Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Европа и САД за историјата на Македониjа  (Прочитано 292094 пати)

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2741
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #210 на: Јули 26, 2012, 07:29:38 am »



Бабата на Александар Македонски почива во џунгла од треви

Градот на кралицата Евридика, за кој се верува дека е во битолското село Букри, е непристапно место, обраснато со вегетација како во џунгла. Kако никогаш да не стапнала човечка нога, во тревишта и во грмушки високи по еден и пол метар обраснато е местото Висок Рид во близина на битолското село Букри, каде што се претпоставува дека се наоѓал древниот македонски град Линк. Археолозите сметаат дека локацијата, која денес личи на вистинска џунгла, била родното место на Евридика, мајката на големиот војсководец Филип Втори, а баба на Александар Македонски. Со срп и со стапови успеавме да се пробиеме низ бујната вегетација што ги покрила трагите од заборавениот македонски град, кој постоел од 6 до 2 век пред нашата ера. Иако се претпоставува дека местото може да биде плодно археолошко наоѓалиште, остана неистражено. Па така, Високиот Рид никогаш не стана туристичка атракција иако најверојатно е една од врските на овој крај со царската македонска фамилија.

- Истакнатиот археолог Иван Микулчиќ евидентирал наоди од рана антика, 6 до 2 век пред нашата ера во Пелагонија кај селата Бистрица, Брод, Граешница, Живојно. Според него, најбогати наоди се во Букри и претпоставува дека тоа е родното место на Евридика - Линк. Таа е родена во областа Линкестида, која се протега од Лерин до Битола, со главен центар Линк, што значи рис, кој бил тотем на ова македонско племе - вели Стевче Тодовски, доктор по археологија.

Поради тешката проодност на теренот, ни беше потребно повеќе од еден час за да се искачиме на врвот од ридот. Таму с` уште постои длабнатина од сондата која пред повеќе од половина век била отворена за истражување на теренот. Тука дури и со раце да зацрпите во земјата, ќе откриете понекој предмет, но тоа не ни беше целта.

- Во 1954 година археологот Олга Дурацу од Битола ископала грнчарија од црно и црвено фигурално сликарство од 5 и 6 век пред нашата ера. Тука е пронајдена и ваза бел лекит, која му припаѓала на народот од Атина. Овие наоди денес се чуваат во битолскиот Завод и музеј како голема драгоценост и н` прават рамни со земјите на раната антика во современиот свет - додава Тодоровски.

Високиот Рид се издига сред пелагониската житница, во доста живописен крај на старото корито на реката Црна, поради што се претпоставува дека градот бил воден кастел. Во поранешна Југославија некој се сетил местото да го пошуми со борови, со што уште повеќе се запретале трагите од стариот град. Но, ова обезличување не е единственото зло што му се случило.

Според бугарскиот археолог Васил Лахтов, за време на Првата светска војна, поточно во 1917 година, криејќи се по рововите, војници пронашле археолошки надои кои потоа биле однесени надвор од земјава, а до денес не се знае точно каде.

Историјата раскажува дека Евридика, која потекнувала од Линк, во Горна Македонија ја омажил кралот Аминта Трети од долномакедонската област. По ова, ја однел кралицата во својот двор во Пела, која пак се сметала за седиште на старомакедонското кралство. Тука таа го родила големиот македонски војсководец Александар Македонски.

Според Тодоровски, некои од археолошките пронајдоци, како белиот лекит, се доказ дека во овој крај доаѓале трговци од Атина. Постојат размислувања дека атињаните доаѓале по црниот катран, односно афионот од кој се правеле опијати и лекови. Дури и воениот хирург на Александар Македонски, Kрита Демос, го користел афионот при операции на отворени рани кај војниците.

Градот замрел со доаѓањето на Римјаните, а до денес никој не го отпретал неговото минато, иако се наоѓа на само 36 километри од Битола.

http://www.dnevnik.com.mk/default.asp?ItemID=3B93423A9D38AA41A73E1DFEC2442E05

Eurydice I of Macedon

Eurydice was born between 410-404 BC, most probably in 407 BC.[7] She was the daughter of the Illyrian noble Sirras,[7]:9[8][9] and the Lyncestian Arrhabaeus was her maternal grandfather.

http://en.wikipedia.org/wiki/Eurydice_I_of_Macedon

Lynkestis

Lynkestis or Lynchestia (Greek: Λυγκηστίς, Λυγκηστία meaning "land of the lynx") was a region (in earlier times, a kingdom) of Upper Macedonia on the southern borders of Illyria which was ruled by kings, lords and independent or semi-independent chieftains till the later Argead rulers of Macedon (Amyntas IV, Philip II) neutralized their independence with dynastic alliances and the practice of bringing up tribal chieftains' sons in the palaces of Philip. To the north of Lynchestia was the region of Deuriopus, while Paionia was to the north-east, Pelagonia bordered on the east, Emathia and Almopia to the south-east, and Orestia, Eordaia and the Haliacmon river at some distance to the south.[citation needed]

The rich and turbulent[1] kings of Lyncestis traced their origins to the Bacchiad kings that were expelled from Corinth in the seventh century. During the Peloponnesian war Arrhabaeus the king of Lyncestis waged war against Perdiccas II of Macedon.

The tribes of Lynkestis were known as Lynkestai (Λυγκησταί). Strabo says that Irra was the daughter of Arrhabaeus, and that his granddaughter was Eurydice, the mother of Philip II.[2]

The Lynkestai were a Northwestern Greek tribe and belonged to the Molossian group of the Epirotes.[3][4]

http://en.wikipedia.org/wiki/Lyncestis

Molossians

The Molossians (Greek: Μολοσσοί, Molossoi) were an ancient Greek tribe that inhabited the region of Epirus since the Mycenaean era.[1] On their northeast frontier, they had the Chaonians and on their southern frontier the kingdom of the Thesprotians; to their north were the Illyrians. The Molossians were part of the League of Epirus until they sided against Rome in the Third Macedonian War (171–168 BC). The result was disastrous, and the vengeful Romans enslaved 150,000 of its inhabitants and annexed the region into the Roman Empire.

http://en.wikipedia.org/wiki/Molossians


« Последно менување: Јули 26, 2012, 07:33:13 am veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2741
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #211 на: Август 02, 2012, 07:28:42 am »



Гоце Делчев наследява апостолската мисия на Левски

Способността да работят непрестанно и неуморно ден след ден, година след година за освобождението на отечеството ги отличава от съвременниците им

Продължение от миналия четвъртък)
Народът ни почита Илинден всяко лято, най-светъл празник за всички българи от Черно до Синьо море и от Дунав до Бяло море - деня, в който се повдига Илинденско-Преображенското въстание, равно по мощ на Априлското, продължение на делото на Левски. А и как иначе, поне половината днешни българи са родово свързани със събитията отпреди вече 109 години, преклонението пред саможертвата на свободолюбивите ни предци е заложено вече в българската генетична памет. Независимо къде живеят днес, потомците на ония български родове, прокудени от Македония, Одринска Тракия, Беломорието и южните части на Родопите, или още обитаващи тия земи, никога не биха могли да забравят корените си.

* * *

Тежките поврати на съдбата в най-ранното детство на Левски изглежда са в основата на възгледите му за организацията на революционната борба, които той по-сетне изповядва. Суровите отношения в дома на Никола Делчев в Кукуш имат същото значение за светогледа на Гоце, в тези най-ранни години става изграждането на бъдещия революционер. Впрочем цяло поколение дели Левски от Гоце Делчев, който е току-що навършил едногодишна възраст по време на мъченическата смърт на Апостола, баща му Никола Делчев е роден през 1844 г. във времето на разоряването на Иван Кунчев.
Никак не е чудно във възрожденския подем, обхванал българските земи, че и Гоце расте в приповдигната среда на националното осъзнаване. През 1857 г. в Кукуш учителства за втори път, при това само на български, Димитър Миладинов. "Българите дават и последния си грош за образованието на децата си..." отбелязва Егор Южаков (сп. "Современник", СПб, 1860), който живее в Кукуш в края на 1858 г. и в началото на следващата - 1859 г.
Малкият Гоце без съмнение израства също в задоволена и сигурна среда. Вярно, в новата двуетажна къща на Делчеви няма легла, такъв е местният обичай, но дюшеците са винаги само от вълна, а спалното бельо и завивките - задължително от чиста коприна. Бащата на Гоце - Никола, е горд човек, държи кръчма. Освен това купува овце напролет, наема хора да ги пасат, децата от семейството също помагат в тая работа. Наесен стоката се разпродава, а каквото остане, се преработва на пъстърма и се разнася по големите тържища на Солун, Сяр, Кавала и Драма. Майката Султана, красавица, която умело се справя с цялата къщна работа, е истинската господарка на дома на Делчеви, тя охотно се наема с възпитанието на многобройната челяд - четири момчета и пет момичета.
Както и Левски, Гоце е най-големият, в първите си години е болнав, храни се зле, непрестанно боледува. Въпреки това Никола Делчев държи винаги зад къщната врата една жилава пръчка, с която вечер раздава "правосъдие" сред децата. Суровите методи на възпитание не дават ни за миг някое от тях да прояви каприз или нехайство при изпълнение на домашните си задължения. С израстването си Гоце позаяква и, както е неотменимо в българското възрожденско семейство, помага в работата.

* * *

В началото на май 1869 г. Васил Левски основава в Плевен първия революционен комитет на бъдещата вътрешна революционна организация по българските земи. След неколкогодишна непрестанна работа по изграждане на комитети, след малко повече от две години в последните месеци на 1871 г., вътрешната революционна организация е вече значима сила, единствената всъщност, която може да осъществи едно мощно всенародно повдигане за освобождение. След като натрупва значителен опит в революционните дела и в подготовката за въстание в България, през 1872 г. Левски определя кога може да избухне това въстание, но така, че то да има успех - трябва "поне толкова да се подготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина в предприятието ни". Ни по-рано, ни по-късно.
Вече повече от половин век не престават наукообразните спекулации с възгледите на Гоце за освобождението на останалите под робство български земи, в Скопие нагло представят пътя за освобождение, избран от Гоце Делчев, като борба за автономия, която да прерасне в някаква независима македонска държава. Къде остават тогава Гоцевите пояснения за обединение на българските земи, къде остава упоритата му работа за повдигане и на Одринска Тракия и Родопите?!
А всичко е така ясно. След Съединението вече съществува работещ модел за освобождение и обединение на българските земи в единна свободна държава - постигане най-напред на широка автономия за населените предимно с българи области, които Берлинският конгрес оставя под робство, с последващо изненадващо и светкавично обединение със свободното Княжество България, разбира се, при мъдра подготовка на тоя акт сред европейските сили. Очевидно е, че този алгоритъм може да се приложи и за останалите в Османската империя български земи, щом проработва през 1885 г., стига първо да се постигне така желаната от Гоце широка автономия за тия български области.
След 1893 г., почти пълни 10 години, Гоце Делчев е непрекъснато зает с изграждане на вътрешната революционна организация в българските земи, останали под робство, в Одринска Тракия, Родопите и Македония. И старателната подготовка все му се струва недостатъчна за пълния и несъмнен успех на въстанието. Гоце Делчев напълно съзнава, че едно въстание за отхвърляне на робския ярем в Одринска Тракия, Родопите и Македония няма да може скоро да се повтори, затова успехът му трябва да е сигурен. Противник е на решението за вдигане на въстание през пролетта на 1903 г., та с помощта и на Даме Груев въстанието е отложено поне за лятото на същата година.
Навярно това, което е в основата на величието и на Левски, и на Гоце, е способността им да жадуват и да работят за българската свобода, без да мразят. "Едно от най-привлекателните качества на българите и като отделни личности, и като народ е, че те съдят за хората според делата им, а не според тяхната раса или националност..." (М. Макдермот, 1979).
Несъмнената им способност да изчакват подходящия миг за започване на въстание е още едно основание за величието им. Но не дремливо изчакване с отпуснати ръце, а време, изпълнено с неуморна, денонощна и целенасочена работа за успеха на делото. Това ще да е главното, което май и днес липсва в светогледа на народа ни - все искаме резултатът да дойде бързо, по възможност да падне отгоре веднага. Чужди са ни често и упоритата, непрекъсната работа за постигане на набелязана вече цел, и всекидневните без изключение усилия, насочени пак натам. А ако може и друг да ни подари успеха на поднос, най-добре би било. Претупването на всяка работа е националният ни спорт, та затова се открояват толкова отчетливо и Левски, и Гоце изглежда.

Извори

"През м. май 1892 г. ме настигна на улицата председателят на солунската община свещ. Иван Маджаров, който ми каза: "Идвам от конака, бях отишел при валията да го моля повторно да разпореди да се отвори черквата в с. Ново село [Солунско], в която да се черкуват екзархисти и патриаршисти, макар последните да са само две къщи. На това валията ми отговори: "Аман от тия ваши църкви и училища. Знай, попе, че още 1-2 години ще се мъчим с вас. Подир две години ще ви оставим да се хванете за гушите с гърците и сърбите, а ние ще ви гледаме сеир." Циничният израз на валията Зехни паша ме възмути и реших час по-скоро да се заема с основаването на революционна организация...
През м. юлий заминах за София. Тук се срещнах с К. Шахов и му открих плана си, който за подходящ и авторитетен човек ми посочи Гоце Делчев, още юнкер [във Военното училище в София]...
...какви са според мене основите на тая тайна организация [в Македония]...
1. Революционната организация да се основе вътре в Македония и там да действа, за да не би гърците и сърбите да я таксуват като оръдие на българското правителство.
2. Основателите й да са местни жители и живущи в Македония.
3. Политическият лозунг на организацията да е автономия на Македония.
4. Организацията да е тайна и самостойна, без да влиза във връзка с правителствата на съседните свободни държави, и
5. От македонската емиграция в България и от българското общество да се иска само морална и материална подкрепа за борбата на македонските революционери..."
Из изложение на Иван Хаджиниколов от Кукуш, един от основателите на революционния комитет в Солун в края на 1893 г. (ВМОРО).

"...Отцепленията и разцепленията никак не ме плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, нямаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани. Наш, разбира се, дълг е да не се поддаваме на тая болест, но можем ли същото да направим и с другите лица? Пък имаме нещо заето и от гръцките болести - колкото глави, толкоз капитани. Пустата му слава!... Всеки иска да блесне..."
Из писмо на Гоце Делчев до другаря му Никола Малешевски, 5 януари 1899 г.


http://www.segabg.com/article.php?id=610741


Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2741
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #213 на: Август 09, 2012, 06:56:37 am »



Се краде с` што е македонско

Пајонски бронзи, висулци, сликана керамика, накит, монети, икони, етнолошки предмети. Во Македонија се краде с` што е автентично за овие простори, велат полициски извори за „Дневник“. Ако во минатото дивите копачи се обидувале да продадат с` што ќе нашле во земјата, денес тие најчесто работат по порачки. Патем, низ годините се остручуваат и знаат кои предмети подобро поминуваат на црните пазари на антиквитети.

http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=CB6D931041986548960A00BE5781283C
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2741
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #214 на: Август 09, 2012, 12:50:51 pm »

Краят на гръцко-българското геополитическо партньорство

Провалът на гръцко-сръбско-българската среща в Атина от септември 1991 е обект на значителен интерес от тогавашните медии. Въпреки това, той не надхвърля злободневието на деня. Липсват аналитични коментари, които да потърсят неговото значение в рамките на регионалния “баланс на силите”. Всъщност събитието е преломна точка в българо-гръцките отношения. Въпреки това, то остава сякаш незабелязано както от авторите, симпатизиращи на гръцката балканска политика от периода, така и от такива, които имат открито критично отношение към нея. Причината може би се крие във кръвопролитното разпадане на Югославия, предизвикало най-голямата криза не само в региона, но и на европейския континент след края на Втората световна война. На нейния фон гръцко-българските отношения губят значението, което са имали през 80-те години. Тогава двете страни въпреки, че са от двете страни на идеологическата барикада (и че едната е член на Северноатлантическия, а другата – на Варшавския пакт), развиват изключително близки връзки. Те се афишират с многозначителния израз – “фактор за стабилност” на полуострова и намират официален израз в българо-гръцката декларация от септември 1986.

http://geopolitica.eu/2005/209-krayat-na-gratsko-balgarskoto-geopolitichesko-partnyorstvo?showall=1


Со смирена, културна и пријателска интонација Желев ја потсети бугарската јавност на еден клучен момент од поблиската историја на Бугарија и на Македонија, кога грчкиот премиер Константин Мицотакис ги повика на состанок балканските политички лидери да договорат што да прават со Македонија. Желев оваа софра ја окарактеризира како империјалистичка каде што тие треба да одлучуваат за Македонија без Македонија. Бугарскиот претседател тогаш ја одби категорично таа средба како анахрона по што таа пропадана и не се одржа. Тие што го следат внимателно патот на осамостојувањето на Македонија добро го паметат тој гест на првиот бугарски претседател Желев.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=CF0688FE0922DF46992FCDC52214B30A
« Последно менување: Ноември 19, 2012, 07:06:05 pm veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2741
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #215 на: Август 29, 2012, 11:19:20 am »







ВИДЕО

http://www.youtube.com/watch?v=Y1gOPHkwWvc

Ако желаете да станете професионален войник в Българската армия, трябва да отговаряте на следните условия:

РЕД ЗА ПРИЕМАНЕ НА ЛИЦА ЗАВЪРШИЛИ ГРАЖДАНСКИ УЧИЛИЩА ЗА ВОЙНИЦИ
29.05.2012

 

Лица завършили граждански училища се приемат на военна служба след провеждане на конкурс. Конкурсът се обявява със заповед на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице на основание чл. 4, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В заповедта се определят длъжностите за които се провежда конкурса, условията, редът, мястото и времето за провеждане на конкурса, длъжностното лице отговорно за провеждането на конкурса, както и необходимите документи за кандидатстване. Конкурсът се обявява в агенцията по заетостта и  на интернет страницата на Министерството на отбраната. Кандидатите за професионални войници подават заявление във Военните  окръжия по местоживеене до длъжностното лице отговорно за провеждането на конкурса. Към заявлението прилагат необходимите документи съгласно условията на обявата.
 
Кандидатите за войници трябва да отговарят на изискванията на чл. 141, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, а именно:
 
- да имат средно или по-високо образование по специалността, за която кандидатстват.
 
- да не са по-възрастни от 32 години;
 
- да са годни  за военна служба;
 
- да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
 
- срещу тях да няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;
 
- да нямат друго гражданство;
 
- да не са освобождавани от военна служба поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение";
 
- да покриват нормативите за физическа годност, определени с акт на министъра на отбраната;
 
- да са психологично пригодни.
 
Годността за военна служба се определя от военномедицински органи.
 
Психологичната пригодност за военна служба се определя от специализирани звена и органи по психологичното осигуряване.
 
Министърът на отбраната може да определи длъжности за войници (матроси), които да се заемат от лица с основно образование, когато за заемане на длъжността не се изисква достъп до класифицирана информация.
 
Министърът на отбраната може да определи длъжности за военнослужещи, които да се заемат от български граждани с двойно гражданство, при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
 
 
 
Необходими документи за кандидатстване:
 
– автобиография;
 
– копие на диплома за средно или по-високо образование;
 
– документ за трудов стаж (ако притежават такъв);
 
– декларация, че лицето няма друго гражданство освен българско;
 
– медицинско свидетелство, удостоверяващо годността за военна служба, издадено от Военномедицинска академия;
 
– свидетелство за съдимост;
 
– декларация, че срещу лицето няма образувано наказателно производство;
 
– свидетелство за правоуправление на МПС и други документи в съответствие с изискванията на конкурса.
 
Конкурсите се провеждат от назначена комисия за подбор на кандидатите, работеща с ясни и единни критерии при пълна прозрачност.
 
Конкурсът включва:
 
- изпит по физическа подготовка за проверка на физическото състояние на кандидатите;
 
- изпит-тест за обща култура
 
Класирането на кандидатите  се формира като сума от:
 
- входящ бал;
 
- изпит по физическа подготовка;
 
- изпит-тест за обща култура.
 
Входящия бал се изчислява, по утвърдена методика отчитаща притежаваната военноотчетната специалност, притежаваната гражданска квалификация, допълнителна квалификация, притежавано образование, оценката от диплома за средно (или по-високо) образование и трудовия стаж, придобит на кадрова или наборна военна служба в Българската армия.
 
Изпитът по физическа подготовка се провежда чрез определяне на качествата за сила (лицеви опори и коремни преси), ловкост (совалка 10 по 10 метра) и издръжливост (крос 1000 метра) оценяването се извършва по точкова система, съгласно нормативи определени в заповедта на министъра на отбраната.
 
Изпит за обща култура - Началникът на НВУ „Васил Левски” -                     В. Търново  организира разработването на тестовете за обща култура,  като всеки тест включва 100 въпроса.
 
За резултатите от класирането се изготвя протокол, в който кандидатите се класират според показаните резултати в низходящ ред.
 
Кандидатите се запознават с резултатите си от изпитите срещу подпис.
 
Спечелилите конкурса кандидати се явят във военното формирование за сключване на договор за военна служба и назначаване на длъжност.
 
През 2012 г. конкурси за прием на професионални войници не се предвиждат, поради предстоящите организационно-щатни промени в почти всички военни формирования на Сухопътните войски. През 2012 г. вакантните длъжности във военните формирования на Сухопътните войски ще се окомплектоват предимно от войници останали без длъжности от закриващите се и реорганизиращи се военни формирования.
 
В края на 2012 г. след приключване на реорганизацията на формированията от Сухопътните войски ще бъде изготвен анализ на вакантните длъжности за войници и ще се прецени необходимостта от обявяване на конкурс за набиране на войници.

http://landforce.mod.bg/news/59:234

Професия Военен
26.04.2012

"Не си ли мислил, да станеш военен? Това е повече от една добре платена държавна работа, това е една почтена професия, която ще ти помогне да развиеш дисциплина, да повишиш квалификацията си, и да участваш в нещо по-голямо и значимо, ще служиш на страната си, както дядо ти и аз сме го правили. "

Така започва един от многото подобни разговори между бащи и техните пораснали деца в търсене на" правилната посока в житейския път ".

Тази рубрика има за цел да ви изясни това, което се крие зад много подобни разговори. Първите коментарите може би ще се въртят около това, че военната служба се е превърнала "просто в работа", но ние ще се опитаме да ви убедим, че тя наистина е призвание за разлика от много други професии.

Военната професия като призвание

Макар че последните тенденции за понижаване рейтинга на военната професия са тревожна, има достатъчно доказателства, че военният начин на живот остава призвание. Един от критериите за избор на тази професия е "чувството за отговорност към нещо по-голямо от индивида." Ако военнослужещ бъде попитан какво значение има за неговата работа общественото мнение, той ще отговори:

„Защитата на тази страна е твърде важна, за да бъде оставена в ръцете на обикновени наемници. Ако защитниците на нацията не са членове на една важна институция, като Армията и ако тази институция не е уважавана от данъкоплатците и политическите лидери, ако не се разбира същността на това, което военните правят в полза на родината си, то няма как да заспиваме спокойни с мисъл за бъдещето, защото сигурността на тази нация ще попадне в опасност. Уменията на професионалния военен в изкуството на войната, гарантират на гражданите на нашата нация, че могат да практикуват изкуството на мира, а това е необходимо условие за просперитета на всички други професии. ”

Качества необходими за военната професия?

1. Високо образовани - Военнослужещите получават много добро образование в специализираните висши военни училища на Министерството на отбраната, както и във висши и средни граждански училища.

2. Високо подготвени и силно мотивирани - Военнослужещите в редовете на Сухопътните войски са един от най – важните национални източници на високо подготвени и силно мотивирани служители.

3. Широк кръг от професионални умения - С технологичната модернизация на Въоръжените сили на БА, на военните оперативни системи: за командване и управление, административна, логистична, за разузнаване, на въоръжението и др., значителна част военнослужещи са обучени да ползват и управляват масиви от информация съсредоточени в големи бази данни.

4. Технически умения и инженерни специалности - Модерните въоръжени сили изискват високо ниво на технически умения и образователни стандарти за работа със сложни системи. В съответствие с тези изисквания е и техническата подготовка в армията. Ето защо мнозинството военни, завършили висшите военни училища и академии, притежават технически умения и инженерни специалности.

5. Хора с характер, дисциплинирани и със силно чувство за отговорност - Военната служба произвежда хора с характер, дисциплинирани и със силно чувство за отговорност.

6. Мениджърски умения и умения да разрешават конфликти в динамична среда - В армията задачите са ясно дефинирани и от военнослужещите се очаква да покажат резултати. В системата на военната служба отговорността на офицерите и сержантите нараства пропорционално със заеманите длъжности и те придобиват правото да носят отговорност за големи групи хора. Ето защо хората с армейски опит притежават мениджърски умения и умения да разрешават конфликти в динамична среда.

7. Висока степен на отговорност за материалната собственост - Още в началото на военната си служба, те отговарят за държавна собственост със стойност за хиляди лева: танкове, бронетранспортьори, компютърни и скъпоструващи комуникационни системи и др. Това ниво на отговорност ускорява зрелостта на военнослужещите и ги превръща в лидери и мениджъри.

8. Гъвкавост и адаптивност – Службата в армията често е свързана със смяна на местоживеенето, ето защо хората от армията, свикват да приемат нови предизвикателства, нови места и хора. Привикнали са за работа в екстремални условия с високи натоварвания и трудни физико-географски условия, в рискова среда.

9. Стремеж към успех - Военната професия е една от най-“взискателните” професии. Интензивното военно обучение, което получава всеки военнослужещ, реализира високо мотивирани личности, които си поставят високи цели. Те се стремят да бъдат “Отлични” – “да бъдат всичко, което могат да бъдат”. Стремежът към успеха е основна характеристика на военната служба.

10. Военното обучение и опит изграждат проектно – ориентирано мислене с концентрация за изпълнение на сложни и многопосочни задачи. Конкурентната военна среда изисква да бъдат победители.

Изискванията на които трябва да отговарят българските граждани, които желаят да постъпят в редовете на Българската армия са следните:

- да  имат висше образование по специалността, за която кандидатстват - за офицерите, и средно или по-високо образование - за офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците (матросите);

- да не са по-възрастни от 40 години - за офицерите, 33 години - за офицерските кандидати и сержантите (старшините), и 32 години - за войниците (матросите);

-  да са годни  за военна служба;

- да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;

- срещу тях да няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;

-   да  нямат друго гражданство;

- да не са освобождавани от военна служба поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение";

-  да покриват нормативите за физическа годност, определени с акт на министъра на отбраната;

-  да са психологично пригодни.

Годността за военна служба се определя от военномедицински органи.

Психологичната пригодност за военна служба се определя от специализирани звена и органи по психологично осигуряване.

Министърът на отбраната може да определи длъжности за войници (матроси), които да се заемат от лица с основно образование, когато за заемане на длъжността не се изисква достъп до класифицирана информация.

Министърът на отбраната може да определи длъжности за военнослужещи, които да се заемат от български граждани с двойно гражданство, при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

Необходимите курсове и обучения, през които трябва да премине всеки военнослужещ от съответната категория, за да подлежи на кариерно развитие:

Системата за следдипломна квалификация е основна част от подготовката за професионалното развитие и усъвършенстването на  офицерите, сержантите и войниците. Тя е неразделна част от военно образователната система, която осигурява непрекъснатост в подготовката на военнослужещите от Сухопътните войски.

Основната цел на системата за следдипломна квалификация е да поддържа и повишава квалификацията на военнослужещите през целия период на службата им.

            Чрез повишаването на квалификацията се усъвършенстват професионалните знания и умения на военнослужещите в съответствие с изискванията в длъжностните им характеристики, както и с настоящите и бъдещите задачи на Въоръжените сили.

Повишаването на квалификацията на военнослужещите от Българската армия е както доброволен акт на всеки един военнослужещ, така и отговорност на командирите за вземане на решение за по нататъшно развитие във военната кариера на съответния военнослужещ отговарящ на определени критерии.

            Придобиването и повишаването на квалификацията на военнослужещите от Българската армия се урежда с Наредба № Н-19/25.05.2010 г. „За условията и реда за разработването и планирането на курсове за придобиване, повишаване на квалификацията и преквалификацията, както и за кандидатстването на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия за обучение в тях”, на основание на която се изготвя ежегодно регистър на курсовете във военните академии и висшите военни училища.

http://landforce.mod.bg/news/59:171

Родове въоръжени сили и военни училища

http://www.mod.bg/bg/news.php

Обяви за работа в армията

http://www.mod.bg/bg/documents_obiaviKonkursi.html


ВОЕННО ОКРЪЖИЕ-ОБЛАСТ БАГОЕВГРАД Благоевград 2700, ул. Тракия 4, тел.  07323898

http://nacionalna-sigurnost.administraciya.catalog.bg/pg/3
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2741
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #216 на: Август 29, 2012, 11:31:08 am »

Български офицери от Македония

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F

Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)



Войници поздравяват революционера от ВМРО Петър Лесев при неговото пристигане в Македония през 1941 г. След дислокацията на Пета българската армия, между 40 и 60% от новобранците са местни младежи.

На 14 юли в София са открити педагогически курсове за бъдещи учители във Вардарска Македония и Западните покрайнини. Във областта е формирана Пета армейска област, в която влизат 15 и 17 пехотни дивизии и други военни части. Начело на армейската област е назначен генерал Никола Михов. Числеността на военните части на областта до 1943 е 22 000 войника и офицера, а след това достига до 32 000 души. Военните части се попълват най вече от македонски българи от областта. На 1 октомври 1941 година в Скопие е създаден военнополеви съд, отделно пак там в Битоля, Прилеп, Струмица и Велес са създадени областни съдилища, а в останалите градове околийски съдилища.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F,_%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%B8_%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F_(1941_-_1944)

« Последно менување: Август 29, 2012, 08:22:03 pm veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2741
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #217 на: Август 29, 2012, 01:54:00 pm »





Тук можете да гледате на видео предаването на Божидар Димитров "Памет Българска". Има голям брой предавания, които са дадени от дясната страна и е достатъчно да кликнете върху стрелката на съответното предаване. В него са представени интересни моменти от българската история.

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/productions/46/edition/23444/pamet_bylgarska_2_uni_2012
« Последно менување: Август 29, 2012, 02:01:18 pm veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2741
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #218 на: Август 30, 2012, 08:20:48 am »



Изложба на "македонски" ръкописи запали нов спор между София и Скопие

Според българските историци в нея имало само старобългарски книги и пергаменти

ВИДЕО

http://btvnews.bg/svetut/izlozhba-na-makedonski-rkopisi-zapali-nov-spor-mezhdu-sofiya-i-skopie.html

Изложба на средновековни ръкописи, организирана от Скопие в Брюксел, предизвика поредния спор между Македония и България.

Изложбата е озаглавена: „Македонско средновековно ръкописно богатство”. Според българските историци обаче, античните страници в действителност са част от български средновековни книги и ръкописи.

Организатори на изложбата са университетът в Скопие, организацията „Валони-Брюсел Интернасионал” и Кралският музей на Маримо.

Македонският министър на Културата нарече изложбата „първата по рода си, която дава ясна представа за дългата традиция на писменото слово в страната”.

Българските историци реагираха мигновено. Според тях македонската изложба ще бъде съставена единствено от старобългарски книги и пергаменти, защото по време на цялото Средновековие няма нито едно свидетелство за съществуване на самостоятелно македонско културно наследство.

От българското Министерство на външните работи ще установят контакт с Кралския музей на Белгия, за да изяснят всички спорове, свързани с предстоящата изложба, но пред евродепутата от ЕНП Андрей Ковачев организаторите са уточнили че все още няма съгласувано име на изложбата, но че няма да фигурира думата "македонски".

Брюксел проучва дали ръкописите от Македония са македонски

Белгийската организация "Валони-Брюсел Интернасионал" (ВБИ) е командировала в Македония двама учени от Католическия университет в Лювен, за да се запознаят с ръкописите, които предстои да бъдат изложени в Брюксел. Това съобщи евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ). Изложбата стана поредният повод за напрежение между София и Скопие. В нея македонската страна е събрала български писмени документи от Средновековието и ги представя за свои. Белгия е уверила, че тези ръкописи ще бъдат обявени по научно обоснован начин, който ще се базира на доклад от двамата учени. В Брюксел са готови да обсъдят техните заключения и с българските учени.

Белгийският кралски музей, където ще бъде показана изложбата, е уверил Ковачев, че в името й няма да фигурира думата "македонски". Названието обаче все още не е уточнено. Според Ковачев, ако ръкописите бъдат коректно представени и българската научна общност бъде привлечена за участие, изложбата може да стане пример за едно съвместно представяне на общата история на двете държави. Това ще е знак, че Македония изпълнява препоръките на европейските институции по пътя си към членство в ЕС, смята той.

http://www.segabg.com/article.php?id=614498

Најавената презентација на илјадагодишната словенска писмена културно-историска традиција на територијата на Македонија преку старословенските христијански споменици со глаголско и кирилско писмо од 10 до 19 век, која ја подготвува Националната универзитетска библиотека Свети Климент Охридски" во соработка со Валонија Брисел интернационал, предизвика бројни реакции од официјални бугарски дипломати, историчари и европратеници. Тие бараат изложбата да не се одржи или да има поинаков наслов, бидејќи, според нив, се работи за бугарски ракописи". На интернет-страницата на кралскиот Музеј исчезна насловот Илјада години писмена традиција во Македонија", што укажува дека е можно притисоците од бугарските дипломати и европратеници во Брисел да бидат успешни во врска со измена на името на изложбата. А официјални најави за откажување на изложбата или нејзино одложување нема.

http://www.vecer.com.mk/?ItemID=75BEF14596648843BEF61CAB42F9E797



Mинистър Николай Младенов не разкри защо сега се налага България да изработи политика към съседите си.

Кабинетът се сети, че политиката към съседите куца

Решението за стратегия се взима в разгара на поредния скандал с Македония

В разгара на поредния скандал с Македония за историческото наследство и в последната си година от мандата правителството реши да пробва нов подход за външната си политика на Балканите. Вчера кабинетът възложи на министъра на външните работи Николай Младенов да разработи стратегически документ, в който да бъдат формулирани основни принципи в отношенията на България със съседните държави. В документа ще бъдат записани и твърди позиции по отделни въпроси, от които страната ни не възнамерява да отстъпва въпреки общата си подкрепа за развитие на региона и бъдещо разширяване на ЕС, стана ясно от думите на Младенов.

Решението за приемането на консенсусен документ, който ще бъде гласуван и в Народното събрание, се взима, след като се разрази историята с организираната от Македония изложба в Кралския музей в Брюксел на средновековни книги и ръкописи. Образците са представени като представителни за "македонското средновековно ръкописно богатство". Историци обаче са категорични, че ръкописите са старобългарски и трябва да се представят като такива, макар и открити на територията на Македония. Някои от коментарите по повод на скандала в македонските медии са крайни - като цитирането на твърдение на неназовани учени, че българската азбука е полуруска и полумакедонска.

Младенов отрече решението на кабинета да е следствие от скандала. Според него моментът за такъв дебат дори е закъснял и той е трябвало да се проведе след разпадането на Югославия или в първите дни от членството ни в ЕС. Министърът допълни, че документът няма да се разработва в конкретика за отделните балкански страни и ще е по-общ, но ще адресира и болезнени въпроси като прочита на историята.

"България е и ще бъде винаги една отворена страна, която насърчава гости, насърчава развитието на търговските отношения с всички наши съседи, подкрепя разширяването на ЕС, но не е страна, която ще позволи да се шикалкави с нейната история, нейната идентичност, защото тя е българска и не е място на политиците да измислят сега някакви тълкувания. Всички такива опити в миналото са завършвали с крах. Затова е по-важно да гледаме напред, а не да гледаме назад", коментира шефът на МВнР. Но не стана ясно кога ще бъде готов проектът на документа. За работна среща по него в България ще пристигнат посланиците ни в балканските страни, които ще извършат и преглед на свършеното досега в двустранните отношения.

http://www.segabg.com/article.php?id=615338



Сменето името на изложбата во Белгија

СОФИЈА – Насловот на изложбата што ќе биде презентирана во Кралскиот музеј Маримонт во Брисел ќе биде сменет и ќе гласи „Словенски ракописи од Македонија XIII-XIX век“, тврдат бугарските медиуми. Според нив ова го најавил европарламентарецот Андреј Ковачев, кој го оркестрираше притисокот во музејот да се смени „научно некоректното“ име на изложбата составена од средновековни пишани документи од Македонија.

Претходно, името со кое требаше да се претстави изложбата, за првпат од ваков тип надвор од границите на Македонија, беше „Илјада години писмена традиција во Македонија“, па ако се точни бугарските најави, не е јасно во што е промената, бидејќи останува суштината.

Иако изложбата ќе биде отворена на 9 октомври, на интернет страницата на Кралскиот музеј се' уште нема најава за неа, веројатно од претпазливост на организаторите да не се соочат со уште некои незадоволни соседи на нашата држава.

„Работите околу изложбата се смирија. Веќе ги имам имињата на научниците од Католичкиот универзитет во Левен кои учествуваа во анализата на ракописите. Ќе ја посетам изложбата и ќе биде интересно да видам како тие ќе ги претстават ракописите. Бидејќи за словенските ракописи се знае дека се бугарски или српски, секако не грчки, бидејќи Грците не се Словени, а за територијата што ја зазема денешна Македонија во периодот од XIII-XIX век можеме да зборуваме само за бугарски или српски ракописи“, нагласил Ковачев за бугарски „Фокус“. Според неговите оценки, мнозинство од ракописите се бугарски. (Н.Р.)

пријател, 28.09.2012 00:12:02
На територијата на денешна Р.Македонија во антиката живееле Пајонците.Од втори век п.н.е. ја завладеале Римјаните,па се протегала Византија,а во 7ми век ја населиле Јужните словени.Потоа била освоена од Бугарија,во 10век Самуил формирал царство,па пак Византија,па Србија, Османлиите,а од 1913 Србија до 1944.Ако изложбата се нарече „Илјада години писмена традиција во Македонија“ не се знае точно ЧИЈА писмена традиција.Точен наслов е „Словенски ракописи од Македонија“ затоа што на изложбата ќе бидат претставени Словенски ракописи од Македонија.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=F43617D07EF9EC4CB44A6515466C96E7

Ръкопис на Паисий в македонска изложба в Белгия

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/news/view/86454/rykopis_na_paisij_v_makedonska_izlojba_v_belgija

Четвероевангелие, в което лично Паисий описва епидемия от чума, е част от изложбата "Славянски ръкописи от Македония от 13-ти до 19-ти век", представена в Белгия. Експозицията, която първоначално беше озаглавена "Хиляда години писмена традиция в Македония", се появи под ново име след като български представители се противопоставиха на изопачаването на общата история на България и Македония.

От изказването на македонската министърка на културата кореспондентът на БНТ в Брюксел Владислав Велев научи, че най-старите славянски ръкописи от Македония са били написани с кирило-методиевото писмо - глаголицата.

Ден преди Европейската комисия да оповести доклад за напредъка на Македония към еврочленство и Скопие евентуално в бъдеще да получи дълго чаканата дата за начало на преговорите, страната представи славянски ръкописи.

Експозицията в музея на Мариемонт, в парка на градче на 60 километра от Брюксел, включва 39 ръкописа, намиращи се на територията на днешна Македония. В брошурата за изложбата се казва, че славянски ръкописи на глаголица се пазят освен в Македония, още на много места, включително София, Пловдив, Санкт Петербург, Москва, Ватикана. В речта на македонската министърка на културата Елизабета Канческа - Милевска обаче България беше пропусната.

За сметка на това със сигурност поне част от изложените ръкописи носят българска следа.

"Това четвероевангелие от Сърце е от края на 16-ти, началото на 17-ти век, така пише в каталога на изложбата. Страница 98-ма от него е била оставена нарочно празна, а там Паисий със собствения си почерк описва епидемията от чума, която е обхванала селото по това време. Пак от този каталог научаваме, че този ръкопис е открит във Велес, в центъра на Македония."

В такъв случай Паисий българин ли е или македонец, питам македонският специалист Михайло Георгиевски, който е избрал експонатите за изложбата. Според него те са открити в Македония, написани са там, следователно са македонски.

Михайло Георгиевски, специалист по християнска литература от средните векове: Точно Отец Паисий си е голям просветител, учен човек. Негови ръкописи има и в Македония, България, в Сърбия, навсякъде има, по всички славянски земи. Но той не е македонец, той си е българин, ние него не го взимаме.

Представените документи, казва македонската министърка на културата, потвърждават хилядагодишната писмена традиция на Македония. С това не е съгласен Андрей Ковачев - единственият български евродепутат, дошъл на откриването на изложбата.

Андрей Ковачев, депутат в Европейския парламент от ЕНП/ГЕРБ: Тя се опита да представи тези ръкописи като едва ли не доказателство за хилядолетната македонска култура. Тези ръкописи, които виждаме тук, са част от българското културно наследство.

Андрей Ковачев е член на Комисията по външни работи на Европейския парламент, която в бъдеще - неизвестно кога - трябва да даде зелена светлина за част от пътя на Македония към Европейския съюз. Той отново призова за обективност.

Андрей Ковачев, депутат в Европейския парламент: Това, което аз бих искал да видя, е един европейски начин на представяне на нашето общо културно наследство. Ние имаме обща история и това не можем да го променим.

Безценните ръкописи бяха докарани до Белгия в специални устойчиви сандъци, които Македония наела от Националния исторически музей в София.

Преку изложбата на ракописите Македонија и припаѓа на Европа

Институтот за старословенска култура, ги претставува најстарите ракописи кои се чуваат и надвор од нашата земја во различни светски библиотеки и музеи. Меѓу нив се и Асеманово евангелие и Зографско евангелие од 10 век, Синајски псалтир, Синајски евхологиј, Охридски глаголски ливчиња од 11 век и други ракописи од 12 век, кои се изложени како фотокопии, бидејќи оригиналите се чуваат во Москва и во Ватиканската библиотека во Рим, но и оригинални ракописи што датираат од 13 до 19 век, меѓу нив и Посен триод и Кратовско евангелие...

Приредувачот на изложбата, д-р Михајло Георгиевски, посочи дека ракописите претставуваат канонски црковни книги во кои е одразен и македонскиот јазик. „Словенски е поопшт термин. Тука влегуваат и ракописи кои имаат македонска, српска и бугарска редакција. Но, се со белези од македонските говори. Тие се голема драгоценост, голем извор за јазикот и културата има многу записи кои говорат за историјата во Македонија и се сопственост на Република Македонија и најдени се на наша територија и затоа и ги нарекуваме македонски ракописи“, вели Георгиевски.


http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=E3E229F5D50C334F8F28C2C89AC0CB57

bulgarian medieval manuscripts

http://www.google.com/#hl=bg&rlz=1W1GGLL_en&spell=1&q=bulgarian+medieval+manuscripts&sa=X&ei=V1Z2UOOLMePZigfhpYEY&sqi=2&ved=0CBwQvwUoAA&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=5b5d44d81fab61f1&bpcl=35243188&biw=1024&bih=508

http://www.google.com/#q=bulgarian+medieval+manuscripts&hl=bg&rlz=1W1GGLL_en&prmdo=1&tbm=bks&prmd=imvns&source=lnt&tbs=bkv:p&sa=X&ei=BVd2UOX8HO-ZiAfTqoHgDQ&ved=0CBkQpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=7f035473a2816ae0&bpcl=35243188&biw=1024&bih=508

bulgarian medieval literature

http://www.google.com/#q=bulgarian+medieval+literature&hl=bg&rlz=1W1GGLL_en&prmdo=1&source=lnms&sa=X&ei=q1t2UOr9BuSBiQfl8YGADA&ved=0CAYQ_AUoAA&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=5b5d44d81fab61f1&bpcl=35243188&biw=1024&bih=508

http://www.google.com/#q=bulgarian+medieval+literature&hl=bg&rlz=1W1GGLL_en&prmdo=1&tbm=bks&prmd=imvns&source=lnt&tbs=bkv:p&sa=X&ei=9Vt2UMvUJ86XiQfQ4IDwCw&ved=0CBkQpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=7f035473a2816ae0&bpcl=35243188&biw=1024&bih=508

Бугарски европратеник: Македонија е држава без своја историја

Погледнете ја оваа емисија на бугарската телевизија БНТ која изобилува со навреди кон Македонија и македонскиот народ.


http://www.vecer.com.mk/default.asp?ItemID=9B64FC136D09844B8501AA0F32E5A43A
« Последно менување: Октомври 16, 2012, 10:21:18 am veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2741
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #219 на: Септември 01, 2012, 12:48:28 pm »

Samuel

Samuel,  (died Oct. 6, 1014, Prilep, Macedonia), tsar of western Bulgaria, or Macedonia, from 997; his realm was the successor of the first Bulgarian empire.

Samuel began his effective rule in the 980s in western Bulgaria. (His state initially corresponded with the geographic region of Macedonia, and some Macedonian scholars have argued that this state was distinctly Macedonian; other scholars dismiss this characterization of early Macedonian ethnic awareness.) Samuel then conquered independent Serbia and further extended his power into northern Bulgaria, Albania, and northern Greece. He established his capital at Ochrida (now Ohrid, Maced.) and revived the Bulgarian patriarchate. In the 980s he defeated the Byzantine emperor Basil II Bulgaroctonus near Sofia, but from 997—the date of Samuel’s coronation as Bulgarian tsar—the intermittent struggle with the Byzantines went against him. Finally, on July 29, 1014, Basil overwhelmed Samuel in the Battle of Belasitsa (Battle of Kleidion). At Basil’s order, the Bulgarian prisoners (said to number 15,000) were blinded and returned to Samuel, who fainted from shock and soon died. He was succeeded by his son Gavril (murdered in 1015) and a nephew Ivan (killed in battle in 1018), after which Bulgaria became a Byzantine province.

http://www.britannica.com/EBchecked/topic/520801/Samuel
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2741
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #220 на: Септември 04, 2012, 09:13:02 pm »




Rumelia

Rumelia (English:Roumelia; Turkish & Albanian: Rumeli; Greek: Ρωμυλία, Romylía, or Ρούμελη, Roúmeli; Bosnian, Serbian and Macedonian: Румелија, Rumelija; Bulgarian: Румелия, Rumeliya) was a historical term describing the area now referred to as the Balkans or the Balkan Peninsula when it was occupied by the Ottoman Empire. The term Rûm means "Roman", while Rumelia and Rumeli, mean "land of the Romans" referring to the lands conquered by the Ottomans from the Byzantine Empire, also known as the Eastern Roman Empire.[1] As such, it was long used in Greek, Turkish and the Slavic languages to describe the lands of that empire; however, following the conquest of Anatolia by the Ottoman Empire and the conquest of Constantinople by Mehmet II, it was applied to the southern Balkan regions of the Ottoman Empire, which remained primarily Christian. The Christian people of the region continued to refer to themselves and to be referred to by the Muslim conquerors as Rum (Romans) into the final years of the Ottoman Empire.
 
Rumelia included the provinces of Thrace, Macedonia (Roman province) and Moesia, today's Bulgaria and Turkish Thrace, bounded to the north by the rivers Sava and Danube, west by the Adriatic coast, and south by the Morea.[citation needed] The name Rumelia was ultimately applied to a province composed of central Albania and north-western Macedonia, with Bitola for its chief town.
 
Owing to administrative changes effected between 1870 and 1875, the name ceased to correspond to any political division. Eastern Rumelia was constituted as an autonomous province of the Ottoman Empire by the Treaty of Berlin, 1878, but on September 6, 1885, after a bloodless revolution, it was united with Bulgaria. The Kosovo Vilayet was created at 1877.
 
Today, in Turkey, the word Trakya has mostly replaced Rumelia when referring to the part of Turkey which is in Europe (provinces of Edirne, Kırklareli, Tekirdağ, the northern part of Çanakkale Province and the western part of İstanbul Province), though Rumelia remains in use in historical contexts, and the word is used in the context of the culture of current Turkish populations of the Balkans and descendants of Turkish immigrants from the Balkans. This region in Turkey is also referred to as Eastern Thrace or Turkish Thrace. In Greece, the term Ρούμελη (Rumeli) has been used since Ottoman times to refer to Central Greece, especially when juxtaposed with Morea. The word "Rumeli" is also used in some cases (mostly by Istanbul denizens) to refer exclusively to the part of Istanbul Province that is situated west of the Bosphorus.

http://en.wikipedia.org/wiki/Rumelia


Columbia Encyclopedia

Rumelia or Roumelia (both: rūmē'lēə), region of S Bulgaria, between the Balkan and Rhodope mts. Historically, Rumelia denoted the Balkan possessions (particularly Thrace and Macedonia, and excluding Bosnia) of the Ottoman Empire. The Ottoman province of Rumelia comprised much of present-day Serbia, Macedonia, Bulgaria, European Turkey, N Greece, and part of Albania. Sofia was the seat of the governors of Rumelia until 1878. In that year the Treaty of San Stefano, ending a war between Russia and Turkey, created a huge Bulgarian state; but the European powers, fearing that Bulgaria would become a Russian dependency, agreed (see Berlin, Congress of) to make N Bulgaria an autonomous principality owing nominal allegiance to the Turkish sultan and to create an autonomous province of Eastern Rumelia. This province, with its capital at Plovdiv, comprised, roughly, the part of present Bulgaria situated S of the Balkan Mts. It remained under Turkish sovereignty but enjoyed considerable autonomy and was ruled by a governor appointed by the Ottoman Empire with the approval of the European powers. Resentment at the partition of Bulgaria sparked a revolution at Plovdiv in 1885, and Prince Alexander of Bulgaria annexed Eastern Rumelia, thus incurring the wrath of Russia and Serbia. The Serbians, who also claimed the area, declared war on Bulgaria but were forced to make peace (1886) on the basis of the status quo, while the sultan agreed to name Alexander governor of Eastern Rumelia. This arrangement amounted to a tacit Turkish surrender of the province, which henceforth remained part of Bulgaria, although it was nominally under Ottoman rule until Bulgaria became officially independent in 1908.

http://www.answers.com/topic/eastern-rumelia

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=0&oq=rumelia+othoman+emire&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4ADRA_enBG421BG435&q=rumelia+ottoman+empire+&gs_upl=0l0l0l37723lllllllllll0&aqi=g1&pbx=1
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2741
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #221 на: Септември 05, 2012, 08:16:03 am »



Macedonia (theme)

The Theme of Macedonia (Greek: θέμα Μακεδονίας) was a military-civilian province (theme) of the Byzantine Empire established between the late 700s and the early 800s. Despite its name, it was not located in Macedonia but in the region of Thrace, with Adrianople as its capital.

History

The theme of Macedonia was created between 789 (or 797) and 801/802 by the Empress Irene of Athens, from the older theme of Thrace.[1][2][3] Sigillographic evidence shows that a tourma ("division") named "Macedonia" existed before, subordinated to the strategos of Thrace. The first known strategos of Macedonia, the patrikios John Aplakes, is first mentioned in 813, but Theophanes the Confessor mentions Leo, brother of the eunuch chamberlain Aetios, being appointed as the monostrategos ("single-general", placed in command over two or more themes) of Thrace and Macedonia already in 801/802.[2][4] Its creation came in the aftermath of a series of military successes that had extended Byzantine reach over most of the wider region of Thrace, and was probably intended to make imperial control more efficient by entrusting the greatly expanded territory to two strategoi.[5]

Although the theme is attested in the 960s, its absence in the Escorial Taktikon of circa 975 has led to the supposition that it may have been abolished and subsumed into the command of the new doux of Adrianople.[6] The theme of Macedonia, however, is attested again in 1006/1007, and there is some sigillographic evidence to support its continued existence alongside the doukaton of Adrianople.[7]

http://en.wikipedia.org/wiki/Macedonia_(theme)

https://www.google.bg/search?sourceid=navclient&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=theme+macedonia+bizantine#hl=bg&pwst=1&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&spell=1&q=theme+macedonia+byzantine&sa=X&ei=ZBt9UKfbPO2PiAfr-4GQBA&ved=0CB4QvwUoAA&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=59b356019746dc47&bpcl=35277026&biw=1024&bih=508

https://www.google.bg/search?sourceid=navclient&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=theme+macedonia+bizantine#q=theme+macedonia+byzantine&hl=bg&pwst=1&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&prmdo=1&tbm=bks&prmd=imvnsfd&source=lnt&tbs=bkv:p&sa=X&ei=tRt9ULjzHeb-iAeNrYHABw&ved=0CBcQpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=5b149839de9ea1d0&bpcl=35277026&biw=1024&bih=508



« Последно менување: Октомври 16, 2012, 10:33:26 am veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2741
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #222 на: Септември 05, 2012, 08:23:18 am »

« Последно менување: Октомври 16, 2012, 10:34:15 am veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2741
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #223 на: Септември 05, 2012, 08:28:00 am »



Bulgaria (theme)

The Theme of Bulgaria was a province of the Byzantine Empire established by Emperor Basil II after the victory over Samuel of Bulgaria (997-1014 AD) and the fall of the First Bulgarian Empire in 1018. It was based on the wider regions of Skopje and Ohrid[1] (modern Republic of Macedonia and south Serbia). Its capital was Skopje and it was governed by a strategos. Two main rebellions took place in the region, the Uprising of Peter Delyan (1040-1041) and the Uprising of Georgi Voiteh (1072). After 150 years the Bulgarian Empire was restored, with the Rebellion of the brothers Peter and Asen in 1185 AD.

http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgaria_(theme)

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=0&oq=theme+bulgaria+bizantine&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=byzantine+theme+bulgaria&gs_upl=0l0l0l1016484lllllllllll0&aqi=g1&pbx=1#sclient=psy-ab&hl=bg&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=+theme+bulgaria+byzantine&oq=+theme+bulgaria+byzantine&gs_l=serp.12..0i8i30.18500.24218.0.26265.3.3.0.0.0.0.1218.2437.5-2j0j1.3.0...0.0...1c._rlT1ehbq5Q&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=9716f5f0a35637bc&biw=1024&bih=508
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2741
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #224 на: Септември 09, 2012, 10:25:31 pm »





Балканска война



http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0

Balkan Wars

http://en.wikipedia.org/wiki/Balkan_Wars

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=hts&oq=&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4ADRA_enBG421BG435&q=Balkan+Wars

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=hts&oq=&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4ADRA_enBG421BG435&q=Balkan+Wars#q=Balkan+Wars&hl=bg&rlz=1T4ADRA_enBG421BG435&prmd=imvnsb&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ei=jBZvUI_WFfCUiQepz4DoAQ&ved=0CA0Q_AUoBA&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.r_qf.&fp=bd5ee284a07ac95&biw=1024&bih=461
Балканската война

ВИДЕО

100 години от Балканската война

http://bnt.bg/bg/news/view/84211

Битката при Лозенград

http://bnt.bg/bg/news/view/84261/bitkata_pri_lozengrad

Македоно-Одринското опълчение

http://bnt.bg/bg/news/view/84741

Macedonian-Adrianopolitan Volunteer Corps

The Macedonian-Adrianopolitan Volunteer Corps (Bulgarian: Македоно-одринско опълчение, Makedono-odrinsko opalchenie) was a volunteer corps of the Bulgarian Army during the Balkan Wars. It was formed on 23 September 1912 and consisted of Bulgarian volunteers from Macedonia and Thrace, regions still under Ottoman rule, and thus not subject to Bulgarian military service.

The Commander of the Corps was Major General Nikola Genev, Assistant Commander - Colonel Aleksandar Protogerov. Chief of Staff was Major Petar Darvingov. During the Second Balkan War Macedonian-Adrianopolitan Volunteer Corps took part in the battles against Serbian Army. Besides Bulgarians, the corps also included volunteers from other nationalities, including a whole Armenian company led by Garegin Nzhdeh and Andranik Ozanian.

Here are some facts about Macedonian-Adrianopolitan Volunteer Corps (23 Sep 1912 - 1 Oct 1913) - Personnel: 14 670, Bulgarians: 14 139 (11 470 were from Macedonia, 1 215 - from Thrace, and 2 512 - from Bulgaria). Foreigners: 531 (275 Armenians, 82 Russians, 68 Romanians, 40 Serbians, 21 "Austro-Hungarians", 12 Montenegrins, 3 Greeks, 1 Albanian, 1 Englishman, 1 Italian, and a Persian).

Opalchenie Peak in Vinson Massif, Antarctica is named after the Bulgarian Volunteer Force in the 1877-1878 Russo-Turkish War and the Macedonian-Adrianople Volunteer Force in the 1912-1913 Balkan Wars.[1]

http://en.wikipedia.org/wiki/Macedonian-Adrianopolitan_Volunteer_Corps

https://www.google.bg/webhp?sourceid=toolbar-instant&hl=bg&ion=1&qscrl=1&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391#hl=bg&qscrl=1&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&site=webhp&sa=X&ei=XTVkUJOAPcqviQe9p4DQBQ&ved=0CBoQvwUoAQ&q=macedonian+adrianople+volunteers+1912&spell=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=3e8d970aa195e068&ion=1&biw=1024&bih=508



http://www.focus-fen.net/?id=f2435

http://www.google.com/search?q=Macedonian-Thracian+Volunteers+1913&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8&tbm=bks&tbo=1&hl=bg

ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ПИРИНСКО 

На 5 октомври 1912 година, в 5 часа на разсъмване, над Рилското дере при село Бараково проехтяват първите 5 оръдейни залпа на трета бригада на 7 Рилска дивизия, командвана от генерал Георги Тодоров. 3100-те български воини от от лявата колона на бригадата са ръководени от генерал-майор Спас Георгиев. Те безпрепятствено преминават моста на река Рилска, която до този миг е очертавала границата между Турция и България. В 16 часа следобед, същия ден първият освободен град е Горна Джумая. Преобладаващото мюсюлманско население на града вече се е изнесло предвидливо с керваните каруци по пътя за Сяр и Солун през Кресненското дефиле, като преди това са продали набързо имотите си на комшиите християни. Българите посрещат своите синове и бащи в униформи в двора на църквата  “Въведение на Пресвета Богородица”. За войниците няма време за празнуване, още същия ден бригадата потегля за Крупник – посоката е Сяр и Солун.

Същият ден средната колона на 7 Рилска  освобождава Царево село, днешното Делчево в република Македония, после Берово и Кочани. На 14 октомври след като преодоляват в битка с турците Кресненския пролом нашата войска нанася ново поражение на турския Струмски корпус. Пътят към Сяр и Солун е открит. Тогава идва заповедта за спиране на настъплението от страна сръбския генерал Степанович, командващ 2 съюзна армия, под чието командване е 7 Рилска дивизия. Три дни по-късно, на 18 октомври заместник главнокомандващият българската армия генерал Савов отменя заповедта на сръбския си колега и заповядва на дивизията да настъпи към Солун. После се оказва, че това закъснение от 3 дни е фатално. На 22-23 октомври българите преодоляват Рупелския пролом, а на 27 вече се намират на 12 км от Солун при село Айватово. Но другите ни “съюзници”, гърците, вече са се договорили с коменданта на Солун Тахсин паша срещу 60 000 златни лири и завземат града под носа на нашите. Даже, осигуряват транспорт с кораби на няколко хилядната турска войска, която дни след това се включва в боевете срещу българите при Одрин. Въпреки, че към 7 Рилска дивизия се присъединява и Родопския отряд на генерал Ковачев, който заедно с четите на Христо Чернопеев, Яворов и Йонко Вапцаров освобождават Банско, Неврокоп и Кавала – закъснението от 3 дни коства на българската армия завземането на Солун. После Родопският отряд се насочва на изток и освобождава Ксанти и Гюмюрджина.

http://www.e-79.com/news-57370.html

ЦК на ВМОРО и много изявени македонски дейци като Васил Чекаларов смятат, че опълчението трябва да се изпрати на македонския фронт, но по изрично настояване на сръбското правителство Българското главно командване изпраща опълчението в Тракия.[6] Трите бригади на опълчението се отправят към Източния фронт на 17 октомври 1912 година. МОО взима участие в боевете при Саранлъ, Фере, Дедеагач, Мерхамли, Малгара, Булаир и Шаркьой.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5

Македоно-одринско опълчение

В Междусъюзническата война 

В навечерието на войната опълчението влиза в състава на 4-та Българска армия и се дислоцира в района северно от град Кочани. Оттук на 16 юни 1913 година атакува сръбските войски, укрепили се на отсрещните височини. На 18 юни атаката на опълчението е прекратена и то е върнато заедно с другите части на армията на изходни позиции. По-нататък опълчението отстъпва към старите граници на България. В началото на юли 1913 година опълчението действа по фланга на 4-та армия в хода на Калиманската битка. Опълчението взима участие в боевете при Редки буки, Парадли, Султан тепе, Пониква и Говедарник.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5#.D0.92_.D0.9C.D0.B5.D0.B6.D0.B4.D1.83.D1.81.D1.8A.D1.8E.D0.B7.D0.BD.D0.B8.D1.87.D0.B5.D1.81.D0.BA.D0.B0.D1.82.D0.B0_.D0.B2.D0.BE.D0.B9.D0.BD.D0.B0

https://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=0&oq=%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE+%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5&gs_upl=0l0l0l28344lllllllllll0&aqi=g3&pbx=1



Чужденци-доброволци в Балканската война

http://bnt.bg/bg/news/view/84768/chujdenci_dobrovolci_v_balkanskata_vojna

Първи военен полет

Всъщност това едва ли е първият военен полет, защото през 1911 г. италианците използват авиони против етиопците. Но със сигурност е първата бомбардировка, дотогава авионите не са били използвани за хвърляне на бомби по противника.

http://bnt.bg/bg/news/view/85231/pyrvi_voenen_polet

Българският флот през Балканската война

http://bnt.bg/bg/news/view/85272/bylgarskijat_flot_prez_balkanskata_vojna

Участието на духовенството в Балканската война

http://bnt.bg/bg/news/view/85730/uchastieto_na_duhovenstvoto_v_balkanskata_vojna

Участието на медицинските служби в Балканската война

http://bnt.bg/bg/news/view/85791/uchastieto_na_medicinskite_slujbi_v_balkanskata_vojna

Освобождаване на Източните Родопи

http://bnt.bg/bg/news/view/85866/osvobojdavane_na_iztochnite_rodopi

Седма рилска дивизия

http://bnt.bg/bg/news/view/86106/sedma_rilska_divizija

Холера по време на Балканската война

http://bnt.bg/bg/news/view/85791/holera_po_vreme_na_balkanskata_vojna

Битката при Чаталджа

http://bnt.bg/bg/news/view/86023/bitkata_pri_chataldja

Одринската битка

http://bnt.bg/bg/news/view/86171/odrinskata_bitka

Трагедията на тракийските българи

http://www.btv.bg/video/287906311-bTV_Reporterite_Izgubenoto_imane_na_Trakiya__1_chast.html

http://www.btv.bg/video/974964425-bTV_Reporterite_Izgubenoto_imane_na_Trakiya__2_chast.html

Операция Слава: Стогодишнина от Балканската война

http://www.btv.bg/video/1513785861-Operatsiya_Slava_Stogodishnina_ot_Balkanskata_voyna.html

http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/1366838125-Operatsiya_slava.html

Национално турне на "Комиците" 2012

http://www.btv.bg/video/1189736346-Natsionalno_turne_na_Komitsite_2012_(1_chast).html

http://www.btv.bg/video/1428108599-Natsionalno_turne_na_Komitsite_2012_(2_chast).html

http://www.btv.bg/video/1806598130-Natsionalno_turne_na_Komitsite_2012_(3_chast).html

Балканската война - филми

https://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=&oq=%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0+%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC&gs_l=hp..1.0l5j41.0.0.0.5328...........0.M1kxpoVyDg4

Междусъюзническата война / Втората балканска война

https://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=&oq=%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0+%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC&gs_l=hp..1.0l5j41.0.0.0.5328...........0.M1kxpoVyDg4#hl=bg&gs_nf=3&tok=5f1VBo3Vl6iZK0yOvcup6Q&pq=%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%20%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC&cp=11&gs_id=1h&xhr=t&q=%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&pf=p&sclient=psy-ab&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&oq=%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B8&gs_l=&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=59b356019746dc47&bpcl=35277026&biw=1024&bih=508

Българската национална телевизия за Балканската война

http://bnt.bg/bg/news/articles/72/100_godini_ot_balkanskata_vojna
« Последно менување: Октомври 12, 2012, 12:58:34 pm veritas »
Сочувана