Надворешната политика на секоя държава има свои граници, кои зависат пред се от нейзиниот политичко-економски капацитет и ресурси, потенциал за развой во иднина, но и от културните традиции, кои се модел за долгорочно влияние во регионалните и световните отношения.
Во ситуация кога Република Македония има сериозни економски проблеми, предизвикани, първо, от недостатокот и некадърността за привлекуване на странски инвестиции, второ, големата невработеност, потоа нестабилност на внатрешен политички план, преку постояно тлеене на междуетничките конфликти, липса на фактор за обединение на сите граждани (без разлика на вера и етничка принадлежност), во ситуация кога културното наследство и "производството" на модерна култура се подразбира и се раководи под очилата на Белград "Made in Yugoslavia", кога има претензии за монополизация на традициите на соседни държави - многу тешко е да се каже дека Република Македония има капацитет да диктира услови во надворешната политика.
Правителството на Груевски, но и опозиционите партии, кои повторуваат напамет научени, без сущинско разбиране, некакви фрази и флоскули, немаат ясна визия за она що се нарекува "национален проект", или просто кажано, що ке правиме во иднина, во следниве 10-20 години. Да се отвора дипломатска борба на два фронта, со държави-членки на ЕУ и НАТО, кои имаат политичко-економски ресурси и богата история и традиции, при положение кога Сърбия и Албания исто така будно ги следат настаните, сето ова ке манифестира единствено со тотален крах на доктрината на "македонизмот", во кой заложници ке бидат САМО гражданите на Република Македония.