Карнегиевата анкета:
"Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars"ДОКЛАД НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМИСИЯ за разследване причините и провеждането на БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ
,,ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА БАЛКАНИТЕ:
АВСТРИЯ:
Д-р Йозеф Редлих, професор по държавно право във Виенския университет
ФРАНЦИЯ:
Барон д'Естурнел дьо Констан, сенатор Жюстен Годар, юрист и член на Камарата на депутатите
ГЕРМАНИЯ:
Д-р Валтер Шюклинг, професор по право в Марбургския университет
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ:
Франсис У. Хърст, редактор на „Икономист" Д-р Х. Н. Брейлсфорд, журналист
РУСИЯ: Професор Павел Милюков, член на руската Дума
СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ:
Д-р Самуел Т. Дътън, професор в Тичърс колидж на Колумбийския университет"
,, Народът тръгва с апостолите и започва ерата на въстанията, която довежда до турските зверства, разкрити от Гладстон пред цивилизования свят.
Македонските българи участват в това движение наравно с българите от старите предели на страната. Напълно естествено е краят на Руско-турската война да доведе до въздигането на идеята за „целокупна България", считана в границите на Санстефанския договор, една България, включваща населението в Турция, което само се обявява за българско. Протестите на сръбския национализъм са заличени от самите сърби, защото те, както и г-н Веркович, преди това са признали, че всички области, включени в границите на бъдеща България, представена от граф Игнатиев, са традиционно български земи [Трябва да се добави, че географските граници на България, които включват и Македония, са посочени още преди Санстефанския договор в протоколите на Цариградската конференция от 1876 година. (Вж. разискванията на 11/23 декември). Както е известно, Санстефанският договор, сключен между Русия и Турция, бе изменен много съществено от споразумението, сключено в Берлин, което раздели тази етнографска България на три части: 1) Княжество България; 2) васалната провинция Източна Румелия; 3) турската провинция Македония.]
Съдбата на Санстефанския договор е известна. Княжество България е разкъсано на отделни части** и Македония остава в ръцете на турците. Това става причина и основа на всички по-нататъшни конфликти. „Целокупна България" се превръща в идеала на българската национална политика. На този политически ход Турция отвръща с насърчаване на отделните малцинства. Следва период на вътрешни борби с употреба на средства, за които току-шо завършилата война дава ужасяващи примери. Оттук нататък сигурност в Македония вече няма."
,,Но борбата срещу българските училища се оказва далеч по-трудна. Минало е времето, когато учителят по необходимост е член на „Вътрешната организация". Чисто професионалният елемент вече е заместил апостолите и мъчениците на предшестващите поколения, но завоевателите виждат нещата такива, каквито са били преди десетилетия. За тях учителят си остава конспиратор, опасен човек, който трябва да бъде премахнат, а училището в техните очи е център за българска просвета. Ето защо то става обект на систематични нападки от страна на сърби и гърци.При пристигането им в което и да е селище тяхното първо действие е да затворят училищата и да ги използват като казарми за войниците. След това учителите се извикват и ако те откажат да извършват обучението на гръцки или на сръбски език, им се казва, че тяхната служба вече не е необходима за обществото. Който продължава да декларира, че е българин, се излага на преследвания, чиято жестокост зависи от неговата съпротива. Дори и най-непреклонните трябва да се признаят за победени; понякога им се разрешава да заминат за България, но обикновено ги пращат в затворите в Солун или в Скопие."
,,Хората, които най-трудно се прекършват, са свещениците. И на първо място владиците. Най-напред от тях е поискано да сменят езика на църковната служба. Направени са опити да бъдат подчинени на сръбските или на гръцките църковни власти и ги принуждават да споменават имената на съответните йерарси по време на литургията. Ако един свещеник покаже и най-малката съпротива, неговата екзархистка енория му се отнема и се предава на някой патриаршистки свещеник. На такъв български духовник е забранено да поддържа каквато и да било връзка със своето паство и при най-малко непокорство той бива обвиняван в политическа пропаганда или в предателство."
,,След отстраняването на интелектуалните и религиозните водачи на революционните движения започва настъпление срещу обикновените селяни да променят своята националност и да се обявят за сърби или гърци. Докладите на българските църковни власти, които се получиха при нас от всички части на Македония, са единодушни в това отношение. Ето какво казва епископ Неофит от Велес на своя мъчител: „Ти знаеш, тъй като си помощник-пристав, какво правят сръбските свещеници и учители в селата. Те отиват в българските села с войници и принуждават хората да се записват като сърби, да изпъждат българския си свещеник и да искат да им бъде изпратен сръбски свещеник. Който откаже да заяви, че е сърбин, се подлага на побой и мъчения."
,,Петър Костов, македонски българин, в писмо от 11/24 януари 1913 година: „Всеки, който се нарича българин, рискува да бъде убит. Сърбите въведоха своята общинска администрация по всички села и поставиха по един сръбски учител на всеки 10 села. Ние не можем да действаме и сме в трудно положение, понеже сърбите са иззели оръжието на всички българи. Правим каквото можем и призоваваме хората, обаче всички ние чакаме да дойде българската армия. Направете това колкото е възможно по-скоро или ще бъдем потъпкани от сърбите. "
,, Серес е най-големият град във вътрешността. Селата около него са български. Самият град е населен предимно с гърци, има евреи и турци. Българите са малцинство... Тридесет въоръжени гърци, носещи униформата на евзони (които по всяка вероятност са били нередовни войници - андарти), пристигнали в Серес и според един от свидетелите били под командата на капитан Дукас... Един руски лекар от българските санитарни служби (д-р Клугман), който останал в града, чул как един гръцки свещеник призовава населението да отиде до митрополията, където щяло да се раздава оръжие -най-напред на гърци, а след това на турци..От понеделник сутринта до четвъртък вечерта тези гръцки нередовни войници и организираната гражданска милиция са били всъщност господари на града. Гръцките нередовни войски и въоръжени граждани започнали от къщите стрелба .Главната грижа на гръцката жандармерия на архиепископа през тази седмица очевидно е била да преследва българското население както в града, така и в съседните села. Тази мярка може би е продиктувана от опасението, че малобройното българско малцинство вътре в Серес ще сътрудничи на неприятеля. Една въоръжена гръцка тълпа вървяла след няколко униформени хора, които минавали от къща на къща и заплашвали българите и всички, които биха им помогнали да се укрият. Докато арестували мъжете и ги водели единично или на групи до митрополията, къщите на българите били ограбвани, а жените им - малтретирани. В митрополията мъжете били изправени пред комисия от миряни, председателствана от свещеник. Той прибирал парите, които се намирали у тези българи, и им задавал един-единствен въпрос, дали са българи. Свидетел на тази процедура бил и д-р Клугман и показанията на този руски лекар напълно потвърждават казаното от свидетелите - български селяни.
От митрополията затворниците били отведени до близката гръцка девическа гимназия, където ги затворили по 50 или 60 души в стая. Нови групи пристигали непрекъснато от града и от селата, докато общият брой на затворените българи достигнал 200-250 души. Техни пазачи били граждани на Серес, имената на някои от които са известни, и неунифор-мени нередовни войници. От самото начало тези пазачи проявили голяма жестокост. Затворниците били здраво връзвани и бити с прикладите на пушки. Целта е била очевидно да избият затворниците по групи. Отвеждали ги по двама в една стая на горния етаж, където ги убивали обикновено чрез многократни рани в главата и във врата, нанесени с касапски нож или с щик. Всеки от тези касапи е убивал по 14 души. Това очевидно е броят на хората, които той е трябвало да погребе през нощта. Клането продължило по този спокоен начин до петък, 11 юли. Сред затворниците имало няколко пленени български войници, няколко селяни, заловени, че носят оръжие (вж. свидетелските показания на селянинът Лазаров, приложение В20), и един местен българин Христо Димитров (приложение В19), активен участник в български чети. Огромното мнозинство били безобидни търговци или селяни, чието единствено престъпление е било това, че са българи."
,,Комисията се срещна с трима от тези бегълци от масовите убийства в Серес (Карамфилов, Димитров и Лазаров, приложение В18,19, 20). Всички те носеха пресни белези от своите рани. Тези рани, нанесени главно по главата и по врата, бяха такива като тези, които един касапин би могъл да нанесе на животно, когато се опитва да го заколи. Показанията на тримата души, които бяха дадени отделно, се оказаха взаимно съвместими. Показанията на д-р Клугман представляват описание на начина, по който българските граждани от Серес са били изкарвани от домовете им и арестувани. В Серес гръцката милиция е извършила една отвратителна жестокост, като е избила около 200 души българи, повечето от тях безобидни и мирни граждани."
,, Един плакат с ярки цветове, който видяхме на улиците в Солун и Пирея и който се купуваше от много гръцки войници, завръщащи се по домовете си, разкрива дълбините на жестокостта, до които бе достигнала тази нация. Плакатът показва как един гръцки евзон държи български войник с двете си ръце, а същевременно захапва лицето на своята жертва със зъби си като някакво хищно животно. Плакатът е озаглавен „Българоядецът" и е украсен със следния стих:
Огненото море, което кипи в моите гърди
и призовава към отмъщение с дивите вълни на душата ми,
ще се успокои, когато чудовищата от София са мъртви
и когато твоята кръв угаси моята омраза."
,,При влизането на гръцката армия в Кукуш градът е бил почти незасегнат. Днес той е развалини - това ни докладва член на нашата Комисия след посещение в Кукуш, което гръцките власти се постараха да осуетят. Кукуш е богат град с около 13 хиляди жители, център на една чисто българска област с няколко прекрасни училища. Изящно извитите стойки на електрическите лампи все още свидетелстват за усилията на този град да постигне някакво ниво на материален напредък, иначе необичайно за Турция. Няма никакво съмнение, че разрушаването му е било умишлено. Повечето от жителите са избягали преди идването на гърците. Около 400 души, главно стари хора и деца, са намерили приют в католическото сиропиталище и така избегнали мъченията. Европейци - очевидци описват систематичното нахлуване на гръцките войници по домовете. Всеки жител, който бил намерен там, бил изхвърлян от къщата, след което домовете били ограбвани и след слаба експлозия цялата къща пламвала. Бегълците продължавали да пристигат в сиропиталището, когато градът бил в пламъци, и няколко жени казали, че били изнасилени от гръцки войници. Някои граждани били убити от гръцката кавалерия при нейното навлизане в града, а много хора били избити при ограбването и опожаряването на Кукуш. Получихме подробен списък от български източник, съдържащ имената на 74 жители, за които се счита, че са били убити. Повечето от тях са стари жени, а 11 са съвсем малки деца.
Прецедентът от Кукуш е повторен в селата. В бившата турска кааза с център Кукуш не по-малко от 40 български села били опожарени от гръцката армия при напредването й на север. Кавалерийски отряди нападали село подир село, като работата на редовните войски се довършвала от башибозуци. Бегълци описаха пред нас как през нощта след падането на Кукуш цялото небе изглеждало в пламъци. Това представлявало ясен сигнал, който селяните изтълкували много точно. Много малко от тях се поколебали какво решение да вземат. Започнало всеобщо бягство, което завършило със струпване на българското население от районите, през които минавала гръцката армия, зад предишните граници на България. Тук няма да се спираме на мъките, свързани с това бягство. Стари и млади, жени и деца е трябвало понякога да вървят в продължение на две седмици по криволичещи планински пътеки. По-слабите падали край пътя, покосени от глад и изтощение. Имало много разделени семейства. Сред стоте хиляди бегълци, разпръснати из България, все още има много жени, които търсят своите съпрузи, и родители, които търсят децата си. Понякога потокът от бегълци е пресичал пътя на биещите се армии. Тропотът на кавалерийски копита пораждал страшна паника, в която майките загубвали децата си, а дори имало случаи, когато майка е изоставяла едно от децата си, за да спаси другото (вж. приложение С33, 34, 35). Бежанците пристигали с пълното съзнание, че стадата им са отвлечени, техните ниви - напуснати, а домовете им разрушени. В тези злочестини и загуби има нещо много повече от онова, което е нормално и неизбежно като опустошение от войната. Селяните са изоставяли всичко и са бягали, защото нямали вяра, че гръцката армия ще ги пощади. Остава да си зададем въпроса, дали страхът им е бил необоснован."
,,Мито Колев е интелигентно 14-годишно момче, дошло от българското село Гавалянци, окръг Кукуш. Той избягал с повечето от неговите съседи още при първата тревога след поражението на българите при Кукуш, но се завърнал следващия ден, за да вземе майка си, която останала в селото. Извън селото един кавалерист стрелял срещу него, но не успял да го улучи. Интелигентното дете решило да се преструва на умряло. Докато лежало на земята, майка му пристигнала и била застреляна от същия кавалерист. Момчето видяло как убиват едно друго момче и как същият кавалерист преследвал сакато момиче. Мито не знае нищо за съдбата на това момиче; Той много ясно разграничаваше между това, което е видял, и това, което предполага, че се е случило. Но друг свидетел (Лазар Томов) можал да види тялото на това сакато момиче (приложение В25). По-късните си преживелици Мито ни разказа с големи подробности. Същественото в тях е следното: 1) той видял как неговото село е било опожарено; 2) друг един гръцки кавалерист, когото той среща по-късно през деня, едва не го убил с револвер и с удар на сабя. Войникът пожалил един човек, който се намирал наблизо и който благодарение на това, че знаел гръцки, минал за грък. Потвърждение за верността на този разказ е обстоятелството, че Мито все още носеше следите от своите рани. Огнестрелна рана може да бъде и случайна, но рана от сабя може да бъде нанесена само умишлено и от непосредствена близост. Войник, който наранява едно момче със. своята сабя, не може да твърди, че е направил това случайно или по грешка. Това е войник, който няма как да не е участвал в безразборно клане. Що се отнася до този конкретен ескадрон гръцка кавалерия, би могло спокойно да се каже, че тези хора са клали български селяни там, където са ги намирали, и че не са пожалили нито жени, нито деца."
,,За да добие лични впечатления от събитията в Тракия по време на двете Балкански войни, един от членовете на нашата Комисия посети селата източно от Одрин. Както вече се каза, недалеч от Хавса се намира българското село Османли, където турците след отстъплението на българите са си отмъстили за всичко. В селото е имало 114 християнски български къщи и никоя от тях не била пожалена. Църквите в селото били изгорени и сринати до земята. Членът на нашата Комисия, който разследваше случая, не можа да открие нищо освен очертанието на църковните дворове и остатъците от стените. Населението е избягало до Одрин и оттам към българската граница."
http://www.promacedonia.org/karnegi/index.htmlhttp://www.scribd.com/doc/81449294/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B0-Report-of-the-International-Commission-to-Inquire-into-the-Causes-and-Conduct-of-the-Balkan-Wars
Автор
Тема: Документален филм за Балканската война (Прочитано 5963 пати)