Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Константин Миладинов  (Прочитано 2968 пати)

Илинден

  • Global Moderator
  • Full Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 226
  • СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЪ ЗА МАКЕДОНИЯ!
    • Погледај го Профилот
Константин Миладинов
« на: Март 06, 2009, 11:41:20 »

Константин Миладинов

Роден около 1830 г. в Струга. Отначало учи при брат си Димитър в Струга, Охрид и Кукуш, след това в гръцката гамназия в Янина и университета в Атина. Известно време (1847-1849) учителствува в с. Търново, Битолско, след което продължава образованието си в Русия. По време на следването си в Московския университет се сближава с Л. Каравелов. Вас. Попович, Р. Жинзифов, Сава Филаретов и други от учещите там българи, поддържа връзки и с Раковски. Сътрудничи на сп. "Братски труд", "Български книжици", в. "Дунавски лебед" и др. и подготвя сборника с български народни песни, в който влизат събираните заедно с брат му фолклорни материали, както и такива, които Димитър и други българи продължават да му изпращат.

 
В 1861 г. с материалната помощ на хърватския католически епископ Йосиф Щросмайер издава Български народни песни, собрани от Братия Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина - най-хубавия наш фолклорен сборник, съдържащ песни от различни краища на България, по който някои чужди слависти са изучавали българския език. Научил, че Димитър е арестуван (поради интригите на охридския владика-фанариот), Константин тръгва за България. Арестуван и хвърлен също в цариградската тъмница, той умира почти едновременно с брат си в 1862 г. Има предание, че двамата са били отровени от фанариотите.

 
Човек с широка култура и възможности за литературна работа в Русия, К. Миладинов тъгува за родния край, за слънцето на юга и непрекъснато се стреми към родината. Израз на тази носталгия и близост до живота на народа е цялата му поезия, и особено великолепната елегия Тъга за юг.

 
Стихотворенията Бисера, Желание и Голапче са публикувани в "Български книжици", ч. II, кн. I, 1858 г.; На санцето - в "Братски труд". кн. I, 1860 г., а Тъга за юг - в "Дунавски лебед", I, 1860, бр. 20.





Тъга за югъ
Константин Миладинов
(на стружки говор)

Орелски криля какъ да си метнехъ
и въ наши стърни да си прелетнехъ!
На наши места я да си идамъ,
да видамъ Стамболъ, Кукушъ да видамъ;
да видамъ дали сънце и тамо
мрачно угревятъ, како и вамо.

Ако какъ овде сънце ме стретитъ,
ако пакъ мрачно сънцето светитъ,
на пътъ далечни я ке се стегнамъ
и въ други стърни ке си побегнамъ,
къде сънцето светло угревятъ,
къде небото дзвезди посевятъ.

Овде йе мрачно и мракъ м' обвива
и темна мъгла земя покрива;

мразой и снегой, и пепелници,
снлни ветрища и виюлици;

околу мъгли и мразой земни,
а въ гръди студой и мисли темни.
Не, я не можамъ овде да седамъ!
Не, я не можамъ мразой да гледамъ!

Дайте ми криля я да си метнамъ
и въ наши стърни да си прелетнамъ.
На наши места я да си идамъ,
да видамъ Охридъ, Струга да видамъ.

Тамо зората греитъ душата
и сънце светло зайдвитъ въ гората;

тамо дарбите - природна сила
со съта раскошъ ги растурила:

бистро езеро гледашъ белеит
и си одъ ветаръ синотемнеитъ;

поле, погледнишъ или планина,
сегде божева йе хубавина.

Тамо по сърце въ кавалъ да свирамъ,
сънце да зайдвитъ, я да умирамъ.




Бисера
Константин Миладинов

Бисеро моме, Бисеро,
що носишъ бисеръ на гарло?
Твоето гарло хубаво
и отъ дробнаго бисера
хиляда пъти по-бело.

Бисеро моме, Бисеро,
защо со бисеръ покривашъ
твоето гарло хубаво?
Я нейкю бисеръ да баца,
тукъ сака твоето гарло.

Бисеро моме, Бисеро,
за кого низишъ бисеротъ?
За кого готвишъ дарои?
Я дарой бисеръ не сака,
тукъ сака мома Бисера.




Голапче
Константин Миладинов

Голапче, мало хубаво,
голапче златокрилесто,
кога ти дойде при мене?
И кога въ часотъ побегна?
Уще я гласъ ти не слушнафъ,
уще те харно не видофъ.
Дан' ми се, мило налюти?
Дан' ми се добро насърди
заш' не ти хубость пофалифъ?
заш' не ти криля помазнифъ?

Ела ми, мило, ела ми,
ела ми сега при мене.
Я ке ти хубость пофалямъ,
я ке ти криля помазнaмъ,
я ке те тебе назобaмъ
се со дробнаго бисера,
я ке те чува секога,
мое ми мило, в пазува!
« Последно менување: Март 06, 2009, 12:13:11 Илинден »
Сочувана

betina

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 240
    • Погледај го Профилот
Одг: Константин Миладинов
« Одговори #1 на: Март 12, 2009, 07:20:50 »

Братя Миладиниви- къщата не е отваряна от години по нареждане на управата на Струга



« Последно менување: Март 12, 2009, 07:34:35 betina »
Сочувана

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
Одг: Константин Миладинов
« Одговори #2 на: Март 12, 2009, 07:33:44 »

Братя Миладиниви- къщата не е отваряна от години по нареждане на управата на Струга

По каква причина не е отваряна ?  ???
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

betina

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 240
    • Погледај го Профилот
Одг: Константин Миладинов
« Одговори #3 на: Март 12, 2009, 07:35:57 »

Братя Миладиниви- къщата не е отваряна от години по нареждане на управата на Струга

По каква причина не е отваряна ?  ???
Управата на Струга е ...мюсюлманска
Сочувана

betina

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 240
    • Погледај го Профилот
Одг: Константин Миладинов
« Одговори #4 на: Март 12, 2009, 08:46:43 »

Братя Миладинови
.....
Летете, о , песни, спомени големи,
въздишки последни за бившето време!
Пейте ги, девици, при Пинд и при Шар
пейте ги при Струга, град хубав и стар
дето се родиха двата Миладина,
на Македония двата верни сина.

Във влажни тъмници, пълни с мрак, вони,
помежду вековни и потни стени,
гниеха два братя, в окови два роба,
кат два живи трупа, фърлени в два гроба.
Векове минаха!...От слънце заря,
нито от надежда до тях не огря!

Проклети бъдете, о, тъмници влажни!
Колко вий стопихте, сърца, сили снажни,
колко зли насилья, жъртви, младини
погълнаха ваште смрадни глъбини!


Димитрий бе влязъл пръв у свойта бездна.
Константин по-после кат него изчезна.

Защото в един век, за правдата глух,
разбуждаха смело народния дух
и на братя родни чрез родното слово
те готвеха битви и бъдеще ново;
защото те първи усетиха срам -
туй велико чувство, и в глухия храм
сториха да екнат химни ясни богу
на язик, погребан от векове много;
защото казаха: "Народ сме велик
и господ познава нашият язик!"

И викнаха силно: "Мразиме хомотът
позорен и мръсен на фанариотът!"
Защото смеяха, без да ги е страх,
с силний да се борят и не бе ги грях
да пропаднат жъртви заради народа
с тия сладки думи: наука, свобода;
защото сбираха песни по цял край,
тъй както при Тунджа момите през май
триндафили сбират и в кошници гуждат,
затова по-рано от сън се събуждат;
защото увиха китка миризлива
от здравец и росен, и от клас на нива;
защото от всите гори и реки
седенки и сватби, хора и тлъки
напевите сбраха, въздишките сляха,
на седата старост в паметта копаха;
защото струпаха в един общи тон,
всичко що бе отзив, припев, звук и стон,
затова една нощ патрикът нахлузи
свойто черно расо и злобно каза:

"За тез два хайдука трябват железа."
И ето защо са днеска оковани,
и в тия тъмници живи закопани.

Дълго те търпяха. Тъмничният смрад
отравяше бавно животът им млад
Везапно известье за милост довтаса.
И Фенер, котило на ехидна раса,
гняздо на кощунство, на леност, на блуд;
Фенер, по срама си позорно прочут;
Фенер, от където през векове цели
разврат и мъртвило в света са се лели
и който забули всичкия възток
с една гъста мрежа и никой тълчок
на духа не даде нито мисъл нова
на човека, паднал във дрямка сурова,
без вяра в борбата и без идеал;

Фенер при такваз вест потрепера цял
и уплашен рече:"Друг е божий съд!
Тия два убийца трябва да умрът!"
И кат се прекръсти, прати им отрова.
Нощта бе студена, мрачна и сурова.
На заранта рано тъмничния свод
огласиха думи: милост и живот!

А бедните братя в предсмъртни страданья
изпущаха свойте последни стенанья.
И вече обзети от гробния хлад,
те пращаха сбогом на божия свят
и шушукаха тихо с гаснееща сила:

"Как много те любим, Българио мила!"

Иван Вазов
Пловдив, 1882


 

Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Константин Миладинов
« Одговори #5 на: Мај 03, 2015, 06:26:49 »

ИСКРА - Солунъ, 1 януари 1912 г.

http://www.scribd.com/doc/76872719/1912-Macedonian-Newspaper-Iskra

Г. Баждаровъ от Горно Броди, Македония
Братя Д. и К. Миладинови

"Димитъръ и Константинъ Миладинови са родомъ отъ градеца Струга, разположенъ на брега на красивото Охридско езеро. Димитъръ е билъ най-стария, а Константинъ най-малкия измежду шестимата синове на Христо Миладиновъ, беденъ българинъ, по занятие грънчарь...

Презъ лятото на 1860 г. Димитъръ Миладиновъ билъ натоваренъ отъ цариградските българи, съ писмено патриаршеско позволение, да обикаля по Македония и да събира отъ българите волни помощи за построяване на български храмъ въ Цариградъ. Тази обиколка била използувана отъ Д. Миладиновъ да разпространява своите идеи и въ другите македонски градове. Въ края на октомври същата година се върналъ въ Струга. Поради започнатата борба въ Охридъ противъ гръцкия владика Мелетия и за назначаването на български митрополитъ, той си навлякълъ гнева на фенерското духовенство. Презъ нощьта, срещу 16 февруари 1861 г., той билъ арестуванъ, понеже било донесено на властите, че възбуждалъ българите къмъ противодържавенъ бунтъ. Отъ Битолския затворъ, презъ м. май, билъ препратенъ въ Цариградските тъмници...

Когато Константинъ порастналъ, братъ му го пратилъ въ Янинското училище, следъ свършването на което учителствувалъ две години. Постъпилъ подиръ това въ Атинския университетъ, гдето следвалъ три години, учителствувалъ наново три години (до 1856 г.), презъ което време събиралъ и български народни песни. Презъ зимата на 1856 г. е отишълъ въ Русия, записалъ се студентъ въ историко - филологическия факултетъ на Московския университетъ. Тукъ прекаралъ три години и между университетските занятия, се занимавалъ съ нареждането и приготвянето за печатъ на песните, които бе донесълъ съсъ себе и които бе му изпратилъ братъ му. Понеже не можалъ да намери средства въ Москва за отпечатването на сборника, отишълъ въ Загребъ, гдето билъ подкрепенъ за осъществяването на делото си отъ хърватския епископъ Щросмайеръ. На пътъ за Македония, той научилъ за арестуването на брата му и потеглилъ за Цариградъ да го види и да действува за освобождението му. Тукъ на 29 юни той влязълъ въ тъмницата, за да не излезе вече: по доносъ на фанариотите и той билъ запрянъ. Когато Високата Порта се убедила въ невинностьта на Димитъръ и Константинъ Миладинови и разпоредила за тяхното освобождение, подкупени тъмничари ги отровили...

Така мъченически загинаха за възраждането на българския народъ Братя Миладинови. Признателното потомство отпразнува тържествено двадесет и петгодишнината отъ тяхната смърть, а сега се приготовлява да чествува паметьта имъ по случай изтеклите 50 години отъ злочестия имъ край. Историята на българското възраждане пъкъ съ право краси няколко свои страници съ делата на Братя Миладинови."

Д. С. Зографовъ
Заслугите на братя Миладинови за нашата книжнина

"Събирането и изучването творенията на народната словесность - песните, приказките, пословиците, гатанките и пр. - въ връзка съ митологичните вярвания и съ обредите, останали като преживелица отъ езическата епоха на народния животъ, - иматъ огромно научно значение и твърде много помагатъ за развитието на националното самосъзнание...

Съ какво пламенно въодушевение са се задълбочавали въ богатата рудница на народното творчество всички наши дейци отъ достопаметната епоха на нашите черковни и национални борби! Богоровъ, Раковски, Жинзифовъ, братята Миладинови, Петко Р. Славейковъ, Любенъ Каравеловъ съ примерна ревностъ и благоговейно внимание са дирели и записвали всички народни умотворения, каквито могли да събератъ, било направо отъ народа, било съ помощьта на услужливи приятели на народната словесность и обичаи. Те горещо обичали своя народъ и се стремели всестранно да го изучатъ; освенъ това, справедливо са мислели, че, изнасяйки на видело народните поетични творения и митологични вярвания, те разкриватъ нови и далечни перспективи за самобитно и реалистично развитие на литературата ни и че, заедно съ това и турятъ истински и трайни основи.

Не ще и дума, че заслугите на първите събирачи на народни умотворения у насъ са големи: те откриха на чуждия святъ, че на Балканския п-въ живее особно славянско племе - Българи - което притежава богата народна поезия на езикъ особенъ, ако и сроденъ съ останалите езици отъ общото славянско семейство. Нещо повече. Съ това тези първи наши фолклористи дадоха и обиленъ материалъ за изучване диалектите (наречията) и за съставяне речника на българския езикъ...

Въ 1861 г. - тъкмо преди 50 години - се появи сборникътъ на братя Миладинови - истински паметникъ, който ще увековечи тяхното име въ историята на нашата книжнина. Той бе издаденъ въ Загребъ подъ щедрото покровителство на прочутия хърватски патриотъ и католишки епископъ Иосифа Щросмайера. Пълното заглавие на сборника е:"Български народни песни". Сборникътъ е доста обемистъ XIII+543 стр.Той съдържа: посвещение на Щросмайера, предговоръ, песни, "играчки", сватбени обичаи, други обичаи, вярвания, детски "игри"", предания, собствени народни имена, пословици и гатанки. Най-накрая е поместено и българо - хърватско речниче (печатано съ латиница). Интересно е посвещението, а особено - предговорътъ къмъ събраните умотворения и обичаи. Въ посвещението си К. Миладиновъ съ възторжени думи изказва своята признателностъ къмъ ученолюбивия покровитель на южното слвянство:
"Ваша Превозвишеность и Пресветлость!
Предъ неколко години Българскиве песни собрани, още много време ке стоеха закопани въ неизвестность, ако не беше високото Ваше участие...При сите тие благородни стремления Ваша Превозвишеность благоволи да обърни внимание и на най-южните Славяни Българи и да покажитъ великодушното участие въ издаването на това общеполезно съкровище..."

Въ предговора се казва, че събраните песни са главно отъ Струга, Прилепъ, Кукушъ и Панагюрище; при това само 1/7 отъ тяхъ са отъ източните български краища, а всички останали - са отъ западните места...

Сборникътъ на братя Миладинови е цененъ влогъ въ нашата фолклорна литература. Неговото значение е огромно; то не е само историческо, а се е запазило дори до днесъ въ известенъ смисълъ. Освенъ, че е послужилъ на времето си, като изворъ за народното ни самопознаване, той е подбудилъ и насърчилъ мнозина да събиратъ народни умотворения и така косвено е спомогналъ да нарасне фолклорната ни книжнина, а заедно съ нея и националната ни свесть. И днесъ този сборникъ ветеранъ съ полза и наслада още се чете."
Сочувана