български и въ църквите му се служи български".

"Между българските градове, дето славянската книжнина и писмо не са спирали презъ турската епоха, трябва на първо място следъ София да поставимъ Кратово. Заслугата на Хаджи Якима е голема, не само за северна Македония, но особито тя е ценна за новобългарската книжнина. Хаджи Якимъ, съ своите книги на новобългарски езикъ отъ 1814, 1817 и 1819 г., и тетовецътъ Кирилъ Пейчиновичъ, който въ 1816 г. напечаталъ своето "Огледало", са първите писатели които се гласиха отъ северна Македония съ свои простонароденъ общедостъпенъ и говоримъ български езикъ - първи будители за българска народностъ и езикъ. Ако прибавимъ още че и първите български печатници и щампи на даскалъ Камче въ с. Ватоша(Тиквешко), на Хаджи Теодосия въ Солунъ и на Никола Карастояновъ въ Самоковъ, трябва да кажемъ че както древнята, тъй и новата българска просвета са просияли отъ македонските краища."

http://www.kroraina.com/knigi/pdf/ivanov_severna_makedonija.html

http://www.archive.org/stream/sievernamakedon00ivangoog#page/n9/mode/1up
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јули 02, 2013, 12:26:52
La Turquie d'Europe; observations sur la geographie, la géologie, l'histoire naturelle, la statistique, les moeurs, les coutumes, l'achéologie, l'agriculture, l'industrie, le commerce, les gouvernements divers, le clergé, l'histoire et l'etat de cet empire II, Paris: - 1840 г. - Ами Буе (на френски: Ami Boué) - френски геолог

Т. II. на ЕВРОПЕЙСКА ТУРЦИЯ - 1840 г.- Ами Буе публикува следната таблица за числения състав на населението от различните народности, населяващи европейските владения на Турската империя:

— власи (във Влашко и Молдова) 3 821132
— сърби 886 000
— сърби-мохамедани 10 000
— босненци 700 000
— херцеговци 500 000
— хървати 200 000
— черногорци 100 000
българи 4 500 000
— албанци 1 600 000
— гърци 900 000
— цинцари 300 000
— арменци 100 000
— турци 700 000
— евреи 250 000
— цигани 150 000
— европейци (от различни европейски народности) 60 000
ОБЩО: 14 577 552
(Вж.: Ami Boue. La Turquie d’Europe. T. II. Paris, 1840, р. 32)

http://archive.org/stream/laturquiedeurop03bougoog#page/n40/mode/2up

http://en.wikipedia.org/wiki/Ami_Bou%C3%A9
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јули 02, 2013, 12:32:25
Буквар от 1792 г. от "болгара родомъ изъ Разлога"

"Марко Хаджитодоров Везьов е роден около 1760 година в Банско. Занимава се с търговия. През 1792 издава църковнославянски буквар, отпечатан в печатницата на сърбина Стефан Новакович във Виена. В буквара e отбелязано, че е на славянски език и е предназначен за сръбските деца във Виена, но на корицата му е посочено, че издателят е „българин, родом из Разлог“. Букварът е използван и по българските земи. Той заема особено място в усилията за изграждането на модерна българска просветна система, защото е първото печатно учебно пособие, в което църковнославянските текстове се редуват с гражданска кирилска азбука и новобългарска лексика и въвежда елементи на светската система на обучение. Освен с издаването на буквара, Марко Везьов се заема и с неговото разпространение, като изпраща екземпляри до училища из района на днешна югозападна България и части от днешна Сърбия. Дарява съгражданите си с машинни части за дарак и банциг.
Марко Теодорович дарява пари за изграждане на училище и на църквата „Света Троица“ в Банско."

http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/bukvar.html

http://macedonian-library.com/library.php?sec=1&cid=1&album=29&pid=38

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јули 03, 2013, 11:44:22
МАРИОВО - 1923 г. - Георги Трайчев от Прилеп - български просветен деец и революционер, деец на ВМОРО


"В годините на последната световна война, оградните планини на Мариово, добиха ореола на свещенни за българското племе, понеже кръвта и костите на храбрите български синове ни ги осветиха. И ако, при все това, Мариово бе останало и до световната война почти съвсем непознато за всички ни, то причините се крият в нашата слаба българска любознателност и твърде малкия интерес към изучване българските земи."

"Реката Черна, лакатуши живописно през средата на мариовската котловина, от запад към изток и дели страната на северно и южно Мариово. Първото още се нарича Прилепско Мариово, или “Големо”, а последното— Битолско Мариово, или “Малко”. Там, при “Малкото Мариово, е легендарния „Завой на Черна”, историческа местност на безброй незнайни гробове наши и вражески, дето днес стърчат изпотрошени части от дървени кръстове, а в недалечно бъдеще, когато страната наноно се освободи от вражески крак, великолепни паметници отдалеч ще сочат на поколението българската военна слава."

"Областта е дебила названието си от владетелката й Мара, сестра на последния български цар Шишман Търновски, който я дал за жена на Султан Мурада I. Преданието разправя, че тя живела неколко години под името Тала-Мара и още Тамар-Мара, като явно изповедвала християнската си вера и възпитавала децата си във християнски истини. Мюсюлманското духовенство, обаче, не могло да гледа Султанка тържествено да посещава черквите и явно да прибира в султанските палати свещенството и там да й се извършват христианските треби. Поради това негодувание и още по политически съображения, Султана предлага на Мара да приеме мохамеданската вера, но тя, по най-категоричен начин отказва да се потурчи. Тая случка се потвърдява и от следнята местна песен:

“Цар Мурат Мари думаше :
Маро ле, бела българке,
ла се, Маро, потурчи,
ела ханъмка да станеш и т. н...”

След като Мара не склонила на султанското предложение да си промени верата, и понеже Султана я много обичал, та не желаел да й пакости, предложил й: Да иска от него, каквото ще, но да се махне негде далече. Мара се съгласила и поискала да й се даде във владение гористата област между Прилеп, Битоля, Воден и Демиръ-Капия, която била част от неговото собствено владение. Султана обещава, снабдява я с нужния ферман за това и я изпраща в определената област. Мара избира за седалище хубавото село Витолища, дето издигнала великолепни палати, а покрай реката Черна сградила нов манастир, по име Чебренски — св. Димитър. От тогава тази област добила името Мариово. След Марийната смърт, областта Мариово отново влиза в състава на Турската империя и Марийните палати, заедно с великолепния Чебренски манастир, турците разрушили, за да не остане спомен от Мариовската самостоятелност. Останки от Марийните дворци и до днес стърчат край с. Витолища. Като владение на Мара-Султанка, тази област се ползувала с известни привилегии. Населението било освободено от големи данъци. Също към привилегиите се отнасяло и запрещението на турци да се заселват в тая област. Ето защо тук нема нито педа турска земя. Чифлици на българи има, но турски липсват."

"Голема отговорност, за това невежество на мариовеца, се пада на черковно-училищните власти (прилепската черк -учил. община, пелагонийската митрополия и Екзархията). Пълна незаинтересованост от страна на тия органи цареше по отношение културо-просветата на тоя забравен край. Требваше гръцката пропаганда, насърдчавана от турската власт, да засили своите агитации чрез агентите си: учители, учителки, доктори, четници, подкупи; требваше да сме неми свидетели на погърчаването на тоя чисто български край, требваше да мине година време, за да си отворим очите и спасим страната с контра-мерки. Сега вече (1909 г.) сторихме всичко за да наваксаме загубата и дедо владика взе по-често да посещава тоя край и училища отворихме в много от селата."

"А не беха редки и случаите на насилствено потурчване. Всеко лето свидетели бехме на неколко потурчвания. Често пъти тези насилия даваха повод за конфликти между двете вери — мохамеданска и християнска. Помня, дете малко бех, когато за едно такова потурчване стана на крак целото българско население от града и по най-демонстративен начин искаше предаването от властта на насила потурчената мариовска мома. Разбунтувалия се народ се умири само, когато се предаде момата в ръцете на родителите й."

"Село Живоо брои 27 къщи и е родно место на мариевския български войвода Зойката."

http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116212582216700163.html

http://www.promacedonia.org/rami/trajchev_mariovo.html

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јули 03, 2013, 11:50:57
СПОМЕНИ - НИКОЛА ПЕТРОВ РУСИНСКИ


1901/1902/1903 г.

"В намиращите се при това положение две чисто български села, Големо и Мало Церско, не можеше да се влезе за организационна работа с малка чета, затуй направихме събрание с голема охрана в с. Големо Церско."

"С ред примери из живота на българите под игото на турците и духовното робство под гърците, послужи си, за да обрисува политическото положение...С това искаше да каже, че под режима на султан Хамид, при създадените вече закони и традиции, не може да има благоденствие. За да се изменят тия закони и традиции, нужни са революционни сили, възпитани в духа на българските първоапостоли Раковски, Каравелов, Левски, Ботев и др."

"Аз съм български възпитаник, майка ми, която ме е родила, доила, пеяла или плакала, говорила ми е на същия език, на който говоря и сега: той е български. Но аз работя за свободата на робуваща от много векове Македония...Аз съм горещ привързаник за свободата на целокупния в Македония и Одринско народ, без разлика на вера и народност. Аз не искам да угасне нито едно небългарско огнище, ние всички сме синове  на една и съща робска земя. Днес след петстотин години султанската власт е раздадена на множество катили като напр. Ислям Чауш, Таир Толя, Шевкет, Зулко и множество други катили, чийто права и действия над християните, особенно над българите са неограничени."

"Помаците са запазили своя расов произход и ония, чийто произход е български, понеже са били и са в постоянно съприкосновение със сънародниците си непотурчени българи, са запазили своя език, нрави и обичаи. В Мъгленията аз плаках от възхищение, когато слушах да се пеят по нивите, старонародните песни на чисто български език - Самоковско наречие. Също и само преди неколко дена, тук чух помаците от с. Пластница и Дедино как пееха български песни на Тиквешко българско наречие."

"Македония от Шар планина на юг е населена с турци, албанци, българи, власи, гърци, евреи, цигани, но не и от сърби, които живеят на север. Идеята която внасяме ние: Македония за македонците, може да ни гарантира живота в пределите на една силна балканска държава."

"Слезоха по край езерото и през турската махала, с маршрут монастиря "Св. Петка" и към с. Велгощи. През турската махала видоха по стени на некои къщи позиви на турски, гърцки и български езици, с които се канеше турското  население да пирува, че християнския народ възстава само против царската власт, че свободата ще бъде обща за всички."

"Селото Лавци беше турски бейски чифлик, разположен на десния бряг на р. Шевница, близо до шосето за Кичево. Селото Облаково беше чисто българско. Близо над нас е голямото село Гонеш, а близо към реката две малки български села Стрежово и Свилища."

" Щом обявяваме въстанието,  Гърция и Сърбия ще се нахвърлят върху нашите позиции (селата) зад настъпващите турски войски, ще деморализират населението, ще използуват терора и насилията от турските власти и ще искат да накарат нашите хора да декларират, че са сърби, че са гърци и по този начин да бъдат закриляни пред властите. След въстанието не ще имаме революционно дело, а българският елемент ще бъде подложен на преследване и претопяване."

"Току-що бе приет правилникът от делегатите, и куриер пристигна от Битоля с писма. Дописникът от Битоля не знаеше за падналите 15 души младежи в Цапари с оръжие в ръка, той очакваше селяните от Цапари и др. да се оплачат пред европейските консули за злодеянията на турците. Прилаганата дотогава мярка „бий и плачи” не можеше да се приложи, а трябваше да чакаме добрата воля на самите турци да спрат да не прилагат действията си спрямо другите, както в Цапари. Предполагахме, че и турците са излъгани, че в селото е имало българска чета, и за туй са нападнали — щом спряха акцията си само с него. Турците измениха само начина на действие в разстояние на няколко дена, а не отмениха решението си да убиват християнското население, главно българското. По този повод консулите в Битоля бяха направили въпрос пред валията. В какъв смисъл се е говорело, не зная. В Битоля не последваха други убити, но по шосето Битоля, Прилеп, Прилеп—Кичево, Битоля—Кичево, по нивите, където си работеха хората, в продължение на 10 дена до 1 май зарегистрирах в дневника си 117 убийства, заедно с ония в с. Цапари и Битоля. От разни места се получаваха съобщения за нападения и убийства.
Даме като глава на революционната организация оказа слабост и извика „по-добре ужасен край, отколкото ужас без край!”

http://www.kroraina.com/knigi/ilpr1968/ilpr1968_a1.html

http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/nikola-rusinski.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јули 05, 2013, 07:42:44
Преспанското езеро - 1924 г., Георги Трайчев, български просветен деец и революционер, деец на ВМОРО


"Преспанското езеро е образуваноп от две езера: Голямо и Малко. Във водната маса на Голямото и Малкото езеро се издигат малки скалисти острови. Два от тях са в Голямото езеро: "Голям град" и "Малък град". "Голям град" е дълъг около километър, разкошно със своите сливи, буреняци и разорени черкви и палати. Тук цар Самуил е почивал подир дългите борби със старите неприятели на българщината. Сега никой не живее на това живописно место. Същият остров, през време на Илинденското възстание, със своите пещери и мъчно достъпни скали представляваше най-отдалеченото место на околното българско население от съседните села." В Малкото езеро стърчи историческия остров Ахил, дето личат остатъци от патриаршеската катедрала Св. Ахил, издигната от цар Бориса. В памет на победата, що издържал Самуил над един Тесалийски княз, от където задигнал и мощите на Св. Ахил, нарекъл е Св. Ахил. Той е най-големият остров, има изглед на човешка стъпка."

"Оттук, през Бигла, проникнаха първите разезди от кавалерията на полковник Мархолев. Оттук, след 500 годишно робство, историческа Преспа на 21 ноемврий 1915 г. биде поздравена с гръмогласно ура от българския воин, оттук българския знаменосец поклон изпрати с развяващия се пряпорец към старата Преспанска столица на славния и силния цар Самуил! Колко славни и честити бяха тези дни! Колко мили спомени възкръсват в паметта ни за недавнашното туй величие! Но, колкото скъпи и мили ни бяха спомените за славното туй величие, дваж по-тъжно ни става на душата при мисълта, че същата тая Бигла планина няма свидетелка бе със своя "Черни връх" на разгрома, що сполетя нашата армия! Свидетелка на новото черно иго за тоя край! Свидетелка бе на тежките охкания, на горещите и кървави сълзи що течеха като порой от очите на бъдещото население. Преди три години, при посрещането на победоносните войски, тук бяха сълзи от радост. Днес при отстъплението на същите войски, леят се пак сълзи, но не вече от радост, а от печал и тъга!"

"Фанариотинът бе унищожил всички стари паметници, що можеха да будат спомени за славното наше минало в тоя край, турчина бе преобърнал Самуиловите потомци на слаби безнадежни роби, арнаутина бе унищожил всичкото благосъстояние на тоя благословен кът от Бога и бе довел народа до най-голяма сиромащия, а днешните натрапници - владетели сърби и гърци се мъчат да доизсмучат и последната капка българска кръв на македонеца - роб!...Зла съдба, тежка орисия!..."

"Три прохода съединяват Преспанската котловина с Охридската.  Единият е между Галичица и Суха гора, близо при с. Лесковец, за да излезе насреща при Охридското езеро. Тоя път е пътнишки и доста висок. Посещава се само от поклонници за историческия български манастир Св. Наум. Тук бе фронта на нашите войски в тъй наречения между-езерен участък до последното отстъпление. Вторият път върви през Петрино планина. През тук е било най-старото съобщение на двете котловини. Тук е минал византийският император Василий Българоубиеца."

http://macedonia-history.blogspot.com/2008/10/prespanskoto-ezero-ot-georgi-traichev.html

Инфо за Георги Трайчев от Прилеп  

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јули 05, 2013, 08:00:43
Духовните качества на македонските българи - 1928 г., Георги Трайчев от Прилеп, български просветен деец и революционер, деец на ВМОРО


"За да разберат нашите врази и заинтересованите чужденци, кои са и какви са македонците, събрах по-важни доказателства от наши и чужди учени и от мои лични наблюдения, които говорят за духовните заложби на македонските българи."

"Създателите на славяно-българската азбука, апостолите Кирил и Методи, родени в Солун, и епохалният факт, превода на св. Писание в IX в. от двамата солунски братия, е извършен на едно българо-македонско наречие, което сега служи като основа за изучване на всички славянски езици и което в науката се нарича старобългарски език. Характерни остатъци от този език срещаме и до днес в говора около Солунско, Преспата и Костурско. Така, Македония още в IX в. бе станала люлка на старобългарската писменост. Делото на св. Кирил и Методи в Македония продължиха техните ученици, между които най-много заслуга е принесъл с плодовита просветна дейност св. Климент, Охридски архиепископ. Св. Климент направил от Охрид главен просветителен център, отгдето се пръскала светлина по целата българска земя."

"Цар Самуил (976—1014 г.) обединил отново българския народ и 38 години наред се борил, за да запази целостта на българската държава. Македонска България, била по-войнствена, по-феодална, с по-силно национално чувство, по-антигръцка от тази България, на която Великия Преслав бил столица. Охрид бил седалище на учредената от Самуила българска патриаршия, която просъществува с името Българска архиепископия до 1767 г. Против византийското владичество възстават първи македонските българи (1040 г.) под водителството на цар Самуиловия внук Петър Делян. Център на това възстание е бил гр. Скопие. Тридесет години след това възстание, избухнало второ, пак от Скопие, начело с българските скопски боляри и техния главатар Георги Войтех."

"Македония е запазила най-старите паметници на българското племе. Те са: светогорския (980 г.); надгробната плоча от цар Самуил (993 г.), поставена над семейната царска гробница в с. Герман (Преспанско) и Варошкия надпис (996 г.) над манастира св. Арахангел в с. Варош (Прилепско)."

"От Македония дойде първия потик за народно възраждане на българщината. Първият български историописец, Отец Пайсии, който през втората половина на 18 -ти век възпламени народното съзнание, се е родил в 1721 год. в северо-македонските предели. В 1741 г. Христофор Жефарович, родом от гр. Дойран, издал във Виена своята “Стематография" с гербовете на България и българските светци. Македонец бе и Хаджи Яким Кърчовски (от с. Осломево — Кичевско)-първия български писател, който започнал да печати книги на новобългарско наречие още от 1814 г. От северозападна Македония (с. Теарци — Тетовско) е бил Кирил Пейчинович, който продължи въвеждането на простонародния български език в книжнината. Неофит Рилски, баща на българските педагози и филолози, автор на първата българска граматика, е също македонец (от с. Банско, Разложко). Първата българска   печатница   в XIX в. е била открита  пак в Македония — в Солун от Хаджи поп Теодоси, от Дойран. Македония роди и първите  фолклористи на българския народ, братята Димитър и Константин Миладинови от Струга."

"С пълно право професор А. Теодоров— Балан твърди, че всички по-главни културни начинания на нашето племе идат от Македония. Християнството, писмеността, възраждането, новобългарската книга, първата българска печатница — идат от юг — от Македония и се ширят на север. Това твърдение на професора се подкрепя и от новоиздадената книга на нашия учен фолклорист А. П. Стоилов — „Български книжовници от Македония", където покрай гореизброените дейци се редят и безсмъртните имена на: Митрополит Натанаил — Охридско-пловдивски (от с. Кучевища, Скопско), митрополит Партени (от с. Галичник, Дебърско), Иордан х. Константинов-Джинот от Велес, Григор Пърличев от Охрид, Йосиф Ковачев от Щип, Ксенофонт- Райко Жинзифов от Велес и др. Всичко 15 мирски и 12 духовни книжовници до 1878 г."

"Пръв български владика виде Македония. Македония първа започна борбата с  гърците  за   свободата на българската църква. Скопие  даде  сигнал  за гонене  гръцките владици още в 1828 г.  Разрешението на   българския черковен въпрос се затегнало от  постоянните  клевети и интриги на патриаршията пред турската власт. Нужен бил нов тласък;  той  дошъл  пак  от Македония. В 1858 г.  Кукушките българи въвели  националния   език  в черквата и поискали български владика за   епархията.   На оглушките патриаршески, кукушани на   22 юлий 1859 г. отправили до Папа Пий IX  молба да искат  български   епископ при известни условия, като признаят унията. Тоя епизод най-добре характеризира македонските българи в техната упорита борба за своя черква и училище, за свой език и народност. Тая постъпка на кукушани смутила фенер, та патриаршията, за да предотврати унията, назначила първия български владика за кукушката епархия Партения Зографски в 1859 г. Така, Кукуш, жертвувайки своите религиозни убеждения, за да спаси националното си самосъхранение, пръв извоюва български владика, при вратите на Солун. Не са малко и македонските градове, гдето не помнят гръцко четмо и писмо. Велес, Прилеп и др. градове и манастири из Македония служеха си в черквите и училищата само на български език."

"Македонските българи във възраждането на българския народ и закрепването на българската държава и българската култура са вложили не само ум, средства и усилия, а и кръвта на най-добрите си синове. В четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в 1868 г. участвуваха българи от Куманово, Велес, Прилеп, Кукушко, Воден, Скопско, Горна-Джумая. В четата на Христо Ботев срещаме революционери от Велес, Тетово, Неврокопско, Крива-Паланка, Охрид, Серско.  След избухването на възстанието в Тракия (19 априлъ1876 г.) повдигнаха се и българите в Македония. В руско-турската война (1877—78 г,) между доброволците българи, които   образуваха   6  опълченски дружини и които покриха със слава Самарското знаме, при Шипка, има не малко македонци. Те са 411 души от разни краища на  Македония. В сръбско-българската война, взеха участие и много македонски доброволци, вън от тези, що бяха извикани под знамената като редовни  войници и офицери. Тяхният брой (на доброволците) е повече от 500."

"Македония е дала на България: 8 министри, 20 дипломати, 70 депутати, 10 митрополити, 15 университетски професори, около 100 учени писатели и публицисти, 35 художници, скулптори, музикални сили, оперни певци, артисти; 30 висши чиновници по народното просвещение; 150 магистрати и по-видни съдии и адвокати; около 100 по-висши административни чиновници, 80 по-известни лекари; 40 по-видни инжинери и архитекти, 800 офицери, измежду които 8 генерали, 31 полковници, 56 подполковници. Освен туй в училищата има 1568 учители, 200 духовни лица и около 5000 други чиновници."

"Възмущението на българите в Македония от делото в Берлин се разрази във въоръжен конфликт. През есента на 1878 г. избухна формено масово възстание в долината на Струма, с център с. Кресна, и в разложката котловина с център с. Банско... Всички македонци, които беха приели българско поданство и беха минали казармата, се наредиха под полковите си знамена в редовната армия. А онези, що не фигурираха в наборните списъци, побързаха да се запишат доброволци и образуваха тъй нареченото Македоно-Одринско опълчение, броят на което беше 14,670 души. Необучени, необлечени и невъоръжени, поради липса на оръжие и облекло, те гореха от нетърпение да влезнат в бой с вековния враг.Четите пък на Вътрешната организация, със своите акции разтроиха тила на турската армия.  Когато се обяви мобилизацията на българската армия, македонците емигранти се явиха масово и образуваха една голема доброволческа армия. Тази армия на 16 септемврий 1915 год. броеше 33 764 души."

"Може ли сега такъв народ, който е дал велики хора в далечното и близко минало и който през най-мрачните и безнадеждни времена не е престанал да има будна съвест; да има хора с извънредни дарования, с безкрайна любов към родината и народа и с воля да жертвува за тех сили и живот? Може ли такъв народ да загине? Една област, която има такива заслуги към българската и. славянска култура; едно население, което прояви такива обществени добродетели, такава жизнеспособност и такива дарби за напредък и развитие, не заслужава ли повече уважение от всички и по-добра участ?"

"Не, една страна, която е дала живот на синове, като: св. Кирил и Методи, св. Климент, св. Наум, Отец Паисий, Братя Миладинови, Гоце Делчев, Даме Груев, Пере Тошев, Мара Бунева и още цела плеада достойни чада ; Македония, която и сега продължава да дава живот на самоотвержени синове, не може да бъде одушена и загубена. Македония е жива и не е далеч часа, когато наново ще изгрее слънцето на свободата за тоя край. Тогава и македонските българи ще добият възможност да прояват и развият напълно своите високи дарби и да внесат своята дан в съкровищницата на българската и общочовешка култура."

http://www.promacedonia.org/rami/gt/index.html

Заглавна страница
http://www.promacedonia.org/rami/gt/gt_zagl.html

Инфо за Георги Трайчев от Прилеп 

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јули 09, 2013, 11:26:37
ДНЕВНИК 1901-1903 г. - ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ

1901-1903 г.

"Вечерта се прибрахме у Ристо Рачов. Подиган е въпроса за църквата и борчовете и смесване на селските народни въпроси во селото. Гъркоманите не искаха да се повдига църковния въпрос, да не би да влезнат българите в църквата."

"В часа 6 през нощта стигна и Марковата чета от Прекопана. В 8 часа гръцкия владика служи во черквата со условие да освободи черквата на българите в 10 часа."

" Костурския хюкумет  извести на апоскепския български свещеник и коджабашията и им предаде Христо да го погребат."

"Ходих в Солунската градина. Бях минал при станцията гдето българите имаха увеселение по случай 25 годишнината на Българския Екзарх Йосиф I. Тук имах случай да видя солунския валия, който дойде да посети градината и честити празника. Държа една реч, която приличаше на хамалска разправия, со която искаше да каже, ето какви широки права се дават на българите во Турция."

"Аз и Кляшев останахме в селото, а момчетата в планината. Решихме да пишеме на Аристотел писмо, в което да му изложиме причините за гдето го освободихме толкоз скоро. Повикахме Пенчо Попхристов от Косинец, за да ни преведе писмото на гръцкия език. Вечерта дойде Пенчо и съставихме писмото, едно на гръцки и едно на български. Още от зори Пенчо си замина за Косинец. Аз преписах писмото на гръцки, а другото на български Дичо Андонов от Лобаница, веднага замина Кирияко Търповски за Костур и занесе писмото на Андон Лумборо, а той го предаде на Аристотели. В книжата ми се намира копие от писмото на гръцки, а на български се намира у Кляшев. Те са еднообразни."

"Писмото беше от Лазар Киселинчев, ни пишеше че е в Атина, страшно преследват нашенците, имало арестувани. Самия Киселинчев и брат му Христо, Ламбро Ралото, Митрето Узунче, Христо Юмбруков, Нумо Рука и още некой. Лазо моли, да се застъпиме пред костурския владика, за да пише в Атина в министерството, за да освободели арестуваните. Известих на Смърдеш на Косинец и на Лобаница. да изпратят по двама-трима гъркомани до владиката, да го помолят и в краен случай да го изплашат, ако не се освободят арестуваните българи ще се откажат всички села от него."

"Макар и да бяхме казали да бъдем тайничко, но всички ни узнаха даже и гъркоманския поп Герман, поиска да доди при нас. Позволихме му и доде. Тоя брат дотам се е погърчил, щото почна да ни говори една българска две гърцки. Подигнахме въпроса за народността му, той се помъчи всячески да ни докаже, че ние сме гърци! Като не можа да изложи факти, които му поискахме, почна да развива историята за великия Александър Македонски, че не сме нито гърци, нито българи, а сме македонци, без да помисли, че во Македония има и турци и евреи и от много други нации. Човек, който не разбира от история и да почни да ти проповедва со нея, това е много смешно! Ние не искахме да влизаме в повече разпри с него и затова го зарезахме"

"Пандо ни каза, че дошло от Костур некакъв ферман, написан на турски и на български, в който се казвало на българите, всички, които имали пушки, да ги предадат на правителството в разстояние на петнадесет дена и да не слушат Сарафов и Марков, тия нехранимайковци, които подбуждали българите да възстават против Царя Султана, с когото сме прекарали пет века като братя. В случай, че не представят оръжието ще ги преберат с барут и огън, тежко на българското  население."

"От Гърция стигна Насо Поптръндов и ни разправи, че там от ден на ден положението на работите взимат по-сериозни размери. Затворите все се пълнят от българи, мнозина бягат от Гърция. Насо разправи че къде Желево, имало силно движение и бегане на селяните по планините."

"Ех, какъв народ не признателен сме ние българите! Да се бие, да се мъчи, да умира човек за техно добро, наместо да благодарят на борците, още неосвободени, почнаха да нападат и да развиват партизанство!... Но нема как ще търпим, ще победим, ще се борим, ще спечелим до край, па кой каквото прави ще намери! Ние ще се надяваме на бъдещето и на делата ни, да ни оправдаят и ни отдадат заслуженото."

"Герман е чисто българско село с 150 къщи, първа чета влезнала на войводата Петров, тая била посрещната от няколко селяни от средна ръка, които симпатизирали на българщината и които поискали да си имат учител, да се учат децата на своя роден език, обаче, 4-5 върли гъркомани (и до ден днешен са) и чорбаджии, станали компания и намерили за добре (след като дали клетва) обадили всичко на правителството, от това последва арестуването на неколко нещастни, които симпатизираха на българщината и които от сърце приели идеята за борба против Турция."

"Смилево е село чисто българско с 350 къщи."

"От Битоля пристигна писмо от Лука Джеров, пишеше следното: В Солун - Отоманската-банка е хвърлена на въздуха со динамит, низ града се хвърлени бомби и са избити неколко германци, има клане на българи, един французки параход е потопен пак от наши работници."

"На това от горе дойде известие от Битоля че там има клане на българите, имало около 15-20 души. Повод на това дали турците, види се турците обидени от Солунската случка, предумислено това го направили. Ето как ни разправиха:
„Полицейските подгонили две българчета и като не се предаваха гърмели по момчетата, едното се отвърнало и застреляло един от полицейските, тогава още повече се разярили турците и като не можели да заловят същото момче, почнали да нападат на млекарите, касапите и разните работници българи.”

"Писах на леринци да доведат четите и да ни определят място за среща, за да нападнем предателя Вангел Геле Сребренеца. Тоя предател со помощта на владиката, почнал да прибира около него разни елементи и да преследва нашите чети. Преди неколко дена, владиката заедно со аскер и Геле отишли в Зелениче; строшил вратата на българската черква и после я запечатали."

"Се сближихме до монастира и изпратихме 5-6 момчета да влизат да вземат игумена и го доведат при нас. Казахме на войводата и на всичките момчета, да не говорят никак български, а само да си мълчат, само тия, които знаят добре гръцки да говорят, но и те по-малко, да му се представим за гърцка чета... Стария чернокапец и белобрадец унесен от разговора ни, най-малко не се сещаше да ме разгледа и ме познае по облеклото, че не съм гърцки паликаре, а съм български комита!"

"- Ами вие не слушате що работи и какво прави комитета. Не се ли погоди един свестен човек между вас да ни потърси и да се разберем? Но изглежда, че е изчезнал тоя юначен едновремешен гръцки народ, вие останахте калпазаните и угодниците на турците. Вие ни наричате убийци на гръцкия народ, но ние не сме такива, защото до сега не сме убили никой невинен, истински грък, а сме убивали гъркомани, които прелъстени от гръцкия владика, стават предатели и ни предават. Вие това го знаете от отдавна и нито еднаж не сте протестирали. Но както и да е, ето ние не сме убийци на Македония, а убиваме турци, както виждате. Но знаете, че свободата ако дойде тя ще бъде за всички ни, но за вас не ще бъде така сладка както за нас българите, защото свободата е сладка, когато се сдобие со кръв и не подарена."

http://promacedonia.org/bmark/vch/index.htm

Картичка на Васил Чекаларов подписана от дъщеря му Екатерина: „Тези очи са били отправени към родния край! Всички българи са били неговото семейство! Вич е бил неговия вечен дом! Спи спокойно, след теб идва твойто поколение! Любящата те дъщеря: Екатерина“

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5f/Vasil_Chekalarov_postdcard_signed_by_his_doughter.jpg
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јули 10, 2013, 09:25:21
"ОТРЯЗАНАТА ГЛАВА 9 юлий 1913 г.", 1928 г., - Васил Иванов, български революционер от с. Неред, Леринско, автор на книгата, описваща смъртта на Васил Чекаларов и съдбата на четниците му

ЧАСТ ПЪРВА

"С поклон на светлата памет на войводата Васил Чекаларов и падналите за него за Родината 31 четници през зловещата 1913 г. и на живите си другари четници посвещавам тия си спомени"


"Злетово е дало големи жертви за опазване на българщината в този край."

"Щабът на Македоно-одринското опълчение, в тая междусъюзнишка война беше отдало големо значение и на четите, които, познаващи отлично Македония, можеха да принасат твърде големи услуги на българската армия, като нахлуят във вътрешността и подигнат българското население, което в тил на сърби и гърци, да я подпомогне в нейния победоносен марш."

"Възмущението спремо зверствата на гърците извиква душата към внезапно избухване и желание да окъпем ръцете си в кръвта на тия звърове в човешки образ, които така безмилостно беха заклеймени като българоубийци от анкетната комисия на великия англичанин Карнеги."

"След Илинденското възстание и неговото жестоко потушване, след преврата в Турция през 1908 г., бойната тръба, останала ни като свято наследство от деди, екна и извика българското племе, към бой с вековния угнетител, османлията. Но, тръбния зов, след като растърси китните Балкани и моря та чак отвъд океана, дето хиляди българи чуха неговия зов. Тия които напуснаха работата потекоха като река към редовете на българската армия. През 1912 г. се завърнах от Америка...Слана попари душите на всички български синове, когато узнаха демонската игра на Пашич и Венизелос, които събрани в Белград през месец май 1913 г. решили да раздълят Македония като плячка на две. За нас беше вече ясно, че Македония наново губи свободата си, която уж придоби след толкова много жертви. В Дойран заварих Чекаларов, Цветков, Димушев, Иванов, Лазаров, Чкатров, Чаулев, и др., около 260 души се стари "ветерани", калени борци. Научих се, че целта е била да минат вътре, да скъсат съобщенията между Сърбия и Гърция, да подготвят българското население да възстане и да удари в гърб новите поробители и да улеснят настъплението на българската армия в Македония."

"Чекаларов слезна от коня си и заповяда да му доведат по-близо власите и на чисто гръцки им каза: - Ние сме както виждате български офицери и войници, авангард сме на настъпващата многохилядна българска армия. Още утре или другиден тук ще почернее от българска войска, и ако некой от вас посмее да гръмне само един куршум, семето ще ви го изкоренат. Аз имам сведения, че вие и в турско сте предавали български чети, но за това никой нема да ви закача, само ако ги посръшнете добре. Иначе ще унищожим колибите."- Това беше на 2 срещу 3 юлий ст стил."

"Един ден, 5 юлий месеца, ние се спуснахме от височините, заловихме двама жетвари с булките им. Отначало жетварите изпищяха, но щом разбраха че сме българи, се скротиха. Дадоха хлеба си и половина бъкъла с вода."

"Заловихме един дедо от с. Лаген, стар добър българин, който носеше голем бъкъл с вода..."

"Минават трима, въоръжени от глава до пети, идат от към воденицата за с. Крапещина. След като изминаха по пътя и се потълих в тъмнината, станахме да продължим наново пътя си за с. Неред. В Нередско землище сме вече. Вървим посред друма, тук всека долчинка, пътечка, дръвце, нива, ливада, всичко, всичко ми е познато. Аз съм вече в родното си место, което много отдавна виждах. Сълзи напълниха очите ми. И как идех сега в родното си место? Не! Аз не бех нито крадец, нито разбойник! Моето родно мъчно е откраднато и мен не ми позволяват да се ползвам от неговото слънце, от неговия въздух...аз сега идех като враг...за такъв ме смятаха, тия които заграбиха всичко най-мило на света - бащиното огнище...домът дето за пръв път съм видел божия ден, за пръв път съм получил майчината целувка, домът в който за пръв път се научих да говоря и се моля на бащиния си език - български език..."

"Много е изтезавано семейството на българския свещеник Димитър Божинов Крапешлиев..."

"Целата чета е разбита и около 25 души са изловени, затвора е пълен със затворници и ежедневно изпращат останалите на заточение българи. Осъдените българи по гръцките острови за да изкупят греховете си само за това че са българи."

"Съдба! Зла съдба, каквато никой не е предполагал...пет държави пред очите на покварена и садитска Европа да нападнат България, да я разпъват на кръст и да се допуща това мръсно и гадно гръцко племе да унижава, осквернява и избива българския народ който се простира до вратите на Атина."

"Яни Зиси Папа от Лерин, най-влиятелния пред гръцката власт в миналото човек, който заедно с турската власт беше най-голем враг на българизма като затваряше българските училища и църкви. Кир врагът на българщината беше познат на мало и големо с прозвището Яне Шпионо. По пътя за Лерин, требваше да мина през българската махала, край българската църква и училище..."

"Научи ли гръцки на остров Крит, и как успя да избегаш от острова? Аз се направих, че не му разбирам на гръцки и той заповеда да доведат преводчикът даскал Тодораки, който еднакво владееше гръцки и български и който беше вече разпитал всичките четници от Чекаларовата чета, сега набутани в избите на коменданството."

"Българските вестници се получаваха чрез добрия патриот Васил Трифонов от Екши-су, в чували със стока които се донасяха чрез леринските търговци българи в черковно училищната българска община, където бай Васил беше секретаря. В тия вестници се съобщаваше че Фердинандъ 1 не е само цар на България, а и на българите, и се поръчваше на българина в Македония да не отпада духом. В "Беяз Куле" заварих опасните за гърцизма българи: Милан Щерев от с. Екши-су който е казал че цар Фердинанд  ще владее тук; Спас Саракинов от Саракиново, Воденско който е направил изложение от българите във Воден; Стефо Настев Гьошев от Церешово, Леринско; Доре Митрев Бисерин от с. Сорович Леринско, затова че бил добър българин...всичко 14 души българи. Отчаяниено не трае дълго, особено това е за българина, който и при щастие и при нещастие намира  сили за утеха в песента. Когато в това мрачно подземие набързо импровизирания хор от 14 души запява:"Жив е той жив е, там на Балкана..." старата кула се тресеше. Песента иде в душата на българина като буина лава. Прангите с които бехме оковани, беха турски, с които са оковавали хиляди непокорни българи."

ЧАСТ ПЪРВА

http://macedonia-history.blogspot.com/2008/01/9-1911.html

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Vasil_Ivanov_1914_IMARO.JPG
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јули 11, 2013, 05:21:53
"ОТРЯЗАНАТА ГЛАВА 9 юлий 1913 г.", 1928 г., - Васил Иванов, български революционер от с. Неред, Леринско, автор на книгата, описваща смъртта на Васил Чекаларов и съдбата на четниците му

ЧАСТ ВТОРА

"Капитана на парахода поискал от нас писмена молба в която изрично да го молим да не ни стоварят на остров Крит, а да ни отведе във Фуме, понеже сме интернирани от гръцките власти от Солун в Крит, дето много българи са били заточени, обаче нито един не се е връщал в своя си край жив."

"На банкета присъствуваха всички първенци на гр. Валона, при влизането ни в залата музиката засвири Българския национален марш - Шуми Марица окървавена, а след това албанския. Като електрически ток преминаха познатите мили звуци на народния хим и душата ми се застига от вътрешна буря, искаше ми се да заридая...Кмета ни посрещна с хубава и мила реч, която бързаше да ни превежда г-н Цилка на български:"Във вашето лице ние не чествуваме бегълците от остров Крит, а чествуваме храбрия български народ. Чрез вас ние чествуваме мощна и човечна България. Ние скоро ще ви изпратим да заминете за вашето любимо отечество България и там ще предадете нашите почитания на добрия и мил нам български народ." - Неговите думи не беха нищо друго, освен възторжна ода за целия български народ. От наша страна отговори Спас Саракинов от с. Саракиново. Той благодареше от името на отървалите се от смърта, благодареше от името на българския народ. Въведоха ни в салона, който беше окичен с български и албански знамена."

"Македония има много "Голготи", но височината "Лакото" ще остане паметна не само за борбите водени в Леринско и Костурско, а и за тия, водени за свободата на многострадална Македония. Новата голгота, на която загина страшилището на патриаршията, опасния враг на Елада - Васил Чекаларов, продължава да бъде светиня за българщината в Леринско и Костурско. На височината "Лакото" при "Студената вода", между селата Бел Камен и Невеска, Чекаларов със своята  група дава последното решително сражение...На тоя черен ден, девети юлий беше фатален ден за многострадална Македония, в тоя ден при многото неизкупими жертви падна и най-скъпата жертва - Цильо."

"Доколко е била голема радостта на гърците от убиването на Чекаларова се вижда от това, че веднага отрезаната му глава се понася из леринските улици, едно да сплашат населението, друго да се похвалят, че са успели да се справят с най-върлия си враг.Тия, които разнасяли главата се спирали пред българските магазини и къщи и открито викали:"Нема Чекаларов! Нема Македония! Унищожихме Чекаларов и заедно с него всички Чекаларовци!" Не стига на гърците тая гавра с главата на убития легендарен македонски син, но те се приготвиха да образуват една срамна процесия, която може да се допусне още за човекоядците, но е срамна за 20 век и гнусна за нацията, която адмирират толкова много европейските любители на античната Елада. Главата на Чекаларов беше забита на кол, нас ни изведоха и наредиха. Една торба готвеха да окачат на шията на Илия Димушев, даваха му забитата глава и долната част на кола. Така обкичен, Илия Димушев требваше да върви след същия на бел кон комендант на града и да предвожда процесията. В душите ни кипеше злоба и желание за мъст и чувствувайки се безсилни, защото въжетата се врязваха дълбоко в нашите меса, ние не можехме нищо друго да направим. освен да стискаме устни и набраните от мъка сълзи  и да мълчим....Най-после гаврите свършиха. Отрязаната  глава  предадоха на епитропа на българската църква Св. Пантелеймон, който я погребал в българските гробища."

"Само Илия Димушев сметаха да вържат отделно, като беха приготвили една торба с пръст около 50 килограми, за да му я окачат на врата и като го развеждат из улиците да викат:"Земя сакаше да вземеш? На ти земя!" Най-отявления българин, враг на гърците и гъркоманите през турското робство беше той."

"Майката на Андон Юруков беше пристигнала на парахода да види своя син. Беше придружена от адвоката  Илия Бижота. Очудени и яростни от това посещение на тая добра майка, която беше направила всичко възможно за да се види със своето чадо и то, когато всички бехме изгубили всяка надежда. Тя го прегръща и плаче и в това време успева да му постави в джеба една мушамена кесия с 120 турски лири злато. Тя предварително ги натопила във восък, за да не се чува и най-малкия звън. На какъв риск се беше изложила баба Велика, за да подсигури живота не само на своя син, а и тоя на всички негови другари."

"Андон Юруков и Хр. Цветков в едно кюше се заловиха с написване на молбата, след което започна подписването и от всички ни.

До Негово Превъзходителство Руския консул, защитник на българските интереси в Солун.

МОЛБА

от 26 български редовни войници от Макед. Одринско Опълчение, обвинени като вътрешни метежници и бунтовници от гръцкия В.П.Съд в Солун арестувани и изтезавани в парахода "София"

Ваше Превъзходителство,
Като защитник на българските интереси, пред гръцкото правителство и държава, заедно с настоящата молба ние Ви изпращаме и един екземпляр от обвинителния акт с който гръцкия В.П.Съд  ни третира като метежници, вместо като пленници и редовни войници. От заловената наша военна архива, която е към делото в съда е явно, че ние сме военна команда изпратена по заповед на върховното командуване на Македоно-Одринското-Опълчение. Ние сме доброволци от същото опълчение, признати от Н.В.Царя на Българите за редовни войници от българската армия с Царски указ No 13.

При изпълнението на нашата войнишка клетва, по заповед от нашите началници, ние след неколко сражения бехме пленени и сега на 3 август ще бъдем изправени пред воения подвижен съд в Солун да отговаряме за престъпления от военен характер и извършени във време на редовни сражения и нападения от редовна гръцка войска.

Нашият живот е в справедливото ваше застъпничество и това на вашите колеги представители на хуманна и културна Европа, на която молим да се изпрати настоящата ни молба в препис и се помолят да направят зависящото от тех в подкрепа на Вашите постъпки за да бъдем освободени от всекаква отговорност и третирани като пленници, а не като бунтовници и метежници.

Уверени Ваше Превъзходителство, във Вашата готовност да ни спасите от жестокостите на една вече явна подсигурена смъртна присъда каквато ще издаде В.П.Съд в Солун, против нас."

"Пълномощника на консулското тело цитира членове от белгийския военно-наказателен закон и добави, че ние сме доброволци в българската армия, признати от Н.В.Царя на Българите за редовни войници и като такива не бива да бъдат третирани за разбойници - понеже престъпленията, за които ги съдите, са извършени през  време на война и в време на законна самоотбрана. - Той припомни и за международните традиции за обнасяне с пленниците и че нас трябва да ни третират само като пленници. Съда осъди 23 на по 101 година затвор. Съобщиха че ни водят в затвора Еди Куле."

"На 5 август 1913 г. Илия Димушев и Хр. Цветков били повикани в дирекцията на затвора, за да се срещнат  със сестра Августина, игуменката от католическата болница- приют в Солун. При все че не знаеше български, тя водеше със себе си сестри-българки, за да и превеждат. Гърците страхуваха се от европейските консули и не посмеха да откажат грижите и за нас. Тя покъсно издействува специално разрешение да идва при нас всека среда и петък. По нея изпратихме заявления до министерството на войната, до щаба на М.О.О. в София, до Народното Събрание и молехме застъпничеството на българското правителство да действува за нашето освобождаване, понеже сме български войници. Сестра Августина беше наистина една голема героина. Така изминаха 7 месеца. Директора на Еди Куле донасяше за всички тия посещения на солунския комендант, който решава да ни премести в атинския затвор. Това беше нов удар върху нас. Едва ли има затвор като Кентрики Еноматия дето мъченията върху живи хора да надминава представата която искал да ни даде Данте в своя "Ад". Христо Цветков облегнат до влажната стена запя:"В душата ми лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря..." Скоро се понесе гърлестия глас на Никола Козинчев:"Жив е той жив е, там на Балкана..."

"Нашите молби и донесения чрез сестра Августина и австрийския консул до разните министерства, до Двореца, до Щаба на М.О.О., не останаха глас в пустиня. Българското правителство през 1914 г. направило енергични постъпки пред гръцкото в Атина и става дипломатически скандал. Гърците отричали, че има в неговите затвори подобни затворници. Карнегиевата анкета беше вече станала известна на целия свят. А знаеше се вече и положението на заточениците българи из островите, знаеше се и за нас. Най-после, гръцкият крал притиснат, благоволи да издаде кралски указ на 1 април 1914 г. и ни помилва, а на 2 април бехме освободени. Така се свършиха нашите мъчения. На пристанището не можехме да се стърпим и да не запеем "Жив е той жив е, там на Балкана..." В Цариград ни срещна българския консул, отведе ни в българската болница в Шишли. От Цариград ни взема българския параход Фердинанд 1 и ни откара по бурното Черно море в Бургаз. Престояхме един ден и ни отправиха за София."

ЧАСТ ВТОРА
http://macedonia-history.blogspot.com/2008/01/blog-post.html

Всички илюстрации към книгата:
https://plus.google.com/photos/115584893650666416799/albums/5139822608796832177?banner=pwa
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јули 12, 2013, 02:56:47
Македония под сръбско иго, 1913-1941 - Стоян Бояджиев, роден в Горна Джумая през 1915 година в бежанско семейство от Долни Порой, Егейска Македония

"Темата "сръбско робство" е табу. Властниците в Народна република Македония до пропадането на ФНР Югославия не допускаха изнасянето на бял свят на многобройните документи, останали от сръбската власт, за кървавия режим на поробителите сърби. Голяма част от останалите документи бяха унищожени или засекретени от просръбски настроените нови сегашни управници на Република Македония."

"Още с влизането си в Македония през октомври и ноември 1912 г., противно на очакванията и надеждите на българското население, сръбските власти се проявяват не като съюзници и освободители, а като завоеватели. В разискванията в Скупщината се приема решение Македония да се управлява според един декрет, с който се установява военна диктатура. Този зловещ декрет от 31 параграфа, издаден в Белград на 21.IХ.1913 г. от крал Петър и посрещнат с възмущение от европейската общественост, е типичен колониален акт.
Чл. 2. "Всеки опит за бунт срещу властта се наказва със затвор до 5 години. Решението на полицейските власти е достатъчно доказателство за извършване на престъпното деяние.
Всяко набедено лице, ако не се предаде в 10-дневен срок от началото на издирването му, може да бъде убито от гражданските или военните органи."
Чл. 4. "Ако в този срок лицето не се предаде, властите могат да депортират семейството му. Също така собствениците на къщите, в които се е укривало лицето, подлежат на изселване."
Чл. 16. "Всеки един, който знае за такова лице и не го съобщи на властите, се наказва с 5 години затвор."
Чл. 18. "Всеки акт на съпротива било със слово или с дело... се наказва с 10 години затвор... без оглед значимостта на деянието."
Най-скандален е чл. 26, който дава право на префектите (управителите на населеното място) да обявят по тяхна преценка кои действия са наказуеми и да определят наказания по тяхно усмотрение.
С този член се дава законодателна власт на местните органи на власста и с това те стават едновременно съдебна и изпълнителна власт. Пълна и тотална колониална диктатура."

"Първите атаки се насочват към българските митрополити, назначени със султански фермани. Към 1912 г. в Македония имало седем български митрополии: Охрид, Дебър, Битоля, Скопие, Велес, Струмица и Неврокоп, а в Солун, Воден, Костур, Лерин, Кукуш, Сер, Драма, Мелник - има епископии.
С побоища, арести и заплахи българските владици за дни, а някъде и за часове, са изгонени от Македония. Сръбският патриарх Варнава дал нареждане всички свещеници да заявят от амвона, че са "прави срби", в противен случай да бъдат уволнени и изгонени в България, което е извършено за няколко месеца. Под предлог, че искат да поправят старите храмове, сърбите започнали да ги измазват. Под новата мазилка изчезват българските надписи на ктитори и светии. В църквите са поставени именници със сръбски имена, по които да се кръщават децата. Забранено е честването на "имен ден". Вместо него се нарежда всеки дом да си избере името на един сръбски светец, който трябва да се слави според сръбския календар. "Где ие Слава - ту ие србин."

Избиването на видни и проявени българи в Македония е официална сръбска държавна политика. Още с първоначалното си настаняване в Македония (ноември 1912 г. - март 1913 г.) сръбските власти организират редица убийства на видни дейци и войводи на ВМОРО. Убити са следните войводи - битолският войвода Петър Облачето, леринският войвода Кръстю Леонтев, ресенският войвода Кръстю Трайков, кичевският войвода Стефан Атанасов, охридският войвода Лешански, прилепският учител и революционен деец Анастас Лютвиев и др. Убийството на Анастас Лютвиев става на 5.XII.1912 г., когато по случай рождения ден на сръбския престолонаследник официалните сръбски власти поканват на банкет и някои по-видни прилепски граждани. След тостове за сръбската войска и княз, Анастас Лютвиев вдигнал тост в чест на българската войска и цар. След няколко минути 3 сръбски офицери поканват Лютвиев да излезе от банкетната зала. Навън го удушават и изгарят в една фурна. За да сплашат населението в Битоля, на 17 юни 1913 г. е избито цялото семейство Стамболджиеви (8 души), като труповете биват поставени всред града. Същия ден са избити българските първенци Никола Кузев, Вангел Църномаров, Илия Йосифов и Петър Стойков.

"Политическите убийства в Македония под сръбско иго са включени в самата система на управление и са неразделна част от управлението на сръбската администрация. На прицел са по-видните и будни българи, съпротивляващи се на посърбяването. За период от 10 години (1919-1929 г.) са убити над 1400 по-изявени граждани и селяни.
По-масови акции на избивания
1. През 1919 г. контрачетниците на ренегата и национален предател Бабунски вилнеят в Тиквешко, Велешко и Брегалнишко.
2. През 1922 г. - избивания в Кратовско и Кочанско.
3. През 1923 г. - избивания в Щинско, Кочанско, Радовишко и Струмишко.
Тази година се запомня с избиването в с. Гарван, Радовишко, на 3 март, ръководено от самия щипски велик жупан Добрица Маткович. С картечници били избити събраните 28 селяни, между които и четири непълнолетни момчета. Митко Здравев (19 г.), Константин Здравев (18 г.), Атанас Колев (13 г.) и Моне Василев (12 г.).
4. През 1925 г. - избивания в Кочанско, Кратовско и Щипско.
5. През 1927 г. - избивания в цяла Македония - над 270 души, а само в Брегалнишко - над 160 души. Опожарени си 14 села и над 100 други отделни къщи. Връхна точка на политическите убийства става в периода октомири 1927 - октомври 1928 г. Избиванията започват с убийството на 31.Х.1927 г. в Щип на Мише Гаврилов и сина му Христо - баща и брат на вожда на ВМРО Иван Михайлов"

"1. К. Развигоров, брат на Хипократ Развигоров. Задържан в затвора в Щип и там заклан. Както е известно, Хипократ Развигоров, внук на големия македонски революционер Мише Развигоров, се е самоубил с бомба след 20-часова борба с огромна сръбска потеря, след извършения от него, Илия Милинков и Благой Кралев атентат срещу генерал Ковачевич.
2. Двамата братя Пано и Лазо Кралеви от с. Неокази, Кратовско.
3. Георги Ангюшев от Неготин.
4. Лазар Бунев, войник от санитарния полк в Битоля, е изведен от казармата и убит. Той е брат на Мара Бунева. Националната героиня Мара Бунева на 13.I.1928 г. убива посред бял ден в Скопие юрисконсулта на жупанството Велимир Прелич, ръководител на изтезанията над македонски студенти в известния студентски процес.
Мара Бунева се самоубива веднага след възмездната акция срещу Прелич.
5. На 31.I.1928 г. в Тетово е убит още един роднина на Мара Бунева. Това е младият адвокат Борис Андреев.
6. Видният скопски гражданин аптекарят Милан Генов бил убит на 15.II.1928 г. В неговия дом са гостували цар Фердинанд и престолонаследникът принц Борис III, както и генерал Протогеров.
7. Пано Лилинков, 70-годишен от Щип, баща на революционера Илия Лилинков.
8. Свещеник Алексо Петров от църквата "Св. Николе" - убит на 19.III.1928 г.
9. Кирил Кр. Ципушев, студент от Радовиш.
10. Иван Бояджиев от Прилеп, убит на 31.III.1928 г. пред очите на наблюдаващ униформен полицай.
11. Арсений Леков от с. Б. бърдо, жена му и сина му - февруари 1928 г.
12. Георги Николов, кмет на Кичево - 3.IV.1928 г.
13. Ката и Петър Георгиеви и двегодишният им син Стоян Георгиев - 2.III.1928 г. от с. Добри лаки.
14. Благой Монев, студент от Щип, отвлечен през нощта от дома му от сръбска полиция.
15. Митко Домозетов, студент от Щип, осъден на затвор, убит при инсцениран "опит за бягство".
16. Траян Иванов Лакавички от с. Чифлик, Щипско, прославен войвода.
17. Шарен Амно от с. Дулица, Царевоселско, прославен комита.
Това са имена на известни избити само в период от 1 година, за които има данни."

"По официални данни на самите власти, които притежаваме, само за една година(1927-1928 г.) са проведени 16 процеса със 171 обвиняеми. В този едногодишен период са издадени 9 смъртни присъди. Раздадени са по същото време 463 години затвор на 62 души.

- Първо място заема процесът срещу македонските студенти, обвинени, че са членове на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО). Арестувани са 20 души студенти и младежи на възраст от 21 до 27 години. Задържани са следните лица: Димитьр Гюзелев от Дойран, Борис Андреев от Велес, Щерю Боздов от Крушево, Димитър Чкатров от Прилеп, Харалампи Фукаров от Прилеп,Петьр х. Панзов от Щип, Борис Светиев от Битоля, Кирил Караджов от Щип,Кирил Кузманов от Прилеп, Мано Чунков от Щип, Благой Монев от Щип, Тодор Христов от Щип, Страхил Иванов от Щип, Йордан Сапунждиев от Скопие, Христо х. Кимов от Щип, Димитьр Нецев от Струмица, Иван Шопов от Гевгели. Всички са били подложени на мъчения.  Осъдени са 9 души на общо 90 години строг тъмничен затвор.

- В Битоля бил заведен продес на 27.II.1928 г  Обвинението е, че са поддържали връзки с ВМРО. Осъдени са били д-р Асен Татарчев, Наум Начев, Христо Ангелкови Димитьр Гошев по на 5 години строг тъмничен затвор; Илия Ляпев, Тале Цветков, Христо Лазаров-Попето, Кръсте Ангелов и Иван Н. Гоцев - по на 5 години, а свещениците Софроний Андреев и Никола Андреев - по на 3 години. Допълнително Н. Начев и Д. Гошев получават още по 5 години, или общо по 11 години затвор. На 21 юни 1928 г. са разстреляни Васил Липитков, Фидан Мойсов, Ник. Абдурахманов, Павле Стоинов и Димитър Тодоров.

- Масов процес на 5.III.1928 г. в Щип На смърт са осъдени Благой Кралев, Дончо Живадинов, Коле Делипетров, Панчо Бърдаров. На затвор - Илия Велков - 60 години, Тр. Кунев - 20 години, Стаменко Донев и Георги Златков - 15 години, Анг. Стаменков, Ал. Рашков, Мих. Барутчиев - 12 години, Ката Нушева - 5 години, Янка Донева - 4 месеца,:

- На 26 март 1928 г. в Скопие започва процес срещу Димитър Шалев, адвокат и бивш помощник кмет на Скопие, Христо Трайков - български народен представител, Тома Петров - студент, Борис Петров - негов брат, Милан х. Панзов, Георги Гьорчев и още 8 души, между които и две жени.Всички са обвинени, че през 1923 г. са основали в Скопие и Велес организация на ВМРО и поддържали връзка с Иван Михайлов и ген. Протогеров.

- На 14.V.1928 г. в Скопие започнал процес... След като били в затвора 6 месеца, пребити от бой са осъдени, както следва: Стоил Здравков, пом.-кмет в с. Сушица - 10 години, Пандил Косев, Палад Кръстев, Митар Блажев и Коце Блажев - 8 години, Мито Марков - 3 години."

"Всички тези процеси са предшестваии и съпътствани от масови арести на селяни и граждани. През 1923-1928 г. са арестувани при масови акции, както следва: Брегалнишко - 400 души; Струмишко - 200 души; Кочановско и Щипско - 150 души; Струмишко и Валидовско - 250 души, и още други 100 души. Щипско - още 100 души допълнително през октомври, ноември и декември; Струмишко и Гевгелийско - 12 души; Кумановско - 50 души, Скопско - 50 души. За цялото десетилетие (1918-1929 г.) във Вардарска Македоиии са арестувани, задържани и бити в затвора повече от 25 000 души. В много случаи органите на властта, недоволни от съдебните присъди, са издавали свои допълнителни присъди върху затворниците, изтърпяващи наказанието си. Така Косаре Развигоров,(октомври 1928 г.), е бил заклан в килията си от пазачите в затвора. По едно чудо осъденият Димитьр Чкатров е успял да осуети опита да бъде убит в килията си."

"В Македония е била дислоцирана по гарнизоните 40 000-на редовна сръбска армия. Жандармерийският корпус е в състав от 11-12 000 души. Избиването на хората става по т.нар. "църни списъци", изработвани от разни сръбски полуофициални организации като "Ориуна" ("Организация югословенских националиста"), "СРНАО" ("Сръбска национална омладина"), "Ядранска стража", "Народна Одбрана", "Сокол", "Бела рука", и най-вече "Удружение против бугарских бандита". Целият този репресивен апарат грабел, биел, убивал, плячкосвал имуществото на селяните. За център на обучение на жандармеристите била създадена голяма школа във Валандово, най-голямата в Югославия. По протежение на жп линии на всеки 5 км са иззидани караулни постове.  От 1920-1934 г. се води една перманентна война, в която, от една страна, са войската, жандармерията, потерите, а от друга, малочислените чети на ВМРО. В Македония под сръбско иго всичко е подчинено на войската и полицията, Те са властни да правят обиск, когато и където намерят за добре, денем или нощем. Те са всесилни и си присвояват правата на общинските власти, живеят и се хранят за сметка на населението."

"Като се тръгва от разбирането да се създаде зона, която да раздели Македония от България, колонистите били насочвани повече към околиите, съседни на българската граница.
До 1940 г. в Гевгелийско са настанени 425 колонистки семейства, идващи от Сърбия, Черна гора, Далмация, Босна. В Овче поле и Щипско са създадени 22 колонии с 608 семейства. В Струмишко и Радовишко са заселени 480 семейства, като само в Радовишко са 270. В Кочанско, Царевоселско, Злетовско и Малешевско са заселени 131 семейства, като само в Пехчево са 74. Общо само в Югозападна Македония са настанени 50% от всички колонисти. До 1940 г. във Вардарска Македония са създадени 280 колонии с 4167 семейства, разпределени в 23 околии. Тези заселници са опора на властта - очи и уши на репресивните органи."

" Македония посрещна деня на сгромолясването на тиранична и поробителска Югославия на в април 1941 г. с неописуема радост и с вяра в бъдещето. В мрачното кърваво сръбско робство тя показа силата на българския дух и волята си за свобода! Македония не можа да се нарадва на свободата си. Наложен й бе един нов, колкото кървав, толкова и коварен перфиден режим. Жертвите от този сърбомано-болшевишки режим, установен в Народна република Македония, се изравниха с тези от шовинистичния южносръбски режим във Вардарска Бановина. И двата режима имаха една и съща крайна цел: унищожаване на българщината в Македония. Накрая припомням безсмъртните слова на поета:
"Тирани, всуе се морите!
Не се гаси туй, що не гасне!"


http://www.kroraina.com/knigi/sb/index.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јули 13, 2013, 01:52:24
Съществува ли македонската нация - Стоян Бояджиев, роден в Горна Джумая през 1915 година в бежанско семейство от Долни Порой, Егейска Македония

"Нацията е съвкупност от биологически, битови и културно-исторически елементи, поставена на основата на изтъканата от съзнание, воля и чувство солидарност."

"Народ е повече формално, политическо понятие, а народност (нация) е социологическо, обществено - етническо. Сравнително по-рано въпроса е бил поставен научно още от италианеца Манчини. За него "нацията е едно общество от хора, които са свързани поради общността на земята, на произхода, езика, обичаите и съзнанието за социална общност".

"Езикът е най-същественият белег който свидетелства за съществуването на една нация. Езикът е едно от средствата чрез които хората влизат във връзка по между си и така се създава солидарност. Всяка държава която включва в границите си чужда народностна група и желае да я денационализира, си служи с най-строги забрани за употреба на езика. Eднаквостта между българския език и езика на македонските българи е неоспоравана от никой филолог. На обикновения човек може би правят впечатление диалектичните особености между говора на македонския българин и този от Тракия на пр., но те са неизбежни. Пишещият се е намирал в невъзможност да се справи с познанията си по немски език с един селянин от Бавария, както и с такъв от северна Германия и все пак никому не е хрумвало да твърди и оспорва че баварецът и прусакът не говорят немски език. Същото е и с българския език. Богатството на един език се познава по броя на диалектите, които са познати по употребата му. Македонския диалект притежава всички родови прилики присъщи на българския език.Филологическата наука никога не е считала като нещо отделно от българския език диалектите на македонските българи.
- в никой славянски език не се срещат голямата и малката носовки - он (ън) и ен. А в българския език и македонския диалект ги има
- единствен от всички славянски езици българският език употребява член
- докато всички останали славянски езици имат падежи, българският употребява предлози
- българският език единствен между славянските по собствен начин степените за сравнение с прибавяне частиците по и най пред думата
- българският език единствен познава липсата на неопределено наклонение и затова си служи със съюза да

"Религията със сближението което създава между последователите и, създава една благотворна среда, която има всички изгледи при благоприятно стечение на разни допълнителни условия, да се оформи в една нация. Нейното значение е твърде голямо и в миналите епохи е била от грамадно значение за формирането на нациите. Принадлежността на българите към национална църква е факт, комуто се дължи в голяма степен оформянето на българската нация. От тук е ясно грамадното значение което има българската национална църква тъй като нейната компетентност надхвърля границите на сегашната държава и обхваща българите живущи в чужбина. Голямо е значението на религията за подържане националното съзнание на дадена народност. Тя е най-силното оръжие срещу опити за денационализация."

"Българската национална принадлежност на македонските славяни не е била оспорвана от никой и е била явно демонстрирана от самото население. Ако има една нация вече създадена до толкоз, че дори и другите вече я считат за такава, то положително е че съществуват посочените белези. Понеже в тази посока свидетелствуват множество указания и документи, които говорят за българския национален характер на македонските славяни. От към 1878 г. сърбите обаче започват да изявяват права върху това население по външно-политически причини, след като претенциите им на север към Босна и Херцеговина се сблъскаха със същите на Австроунгарска империя, която също желаеше да ги има. Тогава сърбите започнаха да обръщат внимание на Македония...
На 13 юли 1878 г. в  Крагуевац, в едно заседание на Скупщината, тогавашният сръбски министър на външните работи, Иван Ристич, дава следните обяснения:"Препоръчано ни е от страна на Русия (относно желанието на Австрия, да не предприемаме нищо от страна на река Дрин) да не я провокираме. Когато запитахме Австрия коя е сферата на нейните интереси, тя ни отговори, че те граничат с реките Дрин и Лим. Следователно минавайки тези две реки, ние ще накърним интересите и, и ще бъдем в конфликт с нея. Ето защо ние не трябва да мислим да преминем тези две реки, както през време на войната. Ние се въздържахме да ги преминем, но ние потърсихме нова политическа граница...

- На 9.11.1936 г. в София бе създадена македонската студентска корпорация "Шар". Това име беше избрано, за да се обозначи северната граница на българщината в кралска Югославия. Съдбата на книжката бе доста бурна. Само един месец след излизането и на българското външно министерство бе връчена нота от Югославия. ЦК на РМС и  БКП създадоха  специален център за борба срещу активистите на 'Шар".Създадена бе специална антигрупа за пропагандиране на македонизма. Така възприетата Коминтерновска линия по македонския въпрос стана официална държавна политика след 9.09.1944 г. с всичките фатални последици. Решенията на десетия пленум на ЦК на БКП от 1946 г. и Бледските споразумения от 1947 г. са върха на предателството на тази партия. Фалшифицираното насилствено преброяване на населението в Пиринския край и неговото обявяване за 'небългарско" създава непреодолими мъчнотии при защитата на националната кауза. Македония повече от 1000 години е била и днес е българска земя със българско културно-историческо битие, населена предимно с българи и неделимо свързана със съдбата на българския народ. Близо 80 години в С.Р.Македония никой няма право да се нарече българин. Само в периода от 1945 до 1960 г. там бяха убити без съд над 16 000 души затова, че са се проявили като българи. С.Р.Македония е държава създадена на основа на официално практикуван геноцид."

"Не съществува никаква разлика между българите в свободната част от отечеството ни и тези, които отстояват честта на нацията ни оттатък границите, няма македонска нация защото понятието "македонец" е географско, а не народностно, така както са добруджанец, тракиец и пр. И ако в неугасналия си стремеж към свобода македонските българи посочват на пътища за освобождение, то тези пътища са политически средства за достигане на свободата. Но никой не може да се съмнява върху националната принадлежност на тази част от българщината, която записа бляскави културни и героични дела. Защото с отстояването на своята национална принадлежност, македонските българи са най-предната крепост на фронта за запазване българския народ и свободната българска държава. И затова върши престъпление към единството на българщината, този който дръзва да хвърли сянка от съмнение върху чувствата на македонските българи към свободните си братя. Македонските българи остават фанатично и до гроб верни на духовното единство  между освободени и поробени и че ако им е съдено да загинат славно в борбата, ще умират с тези последни думи на уста:"Едно сме, умираме за себе си и за вас!"

http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/sushtestvuva-li-makedonska-nacija.html

"СТОЯН Г. БОЯДЖИЕВ е роден в Горна Джумая през 1915 година в бежанско семейство от Долни Порой, Егейска Македония. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски" в София и Консулския отдел в Свободния университет. Един от основателите на Македонската студентска корпорация "Шар". В 1940 година излиза книгата му "Съществува ли македонската нация", която е изгорена след 9.IХ.1944 година. Редактира вестник "Целокупна България" (Скопие, 1941). Специализира международно право в чужбина, а след 1944 година е лишен от възможността да адвокатствува и е изпратен няколко пъти в лагери. За идейните си убеждения е репресирван и осъждан на затвор. Участвува във възстановяването на Съюза на Македонските дружества в България след 1989 година.Три години е Председател, понастоящем Почетен председател на ВМРО-СМД. Ръководи делегация на международните конференции на СССЕ в Копенхаген (1991), Женева (1992), Москва (1993), където поставя въпроса за българите в Македония и погазването на човешките им права."

http://www.kroraina.com/knigi/sb/stojan_b.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јули 16, 2013, 08:09:38
Градъ Прилепъ в българското възраждане (1838 - 1878) - 1916 г. Христо Шалдевъ, от Гумендже, Егейска Македония, директор на българските училища в Прилеп

"Преди Балканската война Прилепъ броеше кръгло 24 000 жители, отъ които 15 000 българи, 7 000 турци, 1200 цигани, 80 власи и 60 гърчеещи се власи."

"Тук възродителната идея се е появила много рано, развивала се съ големъ жаръ и е дело на местните условия и здравия националенъ инстинктъ на българското население, което, съзнавайки и чувствувайки се българско се заело съ уреждането на общината и училищата и подпомагало общата борба за извоюване самостоятелна национална църква. Сегашниятъ гр. Прилепъ е единъ отъ новите български градове, който въ продължение на няколко века успял да увеличи жителите си на неколко десетки хиляди и да добие чисто българска физиономия."

"Положението на българите било несносно въ продължение на много години. Съгражданите им турци, ги третирали много зле. Все българинъ билъ дълженъ да има свой покровителъ турчинъ, комуто вършил ангария. На българите не се позволявало да строят хубави и големи къщи, дукяни и да търгуватъ явно въ чаршията. На българите не било позволено да имат свой молитвенъ домъ, свой храмъ. Към двайсетъте години на миналия векъ българите се решили да си построят тайно църква. Обаче, щом узнали това, турците спрели работата и разрушили основите. Скоро след това в Прилеп пристигнал некакъв си висш чиновникъ отъ Цариградъ който обещал да ходатайствува за издаване ферманъ за построяване църква. Чрез съдействието на поменатия чиновникъ бил издаден царски ферманъ за построяване на църква, която била съградена презъ 1838 г. Съ съграждането на църквата въ Прилепъ се образувала първата църковна община."

"През 1843 г. общината се сдобила съ разрешение за построяване училищно помещение въ двора на църквата, масивно двуетажно здание. Първите учители в българското народно училище били даскалите: Ристе, Коте, Наумче, п. Костадин, п. Смичко. От тогава Прилепъ станал важен църковно-просветен център на българите в западна Македония."

"Представител на българите отъ града и околията предъ правителствените и духовни власти билъ Хаджи Христо Логотетъ. Хаджи Христо е първия възродител на Прилепъ и веренъ стражъ на българското име, език и писменост. Той билъ първиятъ българинъ който пред правителствените власти назвалъ раята съ името българи и се помъчил да сдобие последните с нещо свое - българско. Върху тая идея е почивало намерението му да изходатайствува султански ферманъ за построяване на българска църква и българско училище въ града. Църквата била именувана "Св.Благовещение".  В църквата се служило на славянски от самото начало. Когато по-късно пелагонийските митрополити се мъчили да я погърчат, х. Христо говорил:"Крепете българското, оти овия сакат да ни стопат." Когато пък митрополитите служили и от десния клир пели по гръцки, х. Христо им отговарял от левия по славянски."

"В Прилепъ отъ край време се е учило по български. В това ни убеждават преданието и надписите в църквите, монастирите, надгробните плочи и кръстове, които са исключително български. Проводници на елинизма въ Прилепъ се явили куцо-власите, които се заселили тук след разрушаването на гр. Мосхопол. Всички тогавашни грамотни хора били възпитаници на частните училища и умели да четат и пишат само български. Духовенството не допускало да загине у народа българското писмо. Преписката на общината още в началото на образуването и се водила на български, духовенството и първенците въ града и околията не знаели друго писмо, освен българското...Българите заявили, че както църквата, така и училището принадлежат на българите, защото като се изкарат неколкото куцовлашки семейства, останалото християнско население въ града коренно е българско. Поради туй правителството требва да се съгласи, щото и за напред служенето въ църквата и обучението въ училището да става на български. За Цариград заминала и българската депутация. Но понеже въпросътъ билъ отъ вероизповеденъ характеръ, Високата Порта го препратила в патриаршията и тя го решила според искането на куцо-власите, т.е. половината отъ църквата и половината отъ училището да се служи и обучава и по гръцки."

"Монастирътъ "Трескавецъ", варашките килийни и градските частни училища били места, дето отъ памтивека се учило на българска книга. С българското писмо си служили и духовници и търговци."

"1869 г., 25 Мартъ, прилепските първенци и еснафлии избрали нови членове на общината на брой 12 души, а общината именували:"Прилепска българска община". Решението на това народно събрание е отбелезано на първия лист на книгата Кормчия, която се пази въ архивата на общината и гласи:"1869 г., 25 Мартъ Прилепската окружностъ отфърли гръцкото иго и побара грабнатата отъ проклетите фанариоти преди единъ векъ народната ни архиепископия, 20 юний,1767 г....Имената на членовете са: х.п.Костадин, Мирче Бомбол, х.Ангеле х.Илиев, М.Крапчев, Спиро Попев, Тошов, Ропотоец, х.Наумче, Протоколев, Пиперков, Гезов, Пешков и Биолчев. Отъ тогава въ богуслужението престанало да се споменува името на гръцкия митрополитъ и се пеяло:"болгарскому священоначаству и прѣосвященнейшимъ и богоизбраннымъ архипастирямъ всечестной болгарской церкви, всечестнныхъ екзарховъ, составляющихъ собора всея Болгарiй, нашимъ же отцамъ и архипастирямъ, многая лѣта“

"След издаването на султанския ферманъ за учредяване на българската Екзархия, още презъ 1870 г., общината приготвила ново прошение до Високата Порта отъ страна на целото българско население въ града и околията, подписано и подпечатано отъ свещениците и кметовете на града и 110 села, които молят да бъдатъ причислени към ведомството на българската Екзархия.и да им се разреши да имат свой български владика.Съдържанието на това прошение:"....в нашата Пелагонийска епархия има повече от 12000 фамилии, които е известно на В. Величество, по свое собствено желание и добра воля, желят да минат под ведомството на Българската екзархия. Ето защо, понеже според фермана това число надминава две трети от християнското население на епархията ни, най-смирено Ви молим, щото въз основа на същия ферман да ни ощасливите и зарадвате като ни причислите към духовното ведомство на Българската екзархия..."

"Общината употребила големи усилия и направила големи материални жертви за подобрението и засилването на учебното дело въ града като търсила подготвени учители: Кюрдалев, Ганчев, Ковачев, Шапкаров и др. Отворила ново основно училище въ Варошката махала, открила девическо и класно при централното. Главни дейци презъ тоя период били: Т .Ив. Кусевъ, Методи Кусевъ, Диме Биолчевъ, Диме Бибата, Марко Цепенковъ, Д.Ачковъ, Хр. Фукарата, Неделя Петкова,  Палашева,  А Зографовъ, Гр. Алексиевъ, С. П. Драндаровъ, Орловъ, Войновъ, Бояджиевъ, Шумковъ"

"Целият български народъ бе обхванатъ съзнателно или инстинктивно от жаждата за просвещение като пръв и необходимъ етапъ на духовното, а после и на политическото си освобождение. Едното и другото той сполучи да добие, благодарение на словото и общите усилия които той положи въ борбата съ гръцката патриаршия и турското правителство. Презъ 1870 г. българският народъ се сдоби съ самостоятелна църква, а презъ 1878 г. след руско-турската война, въ С.- Стефано бидоха начертани границите. Тази държава обгръщаше всички български земи, но нейните граници бидоха твърде много стеснени въ Берлинъ. Македония остана още за дълго да изпитва турското владичество и коварствата на Фенеръ. За Прилепъ и за другите цветущи български градове въ Македония настъпиха още по-тежки дни след Балканската война, когато сърбите съ своя бесен шовинизъм се опитаха не само да затрият всички следи отъ борбата за българска народностъ и духовна свобода, но и да убиятъ непобедимия духъ на българщината в нейните вековни крепости."

http://www.virtualnabiblioteka.com/load_book/book_25.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јули 19, 2013, 06:16:40
Освободителнитѣ борби на Македония, том I Илинденското възстание - 1933 г. Христо Силянов

"Въ Берлинъ се извърши една жестокость и една провокация спрямо българщината, освободена и новопоробена. Но разкѫсанъ физически отъ дипломатическия ножъ,българскиять народъ остана съ единна душа, която, окървавена и кипяща отъ негодувание, замечта още отъ първия моментъ да премахне извършената неправда. Берлинското решение се оказа еднакво сѫдбоносно за новообразуваната българска държава, както и за новопоробената Македония. Подъ неговия знакъ се формира единъ политически манталитеть и единъ националенъ моралъ въ княжеството. Подъ неговия знакъ се заражда въ Македония единъ духъ на конспирация и на бунтъ, който крепне постепенно, добива конкретни очертания и се изправя застрашително дързъкъ предъ всички мѣстни и външни фактори, които се опитватъ да го приспятъ или оковатъ въ вериги. Всичкиятъ безкраенъ драматизъмъ на събитията, които по-нататъкъ ще последватъ отъ дветѣ страни на новата турско-българска граница, има своя зародишъ въ берлинската провокация."

"Македонскиятъ въпросъ получи своето зачатие на 1878 година въ Берлинъ. До тогава той не сѫществува като отдѣленъ въпросъ, понеже и за Западна Европа и за Русия сѫдбата на Македония е нераздѣлно свързана съ еволюцията на  б ъ л г а р с к и я  в ъ п р о с ъ."

"При единъ извънредно сполучливо подбиранъ преподавателски персоналъ, въ който твърде често попадатъ и най-видни български педагози, писатели, поети и политически деятели, солунската гимназия изхвърля всѣка година по една двойна реколта гимназисти и педагогисти и става идеенъ и духовенъ центъръ на българщината въ Македония. Най-голѣмитѣ имена, сѫ учителствували или учили въ тая гимназия. Всрѣдъ нейнитѣ стени и всрѣдъ стенитѣ на нейнитѣ пансиони се оформи и закали оня духъ, който завладѣ цѣлата българщина и разтърси империята на султанитѣ."

"Въ съзнанието на инициаторитѣ бѫдещата организация се рисува като българска по съставъ: неинъ членъ, споредъ първия уставъ, може да бѫде „всѣки българинъ”. Въ първо време само българскиятъ елементъ имъ се вижда надежденъ. По-после тѣ охотно даватъ достѫпъ на всички македонски християни, които съчувствуватъ и могатъ да бѫдатъ полезни на освободителното дѣло изобщо. По отношение на състава, организацията е чужда на всѣки тѣсногръденъ национализъмъ. Това личи и отъ промѣнитѣ, които по-после се внасятъ въ устава и правилника ѝ... Организацията разрушава вече всѣка бариера между българитѣ и другитѣ народности въ Македония и си поставя за цель да обедини усилията на всички недоволни елементи и да ги ангажира въ борба противъ общия врагъ — турския режимъ."

"Изборътъ на Смилево за мѣсто на Окрѫжния битолски кoнгресъ съвсемъ не бѣ случаенъ. Смилево е преди всичко географически центъръ на отвѫдвардарска Македония, почти еднакво отдалеченъ отъ всички гранични райони на окрѫга. Прикѫтано въ гостоприемната Бигла и снабдено съ здрави каменни сгради, то имаше всички преимущества, отъ гледище на сигурность и на удобства. Но нѣщо по-сигурно отъ стратегичнитѣ позиции на селото представляваха самитѣ негови жители. Безъ преувеличение, смилевци спадатъ къмъ най-хубавия  типъ  добродетели на македонската българщина, безъ които би билъ немислимъ илинденския подвигъ."

"Какво значеха тия зарева надъ обширната Пелагония и по политѣ на Нидже, на Вичъ, на Петрино, на Илийна, на Галичица? Защо звънѣха като на Великдень камбанитѣ на Крушово и на стотици селски църквици? Каква бѣ тая хиля дозвучна музика отъ трѣсъци, пукотъ, камбаненъ звънъ и ура?
 - Това бѣ гласътъ на първата клетва, положена преди десеть години отъ Дамянъ Груева въ Солунъ и израсла въ всенародно съзаклятие:
 - Безумно дързъкъ боенъ зовъ къмъ империята на султанитѣ;
 - Зовъ за братска помощь къмъ освободенитѣ оттатъкъ Рила и Родопитѣ;
 - Зовъ за човѣшко съчувствие и за правда къмъ цѣлия цивилизованъ свѣтъ"


"Когато пламъцитѣ осветиха Смилево, стопанинътъ на подпаления домъ, Георги Чурановъ, изрази поривитѣ си въ тоя сюблименъ моментъ, като запѣ отъ една съседна кѫща, гдето бѣше заелъ позиция:
Нещеме ний богатство,
Нещеме ний пари,
Но искаме свобода,
Човѣшки правдини."


"На изтокъ руменѣеше вече зората, когато единъ необикновено силенъ гьрмежъ заглуши всички други пукоти. Гърмежътъ дойде откъмъ Енияда: фарътъ при това пристанище полетѣ въ въздуха отъ динамитенъ взривъ.
Това бе поздравъ къмъ борцитѣ въ Битолско отъ възстаналитѣ техни братя въ Странджа."

" Брой на сраженията, атентатитѣ и убититѣ борци презъ Илинденския периодъ въ Македония и Одринско
-  Б и т о л с к а   о к о л и я —  най-много сражения — 70, паднаха най-много възстаници — 378
-  К о с т у р с к а  о к о л и я — 17 сражения, загинаха 83 възстаници
- Л е р и н с к а   о к о л и я  — 22 сражения, паднаха 74 възстаници
- О х р и д с к а   о к о л и я  — 31 сражения, загинаха 118 възстаници
- К и ч е в с к а   о к о л и я  —  10 сражения, загинаха 64 възстаници
- О д р и н с к и   в и л а е т —  36  сражения,  паднаха  46  възстаници
- С о л у н с к и  в и л а е т — 38  сражения, паднаха  109  четници
- С к о п с к и   в и л а е т  — 15  сражения,  паднаха  93  четници

 Динамитни атентати  през  цѣлото възстание - 14, а презъ цѣлата 1903 г. — 21.
Презъ цѣлия Илинденски периодъ въ Македония и Одринско станаха 239 сражения, въ които паднаха 994 възстаници.
201 села бѣха изцѣло или отчасти опожарени, 12,440 кѫщи въ тия села бѣха изпепелени, 4,694 души бѣха избити, изклани и живи изгорени. 3,122 жени и моми бѣха обезчестени, 176 жени и моми бѣха пленени, 70,835 души бѣха обездомени, 30,000 души избѣгаха въ България."


"Илиндень е великъ подвигъ,  защото е мѣрило на бързината, съ която македонскитѣ българи узряха за организирано масово възстание. Илиндень е страшниятъ екзаменъ, на който биде извиканъ македонскиятъ българинъ следъ десеть годишенъ революционно-възпитателски трудъ. Неговото трайно и неуведаемо значение се опредѣля само спроти мѣстото, което то заема между най-мощнитѣ прояви на българския националенъ духъ, а именно: наредъ съ Шипка, Сливница, Люле Бургасъ, Одринъ, Тутраканъ. Въ пламъцитѣ на опожаренитѣ села не изгорѣ духътъ, който сътвори Илиндень. Тоя духъ възобнови разорената область и възстанови съ удивителна бързина моралнитѣ  сили на македонскитѣ българи, за да посрѣщнатъ и победятъ нови страшни напасти и разочарования. Тоя духъ и днесъ крепи надеждата на Македония за по-добри дни.
 Тоя духъ — безсмъртно наследие на Илинденския подвигъ — е най-скѫпия приносъ на Македония въ общата национална история на българитѣ."

http://www.promacedonia.org/obm1/index.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јули 26, 2013, 05:32:19
Освободителнитѣ борби на Македония, том II Следъ Илинденското възстание - 1943 г. Христо Силянов

"Какво завариха тѣзи хора въ „селата си”, какви нови напасти ги сполетѣха и съ какви мѫки можаха тѣ да прекаратъ тази ужасна зима, това съставя една отъ най-жестокитѣ повести, каквито българинътъ презъ своето многотегловно историческо битие е позналъ. Друга една маса отъ прокудени домочадия, броеща надъ 20,000 души — главно отъ одринско и разложко — прекараха сѫщата зима като бѣжанци. И тѣхната трагедия бѣше жестока. Но тѣ бѣха поне приютени въ свободна страна — сигурни за главитѣ си  обкрѫжени отъ братски съчувствия и грижи."

" Раздаването на българската помощь трѣбваше да става, колкото е възможно, по-незабелязано. Валията открито заяви на българския търговски агентъ, че тази помощь „не е желателна”. Битолскитѣ консули пъкъ му обясниха, защо турцитѣ я смѣтатъ за нежелателна: защото „действувала насърдчително върху българитѣ”

"Пѫтувайки въ Македония презъ 1904 година, непосрѣдствено следъ възстанието, азъ можахъ да констатирамъ опустошенията, пожарищата и грабежитѣ, претърпѣни отъ вашитѣ съотечественици, можахъ лично да чуя разказа за тѣхното мѫченичество. Не за една праздна дума тоя доблестенъ народъ понесе тѣзи жестокости. Той не би могълъ да ги понесе, ако не носѣше въ себе си неукротимото съзнание за своята българска народность”  Въ Охридъ, кѫдето крайната сиромашия и тиранията на албанцитѣ сѫ направили българскитѣ селяни особено убити духомъ, невинни и унижени, азъ съмъ чувалъ доста стари хора да заявяватъ, че ако комитетътъ издаде заповѣдъ за нова борба презъ лѣтото, тѣ безъ колебание ще се подчинятъ на заповѣдьта.- началникъ на английската помощна мисия, Х. Н. Брайлсфордъ."

"И не бѣше мѫчно да се обясни това тѣхно поведение. Вѣковни угнетения сѫ приучили българитѣ да страдатъ. Тѣ сѫ престанали да разсѫждаватъ и да размишляватъ. Колкото по-добре познава човѣкъ македонскитѣ българи, толкова повече той уважава тѣхния патриотизъмъ и куражъ. Тѣзи добродетели не се проявяватъ въ външенъ блѣсъкъ и въ парадиране. Тѣ сѫ израсли върху една робска почва, между едно племе, сдържано и чуждо на мечтателностьта.”

"Българитѣ отъ усмирената область не бѣха оставени да изживѣятъ спокойно страданията си. Мѫкитѣ на населението отъ пожара и глада сѫ неописуеми, но тѣ би били още поносими, ако можеше да се спре ходенето на военни отдѣления и жандарми по селата и пепелищата, за да биятъ и дирятъ пушки."

"Несериозностьта на султанската амнистия и на султанскитѣ реформи не се изразяваха само въ побоища за укрити пушки. Докато властьта и консулитѣ увещаваха възстаницитѣ да се предадатъ, извънредниятъ сѫдъ въ Битоля развиваше трескава дейность. Разглеждаха се, заведени преди месеци, дѣла за укривателство и за услужване на чети и се издаваха сурови присѫди, единични и масови. Такава една масова присѫда надъ 138 души отъ Горна-Дебърца бѣ произнесена въ началото на ноемврий. Днесъ съ пощенския тренъ бидоха изпратени на заточение за азиатскитѣ брѣгове 104 души българи, а за утре или други день се тъкми още една партида отъ 93 души."

" П. Тошевъ, който бѣ единъ отъ вдъхновителитѣ на битолското решение, възстана противъ Гьорчевата теза съ прямолинейностьта, която му бѣ присѫща и съ всичката жарь на своето българско сърдце. Той не можеше да си представи, че организацията, която се роди като българска и въвлѣче българското население въ една толкова кървава и страшна борба за освобождение, може да бездействува, когато българщината се атакува отъ северъ и отъ югъ, за да бѫде разпокѫсана, омаломощена и обезличена. Какво би останало тогава отъ организацията и кому би била тя вече нуждна? Българщината е коренътъ, който поддържа съ жизненитѣ си сокове дървото — организацията."

"Единъ въпросъ, който изигра твърде важна роля за да се разшири до незапълнимость пропастьта между турската държава и българщината, е така наречениятъ въпросъ за църквитѣ. Съ поведението си по него Турция при Абдулъ Хамида и при Хилми паша почерни една отъ малкото свѣтли страници на своето минало — вѣротърпимостьта, и лепна неизлѣчимо петно. Но пакостьта, която тя си нанесе, не е само морална. Съ поведението си по този въпросъ тя даде и на най-лоялно и добронамѣрено къмъ нея настроенитѣ българи да почувствуватъ, че тѣхната народность е най-злепоставената въ предѣлитѣ на империята, и да се убедятъ окончателно, че борбата на животъ или смърть остава единствено срѣдство за разчистване на вѣковнитѣ смѣтки между дветѣ раси."

"Султанскиятъ ферманъ отъ 9 февруарий 1870 г. е държавниятъ актъ, на който отоманскитѣ българи основаватъ своитѣ искания за пълно народностно самоопредѣление и за безпрепятствено развитие въкултурно-просвѣтната область.Ползувайки се отъ членъ 10 на фермана, българитѣ отъ Скопската и Охридската епархии, поискаха свои владици и ги получиха съ султански берати, издадени на 23 мартъ 1874 г., следъ произведенъ плебисцитъ, който установи, че християнското население и въ дветѣ епархии се изказа за Екзархията."

"Гръцкитѣ владици въ Битолския вилаетъ, придружени отъ войска и отъ гръцки паликари, обикаляха отъ село въ село, биеха и обиждаха български свещеници и първенци, присвояваха църкви, като качваха на стрѣхитѣ хора да ги разкриятъ и влѣзнатъ вѫтре, да строшатъ ключалкитѣ и отварятъ църковнитѣ врати. Въ български свещени сгради тия владици устройваха угощения и се веселѣха и тържествуваха, задигаха славянски богослужебни книги и църковни одежди, трошеха икони. Незадоволени отъ това, тѣ, чрезъ мѣстнитѣ власти, пращаха българскитѣ свещеници въ затворъ и поставяха на мѣстата имъ гръцки; съ разни клевети и набедявания предъ властитѣ, затваряха българитѣ, които по законенъ редъ бранѣха и отстояваха църквитѣ и духовно-народнитѣ си правдини срещу тия насилия и посегателства”

"Хилми паша посрѣща катъ свои съюзници гръцкитѣ и сръбскитѣ терористически чети, които презъ следващитѣ години нахлуватъ въ Македония, за да превръщатъ, чрезъ силата на орѫжието вече, македонскитѣ българи въ гърци и сърби."

"Зеленишката кървава сватба е най-звѣрското андартско деяние въ Македония презъ 1904 година. Предприето безъ никакъвъ конкретенъ поводъ — просто за да се демонстрира андартската сила подиръ загубата на Меласъ, като се очистятъ нѣкои и други българи, па макаръ и веселещи се сватбари — то потресе европейското обществено мнение и цѣлия български свѣтъ."

1906 г. - "Най-голѣма изненада не само въ консулскитѣ, но и въ българскитѣ срѣди въ Битоля, предизвика нападението на Смилево. Отдалечено отъ андартскитѣ бази въ битолско, това село, смѣташе се, че се намира вънъ отъ обсега на андартскитѣ действия. Сега Груевото село не бѣше нѣкогашното голѣмо и цвѣтущо Смилево. Следъ възстанието по-голѣмата часть отъ жителитѣ се изселиха въ Битоля и въ селото останаха само около 150 семейства.Тѣ изживѣваха още последицитѣ на възстанието. На 27 августъ вечерьта, Гудасъ, съ 180 души обкрѫжи родното село на българския башъ-комита Дамянъ Груевъ, а съ другата половина на бандата си нахлу ненадейно вѫтре. Всрѣдъ паниката, предизвикана отъ пушечна стрелба и пукотъ на бомби, андарти и турци се по Консулската анкета, извършена на другия день, констатира: убити 15 души, отъ които 3 жени, ранени трима, отъ които една жена, десетина кѫщи изгорени и множество повредени и ограбени. Турската власть положи всички усилия за да прикрие участието на турци, но напраздно. Озлочестеното село биде посетено и отъ кореспондента на „Times”, Джемъ Баучеръ, който плака предъ страшната картина на труповетѣ и на новитѣ димящи пепелища въ Смилево.дадоха на палежъ, убийства и грабежъ."

"Единъ сѫботенъ день презъ втората половина на септемврий 1906 год., между другитѣ пазарджии, влѣзоха въ Солунъ и група селяни отъ с. Коритенъ, съ стадо овци за продань. Между овчаритѣ имаше още двама нелегални. Единиятъ отъ тѣхъ бѣше Дамянъ Груевъ, а другиятъ — четникътъ Карчо. Облѣченъ въ селска носия отъ солунско, лишенъ отъ хубавата си брада и подкаралъ, съ кривакъ въ рѫка, стадо овци на пазара, Даме бѣше неузнаваемъ. Неузнаваемъ бѣше и съ говора си на типичното българско наречие отъ солунско. Само по кръшния смѣхъ и по звънливия тембъръ на гласа му можеха неговитѣ стари познати въ Солунъ да се досѣтятъ за нѣкогашния училищенъ инспекторъ.Не току тъй Груевъ се бѣше решилъ на такъвъ рискъ. Положението на българитѣ и състоянието на Организацията въ Солунъ и околията бѣха, по това време, неимовѣрно влошени. Солунъ и околията страдаха преди всичко отъ андартитѣ.Българщината въ града и околията се разяждаше. Хората, които бѣха заели опраздненитѣ рѫководни мѣста, се чувствуваха така безпомощни,че очакваха съ нетърпение идването на нѣкое авторитетно лице, което да имъ пооправи работитѣ. Съ тази именно задача се зае Груевъ.Първата грижа на Груева бѣ да постегне организационнитѣ редове. Както всѣкѫде другаде, и тукъ самото му присѫтствие ободри духътъ на работницитѣ. „Ние очаквахме неговото пристигане, както децата очакватъ своя любимъ баща и когато дойде, изказахме предъ него болкитѣ си като предъ опитенъ лѣкарь, отъ когото искахме съвети и цѣръ”, — пише въ запискитѣ си Божинъ Дим. Продановъ. Груевъ  престоя тамъ близу месецъ и половина, срещна се съ разни лица, занима се съ всѣкакви въпроси и свърши добра работа, безъ да бѫде подушенъ отъ полицията...Груевъ, преоблѣченъ пакъ като селянинъ пазарджия, напустна Солунъ, оставяйки ободрени приятелитѣ си, доволенъ и самъ отъ извършената работа.Груевъ смѣташе да измине колкото е възможно по-скоро разстоянието до българската граница, за да се намѣри на опредѣлената дата, 15 декемврий, въ сборния пунктъ на делегатитѣ, избрани за втория конгресъ. Той бързаше, допущайки само такива отклонения отъ правата линия, които, и при най-голѣмо бързане, сѫ неизбѣжни въ четнишкитѣ походи. Отъ възстанието насамъ Груевъ бѣ свикналъ на такива физически напрежения, ала тоя обратенъ пѫть до България му навѣваше, още въ Солунъ, странно безпокойство. Добре познатитѣ му инакъ македонски планини до границата смущаваха го съ своитѣ тъмни силуети. Плашеше го особено Бѣласица съ своитѣ стръмнини, снѣгове и виелици. Съ страха отъ очакващитѣ го физически мѫки не прикриваше ли той други свои смътни предчувствия? Бѣласица не се показа враждебна — тя бѣ благополучно прехвърлена. Сѫдбата бѣ избрала друга планина, по на северъ, за да скѫси пѫтя му, — и похода му за освобождението на Македония."

http://www.promacedonia.org/obm2/index.html

Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јули 26, 2013, 05:38:04
Писма и изповеди на един четник, 1902 г. - ХРИСТО СИЛЯНОВ

 "На светлата памет на Георги Иванов Геройски  Марко и загиналите другари в 1902 год."

"Крадешком хвърлям поглед и към Марко. Ти си слушала за него. Той е леринският цар за българите, Марко паша за турците. Четата му е идеалът на другите райони — четнишка школа, гдето се изпращат интелигентни младежи, кандидати за войводи. Тоя Марко сега е пред мене. Хвърля се веднага в очи, че едничък той е пристегнат напълно, с препасани паласки и с калпак на главата — готов при първия тревожен знак да скочи на крака в пълно въоръжение."

"Ракитяни никак не са очаквали да прекарат Водици и Ивановден с такива редки и желани гости. Редки, защото селото им се пада настрана и не се посещава често от леринската чета. Желани, защото само мили и желани гости могат да се посрещат така, както сме посрещнати ние. Ракита и още няколко села представят малко българско островче посред турско море. Те спадат между най-събудените и ученолюбивите — съща крепост на самата граница на българското племе, която гърците всуе се мъчат да разбият."

"Ботевата „Не плачи, майко, не тъжи” се изпя в хор, с пламнали очи и буйни жестове, Кице и Дине просто се надвикваха. В хор се изпя и „Жив е той, жив е..." При куплета „Тоз, който падне в бой за свобода” въодушевлението стигна до самозабрава. Тогава и Марко се присъедини със своя бас. В тая минута всеки от нас би посрещнал с радост една изненада от турските потери и би погинал за свободата като истински герой. „Би посрещнал с презрение и би победил смъртта” — както ни бе казал Гоце."

"Ние получаваме често поздрави от тоя чех, за когото са комити всички по-събудени българи. Затова той си служи безогледно с всички. Най-много той поздравява Кице, Дине Клюсов и Абдурамана, които познава и лично, още като легални. Ние полюбопитствувахме да видим лицето на тоя обър чех, който тъй често си спомня за нас, и както ни уверяват, твърде често подигравал в лицето им турците и ги плашел с комитите."

"Марко искаше да довърши обиколката си, да посети и югозападната част на района. И ни замъкна към Кайлярско. Емборе е първо българско село в Кайлярско и се слави с ученолюбието на жителите си и с добре уредено трикласно училище. Между всички села то е дало най-много учители. Емборе и няколко още съседни села са изолирано българско островче посред турско море."

"В  селото се явява Марко с невиждана дотогаз въоръжена комитетска сила...Но още преди да настъпи нощта, Пътеле е вече блокирано. Нови прииждащи войски заливат околността. Верните пътелейци и първите му другари сега го молят да спасява хората си, догде е време... Хиляди огнеблъвни цеви са насочени към оградите и гърмят в мярналите се там човешки сенки. По гладката площ на езерото още не се е носил такъв пукот. Пътелейското небе не се е осветявало от толкова зарева....Сутринта донесе на победителя едно разочарование. Тръгнал да обходи извътре каменните огради, първият му патрул се стъписва пред един човек, подпрял с гърба си каменната стена. Той е навел умислено глава и виковете теслим не го смущават. Низамите пристъпват плахо, а той ги гледа гневно с белите си недвижни очи, гледа ги и не продумва. Струя кръв е избликнала от гърдите му и се е съсирила по сивопепелявата куртка. Брадата, погледът и облеклото издават комита. Но от въоръжението му не е останало нищо: то е сигурно прибрано от другарите.  Кой е той?  Извиканите от победителя селяни приближават седналата до стената фигура, стъписват се в ужаса пред белите заканително разтворени очи, но след първото поокопитване произнасят все същото име:
Марко войвода!
Победителят ги поглежда недоверчиво...Трупът е само един, но струва колкото стотини и хиляди живи комити.
...Търсьенските ужаси и загубата на Кице бяха само начало: моите тревоги не бяха напразни. Нещо много по-страшно е потопило в мрачно униние леринския край. Какво са преживените вече мъки и изцеримите рани по снагите на търсяни, какво значат стотина загубени пушки, които могат да се доставят пак, какво е Кице пред загубата на човека, който бе духът, вярата и силата на Леринско?"

"Врагът тържествува, уверен, че е обезглавил и сломил организацията. Нужно е да му се даде да почувствува, че има работа с многоглаво чудовище, с хидра като лернейската, у която никнат по две глави вместо отсечена една. Това трябва да почувствуват и да потреперят и всички маловерници и малодушници, всички изменници, които са се поддали на заблуждението, че в Пътеле е погребано заедно с Марко и цялото народно дело. Кому остава да помисли и да постигне тая велика задача, ако не на мене? Смъртта на Марко може ли да остане неотмъстена? В главата ми се зароди мисълта за един ненадеен удар там, гдето тържествуващите врази съвсем не го очакват. Концентрираната в Пътеле войска скоро ще се пръсне по разни посоки, за да се върне всеки отряд там, отгдето е дошел. Аз ще наредя да се заследи някой от ония отряди."

"Турското царство е старо, изнемогнало дърво с проядени корени и нищо не ще го спаси от загинване. Ние сме млад дъб, пуснал достатъчно дълбоки корени, и никакви бури не могат вече го сломи. Времето работи за нас. Винишката афера в 1898 г. временно разнебити няколко околии, но не уби организацията. Нови хора заеха местата на загиналите, затворените и заточените, нови околии се заразиха от бунтовнишки дух и образуваха малки жизнеспособни и сплотени царства в държавата на султана. Съседното Костурско миналата година преживя изпитни, не по-малко страшни от нашите, но бурята мина и районът се изправи на краката си с още по-внушителна сила. И подир смъртта на Марко Леринско ще намеои своите хора и пак ще процъфти."

"Въстанието от 1895 година, макар импровизирано и злополучно със своя видим резултат, имаше за Марко значението на пръв въоръжен протест на неосвободените българи — протест, който не ще заглъхне безответно, — а сегашното революционно движение у нас бе за него протест естествен и неизбежен, продължение на оная обща народна борба, която не се завърши с освобождението на България. Тая концепция и борческият темперамент го бяха завели в Доспат и на Сливница, те го бяха довели и в Леринско. Веднаж Марко разви такава теория върху героизма и страха:
"Герой може да бъде само оня, който е успял да победи в себе си страха от смъртта. Физическата слабост или сила не играят решителна роля. Когато постигането на една цел е свързано с риск за живота, човек може да успее само ако е решил или да я постигне, или да умре. Защо българският войник победи на Сливница? Защото беше твърдо решен или да изтика неприятеля от земята си, или да умре."

"Свободната родина на Хаджи Димитра откъсва от сърцето си и ни дарява най-скъпите свои рожби — ония, в които се е въплътила живата й тъга по нашето настояще, страдалческо като нейното минало. Марковци са най-благоуханните цветя от нейната пъстра градина. В тях се е преродила несломимата вяра на Левски, отекнало се е копнението на Ботева и е оживял немирният дух на Раковски. Комитетски хора, които добре познавали някогашния знаменосец от 1895 година, се обърнали един ден към него и му казали:
— Иди там! Робите имат нужда от тебе!
Те му споменали Леринско, за което едва ли е бил чувал. И той дойде, както би отишел във всеки друг непознат край, обитаван от поробени българи. Народът в Леринско, сред който се яви, не знаеше за него нищо друго освен това, че е дошел от свободната братска страна, но повярва в него като в месия, който му сочи спасението, и тръгна подире му. Той се питаше: кой е този човек, който се яви между нас като паднал от небето? Марко няма ли презиме? Няма ли той жена, деца, майка, свои? Как само той не намери никога думи, за да се оплаче от студ, умора, изпитания? Защо той не желае да хвърли своите дрипи, когато ние можем да го позлатим?
Герой и мъченик - той бе успял да вледени своето сърце за всички залъгалки на живота и да запази силата и горещината му цяла за народното дело."

http://www.promacedonia.org/hs/index.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јули 27, 2013, 05:46:59
СПОМЕНИ ОТ СТРАНДЖА - 1903 г. - ХРИСТО СИЛЯНОВ

"Вечерта нощувахме при един яз, недалеч от село Текендже, а на другия ден бяхме вече под самата граница, на половин час от българския пограничен пост. Тук ни чакаше четата на Лазар Маджаров, от тридесетина души. Преди няколко дена те бяха минали от Лозенградско, за да се присъединят към нас и да се прехвърлят в Малкотърновско.И наистина, имаше защо. Маджаров почна своето революционно поприще в Лозенградско. Тук той пръв пося семето на борбата, в която вложи нервите, кръвта и бляновете на най-хубавите си години и успя да създаде от тоя цветущ и богат български край един образцово организиран революционен район."

"Стори ми се, че все тъй случайно и някак на шега минахме границата и сега. Само че сега представлявахме от себе си доста внушителна сила от 130 добре въоръжени хора, предвождани от сигурни куриери и влизахме в една страна и приятелска и неприятелска в същото време: там ни чакаше с открити обятия едно население, готово да се самопожертвува за нас и с насочени към нас щикове — аскерът и мюсюлманските поданици на султана. Който е минавал турската граница с пушка в ръка, проникнат от великата идея, той не може да не е изпитал величавостта на тоя рядък момент. Възторг, умиление и смътна тревога вълнуват душата, сърцето бие до пръсване в разширените гърди и усещаш, че не в тъмната долина на мрака и скръбта стъпва кракът ти, а в някаква вълшебна и обетована земя... Поехме склоновете на планината, по селски и кози пътеки, под разлистени арки, през които едва се вижда затъмненото небе и при непрекъснато бучение на шумни потоци, обилно излизащи от недрата на майката си — Странджа планина

При теб сме пак, о родино света.
Далеч от теб, ний с тебе сме живели —
със твоите тегла и идеали
и въздух, и лъчи, и широта.
Добро ли, зло ли... Само господ знай
какво те чака. Ний сме и смутени
и от свещена вяра окрилени,
че ти за нас обетован си край

Стори ми се, че днешният ден е непосредствено продължение от моите незабравими лерински и костурски дни. Странджа, Вич и Нидже се сляха в един колос, който посреща бащински синовете си, нуждаещи се от неговата закрила. А тия добри и гостоприемни селяни не бяха одринци, костурци или леринци, а само раи, които обитават кървавото турско царство и готвят от единия до другия край неговата гибел."

"На 27 юний вечерта ние бяхме вече на Петрова нива, над село Стоилово, където ни чакаха конгресистите. Тук, ведно с четниците и делегатите, пристигнали от България под водителството на Кръстю Българията и с местните районни чети от Малкотърновско, Лозенградско и Бунар Хисарско, станахме около 250 души...Сега на Петрова нива не ни предстоеше да решим, дали да въставаме, или не — това бе вече решено от битолския конгрес в Смилево през миналия април, значи, предрешено за нас, — а да обсъдим само плана на предстоящето въстание в Странджа. В 2 часа следобед Мишел откри конгреса в присъствието на 47 души делегати. След като се прочетоха имената на всички участвуващи в конгреса, пристъпи се към избор на бюро, което да ръководи заседанията. Избраха се: Васил Пасков — председател, Велко Думев — подпредседател, Хр. Силянов и А. Разбойников, секретари.   Главно ръководно тяло от три члена: Мих. Герджиков, Стамо Икономов и Лазар Маджаров.  Председателят покани с няколко прочувствени думи членовете на конгреса да почетат паметта на първия, най-скромния и най-много заслужилия революционер-организатор Гоце Делчев със ставане на крака. Всички станаха..."

"На 9 и 10 август ние можехме да бъдем вече напълно спокойни. От всички участъци, дори и от най-малко надеждните, пристигаха благоприятни известия. Всички нападнати през нощта срещу Преображение турски гарнизони — разбити или неразбити — напуснали казармите си и бягали към Лозенград и М. Търново. На 10 август по цялото продължение на Лозенградския санджак турско-българска граница вече не съществуваше. На юг от Малко Търново се простираше участъкът на Георги Кондолов, който обхващаше селата: Мокрешово, Паспалово, Курудере, Едига и др. И по своето местоположение, и по въстаническите си сили — около 200 въоръжени хора — този участък беше един от най-важните и най-надеждните. В него имаше да се извършат през първата нощ три акции: да се скъсат телеграфните линии М. Търново — Дерекьой и Дерекьой — Лозенград; да се нападне и унищожи турското село Сазара, известно по кръвожадността и разбойнишкия дух на своите жители; да се разбие турският гарнизон в Паспалово.Човек-планина, всякога важен и мълчалив,Георги Кондолов — дядо Жечо, както го наричаше населението в Странджа — се чувствуваше горд със своето минало: войвода на доброволческа дружина в Кърджали през Сръбско-българската война и революционен деец в М. Търновско до въстанието. Разчитайки на неговата опитност, конгресът на Петрова нива му повери тоя важен участък...В едно от нападенията намери своя гроб самият Георги Кондолов. При нас се яви един въстаник и покани войводата да го разведе при позициите на селяните, защото някои били уж напуснати. Водачът спрял пред къщата на селския бакалин грък, откъдето се дали три изстрела и Кондолов паднал пронизан в корема. Предателят веднага получи заслуженото, но войводата не можеше вече да се държи на краката си и бяхме принудени да го пренесем на Паспаловска могила. Целия ден аз прекарах там с него и бях свидетел на неговите ужасни страдания, които се чувствувам безсилен да опиша. Целия ден той непрекъснато се гърчеше от болки. Сутринта го погребахме на същата могила. Умря той и потопи всички ни в неизразима скръб...Навръх Паспаловската могила, между двете буки, наполовин заровена в земята, личи каменна плоча  с надпис: Г. Д. К. Тая малка каменна плоча е паметникът на паспаловския герой Георги Кондолов, издигнат над самата му глава. Тоя изравнен със земята гроб, привлича днес самотните обитатели на съседните полусрутени колиби. За тях тоя гроб е светилище и спомен за малкото ония славни свободни дни..."

"Сияе в кърви небосвода,
земята тътне и ехти:
днес робът своята свобода
с куршум и бомба възвести!
Поля, усои и балкани
гърмят днес: „Смърт на вси тирани!”,
юнаци падат, кръв се лей
и знаме кърваво се вей!
Но не над покрива селяшки
тоз адски пламък днес гори,
не са туй писъци сирашки
на наште майки и сестри!
Злодеят днес, на съд пред роба,
гори и мре, в безсилна злоба
ил в подъл бяг, от страх примрял,
днес жъне туй, що е посял!

Въстана робът, о тирани,
и в тоз очакван, грозен час
разби бесилки и зандани,
хомот, омразна всяка власт!
А бъде ли подемът славен
в потоци мъжка кръв удавен —
не под несносен, чер ярем,
във бой — свободни — ний ще мрем!"

"He подлежи на съмнение, че турските генерали са имали наставления от Цариград да горят наред селата във въстаналата област и да избиват българското население, без разлика на възраст и пол. И ако въпреки плана от Цариград масовите избивания не засегнаха всички български села до едно, затова има да се благодари колкото на гористата Странджа и на близостта на българската граница, толкова и на бавното движение и на тромавщината на самите турци. Пострадаха най-много ония, които по-късно потеглиха към границата, ония, които се бяха откъснали от главната бежанска маса и които на своя глава по-сетне се връщаха на групи в Турско, за да приберат по нещо от покъщнината си, скрита из горите. Тия групи дадоха най-много жертви в хора, изтезания и отвличания на жени по турски хареми и войнишки чадъри.  Въстанието в Странджа струва сравнително повече жертви, отколкото в Македония. От 92 християнски села 66 бяха изцяло или отчасти опожарени. От 17 754 християнски къщи изгоряха 2610. Изклани и избити — 2565 души (в Битолския вилает — 1779). Обезчестени жени и моми 920, пленени 135. Обездомени 12 880 души. Избягали в България 20 000 души."

http://www.promacedonia.org/hs/index.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Јули 30, 2013, 01:13:15
ОТ ВИТОША ДО ГРАМОС - ХРИСТО СИЛЯНОВ

Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г. (I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920)

"До загъмжалия от комити двор на едно основно училище, в което заседаваше Освободителният комитет, ме срещнаха познатите ми от Костурско другари — войводи Васил Чекаларов и Ив. Попов.
— Ние ще заминем за Костурско, колкото и да е далеко и трудно. И решихме, че и ти трябва да дойдеш с нас. Бил си там, познават те хората и сега трябва непременно да дойдеш. Ако ние не отидем, този край остава без никаква чета — казаха ми те.

Планът за образуване четици от по десетина души не очарова никого. Всеки имаше амбицията да поведе по-внушителна сила, способна за по-крупни дела и за отбрана. Особено за отбрана. Турция също мобилизираше и границата се представляваше, дори във въображението на стари войводи, които десетки пъти са я минавали, препасана от кордон турска войска. Всички почти вярваха, че сблъскванията ще почнат от самата граница. А кому се иска, в такова славно време, да загине още на границата, без да види нищо? Ето защо някои дори открито предлагаха да се сгрупираме наедно много чети и да минем оттатък денски, на юруш...Имахме да минем и втора, още по-мъчна граница — реката Вардар."

"Братя! Това са последните таксилдари, които ви идат в селото, последните данъци, които плащате на турчина. А ние сме последната чета, която посрещате, гощавате и прикривате със страх. Подир нас иде българската войска. Ние сме предтечите, куриерите на българската войска. Тя иде. Нея ще посрещнете не нощя, тайно и треперейки от страх. Тя ще дойде открито, посред бял ден и нейното тържествено шествие ще ви бъде известено с трясък и гръм. Пригответе се да я посрещнете достойно, с китки и хляб."

"Със своя мощно издигнат масив и с хаоса от върхове, забулени в сняг и черни мъгли Грамос има мрачен и суров вид, като албанщината, която се крие зад него. Предназначена за гранична линия между българи и албанци, тая колосална преграда е бивала в разни времена прехвърляна ту от едните, ту от другите: около и оттатък Грамос много села и местности носят още славянски названия. Но днес българщината е вече почти изтикана насам, дори Деволското поле поалбанчено. Хубавите думи Папратско, Гърлени, Зеленград. Божиград и пр. са имена на села, обитавани днес от турци, албанци или българи-помаци. Българщината се е свила между планините и при полите им."

"Вечерта И з л о ж е н и е т о  д о  щ а б а  н а  б ъ л г а р с к и т е  в о й с к и  п р и  Б и т о л я беше готово и преписано в няколко екземпляра. В него описахме подробно досегашните действия на четата, завареното положение в Костурско, състоянието на българския дух, безнадеждното положение на гръцките военни сили и заключавахме:
"Народът тук непрекъснато лелее надеждата, че българската победоносна армия, след като покори Битоля, ще се яви и в нашия край, за да нанесе на турците последния съкрушителен удар и да освободи Костурско. При това положение на нещата тук и в Леринско ние считаме, че и тактически, и национални, и политически съображения налагат, щото незабавно след падането на Битоля да се потегли към Лерин, като се извести предварително за това намиращата се някъде към Кайляри или Кожани пета гръцка дивизия. А щом падне и Лерин, един български отряд (поне една дружина) заедно с нас, с въоръжени наши селяни и със стоящия при Лепчища гръцки отряд, ще се справят твърде лесно с трихилядната турска войска в Костурско и околностите и ще заприщят пътя на отстъпващата от Битоля турска армия към Корча и Албания.
Появяването на български войници в Костурско ще окрили духа на населението, което като един човек ще застане под нашите знамена. А обстоятелството, че спасението на българския елемент и на гръцката войска от неблагоприятното положение, в което е изпаднала, се дължи на българска военна подкрепа, ще има, несъмнено, грамадно значение за престижа на България тук, ще повлияе за ограничаване на гръцките претенции, както и за бъдещата политическа съдба на тоя български край.
Брезница 3.XI. 912.
Подпоручик Ив. Попов
В. Чекаларов, Хр. Силянов"


""Статица.
Името на това неголямо наше село е много популярно в Гърция. Тук преди пет години е загинал първият организатор на противобългарското андартско движение поручикът от гръцката армия Павлос Мелас.
Събитието ме интересуваше. Веднага подир селското събрание разпитах за подробностите неколцина статичени, зрители на самото сражение. Статичени ни заведоха в къщата, дето се завързала схватката, показаха ни и плевнята, в която издъхнал Мелас.

Четата на Мелас дошла в Статица и селяните трябвало да я настанят на квартири. Няколко видни българи, между които учителят и свещеникът на село Прекопана, били преди това екзекутирани от хората на Мелас. Статичени, уверени, че и в тяхното село има да се пролее българска кръв, за да се обяви патриаршийско, се събрали и обмислили по какъв начин да предотвратят опасността. Знаейки добре, че турците и андартите са съюзници, те прибягнали до такава хитрост: накарали кмета да съобщи с писмо до аскера, че в тия и тия къщи на селото им квартирува четата на българския войвода Митре Влаха. Известието било веднага протелеграфирано в Костур и Лерин и от всички страни се отправила към Статица войска, доволна, че ще успее най-после да премахне прочутия български баш комита. Селото било блокирано и се започнали яростни пристъпи. Напразно заградените викали с всичкия си глас, че не са комити, давали разни сигнали със свирки и хвърляли пушките си от прозорците. Аскерът в увлечението си не спирал огъня. Осем души андарти се предали. Чак тогава станало явно недоразумението. Но било вече късно: водителят Мелас, смъртоносно ранен, се опитал в разгара на турските атаки да избяга през вратата, но едвам успял да се промъкне до една съседна плевня, където и издъхнал. Другарите откъснали и отнесли главата му. По-после дошли гърци от Костур и пренесли в града и обезглавения труп."

"Щом наближихме местността Топлица, четата замарширува под звуковете на „Жив е той жив е”. Гръмко ура процепи въздуха. Вън от града чакаха със знамена и венци учениците, учителите и всички костурски българи, с управляващия епархията начело. Архимандрит Панарет в своята приветствена реч обсипа „борците за свобода” и „храбрите войводи” с такива ласкателни думи, че се почувствувахме немалко стеснени. На края родолюбивият отец акламира българския цар — „главнокомандуващия на всички съюзени балкански армии”.

"Солун се намира в гръцки ръце. Един ден после влязла и една българска дивизия. Българите превзели Серес и други градове и сега обсаждат Одрин.  Българската войска стигнала до Чаталджa.  В Солун гърците оставили само една-две дивизии, а останалите, около четири, потеглили към Битоля, вървели непрекъснато и едвам снощи кавалерията им стигнала в Лерин и го окупирала...
— Ами какви войски действуват в Битоля? — запитахме ние боязливо и с разтуптени сърца.
— В Битоля — сърбите.
— Само сърбите?
— Само сърбите.
Ние се спогледахме смутени, но все пак счетохме за нужно да се уверим напълно:
— Не знаете ли дали заедно със сърбите не действува и някой български отряд?
— Казахме, в Битоля действуват сърбите. Българите са между Солун и Цариград.
 Гърците схванаха смущението ни. Ние изгубихме всяка охота за други новини и стояхме някое време като истукани. Радостта ни, че пространството от Солун до Чаталджа се намира в български ръце и че гордият Цариград стои покорно пред краката на нашата войска, биде отровена.Всички мълчаха. Момчетата вече знаеха причината на нашата тъга. С какъв трепет са чакали те да се прегърнат с български войници в своите родни села! "

http://www.promacedonia.org/hs/index.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Август 01, 2013, 02:37:44
„Македония и Одринско (1893 - 1903). Мемоар на Вътрешната организация“ - 1904 г.

"Македонския въпросъ изпъкна на политическата сцена незабавно следъ Берлинския конгресъ, защото е негова нещастна рожба. Покрай многото мотиви които накараха некои западни държави да искатъ урегулирането на руско-турските отношения следъ войната чрезъ специален европейски трактатъ бе и тоя ( ако не и най-важния), да попречатъ за създаването на Балканския полуостровъ на оная България каквато С-Стефанския договоръ начерта и границите на която почваха отъ Дунава и Черното море и свършваха съ Архипелага. Въ проектираната велика България, европейската дипломация виждаше една опасност за своето надмощие и своите интереси на Балканския полуостров. Тия съображения накараха западната дипломация да употреби всичките си усилия за да разтрои създаденото въ С.-Стефано. И сполучи! Решенията на Берлинския конгресъ предизвикаха великъ потресъ. Ударътъ бе тъй силенъ и шеметенъ, розовите надежди тъй разбити...След всеки душевенъ потресъ  настъпва и реакция...Почна да се заражда великата идея за въоръжена саморазправа - за массова революция. Тая нова идея намери своя изразъ въ основанието на Вътрешната революционна организация."

"Историята ни учи, че начело на всички обществени движения за политическо равноправие или економическа независимост, съ стоели винаги най-събудените и най-прогресивните елементи отъ широките народни масси които съ притежавали най-висока култура, най-развитъ умъ...Тия елементи съ ставали апостоли на новата идея и съ своята дейност, агитация и пропаганда, съ давали постепенно массовъ характеръ на обществените движения. И интелигентния светъ застана начело на новото движение. Вътрешната революционна организация пое браздите на това движение. Когато турчинътъ открие, когато некой чорбаджия предъ страданията на своите братя предпочете хюкюматските почести, когато некой шпионинъ съ интриги или  предателства разорява цели къщи, махли и села, съ какво може да отплати една революционна организация? - Единъ е съдътъ, една е присъдата! Съдиите не могат да бъдатъ милосърдни, защото сами съ вънъ отъ човешките закони!"

"Появяването на революционната организация не можеше да остане тайна за турската властъ и външния светъ, тая организация се яви като реакция на тия фактори, които не можеха или не искаха да извършат онова, за което тя бе предназначена. В скоро време целата страна се покри съ гъста мрежа отъ революционни комитети, въ редовете на които влезоха всички измъчени, онеправдани, потиснати, изстрадани - всички на които живота бе ад. Виничката афера нанесе чувствителенъ ударъ на революционната организация. Тя ознаменува съ себе и едно явление отъ важенъ характеръ: тя повдигна таинственото було, което покриваше съществуването на организацията и разкъса завесата на разкапалия турски режим - и светътъ виде страховитото явление: как потиснатия съ векове, дълго лъганъ в надеждите се организира въ революционно ядро, за да се добере до свободата чрез въоръжен протест. Въ това се състои есенцията на Виничката афера. Жертвите на аферата са 218 убити, бити и изтезавани (5 убити, 5 умрели от изтезания, 111 бити, 85 изтезавани, 13 жени и мъже обезчестени); 528 арестувани в казалийските затвори и в Скопие; 300 забегнали в България 300. По-голямата част от пострадалите са селяни, но пострадва значително и българската интелигенция - изтезавани са 27 учители и 13 свещеници; арестуваните учители са 30, духовни лица - 12; управители на училища - 3; избягалите учители са 10, свещениците - 11. През 1898 г. 8 души са осъдени на доживотен затвор и заточени в Бодрум кале в Мала Азия. Мерките които турското правителство взе, за да погуби революционното движение, беха крайне разнообразни: гнетъ духовен, гнетъ економически, гнетъ физически и правителственъ тероръ.  Измежду всички европейски виляети, най-много афери станаха въ Солунски виляетъ: Валандовска, Енидже-Вардарска, Солунска, Гевгелийска, Кукушка, Дойранска, Струмишка, Тиквешка, Мисс-Стонъ, Баничка, Балдевска, но най-голема измежду всички бе Солунската."

"Сраженията, които тая борба предизвика, са най-ярката илюстрация за бурната революционна деятелност на революционната организация за периода отъ 1898 до средата на 1903 г. Въ тех четите всекога държеха отбранително положение. Презъ тоя периодъ организацията требваше да изнесе на плещите 132 сражения и да изгуби 512 отлични четнишки сили. Кървавите събития които трескаво се развиваха в Македония и Одринско, не можеха да не обърнат сериозното внимание на Великите сили, чиито агенти въ Турция, очевидци на тия събития, въ обстоятелни рапорти, рисуваха всичката грозота на положението и всичкия ужасъ отъ наближающата революционна буря. Една дипломатическа намеса бе неминуема."

"Новите и чудовищно тешки условия, които "реформаторската деятелност" на Хилми паша създаде въ Македония и Одринско следъ солунските атентати, поставиха революционната организация, въ извънредно трудно положение. Съ една бруталностъ, присъща на времето, тия условия издигнаха пред нея оня съдбоносенъ въпросъ: или да обрече своето дело на бавно но сигурно погубвание, или да прибегне къмъ последните средства за самозащита. На централния Македоно- Одрински конгресъ въ Солунско, свикан да се произнесе върху съдбоносния въпросъ, взе се решение да се направи массово възстание."

"Илинъ-денъ - 20 юлий 1903 г. - Всредъ тържественната полунощна тишина, когато целата природа почива въ непробуденъ и безгриженъ сънъ, гръмовенъ екъ процепи югозападна Македония...Възстанието бе прогласено, кървавата саморазправа започна!

Общите възстанишки действия въ Одрински виляетъ започнаха 15 дена по-късно отъ тия въ Битолски виляетъ по чисто тактически съображения. На 5 августъ, следъ полунощъ, срещу Преображение, започнаха възстанишките действия и въ 12 те участъци на тая местностъ по която се разтила величественната и гориста Странджа планина.

Презъ м.юлий въ Македония и Одринско станаха 76 сражения и то само за 10 дена.
Месец августъ - 101 сражения.
Месец септемврий - 49 сражения.
Презъ м. октомврий - 12.
Общия сборъ на сблъсканите сили въ Македония и Одринско презъ целия възстанишки периодъ е чудовищно грамаденъ, характеризира грандиозностъта на борбата."


"Четнишкото движение въ Солунския и Скопски виляети започна почти едновременно съ възстанишкото движение в Битолския и Одринския, согласно решението на централния конгрессъ, за да държатъ въ постоянна тревога турското правителство.

Презъ бурната 1903 г. въ Македония и Одринско станаха повече отъ двайсединамитни атентати насочени противъ железно-пътното съобщение, улесниха възстанишкото движение и предизвикаха у турските правителственни кръгове неописуема тревога."

"По своята грандиозностъ и епичностъ, възстанието презъ 1903 г. извоюва за Македония и Одринско една светла страница въ сесветската история. Въ историята на македоно-одринското освободително движение то ще заеме най-почетното место и ще служи за градущите поколения вдъхновителъ въ борбата за правата кауза."

"Илинденското възстание бе една велика изненада за светътъ.Първата възстанишка пушка страховито одекна въ цела Европа и внесе неописуема тревога въ всички кръгове. Едно жестоко измъчено и вечно лъгано население, след четвъртъ-вековни надежди, бе прегърнало революцията и бе тръгнало безъ страхъ срещу смъртъта. Потресающите ужаси надъ мирното население, които започнаха почти едновременно съ възстанишкото движение, предизвикаха у целия христиански светъ болезненно състрадание.Общ и енергиченъ повикъ се вдигна противъ Турция."

"Четвъртъ столетие Македоно-Одринския въпросъ стои отворенъ и очаква своето разрешение. Нещастна рожба на Берлинския конгресъ, той преживява днесъ всички съдбоносни фази и кървави перипетии, които мъртвородения 23 ти членъ съ математическа точностъ бе му насочилъ."

http://www.scribd.com/doc/22442382/Makedonija-i-Odrinsko-1893-1903
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Август 02, 2013, 02:21:12
Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ - 1931 г.

"Роденъ съмъ въ 1869 година въ село Радово, то е три часа далече отъ гр. Крушово. Бѣхъ буенъ; постоянно се биехъ съ децата и съ турчетата отъ съседното село Прибилци. Азъ не знаехъ, че турцитѣ сѫ били господари на раята и се биехъ безразлично и съ турчета и съ българчета... Азъ отидохъ въ Битоля. Работѣхъ въ една фурна на „Широкъ сокакъ”. Презъ това време започваха борбитѣ между българи и гърци. Българскиятъ владика Григорий бѣ дошелъ наскоро. Имаше и гръцки такъвъ. Фурната се намираше въ гръцка махала.  Майсторътъ ми се казваше Спиро. По това време умрѣ една дъщеря на Петко Топало отъ с. Мраморецъ, Охридско. Погребаха я въ Буковския параклисъ. Тогава и българитѣ погребваха тамъ своитѣ, а сѫщо така гърци биваха погребвани въ Св. Недѣла. Зависѣше, кои гробища бѣха по-близо. Махалата, въ която живѣеше Петко Топало, бѣше населена само съ гърци фанатици и той бѣше много ненавижданъ като българинъ. Гърцитѣ решиха да изхвърлятъ трупа на неговата дъщеря отъ гроба, тъй като Топало не пожела да стане гръкъ. Петко вдигна смъртнитѣ останки и ги погреба въ Св. Недѣля. На другия день умира единъ гръкъ и го носятъ на Св. Недѣля. Азъ тогава продавахъ симиди и гевреци изъ селата, въ града, предъ Св. Недѣля и другаде. На таблитѣ носѣхме по едно дърво (чомага), което ни служеше за орѫжие. Петко Топало бѣше майсторъ фурнаджия отъ нашия еснафъ. Тогава нѣмаше коли за мъртавци, носѣха ги на рѫце. Каго наближи погребалното шествие до Св. Недѣля, ние симиджиитѣ, които стоехме тамъ предъ таблитѣ си, взехме чомагитѣ и започнахме да биемъ поповетѣ по глава и очи, а така сѫщо и всички, които придружаваха мрътвеца. После взехме мрътвеца и го захвърлихме въ една локва каль. Всички се разбѣгаха, кѫде очи имъ гледатъ. Дойде полиция, взе трупа и го погреба въ Буковския параклисъ. Отъ тогава вече започнаха българитѣ да закопаватъ въ Св. Недѣля, а гърцитѣ въ Буковския параклисъ."

"Единъ день Шефкия отива въ с. Могила, родното село на Могилчето. Той имаше тукъ чифликъ.Шевкия бѣ турчинъ янкеседжия, награждаванъ отъ султана съ орденъ за храбрость. Презъ това време въ селото се намиралъ и Димко Могилчето заедно съ своята чета отъ седемь души. Селенитѣ, като се научаватъ за намѣрението на Шефкия, отиватъ при Димка и му съобщаватъ всичко. Димко ги запитва, за пѫтя по който ще минатъ турцитѣ, за да отидатъ въ ливадитѣ, защото два бѣха пѫтищата, които водѣха на тамъ. Шефкия попада въ капана. Шефкия билъ се опиталъ само да отвори спусъка на манлихерата си, но издъхналъ моментално. Тая пушка той бѣ я взелъ отъ наша чета. Това стана презъ 1906 г..."

Пѣсень за убийството на Шефкия въ с. Могила

"Айде, Македонио, земя поробена,
Земя поробена, ама много похвална и отхвърлена.
Гърци хемъ българи много противъ ходятъ.
Много противъ ходятъ всѣки день се биятъ.
Единъ българинъ пада, а петь гъркомана.
Тирани ми седатъ, само сеиръ гледатъ,
Само сеиръ гледатъ, газети ми пишатъ,
Газети ми пишатъ, во Цариградъ ги пращатъ.
Време не отиде тирани се ужалиха.
Богъ да го убие Димко Могилчето,
Та що ми го удари той качакъ Шефкия.
Той качакъ Шефкия, царо Македонски,
А Богъ да го пази Димко Могилчето,
Та що ми го кладе две добри пусии.
Първата пусия Димко Могилчето,
Втората пусия Йонъ Пашата.
Първа пушка пукна отъ Йонъ Пашата,
Та що ми го удари право во гърдитѣ;
Втора пушка пукна отъ Мише Старшията,
Та ми го удари во лѣвата рѫка.
Тогашъ ми извика Димко Могилчето,
Нозетѣ ме болятъ по тебъ шетайкимъ,
Сгоденъ случай барайкимъ,
Стига сумъ го носилъ народното шапче,
Чекай да го турамъ твоятъ тежокъ пискюлъ,
Стига сумъ го носилъ народното гунче,
Чекай да го облѣча твоятъ сърменъ чепкенъ,
Стига си я носилъ тънката манлихерка,
Стига си я носилъ българи си биелъ,
Сега язъ ке я носа тирани да бия."

"Въ моя районъ имаше една воденица, която се именуваше Чатлакой. Тя бѣше турска, воденичарьтъ бѣше българинъ. Дошли турцитѣ и заклали воденичаря, като на негово мѣсто поставили трима въорѫжени турци. Това стана презъ 1906 г. Отидохъ въ с. Жванъ, то бѣше близо до воденицата, и се научихъ за станалото. Отидохме и отбихме водата отъ яза, да можемъ да избиемъ турцитѣ, когато дойдатъ да взематъ водата обратно за въ яза..."

"Въ нашия районъ имаше единъ гръцки манастиръ, казваше се „Топлишки Св. Никола”. Дълги години гърцитѣ го имаха като чифликъ. Въ наше време за игуменъ на манастира дойде единъ гръкъ отъ Мала-Азия. Той не знаеше да говори български, служеше си съ терджуманинъ. Манастирътъ бѣше въ центъра на моя районъ, именно поради това единъ день азъ отидохъ, да го организирамъ. Обаче егуменътъ започна да крие при себе си турци, за да могатъ да ни унищожатъ по-лесно. Започна да следи нашата чета и ни създаваше много неприятности. Доведе при себе си гръцкия войвода Гуда, сѫщия, който презъ 1906 година изгорѣ село Смилево. Повика го при себе си, за да погърчи нашитѣ села. Една вечерь взехъ моята чета и се опѫтихъ къмъ манастира, за да го горя..."

"Къмъ пладне отъ Битоля пристигна Миланъ Матовъ. Той бѣше обкиченъ съ дълга българска трикольорна лента. Въ Битоля вѣрваха, че азъ нѣма да слѣза въ града и че по такъвъ начинъ ще имъ разваля хубавия хуриетъ.Когато узна за моитѣ намѣрения, т. е. че се канѣхъ да слизамъ въ града, М. Матовъ се зарадва много. На другия день потеглихме за града, азъ съ моята чета отъ 30 души вървѣхъ напредъ, а подиръ менъ вървѣше четата на Йонче Чукалевъ. Отъ тукъ се опѫтихме къмъ българската гимназия... Младотурцитѣ на нѣкакво свое събрание бѣха решили, да започнатъ да избиватъ нѣкои отъ войводитѣ. Следъ нѣколко дни турцитѣ започнаха да убиватъ. Следъ това азъ заедно съ 7 души четници станахъ пакъ нелегаленъ. Писмото  което изпратихъ до валията бѣ написано на български. Валията знаеше добре български: "Още като убихте Мицо и овчаря, разбра се какъвъ ще бѫде хуриетътъ. Намъ никой не може да ни гарантира живота. Да убивате насъ имате право, но защо убивате пазарджии? Кога отъ мъска рожба, тогава отъ турчинъ свобода. Какви сѫ тѣзи ваши закони: турчинъ, който не убие гяуринъ, нѣма да влѣзе въ рая!”

"Въ България престояхъ отъ 1910 до 1912 г...Преди обявяването на балканската война, Тодоръ Александровъ ме повика и ми съобщи да се готвя, защото наскоро щѣло да има война съ турцитѣ. Образувахме чета и съ други такива тръгнахме за Македония..."

"Сърбитѣ изпратиха една потера отъ 30 души за да ме убиятъ, гдето ме намѣрятъ, като се оправдаятъ после, че погрѣшно сѫ ме взели за нѣкой турчинъ. Пейко ми съобщи заповѣдьта на сръбскитѣ власти за моето премахване и ме предупреди да не казвамъ никому името си. Каза ми да отида въ Битоля и съ приятели да търся начинъ да избѣгамъ. Пристигнахъ въ Солунъ и отъ тукъ съ трена въ Сѣрски Демирхисаръ, а отъ тамъ право въ София.Всички наши войводи и четници отъ Битолско по нареждане на Алекс. Протогеровъ, следъ като се превзе Македония, отидоха въ с. Малгара, Одринско, за да не дразнѣли сърбитѣ та по такъвъ начинъ да не се разтурѣлъ договорътъ. Азъ не отидохъ тамъ и стояхъ въ София до обявяването на междусъюзническата война презъ 1913 г. Като се обяви сръбско-българската война отидохъ въ Кочани и постѫпихъ въ 6-та охридска дружина...Съ сърбитѣ се бихме непрекѫснато при Султанъ-тепе, Рѣдки-буки, надъ Кочани, Калиманско поле, Царево-поле.... Получи се заповѣдь да не настѫпваме отъ Калиманско поле — примирието бѣше сключено. И ние се върнахме дълбоко огорчени отъ новото робство."

http://www.promacedonia.org/bugarash/as/index.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Август 06, 2013, 03:19:00
РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В БИТОЛСКИЯ ОКРЪГ - Спомени на Георги Попхристов

"Роден съм през 1876 година в село Кръстофор, Битолско. Селото е разположено южно от Битоля, на разстояние не повече от час. Състои се от 30 къщи, чисто български.Нашето село, наверно защото беше малко, нямаше черква, за такава служеше на селяните черквата в монастира Св. Христофория, не далеч от селото. При откриването на българското училище, една от манастирските стаи служеше за училищна класна стая. Там ходихме да се учим. При отказване на селото от патриаршията, гръцкият владика от Битоля, на основание на някакаво патриаршеско право върху манастирите, дадено от турските султани, присвои ни черквата и монастира и затвори и училището. Така селото остана без черква и без училище. Около шест години се черкувахме в черквата на близкото село Бистрица, което едновременно с нашето село се беше отказало от Патриаршията, а за училищно здание бе наета една празна селска къща."

"На другата 1895/96 г. бях вече напълно посветен в делото и бях причислен и аз в ученическия таен кръжок. Даде ми се да прочета устава, който беше изработен през 1893г. в Солун от първия революционен комитет. Тогава прочетох биографията на Левски, на Ботев, “Под игото” от Вазов и други революционни брошури."

"През 1899/1900г. бях назначен за учител в с. Вощарани, Леринско. Същевременно, по препоръка на Организацията, бях определен за ръководител в Леринско. Вощарани имаше 360 къщи, смесено турци и българи. Най-напред образувах ръководно тяло в село Вощарани. При една обиколка по околията организирах комитети и назначавах ръководни тела."

"Тъкмо когато бях при Щаба, ставаше въпрос кого да изпратят в Леринско да замести Папанчев. Тогава аз им казах: “Никой друг, аз ще замина. Вие знаете, че този район ми е добре познат, там съм работил една година като ръководител. После, най-горещото ми желание е там да ме завари въстанието, защото там ми се вижда по-голямо поле за дейност, отколкото тук. И друго: смятам, че в Леринско, гдето съм действал като легален ръководител, най-добре ще си изпълня дълга”. Щабните – Даме, Сарафов, Лозанчев приеха тоя мой жест на драго сърце. Те ми казаха: “Не остава друго, стъкми се и пътувай!"

" На другия ден с Христо Настев слезнахме в селото Арменско и що да видим – ужасна картина. Дворове, улици и тремове пълни с трупове на жени, старци, деца, изклани от турците най-безобразно и най-жестоко. Цялото село опожарено и ограбено, жива душа няма, всички, които могли да се спасят избягали в гората. Кучетата вият и търсят своите господари. Всичко обърнато на прах и пепел. Тогава веднага се разпоредихме да се върнат от гората всички забегнали и да приберат убитите и ранените. Прибраха се всички трупове и ранените в двора на манастирчето, което единствено беше пощадено от пожарищата благодарение на това, че е малко всрани от селото. Като видях събраните трупове просто косите на главата ми настръхнаха. Бяха 120 трупа и 33 ранени – кой от кой по безобразно и по-зверски убити, заклани с нож, други мушкани с щик, трети наполовина изгорели. Неописуема картина. Имаше около 15 жени, обезчестени и след това заклани.  При това положение от Лерин дойде гръцкия владика с едно отделение войска.  Тъкмо в този огън и ужас той вместо да се притече на помощ като един Христов наместник да каже някоя утешителна дума, да ги подкрепи в този скръбен момент, той намери повод да злорадства с нещастието на българите. Селяните, възмутени до дън душа заслужено му отговориха: Ние умираме, а ти какво искаш? Гледай си работата, свети владико, ние имаме нужда от живот засега, нищо друго. Той се върна обратно. Ето как бяха заблуждавани нещастните българи от тези турски съдружници. Селяните на разправиха как гръцкият свещеник увещавал селяните да не бягат от селото, а да излезат  пред войската, като кажат, че са гърци, нямало нищо да им сторят турците..."

" Един ден през месец октомври бяхме се настанили на бивак в близката гъста гора на село Негован. Вечерта дойде при нас куриерът Христо от селото, за да ни донесе храна. Тогава аз го запитах какво друго има в селото.Той ми отговори:"При поп Атанас има гости, от Лерин е дошъл Лаки Дивидков, който се жени за нашата учителка."  Като чух това име Лаки Дивидков просто подскочих от радост.Лаки беше гъркоманин и формен шпионин на турците в Лерин. Той беше същият, който ме гонеше и предаде един път на полицията в града, когато аз бях ръководител на делото през 1900г. Той мразеше и преследваше българите от фанатизъм, особено посветените в делото.  Веднага тогава разпоредих да отидат в селото 5-6 момчета, заедно с Христо и да доведат Лаки тук в гората... Запалих свещ да се видим. Пред мен стоеше същият Лаки Дивитков, когото съм дирил, така да се каже по земя и небо. Щом ме видя, позна ме, разбира се, и замръзна от страх, защото знаеше какво го очаква. Аз се обръщам към него и му казвам: Е, Лаки, сега какво ще правим? Какво мислеше ти едно време в града, че няма да дойде такъв един случай да ни паднеш в ръцете? Хайде сега нека те спаси тази Турция, която ти подкрепяше със своите предателства."

" Павле беше по млад и по смел човек. И той беше силно убеден в истинността на делото ни и често повтаряше: ”За мен свободата е дошла, щом видях наши братя въоръжени и щом нашия страх отиде у турците”. Никога той не търпеше да се приказва лошо за делото и за ония, които се бореха. За него борците бяха „светци”, така ги наричаше той и ги уважаваше. По късно, когато гръцката въоръжена пропаганда се засили с подкрепата на турските власти, когато гръцки чети влезнаха в Буково като гъркоманско село, само той единствен се противопостави на гърците и в очите на евзонския капитан казал открито: „Вие не сте дошли за свобода, вие сте кокошкари, подли и страхливци, щом работите с турците”. Нашите чети и комитет хвалил пред тях. От яд гърците са го убили най зверски. Просто жив са го одрали само да признае, че е грък, а не българин."

"Тук оставих четниците да прекарат зимата, понеже Буково е голямо село, а сам предрешен, влязох в Битоля. Преди мен беше дошъл и Христо Узунов в града. Той беше предрешен като поп. И в града не можехме да живеем спокойно, понеже ставаха чести обиски на цели квартали. От друга страна, гърците бяха се засили с терористически нападения и убийства на българи.Те с пари създадоха терористи, за да нападат и убиват наши хора. Гърци от една страна и сърби от друга с подкупи и рушвети започнаха да превземат села и черкви, разбира се - подпомагани от властта. Убийствата зачеcтиха навред. И тъй, вместо един неприятел, родиха се още два, по-опасни за делото, с които организацията трябваше да се справя.  Всичко се дирижираше от Битоля, от техните консули и владици."

"В солунския затвор „Еди куле” ни държаха две седмици.В Цариград ни държаха около две седмици. Една заран тикнаха ни в една затворническа кола, собствено наблъскаха ни по шест души в колата като стока и ни откараха в парахода. През целия  път ни наблюдаваха пътници европейци, чудеха се и искаха да разберат що за хора сме така оковани във вериги. Разбрахме сме по френски, че сме българи и политически затворници от Македония."

"Четирите балкански държави България, Сърбия, Гърция и Черна Гора, съюзени и окуражени от Русия и други обявиха война на на Турция. Ние тогава всички знаехме и вярвахме, че войната ще бъде освободителна. Аз най-първо се въоръжих със своята чета и заедно с онези на Алексо Стефанов, Павел Христов, Марко Иванов, Алеко Джорлев (всички около 60 души) заминах за Битолско. Минахме границата преди да се обяви войната. Сръбската войска имаше около 60 000 души. След като сърбите станаха господари на положение, започнаха да ни обезоръжават един по един, взеха да ни подозират в неблагонадеждност и прочие. Започнаха да ни третират не вече като съюзници. Започнаха да се проявяват като владетели и грабители, сърбите започнаха да се заканват, да ни преследват и даже да ни убиват. Македонското опълчение, което беше организирано в три бригради, беше далеч от Македония. Изпратено бе в Тракия в помощ на българската армия. Оставихме сърби и гърци свободно да се разполагат, да вилнеят и грабят българското население."

"На 16 юни 1913 година при втората, Междусъюзническата война, пак заминах в опълчението, в трета бригада, при Александър Протогеров. Зачислих се в Десета Прилепска дружина...Първата световна война се обяви през 1914 г.  Веднага се обяви мобилизацията. Аз бях записан като войник в македонската дивизия, І полк, ІІ дружинса, І рота. Произведен бях старши подофицер."

"Всички вървяхме като гръмнати и ударени в главата от грозната катстрофа, която сполетя Родината ни и изобщо цялото българско племе. Още не подписан мирът през 1919г. измежду емиграцията се яви едно течение,че тъкмо сега е бил момента да се иска присъединяване на Македония към България. Подръжници на това течение бяха професорите Милев, Георгиев, Тодор Александров, Александър Протогеров и др."

http://www.promacedonia.org/gph/index.html
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Август 06, 2013, 03:26:46
Кръстю Лазаров Иванов или Кръстю Кумановски е български революционер, кумановски войвода на ВМОРО, участва в Илинденско - Преображенското въстание, Балканската война, Междусъюзническата война, Първата световна война... През септември 1944 г. славния войвода е жив закопан от партизаните (комунистите). Лидерът на ВМРО Иван Михайлов ( Спомени II. стр. 141 - 142) пише за Лазаров:
"Една истинска жива легенда бе и ще остане името на Кръсто Лазаров, кумановския войвода; легенда, каквато не се среща така често... и множество българи не биха повярвали, че в техната среда е живял подобен герой - колкото недостижим по храброст и преданост, толкова самозаличен по скромност. Към четиридесет и седем сражения бе изнесъл Кръсто против турци и сърби; половината от тях над десет часа всяко... А историята на нашето движение ще му отдели достойно място, за да четат поколенията и укрепват националната си гордост чрез подвизите, вярата и предаността на Кръсто към нацията и свободата. Този българин бе изваян сякаш от гранит..."


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8E_%D0%9B%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2

http://www.promacedonia.org/rami/k_lazarov_spomeni.html

http://www.youtube.com/watch?v=6F7DTfGwOr8


Революционната дейност в Кумановско - Кръстю Лазаров

"Сръбските чети можаха да бъдат обградени. Но след възстанието организацията отслабна, пък и от друга страна, не се отдаваше такова голямо значение на тая пропаганда. Като се появи първата сръбска чета всички наши чети в околията беха към село Байловци. Тук, беха Атанас Бабата, Боби Стойчев, Петър Ангелов, Милан Шуманов и Байчев. Тогава аз се намирах в Куманово. След убийството на Нункова, четата на Байчев се прибра в България и околията остана без чета. Сега вече сърбите свободно нахлуха в селата. Нашите, обаче все продължаваха да не обръщат внимание на засилващата се пропаганда. По това време, в България от село Ора пристигнаха селяни, за да молят за пушки. Сърбите разполагаха с пет - шест групи в един район, който започваше от Прешово, в посока към Враня и допираше до Босилевград. Поради този терор в Куманово забегнаха 50-60 семейства, все упорити българи, които не искаха да се посърбят. Със своите нападения сърбите почнаха през 1904 г. и продължиха до пролетта на 1905 г. Обаче, слизайки вече към полето те срещнаха голям отпор, както в село Младо Нагоричани, така и в Облавци, където не можаха безпрепятствено да влезат. Тук, нападаха те много често, но беха отблъсквани от селската милиция. Селата разполагаха с достатъчно пушки, пък и ръководителите беха упорити хора. В Нагоричани имаше около 40 пушки, а в Облавци около 30. Ако граничните села разполагаха с пушки, както балканските, лесно щеха да отблъснат сръбските нападения.На сърбите в Паланечко не им бе оказана съпротива и по десния бряг на Крива река посърбиха всички села, с изключение на Джядилово, Търново и Градец.  Начело имаше и сръбски офицери, които ги именуваха войводи. Нашите чети се срещнаха на няколко пъти с четите на пропагандата, на сръбските чети помагаше и самата турска власт. За забелязване беше, когато ще нападат някое село, турците предварително предприемаха обиск по селата и смело може да се твърди, че те биваха предварително известявани за кроените нападения от страна на пропагандата. Имаше дори случаи-днес турците правят обиск в дадено село, а вечерта сърбоманите го нападат."

" Годините 1905 -1906 беха за нас години на високо напрежение, аз обикалях моя район и всички български села на брой около 40-45. Сърбите през 1906-1907 г.палеха, задигаха стада и пр. Така например, село Ора нападнаха повече от 20 пъти. Нападението вършеха нощно време и задигаха всичко, каквото можеха, и се изтегляха в гората, или планината, като турските потери не ги преследваха. Сръбските чети броеха по 20-30 души. В завзетите от тях села обикновено се явяваше сръбски офицер в униформа, който събираше селяните и им държеше слово и след това си отиваше. Това сърбите правеха систематически и го използваха като средство за агитация. Български и сърбомански села, които беха свързани роднински, преустановиха своите взаимни посещения. Посърбяването стана силом с палежи и грабежи и пр. Селата: Свиланци, Челопек. Койнци, Канарево и Ора бидоха на нова сметка посърбени и сърбите тук окончателно се затвърдиха; а в селата Облавци и Ругинци те не успеха да влезат. Тези села се намират от към Козяка и до днес си останаха първи българи. През 1906 г. сърбите се опитаха да упражнят натиск и над Куманово. Посърби ли се някой веднага започваха да пазаруват от него. Селяните от сърбоманските села пазаруваха само от сърбомани и пропагандата чрез този си бойкот искаше да посърби целия еснаф в гр. Куманово. Упорстваше ли някой от селяните да се посърби, издебваха случай и го убиваха. Ние, от Наша страна, започнахме да поставяме засади на по-видните сърбомани. През 1907 г. Никола Канаревски-Чорбаджийски бе заклан от сръбските чети, когато последните започнаха да действат в нашия край. Сръбските чети успеха да посърбят целото село Канарево, но неговото семейство, което броеше около 30 члена си остана българско до край. Това положение трая близо две години - до хуриета."

" Докато бех в Куманово, сърбите не извършиха убийство над българи. Конфликт с тях произлезе по отпразнуването на Водици (Богоявление). Тогава в Куманово имаше около 10000 души сръбска войска. Сърбите пожелаха хвърлянето на кръста да стане общо, в реката. Българите пък, от своя страна, настояха кръстът да се хвърли в църквата. От това свое искане те не отстъпиха. През тази година кръстът бе хвърлен на две места. И оттук вече възниква конфликт. Замислено беше да се изпрати молба - протест до цар Фердинанд, в която да се иска да останем под българско. Подобен протест - искане било изпратено и от Тетово и от Гостивар - все от тъй наречената тогава спорна зона. Протестът на кумановци, подпечатан с множество градски и селски мухюри, бе изпратен в София по Райна Траянова. По-рано за същата цел за София бе заминал и един свещеник. Наскоро всичко това бе изнесено в софийската преса, във вестник "Мир", а именно, че е пристигнала делегация от спорната зона в София. Тогава ние в Куманово четехме български вестници и като се научиха за това Ранко Трифунович, окръжен управител, ме повика и ме запита: "Кои са тези, които са отишли в София да протестират против тукашния режим?"

"Като се обяви Общоевропейската война, аз с Лазар Дивлянец, заедно с групите отидохме до Кратовско, за да изпроводим бежанци за България... Една вечер старшията на групата бегълци дава писмо на едного от бегълците с поръчение да го донесе при нас. Местността, в която се намирахме, се казваше Бислим, та представляваше дефиле. Но, между бегълците е имало някакви недоразумения и беглецът, вместо да предаде писмото на нас отива в селото и го предава на сърбите. На сутринта, осъмнахме обсадени; обсадено беше целото дефиле, обсадени беха и бегълците, които се намираха на около километър от нас. Войската, която ни бе обсадила разполагаше и с артилерия. Щом блесна слънцето ние се изкачихме по скалите и отдалеч забелязахме, че предателят водеше сърбите точно при нас. Намирахме се в местността Орловец.Започна да ни обстрелва артилерията и цялото дефиле се изпълни с адски рев...Бях ранен на десет места и се чувствах много изтощен. Най-тежко бях ударен в ръката. В крака бях ударен от паничка на граната. По глазата също имах много рани, следствие на рекушети. Очите ми бяха пълни с кръв...Сражението започна на 27 август 1915 г. и на обяд на 29  бе привършено.  В групата общо бяхме 15 души четници и 24 души бегълци - от с. с. Добрашени, Орашец и Пчиня. От всичко 39 души се спасихме 16  души."
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Август 08, 2013, 09:34:26
Отъ Пловдивъ и София къмъ Цариградъ и Скопие - 1903 г. Петър Дървинговъ

Петър Георгиев Дървингов - родум от Кукуш, Македония - български офицер (полковник), революционер - войвода на Върховния македоно-одрински комитет и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 г., участва в Горноджумайското въстание, Илинденско Преображенското въстание, Балканската война, Първата световна война, почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, на Дружеството на българските публицисти и на Дружеството на военните писатели.

http://www.scribd.com/doc/22439429/Petyr-Durvingov-Ot-Plovdiv-i-Sofia-kum-Carigrad-i-Skopje-Paralel-na-voennite-sili-Sofija-1903-148


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%B2


"Отдавна, съ молитви на устните, македонските българи копнеят и бленуват новата освободителна война, която единственна е въ състояние да разруши оковите на позорното мюсюлманско робство. Съ ентусиазъмъ който омайва светътъ, съ храбростъ, която нигде и никога не е проявена, съ вера, която нищо не може да съкруши и съ постоянство, което го характеризира, като най-жизненъ елементъ, съ не сериозни познания по военното дело, плътъ от българската плътъ и духъ, се бори днесъ, както ще се бори и утре. Що повече можемъ да искаме отъ него?! - Неговото окончателно изтребление ли?!

"Възъ основите на една организация, въ Македония отъ година насамъ се води една ожесточена борба съ турската тирания. Въ тая борба най-голема роля играе тайната войска, разпръсната по цела Европейска Турция, въ чети и четици, силата на които варира съобразно местото, времето и нуждата. Да се каже нещо върху тая дребна армия не ще бъде безъ полза, защото тя ще прояви огромно влияние върху ходътъ на операциите въ една турско-българска война и съдбата на самата империя. Ръководимъ отъ това и въодушевенъ отъ пълната вера, че македонските българи ще взематъ поголовно участие въ такъва една война. Броятъ на четата варира. Съставътъ и е най-разнообразенъ, въ нея ще срещнете и офицера, и учителя, и попа, и търговеца, и земледелеца. Изгледа на четата въ походъ, люде движущи се съ бързина къмъ смъртъта - навежда зрителя - българинъ къмъ тъга, радостъ и разсъждения за величието на българската душа, за силата на освободителната идея. При тия условия, да се боришъ, значи да притежавашъ единъ несъкрушимъ съ олово духъ и една храброст, която поразява противника."

"Преди 150 години ние българите, въ ногтите на патриаршията ний бехме обезличени съвсемъ, оставаше ни само единъ езикъ, който несъзнателно ни свързваше. Отъ тогазъ до днесъ, тоя народъ почва своето възраждание съ една трогателна постепенностъ. Българското битие въ морална или интелектуална посока почва да закрепва и закрепва до окончателното му кристализиране. Целъ векъ кървава борба водихме и нашите сънародници умираха по полесраженията. Същото виждаме и днесъ въ Македония, където страданията са много по-големи отколкото при една война - гинатъ, безъ да се асимилиратъ, търпятъ, безъ да се предадатъ. Въ това, както и въ всичко българско, се забелязва едно упорство, което се изражда въ инатъ, специфичност на психологията на българина."

"Недоучени въ военната техника, неосветлени въ тайните на военната метафизика, проникнати само отъ единъ шеметенъ патриотизъмъ - първите шестъ опълченски дружини, съ своя героизъм, презрение на смъртъта, съ своите подвизи, съ своите атаки и дивни отбрани, кристализираха въ съзнанието на целия светъ величието на българската колективна единица."

"Турскиятъ народъ въ по-големата си частъ, особенно въ Мала-Азия, гдето той населява компактни маси, земледелчески народъ. Въ Европа, се срещат едри земледелци, наречени "чифлици", населени съ раи-българи. Тенденцията да изчезнатъ чифлиците, като минаватъ въ ръцете на българите, отдавна се забелязва. Масовиятъ моралъ на турската армия е страхътъ, който при що годе съпротивление се преобръща въ паника, който се доказва отъ всички боеве и войни.

Българските възстаници представляватъ нещо тъкмо противното на турците. Техната  масова психология може да се изрази съ две думи: храбър въ дружината, герой въ големия отрядъ, пасивен въ отделностъ. Сраженията въ Македония даватъ богатейши материал за да можемъ да релиефираме масовия моралъ на нашите възстанници: единъ пътъ щомъ смъртъта е вероятна и нуждна за свободата на народа, борбата става приятна, силите удвоени. Отъ това духовно становище до героизма има само половина стъпка. А героизмътъ е способенъ на всичко. Сражението при "Чавките" гдето 2000 души, споредъ признаванието на турците, са били разпръснати, показва колко голем е билъ масовия моралъ на една чета отъ 30 българи. Важно явление въ психологията на отделния възстаникъ е да не се предава живъ, предъ видъ страхътъ отъ турската жестокостъ. Това е много ценно забългарската колективна психология, защото жестокостъта на турците винаги ще дава положителенъ тонъ на нашия духъ. Въ тоя духъ въ нашите казарми съзнателно се работи с големо постоянство. А такава армия е непобедима. Масовата психология на българската армия има за свои специфични елементи: упорство, стойностъ, активностъ и въ отбраната даже, и едно ценно качество "ударъ на щикъ", което само най-храбрите армии притежаватъ."
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Август 11, 2013, 11:25:21
Петър Георгиев Дървингов - родум от Кукуш, Македония - български офицер (полковник), революционер - войвода на Върховния македоно-одрински комитет и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 г., участва в Горноджумайското въстание, Илинденско Преображенското въстание, Балканската война, Първата световна война, почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, на Дружеството на българските публицисти и на Дружеството на военните писатели.

История на Македоно-одринското опълчение - том 2, 1925 г. Петър Дървинговъ

 Съ 57 скици и 192 снимки - История на Македоно-одринското опълчение - том 2, 1925 г. Петър Дървинговъ - скенирано в НУБ “Св. Климент Оxридски“ - Скопие

http://www.dlib.mk:8080/jspui/handle/68275/61#.Ugf_FtI3Co2

"До когато военните действия срещу турците въ Македония се развиваха, многобройните български чети беха тогава посрещани и гледани отъ сърбските и гърцките военни власти като най-полезни съратници за усигуряване победата. Когато, обаче, тукъ тая война се завърши, съюзниците на България не само не виждаха никаква полза отъ четите, но и самото присъствие на на тия чети в Македония имъ се виждаше несъвместимо съ техните съкровенни планове и намерения. Месецъ ноемврий 1912 година е началото когато и сърби и гърци, като че ли по взаимно съгласие, почнаха да обезоръжаватъ четите и населението и системно съ разтяще постоянство да преследватъ всички, които можаха да играятъ и най-малката ролъ въ живота на българите въ Македония. А къмъ средата на същия месецъ, както едните така и другите, съ официални наредби отъ административните имъ власти открито и просто предложиха на четите да напуснатъ окупираните отъ сърби и гърци земи. По-нататъшното стоение на четите на Македония въ тия краища безъ въоръжени стълкновения  беше невъзможно, а това наложи едни отъ техъ да постъпатъ въ дружините на опълчението ( 13-а Кукушка, 14-а Воденска и 15-а Щипска), а други да се обяватъ за нелегални. Но, съ това не се завършва трогателната съдба, да гледатъ като неми зрители Родината си, заета отъ балканските съюзници, и себе си напълно пренебрегнати. Тъй, настъпилата 1913 година завари Македония лишена отъ своите верни и деятелни синове, които наистина беха добре устроени въ единъ петнадесетъ хиляденъ доброволчески корпусъ, нареченъ Македоно-Одринско опълчение. Дългите революционни борби на българите въ Македония, които съставляваха презъ предшедствующите 20 години постоянния дневенъ въпросъ въ Европа, беха възвисили до толко много високо съзнанието въ своето право, че те сега нито за минута можаха да допуснатъ, че техната героична родна земя место свобода ще получи едно ново робство, много по-тежко отъ турското и много по-срамно за техъ. Докато българите харчеха своите национални сили въ изтощителни борби при Одринъ, Чаталджа и Булаиръ, сърбите и гърците планомерно и непрекъснато ковеха въ самата Македония оковите на новото робство и не само държаха всичките свои военни сили тукъ, но систематично и усилено укрепяваха пространни позиции и стягаха своите редове, безъ да има срещу техъ какъвто и да е неприятелъ, освенъ българското население. "

" Градовете и селата на Македония посрещаха частите отъ опълчението съ неописуемъ възторгъ и умиление. Старци, жени и деца излизаха на пътищата и съ часове очакваха пристигането на своите родни братя и герои...За М.-О. опълчение, сърбите беха неприятели не отъ момента когато се почна войната съ турците, а десятки години по-рано, когато тия нахални съседи на българското племе, следъ като беха разбити при Сливница, обърнаха усилията си къмъ Македония. На собствения си гърбъ беха изпитали ударите на сърбите, които въ миналото беха играли ролята на съюзници и шпиони на турците. Виждането на тоя врагъ да господствува въ собствената им родина, беше достатъчно да събуди въ душата и на последния опълченецъ чувството на омраза. Македоно-Одринските опълченци усещаха, че времето за разплата наближаваше."

"Войната съ Турция беше завършена още на 13 мартъ съ падането на Одринъ, формално, обаче, тя се прекрати на 17 май, когато въ Лондонъ се подписа договора за миръ между балканските съюзници и отоманската империя. България излизаше отъ тая война съ единъ престижъ, победите на българската армия будеха само чувства на възторгъ и почитание. Българското име бе станало въ света синонимъ на себеотрицание, доблестъ и мъжество."

"Коварството на сърбите не се завършва само съ нарушаване на договора въ неговите териториални постановления. Безподобната подлостъ на сърбите по въпросите отъ чисто етнически и общочовешки характеръ е неописуема. Задъ сърбските постове, Македония недоумеваше и изнемогваше подъ единъ страшенъ тероръ. Тая Македония въ която по-рано имаше петъ български владици въ Охридъ, Битоля, Дебъръ, Велесъ, Скопие и повече отъ 800 български училища съ 25 000 ученици, повтаряме тая българска Македония беше подложена на безпощадно денационализиране. Българските общини сега беха непризнавани, оскърбявани и печатите им събрани и унищожени. Българските книги, дето и да се намереха, се събираха и се унищожаваха. Български вестници не се допущаха и българинътъ се преследваше само защото е българинъ. Македония която въ 1903 година бе дала Илинденското възстание, Македония въ която всеки връхъ крие по една борческа епопея и всеки чукаръ по единъ гробъ на герой българинъ, тая Македония преживяваше въ страшно недоумение тежките дни на едно безподобно робство."

"Опълчението броеше 15 дружини, 12 батареи, 2 картечни роти, 1 пионерска рота, 1 техническа частъ, 1/2 ескадронъ пеша и конна джандармерия и всички тилови служби. Неговата реална сила се изразяваше въ повече отъ 10 000 пушки, 8 картечници, 54 оръдия, при 22 317 артил. снаряди и 2 279 120 патрони."

"Презъ дългите месеци, когато българската армия се бореше на Чаталджа, Одринъ, Булаиръ и Шаркьой, сърбите беха построили въ окупираната отъ техъ територия цели системи укрепени линии и упорни пунктове. Задъ първата укрепена линия, която почваше отъ границата и следваше презъ Султанъ-тепе, Карадагъ, Богословъ за Криволакъ, при Страцинъ и Градище, сърбите беха укрепили една централна позиция за едно генерално сражение. Ешалонираните сърбски части между Криволакъ и Гевгелий имаха за задача да пазятъ железницата и да свързватъ сърбската съ гърцката армии. Това стратегическо завръщане на сърбската армия се налага отъ нуждата тая армия да бъде по-близо до гърцката, която и беше съюзница."

"Зоната на Опълчението, т.е. зоната между Егри-Паланка, Кочане и Кратово е съвършено планинска. Населението е българско и живее въ малки селца и колиби. На горните височини се намиратъ и влашки колиби. Българите въ миналото са били добри работници на революционната организация. Щипскиятъ и Кочанскиятъ погроми, извършени отъ страна на турците, не беха убили силния български духъ въ тоя чисто български край. Редко е имало войска въ военно време толкова обширно осветлявана за неприятеля, както бе осветлявана българската армия. Цела Македония беше се впрегнала да наблюдава, да разузнава, да подслушва, какво правятъ и как са разпределени силите на гърците и сърбите. Въ архивата на опълчението се намира едно огромно количество донесения, съобщения и осветления отъ разузнавателните пунктове, въ които се бележатъ сведения за сърбите."

17 юний - "Срещу главния върхъ на Емиришките висоти настъпила 3-а Солунска дружина и две роти отъ 13-а Кукушка дружина съ командира. Солунската и Кукушката дружини атакували на ножъ и завладели самия върхъ Емирица, малко следъ като Битолската дружина беше завладела източните две Емиришки висоти... Действията срещу Румена-бука, участие въ борбата взиматъ 12 Лозенградска дружина, 6-а батарея на Битолската дружина, 10-а Прилепска дружина и Щипската дружина...2-а Скопската дружина се спуснала въ Злетовската река, почнала да настъпва къмъ Чаталъ-чешме, влезла въ прикосновение съ неприятеля и заела Скалистия върхъ...Дружините действуващи срещу в.Парадли: 4-а Битолска, 14-а Воденска и 5-а Одринска...18 юний - "Кумановската дружина настъпила на изтокъ отъ Скалистия върхъ, между Дебърската и Охридската дружини...В дола на Злетовската река и по висотите на с. Мушково, пламтеше почти адски артилерийски огънъ. Скопската дружина настъпваше къмъ върха по десния брегъ на реката. 4-а Битолска дружина - по избраната посока за атакуване кота 1758, Костурска дружина  заела позиция северно отъ Кормино, 14-а дружина заела позиция северно отъ Пониква. 12-а Лозенградска дружина и 2-а рота отъ Щипската дружина на висотата при Качаник. 3-а бригада заемаше Лопенския-рид. Рилската дивизия и Преславската бригада заемаха височините отъ с.Баня и Нивичане. 14-и п. Македонски полк настъпваше къмъ с. Дулица. 24-и п. Черноморски полк съ 12-а батарея заел в. Говедарникъ...При с. Сборско въ Кожухъ се намиратъ четите на Чекаларов, Ив. Попов, Дяконъ Евстатий, Димушевъ, Цветковъ. Близо до р. Черна се намиратъ четите на М.Матовъ, Пирчевъ, още по-на северъ къмъ Неготино и Криволакъ се намиратъ четите на Гюрлюковъ, Пав.Христовъ, Методи Стойчевъ, П. Чаулевъ. Четите на Чернопеевъ и Зографовъ къмъ Радовишъ..."

"На 28 юлий се получи телеграма No 7149 която набелезваше нещастния за насъ край на междусъюзнишката война, и телеграма No 7155 че мира билъ подписанъ, че заповедь за отвеждане войските къмъ гарнизоните имъ ще последва. Въ първата телеграма се казваше, че по частни сведения отъ София границата по Букурешкия миръ минавала по вододела между Струма и Брегалница, по Беласица до Рупелския проходъ при с. Тополница, южно отъ с. Пиринъ, и после по река Места до Бело море.Така съдбата на Македония биде решена по най-трагиченъ, най-несправедливъ и най-неустойчивъ начинъ...

- Сърбия държеше мобилизирани срещу България 200 др., 80 бат. и 30 еск. на обща численостъ 340 000 души...
- Гърция държеше мобилизирани 88 др., 40 бат. и 13 ескадрона...
- Ромъния мобилизира 132 др., 110 бат.и 72 ескадрона, 300 000 души...
- Турция - 162 др., 54 бат.и 24 еск. - държеше своята армия на Чаталджа и при Галиполи, въпреки Лондонския миръ недемобилизирана.
- България въ войната съ съюзниците имаше 297 др., 186 бат. и 48 ескадрони, общо 350 000 бойци."

"Войната е завършена. Въ Букурещъ на България бе наложено откъсването на Добруджа, отнимането на Щипъ, Кочане, Царевосело, Кукушъ, Дойранъ, Серъ, Демирхисаръ, Крушево, Броди, Драма, Кавала, и цела източна Тракия. Македония, за която българскиятъ народъ поведе войната, падна подъ игото на сърбите и гърците. Така завърши тая злополучна война за освобождение на Македония. Въ изпълнение заповедъ, сутриньта на 2 августъ частите отъ опълчението съ горчевина на душата, която трудно може да се опише, потеглиха за границата на България. Съкрушени въ най-свещените мечти, за които българското племе проля толкова много кърви по бойните полета, отъ Вардаръ до Мраморно-море и отъ Родопите до Бело море, опълченците вървеха съ разбито сърдце, безъ възторгъ и безъ гласъ. Въ дълги колони, дружините на Македония се движеха по хълмистите склонове на Осоговската планина, Плачковица, Голакъ и Повиенъ беха въ облаци и надъ дружините вече се лееше ситенъ гъстъ дъждъ. Македония окъпваше съ последните си сълзи своите верни синове."
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Август 11, 2013, 11:40:00
ГОРНО БРОДИ - 1929 г. Георги Баждаров, родум от Горно Броди, Македония, български революционер, учител и журналист, деец на ВМОРО

http://macedonia-history.blogspot.com/2007/03/gorno-brodi-ano-vrondu-ano-vrondou.html

https://plus.google.com/photos/115584893650666416799/albums/5041916105388017009?banner=pwa

"Горно Броди представляваше сама по себе си, една малка селска република.Населено само от българи, доста далеч от Сер, Неврокоп и Драма, сгушена всред планински лабиринти, до него се отиваше по конски пътеки. Горно Броди бе незасегнато почти от турското държавно управление."

"Горно Броди е старо селище. Местото което заема Горно Броди, е действително брод, но между планини, непроходими високи места. От това е произлязло името на селото Броди, а се нарича Горно, за разлика от по-малкото село източно от него - Долно Броди, през което също минава път за Сер. Съседни на Горно Броди села са: Долно Броди, Каракьой, Търлис, Кърчово, Баница, Лакос. Те всички са големи планински села: според В. Кънчев с. Кърчово броеше в 1899 год. 1150 жит. българи; с. Долно Броди 1570 жители, от които 800 българи и 770 турци; Каракьой 1400 - всички българи; с. Търлис 1500 българи, 220 турци, 24 власи; с. Баница 840 жители всички българи и с. Лакос - 400 жители българи. Горно Броди имаше в 1899 год., според Кънчева, 6100 жители, всички българи."

"Пътят на походите, които са предприемали българските владетели Борис, Симеон, Самуил, Асеновци към Серес е минавал през Горно Броди. Чисто българското население тук е служело за главна опора на походите против византийските укрепени градове."

"През първата половина на 19 век в Горно Броди се учело на гръцки в килийно училище. В 1868 год. Хаджи Димко иска да въведе в училището да се учи на български език и дири учител, който да знае да преподава и на български. С даскал Георги е бил сключен договор за три години. Той тури начало на българско четмо и писмо в Горно Броди, години преди разрешаването на Черковния въпрос. В 1869 година било отворено за първи път българско училище и в с. Гайтаниново, Неврокопско. По инициативата на Хаджи Димко се събрали в Гайтаниново същата 1869 година 10 декемврий първенците и решили народа да се откаже от патриката. Почва се агитация за това между българите в Серско, Неврокопско, Демир Хисарско, Мелнишко."

"От 1871/72 до 1875/76 година е златна епоха на българското възраждане в Серския санджак. Хаджи Димко бива избран за председател на българската община в Сер. Той и негови съселяни взимат в заем 100 лири турски за да купят место за български параклис в града. По-после те сами плащали неколко години дълга. Първата служба в българския параклис в Сер е била извършената на Петровден 1875 година от поп Ангел Заровалия. Параклисът се  намирал в Горна Каменица, гдето имало 145 български екзархийски къщи."

"В 1876 година, поради възстанието българите губят доверието на турците и фанариотските владици взимат своя реванш. Възстанията в България ожесточили турците и дали криле на потайващите се гъркомани, които са се поставили в услуга на гръцкия владика и с помоща на турската власт училището и черквите са били предадени на гъркоманите. Наново бил въведен гръцкия език в тех. Българскиятучител и българските първенци са били арестувани. Българските книги били изгорени, а на иконата Св. Св. Кирил и Методий били чепкани очите...Събранието се охранявало от жандари. Възбудената тълпа, обаче, набила нахалните гъркомани. Полицейската стража донесла в Сер, че българите възстанали. Тука властта отнема печата на кмета и ги предава на петимата гъркомани. Горноброждени протестирали в Сер, Солун и дори в Цариград, ала напразно. Избухването на априлското възстание отежнило положението на българите."

"В смутните времена на българските възстания, потушаването им и последвалата ги Руско-турска война, при възбудената свирепост у турците, развихрената ярост у гърците, избуялото озлобление у гъркомани, мнозина са напуснали Горно Броди. Някои от тях, са се намерили в освободена България, и с възпламенена омраза към гърци, турци и гъркомани, които станали съюзници, взели оръжие и потеглили към родните си места за отмъщение... Коста Кукото се явил на следната 1879 година с чета в Серско.В 1880 година Георги Зимбилев се явява съ своя голяма чета в Серско. Славата на Зимбил войвода като борец против турци и гърци се разпространила из цяла източна Македония - от Бяло море до върховете на Рила. Подвизите насърдчиха българското население тук в един момент на разочарование, пропаднали надежди и униние след Руско-турската война и Берлинския конгрес."

"В главното българско село Броди, което брои 800 къщи български, сам кумандир-паша ходи и каза на селяните, че правителството гони все що е българско, че който не се подчинява на патриаршията, той е комита и ще се наказва като бунтовник на царството, да не се молят Богу на български, защото езика на българите бил комитски."

"Българите - екзархисти, въпреки всички гонения и страдания, не се отчайвали. Като се почне от 1880 -та, те почти всека година, подавали молба до турската власт да им се разреши да устроят своя община в селото и да им се позволи да имат свое училище било в къща, било в плевня, но да имат училище...През летото на 1884 год. Петър Сарафов бе успел да отвори наново българското училище в Сер. Гъркоманите наклеветили Петър Сарафов, че разправя на селаните, как тука ще стане българско, и че Атанас, условеният за Броди български учител, бил в сношение с комитите. Учителите в Сер били арестувани и на 6 февруарий 1885 година изпратени всички на заточение...През 1886 година, българите подават ново прошение за учение на български...В 1887/88 година българите се засилват. Марко Маламинов и Георги Гърнев, и двамата от Либяхово, дохождат за учители в Горно Броди. Те донасят със себе си и буквари за децата. Ала не за дълго трае това. Поради натиска на гръцкия владика в Сер пред турската власт, учителите биват изпратени от где са дошли. Цялата 1888/89 год. минала в постоянни оплаквания до Екзархията и правителството."

"Черкуването пък ставаше с редуване, една неделя за българите, друга за гъркоманите. По едно време, когато бе обща голямата черква, от едната страна се пееше на гръцки, от другата - на български. Най-после в 1894 год. българите получиха голямата черква Св. Димитър, а на гъркоманите бе оставена Св. Богородица на Камара. В същата година Неврокопската епархия се сдоби с български владика.Българската община бе призната официално в 1896 год."

"Каквото бе Хаджи Димко за Горно Броди и съседните села от Серско, Неврокопско, Мелнишко през 60-те, 70-те години на 19 век, това бе за революционното дело, пък и за втория етап на националното възраждане, Атанас Г. Ников за целия Серски санджак. В 1886 год. отваря свой дюкян в Сер. Поръчва книжки за българските ученици от книжарницата на К. Г. Самарджиев в Солун. Дюкянът се превръща в книжарница - първата българска книжарница в Сер...В 1894 год. Ников дава клетва да служи за освобождението на Македония, става постоянен член на Окръжния комитет. Той е възела, гдето идат всички нишки на революционната мрежа. Неговата книжарница е местото, гдето се получава и от гдето изхожда шифрованата коресподенция."

"В тези борби на българщината с гръцката пропаганда, Горно Броди игра първенствующа роля в Серския окръг. През време на Балканските войни с турците и после със съюзниците, Горно Броди даде значително число доброволци. Една част от тях, оставиха костите си при Лахна и Кукуш, други се върнаха, но и върналите се не можаха да видят родното си место. На 13 юлий пълчищата на Константин Българоубиеца нападнаха Горно Броди и го обстрелваха с топове и картечен огън. Евзоните още с влизането си в селото започнали да палят къщите и изгорили почти целото село. Подир големата война, по силата на гръцко-българската конвенция за "доброволно преселване", бяха пропъдени и останалите семейства от Горно Броди. Около 180 неизгорели къщи са дадени от гръцката власт на караманлии от Мала Азия, които говорят турски. Жителите на Горно Броди са пръснати из цяла България. Тази обич към родното место старите ще предават на децата си и един ден то ще приеме пак истинските си стопани."
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Август 16, 2013, 04:38:27
ПРОФЕСОР СТЙЕПАН АНТОЛЯК ДОБРЕ СЕ ИЗМЪКНА - 1969 г. Иван Михайлов (Радко Деяновъ)

http://www.promacedonia.org/im_statii/im_s3.html

http://www.scribd.com/doc/104840552/1969-mpo-book

"Господин Ст. Антоляк, хърватин, преподава история в скопския университет.Тамошните власти решиха да отпечатат “История на македонския народ”. Видехме я. Тя е — общо взето — приповторение на ония фалшификации, извъртания и безосновни приказки които от двадесет и пет години насам четем в сърбо-комунистическите вестници. За да придадат повече убедителност на писаното, възложили са на г. Стйепан Антоляк да я състави."

"Хърватските историци от по-далечно и от по-близко минало напълно ясно са казали думата си относно царството на Самуила. Но ще споменем първо за всеизвестния между хърватите народен техен поет и писател Андрия Качич—Миошич, който е писал възторжено за българския цар Самуил преди двесте и петдесет години.Вйекослав Клаич и Рудолф Хорват, хърватски историци от по-ново време, са на същото мнение, което подържат и другите познати историци в света почвайки от византийските и стигайки до твърде добре известният французки историкъ Л. Г. Шльомберже. За всички тях Самуил е български цар, една измежду най-крупните фигури на първото българско царство."

"Тук ще цитираме какво казва хърватският историк г. Фердо Шишич, проявен през настоящето столетие. Да вземем първо изданието на неговата история, отпечатана през 1925 година в Загреб под заглавие ”Повйест хървата и врийеме народних владара”. В указателя на имената, към края на книгата, е отбелязано името “Самуил,български цар”.
В страници 465 и 466 г. Шишич описва как в Македония, която той нарича западна България, четиримата братя (Давид, Мойсей, Арон и Самуил) застават начело на управлението по време на надигналата се опасност за източна България, завладяна вече от византийския император Иван Цимисхий. Описва как Самуил остава на края да управлява самичък тая българска държава. Описва как Самуил е възстановил в Охрид българската автокефална Патриаршия, която Цимисхий бъше премахнал в 971 година.
На страница 467 г. Шишич изтъква, че в 990 Самуил е обновил българското царство така пространно, както е било при цар Симеон, без областите около Пловдив и Одрин.
Цялата война на Самуил срещу Византия историкът Шишич я нарича “българо-византийска война”.
На страница 472 той изрично говори за македонски българи, към които причислява и опоменатите четирима братя, между които е и Самуил.
На страница 478 пак се спира върху борбата на византийския император Василий Втори срещу българския цар Самуил.
А на страница 480 подробно говори за битката при Беласица, за наследилите Самуила български царе Гаврил—Радомир и Иван Владислав; и казва: “Така, в 1018 година изчезна национално независимата българска държава.”
На страници 480 и 481 г. Шишич е изтъкнал, че българският Патриарх в Охрид, Иван, трябвало да се задоволи с титлата Архиепископ подир победата на Византия, но и по- нататък оставал автокефален, независим от цариградския Патриарх.
В страници 494 и 495 разказва за възстанието на българите под водачеството на Петър Делян, което тежко е било победено от византийците в 1041 година. Известно е, че главният център на това възстание беше град Скопие.
На страница 532 описва как българите в Македония са се дигнали на възстание и в 1072 година, начело със скопските боляри, между които за главатар се издига Георги Войтех..."

"От хърватския историк Стиепан Сръкул е написана “Новийест хървата, сърба и словенаца”. Издадена е в Загреб от Ст. Кугли — книжарница на кралския университет и югославянската академия, през 1921 г. На страница 48 четем следното:"Сръбската тежест се е преместила от Рашка в Пряморието. И Дукля се е старала да събере около себе си преди всичко приморските държавици. На този й стремеж е попречил българския цар Самуил..." И държавната югославска Енциклопедия, издадена през 1955 г. от Лексикографския Институт в Загреб, в том втори, Свети Климент Охридски е посочен като български просветител; че богомилството е означено като част от българската история; че Вътрешната Македонска Революционна Организация е показана също като част от българската национална история."

"Нека се запитаме сега: как, по кой начин г. Стйепан Антоляк се е постарал да направи удоволствие на титовци и на техните агенти в Скопие пишейки главата за Цар Самуил в посочената “История на македонския народ”? Постарал се е, но опитът му е чудноват и само потвърждава познатата истина, че не е съществувало македонско царство във времето на Самуила и че самия Самуил е български цар.Не би могъл г-н Антоляк да задоволи титовци и чрез пропускането да отбелжи името на българската Патриаршия, която се намираше по това време в Охрид. За да стане драго именно на титовци, той е нарекъл тази Патриаршия с друго име — Архиепископия, което ще й бъде дадено малко по-късно, когато Василий Втори ще покори българската държава. В случая, малко шеговито казано — ако е позволено — г. Антоляк е влезнал в ролята на император Василий Втори по отношение на българската Патриаршия."

"На стр. 131 г. Антоляк казва, че “във Византия, а и в другия свят, владеело мнението, че това царство е просто продължение на онова пропаднало първо българско царство”. И веднага добавя следната къса фраза: “Все пак, това е нова държавна творба”...Новото при Самуила е преди всичко, че има на престолл нов цар — самият Самуил. Ново е и това, че българската държава се заздравява, става наново мощна, обратно на надеждите на Византия. Ново е също и туй, че тая българска държава  си възвръща областите дори до северна Добруджа и южно от Варна, които бяха заграбени от руския Княз Светослава и от византийците. А като новост може да се вземе и обстоятелството, че България сравнително добре се затвърдява в гръцките области близо до Атина и на Адриатическия бряг, към южна Албания и Епир. Нова е и столицата — Охрид. Значи, имаме на лице пак България, а не нещо друго, което няма име или чието име трябва да се премълчава, както е сторил г-н Антоляк. Не са дадени и не съществуват никакви данни, от които да се заключава, че Самуиловата държава не е България. Нито режимът, нито социалните условия, пък нито външната политика на Самуила докарват никакво особено различие с дотогавашната по-широка териториално българска държава, нападната от изток и от север. Що се отнася изрично до външната политика, Самуил остана неотстъпно върху същата позиция, т. е. продължи в течение на четиридесет години отбраната на България срещу Византия.
А що се отнася до традициите в държавата на Самуила, до народния говор, до книжовния език, славянската писменост, както и до основните стремежи и интереси на държавата, — разлика въобще не съществува. Затова считаме, че ако случайно г. Антоляк, със своята съвсем лишена от съдържание фраза, е искал да внесе макар само един грам конфузия в главите на младите му читатели, извършил е нещо, което в себе си няма нищо научно; а би могло мнозина да наведе на съмнения, от които тъкмо един истински учен трябва старателно да се предпазва."

"Г-н Антоляк признава на същата страница 117, че бащата на четиримата братя се е казвал Никола, че е бил княз и “е бил много мощен и верен на своя господар цар Петър.” От тези думи става ясно, че фамилията на Никола е била здраво привързана към българската държава, която Самуил цели четири десетилетия отбранява с безподобна упоритост срещу Византия, нанасяйки на последната големи поражения."

" На страница 130 е казано и следното: “Познато е, че във втората половина на 10 и 11 век византийските автори вече не употребяват наименованието “словени”. Те сега дават по- определени имена на славянските народи, като например сърби, хървати и прочее. Затова е разбираемо, че поданиците на Самуиловата държава ги наричат българи”. Дължим да поясним, че в Македония напълно преобладаваше по онова време славянско население, от българската група; с други думи население, което по език и други много етнографски белези и до ден днешен е съвсем еднакво със славяните от Мизия и Тракия. Очевидно е, че византийците не са могли да наричат това население нито с име хървати, нито с име сърби. И понеже самите византийци нийде и никога не са дали на славянското население в Македония име “македонци”, ясно е — както и господин Антоляк изтъква, че не са ги нарекли нито “словени”, а направо са ги поставяли вече под названието българи."

"Ето защо трябва да заключим с похвала за г-н професор Стйепан Антоляк, че е съумял успешно да се измъкне от капана, който титовци са му поставили, надявайки се, че той ще фалшифицира всеизвестните исторически данни относно българското царство на Самуил; и че ще опровергава — единствено за свое лично компрометиране — всички хърватски историци преди него. Той е успял да покаже това, което е най- неприятно за титовци, а именно, че Самуил е български цар и неговото царство българско."
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Август 16, 2013, 04:47:52
Спомени - 1927 г. Гьорчо Петровъ

http://promacedonia.com/bugarash/gp/index.html

http://promacedonia.com/bugarash/gp/gp_korica.htm

"Веднага подиръ сръбско-българската война вече се почна сръбската пропаганда въ Македония, сърбитѣ вече имаха консули въ Скопье, Битоля и Солунъ и развиваха дейность. Ние, учителитѣ, доста живо се занимавахме съ въпроса да се противодействува на пропагандитѣ."

"...Тогава стана освещението на черквата въ Цариградъ. Дойдоха сума гости отъ София...Тамъ Величковъ ме препорѫча на единъ хотель. Бѣхъ съ голѣма брада, зле облѣченъ. Слугата подозрително ме изгледа. Тогава имаше силно преследване противъ арменцитѣ. Съобразихъ, повикахъ господаря: „Ще те направя резилъ предъ единъ твой приятель, прати ме тукъ Величко ефенди, твой приятель, а ти си ми далъ такава лоша стая”. Щомъ разбраха, че съмъ българинъ и пр., заинтересува се оня гъркъ-спекулантъ, попита, ще ли дойдатъ много българи за освещението на черквата. Той взе да ме моли да му доведа българи мющерии и ми даде по-добра стая и храна. Куртулисахъ. Величковъ бѣше тогава министъръ..."

"Презъ 1894 уч. година, по мое настояване и на директора Наследниковъ, Пере Тошевъ биде отъ Скопье премѣстенъ въ Битоля. Съ познати отъ младежитѣ П. Тошевъ образува първия революционенъ крѫжокъ тамъ. Даме Груевъ въ това време бѣше въ Солунъ. Въ този крѫжокъ следъ единъ месецъ и азъ формално влѣзохъ като членъ. Презъ ваканцията 1894 г. Пере и Даме направиха обиколка по селата да основаватъ дружества. Скоро мрежата на крѫжока се прострѣ въ Ресенъ, Охридъ и Прилепъ. Първото ни желание главно бѣше да образуваме по възможность колкото повече можемъ крѫжоци, чисто „конспиративни”, между близки другари, които си вѣрватъ единъ други— по градоветѣ и по селата та да предприемемъ нѣщо съ „бомби” противъ Турция. Че въ „бомбаджилъка” е била надеждата ни, се вижда отъ това, че подиръ движението отъ 1895 г. на чело съ Сарафова първата ни грижа бѣше да си доставимъ отъ България бомби. Още въ първитѣ времена на агитацията въ Битоля почнахъ да издавамъ хектографиранъ вестникъ „На орѫжие!” Излѣзоха 9 броя. Разпращахме го въ 30—40 екземпляра. Решихме вече да почнемъ да купуваме орѫжие, най-напредъ револвери. Паралелно съ тая дейность въ Битолско подобна дейность се е развивала въ Солунъ. Турятъ се така основи въ Кукушъ, Щипъ, Воденъ, Велесъ и Гевгелия. Сама по себе си се яви нужда да има взаимни връзки и нѣкакъ формално да се обедини тая отдѣлна работа на комитетитѣ.Тогава се дадоха псевдоними на по-главнитѣ деятели напр. Марко = Гьорче, Лефтеръ = Пере и пр."

"Презъ 1895 г., подиръ въстанието, бѣше вече нареденъ начинъ за вноска на материяли чакъ отъ България: презъ границата се носѣше материялъ отъ селяни (нелегални) до Кочани, Виница, Щипъ (бомби, револвери, пушки). Презъ това време Дѣлчевъ бѣше въ Щипъ. Въ Битоля пристигнаха 8 бомби отъ щипския комитетъ — отъ Кочани. Втора пратка стигна 4 бомби. Кираджията Доне, организационенъ човѣкъ, при влизането въ Битоля го заловиха. Бомбитѣ бѣха турени въ чували съ оризъ. Колджиитѣ съ шишове бъркатъ за тютюнъ; шишътъ удря въ желѣзото и се заповѣдва скоро да се растоварятъ чувалитѣ. Доне търтилъ да бѣга, хванаха го. Опита се съ подкупъ — не сполучи; отнесоха го като великъ престѫпникъ. Насъ обхвана ужасъ — пръвъ пѫть стълкновение съ властьта. Валията Абдулъ Кязимъ паша наредилъ бомбитѣ на масата си и вика консулитѣ да имъ ги показва, какво правятъ българитѣ. Доне биде много изтезаванъ; горенъ по гърба съ желѣзо, битъ, но остана до край твърдъ — съ отговоритѣ си „не знамъ нищо, другъ ги е турилъ безъ да ме е питалъ.” Осѫдиха го на 101 година и лежа въ Битоля, а после биде амнистиранъ."

"Въ първитѣ времена при започване на дѣлото недѣлнитѣ училища послужиха за агитационно срѣдство за групирване и възбуждане по-интелигентната младежь. По инициатива на младежитѣ и съ съучастие на първитѣ работници на дѣлото недѣлни училища бѣха открити въ повечето чисто български градове въ страната... Въ едно по-предишно идване въ София, офицеритѣ ме запознаха съ единъ чехь, който имаше на булевардъ Патриархъ Евтимий желѣзарска работилница. Наредихме тогава да му дамъ пари (150—200 лири) да си нареди калъпи и леярницата съ условие да изучи нѣкое наше момче да лѣе бомби. Изучихме тогава Димитъръ Зографовъ, телеграфистъ (прилепчанинъ) и го изпратихме после въ Радовишкото село Дѣдино за да лѣе на мѣстото бомби (въ 1896 г.презъ ваканцията)."

"Аферата Мисъ Стонъ бѣше вече станала. Залавянето ѝ стана безъ наше знание. Ние знаехме, че се крои да се залови друго лице на Долноджумайския панаиръ, — Сѣрско. Като не сполучихме, разложката чета на чело съ Сандански, на връщане въ Разлогъ, скроила на бързо новъ планъ та заловили Мисъ Стонъ заедно съ Цилка...Правителството бѣше сериозно загрижено да залови Сандански; срамно имъ бѣше, че българското име се позори въ Европа и Америка."

"Азъ бѣхъ твърдо решенъ отъ тука да премина Вардара и да сложа главата си, ако стане нужда, въ Битолско, гдето съмъ посѣялъ първото семе. Всички момчета желаеха сѫщото, защото си бѣха отъ тамъ...Разбрахъ добре, че тукъ  всички чакатъ пушки отъ България... По цѣлия пѫть презъ кратовска и кумановска каза останахъ съ впечатлението, че  тукъ нѣма никаква организация и просто трѣбваше да си пробиваме пѫть презъ селата, всичката имъ задача бѣше да ни посрѣщатъ и изпращатъ. Всички очакваха отъ България..."

"Пръвъ пѫть тамъ решаватъ окрѫжниятъ комитетъ въ името на организацията да се разпореди до битолскитѣ войводи да обърнатъ гъркоманскитѣ села въ български като отпоръ на проявенитѣ тенденции на гръцкитѣ владици и консули да използуватъ катастрофата въ полза на гръцката пропаганда. Мотивътъ на окрѫжното бѣше да се предприеме контра-действие за да се парализува ужъ, а въ сѫщность то бѣше вече упадъкъ на революционната дейность и наклонность, безсъзнателна може би, у Дамета да бѫде приятенъ на официалния български свѣтъ."
Наслов: Одг: Книги за България и ВМРО
Поставена од: тиквешанка на Август 18, 2013, 10:56:05
ПРОФЕСОР СТЙЕПАН АНТОЛЯК ДОБРЕ СЕ ИЗМЪКНА - 1969 г. Иван Михайлов ( Радко Деяновъ)

http://www.promacedonia.org/im_statii/im_s3.html

http://www.scribd.com/doc/104840552/1969-mpo-book

"Господин Ст. Антоляк, хърватин, преподава история в скопския университет.Тамошните власти решиха да отпечатат “История на македонския народ”. Видехме я. Тя е — общо взето — приповторение на ония фалшификации, извъртания и безосновни приказки които от двадесет и пет години насам четем в сърбо-комунистическите вестници. За да придадат повече убедителност на писаното, възложили са на г. Стйепан Антоляк да я състави."

"Хърватските историци от по-далечно и от по-близко минало напълно ясно са казали думата си относно царството на Самуила. Но ще споменем първо за всеизвестния между хърватите народен техен поет и писател Андрия Качич—Миошич, който е писал възторжено за българския цар Самуил преди двесте и петдесет години. Вйекослав Клаич и Рудолф Хорват, хърватски историци от по-ново време, са на същото мнение, което подържат и другите познати историци в света почвайки от византийските и стигайки до твърде добре известният французки историкъ Л. Г. Шльомберже. За всички тях Самуил е български цар, една измежду най-крупните фигури на първото българско царство."

"Тук ще цитираме какво казва хърватският историк г. Фердо Шишич, проявен през настоящето столетие. Да вземем първо изданието на неговата история, отпечатана през 1925 година в Загреб под заглавие ”Повйест хървата и врийеме народних владара”. В указателя на имената, към края на книгата, е отбелязано името “Самуил, български цар”.
В страници 465 и 466 г. Шишич описва как в Македония, която той нарича западна България, четиримата братя (Давид, Мойсей, Арон и Самуил) застават начело на управлението по време на надигналата се опасност за източна България, завладяна вече от византийския император Иван Цимисхий. Описва как Самуил остава на края да управлява самичък тая българска държава. Описва как Самуил е възстановил в Охрид българската автокефална Патриаршия, която Цимисхий бъше премахнал в 971 година.
На страница 467 г. Шишич изтъква, че в 990 Самуил е обновил българското царство така пространно, както е било при цар Симеон, без областите около Пловдив и Одрин.
Цялата война на Самуил срещу Византия историкът Шишич я нарича “българо-византийска война”.
На страница 472 той изрично говори за македонски българи, към които причислява и опоменатите четирима братя, между които е и Самуил.
На страница 478 пак се спира върху борбата на византийския император Василий Втори срещу българския цар Самуил.
А на страница 480 подробно говори за битката при Беласица, за наследилите Самуила български царе Гаврил—Радомир и Иван Владислав; и казва: “Така, в 1018 година изчезна национално независимата българска държава.”
На страници 480 и 481 г. Шишич е изтъкнал, че българският Патриарх в Охрид, Иван, трябвало да се задоволи с титлата Архиепископ подир победата на Византия, но и по- нататък оставал автокефален, независим от цариградския Патриарх.
В страници 494 и 495 разказва за възстанието на българите под водачеството на Петър Делян, което тежко е било победено от византийците в 1041 година. Известно е, че главният център на това възстание беше град Скопие.
На страница 532 описва как българите в Македония са се дигнали на възстание и в 1072 година, начело със скопските боляри, между които за главатар се издига Георги Войтех..."

"От хърватския историк Стиепан Сръкул е написана “Новийест хървата, сърба и словенаца”. Издадена е в Загреб от Ст. Кугли —