Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Книги за България и ВМРО  (Прочитано 70984 пати)

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #45 на: Јуни 19, 2013, 03:04:33 »

„ТИКВЕШКИ СБОРНИК”
И НЕГОВОТО МЯСТО В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА


http://www.scribd.com/doc/135762591/Medieval-Bulgarian-Literature-Tikvesh-Collection
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #46 на: Јуни 20, 2013, 07:56:01 »

Стефанъ K. Салгънджиевъ - ЛИЧНИ ДѢЛА И СПОМЕНИ по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи или 12-годишна жестока неравна борба съ грьцката пропаганда -1906 г.

Часть I. СОЛУНЪ


"Погърчванието изобщо на Македонскитѣ българи и частно на Солунскитѣ, е започнало слѣдъ покорението на Балканския Полуостровъ отъ турцитѣ, повикани отъ гьрцитѣ да ги спасаватъ отъбългаритѣ.Въ цѣла Македония включително и въ Солунъ, Турцитѣ, съ малки изключения, завоеваха само българи. Съ други думи: покориха страна чисто българска подъ Византийско владичество."

"Македония въ III—VII вѣкове е била цѣлата населена съ славяни, които около XI в. носили вече названието: „българи”, съ собственна писменность и литература. Това е вече исторически доказано. А щомъ цѣла Македония по това врѣме е била заселена съ Българи, естественно следствие е, че и въ Солунъ съ живѣли голѣма маса Българи, изъ срѣдата на която изгрѣ свѣтлината на българскиянародъ; отъ нея се разнесе чрѣзъ св. св. братия — Кирилъ и Методий пьрвото на български язикъ писменно слово: Въ начáлѣ бѣ Слóво ..., съ което озариха рода си, поднесоха му въ прѣводъ Благовѣстието Христово и го упътиха въ пѫтя на истината."

"Послѣдния тоя центръ — Каламарийский, населенъ както вече казахъ, повечето отъ Дебърскибългари, които, така да се каже, имѣющи прѣимуществото, че съжителствуватъ всички въ единъ и сѫщъ районъ, взелъ изгледъ на чистъ български кварталъ, прѣзъ който когато прьвъ пѫть минахъ, именно прѣзъ главната улица, която го дѣлѣше на двѣ половини, стори ми се че се намѣрвамъ въ нѣкой чисто български градъ. Отъ самата улица, отъ дюкенитѣ, кафенетата и магазиитѣ на двѣтѣ ѝ страни, до слуха ми достигаше само българския говоръ по нарѣчието на Дебърчанина — Бръсякъ. Освѣнь това въ тоя кварталъ азъ заварихъ и оставихъ правитѣ и обичаитѣ въ пълната имъ битность прѣнесена отъ Дебърско."

"На Бѫдний вечерь азъ имахъ честьта да бѫда гостъ въ домътъ на дѣдо Христа Гугушъ, единъ доста оригиналенъ и доста веселъ старецъ, въ кѫщата на когото щомъ стѫпихъ, пьрвото нѣщо, което обърна вниманието ни, бѣ свѣтналото огнище, въ което буйно и съ прѫщене горѣше бѫдника — единъ грамаденъ горунь напомнящъ древнебългарския язически обичай на прадѣдитѣ ни — безапелационенъ протестъ противъ грьцкитѣ домогвания да считатъ Македонския българинъ за грькъ. На сватба и други лични дни забѣлѣжвахъ, че се съблюдаваха сѫщитѣ обичаи и обряди, които се вършатъ отъ българитѣ въ Сѣверна и Южна България. Същото се вършѣше отъ Българитѣ и въ Вардарския кварталъ Благодарение на компактностьта на българитѣ въ описанитѣ два квартала — Гелемерийский и Вардарский, особито на българитѣ отъ пьрвия, които послужиха за опора на грьцкитѣ домогвания да ги погърчатъ — въ Солунъ отдавна е била положена основата."

"Като южнаци гьрцитѣ, иматъ жежъкъ тежпераментъ, който ги прави въ всичко бързи; щомъ видѣли въ Солунъ такова внушително множество българи, рѣшили, какъ-какъ, да ги погърчатъ и по тоя начинъ да затворятъ една рана, която въ бѫдѫще би се обърнала на гибелна за еллинизма; тѣ се залавятъ за работа.
 Пьрвия опитъ на пропагандата, състояща се отъ грьцкото духовенство на чело съ мѣстния митрополитъ и грьцкия консулъ, се състоялъ въ прѣнуждване българитѣ да променятъ облеклото си, което ги отличавало отъ грьцитѣ и ако съ това се несполучи, да се употрѣби сплашване съ афоресване и отлъчване отъ цьрква.
 Опитътъ за промѣнение облеклото, недалъ очакванния резултатъ, макаръ и да се е употрѣбилъ начинътъ — сплашване съ турцитѣ, които, говорили гьрцитѣ, ужъ гледали на българитѣ като на падишахъ душманѫ и като такива готвели се единъ день да ги изколятъ до единъ. Това непослушане и българско твърдоглавство, заставили тръпката пропаганда да прѣдприеме послѣднето срѣдство — афоресването, отлъчването отъ църква и непозволяването на българитѣ да закопаватъ мъртвитѣ си въ общитѣ  гробища. Ала нашата история съ гордостъ трѣба да отбѣлѣжи отрадното явление у Солунския българинъ, които въ тоя случай проявилъ черти на българско постоянство и твьрдость. Тази чьрта на постоянство и упорство на Солунскитѣ наши еднородци проявена противъ общия врагъ на народностьта ни, въ врѣме когато тя не бѣ още проявена у братята имъ въ по събуденитѣ градове въ Македония, въ Севѣрна и Южна България, дала на подлия еллинизъмъ да разбере, че Македонския българинъ е такава натура, колкото повече го насилватъ, толковъ повече го заинатяватъ и го правятъ неотстѫпчивъ.

Ала, трѣба да признаемъ, че по отношение на облеклото, Солунскитѣ българи печелѣха, а не губѣха; защото тѣхната стара носия — мѫжка и женска — отъ каквато материя и кройка се състоеше, никакъ не съотвѣтствуваше въ здравословно отношение на Солунскитѣ климатически условия и азъ, ако се коснахъ до тоя въпросъ, направихъ го съ единственната цѣль да покажа до какви низки дори смѣшни срѣдства сѫ прибѣгвали грьцитѣ въ прѣслѣдването на българитѣ за да ги обезличаватъ, което е интересното за поколѣнието — за историята."

"Между българетѣ започнаха да се явяватъ знакове на незадоволство отъ фанариотското духовенство въ българскитѣ епархии, което на всѣкѫдѣ почти плуеше въ развратъ, сѣеше го и между паството си, гонѣше язика му и го замѣняваше съ грьцкия, изтрѣбваше книгитѣ му чрѣзъ изгаряние и всячески се стараеше да го дьржи въ дълбоко невѣжество, за да може по лесно да го обезличи."

"Въ Скопие, Ловечь, Търново, Пловдивъ българитѣ отидоха до тамъ щото да искатъ отъ властитѣ вдигането на грьцкитѣ владици отъ сѣдалищата имъ; замѣняването въ цьрквитѣ и училищата натрапениятъ имъ грьцки язикъ съ българскиятъ, и въ края на краищата въпроса за язика се замѣни съ въпроса за самостоятелна духовна независимость, благодарение на неотстѫпването на Фенеръ на пьрвоначалното справедливо искане на българитѣ. Борбата, както вече знаемъ, отъ частна, стана обща борба на българский народъ противъ Фенеръ и подъ знамето съ девизъ: „Духовна самостоятелность на цѣлокупния български народъ”, се стекоха всички Българи отъ Видинъ до Цариградъ; отъ Варна до Охридъ и въ скоро врѣме грьцкия язикъ въ българскитѣучилища и цьркви се очисти и замѣни съ българскиятъ.И дѣйствително Фенеръ, тази люлка на мракобѣсието, рухна подъ мощнитѣ удари на сплотенитѣ сили на българина."

"Пьрвия брой на вѣстника излѣзе едва въ послѣднитѣ дни на 1868-а година. Около това врѣме излѣзоха и двата проекта на В. Порта за разрѣшаването на черковната ни разпра съ Фенеръ. Трѣба да забѣлѣжа, че на гьрцитѣ никакъ не имъ бѣше по кефа дѣто въ Вилаетския вѣстникъ, редомъ съ турския и грьцкия язици, стоеше и българския, защото въ това тѣ съглеждаха официалното припознаване отъ властьта сѫществуването на български народъ въ Солунския Вилаетъ, който по това врѣме състоеше отъ днешнитѣ три Вилаета: Солунский, Битолски и Скопския."

"Вечерьта, около стотина българи повечето Дебренци, се бѣха стекли на събранието, открито отъ Иосифъ Якововъ. Той посочи на нуждата да се избератъ 12 души отъ присътствующитѣ, които да съставятъ община, която да се грижи за напрѣдъка на училището и да прѣдставлява Солунскитѣбългари, въ учебно и черковно отношение прѣдъ св. бъл. Синодъ и Българското Читалище въ Цариградъ."

http://www.kroraina.com/knigi/bdobr/ss/index.htm
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #47 на: Јуни 20, 2013, 07:57:54 »

Стефанъ K. Салгънджиевъ - ЛИЧНИ ДѢЛА И СПОМЕНИ по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи или 12-годишна жестока неравна борба съ грьцката пропаганда -1906 г.

Часть II. СѢРЪ (СЯР)


"Християнското население въ Сѣръ е българско. Чистогрьцки сѣмейства въ Сѣръ има само 7 и словомъ седемь, пришелци отъ разни грьцки поселения.За осилването грьцкия язикъ неждубългарското и куцовлашското население, грьцкото духовенство се заловило да работи; то започнало да замѣнява килиитѣ съ училища за пьрвоначално обучавание на малолѣтнитѣ ученици и, трикласни наричани народни училища — за свьршившитѣ пьрвоначалнитѣ; свьршившитѣ послѣднитѣ, излизали изъ тѣхъ чистокръвни еллини. Други пъкъ — синоветѣ на заможни Сѣрчане и прѣпорѫчанитѣ отъ грьцкото духовенство бѣдни, но благонадеждни ученици, се пращали въ свободна Грьция да довьршватъ учението си, отъ дѣто се завръщали освѣнъ фанатязирани грькомани мегалоидеисти, но още и грьцки подданици. При всичките тия проповѣди, напъвания на еллинствующитѣ хондрокефаловци за да се покажатъ по еллини отъ самитѣ еллини, и при всичкитѣ имъ старания да наложатъ грьцкия язикъ на домашнитѣ си и изобщо на бъл. население въ Сѣръ и околностьта му дѣто били пръснати за учители-агитатори тия нови свѣтила, Сѣрскитѣ българи все още продължавали да си служатъ съ родния сѫ язикъ. Инъче и не може, понеже язикъ, усвоенъ на майчинитѣ гърди, не тъй лесно и скоро изчезва."

"Слѣдъ два дни Късъровъ ме посѣти вторий пѫть и ми каза че ще ме води въ една българска кѫща, гдѣто ме чакали нѣколко българи. Събранитѣ въ Златановата кѫща българи обѣщаха да се възвърнат въ народностьта си и да ме поддьржатъ въ миссията ми. Тукъ ни чакаха нѣколко бахчовани ото махалитѣ Горня и Долня Каменица; и тѣ се обявиха за българи и обѣщаха да поддьржатъ българското дѣло въ града си. Тъкмо когато ставаше всичко това, азъ получихъ писмо отъ настоятелството на Българското Читалище въ Цариградъ, съ което се питамъ: още ли ще го държа въ неизвѣстность и не е ли настаналъ деньтъ да го зарадвамъ съ извѣстието, че съмъ вече успѣлъ да отворя училище, или пъкъ че съмъ убѣдилъ населението да не прибере въ нѣкое отъ махаленскитѣ грьцки училища, отъ което да съмъ очистѣлъ грьцкия язикъ и да съмъ го заменилъ събългарския?"

"Около 30 души българи ми заявиха, че сѫ българи и ме приемать за учитель на дѣцата си. Прѣписъ отъ това заявление, приложено въ едно прошение отъ тѣхна страна прѣдадоха на Мутесарифина за свѣдение. Тия 30 души българи азъ свикахъ на засѣдание въ кѫщата на дѣда Ангелъ балѫкчията, единъ много добръ старецъ остарѣлъ въ Сѣръ, ала нито той, нито баба Ангелица, нито дѣцата имъ знаеха грьцки. Съ тия 30 души дойдоха и други още десетина и се пристѫпи къмъ избиранье членове за община. Честьта да бѫдатъ членове въ първата Сѣрска българска общинападна на слѣдующитѣ лица: Илия Ив. Късъровъ, Коста Златановъ, Ангелъ Ивановъ Балакчи, Костадинъ Стояновъ папукчи, дѣдо Ичо Куллели чифтчия, Панайотъ А. Мечкаровъ, Иванчо Велезлията кафтанджия, Фиданъ Калфа марангозчия, Атанасъ Вишенли чифтчия и Андонъ Василевъ бояджия. Тоя послѣдний слѣдъ нѣколко дни се отказа и биде замѣстенъ отъ Ангелъ Сапунджиятъ."

"Пьрвата работа на общината бѣше — да намѣри кѫща за училището. За помѣщение на училището се нае кѫщата на хаджи Аргиръ Куллелията. Въ тая кѫща прѣдлѣжеше да започне сѫществоването сѫ пьрвото българско училище.  Щомъ се разнесе слуха, че и въ Сѣръ се съставила българскаобщина и отворило българско училище, фанатизмътъ на новитѣ „еллини” въ тоя градъ на учителитѣ имъ, на лѣкаритѣ имъ и прч.; на грьцкото духовенство, на цѣлата грьцка пропаганда изкипя като лава изъ нѣкой вулканъ, застрашающа да опожари всичко прѣдъ себе си. Заканванията, заплашванията съ убийство и изтрѣбване на всичко българско, се започнаха открито."

"Въ Сѣрската епархия най-голѣмото село и населено исключително отъ българи е селото Горни Бродъ. То брои около 3500 жители съ едно училище и една цьрква до моето идване въ Сѣръ. Въ това село народното съзнание по-отрано се било пробудило и благодарение на учителя му Георгий Любяховски, които по край грьцкия, въвелъ въ училището, отчасти и въ цьрквата, и българскияязикъ. По-рано отъ това, за въвеждането българския язикъ въ училищата и цьрквитѣ изъ Неврокопскитѣ села г. Любяховски е работилъ съ съученицитѣ на Неофита Рилский. Когато азъ пристигнахъ въ Сѣръ, въ селото Горни Бродъ, сѫщата учебна година (1871—1872), учителското мѣсто се заемаше отъ учителя Никола Падаревъ, родомъ отъ Неврокопското село Гайтаннново; Г-нъ Падаревъ бѣ въвелъ напълно българския язикъ въ училището, въ цьрквата обаче — една до тогава — отдѣсно се четеше български, а отъ лѣво — грьцки, не че имаше искатели да се чете на грьцки, ада да се не осѫждатъ българитѣ въ прѣкаленостъ, каквато гьрцитѣ проявяваха спрямобългарския язикъ."

"Въ Неврокопската кааза заварихъ че бѣ на скоро организирана каазалиска българска община съ сѣдалище въ Неврокопъ, която бѣ обявила селата отъ тая кааза за отказавши се отъ духовната власть на грьцкия патриархъ и присъединението имъ къмъ Българската Екзархия. За да се спратъ золумитѣ и насилията на грьцкия владика върху Неврокопскитѣ български села, българскатаобщина въ Неврокопъ бѣше се отнесла до Екзархията чрѣзъ своя прѣдставитель при послѣднята и я молѣше да ходатайствува прѣдъ В. Порта за припознаването Неврокопската кааза за отцѣпена отъ Драмската епархия и отъ Драмския грьцки владика и да се счита за присъединена къмъ Екзархията, която сѫ признали за свое духовно началство. Сѫщото бѣха направили и нѣкои села отъ Мелничката епархия и отъ Драмската кааза, именно отъ Мелничката епархия селата Ормани, Калиманци, Елешница и Рибница; и отъ Драмската кааза селото Плѣвня."

"Подиръ сключването Санстефанския договоръ между Турция и Россия, който създаваше еднаБългария въ естественнитѣ ѝ граници, гьрцитѣ вдигнаха врява че, създаванието на едно автономноБългарско княжество въ очьртанитѣ въ договора граници, тѣмъ се отнѣмали една цѣла область и части отъ други, които въ етнографическо, старинно и географичесво отношения принадлежѣли изключително тѣмъ (sic). Въ тази дива врява грьцитѣ, подпомогнати и отъ извѣстни неблагоприятствующи на една велика България велики сили и отъ самото турско правителство, заработиха протести, които като изкълѫпиха — поднесоха ги на прѣдставителитѣ на Великитѣ сили въ Цариградъ, на Турското Правителство и, по късно, чрѣзъ грьцкия делегатъ — на самия Берлински конгрессъ. Сега именно моето прѣбиване въ Сѣръ бѣ отъ най голѣма нужда, и, като разбирахъ това твьрдѣ добрѣ, азъ продължавахъ да се дьржа и да работя за умаловажаването на тия грьцки протести. Колкото се касаеше до двата Санджака, азъ се заловихъ да подготвя контра протести, каквито въ другитѣ Санджаци въ Македония се приготовляваха отъ страна на българитѣ."

http://www.kroraina.com/knigi/bdobr/ss/index.htm
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #48 на: Јуни 20, 2013, 08:02:46 »

„Читалище“ - 1874 г.- Издава ся от Българското читалище въ Цариградъ
„Читалище“ е списание от времето на българското Възраждане, Списание на Българското Книжевно Дружество, излизало в Цариград 2 пъти в месеца от 1870 до 1875 г. Абонатите му достигат внушителния за онова време брой 1700.
Кн. 1-24 (1870-1871)


http://books.google.mk/books?id=0GHvAAAAMAAJ&dq=%D1%81%D0%B0%D0%BF%D1%83%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0&pg=PA1&redir_esc=y#v=onepage&q=%D1%81%D0%B0%D0%BF%D1%83%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0&f=false

Редактори са Марко Балабанов, Лазар Йовчев, Тодор Икономов, Петко Славейков и Стефан Бобчев. На списанието сътрудничат още Иван Вазов, Гаврил Кръстевич, Кръстьо Пишурка, Тодор Шишков, Кузман Шапкарев, Григор Пърличев, Райко Жинзифов, Атанас Илиев, Добри Войников, Марин Дринов, Димо Хранов и др.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Perushtitsa-history-museum-Chitalishte-magazine-1874.jpg
« Последно менување: Јуни 21, 2013, 12:04:24 тиквешанка »
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #49 на: Јуни 21, 2013, 06:26:29 »

Коста Църнушанов - СЪРБИЗИРАНЕ НА МАКЕДОНСКИЯ КАЗИОНЕН “ЛИТЕРАТУРЕН ЕЗИК”

(ЧАСТ ПЪРВА.)

"Доказана истина е, че от момента, когато българският народ след упорита борба отбелязва първата си национална победа със създаването на българска независима църква чрез историческия ферман на султан Азис от 28 февруари 1870 г., започва и първата официална стъпка на Сърбия срещу възхода на българския народ. Още в навечерието на официалния акт за учредяване наБългарската екзархия сръбското правителство изпраща специално напътствие до своя пълномощник в Цариград да се бори срещу даване права на Екзархията над всички епархии в Турция, в които преобладават българите, т.е. в Мизия, Тракия и Македония."

"За по-нататък Гарашанин подготвя почва чрез пропагандата на своите емисари в българскитеземи. за да убеждават българите в спасителната за тях роля на Сърбия. Един от тия емисари е и прочутият у нас фолклорист Стеван Веркович, който обаче, виждайки силата на българския елемент в Македония, застава на страната на българската кауза."

"Обаче създаването на Българската екзархия препречи пътя на сръбската експанзия. Затова сръбската пропаганда се активизира, и то най-първо чрез изпращане на книги в Македония и откриване на училища, които не дадоха плод, защото вълните на сръбското културно нашествие срещнаха гигантския вълнолом на възродения български народ."

"Сръбското поражение през Сръбско-българската война от 1885 г. още повече разяри Сърбия да открие боен фронт в Македония с огън и меч. Началната му форма бе: открито убеждаване на македонските българи, че те са сърби. Всичко това обаче не давеше никакъв резултат.Българският челичен дух в Македония отбиваше с лекота тези сръбски напъни. Дори за целта той си създаде и революционна организация с първична мисъл: борба срещу сръбската пропаганда."

Иван Хаджиниколов - основател на организацията:
"„От 1888 година сръбската пропаганда в Македония засили своята дейност и почна да атакува даже и Солунската гимназия... Знаейки, че в Македония няма сърби, тая дейност на сръбските агенти много ме възмущаваше. И в търсенето на средство за противодействие на тая пропаганда дойдох до заключението, че една тайна революционна организация ще може да пресече пътя на чуждите пропаганди в Македония и тя ще е най-сигурната опора за запазването на българщината в Македония.”

"Стоян Новакович, за да разбие отвътре непревзимаемата отвън българска крепост, развива теорията за отделна македонска народност. В качеството си на сръбски пълномощен министър в Цариград той формулира тая теория в един свой доклад до своето правителство:
„Понеже българската идея, както е известно на всички, е хванала дълбоки корени в Македония, аз смятам, че е почти невъзможно съвсем да се разколебае тя, като й се противопостави само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея. На сръбската идея е необходима помощ от някой съюзник, който би застанал рязко срещу българщината и който би съдържал в себе си елементите, които биха могли да повлекат със себе си народа и народното чувство, отцепвайки го от българщината. Тоя съюзник аз виждам в македонизма или в култивирането в мъдри граници на македонския диалект и на македонската обособеност.”

"Тъй се създава теорията за македонизма като изключително средство за успеха на сръбската кауза. “Защото - заключава Новакович - убеден съм, че при това ни най-малко не бива да се страхуваме от някаква вреда за сръбската идея, тъй като има ги много и никога няма да изчезнат ония, които изключително работят за сръбска сметка и които винаги ще държат високо идеята за сръбството.”

"Главно средство на македонизма ще бъде сърбизирането на македонския диалект. „В интерес на сръбството - разсъждава Новакович - трябва да се тръгне по същия път, но търпеливо, солидно и систематично, с оригинални средства, като при това се използува всичко, което може да намали разликата между сръбския език и македонския диалект.”

Новакович дава следната обосновка:
„В този момент Ви обръщам вниманието върху необходимостта от един специален македонски буквар за училищата в Македония, който би трябвало специално да се приготви за ширене на сръбската писменост и сръбския език в Македония... В това направление, струва ми се, като най-необходимо е съставянето на един специален буквар на македонски диалект за Македония. В тоя буквар би трябвало с македонския да се спои и сръбският буквар, но така, че македонският да бъде две третини, а сръбският една третина, при това във втората половина. Букварът би трябвало да се напише със сръбския правопис...”

"И тъй, македонски буквар за ширене на сръбската писменост и сръбския език! Да запомним това, защото то е квинтесенцията на македонизма като средство за посърбяване на Македония.
И наистина букварът бива написан при посочената директива. След много опити и колебания той бива окончателно изработен от Милойко Веселинович, бъдещия секретар на скопския сръбски консул, върху основата на сръбския буквар на Стеван Чутурило. Разпространител на това изобретение става организираното от Новакович в Цариград „Друштво сърбо-македонаца”, чиято програма в основата си представлява същността на македонизма, провеждан в широк мащаб днес, със следните принципни положения:
1. Политическа част:
 - Да повдигне църковния въпрос за отказване на македонците от българския екзарх
 - да развива най-енергична пропаганда за изгонването на българските владици и учители от Македония
2. Филологическа част:
а) Да се пише на чисто македонски език, но тъй като македонският език не е книжовно изработен, да се изхвърли всеки български израз и да се въвежда сръбски
б) Да се вземе сръбската азбука като най-удобна за македонския език и при писането да се придържа към сръбската граматика...”

"След Първата световна война, както и в навечерието на Втората, та дори и през нея, титовизмът най-изрично застана зад тези теории на Новакович, Цвиич, Туцович и Попович. Сега вече със силата на оръжието се наложи македонизмът във Вардарска Македония. Вярвайки в тая сила, Тито бе казал на члена на ЦК на БКП и председател на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България Христо Калайджиев следното:
„Дайте ги на мен (българите в Пиринския край - б.н.), аз ще ги направя за две години македонци”
И почва оръжието да шествува по цяла Вардарска Македония, създавайки изкуствено македонска нация. И всичко това се върши буквално според принципите, оформени шест десетилетия преди това от Новакович."

"Посърбяването на езика на македонските българи бе задача номер едно на Новакович при организирания от него поход на сръбската пропаганда в Македония, защото езикът е душата на един народ. Когато тая душа бъде поразена, победата ще бъде пълна.
И ето на какво сме свидетели днес в СР Македония; посърбяването на езика там носи следните форми:
1. В областта на азбуката и фонетиката (звуковете).
2. В областта на морфологията и лексиката:
а) Вмъкване в речника на безброй сръбски думи.
б) Създаване на сърбизми („помакедончени” сръбски думи) чрез прибавяне на българско окончание или с промяна на основни гласни.
в) Избягване на български окончания, характерни за книжовния български език (останали от старобългарски), и приемане на сръбски окончания.
г) Употреба на чужди, предимно на френски думи в сръбски облик.
д) Сръбски форми на познати названия от чужд или домашен произход.
е) Сръбски научни и технически термини.
ж) Пренебрегване на съществуващи народни думи и приемане на съответни сръбски думи и изрази.
3. В областта на синтаксиса (строежа на изречението):
а) Сръбски строеж на изречението чрез съответни съюзи.
б) Сръбски строеж на изречението чрез употреба на съответни предлози и др."

"Както е известно, в СР Македония е въведена сръбската азбука на Вук Караджич. Във връзка с това се е водела упорита борба. Просръбски настроените елементи начело с Блаже Конески са настоявали за сръбската кирилица, като се изхвърлят българските писмени знаци Й, Ъ, Ь, Щ,  (е двойно), Ю, Я, и се приемат сръбските знаци Ј, Љ, Њ, Џ."

"Прегледаме ли “Речник на македонския литературен език”, ще видим, че е препълнен със сръбски думи от всякакъв род. Бяга се от българския книжовен език, който е изграждан както от старите македонски възрожденци като Йоаким Кърчовски, Неофит Рилски, Кузман Шапкарев, Константин Миладинов, Партений Зографски, Райко Жинзифов, Йосиф Ковачев и др., така и от по-новите писатели по произход от Македония, каквито са Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Любен Каравелов, Антон Страшимиров, и от още по-новите - Людмил Стоянов, Теодор Траянов, Димитър Талев, Венко Марковски и пр., и пр. А това е езикът, с който си служи и ВМОРО начело с Даме Груев, Гоце Делчев, Гьорче Петров, Пере Тошев и ред други революционни писатели. Но скопските езиковеди, точно според предписанията на Стоян Новакович, черпят от готовия сръбски език хиляди думи и термини както за всички абстрактни понятия, така и за научните и техническите термини, които липсват в народните говори."
а) Чисто сръбски думи
б) „Помакедончени” сръбски думи
в) Избягване на български книжовни окончания, останаи от старобългарския език, и приемане на сръбски
г) Употреба на чужди, предимно френски думи в сръбска редакция
д) Сръбски форми на познати названия на страни, и личности
е) Сръбски научни и технически термини
ж) Пренебрегване на съществуващи народни думи и приемане на съответни сръбски думи и изрази
з) Разпространение на сръбски лични имена

"Няма съмнение, че с всичко това македонският казионен „език” става все по-чужд за народа. Той трябва да бъде изучаван от самите македонски българи със същите усилия, с които се изучава един чужд славянски език. Върху това красноречиво говори и следният анекдот. В Гевгели имало родителско-учителска среща. Учителят е говорил върху възпитанието на децата, докладвал за мерките на училището и подчертал дълга на родителите във връзка с това. Обаче неговият македонистки. т.е. сърбомакедонски „език” не е бил разбран и родителите стоели в недоумение какво им е говорено. Тогава учителят казал: „Я да ви го кажа на гевгелийски, та да се разбереме по човечки”.

http://www.kroraina.com/knigi/statii/mp_1991_1_tsyrnushanov.html
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #50 на: Јуни 21, 2013, 06:29:52 »

Коста Църнушанов - СЪРБИЗИРАНЕ НА МАКЕДОНСКИЯ КАЗИОНЕН “ЛИТЕРАТУРЕН ЕЗИК”

(ЧАСТ ВТОРА)

"Отявлени защитници на сърбизирането на македонските говори

Защитници на това състояние на езика на македонските българи са една група българоненавистници начело с Лазар Колишевски, Блаже Конески, Харалампие Поленакович и Васил Ильоски. Кои са те?

Лазар Колишевски е всеобщо известен проводник на сръбската кауза в Македония. Родом е от малката паланка Свети Николе. Баща му е загинал на солунския фронт през Първата световна война. Като сирак от войната Лазар бива възпитан в сръбските сиропиталища, завършил в Крагуевац (Шумадия) пиротехническо уличище и като работник в арсенала в тоя град става активист на сръбската комунистическа партия. Забравил родния си език, той напълно възприема сръбския дух в партията. През втората световна война се проявява като борец срещу ръководството на Македонската комунистическа партия начело с Методий Шаторов поради неговата ориентация към БКП като българи. Арестуван от властта, бива осъден на смърт, помилван и изпратен в плевенския затвор, където остава до 9 септември 1944 г. Прибрал се в Скопие, той става върховен разпоредител със съдбата на всички проявени българи, които подлага на сеч, на първо място на Шаторовите другари. Оттогава той стои начело на най-висшите държавни институти: става дори за една година държавен глава на Югославия.

Блаже Конески е бивш председател на Македонската академия на науките и изкуствата. Роден е в с. Небрегово, Прилепско, като издънка на родоотстъпническото семейство Лямевци. Братов син е на най-големия родоотстъпник в Македония, предан орган на сръбската пропаганда Глигур Соколович-Ляме. Бивш върховистки четник, тоя Ляме след Илинденското въстание се продава на сърбите. Загнездва се в планинските места на родния си край Азот и Поречията, води война с БМОРО и успява от засада да убие трима прекрасни войводи - Стефан Димитров и Панчо Константинов, ръководители във Велешко, и Георги (Гога) Ацев - в Прилепско. Неговият престъпен образ е изрисуван от Димитър Талев в романа “Гласовете ви чувам”, в лицето на Йосиф от Рапа.
Блаже Конески използува тъмната слава на своя чичо и бива удостоен с кралска стипендия за следване първо в шумадийския град Крагуевац заедно с прословутия Лазар Мойсов, а след това като студент по сръбска филология - в Белградския университет. Катастрофата на кралска Югославия го заварва още като начинаещ студент и той се записва в Софийския университет под името Благой Конев, българин, пак стипендиант. След 9 септември 1944 г. става Блаже Конески и застава начело на сърбизаторската акция на македонския говор. Той налага сръбската азбука, написва и граматиката на тоя език и неговата история, фалшифицирайки готовите съответни български научни трудове. Той вилнее и в историята на Българското възраждане, като фалшифицира делото на всички български възрожденци в Македония. Той е цялостен апологет на македонизма върху основата на научните прегрешения на прословутия Кърсте Мисирков.

Харалампие Поленакович е македонски куцовлах (цинцар) от Гостивар. Той бе и първият секретар на Македонската академия на науките и действуваше рамо до рамо с Конески. Цялото му житие-битие представлява дейност в сръбски дух. Женен за сръбкиня, следва сръбски език и литература в Скопския факултет, после бързо става асистент на своя професор по сръбска литература и взема най-активно участие в сръбските шовинистични списания в Скопие: „Южни преглед”, „Скопски гласник” и „Гласник скопског ученог друштва”. Там обнародва статии, в които народните песни от Македония представя като стари сръбски (виж статията му „Скоплье у народним песмама”). След катастрофата на кралска Югославия бяга в Белград, където става асистент в университета. Същевременно развива активна дейност сред заварените в Белград македонски печалбари, прибира около себе си и разни сърбомани и образува „Друштво южносърбиянаца-избеглица”. Скоро обаче бива порицан поради злоупотреби.
Изчакал края на войната, връща се в Скопие заедно със сръбската власт и при основаването на днешния скопски университет се настанява за извънреден професор по „стара македонска и южнославянска литература” и „македонска литература от XIX век”. Не изпуска обаче и лекции по югославска литература, за да поддържа сръбски огън в македонското висше просветно огнище. Особено е старателен да издирва и посочва връзките на македонските културни дейци през Възраждането със сръбски културни среди и да ги тълкува като сръбски ориентирани. Забележителна е неговата спекулация специално с Йордан Хаджиконстантинов Джинот. Той е най-проявеният тълкувател на делото на македонските възрожденци като противобългарско, като сепаратистко. По всички славистически конгреси воюва в това направление и предизвиква скандали с ония, които не се съгласяват с него и подържат общопризнатите истини за Македония.

Васил Ильоски е също македонски куцовлах (цинцар), родом от Крушево, но живеещ в Куманово. Това е известният  кралска Югославия Василие Илич, автор на драматически опити на сръбски език. Завършва скопския университет по сръбска литература и в навечерието на Втората световна война пише по подражание на сръбския писател Стеван Сремац на местен кумановски говор драмата „Ленче кумановче”. С това той става един вид основател на днешната македонистка драма, макар и творбите му да имат само водевилен характер.
След създаването на СР Македония той се впуска да пише нови драми на македонски говор и като единствен дотогава драматически писател заживява със съзнанието, че е строител и на македонския литературен език и с това е „велик” деятел. За награда бива избран и за член на Македонската академия на науките. Заедно със сънародника си Поленакович и с Блаже Конески става защитник на македонизма. Той дири корените на македонския „език” далече в миналото и представя сички македонски възрожденци като македонисти, борци срещу „натрапвания им” български език.

Тези четирима корифеи на македонизма са типични образи на вредители в областта на македонските говори. Разбира се. те не са самотни - техни ученици са no-млади филолози от рода на Тодор Димитровски, Трайко Стаматовски, Божо Видоевски, Блаже Ристовски и др. Но тъй като те повтарят идеологията на своите учители, излишно е да се занимаваме с тях. Ще се спрем само на Колишевски и Ильоски, които в речите и писанията си най-безцеремонно защищават посърбяването на македонския казионен език.

Както видяхме, главният идеолог на този замисъл бе някогашният сръбски държавник и учен Стоян Новакович. Той бе начертал за целта и програма с двойна директива, която вече цитирахме, но ще я повторим:
1. „Да се използува всичко, което може да намали разликата между сръбския език и македонския диалект”;
2. „Да се изхвърли всеки български израз и да се въвежда сръбски”.

Видяхме също, че цели 60 години тая директива стоя погребана още в първите дни на нейното формулиране. Защото неколкократните опити за приложението й претърпяха провал пред вековната крепост на българския дух в Македония, така че - както цитирахме - самият й автор се отказа от по-нататъшни опити да създава отделен македонски език под прикритието на лъжеидеята за отделна македонска народност.
Но бацилът на тая идея биде запазен жив, макар и в латентно състояние, от сръбските социалисти, за да бъде по-късно - при края на Втората световна война - задействуван от техния приемник - титовизма.
При стеклите се извънредни обстоятелства за българския народ титовизмът безнаказано обезвреди съпротивата на безброй будни деятели на българщината във Вардарска Македония. Прогонена или унищожена бе българската книга и се наложи в училищата и в останалите просветни, културни и други обществени институции един език в сърбизирана форма точно според директивата на Новакович. Нейната разработка от днешните скопски строители на македонския казионен „литературен език” посочихме в подробности в нашето изложение.

Всичко е в ръцете на будните синове на Македония, които живеят със съзнанието за тежката опасност. Има ли ги много? Тревожните гласове, които чухме, говорят, че в Македония се надигат скрити жизнени сили, които народният инстинкт е съхранил н недрата си, на какво могат да се опрат те? Вряваме, че това ще става, вървейки по пътя на възрожденските просветни дейци на Македония от рода на братя Миладинови, Райко Жинзифов, Неофит Рилски, Кузман Шапкарев - път на връщане към народните езикови извори."

http://www.kroraina.com/knigi/statii/mp_1991_2_tsyrnushanov.html
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #51 на: Јуни 23, 2013, 01:27:34 »

ЕТНОГРАФИЯ НА МАКЕДОНИЯ - 1924 г., Проф. Др. Густав Вайнганд

"Густав Вайганд (1860-1930) е роден в Дуисбург. Следва и специализира романска филология и се насочва към проучване на източнорооманските езици и етнографията на аромъните в Македония. Получава научна степен "доктор" и през 1894 г. става директор на Института за румънски език в Лайпциг, а през 1896 г. е избран за професор по романско и балканско езикознание и етнография в Лайпцигския университет.Преди да започне изследванията си в Македония, Густав Вайганд предварително проучва всички научни трудове и овладява езиците, говорени от населението под османска власт - албански, аромънски, български с двата основни диалекта - западният и източният, гръцки, сръбски, турски и дори шпаньолски. Научната критика оценява високо резултатите, постигнати в непосредствен допир с местното население, с които ученият разговаря без преводачи и посредници. Последните изследвания, посветени на Македония, публикува през 1924 г. под заглавието "Етнография на Македония".

"С разпространението на християнството старобългарският език и писменост се разпространяват благодарение на славянските апостоли Кирил и Методи най-напред в Моравия, след това, когато били прогонени оттам, и сред българите и останалите православни славяни, а също и сред власите на Балканите, които при по-късното си преселение на север пренесли със себе си православните обреди и българския църковен език. При русите и румънците старобългарският език се въвежда не само като църковен, но и като литературен и административен и това забележително обстоятелство се запазва до най-ново време като в Румъния народният език съвсем бавно се въвежда в църквата и администрацията едва в ХVI и ХVII век, в Русия – едва в края на ХVIII век. И така виждаме, че македонският български е носител и посредник на разпространението на християнството в православна Югоизточна Европа."

" Десет години по-късно България попаднала под византийско робство, а в същото време в Македония възникнало ново българско царство, което под могъщата власт на мъдрия цар Самуил (980 – 1014) постигнало бърз, но краткотраен разцвет. Не само Македония, но и голяма част от Албания и Сърбия, а също и Западна България до Искър попаднали под негова власт. Прилеп, след това Преспа и накрая Охрид станали негови седалища.
Царуването на Симеон и Самуил е периодът, в който Македония напълно се българизира и то така, че и до днес българското национално самосъзнание се е запазило по-добре отколкото в самата България, където турското и гръцкото робство почти напълно го задушили. Тогава областите в Западна Албания били слабо населени с българи, но в Средна Албания, особено около Томор и териториите около Томорица и Опар, многобройните български имена на местности доказват, че някои райони тук са били по-плътно заселени с българи."

"Във лицето на византийския император Василий той имал много упорит противник, който не се успокоил докато не постигнал пълна победа над българите. През 1014 г. българската войска била напълно разбита при Кимпалонга на Струмица. С голяма мъка Самуил успял да спаси живота си. 15 000 пленници били ослепени и изпратени в Прилеп на царя. Когато видял нещастниците царят получил сърдечен удар. Въпреки отчаяната съпротива на болярите, Македония била поробена и през 1019 г при тържественото си влизане в Константинопол император Василий ликувал като покорител на страшните българи. Така Македония попаднала отново под властта на Византия. Само Охридската българска патриаршия се запазила като самостоятелна институция (след 1020 г.) и обхванала не само Македония, по и Епир, Тесалия, а също на север цялата, завладяиа някога от Самуил, територия чак до Белград, Сърбия, дори Дунавска България от времето на Второто българско царство, когато Търново става не само политическа, но и духовна столица. Впрочем за Охридски патриарси скоро започнали да избират само гръцки епископи, а тяхната грижа била единствено да запазят автокефалния характер на българската патриаршия."

"Гърците, които виждали в лицето на българите най-опасния си съперник, поддържали със сърбите приятелски отношения за обща борба срещу тях."

" В 1878 г. се освобождава само Дунавска България. Определените от Сан-Стефанския мирен договор граници, които биха осигурили на страната пълно национално обединение, са отхвърлени от Великите сили на Берлинския конгрес. Източна Румелия се освобождава в 1885 г., Македония и части от Тракия в 1913 г. с Букурещкия мирен договор, чиято цел съвсем не е да донесе траен мир, защото с него се наранява дълбоко националното чувство на живеещите в Македония народи; насилствено и несправедливо се разделя Македония между гърци и сърби, без да се държи никаква сметка за българите, албанците и турците, които са преобладаващата част от населението й."

"Основната маса на населението в Македония е съставена от бьлгари, чиято територия започва от старите политически граници на България, на запад до Преспа и Охридското езеро, на север до Шар планина, а на юг достига до морето при устието на река Вардар. Редом с българите, турците са най-значителният по численост елемент."

"По време на турското робство религията била почти единственият фактор за разделяне на населението, което се състояло само от мохамедани и християни. Представител на християните бил патриархът в Константинопол. С пробудено национално самосъзнание и стремеж към национален суверенитет българите се освободили от гръцката опека и на дневен ред възникнала необходимостта да се създаде висше църковно духовенство, а именно Екзархията, чиито привърженици били наречени екзархисти."

"Между Солун, Серес и Дойран се простира леко хълмиста местност, която се обработва добре и е населена с турци и българи.  В околностите на Воден, равнината е населена с българи и турци, а на югозапад с гърци (всъщност голямата част от тях са отдавна гърцизирани българи). В най-югозападната част на Македония се простира равнината около Костурското езеро, която не е толкова плодородна колкото споменатите по-горе и е населена предимно с българи. Най-голямата равнина в Македония е така наречената "пелагонийска" при Монастир, която се простира от Баница до Прилеп на около 70 км дължина при средна ширина 15 км. Населението е силно смесено: българи, турци и албанци-мохамедани живеят заедно, само на север равнината е почти чисто българска. Равнината на Дибра (Дебър), която някога е имала българско население, вече е силно албанизирана."

" С Ньойския договор северната част на Македония беше дадена на Сърбия, а южната й част на Гърция, докато България остана с празни ръце. И макар че преди да избухне Балканската войиа самата Сърбия призна, че цяла Македония е българска, по волята на руския император тя бе дадена на Сърбия. В резултат на договора между Гърция и Турция се разселиха големи маси от хора: турското население в Македония и Тракия се размени с гръцкото от Мала Азия. В 1923 г. 150 000 гърци бяха доведени от Мала Азия в Европа, голяма част от които се заселиха в Солун, останалите в Тракия. Същият брой турци бяха прехвърлени в Мала Азия. Българите, или поне част от тях, също побягнаха към България за да се спасят от потисничеството на гръцките власти.  В последно време обаче гърците се държат безогледно, за да прогонят българския елемент. Без отклик остава обаче зовът за помощ на македонските българи, които ще бъдат принудени да напуснат родината си. В тази част от Македония, която е под сръбска власт, са настъпили незначителни изменения, въпреки че броят на българските бежанци възлиза на десетки хиляди, които ще трябва да бъдат изхранвани от българското правителство. Всички те очакват с копнеж времето когато отново ще се възстанови свободата на езика,  на училището и църквата. Селското население, което е свързано с родната земя, е оставено беззащитно на гнета на сръбското чиновничество и особено на жандармерията; и макар че е потъпкано, съзнанието му за принадлежност към българския народ е непоклатимо."

"Брой на българите
- С оглед на гъстотата на населението, се дава следният списък на македонските окръзи (кази): Малешово 97 %, Разлог 96 %, Тиквеш 92 %, Крива Паланка 88 %, Кратово 82 %, Воден 82 %, Прилеп 80 %, Неврокоп 80 %, Горна-Джумая 80 %, Кичево 79 %,  Енидже-Вардар 76 %, Прешово 74%, Река 73 %, Охрид 73 %, Куманово 71 %, Петрич 69 %, Костур 68 %, Велес 66 %, Мелник 63 %, Лерин 63 %, Демир-Хисар 61 %, Битоля 60 %, Кочани 58 %, Струмица 57 %, Скопие 55 %, Кукуш 50 %, Дебър 48 %, Щип 45 %, Радовиш 45 %, Гевгели 42 %, Тетово 40 % и т.н.

Сред българите естествено има разделение на патриархисти, екзархисти и помаци. Последните живеят главно в Родопите (източно от Мехомия и Неврокоп), в Меглен (северно от Воден), в Дебър, при Кичево, западно от Тетово, южно от Кавадарци, между Черна и Вардар.

- Каза Куманово наброява 81 български села с 3562 къщи и 19 албански села със 718 къщи
- Каза Прешово има 73 български села с 3837 къщи, 9 села със смесено българо-албанско население с 860 къщи общо, чисто албански села 13 с 906 къщи - 13 870 албанци; 26 700 българи
- Каза Качаник (Орхание) може да се счита за чисто албанска
- Каза Тетово -  град Тетово наброява 1800 турски, 1000 български, 200 албански къщи.  Има 65 албански села с 3825 къши, 47 български с 1838 къщи, 4 села на български помаци с 298 къщи и 43 села с 4268 къщи смесени – албанци, българи и турци.
- каза Гостивар има 12 500 албанци, 10 500 българи, 7200 турци и 500 цигани
- каза Галичник -  10 650 православни българи, 5862 българи-мохамедани, 2900 албанци
- Дебърска каза - 11 000 православни българи, 11 000 българи мохамедани, 8500 турци, 6000 албанци
- В каза Струга - 12 000 албанци, 16 000 българи, 1200 аромъни
- Охридска каза - 25 000 българи, 1500 албанци, останалите са аромъни, турци, цигани
- Ресенска каза - 17 500 българи, 4500 турци, 1500 албанци, 1000 аромъни"

"Македония се населява от различни националности, които по численост се нареждат както следва: българи, турци, албанци, гърци, аромъни, шпаньоли. Останалите, включително и сърбите, са толкова малко на брой, че остават извън вниманието ни. Но с Ньойския договор беше наложено страната да се раздели между Гърция и Сърбия, така че по-малката част, тази на юг, се падна на Гърция, по-голямата, т.е. северната, беше присъдена на Сърбия. Следователно Сърбия, която е представена с толкова незначително население в Македония, че изобщо не си струва коментар, по политически мотиви получи лъвския пай."

"Македония е историческа, стопанска, политическа и географска единица, в която всички народи биха живели много добре, ако на всички националности в една автономна Македония се даде пълна свобода за културно развитие. Тогава и техните сънародници извън границите на Македония: гърци, българи, албанци, турци и румънци ше бъдат спокойни за съдбата на едноезичните си събратя. Нали в Швейцария четири националности живеят в мир. Същото може да стане и в Македония. Една автономна Македония между Бистрица и Дрин на запад и Места на изток, до Шар планина и Карадаг на север би била най-щастливото решение за благополучието на македонците и за избягване на кървави бунтове в бъдеше. То би било единственото справедливо и разумно; единствено възможното решение на македонския проблем."

http://www.kroraina.com/knigi/gw/gw_index.html

Инфо за Проф. Др. Густав Вайнганд http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%92%D0%B0%D0%B9%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4
 
Книгата я има и в каталог на германската (немска) национална библиотека  https://portal.dnb.de/opac.htm?query=Woe%3D119052679&method=simpleSearch

 снимка: Етнографска карта на Югозападните Балкани на Вайганд 1890 г.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Southwestern_Balkans_1890.JPG

сканове  http://www.scribd.com/doc/125934130/ethnographie
« Последно менување: Јуни 23, 2013, 01:35:57 тиквешанка »
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #52 на: Јуни 25, 2013, 03:43:52 »

MACEDONIA: ITS RACES AND THEIR FUTURE - H. N. Brailsford (Methuen & Co., London, 1906)

Македония. Нейните народи и тяхното бъдеще -1906 г. Хенри Ноел Брейлсфърд

- Хенри Ноел Брейлсфърд, британски журналист, водещ автор на Дейли Нюз,в 1903 г. оглавява британска хуманитарна мисия в Македония след разгрома на Илинденското въстание, член на Карнегиева Комисия ( Международната комисия за разследване причините и провеждането на балканските войни) в 1913 - 1914 г.


"Прекарах пет месеца през зимата на 1903-4 в Битолския вилает след Българското въстание, представлявайки заедно с Лейди Томпсън, г-ца Дърам и моята жена Британския фонд за подпомагане."

"В ранните дни на декември 1903 г. отидох в Костур, за да установя какъв вид и размер помощи бяха необходими на изгорените и опустошени села в гъсто населения български район."

"Българското движение е национално съзаклятие и би било трудно в Македония да се намерят сто проявени българи, които не са допринесли доброволно или другояче за неговия напредък. Да се предлага изпращането в изгнание на главите на движението както правеше Хилми паша, беше престъпление срещу правата на човека."

"Македония е населена предимно от българи...Неведнъж изненадващо посещавах села, където младежите стояха на групи, облечени в техните въстанически униформи. Чекаларов и няколко други български войводи още шетаха наоколо със своите избраници от есенния набор."

"През зимата на 1903–1904 г. Македония не бе толкова една завоювана област, колкото пустиня, пометена от един човешки ураган. Именно в такива условия бе израсло българското въстаническо движение, една съзидателна организация, противопоставяща се на една отрицателна и разрушителна сила. Управлението на Турция е, в зависимост от това как някой избере да го разглежда, нещо поучително, достойно да се изучава, или нещо развеселяващо и забавно. Селянинът в по-светлите моменти на своето битие може да го види в неговия хумористичен аспект и в сбирките с български народни песни могат да се намерят някои весели сатири за турската некомпетентност. От всички народности българите са найнепоклатими и търпеливи; те изглеждат безчувствени към болка и неподатливи на паника."

" Като резултат на несигурността на пътищата пътуването в Македония е сведено до минимум  Градските жители от по-имотните класи съвсем рядко се осмеляват да ходят на село. Познавах един българин от Охрид, един старец, който притежаваше няколко чифлика на няколко километра от града, който никога в живота си не ги беше посещавал. Един българин от Ресен, който по време на въстанието имаше голям имот на около десет километра от града, беше много заинтересован да разбере колко е ощетен и макар наистина да не беше плашлив човек, позволи да минат поне девет месеца, без да го види. Селяните са практически роби, без свобода, сигурност или права. Съществуват, грубо казано, около 80 дена в годината, в които добрият християнин българин не ще върши повече работа на собствените си ниви, а именно през неделите и на църковните празници."

"Един възрастен мъж, добре сложен, но облечен в дрипи, които всички тия селяни носят, дойде при мене тъкмо когато напусках селото. Мислейки си, че е възможно да притежавам някакви медицински умения, той заголи своята ръка и ми показа гнусна рана, която беше почнала да гноясва. Преди два дена той си работел на нивата, когато турчинът от съседната нива го привикал с нетърпящ възражение тон да дойде и да му помогне. Българинът не можел да остави това, което правел в момента и му предложил да дойде след пет минути. Турчинът,усещайки тази демонстрация на независимост, се втурнал към него и го пробол с ножа си. Тази сутрин българинът тръгнал към Ускюб да превърже раната си, но турчинът го срещнал на пътя и го върнал обратно в селото.Това беше само един малък случай на всекидневието в Треска."

"Най-приятният тип човек измежду тях, с когото се запознах, бе българският митрополит на Битоля Григорий, любезен старец с толкова невинен вкус, колкото може да е отглеждането на цветя. Когато българите пожелаха да подчертаят факта, че те са отделна народност от гърците, единствената възможна процедура бе да направят схизматична Църква, която би им дала право да искат признаване като милет, понеже гърците отказваха да признаят техния език или да назначават български епископи."

"Селското население просто ще ви каже, че дадено албанско село е било направено преди около осемдесет години, или че някое село, което притежавало земята си и било населено само от българи, е минало под ярема на някой албански главатар преди петдесетина години. Цялата провинция (вилает) с център Битоля е осеяна с албански селища. Човек ги открива в удобно разположение, обкръжени от три-четири български села, върху които албанците упражняват вид полуфеодален тероризъм."

"Последният удар бил нанесен от император Василий Българоубиец, за когото се казва, че убил 15 000 българи само в една битка...Заведох ги до руините на крепостта на българския цар, която се извисява над езерото.Хората в Охрид са несъмнено българи."

"Докато българите работят за автономията на Македония, сърбите и гърците преследват само нейната анексия към своята държава. Резултатът е,че тяхната дейност се вижда да е само за ползата на собствената им страна, докато българите без съмнение създават един дух на местен македонски патриотизъм. Сръбското движение представлява чисто политическа агитация, ръководена и финансирана от Белград."

"Първите впечатления на пътешественика за македонските българи рядко са благоприятни. Оставя те да си изградиш такова мнения за него, каквото ти е угодно, и се представя само в сивотата на обичайната си ежедневна носия. не притежава думи, които отключват сърцето на чужденеца, няма да те посети неповикан в твоя хотел. сдържан и недружелюбен,твърде зает с избягването на шпионите, понеже опитът го е научил да вижда във всеки член на чуждоземно племе възможен враг. При все това, както си течеше зимата, една жалостна мелодия почна да долита от мрачния фон на потиснатостта. Аз не ѝ обръщах почти някакво внимание, преди да я чуя една вечер при огнището на едно българско семейство. Тази жалостна песен донесе огън в очите им, звънливост в гласовете им и червенина на флегматичните им бузи. Това бе песен на бунта. Тя призоваваше младите хора в планината, възпяваше един по един войводите, които се бяха били и загинали през есента, и пророкуваше за едно свободно бъдеще От онази вечер нататък песента беше постоянно в ушите ми. В нея беше, най-после, същинският ритъм на българското сърце. Едва ли има село, което да не е влязло в организацията. В по-големите градове като Битоля само малцина българи не са активни и изпълнени с готовност членове."

"В 1893 г. една група влиятелни македонски българи, които поддържали тези възгледи, се събрали в една къща в Ресен и основали „Вътрешната организация“. Двама от тях са все още водачи на движението – Дамян Груев, учител в Солун, който изоставил една сигурна кариера със завиден приход, за да стане човек извън закона и конспиратор, и Христо Татарчев, преди доктор в Солун, чиито изтънчени маниери и познаване на света са го произвели в дипломат на Комитета. Отличителна черта на българския характер е това, че Комитетът е съставил план не за едно незабавно въстание, което сигурно би се провалило, а за един дълъг период на организиране и приготовление. Младото поколение от образовани македонски българи е крайно недоверчиво спрямо Русия, от чиито амбиции то се бои повече, отколкото от разлагащото се могъщество на Турция."

"За два месеца едно истинско царство на терора стъпка целия Скопски вилает. Претърсвания за скрито оръжие бяха проведени във всяко българско село и турците, обзети от лудост, извираща отчасти от паника, а отчасти от гняв, се отдадоха на жестокости, надминаващи обичайните. Мъчения и насилства бяха използвани свободно и най-жестоко пострадаха именно интелектуалните водачи на народа – свещениците, систематични гонения срещу българските училища. Над петстотин привърженици на Комитета в Скопския вилает бяха хвърлени в затвора, а около триста забегнаха в България.Това бе жесток удар срещу Вътрешната организация. Гърците избраха да представят българските учители и свещеници пред турците като подстрекатели на въстание. Българите отговориха по същия начин. Единствената разлика беше, че гърците убиваха чрез посредник, а българите със собствените си ръце. Вярно е, че българите се бореха за свобода, докато гърците се бяха съюзили с тиранина. Моментът, за който се подготвяше българското население, дойде на празника Св. Илия – неделя вечерта на 2 август 1903 г."

"Колкото по-добре човек опознава българите в Македония, толкова повече започва да уважава техния патриотизъм. Тези добродетели не са външно бляскави и живописни: те са израсли на почвата на робството сред едно сдържано и лишено от въображение племе. Те са в съгласие с компромиса и благоразумието. Има нещо почти скришно в техните прояви. И все пак, когато българинът изглежда в найголяма степен опортюнист и раболепен, той все още пази вярата си в бъдещето на своя народ и все още работи за неговото осъществяване.Той не парадира със своята националност, както гъркът, но под което и да е прикритие в сърцата си те упорито остават българи. Без тази твърда и непоколебима способност да страдат, без тоя бъхтещ се, макар и ялов, патриотизъм и без тази донякъде пасивна храброст, българите никога не биха могли да съградят своя Комитет.Още едно качество бе необходимо – преданост – а него те също притежават.Най-чудна от всичко е лекотата, с която ръководителите на революцията могат да пътуват невредими от единия до другия край на Македония. Селянинът, хващал ръката на Сарафов, ще разказва после за великото си преживяване, както някой член на шотландски клан би се хвалил, че е виждал принц Чарли. През цялата зима след въстанието Дамян Груев, председателят
на Върховния македонски комитет, истинският началник на движението и организатор на борбата,зимуваше в едно село. Тази тайна трябва да е била общо достояние на хиляди, но нито един от тях изглежда не е помислил да я продаде. За македонските българи трябва да се съди не според стандартите на морал и цивилизованост, които те са постигнали, а по техния кураж и решимостта им да се борят за нещо по-добро. Историята на десетгодишната им борба им дава право да се ползват от нашите симпатии. Българинът се е държал за вярата, завещана му от вековете."

http://www.promacedonia.org/hb/index.htm

http://promacedonia.com/en/hb/

Снимки http://promacedonia.com/en/hb/hb_photo.html
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #53 на: Јуни 27, 2013, 10:34:49 »

Българете въ Македония - 1915 г. - Йорданъ Ивановъ

Академик Йордан Иванов Николов (1872 - 1947) роден в Кюстендил, в занаятчийско семейство от Кратово, Македония. - български литературен историк, археолог, фолклорист, един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на Българския археологически институт; член на Управителния съвет на БАИ (1920 -1942), oткривател на първообраза (оригинала) на "История славянобългарска" на Паисий, през 1906 г., член-учредител е на Македонския научен институт: професор и титуляр на Катедрата по българска литература, член на Славянския институт в Прага. по случай 50-годишната научна дейност  е награден с орден "За заслуга" II степен и с грамота. През 1944 г. е провъзгласен за почетен гражданин на град Кюстендил.

"През последните 100 г. на своя петвековенъ робски животъ българете въ Македония почнаха да се съвзематъ духовно и национално и все повече да крепнатъ въ надежди за посветли дни. Техното трудолюбие и напредъкъ бидоха справедливо оценени отъ великите европейски народи въ дипломатически постъпки, конференции и дори войни, признаха правото на македонските българе да се сдобиятъ съ посносенъ политически животъ. И когато, отъ две-три десетилетия насамъ, очакването на българския народъ се приближаваше къмъ своето осъществяване, тъкмо тогава му се противопоставиха политически замисли, идещи отъ Гърция и Сърбия. Те си поставиха за цел да отчуждатъ македонското население отъ българската му народностъ. Изпадиха се българските митрополити, свещеници, учители, затвориха се множество български училища, заграбиха се българските църкви и монастири. По-събудените българе бидоха изтребени, на други отнети имотите. Българщината въ Македония е тамъ отъ векове и Българската екзархия е била дело преди всичко на македонския българинъ."

"Политическите и етнографски промени, които въ течение на вековете засегнали земите на Балканския полуостровъ,докарали промяна и въ простора на българското етнографско землище. Въ тия борби българскиятъ народъ е излязълъ ощетенъ наистина въ своите краища, но е съумялъ да запази своята средина, въ Дунавска България, Македония и Тракия."

"Северните делове на Епиръ и Тесалия, съ цела почти Албания, бидейки подъ българска власт при царете Симеона, Петра, Самуила, Асеня 2, тяхното гъсто славянско население възприе, вместо племенните си названия - общото име българе. В 1040 г. цяла Македония дигна големо българско въстание  съ Петра Деляна. Презъ 1067 г. се дигна друго възтание на западните българе въ Тесалия. Войвода им станалъ Николица. През 1071 г. стана третото големо възтание на македонските българе. Възтанието бе замислено  от българските велможи в Скопие, на чело со Георгия Войтехъ.  В 1336 г. византийскиятъ императоръ Андроникъ 3 говори въ една своя грамота за българете въ Тесалия. През 1423 г. българете около Лариса се биятъ срещу турците."

"Четири са главните етнички елемента, които са били въ борба с българското ядро въ Македония през течение на вековете: гръцкиятъ, сръбскиятъ, турскиятъ и албанскиятъ"

"Гръцко-българската етничка борба въ Македония е била многовековна и силна.Тя не е завършена и въ наши дни. Македония първа почва борбите съ гърците за български църковни правдини. Поробениятъ подъ гръцкото духовенство български народъ се бори 40 г. докато да извоюва правото да се моли Богу на свой матеренъ езикъ и да има архипастире отъ свой български родъ. Тая борба, която закрепни българската национална свестъ и даде единство на българската мисъль, която роди Българската екзархия, се захвана пак въ Македония. През 19 в. захвана изобщо възраждането на българския народъ. Първи беха българските еснафи въ Солунъ, които още около 1830 г. се загрижиха за българско келийно училище. Въ Солунъ се отвори първа българска печатница въ 1838 г. В 1865 г. се отвори и девическо българско училище. Солунъ броеше 10 000 българско население."

"Въ южна Македония българскиятъ елементъ достига до южната линия - Грамосъ, Бистрица, Бяло Море, Снежникъ планина, Островското езеро, Енидженското блато, устието на Вардаръ, Солунски заливъ, Лагадинско езеро до Бук на Места. На северо-изтокъ българското население на Македония се слива съ свои  еднородци въ България преко Осогово, Рила, Родопите. Българското население въ Македония по численостъ спрямо другите етнички групи взети заедно, има абсолютен превесъ, въпреки големите изселвания въ България. То брои около 1 100 000 души."

"Известни са обстоятелствата при които славянското население въ  Македония свърза съдбините си съ своите мизийски тракийски едноплеменници и заживе съ ново национално име "българе".Благодарение на расовото и езиковно единство на славянете въ Мизия, Тракия и Македония, благодарение на общата имъ държава, вера, книжнина, обще-българското национално съзнание така закрепна у техъ, че след вековни патила, нищо не бе въ сила да съкруши това съзнание. Напротивъ, то стана лостъ които подигна българщината, възроди я, като я подготви да даде най-милите си жертви, за да изкупи и уздрави своята свобода. Тая българска национална свестъ се е изказвала въ течение на единадесет века въ най-разновидни прояви въ живота на македонския българинъ: въ езика, въ политическия, воененъ и общественъ животъ, въ духовното и училищно дело. Тия прояви са най-явният белег за българщината."

"На 19 февруари 1878 г. се сключи Санстефанския миръ. И тамъ, подобно на Цариградската конференция, руското правителство призна вековните права и желания на българското население въ Македония.- единение съ мизийските и тракийски свои събратя, въ една обща държава."

"За българския духъ на македонците говорят и известните на всички политически и четнишки движения въ Македония през последните десетилетия. От тех ще припомним за големото Илинденско възтание и за 20 000-во Опълчение през 1912-13 г., което взе участие въ войните за защита на общебългарските интереси против турци, сърби и гърци."

"През 1910-11 уч. г. броят на българските училища,учители и ученици въ Македония бе следният: училища 1081, учители  1763, ученици  56 440. По сведения отъ  1910 г. въ Македония българете имаха 1139 църкви, 155 параклиси, 62 монастира, 1132 свещеника, 7 архиереи."

"Македония презъ 1912 г. е била населена отъ 2 300 000 души отъ които 1 100 000 българе, 540 000 турци, 253 000 гърци, 184 000 албанци, 77 000 власи и др."

http://www.promacedonia.org/pdf/ivanov_bylgarete_v_makedonija.html
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #54 на: Јуни 28, 2013, 06:21:48 »

Български старини из Македония - 1908 г. - Йорданъ Ивановъ

Академик Йордан Иванов Николов (1872 - 1947) роден в Кюстендил, в занаятчийско семейство от Кратово, Македония. - български литературен историк, археолог, фолклорист, един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на Българския археологически институт; член на Управителния съвет на БАИ (1920 -1942), oткривател на първообраза (оригинала) на "История славянобългарска" на Паисий, през 1906 г., член-учредител е на Македонския научен институт: професор и титуляр на Катедрата по българска литература, член на Славянския институт в Прага. по случай 50-годишната научна дейност е награден с орден "За заслуга" II степен и с грамота. През 1944 г. е провъзгласен за почетен гражданин на град Кюстендил.

"От октомври 1906 г. до марта 1908 г. пътувах изъ Македония съ целъ да се запозная съ бита на тамошните българе и съ уцелелите останки на миналото имъ. Времената беха крайно размирни и непригодни за научни издирваня: черковните вражди, всекидневните кървави разправи между чети и войска, подозрението и пречките на властите. Каквото ми се удаде ново да обдиря или известно вече да проверя, събрахъ, следъ точенъ препис или фотографска снимка, въ предлагания сборникъ отъ литературни, исторически и етнографски паметници на българското население въ Македония."

http://www.scribd.com/doc/88352394/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7-%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F-pdf

http://www.youtube.com/watch?v=TWz86oe2KH4
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #55 на: Јуни 29, 2013, 01:55:01 »

Населението в югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско) - 1917 г.- Йордан Иванов

Академик Йордан Иванов Николов (1872 - 1947) роден в Кюстендил, в занаятчийско семейство от Кратово, Македония. - български литературен историк, археолог, фолклорист, един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на Българския археологически институт; член на Управителния съвет на БАИ (1920 -1942), oткривател на първообраза (оригинала) на "История славянобългарска" на Паисий, през 1906 г., член-учредител е на Македонския научен институт: професор и титуляр на Катедрата по българска литература, член на Славянския институт в Прага. по случай 50-годишната научна дейност  е награден с орден "За заслуга" II степен и с грамота. През 1944 г. е провъзгласен за почетен гражданин на град Кюстендил.

"Югоизточна Македония наричаме областта между южния Пирин, Струма, Бяло море и Места. Югоизточна Македония влизаше след Букурешкия договор от 1913 г. в гръцкото кралство. Тя има пространство около 7500 кв клм. В етнографско отношение представя три отделни целини: северната, населена главно с българско население, югозападната, предимно гръцка, и югоизточната,турска."

"Погърчени българи сега съставят силната гръцка покрайнина в югоизточна Македония. Следите на българщината в тях личат освен в местните имена, още и в някои отделни махали, които още говорят български, както ги има напр. в селата: Витачища, Ангиста, Кюткьой, Доксат, Едирнеджик и пр."

"До преди петдесет години в Драма не е имало никакви гърци. Покрай тамошното турско население, имало власи и българи."

"Струмският край запазил тьй будно своето племенно обособление и през византийското робство, тьй че когато през 1195 г. българските войски на Асеня и Петра се явили в Серско, изведнъж целият край се отметнал от Византия, защото бил заселен с българи. За това ни разказва византийският историк Никита Хоният. След половин век, когато тия краища били пак завладени от Византия, струмци дигнали в 1255 г. прочутото възтание на Драгота в Рупелските теснини. Въстанието успело, защото всичкото селско население било българско."

"Българщината не е могла да изчезне и в другата силна крепост, Сер. Българското население в Сер е било тьй значително през средните векове, че то е оставило дори своите имена на градските махали - Горня Каменица, Долня Каменица, както и на двата градски потока - Клокотица и Серовица."

"От края на 8 век е известен един старобългарски надпис, намерен при Филипи. В него се говори за български завоевания в областа на смолените. Около 1199 - 1201 г. в родопско-беломорските и смоленски краища става открито народно движение за присъединение към България. Когато през 1255 г. избухнала война между Византия и България, същите краища веднага преминали към българите, защото населението било българско, както разказва византийският писател Акрополит."

"В инвентара на Хилендарският монастир за монастирски земи по долна Струма през 14 век срещаме бележки за неколко села и за тяхното население. От тоя паметник (обнародван в Споменик 3) виждаме, че най-южните струмски краища около Тахино, българският елемент през 14 век, преди идването на турците, е бил добре запазен. Там са поменати села: Куцово, Крушево, Градеца, Кумица, Кондогрица, Мунзени, Лужец, Каменица и местностите: Слано, Каменна земя, Падище и др. Тия български главно имена посочват, че там по-рано се били заселили масово българи и дали своя топонимия. За българското име население обаче и през 14 век свидетелствуват личните имена в същия списък: Драгана, Доброта, Добромир, Вълкона, Георги, Врана, Стана, Белян, Драгоча, Богдан и др. Когато в края на 14 век турците завладели югоизточна Македония, те заварили там българско население, заседнало от векове. Турското завоевание в югоизточна Македония направи дълбоки етнографски промени.""

"В пътеписа на френския консул Кузинери, от преди 100 години, който дълго време е живел в Солун, и често посещавал Серско, срещаме такива свидетелства за етнографията по долна Струма:"Още в 10 век, всичкото Струмишко поле и цялата страна към Керкинската планина, са били заселени, както са и днес, с българи. Старата част на Сер се нарича варош, населена с гърци, българи и няколко еврейски семейства."

"Санстефанският договор не можа да се осъществи, но българското население в югоизточна Македония продължаваше да крепне в национално съзнание, и да се отделя постепенно от гръцката духовна опека. С изключение на Кавала, във всички други градове и много села, се откриха български училища. В старите черкви взе да се чете на роден език. Националното съзнание се закрепваше и чрез революционното българско движение, в което участвуваше целото българско население."

СТАТИСТИКА 1912 г.
българи - 109 330, турци - 65 650, гърци - 51 960, власи 8 500, албанци 12 175, цигани - 9 780

"През 1913 г. много пострадаха българските села, едни от гърците, други от турците. Част от населението избяга към България. друга част се пръсна из горите или бе избита. През 1916-1917 г. избягалото българско население взе да се връща заедно със заемането на югоизточна Македония от българските войски."

"Югоизточната македонска област географски принадлежи към българските земи. От средните векове насам основното население на областта са били българите."

http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116227375630877965.html
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #56 на: Јули 01, 2013, 03:33:40 »

Северна Македония - 1906 г. - Йорданъ Ивановъ

Академик Йордан Иванов Николов (1872 - 1947) роден в Кюстендил, в занаятчийско семейство от Кратово, Македония. - български литературен историк, археолог, фолклорист, един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на Българския археологически институт; член на Управителния съвет на БАИ (1920 -1942), oткривател на първообраза (оригинала) на "История славянобългарска" на Паисий, през 1906 г., член-учредител е на Македонския научен институт: професор и титуляр на Катедрата по българска литература, член на Славянския институт в Прага. по случай 50-годишната научна дейност  е награден с орден "За заслуга" II степен и с грамота. През 1944 г. е провъзгласен за почетен гражданин на град Кюстендил.

"Историческа горна Македония представя изобщо еднородна целина по езикъ, обичаи, носии и антропометрия. Сегашната, турско-българска граница е изкуствена въ всеко отношение: тя сече на две целото население, тя премахна духовните традиции, тя прекрати общението,търговията..."

"Констатираното големо езиковно единство между Кюстендилско, Дупнишко, Джумаиско, Пиянешко, Кочанско и Щипско, които краища съставятъ ядрото на централните български говори, прострени отъ Стара-планина, презъ Рила и Осогово, та по средния Вардаръ и Прилепско."

"Кюстендилският санджакъ билъ единъ отъ най-големите и богатите.Той обхващалъ казите: Кюстендилъ, Радомиръ, Дупница, Петричъ, Мелникъ, Дойранъ, Тиквешъ, Велесъ, Струмица, Радовишъ, Щипъ, Кратово, Враня, по-късно (1634 г) и новия градец Паланка... Главниятъ пъть Самоковъ - Кюстендилъ - Скопье е частъ отъ големото и старо съобщение между Цариградъ и Синьо море, право отъ изтокъ къмъ западъ."

"Робството на българина ни най-малко не бе му отнело отъ християнското благочестие. Кюстендилецътъ българинъ съ голема охота и съ душевно удоволствие постеше на редъ всичките презъ годината постни дни. Когато пъкъ се засилила борбата между гърци и българе, къмъ средата на 19 в., българете се организирали въ официална българска община, наричана и черковна, ратувала за народното пробужданье изобщо, докато най-сетне презъ 1869 г., било отворено първото въ града светско "Българско читалище". Душа на българското общество са били учителите, некои отъ владиците, както и по-заможните граждане и първенци."

"Съ хайдушкия животъ въ Кюстендилско са свързани имената на Ильо войвода и Румена войвода. Ильо войвода, като човекъ и хайдутинъ, е живъ изразъ на планинците малешевци по горня Брегалница. Няма българска малешевска къща, която да не е пращала свой стопанинъ, братъ или синъ да хайдутствува по Малешката планина, по Голакъ, по Пиринъ, Плачковица, Осогово и Рила, няма между българете по-гордъ и свободолюбивъ край отъ Малешевския. Презъ 1861 г. Ильо войвода, заедно съ Раковски и Иван Кулинъ, обучава българските доброволци и се готви за българското възтание. Революционното българско движение сполучило да пусне коренъ и въ северна Македония...При освобождението на Кюстендилъ взеха участие 4- 5 000 души войска и големата българска доброволческа чета на дедо Ильо войвода."

"Кюстендилци обявили, че искать да имъ дойде стариятъ владика българинъ Авксенти и се солидаризирали съ исканьата на останалите българе - да се отхвърли гръцкото духовенство. За тая цель те дали просба презъ 1860 г. до турското правителство и си избрали представитель въ Цариградъ своя съотечественикъ д-ръ Захария Струмски. Тази черковна борба сдушила българското население и го научила да брани своята народностъ. Презъ 1862 г. българската община излиза съ свой печатъ... Още когато бе избранъ, Иларионъ беше стар на 70 г. Презъ първите години на владичествуваньето си въ Кюстендилъ, той обикаля няколко пъти изъ широката епархия: Кюстендилско, Радомирско, Пиянецъ, Кратовско, Щипско...Отъ писмата разменени между екзархията и дядо Илариона, се вижда, че последниятъ е бил постояно въ финансови затруднения. Неутихналата борба съ гъркоманете, народните политически движения и възтания, войните - спирали правилния вървежъ и на черковните работи. Презъ юни 1873 г. Иларионъ пише отъ гр. Кочани на екзарха: "От всяка страна имаме спънкьи. Гръцкия агентинъ сее раздори като казва на народа: аз ще ви владикувамъ без пари. Поради непълното събиранье на данъци, настрадали и училищата. За да види училищата на епархията си каквито той е желаелъ, назначилъ Йосифа Ковачевъ, единъ отъ учените тогава българе съ университетско образование, за главенъ инспекторъ и ръководитель на училищата въ кюстендилската епархия."

"Берлинскиятъ договоръ раздели кюстендилската епархия на две половини: южната, съ Щипъ и Кратово, остана подъ Турция и биде присъединена къмъ скопската екзархийска епархия, а северната, съ Кюстендилъ и Радомиръ, просъществува до 1884 г., когато следъ смъртьта на нейния митрополитъ, биде присъединена, като малка по опсегъ, къмъ софийската. В кюстендилската епархия, през 19 в. е имало 97 черкви и монастири."

"Хаджи Мишо Кушевъ  се е училъ въ Велесъ на българска книга още около 1750 г. Въ двете части на Велесъ е имало частни български учители. Някои отъ останалите живи стари велесчане помнятъ името на учителя попъ Наумъ, който е билъ родомъ отъ Велесъ и е учителствувал 1815-20 г. Презъ 1810-20 г. учителствува въ Кратово прочутиятъ даскалъ Хаджи Якимъ Кърчовски и издава своите сборници на български език."

"Градъ Щипъ ( съ Ново-село) е билъ единъ отъ събудените български градове през всичко турско царуванье. Около 1830 г. въ Щипъ е билъ учителъ - даскалъ Трайко Клисаровъ. Неговото училище е било общо, народно, учениците достигнали до 150 души. Имало и друго щипско училище. Въ него билъ учителъ Хаджи Георги отъ Щипъ. Презъ 1846 г. гръцкиятъ владика Захари докаралъ въ Щипъ двамина гръцки даскали, но будните щипяне сполучи да пропъдятъ проповедниците на гърцизма.Откакъ се помни, училищниятъ и черковенъ езикъ въ Щипъ е билъ се българскиятъ. Прочутиятъ македонски учител Йордан х. Константиновъ бележи презъ 1852 г. за Щипъ въ "Цариградския вестникъ":"Щипъ е градъ български и въ църквите му се служи български".

"Между българските градове, дето славянската книжнина и писмо не са спирали презъ турската епоха, трябва на първо място следъ София да поставимъ Кратово. Заслугата на Хаджи Якима е голема, не само за северна Македония, но особито тя е ценна за новобългарската книжнина. Хаджи Якимъ, съ своите книги на новобългарски езикъ отъ 1814, 1817 и 1819 г., и тетовецътъ Кирилъ Пейчиновичъ, който въ 1816 г. напечаталъ своето "Огледало", са първите писатели които се гласиха отъ северна Македония съ свои простонароденъ общедостъпенъ и говоримъ български езикъ - първи будители за българска народностъ и езикъ. Ако прибавимъ още че и първите български печатници и щампи на даскалъ Камче въ с. Ватоша(Тиквешко), на Хаджи Теодосия въ Солунъ и на Никола Карастояновъ въ Самоковъ, трябва да кажемъ че както древнята, тъй и новата българска просвета са просияли отъ македонските краища."

http://www.kroraina.com/knigi/pdf/ivanov_severna_makedonija.html

http://www.archive.org/stream/sievernamakedon00ivangoog#page/n9/mode/1up
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #57 на: Јули 02, 2013, 12:26:52 »

La Turquie d'Europe; observations sur la geographie, la géologie, l'histoire naturelle, la statistique, les moeurs, les coutumes, l'achéologie, l'agriculture, l'industrie, le commerce, les gouvernements divers, le clergé, l'histoire et l'etat de cet empire II, Paris: - 1840 г. - Ами Буе (на френски: Ami Boué) - френски геолог

Т. II. на ЕВРОПЕЙСКА ТУРЦИЯ - 1840 г.- Ами Буе публикува следната таблица за числения състав на населението от различните народности, населяващи европейските владения на Турската империя:

— власи (във Влашко и Молдова) 3 821132
— сърби 886 000
— сърби-мохамедани 10 000
— босненци 700 000
— херцеговци 500 000
— хървати 200 000
— черногорци 100 000
българи 4 500 000
— албанци 1 600 000
— гърци 900 000
— цинцари 300 000
— арменци 100 000
— турци 700 000
— евреи 250 000
— цигани 150 000
— европейци (от различни европейски народности) 60 000
ОБЩО: 14 577 552
(Вж.: Ami Boue. La Turquie d’Europe. T. II. Paris, 1840, р. 32)

http://archive.org/stream/laturquiedeurop03bougoog#page/n40/mode/2up

http://en.wikipedia.org/wiki/Ami_Bou%C3%A9
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #58 на: Јули 02, 2013, 12:32:25 »

Буквар от 1792 г. от "болгара родомъ изъ Разлога"

"Марко Хаджитодоров Везьов е роден около 1760 година в Банско. Занимава се с търговия. През 1792 издава църковнославянски буквар, отпечатан в печатницата на сърбина Стефан Новакович във Виена. В буквара e отбелязано, че е на славянски език и е предназначен за сръбските деца във Виена, но на корицата му е посочено, че издателят е „българин, родом из Разлог“. Букварът е използван и по българските земи. Той заема особено място в усилията за изграждането на модерна българска просветна система, защото е първото печатно учебно пособие, в което църковнославянските текстове се редуват с гражданска кирилска азбука и новобългарска лексика и въвежда елементи на светската система на обучение. Освен с издаването на буквара, Марко Везьов се заема и с неговото разпространение, като изпраща екземпляри до училища из района на днешна югозападна България и части от днешна Сърбия. Дарява съгражданите си с машинни части за дарак и банциг.
Марко Теодорович дарява пари за изграждане на училище и на църквата „Света Троица“ в Банско."

http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/bukvar.html

http://macedonian-library.com/library.php?sec=1&cid=1&album=29&pid=38

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #59 на: Јули 03, 2013, 11:44:22 »

МАРИОВО - 1923 г. - Георги Трайчев от Прилеп - български просветен деец и революционер, деец на ВМОРО


"В годините на последната световна война, оградните планини на Мариово, добиха ореола на свещенни за българското племе, понеже кръвта и костите на храбрите български синове ни ги осветиха. И ако, при все това, Мариово бе останало и до световната война почти съвсем непознато за всички ни, то причините се крият в нашата слаба българска любознателност и твърде малкия интерес към изучване българските земи."

"Реката Черна, лакатуши живописно през средата на мариовската котловина, от запад към изток и дели страната на северно и южно Мариово. Първото още се нарича Прилепско Мариово, или “Големо”, а последното— Битолско Мариово, или “Малко”. Там, при “Малкото Мариово, е легендарния „Завой на Черна”, историческа местност на безброй незнайни гробове наши и вражески, дето днес стърчат изпотрошени части от дървени кръстове, а в недалечно бъдеще, когато страната наноно се освободи от вражески крак, великолепни паметници отдалеч ще сочат на поколението българската военна слава."

"Областта е дебила названието си от владетелката й Мара, сестра на последния български цар Шишман Търновски, който я дал за жена на Султан Мурада I. Преданието разправя, че тя живела неколко години под името Тала-Мара и още Тамар-Мара, като явно изповедвала християнската си вера и възпитавала децата си във християнски истини. Мюсюлманското духовенство, обаче, не могло да гледа Султанка тържествено да посещава черквите и явно да прибира в султанските палати свещенството и там да й се извършват христианските треби. Поради това негодувание и още по политически съображения, Султана предлага на Мара да приеме мохамеданската вера, но тя, по най-категоричен начин отказва да се потурчи. Тая случка се потвърдява и от следнята местна песен:

“Цар Мурат Мари думаше :
Маро ле, бела българке,
ла се, Маро, потурчи,
ела ханъмка да станеш и т. н...”

След като Мара не склонила на султанското предложение да си промени верата, и понеже Султана я много обичал, та не желаел да й пакости, предложил й: Да иска от него, каквото ще, но да се махне негде далече. Мара се съгласила и поискала да й се даде във владение гористата област между Прилеп, Битоля, Воден и Демиръ-Капия, която била част от неговото собствено владение. Султана обещава, снабдява я с нужния ферман за това и я изпраща в определената област. Мара избира за седалище хубавото село Витолища, дето издигнала великолепни палати, а покрай реката Черна сградила нов манастир, по име Чебренски — св. Димитър. От тогава тази област добила името Мариово. След Марийната смърт, областта Мариово отново влиза в състава на Турската империя и Марийните палати, заедно с великолепния Чебренски манастир, турците разрушили, за да не остане спомен от Мариовската самостоятелност. Останки от Марийните дворци и до днес стърчат край с. Витолища. Като владение на Мара-Султанка, тази област се ползувала с известни привилегии. Населението било освободено от големи данъци. Също към привилегиите се отнасяло и запрещението на турци да се заселват в тая област. Ето защо тук нема нито педа турска земя. Чифлици на българи има, но турски липсват."

"Голема отговорност, за това невежество на мариовеца, се пада на черковно-училищните власти (прилепската черк -учил. община, пелагонийската митрополия и Екзархията). Пълна незаинтересованост от страна на тия органи цареше по отношение културо-просветата на тоя забравен край. Требваше гръцката пропаганда, насърдчавана от турската власт, да засили своите агитации чрез агентите си: учители, учителки, доктори, четници, подкупи; требваше да сме неми свидетели на погърчаването на тоя чисто български край, требваше да мине година време, за да си отворим очите и спасим страната с контра-мерки. Сега вече (1909 г.) сторихме всичко за да наваксаме загубата и дедо владика взе по-често да посещава тоя край и училища отворихме в много от селата."

"А не беха редки и случаите на насилствено потурчване. Всеко лето свидетели бехме на неколко потурчвания. Често пъти тези насилия даваха повод за конфликти между двете вери — мохамеданска и християнска. Помня, дете малко бех, когато за едно такова потурчване стана на крак целото българско население от града и по най-демонстративен начин искаше предаването от властта на насила потурчената мариовска мома. Разбунтувалия се народ се умири само, когато се предаде момата в ръцете на родителите й."

"Село Живоо брои 27 къщи и е родно место на мариевския български войвода Зойката."

http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116212582216700163.html

http://www.promacedonia.org/rami/trajchev_mariovo.html

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2
Сочувана