Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Книги за България и ВМРО  (Прочитано 146477 пати)

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #15 на: Декември 20, 2011, 12:19:43 »

http://www.kroraina.com/knigi/kn/index.html

Спомени на Коста Николов
СТРАНСТВАНИЯТА НА ЕДИН УЧИТЕЛ


,,Когато имахме служба на свети Атанас, или когато роднините ни идеха на вечеря, чичо Бойче, брат на дядо Янко, пееше много хубави Кралимарковски песни, при което слушах думите „Марко жолти богарино" - Марко жълти българино.

,,Училището ни беше дълго, широко и високо едноетажно здание с високи и широки прозорци, разделено с дъсчена преграда на две. Едната половина служеше за българско училище, а другата - за гръцко.“

,,Трайко Китанчев за Македония:

От връх Пирин планина
отчаян глас се чува.
Македония плаче,
ридае и проклина,
 Европа цяла псува:
— Проклета и триклета
да бъдеш ти, Европо –
блуднице Вавилонска.
И родом съм славянска
земя со злато пълна,
затуй завиждаш толкоз.
Към вази, мили братя,
вий българи свободни,
ръцете си простирам
и на помощ ви викам
 и на помощ ви чакам!“

,,В Охрид се съхранява плащеница, подарена от византийския император на Охридския архиепископ, в която на гръцки е написано: „Пастирю на българите, спомни си в молитвите за мен.“

,,В Препаранцията следвахме четирима души българи...В университета бяхме 10-15 души българи.“

,,Велешката епархия във фермана на Екзархията е посочена като чисто българска епархия.“

,,Питайте мене да Ви кажа колко души увиснаха на бесилка, когато сърбите дойдоха в Ниш и Пирот, задето като българи не искаха да кажат, че са сърби. В Ниш и Пирот имаше български владици и повече български учители, отколкото в София".

,,Сърбите си служеха с убийства и в Македония. В Солун те убиха учителя от българската гимназия Ганев. В Тетово убиха Серо Петрова - най-заможния и най-влиятелния гражданин. Те щяха да убият и мене в Гевгели...След Нишкото въстание през 1851 год. френското правителство изпратило в Ниш бележития учен Адолф Бланки, който, като видял грамадата от кости и черепи на въстаналите българи, се провикнал: „Ще дойде ден, когато българите ще въздигнат паметник на тия мъченици". Тоя ден не дойде. Вместо това сърбите издигнаха в Ниш бесилки за нови българи!“

,,От Прилеп е Владимир Кусев, председател на Обединените македонски братства в София - Македонски национален комитет. Прекрасната книга „Македонските славяни са българи" е издадена от Прилепското братство.“

,,От Прилеп е и Димитър Талев, който написа книгите „Железният светилник", „Преспанските камбани" и „Илинден". В тия книги той с живи картини възкреси българския дух на Македония.“

,,В 1815 година бащата на сегашния литературен сърбохърватски език Вук Караджич е казал, че на Балканския полуостров се говори освен на сръбски език и на български език и издал „български" песни и приказки от Банско. По тия песни и приказки той, в своя „Додатък" към руската енциклопедия, е посочил главните основи на българската граматика.“

,,В черквата „Св. Богородица" един от певците беше снажният и добър щипянин Павлов. Със своя звучен глас той крепеше народния дух. За тази черква скопската певица и артистка Лена Каталакова Костова ми разправяше следното: „Касиерът на скопския валия - хаджи Трайко - сънувал, че на едно место в училищния двор имало заровена икона на св. Богородица. Тя му казала, че желае да се построи на това място черква за нея. Той разказал съня си на валията, а той наредил на свои хора да разкопаят местото. Там намерили икона на света Богородица. Валията се загрижил и издействал ферман за построяване на черквата „Св. Богородица" за българския народ в Скопие към 1831 година".

,,Докато учителствах в Скопие, руски консул беше Машков, сърбофил. Една година няколко учители отидохме в Руското консулство да честитим именния ден на руския цар Николай. Пристигнаха и сръбски учители. Машков каза: „Радвам се, че в моя дом се срещат българските и сръбските учители". Възразих му: „Вместо да се радвате, трябва да скърбите, че във вашия дом пристигнаха тия, които рушат нашия български дом. Доказателство за това е книгата на игумена на Лешовския манастир Кирил Пейчинович „Огледало", издадена на „препростейши болгарский язик" в 1816 г. и черквата „Св. Богородица" в Скопие, за която към 1831 г. е издаден ферман за черква на българския народ „булгар малети".

,,Солунският атентат - вдигането във въздуха на Отоманската банка - е гордост за македонския българин.“

,,В своята история българският народ има две неща, с които може да се гордее: дал е на всички славяни книга да четат и се е бил, проливал е кръв за свободата на своите братя, за свободата на поробените си земи.“

,,За учебната 1911-1912 година бях преместен в Солунската гимназия „Св.св. Кирил и Методий". Радвах се, че ставам учител в родния град на нашите просветители Методий и Кирил, съставителите на нашата славянска старобългарска азбука. „И ний сме дали нещо на света - на вси славяни книга да четат".

,,Киркович, на когото жената бе българка от Охрид, е виждал, че македонският българин не може лесно да се посьрби и за да го съвсем отделят от другите българи, той и приятелите му замислят да се създаде нов народ - македонски с македонски език! И почват да го създават!“

,,Българите, след като между тях се настаниха гърци и сърби, не можеха вече да се наричат българи, както от векове се наричаха! Сложиха им нови сръбски и гръцки окови, много по-тежки и по-непоносими от турските! Много от тях бяха принудени да напуснат любимите си вековни огнища и да намерят подслон под покрива на майка България!
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #16 на: Декември 26, 2011, 06:38:12 »

http://www.kroraina.com/knigi/im/imih_ind.htm

ИВАН МИХАЙЛОВ - ,,QUO VADIS, BULGARIA?“

,,Къде вървиш, Българио? Забрави ли кръвта на стотиците хиляди свои синове, които загинаха по бойните полета на Македония, Тракия и Добруджа, за да извоюват по-добри дни за поробените българи? Забрави ли вековната си история, за да продължаваш политиката на биене робски чела в конски копитата, която те е довела до вътрешнс разпокъсаност, външно обезличаване и която те е изправила пред пропаст? Докога българските войници и българските стражари ще охраняват сръбските интереси в България? До кога ще ставаш съучастница в позорната и антибългарска политика на съседните ти държави? До кога ше подържаш конспирацията на мълчанието, в което Белград и неговите съюзници искат да задушат всеки македонски протест, всяко македонско мъченичество, всяка проява на македонско борчество? “

,,...сръбските войски винаги са воювали за поробването на България. Югославия представлява една неспокойна, терористична държава, която е насочила всичкото си внимание към асимилиране на поробените в нея народи и към запазване на собствените граници.“

,,За всеки човек, който се е интересувал през последните 50 години от близко-източната проблема е известно, че в центъра на този прблем стои македонския въпрос. Освобождението на Македония и останалите поробени българи от турско робство бе основният идеал, в който се възпитаваха българските поколения. Гордият дух и безпримерната готовност за жертви от страна на македонското население, държаха вечно буден македонския въпрос. В продължение само на едно  десетилетие България води три войни за освобождение на Македония. Ако има нещо вярно в казаните думи от Клемансо при връчването на българската делегация на условията за мир, че “войната бе продължена с две години с намесата на България на страната на Централните сили”, тогава трябва да се приеме, че световната война е била продължена с две години поради неправилното разрешение на македонския въпрос. Защото за всекиго е ясно, че България отиде през 1915 год. на страната на Централните сили единствено за Македония. Стотици хиляди жертви даде Македония в непрекъснатите и славни революционни борби за своето освобождение. За същата цел се даваха нови стотици хиляди жертви и от свободния български народ. Но въпреки всичко, Ньойският договор за мир и потвърди разпокъсването на Македония и остави нейното население в робство. Това бе една от най-крещящите неправди, които се извършиха след световната война. “

,,Новото робство на Македония не бе прието от нейното население като последна дума на историята. То не можеше да  измени на своето минало и на елементарното национално достойнство. И старото знаме биде отново развято от Тодор Александров, който в скоро време успя да възкреси надеждите и да накара света да говори за Македония. Така се поде борбата срещу облагодетелствуваните от войната държави, които не мислеха да отстъпват педя земя от заграбените чужди територии.“

,,Най-силната и най-облагодателствуваната държава на Балканския полуостров бе краството на сърби, хървати и словенци, прекръстено в последствие Югославия. Господствуващия елемент в него бе сръбският, за когото съществуваха всички привилегии на държавата и който гледаше на нея като на велика Сърбия. И най-заинтересованото правителство за подържане установеното статукво с договорите за мир в юго-източна Европа бе сръбското. На справедливите протести на македонското население срещу асимилаторската политика на Белград и Атина и за признаване на елементарните му културни и национални права, гарантирани с самия договор за мир, сръбските и гръцки правителства отговаряха с жестокости.“

,,Белград отлично съзнаваше, че погубването на Македония предполагаше унищожение на три фронта - тоя на поробеното население в самата Македония; фронта на македонската емиграция в България и на българския народ, чийто симпатии непрекъснато обкръжаваха поробените му братя и техните усилия да запазят своя национален характер и 3. фронта на македонската емиграция в Америка, която водеше и води енергична дейност с хърватската емиграция. Сръбските атаки бяха насочени по всички тия посоки, от където можеше да се чува гласът на Македония и правото за свобода. Но главно, сръбските усилия се съсредоточиха към асимилация на поробеното население и към насаждане на сърбоманство в България.

,,Иван Михайлов беше грозният демон за сърбите, а от там и за технитие слуги в България. Той имаше великия грях, че работи с най-голям идеализъм и енергия с своя учител Тодор Александров; че по волята на Организацията и поради своите качества, замести последния  след неговата трагична смърт; че с фанатизъм и с всички сили бранеше българското име в Родината си и издигаше високо идеала за свободна и независима Македония. Белград не можеше да му прости този велик негов грях и като не можеше да убие него, уби жестоко при моста на Отиня, в Щип, стария му баща Мише и неговия брат Христо.“

,,Но истината не може вечно да стои погребана. Тя може да бъде разпъвяна на кръст, но часът на нейното възкресение неминуемо ще дойде.

,,И не бяха тези морални нищожества, които можеха да затъмнят нравствения образ на една Организация, която, посветила себе си на принципите на свободата, е изградена с най-чистата кръв на хиляди знайни и незнайни македонски мъченици. Тя ще продължи да служи вярно на своето Отечество, докато се изпълни народната воля.“

,,Убийството на сръбския крал в Марсилия предизвика паника в звенарската власт. Гръм падна от ясно небе и разпръсна нечестивите пълчища...Културният свят осъжда по принцип убийствата, но той оцени правилно събитието от 9 октомврий, станало в Марсилия. Той не искаше да види в него само обикновено убийство, а потърси причините и заключи: Александър обяви диктатура в Юголсавия и управляваше страната с насилие. Неговата династия е  в кръв родена и той в кръв потопи поробените народи, които се бореха за своята свобода и самосъхранение. Христос още беше казал: “който нож вади, от нож загива”.

,,Преди години списанието “Отец Паисий” публикува прекрасната сказка на професора по история Мутафчиев, държана в Софийския военен клуб от името на общобългарската организация “Отец Паисий”. В нея се изнасяха поразителни данни за непрекъснатата асимилация, на която са били изложени българите в продължение на векове. Турци, ромъни, сърби, гърци, са откъсвали части от българската нация и са ги претопявали в своя национален казан. Може ли свободната държава да отблъсква съзнателно от себе си поробените българи, които искат да се борят за запазване на своята национална принадлежност?“

,,А всеки съзнателен човек има върховния дълг да прави всичко, за да запази духовната общност на нацията, независимо от политическите граници, които ги разделят. Защото това е първото и основно начало за самото съществуване на тая нация.“

,,Ако Берлинският договор за мир не беше разкъсал Сан-Стефанска България, македонският въпрос нямаше да съществува.“

,,Българската делегация в Ньой заяви публично пред света, че е готова да отстъпи Петричкия окръг, стига това да направят и останалите две балкански държави с частите от Македония, които се намират в тяхна територия, за да се създаде самостоятелна държава от нея. Българското обществено мнение и обективните люде в чужбина оприличиха България на майката от Соломоновата притча, която е поискала детето да бъде живо, въпреки, че ще се даде на друга. Идеята за самостоятелност на Македония бе реална за канцелариите на всички европейски държави.“

,,Сърбите са решили да не признават съществуването на никакъв елемент в Македония и да постигнат нейната пълна асимилация.“

,,Нито една от българските делегации, които посещават Югославия, не се допуска в Македония. Обикалят Ниш, Белград, непременно Опленац; обикалят враждебно настроените към сърбите хърватски земи, за да се манифестира “сръбско-българското братство”; отиват в Словения и Черна гора, но на юг от Ристовац не могат да прескочат.“

,,...в Македония сърбите не допускат българска реч и работят за нейното посърбяване.“

,,Българските книги и вестници не се допускат в Югославия, въпреки всички истерични крясъци за “братство” и “пълно разбирателство” и въпреки всички резолюции на пен клубове, лекарски, зъболекарски и др. организации, за опознаване съответната българска и сръбска литература. Вестниците “Утро” и “Мир”, които бяха допуснати за три дни в Скопие, сега са спряни. В Щип, Велес, Прилеп и Битоля има пребити младежи, които са били неблагоразумни да четат български вестник.“

,,Преди всичко, херметическото затваряне на сръбската граница откъм България с телени мрежи, вълчи ями, блокхаузи и пр. е едно варварство в днешните междудържавни отношения, което никъде по света не съществува.“

,,За откриването на заграбените български черкви и училища и за гарантирането на елементарните национални и граждански права на македонските българи, предвидени в самите договори за малцинствата, излишно е да споменаваме.“

,,Сърбите държат жестоко по затворите онези десетки български патриоти от Македония, единствената вина на които е, че са манифестирали открито своята българска национална принадлежност. Константин Ципушев, родом от Радовиш, лежи 18 години в сръбски затвор, 6 години от които в тежки окови. Канд. инженера Димитър Чкатров, родом от гр. Прилеп, лежи 9 години и 8 месеци при най-страшни условия. Тежко болен и в настоящия момент, той е с две счупени ребра, повредено ухо, повредено гърло, разкъсани от безчовечен побой крака, само защото не е искал да подпише декларация, че е сърбин и че осъжда борбата за свобода на своето отечество. Затворите на Битоля, Скопйе, Ниш, Сремска Митровица, Леша глава и др. сръбски градове познават писъците на македонските страдалци, издавани от побоищата в същия момент, когато се лее шампанско и се разправят приказки за сръбско-българско сближение.“

“Но няма защо да търсим чужди примери, за да укрепим българската вяра в себе си. Културната и военна история на българската нация разкрива блестящи страници на подвиг и величие, които могат да възгордеят всяко сърце. Нека в България престанат да обучават децата си, че тя е малка, слаба и немощна, че тя се нуждае от подкрепата на своите съседи, които са големи, силни и щастливи. Ще дойде ден, когато и България ше бъде силна и щастлива. Но за това е нужна работа и пазене на националното достойнство. Хранейки почит към добродетелите и културните придобивки на другите народи, нека никой българин не се срамува от добродетелите на собствения си народ. Този корав, и храбър народ, е достоен за по-добро бъдеще”.

,,Що се отнася до поробеното македонски население и до македонската емиграция от целия свят може с положителност да се каже, че те ще продължат борбата. Ще я продължат с всички средства и по всички пътища, които им налага положението на Македония и които им посочва правото и човешката история. В тая борба те не са изолирани, не са единствени. В нея те вървят рамо до рамо с братския хърватски народ и с всички останали онеправдани народи, които отхвърлят днешните срамни договори за мир. В нея те разчитат на широката подкрепа на еднокръвния и еднороден български народ, изворите за дух на когото са били винаго край бреговете на Вардар, Струма и Места. В жилите на днешното македонско поколение тече същата кръв, която течеше в жилите на онези, които създадоха “Илинден”, “Ножот” и хиляди други имена, които греят в душата на всеки син на героична Македония. Ние сме братя на Владо Черноземски, на Мара Бунева и Екатерина Симидчиева, на Орцето и Методи Патчев и на оная безкрайна фаланга от храбри борци, които загинаха славно в борбата. Ние имаме пълното съзнание за нашето право и за нашия човешки и национален дълг. Македония не ще се забрави. Свещената земя на Св. св. Кирил и Методий, на Отца Паисия и Св. Климента, на Братя Миладинови и Пейчинович, не ще бъде изоставена. Който от нас е изморен от тежкия път, по който вървим - нека си почине; който може да спи в тая бурна нощ, която иска да погуби нашия народ - нека спи. Всичко будно, всичко живо и всичко съзнателно държи високо знамето на своето окървавено Отечество и ще работи. Ще работи с всички сили ио енергия, с пълна готовност за жертви, докато Македония извоюва своята свобода и независимост. Това е наш дълг и ние ще го изпълним до край.
« Последно менување: Декември 26, 2011, 06:42:01 тиквешанка »
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #17 на: Декември 28, 2011, 04:45:47 »

http://www.kroraina.com/knigi/im2/index.html

ИВАН МИХАЙЛОВ
.
ДА СЕ СПАСИШ КАТО ЗАГИНЕШ
(Непубликувани Спомени, Дневници и Материали)


,,Щом додоха в Македония, сърбите подканиха сички ученици, под страх от големи глоби за бащите, да учат в сръбските училища, както и учителите канеха да заемат учителски места в Шумадия. След дълги препирни с баща си, който е смятал, че синът му може да учи в сръбско училище и да си остане пак твърд българин, Михайлов постъпва в Скопската сръбска гимназия - в седмия клас. Усвоява отлично сръбския език и се ползува със симпатиите на учителите. Като ученик в Скопската гимназия, заедно с учениците на седмия клас, пътувал до Шумадия на екскурзия, която е била нарочно устроена за младите „нови сърби" - ученици, за да може да им повлияе в сръбски дух. Михайлов не е забравил, че във Врънячка баня, курортно място в Шумадия, е срещнал сегашния сръбски крал, тогава престолонаследник, Александър. Последният е бил заедно със сръбския поет Драгутин Илич. Всички ученици от Македония, участници в тази екскурзия, са помислили, че престолонаследникът не случайно се е обадил на тях и е разменил по няколко думи: целта била все една - да се спечелят сърцата на младите хора.“

,,Под турска власт българската народност в Македония бе признавана неизменно до 1912 година. Тя имаше свои черкви, училища, читалища, спортни дружества, притежаваше крепки еснафски сдружения и зачитани от властта духовни съдилища (народна черковно-общинска власт). Тя изпращаше и в парламента свои депутации. Значи, в Македония, до 1912 година се развиваше българска история.“

,,Македонските българи, направиха много опити за легално проявление под сръбска и гръцка власт, но тия опити биваха задушавани от държавните закони много по-строго отколкото чисто революционните прояви. Да се наречеш българин - това е, под сръбска и гръцка власт най-преследваната революционна проява.“

,,Като нямаше друга възможност, прибягна се до революционния метод. Дадоха се жертви наистина, но врагът и без това избиваше, изгонваше всичко по-будно измежду българите по села и градове.

Така, чрез борба и жертви, българската история в Македония продължи своите страници. Македонският въпрос биде измъкнат изпод развалините и заблудите, поставен биде наново върху политическата сцена на Европа.“

,,Днес българското име трябва по-твърдо да се брани, защото - за разлика от турската власт, както казахме и другаде - сръбската и гръцка власт води борба тъкмо против това име, него иска да погребва в Македония.“

,,Сърбите наричат легалните ни организации „комитаджийски" още от деня на създаването им - 1919. Покойният Ив. Каранджулов постоянно бе титулуван от сръбската преса „злогласни преседник македонских комитета". Същото е казано за всеки председател на Националния комитет. Уместно бе че г. Ал. Божинов изрисува известната карикатура на покойния проф. Никола Милев с надпис: „най-страшния македонски комита". Прозрачна е сръбската цел. За тях гласът на легалните организации и личности е еднакво опасен, както и гласът на ВМРО, защото е глас на Македония, глас против тяхната тирания.“

,,За всеки, който иска да помисли честно и правилно е ясно, че всеки македонец логически следва да е един въстаник в резерва, готов и с оръжие да се бори за поробеното си отечество, така както са запасни войници всички легални граждани във всяка свободна държава и които взимат оръжие в ръка в случай на опасност. А робството е постоянна опасност. Войната за Македония не се е свършила. Тя непрестанно дава жертви за свободата си; дава ги из своите редове даже и емиграцията.“

,,Сърбите треперят от името „Македония", било защото на съвестта им режат много престъпления спрямо нея, било защото под това име историята и настоящата съвременност познават една земя съвсем чужда на сръбската нация.“

,,Вярно е, че идеите на освободителната организация са близки до сърцето на българина. Вярно е, че Македония е скъпа и за българската нация. Това го знае цял свят и никому не идва на ум да напакостява на свободните българи заради тези им чувства.“

,,Всичко това вършеше в името на някакво „югославянство" за оправдание на сръбската тирания в Македония, дори направи неподобяващо за културата му сравнение между кърджалийските турци и македонците. Кой не знае, че тия турци имат джамии, ходжи, училища и учители? Имат ли македонците свои черкви и училища? Тия турци си остават в България турци. Но на македонеца позволено ли е да се нарича българин? Тия турци имат свои представители в българския парламент. Но имат ли свои депутати македонските поробени българи?“

,,ВМРО е представена, главно от пропагандата на държавите поробителки, като институт крайно жесток и влюбен в тероризма. Нищо по-лъжливо от това твърдение! За всички ВМРО би могла да се покаже удивително човеколюбива - каквато всякога се е стремила да бъде - стига да можеше.

Публиката знае само наложените от ВМРО наказания. Тя не знае колко хора е помилвала, поправила, спечелила, колко прегрешили личности е превърнала в герои.

Публиката лесно забравя, а не винаги знае колко предупреждения, молби, опити за изправяне е правила спрямо провинените към ВМРО.

Революционната организация се бори против терора, който се упражнява над поробения македонец. Ето защо, тя повече от всеки друг желае да не се погубват хора, а особено българи и съотечественици.

Но тя си остава организация революционна, която не се ръководи от повелението „ударят ли те от една страна, обърни и другата страна на лицето си - да те ударят и по нея". Напротив, за ВМРО и по-назидателен факта, че сам Спасителят Христос е взел камшик и с него изгонил нечестивите люде от храма Божи.

Към ВМРО половин век обръща измъчения си поглед потиснатият брат, от нея търси възмездие за тирани и предатели, в нея вижда опора и защита на народната чест и достойнство, с нея свързва упованията си за по-добри дни.“

,,Друга клевета е тази за сепаратизма на македонските българи. Истината е, че македонските българи никога не са имали сепаратизъм към останалите българи. И едните и другите, имат един и същ език, еднакви обичаи и вярвания. Духовно българите, където и да живеят са единни, защото са били единни в течение на вековете. Друг е въпроса за политическата програма на македонските българи. Нея ние изяснихме преди и лозунга за независима Македония днес е единствена възможност, приемлив от международно гледище за постигането траен мир на Балканите и за спасението от погибел хиляди българи, които живеят в поробена Македония под сръбско и гръцко робство.“

,,С пълно право можем да отправим позив към ония свободни българи, които са заблудени:

Свестете се докато е време! Отворете си очите! Много стана вече. Боим се да не се изчерпи и македонското дълго търпение. Не създавайте повече омерзение в македонската душа.

Вие забравяте Македония, но знайте, че не ще мине много време и сърбите ще започнат да говорят за „югославяни" в България. Ще почнат, може би, и ноти да дават в тяхна защита, макар и България да не посмя да даде нито една нота в защита на потиснатия си македонски брат. Пораженството в България ще роди в нейна територия югославяни и сърби и ще отвори на сърбите пътя за нови завоевания на български земи.“
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #18 на: Декември 28, 2011, 10:15:30 »

http://www.kroraina.com/knigi/im_statii/im_s1.html

ИВАН МИХАЙЛОВ
Статии

ИЗКОРИСТВАНАТА “СВЕЩЕНА ПРОСТОТА


,,Освен чрез насилието, което и днес е налице под форма на тотално безправие, в Титославия пропагандата най- старателно се опитва да използва непросветеността на много хора. Действително, не са малко на брой хората в тая държава, които нямат просвета, или имат в слаб размер; а главно  има мнозина, които са получили “просвета” тъкмо чрез училищата, в които бе наложена от 1945година една сърбокомунистическа програма. Преди всичко, в тези училища не се преподава честно и точно историята; вместо история там се преподава пропаганда. Забранени са, запрещени са всякакви пътища, за да може хората да четат и чужда литература по редица въпроси. А са принудени да изучават каквото им се поднесе от държавната власт. И затова ще срещнете лица от Югославия, чиито познания по редица исторически, политически, национални въпроси, ви карат просто да ги съжалявате.“

,,Там се намират лица, които вярват, че всяка отделна “република” имала право да се отцепи от Югославия - стига да пожелае. Те не знаят, че всеки подобен опит би откарал авторите му не само в затвора, но даже и пред бесилката.“

,,Пак в тая македонска област се крещи по всички посоки, за заблуждаване на неуките, че някаква “македонска народност“ от векове насам била потискана от някои други; и че едвам сега откакто е на власт Тито, тая народност за пръв път се показвала пред света. Този пункт е даже станал като “ централна позиция “ в титовата пропаганда.“

,,Никога не е съществувала македонска народност в миналото; и затова тя не се е проявявала с нищо, не се е показвала изобщо пред хората. А никой не я е потискал - щом като не е съществувала.“

,,Безброй са свидетелствата от други народи, които говорят, че в Македония е имало само български славяни, и нищо друго; и то - от много векове насам. Тук не ще се спираме на тия неизчерпаеми свидетелства. Но изтъкваме само някои изолирани доводи, на които титовци няма да са в състояние да дават каквото и да било обяснение.

    Питаме: защо Охридският Архиепископ Теофилакт, наскоро преди смъртта на Цар Самуил, в началото на 11 век, изрично пише, че живее всред българи в Охридско, които миришели на овчи кожи? Ако тамошното население беше от македонска народност каква причина имаше Теофилакт да го нарича българско?

    Питаме: защо Отец Паисий от Банско “Македония“ се провикна преди повече от двеста години, че сме българи и не бива да забравяме народното си име и да се наричаме гърци? Ако беше македонец по народност - защо не би отправил своя знаменит позив към “македонците“?

    Питаме: защо Император Василий Втори, след като победи при Беласица Цар Самуил, се нарече “ Българоубиец “ - и така стои името му във всички истории дори и до днес? Защо не се нарече “Македоноубиец“, ако Самуил и войската му бяха от македонска народност?

    Питаме: защо всички гръцки стари сведения гласят, че Петър Делян подигна в Скопие българско въстание през 1040 година? Ако населението беше от македонска народност - защо гръцките историци го посочват за българско?

    Друг въпрос: Защо Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович издават книжки още преди 150 години и изрично отбелязват, че книгите им са писани на български език, за да ги разберел и простия българин? Самите тия двама автори са българи. Кой ги е заставял да се наричат така? И кой би им попречил в онова време да се нарекат “македонци“ по народност, ако са били наистина такива?

    Друг въпрос: Кое караше Григор Пърличев открито да заявява в Атина пред толкова учени хора там, че е българин?

    Пак въпрос: Кое накара братя Миладинови да обявят книгата си с народни песни под наименованието “ Български народни песни “? И кое ги е карало да се наричат сами българи, за което и умряха?

    Питам пак: Защо Великите сили в 1876 г. В Цариград, събрани на известната Конференция заедно с Турция, определят Македония като втора автономна област “с мнозинство българско население“, като я включват под управата на главен град София? А за източната българска автономна област, пак под суверенитета на Султана, определиха град Търново. Нима самата Турция и великите сили не знаеха, че славяните в Македония са българи и че сами така се наричат? Или Турция и великите сили е трябвало да чакат да се яви някой като днешния ренегат Лазо Колишевски, за да ги просвети и осъзнае?

    Продължаваме да питаме: Нима Русия не знаеше в 1878 година, че в Македония има българи, когато включваше в границите на Сан-Стефанска българска държава и Македония.

    Нима Гоце Делчев, Дамян Груев, Мише Развигоров, Христо Узунов, Георги Сугарев, Лазар  поп Трайков, Васил Чакаларов, Петър Ацев, Ефрем Чучков, Васил Аджаларски, и цял легион борци - водачи, не знаеха, че са българи? Защо те не се нарекоха “македонци“ по народност - кой им пречеше?

    Защо подир 1908 година, когато в Македония “ Серско“ Сандански и Димитър Влахов си обявиха своя легална партийка под име “федеративна“, се наричаха българи? Те пишеха и говореха все на български литературен език.

    Защо Димитър Влахов, когато беше депутат в цариградския Парламент, отиде там като българин, представител на българското население от южна Македония? Това население не е било повлиявано от никаква пропаганда в България. То се намираше вън от границите на българската държава отпреди 500 години, както и самата България бе с векове покорена от турците. Запазени са в турските архиви в Цариград сведения, че депутатът Димитър Влахов е бил българин и е представлявал именно българско население. Защо институтът за фалшификации в Скопие, който си е прикачил име “Институт за национална история“, не изпрати свои хора в Цариград, за да проучат в архивите какви речи е произнесъл Влахов все в защита на българското население в Македония? Щом за него толкова много пишат скопските ренегати - защо не проучат и тази му дейност? Никъде в Турция Влахов не е отбелязан като нещо друго освен като българин.


Защо сръбските вестници толкова хвалби написаха за македонските българи, когато се водеше борба миналия век за извоюване на българска национална църква в Македония?

Скопските ренегати разправят, че братя Миладинови, Григор Пърличев, Гоце Делчев, и въобще всичките наши възрожденци - българи от Македония не са се били още “осъзнали “ национално докато бяха живи. С други думи, всички тези велики българи, според скопско - белградската пропаганда, били македонци по народност. Но ако те, и самия наш народ в Македония бяха от македонска народност, пита се: защо турския Султан, - в своя ферман по създаването на Екзархията - говори за откриване на Велешка българска Екзархия? И защо същият Султан позволи да бъдат открити и българските епархии Битолска, Охридска, Струмишка, Неврокопска, Скопска, Дебърска? Или Султанът трябваше да чака щото Блаже Конески да се роди, та да му посочи какви народности има в Империята му?

Всички първенци на нашия народ в Македония отправиха до великите сили мемоар, за да искат щото в общата българска държава, в 1878 г. да влезне и Македония. Първенците тогава хиляда пъти по- добре изразяваха чувствата и интересите на народа ни, отколкото днешните сръбски трагикомични парламенти. Оригиналният мемоар на нашите тогавашни македонски първенци е запазен в един наш музей в България.

А какво ще ни кажат
скопските изменници за плочата, която и сега стои в Битоля, на която Цар Иван Владислав е написал, че е българин? Той е внук на Цар Самуил.

Титовците от Скопие няма да отговорят на поставените по- горе въпроси, защото се боят народа да не узнае истината.

Всички борци във ВМРО са били само българи. Но те правеха жертва и приемат Македония да стане независима държава, с равни права на народностите, които в Македония живееха от векове, и които целия свят признава. Който отрича тези народности и ги преследва, той е противник на независима Македония.“

Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #19 на: Декември 30, 2011, 01:30:37 »

http://www.kroraina.com/knigi/im_statii/index.html

Иван Михайлов
Статии


Общността на езика като един от характерните белези на нацията


,,А що се отнася до българския език, той е общ за цялата българска нация. Той е един и същ по своя строеж, по словно богатство и граматика. Само сръбската официална наука се е опитала в по-ново време да „доказва", че езикът на македонските българи не е бил български; допреди няколко десетилетия обаче и сред сърбите никой не се е осмелявал да твърди подобно нещо. Славянският говор в Средна и Североизточна Македония е почти съвсем еднакъв с българското наречие, което се говори в сегашната Югозападна България, т.е. в окръзите Софийски и Кюстендилски. Говорът по долината на река Места, т.е. в Източна Македония, пък е почти еднакъв с тоя, който се говори в Северна България, предимно в Търновския окръг, т.е. с наречието, което е легнало в основата на съвременния литературен български език.“

,,Впрочем, за всеки среден познавач на славянските езици е лесно да установи, че езикът на македонските славяни е български. Между другото той има и най-характерните белези, чрез които изобщо българският език се отличава от останалите славянски езици, а именно:

а) и в Македония всички употребяват член за съществителните имена, какъвто не притежава никой друг славянски език освен българският;
б) не съществува падежна форма;
в) сравнителна и превъзходна степен се образува с частиците ПО и НАЙ;
г) не съществува инфинитив (неопределително наклонение);
д) употребява се двойно лично местоимение, например: тебе те, мене ме и пр.;
е) бъдещето време на глаголите се образува с помощ на думичката ЩЕ, КЕ и т.н., и т.н.

И понеже езикът на македонските славяни е български, следва, според горното определение на Сталин, че македонските българи притежават най- важния белег — именно общността на езика, който ги прави част от българската нация.

Не е излишно да изтъкнем, че още в IX век сл. Христа тъкмо този език на македонските българи е бил наложен от св. св. Кирил и Методий и техните ученици като църковно-книжовен език на цялото славянство, и то за дълги векове. Старобългарската книга и просвета е достигнала голям разцвет в Охрид (Македония) и Преслав все на тоя език. След покръстването на руси и сърби той е преминал и при тях. По-късно вече книжовният език и при другите славянски народи, както и при самите българи се усъвършенствува.

Ако запитате и днес народа из всяко кътче на Македония, той ще ви отговори, че приказва на български език. Другите националности там — турци, гърци, албанци, аромъни — ако ги запитате какъв е този език, ще ви отговорят също най-категорично, че това е български език. Съществува една стара турска пословица, която гласи: „Истанболун тюркчеси, Янянън угумджеси, Тиквешън булгарджеси" — което значи, че в Цариград се говори най-типично турски, в Янина — гръцки, а в Тиквеш — български. Знае се, че Тиквеш се намира точно в центъра на Македония.“

Общността на територията — втори характерен белег на нацията

,,Българската нация повече от 12 века живее на Балканския полуостров върху една неделима територия, включена между Дунава и Егейско море, между Черно море и Албания. В тази териториална цялост влизат областите Мизия с Добруджа, Тракия и Македония, а допреди шестдесет години и Поморавия.“

,,След 1918 г. се случи, щото Македония, по трасето на старата българо-турска граница, да бъде вече отделена от България чрез телени мрежи, чрез изкопаване на вълчи ями, построяване множество гранични бетонни крепости и пр.; всичко това създаваше сръбската власт, за да раздели един от други членове на една и съща нация.“

,,Значи, българщината в Македония, като част от целия български народ, притежава и втория важен белег, за да се счита принадлежаща към българската нация — общност на територията.“

Общността в стопанския живот — трети характерен белег за нацията

,,собено през последните петстотин години, докато българските земи се намираха под турска власт, целият български стопански бит спокойно се е развивал с една и съща бързина, в една и съща посока; никакви събития, никакви войни, никакви нови граници не са повлиявали, щото из българските земи различно да настъпват нови стопански форми, да се създават тук или там заселен стопански бит. Появяването на споменатата вече граница в 1878 г. между България и Македония никак не измени това положение, защото и търговията между двете български страни не бе възпрепятствувана от турската власт. А сръбско - гръцкият режим, наложен в Македония след 1912 г., няма никакво значение за изменение на националната същина на македонските славяни на стопанско основание. Сърбия и Гърция създадоха стопански прегради спрямо България, но чрез това българското съзнание в Македония бе засегнато само във вреда на страните поробителки, а не във вреда на собствената българска националност.“

общност на културата — четвърти характерен белег за нацията


,,Никакви природни стихии, никакво пространство, никакви религиозни деления или вътрешни политически борби не са никога разделяли части на българския народ една от друга. Те са живели компактно повече от хиляда години върху една и съща територия, както вече е споменато, при едни и същи стопански и изобщо жизнени условия. Така у тях са се затвърдили едни и същи народни характерни черти, едни и същи психически свойства, а оттам се е изградила една и съща общобългарска култура, в която имат особено голям дял българите
от Македония.“

,,В продължение на повече от 12 века македонските българи са посочвали своята националност.До момента, в който в Македония се установи болшевишки режим...“

,,От XIV в. са открити във Венеция — както вече споменахме — редица актове за продадени по гръцките острови роби, които са били задигнати от турците при идването им в Македония; всички  тия заробени хора — на въпроса за националността им — до един са отговорили, че са българи. Снимки от тези документи има обнародвани в списанието „Македонски преглед" в София.“

,,От средата на XVIII век, а особено от началото на XIX век са отбелязани повече факти, говорещи, че славяните в Македония сами се посочват за българи. Нека преди всичко не забравяме големия факт, че Българското национално възраждане започна за пръв път в Македония в 1830 г. То бе една същинска духовна и национална революция за българите. To — изрично трябва да подчертаем — между другото точно показа докъде на Балканите се простираше в началото на XIX в. българската нация. Всички българи по това време се намираха под турска власт. Значи, нямаше налице никаква българска държава, за да кажат някои, че тя е подклаждала изкуствено някакво българско движение в Македония.“

,,Към края на миналото столетие закипя голяма революционна борба в Македония за достигане политическа свобода и тя не е спряла.Всички документи, които в безкрайно изобилие са запазени за тази революционна борба, сочат все един и същ факт — че македонските славяни се борят за своето освобождение като българи. Всички писма на малки и големи водачи, всички разпоредби във връзка с борбата; позивите за голямото въстание, избухнало на Илинден 1903 г., и пр., и пр. — всичко това, налага се и тук да бъде изтъкнато, написано е на български език и от българи от Македония.Като доброволци в редовете на македонската революционна организация идваха от България и жертвуваха живота си множество българи.Тъкмо защото борбата бе борба на българщината в Македония, в нейните редове не отиде нито един доброволец от Сърбия или от Гърция.“

,,След Илинденското въстание в 1903 г. принудени бяха да се изселят в Америка няколко хиляди души измежду борците или членове на пострадали семейства. Тези хора никога не са стъпвали в България, а направо отидоха зад океана. Те и сега се намират в Америка, без да престанат да развиват там политическа и осведомителна дейност в полза на Македония. Всеки може да провери какво национално съзнание имат те, т.е. да ги пита от каква народност са. Те са такива корави българи, каквито рядко се срещат в самата свободна България. За да запазят българското си име, дух и традиции, завещани от бащите им, те отделят от залъка си, събират десетки хиляди долари и си построяват български черкви.“

,,В 1912 г. се почна война от страна на християнските държави срещу Турция. От страна на македонските славяни се появи един отред от 15 000 души доброволци, включени в редовете на българската армия.Доброволчески отред от македонски българи се би срещу сърбите още при Сливница в 1885 г.“

Какво мислят за националността на македонските славяни другите националности, живущи в Македония

,,Поставя се въпрос: ако войските на цар Самуила, вербувани предимно в Македония, не се състоеха от българи войници; ако това славянско царство в Македония не бе считано за българско и народът там, значи, за български; ако самият цар Самуил не бе считан за български цар, откъде-накъде гърците ще дадат на своя победител император титлата „Българоубиец"?

,,Като български са посочени от гръцките летописци и двете големи въстания в Македония, повдигнати срещу византийската власт в 1040 и в 1070 г.“

,,Нека изтъкнем първо, че и един сръбски крал, при това най-славният в сръбската история — крал Душан, — ни дава неоспоримо царствено свидетелство, което потвърждава българския характер на славяните в Македония.  Докато Душан не беше прострял границите на държавата си южно от Морава и от Шар планина, неговата титла бе „крал сръбски". След като той обаче навлезе в Македония, към титлата си прибави и названието „крал Българом".

,,Към 1860 г. сръбското правителство подпомага босненеца Стефан Веркович да замине в Турция, за да направи проучвания за славяните в Македония. Там Веркович е останал около двадесет години. За проучванията си обнародвал книги, в които е дал най-подробни статистики относно броя на населението в страната, като се е спирал на всяко село и град поотделно. В нито едно населено място той не е посочил славянските жители като сърби или някаква друга славянска националност; навсякъде ги сочи само като българи. Веркович е съставил и една голяма сбирка от народни песни, събрани в различни околии. Книгата е гитулувана „Песни на македонските българи". Тази книга е печатана в Белград.“

,,Ако може да се надникне пък в турските държавни архиви, още по- нагледно е се разбере, че откак турската власт се е появила  Македония в XIV в., тя не е престанала да отбелязва македонските славяни единствено като българи.“

Как е гледала някога Русия на Македония и нейното население

,,В 1878 г. пък възкръсна българската държава вследствие нанесеното от Русия военно поражение на Турция. Русия тогава бе с намерение да включи всички българи в една държава.Защо Русия включваше тогава македонските славяни в границите на България, ако те не бяха българи?В границите на тъй наречена Санстефанска България се включваше цяла Македония като страна с преобладаващо българско население.“

Мненията на разни пътешественици и учени за населението в Македония

,,Пътешественици от целия свят са писали книги с многобройни сведения за македонската българщина. Измежду по-известните имена нека споменем французите Ами Буйе и Лежан — първият е пътувал през Македония към 1836 г., а вторият през 1857-1858 г. Заслужават внимание и данните, които са оставили пътешественичките англичанки Макензи и Ирби от 1862-1863 г.“

,,Измежду многото славянски и неславянски учени, които са потвърдили, че славяните в Македония са българи, е и големият чешки историк и етнограф Шафарик; той още в 1826 г. е писал, че българският език се говори в България и Македония. На същото мнение, още по-обосновано, е и големият професор Нидерле. Споменаваме имената още само на следните учени и пътешественици — немци, чехи, французи, англичани, руси и други: Брайлсфорд, братята Бъкстон, Джеймс, Баучер, Жюстен Годар, Жорж Десбон, полк. Ламуш, Бен Райли, Р. Х. Маркъм, Р. Дейвис, проф. Карл Щруп, проф. Милюков, Иречек, Пукевил, Вайганд и много други.“

Как сега болшевиките в Македония тъпчат националните права на македонските българи

,,В 1913 г., с установяването на сръбското владичество, в Македония бяха затворени 641 български чилища, 761 черкви. Учителите, на брой 1013 души, и свещениците, на брой 833, бяха изгонени от сръбската власт.“

,,Болшевиките се заемат да създават за македонските българи един нов книжовен език от българския диалект, който се говори в най- северо-западния кът на страната, към Скопско - Тетовско Кичевско. Примесват в този диалект безброй сръбски книжовни думи.“

,,Никаква българска книга не може да се печати  Македония, никакъв български вестник там не се издава. Няма съмнение — както сръбската власт по- рано, така и болшевишката днес ще се възпротиви там, ако някой рече например и Светото евангелие да притежава на български език. При това предприето е генерално фалшифициране на цялата вековна история на българската нация в Македония.“

,,Останалите националности в Македония са признати от болшевишкия режим такива, каквито си бяха и по-рано — турци, албанци и пр. Болшевишкият режим полага специални грижи, за да осъзнае в Македония и циганите като нация; устройва курсове по езика им, готов е да им отвори училища. Горко само на оногова, който пожелае да се нарече българин. А тъй очевидно е, че името македонец може да бъде и е всъщност само едно географско понятие.“

,,Всеки, който в Македония подигне глас за нейното отцепване от Югославия, трябва да очаква куршум от страна на болшевиките.“

,,В Кремъл са се замислили как по- ефикасно да намалят съпротивителната сила на българската нация, на нейния национален дух. Опитът за разкол чрез прогласяване на нова македонска народност е може би най-крупното от средствата, които болшевишката централа е пуснала досега.“
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #20 на: Април 07, 2012, 08:02:19 »

Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Докторов

Автор Кирил Пърличев


Илия Костадинов Докторов е роден през 1874 г. в гр. Гевгели, Македония. През 1895 г. става член на ВМРО и е един от основателите на революционния комитет в родния си град.
През 1901 г. е арестуван от турците и изпратен на заточение в Подрумкале, Мала Азия. Амнистиран е през март 1903 г. и се завръща в родния си край. Като учител в гр. Гевгели Илия Докторов е ръководител на Околийския комитет на ВМРО от септември 1903 г. до август 1905 г.
През Балканската война (1912- 1913) е доброволец в Македоно- одринското опълчение. След войните за национално обединение се установява да живее в България, където продължава активно да работи в редовете на ВМРО за освобождението на Македония. Илия Докторов е съвременник и близък съратник на Гоце Делчев и Даме Груев, което прави неговите спомени изключително ценен източник за историята на революционните борби на българите в Македония.
Съставителят на книгата Кирил Пърличев е правнук на големия възрожденец от гр. Охрид Григор Пърличев. Дядото на съставителя Кирил Пърличев, в чийто архив са запазени публикуваните в настоящата книга спомени е също виден деец на ВМРО и дългогодишен член на Задграничното представителство на Организацията.

"Не много време след създаването на ВМОРО през 1893 г. до провъзгласяването на прословутия „Хуриет“, па и след него, българският народ в робска Македония прекара много мрачни дни. Не могат да се опишат мъките и страданията, които понесе българинът и безбройните човешки и материални жертви, които даде. Всичко това българският народ в тоя кратък период, през който трябваше да води борба със заробителите си и с техните верни съюзници гърците и сърбите, безропотно понесе и още продължава да понася, за да извоюва по революционен път със страданията и с кръвта на свидни бащи, братя и синове свободата си и да заживее свободен човешки живот."

"На 19 февруари 1878 г.при сключването на мира между Русия и Турция и при подписването на мирния договор в Сан Стефано победителката Русия в тая мирна конференция бе очертала точните граници на тъй наречената Санстефанска България.
Още същата година дипломатите представители на Великите сили,събрали се в България,за да окастрят придобивките на руската победа,като в тая конференция създали вместо целокупна Санстефанска България две Българии,Северна като княжество и то васално на султана, и Южна Тракия,наречена Румелийска област,с автономно управление с губернатор,назначаван от султана и третата част пак под властта на султана,като се постараха да приспят новозаробените българи в Македония,като се задължиха да се въведат в тая област задоволителни реформи,като за целта създадоха в тоя Берлински договор чл.23.
В тая конференция тия представители - дипломати на великите сили,не само че нанесоха голям удар на победителката Русия,но извършиха и най-голямата неправда спрямо българщината и най-вече спрямо новозаробените българи в Македония.
Тази извършена неправда в Берлин даде повод на Македония на тия българи да се създаде в тях бунтарският дух.
Разрушителите на Санстефанска България,изплашени от руската опасност на Балканите,прекарани със своите предначертани  планове,без обаче да се държи сметка,че македонските българи не ще се помирят  с новосъздалото се положение,защото по-учените,по-умните и по-съобразителните знаейки,че турският монарх,хитрият и лукав дипломат султан Абдул Хамид,ще остави този чл.23 в мъртво положение,написано само на книга и ще съумее да не го приложи.
След това последваха въстанията в Горноджумайско и Разложко.Всички тия въстания с голяма жестокост са били потушавани,но новозаробеният български народ даде на цивилизована Европа да разбере,че не може да търпи създадената неправда в Берлин."

"Вследствие станалите атентати в Солун на 15,16,17 и 18 април с парахода "Гвадалкивир" и Банк-Отоман" и и вследствие извършените от турците кланета и нечувани жестокости над българите както от Солун,така и от Гевгели,обявиха се за нелегални сума младежи,числящи се във ВМРО.Вследствие тия атентати в Солун започна се безогледно преследване и арестуване на по-видни българи по всички околии в Солунския вилает."

"Два дена преди да ме нападнат,получих последно предупредително писмо от Гръцко-турския комитет,с което ми се съобщаваше ,че ако не се отегля веднага от поста,който заемам в организациятя,щял съмда бъда убит.Околийското ръководно тяло и те намериха за добре да го дам да го прочете руският офицер в Гевгели подполковник Иван Флоров.С мен наедно дойдоха дядо Георги Баялцалиев и Христо Елимов,защото и те през същото време бяха получили заплашителни писма.Първият като стълб на българщината в града...Няколко дена след това нападнаха българският свещеник Тома Ташов.След него нападнаха и стреляха върху един добър български организационен член Христо Делъов."

"На 23 март сутринта каймакаминът повика при себе си председателя на Гевгелийската българска църковна община архимандрит Кирил Рилски и му каза да нареди от своя страна да се прибере трупът на Иванче и да се погребе по християнския обичай.От правителствения дом трупът биде прибран и донесен в българската черква "Св.Св. Кирил и Методий".След като се извърши опелото,при стечение на доста народ трупът биде погребан в българските гробища."

"На другия ден,29 август,понеделник,на самия ден Св.Иван Осаний сутринта паднал убит от андартите кметът на с.Богданци Мицо Пейков,един от видните българи и член на ВМРО."

"Като интелигентна сила, Аргир Манасиев в революционно отношение много допринесе по това време в тоя край.Организира и сплоти селяните във всички български и влашки села."

"През 1909 г.избухна голямата турска афера в тоя край,предизвикана умишлено от самите турски управници,отличила се с убийства над мирни граждани и селяни,изпълвала затворите с българи,изпращане на цели семейства на заточение,побоища до смърт..."

"Не изминал се още един месец,Въндо Гошев бил арестуван заедно със сина си Георги в Енидже-Вардар,а оттам откарани в Солун в Еди-кулле,само защото не приел предложението на гръцкия полкови командир да носи името гръцки андартин и загдето същия Въндо гордо му заявил:"Аз съм българин и българин ще умра."
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #21 на: Април 14, 2012, 09:30:44 »

.Данаил Крапчев и в. “Зора”. Незабравимото
(Интервюта, писма,  документи)


Цвета Трифонова: Създателят на българския “Таймс”

"Данаил Крапчев (роден на 15 декември 1880 г. в град Прилеп, Македония, убит на 10 септември 1944 г. в Горна Джумая) е сред най-значимите публични имена в периода между двете световни войни и без колебание може да бъде определен като човек-институция в политическата и културната историята на България. Фигура, която със своя независим дух и забележително публицистично творчество запълва четвърт век от историята на родната журналистика и от живота на българската държава. Той е бащата, създателят, творецът на вестник “Зора”, който е излизал цели 25 години, от 1919 до 1944 г."

"Големият Крапчев род произхожда от село Крапа в Македония и е датиран назад до началото на 18 век - 1705 г., когато негови клонки, с имената на Йовче и Ристе се преселват в близкия град Прилеп.В града и досега съществува фамилията “Крапчев”, а в далечното минало една улица е носела името на Данаиловия баща - “Васил Крапчев”, поборник за църковна независимост и национално самоопределение на българите в Македония. Ако в прилепското възрожденско училище са се трудили сеятели и будители като Димитър Миладинов, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, то е разбираемо защо старите хроники да свидетелстват, че Прилеп е бил най-яката твърдина на българското самосъзнание в рамките на Македония."

"След като завършва история в Софийския университет и специализира в Швейцария, той бързо намира призванието си на културното поприще и след младотурския преврат /1908 г./ и започва да издава в Солун вестници със звучни имена - “Илинден”, “Родина”, “Вардар”, Струма”, “Места”, “Брегалница”, ” Марица”, “Българин”, “Отечество” и пр."

"Темата за вините и грешките в нашата история и за личната позиция на Крапчев е наистина неизчерпаема, но може да се каже и само в едно изречение, изречено от Матей Бончев - Бръшлян пред VІ състав на народния съд през 1945 г.. Когато го разпитват за отношението на неговия патрон към оста Рим- Берлин – Токио, стремейки се да скълъпят обвиненията си във “фашизъм” спрямо един от стожерите на българската демокрация, подсъдимият отговаря в прав текст “Данаил Крапчев държеше само на една ос - оста Прилеп - София.”


Живко Крапчев – син на Д. Крапчев

"По македонския въпрос смяташе, че духовното родство с българите в Македония няма защо да се отрича и няма защо да се отхвърля.Смяташе го чисто и просто като национално качество.Това е негова дума, негов израз. Както виждате , сега пак тази теза се намира в колебание. Той желаеше да се допуска там, в Македония, българска книжнина. Знаеше, че никой няма да тръгне против целостта на Югославия, но искаше там македонските българи да се оформят като културно малцинство, което в пределите на Югославия да устоява своите права, пък когато му дойде времето ще предяват и правото си на самоопределение, макар и като българска малцинствена група в пределите на кралството."

Любен Крапчев

"Аз си спомням много често, когато чуеше от тебе да се обаждаш за убийство по македенските улици, той грабваше каскета и бастуна си, тръскаше вратата и казваше: ” Мен ме няма в редакцията, не ме търсете, не ме интересува какво ще пишете…Аман от тия убийства! Това са луди или полулуди хора!” Такава беше остра, енергична реакцията на Данаил Крапчев. Отрицателна. Обаче се чувстваше безпомощен. Негодуванието му беше много силно. Убийствата му създаваха лошо настроение, което траеше с дни. Разбира се, Крапчев познаваше, беше във връзка, в течение, връстници и близки му бяха мнозина от ръководителите на двата лагера."

" Добре. Ти беше засегнал неговото отношение към македонския въпрос. Ами то датира много отдавна. В 1903 г. той беше четник заедно с Йонко Вапцаров, бащата на поета Вапцаров.
- Яворов в същата чета ли е бил?
- Да. Обаче като минава границата оттатък Рила - Банско тогава е било в Турско - понеже е бил слаб, физически, несгодите на четничеството, войводата и другарите му видяли, че той ще бъде в тежест, може и излишна жертва да стане, а те го ценеха, защото го знаеха като журналист, редактор на нелегалния в. “Дело”, който издавали двамата с Яворов, върнали го, придружен от четник, по каналите обратно в България. Но неговото силно желание било да се бори с пушка в ръка за свободата на македонските българи."

Христо Д. Бръзицов

"Крапчев казваше така:” Христо, аз не съм съгласен със системата на Хитлер, на това еднопартийнон управление - само една партия да управлява Германия, терористична, диктаторска партия. Но нека свърши войната. Сега сме съюзници, не можем да си позволяваме луксове. Свърши ли войната и станем ли голяма държава, десет партии ще има в България. Както си е било. България ще бъде демокрация."

"Данаил Крапчев стана жертва не на авантюри, нито на гешефтарски сделки, а на своя идеализъм и на беззаветната си обич към общата майка България. Дори да е грешал в търсенето и прилагането на методите, това не може да му се вмени в грях, защото не беше користно и злоумишлено. Понякога и най-добрите родители с някоя своя постъпка, от много обич към детето си, могат неволно да му напакостят. Данаил Крапчев остава едно име, с което българинът може да се гордее, независимо от печалната му съдба, а може би тъкмо поради нея… "


Васил Сеизов

Д. Крапчев трепереше просто над националните интереси на българщината.Той мечтаеше за единството на всички българи.

"Мен ме завари Балканската война ученик в трети прогимназиален клас в родния ми град Кавадарци. Веднага след завземането на тая част от Македония от сръбската войска бяха затворени българските училища, забрани се българската литература, вестници, списания, каквито се получаваха от София, обявиха ни за сърби и накрая на фамилните ни имена поставиха по едно “ич”. От Васил Сеизов аз станах “Сеизович”. Преследваше се по всички линии всяка проява на българско съзнание."

"Крапчев се интересуваше извънредно много от българските национални проблеми. Той просто имаше възрожденско отношение към нашия национален проблем. Той беше напълно на ясни позиции, що се касае до обединението на всички българи в една държава. Идеята за независима автономна Македония той я приемаше както и мнозина от македонските дейци като етап към обединението при тогавашните условия. Вече не можеше да се говори за присъединението на Македония към България, затова идеята за автономна Македония се явяваше по-реалистична, по-достъпна, можеха да се намерят повече подръжници на тази идея. Но както отбелязах вече, той я приемаше само като етап към обединението на всички българи. Неговото схващане се покриваше напълно със становището на първите основатели на ВМРО."

"Крапчев ми каза, че “Зора” има голям дял и заслуги за сменяването на Цанков с Ляпчев. Дори така съм го запомнил, той каза: “Три четвърти от делото за смъкването на Цанков е дело на “Зора”, и с това той се гордееше. Защото – допълваше – с идването на Ляпчев на власт положението в България коренно се промени – престанаха сътресенията, настъпи известно спокойствие."

"Той си беше за единството на българския народ и никога не е приемал като постоянна, крайна цел идеята за автономна Македония, за него автономията можеше да бъде само етап към обединението на всички българи в една държава."


Димо Казасов

"Македонска нация не съществува, Македония е географско понятие и в нейната теротория живеят различни нации – гърци, турци, евреи, сърби. Всички те са македонци. Редом с тях в Македония живеят и българи. И не можем с термина “македонец” да покрием цялото население, особено българското население, което представлява най-големия и най-ценен елемент. Както имаме българи-тракийци, българи-добужанци, българи-мизийци, ние трябва открито да кажем, че имаме и българи-македонци. Македония, македонец обозначава територия, в която живеят българите, но в никакъв случай не може да обозначават тяхната етнографска принадлежност."


Марин Петков

"Това, дето лансират, че се обесил, е вятър работа. По-късно аз случайно срещнах една другарка, с която случайно се събрахме да работим във “Всестранни услуги”. Като се заприказвахме един ден кой къде е работил, тя ми каза:
- Крапчев го убиха под моя прозорец. Живеехме в партера, къщата се намираше на две улици. Като го видели, няколко души бяха се спуснали към него и почнаха да го линчуват с камъни и дървета. Чух го само да казва:
- Народе, народе, български народе, осъзнай се!
Като се струполи на земята, две еврейчета го простреляха с пистолетите си…"


Симеон Радев до Д. Крапчев, Лондон, 5 юни 1936 год.

"Освен на твоето здраво съждение и на историческата ти култура, която ти позволява да поставиш всяко историческо явление в неговата рамка и всеки човек в неговата категория, твоят мироглед, тъй ярко очертан, се дължи на това, че си българин от Македония. Хората от нашето поколение, родени и възпиштани в Македония по времето на големите бърби за народност, свобода, са синове и внуци на хора, които предеи нас бяха водили старите борби /ако не за свобода, то за народност/. Ние сме, въпреки възрастта си, от епохата на Възраждането. Ние я продължаваме. Тя определя нашето място в живота на българския народ. Тя ни дава една мисия за изпълнение. Чрез “Зора” ти служиш на тая мисия като никой друг. Ти си, поради това единственият българин, чието място бих желал да имам."

Леон Ламуш (френски историк) до Д. Крапчев, Париж, 6 VІІ. 36 г.

" Искам първо да Ви поздравя като македонец, родом този красив град Прилеп, гнездо на народолюбиви чисти българи и огнище на българско народно чувство.
Аз Ви поздравявам за Вашето дълго журналистическо деяние и за Вашите важни услуги за народната българска кауза. Трябва особено да Ви благодаря за редовното изпращане на Вашия толко интересен вестник “Зора”, който чета винаги с най-голяма грижа и с удоволствие и от който често пъти задържам статии, отнасящи се до важните въпроси на българския живот..."

Георги Николов до Д. Крапчев, 9 юни 1936,Детроит, Мичиган, САЩ

" Македония даде на България между всичко друго и много даровити журналисти. Едни от тях се посветиха на политиката, други самоотвержено загинаха в борба с тъмните сили на нашия обществен живот и само малцина останаха да бранят със своето огнено перо здравите основи на българската държава и националните идеали на българщината. Между малцината пръв бе и ще остане българинът от Прилеп – Данаил Крапчев."

http://www.kroraina.com/knigi/ct/index.html
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #22 на: Април 23, 2012, 12:39:01 »

Димитар Галев - Белиот Терор во Југоисточна Македонија 1910-1941

Македонија под српска окупација
 

 
МЕРКИ НА ЗАСИЛЕН ТЕРОР ВО ЈУГОИСТОЧНА МАКЕДОНИЈА ОД КРАЈОТ НА 1913 ДО СЕПТЕМВРИ 1914 ГОДИНА

 
Во септември 1913 г. крал Петар Караѓорѓевиќ издал Указ со кој било прокламирано присоединувањето на новозазеимените области кон Кралството Србија. По овој свечен чин, Србија се здобила со право да регрутира војници и од Македоиија, Косово и од други „новоослободени” краеви на земјата. Од овој момент, па се до средината на март 1914 г. воените власти на новите окрузи започнале да изготвуваат списоци за регрутирање на младинци од Македонија.Првата генерација регруги од територијата на југоисточна Македонија кренала од своите домови кон касарните на 23 март 1914 г. Во Крагуевац младите регрути, околу 1.200 на број, биле распоредени во т.н. „23 Брегалнички полк, составен од 4 дружини (баталјони) со по 300 војници.По извршениот распоред по единици секој од војниците добил готов текст на заклетвата, со задача да ја научат напамет за денот кога требало да се полага заклетвата.На 10 април 1914 г. во кругот на I и II баталјон била подигната бина за свеченоста по повод давањето на заклетвата. На свеченоста биле поканети гости од земјата и странски претставници во Србија, како и целото граѓанство на Крагуевац.По изведената наредба за „став мирно”, почнала да свири воената музика, а потоа со крената десна рака по архимандритот (црковно лице), војниците требало збор по збор да положат заклетва во името на Бога, дека верно ќе му служат на српскиот крал Петар Караѓорѓевиќ. "Свештенииот почна збор по збор да ја чита заклетвата, но никој од нас не го следеше. Старешините почнаа да не подбуткаат и да ни викаат. Ние молчевме. Одеднаш од средината се чу силен глас „УРА”, не сме Срби, се колнеме на Фердинанд. Во нашиот круг стана голема бркотница. Не опколија српски вооружени војници, а старешините почнаа да не тепаат. Тешко можеше да се воспостави ред."За овој бунт се расправало и во бугарокото Народно собрание. На 2 јуни 1914 г. во бугарскиот весник „Балканска трибуна” била објавена статијата: „Ѕверствата во Крагуевац”, во која се наведува дека 22 војници учесници во бунтот биле затворени, тепани до смрт поради што и подлегнале на раните”.Еве што се зборува во еден српски извор за бунтот од 10 април 1914 г.: Регрутите од градовите Кочани и Штип при примањето на заклетвата во градот Крагуевац покажале отворен отпор и антисрпско расположение. Таков однос покажале и регрутите од Прилеп и Стар град Варош, Марковиот град.
 
Проширувањето на теророт, денационализаторскиот притисок врз населението во Македонија, како и грабежите, посегањата врз честа и достоинството на македонската жена од страна на големосрпската окупаторска власт биле не само главна причина, туку во нив се крие и директниот повод за избувнувањето на војнички бунтови во април и септември 1914—1915 г.
 
Во летото 1914 г. во нашето село Карбинци (Штипско ) дојде Јован Бабунски со толема група четници кои бараа да го предадеме сокриеното оружје, да ги потскажеме јатаците на комитите, дезертерите и бегалците во Бугарија. Сите молчевме. Тогаш, од насобраните селанибеа издвоени: Маца Панева Георгиева, Цилка (Цика) дедо Ефремова, Доие Ефрамов, поп Панче Прналивв од Штнп, Стојан Кицоров, Коце Петров Дамбев, Мите Наков, Атанас Манолев и Михаил Балабанов од Штип (на прекар го викаа ефенди Михаил). Најпрво беше тепана тетка Маца П. Георгиева.Ја тепаа со дрва и спрострена лежеше на земјата. Четворица бевме што ја носевме на раце од турската кула до дома. На ист начин со дрва ја тепаа и Цилка. И неа ја носеа на раце блиските родниии. Во моментот не умреа. Лежеа 2—3 месеца во постела, нозете и грбот почнаа да им гнијат, им паѓаше месо од раните и така испоумреа. Братот на Цилка, Доне Ефремов го поведоа со нив и не се врати, исчезна беследно. Додека останатите цели три дена и три ноќи ги измачуваа во турската кула. Соседите слушале како офкаат кога ги боделе со бајонетите. На третиот ден во вечерните часови ги одвлекле од кулата во непознат правец. Блиските роднини од селото и од Штип ги бараа насекаде цела една година, но не пронајдоа ни трага од нив.Едно овчарче , случајно со своето стадо се нашло во месноста „Мртвите”, се скрило во една грмушка и гледало и слушало се што им правеле на нашите селани.Еве што ни раскажа овчарчето по една година од злосторството: „Оние што не можеа да одат ги влечеа за рацете и нозете, а оние што беа на нозе ги бодеа со штикови  во грбот. Устите им беа изврзани, не можеа да викаат, туку само хрчеа. Ископаа дупка во орманот и живи ги закопаа. Јас се тресев во грмушката. Штоам тие си кренаа, ги потерав овците и си дојдов, но не можев да спијам ниту тогаш, ниту сега”. Штом разбравме за тоа , отидовме на местото и ги откопавме. Навистина живи биле закопани. На сите рацете им беа полни со коса, а забите им беа стегнати.”
 
Уште попотресни случаи се одиграле во штипските села Лесковица и Пиперево.Се случи во 1914 година кога српските жандарми и четници со сила ги мобилизираа нашите во српската војска.Една група од 7—8 души мажи на брзина ги одведоа во српската војска. Дојдоа по други, но ниту еден  не сакаше да прифати покана за војска.Србите го испратија во нашите села Јован Бабунски со неговите четници и жандарми. И во двете села дојдоа со описок во рацете и почнаа да ги апсат селаните што беа запишани во книгата: Петра Аргова Данчева, Миладин Манев Миладинов, Коце Јанев, Ефтим Ив. Илков, Гиго Василев Камчев, Тоце Јанев Шалев, Петруш Димов Томев, Христо Јовев, Стојан Димов, Богатин Георгиев, Коста Јовев, Тасе Лазаров, Стојан Миладинов, Јосиф Милев, Гуна Гелева и Миса Стефкова. Последните четворица така жестоко беа тепани, што повеќе би се рекло дека им ги кршеа ребрата, рацете, нозете, главите… Другите тринаесетмина ги изхмачуваа во просторгште на поранешниот уќумат на турскиот мудир. Бидејќи ги измачуваа во близина на училиштето, иако учителот ги терал децата да пеат песни за да не ги слушаат писоците на мачениците, сепак, деца како деца виделе се што им прават, а ги распознавале и писоците на своите блиски. Во врска со овој потресен настан ученикот Стојанчо Тр. Лазаров забележал: „Штом четниците на Јован Бабунски почнаа да ги тепаат нашите, учителот ни заповеда да пееме песни и викаше гласно: пејте посилно! Заедно со нас пееше и тој, но свпак гласовите на нашите мајки и татковци што ги мачеа во турскиот каракол, беа посилни од нашите. Едновремено учителот забележа дека сме исплашени и почна да мрмори нешто, но не се разбираше што зборува. Тој се сврте кон прозорецот, а истото го сторивме и ние. Тогаш видовме како им коват спици под ноктите, на некои од затворениците им ги сечеа прстите, а потоа искрвавените раце и нозе им ги ставаа во котел со врела вода. Сите беа раскрвавени и не се препознаваа."
 
На сличен и овиреп начин во месноста „Дабје” на Плачковица, четниците на Јован Бабунски и жандармите од станицата во с. Почивало погубиле, односно живи ги закопале вкупно 20те невини селани.Четниците на Јован Бабунски потпомогнати од српските жандарми и од војниците, имаат извршено повеќе злосторства и во населените места во Малеш, во Пијанец, во Кочансковиничкиот регион. Од бележникот — опомените на монахињата баба Кирикија може да се види како четниците и жандармите на Јован Бабунски крваво се пресметале со една група осомничени граѓани од Берово и од селата, во август 1914 година. Еве како е опишан овој настан: „Групата беше поголема. Во манастирските конаци беа затворени и чувани со удвоена стража. Жандармите во вечерните часови ги избираа жртвите и ги водеа во црквата „Света Богородица” каде што ги мачеле и убивале, а потоа мртвите трупови исчезнувале без трага.Овие затвореници биле изложени на толку морничави измачувања, кои и денес, по толку изминати години потресно дејствуваат и се пренесуваат од постарите на помладите поколенија.
 
Српските четници и жандармите со посебна жед заодмазда се пресметувале особено со свештевиците и учителите кои живееле во пограничните краеви спрема Бугарија. И во с. Бладимирово во 1914 г. еден крвав настан е познат под името „клање на поповите”. Имено,во 1914 г. е заклан поп Јован Мирчев. Тој е сечен на парчиња, а деловите се собрани во вреќа и така е погребан.На ист начин е убиен и поп Јован Зрлев и питропите Лазар Бакалски и Наце Крстев, потоа Мите Кушов (Кушето)и Мите Крланоки.Додека во врска со масакрирањето на свештениците: поп Димитри (поп Ефтнм) од с. Мачево, поп Георги Чепарков, Петре Поп — Георгиев, поп Атанас Пантев од с. Митрашинци, поп Костадин Ковачев, поп Манасие, Илија Георгиев, Коста Поп — Ефтимов, Иван Христов, Коле Христов, Стојан Митев и Спиро Митев, сведокот баба Господинка Ковачева  раскажала: „Откако ги затворија не можев ниту да спијам ниту да јадам. Седев и размислував, што толку згрешиле за така да им прават. Писоци и офкање како од под земјата слушав до доцна во ноќта. По едно време ги извлежоа од црквата во дворот и ги натераа да копаат дупка. Сфатив оти гробот си го копаат.
 
По наредба на командантот на „Црната рака” Воин Поповиќ, четниците на Јован Бабунски, жандармеријата и специјалните воени единици во Малеш и Пијанец во пролетта и летото на 1914 година убиле, претепале и уапсиле неколку стотици мажи, жени, деца и старци. Така :на пример, во втората половина ва август 1914 г. во Каменичкиот крај, во селата: Каменица, Саса, Дулица, Моштица, Луковица, Тодорово, Цера, Бигла, Илиово, Костин Дол, Драимче, Главовица, Косевица и други, српските потерџии, најблаго речено, му отвориле незванична војна на населението. Само во оваа хајка биле тепани, затворени иубиени повеќе од 200 души, мажи, жени и деца.
 
Во август 1914 година, поради зачествните атентати на железничката линија Велес — Гевгелија, од една, и се помасовното дезертирање на воените обврзници, од друга страна, големи четнички, жандармериски и специјални воени единици вршеле масовен тарор над населението во Гевгелиска, Валандовска и во Дојранска околија. Само од с. Богданци во летото 1914 т. биле тепани и уапсени 70 души меѓу кои имало и неколку жени, кои лежале во затворите. Слична судбина доживеале и селата: Стојаково и Палурци, додека пак с. Богородица било нападнато во вечерните часови, а селаните биле изложени на разни измачувања. Меѓу другото, од Богородица присилно биле мобилизирани околу 40—50 души во српската армија.
 
Како непосреден повод за избувнувањето на војничкиот бунт во Овче Поле есента 1915 година, се смета крајно свирепиот и бруталеноднос на српските четници, жандарми и војници за време на опсадите и пресметките со семејствата на воените дезертери и бегалци од селата: Долно и Горно ЦрнилиштеМечкуевци, Арбасанци, Богославец, Неманци, Кнежје, Гузомелци, Горно и Долно Трогерци и други, сите од подрачјето на Овчеполска и Штипска околија.Најголема хајка за моблизација на војници во српската армија од реоните на Овчеполието, Повардаријето, од Штипско, Кратовско и од другите реони на Областа, била опроведена меѓу 28 август и 1 септември 1915 г. Во тие денови присилно било мобилизирано целокупното машко население од с. Павлешвнци, Неманци, Мечкуевци, Ерџелија, Мустафино, Сарчиево, Сарамзалино и други од Штипска и Светиниколока околија. Само од селата Неманци, Павлешенци, Мечкуевци и Ранченци присилно биле мобилизирани над 200 мажи меѓу кои имало и стари луѓе над 60годишна возраст како и деца од 16—17 години.
 
По избувнувањето на војничкиот бунт во Крагуевац, напнатоста и нетрпеливоста меѓу носителите на големосрпската власт, од една, и четите на ВМРО и народните маси од југоисточна Македокија, од друга страна, се изостриле.Војниците кои успеале да побегнат од казармата во Крагуевац, во ситници за се ја информирале ВМРО, на какви се притисоци биле изложувани  во затворите и во кругот на казармата. Реонските војводи, преку месните раководители за теророт во Крагуевац, ги известиле родителите на војниците, и на тој начин не само нив, туку и нивните блиски и пријатели цврсто ги приврзале за каузата на Организацијата. Од месец мај—јуни 1914 г. ВМРО преминала во Фронтална идејна, организациона и оружена акција на целиот простор на југоисточна Македонија. На идеен план, преку Т.Н. Комитети за дезертирање (кои всушност претставуваат продолжение на претходните комитети за евакуација), ВМРО развивала сестрана пропаганда за саботирање на мерките на српските власти за регрутирање на воени обврзници од Македонија.За таа цел, ВМРО организирала канали и пунктови преку кои се префрлувани и прифаќани сите воени дезертери.Веднаш по дигањето на бунтот во Овче Поле, четите на ВМОРО ги засилуваат своите дејства. Само во реонот на Велешка околија, во близина на р. Бабуна, четите убиле околу 60 српски војници и еден офицер.На 26 август 1914 т., четата на велешкиот војвода Владимир Сланков во близина на с. Скаченци — Велешко, испотепала 20 души српски жандарми.Познато е дека, пред и после избувнувањето на Овчеполскиот бунт (августсептември 1915 т.), четите на ВМРО извршиле неколку атентати на железничката линија Велес — Гевгелија и тоа: на 16 август меѓу Велес и Градско, на 25 август на местото на Вардар кај с. Смоквица, Гевгелиско, на 27 август е минирано депото на железничката линија во с. Миравци.
 
Бегството на воените обврзници од Злетовскиот крај меѓу 1913 и 1915 г. било секојдневна појава. Во тој период од Кратовска околија во Бугарија, во четите на ВМРО и во планините побегнале 1.174 души. Бидејќи скоро од сите населени места имало бегалци и дезертери, српските жандарми и четниците постојано крстосувале низ Злетовскиот крај и вршеле насилства врз членовите на потесните семејства на бегалците.Само во Кратовско се уапсени 653 души од кои над 30 умреле од тепање, а останатите се жестоко измачувани. Началникот на обезоружителната акција мајор Ранковиќ отворено изјавил пред  бугарските првенци во Кратово дека најмалку 50 души од затворените ќе бидат осудени на смрт.
 
Илинденци, кои еднаш се заколнале на верност предзнамето на ТМОРО, тешко било сега да се заколнуваат и ветуваат дека верно ќе му служат на српскиот крал. Вотоа се крие и главната причина што војниците на 23 Брегалнички полк во Крагуевац одбиле да дадат заклетва.
 
Ополченците, за да не служат во српската војска дезертираа, а останатите, кои исто така требаше да служат во војска, побегнаа во Струмица.
 
„Ваквиот однос на нашите војници: (да дезертираат, доброволно да одат во пленство, да бегаат во Бугарија и сл.) страшно ги разлутуваше српските власти. Војници, жандарми и четници ги сардисаа нашите села Стар и Нов Истевник, Панчарево, Разловци, Тработивиште и другите, извршија страотен помор над мирното население. Прво го фатија поп Атанас, на кого му ја кубеа брадата и косата, а потоа со вжештено железо го „стругаа” по лицето и главата. Тоа му го сторија поради тоа што неговите синови: Серафим и Георги Попови побегнале во Бугарија. Поп Атанас умре. Не можеше да се препознае дека е тоа неговиот труп, зашто беше многу унакажан. Потоа го фатија поп Ефтим и го одвлекоа со нив. Подоцна разбравме дека жив бил закопан во месноста „Шамак”, во близина на с. Тработивиште. Заедно со него бил уапсен и поп Анастас Караџов од с. Панчарево, во месноста „Лути Дол”, денес позната под името „Крстот”. Познат е убиецот на попот од Панчарево. Тоа е српскиот четник Младен, кој во пијана состојба си мрморел, како поп Анастас офкал кога му ставал (бутал) во устата нечистотии и кал. Но тие не се задоволија само со крвта на свештениците, туку тепаа и измачуваа и други луѓе: Панте Василев, Пешо Крмаров, Зујца Ангелова, Стојменка Ангелова, Захариј Колев, Величко Захариев, Анастас Аралампов. Мажите беа истепани, не се вратија повеќе, додека двете жени Зуица и Стојменка Ангелови беа интернирани во Царево Село. Пред крајот на окупацијата, српските војници одвлекоа од нашето село 20 души, кои повеќе не се вратија. Разбравме дека во околината на Велес сите биле избодени со бајонети.”
 
Во знак на одмазда за дезертерите, во септември 1914 г., во селото  Горни Балван дошле српските четници и жандарми, безмилосно измачувајќи ги сите селани, а 9 души биле одведени во непознат правец и биле искасапени.
 
Како и во претходната 1913 година, Неготинокиот крај во 1914 и 1915 година дал голем број жртви. Така на пример, од Неготино, во Првата светска војна загинале 26 души, од с. Стрмашево 7, од Страгово 16, од село Рожден и 33 итн. Паралелно со жртвите на фронтот, многу свет пострадал и од четниците, жандармите и војниците.
 
с. Сулудурци-Србите беа многу лути на мајките, татковците и жените чии што синови, односно мажи бегаа во Струмица. Со свои очи видов како четниците и жандармите ја тепаа Ана Ефтимова, ја содробија од ќотек. Неколку жандарми (мислам тројца беа), ја фрлија во купот на сокршените како заклана овца, а едниот од нив рече сите тие да се фрлат во дупката (полна) со вар. Еден човек, не се сеќавам како се викаше, а беше од село Војславци рече: не ја фрлајте во варта, таа е жива. Го рече тоа и ја извлече од купот на сокршените луѓе. Жандармите од неа бараа да каже каде се кријат мажот и и Костадин Ефтимов и синовите Коле и Јован. Таа не кажуваше оти се во Струмица, а не проговори и никој друг од присутните. Во Струмица побегнаа исто така и Моне Николов, Лазар Манев, Костадин Николов, Мане Николов и многу други. Заедно со дада Ана го тепаа и Ефтим Николов. Од тепање тој не можеше да стои и го товарија на магаре како заклан. Веднаш потоа чичо Ефтим умре."
 
На територијата на Македонија во тоа време, иако Србија била во војна со АвстроУнгарија, држела под оружје над 100 илјади војници и над 10 илјади жандарми и четници. Бројот на војниците, жандармите и четниците уште повеќе бил зголемен по избувнувањето на големиот Овчеполски бунт во септември 1915 г.
 
Како одличен познавач на приликите во Македонија (од 1904 до 191 2г. бил главен полициски инспектор со седиште во Солун), Хилми Паша во едно интервју пред приврзаници на паролата за автономна Македонија во Виена, меѓу другото, подвлекува: „Никогаш не дозволував Македонија да постане српска, а Солун грчки, зашто населението во Македонија во своето мнозинство е бугарско.По него, по број се Турците и сосема малку Грци. Срби во Македонија нема . . . за слободата на оваа страна (Македонија ) се бореа и се жртвуваа само Бугарите. Револуционерната борба и војната (мисли на Балканската — б.а.) тоа беше чисто само бугарско дело.[/b]

http://belteror.wordpress.com/page/2/
« Последно менување: Април 23, 2012, 06:48:21 тиквешанка »
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #23 на: Август 24, 2012, 06:20:11 »

Каков е тоа блог?

"Секој македонец од една страна има право, а од друга и мора да си ја знае историjата на државата, затоа што народ без минато нема иднина. Едно се учи на училиште, има премногу книги, документи, интернет страници, и секаде се шири една или друга вистина, една или друга пропаганда. Македонската влада последните години се наклонува кон античката историjа, некои ги сакаат наjмногу средните векови или преродбениците, и така натаму. Околните земји си водат своја политика, и не е толко лесно да се види вистината за минатото. А тоа најдобро се учи од прва рака, од учесниците кои jа напишале историjата. Тоа е добро, ама како е можно тоа, кога сите личности веќе се починати? Е има еден верен и наjдобар начин – кога ќе се види што тие самите напишале за себе, за нивното време и дела. Ова е едноставно објективно представување на вистинската историjа од прва рака. Иако нема сочувани книги од Александар и Самоил, од поново време има премногу. Поголем броj од нашите преродбеници и револуционери си ги оставиле своите спомени, документи, писма и весници, коишто ги издавале, и секоj може слободно да ги чита, за да знае како-што било. Историjата е точна наука, доколку работи со факти, и така може да се добие подобра представа за македонската историја, наместо да се зема наготово мнението на некои историчари, политичари или други, кои го фалсификуваат или наjмалку преиначуваат минатото, за да им одговара на денешната потреба за повеќе власт, пари или други интереси."

Сите книги од поредицата ќе ги наjдете и овде, во фејсбук група 100 за Македониjа:
http://www.facebook.com/groups/144277675708112/

или на сајтот:
http://100formacedonia.blog.com/
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #24 на: Февруари 02, 2013, 11:58:42 »

ИЗПОВЕД ОТ ТИТОВИЯ "РАЙ" - БЛАГА БОЖИНОВА

"Това беше геноцид - последствие на политиката, която Югославия тогава водеше спрямо България. Тези, които приемаха югославско поданство, се ползуваха от всички блага, включително и от международната помощ. А онези, които оставаха верни на родината си, загиваха по лагерите. В Съветския съюз, Сталин изби стотици български емигранти заради политическите им убеждения. В Югославия те загиваха само заради това, че са българи и искат да останат такива. Щом си българин и не искаш да станеш югославянин, значи си враг..."

http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/izpoved-ot-titovia-rai.html
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #25 на: Март 10, 2013, 08:35:51 »

Македония въ образи   —   La Macédoine illustrée
Комитетътъ за изучаване българскитѣ земи, 1919   —   Le comité pour l’étude des terres bulgares, 1919


I.
,,Въ този албумъ читательтъ ще види в образи областьта на югозападната половина на Балканския полуостровъ, която се нарича Македония и въ която мнозинството на населението, достигаще до 2,500,000, е българско, заемайки едно пространство отъ приблизително 65 хиляди квадратни километра, както се вижда и отъ приложената въ края на албума  е т н о г р а ф и ч н а  к а р т а  на Македония.
 
Македонцитѣ сѫ най културноспособното българско племе. Тѣ сѫ надъхани съ силно народно съзнание, поради което се чувствуватъ нераздѣлна часть отъ българския народъ; борили сѫ се и много страдали заради българската си народна идея и сѫ дали безброй жертви и доказателства отъ безпримѣренъ героизъмъ и идеализъмъ въ стремежа си за народно обединение. Съ международни политически актове: султанския ферманъ отъ 1870 год., съ който се учрѣдява българската Екзархия, рѣшението на Цариградската конференция 1876 г. и Санстефанския миренъ договоръ отъ 1878 год. — биде признатъ  б ъ л г а р с к и я т ъ  х а р а к т е р ъ  на славянското население на Македония, ала въпрѣки това и за зла честь на Берлинския конгресъ Македония биде откѫсната отъ общото ѝ отечество България. Отъ тая фатална дата започва сѫщинската  м а к е д о н с к а  к ъ р в а в а  т р а г е д и я,  която още не е завършена. Нито 30-годишната революционна борба на македонцитѣ, нито три войни поредъ, водени отъ България, не стигнаха да се изкупи избавлението на поробена Македония, да се разбиятъ кознитѣ на алчнитѣ ѝ съсѣди отъ сѣверъ и отъ югъ, които сѫ се  з а к л е л и  д а  я  з а в л а д ѣ я т ъ  к а т о  я  п о д ѣ л я т ъ  п о м е ж д у  с и.  Завоевателнитѣ си стремежи сърбитѣ и гърцитѣ за лице прикриватъ отричайки на македонцитѣ българската имъ народность. Не е имало въ новата история на Европа такава безогледна фалсификация на истината отъ тоя родъ! Какъ е било възможно да става такова нѣщо въ края на XIX. и въ началото на XX. вѣкъ, затова историцитѣ тепърва ще има да разправятъ за чудо и приказъ на бѫдещитѣ поколѣния.
 
За жалость, поради това изопачаване на дѣйствителностьта, което намѣри и още намира кредитъ по свѣта дори и срѣдъ най-просвѣтенитѣ народи, Македония продължава да изнемогва подъ тежестьта на опустошителни военни дѣйствия, подъ терора на тежкото чуждо иго.
 
При все това истината и правдата единъ день трѣбва да възтържествуватъ.
 
Кое е истината?
 
Каза се вече, че  М а к е д о н и я  е  б ъ л г а р с к а  с т р а н а,  а  т а к а в а  е  б и л а  в и н а г и  о т ъ  н а й – с т а р о  в р ѣ м е  д о  н а ш и  д н и..."

http://www.kroraina.com/knigi/rami/am/am_predgovor.htm

http://www.kroraina.com/knigi/rami/am/index.html
 


Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #26 на: Март 10, 2013, 08:41:38 »

Македония въ образи   —   La Macédoine illustrée
Комитетътъ за изучаване българскитѣ земи, 1919   —   Le comité pour l’étude des terres bulgares, 1919


II.
,,Историческото изслѣдване доказа надъ всѣко съмнѣние, че славянскитѣ племена, които до VII. столѣтие окончателно се настаниха въ Македония, сѫ били близко сродни съ славянскитѣ племена, които едноврѣменно засѣднаха въ източната половина на Балканския полуостровъ.  О т ъ  т ѣ з и  д в ѣ  п л е м е н н и  г р у п и  с е т н ѣ  с е  о б р а з у в а  б ъ л г а р с к а т а  н а р о д н о с т ь.  Заселението на сръбскитѣ племена, завършено тъй сѫщо въ VII. столѣтие, нито тогава, нито кога да е по-сетнѣ, на къмъ югъ  н е  е  п р ѣ к р а ч и л о  г о л ѣ м и я  м а с и в ъ  н а  Ш а р ъ – п л а н и н а.
 
Забѣлѣжително е, че и день днешенъ Шаръ прѣдставлява раздѣлна стѣна между българи и сърби, проточила се отъ албанскитѣ планини къмъ изтокъ до Моравско- Вардарската долина.  С л а в я н и т ѣ  в ъ  М а к е д о н и я  о т ъ  Ш а р ъ – п л а н и н а  н а  ю г ъ  с е   н а р и ч а т ъ  и  н а п ъ л н о  с е  ч у в с т в у в а т ъ  б ъ л г а р и.

Цѣлата история на Македония обяснява, че това  б ъ л г а р с к о  народно съзнание на македонскитѣ славяни се дължи на споменатото първоначално сродство на племената, които слѣдъ първитѣ три вѣка задруженъ политически и културенъ животъ на Балканския полуостровъ се слѣха и обособиха въ една народность подъ общо народно име  б ъ л г а р и.
 
Прѣди всичко трѣбва да се изтъкне епохалниятъ фактъ,   п р ѣ в о д ъ т ъ  н а  С в е т о т о  П и с а н и е  в ъ IХ. вѣкъ отъ двамата братя-апостоли Кирилъ и Методий на едно  б ъ л г а р с к о – м а к е д о н с к о  нарѣчие, което сега служи като основа за историческо изучване на всичкитѣ славянски езици и което въ науката се нарича  с т а р о – б ъ л г а р с к и  езикъ. На сѫщитѣ Свети Братя се отдава и изнамѣрването на  д в ѣ т ѣ  с л а в я н с к и  а з б у к и  — глаголическата и кирилската. Съ това Македония още въ IX. вѣкъ бѣ станала  л ю л к а  н а  с т а р о б ъ л г а р с к а т а  п и с м е н о с т ь.
 
Дѣлото на Свети Кирила и Методия въ Македония продължиха тѣхнитѣ ученици, между които най-много заслуги си е спечелилъ съ плодовита духовно-просвѣтна дѣйность  С в.  К л и м е н т ъ,  Охридски арихепископъ. Той и сега се слави и почита като основатель на българското народно образование въ цѣла Македония и България. Особено сѫ живи споменитѣ за него, подържани по прѣдание у самото българско население въ Охридъ, гдѣто Св. Климентъ най-много е дѣйствувалъ и гдѣто е и починалъ на 916 год. Отпразднуването на 1000-годишнината отъ смъртьта на Св. Климента, което стана. прѣзъ Августъ 1916 год., бѣ въ цѣла Македония истинско народно тържество, а главно въ Охридъ, гдѣто сѫществува отъ старобългарско врѣме и черква на името на Св. Климента, въ която се пазятъ и неговитѣ мощи. Изобщо въ Охридъ, който въ X. в. прѣзъ царуването на българския царь Самуилъ бѣше и царска столица, старобългарскитѣ прѣдания сѫ извънредно живо спазени.
 
И въ най-ново врѣме  о т ъ  М а к е д о н и я  д о й д е  п ъ р в и я  п о т и к ъ  з а  н а р о д н о т о  в ъ з р а ж д а н е  н а  б ъ л г а р щ и н а т а.  Първиятъ български историописецъ Паисий, който прѣзъ втората половина на XVIII. в. възпламени народното съзнание, бѣше родомъ македонецъ. Първата българска печатница въ XIX. в. се отвори пакъ въ Македония, именно въ Солунъ. Македонскитѣ българи взеха живо участие въ българския Черковенъ въпросъ, който въ 1870 г. се завърши съ учрѣдяването на самостоятелна черковна управа, Екзархията. При най-неблагоприятни условия цѣлото българско население на Македония показа изобщо удивителна народна издържливость, което не по-малко се прояви и въ послѣднята му тридесетгодишна освободителна борба.
 
Н а в р е д ъ  б ъ л г а р с к о т о  у ч и л и щ н о  д ѣ л о  в ъ  М а к е д о н и я  бѣше до сръбската окупация почти тъй високо развито, както и въ самото царство България; почти всички български села въ Македония имаха свои народни училища, главно издържани отъ самитѣ селски общини. Когато въ 1912 г. Сърбия окупира Македония, дори и въ сръбския печатъ се изтъкна, че сърбитѣ въ народно-просвѣтно отношение би трѣбвало да взематъ примѣръ отъ македонцитѣ, защото въ Сърбия едвамъ на 4—5 села се падаше по едно народно училище. И градскитѣ училища въ Сърбия стоятъ по-назадъ отъ съотвѣтнитѣ български училища въ Македония.
 
Голѣмото македонско въстание, наречено Битолско или Илинденско, въ 1903 год., което бѣше подготвено отъ Вѫтрѣшната революционна организация, погълна много човѣшки жертви и стана причина да бѫдатъ съвършено опожарени стотини български села главно въ Битолско, Охридско и Костурско. При все това революционната борба на македонцитѣ съ голѣма самопожертвователность продължи и прѣзъ слѣднитѣ години. Младотурцитѣ, виждайки че една автономия за Македония ще се наложи на Турция, провъзгласиха на 1908 год. конституционно управление за цѣла Турция. Македонскитѣ революционни чети тогава врѣменно прѣустановиха борбата и открито влѣзоха въ градоветѣ и дори се братимѣха съ турцитѣ. Ала когато .oва революционната борба про-
..рцитѣ пакъ се поднови, понеже
..итѣ отъ тѣхъ права останаха само
..е, послѣдваха кървави борби, а
..рска страна и масови кланета
въ Шипъ, Кочани и въ Гюришкия манастиръ (1911—1912 г.). Тия събития повлѣкоха България да обяви освободителната война прѣзъ октомври 1912 год. Въ тази война взеха участие повече отъ 15 хиляди македонски българи, които формираха отдѣлна доброволческа „Македонска опълченска” дивизия. Освѣнъ това, въ вѫтрѣшностьта на Македония хиляди македонски българи, членове на
.. макед. револ. организация, се
.. рамо до рамо съ тогавашнитѣ
..ци на България, Сърбия и Гърция,
.. вѣрвайки, че се борятъ за своето българско дѣло. Ала когато въ последствие сърбитѣ скѫсаха договора отъ 1912 год., съ който бѣха признали Македония за българска, и явно казаха, че иматъ намѣрение заедно съ гърцитѣ да я задържатъ за себе си, България се оказа въ положение на самоотбрана и бѣ
..на на 1913 год. да води война съ бившитѣ си съюзници. Тѣ бѣха под-
.. войната още когато българската армия стоеше на Чаталджа: тогава, именно прѣзъ м. май 1913 год. бѣ сключенъ
.. Сърбия и Гърция извѣстниятъ тѣхенъ съюзъ противъ съюзницата имъ България. И въ тая война македонското опълчение геройски се бори до край. Фаталниятъ изходъ на войната лиши България отъ плодоветѣ на побѣдата, а Македония хвърли въ ново робство подъ сърби и гърци, по-тежко отъ турското.
 
Сърбитѣ и гърцитѣ веднага заработватъ съ всички възможни срѣдства да
..тъ македонската си плячка, да
..и в а т ъ  македонцитѣ. Всички по-об-
..и бидоха хвърлени въ затворъ, а
..во и убити. Българскитѣ училища бѣха затворени, българскитѣ книги въ училищнитѣ библиотеки унищожени, българскитѣ владици, свещеници и учители изгонени. Подъ най-тежко наказание бѣ запрѣтено на македонцитѣ да се наричатъ българи, а въ цѣла Македония се прокламира продължително военно положение.
 
Новото плачевно положение на Македония силно възбуждаше духоветѣ и въ Македония и въ България. Особено трѣбва да се изтъкне, че въ България има и една силна македонска емиграция, която заедно съ населението вѫтрѣ въ Македония непрѣкѫснато е взимала участие въ освободителната революционна борба на македонцитѣ до 1912 год. Нека споменемъ, че докато вѫтрѣ въ Македония се образува къмъ 1894 год. Вѫтр. Революц. Организация, почти сѫщеврѣменно и македонската емиграция въ България се организира съ сѫщата цѣль, като основа така наречения Върховенъ Македонски Комитетъ. За първи основатели на Вѫтрѣшната Организация се считатъ революлионеритѣ Дамянъ Груевъ, родомъ отъ Смилево (Битолско) и Гоце Дѣлчевъ, родомъ отъ Кукушъ, а въ срѣдата на емиграцията се изтъкна като първъ водитель Трайко Китанчевъ, родомъ отъ Рѣсенъ (Битолско). Катастрофата, която постигна Македония въ 1913 г., особено засили численостьта на емиграцията въ България. Борбата въ самата Македония между туй не утихна: въпрѣки сръбския и гръцки тероръ революционни български чети дѣйствуваха и прѣзъ 1913—1915 год.
При това положение явно бѣше, че ако България би се рѣшила да води още една война, че тя би се водила само за освобождението на Македония, както и войнитѣ прѣзъ 1912 и 1913 год. главно се обявиха заради Македония. Така се и сбѫдна. Много кръвь се пролѣ, българскиятъ народъ всичко даде за постигането на единъ висшъ свой идеалъ — народното обединение. Краятъ обаче още е неизвѣстенъ, и тѫжна Македония съ скръстени рѫцѣ чака съ трепетъ на душата, какво ще ѝ присѫди човѣшката правда..."

http://www.kroraina.com/knigi/rami/am/am_predgovor.htm

http://www.kroraina.com/knigi/rami/am/index.html
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #27 на: Март 10, 2013, 08:45:26 »

Македония въ образи   —   La Macédoine illustrée
Комитетътъ за изучаване българскитѣ земи, 1919   —   Le comité pour l’étude des terres bulgares, 1919


III.
,,Ето за тази българска Македония настоящиятъ албумъ дава на читателя едно понятие, за да може да си въобрази, какъ изглежда страната, — градоветѣ и селата, въ които живѣятъ македонскитѣ българи, които тъй самоотвержено сѫсе застъпвали и още се застѫпятъ за културнитѣ и политически интереси на своя народъ, на своята родина. Тукъ се виждатъ стари и по-нови македонски дѣйци, които сѫ работили като общественици, като архиереи, свещеници, учители и революционери. Фотографията и особено несъвършената репродукция слабо прѣдаватъ истинския изразъ на лицата, но при все това наблюдателното око все ще долови и характерни черти, които отразяватъ вѫтрѣшния свещенъ пламъкъ, що е сгрѣвалъ и въодушевявалъ дѣйцитѣ, та тъй охотно сѫ слагали въ жертва и самия си животъ. По тѣзи образи ще може негли да се сѫди и за културностьта на македонцитѣ. Народнитѣ носии даватъ понятие за народното изкуство, проявено въ везоветѣ на женскитѣ носии, които откъмъ тая страна сѫ първи въ цѣлото славянство по богатството на мотивитѣ въ орнамента и по хармонията на боитѣ. Не по-малко забѣлѣжително мѣсто държи рѣзбарското искуство въ Македония. Галичникъ и неговата околия сѫ центърътъ на онази школа, която създаде най-хубавитѣ паметници на рѣзбарството, що красятъ много черкви въ Македония и България.
 
Съ малки изключения всичкитѣ изнесени тукъ портрети въ главната, първа часть на албума (оть стр. 1 до 111) прѣдставяватъ вече умрѣли народни дѣйци отъ ново врѣме. Разбира се, че тѣ сѫ само по-виднитѣ и не всички, по невъзможность да се намѣрятъ фотографии на мнозина, които наравно заслужваха да се вмѣстятъ въ албума. Въ края, отъ 111 до 120 стр., донасяме въ групи портретитѣ на българскитѣ македонски владици, които въ 1913 год. бидоха изгонени отъ епархиитѣ си отъ сърбитѣ; на два народни македонски конгреса; на македонски делегати, изпращани въ странство; въ едно голѣмо табло на по-виднитѣ революционери и най-сетнѣ на военоначалницитѣ на македонското опълчение, взело участие въ освободителната война 1912 год. Повечето и отъ тѣзи дѣйци сега сѫ вече покойници ; най-многото отъ тѣхъ сѫ паднали въ полето на честьта.

За да се осѫществи идеята за този македонски албумъ, много се дължи на усърдието, съ което нашиятъ сънародникъ г-нъ Георги Палашевъ, родомъ отъ гр. Велесъ, още прѣзъ 1916 год. се бѣ заловилъ да събира фотографии на видни по-стари дѣйци и други забѣлѣжителности въ Македония. Въ тази работа сетнѣ му е помагалъ и видниятъ македонски дѣецъ г-нъ Христо Матовъ, родомъ отъ Струга, г-нъ А. Томалевски, родомъ отъ гр. Крушево, е събралъ фотографии относително Крушево. Отъ друга страна фотографътъ г-нъ Трайче Благоевъ, родомъ отъ с. Берово (Малешевско), изпратенъ съ сѫщата цѣль отъ Задграничното Прѣдставителство на Макед. Организация, е правилъ снимки по Македония. Къмъ събранитѣ по този начинъ фотографии се прибавиха 120 мои снимки, които съмъ правилъ на пѫтуването си по Македония прѣзъ лѣтото на 1916 год. Нѣкои фотографии се намѣриха най-сетнѣ и тукъ въ София, между емиграцията. Така се събраха фотографиитѣ за цѣла Македония, разпрѣдѣлени въ албума споредъ околията, къмъ която се отнасятъ. За жалость въпрѣки най-старателно търсене не можахме да се сдобиемъ ни съ една фотография на гр. Леринъ и на гр. Енидже (Вардарско). Изобщо поради условията, при които сѫ правени снимкитѣ и събирани фотографиитѣ, южна Македония, която по природнитѣ си хубости и мощниятъ народенъ духъ на своето българско население е една отъ най-скѫпитѣ български покрайнини, за жалость слабо е прѣдставена въ албума.
 
Репродукциитѣ на фотографиитѣ, а така сѫщо и печатането на цѣлия албумъ включително съ външната корица се извършиха тукъ въ София по нѣмане възможность да се направи това по другъ, по-съвършенъ способъ въ чужбина. Затова и не можаха да се избѣгнатъ много несъвършенства отъ техническо естество.
 
София, май 1919 г.
 
Проф. Д-ръ Л. Милетичъ.
Прѣдседатель на Комитета за изучване бълг. земи"

http://www.kroraina.com/knigi/rami/am/am_predgovor.htm

http://www.kroraina.com/knigi/rami/am/index.html
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #28 на: Март 19, 2013, 01:19:15 »

КОСТА ЦЪРНУШАНОВ - ,,Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него"

,,БЪЛГАРОМРАЗИЕТО Е ОТЦЕРУГАТЕЛСТВО"
 
ПОЧИТ
в-к "Македония", брой 28, 15 юли 1998 г.
 
,,Големият наш историк, пиател, учен и публицист Коста Църнушанов получи посмъртно високото отличие на Р Хърватия - ордена "Ред на Даница Хърватска с лика на Марко Марулич".
Това беше поводът на 13 юли т.г. в посолството на Р Хърватия да се състои затрогващо тържество. Негово превъзходителство посланикът на Р Хърватия Мате Мещерович връчи високия орден на сина на г0н Църнушанов - д-р Пантелей Църнушанов. (Словата поместваме отделно.)
Радостно е, че след толкова политически и идеологически блокади и прегради двата народа - българския и хърватският, отново преоткриват себе си така, както е било през вековете. И принос за това дружеско и съзидателно преоткриване без съмнение има и покойният Коста Църнушанов.
Остава открит въпросът - кога България ще "забележи" необозримото творческо наследство на Коста Църнушанов и ще му даде заслужена почит! "

Слово на Негово превъзходителство посланика на Р Хърватия г-н Мате Мещрович
София, 13 юли 1998 година...


http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/K_cyrn3.html


Съпротива на македонските българи срещу въоръжените пропаганди
 
- Борбата на ВМОРО срещу сръбската и гръцката пропаганда

 
,,Опитите на отделните агенти на македонизма, изобретен в Белград, не оставиха никакви следи в поробена Македония. Всичко, което се кроеше в тая насока, намираше само единични изяви вън от нея – в Сърбия, България, Русия и Цариград. Това явно говори за чуждестранния произход на македонизма, без почва в самата Македония, където революционната организация стоеше на поста си като страж на българщината. Затова както сърбите, така и гърците създадоха специални четнически организации за борба с тая българщина, която не познаваше никакъв македонизъм. Гърците издигнаха лозунга "Вулгарос нами мини!" ("Българин да не остане") и извършиха жестоки изстъпления над невинното българско население в Костурско, Леринско, Битолско, Марийово. Kакто андартите, така и сърбоманските чети бяха в съюз с турците и се бореха срещу Революционната организация при взаимодействие, борбата стана особено кървава на три фронта. Организацията бе принудена да се бори срещу всички тези нашественици по планини и поля, по села и градове, в защита на българщината."
 
- Българското национално дело през време на Хуриета
 
,,Следващите три години през време на турския Хуриет (1908 – 1910) дават простор за мощна проява на българщината в Македония. Революционната организация се е легализирала и цялата българска общественост в Македония се организира в две политически формации: Съюз на българските конституционни клубове (с дясна идеология) и Българска народна федеративна партия (с лява идеология). Въпреки техните идеологически различия неизменното в двете е българското родолюбие, грижата за единството на българската народност.
 
 В Устава на Българските конституционни клубове четем:
"Българският конституционен клуб има за цел:.
а) да даде гражданско и политическо възпитание на българския народ в духа на конституционните свободи – областно самоуправление на Македония и Одринско;
б) да пази и развива българската народна култура."
 
В правилника на Българската федеративна партия пише:
"Член на българскаща секция на Народната федеративна партия може да бъде всеки българин, отомански гражданин, навършил 20 години..."
 
Всички те се обявиха категорично срещу македонизма непосредствено след Първата световна война, подчертавайки изрично българското си народностно съзнание."
 
-  Македоно-Одринското Опълчение - връх на саможертвата за българското име
 
 
,,Както е известно, младотурският преврат, т.нар. Хуриет, завърши с най-фанатични гонения на българщината в Македония. След две години избухна Балканската война за освобождението на Македония, които всъщност доведе до нейната най-голяма трагедия. Главен израз на родолюбието на македонския българин тогава цял свят видя в делото на Македоно-Одринското опълчение. Никога македонският българин не се е надигал така спонтанно да служи на народното дело, както в тия велики дни на народна радост. Към Българии от цял свят са се стичали емигрирали македонски българи със стотици и хиляди, като изоставяли всичко свое в чуждата страна, някои дори децата си, само по-скоро да се присъединят към борбата с вековния български враг. Това са били хора от различен социален произход: учители, търговци, занаятчии, прости работници – предимно бедни хора, които нямали пари дори да си купят дрехи, обувки и калпаци, но горели от желание да се поставят на разположение на военното ръководство. Повечето от тях не са били служили във войската и не са знаели да боравят с оръжие, но имали пламенни сърца. Развели българския трицвет, с бойни песни на уста и с пламък в очите, те бързали към сборните пунктове, нетърпеливи, развълнувани, сякаш отивали на сватба. Ентусиазмът им е бил равен на оня на шипченските опълченци, доказан след това в боевете. Главното им оръжие, водещо към победа, било тяхното високо българско родолюбие и готовност за саможертва за великото дело на освобождението и обединението на българския народ.
Величието на подвига на Македоно–Одринското опълчение през Балканската и Междусъюзническа война е изразено и в данните за кървавите жертви: те възлизат на 3631 души или 25% от неговия състав. Ако към тази цифра прибавим и ония македонски българи, които са служили в българската армия като войници и офицери, ще имаме всичко 46 844 души бойци от Македония, дали своя принос за нейното освобождение. Това говори за висотата на българското съзнание и жертвоготовността за българското национално дело."
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #29 на: Март 19, 2013, 01:22:11 »

КОСТА ЦЪРНУШАНОВ - ,,Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него"

- Въстанието на българщината в Тиквешко и Охридско срещу сръбския гнет
 
,, Всички български училища бяха веднага закрити, българските учители и свещеници – погнати, от храмовете се прогони българската книга и киижовна реч, училищните и читалищните библиотеки бяха разтурени, българските владици поставени под домашен арест.Още със стъпването си в села и градове сръбските офицери и войници поставяха натрапчиво на всеки срещнат местен жител един и същ въпрос: "Ща си ти?" И при всеки отговор – "Българин!" кипваха от злоба."
 
,,За дивия шовинизъм на престолонаследника Александър красноречиво говори още един факт, на който е свидетел пишещият тези редове. Още в първите дни след влизането на сръбските войски в Прилеп (24 октомври ст.ст. 1912 г.) той тръгва да се разхожда по главната улица на града и при площада "Таксимите" вижда българския надпис на фирмата на единствената в града сладкарница. Принцът кипва: "Скините то! (Свалете това). "Сладкарница" – то йе бугарски. Пишите "ПОСЛАСТИЧАРНИЦА". И почва свалянето на всички фирми с български надписи по цялата чаршия."
 
,,На 5 декември ст.ст., срещу Никулден, новата сръбска власт, състояща се от офицери, поканва около 45 видни граждани на банкет по случай рождения ден на сръбския престолонаследник Александър. Между поканените е и учителят Анастас Лютвиев. Същевременно на банкета са събрани и около 50 души сърби. Тържеството става в кафенето на Бомболовци.  След вечерята, след като се пило вино и бира, започват тостове от страна на сърбите в чест на сръбския кралски дом и победоносната сръбска войска. За българите – съюзници нито дума. Тогава става Анастас Лютвиев и държи тост и за българското победоносно оръжие в Тракия. Мълнии започват да излизат от очите на сърбите. Речта свършва, гражданите ръкопляскат, Лютвиев сяда на мястото си. Настава тих шепот между сръбските офицери. След десетина минути те стават и под звуците на музиката започват хоро. Един път правят кръг около масите в салона, втория път извиват хорото покрай Лютвиев, накарват го любезно да се хване на хорото при тях и продължават играта. От двете страни на учителя подскачат двама офицери, здраво стискайки ръцете му. Хорото обикаля един – два пъти в салона и след това хороводителят – офицер, го извежда навън, в тъмната нощ, и там да поиграят. Никой нищо не подозира. След малко хорото се връща, но без неколцина играчи сърби; няма го и Лютвиев. А ето какво станало: в тъмната нощ една част от хорото се откъсва заедно с Лютвиев. Двамата здравеняци офицери го хващат под мишца, трети с кърпа му запушва устата и така го отвличат към сръбското училище, недалеч от кафенето. Там го удушват и го изгарят във фурната на училището. Това е било около полунощ.
Гражданите почват да се тревожат и да питат за учителя. Но офицерите се преструват, че нищо не знаят. Още рано сутринта настава тревога в целия град. Обезумялата майка на Лютвиев го търси навред: властта вдига рамене, преструва се, че нищо не знае. Търсят и в сръбското училище. Там в мазите намират само един дръвник, облят от кръв. Най-после сръбският агент Никола Хаджиойовка прошепва на доверени хора истината за съдбата на учителя. Тъй Прилеп пръв даде кървава жертва за българското име в дните, когато очакваше български войски и постоянно питаше пристигащите сръбски войски: "Къде са българите?"
 
,,Когато избухна Междусъюзническата война, борбата започна да се води на живот и смърт за българското име, език и култура. В това отношение забележителни са одобено две масови прояви – Тиквешкото и Охридското въстание. При започването на Междусъюзническата война (16 юни ст.ст. 1913 г.) българското население в Тиквешко, предвождано от организираните чети, грабна оръжието и изгони сръбската власт, установи временно управление и зачака настъпващите български войски. Но обратът във военните събития доведе обратно сръбските войски, които с огън и меч наложиха своята власт върху хекатомбата от 331 кървави жертви на българите в Неготинско и 136 в Кавадарско (Тиквешията)."
 
,,Два месеца след подписването на Букурещкия мирен договор в Дебърско, Стружко и Охридско започнаха въстанишки действия срещу сръбската насилническа власт. Албанци и българи в Дебърско въстанаха първи и прогониха сръбските държавни органи и военни части, след това в Струга и околията се вдигна цялото българско население под водачеството на стружанеца Милан Матов, Петър Чаулев (охридчанин), Павел Христов (битолчанин) и Антон Шибаков (от с. Велгощи, Охридско). Те пропъдиха цялата сръбска администрация и войскови части от Струга и Охрид и установиха българска революционна власт с избрано от народа ръководство: Лев Огненов, Иван Групчев, Лев Кацков, Павел, Христов, Петър Хилев и др. Образуван бе фронт по планините Петрино и Буково на 15 км. от Охрид. Започна четиридневно сражение с редовната сръбска войска, която с огромното си надмощие успя да потуши въстанието и се отдаде на жестокости. Първо пострада с. Велгощи, родното място на войводата Антон Шибаков. Избити бяха по един на всеки пет възрастни мъже. След това в Охрид бяха избити учители, свещеници и редица граждани, които не бяха успели да избягат с лодки в Албания. Огромен брой други бяха хвърлени в затвора. Най-много убийства се извършиха в Дебърско. Самият Дебър бе наполовина разрушен."
 
,,Най-преследвани бяха българските учители, свещеници и революционери, взели участие в борбата срещу турската тирания. Затова огромната част от учителите бяха екстернирани в България, а една част избити. Същото стана и със свещениците и калугерите, от които едни бяха избити, а други арестувани и изтезавани.
Всичко това бе започнало да се върши още в първите дни на влизането на съюзническите войски в Македония, за да стигне кулминацията през и след Междусъюзническата война.
Тези факти, дадени в най-сумарен вид, говорят, че в Македония през тия вълнуващи години се е умирало или страдало за българското име и че помен от някакъв македонизъм не е имало."
 

- Подвигът на българските новобранци в Крагуевац
 
 
,,В тези години готовността да се гине за българското име е особено силно изразена в отказа на българската младеж от Македония да служи в редовете на сръбската армия. Неявяването в армията или дезертиранията от нея бяха масово явление. Младежите или се криеха по градовете и селата, или избягваха в четите на възстановената революционна организация, или пък прибягваха в България, за да се поставят на разположение на българската армия като доброволци и да попълват новоорганизираните революционни чети, изчакващи събитията, за да тръгнат в авангарда на българските войски в очакваната война. Ония пък, които не успели да избягат и да се укрият или били заловени, бързо били разпратени по сръбските полкове."
 
,,Най-внушаваща по своето българско родолюбие проява на македонските младежи – новобранци, е случаят в сръбския град Крагуевац. Неуспели да се укрият или забегнат, няколкостотин младежи от Щипско, Радовишко, Кочанеко, Св. Никола, Пехчевско и Тиквешко били под конвой откарани към казармите в Сърбия. На 21 март 1914 г. те се озовали на гарата във Велес, пред влаковата композиция, която ще ги отвлече в непозната посока. Видели се в такъв внушителен брой от няколкостотин души, младежите запели "Шуми Марица". Никой не бил в съатояние да ги спре. Когато били подканенн да влязат във вагоните, те единодушно заявили: "Не искаме да служим в сръбската армия! Ние сме българи!" Докараната войска от гарнизона обсадила гарата и ги принудила да влязат във вагоните. На 23 март заранта в Крагуевац пристигнали и щипяни, а на 25 март – радовишани и тиквешани. За да се получи някакъв ефект на благосклонност към тях, властта наредила тържествено посрещане с топовни салюти, музика, хор и празнично облечено гражданство, любопитно да види "новоосвободените сърби". Но младежите при маршировката слисали народа с българските си песни: "Край Босфора шум се вдига... Ето Симеон пристига..." и "Тих, бял Дунав се вълнува."
 
 ,,На 15 април заранта всички новобранци били построени в казармення двор. В присъствието на граждани от Крагуевац и цялото духовенство начело с митрополита, с музика и знамето на полка дадена била заповед войниците да оставят пушките ои и да се построят в кръг. Свещеникът между войниците е готов да почне клетвата и когато офицери и граждани – всички със затаен дъх, чакат новобранците да повтарят клетвата, която той произнася, отвсякъде се чуват гласове: "Ние сме се клели вече, втори път не се кълнем!" Всред настъпилото между офицерите и присъстващите недоумение из гърлата на новобранците се изтръгва продължително "Ура!"...Свещеникът едва изговаря името на крал Петър, а новобранците го заглушават с непрекъснато ура" и "да живее България!" Тогава обезумелите от яд офицери се залавят за голите си шашки, втурват се срещу новобранците и започват да удрят кой къде завърне. Но и новобранците изкарват ножовете от пушките си и са готови за самоотбрана. Посред настъпилата паника... посред звънтенето на изпотрошени шашки и капеща кръв, по заповед на полковия командир Данаило Калафатович туря се край на тая кървава саморазправа. В тоя момент майор Божидар Загорич тича от един новобранец на друг и с треперяш от яд и злоба глас пита всекиго: "Ти приемаш ли?", на което всеки отговаря: "Не!" – Последва отделянето на селяните новобранци от гражданите."
 
,,Търсили агитаторите между тях, за да бъдат изпратени в България. Десетдневен нечовешки арест не е установил никакви агитатори. Тогава сърбите изкарали арестуваните граждани от Радовиш на отделно мяето и им предложили: "Който иска да иде в България, да излезе 5 крачки напред". Пръв излиза Христо Кошевец, който, козирувайки, казал: "Аз съм българнн и искам да ида в България". След него същото направили и Ангел Андреев, Мильо Спиров, Коце Клисаров, Кирил Сарамандов, Иван Темкин. Останалите воички извикали задружно, че са българи.. Първите шестима били отделени, след което веднага изпратени на военен съд в Ниш, а всички други били подложени на казармени наказания. Така постъпили сърбите и с новобранците от другите места: гражданите и по-будните селяни – в тежък арест, а останалите – на казармени изтезания. Патилата на затворниците били грозни. Всеки затворник бил поставен в отделна килия, в която не е било възможно нито да се лежи, нито да се седи. За храна им се давало на 2 дни по малко хляб и вода, Ежедневно е идвал в затвора офицер, който е запитвал всеки затворник: "Ще се кълнеш ли?" И ежедневно е бил даван все краткият отговор: "Не!" Това е продължило 18 дена...Това е самата истина. Македония копнееше за пълно обединение с България."
Сочувана