Штампај

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).
1 час 1 ден 1 недела 1 месец Засекогаш
Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија

[veritas]

Българската революционна организация симпатизира на младотурците; гръцки министър не иска да покрепи Македонската организация, защото българските въстанници в Македония извършват големи жестокости срещу гърците

IN FOREIGN LANDS; "Edouard, Le Pacificateur" -- Sidelights on the Disarmament Movement -- Some Turkish Re- formers -- The Editors of the Supao.

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F50611FB355414728DDDAF0894D1405B838CF1D3&scp=10&sq=macedonian%20revolutionary%20organisation%20king&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=F50611FB355414728DDDAF0894D1405B838CF1D3

[veritas]

Првиот официјален попис на Отоманското Царство е изведен непосредно пред неговиот распад. Траел од 1881 до 1893 година. Целта на пописот бил да се утврди бројот на работоспособното население. Во попишувачките графи се утврдувал етничкиот, религискиот и половиот идентитет. Пописот констатирал дека составот на империјата го сочинуваат: Сиријци, муслимани, христијани (католици, протестанти) Цигани, Грци, Ерменци, Бугари и Евреи. На основите на овој попис во дефинираните вилаети се заснова денешната големоалбанска, големогрчка и големобугарска хегемонистичка државна политика. Тие и денес го темелат своето сојузништво на една „дреболија“ дека на тој попис нема Македонци. Македонци како пописна графа нема ни денес во „модерните“ пописи на албанската, бугарската и на грчката држава. Се работи за политичка виртуелност, која претендира да биде трајна историска реалност.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=21911815276&id=9&prilog=0&setIzdanie=22211

[veritas]

Resolution of the Comintern on the Macedonian Question

The resolution of the Comintern of January 11, 1934 was an official policitical document, in which for the first time, an authoritative international organization provides direction for recognizing of the existence of a separate Macedonian nation and Macedonian language.[1]

In June 1931 the registrar of the Comintern Otto Kuusinen in his report on the national question to the Executive Committee, suggested that the main weakness of the Comintern was the insufficient appreciation of the national questions.[2] Kuusinen called to discuss the national question in order to develope a new national program for each of the parties. Meanwhile, to the Balkan communist parties a directive was provided, for the gradual abandonment of the slogan of the Balkan Federation, highlighting in its foreground the "right of the distinct peoples of self-determination to a full separation". Thus in 1932 a members of IMRO (United), put for the first time the issue of the recognition of a separate Macedonian nation in a lecture in Moscow.[3] The question was also studied in the highest institutions of the Comintern and in the autumn of 1933, Dimitar Vlahov arrived in Moscow and took part in a number of meetings.[4] So on January 11, 1934, the Political Secretariat of the Executive Committee of the Comintern adopted its final decision on the Macedonian Question about the existense of a Macedonian nation.[5] According to Dimitar Vlahov, that was precisely what happened in Moscow in 1934:

"I mentioned earlier that the Comintern itself wanted the Macedonian Question to be considered at one of the consultations of its executive committee. One day I was informed that the consultation would be held. And so it was. Before the convening of the consultation, the inner leadership of the committee had already reached its stand, including the question of Macedonian nation, and charged the Balkan Secretariat with the drafting of corresponding resolution... In the resolution, which we published in the Makedonsko Delo in 1934, it was concluded that the Macedonian nation exists".[6]

The Resolution was published for the first time in the April issue of the IMRO (United) magazine "Makedonsko Delo".[7] Following the decision of the Comintern, IMRO (United) took as its slogan "the right of the Macedonian people to self-determination up to secession" and formation of independant Republic of Macedonia. Despite the fact that this was formally a Resolution of IMRO (United), it was a document adopted by the Comintern, which was immediately published in all the mouthpieces of this international communist centre. It was understood as an obligation of the Communist parties in the neighbouring Balkan countries to help the struggle of the Macedonians for liberation and unification. In that relation the Balkan communists adopted the thesis that there is a separate Macedonian ethnicity and the Bulgarian Communist Party even tried to urge some Slavic linguists to work out a plan for the creation of a distinct Macedonian language. So the new line of the Comintern was gradually imposed on the Balkans.

http://en.wikipedia.org/wiki/Resolution_of_the_Comintern_on_the_Macedonian_Question

http://en.wikipedia.org/wiki/Macedonia_(region)

http://www.google.com/#sclient=psy&hl=en&rlz=1W1ADRA_en&q=comintern+macedonia&rlz=1W1ADRA_en&aq=f&aqi=g-v1&aql=&oq=&pbx=1&fp=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&cad=b

[veritas]

Balkan Federation

From the beginning, the Bulgarians assumed a leading role in the BCF. In Sofia, May-June 1922, the question of the "autonomy of Macedonia, Dobruja and Thrace was raised by Vasil Kolarov and was backed by Dimitrov, the Bulgarian delegate who presided over the meeting. The Greek delegate asked for a postponement as he was reluctant to approve a motion that was not on the agenda. In December 1923, Balkan Communist Federation held its 5th Conference in Moscow.In 1924 the Comintern entered negotiations about collaboration between the communists and the Internal Macedonian Revolutionary Organization (IMRO), Internal Thracian Revolutionary Organisation (ITRO) and Internal Dobrujan Revolutionary Organisation (IDRO) and the creation of a united revolutionary movements. The idea for a new unified organizations was supported by the Soviet Union, which saw a chance for using this well developed revolutionary movements to spread revolution in the Balkans and destabilize the Balkan monarchies. The so-called May Manifesto of 6 May 1924 was issued in which the objectives of the unified Macedonian liberation movement were presented: independence and unification of partitioned Macedonia, fighting all the neighbouring Balkan monarchies, forming a Balkan Communist Federation and cooperation with the Soviet Union. In 1925, a left wings named Internal Macedonian Revolutionary Organization (United), Dobrujan Revolutionary Organisation and Internal Thracian Organization, respectively, seceded from the main organizations under the influence of the Bulgarian Communist Party. This wings militated for a Soviet Republics, which would either be part of a "Balkan Communist Federation". The Bulgarian Communist Party was compelled by Joseph Stalin to accept the formation of Macedonian, Thracian and Dobrujan nations in order to include those new separate states in the Balkan Communist Federation.[4][5][6] Later even a resolution of the Balkan Communist Federation for the recognition of a Macedonian ethnicity was issued on January 7, 1934, by the Balkan Secretariat of the Comintern. It was accepted by the Political Secretariat in Moscow on January 11, 1934, and approved by the Executive Committee of the Comintern.

The Communist Party of Greece (KKE) delegate Nikolaos Sargologos signed the motion without central authorisation; instead of returning to Athens, he emigrated to the United States. The KKE political organ and newspaper, Rizospastis, was against the motion because it saw it as good for BCP in Bulgaria but disastrous for the KKE in Greece. The KKE found the BCF's position on Macedonia difficult but briefly went along with it. In June 1924, at its 5th meeting, it recognised "the Macedonian people" and in December 1924, it endorsed the motion for "a united and independent Macedonia and a united and independent Thrace" with the perspective of entering into a union within a Balkan federation "against the national and social yoke of the Greek and Bulgarian bourgeoisie". However, in 1928 it suffered a crushing defeat at the Greek elections, especially in Greek Macedonia. By 1927, dissentions within the KKE made the motion untenable and in March, the KKE conference watered it down, calling for autodetermination of the Macedonians until they join a "Balkan Soviet Socialist Federation" and only for "a section of Macedonia (Florina area) inhabited by Slavomacedonians[7]" (Holevas 1992). By 1935, it simply called for "equal rights to all" due to the "change of the national composition of the Greek part of Macedonia" and hence because "the Leninist-Stalinist principle of self-determination demands the substitution of the old slogan". The Communist Party of Yugoslavia (YCP) had its own problems and dissentions; fears of Serbianisation of the party and of the Vardar Banovina, whose inhabitants felt closer (though not necessarily identified) to Bulgaria than the Kingdom of Yugoslavia. The YCP followed the KKE example in 1936.

In 1936 the left wings of IMRO, ITRO and IDRO were incorporated by regional principle into the Balkan Communist Parties.

http://en.wikipedia.org/wiki/Balkan_Federation

[veritas]

Contested Ethnic Identity: The Case of Macedonian Immigrants in Toronto ... By Chris Kostov

http://books.google.com/books?id=P-1m1FLtrvsC&pg=PA79&dq=nations+comintern+Balkan+federation&hl=en&ei=V96YTYzbO4OXceDYta8H&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=9&ved=0CFMQ6AEwCA#v=onepage&q=nations%20comintern%20Balkan%20federation&f=false

Contemporary Yugoslavia By Jozo Tomasevich, Wayne S. Vucinich

http://books.google.com/books?id=a--6hauBIb4C&pg=PA244&dq=nations+comintern+Balkan+federation&hl=en&ei=V96YTYzbO4OXceDYta8H&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CDQQ6AEwAg#v=onepage&q=nations%20comintern%20Balkan%20federation&f=false

Mediterranean politics, Volume 1 By Richard Gillespie

http://books.google.com/books?id=UpC4QJP66HUC&pg=PA90&dq=nations+comintern+Balkan+federation&hl=en&ei=V96YTYzbO4OXceDYta8H&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8&ved=0CE4Q6AEwBw#v=onepage&q&f=false

http://www.google.com/#sclient=psy&hl=en&rlz=1R2ADRA_enBG421&prmdo=1&tbs=bks:1%2Cbkv%3Ap&q=nations+comintern+Balkan+federation&rlz=1R2ADRA_enBG421&aq=&aqi=&aql=&oq=&pbx=1&fp=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&cad=b

[veritas]

24-ти май, ден на славянската писменост.

http://www.forum.kotle.ca/showthread.php?tid=1014

[veritas]

Славата, митот и крвта на ВМРО (6)
 
Мајски во своите сведоштва истакнува дека Крушево во тоа време имало 12.500 жители - „Бугари (Брсјаци и Мијаци), Власи и Албанци“ и две семејства што биле чисти или вистински Грци, а поголемиот број „Грци“ во градот биле всушност „Власи, Албанци и Бугари“ под големо влијание на грчката пропаганда.
 
Американскиот професор ги заснова ваквите констатации врз пишувањата во книгата на Николас Балас, „Историјата на Крушево“, издадена во 1905 година на грчки, а преобјавена во 1963 година во Солун. Во предговорот што го напишал потомок на крушевско семејство, градот Крушево бил наречен „Акропол на елинизмот“ и „херојски град маченик“ за грчката кауза пред да го прегази словенската наезда. Балас за време на востанието имал 32 години. Како и Киров-Мајски и тој бил учител, но предавал и пишувал на грчки јазик. Според него, градот бил заедница на Елини – Грци од времето на неговото прво населување при крајот на осумнаесеттиот век, па се' до 1903 година и дека „славофоните“ биле дојдени подоцна како заслуга на бугарската пропаганда.
 
http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=2CB589CA1B661546A35711E203C0C891

[veritas]

Тук можете да прочетете за българската икономика в миналото и днес.

http://bkks.org/forum/index.php/topic,3213.0.html

[veritas]

http://www.youtube.com/watch?v=FEFN2y0GK2s&feature=player_embedded

От тук можете да си доунлодвате българският филм "Мера според мера", който разказва за ВМРО включително и аферата мис Стоун. Също така можете да гледате много американски филми преведени на български.

http://www.zamunda.net/browse.php

трябва да си направите акаунт (да се регистрирате), да отидете в Торенти, да изберете Филми БГ и да напишете заглавието на филма в Search.

http://www.zamunda.net/browse.php

Разбира се, преди това трябва да си инсталирате една програма mtorrent

http://www.utorrent.com/downloads

[veritas]

Георги Пулевски

Георги Пулевски (на македонски книжовен език: Ѓорѓи Пулевски или Ѓорѓија Пулевски) е революционер и публицист от Македония, ранен македонист, един от първите поддръжници на идеята за отделна македонска нация и македонски език.[1]

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9F%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8

[veritas]

Metodi Shatorov

Metodi Tasev Shatorov - Sharlo (Bulgarian: Методи Шаторов - Шарло and Macedonian Cyrillic: Методиja Шаторов - Шарло) (January 10, 1897 in Prilep, Ottoman Empire – September 12, 1944 near Velingrad, Bulgaria) was a prominent Bulgarian political leader during the first half of 20th century [1][2][3][4][5] and also temporary leader of the Macedonian communists in 1940-1941. As the most left-wing politicians from Macedonia, during 1930s he has been forced to adopt the Balkan Communist Federation's concept for an autonomous Macedonia separate from the motherland Bulgaria. However, Macedonian communist functionaries, originating from the Bulgarian Communist Party (BCP) and Internal Macedonian Revolutionary Organization (United) (IMRO (United)) never lost their strong pro-Bulgarian (bulgarophile) sentiments.[6]

Shatorov graduated from the local Bulgarian Exarchate's junior school in Prilep and afterwards from the men's high school in Bitola. He also attended a pedagogic school in Skopie in 1914-1915. In 1918 the Bulgarian Army withdrew from Vardar Macedonia and Serbia annexed the area. He immediately emigrated to Bulgaria, where he became a member of the BCP in 1920. Furthermore, Sharlo was arrested for his participation in the September Uprising in 1923. In 1925 he became also a member of the IMRO (United) - de facto a BCP creation. As a significant party worker, he grew as a functionary of the Comintern and a member of the BCP Central Committee. He was imprisoned several times and emigrated to the Soviet Union for political reasons. During the Spanish Civil War Sharlo went to Paris as a coordinator of BCP. During the World War II the Comintern sent him back to Vardar Macedonia (being then part of the Kingdom of Yugoslavia under the name 'Vardarska Banovina') to serve as a Secretary of the Macedonian Regional Committee of the Yugoslav Communist Party (YCP) since 1940. After the Bulgarian takeover of Vardarska Banovina in April 1941, the Macedonian communists fell in the sphere of influence of the BCP under Sharlo's leadership.[7] The Macedonian Regional Committee refused to remain in contact with the YCP and linked up with BCP as soon as the invasion of Yugoslavia started.[8] Sharlo refused to distribute the proclamation of the YCP which called for military action against the Bulgarians.[9] He also became prominent with his anti-Serbian political views. The local committee of the YCP realised that the Bulgarian army liberated the local population from the oppressive and despised Serbian bondage. Shatorov, a dedicated anti-fascist, was credited with the slogan "One people, one country, one party", by which he approved the Bulgarian invasion.[10]

While the Bulgarian Communists avoided organising mass armed uprising against the Bulgarian authorities in Vardar Macedonia, the Yugoslav Communists insisted on an armed revolt. Upon the decision of the Comintern and Joseph Stalin himself the Macedonian Communists were reattached to CPY. The Sharlo's leadership was terminated, but the vestiges of his policy among part of the communist activists were preserved. Despite his expulsion, the new executive bodies of the Macedonian Regional Committees continued to share Shatorov's ideas until 1943.[11] This policy changed since 1943 with the arrival of the Tito's envoy Montenegrin Serb Svetozar Vukmanović-Tempo. He began in earnest to organise armed resistance to the Bulgarian rule and sharply criticized the Sharlo's pro-Bulgarian policy.[12]

Consequently, for his actions Sharlo was expelled from the YCP and in the late 1941 he moved again to Sofia, where Shatorov began working as one of the Bulgarian resistance movement leaders (under the nickname 'Panayot'). He was among the most active organizers of the Salvation of the Bulgarian Jews during the Second World War.

Sharlo was heavyly wounded and disappeared under unknown circumstances on September 5, 1944 in a battle between partisans and gendarmerie on Milevi skali in the Rhodopi mountain. As Shatorov was previously sentenced to death by a Tito's tribunal, there are serious indications that he was killed by Josip Broz Tito's agents (allegedly in agreement with the International Department of the Central Committee of the Soviet Union's Communist Party) as a politically inconvenient leader.[13] This happened only several days before the Communist coup d'état of September, 9 (backed by the Red Army) installed a new government of the Fatherland Front. As per the autopsy report, he died after September, 11, i.e. several days after the old regime's end, and until then he was not discovered neither by his comrades nor by the new authorities.

Shatorov's supporters in Vardar Macedonia, called Sharlisti, were systematically exterminated by the YCP since the autumn of 1944, and heavily repressed for their anti-Yugoslav and pro-Bulgarian political positions.

After 1944 Communist Bulgaria and Communist Yugoslavia began a policy for establishing a common Balkan Federative Republic and forced the creation of a distinct Slav Macedonian consciousness as a bridge between the two states. Hence, the Shatorov's policy was not in favour in both countries. Nevertheless, the Bulgarian Communist Party decided at a plenum in 1958 to change its course on the Macedonian Question. Afterwards, the concept for a Macedonian ethnicity and language was abandoned and Shatorov was fully rehabiltated Bulgaria. After the breakup of Yugoslavia and the fall of Communism he was partially rehabilitated in the Republic of Macedonia only in 2005.

http://en.wikipedia.org/wiki/Metodi_Shatorov

[veritas]

Константин Миладинов (1830-1862), рисунка от неизвестен художник, Национална библиотека "Кирил и Методий"-София (вляво); заглавната страница на "Български народни песни, събрани от братя Миладинови, Димитър и Константин, издадени от Константин в Загреб, в книгопечатницата на А. Якич, 1861"; Димитър Миладинов (1810-1862), рисунка от неизвестен художник, Архив на БАН-София; Страница 73 от "Български народни песни" с края на стружката песен "Два брата и сестра" и началото на раздела "Юначки" с народната песен "Крал Шишман, крал Латин и овчар [с] табарина [плащ, дебела връхна дреха до петите]" пак от Струга; Наум Миладинов (1817-1897) участва заедно с братята си в голямото дело, събраните от него български народни песни са нотирани, снимката е правена след Освобождението в София, където живее до смъртта си.


Истинската история
„Сите драгоцености, под кои блъстит нашата народна поезия”
Сборникът „Български народни песни” отразява ранен пласт от народното творчество, който без великото дело на братя Миладинови днес би бил безвъзвратно загубен
Иван Петрински

Окончателните резултати от тазгодишното преброяване на населението в България докараха тежко главоболие в Скопие. Писалите се у нас тая зима като "македонци" са повече от 3 пъти по-малко в сравнение с предишното преброяване. През 2001 г. са се обозначили в тая графа общо 5071 души, от тях малко над 3000 - в Пиринския край. Пресните още окончателни резултати от последното преброяване показват 1609 "македонци", а само в Благоевградска област - екзотичните 814, при общо население в областта от 323 552 души. Вече имаше случай, в който бе посочено тук, че всъщност активно македонстващите по различни оценки са от 140 до 180 български граждани, та във връзка с това трябва да е ясно, че при следващото преброяване през 2021 г. Скопие ще трябва да се готви за до 200 отметки в графата "македонци", а най-добре ще е да спре да тероризира собствените си граждани с българско самосъзнание, които, смея да го твърдя от лични наблюдения, надхвърлят вероятно половина от славянското население на републиката им.

Данните от тазгодишното преброяване са толкова показателни, че даже няма какво да се обсъжда по тях, още повече като се отбележи в добавка, че значителен брой граждани на БЮРМ с двойно гражданство или само с българско гражданство живеят постоянно в България. Та с увереност може да се заключи вече, че въпросът с "македонците" в България е на практика приключен. Бе затворена и тая страница (http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2009112600040001301), но няма да е зле от време на време да се връщаме към нея и да я препрочитаме, поучителна е.


* * *


Притеснително е да се гледат в очите колегите от Повардарието, когато обясняват някой по-"особен" исторически факт. От неудобство и срам заради самите тях погледът се рее наоколо. Когато политиката се намеси в чистата наука и трябва да се намери обяснение на необяснимото, винаги е такъв резултатът. В подобни разговори ти става ясно, че цар Иван Владислав, написал се като "самодържец български" в строителния надпис от крепостта на Битоля, а чичо си цар Самуил - като "българин по род" за по-престижно, всъщност си бил чист македонец.

Ще научим в такъв разговор също, че преди точно 150 години братя Миладинови са озаглавили епохалния си сборник "Български народни песни", въпреки че от общо 660 песни в него 584 били "македонски" и едва 76 "български". Последното се казва винаги с умерено към братята раздразнение - много ви уважаваме, сиреч, ама защо ни създадохте тоя проблем със заглавието. Всъщност самият Константин Миладинов пише: "седмата от них част се собрани од восточните [части на България], а другите од западните стърни [на България]". В разделянето на песните по чисто географски принцип на братя Миладинови и на ум не им е идвало да влагат някакъв етнически смисъл, те само са били горди да обхванат възможно най-голяма част от българското землище при всички невероятни трудности, с които се сблъсква написването и издаването на сборника.

За братя Миладинови и за тяхното дело, за което Димитър и Константин заплащат буквално с живота си, е писано толкова много, че любознателният читател няма да има притеснение с намирането на подходящо за него четиво. Два въпроса не са намирали отговор или много рядко изследователите се спират на тях.

Сигурно на много от читателите на "Български народни песни" прави впечатление, че в сборника почти не могат да се срещнат песни, които и днес да се знаят. Всъщност песните от етнографската и фолклорна област Македония, които днес всички пеят, са по-скорошен пласт в българското народно творчество, създавани са десетилетия след излизането на сборника, в края на ХIХ-началото на ХХ в., и се определят като "македонски градски песни" (да не се бъркат с блудкавите "стари градски песни"). Такива са "Биляна", "Що ми е мило и драго", "Дафино вино", "Болен ми лежи" и хиляди още. Вероятността да сте чували по-стара народна песен от Македония днес е на практика нищожна. В "Български народни песни" е събран по-ранен пласт от народното творчество, който без великото дело на братя Миладинови днес би бил безвъзвратно загубен.


Извори


"Почтени мой приятелю!

. . . Песните овде ке напечатам, защо еден се обяза да ги свършит до конецот от апреля. Но молям Вас, огласите [обявите], кои изпратих да ги раздадите со честниот ваш лист [в. "Дунавски лебед"], споминвеещем нещо за песните, и особено за западните во Македония болгари. Во огласот ми Македония назвах Западна България (како и требит да се викат), защо во Беч [Виена] гърците се разпоряжават сос нас како со овци. Тие Македония сакат гърцка земя и не может даже да разберат како может да не йе гърцка. А тамошните повеке од два милиона болгари що ке ги сториме? Неужели уще болгарите ке бидет овци, а неколку гърци да ни бидет овчари? Поминаха тие времина, а гърците ке си останат само со сладкиот им сон. Песните мислям да се раздадат многу мегю Българско и затова и цената определих неголема . . .

Оставам секогашен Ваш искрен приятел . . ."

Из писмо на Константин Миладинов (в Загреб) до Георги Ст. Раковски (в Белград), 31 януари 1861 г.


"Почтени читатели!

Тридесет години од како се показала нашата зора од умственото развиванйе и во самото начало од новородственйето ни беха се печатали народни песни во секакви времина и места. Но никойе до сега полно издавайе не можеше да удовлетворит желанията ни да докажит скупно сите драгоцености, под кои блъстит нашата народна поезия . . . Мие счастливи се слагаме, че издеваещем [издавайки] полно собрание од песните . . .

Песните пред шест години зафатихме да собираме од секакви стърни от западната Болгария, т. е. од Македония, напр. од Охрид, Струга, Прилеп, Велес, Костур, Кукуш, Струмица и други места; още и од восточна Болгария . . .

Песните сет под тискарница и скоро ке излезат на свет. Молиме почтените подпищици по-скоро да испратят честните им имена, за да можат да се напечатат.

Кой ке помогнит десет ексембляра, ке земит еден безплатно. Цената се определьвит два флоринта, а за во Турско грошеи двадесет, или една рубла.

Песните сет около 700 и ке се печатат на два стълба . . . Песните сет самовилски, църковни, юначки, жальовни, смешни, овчарски, любовни, сватовечки, лазарски и жетварски. Още ке се напечатат единадесет хороводни песни со ноти."

Из обява от братя Миладинови за набиране на спомоществователи на сборника с български народни песни, 7 февруари 1861 г.

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=9796&sectionid=5&id=0001301

[veritas]

Грција се плаши дали Македонија ќе остане нејзина

Во истиот документ изготвен од дипломатите во Берлин во 1924 година пишува дека етнографската карта на Македонија покажува дека селата и градовите во најголем број се со етничко мешано население, кое меѓусебно бесно е раскарано и живее во крајна беда и незнаење, под лошо управување. Германците направиле прецизно раздвојување на македонскиот јазик како засебен, различен од јазиците на соседните народи. „Две третини од населението во Македонија зборуваат на македонски јазик, кој е сличен на бугарскиот јазик“, заклучиле во Берлин не пропуштајќи да укажат дека населението е збунето од политичките и религиозните пропаганди на соседните држави, но и од големите сили.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=9141193055&id=9&prilog=0&setIzdanie=22380

[bagain]

Грција се плаши дали Македонија ќе остане нејзина

Во истиот документ изготвен од дипломатите во Берлин во 1924 година пишува дека етнографската карта на Македонија покажува дека селата и градовите во најголем број се со етничко мешано население, кое меѓусебно бесно е раскарано и живее во крајна беда и незнаење, под лошо управување. Германците направиле прецизно раздвојување на македонскиот јазик како засебен, различен од јазиците на соседните народи. „Две третини од населението во Македонија зборуваат на македонски јазик, кој е сличен на бугарскиот јазик“, заклучиле во Берлин не пропуштајќи да укажат дека населението е збунето од политичките и религиозните пропаганди на соседните држави, но и од големите сили.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=9141193055&id=9&prilog=0&setIzdanie=22380

Всъщност става дума за "спогодбата Моллов-Кафандарис",между държавна спогодба подписана от финансовите министри на България и Гърция в Женева на 08 12 1927г и одобрена от Обществото на народите НА 12 01 1928г.
Където Гърция се задължава да исплати 1 050 000лв.на България.Следва и размяна на население.
Тук може да  четете за тази спогодба.
http://www.google.bg/search?aq=f&sourceid=chrome&ie=UTF-8&q=%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%BB%D0%BE%D0%B2+%D0%BA%D0%B0%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81

Изкупуват по 50 ст. книжата "Моллов - Кафандарис"

По 50 ст. за 1000 лв. номинал да се изкупят облигациите, емитирани през 1923 г. по спогодбата "Моллов - Кафандарис", ще решава правителството днес. Книжата обаче трябва да са регистрирани в ДСК. Изкупуването на облигациите и непогасените лихвени купони към тях ще става до 22 декември 2000 г. от ДСК на мястото на регистрацията им, предвижда проекторешението. 6 хил. лв. са заделени в бюджета за този година за изкупуване на облигациите
Стефан Кючуков

http://paper.standartnews.com/archive/2000/06/15/econom/fnstory2.htm

[veritas]

Историјата за Миладиновци ќе оживее на филм

Документарниот филм што ќе се работи во македонско-хрватска копродукција сé уште е само идеја, која, како што вели Антонио Митриќески, кој најверојатно ќе го режира филмот, би било прекрасно да стане стварност. Струшките браќа досега не се нашле на големото платно, а во филмската продукција биле третирани само низ поединечни телевизиски проекти. Митриќески првично требало да се појави во улога на продуцент на делото, кое се о чекува да фрли ново светло и да ја обелодени вистината за македонските преродбеници


Линкот што ги поврзува Хрватска и Македонија со браќата Миладиновци е печатењето на Зборникот, кој поради тоа што вклучува седумдесет бугарски песни стана предмет на присвојување од нашиот источен сосед. Во екипата што ќе го подготвува документарецот треба да бидат вклучени стручна екипа и консултанти, кои долго време се занимавале со оваа проблематика за приказната да биде научно поткрепена со историски факти.

Според д-р Лорета Георгиевска-Јаковлева од Институтот за македонска литература, капиталното значење на Зборникот лежи во фактот што тој е пишуван во време на недостиг од македонскиот глас во светската историја и што тој е една од првите книги што го верификуваат македонскиот ентитет како посебен, со свои дистинктивни обележја.
 
- Зборникот на браќата Миладиновци е мошне значаен од денешен аспект, зашто јазикот е македонски, иако азбуката на која е пишуван е бугарска. Тој е едно од првите запишувања на македонската меморија преку народното творештво во недостиг од пишани документи за Македонците и македонската историја, обичаи и менталитет. За сето ова дотогаш пишувале други - вели Георгиевска-Јаковлева.
 
Без оглед што оваа епохална книга на браќата Миладиновци во изданието на Стефан Верковиќ уште во 1860 година излегува како Народни песни на македонските Бугари, таа во историјата на македонската литература и култура воопшто го зазема водечкото место во презентацијата на македонското усно народно творештво. Бидејќи во времето кога настанувале тие народни творби не се правела разлика помеѓу Македонците и Бугарите, самите Миладиновци кога ги собирале песните пишувале дека собираат бугарски песни.
http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=916111145499&id=16&prilog=0&setIzdanie=22382