ПРОДЪЛЖЕНИЕ:
Фокус: Какви са етапите на пропагандата на македонизма след Втората световна война? Кога е най-силен и как е реагирала българската държава?
Георги Марков: Най-силен е македонизмът, непосредствено в годините след Втората световна война, когато България отново губи войната и сме победени. Тогава Тито, чрез Сталин е успял да налага и на Георги Димитров и на Комунистическата партия изцяло политиката си на македонизъм и на създаване на македонската нация. След това този македонизъм е впрегнат в обща политика на Югославия. Но, за жалост, след разпадането на Югославия, и особено днес, тази антибългарска пропаганда съвсем се развихри, защото няма вече кой да ги спира. Преди поне от Белград Тито понякога им е дърпал юздите на своите поставени хора в Скопие, а сега вече те съвсем се развихриха. Вижте - какъв център строят в Скопие, паметници мегаломански, направиха един антибългарски музей за Холокоста в Македония, искат от една еврейска организация - да съди България в Страсбург, че, виждате ли, българите не са спасили всички евреи... Вече национализмът при тях става една държавна политика, която пречи, и която не може да вкара Македония нито в Европейския съюз, нито в НАТО. Не само Гърция, но и ние, трябва да покажем червен картон. В това отношение нашето Външно министерство защо не протестира като гръцкото? Срещу този кич с някаква Триумфална арка и там са направили една карта на Велика Македония от „древно време”. И кажи - речи, половината днешна Република България е там. Защо не протестира Външно министерство? Това е моят въпрос към министъра Младенов.
Фокус: Как се отразява македонизмът на историческата наука в Скопие?
Георги Марков: За съжаление, зловредно. Аз ги разбирам - исторически македонизмът служи като щит срещу Белград. Защото те са след войни, въстания, кланета и там всичко, което е водило българите, е било изтребвано или е бягало в Свободна България – свещеници, търговци, адвокати... Наистина, те са били докарани до такова положение, в което да казват: „Добре де, ние не сме българи, но не сме и сърби, ние сме си македонци”. Част от населението взима македонизма като щит и аз го разбирам, аз не мога да се правя на голям патриот в София и свободна България. Но вече македонизмът е професия за техните историци и политици. Защото най-добре историците знаят - каква е историческата истина, че македонска нация до края на Втората световна война няма, и че я създава Тито по рецепта на Коминтерна. Аз си спомням, преди години дойде първият директор на Институт за национална история (забележете). Той дойде със служебната си кола и ме попита – Вие, като сте директор, нямате ли служебна кола? Аз казвам: „Нямам”. „Ей, виждате ли как много ни ценят политиците в Скопие...”. Там историята е политика, те са една едва дишаща държава, но виждате какви средства влагат, какви издания има на английски език, и разпространяват по цял свят техните фалшификати.
Фокус: Казахте, че е професия, добре платена ли е тази професия?
Георги Марков: Добре. Добре платена е. Архивите за новата история на Македония са в България, ние ги отворихме, те още не са ги отворили за нас. В това отношение аз бях против да ги допускаме. Дойде един колега, написа си докторската дисертация, издадоха му я като книга, но това беше преди поне 15 години, и ми се обади и ме пита - колко струва един Фолксваген Голф при вас, че си получих хонорара? Това означава, че там са много добре платени. Обаче - те са професионални фалшификатори и това е едно болестно състояние. Защото те виждат, че има българи в документи, които четат, но пишат, че са били македонци. Така че - не им завиждам за високоплатената работа.
Фокус: По какъв начин е представен образът на съседа в учебниците в средното образование, за които Вие говорихте в Скопие?
Георги Марков: Войната продължава на страниците на учебниците и това е възмутително. Те пишат за фашистки и български окупатори. Те дори определят ВМРО като една фашистка организация, която служила на българските правителства и от друга страна - са много по-благосклонни към Гърция и Сърбия. Просто - те отричат себе си, това е тяхното шизофренно състояние.
Когато човек отиде във Вардарска Македония, и види - как са запазени сръбските, английските, френските гробища от Първата световна война, а нашите са заличени, осквернени, си казва, че това не е европейска норма на поведение. Аз много пъти съм казвал: Вие трябва да имате европейско поведение, за да влезете в Европейския съюз. Не може да бъдат осквернени гробовете на българските войници. Те допуснаха тук и там да се възстановят 2 - 3 гробища, но там има 50 – 60 хиляди гроба на български войници и офицери, защото Македония е била бойно поле, но тя е била бойно поле за освобождаване на българите в Македония.
Фокус: Освен за Вардарска Македония, за Егейска Македония и българското население там, сме свидетели да се говори, че днес в Гърция няма българско население или поне то е доста малко...
Георги Марков: В Гърция и Турция няма малцинства. Там е записано, че всеки гражданин на Гърция или Турция, е грък или турчин. Те не признават чужди малцинства, но поне, преди Втората световна война, ги наричат славяногласни или българогласни. Тогава поне са признавали, но след Втората световна война, нито в Гърция, нито в Турция има. Но иначе - ние имаме гърци или турци като малцинство на територията на Република България. Хем те не допускат да има българи на тяхна територия, хем имат претенции, което аз като историк не мога да си обясня.
Фокус: Докъде стигна отбелязването на годишнината от Балканската война?
Георги Марков: Надявам се, скоро, във връзка с честването на Балканската война за освобождение, да бъде съставен Национален инициативен комитет под патронажа на президента Плевнелиев и да започнем подготовка. Всички съседи вече се готвят за 100-годишнината от Балканската война, дори в Турция, тогава Османската империя, загубила войната, ще има международна конференция в Истанбул и ще има чествания на Шукри паша, като спасител на Цариград в Одрин с паметник, с музей. Време е ние не да правим ведомствено честване в армията, а да направим едно национално честване, което заслужава тази славна Балканска война. Дано под патронажа на президента Плевнелиев се получи едно достойно честване.