Штампај

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).
1 час 1 ден 1 недела 1 месец Засекогаш
Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија

[bagain]

Честита Баба Марта
Да сте живи здрави Бели и Цървени

А ето и малко повече за този Български обичай.

Мартениците са разбпространени в част от пред-зороастрииският ирански свят. Днес те са видоизменени от зороастризма в обряда Кощи... Единствено у малкото племе на Калашите живеещо в непостредствена близост до центъра на страната Бактрия, мартениците са запазени и до днес. Според български етнографи... "най-интересният обичай е правенето и киченето с мартеници. Вечерта срещу Първи Март или рано сутринта на самия ден най-възрастната жена в дома, която трябва да бъде чиста, усуква червена и бяла вълнена прежда.Мартениците се връзват по ръцете и вратлетата на децата, по плитките на момите, по хурките на бабите, по плодните дръвчета, на малките кончета, телета, агънца."

Именно по плитките на момите всеки Март, Калашите връзват мартеници...

На снимката - момиче от племето Калаши със мартница на плитка коса

http://samoistina.com/2/martenitsa.htm

[Competent]

На снимката - момиче от племето Калаши със мартница на плитка коса

http://samoistina.com/2/martenitsa.htm

Ако източникът е достоверен колкото правописа му, евала значи за "хунзките" мартеници! 

[bagain]

На снимката - момиче от племето Калаши със мартница на плитка коса

http://samoistina.com/2/martenitsa.htm

Ако източникът е достоверен колкото правописа му, евала значи за "хунзките" мартеници! 

Компетент, сарказма в поста ти е неуместен.
Колко си чел,за мартениците,за духовноста на старите Българи,за техните традиций и обичаи?
Мартеницата е символ на новото начало,свързана е с идването на пролетта.
До колкото знам ,думата МАР на старобългарски означава СЛЪНЦЕ,затова примерно през големите жеги на лятото ,когато въздуха затрепти ние Българите наричаме това явление МАРАНЯ
Ето ти малко да прочетеш за МАРТЕНИЦАТА,предполагам че това ще ти помогне.

Мартеницата е типичен български знак, ежегодно използван по ритуален начин от българите на 1 март. Мартеницата е заимствана и в някои ограничени райони на съседните страни със сходно название, у албанците като verore, verojke и при румънците като "марта, марцу".  Тя е непозната на (другите) славянски народи. Това показва, че мартеницата не е общославянски и даже не е общобалкански символ, а представлява типичен български феномен! Струва си този символ да се изследва подробно, защото той е свързан с корените на българската митология и народопсихология.  Най-общо мартеницата представлява два усукани вълнени конеца - единият бял, другият червен. При многобройните опити да се намери смисъла на мартеницата [Л. Миков. Първомартенска обредност. София, 1985; Анани Стойнев. Българска митология. Енциклопедичен речник. 1994. София] авторите изтъкват главно цветовата характеристика на този символ и преди всичко наличието в него на червен цвят. Това е може би причината все още да не се намери смисъла на онова послание, което носи мартеницата. Много правдива легенда за мартеницата е представила Ермина Стоянова Може би за пръв път Цветелин Степанов [Мартеницата (из символния “език” за изначалието у българите). Материали от юбилейната научна конференция в чест на 100-годишнината на чл. кор. проф. д-р Веселин Бешевлиев. Велико Търново, 12-15. 05. 2000 г., стр. 391-398] постулира, че мартеницата може да бъде символ за началото на пролетта и по-общо като символ на началността при българите. Авторът се аргументира с това че, макар и твърде условно, датата 1 март може да се свърже с началото на пролетта по нашите географски ширини. Строго погледнато обаче, астрономичната пролет започва с 22 дена по-късно. Освен това, в българската обредност съществуват още няколко обичая, които също могат да се свържат с идеята за начало – Еднажден, Коледа, Гергьовден. Въпреки това идеята за връзката между мартеницата и "началността" при българите изглежда логична и в настоящата статия ще бъде подкрепена с няколко преки доказателства от различен род.
Друга важна идея от посочената статия на Цв. Степанов е твърдението, че при мартеницата не само червеният, но и двата цвята са равностойни и само тяхното взаимосвързано двуединство представя по символичен начин закодираното послание. Тази си идея авторът аргументира с многобройни примери от стария свят, предимно от индо-иранския кръг държави. Така например, у хетите царят носел пояс, изработен от вълна с бял и челвен цвят. В древен Иран владетелят носел червено-бяла диадема и червена дреха, обточена с бяла полоса. Това се обяснява с факта, че владетелите са били и жреци и царе, което може да е изразено с белия цвят на свещениците и червения цвят на войните. Алтернативно, това може да отразява божествения произход на властта, която обичайно се представя като дадена от боговете, съответно Великата богиня -майка и Върховния мъжки бог, чийто пол се изразява чрез белия и червения цветове в ранноземеделските религии [А. Голан. Миф и символ. Москва. 1993].
При древните народи не само отделните цветове, но и някои техни комбинации (двойни цветове, двуполюсници) са носили определен смисъл. Например, добре известен е черно-белия цветови дипол при древните иранци и символът “ин-ян” (черно-бяло) при древните и днешни китайци. Той олицетворява взаимната борба и взаимовръзка на световните сили и свойства: ден и нощ, небе и земя, студено и топло, светло и тъмно, добро и лошо и т.н. Бяло-червеният “символен дипол” в древното съзнание е по-слабо известен от бяло-черния, но без съмнение е съществувал и е играл съответната ритуална роля. По този начин идеята да разглеждаме мартеницата като червено-бял “цветови двуполюсник” изглежда много полезна.
Ясно е, че мартеницата се използва само на и около т.н. начало на пролетта – 1 март. Какви допълнителни факти можем да приведем в полза на идеята, че мартеницата е символ на началността у българина?......................

http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Martenitsata.htm

Етнологът Иглика Мишкова: Мартеницата никога не се изхвърля, за да не си изхвърли човек и късмета
01 март 2011 | 21:02 | Агенция "Фокус"
Начало / Мнение
За автентичната символика на мартениците и легендите за Баба Марта, Агенция „Фокус” разговаря с етнолога и уредник от Националния етнографски музей Иглика Мишкова.

Фокус: Г-жо Мишкова, каква е символиката на празника 1-ви март?
Иглика Мишкова: В представите на българите пролетта и лятото са били свързани в един сезон и в по-голямата част на страната в традиционното общество хората са посрещали лятото на 1-ви март, когато за хората от село започва новата стопанска година. Известно е, че пробуждането на природата за нов живот вдъхва на хората надежда за богата реколта, за щастие през идващите дни...............

http://www.focus-news.net/?id=f17209

И още за четене

http://www.google.bg/search?hl=en&rlz=1C1AVSX_enBG396BG396&q=%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4+%D0%BD%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0&aq=f&aqi=&aql=&oq=

[Competent]

Тези перуански индианци дали не са ни също "роднина" като хунзкото момиченце?
А, Багаине? 



Я ква хубава шапчица-мартеница е нахлузил човечеца! 

[bagain]

Ще ти отговоря само дано можеш да четеш

Мартеницата може да бъде символ за началото на пролетта и по-общо като символ на началността при българите. При мартеницата не само червеният, но и двата цвята са равностойни и само тяхното взаимосвързано двуединство представя по символичен начин закодираното послание. За това говорят с многобройни примери от стария свят, предимно от индо-иранския кръг държави.

 Така например, у хетите царят носел пояс, изработен от вълна с бял и челвен цвят. В древен Иран владетелят носел червено-бяла диадема и червена дреха, обточена с бяла полоса. Това се обяснява с факта, че владетелите са били и жреци и царе, което може да е изразено с белия цвят на свещениците и червения цвят на войните. Алтернативно, това може да отразява божествения произход на властта, която обичайно се представя като дадена от боговете, съответно Великата богиня -майка и Върховния мъжки бог, чийто пол се изразява чрез белия и червения цветове в ранноземеделските религии.

 Двуполюсното единство на белия и червения цвят в съзнанието на древните хора не бива да ни учудва.  Добре известен е друг цветови дипол при древните иранци и китайци – символът “ин-ян”, съдържащ бял и черен цвят. Той олицетворява взаимната борба и взаимовръзка на световните сили и свойства: ден и нощ, небе и земя, студено и топло, светло и тъмно, добро и лошо и т.н.
 
 Бяло-червеният “символен дипол” в древното съзнание е по-слабо известен от бяло-черния, но без съмнение е съществувал и е играл съответната ритуална роля.

 Ясно е, че мартеницата се използва само на и около т.н. начало на пролетта – 1 март. Всеизвестно е обаче, че един единствен аргумент не е аргумент, както и един единствен свидетел не е свидетел. Те стават важни и полезни, когато се намери поне още един аргумент или свидетел в подкрепа на тази идея.
 
 Какви допълнителни факти можем да приведем в полза на идеята, че мартеницата е символ на началността у българина?

 На първо място, това е т.н. “сватбарско знаме”. В Тракия, сватбите са се правили с байряк, който играе централна роля в сватбения ритуал. Байрякът се приготвя от близките на булката -“момините” и представлява прът, дълъг около 2,5 – 3 метра, на върха на който се закрепват плодове, наниз от пуканки, пари и най-важното две кърпи, едната червена, другата бяла. Всъщност, тези две червено-бели кърпи правят от пръта знаме. На много места, по време на сватбеното хоро се хваща петел, завързват му се краката с връв, а връвта се закачва на върха на сватбарското знаме. С това знаме начело и заедно с петела хорото се играе в продължение на няколко часа.
 
 Това знаме с петела прилича на официалното бойно знаме в древна Персия, чийто войници са влизали в бой със знаме, на върха на което е имало завързан петел. Тракийското сватбарско знаме с бяло-червената кърпа е описано в много етноложки студия и може да се види в много етнографски експозиции на районните музеи в страната. Малцина са си задавали въпроса, какъв смисъл има комбинацията от задължителните бял и червен цветове върху сватбарския байряк. Отговорът можем да търсим в същността на сватбарския ритуал, а именно създаването на ново семейство и създаване на условия за неговото щастливо бъдеще. Естествено, че от гледна точка на съвременните българи един байряк с бяло-червени кърпи на върха не може да допринесе с нищо за щастието и благоденствието на бъдещото семейство. Не е било така обаче от гледна точка на онези древни българи, чийто сватбарски традиции ние сме наследили. Може да се очаква, че те са вярвали в силата на червено-белия “двуполюсник” да им носи щастие, здраве и благоденствие при това начинание.

  Трети пример, когато червено-белия “двуполюсник” се свързва с пожеланието за ново щастливо начало е т.н. “дюлгерски кръст”, който в миналото се поставяше на всяка новострояща се къща. През 60-те години на миналия век, благодарение на рязкото замогване на селяните, почти всички къщи в българските села се замениха с нови. При всеки нов строеж, малко преди завършването на къщата, на върха на четията се поставяше голям дървен кръст, а върху двете хоризонтални рамене на кръста се завързваха една бяла и една червена кърпа. След това, по няколко пъти на ден, някой от по-гласовитите зидари се изправяше до кръста и с все сила благославяше: “Колкото пясък в морето, толкоз жълтици в таз къща, колкото листа в гората – толкоз деца в дома и т.н.” Присъствието на кръста по време на благопожеланията е ясно, но какъв е смисълът от бялата и червената кърпи? Вероятно подобен – те представляват предхристиянски “червено-бял двуполюсник” имащ същата роля каквато и кръста, да подсилят благопожеланията, да предизвикат “небесните сили” да помогнат за доброто на това ново начинание.   

  Вероятно, комбинацията от бял и червен цвят е носела ново послание, различно от това на отделните цветове, която служила като благоприятен фактор (религиозно-магически знак) за всяко ново начинание.
 Вероятно старите българи са вярвали, че “червено-белия цветови двуполюсник” им носи щастие и късмет във всяко ново важно начинание. Това може да настъпи ако този “цветови двуполюсник” е бил натоварен с религиозна функция, подобно на кръста в християнската религия. В астрономическите представи на Стария свят, червения цвят традиционно се свързва с огъня и Слънцето. Белият цвят е свързван с друго важно небесно светило – Месечината. Тези два цвята са се смятали за свещени, дотолкова доколкото указаните светила представляват важни небесни тела и богове, влияещи върху живота на древните хора, особено древните индо-иранци. Като следствие, може да се предположи, че “червено-белия двуполюсник” при древните българи е изразявал религиозна връзка с двете основни небесни светила, Слънцето и Месеца.

 Древните индоевропейски общества са се отличавали от другите народи (семити, китайци, хуно-тюрки) със строгото деление на три касти – благородници, свещеници и земеделци. От своя страна, всяка каста се е отличавала чрез подходяща цветова символика: благородниците са носели предимно червени дрехи, а свещениците – бели. Земеделското съсловие е изразявано с различен цвят при отделните народи. Тази трицветна индо-европейска символика е отразена в националните знамена на повечето съвременни индо-европейски държави, в които основните цветове са белия и червения.  Комбинацията бял-червен цвят е символизирала единството на двете основни касти – благородници и свещеници, на които се е крепила всяка древна индо-европейска държава. В този смисъл, използването на “червено-белия двуполюсник” от древните българи при всяко ново важно начинание може да е означавало – “да бъде трайно и солидно като нашите управници, като нашето общество, като нашата държава”. 
 
 Източник: ВЪРХУ СЕМАНТИКАТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА МАРТЕНИЦАТА  - Иван Танев Иванов

 Към края на своя живот владетелят на българите Кан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат единни, за да бъдат силни и да не ги пречупят както става с пръчките ако ги вадят една по една от сноп.
Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали българите и успели да пленят дъщерята на Кубрат – Хуба. Водачът на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария Кан и се разделили търсейки свободна земя за своите племена. Единият от братята тръгнал на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг по различни пътища. Преди да се разделят, братята се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят нова земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат от Ашина и да ги последват. Четиримата братя потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на врага.
Не след дълго при Хуба долетяла очакваната птица, която имала златен конец на крачето. Както получили тази радостна вест Хуба и Баян избягали от плен и достигнали земите около Дунав. Не знаели точно накъде да поемат, само птицата можела да им покаже пътя. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето й. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хазарското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух посрещнал на Хуба и Баян и ги отвел при своите. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. Така с победоносната си войска дал началото на новата българска държава. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца когато това се случило. Тя станала символ на късмет, любов и щастие. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички. Оттогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме силни, щастливи и единни. Да помним, от къде произлизаме и да не се разделяме задълго от снопа пръчки, който колкото по- голям ни прави по- силни......

  ............................... Мартениците са разбпространени в част от пред-зороастрииският ирански свят. Днес те са видоизменени от зороастризма в обряда Кощи... Единствено у малкото племе на Калашите живеещо в непостредствена близост до центъра на страната Бактрия, мартениците са запазени и до днес. Според български етнографи... "най-интересният обичай е правенето и киченето с мартеници. Вечерта срещу Първи Март или рано сутринта на самия ден най-възрастната жена в дома, която трябва да бъде чиста, усуква червена и бяла вълнена прежда.Мартениците се връзват по ръцете и вратлетата на децата, по плитките на момите, по хурките на бабите, по плодните дръвчета, на малките кончета, телета, агънца."  А за момиченцето от" Калашите" - виж че мартеницата е вързана на плитката му , както е и при нашите момички.
На всичкото отгоре е и русичко

http://valsodar.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/02/25/proizhod-na-martenicite-legendi-mitove-skazaniia.499808

С поздрав БАГАИН

http://www.google.bg/search?rlz=1C1AVSX_enBG396BG396&sourceid=chrome&ie=UTF-8&q=%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0+%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4+%D0%B8+%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8

[Competent]

А за момиченцето от" Калашите" - виж че мартеницата е вързана на плитката му , както е и при нашите момички.
На всичкото отгоре е и русичко

E, тва вече е супер-доказателство, шъ знайш! 

[bagain]

А за момиченцето от" Калашите" - виж че мартеницата е вързана на плитката му , както е и при нашите момички.
На всичкото отгоре е и русичко

E, тва вече е супер-доказателство, шъ знайш! 

Компетент ,ПИША ТИ БАВНО ,ОТИ ЗНАМ ,ЧЕ ЧЕТЕШ ТРУДНО
Виж сега за какво става дума:
1В Румъния и Молдова също се носятмартеници , (макар и само от жени) това не означава че румънците са Българи,а означава че сме обменили културни традиции живееики в една държава и ние сме оказали културно влияние сред румънският народ.
2Съвсем нормално е за всички хора да подражават на съседите си когато те са на едно по-високо културно и материално ниво на развитие ,както  е нормално да се стараят да се утъждествяват с тях.
3Дано сега си разбрал защо показах това момиченце от КАЛАШИТЕ ,които и сега живеят в съседство с земите на старата легендарна Българска прародина БАЛХАРА.
С поздрав БАГАИН.

И още от легендите за БАБА МАРТА( НЕЗАБРАВЯЙ ЧЕ "МАР" НА ДРЕВНОБЪЛГАРСКИ ОЗНАЧАВА СЛЪНЦЕ):
авсякъде по света хората празнуват идването на пролетта с радост и надежда, но само в България се посреща такъв празник с традиции от старите времена.

Ако на първи март тръгнете да се разхождате по българските улици, ще срещнете много усмихнати лица. Но най-напред привличат погледа мартениците. Всеки се е закичил с тях. Може да ги срещнете даже по котки и кучета. А в малките планински селца хората ги слагат даже и на добитъка: агнета, ярета, жребчета. Къщите също си имат мартеници.

Може би се чудите какво точно представлява въпросната мартеница. Класическата мартеница е направена от усускани заедно бели и червени конци. Понякога накрая ма пискюли от същата прежда. Обикновено пискюлите са укерасени със сини мъниста, пендари или конци с друг цвят.

В старите времена мартеницата е била възприемана като ритуален знак – амулет, предпазващ от злите духове. Днес почти всички подобни „функции” са забравени и обичаят символизира само идването на пролетта. Но дори и сега българите вярват, че ако носят мартениците през март че са здрави цяла година. Има древна поговорка, която гласи „Ако не носиш мартеницата си през Март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба.”

Митичната Баба Марта олицетворява пролетта, слънцето, което лесно може да игори лицата на хората. Според вярването, Баба Марта е стара жена и е куца. Затова и носи железен бастун да се подпира на него. Народните вярвания описват характера й като много непостянен. Когато се усмихва, слънцето грее; коагто е ядосана студ сковава земята. По-голяма част от ритуалите имат за цел да я омилостивят.

Хората също вярват, че баба М рта ще влезе само в много чиста и спретната къща. Ето защо къщите се почистват старателно в края на февруари. Това е символично пролетно почистване от всичко лошо, старо и ненужно останало от миналат година.

Баба Марта име и много изисквания, относно хората, които ще види на първи март. Старците не излизат рано сутрин, защото може да я ядосат. Тя обича да вижда млади жени и момичета на нейния ден, което означава, че времето ще е хубаво и топло.

Баба Марта е мого благоразположена към хората, които носят мартеница. Обичайно те са направени от вълна, коприна или памук, заплетени от млади жени. Основните цветове са бяло и червено. Конците са усукани заедно. Традиционните мартеници може да включват и други елементи като сребърни монети, мъниста, чесън, охлювени черупки, косми от конска грива и т.н... Заедно те правят амулет.

На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. На някой плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници. Има специални места, на които се слагат мартеници – на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво. В някой бълграски региони мястото, където е поставена мартеницата зависи от социалното положение. Младите неомъжени девойки носят мартениците си от ляво на дрехите си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си слагат мартеница в десния чорап.

Хората носят мартеници за определен период от време. Обичайно периодът е свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Тогава хората свалят мартеницата и я завързват на цъфнало дърво.

В различните части на България свалянето на мартеницата е свързан разни предзнаменования. В Южна България хората вярват, че мартеницата, носена на китката трябва да се свали, когато видят летящ щъркел. Ако щъркелът не лети лятото ще е много мързеливо. Мартениците от врата се свалят, когато се види лястовица, което означава, че шията ще стане грациозна и дълга като на птица. Девойките поставят мартениците си под голям камък и после търсят знамения какъв ще е бъдещият им жених.

Веднъж свалена със съпътстващия ритуал мартеницат губи значението си на амулет. Това отбелязва една важна стъпка – краят на зимата и преходът към положителните промени. Тази широкоразпространена практика на носенето на мартеници и нейното учудващо неотслабващо положение сред българските обичаи се обяснява с вярването в магическите свойства на червения цвят. Нъна, парата, сините мъниста и вълчи или змийски зъб, червените конци имат свойството да гонят злите сили, демоните и болестите.

Бъргарите днес не парктикуват всички тези ритуали. Отпаднала е и необходимостта от такива превантивни мерки. Основното от този така богат на ритуали празник е пречупено през призмата на съвремието. Най-въодушевени от този традиционен празник са децата. Те приемат Баба Марта, точно както са приели и Дядо Коледа два месеца по-рано, само че получават мартеници вместо подаръци. Има много песни за Баба Марта, които са се запазили от преди и все още се пеят. Всички те са радостни весели както и самата тя.

Мартеницата... Този магически амулет, наследен от предците ни е първият знак за настъпващата пролет. Ето защо всеки българин носи мартеница на първи март, символизираща вярата, че от сега нататък всичко ще е по-добро. Хората се усмихват, защото вярват, че са спечелили благоразположението на Баба Марта.