Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Документален филм за Балканската война  (Прочитано 3216 пати)

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот

Български документални филми - Балканската война:

http://www.youtube.com/watch?v=v7uVyNH8m1Y

http://www.youtube.com/watch?v=yTKUzpFji24&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=n9Gu2u-5J5k

http://www.youtube.com/watch?v=BDvsksoMyRQ

http://www.youtube.com/watch?v=kFSVFK1VzMQ&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=VBW6K_IBxuo&feature=related

Насладете се на този документален филм за да видите как българската армия изнася основната част от Балканската война на свой гръб. Научете как армията на 5 милионен народ разгромява армията на 25 милионен народ. Насладете се на тази победа.
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
Одг: Документален филм за Балканската война
« Одговори #1 на: Јануари 30, 2012, 02:09:40 »




1-АЯ БАЛКАНСКАЯ ВОЙНА 1912-1913 Г.Г.
Оригинальная открытка со сценой бегства разбитого турецкого войска Зеки-Паши, после битвы под Куманово 11.10.1912г.
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Документален филм за Балканската война
« Одговори #2 на: Март 07, 2013, 01:05:15 »

Карнегиевата анкета:
"Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars"


ДОКЛАД НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМИСИЯ   за разследване причините и провеждането на БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ
 
,,ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА БАЛКАНИТЕ:
 
АВСТРИЯ:
Д-р Йозеф Редлих, професор по държавно право във Виенския университет
 
ФРАНЦИЯ:   
Барон д'Естурнел дьо Констан, сенатор Жюстен Годар, юрист и член на Камарата на депутатите
 
ГЕРМАНИЯ:   
Д-р Валтер Шюклинг, професор по право в Марбургския университет
 
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ:   
Франсис У. Хърст, редактор на „Икономист" Д-р Х. Н. Брейлсфорд, журналист
 
РУСИЯ:     Професор Павел Милюков, член на руската Дума
 
СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ:   
Д-р Самуел Т. Дътън, професор в Тичърс колидж на Колумбийския университет"
 
 
,, Народът тръгва с апостолите и започва ерата на въстанията, която довежда до турските зверства, разкрити от Гладстон пред цивилизования свят.
 
Македонските българи участват в това движение наравно с българите от старите предели на страната. Напълно естествено е краят на Руско-турската война да доведе до въздигането на идеята за „целокупна България", считана в границите на Санстефанския договор, една България, включваща населението в Турция, което само се обявява за българско. Протестите на сръбския национализъм са заличени от самите сърби, защото те, както и г-н Веркович, преди това са признали, че всички области, включени в границите на бъдеща България, представена от граф Игнатиев, са традиционно български земи [Трябва да се добави, че географските граници на България, които включват и Македония, са посочени още преди Санстефанския договор в протоколите на Цариградската конференция от 1876 година. (Вж. разискванията на 11/23 декември). Както е известно, Санстефанският договор, сключен между Русия и Турция, бе изменен много съществено от споразумението, сключено в Берлин, което раздели тази етнографска България на три части: 1) Княжество България; 2) васалната провинция Източна Румелия; 3) турската провинция Македония.]
 
Съдбата на Санстефанския договор е известна. Княжество България е разкъсано на отделни части** и Македония остава в ръцете на турците. Това става причина и основа на всички по-нататъшни конфликти. „Целокупна България" се превръща в идеала на българската национална политика. На този политически ход Турция отвръща с насърчаване на отделните малцинства. Следва период на вътрешни борби с употреба на средства, за които току-шо завършилата война дава ужасяващи примери. Оттук нататък сигурност в Македония вече няма."
 
,,Но борбата срещу българските училища се оказва далеч по-трудна. Минало е времето, когато учителят по необходимост е член на „Вътрешната организация". Чисто професионалният елемент вече е заместил апостолите и мъчениците на предшестващите поколения, но завоевателите виждат нещата такива, каквито са били преди десетилетия. За тях учителят си остава конспиратор, опасен човек, който трябва да бъде премахнат, а училището в техните очи е център за българска просвета. Ето защо то става обект на систематични нападки от страна на сърби и гърци.При пристигането им в което и да е селище тяхното първо действие е да затворят училищата и да ги използват като казарми за войниците. След това учителите се извикват и ако те откажат да извършват обучението на гръцки или на сръбски език, им се казва, че тяхната служба вече не е необходима за обществото. Който продължава да декларира, че е българин, се излага на преследвания, чиято жестокост зависи от неговата съпротива. Дори и най-непреклонните трябва да се признаят за победени; понякога им се разрешава да заминат за България, но обикновено ги пращат в затворите в Солун или в Скопие."
 
,,Хората, които най-трудно се прекършват, са свещениците. И на първо място владиците. Най-напред от тях е поискано да сменят езика на църковната служба. Направени са опити да бъдат подчинени на сръбските или на гръцките църковни власти и ги принуждават да споменават имената на съответните йерарси по време на литургията. Ако един свещеник покаже и най-малката съпротива, неговата екзархистка енория му се отнема и се предава на някой патриаршистки свещеник. На такъв български духовник е забранено да поддържа каквато и да било връзка със своето паство и при най-малко непокорство той бива обвиняван в политическа пропаганда или в предателство."
 
,,След отстраняването на интелектуалните и религиозните водачи на революционните движения започва настъпление срещу обикновените селяни да променят своята националност и да се обявят за сърби или гърци. Докладите на българските църковни власти, които се получиха при нас от всички части на Македония, са единодушни в това отношение. Ето какво казва епископ Неофит от Велес на своя мъчител: „Ти знаеш, тъй като си помощник-пристав, какво правят сръбските свещеници и учители в селата. Те отиват в българските села с войници и принуждават хората да се записват като сърби, да изпъждат българския си свещеник и да искат да им бъде изпратен сръбски свещеник. Който откаже да заяви, че е сърбин, се подлага на побой и мъчения."
 
,,Петър Костов, македонски българин, в писмо от 11/24 януари 1913 година: „Всеки, който се нарича българин, рискува да бъде убит. Сърбите въведоха своята общинска администрация по всички села и поставиха по един сръбски учител на всеки 10 села. Ние не можем да действаме и сме в трудно положение, понеже сърбите са иззели оръжието на всички българи. Правим каквото можем и призоваваме хората, обаче всички ние чакаме да дойде българската армия. Направете това колкото е възможно по-скоро или ще бъдем потъпкани от сърбите. "
 
,, Серес е най-големият град във вътрешността. Селата около него са български.  Самият град е населен предимно с гърци, има евреи и турци. Българите са малцинство... Тридесет въоръжени гърци, носещи униформата на евзони (които по всяка вероятност са били нередовни войници - андарти), пристигнали в Серес и според един от свидетелите били под командата на капитан Дукас... Един руски лекар от българските санитарни служби (д-р Клугман), който останал в града, чул как един гръцки свещеник призовава населението да отиде до митрополията, където щяло да се раздава оръжие -най-напред на гърци, а след това на турци..От понеделник сутринта до четвъртък вечерта тези гръцки нередовни войници и организираната гражданска милиция са били всъщност господари на града.  Гръцките нередовни войски и въоръжени граждани започнали от къщите стрелба .Главната грижа на гръцката жандармерия на архиепископа през тази седмица очевидно е била да преследва българското население както в града, така и в съседните села. Тази мярка може би е продиктувана от опасението, че малобройното българско малцинство вътре в Серес ще сътрудничи на неприятеля. Една въоръжена гръцка тълпа вървяла след няколко униформени хора, които минавали от къща на къща и заплашвали българите и всички, които биха им помогнали да се укрият. Докато арестували мъжете и ги водели единично или на групи до митрополията, къщите на българите били ограбвани, а жените им - малтретирани. В митрополията мъжете били изправени пред комисия от миряни, председателствана от свещеник. Той прибирал парите, които се намирали у тези българи, и им задавал един-единствен въпрос, дали са българи. Свидетел на тази процедура бил и д-р Клугман и показанията на този руски лекар напълно потвърждават казаното от свидетелите - български селяни.
От митрополията затворниците били отведени до близката гръцка девическа гимназия, където ги затворили по 50 или 60 души в стая. Нови групи пристигали непрекъснато от града и от селата, докато общият брой на затворените българи достигнал 200-250 души. Техни пазачи били граждани на Серес, имената на някои от които са известни, и неунифор-мени нередовни войници. От самото начало тези пазачи проявили голяма жестокост. Затворниците били здраво връзвани и бити с прикладите на пушки. Целта е била очевидно да избият затворниците по групи. Отвеждали ги по двама в една стая на горния етаж, където ги убивали обикновено чрез многократни рани в главата и във врата, нанесени с касапски нож или с щик. Всеки от тези касапи е убивал по 14 души. Това очевидно е броят на хората, които той е трябвало да погребе през нощта. Клането продължило по този спокоен начин до петък, 11 юли. Сред затворниците имало няколко пленени български войници, няколко селяни, заловени, че носят оръжие (вж. свидетелските показания на селянинът Лазаров, приложение В20), и един местен българин Христо Димитров (приложение В19), активен участник в български чети. Огромното мнозинство били безобидни търговци или селяни, чието единствено престъпление е било това, че са българи."
 
,,Комисията се срещна с трима от тези бегълци от масовите убийства в Серес (Карамфилов, Димитров и Лазаров, приложение В18,19, 20). Всички те носеха пресни белези от своите рани. Тези рани, нанесени главно по главата и по врата, бяха такива като тези, които един касапин би могъл да нанесе на животно, когато се опитва да го заколи. Показанията на тримата души, които бяха дадени отделно, се оказаха взаимно съвместими. Показанията на д-р Клугман представляват описание на начина, по който българските граждани от Серес са били изкарвани от домовете им и арестувани. В Серес гръцката милиция е извършила една отвратителна жестокост, като е избила около 200 души българи, повечето от тях безобидни и мирни граждани."
 
,, Един плакат с ярки цветове, който видяхме на улиците в Солун и Пирея и който се купуваше от много гръцки войници, завръщащи се по домовете си, разкрива дълбините на жестокостта, до които бе достигнала тази нация. Плакатът показва как един гръцки евзон държи български войник с двете си ръце, а същевременно захапва лицето на своята жертва със зъби си като някакво хищно животно. Плакатът е озаглавен „Българоядецът" и е украсен със следния стих:
Огненото море, което кипи в моите гърди
 и призовава към отмъщение с дивите вълни на душата ми,
 ще се успокои, когато чудовищата от София са мъртви
 и когато твоята кръв угаси моята омраза."
 
,,При влизането на гръцката армия в Кукуш градът е бил почти незасегнат. Днес той е развалини - това ни докладва член на нашата Комисия след посещение в Кукуш, което гръцките власти се постараха да осуетят. Кукуш е богат град с около 13 хиляди жители, център на една чисто българска област с няколко прекрасни училища. Изящно извитите стойки на електрическите лампи все още свидетелстват за усилията на този град да постигне някакво ниво на материален напредък, иначе необичайно за Турция. Няма никакво съмнение, че разрушаването му е било умишлено. Повечето от жителите са избягали преди идването на гърците. Около 400 души, главно стари хора и деца, са намерили приют в католическото сиропиталище и така избегнали мъченията. Европейци - очевидци описват систематичното нахлуване на гръцките войници по домовете. Всеки жител, който бил намерен там, бил изхвърлян от къщата, след което домовете били ограбвани и след слаба експлозия цялата къща пламвала. Бегълците продължавали да пристигат в сиропиталището, когато градът бил в пламъци, и няколко жени казали, че били изнасилени от гръцки войници. Някои граждани били убити от гръцката кавалерия при нейното навлизане в града, а много хора били избити при ограбването и опожаряването на Кукуш. Получихме подробен списък от български източник, съдържащ имената на 74 жители, за които се счита, че са били убити. Повечето от тях са стари жени, а 11 са съвсем малки деца.
Прецедентът от Кукуш е повторен в селата. В бившата турска кааза с център Кукуш не по-малко от 40 български села били опожарени от гръцката армия при напредването й на север. Кавалерийски отряди нападали село подир село, като работата на редовните войски се довършвала от башибозуци. Бегълци описаха пред нас как през нощта след падането на Кукуш цялото небе изглеждало в пламъци. Това представлявало ясен сигнал, който селяните изтълкували много точно. Много малко от тях се поколебали какво решение да вземат. Започнало всеобщо бягство, което завършило със струпване на българското население от районите, през които минавала гръцката армия, зад предишните граници на България. Тук няма да се спираме на мъките, свързани с това бягство. Стари и млади, жени и деца е трябвало понякога да вървят в продължение на две седмици по криволичещи планински пътеки. По-слабите падали край пътя, покосени от глад и изтощение. Имало много разделени семейства. Сред стоте хиляди бегълци, разпръснати из България, все още има много жени, които търсят своите съпрузи, и родители, които търсят децата си. Понякога потокът от бегълци е пресичал пътя на биещите се армии. Тропотът на кавалерийски копита пораждал страшна паника, в която майките загубвали децата си, а дори имало случаи, когато майка е изоставяла едно от децата си, за да спаси другото (вж. приложение С33, 34, 35). Бежанците пристигали с пълното съзнание, че стадата им са отвлечени, техните ниви - напуснати, а домовете им разрушени. В тези злочестини и загуби има нещо много повече от онова, което е нормално и неизбежно като опустошение от войната. Селяните са изоставяли всичко и са бягали, защото нямали вяра, че гръцката армия ще ги пощади. Остава да си зададем въпроса, дали страхът им е бил необоснован."
 
,,Мито Колев е интелигентно 14-годишно момче, дошло от българското село Гавалянци, окръг Кукуш. Той избягал с повечето от неговите съседи още при първата тревога след поражението на българите при Кукуш, но се завърнал следващия ден, за да вземе майка си, която останала в селото. Извън селото един кавалерист стрелял срещу него, но не успял да го улучи. Интелигентното дете решило да се преструва на умряло. Докато лежало на земята, майка му пристигнала и била застреляна от същия кавалерист. Момчето видяло как убиват едно друго момче и как същият кавалерист преследвал сакато момиче. Мито не знае нищо за съдбата на това момиче; Той много ясно разграничаваше между това, което е видял, и това, което предполага, че се е случило. Но друг свидетел (Лазар Томов) можал да види тялото на това сакато момиче (приложение В25). По-късните си преживелици Мито ни разказа с големи подробности. Същественото в тях е следното: 1) той видял как неговото село е било опожарено; 2) друг един гръцки кавалерист, когото той среща по-късно през деня, едва не го убил с револвер и с удар на сабя. Войникът пожалил един човек, който се намирал наблизо и който благодарение на това, че знаел гръцки, минал за грък. Потвърждение за верността на този разказ е обстоятелството, че Мито все още носеше следите от своите рани. Огнестрелна рана може да бъде и случайна, но рана от сабя може да бъде нанесена само умишлено и от непосредствена близост. Войник, който наранява едно момче със. своята сабя, не може да твърди, че е направил това случайно или по грешка. Това е войник, който няма как да не е участвал в безразборно клане. Що се отнася до този конкретен ескадрон гръцка кавалерия, би могло спокойно да се каже, че тези хора са клали български селяни там, където са ги намирали, и че не са пожалили нито жени, нито деца."
 
,,За да добие лични впечатления от събитията в Тракия по време на двете Балкански войни, един от членовете на нашата Комисия посети селата източно от Одрин. Както вече се каза, недалеч от Хавса се намира българското село Османли, където турците след отстъплението на българите са си отмъстили за всичко. В селото е имало 114 християнски български къщи и никоя от тях не била пожалена. Църквите в селото били изгорени и сринати до земята. Членът на нашата Комисия, който разследваше случая, не можа да открие нищо освен очертанието на църковните дворове и остатъците от стените. Населението е избягало до Одрин и оттам към българската граница."

http://www.promacedonia.org/karnegi/index.html

http://www.scribd.com/doc/81449294/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B0-Report-of-the-International-Commission-to-Inquire-into-the-Causes-and-Conduct-of-the-Balkan-Wars
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Документален филм за Балканската война
« Одговори #3 на: Март 07, 2013, 01:08:08 »

Карнегиевата анкета:
"Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars"


ДОКЛАД НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМИСИЯ   за разследване причините и провеждането на БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

,,Членът на нашата Комисия имаше възможност да води свободни разговори с български бежанци, които се намираха в Цариград.Състояла се почти изключително от стари хора, жени и деца. Повечето от тях били бежанци от селата Караагач (130 къщи), Кум Сеид (29 къщи) и Меселим (10 къщи), населени с българи. По-долу предаваме една история, трескаво разказана на Комисията от един жител на Кум Сеид, който беше стигнал до Цариград предишната нощ, все още преследван от спомена за ужасите:
„Това стана в сряда на 3/16. Беше нощ и селото беше заспало. Изведнъж турците пристигнаха... Жените и децата изпаднаха в ужас... Турците искаха пари. Убиха много хора. Никола бакалинът бе убит, Стоян Кънчев бе убит със сина му, който беше 15-годишен. След това дойде ред на Димитър Стоянов, Сарандо Неделчев, Димитър Георгиев, Петро Стоянов, Илия Атанасов, брат му Коле Атанасов (това са децата му); После бяха убити Никола Георгиев, жена му и 12-годишният им син; Димитър Даудски, Димитър Христов, Христо Димитров - 120 души бяха натъпкани в една-единствена къща..."
 
,,Обаче истинските кланета започват при срещата на турската армия с българи по пътя на настъплението и. Събитията в Родосто и Малгара бледнеят пред погромите в Булгаркьой, което, както показва самото име, е българско село и има 420 къщи.  Сведенията, събрани от Комисията във връзка с тези зверства, произхождат от различии източници и се съгласуват помежду си до най-малките подробности. Бежанците, повечето от които жени, са разпръснати във всички посоки. Комисията ги намери в старите области на България, в Хасково и Варна... Показанията на жените допълват картината за това, което се е случило. След като избягали в Хасково, те съобщили на служителите от Английския помощен комитет, че турците ходели от къща на къща и търсели мъже на възраст над 16 години. Двама овчари - Димитър Тодоров и Георги Игнатов - свидетелстват, че гърците са помагали на турците да завързват ръцете на българите с въжета. Една млада жена, избягала във Варна, описа как нейният съпруг, баща и и двама от братя и били застреляни пред тяхната къща. Друга жена разказа, че  видяла как гърци напръскали нейния съпруг и няколко други мъже с газ и след това ги запалили. Други жени във Варна потвърдиха този ужасен разказ и допълниха, че броят на загиналите по този начин жертви е 23 души. Един овчар видял същата сцена, скрит в съседен заслон. Жените считаха, че общият брой на убитите в Булгаркьой е 450 (от общо 700 души).
 
Методите, прилагани спрямо жените, били други. Те били изнасилвани и според свидетелите, облечени в нещо като униформа гърци вършели същото, което вършели и турците. В селата Пишман, Урун-Бегли и Мавро гърците всъщност били единствените престъпници и те изнасилили последователно над 400 жени. Младите мъже, които се опитвали да защитят своите годеници, били застрелвани. Една жена в Хасково описа как нейното дете било хвърлено във въздуха от един турски войник, които след това го набучил на щика си. Други жени разказ аха, как три млади момичета се хвърлили в един кладенец, след като техните годеници били застреляни. Във Варна около 20 жени, които живееха заедно, потвърдиха този разказ и допълниха, че турските войници слезли в кладенеца и извлекли оттам момичетата. Две от момичетата били мъртви, а третата била само със счупен крак. Въпреки ужасните болки тя била изнасилена от двама турци. Други жени във Варна са видели войник, които е набучил бебе на своя щик и го разнасял тържествено през селото.
 
Изнасилените жени се срамуваха да говорят за своето нещастие. Но в края на краищата някои от тях дадоха показания пред английските представители. Те казаха, че гърците и турците не пожалили никого, като се започне от 12-годишни момичета и се стигне до 90-годишни старици. Младата жена, която видяла как нейните баща, съпруг и братя умират пред тяхната къща, била след това отделена от трите си деца и изнасилена от трима гърци. Тя повече никога не видяла децата си. Друга една жена на име Мария Тодорова, чийто съпруг бил убит пред очите и, след това била повлечена за косата до една друга къща, където 30 турци я изнасилили. Две от трите и деца били сериозно наранени и едно от тях умряло във Варна. Една 90-годишна старица от селото Пишман на име Султана Балашева също била изнасилена от петима турци..
По такъв начин тази част от Тракия е напълно опустошена. Oтоманската армия извърши убийства и изнасилвания, тя опожари всички села в каазите Малгара и Айроболъ (970 семейства от каазата Малгара и 690 семейства от каазата Айроболъ), население от 15 960 души са убити или изгорени в къщите или разпръснати из планините."
 
http://www.promacedonia.org/karnegi/index.html

http://www.scribd.com/doc/81449294/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B0-Report-of-the-International-Commission-to-Inquire-into-the-Causes-and-Conduct-of-the-Balkan-Wars
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Документален филм за Балканската война
« Одговори #4 на: Март 07, 2013, 01:11:42 »

Карнегиевата анкета:
"Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars"


ДОКЛАД НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМИСИЯ   за разследване причините и провеждането на БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

,Комисията разполага с  документални свидетелства относно изстъпленията на сръбската армия през време на войната. В приложението се намира един протокол, съставен от българската военна комисия, който доказва убийството на петима български офицери: полковник Янев (командир на Шести пехотен полк), поручиците Стефанов и Минков, ветеринарния подпоручик Контев и вахмистър Владев. След като били пленени при Босилеград на 28 юни/11 юли, на полковник Янев било заповядано под заплаха от разстрел да разпореди на българските ескадрони да се предадат на сърбите. Той се съобразил с това искане, обаче заповедта му не била изпълнена. След това петте офицери били изкарани извън затвора и поверени на конвой от 10 сръбски войници, които ги разстреляли, събули ботушите им и ги ограбили.
 
 В село Безиково има дванадесетина души убити, едно дете на година и половина е изгорено живо, три жени са изнасилени, две от който са умиращи; 60 къщи са опожарени, също така и реколтата, а добитъкът е откаран заедно с похитителите. В село Градец, където сръбската кавалерия обещава „ред и сигурност", останали само няколко старци да посрещнат войниците. Повярвали на обещанията на сръбските войници, 50-60 селяни се върнали. Тогава по изрична заповед на сърбите турците нахълтали в къщите, хванали между 60 и 70 мъже, извели ги вън от селото и ги намушкали с ножове сред отчаяните писъци на жените, следващи своите съпрузи. Турците взели своя дял: подбрали си три млади момичета и с песни и викове си ги завели в своето село. На следващия ден село Градец пламнало. След още един ден започнало преследването на бегълците.
Около 300 семейства заминали. Само 9 семейства стигнали Кюстендил. Другите били избити или разпръснати. „Сръбските куршуми валяха като градушка"; мъже, жени и деца падали покосени от тях."
 
 
 Комисията видя и чу:,„На 20 септември (стар стил) сръбската армия задигнала добитъка на Малезия и Дебър. Овчарите били принудени да се защитават, но били  избити до един. Сърбите убили и двамата главатари на племето Люма, Мехмед Едем и Джафер Елеуз, след което започнали да грабят и да опожаряват всички села по пътя си: Пешкяпа, Плеца и Дошищи в Долно Дебърско; Алай-Бег, Маши, Пара, Обоку, Клобочища и Солокици в Горно Дебърско. Във всички тези села сърбите извършили изнасилвания и страшни убийства на жени, деца и стари хора. В град Дебър властите дори издали заповед пазарът да не се отваря в неделя, а жителите да останат този ден по къщите си. Арестувани били 48 от първенците на града. Когато сърбите видели, че жителите на ограбените села, изброени по-горе, са дошли да си възвърнат добитъка и са се събрали около града, те изкарали първенците от затвора и ги убили най-безмилостно. От този момент нататък албанците от Дебър и от околността били обзети от ужас и отчаяние и се вдигнали на въстание. Атакували сърбите с оръжие или с брадви, камъни и тояги.
 
Следните села със смесено албанско и българско население са ограбени и опожарени: Лошани, Лисичани, Житоше, Дибрища, Харлище, Десово, Градежница и Пчелопек. Много мюсюлмански семейства от тези села, включително жени и деца, са безмилостно избити. При влизането си в Порчасие редовната сръбска армия извела мъжете извън селото и след това завела при тях жените, за да изтръгнат пари като откуп за освобождаване на съпрузите им. Но след като откупът бил платен, затворили нещастниците в джамията и я взривили с 4 снаряда. Къщи и цели села изпепелени, масово избиване на невъоръжени и невинни жители, невероятно насилие, Грабежи и всякакъв вид жестокости - това са средствата, приложени и все още прилагани от сръбските и черногорските войници, за да се промени из основи етническият характер на райони..."
 
,,В България положението беше почти същото. Комисията посети различии места, където бежанците се бяха събрали на временни лагери, включително в Джумая и Самоков. Правителството бе изчислило, че 111 560 емигранти са избягали в България. Тези бежанци бяха разпределени в 38 временни селища. Около 50000 от бежанците бяха дошли от частите на Македония, които сега принадлежаха на Сърбия или на Гърция; от тях само 2400 се върнаха обратно по домовете си. Тридесет хиляди бежанци бяха пристигнали от тези части на Тракия, които останаха под турско управление. Цифрите бяха публикувани на 12/25 септември („L'Echo de Bulgarie"), Същите данни бяха публикувани на 22 декември/ 4 януари 1914 година в българския вестник  „Мир", който публикува статистически дгйнни относно бежанците. За съжаление в хода на събитията през последните два месеца броят на бежанците от Турция се бе увеличил от 30 000 на 51 407 мъже, жени и деца. Това бе населението на 108 напуснати села и на 10 934 къщи. Когато Комисията пристигна в България, зимата вече беше дошла. От едно писмо, изпратено от Хасково с дата 24 октомври/6 ноември, разбрахме, че бежанците, които имали каруци, волове или камили, били изпратени заедно с българската армия в Гюмюрджина, а 6207 други бежанци били натоварени на влакове. Но дали това са всичките бежанци? Къде са другите? Същият кореспондент ги описва като зле облечени, лошо подслонени, изложени на студа и застрашени от пневмония и тифус. Понякога те оставали без хляб в продължение на седмици."
 
,,Членовете на нашата Комисия бяха потресени от показанията на шест висши архиереи на българската църква, които бяха така любезни да ги депозират по време на посещението на Комисията в Светия синод в София. Тези духовници бяха митрополит Авксентий Пелагонийски (Битоля), митрополит Козма Дебърски, митрополит Мелетий Велешки, митрополит Неофит Скопски, митрополит Борис Охридски и нишавският епископ Иларион, който бе викарий на Дебърския митрополит. Всички висши духовници бяха дошли в София, за да подадат официален протест пред руския посланик срещу една декларация на сръбското посолство в Санкт Петербург, в която се твърди, че българските митрополити от Македония сами поискали да напуснат своите епархии. В своя писмен протест те заявяват следното: „Ако сръбското правителство действително никога не е възнамерявало да ни изпъди от Македония, ние сме готови да се върнем колкото е възможно по-скоро, за да пазим паството, на което сме законните пастири." [Сръбската декларация е публикувана на 12/25 август в Санктпетербургския вестник „Новое время". Отговорът на Негово Високо преосвещенство архиепископ Неклюдов е подписан на 29 август/11 септември в София. ]. Видяхме, че сръбското и гръцкото правителства са взели всички мерки да изолират тези пастири от тяхното паство. В навечерието на Втората балканска война българските владици били вече като затворници в своите митрополии. Посетителите били поставяни под наблюдение, разпитвани, бити и измъчвани."
 
,,И митрополит Борис продължи своя разказ пред членовете на Комисията: „Спомних си за съдбата на жертвите, за тези, които бяха убити и от които не бяха останали никакви следи; смъртта на учителя Лютви убит от войниците в Прилеп след един банкет, по време на който той си позволил да пее хвалебствена песен за българската армия и да вдигне тост за цар Фердинанд; спомних си за Стамболджиев, гражданин от Битоля, който бе убит заедно с цялото си семейство. Спомних си също така за безчовечността на тези отрепки, които принудиха собствения си митрополит Михаил да напусне своята епархия. Спомних си също така, че тези мъже не се шегуват, че това са хора, които разчекнаха на парчета своите князе и царе... и с голямо огорчение и с дълбока погнуса в душата си се подчиних на заповедта на този капитан, на този звяр - заповед, на която не можех да се противопоставя..."
 
,,Заминаването на митрополитите представлява краят на екзархийската църква в Македония, краят на официалното и признато съществуване на българската народност. Окупационните власти веднага взимат решения съобразно своите желания. Знаем, че фактически те дори не са изчакали заминаването на митрополитите, за да започнат работа за пълното унищожение на всичко българско в Македония."
 
,,В продължение на 6 месеца, докато очакват съюзническите армии да започнат военни действия, сръбските власти, подпомагани от редовната армия, са въвлечени в партизански военни действия из цяла Македония. Сърбите въоръжават старите си банди, чиито водачи и членове носят военна униформа. В Скопие е създаден Централен комитет за „национална защита" с клонове в други македонски градове. Той действа в координация с върховното командване. Населението на Скопие нарича техния щаб, разположен близо до руското консулство, „Черната къща" според името на самия съюз - „Черната ръка" .  Най-тежките престъпления са извършени от тази тайна организация, станала известна в целия свят. Тя действа под силната защита на властите .  Има действия, които не са престъпления, но от гледна точка на сръбската асимилация се считат за по-лоши и от престъпление. Едно от тях е човек да бъде влиятелен гражданин и да си остане патриот, без, разбира се, да се противопоставя на заповедите на властите. Други „престъпления" са притежаването на българско знаме, кантора на българин, библиотека, кафене, което не може да попадне под официалната забрана за свикване на публични събрания и всичко друго, което принадлежи на българин. Бандите отвличат набелязан човек, вкарват го в „Черната къща" и му нанасят побои; после този човек боледува в продължение на месеци. Всеки град е имал свой командир на тези банди, които скоро придобивал широка известност. В Куманово командирът бил майор Вулович, а негов помощник бил капитан Ранкович; във Велес бил Войно Попович, някой си Вася, някой си Вангел и други."
 
„Положението става все по-непоносимо за българите - истински ад. Имах възможност да говоря със селяни от вътрешността на страната. Това, което разказват, е потресаващо. Всяка група от 4 или 5 села се управлява от един служащ, с шест или седем свои помощници. Лица със съмнителен произход, извършва обиски и под претекст за търсене на оръжие крадат всичко, което си заслужава да бъде откраднато. Тези хора извършват побоища и обири и изнасилват много жени и млади момичета. Налагатсе произволно данъци под формата на военни наряди. Едно село от 110 семейства било вече глобено 6000 динара (240 английски лири), а сега отново трябва да плати още 2000 динара (80 лири). Свещеникът на това село платил откуп от 50 турски лири, за да не бъде изпратен на заточение. Връщащи се от Америка емигранти трябва да плащат от 10 до 20 наполеона за разрешение да влязат в домовете си. Служители и офицери провеждат масов обир чрез налози и чрез сключването на договори за военни доставки. Полицията е всесилна, специално тайната полиция. Банди от сръбски терористи, (комитаджии), събрани от правител-ството, са плъзнали из цялата страна. Те отиват от село в село и тежко му и горко на всеки, които се опита да се противопостави на исканията им. Тези банди са свободни да правят каквото пожелаят, стига да помагат за сърбизирането на населението. На овчарите се забранява да изкарват стадата си на паша, за да не би да снабдяват българските чети с храна - това е оправданието на властите. Казано с една дума - положението е пълна анархия. Скоро ще имаме масов глад, тъй като сърбите са взели всичко, а при настоящото положение никой не може да си изкарва прехраната. Всички искат да емигрират, обаче човек не може да получи разрешение да посети дори съседно село."
 
,, На 17 юли Ванчо Белувчето, ръководител на българската чета, бил убит от членовете на сръбската банда след двучасов тежък бой. Главата му била отрязана и разнасяна тържествено из цяло Крушево. Привечер била оставена на прага на затвора, а вратите били отворени за тази цел. „Така ще се отнасяме към главите на всички, които се наричат българи" - казал заместник-префектът."
 
 
,,Милан Матов бил организирал чета в Елбасан и изготвил възвание до българите и мюсюлманите за общи действия с албанците. Поради отказ на албанското правителство това възвание не могло да осъществи целта си, но Матов се е ползвал с неофициална подкрепа. Той бил във връзка с войводата Чаулев в Охрид и с албанското и българското население в селата. Малките сръбски гарнизони били изненадани. Те се оттеглили и в продължение на няколко дни градовете Охрид, Струга и Дебър били в ръцете на въстаниците. Имало дори планове за организиране на временно правителство в Охрид.
Няма как тези събития да не са дали отражение върху настроението на хората в Западна Македония. Но сърбите скоро слагат край на албанското въстание в Призрен и Дяково, както и в Дебър и Охрид. Около 25 000 души от албанского население побягва след поражението. Останалите са подложени на познатото преследване от сърбите. Българите също са засегнати много тежко. Всички първенци били хвърлени в затвора или застреляни. Няколко смесени албански и български села в районите на Долна река, Горна река и Голо бърдо били опожарени, след което официалният статут на Македония се считал за уреден."
 
,,А ето и съдбата на друг пленник, този път истински българин, на име Спиро Суруджиев, виден гражданин на Солун. Той бил вече веднъж арестуван, разпитан и освободен. Една седмица по-късно отново го арестували и изпратили в Трикери. Суруджиев бил състоятелен човек. Неговата съпруга успяла да го освободи срещу 500 турски лири (тази цифра бе също така потвърдена пред член от Комисията от очевидци на предаването и.) Но какво било неговото състояние? Нещастникът бил полумъртъв. При повторната среща с жена си той могъл само да произнесе думите „Страшно ни биха". Дрехите му воняли на изпражнения. Не бил спал в продължение на седем нощи, тъй като бил вързан гръб към гръб с друг затворник. По настояване на жена му Суруджиев е изпратен във френската болница на католическите милосърдни сестри, но на следващия ден бил прехвърлен в казармите за болни от холера, където починал след първите две инжекции."
 
,,Комисията чу в Солун. Ф. Дуков, български пленник, които току-що се е завърнал във Варна от Гърция, разказва следното:
„Той бе арестуван по обед на 17 юни и затворен в пощенската станция в Топ-Хане. В 7 часа бяха доведени още четири войници от поста пред банката, а заодно с тях и касиерът на банката Илия Неболиев, и счетоводителят Янков. На следната сутрин всички арестувани бълга-ри бяха събрани заедно. Повикаха Неболиев, съблякоха го и му взеха 850 франка. Останалите също бяха ограбени. Всички пленници бяха качени на кораба - Неболиев и Янков - последни. Същия ден привечер прото-сингелът на солунската митрополия архимандрит Евлоги бе доведен заедно с неговия дякон Васил Константинов, докато Георги Дерменджи-ев, първият викарен епископ на митрополията, и секретарят Хр. Батан-джиев бяха качени на друг кораб. Преди пладне на 19 юни няколко гърци от Солун се качиха на кораба, започнаха да се гаврят със затворниците, като им нанесоха побои. Архимандритът бе малтретиран по най-безсра-мен начин. Корабът отплува в два и половина часа следобед. Архимандритът бе хвърлен в морето близо до нос Кара-Бурун. Дадени бяха по него три изстрела и той потъна. Неболиев, Янков и Никола Илиев бяха екзекутирани по същия начин."
,,Затворите в Солун били препълнени с българи, арестувани в самия град или във вилаета само поради това, че се осмелявали да се нарекат българи. Изчислено бе, че между 4000 и 5000 от тези българи били изпратени в старите предели на Гърция, докато около 1000 души били в затворите на Солун (в Едикуле, в Конака и „новия" затвор). Ще имаме и друга възможност да се върнем към условията в тези затвори и към хала на техните обитатели, а също така към нарушенията на конвенциите на Червения кръст през паметните дни на 17, 18 и 19 юни. Тук бихме могли да цитираме един случай, разказан от свидетел, когото Комисията изслуша. С него искаме да покажем, че тези хора не са извършили никакво друго престъпление освен това, че са българи."

http://www.promacedonia.org/karnegi/index.html

http://www.scribd.com/doc/81449294/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B0-Report-of-the-International-Commission-to-Inquire-into-the-Causes-and-Conduct-of-the-Balkan-Wars
Сочувана