Бугарски Културен Клуб

Историја => Возрожденци => Тема започната од: MacedonBG на Март 03, 2009, 11:28:50

Наслов: Българското възраждане
Поставена од: MacedonBG на Март 03, 2009, 11:28:50
Паисий Хилендарски 1722 – 1773(http://kachi-snimka.info/images/bfi1236075982w.jpg) Роден е в Банско.  Той е родоначалник на Българското възраждане и на борбата ни за духовно и  национално освобождение. На 23-годишна възраст отива монах в Хилендарския  манастир, Света гора. Той полага големи усилия да събере материали и през 1762  година завършва написването на “История славянобългарска” В нея Паисий  описва миналото на Родината си и живота на най-видните исторически личности,  набляга на най-славните събития с цел да повдигне самоуверенността на българския  народ и да го подтикне към борба срещу гръцките фанариоти и турците. Той сам  разпространява своята история за да се преписва – от Стойко  Владиславов през 1765 г. в Котел, от Алекси Попович през 1771 г. в Самоков и др.  Паисий извършва велик исторически подвиг, като в съдбовно време предизвиква у  българите стремеж да запазят родния си език и народностното самосъзнание, да  извоюват църковна независимост и да отхвърлят турската политическа власт.
Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: MacedonBG на Март 03, 2009, 11:34:28
Софроний Врачански
/Стойко Владиславов/
1739 – 1813
(http://bgrod.org/velikibg/snimki/sofronii_vrachanski.jpg)
Той е роден в родолюбиво семейство в Котел, но отрано остава сирак. През 1762 г. става свещеник. Три десетилетия е учител и свещеник в Котел. Посещава Света гора, усъвършенства гръцки език и се запознава с гръцката литература. По-късно е принуден да напусне Котел и  в 1794 г. е ръкоположен за Врачански епископ с името Софроний. Той разгръща книжовна дейност, защитава жителите на епархията от своеволията на Осман Пазвантоглу, отделя време за усърдно запознаване с сръбски, гръцки, румънски и руски книги. Отива в Румъния, където развива многостранна обществена и политическа дейност. В Букурещ написва най-значителните си произведения. Живее няколко години в манастир край града и там  умира. Софроний Врачански има големи заслуги като книжовник – прави два преписа (1765 и 1781 г.) на Паисиевата история, преписва много религиозни книги, в Видин съставя два ръкописни нравоучителни сборника. Съставеният от него в Букурещ “Кириакодромион”, сиреч  “Неделник” – сборник от неделни и празнични проповеди и поучения, има голямо  историческо значение (1806). Около 1805 г. написва единствената си  оригинална творба “Житие и страдание грешнаго Софрония” – извънредно  ценен исторически документ и литературен паметник, по същността си биографичен  разказ.
Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: MacedonBG на Март 03, 2009, 11:35:09
Райко Жинзифов
   
     15.02.1839, Велес - 15.02.1877, Москва
Истинското му име е Ксенофонт, което променя на българското Райко по настояване на Д. Миладинов и Раковски. Роден през 1839 г. във Велес, отначало учи в училището на баща си. В 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Д. Миладинов, който влияе положително на закрепеането на българското му съзнание (бащата на Р. Жинзифов - Йоан е краен гъркоман). След това учителствува в Кукуш. В 1858 г, отива в Русия и в 1864 г. завършва историко-филологическия факултет на Московекия университет със степен кандидат. В 1863 г. издава книгата си "Новобългарска сбирка", в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Л. Каравелов, Н. Бончев, Константин Миладинов, Васил Попович и др. започва да издава списание "Братски труд". Развива огромна публицистична дейност в руския периодичен, печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници "Дунавска зора", "Македония", "Свобода", "Българска пчела", "Век", "Време", в списанията "Читалище", "Периодическо списание", "Българска книжици" и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Интересуват го и въпросите на черковната борба, на българската литература, на славянското единство. В поезията му намират израз носталгията, съчувствието с тежкото положение на народа, съзнанието за неизпълнен дълг. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик. Умира в 1877 г.
"Гусляр в собор", "Охрид" и "Жалба" са отпечатани в "Братски труд", кн. 4, 1862 г.; "До българската майка" - в Дунавска зора", г. 1868, бр. 21-22; "Кървава кошуля" е отпечатана в Браила, 1870 г.
Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: MacedonBG на Март 03, 2009, 11:35:41
Неофит Бозвели
1785 – 1848
(http://bgrod.org/velikibg/snimki/Neofit_Bozveli.jpg)
Един от големите възрожденски просветители  и книжовници, извънредно деен участник в църковно-националните борби. Получава  завидно за времето си образование в родния Котел, Света  гора и другаде в Гърция, като научава гръцки, турски, сръбски и руски език.  Приел свещенически сан, той отива в Свищов, из много места на българските земи и  навсякъде води много дейна борба за независимост на българската църква. Поради  това е заточен от гърците в Света гора за три години. Отново на свобода, с още  по-голяма жар продължава борбата като съратник на Иларион Макариополски. Пак е  заточен в Света гора, където умира. Неофит Хиленсарски – Бозвели оставя обемисто  книжовно дело, но най-ценна негова творба е “Мати  Болгария” (1846, издадена през 1874 и 1876 г.) – страстен памфлет  срещу фанариотите и българските чорбаджии. Към съставения с Емануил Васкидович  учебник “Славяноболгарское Детеводство за малките деца” (1835) в  частта “Земеописание” прави първия географски очерк на българските земи.  За тази цел той посещава редица селища и области и сам събира сведения.
Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: MacedonBG на Март 03, 2009, 11:36:22
Добри Чинтулов
1822 – 1905
(http://bgrod.org/velikibg/snimki/chintulov.gif)
Бележит народен учител, поет и общественик.  Роден е в Сливен. Той учи в родния си град и в семинарията на Одеса.  Продължително време е учител в Сливен и Ямбол. Дейно участва в  църковно.националните борби. Пише възторжени патриотични стихове – “Стани,  стани юнак балкански”, “Къде си вярна ти любов народна”, “Вятър  ечи, Балкан стене” и др., които, като песни, придобиват голяма известност и  са смел призив към народа в борбата му за свобода. Те се пеят и до днес. С  прочувствена реч Чинутлов посреща руските освободителни войски в Сливен.
Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: MacedonBG на Март 03, 2009, 11:37:16
Любен Каравелов
1835 – 1879
(http://bgrod.org/velikibg/snimki/karavelov.jpg)
Той учи в родната Копривщица и Пловдив. За  да помага на баща си в търговията, пътува много из българските земи и в Сърбия  и, опознавайки теглилата на народа ни, у него назрява бунтовен дух. Продължава  учението си в Москва и там попада под силното влияние на видни славянофили –  учени и политици, чете с жар революционните книги на А. И. Херцен и Н. Г.  Чернишевски. Започва да се занимава с публицистика и да събира български  фолклорни материали. През 1867 г. Каравелов отива в Сърбия, където се включва в  революционното движение и продължава да пише. След това е принуден да замине за  Букурещ и там се отдава на разгаряща се трескава борба Революционните му идеи се  избистрят и заедно с Васил Левски и други емигранти основава Български  революционен комитет (БРЦК) – най-висша форма на българската революционна  организация до Освобождението. Каравелов започва да издава вестници – “Свобода”  и “Независимост” (1869 – 1874), а по-късно – сп. “Знание”.  Ръководи външния отдел на БРЦК и е тясно свързан с създадената от Левски  Вътрешна революционна организация. От април 1872 г. е председател на БРЦК  Въпреки някои разочарования Каравелов с неотслабваща енергия участва в  подготовката на Априлското въстание. След него съдейства на освободителните  руски войски, но заболява тежко и наскоро след това умира в Русе. Той оставя  многобройни забележителни литературни творби, пропити с народностен дух . “Войвода”  (1860), “Неда” (1861 на руски, 1872 на български  език), “Дончо” (1864 на руски, 1872 на български), “Българи  от старо време” (1867 на руски, 1872 на български), “На  чужд гроб без сълзи плачат” (1868 на руски, 1871-1872 на  български), “Три картини от българския живот. Маминото детенце, Извънреден  родолюбец. Прогресист” (1874) и др.
Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: MacedonBG на Март 03, 2009, 11:38:31
Алеко Константинов
1863 – 1897
(http://bgrod.org/velikibg/snimki/aleko.jpg)
Учи в Свищов и завършва юридически науки в  Одеския университет. Пътува много и посещава световните изложения в Париж, Прага  и Чикаго, съосновател и деен член е на дружество “Славянска беседа” в София през  1880 г., като средище за обществен и културен живот, стимулиращо общуването  между славяните. Алеко Константинов е основоположник на туристическото движение  в България. Публикува фейлетони на злободневни теми главно в в. “Знаме”.  Класически произведения за нашата литература са великолепният му пътепис: “До  Чикаго и назад” (1894) и знаменитата му книга “Бай Ганьо.  Невероятните разкази за един съвременен българин” (1895).
Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: MacedonBG на Март 03, 2009, 11:39:28
Стоян Михайловски
1856 – 1927
(http://bgrod.org/velikibg/snimki/stoyanmihailovski.gif)
Роден е в Елена. Забележителен поет-сатирик, виден културен  и обществен деец. Той завършва Императорския лицей в Цариград, следва право в  гр. Екс ан Прованс, Франция, където се запознава с френската литература и  култура. След Освобождението Михайловски е съдия и адвокат в Свищов, Търново и  София. После продължава и завършва следването си в Екс ан Прованс. След  завръщането си в България отново заема различни служебни постове, преподавател е  по френски език и доцент по всеобща литературна история в Софийския университет.  Развива усърдна обществена дейност и като народен представител е привърженик на  дружбата с славянските народи и особено с Русия, пише остри политически статии  против княз Фердинанд и е осъден условно. Михайловски създава многобройни и  разнообразни художествени творби – “Поема на злото” (1888), “Сатири.  Нашите писачи и газетари” (1893), драмата “От развала към провала”  (1905), “Книга за българския народ” (1897) и други,  отличаващи се с ярък сатиричен и саркастичен език, често в афористичен стил, в  които разобличава язвите на социалния ни живот, властващите, обществената  поквара и същевременно смело защитава онеправданите. Той е един от най-големите  баснописци и майстор на епиграмите в българската литература. Стихотворението на  Михайловски за светите братя Кирил и Методий, залегнало в основата на химна  “Върви, народе възродени” (по музика на Панайот Пипков) (1901), е тъй любимо на  всеки българин.
Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: MacedonBG на Март 03, 2009, 11:41:07
Елин Пелин
1877 – 1949
(http://bgrod.org/velikibg/snimki/elinpelin.jpg)
Роден е в с. Байлово, Софийско. Той не  успява да завърши гимназия, но много настойчиво се самообразова и добре опознава  българската и руската литература. От 1899 г. се установява в София и работи като  библиотекар в Университетската и Народната библиотека, а след това е уредник в  къща-музей “Иван Вазов”, София. Известно време пребивава в гр. Нанси, Франция.  През тези години Елин Пелин сътрудничи на много вестници и списания. Пише главно  разкази – издава сборниците “Пепел от цигарпите ми” (1905), “Книга  на юнака” (1917), “Пижо и Пендо” (1917), “Черни рози”  (1928), “Аз, ти, той. Мили родни картинки” (1936), “Под  манастирската лоза” (1936). Известен и с повестите “Гераците”  (1911), “Земя” (1922). Той е проникновен познавач на  българското село, отруднените български селяни са главните герои в неговите  творби. Успява да създаде с изключително майсторство цяла поредица от колоритни  и незабравими образи. Неговото творчество е дълбоко човечно и народно, залегнало  в глъбините на съзнанието у всеки българин. Изключителен майстор на българското  художествено слово. Пише и прекрасни книги за деца – “Ян Бибиян” (1933),  “Ян Бибиян на Луната” (1934) и др. Негови произведения  са  преведени на повече от 40 чужди езици.
Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: лејди на Март 03, 2009, 03:18:33



За животот и делото на Паисиј Хилендарски може да се прочита во книгата од Димитар Талев „Хилендарскиа монах„ која се чита без здив и ке ве остави без коментар...нешто прекрасно


Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: MacedonBG на Март 03, 2009, 04:00:07



За животот и делото на Паисиј Хилендарски може да се прочита во книгата од Димитар Талев „Хилендарскиа монах„ која се чита без здив и ке ве остави без коментар...нешто прекрасно
Напълно съм съгласен със теб лејди.  :)
Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: ohrid1941 на Март 05, 2009, 07:14:34
Изданието на книгата од Димитар Талев "Хилендарският монах", од издавачката куќа "Рута", 2007 година, може да се порача од сајтот на книжарницата Хеликон по цена од 8 лева. Дали некој ја има оваа книга во електронска верзија?
Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: deyan на Март 06, 2009, 09:26:56
Не можах да намеря "Хилендарският монах", намерих ето това  online

http://e-bookbg.com/index.php?option=com_docman&task=cat_view&gid=510&Itemid=61

http://www.scribd.com/doc/5357107/-

http://www.scribd.com/doc/7382879/-
Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: ohrid1941 на Март 06, 2009, 10:40:18
Браво, многу ти благодарам за овие линкови.
Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: Kukush на Март 07, 2009, 09:30:20
Райко Жинзифов
   
     15.02.1839, Велес - 15.02.1877, Москва
Истинското му име е Ксенофонт, което променя на българското Райко по настояване на Д. Миладинов и Раковски. Роден през 1839 г. във Велес, отначало учи в училището на баща си. В 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Д. Миладинов, който влияе положително на закрепеането на българското му съзнание (бащата на Р. Жинзифов - Йоан е краен гъркоман). След това учителствува в Кукуш. В 1858 г, отива в Русия и в 1864 г. завършва историко-филологическия факултет на Московекия университет със степен кандидат. В 1863 г. издава книгата си "Новобългарска сбирка", в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Л. Каравелов, Н. Бончев, Константин Миладинов, Васил Попович и др. започва да издава списание "Братски труд". Развива огромна публицистична дейност в руския периодичен, печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници "Дунавска зора", "Македония", "Свобода", "Българска пчела", "Век", "Време", в списанията "Читалище", "Периодическо списание", "Българска книжици" и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Интересуват го и въпросите на черковната борба, на българската литература, на славянското единство. В поезията му намират израз носталгията, съчувствието с тежкото положение на народа, съзнанието за неизпълнен дълг. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик. Умира в 1877 г.
"Гусляр в собор", "Охрид" и "Жалба" са отпечатани в "Братски труд", кн. 4, 1862 г.; "До българската майка" - в Дунавска зора", г. 1868, бр. 21-22; "Кървава кошуля" е отпечатана в Браила, 1870 г.

http://www.youtube.com/watch?v=rHcQJgjx3hM
Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: ohrid1941 на Март 07, 2009, 09:57:52
Ова е одлично видео. Предлагам да направиме одделна тема за животот и делото на големиот возрожденец Рајко Жинзифов.
Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: bg_stranger на Март 10, 2009, 12:19:22
Zdraveite, izviniavam se che ne pisha na kirilica, no sam v obshtestvena biblioteka i tuk niama kirilica...spored men lipsva edna ot nai-iarkitre lichnosti...na men lichno liubimiat mi geroi, koito az go postaviam naravno s Levski, ne sled Levski, a naravno s nego...HRISTO BOTEV!!!
Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: bg_stranger на Март 10, 2009, 12:30:17
Eto stranica posvetena na edin ot nai-velikite bulgari... http://www.hristobotev.com/
Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: ohrid1941 на Март 10, 2009, 12:31:48
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа,
и певци песни за него пеят...
Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: bg_stranger на Март 19, 2009, 09:29:41
Колко са верни тези слова и днес...


Патриот

Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.

И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква затуй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
залага си и жената.

И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата.
Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: Корени на Декември 23, 2009, 10:01:21
Малко възрожденски песни и снимки на модерната българска армия
http://www.youtube.com/watch?v=JGgWsBkjodk

ПОЗДРАВИ!
  :)

P.S. Offtopic: още малко снимки и кадри
http://www.youtube.com/watch?v=5kjTW3xdD4Y
http://www.youtube.com/watch?v=Xz-UQlrr2hY
http://www.youtube.com/watch?v=pFSpULxSeOM
http://www.youtube.com/watch?v=0CrpGQrgxtU

Рекламен клип ("запиши се в армията") http://www.youtube.com/watch?v=D3t7mNei-lQ
Българска противовъздушна система http://www.youtube.com/watch?v=UIEPzXpeB3A
Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: PippiBG на Мај 19, 2010, 11:11:48
Цани Гинчев (1835-1894)

Роден в Лясковец в градинарско семейство. "Първоначално учи в килийно училище в родния си град, след което е изпратен в Търново при учителя Никола Михайловски.

Още невръстно дете (едва 11-годишен) е принуден да прекъсне учението си и заминава за Влашко, за да помага на баща си като градинар в околностите на Букурещ. През 1848 г. се установява в Белград и в продължение на няколко години работи отново като градинар край сръбската столица. Междувременно, през 1853 г., постъпва в Белградската гимназия, но не успява да я завърши.

Жаждата за знания не го напуска и през 1860 г. записва естествени науки в Киевския университет. В него прекарва само две години и поема пътя на учителството. Първоначално преподава в бесарабското село Караагач, след което се завръща в България и учителства в Русе и Габрово. В последния град го заварват революционните събития по време на Априлското въстание 1876 г. Наклеветен от местните чорбаджии като „опасен комита", задържан е от османските власти и е хвърлен в търновския затвор. Прекарва в него два месеца, след което е пуснат на свобода.

Посреща с голяма радост Руско-турската освободителна война (1877-1878) и се поставя незабавно в помощ на руските войски. След Освобождението заема редица административни служби.

Паралелно с учителската си дейност се занимава активно и с журналистика. Сътрудничи на редица възрожденски вестници и списания — „Цариградски вестник" (1848-1862), „Българска пчела" (1863-1864), „Македония" (1866-1872), „Периодическо списание на Българското книжовно дружество" и др. Най-значителната му изява като журналист е основаното и издавано от него сп. „Труд" (1887-1892). Списанието има за мото „Знанието е сила, а трудът - богатство". В редактирането му привлича редица видни наши литературни критици, журналисти и пр. като д-р Кр. Кръстев, П. Н. Даскалов, Сп. Казанджиев и др. Автор на повечето материали в списанието е самият Ц. Гинчев.

Литературното му творчество не е голямо по обем, но е твърде разнообразно по своето съдържание. Автор е на сборник „Български басни" (1870), на „Стихотворения и приказки" (1884), които имат повече дидактическа, отколкото литературна стойност. Негово дело е и баладата ,Две тополи, или неожидана среща" (1872). Най-значителното му литературно творение е повестта „Ганчо Косерката", посветена на бореца селянин през епохата на Българското възраждане."

Ето откъс от "Ганчо Косерката", където Ганчо се запознава с македонски кабадаи, които първоначално смята за арнаути. Приятно четене  :)

http://znam.bg/com/action/showBook?bookID=1429&elementID=341012339&sectionID=5
Наслов: Одг: Българското възраждане
Поставена од: тиквешанка на Февруари 22, 2015, 10:21:48
"Тетовско и дейците по възраждането му" - 1900 г., Лазар Серафимов от Тетово, Македония

http://strumski.com/biblioteka/?id=570

"Въ Тетовско или Тетовската кааза има 156 села: 57 мухамедански, 51 български и 48 смесени; има две градчета: Тетово и Гостиваръ. Населението въ цяло Тетовско се въскачва на около 108 х.д., отъ които: 70 х.д. мухамеданци и 38 х.д. българи...Въ много отъ бълг. села отдавна има училища, гдето се въспитаватъ младите селянчета и получаватъ първоначалното си образование. За по-горно образование някои отъ селата испращатъ рожбите си въ Тетово и Скопие. Ония отъ селата, които вследствие икономическия си отпадъкъ няматъ свое училище, пращатъ децата си да черпатъ българска наука въ блиските до техъ села, снабдени вече съ училища...

Около 7 - 8 часа на западъ отъ гр. Скопие, при южните поли на Шаръ планина, не много далечъ отъ изворите на бистрий Вардаръ, се намира хубавия градецъ Тетово...С - западната часть на града, населена исключително отъ българи, е расположена ниско въ подножията на двата хълма...Града се започва отъ изгорелата бълг. църква св. Никола и бълг. училище, които се намиратъ до л. брегъ на Пена въ най - с - западна часть на града. Църквата била съградена преди 80 години, а изгорела презъ 1873 г.; тя била направена по плана на бълг. съборна църква св. Богородица въ Скопие и била чудесно украсена отъ набожните тетовчани. Следъ изгарянието й тетовчани не са се ощастливили съ друга, а отъ тогава и до днесъ те богуватъ въ долния етажъ на м. училище. Училището е двоетажно и здраво здание; то е доста хигенично построено и има 10 хубави стаи. Съградено е презъ 1864 г. отъ тетовската бълг. община. Къмъ ю. отъ църквата и училището, успоредно съ Балъ-Тепе, се започва главната улица на бълг. кварталъ...

Срещу изгорелата църква, на д. брегъ на реката, се намиратъ развалини отъ стара църква св. Богородица. Около църквицата лежатъ десетки бълг. гробища. Всяка година за праздника Балаклия при развалините на църквицата се извършва тържественъ водосвятъ въ присътствието на целия бълг. народъ. По-надоле бреговете на реката се украсяватъ съ наседналите на купчинки бълг. семейства. Местностьта за дълго време ечи отъ приятното пеение на шарските българи...

Въ Тетово има около 3200 къщи: 2150 мухамедански и 1050 български...Населението на гр. Тетово се въскачва на около 12,800 д., отъ които 8,900 са мухамеданци, а 3,900 - българи. Въ числото на първите влизатъ и около 400 души цигани и 1,000 д. арнаути...Най-главния занаятъ на турците е железарството и търговията. Българите се занимаватъ съ търговия и разни занаятия. Те съставляватъ 13 еснафа...

По средата на бълг. кварталъ, на хубаво место, е построено бълг Дев. Училище. То е много хубаво двоетажно здание съ четири добри стаи, салонъ и една широка забавачница. Има широкъ училищенъ дворъ, гдето българите отдавна мислятъ да си съградятъ църквица. Близо до училището се намира хубавото двоетажно помещение на бълг. Архиерейско Наместничество...

4 - 5 часа на ю - з.  отъ Тетово, близо при изворите на Вардаръ, се намира хубавия градецъ Гостиваръ...Гр. Гостиваръ има около 918 къщи съ 3,000 жители. Той е населенъ съ турци, българи и хр. цигани. Около Гостиваръ има 53 турски и български села. Българската община има едно I-во класно съ първоначално училище съ 2 учители, 70 ученика и 10 ученички. Първото българско училище въ Гостиваръ съществува отъ 1850 г. До 1883 г. въ него се преподавало по църковна българска грамота. По гостиварските села има 8 български училища...На 1 1/2 ч. растояние отъ Гостиваръ се намира прекрасното с. Врутокъ, отъ дето извира р. Вардаръ. Селото е населено съ турци и българи. При изворите на Вардаръ има бълг. училище...

Село Лешокъ се намира на с-и. отъ Тетово на 1 1/2 ч. растояние...То има около 80 къщи, скрити въ богата растителностъ. Числото на селяните се въскачва на около 600 души, всички българи, които признаватъ ведомството на Св. Екзархия, още отъ самото й основание. Основательтъ на днешния Лешечки манастиръ е приспопамятний дядо Кирилъ Иеромонахъ Пейчиновичъ, който е първия деецъ по възражданието на българите въ Тетовско, а същевременно и единъ отъ първите бълг. списатели. Гробътъ на приспопамятния дядо Кирила се намира на едно кътче въ ман. дворъ, срещу втората главна врата, и не бие въ очите на минуващите отъ тукъ. Но предъ тоя гробъ прочуствения българинъ днесъ прави поклонъ, като предъ жертвеникъ на възражданието и народното ни свестявание...

За упазвание писменостьта на българите въ Тетовско най-много са спомогнали Дебърския монастиръ Св. Иванъ Кичевския - Пречиста, а по-късно и Лешечкия - Св. Атанасий. Първия деецъ, който най-много е помогналъ за свестяванието на българите въ Тетовско е приспопамятний Иеромонахъ Кирилъ  Пейчиновичъ...Следъ урежданието на монастира си, Кирилъ всецяло вече се предалъ на просвещението на народътъ. Той проповедвалъ на българите и ги поучавалъ, където заварилъ: и въ монастира си, и въ Тетово, и по селата изъ Тетовско и най-сетне на всяко място, гдето имало събрани братя... Постоянно е обикалялъ и по всичките други села изъ Тетовско, гдето освенъ поученията, които давалъ, нъ и старателно събиралъ разни стари български книги отъ селските църкви и монастирските развалини. Той билъ много събралъ таквизъ стари книги  и преписвалъ на по-разбранъ български езикъ. Богата е била библиотеката на тези стари книги въ Леш. монастиръ...Въобще,  приспопамятний дядо Кирилъ Иеромонахъ Пейчиновичъ, съ безбройните си хубави проповеди и поучения се стремилъ да вдъхне на българите въ Тетовско любовъ къмъ учението и развитието. Деятелностьта на Кирила изъ Тетовско успешно е вървела напредъ; тя много е спомогнала за повдигвание духа на народа и съживяванието на българската писменость. Освенъ обществената си деятелностъ, Кирилъ положилъ и книжевенъ трудъ за да достави на народа материялъ да чете и презъ и подиръ неговия животъ. Това направило Кирила да влезе въ реда на старите български списатели. Дядо Кирилъ книгите си написалъ на простоговоримъ български езикъ и въ техъ не е забравилъ да отбележи името на народа...

И тъй приспопамятний дядо Кирилъ Иеромонахъ Пейчиновичъ, следъ смъртьта си, остави добре въздигнатъ и обогателъ монастиръ, основанъ на здрава нравственна почва и на степень на високо достойнство. Целия български народъ въ страната, още презъ живота на стареца, обикналъ Кириловия монастиръ, защото му изливаше божествена светлина, която събуди духътъ му и го опъти къмъ развитието и просвещението. Въ знакъ на това и днешното благочестиво и признателно тетовско българско население изказва своята гореща обичъ къмъ монастира, като го подкрепя още съ доброволните си приношения...

Първото редовно училище съ постояненъ учитель въ Тетово се е отворило на 1832 г. отъ тетовеца Христо Чкулка. Той се е училъ въ Дебърския монастиръ св. Иванъ. Христо събралъ децата въ една стара къща при църквата. Тетовчани на драго сърдце пращали децата си въ новото училище и на втората година назначили и помощникъ на учитель Христа. А за да покажатъ любовьта задоволствието си отъ трудовете на новий си учитель, те му съградили на свои разноски доста добра къща. Христо Чкулка умрелъ на 1835 г., но отвореното отъ него училище още живее и ще живее до когато въ Тетово има българи...

Подиръ учитель Христо следватъ цялъ редъ учители. Някои отъ тяхъ са били свещеници, а някои клисари и певци. Всичките са преподавали по старата метода на църковно-българска грамота. Отъ 1875 г. училищата въ Тетово почватъ по новата метода. Числото на учениците се въскачвало на брой около 150 - 200. Преподаванието въ старите училища се състояло въ четение, пишение, учение наустъ молитви и сметание въ най-ограниченъ размеръ. До 1860 г. за училище е служила една малка сграда, близо до църквата, а презъ последните две години, съ свои жертви, тетовчани са си направили въ църковния дворъ ново и хубаво двуетажно здание, съ 10 стаи, въ което и до днесъ се помещава мъжкото имъ училище. Съ построяванието на новото училище, учебното дело въ Тетово тръгнало крачка напредъ. Общината почнала здраво да мисли и да се грижи за училището. Плащанието на учителите отъ църковната община направило да се увеличи числото на учениците, защото така са можали да ходятъ въ училището и най-бедните деца...

Когато се е разбрало въ Тетовско, че въ Ц/градъ се е въстановила вече бълг. Екзархия, тетовските българи са се раздвижили и са търсили случай за по-скоро да прегърнатъ родното си духовно началство - Св. Екзархия...Църковното отделяние на тетовските българи е станало на 1872/3 г. По примера на Тетово всичките села едно по друго пригърщатъ родната си духовна майка -  - Св. Екзархия...Припознаванието на Св. Екзархия е най-голема стъпка напредъ въ църковно-училищно отношение на тетовчани; отъ тогава вече църковно училищните имъ работи взели новъ пътъ. Общината дирила вече добри учители, а отъ 1883 г. се отваря нова епоха въ живота на Тет. бълг. училища. Тетовчани взели да гледатъ колко са напреднали и процъвтели бълг. училища по другите градища и почнали да бързатъ и се сравняватъ съ тяхъ. Презъ 1883 г. се здобиха съ единъ добъръ учитель и добра учителка. За първъ пътъ тогава отворили девическо училище. Презъ 1887/8 г. се здобили съ забавачница, а презъ 1893 г. отварятъ още едно училище въ Горната-махала на града. Презъ 1884 г. тетовчани си основаха неделно-училищно-настоятелство "Кирилъ Пейчиновичъ", което и днесъ съществува. Презъ 1895 г. се устрои училищна библиотека, презъ 1898 г. по инициятивата на учителките, се отвори и женско неделно училище...Всички тия напредъци дали новъ потикъ на учебното дело въ Тетово и днесъ учения и трудолюбивъ тетовецъ засмено вика отъ върховете на Шаръ: "елате да се сравнимъ!"