Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Българското възраждане  (Прочитано 9330 пати)

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Българското възраждане
« на: Март 03, 2009, 11:28:50 »

Паисий Хилендарски 1722 – 1773 Роден е в Банско.  Той е родоначалник на Българското възраждане и на борбата ни за духовно и  национално освобождение. На 23-годишна възраст отива монах в Хилендарския  манастир, Света гора. Той полага големи усилия да събере материали и през 1762  година завършва написването на “История славянобългарска” В нея Паисий  описва миналото на Родината си и живота на най-видните исторически личности,  набляга на най-славните събития с цел да повдигне самоуверенността на българския  народ и да го подтикне към борба срещу гръцките фанариоти и турците. Той сам  разпространява своята история за да се преписва – от Стойко  Владиславов през 1765 г. в Котел, от Алекси Попович през 1771 г. в Самоков и др.  Паисий извършва велик исторически подвиг, като в съдбовно време предизвиква у  българите стремеж да запазят родния си език и народностното самосъзнание, да  извоюват църковна независимост и да отхвърлят турската политическа власт.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Българското възраждане
« Одговори #1 на: Март 03, 2009, 11:34:28 »

Софроний Врачански
/Стойко Владиславов/
1739 – 1813
Софроний Врачански
Той е роден в родолюбиво семейство в Котел, но отрано остава сирак. През 1762 г. става свещеник. Три десетилетия е учител и свещеник в Котел. Посещава Света гора, усъвършенства гръцки език и се запознава с гръцката литература. По-късно е принуден да напусне Котел и  в 1794 г. е ръкоположен за Врачански епископ с името Софроний. Той разгръща книжовна дейност, защитава жителите на епархията от своеволията на Осман Пазвантоглу, отделя време за усърдно запознаване с сръбски, гръцки, румънски и руски книги. Отива в Румъния, където развива многостранна обществена и политическа дейност. В Букурещ написва най-значителните си произведения. Живее няколко години в манастир край града и там  умира. Софроний Врачански има големи заслуги като книжовник – прави два преписа (1765 и 1781 г.) на Паисиевата история, преписва много религиозни книги, в Видин съставя два ръкописни нравоучителни сборника. Съставеният от него в Букурещ “Кириакодромион”, сиреч  “Неделник” – сборник от неделни и празнични проповеди и поучения, има голямо  историческо значение (1806). Около 1805 г. написва единствената си  оригинална творба “Житие и страдание грешнаго Софрония” – извънредно  ценен исторически документ и литературен паметник, по същността си биографичен  разказ.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Българското възраждане
« Одговори #2 на: Март 03, 2009, 11:35:09 »

Райко Жинзифов
   
     15.02.1839, Велес - 15.02.1877, Москва
Истинското му име е Ксенофонт, което променя на българското Райко по настояване на Д. Миладинов и Раковски. Роден през 1839 г. във Велес, отначало учи в училището на баща си. В 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Д. Миладинов, който влияе положително на закрепеането на българското му съзнание (бащата на Р. Жинзифов - Йоан е краен гъркоман). След това учителствува в Кукуш. В 1858 г, отива в Русия и в 1864 г. завършва историко-филологическия факултет на Московекия университет със степен кандидат. В 1863 г. издава книгата си "Новобългарска сбирка", в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Л. Каравелов, Н. Бончев, Константин Миладинов, Васил Попович и др. започва да издава списание "Братски труд". Развива огромна публицистична дейност в руския периодичен, печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници "Дунавска зора", "Македония", "Свобода", "Българска пчела", "Век", "Време", в списанията "Читалище", "Периодическо списание", "Българска книжици" и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Интересуват го и въпросите на черковната борба, на българската литература, на славянското единство. В поезията му намират израз носталгията, съчувствието с тежкото положение на народа, съзнанието за неизпълнен дълг. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик. Умира в 1877 г.
"Гусляр в собор", "Охрид" и "Жалба" са отпечатани в "Братски труд", кн. 4, 1862 г.; "До българската майка" - в Дунавска зора", г. 1868, бр. 21-22; "Кървава кошуля" е отпечатана в Браила, 1870 г.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Българското възраждане
« Одговори #3 на: Март 03, 2009, 11:35:41 »

Неофит Бозвели
1785 – 1848
Неофит Бозвели
Един от големите възрожденски просветители  и книжовници, извънредно деен участник в църковно-националните борби. Получава  завидно за времето си образование в родния Котел, Света  гора и другаде в Гърция, като научава гръцки, турски, сръбски и руски език.  Приел свещенически сан, той отива в Свищов, из много места на българските земи и  навсякъде води много дейна борба за независимост на българската църква. Поради  това е заточен от гърците в Света гора за три години. Отново на свобода, с още  по-голяма жар продължава борбата като съратник на Иларион Макариополски. Пак е  заточен в Света гора, където умира. Неофит Хиленсарски – Бозвели оставя обемисто  книжовно дело, но най-ценна негова творба е “Мати  Болгария” (1846, издадена през 1874 и 1876 г.) – страстен памфлет  срещу фанариотите и българските чорбаджии. Към съставения с Емануил Васкидович  учебник “Славяноболгарское Детеводство за малките деца” (1835) в  частта “Земеописание” прави първия географски очерк на българските земи.  За тази цел той посещава редица селища и области и сам събира сведения.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Българското възраждане
« Одговори #4 на: Март 03, 2009, 11:36:22 »

Добри Чинтулов
1822 – 1905
Добри Чинтулов
Бележит народен учител, поет и общественик.  Роден е в Сливен. Той учи в родния си град и в семинарията на Одеса.  Продължително време е учител в Сливен и Ямбол. Дейно участва в  църковно.националните борби. Пише възторжени патриотични стихове – “Стани,  стани юнак балкански”, “Къде си вярна ти любов народна”, “Вятър  ечи, Балкан стене” и др., които, като песни, придобиват голяма известност и  са смел призив към народа в борбата му за свобода. Те се пеят и до днес. С  прочувствена реч Чинутлов посреща руските освободителни войски в Сливен.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Българското възраждане
« Одговори #5 на: Март 03, 2009, 11:37:16 »

Любен Каравелов
1835 – 1879
Любен Каравелов
Той учи в родната Копривщица и Пловдив. За  да помага на баща си в търговията, пътува много из българските земи и в Сърбия  и, опознавайки теглилата на народа ни, у него назрява бунтовен дух. Продължава  учението си в Москва и там попада под силното влияние на видни славянофили –  учени и политици, чете с жар революционните книги на А. И. Херцен и Н. Г.  Чернишевски. Започва да се занимава с публицистика и да събира български  фолклорни материали. През 1867 г. Каравелов отива в Сърбия, където се включва в  революционното движение и продължава да пише. След това е принуден да замине за  Букурещ и там се отдава на разгаряща се трескава борба Революционните му идеи се  избистрят и заедно с Васил Левски и други емигранти основава Български  революционен комитет (БРЦК) – най-висша форма на българската революционна  организация до Освобождението. Каравелов започва да издава вестници – “Свобода”  и “Независимост” (1869 – 1874), а по-късно – сп. “Знание”.  Ръководи външния отдел на БРЦК и е тясно свързан с създадената от Левски  Вътрешна революционна организация. От април 1872 г. е председател на БРЦК  Въпреки някои разочарования Каравелов с неотслабваща енергия участва в  подготовката на Априлското въстание. След него съдейства на освободителните  руски войски, но заболява тежко и наскоро след това умира в Русе. Той оставя  многобройни забележителни литературни творби, пропити с народностен дух . “Войвода”  (1860), “Неда” (1861 на руски, 1872 на български  език), “Дончо” (1864 на руски, 1872 на български), “Българи  от старо време” (1867 на руски, 1872 на български), “На  чужд гроб без сълзи плачат” (1868 на руски, 1871-1872 на  български), “Три картини от българския живот. Маминото детенце, Извънреден  родолюбец. Прогресист” (1874) и др.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Българското възраждане
« Одговори #6 на: Март 03, 2009, 11:38:31 »

Алеко Константинов
1863 – 1897
Алеко Константинов
Учи в Свищов и завършва юридически науки в  Одеския университет. Пътува много и посещава световните изложения в Париж, Прага  и Чикаго, съосновател и деен член е на дружество “Славянска беседа” в София през  1880 г., като средище за обществен и културен живот, стимулиращо общуването  между славяните. Алеко Константинов е основоположник на туристическото движение  в България. Публикува фейлетони на злободневни теми главно в в. “Знаме”.  Класически произведения за нашата литература са великолепният му пътепис: “До  Чикаго и назад” (1894) и знаменитата му книга “Бай Ганьо.  Невероятните разкази за един съвременен българин” (1895).
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Българското възраждане
« Одговори #7 на: Март 03, 2009, 11:39:28 »

Стоян Михайловски
1856 – 1927
Стоян Михайловски
Роден е в Елена. Забележителен поет-сатирик, виден културен  и обществен деец. Той завършва Императорския лицей в Цариград, следва право в  гр. Екс ан Прованс, Франция, където се запознава с френската литература и  култура. След Освобождението Михайловски е съдия и адвокат в Свищов, Търново и  София. После продължава и завършва следването си в Екс ан Прованс. След  завръщането си в България отново заема различни служебни постове, преподавател е  по френски език и доцент по всеобща литературна история в Софийския университет.  Развива усърдна обществена дейност и като народен представител е привърженик на  дружбата с славянските народи и особено с Русия, пише остри политически статии  против княз Фердинанд и е осъден условно. Михайловски създава многобройни и  разнообразни художествени творби – “Поема на злото” (1888), “Сатири.  Нашите писачи и газетари” (1893), драмата “От развала към провала”  (1905), “Книга за българския народ” (1897) и други,  отличаващи се с ярък сатиричен и саркастичен език, често в афористичен стил, в  които разобличава язвите на социалния ни живот, властващите, обществената  поквара и същевременно смело защитава онеправданите. Той е един от най-големите  баснописци и майстор на епиграмите в българската литература. Стихотворението на  Михайловски за светите братя Кирил и Методий, залегнало в основата на химна  “Върви, народе възродени” (по музика на Панайот Пипков) (1901), е тъй любимо на  всеки българин.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Българското възраждане
« Одговори #8 на: Март 03, 2009, 11:41:07 »

Елин Пелин
1877 – 1949
Роден е в с. Байлово, Софийско. Той не  успява да завърши гимназия, но много настойчиво се самообразова и добре опознава  българската и руската литература. От 1899 г. се установява в София и работи като  библиотекар в Университетската и Народната библиотека, а след това е уредник в  къща-музей “Иван Вазов”, София. Известно време пребивава в гр. Нанси, Франция.  През тези години Елин Пелин сътрудничи на много вестници и списания. Пише главно  разкази – издава сборниците “Пепел от цигарпите ми” (1905), “Книга  на юнака” (1917), “Пижо и Пендо” (1917), “Черни рози”  (1928), “Аз, ти, той. Мили родни картинки” (1936), “Под  манастирската лоза” (1936). Известен и с повестите “Гераците”  (1911), “Земя” (1922). Той е проникновен познавач на  българското село, отруднените български селяни са главните герои в неговите  творби. Успява да създаде с изключително майсторство цяла поредица от колоритни  и незабравими образи. Неговото творчество е дълбоко човечно и народно, залегнало  в глъбините на съзнанието у всеки българин. Изключителен майстор на българското  художествено слово. Пише и прекрасни книги за деца – “Ян Бибиян” (1933),  “Ян Бибиян на Луната” (1934) и др. Негови произведения  са  преведени на повече от 40 чужди езици.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

лејди

  • Гостин
Одг: Българското възраждане
« Одговори #9 на: Март 03, 2009, 03:18:33 »




За животот и делото на Паисиј Хилендарски може да се прочита во книгата од Димитар Талев „Хилендарскиа монах„ која се чита без здив и ке ве остави без коментар...нешто прекрасно


« Последно менување: Март 03, 2009, 03:21:30 лејди »
Сочувана

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Българското възраждане
« Одговори #10 на: Март 03, 2009, 04:00:07 »




За животот и делото на Паисиј Хилендарски може да се прочита во книгата од Димитар Талев „Хилендарскиа монах„ која се чита без здив и ке ве остави без коментар...нешто прекрасно
Напълно съм съгласен със теб лејди.  :)
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Българското възраждане
« Одговори #11 на: Март 05, 2009, 07:14:34 »

Изданието на книгата од Димитар Талев "Хилендарският монах", од издавачката куќа "Рута", 2007 година, може да се порача од сајтот на книжарницата Хеликон по цена од 8 лева. Дали некој ја има оваа книга во електронска верзија?
Сочувана

deyan

  • Newbie
  • *
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 15
    • Погледај го Профилот
Одг: Българското възраждане
« Одговори #12 на: Март 06, 2009, 09:26:56 »

Не можах да намеря "Хилендарският монах", намерих ето това  online

http://e-bookbg.com/index.php?option=com_docman&task=cat_view&gid=510&Itemid=61

http://www.scribd.com/doc/5357107/-

http://www.scribd.com/doc/7382879/-
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Българското възраждане
« Одговори #13 на: Март 06, 2009, 10:40:18 »

Браво, многу ти благодарам за овие линкови.
Сочувана

Kukush

  • Newbie
  • *
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 4
    • Погледај го Профилот
Одг: Българското възраждане
« Одговори #14 на: Март 07, 2009, 09:30:20 »

Райко Жинзифов
   
     15.02.1839, Велес - 15.02.1877, Москва
Истинското му име е Ксенофонт, което променя на българското Райко по настояване на Д. Миладинов и Раковски. Роден през 1839 г. във Велес, отначало учи в училището на баща си. В 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Д. Миладинов, който влияе положително на закрепеането на българското му съзнание (бащата на Р. Жинзифов - Йоан е краен гъркоман). След това учителствува в Кукуш. В 1858 г, отива в Русия и в 1864 г. завършва историко-филологическия факултет на Московекия университет със степен кандидат. В 1863 г. издава книгата си "Новобългарска сбирка", в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Л. Каравелов, Н. Бончев, Константин Миладинов, Васил Попович и др. започва да издава списание "Братски труд". Развива огромна публицистична дейност в руския периодичен, печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници "Дунавска зора", "Македония", "Свобода", "Българска пчела", "Век", "Време", в списанията "Читалище", "Периодическо списание", "Българска книжици" и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Интересуват го и въпросите на черковната борба, на българската литература, на славянското единство. В поезията му намират израз носталгията, съчувствието с тежкото положение на народа, съзнанието за неизпълнен дълг. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик. Умира в 1877 г.
"Гусляр в собор", "Охрид" и "Жалба" са отпечатани в "Братски труд", кн. 4, 1862 г.; "До българската майка" - в Дунавска зора", г. 1868, бр. 21-22; "Кървава кошуля" е отпечатана в Браила, 1870 г.

http://www.youtube.com/watch?v=rHcQJgjx3hM
Сочувана