Бугарски Културен Клуб

Историја => Средновековна историја => Тема започната од: veritas на Јануари 14, 2010, 11:52:06

Наслов: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 11:52:06
Што знаат Европа и САД за историjaта на Македониja? Линкови со книги на световно известни историчари пишещи на английски и руски в http://books.google.com и др.
 
   1. Днешна Вардарска Македония никога не е била обитавана от античните македонци. В този район са живели други племена, като пеони (Пајонци , pajonci, paionci, paeonians), илири и други. Но никога антични македонци.

http://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=paeonians+vardar+axios&btnG=Search+Books
http://www.britannica.com/EBchecked/topic/438110/Paeonia
http://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=paeonians+thraco+illyrian+origin&btnG=Search+Books
http://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=paeonian+king+&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?id=emxHAAAAYAAJ&pg=PA542&dq=paeonians+Roman+Empire&lr=&as_brr=3&cd=12#v=onepage&q=paeonians%20Roman%20Empire&f=false
http://books.google.com/books?id=V2d12iZkgOwC&pg=PA1211&dq=paeonians+vardar+axios&hl=en&ei=XEYwTcr-BZGMvQOJ8ujmCw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=6&ved=0CD4Q6AEwBQ#v=onepage&q&f=false


     2. Пеоните са били непримирими врагове на античните македонци, с изключение на кратки периоди от историята.

http://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=paeonians+vardar+axios&btnG=Search+Books#hl=en&tbo=1&tbs=bks:1,bkv:p&&sa=X&psj=1&psj=1&ei=7kgwTazAMYe4vQOTjvCxCw&ved=0CCIQBSgA&q=paeonians+Philip+II&spell=1&fp=182daa3082043a88
http://vardaraxios.wordpress.com/2009/05/21/pismo-na-svetski-akademici-do-barak-obama-protiv-psevdomakedonizmot/

 

 
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 12:01:38
3. Според Херодот античните македонци произхождат от дорийските племена, чийто гръцки произход е доказан по безспорен начин от науката. Това виждане се възприема от повечето историчари в света. Малка група учени смятат, че те имат илирски или тракийски произход. Нима днешните македонци смятат, че са наследници на илирите (албанците) или траките?!


http://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=herodotus+macedonians+dorians&btnG=Search+Books#q=herodotus+macedonians+dorians&hl=bg&tbo=1&tbm=bks&source=lnt&tbs=bkv:p&sa=X&ei=23yVToO9CuSTmQXfvuXXBg&ved=0CAoQpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.,cf.osb&fp=22cc1967ac48ca50&biw=1024&bih=537
 
http://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=macedonian+dorian&btnG=Search+Books#q=macedonian+dorian&hl=en&tbo=1&tbs=bks:1,bkv:p&source=lnt&sa=X&psj=1&ei=30swTYq9G4ayvgPUmImyCw&ved=0CAcQpwUoAQ&fp=f478bdfafcb0c911

http://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=macedonians+dorians&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?id=Vm03AAAAIAAJ&pg=PA155&dq=dorian+macedonians+illyrians&lr=&as_brr=3#v=onepage&q=dorian%20macedonians%20illyrians&f=false

http://books.google.com/books?id=7KsrAAAAYAAJ&pg=PA89&dq=dorian+macedonians+illyrians&lr=&as_brr=3#v=onepage&q&f=false

http://books.google.com/books?id=3hs9AAAAIAAJ&pg=PA30&dq=macedonians+dorian+dorians+Herodotus&lr=&as_brr=3#v=onepage&q=macedonians%20dorian%20dorians%20Herodotus&f=false
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: ohrid1941 на Јануари 14, 2010, 01:01:44
veritas, проблемот е во тоа што во Р.М. звездата се толкува како симбол на античките македонци, а тоа нема никаква врска со христијанството. Можеш ли да дадеш некакви материјали кои ќе одговорат на прашањето дали звездата од Вергина е пагански или христијански симбол?
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 01:27:24
(http://www.thehiddenrecords.com/images/porta%20del%20popolo.jpg)

Звездата от Вергина просто е обозначение на звезда, тя едва ли е символ на античните македонци. Този символ е бил използван и в антиката и средновековието. И естествено в християнските паметници също са го използвали, защото по този начин се обозначавала звезда, не са имали друг знак. Средновековните астрономи също са го използвали. В християнските паметници символизира Витлеемската звезда. Тука съм дал линкове, ако искаш можеш да потърсиш в интернет други сайтове. Същата звезда като тази от Вергина е намерена и върху тракийско съкровище от България.

http://ancient-medieval-macedonian-history.blogspot.bg/2009/01/most-known-panhellenic-symbols-of.html

http://bkks.org/forum/index.php/topic,2005.60.html

http://bkks.org/forum/index.php/topic,2005.75.html

Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 01:30:52
(http://www.panacomp.net/wp-content/uploads/2015/11/bulgaria-khan-asparuh.jpg)

5. Македония е била заселена от словени и протобугари през 6 и 7 век.

https://www.google.bg/search?q=kuber+bulgarians&client=firefox-b&dcr=0&ei=knt1Wr3DFMXEwALGyZuwAg&start=0&sa=N&biw=1024&bih=618

https://www.google.bg/search?q=kuber+bulgarians&client=firefox-b&dcr=0&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=0ahUKEwjekJ26sonZAhWRLFAKHRbvAGkQ_AUIDygA&biw=1024&bih=618

https://www.google.bg/search?client=firefox-b&dcr=0&tbm=bks&q=slavs+settled+in+macedonia&spell=1&sa=X&ved=0ahUKEwjowsDxsonZAhVHJVAKHVBSC7kQBQgkKAA&biw=1024&bih=618&dpr=1

https://www.google.bg/search?q=slavs+settled+in+macedonia&client=firefox-b&dcr=0&source=lnms&sa=X&ved=0ahUKEwjt46nzsonZAhUSYlAKHTu2AF4Q_AUICSgA&biw=1024&bih=618&dpr=1

Средновековни градови и тврдини во Македонија

Иван Микулчиќ  (Македонска академија на науките и уметностите — Скопје, 1996)


http://macedonia.kroraina.com/im3/index.html

 http://protobulgarians.com/
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%8B
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BC%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%86%D1%8B
http://bulgar-portal.ru/
 http://bulgar-portal.ru/13/
http://en.wikipedia.org/wiki/Volga_Bulgaria
http://en.wikipedia.org/wiki/Mongol_invasion_of_Volga_Bulgaria
 http://www.kcn.ru/tat_en/history/h_bulge.html
 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%BB%D0%B6%D0%BA%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
http://www.protobulgarians.com/Kniga%20za%20etnonima/6-Koga%20sa%20tyurkizirani%20volzhkite.htm
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE_%28%D1%86%D0%B0%D1%80%29
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE
 http://dekonivizator.comyr.com/mah/
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 01:35:30
6. Самуил, Иван Владислав и Петър Делян са българи.

 http://books.google.com/books?q=Samuel+of+Bulgaria&as_brr=3
 http://www.youtube.com/watch?v=NGs6TXo_1rQ
 http://books.google.com/books?lr=&q=%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D1%83%D0%B8%D0%BB+%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F&as_brr=3&sa=N&start=10
 http://go.km.ru/index.asp?sq=%D1%E0%EC%F3%E8%EB+%C1%EE%EB%E3%E0%F0%E8%FF&idr=0
 http://books.google.com/books?spell=1&as_brr=3&q=Skylitzes+Samuel&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?spell=1&as_brr=3&q=CHRONICLE+OF+THE+PRIEST+OF+DUKLJA+Samuel&btnG=Search+Books
 http://books.google.com/books?spell=1&lr=&as_brr=3&q=Peter+Delyan&btnG=Search+Books
 http://books.google.com/books?as_brr=3&q=Ivan++Vladislav+of+Bulgaria&btnG=Search+Books
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81
http://books.google.com/books?id=YIAYMNOOe0YC&pg=PT257&dq=Ivan+Vladislav+of+Bulgaria&as_brr=3&cd=3#v=onepage&q=&f=false

7. Охридската архиепископия е българска.

http://books.google.com/books?q=Theophylactus+Bulgaria&hl=bg&as_brr=3
 http://books.google.com/books?hl=bg&as_brr=3&q=Theophilacti+Bulgariae&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8

 8. Богомилите са българи.
 
http://books.google.com/books?q=bogomils+Bulgaria&as_brr=3

 9. Кириличкото писмо е било създадено в България.

 http://bkks.org/forum/index.php/topic,294.0.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 01:39:42
10. Македонизма е бил създаден от гърците с цел асимилация на българското население в Македония и Тракия.
 
http://bkks.org/forum/index.php/topic,324.0.html

11. Преродба.

 http://books.google.com/books?q=bulgarian+revival+Macedonia&lr=&as_brr=3&sa=N&start=0.
http://books.google.com/books?lr=&as_brr=3&q=Bulgarian+Exarchate+Macedonia&btnG=Search+Books
 http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgarian_Exarchate
 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B5%D0%BA%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%8F
 http://books.google.com/books?spell=1&q=patriarchate+Macedonia&lr=&as_brr=3&sa=N&start=0
 http://books.google.com/books?spell=1&lr=&q=Greek+patriarchate+Macedonia+bulgarians&as_brr=3&sa=N&start=20

 12. Берлинският конгрес.
http://books.google.com/books?q=Congress%20of%20Berlin%20Bulgaria&btnG=Search%20Books&as_brr=3
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 01:44:28
13. ВМРО.

 http://books.google.com/books?spell=1&as_brr=3&q=IMRO+bulgarians+Bulgaria&btnG=Search+Books
 http://books.google.com/books?q=IMRO+Yugoslavia&as_brr=3
 http://books.google.com/books?spell=1&as_brr=3&q=IMRO+Serbia+serbians&btnG=Search+Books
 http://books.google.com/books?spell=1&q=IMRO+greeks+Greece&as_brr=3&spell=1&oi=spell
 http://books.google.com/books?spell=1&as_brr=3&q=bulgarians+ilinden+uprising&btnG=Search+Books
 http://books.google.com/books?spell=1&as_brr=3&q=Germanos+Karavangelis+Macedonia&btnG=Search+Books
 http://books.google.com/books?as_brr=3&q=IMRO+bulgarians+Pavlos+melas&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?spell=1&lr=&as_brr=3&q=Ethniki+Etairia+Macedonia&btnG=Search+Books
http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=71586&mode=linear
 http://books.google.com/books?spell=1&lr=&as_brr=3&q=serbian+colonists+IMRO&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?spell=1&lr=&q=St.+Saint+Sava+society+Macedonia&as_brr=3&sa=N&start=0
http://www.pogledi.rs/makedonija/
http://www.pogledi.rs/makedonija/istorija.php
http://www.rastko.rs/kosovo/istorija/knjiga_o_kosovu/bogdanovic-kosovo_3_c.html
http://rpvgd.info/index/index.php?option=com_content&task=view&id=907&Itemid=169
http://www.srpsko-nasledje.rs/sr-c/1998/12/article-11.html
http://www.srpskapolitika.com/diskusije/index.php?action=printpage;topic=771.0
http://www.rasonalisti.net/forum/viewtopic.php?f=4&t=3332&start=0&st=0&sk=t&sd=a
http://books.google.com/books?id=vzBx7nIGy1AC&pg=PA18&dq=Aleksandar+Karageorgevic+Macedonia&as_brr=3&cd=1#v=onepage&q=&f=false
http://books.google.com/books?spell=1&as_brr=3&q=Mihailo+Kovacevic+Macedonia&btnG=Search+Books
 http://books.google.com/books?q=mara%20buneva%20Macedonia&btnG=Search%20Books&as_brr=3
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%91%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0
http://books.google.com/books?q=mara%20buneva&btnG=Search%20Books&as_brr=3

14. Първият истински македонски партизански отряд е бил български.

 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BE%D0%BD_%22%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2%22

Tito, Mihailović, and the allies, 1941-1945 By Walter R. Roberts

The Macedonian Partisans were not very numerous or active either. The majority of Macedonians apparently did not consider themselves ethnically Serbs but Bulgarians and, whether Communist or not, wished to be united with their brothers ...

http://books.google.com/books?id=43CbLU8FgFsC&pg=PA205&dq=macedonian+partisans&hl=en&ei=XEA1Tc_gN9H4ca3M5fIH&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CCgQ6AEwAQ#v=onepage&q=macedonian%20partisans&f=false
 
http://books.google.com/books?id=HjSsAAAAIAAJ&pg=PA130&dq=sharlo+bulgarian&lr=&hl=bg#v=onepage&q=sharlo%20bulgarian&f=false
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 01:47:21
15. През Втората световна война българската армия е освободила Македония от германците, а не македонските партизани, които са били малобройни и слаби.

 http://books.google.com/books?q=macedonian+partisans&as_brr=3
 http://books.google.com/books?as_brr=3&q=macedonian+partisans+Bulgarian+army&btnG=Search+Books
 http://books.google.com/books?as_brr=3&q=Bulgarian+army+Macedonia&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?q=1944+Yugoslavia+Bulgarian+army&lr=&as_brr=3&sa=N&start=0
http://books.google.com/books?lr=&spell=1&as_brr=3&q=Tempo+macedonian+communists&btnG=Search+Books
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F
 http://en.wikipedia.org/wiki/Military_history_of_Bulgaria_during_World_War_II
 http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/105/918.htm
 http://books.google.com/books?q=Metodi+Shatorov&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?spell=1&spell=1&q=Metodi%20Andonov-Cento&oi=spell&as_brr=3
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 01:52:33
16. Българският и македонският език, а също така и турлашкият диалект в Източна и Южна Сърбия (наречен от сърбите Old Serbian) са български. Те имат големи различия в сравнение с другите славянски езици най-важните от които са липсата на падежи и използването на пълен и непълен член в края на думата.
 http://www.americanchronicle.com/articles/view/79516
 http://books.google.com/books?as_brr=3&q=1944+1945+macedonian+alphabet&btnG=Search+Books
 http://www.britannica.com/EBchecked/topic/354297/Macedonian-language
 http://wapedia.mobi/ru/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA
http://www.ivextrans.eu/englang/macedonian.php
 http://en.citizendium.org/wiki/Macedonian_language
 http://www.infoplease.com/ce6/society/A0861126.html
 http://dictionary.infoplease.com/old-church-slavonic
 http://en.wikipedia.org/wiki/Torlak
http://en.wikipedia.org/wiki/South_Slavic_languages
 http://www.statemaster.com/encyclopedia/Torlakian
 http://books.google.com/books?spell=1&as_brr=3&q=torlakian+dialect+bulgarian&btnG=Search+Books
 http://www.encyclopedia.com/topic/Slavic_languages.aspx
http://www.viswiki.com/en/Torlaks

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=ggCRVCY4qYo

17. Името на сръбската столица Белград е дадено от българите през 9 век (Белиград). В английският език се използва българското наименование „Belgrade”, докато сърбите го наричат на сръбски Београд. Сръбската столица е била повече време в границите на българската държава отколкото в сръбската.
http://www.encyclopedia.com/topic/Belgrade.aspx#1
 http://www.encyclopedia.com/topic/Belgrade.aspx#1E1-Belgrade
 http://www.encyclopedia.com/topic/Bulgaria.aspx
 http://books.google.com/books?q=%22bulgarian+morava%22&lr=&as_brr=3&sa=N&start=0
http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Bulgaria
 http://en.wikipedia.org/wiki/First_Bulgarian_Empire
 http://en.wikipedia.org/wiki/Second_Bulgarian_Empire
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 01:59:25
18. Етнически състав на Македония.Сръбската и гръцката пропаганда са твърдели, че славянското население в Македония не е имало определено етническо съзнание и то се е формирало под влияние пропагандите на съседните страни. Историческите документи, обаче говорят, че населението по своя произход е българско. За това говори фактът, че в своето мнозинство местните хора са избрали Българската екзархия чрез демократичен избор.
 http://books.google.com/books?id=Jc1f19ne8zIC&pg=PA22&dq=Greek+identity+bulgarians+Macedonia&lr=&as_brr=3&cd=16#v=onepage&q=Greek%20identity%20bulgarians%20Macedonia&f=false
http://books.google.com/books?spell=1&lr=&as_brr=3&q=Ethnic+composition+of+Macedonia+Ottoman+&btnG=Search+Books

 19. Македонските българи имигранти в САД, Канада и т.н.
 http://books.google.com/books?id=dbUuX0mnvQMC&pg=PA289&dq=bulgarian+identity+macedonia&lr=&as_brr=3&cd=42#v=onepage&q=bulgarian%20identity%20macedonia&f=false
http://books.google.com/books?id=npQ6Hd3G4kgC&pg=PA187&dq=Bulgarian+immigrants+Canada+Macedonia&lr=&as_brr=3&cd=2#v=onepage&q=Bulgarian%20immigrants%20Canada%20Macedonia&f=false
http://books.google.com/books?spell=1&lr=&as_brr=3&q=Bulgarian+immigrants+Macedonia&btnG=Search+Books

20. Вие сте българи.
http://books.google.com/books?q=%22macedonian+bulgarians%22&lr=&as_brr=3&sa=N&start=10
http://books.google.com/books?as_brr=3&q=macedonian+bulgarians&btnG=Search+Books

21. Компютъра е създаден от българин

http://www.google.bg/search?q=John+Vincent+Atanasoff&hl=bg&start=0&sa=N
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 02:02:15
Тези линкове около 3 месеца ги публикувах във форума на вестник "Време", но удбашите се изплашиха, че истината за македонската история може да излезе наяве и закриха  форума.
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 22, 2010, 01:56:48
Paeonia (kingdom)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8a/Paeonia%26Environs.jpg)

https://en.wikipedia.org/wiki/Paeonia_%28kingdom%29
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 22, 2010, 02:33:53
http://www.forumancientcoins.com/Articles/Maps/images/Empires%20Persia%20and%20Alexander.jpg (http://www.forumancientcoins.com/Articles/Maps/images/Empires%20Persia%20and%20Alexander.jpg)

http://www.foundalis.com/geo/macedonia.htm (http://www.foundalis.com/geo/macedonia.htm)

http://www.macedonian-heritage.gr/AnimatedMap.html (http://www.macedonian-heritage.gr/AnimatedMap.html)

http://books.google.com/books?q=ancient%20macedonia%20map&source=in&ei=j6RZS4nHHMv2-Aaf15kN&sa=X&oi=book_group&ct=title&cad=bottom-3results&resnum=17&ved=0CD0QsAMwEA&as_brr=3 (http://books.google.com/books?q=ancient%20macedonia%20map&source=in&ei=j6RZS4nHHMv2-Aaf15kN&sa=X&oi=book_group&ct=title&cad=bottom-3results&resnum=17&ved=0CD0QsAMwEA&as_brr=3)

http://en.wikipedia.org/wiki/Macedonia_(ancient_kingdom) (http://en.wikipedia.org/wiki/Macedonia_(ancient_kingdom))

http://en.wikipedia.org/wiki/Paionians (http://en.wikipedia.org/wiki/Paionians)

http://books.google.com/books?q=Argos%20macedonians&btnG=Search%20Books&as_brr=3 (http://books.google.com/books?q=Argos%20macedonians&btnG=Search%20Books&as_brr=3)
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Февруари 16, 2010, 06:21:57
Ancient Macedonians

The Macedonians (Greek: Μακεδόνες, Makedónes) were an ancient tribe which inhabited the alluvial plain around the rivers Haliacmon and lower Axius, north of Mount Olympus in Greece, gradually expanded its dominion in the region and established the kingdom of Macedon. Their precise ethnic origin is not known for certain, but historians generally agree that, whether they originally spoke a Greek dialect or a language sibling to Greek, and if they were not ultimately of Greek origin, they had been fully absorbed into Hellenism by the 5th century BC,[1] and came to belong to the Koine Greek-speaking population in the Hellenistic period.[2] The Macedonian royal family itself, known as the Argead dynasty, claimed Greek descent from the Ancient Greek city of Argos in the Peloponnese.[3]
Origins
Ancient sources

In Greek mythology, Makednos was the mythical progenitor and eponymous ancestor of the Macedonians. According to Hesiod's Catalogue of Women, Makednos was the son of Zeus and Thyia, the daughter of Deucalion and Pyrrha, and brother of Magnes.[4] On the other hand, Hellanicus of Lesbos' later genealogy lists Makednos as the son of Aeolus, the founder of the Aeolian tribe, and thus a grandson of Hellen, the mythological patriarch of the Hellenes.[5]

http://www.answers.com/topic/ancient-macedonians



Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Февруари 16, 2010, 06:33:41
И още за пеоните

http://en.wikipedia.org/wiki/Paeonia_(kingdom)

http://www.google.bg/#q=paeonians+history&hl=en&sa=G&tbs=tl:1&tbo=u&ei=x-p3S7uqFIPqnAP357y_CQ&oi=timeline_result&ct=title&resnum=11&ved=0CCAQ5wIwCg&fp=1&cad=b

http://encyclopedia.jrank.org/ORC_PAI/PAEONIA.html

http://www.answers.com/topic/paeonia-geogeur-in-encyclopedia

http://sr.wikipedia.org/sr-el/Република_Македонија

http://volanskopje.blog.mk/2008/09/03/antichka-bilazora-selo-knezhje-sveti-nikole-paionia/

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=43D222F36F9D1D478BCC84A565AB9B54

http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=0&tabid=1&ArticleID=24291&EditionID=369

http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=0&tabid=1&ArticleID=30369&EditionID=485

http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=0&tabid=1&ArticleID=24209&EditionID=368

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=42173E627C53BF4E988D74C397A9F35B

http://star.utrinski.com.mk/?pBroj=2103&stID=70605&pR=5

http://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%98%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8

http://portal.newagemusics.com/nahp/artic-en/Paionia

Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Март 24, 2010, 07:10:22
број 21941 | вторник 23.3.2010
Нова Македония
Скопската котлина била населена уште од праисторијата

Најстарото население на Скопската котлина од почетокот на историското време било пајонско. Во периодот на својата најголема моќ Пајонија се протегала од Стримон (Струма) на исток до Пелагонија на запад, од морското крајбрежје на југ од изворите на Аксиј (Вардар) на север, што значи дека Скопската котлина во најстариот период територијално и припаѓала на Пајонија.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=3221015523&id=17&prilog=0&setIzdanie=21941


http://www.dnevnik.mk/default.asp?ItemID=A5D223A4DED2B944974818A0798FA026
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Март 31, 2010, 06:18:34
Песни от Растко за Самуил

http://www.rastko.rs/rastko/delo/11389

Писма од краља Владимира.
Горко цвили сужањ Владимире
у тамници краља булгарскога,
горко цвили, данак проклинаше,
у који се на свит породио.

Цини јадан, да не чује нико,
ал то чује Косара дивојка,
липа ћерца краља булгарскога,
који бише рода словинскога.

Пита њега Косара дивојка:
„Што је теби, мој сужњу невољни?
Али ти је мајка омилила,
али ти је жао завичаја?

Али ти је гладак додијао
ал тамница, јадна кућа твоја,
ал на ногу негве до колина,
ал на руку тежке лисичине?

Ал си чуо, мој сужњу невољни,
да с' удаје вирна љуба твоја,
тер проклиње данке и године
и старицу јадну мајку твоју?“

Говори јој сужањ Владимире:
„Прођи ме се, Булгарко дивојко!
Није мени жао завичаја,
нити ми је омилила мајка.

Нит је мени гладак додијао,
ни тамница, јадна кућа моја,
ни на ногу негве до колина,
ни на руку тежке лисичине.

Ни с' удаје вирна љуба моја,
јер се до сад нисам оженио,
нити ћу се јадан оженити,
јер 'во ћу ти брзо погинути

у тамници краља булгарскога
Самуела, да га Бог убио!
На вири је мене приварио,
у тамницу тамну поставио.“

Још му вели Косара дивојка:
„Да реци ми, мој сужњу невољни,
одкуда си, од које ли земље,
од кога ли рода и племена.“

Говори јој дите Владимире:
„Ја сам сужањ од Херцеговине;
дворио сам краља словинскога
у Трибињу, граду бијелому.

Што ме питаш за род и за племе,
и то ћу ти повидити право:
ја сам, секо, рода госпоскога,
ал сам сужањ краља булгарскога.

У мене је благо небројено,
моја би ме изкупила мајка,
ал ме краљу не да на одкупе,
него иште русу главу моју.“

Тишила га Косара дивојка:
„Немој цвилит, мој сужњу невољни!
Ја сам ћерца краља булгарскога
Самуела, господара твога.

Расплитаћу жуте косе моје,
љубићу му скута и колина,
ноге ћу му сузам поливати,
живим ћу га Богом заклињати,

да те пусти из тамнице тамне
и пошаље старој мајци твојој,
нек се твоја обесели мајка,
кад угледа Владимира синка.“

Пак одшета билу двору свому
тер се сама собом разговара:
„Што сам годир видила јунака
словинскога рода и племена,

ја не види липшега јунака,
ни липшега, ни присталијега,
нит га може породити мајка,
од младога сужња Владимира.“

Пак улизе у дворе бијеле,
љуби баби скута и колина,
ноге му је сузам обливала,
овако је баби говорила:

“Даруј мени сужња Владимира
за мојега вирна заручника,
а тако ти свитле круне твоје
и тако ти синка Радомира!

Чини ми се, мој мили бабајко,
да ће бити рода госпоскога:
дворио је краља словинскога,
липо збори, понизно говори.

Опрости га из тамнице, бабо,
а тако ти шарца коња твога
и тако ти бритке ћорде твоје,
јер је липо момче Херцеговче!“

На то се је краљу насмијао,
Косари је тихо говорио:
„Није оно момче Херцеговче,
већ је оно краљу Владимире.

Ја не могу друго учинити,
ваља ми га теби даровати,
сва је твоја слика и прилика,
слави њега Крбава и Лика.“

Кад разуми Косара дивојка,
да ће бити краљица словинска,
од драгости сузе проливаше,
своме баби руке целиваше.

Од тамнице кључе узимала,
тамници је врата отворала;
Владимира сужња дозиваше,
тер овако њему говораше:

“Устани се, краљу Владимире,
тер отари горке сузе твоје,
ево тебе заручница зове,
липа ћерца краља булгарскога!“

Кад је сужањ ричи разумио,
низ образ је сузам оборио,
благосивље Косару дивојку
веће него своју милу мајку.

Пак изађе из тамнице тамне
и отиђе г двору дивојчину.
Липо га је тасте дочекао,
за здравље се ш њиме упитао.

Зове к себи булгарске терзије,
да му кроје са златом аљине;
облачи га у скерлет и злато,
сину сужањ кано сунце жарко.

Племенит је собет учинио,
господу је на собет сазвао,
винча њега с Косаром дивојком,
поврати му круну и краљество.

Ту весеље велико бијаше,
не може се, побре, рећи више:
у двору су бубњи и свирале,
а прид двором дивно коло игра.

У колу су Булгарке дивојке,
коло води сека Косарина,
липе она писме изводила,
сваку писму секи припивала.

Да је кому погледати било
Самуела, краља булгарскога,
како свога зета целиваше,
целиваше и благосливљаше:

“Оди з Богом, драго дите моје,
на путу ти добра срића била!
Пуно сам ти, синко, сагришио
и старицу мајку разцвилио

држећи те у тамници тамној,
морећи те и жеђом и гладом.
Узми, синко, заручницу твоју,
поведи је г билу двору твому.

Поздрави ми словинску господу
и старицу милу мајку твоју,
којуно сам врло увридио,
бреззакоње свако учинио.“

Свим делијам писма на поштење,
Бог нам дао здравље и весеље!
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Март 31, 2010, 08:29:13
Руснаците за елинският произход на македонците.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AD%D0%BB%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%81%D1%85%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%85_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Април 09, 2010, 08:00:04
U starom veku, najveći deo teritorije Republike Makedonije je bila u sastavu kraljevine Pajonije, koju su naseljavali Pajonci, narod tračkog porekla, kao i u sastavu Ilirije i Dardanije, koji su naseljavala ilirska plemena. Sedište ove države je bilo prvo u Vilazori (današnji Veles), a kasnije u Stobiju.

Najjužniji pojas današnje Makedonije zauzimala je antička Makedonija. Antički Makedonci su bili stari balkanski narod, koji je govorio jedan nedovoljno poznat jezik.

http://wapedia.mobi/sh/Republika_Makedonija
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Април 29, 2010, 05:48:52
Južni Sloveni su se naselili na teritoriju današnje Republike Makedonije u 6. veku. Sloveni su učestovali u nekoliko pohoda na Vizantiju, sami ili u savezu sa Avarima i Prabugarima. Oko 680. godine grupa Prabugara, koje je predvodio kan Kuber se naselila u Pelagoniji i pokrenula pohode u oblast Soluna.

http://sh.wikipedia.org/wiki/Republika_Makedonija



Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Мај 09, 2010, 09:51:55
 Произход и историческо значение [редактиране]

За ранните години на Самуил не се знае много. Надписът от с. Герман, край Преспанското езеро и добавките на епископ Михаил Деволски към хрониките на Скилица сочат, че бащата на комитопулите е Никола, а майка им - Рипсимия.[3][4] Нейното име според някои изследователи говори за арменския ѝ произход.[5] Според изворите Никола е бил болярин и областен управител от най-високо ниво. В латинската версия на хрониките на Скилица е наречен comes, а синовете му - comites. Титлата комит е давана на управниците на комитати, на които България е разделена от средата на 9 век.[6] Предполага се, че комит Никола е управител на голямата област Средец.[7] Вероятно той се намира в близки родствени връзки с преславския царски двор - сред потомците му са разпространени имената на владетели от Симеоновия род.[8] Самуил кръщава един от синовете си, Гавраил Радомир, на неговия дядо - Гавраил, брат на Симеон, а племенникът на Самуил, Иван Владислав, кръщава един от своите синове на прадядо си - Пресиян.

Предполжението, срещащо се в по-стари изследвания, че Самуил е имал съгласно с тогавашния български обичай второ име Стефан, почива на исторически извор, чиято автеничност е оспорена.[9]

Никола вероятно умира преди 970 г.[10]

Две столетия по-късно управлението на комитопулите легитимира създаването на Втората българската държава. Мястото на Самуил в българската държавна традиция, като наследник на Симеон и Петър и предшественик на Асеневци, е засвидетелствано в кореспонденцията на папа Инокентий III с българския цар Калоян и с унгарския крал Емерих.[11][12] В писмо от 1203 г. Калоян съобщава, че е натоварил Търновския архиепископ Василий с мисия до папата, "съгласно обичая" на неговите

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D1%83%D0%B8%D0%BB
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Мај 13, 2010, 03:29:54
Утрински весник, Број 3281 четврток, 13 мај 2010

Мислења

Александар, Макавеите и јазолот

Панде Колемишевски

Гордиевиот јазол може да се одврзе на различни начини: со трпение, со подотворање и минување низ него без тој да не' стегне или со пресекување

БИБЛИСКИ АЛУЗИИ

Ако се согласиме дека во многуте книги за Александар Македонски, покрај фактите, има претераности, измислици и неточности, да видиме што пишува во единствената книга на вистината, под што се подразбира Библијата. Ако евентуално не сте биле запознати, еве прилика да дознаете дека во Светото писмо, генијалниот војсководец си има свое место и име. Неговиот идентитет, живот и дело таму се опишани кратко, но мошне ефектно.

Имено, првата книга Макавејска (има три) во Стариот завет, почнува со него, а продолжува со неговите наследници. Таму дословно пишува: „Александар Македонски, синот на Филипа, излезе од земјата Хетејска и го победи Дарија, персискиот и индискиот цар, и се зацари место него во Елада. Тој водеше многу војни, презеде многу утврдени места и порази многу цареви. Дојде до краиштата на земјата и ограби многу народи, целата земја замолкна пред него, а тој се издигна и срцето негово се возгордеа. Тој собра силна војска и завладеа над многу краишта, народи и владетели, и тие му станаа негови поданици. Најпосле падна во постела и откако почувствува дека ќе умре, ги повика своите доверливи луѓе, кои заедно со него се беа воспитувале во младоста, додека уште беше жив им го раздели царството. И така, откако царуваше дванаесет години, Александар умре, а неговите великодостоинственици владееја секој во својата област. По неговата смрт, сите тие се зацарија, ставија круни на главите, а по нив (се зацарија) и нивните синови во текот на многу години и злото го умножија на земјата“. Така пишува во Библијата за човекот што создаде царство од Македонија до Индија, за чие дело, воени стратегии и заслуги за цивилизацијата, покрај признанијата, до денес рефлектираат и контроверзии што се движат меѓу вистините и легендите. Меѓу нив, за нас најжестоки се дебатите околу додавката на името (Македонски или Велики) и потеклото (македонско или грчко).

Она што помалку се знае или не се третира, а ги поврзува настаните од пред две илјади и триста години со денешните, се крие во завршната реченица од цитатот во Библијата за Александар Македонски. Формулацијата дека - нивните синови во тек на многу години го умножија злото на земјата - се однесува за подоцнежните династии произлезени од потомците на македонските генерали на војсководачот и за нивното владеење над Израел и со Евреите, особено за време на кралот Антиох Епифан, стотина години по смртта на Александар.

За да не го земе сега тоа некој жесток и недоучен антиквизист како повод за нова наша (владина или невладина) еуфорија дека Македонците го поразиле и владееле со земјата Израелот, треба да се нагласи дека во книгите макавејски наследниците не се прославени по добрина. Напротив, тие се означени како носители на гревот во земјата јудејска затоа што со Епифан започнал масовниот обид за елинизацијата на Евреите. Се одвивала насилна грчка пропаганда, се наметнувала грчката култура и начин на живеење. На луѓето им го забранувале славењето на домашните, а ги терале да се клањаат на грчките богови, им ги менувале традициите и верските обичаи, правеле се' нивниот мајчин арамејски јазик да им го заменат со грчкиот. Се' што правеле, го правеле не бирајќи средства: со сила, со убиства, со прогонства, со измами и особено со поткупи со сребреници, мерени во килограми, подвижни и неподвижни добра. Башка што им ги скевранавеле светилиштата и храмовите, ги ограбувале и жените им ги силувале. Не пишува дали им ги менувале и имињата на новородените, но го забранувале обрезувањето, световен чин за секој Евреин. Епилогот во книгите Макавејски е во еврејската победа над грцизмот извојувана низ востанија, борби и со бројни дадени човечки животи, но и во тоа, дека набргу, по ослободувањето од хелинистичкиот јарем, на Израел му бил наметнат друг - римскиот.

Надевајќи се дека македонската држава во својот национален занес по Александар Македонски, и покрај сите можности што ги има на располагање, нема да се реши да направи нов историски чекор, па да тргне во освојување кон Азија, да го најде Гордион и по стапките на својот обожаван јунак, да го пресече јазолот што го заврзаа Грците, да се вратам на Макавеите. Макавеј е име, презиме или прекар на еврејски јунак кој бил на чело на борбата против елинизацијата на неговата земја и народ. Крајно интересно, да не речам енигматично, е што до денес во Македонија, во Црквата и меѓу народот, во август се празнува празникот во спомен на седумте браќа макавејски кои умреле маченички во борбите против ширењето на гркоманството во Израел. Во некои делови од Македонија деновите се слават како тежок празник, а некаде не е познат. Во старо време, според тоа какви биле временските прилики, во тие денови се прогнозирало времето за цела година. Во Охрид, на пример, жените не переле, не ги бањале децата и три дена вода не фаќале, освен за пиење. Дали во тоа има античка симболика, дали има врска со Александар Македонски и наследниците, дали се непознати македонско-еврејски врски или, пак, се остатоци од грчката пропаганда за елинизација на Македонија, не ми е познато. Белки еден ден се' ќе излезе на видело.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=00225FB62D0256488F65D1054B6D9778
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Мај 19, 2010, 08:15:23
Peonija
Iz Wikipedije, proste enciklopedije

Peonija je bila antična država, ki se je nahajala na vzhodnem delu današnje Makedonije. Večinsko prebivalstvo so bili Peonci. V času vladavine makedonskega carja Filipa II. Makedonskega je bila Peonija osvojena in postala del Makedonskega imperija.

Nedavna arheološka izkopavanja so odkrila najznačilnejše pajonsko mesto, imenovano Bilazora, v občini Sveti Nikole v republiki Makedoniji, kjer so najdena vhodna vrata in del stene akropole antičnega mesta Bilazora.

http://sl.wikipedia.org/wiki/Peonija

Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јуни 10, 2010, 01:35:35
The American Chronicle

Macedonism in the Former Yugoslav Republic of Macedonia and the dogma of the Macedonian genes.
TymphaiosApril 10, 2009Macedonism is a word used to refer to the doctrine of the Macedonian origin currently popular among many vocal political campaigners from the Former Yugoslav Republic of Macedonia (FYROM). Several arguments are presented to support this idea. Among the pseudo-scientific ones is the claim that the modern inhabitants of FYROM have inherited the genes of the Macedonians. Studies of human genes and their distributions is a somewhat controversial area of genetic research, too often used by race supremacists to back up their racist beliefs.

Of course there have not been any studies of the genes of ancient Macedonians. The key argument in relation to Macedonism instead hinges on a paper titled "HLA genes in Macedonians and the sub-Saharan origin of the Greeks" (posted at http://bulgarsandgreeks.blogspot.com/2007/07/hla-genes-in-macedonians-and-sub.html) by Arnaiz-Villena and colleagues in 2001 (1) with three of the co-authors being apparently FYROM nationals. Moreover, the DNA samples were analysed by the Tissue Typing laboratory, Institute of Blood Transfusion, Skopje, "Republic of Macedonia". The samples were not analysed blindly, as the Greek samples and samples from other populations came from a chapter in an obscure book that was not peer-reviewed and is not easily accessible. Neither FYROMacedonians nor Greeks were randomly reshuffled to determine that any variability claimed was significant. The unscientific prejudice is already evident in their introduction:

"Ancient Macedonians were among the peoples that lived between northern Greece (Thessaly) and Thrace in the Balkans and were considered by the classical Greeks as "non-Greek barbarians" that could not participate in the Greek Olympic Games (2). Herodotus wrote that "Macedonians" were "Dorians" and were never admitted to the Greek community (3). They did not speak Greek but another language presently unknown and of which only proper names remain"

None of this has any relation to the data they are presenting, which are genetic. The political speech is, moreover, unworthy even as history or geography. Strabo, the ancient geographer who gave accurate descriptions of the geography of his time, clearly stated:

"Macedonia, of course, is a part of Greece".

Strabo, VII, Frg. 9 (Loeb, H.L. Jones).

Herodotus wrote indeed that Macedonians were Dorians, however, the conclusion that they were therefore not Greek is mystifying.

"Then after this he [Croesus] gave thought to inquire which people of the Hellenes he should esteem the most powerful and gain over to himself as friends. And inquiring he found that the Lacedemonians and the Athenians had the pre-eminence, the first of the Dorian and the other of the Ionian race. For these were the most eminent races in ancient time, the second being a Pelasgian and the first a Hellenic race"

Herodotus, Histories Book 1, paragraph 56 (5th C BC)

Herodotus states the Dorian race was a Hellenic race. This in any case is not disputed by any serious historian. Moreover, Herodotus indeed specifically says elsewhere that the Macedonians were a Greek race:

"And that these descendants of Perdiccas are Hellenes, as they themselves say, I happen to know myself, and not only so, but I will prove in the succeeding history that they are Hellenes."

Herodotus Histories Chapter 5, paragraph 22 (5th C BC)

Herodotus immediately embarks on the participation of Alexander, king of Macedonia, in the Olympic games, presumably the first argument that the Macedonians were Greeks and completely the opposite argument that the authors of this paper claim Herodotus was making.

"Moreover the Hellanodicai, who manage the games at Olympia, decided that they [ie. the Macedonians] were so [ie. Hellenes]: for when Alexander wished to contend in the games and had descended for this purpose into the arena, the Hellenes who were to run against him tried to exclude him, saying that the contest was not for barbarians to contend in but for Hellenes: since however Alexander proved that he was of Argos, he was judged to be a Hellene."

Herodotus Histories Chapter 5, paragraph 22 (5th C BC)

The statement that the Macedonians were considered by the Greeks as "non-Greek barbarians" is not referenced and it is not made in ancient sources. An allegation by Demosthenes that Philip was a barbarian was specific to Philip and indeed the same insult was made against Demosthenes by his political opponents. The language of the ancient Macedonians is known via their names and placenames such as the names of their cities ("proper names"), works of literature and philosophy, epigraphy, their religion and customs, etc and these are Greek, as Greek as those of the other Greeks, if not more so.

Even the most ignorant geneticist would have been alarmed by such clamorous political allegations appearing in the introduction of a paper with scientific pretenses specifically about Macedonian and Greek genes. But what follows is even more puzzling, indeed so much so that a subsequent paper relying on these data received so much criticism that it had to be retracted by the journal, an extremely rare case in science. Let us examine the genetic claims made in the first paper. The authors claim:

"1) Macedonians [of FYROM] belong to the "older" Mediterranean substratum, like Iberians (including Basques), North Africans, Italians, French, Cretans, Jews, Lebanese, Turks (Anatolians), Armenians and Iranians,

2) Macedonians [of FYROM] are not related with geographically close Greeks, who do not belong to the "older" Mediterranenan substratum,

3) Greeks are found to have a substantial relatedness to sub-Saharan (Ethiopian) people, which separate them from other Mediterranean groups. Both Greeks and Ethiopians share quasi-specific DRB1 alleles."

On the basis of a study on a single gene, the authors concluded that "the reason why Greeks did not show a close relatedness with all the other Mediterraneans analyzed was their genetic relationship with sub-Saharan ethnic groups now residing in Ethiopia, Sudan, and West Africa (Burkina Faso)." Ironically, a newer study (4) that looked at the five most important haplogroups finds FYROMacedonians most closely related to the Serbs and Bulgarians. One gene that is common in Africa, the E3b1 allele, was found at an incidence of 21.5% in the FYROMacedonian sample. It is found at an incidence of over 70% among Somalis (5). This irony fully shows the way science is conveniently twisted and turned into the service of Macedonism by the involved scientists and campaigners.

The so-called Arnaiz-Villena controversy continued with a subsequent paper in a different journal (6). This second paper dealt specifically with the relatedness of Palestinians and Israelis and was subsequently "deleted from the scientific literature". The editor-in-chief Nicole Suciu-Foca wrote in her Editorial: "As Editor-in-Chief, I did not read Dr. Antonio Arnaiz-Villena´s own paper in Human Immunology in depth until the issue was published. I regret deeply that the authors have confounded the elegant analysis of the historic basis of the people of the Mediterranean Basin with a political viewpoint representing only one side of a complex political and historical issue. While the authors have the right to their political opinion they have no special expertise in this area and their views have no place in a scientific journal. The Editors deplore the inappropriate use of a scientific journal for a political agenda and apologize to the readers. This paper has been deleted from the scientific literature."

Erica Klarreich's report on the controversy further quotes Sucio-Foca as saying that the reaction against the paper was so severe that "We would have had mass resignations and the journal would have been destroyed if this paper were allowed to remain." The controversy was further reported on in numerous newspapers including the Observer.

Shortly after this, three highly respected geneticists, Luca Cavalli-Sforza, Alberto Piazza and Neil Risch, published a critique of the scientific limitations of Arnaiz-Villena's methodology (7). They expressly said that their criticism has nothing to do with the politics involved:

"Our primary concern, however, is that the authors might be perceived to have been discriminated against for political, as opposed to legitimate scientific, reasons" and continued with the substance of their criticisms:

"Even a cursory look at the paper's diagrams and trees immediately indicates that the authors make some extraordinary claims. They used a single genetic marker, HLA DRB1, for their analysis to construct a genealogical tree and map of 28 populations from Europe, the Middle East, Africa and Japan. Using results from the analysis of a single marker, particularly one likely to have undergone selection, for the purpose of reconstructing genealogies is unreliable and unacceptable practice in population genetics. The limitations are made evident by the authors' extraordinary observations that Greeks are very similar to Ethiopians and east Africans but very distant from other south Europeans; and that the Japanese are nearly identical to west and south Africans. It is surprising that the authors were not puzzled by these anomalous results, which contradict history, geography, anthropology and all prior population-genetic studies of these groups. Surely the ordinary process of refereeing would have saved the field from this dispute."

The scientists conclude by saying that "We believe that the paper should have been refused for publication on the simple grounds that it lacked scientific merit."

No multiple-marker analysis has ever duplicated Arnaiz-Villena's results. In The History and Geography of Human Genes (Princeton, 1994), Cavalli-Sforza, Menozzi and Piazza grouped Greeks with other European and Mediterranean populations based on 120 loci. Ayub et al. (8) came to the same conclusion in 2003 using 182 loci.

Finally in 2004, a group of scientists working at the University of Skopje (9) refuted the evidence in the first Arnaiz-Villena paper. They studied the same HLA-DRB1 locus and indeed compared it also to the Bulgarian population and found that the FYROMacedonian forms and their incidence in the population are similar to those of the other Balkan peoples, including the Bulgarians. A Bulgarian study confirmed this (10). Both these studies appear to have been completely missed by the genetic Macedonists. The discredited Arnaiz-Villena paper continues to be cited all over the internet, mostly by white supremacists and Macedonian Slav nationalists who have political motivations to make arguments on racial purity by suitably interpreting the controversial paper. The white supremacists make the argument that the modern Greeks and other "white" people are becoming impure via some kind of genetic contamination by black Africans. The Macedonists continue regardless with their claims that the study proves that the ancient Macedonians are related to the modern FYROMacedonians and were unrelated to the ancient Greeks who had come from Africa.

Macedonia (Strumica, Macedonia): "they are Ethiopians - http://www.makedonika.org/processpaid.aspcontentid=ti.2001.pdf" May 17, 2008

Alpin Turk (Tubize, Belgium): "Greeks have indeed 6% Ethiopian Genes and 30% Arab genes; they're interesting ppl. Ancient Greeks are all dead, they were white men." May 18, 2008

VLADIMIR (UK): "Ethiopia, officially the Federal Democratic Republic of Ethiopia, is a landlocked country situated in the Horn of Africa. Ethiopia is bordered by Eritrea to the north, Sudan to the west, Kenya to the south, Somalia to the south-east and Djibouti to the north-east. The Hellenic part of ethiopia is a small country located under Macedonia. The Hellenic ethiopian province is dictated by the ethiopian government. GREECE ROOTS" May 20, 2008

HELL -ASS and BUL- GUSS (Wollongong, Australia): "

THEY WON'T REVEAL DNA OF THE ANCIENT MACEDONIAN SOLDIERS DISCOVERED RECENTLY.. OR NO DNA FROM THE MACEDONIAN TOMBS. WHY? WHY? WHY? SCARED? SCARED? AFRAID? AFRAID? OF THE TRUTH...." Sep 19, 2008

Eni Macedonia: " DNA GENES: 1) Macedonians belong to the "older" Mediterranean substratum, like Iberians (including Basques), North Africans, Italians, French, Cretans, Jews, Lebanese, Turks (Anatolians), Armenians and Iranians." Sep 22, 2008 (quoting from the Arnaiz-Villena paper).

Alexandra Aleksovska: "The Swiss company iGenea, the European subsidiary of the worlds largest Genealogical DNA company – FamilyTreeDNA, has taken this data and put together genetic profiles of ancient peoples based on specific genetic markers. One of these is a specific Ancient Macedonian genetic profile. The Macedonian profile is similar to the Ancient Greek profile – but different enough to be distinct. Genetically, they were a separate people. In my chromosomes, I carry the same DNA markers that the Ancient Macedonians had. From Alexandra Aleksovska´s " On ´On Ethnicity´ http://www.americanchronicle.com/articles/view/93915

These relatively recent posts clearly show the gulf of misunderstanding. The Macedonian dead were often cremated (their dead bodies were burned) two thousand years ago or more and there would be no way modern science could tell anything about their DNA. iGENEA has no data on ancient Macedonian genes either. They are a private company, not a research institute. Their business involves comparing the genes of modern FYROMacedonian individuals (among else) with the genetic profiles of modern peoples (including other FYROMacedonians) and sending off "ancestry" reports. In this context they are simply comparing how close a FYROMacedonian´s genetic markers come to the average profile of FYROMacedonians. If they look halfway in the direction of the Bulgarian profile, they would say something along the lines "you are half-FYROMacedonian, half-Bulgarian". That proves absolutely nothing about the alleged origin from the ancient Macedonians.

While white supremacism is somewhat faceless, the case of Macedonism has an identifiable following. A nationalistic dogma is being forged on a pseudoscientific "myth", indeed on a discredited scientific study. This myth continues to appeal to a group of people who must clearly have a difficulty in separating dogma from science. The basis for understanding and mutual coexistence must surely be education. Without education one may hope in miracles in the same way someone else puts faith in pseudoscience.

REFERENCES

1. Arnaiz-Villena A, Dimitroski K, Pacho A, Moscoso J, Gómez-Casado E, Silvera-Redondo C, Varela P, Blagoevska M, Zdravkovska V, Martínez-Laso J. (2001) HLA genes in Macedonians and the sub-Saharan origin of the Greeks. Tissue Antigens. 57:118-27

2. Villar F. Los indoeuropeos y los orígenes de Europa.Madrid: Gredos, 1996.

3. Herodotus. History.Madrid: Gredos, 1989.

4. Pericic et al (2005) High-Resolution Phylogenetic analysis of Southeastern Europe traces major episodes of paternal gene flow among Slavic populations. Molecular Biology and Evolution 22:1964

5. Sanchez JJ, Hallenberg C, Børsting C, Hernandez A, Morling N. (2005) High frequencies of Y chromosome lineages characterized by E3b1, DYS19-11, DYS392-12 in Somali males. European Journal of Human Genetics. 2005 Jul;13(7):856-66.

6. Arnaiz-Villena et al (2001) The origin of Palestinians and their genetic relatedness with other Mediterranean populations. Human Immunology 62:889-900.

7. Risch N, Piazza A, Cavalli-Sforza LL (2002) Dropped genetics paper lacked scientific merit. Nature 416:677.

8. Ayub et al (2003) Reconstruction of human evolutionary tree using polymorphic autosomal microsatellites. American Journal of Physical Anthropology 122:259-68.

9. Petlichkovski A et al (2004) High-resolution typing of HLA-DRB1 locus in the Macedonian population. Tissue Antigens 64:486 - 491

10. Ivanova M et al (2002) HLA polymorphism in Bulgarians defined by high-resolution typing methods in comparison with other populations. Tissue Antigens 60:496-504.

http://www.americanchronicle.com/articles/view/97926
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јуни 10, 2010, 01:54:26
Mygdonia

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b2/Macedonian_Kingdom.jpg/350px-)


Mygdonia (Greek: "Μυγδονία") was an ancient territory, part of Ancient Thrace, later conquered by Macedon, which comprised the plains around Therma (Thessalonica) together with the valleys of Klisali and Besikia, including the area of the Axios river mouth and extending as far east as Lake Bolbe. To the north it was joined by Crestonia. The Echeidorus, which flowed into the Thermaic Gulf near the marshes of the Axios, had its sources in Crestonia. The pass of Aulon or Arethusa was probably the boundary of Mygdonia towards Bisaltia. The maritime part of Mygdonia formed a district called Amphaxitis, a distinction which first occurs in Polybius, who divides all the great plain at the head of the Thermaic gulf into Amphaxitis and Bottaiea, and which is found three centuries later in Ptolemy. The latter introduces Amphaxitis twice under the subdivisions of Macedonia---in one instance placing the mouths of the Echidorus and Axios in Amphaxitis, and mentioning Thessalonica as the only town in the district, which agrees with Polybius and with Strabo. In another place Ptolemy includes Stageira and Arethusa in Amphaxitis, which, if correct, would indicate that a portion of Amphaxitis, very distant from the Axios, was separated from the remainder by a part of Mygdonia; but since this is improbable, the word is perhaps an error of the text.

The main cities of Mygdonia were Therma (Thessalonica), Sindus, Chalastra, Altus, Strepsa, Cissus, Mellisurgis (today, Mellisourgós), and Heracleustes. The town of Apollonia was visited by the apostle Paul. Besides these, the following obscure towns occur in Ptolemy: Chaetae, Moryllus, Antigoneia (which actually refers to Antigonia Psaphara in the Chalcidice[1]), Calindaea, Boerus, Physca, Trepilus, Carabia, Xylopolis, Assorus, Lete, Phileres, Dicaea, Aeneia and Arethusa .

The area has been inhabitied since the Mesolithic era (9000-7000 BC). Early inhabitants probably were the Pelasgians, followed by the Mygdones, who gave their name to the region. The Mygdones may have been a Brigian tribe. Paeonians and also Thracians (in particular, the Edonians) ruled and inhabited the region for a time, until it was annexed to Macedon. Today, most of Mygdonia is comprehended within the Thessaloniki prefecture [1], in Greece.

http://en.wikipedia.org/wiki/Mygdonia



Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јуни 10, 2010, 02:24:47
Macedonia (ancient kingdom)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/db/Map_Peloponnesian_War_431_BC-fr.svg/750px-Map_Peloponnesian_War_431_BC-fr.svg.png)

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Map_Peloponnesian_War_431_BC-fr.svg
Macedon during the Peloponnesian War around 431 BC.

Early history and legend
The lands around Aegae, the first Macedonian capital, were home to various peoples. Macedonia was called Emathia (from king Emathion) and the city of Aiges was called Edessa, the capital of fabled king Midas. According to legend, Caranus, accompanied by a multitude of Greeks came to the area in search for a new homeland [5] took Edessa and renamed it to Aegae. Subsequently, he expelled Midas and other kings off the lands and he formed his new kingdom. According to Herodot, it was Dorus, the son of Hellen who led his people to Histaeotis, whence they were driven off by the Cadmeians into Pindus, where they settled as Macedonians. Later, a branch would migrate further south to be called Dorians [6].

It seems that the first Macedonian state emerged in the 8th or early 7th century BC under the Argead Dynasty, who, according to legend, migrated to the region from the Greek city of Argos in Peloponnesus (thus the name Argead).[7] The Macedonian tribe ruled by the Argeads, was itself called Argead (which translates as "descended from Argos").

The kingdom was situated in the fertile alluvial plain, watered by the rivers Haliacmon and Axius, called Lower Macedonia, north of the mountain Olympus. Around the time of Alexander I of Macedon, the Argead Macedonians started to expand into Upper Macedonia, lands inhabited by independent Macedonian tribes like the Lyncestae and the Elmiotae and to the West, beyond Axius river, into Eordaia, Bottiaea, Mygdonia, and Almopia-, regions settled by, among others, many Thracian tribes.[8] Near the modern city of Veria, Perdiccas I (or, more likely, his son, Argaeus I) built his capital, Aigai (modern Vergina). After a brief period under Persian rule under Darius Hystaspes, the state regained its independence under King Alexander I (495–450 BC).

 
Macedon during the Peloponnesian War around 431 BC.In the long Peloponnesian War Macedon was a secondary power that alternated in support between Sparta and Athens.[9]

A unified Macedonian state was eventually established by King Amyntas III (c. 393–370 BC), though it still retained strong contrasts between the cattle-rich coastal plain and the fierce isolated tribal hinterland, allied to the king by marriage ties. They controlled the passes through which barbarian invasions came from Illyria to the north and northwest. It became increasingly Atticised during this period, though prominent Athenians appear to have regarded the Macedonians as uncouth.[10] Before the establishment of the League of Corinth, even though the Macedonians apparently spoke a dialect of the Greek language and claimed proudly that they were Greeks, they were not considered to fully share the classical Greek culture by many of the inhabitants of the southern city states, because they did not share the polis based style of government of the southerners.[9] Herodotus, being one of the foremost biographer in antiquity who lived in Greece at the time when the Macedonian king Alexander I was in power, mentioned: "I happen to know, and I will demonstrate in a subsequent chapter of this history, that these descendants of Perdiccas are, as they themselves claim, of Greek nationality. This was, moreover, recognized by the managers of the Olympic games, on the occasion when Alexander wished to compete and his Greek competitors tried to exclude him on the ground that foreigners were not allowed to take part. Alexander, however, proved his Argive descent, and so was accepted as a Greek and allowed to enter for the foot-race. He came in equal first".[11]

Over the 4th century Macedon became more politically involved with the south-central city-states of Ancient Greece, but it also retained more archaic features like the palace-culture, first at Aegae (modern Vergina) then at Pella, resembling Mycenaean culture more than classic Hellenic city-states, and other archaic customs, like Philip's multiple wives in addition to his Epirote queen Olympias, mother of Alexander.

Another archaic remnant was the very persistence of a hereditary monarchy which wielded formidable – sometimes absolute – power, although this was at times checked by the landed aristocracy, and often disturbed by power struggles within the royal family itself. This contrasted sharply with the Greek cultures further south, where the ubiquitous city-states mostly possessed aristocratic or democratic institutions; the de facto monarchy of tyrants, in which heredity was usually more of an ambition rather than the accepted rule; and the limited, predominantly military and sacerdotal, power of the twin hereditary Spartan kings. The same might have held true of feudal institutions like serfdom, which may have persisted in Macedon well into historical times. Such institutions were abolished by city-states well before Macedon's rise (most notably by the Athenian legislator Solon's famous σεισάχθεια seisachtheia laws).

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/33/Map_Macedonia_336_BC-en.svg/749px-Map_Macedonia_336_BC-en.svg.png)

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Map_Macedonia_336_BC-en.svg
Kingdom of Macedon after Philip's II death.

Rise of Macedon

Amyntas had three sons; the first two, Alexander II and Perdiccas III reigned only briefly. Perdiccas III's infant heir was deposed by Amyntas' third son, Philip II of Macedon, who made himself king and ushered in a period of Macedonian dominance of Greece. Under Philip II, (359–336 BC), Macedon expanded into the territory of the Paeonians, Thracians, and Illyrians. Among other conquests, he annexed the regions of Pelagonia and Southern Paeonia.[12]

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/40/MacedonEmpire.jpg)
Alexander's empire at the time of its maximum expansion

Empire

Philip's son, Alexander the Great (356–323 BC), managed to briefly extend Macedonian power not only over the central Greek city-states, but also to the Persian empire, including Egypt and lands as far east as the fringes of India.

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Map_Macedonia_200_BC-fr.svg
Kingdom of Macedon under Philip V.

Under Philip V of Macedon (221–179 BC) and his son Perseus of Macedon (179–168 BC), the kingdom clashed with the rising power of the Roman Republic. During the 2nd and 1st centuries BC, Macedon fought a series of wars with Rome. Two major losses that led to their inevitable defeat were in 197 BC when Rome defeated Philip V, and 168 BC when Rome defeated Perseus. The overall losses resulted in the defeat of Macedon, the deposition of the Antigonid dynasty and the dismantling of the Macedonian kingdom. Andriscus' brief success at reestablishing the monarchy in 149 BC was quickly followed by his defeat the following year and the establishment of direct Roman rule and the organization of Macedon as the Roman province of Macedonia.

http://en.wikipedia.org/wiki/Macedon



Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јуни 10, 2010, 02:27:51
Macedonia (ancient kingdom)

Macedonia or Macedon (from Greek: Μακεδονία, Makedonía) was an ancient kingdom, centered in the northeastern part of the Greek peninsula,[1] bordered by Epirus to the west, Paeonia to the north, the region of Thrace to the east and Thessaly to the south. The rise of Macedon, from a small kingdom at the periphery of Classical Greek affairs, to one which came to dominate the entire Hellenic world, occurred under the reign of Philip II. For a brief period, after the conquests of Alexander the Great, it became the most powerful state in the world, controlling a territory that included the former Persian empire, stretching as far as the Indus River; at that time it inaugurated the Hellenistic period of Ancient Greek civilization.

http://en.wikipedia.org/wiki/Macedon

Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јуни 10, 2010, 02:35:04
Argead dynasty

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/94/KAranus.png/752px-KAranus.png)

http://en.wikipedia.org/wiki/File:KAranus.png
The route of the Argeads from Argos, Peloponnese, to Macedonia

Argead dynasty (Greek: Ἀργεάδαι) was the ancient Greek ruling house of Macedon from about 700 to 310 BC. Their tradition, as described in ancient Greek historiography, traced their origins to Argos, in southern Greece (hence the name Argeads).[1][2] Initially the rulers of the homonymous tribe [3], by the time of Philip II they had expanded their reign further, to include under the rule of Macedon all Upper Macedonian states. The family's most celebrated members were Philip II of Macedon and Alexander the Great, under whose leadership, the kingdom of Macedon gradually gained predominance throughout Greece, defeated the Achaemenid Empire and expanded as far as Egypt and India.

Origin

The Argeads claimed descent from the Temenids of Argos, in the Peloponnese, whose legendary ancestor was Temenus, the great-great-grandson of Heracles. In the excavations of the royal Palace at Aegae Manolis Andronikos discovered in the "tholos" room (according to some scholars "tholos" was the throne room) an inscription relating to that belief.[4] This is testified by Herodotus, in The Histories, where he mentions that three brothers of the lineage of Temenus, Gauanes, Aeropus and Perdiccas, fled from Argos to the Illyrians and then to Upper Macedonia, to a town called Lebaea, where they served the king. The latter asked them to leave his territory, believing in an omen that something great would happen to Perdiccas. The boys went to another part of Macedonia, near the garden of Midas, above which mount Bermio stands. There they made their abode and gradually formed their own kingdom.[5] Herodotus also relates the incident of the participation of Alexander I of Macedon in the Olympic Games in 504 or 500 BC where the participation of the Macedonian king was contested by participants on the grounds that he was not Greek. The Hellanodikai, however, after examining his Argead claim confirmed his Greekness and allowed him to participate. [6]

According to Thucydides, in the History of the Peloponnesian War, the Argeads were originally Temenids from Argos, who descended from the highlands to Lower Macedonia, expelled the Pierians from Pieria and acquired in Paionia a narrow strip along the river Axios extending to Pella and the sea. They also added Mygdonia in their territory by the expulsion of the Edoni, Eordea and Almopia expelling the Eordians and Almopians respectively.[7]

http://en.wikipedia.org/wiki/Argead_Dynasty



Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јуни 10, 2010, 02:50:21
Argos

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/Greece_location_map.svg/270px-Greece_location_map.svg.png)

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Greece_location_map.svg
Location within the prefecture
Name

The region of Argos is known as the Argolis, Argolid, or Argeia. The inhabitants of Argos were known as Ἀργεῖοι or Argīvī in Latin, rendered Argives in English.

The name might be of pre-Greek ("Pelasgian") derivation; the name of its acropolis, Larissa, certainly is. Aitiology derives it from a mythological founder, Argos son of Zeus and Niobe (see also Danaus). If the name is Indo-European, it may be related to the adjective argós (αργóς, "shimmering" or "quick"), from a root arg- (PIE *arǵ-, hence also argyros, silver), with a meaning "shining brightly" or similar.

A Neolithic settlement was located near the central sanctuary of Argois, removed 45 stadia (8 km; 5 miles) from Argos, closer to Mycenae. The temple was dedicated to "Argivian Hera". The main festival of that temple was the Hekatombaia, one of the major festivals of Argos itself. Walter Burkert (Homo necans, p. 185) connected the festival to the myth of the slaying of Argus Panoptes by Hermes ("shimmering" or "quick"), and only secondarily associated with mythological Argus (or the toponym).

Argos was a major stronghold of Mycenaean times, and along with the neighbouring acropolis of Mycenae and Tiryns became a very early settlement because of its commanding positions in the midst of the fertile plain of Argolis.

During Homeric times it belonged to a follower of Agamemnon and gave its name to the surrounding district; the Argolid which the Romans knew as Argeia. The importance of Argos was eclipsed by nearby Sparta after the 6th century BC.[dubious – discuss]

Because of its refusal to fight or send supplies in the Graeco-Persian Wars, Argos was shunned by most other city-states.[citation needed] Argos remained neutral or the ineffective ally of Athens during the 5th century BC struggles between Sparta and Athens.

The Mythological kings of Argos are (in order): Inachus, Phoroneus, Argus, Triopas, Agenor, Iasus, Crotopus, Pelasgus (aka Gelanor), Danaus, Lynceus, Abas, Proetus, Acrisius, Perseus, Megapénthês, Argeus, and Anaxagoras. An alternative version (supplied by Tatiānus[2]) of the original 17 consecutive kings of Argōs includes Apis, Argios, Kriasos, and Phorbas between Argus and Triopas, explaining the apparent unrelation of Triopas to Argus.

After the original 17 kings of Argos, there were three kings ruling Argos at the same time (see Anaxagoras), one descended from Bias, one from Melampus, and one from Anaxagoras. Melampus was succeeded by his son Mantius, then Oicles, and Amphiaraus, and his house of Melampus lasted down to the brothers Alcmaeon and Amphilochus.

Anaxagoras was succeeded by his son Alector, and then Iphis. Iphis left his kingdom to his nephew Sthenelus, the son of his brother Capaneus.

Bias was succeeded by his son Talaus, and then by his son Adrastus who, with Amphiaraus, commanded the disastrous Seven Against Thebes. Adrastus bequethed the kingdom to his son, Aegialeus, who was subsequently killed in the war of the Epigoni. Diomedes, grandson of Adrastus through his son-in-law Tydeus and daughter Deipyle, replaced Aegialeus and was King of Argos during the Trojan war. This house lasted longer than those of Anaxagoras and Melampus, and eventually the kingdom was reunited under its last member, Cyanippus, son of Aegialeus, soon after the exile of Diomedes.

Argos played a role in the Peloponnesian war and beyond.

http://en.wikipedia.org/wiki/Argos

Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: Kukush на Јуни 21, 2010, 08:34:22
250 книги от  USA за Мк история.


http://macedoniandocuments.blogspot.com/2009/02/macedonian-history-in-usa-books.html

(http://4.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SfTl0P2RCMI/AAAAAAAABKA/C97LKs07UqY/s400/P4200859.JPG)

(http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SfTl0A9fRmI/AAAAAAAABKI/HF-tijEoul0/s1600/P4200858.JPG)

(http://4.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SfTmBm_vWjI/AAAAAAAABKQ/AM6YVHiL9k8/s1600/P4200857.JPG)

(http://3.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/Sffgzi0vtgI/AAAAAAAABQo/xP2mtisiXzg/s1600/P4280954.JPG)

(http://3.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SffiKSWMskI/AAAAAAAABSI/Lb_7MBOzgZM/s1600/P4280974.JPG)

(http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SffiK7ERhmI/AAAAAAAABSQ/T44ef3T0qFk/s1600/P4280975.JPG)

(http://3.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SiCQDMjYXEI/AAAAAAAABTQ/zeHafilTlvc/s400/P5271124.JPG)

(http://3.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SiCQD8NJy2I/AAAAAAAABTg/3e6KDhGmRWY/s1600/P5251122.JPG)

(http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SiCQdTAiswI/AAAAAAAABTw/-nz8akxVF6U/s1600/P5251120.JPG)

(http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SiCRBg6hc_I/AAAAAAAABUw/8qYc3iralc4/s1600/P5120913.JPG)

(http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SiCRBxfQS8I/AAAAAAAABU4/yMqKwpH8SdI/s1600/P5120911.JPG)

(http://4.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SiCRccdwooI/AAAAAAAABVI/2pY_k8QDzaQ/s1600/P5120903.JPG)

(http://4.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SiCRdI8xAPI/AAAAAAAABVg/MqVZUguGgN4/s1600/P5120899.JPG)

(http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SiCTovb5bAI/AAAAAAAABW4/BJD6hzYgbyY/s1600/aP5120909.JPG)

(http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SiCTo5zAS-I/AAAAAAAABXA/B6bGQdzBjY8/s1600/aP5120908.JPG)

(http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SkvZsbg3zsI/AAAAAAAABeo/vhz3AkPqsSk/s400/DSC00016.JPG)

(http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SkvZsldOfKI/AAAAAAAABe4/eoODWVQmqj4/s400/DSC00014.JPG)


(http://1.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SkvZtIWvfzI/AAAAAAAABfA/wIAP1VZzOEM/s400/DSC00013.JPG)

(http://3.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/Sk_xhExpxSI/AAAAAAAABfY/FWOxjyeEy9E/s1600/!BV(D2Fw!2k~%24(KGrHgoH-C4EjlLl0-E2BKSHWOn2Mg~~_12.jpg)
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јули 02, 2010, 09:00:06
Ancient Macedonian language

Ancient Macedonian was the language of the ancient Macedonians. It was spoken in Macedonia during the 1st millennium BC and it belongs to the Indo-European group of languages, but its position and classification among this group is still not fully clarified. It is believed to have gradually fallen out of use, along with possibly other spoken Greek dialects, during the 4th century BC by when the standard Koine Greek was mainly used.[1]

Knowledge of the language is very limited, there being only a few fragmentary surviving attestations, mainly in glosses and proper names.[2] The volume of the surviving public and private inscriptions indicate that there was no written language in ancient Macedonia but Greek.[3]

A body of words has been assembled from ancient sources, mainly from coin inscriptions, and from the 5th century lexicon of Hesychius of Alexandria, amounting to about 150 words and 200 proper names, though the number of considered words sometimes differs from scholar to scholar. Most of them are similar to standard Greek, while some have been interpreted as pointing to a separate lineage from Indo-European.

Due to the fragmentary attestation various interpretations are possible.[4] The discussion is closely related to the reconstruction of the Proto-Greek language. The suggested historical interpretations of Macedonian include:[5]

    * An Indo-European language which is a close cousin to Greek and also related to Thracian and Phrygian languages, suggested by A. Meillet (1913) and I. I. Russu (1938),[6] or part of a Sprachbund encompassing Thracian, Illyrian and Greek (Kretschmer 1896, E. Schwyzer 1959).
    * An "Illyrian" dialect mixed with Greek, suggested by K. O. Müller (1825) and by G. Bonfante (1987).
    * Various explicitly "Greek" scenarios:
          o A Greek dialect, part of the North-Western (Locrian, Aetolian, Phocidian, Epirote) variants of Doric Greek, suggested by N.G.L. Hammond (1989) and O. Masson (1996).[7][8]
          o A northern Greek dialect, related to Aeolic Greek and Thessalian, suggested among others by A.Fick (1874) and O.Hoffmann (1906).[7][9]
          o A Greek dialect with a non-Indo-European substratal influence, suggested by M. Sakellariou (1983).
    * A Hellenic language suggested by Brian Joseph [4] and other modern linguists [10] who consider that the Macedonian tongue was a sibling language to all the Ancient Greek dialects, perhaps not on par as other Greek dialects. If this view is correct, then Macedonian and Greek would be the two subbranches of a group within Indo-European, forming a Greco-Macedonian supergroup, "which could more properly be called Hellenic".[4] This terminology may lead to misunderstandings, since the "Hellenic branch of Indo-European" is also used synonymously with the Greek branch (which contains all ancient and modern Greek dialects) in a narrower sense.

http://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_Macedonian_language
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јули 08, 2010, 10:01:38

American Chronicle
08 Юли 2010 г.

The most known Pan–Hellenic Symbols of the Macedonian Kingdom

January 16, 2009

Australian Macedonian Advisory Council


Greek Sun/Star or Vergina Sun/Star

There are many other symbols which use the rayed star (the ancient Greek symbol) across the centuries. The ancient Greek stars can contain 3-rays up to 24-rays, and all rays have many shapes, according to their inner meaning found in archaeological monuments. Many ancient archaeological findings exist today, such as ancient Greek coins, texts, icons, emblems, tituli, ostraca, fragments, epigrammata, papyrorum, tablettes, recensios, sculpures, vases, monuments etc. which make use of the ancient Greek rayed star symbol.

(http://2.bp.blogspot.com/_Il3C_PAhgz0/SW8O-aVDkCI/AAAAAAAAAnw/t1aEEBjR76M/s400/Greek+Sun-Star+Collection.jpg)
http://www.americanchronicle.com/articles/view/88044
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: Maketo на Јули 12, 2010, 11:55:42
В American Chronicle присъства всяка една гледна точка, само не и българската. Затова всяко едно свидетелство от USA произход е ценно за нас. Като това:

62 testimonies about the Bulgarian population in Macedonia at the end of XІX s. and the begining of XX s.

http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/62-testimonies-about-bulgarian.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јули 16, 2010, 11:13:05
Още за гените на македонците.

Genetics
Further information: Genetic history of Europe
 
Haplogroup R1a Distribution
Global Haplogroup R1a1 DistributionThe modern Slavic peoples come from a wide variety of genetic backgrounds. The frequency of Haplogroup R1a [18] ranges from 63.39% by the Sorbs, 56.4% in Poland , 54% in Ukraine, 47% in Russia and 39% in Belarus, to 15.2% in Republic of Macedonia, 14.7% in Bulgaria and 12.1% in Herzegovina.[19] Haplogroup R1a may be connected to the spread of Proto-Indo-Europeans (see Kurgan hypothesis for more information).

A new study[9] studied several Slavic populations with the aim of localizing the Proto-Slavic homeland. The significant findings of this study are that:

Two genetically distant groups of Slavic populations were revealed: One encompassing all Western-Slavic, Eastern-Slavic, and two Southern-Slavic populations (north-western Croats, Slovenes), and one encompassing all remaining Southern Slavs. According to the authors most Slavic populations have similar Y chromosome pools — R1a, and this similarity can be traced to an origin in the middle Dnieper basin of Ukraine during the Late Glacial Maximum 15 kya.[20]
However, some southern Slavic populations such as Macedonians and Bulgarians are clearly separated from the tight DNA cluster of the rest of the Slavic populations. According to the authors this phenomenon is explained by "...contribution to the Y chromosomes of peoples who settled in the Balkan region before the Slavic expansion to the genetic heritage of Southern Slavs..."[20]
Pomors are distinguished by the presence of Y Haplogroup N in their genome. Postulated to originate from South-East Asia, it is found at high rates in Uralic peoples. Its presence in Pomors (called "Northern Russians" in the report)[21] attests to the non-Slavic tribes (mixing with Finnic tribes of northern Eurasia).

http://en.wikipedia.org/wiki/Slavs#Genetics
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јули 16, 2010, 11:15:35
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=221500
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јули 21, 2010, 08:44:30

Bulgaria (theme)

The Theme of Bulgaria was a province of the Byzantine Empire established by Emperor Basil II after the victory over Samuel of Bulgaria (997-1014 AD) and the fall of the First Bulgarian Empire in 1018. It was based on the wider regions of Skopje and Ohrid[1] (modern Republic of Macedonia and south Serbia). Its capital was Skopje and it was governed by a strategos. Two main rebellions took place in the region, the Uprising of Peter Delyan (1040-1041) and the Uprising of Georgi Voiteh (1072). After 150 years the Bulgarian Empire was briefly restored, with the Rebellion of the brothers Peter and Asen in 1185 AD.

http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgaria_(theme)

http://www.google.com/search?hl=en&tbo=1&tbs=bks:1,bkv:p&q=theme+Bulgaria+Byzantine+Basil+II&btnG=Search&aq=f&aqi=&aql=&oq=&gs_rfai=
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јули 23, 2010, 09:30:14
Macedonians (ethnic group)

The Macedonian Academy of Sciences and Arts accepts that as a whole the modern Macedonian genotype developed as a result of the absorption by the advancing Slavs of the local peoples living in the region of Macedonia prior to their coming. This position is backed by the findings of most ethnographers such as Vasil Kanchov,[38] Gustav Weigand,[39] and the anthropologist Carleton S. Coon, which state that the Slavs in 6th century actively assimilated other tribal peoples by absorbing part of the indigenous populations of the area, including Greeks, Thracians and Illyrians.[40][41] By absorbing parts of the peoples living there the Slavs also absorbed their culture, and in that amalgamation a people was gradually formed with predominantly Slavic ethnic elements, speaking a Slavonic language and with a Slavic-Byzantine culture. Furthermore, the genetic studies support the theories that Macedonians genetic heritage is derived from a mixture of ancient Balkan peoples[42] as well as the relatively newly arrived Slavs with deep European roots.

http://en.wikipedia.org/wiki/Macedonians_(ethnic_group)
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јули 26, 2010, 11:49:31
Писмо на меѓународна група од 200 академици до Барак Обама против Псевдомакедонизмот на БЈРМ

http://vardaraxios.wordpress.com/2009/05/21/pismo-na-svetski-akademici-do-barak-obama-protiv-psevdomakedonizmot/

Letter to President Barack Obama

http://macedonia-evidence.org/obama-letter.html

http://macedonia-evidence.org/documentation.html

Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Август 08, 2010, 05:41:22
Иван Владислав обявява себе си за българин по рождение.

The legend of Basil the Bulgar-slayer By Paul Stephenson

http://books.google.com/books?id=Z0PmrXKnczUC&pg=PA29&dq=John+Vladislav+Bitola+Inscription&hl=en&ei=Vc5eTPXDH9OUsQawoqyUCA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=5&ved=0CEIQ6AEwBA#v=onepage&q=John%20Vladislav%20Bitola%20Inscription&f=false

http://www.google.com/search?hl=en&tbo=1&tbs=bks:1&q=John+Vladislav+Bitola+Inscription&btnG=Search&aq=f&aqi=&aql=&oq=&gs_rfai=
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Август 24, 2010, 09:18:07
KUBER

'Kuber' or 'Kuver' (Bulgarian: 'Кубер') was a Bulgar leader from the 7th century who belonged to the same clan as the Danubian Bulgarian khan Asparukh - they both were sons of khan Kubrat.
When Great Bulgaria collapsed under the attacks of the Khazars, Kuber lead one of the fractions of the Bulgar people out of their former settlements in present-day Ukraine. The Bulgars led by Kuber travelled first to Pannonia and settled in the region of Syrmia, which was part of the Avar Khaganate.
According to the Byzantine source "Miracles of Saint Demetrius of Thessaloniki" Kuber was nominated by the Avars to rule over Syrmia as Avar vassal, but he started a rebellion against Avars, and, together with his people, moved from Syrmia around 680 AD and settled in the Balkans, in the Pelagonian plain in western Macedonia. There is not enough information about Khan Kouber and his people following the settlement in the western Balkans but Asparukh's son, Tervel, in the beginning of the 8th century, is said to have cooperated with "his uncles" from Macedonia. The text of one of the inscriptions around Madara Rider after Professor Veselin Beshevliev [1] informs:
:inscription Ic
:''[...] of Bulgars [...] and came to Tervel. My uncles in Thessaloniki region didn't credit to the slit-nosed Emperor and returned to Kisinas [...] his one [...] through treaty the ruler Tervel gave to the Emperor [...] 5 thousand [...] the Emperor together with me won well.''
The prominent archaeologist from Republic of Macedonia Ivan Mikulchik revealed the presence not only of the Kuber group, but the whole Bulgar archaeological culture throughout Macedonia and eastern Albania [2]. He describes the traces of Bulgars in this region, which consist of typical fortresses, burials, various products of metallurgy and pottery (including treasure with supposed Bulgar origin or ownership), lead seals, minted from Kuber, amulets, etc.
By the early 9th century the lands that Kouber settled had been incorporated into the First Bulgarian Empire.

http://tripatlas.com/Kouber
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Септември 07, 2010, 02:08:11
Whether he had established a state of sorts or not, nothing is mentioned of Kuber after the 680s, but Asparukh's son, Tervel, in the beginning of the 8th century, is said to have cooperated with "his uncles" from Macedonia. His people were probably absorbed into the Slavs living in the area, well before Khan Presian expanded his Bulgarian Empire into Macedonia in the early 800s.

http://www.reference.com/browse/Kuber

Трябва да се има предвид, че прабългарите в Централна Азия са се смесвали с много етнически групи, така че има и леки примеси на монголоиден тип.

Accordingly, the name Bulgar is derived from the Turkic verb ''bulģa'' "to mix, shake, stir" and its derivative ''bulgak'' "revolt, disorder".[7]

Bulgars were a high-statured Caucasoid people with slight Mongoloid features, and practiced artificial cranial deformation of the round type[10]. The same sort of anthropological type and burial rites are common in Central Asia, where the practice of artificial skull deformation was also common in the area Ancient Greeks called Bactria and locals call Bukhara, Bokhara or Balhara. It has been argued that the latter was the land of origin of the Bulgars.

http://tripatlas.com/Bulgars

The 'Caucasian race', sometimes the 'Caucasoid race',[1][2] is defined by the Oxford English Dictionary as "relating to a broad division of humankind covering peoples from Europe, the Middle East, and parts of Central Asia, North Africa and South Asia" or "white-skinned; of European origin" or "relating to the region of the Caucasus in SE Europe".[3] The concept's existence is based on the now disputed typological method of racial classification.[4][5]
In Europe, especially in Russia and nearby, ''Caucasian'' usually describes ''exclusively'' people who are from the Caucasus region or speak the Caucasian languages.

In 2003, United States National Library of Medicine stopped using the term Caucasian race in favor of the term "European".[13]

In 2003, the term "''Caucasoid race''" is a term used in physical anthropology to refer to people of a certain range of anthropometric measurements [14]. The 2007 Encyclopedia Britannica characterizes the Caucasoid race as having light skin color, biochemical similarities and a variability in hair and eye colors.[15] University of College Cork chair of anatomy and physiology, M. A. MacConaill,[16] describes Caucasoids as being "''native to Europe... [and having] light skin and eyes, narrow noses, and thin lips. Their hair is usually straight or wavy''".[17] Caucasoids are said to have the lowest degree of projection of the alveolar bones which contain the teeth, a notable size prominence of the cranium and forehead region, and a projection of the midfacial region.

http://tripatlas.com/Caucasoid

The Bulgars had scytho-cimmerian origins according to Dzhagfar Tarihi (History of Dzhagfar - a medieval history of the Bulgarians. Volga Bulgaria.) , Bulgarian revolutionary and many ancient and modern historians.

According to the history of Dzhagfar the Bulgars were skythians from Pre-Turkic Turan/Pamir who later mixed with Cimmerians. They traveled a lot and established different countries with towns made out of stone.

A Muslim medieval scientist, Ibn Fadlan, who traveled to Volga Bulgaria calls the Bulgars "Sakalibi" and mentions the differences between the Turkic people he met and the Bulgars. He says that the Turkic tribes live primitively and savagely, they eat mainly meat, unlike them the Bulgarians have towns, laws, greeted him with bread (this tradition is trill preserved in Both Danube and Volga Bulgaria) and grow different crops as well as breeding cattle
The names of towns, regions, peoples and mountains in the regions Bulgars inhabited also point to Imeon:
Shuman(Bactria-Pamir) = Shumen(Danube Bulgaria) = Shumanai(east side of the Caspian sea)
Ispara(Bactria) = Ispor(Bulgarian ruler)
Balgar(Bactria) = Bolgar(Volga Bulgaria) = Bulgar
Balkh(Bactria) = Balkhar(Balkaria-Caucas) = Bulkar-Balkh(Balkaria-Caucas)
Varnu(Bactria) = Varna(Bulgaria)
Madar(Bactria) = Madara(Dunabe Bulgaria)
Boil(Bactria) = Boil(Bulgarian title)
Balkhani (Mountains on the eastern side of the Caspian) = Balk (h)an(Mountain range on the Balkan Peninsula)
Suvar(Bactria) = Suvar(Voga Bulgaria) = Suvar/Sevar(Bulgarian Ruler)
Osh(Bactria) = Oshed(Volga Bulgaria)
etc.
The names of the Bulgarian rulers were also Indo-European in origin and some were identical with the names of sarmatian kings - Asparukh(Ispor), Kuber, Kubrat(Kurt), Suvar(Sevar), Gostun, Baian, Avitohol, Omurtag, Krum etc.
Their language was also Indo European - from the Indo -Iranian group.
Words such as Shar, Kushta, Kuche, Hubost, Zhena, Brat, Kaka, Kurpa, Chembas, Na, Nana, Khazna etc. have survived in the Bulgarian language to this day.
http://www.kroraina.com/b_lang/bl_oldwords.html (Words from archeological findings from Dunabe,Great and Volga Bulgaria and their analogues in Ramir,Persia,Caucas,Western Europe and Shumer)
http://www.kroraina.com/b_lang/bl_double.html (Features of the old Bulgar language, preserved in the modern Bulgarian language)
http://www.kroraina.com/b_lang/bl_phonet.html (A phonetic model of the language of the Asparukh and Kuber Bulgars)
The anthropological type of 60% of the modern Bulgarians is Mediterranean - Caucasian (as well as of the Volga Bulgarians, although there were quite a few uralids there) and there were quite a few Pamirids - the same racial types are the skulls found in ancient Bulgarian burials. The ancient Bulgarians also practiced artificial skull deformation which was typical for the Sarmatians.
The Bulgarian Gods,Myths,Temples and Culture have mostly Iranian and Finno-Ugric elements(Either the Bulgarians got some things from the Ugric peoples or it was the other way around).

http://tripatlas.com/Bulgars

Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Септември 07, 2010, 02:09:48
Българите както се посочва в горните източници имат и кимерийски произход.

The Bulgars had scytho-cimmerian origins according to Dzhagfar Tarihi (History of Dzhagfar - a medieval history of the Bulgarians. Volga Bulgaria.) , Bulgarian revolutionary and many ancient and modern historians.

http://tripatlas.com/Bulgars

Ето кои са кимерийците.

The CIMMERIANS A proto-Iranian group which held the steppes of the Ukraine and southern Russia for quite a long while. They are best known today for their large and treasure-heavy burial mounds, called Kurgans. They, or rather their name, have also found a place in modern fantasy literature; Robert E. Howard adopted the name as the home tribe of his fictional hero, Conan the Barbarian. In the 8th century BCE, they came under increasing pressure from the Scythians, and in response migrated around the Black Sea to lay waste to large portions of Thrace and Anatolia. They were eventually disrupted by Lydia, but pockets of their language and culture persisted until the 5th century BCE. They are poorly documented and, in fact, the selection of names below has been Hellenized to a considerable degree.

The BULGARS The origins of the Bulgarian people are obscure. They emerge at the end of the 5th century as one of many people which had been associated with the Huns. When Attila's empire fragmented at his death in 453, the component elements which he ruled, both Hunnic and non-Hunnic, all slipped free and began jostling one another, migrating across the Balkans and the Ukraine, by times controlling or being controlled by others. Within this confused welter of peoples, a sept or clan of what were the ancestors of the Bulgars, the Onogundar, established themselves beside the upper Volga. From that base, they absorbed a number of other tribes and groups, including remnants of the Huns (the Altyn Oba, the Kutrigur, and the Utrigur), among others. Falling first under Avar influence, and later to the Khazars, the early Bulgars migrated further up the Volga, and there sundered into five seperate hordes , each of which followed an independent destiny.

http://my.raex.com/~obsidian/siberia.html

Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Септември 07, 2010, 02:11:07
Related ethnic groups
The ethnic Macedonians were considered Macedonian Bulgarians by the most ethnographers until the early 20th century and beyond with a big portion of them evidently self-identifying as such.[86][87] The Slavic-speakers of Greek Macedonia and most among the Torlaks in Serbia have also had a history of identifying as Bulgarians and many were members of the Bulgarian Exarchate, which included most of the territory regarded as Torlak. Greater part of these people were also considered Bulgarians by most of the ethnographers until the early 20th century and beyond.[88][89][90][91]

http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgarians

BULGARIAN AND 'MACEDONIAN' LANGUAGE

http://www.americanchronicle.com/articles/view/79516
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Септември 07, 2010, 02:12:29
Друга иранска група с която се свързва произхода на прабългарите.

The SARMATIANS A people originally of Iranian stock who migrated from Central Asia to the Ural Mountains between the 6th and 4th century BCE and eventually settled in most of southern European Russia and the eastern Balkans. Like the Scythians to whom they were closely related, the Sarmatians were highly developed in horsemanship and warfare. Their administrative capability and political astuteness contributed to their gaining widespread influence. By the 5th century BCE the Sarmatians held control of the land between the Urals and the Don River. In the 4th century they crossed the Don and conquered the Scythians, replacing them as rulers of almost all of southern Russia by the 2nd century. Sarmatia perished when hordes of Huns migrated after AD 370 into southern Russia. Those surviving became assimilated or escaped to the West to fight the Huns and the last of the Goths. By the 6th century their descendants had disappeared from the historical record. The Sarmatians never formed a single unified polity; rather they were divided into numerous tribes, the most important of which were:

http://my.raex.com/~obsidian/siberia.html#Sarmatia

Iranian peoples first appear in Assyrian records in the 9th century BC. They remain dominant throughout Classical Antiquity in Scythia and Persia (Eastern Europe, Central and Western Asia). They are divided in a "Western" and "Eastern" branch from an early period, roughly corresponding to the territories of Persia and Scythia, respectively.

During Late Antiquity, the Iranian populations of Scythia are marginalized by the Turkic migrations. The Scythian language was mostly extinct by the 10th century, with the exception of Ossetic spoken in the northern Caucasus. Persia was ruled by the Sassanid Empire throughout Late Antiquity, and fell to the Islamic conquest in the 7th century.

By the 1st millennium BC, Medes, Persians, Bactrians and Parthians populated the Iranian plateau, while others such as the Scythians, Sarmatians, Cimmerians and Alans populated the steppes north of the Black Sea. The Saka and Scythian tribes remained mainly in the south and spread as far west as the Balkans and as far east as Xinjiang.

The division of Proto-Iranian into an "Eastern" and a "Western" group is attested in the form of Avestan and Old Persian, the two oldest known Iranian languages.

http://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_Iranian_peoples

Below is a list of tribes considered by some [citation needed] to be among the people called Sarmatian, or to be in territory considered Sarmatian.

Basilici, BasternaeBessi, Biessi, Bosporani Bulgarians, Bodini, Borusci, Burgiones

http://www.statemaster.com/encyclopedia/Sarmatians
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Септември 09, 2010, 08:21:41
Pajonija

Pajonija ili Peonija (grčki: Παιονία), odnosno Pajonci (starogrčki Παίονες) je u antici bio naziv za zemlju i narod koji je živio u Trakiji. U klasičnom periodu Pajonija je uključivala cijelu dolinu Aksiosa (Vardara) i okolna područja, što uključuje današnju grčku regiju Makedoniju, najveći dio Republike Makedonije, i manji dio zapadne Bugarske.[1] Bila je smještena sjeverno od drevne Makedonije (što otprilike odgovara današnjoj grčkoj oblasti) i južno od Dardanije (što odgovara suvremenom Kosovu). Na istoku su živjeli Tračani a na zapadu Iliri.

http://sh.wikipedia.org/wiki/Pajonija
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Септември 15, 2010, 12:47:20
Bulgarians in Serbia

Bulgarians are an ethnic group in Serbia. This article focuses on Bulgarians in south-eastern Serbia, one of the two areas in which ethnic Bulgarians are concentrated.

Around 10,000 Bulgarians live in the city of Bosilegrad, the rest of them are found in the cities of Pirot and Dimitrovgrad (Tsaribrod) and surrounding areas, and other border cities. For information about the ethnic Bulgarians in Banat, a region which straddles Serbia and Romania, see the article on Banat Bulgarians.

History
With the conquest of the Pomoravlje by Serbia in 1878, the bulgarians, living around South Morava river, were terrorized and assimilated or emigrated. Later, following World War I, the so called Western Outlands passed to the Kingdom of Serbs, Croats and Slovenes from Bulgaria as a war indemnity, and the remains of the old border can be seen at Vlasina lake. In the Interwar Period the Internal Western Outland Revolutionary Organisation, countering Yugoslav rule in the region, was engaged in repeated attacks against the Yugoslav police and army. During World War II Bulgaria retook again Western Outlands, as well as Pirot and Vranje areas.

[edit] Torlaks
The regional names once used by many people in the Torlakian-speaking region was Torlaci and Šopi. The borders in the region frequently shifted before the Ottoman conquest among Byzantine, Bulgarian and Serbian rulers. According to some authors during the Ottoman rule, the majority of native Torlakian Slavic population did not have national consciousness in ethnic sense.[citation needed] Therefore, both, Serbs and Bulgarians, considered local Slavs as part of their own people, while local population was also divided between sympathy for Bulgarians and Serbs. Other authors from the epoch, take a different view and maintain that during the Ottoman rule the inhabitants of Torlakian area had begun to develop predominantly Bulgarian national consciousness.[2][3] The first known literary monument, influenced by Torlakian dialects is the Manuscript from Temska Monastery from 1762, in which its author, the Monk Kiril Zhivkovich from Pirot, considered his language as: "simple Bulgarian".[4] In the 19th century the region was one of the centres of Bulgarian national revival and was included at a whole in the Bulgarian Exarchate (1870-1878). It was also stipulated the area to be ceded to Bulgaria according to the Constantinople Conference in 1876 and most of it according to the Treaty of San Stefano in 1878.

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cf/Balkans-ethnic_%281861%29.jpg/250px-Balkans-ethnic_%281861%29.jpg)

http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgarians_in_Serbia
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Октомври 03, 2010, 07:42:24
Volga Bulgaria

In September 1223 near Samara an advance guard of Genghis Khan's army under command of Uran, son of Subutai Bahadur, entered Volga Bulgaria but was defeated in the battle of Samara Bend. In 1236, the Mongols returned and in five years had subjugated the whole country, which at that time was suffering from internal war. Henceforth Volga Bulgaria became a part of the Ulus Jochi, later known as the Golden Horde. It was divided into several principalities; each of them became a vassal of the Golden Horde and received some autonomy. By the 1430s, the Khanate of Kazan was established as the most important of these principalities.

http://en.wikipedia.org/wiki/Volga_Bulgaria

Mongol invasion of Volga Bulgaria

In 1223, after defeating Russian and Kipchak armies at the Battle of Kalka, a Mongol army under the generals Subutai and Jebe was sent to subdue Volga Bulgaria. At that point in history Genghis Khan's troops were seen as invincible. However in 1223, the Bulgars defeated the Mongols. An army led by the Bulgar iltäbär (king) Ghabdulla Chelbir and including the armies of Mordvin princes or inäzors Puresh and Purgaz,ambushed and defeated Subotais's forces in 1223.One of the first defeats of the Mongols]]Details of this ambush along with subsequent Mongol victory at the Kama river have not survived.

The Mongols returned in 1229 under the command of Kukday and Bubede. This force defeated Bulgar frontier-guards at the Ural River and began the occupation of the upper Ural valley. A few years later, in 1232, the Mongol cavalry subjugated the southeastern part of the Bashkiria, and occupied southern portions of Volga Bulgaria itself.

Following the failure of the various Bulgar lords to unite in common defense, the Mongols struck again in 1236. Mongol forces led by Batu Khan besieged and seized Bilär, Bolghar, Suar, Cükätaw, and other cities and castles of Volga Bulgaria. The inhabitants were killed or sold into slavery. Volga Bulgaria became a part of the Ulus Jochi, later known as the Golden Horde. It was divided into different "duchies"; later each of them became a vassal of the Golden Horde and received some autonomy.

http://en.wikipedia.org/wiki/Mongol_invasion_of_Volga_Bulgaria

http://www.kosmix.com/topic/mongol_invasion_of_volga_bulgaria

The vast Mongol hordes of around 35,000 mounted archers, commanded by Batu Khan and Subutai, crossed the Volga River and invaded Volga Bulgaria in the autumn of 1236. It took them a year to extinguish the resistance of the Volga Bulgarians, the Kypchaks and the Alani.

In November 1237, Batu Khan sent his envoys to the court of Yuri II of Vladimir and demanded his submission. A month later, the hordes besieged Ryazan. After six days of bloody battle, the city was totally annihilated, never to be restored. Alarmed by the news, Yuri II sent his sons to detain the invaders, but they were soundly defeated. Having burnt down Kolomna and Moscow, the horde laid siege to Vladimir on February 4, 1238. Three days later, the capital of Vladimir-Suzdal was taken and burnt to the ground. The royal family perished in the fire, while the grand prince hastily retreated northward. Crossing the Volga, he mustered a new army, which was totally exterminated by the Mongols in the Battle of the Sit River on March 4.

Thereupon Batu Khan divided his army into smaller units, which ransacked fourteen cities of modern-day Russia: Rostov, Uglich, Yaroslavl, Kostroma, Kashin, Ksnyatin, Gorodets, Galich, Pereslavl-Zalessky, Yuriev-Polsky, Dmitrov, Volokolamsk, Tver, and Torzhok. The most difficult to take was the small town of Kozelsk, whose boy-prince Vasily, son of Titus, and inhabitants resisted the Mongols for seven weeks, killing 4,000. As the story goes, at the news of the Mongol approach, the whole town of Kitezh with all its inhabitants was submerged into a lake, where, as legend has it, it may be seen to this day. The only major cities to escape destruction were Novgorod and Pskov. Refugees from southern Rus' gravitated mostly to the northeast, in the forest region with poor soils between the northern Volga and Oka Rivers.


Sacking of Suzdal by Batu Khan in February, 1238: A miniature from the sixteenth century chronicle.In the summer of 1238, Batu Khan devastated the Crimea and pacified Mordovia. In the winter of 1239, he sacked Chernigov and Pereyaslav. After many days of siege, the horde stormed Kiev in December 1240. Despite the fierce resistance of Danylo of Halych, Batu Khan managed to take two of his principal cities, Halych and Volodymyr-Volynskyi. The Mongols then resolved to "reach the ultimate sea," where they could proceed no further, and invaded Hungary and Poland.

http://www.newworldencyclopedia.org/entry/Mongol_invasion_of_Rus

http://www.answers.com/topic/genghis-khan

http://video.google.com/videoplay?docid=8658909474660063918#


http://www.youtube.com/watch?v=RUni0N9vbsM&feature=player_embedded

http://www.wordiq.com/definition/Mongol_invasion_of_Russia

Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Октомври 03, 2010, 07:49:53
Mongol invasion of Europe

Against Thrace (1265)

During the reign of Berke there was also a raid against Thrace. In the winter of 1265 Nogai Khan led a Mongol raid of two tumens (20,000 soldiers) against the territories of Bulgaria and Byzantine Eastern Thrace. In the spring of 1265 he defeated the armies of Michael VIII Palaeologus. Instead of fighting, most of the Byzantines fled due to powerful Mongol army. After this Thrace was plundered by Nogai's army, and the Byzantine emperor made an alliance with the Golden Horde, giving his daughter Euphrosyne in marriage to Nogai. And also Michael had sent much if valuable fabrics to Golden Horde as tributary since then.

Against Bulgaria (1242, 1271, 1274, 1280 and 1285)

In the return after the premature end of the invasion of Europe, Mongols devastated Bulgaria. In 1271 Nogai Khan led a successful raid against the country, which was a vassal of Golden Horde until the early 14th century. Bulgaria was again raided by the Tatars in 1274, 1280 and 1285. However, Bulgarian tsar accepted suzerainty of Khan Tokhta (Toqta), Mongol control loosen since Nogai and Chaka's deaths.

http://www.newworldencyclopedia.org/entry/Mongol_invasion_of_Europe

http://www.answers.com/topic/batu-khan

Post: #122

Mongol invasion of Europe

Against Thrace (1265)

During the reign of Berke there was also a raid against Thrace. In the winter of 1265 Nogai Khan led a Mongol raid of two tumens (20,000 soldiers) against the territories of Bulgaria and Byzantine Eastern Thrace. In the spring of 1265 he defeated the armies of Michael VIII Palaeologus. Instead of fighting, most of the Byzantines fled due to powerful Mongol army. After this Thrace was plundered by Nogai's army, and the Byzantine emperor made an alliance with the Golden Horde, giving his daughter Euphrosyne in marriage to Nogai. And also Michael had sent much if valuable fabrics to Golden Horde as tributary since then.

Against Bulgaria (1242, 1271, 1274, 1280 and 1285)

In the return after the premature end of the invasion of Europe, Mongols devastated Bulgaria. In 1271 Nogai Khan led a successful raid against the country, which was a vassal of Golden Horde until the early 14th century. Bulgaria was again raided by the Tatars in 1274, 1280 and 1285. However, Bulgarian tsar accepted suzerainty of Khan Tokhta (Toqta), Mongol control loosen since Nogai and Chaka's deaths.

http://www.google.bg/search?hl=bg&ei=LT6...rt=10&sa=N





http://www.answers.com/topic/batu-khan

Mongol Empire

In the late 1230s, the Mongols under Batu Khan invaded Russia and Volga Bulgaria, reducing most of its principalities to vassalage, and pressed on into Eastern Europe. In 1241 the Mongols may have been ready to invade Western Europe as well, having defeated the last Polish-German and Hungarian armies at the Battle of Legnica and the Battle of Mohi. Batu Khan and Subutai were preparing to start with a winter campaign against Austria and Germany, and finish with Italy. However news of Ögedei's death spared Western Europe as Batu had to turn his attentions to the election of the next Great Khan. It is often speculated that this was one of the great turning points in history and that Europe may well have fallen to the Mongols had the invasion gone ahead.During the 1250s, Genghis's grandson Hulegu Khan, operating from the Mongol base in Persia, destroyed the Abbasid Caliphate in Baghdad and destroyed the cult of the Assassins, moving into Palestine towards Egypt. The Great Khan Möngke having died, however, he hastened to return for the election, and the force that remained in Palestine was destroyed by the Mamluks under Saif ad-Din Qutuz in 1261 at Ayn Jalut.
1241 and 1242 Mongols under Batu and Khadan invaded Bulgaria and forced them to pay annual tribute as vassal

* Second Bulgarian EmpireРинчен Хара Даван - Чингис хан гений] During the end of Mongol invasion of Europe, Balkan bulgars tried to destroy Mongol tumen. But Kadan's raids through Bulgaria on his retreat from Central Europe induced the young Kaliman I of Bulgaria to pay tribute and accept Mongol suzerainty. According to a letter of Bela IV to the pope written in 1254 indicates that at that time the Bulgarians were still paying tribute to the Mongols.

http://en.academic.ru/dic.nsf/enwiki/150890
 
http://answers.yahoo.com/question/index?qid=20090517015739AAuaEhO

Uprising of Ivaylo

The rebellion began in the spring or as late as the summer of 1277.[8] The rebels first marched against the Mongols who plundered the Bulgarian people due to the passiveness of the state.[7] The uprising began in the regions where the Mongol invasions were strongest. In the summer of that year, Ivaylo's forces defeated a Mongol unit looting the north-east and soon after that scored another victory against them. Having achieved a feat that had eluded the Bulgarian arms for decades, his popularity rose quickly. By the autumn of 1277, the Mongols were completely driven out of Bulgarian territory. Ivaylo was hailed as Emperor by the people and many areas came under his control.

http://en.wikipedia.org/wiki/Uprising_of_Ivaylo

In 1277 in a popular uprising led by Ivailo broke out in north-eastern Bulgaria against the incapability of Emperor Constantine Tikh Asen to cope with the constant Mongol invasions which devastated the country for years. The Byzantine Emperor Michael VIII Palaiologos decided to make use of the instability in Bulgaria. He sent an army to impose his ally Ivan Asen III on the throne. Ivan Asen III gained control of the area between Vidin and Cherven. Ivailo was besieged by the Mongols at Drastar (Silistra) and the nobility in the capital Tarnovo accepted Ivan Asen III for Emperor.

http://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Devina

Golden Horde
In 1242, after retreating through Hungary (destroying Pest in the process), and subjugating Bulgaria,[10] Batu established his capital at Sarai, commanding the lower stretch of the Volga River, on the site of the Khazarian capital of Atil. Shortly before that, Batu and Orda's younger brother Shiban was given his own enormous ulus east of the Ural Mountains along the Ob and Irtysh Rivers.

http://www.answers.com/topic/golden-horde

http://tripatlas.com/George_I_of_Bulgaria

http://books.google.bg/books?id=2yLfmoaeWukC&pg=PA428&lpg=PA428&dq=mongol+invasion+of+bulgaria+Ivailo&source=bl&ots=aJLxAcxEPz&sig=F-eP4iHb5ZmbG6wwQPS6asbs9m0&hl=bg&ei=HkOmTKycGs6Lswb095lH&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8&ved=0CDEQ6AEwBw#v=onepage&q&f=false
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: make на Октомври 04, 2010, 06:55:45
ajde malku da videte svetska istorija a ne samo da se negirate  bugari makedonci grci eve gledajte

The Macedonians -1- Discovery Channel -Ancient Warriors 1 of 4

http://www.youtube.com/watch?v=t4rqmOS_Kno
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Октомври 04, 2010, 08:21:34
ajde malku da videte svetska istorija a ne samo da se negirate  bugari makedonci grci eve gledajte

The Macedonians -1- Discovery Channel -Ancient Warriors 1 of 4

http://www.youtube.com/watch?v=t4rqmOS_Kno

Да, а! Във филма се казва, че Филип е обединил със сила гръцките градове и е започнал да формира нация.
А армията му е била въоръжена според гръцката традиция.
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Октомври 04, 2010, 08:45:15
http://www.youtube.com/watch?v=MGXbWo9BHKQ&feature=related

А в този в този филм се казва, че Александър е искал да формира нов гръцки свят от Египет до Индия, защото гърцкият начин на живот бил най-добър.
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: Корени на Октомври 04, 2010, 12:49:02
Онзи ден един ми изтъкна като довод за македонщината на лъвовете "не си ли гледал Александър?!"

Гледал съм. И Троя съм гледал - там по небето минават самолети. Значи авионот е древен турски символ!

Добре че не е гледал Нарния, 300, Хари Потър, Принцът на Персия или Смърфовете че кой зае какво щеше да научи по тия докази за реалната история на светот.

Апропо това че някога е имало Македони, Атиняни, Спартанци и и други гърци, не означава непремено че имат някаква особена връзка с някого сега.
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: make на Октомври 08, 2010, 08:34:19
kolku ste prosti fakt vi dadeh da gledate i pak vasata prostotija ne vi dava da ja nadminete posebno na priatelot sto ne e razbral nisto od ona sto go gledal sigurno e od bugarskata familija na ken lee od bulgarian idol e  prostotija do kokal slusaj sea ako ne si razbral go ima i so prevod prevedeno ina bugarski i na grcki ina makedonski i na francuski i na site jazici vo svetotse vika     

discovery channel
http://store.discovery.com/
 ne e slavi trifunov ne e btv ne e azis ne e ni naimalko prosto kako tebe licno jas ne zboram za nacijata bugari ima umni luge so se go razbrale ona so se go gledale no za prostaci kako dvata odgovori sto se ostaveni nema mesto za argument pozdrav do dvajcata keenlee / veritas  ti si mojta nova kenlee od bg  fala na odgovorot i proveri sicko kade si go postnal od khan ti e www.........com.bg koeto se kaze kennlee istorija idi na discovery channel ima i za khan prevedeno na bugarski za keen leeVERITAS DA RAZBERE
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: make на Октомври 08, 2010, 08:48:00
Онзи ден един ми изтъкна като довод за македонщината на лъвовете "не си ли гледал Александър?!"

Гледал съм. И Троя съм гледал - там по небето минават самолети. Значи авионот е древен турски символ!

Добре че не е гледал Нарния, 300, Хари Потър, Принцът на Персия или Смърфовете че кой зае какво щеше да научи по тия докази за реалната история на светот.

Апропо това че някога е имало Македони, Атиняни, Спартанци и и други гърци, не означава непремено че имат някаква особена връзка с някого сега.
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: make на Октомври 08, 2010, 09:15:58
gledaj gi vnimatelno i slusaj vnimatelno  ako i tova go nemozes togava si galos i glup i neupotrebliv i trebva da se popitas kak  discovery channal  ste znae povece od teb i men kogato v bugaria vi kazvat razlicno v makedonija razlicno a as prosto s priatelski odnosenija se obideh da vi kaza sveta kvo gleda na sveta bugaria makedonia grcija i srbia izopsto ne im e problem no v discovery chanal rabotat povece od 92,000 hiladi hora od celia svet koito znaat povece od mene i tebe no za kapak na sicko moze da  procetes v istorijata na vatikan na alexsandar voiskata  kojato broi 40,000 hiladi makedonci a i drugoto nesto kazva se DNA IGENEA E NAJGOLEMATA DNA LABOROTORIJA V SVETA NAMIRA SE V SVAJCARIJA  CH TAKA DA MOZE I TAMA DA PROVERIS  E I TOVA AKO NE GO RAZBERES VECE ZA TEBE NEMA SPAS SI EDIN ISPARN MOZAK ZA CEL ZIVOT SIROMAH I PROST KOITO SE ZADOVOLJAVA S NISTO
Genealogy . What is this?
A DNA genealogical test shows you the haplogroup (going back 60,000 years ago), the ancient tribe your ancestors belonged to and where your ancestors came from 40 generations ago, which takes you back to the 11th / 13th centuries. You receive information about the maternal and paternal lines. DNA genealogy also allows you to locate "genetic cousins," i.e. persons who share a common ancestor with you. When you exchange information, like family trees, with your "genetic cousins",you expand your knowledge of your own family history.



» more FAQ



Telephone:  GB:    0808 101 34 20 (C&W)
GB:    0808 234 26 07 (BT)
US:    0041 43 817 13 91
EU:    0041 43 817 13 91 
 
E-Mail:  info@igenea.com 
 
Address:  Gentest.ch GmbH
iGENEA
Schlossgasse 9
Postfach 7179
CH-8023 Zürich    iGENEA
Verarbeitungszentrum
Soodstr. 55
Postfach 2059
CH-8134 Adliswil 2 
 
Facebook:  www.facebook.com/iGENEA 
Twitter:  twitter.com/iGENEA 
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Октомври 15, 2010, 08:44:54
Охридска архиепископия

Охридската архиепископия (Архиепископия охридска на Първа Юстиниана и на цяла България) е автокефална (независима) православна църква, приемница на Преславско-Дръстърската патриаршия. Създадена е през 1018 г. от император Василий II и закрита неканонично със султански ферман през 1767 г., като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%8F


Bulgarian Archbishopric of Ohrid

The Archbishopric of Ohrid was an autonomous Orthodox Church[1][2][3][4] under the tutelage of the Ecumenical Patriarch of Constantinople between 1019 and 1767. In 972, Byzantine Emperor John I Tzimisces conquered and burned down Preslav capturing Bulgarian Tsar Boris II. The Patriarch Damyan managed to escape, initially to Sredetz in western Bulgaria. In the coming years, the residence of the Bulgarian patriarchs remained closely connected to the developments in the war between the next Bulgarian monarchist dynasty, the Comitopuli, and the Byzantine Empire. Thus, the next Patriarch German resided consecutively in Moglen and Voden - (in present-day Greece), and Prespa (in present-day Republic of Macedonia). Around 990, the last patriarch, Philip, moved to Ohrid (in present-day Republic of Macedonia), which also became the permanent seat of the Patriarchate.

http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgarian_Archbishopric_of_Ohrid

https://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=Archbishopric+of+Ohrid&btnG=Search+Books#sclient=psy-ab&hl=en&tbo=1&tbs=bkv:p&tbm=bks&q=Bulgarian+Archbishopric+of+Ohrid&oq=Bulgarian+Archbishopric+of+Ohrid&aq=f&aqi=&aql=&gs_l=serp.12...280734.284328.0.287062.10.10.0.0.0.2.2234.6015.8-2j1.3.0...0.0.CuKw4C-8K3s&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.,cf.osb&fp=7abcfe500b78a187&biw=1024&bih=537


http://www.google.bg/#hl=bg&biw=1006&bih=516&q=Bulgarian+Archbishopric+of+Ohrid&aq=f&aqi=&aql=&oq=Archbishopric+of+Ohrid&gs_rfai=&fp=1&cad=b
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Октомври 26, 2010, 06:28:21
Pajonija

Pajonija ili Peonija (grč. Παιονία), odnosno Pajonci (starogrčki Παίονες) je u antici bio naziv za zemlju i narod koji je živeo u Trakiji. U klasičnom periodu Pajonija je uključivala celu dolinu Aksiosa (Vardara) i okolna područja, što uključuje današnju grčku regiju Makedoniju, najveći deo Republike Makedonije, i manji deo zapadne Bugarske.[1] Bila je smeštena severno od drevne Makedonije (što otprilike odgovara današnjoj grčkoj oblasti) i južno od Dardanije (što odgovara savremenom Kosovu). Na istoku su živeli Tračani, a na zapadu Iliri.

http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9F%D0%B0%D1%98%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0

Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Декември 24, 2010, 06:59:32
Звездата от Вергина не е македонски символ, а международен знак за обозначаване на звездите през античността и средновековието. През средновековието с него се обозначавала Витлеемската звезда

Star of Bethlehem

The Star of Bethlehem, also called the Christmas Star, is a star in Christian tradition that revealed the birth of Jesus to the Magi, or "wise men", and later led them to Bethlehem. According to the Gospel of Matthew, the magi were men "from the east" who were inspired by the appearance of the star to travel to Jerusalem.


(http://www.crystalinks.com/ufocase1350.jpg)

http://www.crystalinks.com/starbethlehem.html

http://www.google.com/images?hl=en&biw=1003&bih=393&rlz=1R2GGLS_enBG409&q=Christmas+Star&um=1&ie=UTF-8&source=univ&ei=pdcUTYWrBILCcbnwwbQK&sa=X&oi=image_result_group&ct=title&resnum=1&ved=0CCkQsAQwAA


(http://0.tqn.com/d/painting/1/7/W/4/stencil-christmasstar1.gif)

http://painting.about.com/od/freestencils/ig/Free-Christmas-Stencils/stencil-christmas-star.htm

http://www.google.com/images?q=history+christmas+star+picture&hl=en&biw=1003&bih=393&rlz=1R2GGLS_enBG409&prmd=ivns&source=lnms&tbs=isch:1&ei=59sUTYCSLomycfXLlbAK&sa=X&oi=mode_link&ct=mode&ved=0CA4Q_AU

http://www.youtube.com/watch?v=e1mgrRtTL1Y&playnext=1&list=PLE3E38D6D1D1A8C03&index=35





Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Декември 29, 2010, 09:21:15
Да видим и най-новата история на Македония - конфликта през 2001 г.

(http://novinar.bg/data/2001-05-07/07080111.jpg)

Вечер, петок, 09 септември 2011  ::  Бр. 14786

Ние на референдумот на 8 Септември ја изгласавме независноста, но и потоа во Македонија имаше армија на која се гледаше како туѓа. Со повлекувањето на ЈНА и формирањето на АРМ која претставува симбол на независноста, покрај монетарното осамостојување. Почетоците на формирањето на АРМ не беа лесни. Тогашната ЈНА од Македонија понесе се што можеше, она што не можеше да се однесе од касарните, беше уништувано. Македонија беше доведена да формира армија и сопствени капацитети за нејзино функционирање, од нула. Тогаш границите ги презеде "територијална одбрана" со неквалитетни униформи и слабо вооружување. Во годините кои следеа започна опремувањето и вооружувањето на АРМ и денес сме сведоци дека Македонија има респектабилна армија во регионот и пошироко, смета заменик-министерот Димитриев.

http://www.vecer.com.mk/default.asp?ItemID=CFC2435AEC9D0F4E93795CB9CA61E8D5

ЈНА ни ги остави само ѕидовите од касарните 

Од 12 до 16 милијарди евра вредело сѐ што Југословенската армија изнела при повлекувањето од Македонија, вели генералот Митре Арсовски, кој за овие настани има напишано и книга, „Хронологија на еден неминовен распад“. Ми беше жал, нагласува Арсовски, бев емотивно врзан за ЈНА, но само до оној момент кога таа се претвори во сопствена негација

По договорот за повлекување, ЈНА од Македонија, според службените белешки од тоа време, однесе опрема од неколку милијарди долари.

•350 борбени возила (тенкови, оклопни транспортери и борбени возила на пешадијата)
•400 артилериски орудија (топови и хаубици)
•35 борбени и школски авиони, пет хеликоптери
•410 различни противавионски орудија
•284 ракетни системи за противвоздушна опрема
•1.692 ракети
•109.000 парчиња различно пешадиско оружје (пушки, пушкомитралези, митралези, пиштоли, разни фрлачи, минофрлачи и друго)
•три моторни патролни чамци
•160 инженериски машини (ровокопачи, дозери и сл.)
•637 минополагачи и миноистражувачи
•113.000 килограми експлозив
•450.000 различни противпешадиски мини
•4.200 средства за врски (радиоуреди, телефонски централи, возила за врски и друго)
•223.000 средства за АБХО (заштитни маски, дозиметри, прибори за деконтаминација)
•160.000 парчиња интендантски средства (пералници, шатори, костуми, прибори за јадење)
•1.800 различни неборбени возила
•1.424 патнички, интендантски и други моторни возила
- 310.000 парчиња конзервиран оброк, резервите на нафтени деривати, прехранбени артикли, лекови, муниција, експлозивни и други убиствени средства
•дел од добитокот од фармите во Петровец и во Криволак
•се демонтираа радарите од Битола, Фурка кај Валандово и Голак кај Делчево

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=32712845221&id=9&prilog=0&setIzdanie=22541

Формирањето на АРМ и сегашната состојба (1)

Во тоа време е познат обидот на македонската страна со помош од полицијата да се преземе современото оружје од магацините на ЈНА во Визбегово и преземањето два тенка Т-55 што беа на ремонт во специјални возила во „Металски завод Тито“. Обидот беше неуспешен бидејќи ЈНА тогаш сѐ уште беше на територија на Македонија и целокупното оружје и тенкови беа вратени, односно веќе беа однесени во Србија. Уште тогаш кај новосоздадените институции на Македонија беше јасно дека вооружена база за создавање своја армија може да се формира само врз оружјето што го имаше Територијалната одбрана. Поранешна ЈНА го однесе целокупното вооружување од Македонија и во значителна мера ги девастира објектите во касарните.

Авторот е воено-политички аналитичар   
   
Автор: Петар Шкрбина
 


http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=11712922211&id=13&prilog=0&setIzdanie=22723

Танк Т-55

http://www.youtube.com/watch?v=hrp-sc-NiCY



След като се изтегли от Македония Сърбия остави на македонската армия само 9 танка, от които само един в движение и останалите 8 за старо железо, а също така няколко стари минохвъргачки. Сърбите взеха всичкото оръжие, което можеше да се изнесе от Македония. Пренесоха в Сърбия дори радарът  на аеродромът Петровац. Когато започна конфликта с албанците македонските войници се сражваха с картечници от Втората световна война. Сигурно ги бяха взели от музея. Както е известно България подари на Македония 90 танка и 120 гаубици, но това не беше достатъчно. Когато македонските медии запитаха тогавашният министър председател Любчо Георгиевски, защо македонската армия не предприема действия срещу албанските бунтовници, той отговори, че се чака оръжието от България. По това време всеки ден, 60 български камиони прекарваха всякакво оръжие за македонската армия. Ето договора между двете правителства за доставката на това оръжие:

МИНИСТЕРСТВО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
СПОРАЗУМЕНИЕ
между правителството на Република България и правителството на Република Македония за предоставяне на оръжие и боеприпаси срещу заплащане и на вещево имущество - безвъзмездно
(Ратифицирано със закон, приет от XXXVIII Народно събрание на 5 април 2001 г. - ДВ, бр. 38 от 2001 г. В сила от 24 април 2001 г.)
Правителството на Република България и правителството на Република Македония, наричани по-долу “договарящи страни";
водени от общия си стремеж да развиват отношения на добросъседство, сътрудничество и взаимопомощ на базата на взаимно доверие, разбирателство и зачитане на интереси;
като отчитат стремежа на двете държави за членство в Европейския съюз и НАТО;
като потвърждават стриктното спазване на задълженията си, произтичащи от членството на двете държави в ООН, както и принципите, нормите и стандартите, залегнали в документите на ОССЕ;
като декларират привързаността си към ангажиментите, съдържащи се в Хартата за добросъседски отношения, стабилност, сигурност и сътрудничество в Югоизточна Европа, подписана на 12 февруари 2000 г. в Букурещ, и водени от желанието да развиват сътрудничеството в региона във всички сфери, включително в областта на правосъдието и вътрешните работи,
се споразумяха за следното:
Член 1
(1) Българската договаряща страна предоставя срещу заплащане на македонската договаряща страна оръжие и боеприпаси по цени, вид, количество и начин на плащане съгласно приложение № 1.
(2) Македонската договаряща страна се задължава да заплати цената на оръжието и боеприпасите по ал. 1 на българската договаряща страна по банкова сметка № 3010062108, БИН 7302000003, банков код 66084219, ТБ “Биохим", клон Батенберг, София, в тридневен срок след получаването му съгласно условията на това споразумение.
(3) В случай че предаването на оръжието и боеприпасите по ал. 1 се извършва на етапи, македонската договаряща страна заплаща цената на доставката в тридневен срок след приключването на всеки отделен етап.
Член 2
(1) Българската страна предоставя безвъзмездно на македонската страна вещево имущество по вид и количество съгласно приложение № 2.
(2) Македонската страна приема безвъзмездно предоставеното имущество по предходната алинея при условията, регламентирани в това споразумение.
Член 3
Българската договаряща страна предоставя на македонската договаряща страна оръжието, боеприпасите и вещевото имущество по чл. 1 и 2 технически изправни и окомплектовани.
Член 4
Македонската договаряща страна се задължава да не продава или да предоставя по друг начин на трета страна оръжието и боеприпасите, предоставени по силата на това споразумение, без предварителното писмено съгласие на българската договаряща страна.
Член 5
Българската договаряща страна предоставя на македонската договаряща страна оръжието, боеприпасите и вещевото имущество по чл. 1 и 2 по ред и в срокове, определени по взаимна договореност на договарящите страни.
Член 6
(1) Българската договаряща страна транспортира с автомобилен и железопътен транспорт оръжието и боеприпасите за своя сметка до двустранно договорен пункт.
(2) Щетите, възникнали при транспортиране на оръжието, боеприпасите и вещевото имущество на територията на Република България, са за сметка на българската договаряща страна, а на територията на Република Македония за сметка на македонската договаряща страна.
(3) При необходимост преминаването през границата на двете държави се извършва по поименен списък на личния състав (който осъществява транспорта) и контролния номер на транспортните средства.
(4) Българската и македонската договарящи страни обезпечават сигурността на личния състав и охраната на транспортните средства при придвижване съответно на територията на Република България и на територията на Република Македония.
Член 7
(1) Предаването на оръжието и боеприпасите се извършва с констативен протокол, подписан от упълномощенипредставители на министъра на вътрешните работи на Република България и министъра на вътрешните работи на Република Македония.
(2) Констативният протокол обвързва договарящите страни относно факта на прехвърляне на собствеността, предаване, получаване и количеството оръжие и боеприпаси.
Член 8
Българската и македонската договарящи страни освобождават оръжието и боеприпасите от митни сборове, данъци и такси.
Член 9
Всички спорове, свързани с тълкуването и изпълнението на това споразумение, се разрешават от договарящите страни чрез подписване на двустранни протоколи без ангажиране на трета страна или международна юрисдикция.
Член 10
(1) Това споразумение влиза в сила от датата на получаване на втората от нотите, с които договарящите страни взаимно се уведомяват за изпълнение на националните процедури по влизането му в сила.
(2) Това споразумение остава в сила до окончателното изпълнение на задълженията на всяка една от договарящите страни.
Подписано на 29.III.2001 г. в два еднообразни екземпляра, всеки от които на официалните езици на двете държави- български език, съгласно Конституцията на Република България, и македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония, като двата текста имат еднаква сила.

За правителството на
Република България:
Емануил Йорданов,
министър на вътрешните работи За правителството на

Република Македония:
Доста Димовска,
министър на вътрешните работи
 
http://normabg.com/normativi/drugi/spogodbi/38437.php
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Декември 29, 2010, 09:25:15
(http://i.ytimg.com/vi/UXQrlMKyZhM/mqdefault.jpg)

Ето какво пишат чуждите медии за конфликта и участието на България.

Friday, 9 March, 2001, 16:07 GMT
Bulgaria urges support for Macedonia

The Bulgarian parliament has called on the international community to prevent the destabilisation of Macedonia.

The statement urges the United Nations, NATO and the European Union to help uphold Macedonia's sovereignty over its troubled northern area, and to stop the conflict spreading to the rest of the region.

The appeal came as the Bulgarian prime minister, Ivan Kostov, continued talks with the Macedonian leadership in Skopje.

On Thursday, Bulgaria began shipping military supplies to Macedonia, believed to contain mainly artillery spare parts and demining equipment. Correspondents say events in Macedonia are acutely felt in Bulgaria, with the two countries sharing strong cultural and linguistic links.

From the newsroom of the BBC World Service


http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/1207327.stm

Bulgaria offers troops to Macedonia
March 5, 2001
Web posted at: 7:20 AM EST (1220 GMT)


SOFIA, Bulgaria -- Bulgaria has offered to send troops to aid Macedonia as fighting continues along the tense border with Kosovo.

Bulgarian President Petar Stoyanov extended the offer during a telephone conversation with President Boris Trajkovski, president of the Former Yugoslav Republic of Macedonia.

Three Macedonian soldiers were killed in the border region on Sunday -- which has seen an upsurge in guerrilla activity blamed on ethnic Albanians.

Stoyanov said he would raise the issue of using Bulgarian armed forces to secure stability in the region in parliament if requested by Macedonia or international organisations.

A Macedonian interior ministry spokesman said the country had closed the border to tighten security.

Defence Ministry spokesman Georgi Trendavilov added: "We have taken all precautionary measures and the state authorities have already adopted directions for additional measures and we expect that those measures will be taken overnight."

The Reuters news agency reported renewed heavy firing between Macedonian security and ethnic Albanian guerrillas occupying a village just inside Macedonia.

Journalist James Pettifer -- the author of several books on the Balkans -- said that roads to the border had been blocked creating potential supply problems for Kosovo.

http://archives.cnn.com/2001/WORLD/europe/03/05/macedonia.bulgaria/index.html

Грчките политичари работеа на тоа да ја нема Република Македонија

Планот за окупација на вашата земја кој што го разгледуваа грчките политичари во 1990-тите години беше српски. Но Американците во 1990-тите години низ вашата држава распоредуваат своја војска и така всушност пропаѓаат сценаријата за грчко-српска воена интервенција, резимира Такис Михас, новинар и автор на книгата „Несвета алијанса“, која ја обработува токму оваа историска проблематика

(http://www.novamakedonija.com.mk/Uploads/News/solun%20miting.jpg)

Планот за окупација на Македонија во деведесеттите години од минатиот век од страна на нејзините соседи и идејата за грчка „тампон-зона“ од 2001 година, која предвидува воено навлегување во нашата држава во длабочина од најмалку 40 километри од заедничките граници, чии делови ги има во лустрациското досие на битолчанецот Николче Бабовски, не се автентичен продукт на Атина, туку на Слободан Милошевиќ, тврди за „Нова Македонија“ грчкиот новинар и аналитичар Такис Михас.
Новинарот истовремено е и специјалист за безбедносни прашања и автор на книгата „Несвета алијанса“.
Во својата книга Михас го обработува периодот на раните 1990-ти години и инволвираноста на грчките политичари од десницата и од левицата во војните што се водеа на територијата на некогашната СФРЈ.

Тој низ стотината страници на публикацијата изнесува голем број докази што водат кон заклучокот дека официјална Атина имала цел преку последните војни на Балканот да се стигне до конечно преуредување на границите во регионот.
Суштината на грчките интереси, според она што го заклучува аналитичарот во својата книга, била Македонија и нејзиниот државотворен статус.
- Плановите за, практично речено, окупација на вашата земја во 1990-тите години не се ништо ново во Грција. Оваа проблематика, која последниве години беше подзаборавена, е добро позната во нашата јавност - објаснува Михас.

Тој истакнува дека сепак имало голема разлика како биле споделени вестите во јавноста за овој чин во Скопје и во Атина.
- Не е точно дека Грција го конструирала планот за напад на Македонија врз основа на какви било документи на НАТО. Напротив, самата акција и сите војнички детали за овој акт потекнуваат од Белград - истакнува Михас.
Михас појаснува дека не е претерано ако се каже дека грчката надворешна политика во првата половина на деведесеттите години од минатиот век единствено се занимавала со Македонија.
- Кога ја пишував книгата, заклучив дека сепак вистината за овој акт е многу покомплицирана. Постојат сѐ повеќе докази што ме наведоа на заклучок дека влијателни политички сили во Грција во раните 1990-ти во своите македонски соседи гледаа многу повеќе отколку земја што треба да го промени своето име. Вистинската цел на некои инстанци во Грција беше дестабилизација и исчезнување на тогашната нова држава - појаснува Михас.

Проверувајќи ги официјалните владини документи, тој утврдил дека грчките политичари инсистирале врз која било основа, па дури и воено да се притисне Македонија, за земјата да го промени своето име, да не ги употребува своите симболи и проблематичната историја.
Во суштина, вели Михас, тие денови активно се работеше на тактика што требаше да доведе до распад на државата Македонија, така што ќе се отвореше патот на воена интервенција и проблемот ќе беше надминат.
- Јас мислам дека во тоа време теоретски требаше да изгледа дека државата активно го решава проблемот со соседот, но вистината беше дека Грција имаше само политичка тактика, но не и воен план за интервенција во Македонија - објаснува Михас.
Авторот на публикацијата, коренот на целата ситуација го наоѓа во неколкуте официјални и неофицијални средби меѓу владите на Милошевиќ и на Мицотакис во тоа време.
- На една од средбите Милошевиќ - Самарас во Белград, српскиот политичар, кој во тоа време се сметаше за пријател број еден на Грција, на својот гостин му ја покажал картата на Македонија и го елаборирал планот за окупација - раскажува Михас.

Србите во Македонија би ја поддржале грчката војска

Милошевиќ на Самарас му објаснил дека во „ФИРОМ“, особено во Тетово и околните градови, живеат многу повеќе Срби отколку што покажал тогашниот попис на Скопје.
- Наводно, според она што го знам и што сум го читал во официјалните документи, Милошевиќ на својот колега му рекол дека доколку во оваа земја влезат грчки и српски војски, Србите што живеат тука ќе помогнат Србија и Грција да имаат заедничка граница - раскажува Михас.
Она што го забележал аналитичарот е дека Самарас не само што не ја одбил идејата, туку се нафатил да му ја пренесе и елаборира на грчкиот премиер.
- Во тоа време постоеше такво расположение во Грција што дури 80 проценти од нашата јавност, колку лудо и да изгледа, би ја прифатиле армиската интервенција во Македонија - истакнува аналитичарот.

Грција ги присвојува македонските Власи

За работите дополнително да се влошат, по средбата на Самарас и Милошевиќ на 10 мај 1991 година, грчката влада излегува со „податок“ дека во Македонија постои големо грчко етничко малцинство, кое е репресирано, а тоа беше визата за да се почне акција во 1990-тите години, објаснува новинарот.
Познавачот на проблематиката потцртува дека на 2 ноември истата година заменик-министерката Виргинија Цудеру објави дека во Македонија живеат 150.000 Власи со чиста грчка свест и работите беа подготвени да ескалираат.
- За среќа, во тој период во Македонија и во Грција по добри разузнавачки информации интервенираат дипломатите на САД. Паралелно со политичкиот притисок Американците низ Македонија распоредуваат своја војска, и така всушност пропаѓаат плановите за грчко-српска воена интервенција во вашата држава - резимира Михас.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=8912852152&id=9&prilog=0&setIzdanie=22651

Краят на гръцко-българското геополитическо партньорство

Впрочем, фриволното отношение към времето е характерно за всички публикации на Попов, но опасността за Македония е потвърдена по-късно и от албанския президент Сали Бериша, благодарил на Желев за отказа на България да участва в тайна среща с Гърция и Сърбия за подялба на Македония и спестил със сигурност трудности на Скопие, с позицията, че няма да участва ако не е поканена и Македония. Гръцката преса още на 19 септември коментира: “Желев минира срещата в Атина”.

 http://geopolitica.eu/2005/209-krayat-na-gratsko-balgarskoto-geopolitichesko-partnyorstvo?showall=1

Войната от 2001 година и ролята на српските служби!
Това е предаването на Васко Евтов "во Центар" от 22.10.2010, от което става ясно, че в основата на конфликта от 2001 год. не стои борбата за права на Албанците в Македония, а волята и интересите на сръпските тайни служби. За огромно мое съжаление сръпските пипала все още държат Македония в робство.
 http://www.youtube.com/watch?v=tfkqYCC9eI8
http://www.youtube.com/watch?v=m4EfOmjoMbM
http://www.youtube.com/watch?v=Wh-PLzD2pUo
http://www.youtube.com/watch?v=eEubWBFxelM
http://www.youtube.com/watch?v=RLRxsKdj89w
Анализите и поуките от оваа емисија остануваат за лугето кои живеат во Македонија!

http://vardarskamakedonija.blogspot.com/2010/10/2001.html

България при нов конфликт в Македония.

http://vihren.blog.mk/2012/03/12/balgaria-makedonia-voina/
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Декември 29, 2010, 09:28:48
(https://i.actualno.com/actualno_2013/upload/news/2012/11/22/0363142001380571106_407709_600x458.jpg?time=8)


Balkan war fear as Bulgaria offers troops to Macedonia
By Anton La Guardia in Belgrade 12:00AM GMT 06 Mar 2001
BULGARIA offered to send troops to Macedonia yesterday, raising fears that the fighting on the border with Kosovo could spread into a regional conflict.



Officials in Sofia said President Petar Stoyanov told his Macedonian counterpart, Boris Traikovski, that he was ready to send "Bulgarian armed forces if Macedonia asks its neighbours or international organisations". Later, Mr Boiko Noev, Bulgaria's Defence Minister, sought to play down the president's remarks, saying there was no need to send troops. But the offer revived fears in the West of a pan-Balkan conflict centred on Macedonia.

Macedonia has been largely spared the past decade's convulsions in the region. But it was the object of contention in the two Balkan wars early last century, and there have long been fears that it could be dragged into the strife that has accompanied the break-up of Yugoslavia. Albanians make up about a third of the population of Macedonia. The majority are Slavs who speak a variant of Bulgarian. Other groups include Vlachs, who speak a language related to Romanian, Turks and Gipsies.

Greece, Serbia and Bulgaria have in the past all made territorial claims on what is now Macedonia. But the latest threat comes from Albanian militants seeking to create a "Greater Albania", or at least a "Greater Kosovo". The ethnic conflict in Kosovo has spilled across the border into southern Serbia and northern Macedonia. Albanian militants have used Kosovo and its buffer zones as safe havens from which to launch attacks. The United Nations Security Council is expected to hold an emergency session, and Macedonia is calling on Nato to create a buffer zone on its border.

Nato has called on Macedonia to exercise restraint. But the American ambassador in Skopje, Michael Einik, said: "We understand the need and obligation for Macedonia to respond to this threat on its territory." President Vojislav Kostunica of Yugoslavia, who overthrew the dictator Slobodan Milosevic last October, sent a message of sympathy to his Macedonian counterpart. Belgrade has so far responded cautiously to similar trouble around the Presevo Valley in southern Serbia, but Mr Kostunica faces criticism from hard-line Milosevic supporters for not allowing security forces fully to take on the "Albanian terrorists".
Yugoslavia has expressed a readiness to negotiate a ceasefire in the valley. Albanian political leaders have called for expansion of the Nato buffer zone and an internationally supervised demilitarisation of the valley, essentially extending Kosovo's protected status to southern Serbia. The Albanian government has, for the moment, condemned the violence and appealed to Kosovo's Albanian political leaders to distance themselves.

http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/macedonia/1325220/Balkan-war-fear-as-Bulgaria-offers-troops-to-Macedonia.html

Българските танкове все още са на въоръжение в Македонската армия.

EQUIPMENT
MBT 30 T-55A, 31 T-72A


http://www.csees.net/?page=country_section&country_id=5&sec=8

Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Декември 29, 2010, 09:42:22
Тетово и другаде - българското оръжие в действие.

http://www.youtube.com/watch?v=IfR6FbmFd5c

http://www.youtube.com/watch?v=1X86MWXAGQY&feature=related

Обърнете внимание, на всички филми и слики за Тетово от това време, хеликоптерите там нямаха отличителни знаци. Нема го македонското сонце на тех. Това бяха български хеликоптери, които активно участваха във войната от този период. Дори имаше СУ-25, каквито македонската армия също нямаше по това време. В началото на конфликта над Тетово катастрофира единственият македонски хеликоптер Ми-17 и македонската армия остана без авиация. Въпреки това небето над града гъмжеше от авиони. Когато албанците съобщиха, че при засада са убили капитан от българската армия, стана ясно, че България отново е намешана във война за Македония и хората започнаха да се страхуват, че ще бъдем бомбардирани от американците. Албанските бунтовници ни заплашиха, че ще навлязат на българска територия. По-късно, при атаката на Арачиново, албанците бяха записали разговорите на българските танкисти и го бяха пуснали в македонският парламент, като доказателство за участието на България във войната. Слава богу, тази война този път беше добре подготвена дипломатически и американците ни подкрепиха. Доста време след войната българският военен министър съобщи, че българската армия е участвала в тайни операции в Македония и Босна.

http://www.youtube.com/watch?v=kDER6M2rXbg

http://www.youtube.com/watch?v=KC5jHC_T76I

Какво оръжие произвежда България?

DEFENCE INDUSTRY GROUP PLC /D.I.G./ is holder of a Full License for Arms Foreign Trade Business Right No.L-16-4-1/27.04.2007, granted by the Interdepartmental Council for Military Industry Complex and Mobilization Readiness to the Government of the Republic of Bulgaria.

Ammunition

http://www.digplc.com/ammunition.html

Armament

http://www.digplc.com/armament.html

Armoured Vehicles

http://www.digplc.com/armouredVehicles.html

Engineering equipment and explosives

http://www.digplc.com/engineeringEquipment.html

Aiming and surveillance equipment

http://www.digplc.com/aimingSurveillance.html

Communication and electronic warfare equipment

http://www.digplc.com/communicationElectronic.html

Radar equipment

http://www.digplc.com/radarEquipment.html

Chemical equipment

http://www.digplc.com/chemicalEquipment.html

Repair activities

http://www.digplc.com/repairActivities.html


Optics

http://www.digplc.com/optics.html


ARSENAL JSCompany

ARSENAL JSCo - Kazanlak is a distinguished multi-functional infra-structural Company with leading position in the National Economics and has great experience in design, manufacturing, engineering and trade of military and civilian products.

http://arsenal-bg.com/defense.htm

http://arsenal-bg.com/police.htm

http://arsenal-bg.com/hunting.htm

http://arsenal-bg.com/civilian.htm

В САД американски завод сглобява и продава български автомати "Калашников"

Welcome to Arsenal Inc, the exclusive licensed US manufacturer of the finest and most authentic examples of the time proven assault rifle design. We utilize the latest technology and materials while upholding the legendary standards of Arsenal of Bulgaria.

http://www.arsenalinc.com/about.htm

US, Iraq Among Bulgaria's Top Weapons Trade Partners

Bulgaria issued in 2009 432 permits for the export, import and transfer of weapons, according to the annual report on the special inter-Ministry commission.

The report was examined and discussed Wednesday during the regular meeting of the Council of Ministers.

Out of the 432 permits, 294 were for weapons import and transfer.

The total value of the weapons exported by Bulgaria last year is EUR 145 M, with Algeria, Afghanistan, the US and Iraq, being among the top customers.

The weapons import is estimated at EUR 72 M mostly from France, the US and Iraq.

http://www.novinite.com/view_news.php?id=119740


Български автомат -БАКАЛОВ / BAKALOV

http://www.youtube.com/watch?v=Ys8YaeELJf8

http://www.youtube.com/watch?v=TirN8HaHLkY&feature=related

Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 01, 2011, 08:53:28
Ето я историята на гръцките дорийски племена, от които произхождат античните македонци.

DoriansFrom Wikipedia, the free encyclopediaJump to: navigation, search
This article is about the population of ancient Greece. For other uses, see Dorian (disambiguation).
The Dorians (Greek: Δωριεῖς, Dōrieis, singular Δωριεύς, Dōrieus) were one of the four major tribes into which the Ancient Greeks of the Classical period divided themselves.[1]

The Dorians are almost always simply referenced as just "the Dorians", as they are in the earliest literary mention of them in Odyssey,[2] where they already can be found inhabiting the island of Crete. Herodotus does use the word ethnos[3] with regard to them, from which the English word ethnic derives, which appears in the modern concept of ethnic group. It has to be clarified though, that in the ancient Greek language ethnos by no means can be translated as 'nation' alone, but rather as 'tribe', 'race' or 'people'. The Dorians are clearly among the peoples regarded as Hellenes. They were diverse in way of life and social organization, varying from the populous trade center of the city of Corinth, known for its ornate style in art and architecture, to the isolationist, military state of Lacedaemon or Sparta. However, peoples belonging to the same tribe, the Dorians, as well as the Aeolians and the Ionians, were further subdivided in independent groups often hostile to each other, usually named after the location of their state.

And yet all Hellenes knew what localities were Dorian and what not. Dorian states at war could more likely than not (but not always) count on the assistance of other Dorian states. Dorians were distinguished by the Doric Greek dialect and by characteristic social and historical traditions. Accounts vary as to their place of origin. One theory widely believed in ancient times, but never proven beyond doubt, is that they originated in the north, north-eastern mountainous regions of Greece, ancient Macedonia and Epirus, whence obscure circumstances brought them south into the Peloponnese, to certain Aegean islands, Magna Graecia, Lapithos and Crete. Another theory is that they originated from Asia Minor, and that they either immigrated through the northeast of Greece and settled in southern Greece or immigrated from the coast of western Asian Minor into the Aegean islands and into southern Greece. Either way, mythology gave them a Greek origin and eponymous founder, Dorus son of Hellen, the mythological patriarch of the Hellenes.

In the 5th century BC, Dorians and Ionians were the two most politically important Greek ethne, whose ultimate clash resulted in the Peloponnesian War. The degree to which fifth-century Hellenes self-identified as "Ionian" or "Dorian" has itself been disputed.[4] The fifth- and fourth-century literary tradition through which moderns view these ethnic identifications was profoundly influenced by the social politics of the time. Also, according to E.N. Tigerstedt, nineteenth-century European admirers of virtues they considered "Dorian" identified themselves as "Laconophile" and found responsive parallels in the culture of their day as well; their biases contribute to the traditional modern interpretation of "Dorians".[5]

Distinctions of languageMain article: Doric Greek
People who spoke the Doric dialect lived along the coast of the Peloponnese, in Crete, southwest Asia Minor, various cities of Southern Italy and Sicily, all of which adds weight to the theory of Asia Minor as the origin of the Dorians. Numerous historians link Doric, North-Western Greek and Ancient Macedonian. In later periods other dialects predominated, most notably the Attic, upon which the Koine or common Greek language of the Hellenistic period was based. The main characteristic of Doric was the preservation of Indo-European [aː], long ‹α›, which in Attic-Ionic became [ɛː], ‹η›. Tsakonian Greek, a descendant of Doric Greek and source of great interest to linguists, is extraordinarily still spoken in some regions of the Southern Argolid coast of the Peloponnese, on the coast of the modern prefecture of Arcadia.

Herodotus mentions that the "people now called the Dorians" were neighbors of the Pelasgians.[16] The women had a distinctive dress, he said, a tunic (plain dress) not needing to be pinned with brooches.[17]

Although the one nation nowhere yet went out, the Lacedaemonian was very much wandering. For, in the time of King Deucalion, it was settled in the land of Phthia, and in the time of Dorus, the son of Hellen, in the country under Ossa and Olympus, the so-called Histiaean. From the Histiaean, after it had been expelled by the Cadmeians, it was settled in Pindus called Macedonian. Thence again it changed its place to the Dryopian land, and from the Dryopian thus it came to Peloponnesus, and was called Doric.” (Herodot, Book I, 56.3).
Thus, according to Herodotus, the Dorians did not acquire their name until they had reached Peloponnesus.

Herodotus' list of Dorian states is as follows. From northeastern Greece were Phthia, Histiaea and Macedon. In central Greece were Doris (the former Dryopia) and in the south Peloponnesus,[19] specifically the states of Lacedaemon, Corinth, Sicyon, Epidaurus, Troezen and Hermione.[20] Overseas were the islands of Rhodes, Cos, Nisyrus and the Anatolian cities of Cnidus, Halicarnassus, Phaselis and Calydna
.[21] Dorians also colonised Crete including founding of such towns as Lato, Dreros and Olous.[22] The Cynurians were originally Ionians but had become Dorian under the influence of their Argive masters.[23]

http://en.wikipedia.org/wiki/Dorians
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 11, 2011, 09:06:58
В Самуиловата държава се установява Българската патриаршия, което е доказателство, че тя е била българска държава.

http://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=bulgarian+pariaerchate&btnG=Search+Books#q=Samuel+bulgarian+patriarchate&hl=en&tbo=1&tbs=bks:1,bkv:p&source=lnt&sa=X&ei=FQcsTebsKoy6vQPQ7OCkCQ&sqi=2&ved=0CAcQpwU&fp=f35a45cc797b8b8

The entry of the Slavs into Christendom: an introduction to the medieval ... By A. P. Vlasto

http://books.google.com/books?id=fpVOAAAAIAAJ&pg=PA180&dq=Samuel+bulgarian+patriarchate&hl=en&ei=TAcsTeGQKYK2vQOZ_sT9CA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CCgQ6AEwAQ#v=onepage&q=Samuel%20bulgarian%20patriarchate&f=false


The Blackwell Companion to Eastern Christianity By Ken Parry

http://books.google.com/books?id=fWp9JA3aBvcC&pg=PA52&dq=Samuel+bulgarian+patriarchate&hl=en&ei=TAcsTeGQKYK2vQOZ_sT9CA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=6&ved=0CDwQ6AEwBQ#v=onepage&q=Samuel%20bulgarian%20patriarchate&f=false


The Byzantine legacy in the Orthodox Church By John Meyendorff

http://books.google.com/books?id=9HQ3YU9SAG8C&pg=PA76&dq=Samuel+bulgarian+patriarchate&hl=en&ei=TAcsTeGQKYK2vQOZ_sT9CA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=10&ved=0CE8Q6AEwCQ#v=onepage&q=Samuel%20bulgarian%20patriarchate&f=false

The grand strategy of the Byzantine Empire By Edward Luttwak

http://books.google.com/books?id=3cBjc6QCBXkC&pg=PA191&dq=Samuel+bulgarian+patriarchate&hl=en&ei=WQ8sTY3WI47cvQOyvrizCQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCIQ6AEwADgK#v=onepage&q=Samuel%20bulgarian%20patriarchate&f=false

Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 11, 2011, 10:18:20
Encyclopedia of the ancient Greek world By David Sacks, Oswyn Murray, Lisa R. Brody

Macedon was inhabited by various peoples of Dorian-Greek, Illyrian, and Thracian descent, who spoke a Greek dialect and worshipped Greek gods. Prior to the mid-400s BCE . Macedon was a mere backwater, beleaguered by hostile Illyrians to ...

http://books.google.com/books?id=yyrao0dadqAC&pg=PA197&dq=macedon+dorian&hl=en&ei=VhcsTYq_MILMuAOP_vC-CQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCMQ6AEwAA#v=onepage&q=macedon%20dorian&f=false


Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 11, 2011, 10:46:32
Тук за Климент Охридски

http://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=St.+Clement+of+Ohrid+Bulgaria&btnG=Search+Books#q=St.+Clement+of+Ohrid+Bulgaria&hl=en&tbo=1&tbs=bks:1,bkv:p&source=lnt&sa=X&psj=1&ei=zSYsTYbHOJHIvQPG1PmqCQ&ved=0CAcQpwU&fp=a20cfd04ba3c5cf9
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2011, 10:09:40
ДИМИТРИ ХОМАТИАН

КРАТКО ЖИТИЕ
НА КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

http://promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html#6

Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 15, 2011, 12:42:29
(http://kachi-snimka.info/images/bwy1282377833j.jpg)
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 17, 2011, 07:38:30
Димитър Хоматиан

Димитър Хоматиан (на гръцки: Δημήτριος ό Χωματιανος, Димитриос о Хоматианос) е византийски архиерей, писател и канонист, архиепископ на Охридската българска архиепископия, титулуващ се „архиепископ на Първа Юстиниана и на цяла България“ около 1216-1234 година.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BD
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 17, 2011, 10:36:03
В своите писма Теофилакт Охридски описва българите от Македония, като диви и необразовани.

Byzantium's Balkan frontier: a political study of the Northern Balkans, 900-1204 By Paul Stephenson

http://books.google.com/books?id=eaq90_BOvqIC&pg=PA152&dq=bulgarian+flock+theophylact+bulgarie&hl=en&ei=-gc0Tc2vDI2yvgOchImnCw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CCoQ6AEwAQ#v=onepage&q&f=false

Church and society in Byzantium under the Comneni, 1081-1261 By Michael Angold

http://books.google.com/books?id=HBNz5R0nSNYC&pg=PA170&dq=bulgarian+flock+theophylact+bulgarie&hl=en&ei=-gc0Tc2vDI2yvgOchImnCw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCUQ6AEwAA#v=onepage&q=bulgarian%20flock%20theophylact%20bulgarie&f=false

The legend of Basil the Bulgar-slayer By Paul Stephenson

http://books.google.com/books?id=Z0PmrXKnczUC&pg=PA83&dq=bulgarian+flock+theophylact+bulgarie&hl=en&ei=-gc0Tc2vDI2yvgOchImnCw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=4&ved=0CDUQ6AEwAw#v=onepage&q&f=false

Byzantium and the Slavs By Dimitri Obolensky

http://books.google.com/books?id=jv6jcwjW9WUC&pg=PA251&dq=bulgarian+flock+theophylact+bulgarie&hl=en&ei=IAo0TZO7OYbIuAOf6unuCw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=6&ved=0CEIQ6AEwBQ#v=onepage&q&f=false

http://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=bulgarian+flock+theophylact+bulgarie&btnG=Search+Books#sclient=psy&hl=en&tbo=1&tbs=bks:1%2Cbkv%3Ap&q=bulgarian+flock+theophylact+bulgarie&aq=f&aqi=&aql=&oq=bulgarian+flock+theophylact+bulgarie&psj=1&fp=1&cad=b
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 18, 2011, 06:38:02
ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ // FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE ( галерия + .pdf/.djvu файли от NI)
- том 1. Дексий, Евсевий, Евнапий, Филосторгий, Сократ, Созомен, Теодорит Кирски, Приск Тракиец, Малх, Зосим, ... (1954)
- том 2. Юстинианов кодекс, Юстиниан I, Хиерокъл, Йоан Лидийски, Прокопий Кесарийски, Агатий Миринейски, Йоан Малала, Менадър, Евагрий Схоластик, Псевдомаврикий, Теофилакт Симоката, ... (1958)

- том 3. Деяния на Дазий, Йоан Антиохийски, Георги Пизидийски, пасхална хроника, деяния на Димитрий Солунски, Земеделски закон, Теофан Изповедник, Патриарх Никифор, ... (1960)

- том 4. Псевдокалистен, Теодор Студит, Георги Монах, Георги Монах, Петър Сицилийски, съборни актове, Филотей, житие на Йоаникий, житие на Йоаникий, Лъв VI Философ, Лъв Хиросфакт, патриарх Николай Мистик, писма на Роман Лакапин до цар Симеон, Йосиф Генезий, ... (1961)

- том 5. Йоан Камениат, Чудо на Св. Георги, Арета Кесарийски, житие на Мария Нова, Слово за мира с българите, Продължител на Теофан, Лъв Граматик, Псевдо-Симеон, писмо на патриарх Теофилакт до цар Петър, Константин Багренородни, Лъв Дякон, Синаксар на цариградската църква, Записка на готския топарх, Свидас, Фотий Тесалийски, Старините на Цариград, ... (1964)

- том 6. Житие на Атанасий Атонски, документи от атонските манстири, грамоти на Василий II, месецослов на Василий II, Монемвазийска хроника, Брюкселска хроника, Йоан Мавропулос, Михаил Псел, Продължител на Георги Монах, Михаил Аталиат, Георги Кедрин - Йоан Скилица, ... (1965)

- том 7. Кекавмен, типик на Григорий Бакуриани, новела на Алексий I Комнин, епaрхийски списъци от XI-XII в., Никифор Вриений, типици на манастирите: Евергетидски, "Пантократор", "Архангел Михаил" и "Богородица Космосотира", Йоан Зонара, Йоан Кинам, Григорий Антиох, ... (1968)

- том 8. Ана Комнина, Георги Акрополит, Теодор Скутариот (1972)

- том 9.

- том 10. Евтимий от Акмониа, Евтимий Зигавин, патриарх Герман до цариградчаните срещу богомилите, Константин Манасий, Тимарион, Йоан Цеца, Теодор Балсамон, Михаил Глика, Йоан Ставракий, Мануил Фил, Георги Пахимер, Йоан Кантакузин, ... (1980)


http://www.promacedonia.com/
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 18, 2011, 06:48:48
Истинската история
Андроник II и безценната плащеница за Охрид
До средата на XX век междудържавните подаръци са най-често скъпи и надхвърлящи конкретния смисъл

Иван Петрински

(http://storage4.album.bg/ce3/0065-large_a8689_26516806.jpg)

(http://storage4.album.bg/ce3/0065-large_a8689_26516806.jpg)
 
Плащаницата, подарена от император Андроник II (1282 - 1328) на охридския архиепископ. Надписът на средногръцки гласи: "Пастирю на българите, споменавай при жертвоприношения владетеля Андроник Палеолог", двуслойна коприна, златни и сребърни нишки. Изработена в края на ХIII в.- началото на ХIV в. След многогодишна сложна консервация и реставрация един от най-големите паметници на византийския дворцов текстил може да се види в Националния исторически музей.

 

Сред най-важните открития на експедицията, водена от руския археолог Никодим Кондаков (1844-1925) в областта Македония през лятото на 1900 г., е безспорно плащеницата, подарена на охридския архиепископ - вероятно Григорий (1313-1328) и вероятно в началото на ХIV в. - за обновяването на храма.

Изработена от двуслойна червена коприна, плащеницата е с обща площ 3.25 кв. метра и е най-голямата в света от паметници на византийския дворцов текстил, запазени до днес. Изработката й в някое от цариградските императорски ателиета е отнела няколко месеца, а употребеното злато и сребро, изтеглени на тънки нишки за везане, са близо 2 кг.

Макар че очевидно е внимателно съхранявана, неизвестно кога долният й ляв ъгъл е засегнат от пожар. Изгорялата част е била заменена с нескопосно пришита църковна тъкан (воздух) с изображение на сцената "Приемане на причастието", която също се датира в ХIV в. При продължителната и много тежка реставрация на паметника от 1991 до 1996 г. (реставратор М. Орманова, НИМ) двете тъкани с огромна историческа и художествена стойност бяха разделени и днес се излагат поотделно. Смята се, че са напълно стабилизирани както по отношение на коприната, така и на сребърните и златните нишки и това състояние може да бъде запазено задълго, ако се спазват определени изисквания за съхранение и представяне.

Не подлежи на съмнение принадлежността на този паметник към богатствата на съборния охридски храм "Св. София" - неговата ризница ще да е съдържала значително количество подаръци както от българските царе, така и от византийските императори. След превръщането на храма в джамия през ХV в. част от неговите съкровища са пренесени в църквата "Св. Богородица Перивлепта", където я открива експедицията на Н. Кондаков.

Както това е обичайно, върху плащеницата е представена сцена с мъртвия Христос след свалянето му от кръста. Христос е представен легнал върху погребалното ложе, покрито с разкошно покривало, облечен само в перизома (вид къса препаска). Зад него са разположени два ангела в ролята на дякони с рипиди в ръце. В ъглите на композицията са представени символни изображения на четиримата апостоли.

Дарителят става известен от извезания на дългата страна на погребалното легло дарителски надпис - император Андроник (II) Палеолог. Без да разполагаме с категорично указание, можем да смятаме това за достатъчно сигурно, имайки предвид засилената дарителска дейност на този император и на близки негови роднини към охридските архиепископи на "цяла България".

Дълго се смяташе, че принадлежността на плащеницата към управлението на император Андроник II е трудна за доказване. Днес знаем, че богатите подаръци, правени от императора и неговите роднини на охридските архиепископи, са държавна политика, подготовка за засилена експанзия на Византия към областта. Политика, чието осъществяване скоро става възможно.


 http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2009050700040001301





Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Февруари 04, 2011, 09:24:33
Demographic history of Macedonia

The region of Macedonia is known to have been inhabited since Paleolithic times. Early historical inhabitants of the region were the Ancient Macedonians, Phrygians, Thracians and Illyrians. Thracians in early times occupied mainly the eastern parts of Macedonia (Mygdonia, Crestonia, Bisaltia) but were also present in Eordaia and Pieria. Illyrians once occupied many parts of west Macedonia. The ancient Macedonians established their kingdom in the southern extremities of the region but would later expand into other parts of Macedonia. Paeonia was in ancient region, later kingdom, the exact boundaries of which are obscure. In the time of king Philip II of Macedon, Paeonia covered most of what is now the Former Yugoslav Republic of Macedonia, and was located immediately north of ancient Macedon and south of Dardania. The Paeonians seem to have been Thracian tribes,[1] though they were considered to be of mixed Thraco-Illyrian origin.
[edit] The Ancient Macedonians
Main article: Ancient Macedonians

The name of the region of Macedonia (Greek: Μακεδονία, Makedonia) derives from the tribal name of the ancient Macedonians (Greek: Μακεδώνες, Makedónes). According to the Greek historian Herodotus, the Makednoi (Greek: Mακεδνοί) were a Dorian tribe that stayed behind during the great southward migration of the Dorian Greeks (Histories 1.56.1). The word "Makednos" is cognate with the Doric Greek word "Μάκος" Μakos (Attic form Μήκος - "mékos"), which is Greek for "length". The ancient Macedonians took this name either because they were physically tall, or because they settled in the mountains. The latter definition would translate "Macedonian" as "Highlander".
Expansion of Macedon

Most academics take the view that the ancient Macedonians probably spoke either a language that was a member of the North-Western Greek dialect group (related to Doric and Aeolic), or a language very closely related to Greek which would form a Graeco-Macedonian or Hellenic branch; others such as Eugene Borza reach the conclusion that there is insufficient evidence on which to base a conclusion as to whether the original language of the Macedonians was a form of Greek or not, but that the Macedonians were most likely of proto-Greek stock. The controversy over whether the Macedonians were originally Greek or not is caused mainly by contradictory ancient accounts, but also due to the peculiar features of a few Macedonians words, though most words are consistent with Greek (see Ancient Macedonian language). Some scholars view the Pella katadesmos, written in a form of Doric Greek, as the first discovered Macedonian text. The vast majority of Macedonian names on inscriptions and coinage are Greek and conform to the Doric Greek dialect morphology. In any case, even if the ancient Macedonians were originally not Hellenic or part of a Graeco-Macedonian branch, they were universally considered Hellenes after the reign of Alexander the Great.

Before the reign of Alexander I, father of Perdiccas II, the ancient Macedonians lived mostly on lands adjacent to the Haliakmon, in the far south of the modern region of Macedonia. Alexander is credited with having added to Macedon many of the lands that would become part of the core Macedonian territory: Pieria, Bottiaia, Mygdonia, and Eordaia (Thuc. 2.99). Anthemus, Crestonia, and Bisaltia also seem to have been added during his reign (Thuc. 2.99). Most of these lands were previously inhabited by Thracian tribes, and Thucydides records how the Thracians were pushed to the mountains when the Macedonians acquired their lands.

Generations after Alexander, Philip II of Macedon would add new lands to Macedon, and also reduce neighboring powers such as the Illyrians and Paeonians to semi-autonomous peoples. In Philip's time, Macedonians expanded and settled in many of the new adjoining territories, and Thrace up to the Nestus was colonized by Macedonian settlers. Strabo however testifies that the bulk of the population inhabiting in Upper Macedonia remained of Thraco-Illyrian stock. Philip's son, Alexander the Great, extended Macedonian power over key Greek city-states, and his campaigns, both local and abroad, would make the Macedonian power supreme from Greece, to Persia, Egypt, and the edge of India.

Following this period there ware repeated barbaric invasions of the Balkans by Celts.
[edit] Roman Macedonia
Macedonia province within the Roman Empire, c. 120.

After the defeat of Andriscus in 148 BC, Macedonia officially became a province of the Roman Empire in 146 BC. Hellenization of the non-Greek population was not yet complete in 146 BC, and many of the Thracian and Illyrian tribes had preserved their languages. It is also possible that the ancient Macedonian tongue was still spoken, alongside Koine, the common Greek language of the Hellenistic era. From an early period, the Roman province of Macedonia included Epirus, Thessaly, parts of Thrace and Illyria, thus making the region of Macedonia permanently lose connection to its ancient borders, and now including various inhabitants. According to accounts of Livy, by the 3rd century Macedonians had adopted a purely Greek ethnic identity.

http://en.wikipedia.org/wiki/Demographic_history_of_Macedonia
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Февруари 06, 2011, 08:49:07
Македонистите твъдят, че Звездата на Вергина (Кутлеш) е македонска звезда.

(http://2.bp.blogspot.com/_ofsKG4Jlu5I/SmBAW1j0tII/AAAAAAAAA7M/c876-uOJR_8/s1600/8-ray-kutlesh.png)

The Royal Tomb of Kutlesh (Vergina)

На това основание те смятат, че след като я има върху много македонски средновековни църкви и други исторически паметници на Македония, то тя свидетелствува за връзката на днешните македонци с античните.

(http://3.bp.blogspot.com/_ofsKG4Jlu5I/RwvE3cLwP-I/AAAAAAAAACs/yn8G3BeiH4c/s320/6.gif)

(http://3.bp.blogspot.com/_ofsKG4Jlu5I/RwvFtcLwQAI/AAAAAAAAAC8/Nv2ioSHcmsA/s320/8.gif)

Gates of a churc from 1750's :Town of Prilep

(http://3.bp.blogspot.com/_ofsKG4Jlu5I/RwvGtcLwQDI/AAAAAAAAADU/O2pQU2EtshA/s320/11.gif)

St. Mother of God Perivlepta 1290

(http://3.bp.blogspot.com/_ofsKG4Jlu5I/SaFTZxaQjNI/AAAAAAAAAzY/-cp16ilPzKE/s400/Macedonia-Timeless-Cross.jpg)


St. Demitrija - Bitola built in 1830

(http://4.bp.blogspot.com/_ofsKG4Jlu5I/SwvFKUExOGI/AAAAAAAAA-s/VoZoV3IQEtE/s400/Traditionalethnicmacedonianfolkart.jpg)

Clothing Chest in the Museum located in Ohrid, "House of Robevski". Dated late XVIII early XIX Century.

Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Февруари 06, 2011, 09:07:01
Всъщност през античността и средновековието това е бил международен знак, с който са обозначавали звездите.

Нашата слика за вселената

(http://www.dnevnik.com.mk/WBStorage/Articles/15DE144C68363A46A3BD76B2A170FEDE.jpg)

http://www.dnevnik.com.mk/?itemID=DE7F4117744D914F8483E6789AD0F587&arc=1

През античността този знак например широко се използвал от траките, гърците и прабългарите.

Тракийски съкровища

(http://images.ibox.bg/2007/02/10/rogozen/430x355.gif)

(http://www.bgp.bg/images/news/big/563_1.jpg)

(http://trakite.info/wp-content/gallery/rogozen/rogozen1.jpg)

(http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTlBFS1JXR6Q-pwCUx1G2wfyxwpQElXnpaOlRjhSQjyVob0vME7sA&t=1)

http://www.google.com/images?um=1&hl=en&biw=1024&bih=516&tbs=isch%3A1&sa=1&q=tracian+tresures&btnG=Search&aq=f&aqi=&aql=&oq=

THRACIAN TREASURES

http://www.motoroads.com/why_bul_treasures.html

Thracian treasure

The Thracians were skillful craftsmen. They made beautifully ornate golden and silver objects such as various kinds of vessels, rhytons, facial masks, pectorals, jewelry, weapons, etc. They used to bury rich hoards of precious objects both to hide them in times of enemy invasions and unrest as well as for ritual purposes. To date, more than 80 Thracian treasures have been excavated or, more often than not, accidentally found in Bulgaria.

http://en.wikipedia.org/wiki/Thracian_treasure

Ancient Treasures, Ancient Thracians

http://ancient-treasure.info/category/th...-treasures

Ancient Treasures from Thracian Tombs

http://www.athenapub.com/thrace1.htm

http://www.google.com/search?q=thracian+treasures&um=1&hl=en&biw=1024&bih=516&source=lnms&ei=pg44TeaKBY6avgP3oPCWCg&sa=X&oi=mode_link&ct=mode&cd=1&ved=0CCcQ_AUoAA

The most known Pan–Hellenic Symbols of the Macedonian Kingdom

Australian Macedonian Advisory Council


(http://2.bp.blogspot.com/_Il3C_PAhgz0/SW8O-aVDkCI/AAAAAAAAAnw/t1aEEBjR76M/s400/Greek+Sun-Star+Collection.jpg)

(http://2.bp.blogspot.com/_Il3C_PAhgz0/SW8Q31H12oI/AAAAAAAAAoA/MEnyVqDGKcY/s400/Vergina+Sun_achillesajaxdice_6th+BC.jpg)

Even Achilles has the rayed star on his armory - as well as many of the ancient Greek gods and goddesses.

(http://2.bp.blogspot.com/_Il3C_PAhgz0/SW8Rd-IFlvI/AAAAAAAAAoI/TUkf1Jcyi2c/s320/akritasacropoliska2.jpg)

The symbol is the continuation of the oldest ancient Greek symbol of the Sun, which also predominated on the Acropolis of Athens.

http://www.americanchronicle.com/articles/view/88044

Розета от Плиска

Розетата от Плиска е древен български бронзов артефакт, намерен в старата столица Плиска през 1961 г. Розетата е датирана, че произлиза от периода 7-9 век и диаметърът ѝ е 38 mm. Розетата представлява седемлъчева звезда направена като медальон с изсечени на всеки лъч по два старобългарски рунически знака. На гърба на медальона е изсечен старбългарският знак IYI символ на рода Дуло.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D0%9F%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/73/Rosette_from_Pliska.svg/200px-Rosette_from_Pliska.svg.png)

(http://www.bolgari.net/files/historical_thumb_big/_401f33674ad6be7aafb39f23f62ba129_1229083120.jpg)

http://www.google.bg/search?q=%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BE%D1%82+%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0&hl=bg&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&prmd=imvnsfd&source=lnms&tbm=isch&ei=74SDTp_AFaremAWCyMFF&sa=X&oi=mode_link&ct=mode&cd=2&ved=0CBAQ_AUoAQ&biw=1024&bih=537

http://www.google.bg/search?q=%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BE%D1%82+%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0&hl=bg&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&tbm=vid&prmd=imvnsfd&source=lnms&ei=L4aDTvKnIazPmAWn_swe&sa=X&oi=mode_link&ct=mode&cd=3&ved=0CDAQ_AUoAg&biw=1024&bih=537
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Февруари 06, 2011, 09:18:50
През средновековието този знак започва да символизира Витлеемската звезда.

12 Days of Christmas: Ancient coin shows Star of Bethlehem

(https://www.coinworld.com/content/dam/cw/news/2014/December/122914/12DaysofChristmas/Silanus-Star-of-Bethlehem-FovumAncientCoins.jpg)

https://www.coinworld.com/news/world-coins/2014/12/12-days-of-christmas--ancient-coin-shows-star-of-bethlehem.all.html

Revealing the Star of Bethlehem

(https://static.wixstatic.com/media/03f4fb_0a18a25fb19e418492a0b3d6c17574ac~mv2.gif)

http://www.michaelmolnar.com/

The "Star of Bethlehem Coin"

(https://images.vcoins.com/product_image/18/2/6/2iJYC6ozbHw8Gq7pdQx54a4XL98s3y.jpg)

https://www.vcoins.com/en/stores/athena_numismatics/18/product/the_star_of_bethlehem_coin_syria_seleucis_and_pieria_antioch_augustus_27_bcad_14__dated_actian_era_44_ad_134/783537/Default.aspx

Star of Bethlehem Coin

(http://biblicalcoins.weebly.com/uploads/2/5/9/1/2591073/8293655_orig.jpg)

http://biblicalcoins.weebly.com/infancy-narrative.html

https://www.google.bg/search?biw=1024&bih=618&tbm=isch&sa=1&ei=D3F1WrfNIofDwQKfh4OYBw&q=Star+of+Bethlehem+ancient+image&oq=Star+of+Bethlehem+ancient+image&gs_l=psy-ab.3...49516.67398.0.68793.14.14.0.0.0.0.162.1421.9j5.14.0....0...1c.1.64.psy-ab..0.3.457...0j0i67k1j0i30k1j0i8i30k1j0i24k1.0.XlHZZ_gnP8U#imgrc=F3Ca0KhcrrKKTM:

Витлеемската звезда я има във Ватикана.

THE VATICAN SECRET - THE FOUR OBELISKS

(http://www.thehiddenrecords.com/images/porta%20del%20popolo.jpg)

http://www.thehiddenrecords.com/vatican_secret.htm

(http://www.freemages.co.uk/album/italie/vatican_mosaique.jpg)

(http://www.thetruthsoflife.com/spiritual-wallpapers/architecture/vatican_dome-1024x768.jpg)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f8/%E2%82%AC2_commemorative_coin_Vatican_City_2005.png)

(http://amazingtourismtraveling.com/wp-content/uploads/2010/12/vatican-christmas-tree.jpg)

(http://www.bearmountainbooks.com/images/misc/2009/10/vatican_maps.jpg)

http://www.google.com/images?q=vatican&hl=en&rlz=1W1GGLL_en&source=lnms&tbs=isch:1&ei=0Bo4TcDCJ86DcNHIsaoK&sa=X&oi=mode_link&ct=mode&cd=2&ved=0CBkQ_AUoAQ&biw=1003&bih=508

Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Февруари 06, 2011, 09:30:56
Витлеемската звезда е изобразена и в множество паметници на православната църква.

(http://www.westsrbdio.org/info/images/church_s_petka.jpg)

(http://toto.lib.unca.edu/web_exhibits/greek_russian_orthodox_asheville/greek_orthodox_holy_trinity_church/jpg_%20greek_orthodox/panagiotis001.jpg)

(http://www.pc-freak.net/images/orthodox_church_nijmegen_relics.jpg)

http://www.google.com/images?hl=en&rlz=1W1GGLL_en&biw=1003&bih=508&tbs=isch:1&&sa=X&ei=gyM4TYWvBMidcaTOhJAK&ved=0CDMQvwUoAQ&q=orthodox+church&spell=1


Изображения на Витлеемската звезда върху православни икони

(http://bp3.blogger.com/_a6raVa-peSs/R6zlrATJa_I/AAAAAAAAAPs/RdxuWn0lDlk/S1600-R/Theotokos+of+Vladimir.jpg)

(http://www.panagiaprousiotissa.org/graphics/panagia_icon.jpg)

(http://www.iconsexplained.com/iec/lib3/03455_virgin_of_kazan_elena_voznesenskaya_524x667.jpg)

http://www.google.com/images?q=orthodox+icons&hl=en&rlz=1W1GGLL_en&prmd=ivns&source=lnms&tbs=isch:1&ei=Vy04TcPtMYmgvgPyrMSoCg&sa=X&oi=mode_link&ct=mode&cd=2&sqi=2&ved=0CCMQ_AUoAQ&biw=1003&bih=491
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Февруари 06, 2011, 09:43:23
Витлеемската звезда е изобразена също така и в българските църкви и икони, но я има резбована и по таваните на старите къщи.

Дърворезба

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0b/Fretwork_4.JPG/250px-Fretwork_4.JPG)

http://bg.wikipedia.org/wiki/Дърворезба

АРХИТЕКТУРА
Жеравненска възрожденска къща

(http://www.bgjourney.com/Architecture/vk/Jeravna/www/275.jpg)

http://www.bgjourney.com/Architecture/vk/Jeravna/jeravna.html

Даскалова къща
(Музей на резбарското изкуство)

(http://www.museumsbg.com/search/m-img/DaskalovHouseM4.jpg)

http://www.museumsbg.com/search/DaskalovHouseM-b.html

(http://www.ecotourkumani.eu/files/Woodcarv%20(23).jpg)

http://www.google.com/images?hl=en&source=imghp&biw=1020&bih=363&q=%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B1%D0%B0&btnG=Search+Images&gbv=2&aq=f&aqi=g1&aql=&oq=



Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Февруари 06, 2011, 09:52:38
 Български икони

(http://www.pc-freak.net/www.pravoslavieto.com/iconopis_bulgarian/1/Gospodski/RH/rh_18v_3.jpg)

(http://www.siana-art.com/images/icons.png)

(http://t0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTPJGukska7OuXyYB9XcL42JKBbJ58Tf-yKqISDg101Zp0KjngbxQ&t=1)

http://www.google.com/images?hl=en&biw=1020&bih=363&gbv=2&tbs=isch%3A1&sa=1&q=%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8&btnG=Search&aq=f&aqi=&aql=&oq=
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Февруари 08, 2011, 10:51:06
Bulgarian Macedonian-Adrianople Revolutionary Committees (BMARC)

http://en.wikipedia.org/wiki/Internal_Macedonian_Revolutionary_Organization

http://www.google.com/#q=Bulgarian+Macedonian-Adrianople+Revolutionary+Committees+(BMARC)&hl=en&rlz=1W1GGLL_en&prmd=ivns&source=lnms&tbs=bks:1&ei=rxFRTbbWComuvgPaoIXUCQ&sa=X&oi=mode_link&ct=mode&cd=6&sqi=2&ved=0CAsQ_AUoBQ&prmdo=1&fp=9dc8f9fdb7e2e79f


http://www.google.com/#hl=en&sugexp=ldymls&xhr=t&q=Bulgarian+Macedonian-Adrianople+Revolutionary+Committees+(BMARC)&cp=64&pf=p&sclient=psy&site=&source=hp&rlz=1R2GGLL_enBG382&aq=f&aqi=&aql=&oq=Bulgarian+Macedonian-Adrianople+Revolutionary+Committees+(BMARC)&pbx=1&fp=500de2a2950c5874
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 23, 2011, 06:41:40
За Сърбите Самуил е български цар.

http://www.youtube.com/watch?v=2Ba4VK_dwlA&feature=player_embedded#
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 24, 2011, 02:28:07
Ancient Macedonians Spoke Greek Dialect

I do not feel competent to discuss either the political issues raised by "History Doesn't Aid Greek Land Claim" (letter, Jan. 5) or the position of the Slavic dialects spoken in southern Yugoslavia. However, the views on the tongue of the ancient Macedonians is outdated.

Our knowledge of ancient Macedonian does not depend any longer on "scanty glossary items compiled by the fifth-century Greek grammarian Hesychius." The epigraphic discoveries of the last decades have shown a great number of names, words and even entire phrases from the Classical and Hellenistic periods.

The new documents establish that the ancestral tongue of the Macedonians was a Greek dialect akin to the dialects spoken in neighboring Thessaly and Epirus. This has been acknowledged by all recent major works on ancient Macedonia written by specialists from different nations, such as N. G. L. Hammond, J. R. Ellis, M. Errington and Fanoula Papazoglou. M. B. HATZOPOULOS Director of Research, National Hellenic Research Foundation Athens, Feb. 4, 1991

http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9D0CE2DC173BF930A15751C0A967958260&scp=6&sq=%22ancient%20Macedonia%22&st=cse

Macedonia Is More Than a Name to Greece; Skopje to Explain

The writers say that stores in Florina and Thessaloniki accommodate their customers by speaking Slavic and this is proof the owners are not Greek. Yugoslavs have in recent years been vacationing in the northern part of Greece in droves. If the shopkeepers in Florina and Thessaloniki try to communicate with their customers in Slavic (Bulgarian), that is good business practice.

Ms. Proeva and Ms. Krstevski claim that the Slavs have been Macedonians for 1,400 years but they fail to define what they mean. When one examines the history of Skopje, the capital of the republic, for example, the argument that it is Macedonian is invalidated.

Skopje was never part of ancient Macedonia but was an Illyrian tribal center in the third century B.C. The Slavs made many incursions but did not capture Skopje until A.D. 1189. Stephan Dushan was crowned emperor there by the Serbs in 1346. Skopje was incorporated by Serbia in 1913 and was made part of Yugoslavia in 1918. In 1945 Tito conveniently designated Skopje as the capital of the new "Macedonian" republic.

Greece is not denying the republic of Skopje its right to independence and existence. The question is not why Greece objects to its neighbor's appropriating the name Macedonia, but why the neighboring state is so insistent and intent on adopting such a name. ELENE COSTOPOULOS New York, May 4, 1992 The writer is a member of the publications committee, Hellenic-American Educators Association-United Federation of Teachers.

http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9E0CE2D61639F933A05756C0A964958260&scp=4&sq=%22ancient%20Macedonia%22&st=cse

The World; The Land That Can't Be Named
By RAYMOND BONNER
Published: May 14, 1995


Of all the destabilizing factors, the quarrel over the name should be easy to resolve.

Even though there was a Macedonian kingdom 2,500 years ago, Slavs and Bulgars moved into the region in the 5th and 7th centuries, and a Macedonian nationalism did not arise until the end of the last century. A discrete Macedonian state did not exist until the 1940's, when Tito created an autonomous Republic of Macedonia as part of Communist Yugoslavia, which still left a Macedonian province in northern Greece and a sliver of Macedonia in Bulgaria.

http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=990CE0DA1039F937A25756C0A963958260&scp=8&sq=%22ancient%20Macedonia%22&st=cse

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 25, 2011, 12:12:56
Нова Македониja број 22240 | петок 25.3.2011

Светот не ја видел „нашата“ античка Македонија

Паско Кузман

На изложбите за Александар во „Лувр“ и во Оксфорд, Македонија ќе реагира доколку има политичка провокација.

- Ќе правиме изложби со предмети од антиката само ако сметаме дека има некаква научна потреба, а не за да им докажуваме нешто на Грците. Имаме богат археолошки материјал од античкиот период. Нема многу предмети со претстави на Александар Македонски. Но во онаа, другата Македонија, што остана ваму и таму, беа центрите и таму има богат антички материјал. Сепак не треба да го ставаме археолошкото богатство во функција на некаква политизација. Инаку, античките остатоци во целиот свет се најбројни. И кај нас е така - вели Кузман.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=32511839401&id=9&prilog=0&setIzdanie=22240
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 25, 2011, 12:14:08
Разбира се, че няма много предмети от античните македонци, защото такива никога не са живели в днешна Македония.
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 28, 2011, 07:51:14
Pajonija

Pajonija ili Peonija (grčki: Παιονία), odnosno Pajonci (starogrčki Παίονες) je u antici bio naziv za zemlju i narod koji je živio u Trakiji. U klasičnom periodu Pajonija je uključivala cijelu dolinu Aksiosa (Vardara) i okolna područja, što uključuje današnju grčku regiju Makedoniju, najveći dio Republike Makedonije, i manji dio zapadne Bugarske.[1] Bila je smještena sjeverno od drevne Makedonije (što otprilike odgovara današnjoj grčkoj oblasti) i južno od Dardanije (što odgovara suvremenom Kosovu). Na istoku su živjeli Tračani a na zapadu Iliri.

http://sh.wikipedia.org/wiki/Pajonija

Paeonia, the land of the Paeonians, originally including the whole Axius (Vardar) River valley and the surrounding areas, in what is now northern Greece, Macedonia, and western Bulgaria. The Paeonians, who were probably of mixed Thraco-Illyrian origin, were weakened by the Persian invasion (490 bc), and those tribes living along the Strymon River (in western Bulgaria) fell under Thracian control. The growth of Macedonia forced the remaining Paeonians northward, and in 358 bc they were defeated by Philip II of Macedonia. The native dynasty, however, continued to be highly respected: about 289 bc, King Audoleon received Athenian citizenship, and his daughter married Pyrrhus, king of Epirus. Under the Romans, Paeonia was included in the second and third districts of the province of Macedonia. By ad 400, however, the Paeonians had lost their identity, and Paeonia was merely a geographic term.

http://www.britannica.com/EBchecked/topic/438110/Paeonia

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 28, 2011, 08:01:21
Пајонци

Пајонците биле племенска организација која го населувала најголемиот дел од Република Македонија, како и делови од териториите на денешните држави Бугарија и Грција. Информации за Пајонците има во делата на Хомер, Херодот и Тукидид кои ги споменуваат пајонските племиња Сиропајони и Пајопли, Добери, Лајаи и Дерони. Тие веројатно биле тракиски народ.[1]

http://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%98%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8

Пајонски јазик

Пајонскиот јазик е малку истражениот јазик на античките Пајонци, чие кралство некогаш се простирало северно од Македон и во Дарданија и, во најраните времиња, во југозападна Тракија.

Класичните извори обично ги сметаат пајонците за посебен народ, различен од тракијците и илирите, со свој етнос и јазик. Атенеј го поврзува пајонскиот со мисискиот јазик, кој и самиот е малку истражен. Доколку ова е точно, тоа би значело дека пајонскиот бил анадолски јазик.

Од друга страна, пајонците од некоисе сметале за потомци на фригијците, што би значело дека пајонскиот ѝ припаѓа на истата група јазици како и фригискиот.

Современите лингвисти се нерешени за класификацијата на пајонскиот јазик, заради екстремната оскудност на материјали за него. Од една страна Вилхелм Томашек и Паул Кретшмер тврдат дека тој им припаѓал на илирските јазици, а од друга страна Димитер Дечев, тврди дека јазикот бил сроден на тракискиот.

Меѓутоа, по сè изгледа дека пајонскиот бил различен и од двата. Тој ја поседува карактеристиката a/o и не изгледа дека е кентумски јазик.

http://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%98%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%98%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BA

Пајонија

Пајонија е античка држава и област која се наоѓала на местото на денешна источна Македонија, односно се протегала источно од Велес, преку целата долина на реката Брегалница преку Овчеполието и Штип до Кочани и западните и северните падини на Плачковица и Осоговските планини и потоа продолжувала се до долината на реката Струма. Најбројно население биле античкиот народ - Пајонци.

По наездата на Келтите во почетокот на 3 век на пајонскиот престол дошол Леон (278-250 год. пр. н.е.), веројатно вториот син на Авдолеон, кој пак бил наследен од синот Дропион ( 250 - 223 год. пр. н.е. ). Дропион е последниот пајонски крал, а воедно и основачот на пајонскиот којнон (сојуз). По неговата смрт просторот на Пајонија го превзела Античка Македонија, под водство на кралот Филип V (221–179 п.н.е), а северниот дел и припаднал на Дарданија. Под водство на синот на Филип V, Персеј (179–168 п.н.е.) Македонија се соочила со експанзионизмот на римската република. Ова резултирало со пораз на Македонија и распадот и на Македонското кралство, кое во 148 п.н.е. подпаднало под директна римска власт.

http://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%98%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 15, 2011, 01:21:14
Belgrade

At the same time (around 878), the first record of the name Beligrad appeared, during the rule of the First Bulgarian Empire.

Alba Bulgarica Latin name during the period of Bulgarian rule over the city[78]

http://en.wikipedia.org/wiki/Belgrade
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 13, 2011, 12:35:55
Българската икономика от 1945 до днес.

http://bkks.org/forum/index.php/topic,3213.0.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 18, 2011, 02:41:09
Поредният македонистки фалшификат.

Ламбата со Александар Македонски првпат пред јавноста

Изложбата „Антиката од југоисточна Македонија“, отворена во Струмица, е особено значајна бидејќи кај нас се ретки постановките што го обединуваат античкиот период



(http://www.novamakedonija.com.mk/Uploads/News/lamba.jpg)


Ламбата со претстава на Александар Македонски е еден од ретките артефакти со неговата претстава. И директорот на Управата за заштита на културното наследство, Паско Кузман, и археологот Драги Митревски го потврдуваат тоа.

„Немаме многу наоди со претстави на Александар Македонски. Неговиот лик го имаме, главно, на монети и на две проблематични скулптури за кои се претпоставува дека го претставуваат Александар“, изјави Митревски за „Нова Македонија“ по повод двете грчки изложби за Александар, во „Лувр“, најавена за октомври и онаа што беше отворена во април во Оксфорд. Сепак, тврди тој, имаме многу други остатоци од античкиот период. Иако овој период порано не бил доволно истражен, во последниве неколку години се направени богати збирки.

Музејот на Македонија за септември годинава подготвува голема археолошка изложба „Од Пела до Аквилеја“. Изложбата ќе биде соработка на Македонија и на Словенија. Убави збирки со скулптури, накит и монети од античкиот период, освен Музејот на Македонија, имаат и битолскиот и охридскиот музеј, а сепак постановките од антиката се ретки.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=51711828389&id=16&setIzdanie=22282

Athena

In Greek mythology Athena or Athene ( /əˈθiːnə/ or /əˈθiːniː/; Attic: Ἀθηνᾶ, Athēnā or Ἀθηναία, Athēnaia; Epic: Ἀθηναίη, Athēnaiē; Ionic: Ἀθήνη, Athēnē; Doric: Ἀθάνα, Athana), also referred to as Pallas Athena/Athene ( /ˈpæləs/; Παλλὰς Ἀθηνᾶ; Παλλὰς Ἀθήνη), is the goddess of wisdom, civilization, warfare, strength, strategy, female arts, crafts, justice and skill. Minerva, Athena's Roman incarnation, embodies similar attributes.[4] Athena is also a shrewd companion of heroes and the goddess of heroic endeavour. She is the virgin patron of Athens. The Athenians built the Parthenon on the Acropolis of her namesake city, Athens, in her honour (Athena Parthenos).[4]

Athena's veneration as the patron of Athens seems to have existed from the earliest times, and was so persistent that archaic myths about her were recast to adapt to cultural changes. In her role as a protector of the city (polis), many people throughout the Greek world worshiped Athena as Athena Polias (Ἀθηνᾶ Πολιάς "Athena of the city"). Athens and Athena bear etymologically connected names.[5]

http://en.wikipedia.org/wiki/Athena

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b9/Athena_type_Velletri.jpg/449px-Athena_type_Velletri.jpg)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f3/Athena_ciste.jpg/499px-Athena_ciste.jpg)

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 18, 2011, 02:48:07
(http://i2.squidoocdn.com/resize/squidoo_images/-1/lens8297991_1288229999goddess-athena-quiz.jpg)

http://www.squidoo.com/greek-mythology-quiz-athena?utm_source=google&utm_medium=imgres&utm_campaign=framebuster

(http://theoldgiftshop.com/images/replica/G005S2.jpg)

http://theoldgiftshop.com/blog/2009/04/02/ancient-greek-goddess-athena-wall-relief/

(http://www.usask.ca/antiquities/images/collection/classicalgreek/mourningathena.jpg)

http://www.usask.ca/antiquities/collection/classicalgreek/mourningathena.html

http://www.youtube.com/watch?v=xs6O4Ay3cuo&feature=player_embedded

http://www.google.com/search?hl=en&rlz=1W1GGLL_en&biw=1003&bih=564&tbm=isch&sa=1&q=athena+greek+goddes&btnG=Search&aq=f&aqi=&aql=&oq=

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 18, 2011, 02:53:52
Ето как са изобразявали Александър и гърцката богинята Атина. Атина има цици, нали.

Coin with the head of Alexander

(http://www.britishmuseum.org/images/ps171742_m.jpg)

Athena

The Greek goddess Athena
Shown here on the reverse of this coin, Athena (or Athene) was a virgin goddess of arts, crafts and war, and patroness of the city of Athens.

(http://www.britishmuseum.org/images/athena_144.jpg)

http://www.britishmuseum.org/explore/highlights/highlight_objects/cm/s/coin_with_head_of_alexander.aspx

(http://www.travel-images.com/pht/england426.jpg)

http://www.travel-images.com/photo-england426.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 18, 2011, 03:43:38
Е, най-после се появи нещо, което се доближава до историческата истина!

Скопје никогаш не било дел од античка Македонија
Историчарката и археолог Елеонора Петрова-Митевска, заедно со истражувачот на полето на класичната филологија Наталија Поповска, е авторка на книгата „Античка Македонија - критички приод кон интерпретацијата на историјата и историографијата“

Катерина Богоева

Историчарката и археолог Елеонора Петрова-Митевска и истражувачот на полето на класичната филологија Наталија Поповска се авторките на книгата „Античка Македонија - критички приод кон интерпретацијата на историјата и историографијата“, која во издание на „Темплум“ се појави во овој мошне важен историски период на земјава. Во време кога споменувањето на зборот античка Македонија поради неколкугодишниот фокус на дневната политика се' уште ги прави мошне внимателни и граѓаните и историчарите.

За тоа што им нуди книгата и на едните и на другите, но и какво значење треба да и' даде македонската наука на овој дел од историјата, а какво значење, пак, и доби античката историја, а владејачката гарнитура го искористи во реализирање на своите цели, Елеонора Петрова-Митевска, во почетокот на разговорот воден со неа, откри дека книгата е напишана уште минатата година.

„Можеби токму поради горливата тема, таа излезе од печат дури во април оваа година. Се разбира, во овој труд ги изнесовме причините зошто е напишана книгата, но во оваа прилика само би додала дека книгата е напишана и за историчарите и за широката публика со цел да укажеме дека историјата мора да остане строго во рамките на науката и дека не смее да се измеша или да се прелее во дневната политика. Историчарите мора да му служат на општеството, а не на политичарите, а историјата мора да биде непристрасна и критична. Само така историчарите ќе го зачуваат личниот и научниот интегритет, а историската наука ќе го задржи местото што го имала во рамките на балканската и европската наука.

Како и да е, античката историја, која е сега во фокусот на интересирање на политичарите, историчарите и на пошироката јавност, мора да го заземе местото што и' припаѓа. Античката историја не може да биде центарот на проучувањата, туку вовед во проучувањата на историјата на Македонија. Не можеме да прифатиме дека или античките Македонци или Словените се единствена компонента во нашето формирање. Современите народи се создадени од повеќе компоненти, да не зборуваме за фактот дека сме народ и земја која од антиката до современи дни била трансферзала на поврзување на северот и југот и која ја поминале многу народи и војски.

Ако ги прифатиме повеќето компоненти во нашето формирање, ќе можеме работите да ги поставиме научно и на свое место. Насочувањето исклучиво кон античкото потекло ги дефокусира луѓето од нивните познати идентитетски вредности досега. Тие започнуваат да се сомневаат во својот досегашен идентитет и да го бараат во далечната и помалку позната историја. Сметам дека идентитетските прашања денес се непотребно наметнати. Она на што треба да се фокусираме треба да биде културниот идентитет (јазикот, културното наследство, обичаите, носијата, музиката, кујната), бидејќи тој не' разликува од другите. Уште од праисторијата, племенските организации на овие простори, без медиуми и современи средства за комуникации, успевале да констатираат разлики меѓу себе. Разлики во начинот на погребувањето, во култовите, во симболизмот, во јазикот, во обичаите. Тоа го одредувало нивниот културен идентитет.

Друга важна компонента на идентитетот е чувството за припадност, односно фактот дека ние сме тоа што се чувствуваме. Затоа сметам дека нам не ни се потребни прашањата кои сме, што сме, од каде доаѓаме, бидејќи сме народ со јасен идентитет“.

Во книгата авторките се осврнуваат и на научните проекти реализирани и публикувани во последните години: „Историјата на македонскиот народ“, „По трагите на писмото и јазикот на античките Македонци“ и „Македонска енциклопедија“, како и на обраќањето на проф. Стивен Милер кон претседателот на САД, Барак Обама, и на промотивната дебата на преводот на „Црна Атена: африканските корени на класичната цивилизација“ - том 1. Фабрикација на античка Грција 1785- 1985“ од проф. Мартин Бернал.

Запрашана дали нивното објавување, но и интерпретацијата и' нанесува штета на веќе потврдената македонска наука во меѓународни рамки, Петрова рече: „Некои работи во посочените трудови не можат да се постават онака како што го сториле тоа авторите. Затоа се обидуваме да се држиме цврсто до античките извори и нивното проучување и интерпретација. Оние што сакаат да балансираат во дадениот момент ќе речат дека е добро да се имаат спротивставени мислења. Меѓутоа, тука не станува збор за спротивставени мислења. Станува збор за пренебрегнување извори, факти и историја што може да има опасни реперкусии. Затоа ја напишавме книгата. Да го зачуваме образот на еснафот и сопствениот научен интегритет. Да не не' прозиваат потоа дека сме се уплашиле и сме премолчиле. Бидејќи некои работи мораат да бидат кажани со вистински зборови. Не можеме да дозволиме генерации и генерации да учат од учебници кои, всушност, не ја одразуваат реалноста. Не можете да се задоволите со наука што е употреблива само во границите на нашата држава. Историјата, ако сакаме да биде етаблирана, мора да биде прифатена и во пошироки рамки.

Накратко, во одговорот на Стивен Милер даваме комплетно објаснување на разликите помеѓу античките Македонци и Хелените и со тоа ја доведуваме во прашање целата акција на повеќе од триста професори што се обиделе да го докажат грчкиот карактер на античките Македонци. Во коментарот за расчистувањето на каменот од Розета, покрај историските недоследности, укажуваме на одличните коментари и критика што беа објавени од македонската научна мисла. За Енциклопедијата, мислам дека со коментарите ќе помогнеме во изработката на новата верзија.

Што се однесува до деловите од трудот за историјата на македонскиот народ, укажавме на одредени недоследности во интерпретацијата на историјата на античка Македонија и значењето на изворите кога станува збор на периодот на доаѓањето на Словените. На крај, сметаме дека античкиот модел на проф. Бернал во создавањето на античка Грција нема допирни точки со античка Македонија.

Не знам дали проектот за античко македонскиот центризам ќе трае или скоро ќе престане. Единствено знам дека кога-тогаш работите ќе се вратат на свое место и дека ќе мораме да вложиме многу напор за да исправиме некои неадекватни решенија. Можеби сега е рано да зборуваме за тоа, но верувам дека иднината ќе ни даде за право“.

Од позиција на поранешен амбасадор на Република Македонија во Советот на Европа во Стразбур, таа имаше можност и да ги види и доживее реакциите на тамошните политичари на случувањата во земјава во време кога започна интензивниот третман на античката историја во политички цели, кога се појавија и термините „антиквизација“ и „букефализација“.

„Точно е дека напливот на антиквизација во земјата во првата фаза го следев оддалеку. Меѓутоа, коментарите на европратениците или амбасадорите ги следев од прва рака. Имаше неофицијални коментари што укажуваа дека онака како што Република Македонија се справуваше со грчкиот национализам до 2006 година, отсликувала ситуација на комуникација помеѓу возрасен човек и разгалено дете. Како од таа супериорна положба успеавме да бидеме вовлечени во игрите на соседите, не ми е јасно. Но, со новонастанатата ситуација, дефинитивно, губиме само ние.

Инаку, што се однесува до терминологијата, таа веќе беше многу присутна во јавноста кога се вратив во Македонија. Инаку, сакале ние или не, антиквизацијата како термин е влезена и во извештаите на ЕУ како процес што не' враќа во минатото или каде што наместо европска иднина, бараме антички корени“.

Осврнувајќи се на економскиот или финансискиот момент од антиквизацијата, Петрова најнапред потенцираше дека „Македонија има потреба од средства од ЕУ во градење на инфраструктурата“.

„Ни се случи да ги изгубиме европските пари само поради именувањето на автопатот. Дали од тоа именување добивме нешто? Знам дека многу изгубивме, а именувањето не ни помогна да станеме поголеми Македонци отколку што бевме. Второ, за што особено жалам, е тоа што со спомениците, стадионите и патиштата и' помогнавме на Грција да изгледа дека е кооперативна, а ние тесногради. Не знам како ова се вклопува во космополитизмот на Александар, кој во практика ја создал првата екуменска држава, првата мултикултурна, мултиетничка и мултиконфесионална творба во светски рамки“.

Зборувајќи за Александар Македонски, таа се осврна и на оправданоста од актуелното подигање споменици со ликови од античкиот период низ земјава. „Навистина, не знам зошто во Битола се' уште се двоумат да му подигнат споменик на Филип. Филип ги освоил Линкестида, Пелагонија и Дериоп и ги приклучил кон македонското кралство. Исто така, го изградил градот Хераклеја Линкестис. Сето тоа дава за право таму да биде подигнат споменик на Филип. Од друга страна, територијата на античка Македонија од Архелај, па се' до времето на Антигонидите во третиот век од старата ера, одела на просторот до Демир Капија. Просторот северно им припаѓал на Пајонците и тие како македонски вазали од времето на Филип ја чувале северната граница од Дарданците. Од времето на Антигонидите, границата се поместила на север поради новоутврдениот град Билазора, па, најверојатно, одела на просторот на Таорската Клисура. Значи, Скопје никогаш не било дел од античка Македонија, па, според тоа, и присуството на спомениците нема издржана историска основа“.

Говорејќи за правецот во кој смета дека треба денеска да се движи македонската историска наука за да коинцидира со светските трендови и да ги избегне замките за „неопходна“ потрага по етничка припадност, Елеонора Петрова-Митевска, во чија богата професионална биографија, освен научнички, се вбројани и професорски ангажмани во земјава и во светот, почувствува потреба да даде и мал вовед за националромантизмот на балканските народи, потсетувајќи дека тој најдоцна ја зафатил Македонија во периодот кон крајот на 19 век.

„Во тој период, националромантизмот имал позитивна улога, која помогнала во афирмирање на нивниот идентитет. Сличен, речиси идентичен процес ги зафатил балканските народи и кон крајот на 20 век. По распадот на поранешната федерација, речиси сите народи го преболуваа својот националромантизам, барајќи ги своите корени во стари популации што не беа поврзани со Словените. И овој пат, задоцнетиот националромантизам ја зафати Македонија една деценија подоцна, во 21 век.

Но, ако националромантизмот во 19 век имал цел зацврстување на идентитетот, националромантизмот кон крајот на 20 век од сите балкански народи беше брзо заборавен и напуштен како процес погубен за евроинтеграциите и тенденциите на новото време. Останува Македонија да го преболува овој процес побрзо“.

Таа укажа и дека „светските трендови не' учат оти во современата наука се' помалку се зборува за етногенеза и за пресметување проценти во одредувањето на потеклото“. „Современите народи се создадени од повеќе компоненти, а културниот идентитет, јазикот и чувството за припадност треба да ја имаат доминантната улога. Затоа македонската историска наука треба да се насочи кон вклучување поголем број науки, а не кон исклучување или насочување во еден правец во процесот на проучување на античката историја. Интердисциплинарниот пристап, покрај археологијата, епиграфиката, ономастиката и нумизматиката, како прифатени во проучувањата на античката историја, вклучува и истражувања од етнографијата и социологијата, за да се разберат и решат загатките на историјата на античка Македонија. А тоа, всушност, се и светски трендови“.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=8B2FF26C926A9C42882733FDA045A1AA
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 28, 2011, 06:47:47
Вероятно това е епохална книга за Македония, която най-накрая казва истината за македонската история.

„Античка Македонија - критички приод кон интерпретацијата на историјата и историографијата“ Од Елеонора Петрова-Митевска и Наталија Поповска, „Темплум“, 147 страници

(http://www.utrinski.com.mk/WBStorage/Articles/D0ED5A4F4DD87148B2CD06D0308C911B.jpg)


Авторките посочуваат дека во создавањето на книгата биле водени од желбата со оваа критичка анализа, Република Македонија да биде третирана како земја со сериозен пристап кон историската наука. Нејзиното појавување тие го сметаат за потребно и поради реакцијата на светската научна јавност, кон новата македонска историографија и презентирањето на недоволно поткрепени тези и претпоставки присутни во македонската печатена продукција.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=9609CFF06DB89D4395DA91459F91E190
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 11, 2011, 11:07:05
А тук е продължението на темата за българската икономика и наука.

http://bkks.org/forum/index.php/topic,3213.0.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 23, 2011, 07:33:13
Nomen est omen

Александар (од грч. Алесандрос) значи „бранител на луѓето“ и најблискиот словенски превод за ова име е Бранимир, Бранко

Личните имиња се битен дел на идентитетот на човекот, кој го гради од своето рано детство. Имињата не ги избираме самите, ни ги даваат (родителите или порано кумот) штом ќе дојдеме на овој свет и ги носиме цел живот. Личните имиња со својата разновидност и бројност се одраз на културата и на историјата на луѓето што му припаѓаат на етникумот, односно народот што ги носи.

Македонците имаат словенски јазик и логично е да се очекува најголем број од нив да носат словенски имиња, разбирливи на мајчиниот јазик на кој комуницираат. Таквите имиња навистина се застапени меѓу Македонците и ги има во голем број, но, од друга страна, необично е тоа што најголем дел од етничките Македонци во Република Македонија носи грчки и еврејски имиња. Секое име значи нешто, не е само збир на согласки и самогласки, туку означува некаков поим, особина. Грчките и еврејските, библиските имиња што во македонскиот народ навлегле преку христијанската вера, во македонскиот јазик имаат само акустична слика, а не и значење.

Да наведеме некои од словенските имиња што ги носат Македонците. Нивното значење не треба да се толкува, оти е јасно само по себе, поради природата на македонскиот јазик што е во групата словенски јазици. Такви се пократките имиња без наставки: Бранко, Јасна, Ружа, Светлан(а), Горан, Зоран, Мирко, Мирна, Славко, Славица, Петко, Рајна, Златко, Злата(н), Русе, Ѕвонко, Ѕвезда, Деница, Денко, Весела, Војдан, Рајко, Румена, Цвета, Сокол, Бранкица, Стојан, Искра, Снежана, Богдан, Ведран(а), Лепа, Велика, Бреза, Дарко, Даринка, Живко, Владо, Живка, Владанка, Здравка, Убавка, Станко, Гроздан, Нада, Вера, Љубен, Љубица, Мила, Милко, Гордан(а), Јагода, Фидан... Освен нив, има голем број словенски имиња со наставките -мир, – слав, -љуб, -рад –чин -мил: Тихомир, Љубомир, Братислав, Воислав, Мирослава, Бранимир, Верољуб, Богољуб, Светислав, Бранислав, Богомил, Светомир, Милорад, Градимир, Венцислав, Владимир, Дојчин, Горчин, Радмила... Сите овие се општи словенски имиња и се среќаваат и кај другите народи со словенски јазици, било на Балканот (Србија, Бугарија, Хрватска, Црна Гора, Словенија) или пошироко (кај Западните и Источните Словени).

Грчките имиња меѓу Македонците се можеби помалку на број, но нив ги носат поголем број луѓе. Така, во Битола може да има 10 мажи со име Верољуб, 30 со име Тихомир, 100 да се Дарко, но затоа има барем 15.000 со име Петар (Пеце). Во таа смисла, според бројот на луѓето што ги носат, имињата што имаат значење на грчки (или ако сакате старогрчки) јазик се најзастапени. Најчести грчки имиња во Македонија бездруго се: Александар, Петар, Филип, Ѓорѓи, Димитар, Кирил, Методија, Стефан, Ангел, Никола, (Х)Ристо, а од женските Александра, Елена, Анастасија, Ангела итн. Македонците имаат обичај да ги приспособуваат имињата на својот јазик, да ги деминутивизираат и така се добиваат голем број скратени или деминутивни форми од овие имиња. Така на пример, од Александар се: Аце, Санде, Ацо, Сандре, Сашо, Цане, Алекса, Сале; од Петар - Пеце, Петре, Перо, Пепи, Пере; од Димитар - Митре, Диме, Мите, Димче, Митко; Ѓорѓи - Гоце, Ѓоре, Ѓоко, Ѓошо, Ѓоле, Ѓуро; Ангел - Ангелчо, Геле; Тодор – Тоде, Тоше; Атанас -Танас, Тане, Тасе; Никола - Коле, Николче, Коки, Никса; Александра - Ане, Ацана, Сандра, Сашка; Елена – Лена, Ели, Ленка, Ленче итн. Ова не се македонски имиња од грчко потекло, туку се грчки имиња одомаќени во Македонија, а тоа е различна работа. Поентата е дека сите овие имиња имаат смисла и се разбирливи единствено на грчки (т.е. старогрчки) јазик. Така, имињата Александар и Филип не се македонски (иако се славни поради тоа што ги носеле кралевите на античка Македонија во 4 век пред Христа) туку 100 проенти грчки, имаат значење и смисла само на тој јазик, а можат да се преведат на современ македонски (словенски) јазик. Александар (од грч. Алесандрос) значи „бранител на луѓето“ и најблискиот словенски превод за ова име е Бранимир, а Филип пак (грч. Филипос) значи „љубител на коњите“ и словенскиот разбирлив пандан би гласел - Коњољуб.

Петар е грчко библиско име и тоа, всушност, е грчки превод на еврејското Кифа, прекарот што Исус му го дал на својот апостол Симон, а значи камен, односно карпа. Камен/карпа на грчки е „петрос“. На современ македонски, најсоодветниот превод за името Петар е Карпош. Ѓорѓи (од грч. Георгиос) буквално значи „земјоделец“, а Димитар (од грч. Деметриос) е „оној што ја сака земјата“, или „следбеник на Деметра“ (старогрчката божица на земјоделството и плодноста). Името Анастасија пак е од зборот „анастасис“, кој на грчки значи воскресение, а словенскиот пандан за ова име постои и гласи Воскресија (освен една баба од Охрид, друга жена со такво име во Македонија не сум сретнал). Никола (грч. Николаос) буквално значи „победа на народот“ и е блиско до латинското име Виктор (Никос), а нема пандан во имињата на словенските јазици. Теодор/Тодор, и женската форма од имево Теодора, преведени на словенски се Божидар, односно Божидарка, Стефан е Венцо (Венцислав), Теофил – Богољуб, Ристо (грч. Христос) одговара на Спасе, Елена е Сунчица, Зоја е Живка, Вангелица е Благица (Благовесна), Калина е Добрила итн.

Малку етнички Македонци што носат грчки, еврејски или други странски имиња (латински, старогермански и сл.) се свесни за нивните значења. Отидете, на пример, во Охрид и објаснете им дека Климент, Наум или Деспина не се охридски имиња. Климент, всушност, е име од латинскиот јазик и значи милостив, мил, на што би одговарало словенското име Милан; Наум е старозаветно еврејско име (Нахум) и значи „утешител“, а Деспина е грчко име и значи „владетелка“, т.е. одговара на словенското Владана или Власта.

Авторот е магистер по историја и среден век
   
   
Автор: Тихомир Јанчовски 
 
http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=623111019367&id=13&prilog=0&setIzdanie=22312
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 24, 2011, 11:18:26
Како растеше Александар

Денешните Грци и Македонци се мразат оти многу си личат

Како што растеше споменикот на Александар Македонски и славата на Никола Груевски, така паѓаше Македонската берза. Како што го дигаа Александар јавнат на Букефал на скопскиот плоштад и како што лебдеше еуфоријата до небото, така се ширеше сиромаштијата на земјата. Колку сме поблиску до облаците, толку сме подалеку од реалноста. Додека како тесто брзо настасува достоинството на Македонецот од новооткриеното славно минато и од уште пославните предци, така уште побргу спласнува гордоста од нашата бедна сегашност и неизвесна иднина. Како што стануваме се' погорди и помали пред грандиозните спомениците на туѓи цареви и кралеви, така сме се' поништожни пред нашите големи македонски дејци што ја фрлиле мајата на плодна почва да се роди Македонецот. Ги забораваме нив оти зборуваме на ист јазик што го разбираме, оти не ги прочитавме и не ги прифативме нивните писанија и пораки, оти останавме рамнодушни зашто загинале млади, ги забораваме оти ни кажале што треба да знаеме за однапред... а никогаш не ги послушавме ниту одназад. Ги забораваме оти се намачиле да не' описменат, да ни дадат вера во еден Господ и оти ни кажале кои сме. А ги мразиме оти ни кажале кои не сме.

Ги сакаме денес за предци токму оние што не сме. Со кои никогаш не сме ни биле. Ги сакаме тие што не ги разбираме, од кои нема ни една семка, ни еден збор, ни прав, ни пепел, ги сакаме оти имаме комплекси дека се недостижни, оти се лажеме дека личиме на нив, оти сме несигурни во својот идентитет, оти мислиме како и нив дека ако сме од исти сој со Елините дека нема да бидеме варвари, дека од утре ќе бидеме поумни, нема веќе да се срамиме од себе, ќе бидеме побогати, пославни и ќе му покажеме на светот и на комшиите кој е кој. А, сироти ние, не знаеме дека и денешниот Грк со векови страда од истите комплекси и кошмари, сакајќи да лични на древните антички цареви и императори, сакајќи да личи на Александар Македонски и на татко му Филип Втори. А, во суштина, денешните Македонци и денешните Грци се мразат оти си личат меѓу себе, а ниту едните ниту другите не личат на ликовите од митовите што ги разубавиле, пораснале и обоиле во посветли бои уште големите антички склуптори и чудесните пишувачи на епови и историски панагирици. Сега ова се само кичерајски копии на некогашните ремек дела. Тука нема уметност. Само многу политика и тони бронза. Така Александар од метро и пол порасна на речиси 30 метри. И уште ќе расте. Сега во Грција комплексираните и шовинистите ќе направат уште поголем Александар. Колку поголема сиромаштија и криза, толку поголеми споменици. А и Букефал стана позначаен од обичен коњ, пославен и поумен. Заслужува, како Калигула што го прогласи својот коњ Инцитатус за римски сенатор, Груевски да го предложи Букефал за почесен претседател на македонскиот парламент. Подобро тој отколку некој немакедонец, што би рекле новите букефалисти.

Колку Александар Македонски е прататко на денешните Грци или Македонци. Ова исклучително глупаво прашање има употребна вредност на живот и смрт само во денешна Р. Грција и Р. Македонија и запалените глави на Грци и Македонци во дијаспората. Одамна потврдена и докажана историска вистина е дека современите нации - држави се формирани дури во 19 и 20 век. Ова сознание ги онеспокојува новите радикали и патриоти. Тие тој факт го отфрлаат со гнасење како комуњарска измислица. Не знаат колку е смешно и воедно тажно да се зборува за националната припадност на античките народи и империи. Цивилизациите пред Христа и цели 18 века по него не стасале до осознавањето за националната припадност според сегашните сфаќања на нацијата. Овој факт уште повеќе внесува конфузија во денешните клонирани антички глави податливи за манипулации. Затоа е многу штетно со политичка стимулација и интервенција во науката да се трага по пославно минато и да се бараат антички корени. Тоа е, вели Хобсбаум, најголемиот жив историчар во светот, како во училниците да делите опиум наместо образование. Новите историчари што се котат на ангро во вакви времиња не се возбудуваат многу што историјата не ја прифаќа нивната логика на размислување. Тие лесно наоѓаат нови докази за славното минато на своите народи со ДНК. Има институти што издаваат сертификати за вашето педигре какво што сакате. Со парче хартија за пет минути можете да станете антички Македонец, Илир, Словен, Византиец, Елин, внук на Александар или Цезар, потомок на Тутанкамон. Еве неколку примери од кои се ужасуваат необразованите екстремисти и тазе курсисти по историја. Дали, на пример, славниот император на Источното Римско Царство, Костантин Велики, роден во Наисус, денешен Ниш, е Србин, а Србија единствен наследник на Византија. Или по истата аналогија, дали Цезар, Октавијан, Помпеј и сите славни римски императори се Италијанци, а Италија единствен наследник на Западното Римско Царство. Дали Кеопс, Рамзес и Клеопатра се Арапи, дали Хектор и Ахил се Турци, дали Јустинијан е Македонец и, се' разбира, дали Александар е Македонец или Грк. Баталете се' од ќорава работа. Ќе закачите антички вирус што мора да се одболедува. Тоа е долг процес и нема друг лек, освен учење. Проблемот е што во Македонија, Грција и на Балканот тие што ги знаат работите добро, славните академици и учени дејци, одамна заседнале на Олимп и не им се симнува долу. Бесмртните мудреци како антички богови гледаат спокојно од олимписката височина и си молчат. Така како желките од Галапагос живеат поубаво и подолго. А и кога ќе кажат нешто, зошто да го вознемируваат царот и да си ставаат трн во ногата. Чуму толку возбуда и стрес за овоземни гајлиња и политичка папазјанија.

Ќе се вишнее Александар на скопскиот плоштад за навек. Тоа ќе биде наша замена и за Тито, и за Лазо, и за Душан Силни, и за Сулејман Величенствени и за Пиколомини, за крал Петар, и за цар Борис, и за Ванчо Михајлов, и за Тодор Александров, и за Глигоров, и за Трајковски, и за Црвенковски, и за Георгиевски, за Груевски и за тие по него, за сите знајни и незнајни јунаци, патриоти и преродбеници. Кога ќе ја одболедуваме антикоманијата, можеме да тргнеме кон европеизација. Проблемот е во тоа што таа хронична античка патологија трае со стотици години. Кај нашите соседи Грци антикоманијата наближува кон својата 200-годишнина. Некои велат многу повеќе. Веднаш откако ја курдисаа својата прва национална држава на темелите на ослабената и пред распаѓање Отоманска Империја почнаа и со истражувањето на грчкото наследство на целата античка историја и култура, на сите империи и царства почнувајќи од Персија, Египет, Источното и на Западното Римско Царство заедно со космосот. Открија дека се' е грчко ерга омнес. И Европа и земјината топка, сосе големата турли-тава на народите и вселената.

И конечно, Ако Александар Македонски не им припаѓа само на денешните Македонци и Грци, кому тогаш му припаѓа? Па на сите, но како културна оставнина, како што е случај кај сите стари империи и антички цивилизации што припаѓаат многу пошироко од денешните територии каде што се протегале. Во нивна слава и чест низ историјата, споменици граделе царевите, кралевите и диктаторите, кои се сметале за нивни наследници и рамни на нив. Така си е и кај нас денес.

Ерол Ризаов

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=A0C3DF7A1562904CA96F73B310EA9D00
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 02, 2011, 09:06:46
Samuel of Bulgaria

Samuel[1] (also Samuil, representing Bulgarian: Самуил, pronounced [samuˈil]) was the Emperor (Tsar) of the First Bulgarian Empire from 997 to 6 October 1014. From 980[2] to 997, he was a general under Roman I of Bulgaria, the second surviving son of Emperor Peter I of Bulgaria, and co-ruled with him, as Roman bestowed upon him the command of the army and the effective royal authority.[3] As Samuel struggled to preserve his country's independence from the Byzantine Empire, his rule was characterized by constant warfare against the Byzantines and their equally ambitious ruler Basil II.

During Samuel's reign, Bulgaria gained control of most of the Balkans (with the notable exception of Thrace) as far as southern Greece. He moved the capital from Skopje to Ohrid,[4][11] which had been the cultural and military centre of southwestern Bulgaria since Boris I's rule,[12] and made the city the seat of the Bulgarian Patriarchate. Although Samuel's reign brought the end of the First Bulgarian Empire, he is regarded as a heroic ruler in Bulgaria.[13][14]

http://en.wikipedia.org/wiki/Samuel_of_Bulgaria

Samuel

Samuel,  (died Oct. 6, 1014, Prilep, Macedonia), tsar of western Bulgaria, or Macedonia, from 997; his realm was the successor of the first Bulgarian empire.

He established his capital at Ochrida (now Ohrid, Maced.) and revived the Bulgarian patriarchate.

http://www.britannica.com/EBchecked/topic/520801/Samuel

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 31, 2011, 12:17:04
Македонците генетически са най-близо до бългаpите

http://www.maxibg.com/file/862/FYROM/S_DNA_IS_BULGARIAN.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Август 13, 2011, 10:20:43
Дневник, Датум: 13.08.2011, 01:16

Веруваме дека ја истражуваме Билазора

Јула Метјуз, археолог од Тексас, веќе четврта година го истражува локалитетот Градиште кај светиниколското село Кнежје. Во Македонија доаѓа со сопругот Вилијам Најдингер. Двајцата студирале класична археологија, ги проучувале античките Грци и Римјаните. Македонското културно наследство им е интересно за истражување бидејќи нуди историски податоци кои не можат да ги пронајдат на друго место. Теренот им е повеќе од познат. Во деведесеттите години интензивно го истражуваа старомакедонскиот град на локалитетот Вардарски Рид кај Гевгелија.

Денес, заедно со партнерите од Македонија, Народниот музеј од Свети Николе, го бараат најголемиот град на Пајоните, Билазора. Метјуз вели дека им е предизвик да ги истражуваат луѓето што живееле на тука многу пред Македонците, Александар Трети Македонски и Филип Втори.

l Ова е прв локалитет каде што научниците може да истражуваат објекти во кои живееле Пајоните. Досега археолозите пронаоѓаа само гробници. Може ли веќе да се донесе некаков заклучок за луѓето кои живееле тука?

- Рано е да се каже. Немаме многу материјал - ниту еден запис пронајден на локалитетот. Имаме уште многу работа. Ги пронајдовме објектите каде што живееле. Сите веруваме дека ова е градот Билазора, иако немаме цврст доказ. Но, с` уште е несигурно од каде дошле Пајоните, со кого биле поврзани.



Специфична керамика

l Дали пронајдовте монети, кои се многу важни за датирање во археологијата?

- Пронајдовме една монета во 2009 година, но беше толку оштетена што не можевме да ја прочитаме.

l Откопавте ли македонско-пајонски бронзи, специфични за оваа група?

- Работиме на акрополата на градот. Бронзи с` уште не излегле. Пронајдовме мали игли-фибули кои биле користени во поширокиот регион и минијатурен сад за вино. Нема бронзи, но има сликана керамика, чаши за вино, скифоси. Овие се специфични за Пајоните, за луѓето што живееле во северниот дел на Македонија во целиот овој регион. Тие се обидувале да имитираат нешта што ги гледале во грчкиот свет, но тука го правеле на посебен начин. Тоа е специјално за луѓето што живееле овде. Садовите тука ги произведувале. Пронајдовме многу делови од керамика. Тие се тукашни, ги правело и сликало локалното население. С` уште не сме пронашле работилница, но веќе има индиции. Пронајдовме просторија со горени тули, можно е да е печка, но с` уште не знаеме дефинитивно.



Теренска настава

l Доаѓате преку Тексашката фондација за археолошки и историски истражувања. Како го формирате буџетот за ископувањата во Македонија?

- Обезбедува пари од приватни лица, од нашите семејства, пријатели. Не располагаме со владини пари. С` е многу едноставно. Не трошиме многу пари. Регрутираме студенти. Тие плаќаат за транспортот да дојдат во Македонија, а ние ја плаќаме храната, сместувањето, алатот за работа. Може да добијат искуство дури и да немаат многу пари. Најмуваме работници од Свети Николе, да помогнат на ископувањата во Кнежје.

l Каков е концептот на работа?

- Студентите наутро имаат теренска настава, ископуваат на локалитетот. Попладне ја миеме и ја анализираме керамиката. Ги учиме студентите како да ја цртаат керамиката, ѕидовите на објектите, мапа на локалитетот и другите артефакти. Тие всушност учат да документираат. Некои викенди патуваме. Правиме тури до Стоби, Охрид, за да ја запознаат Македонија. Поголем дел од нив се студенти, но има и професионални археолози кои ги користат годишните одмори за да истражуваат во Македонија.
 Весна И. Илиевска

http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=BBCF0855BA249B4381F1E9B5103573F3
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 02, 2011, 08:40:09
Седмицата на един конник
Калин Донков
На разсъмване на първи срещу втори септември, т.е. в днешната сутрин преди 95 години, българските части преминават тогавашната граница с Румъния и започват бойния си път през присъединените от съседите с удар в гърба български земи. Всъщност започва една от най-победоносните седмици в българската военна история, която дълго бе покрита от строго декретирана забрава, а възвръщането й в националната памет днес се възприема като вълнуващо откровение.

В тази първа седмица войските ни записват победите при Куртбунар (2. IХ), Кочмар и Карапелит (3. IХ), превземат Добрич (4.IХ) и Тутракан (6. IХ), отблъскват мощния удар на румънски, руски и сръбски сили при Добрич (7. IХ) и разпиляват руската казашка дивизия (8.IХ). Засияват имената на славните български генерали Стефан Тошев, Тодор Кантарджиев и Пантелей Киселов. Тази седмица е велика в живота на всеки от тях.

Но това преди всичко е


звездната седмица


на легендарния водач на българската конница генерал Иван Колев. При Куртбунар (Тервел) неговите кавалеристи в първото си сражение смазват пресрещналата ги румънска пехота. При Кочмар и Карапелит те разгромяват военната колона, която бърза в помощ на тутраканската групировка на противника преди българския щурм. Тази победа на генерала е неговият огромен принос в превземането на Тутракан. При Добрич след петчасов марш пешите дружини на Първа конна дивизия връхлитат врага "на нож", а кавалеристите атакуват с високо вдигнати щандарти, удрят във фланг и в тил румънци, руснаци и сърби, разпръскват ги и ги прогонват - спасяват града от опожаряване, а жителите му от гибел. На другия ден в директната битка с руската конна дивизия ескадроните на генерал Колев показват забележително бойно майсторство, хладнокръвие и военна зрялост и обръщат прочутите със своя устрем и военен плам казаци в срамно бягство на бойното поле.

Генерал Иван Колев е един от онези български герои, за които паметта и историята имат различни версии. Подвизите им се митологизират, смъртта се преиначава и украсява. В случая с генерал Колев това се улеснява и от мълчанието, което обвива името му близо половин век - това не е забрава, това е


отмъстителното мълчание заради победите му над руснаци


по време на добруджанската кампания. И все пак в неговия военен гений наистина има нещо свръхестествено, нещо, което съвременниците улавят и се грижат да предадат по кръвта на своите родове. В семействата на неговите кавалеристи десетилетия се пазят портрети на генерала, снимки на бойния му кон (изрязани от списание "Нашата конница"), както и разкази за неговите лични подвизи и дори за офицерските му лудории.

Например, как като млад офицер в Пловдив той минава с коня си нагоре и обратно по една талпа до втория етаж на новострояща се сграда. Невиждан "номер", който и с цирков кон не може да се направи.

Или как след боя при Кочмар заедно с двама ординарци и с шестима бойци от срещнат по пътя разезд пленяват 40 румънски пехотинци и ги конвоират до разположението на дивизията.

Повечето подобни епизоди от преданията за генерала всъщност не са чисто легендарни: те са потвърдени и дори документирани. Ако нещо от тях споменавам тук, то не е защото не е известно, а защото подсказва корените на онова обаяние, което този конник е излъчвал и което извън патриотичния порив и военния дълг прави бойците му вдъхновени, предани и жертвоготовни. Може би там се корени и тайната на неговото тъй мощно (вече през няколко поколения) завръщане в националната памет. Това завръщане не е реванш, то е един от от малкото успешни опити на българската история да се самоизлекува от малодушие и конформизъм.

Но още приживе


в неговата личност има нещо свръхестествено


Военната му интуиция е извънмерна, импулсите нерядко са съдбоносни за изхода на битката. Добре известна е историята с намесата на конната дивизия при Добрич. Той научава за надвисналата над града руско-румънско-сръбска опасност, когато сблъсъкът е в разгара си. Срещу него са казаците, добре разположени за бой. Преценява мълниеносно, оставя срещу тях заслони и поема в знаменития си марш... След 5 часа ескадроните му се появяват на бойното поле при Добрич и смазват противника. В този епизод генерал Колев решава стремително като Съдбата. После се връща на изоставените позиции, неприятелят дори не е усетил отсъствието. След общо стотината километра изтощителен марш и едно кръвопролитно сражение дивизията му дава първия жесток урок на казашката конница в Добруджа.

Дълго време здравият разум не иска да приеме очевидната истина: един боен генерал, сраснат със седлото и пословично храбър, в разгара на военните действия умира от... сърце в австрийски санаториум. (В бойния си път през три войни той не е раняван, не е дори одраскан от куршум, от сабя или от щик. Дори малко се измъчвал от това.) Легендата поправя действителността: разказват се романтични версии за смъртта му, някои от тях достигат чак до наши дни. Разбира се, във всичките от тях генералът умира в бой. Тези дни писателят Никола Радев сподели, че според което е чувал и знае, генералът е убит на седлото. Той просто е слушал някоя от легендите, които съпровождат (и потвърждават) безсмъртието.

Впрочем, тази смърт за някои е също мистична. Според кардиолози страданието на генерала не може да е било съвсем прясно. За да умре през юли, той трябва в месеците на своите знаменити победи вече да е бил сериозно болен. И може би с това доказва, че


за едно храбро сърце горенето е по-важно от здравето


Над образа на генерал Иван Колев се трудят скулптори като Андрей Николов, Жеко Спиридонов, Кирил Тодоров. Досещате се: става въпрос за паметник. Обществени комитети в София и Добрич работят за това, то продължава четвърт век и преди войната е събрана внушителна сума. Редица причини и най-общо "национални особености", силно проявяващи се в строителството на паметници по нашите земи, провалят идеята. Днес и тя се завърна, но нещо подсказва да бъдем предпазливи в очакванията си.

Остава парещият въпрос: можем ли да се надяваме на такава седмица като в началото на онзи септември преди 95 години? Поне една седмица на крилете на някаква идея, на някакъв порив и устрем, с които да украсим делото на собствения си живот, да пречупим и да подчиним нелюбезната българска съдба, да отхвърлим някаква карма, да изковем някаква победа?

Не настоявам, че тази седмица трябва да започне от днес. Но все някога, все някога...

Кога?

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10030&sectionid=5&id=0001101
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 28, 2011, 01:01:30
27.09.2011, 17:15
Интервју: Улф Брунбауер

Митовите од минатото се лош патоказ за иднината

„Научниците од Европа што го следат флертувањето со антиката во Македонија гледаат на тоа со поглед на смеење и со поглед на жалење“,

вели Улф Брунбауер, германски историчар што ја проучува Македонија

Љупчо Поповски


„Изненадувачки е што античката треска во Македонија стана толку голема, бидејќи градењето на македонската нација беше успешно, Македонците се чувствуваа како Македонци. Потрагата по античките корени нема друга функција освен пропаганда и му штети на имиџот на Македонија во странство“, нагласува Улф Брунбауер, познат германски историчар што ја проучува историјата на балканските народи. Брунбауер е професор на Универзитетот во Регензбург, Германија, каде што предава историја на Југоисточна и Источна Европа. Во своите истражувања тој е фокусиран на социјалната историја на Балканот во 19 и 20 век и градењето на нациите. Во делото „Древната националност и вековната борба за државност: историографските митови во Република Македонија“, Брунбауер прави пресек на историјата на македонската нација и тоа во голема мера врз основа на трудови на македонски историчари. Брунбауер чита на македонски јазик. Има блиска соработка со колеги од Институтот за фолклор „Марко Цепенков“ и од Институтот за национална историја. Погледите отстрана секогаш се добредојдени за соочување со нашето минато и нашата реалност.


Господине Брунбауер, во Вашата книга за историските митови на Балканот од 2003 година, во делот за Македонија го баравте коренот на нејзината државност. Оттогаш многу работи се променија во Македонија, и во нејзината историографија и во нејзината политика. Дали можеби ќе напишете продолжение на Вашите истражувања?

Македонија навистина многу динамично се развива, а промените во последната деценија се комплексни, двосмислени и контрадикторни. Таа е навистина интересна земја за проучување и како историчар планирам да пишувам повеќе за тоа, од гледна точка на современата историја. Тоа помага настаните во Македонија да се стават во контекст; да се идентификува што е специфично, а што општо - бидејќи, дури и ако многу сегашни процеси се чинат исклучителни, од гледна точка на компаративната историја, тие не се: има многу заедници со процеси на градење на нацијата во други делови од Европа, а главната разлика е временската рамка.



Вашата книга не е дел од литературата што се споменува во македонските историографски кругови. Дали историчарите од младите и мали држави не се подготвени да слушнат поинакви мислења, надвор од она што гради во земјата?

Oва прашање опфаќа неколку проблеми. Прво, не смееме да заборавиме дека академските институции во Македонија се во лоши финансиски услови, што го отежнува учеството во меѓународни научни дискусии. Второ, македонските историчари често се соочени со спротивставување, па дури и отворени непријателски теории од историчарите од странство, особено од соседните земји, поради што се недоверливи за критички процени од странски научници. Трето, историските институции во земјата, се чини, дека се' уште ја сметаат историјата за патриотска задача и се концентрираат само на македонската историја и мислат дека тоа е привилегија на домашните историчари. Тие ги прифаќаат само оние странски историчари што го потврдуваат нивниот сопствен став за националната историја. И можеби недостига традиција на научни дебати - дебатите за историјата многу брзо влегуваат во политички аргументи во Македонија.



Вие напишавте дека решенијата за иднината на Македонија се бараат во минатото на митологизиран начин. Може ли потрагата по античките корени да ги реши денешните проблеми?

Мислам дека е тешко. За почеток, парите потрошени за спомениците на Александар Велики и неокласицистичките згради можат да се потрошат попаметно, на пример, за подобро образование. Освен тоа, обидот за антиквизација нема да ги подобри односите со Грција (грчкиот став во т.н. „конфликт со името“ е апсолутно смешен и срамно е што Европската унија го толерира тоа, но, сепак, Македонија ќе треба да ги подобри односите со таа земја). Од поопшта гледна точка, верувам дека митолошките погледи на минатото, кои сега се зајакнати со официјалната историска политика во Македонија, водат до погрешни претстави за сегашноста и, според тоа, се лош принцип на водење за иднината.



Зошто на една млада нација, како македонската, и' е потребна митологизација на минатото?

Секоја нација има своја митологија; тоа не е специфичност на Македонците. Помислете на улогата на митовите за градењето на германската нација, особено во 19 век! Митовите создаваат заедница, тие даваат сторија што го поврзува минатото со сегашноста и со иднината, тие очигледно даваат одговори на важни прашања (кои сме ние, од каде потекнуваме, кои се нашите непријатели), и се привлечни за емоциите и можат да се претворат во ритуали. Тоа ги прави многу попривлечни од „сувопарните“ историски студии, но, исто така, и опасни: луѓето кои цврсто веруваат во митови често се имуни на вистината ако е контрадикторна на митот (како што вообичаено е).



Како го толкувате она што последниве три години се случува во Македонија, барањето директна врска со Александар Велики. Дали е тоа страв од загрозеност поради спорот со Грција или ново национално будење поттикнато од политиката?

Пред се', мислам дека тоа е реакција на грчките притисоци и, можеби, исто така, израз на фрустрација за фактот дека очигледно ниту една земја-членка на ЕУ не се грижи за апсурдноста на грчкиот став за спорот со македонското име. Тоа, исто така, е израз на потрагата по нови историски митови и идентитети по крајот на комунизмот и турбулентните времиња на транзицијата. Очигледно, секоја нација на Балканот сака да пронајде траги назад во антиката! Таков мит, исто така, го зајакнува тврдењето за автохтоно постоење (против Албанците). Освен тоа, е средство за владина пропаганда.



Македонската нација и држава веќе еден век чувствува дека не се наоѓа во пријателско опкружување. Нели е логично историските митови да се користат во градењето на самодовербата на државата?

Како што споменав, секоја нација има свои митови. Во основа, самата нација е форма на мит, тоа е - многу силен - изум и имагинација. Така, Македонија не е специфична. Она што е карактеристично е одбранбената природа на нејзиниот национализам поради фактот дека соседните, помоќни нации имаат историја на неприфаќање на македонскиот национален идентитет и претензии кон Македонците за нивните сопствени нации. Такво опкружување со сигурност е фактор што поттикнува создавање митови.



По Втората светска војна, Македонија ја заврши диференцијацијата од нејзините соседи, особено со Бугарија. Дали сега со барањето на античките корени историскиот потфат на Македонија се враќа на почетокот?

Изненадувачки е што античката треска стана толку голема, бидејќи градењето на македонската нација беше успешно, бидејќи во комунизмот земјата беше цврсто институционализирана и Македонците се чувствуваа како Македонци. Не ја видов „потребата“ да се зајакне или одново да се открива македонскиот национален идентитет. Потрагата по античките корени нема друга функција освен пропаганда и му штети на имиџот на Македонија во странство.



Кога Бугарија ја признава државата, а се сомнева во нацијата и јазикот, кога Грција не го признава името, може ли политичарите, историчарите, па и целиот народ да бидат рационални?

Во тие услови не е изненадувачки што луѓето го нагласуваат нивниот национален идентитет, ако тој не е прифатен од соседите. За жал, тие чувства, исто така, се искористени од политичарите, чиј главен интерес е да ја задржат моќта.



Во Вашата книга ја оценивте „Историјата на македонскиот народ“ од 1969 година како многу авторитативна, но сте воздржани кон нејзиното издание од 2000 година. Зошто?

Тоа не е целосно точно: двете изданија на „Историјата на македонскиот народ“ се многу корисни и обезбедуваат многу важни информации, но и двете, исто така, се проблематични, бидејќи имаат идеолошка агенда. Основниот проблем на таквите изданија - како со „Историјата на германскиот народ“ или „Историјата на Србите“ - е што тие претпоставуваат дека нацијата („народот“) постоела отсекогаш. Тие замислуваат модерна форма на заедница во далечното минато, кога луѓето се идентификувале во многу различни рамки (преку нивното семејство или клан, нивното село или професија, нивната религија). Но, каква е врската меѓу жителите на територијата на денешна Македонија пред две илјади години со македонската нација денес? Единствената врска е националистичката измислица! Друг проблем е што историјата на одреден „народ“ често го игнорира фактот дека има членови на други јазични или конфесионални групи што живеат на истата територија. Би било многу подобро да се напише книга „Историјата на Македонија“, каде што ќе се дискутира историјата на сите јазици и конфесионални групи што живееле во регионот и како меѓусебно си влијаеле.



Што мислите - зошто во изданието од 1969 година има само 20-ина страници за античка Македонија и римската окупација, а дури 200 во изданието од 2000 година. Во прашање е политика или нови историски сознанија?

Мислам дека причината, главно, е политичка: во 1960-тите години, официјалната верзија на генезата на македонската нација не вклучувала антика, додека до 2000 година идејата дека има некаков континуитет меѓу античките Македонци и сегашните веќе стекна популарност и меѓу интелектуалците (иако „Историјата на Македонците“ не тврди дека има директен етнички континуитет, сепак, го креира имиџот на континуитет на идеите за државност и е против мислењето дека античките Македонци биле дел од хеленскиот свет - што е чиста реакција на проблемите со Грција во 1990-тите години).



Пишувате дека митот за потеклото мора да се здружи со митот за континуитетот за да се изгради стабилна врска меѓу современата нација и нејзините предци. Дали тоа е единственото објаснување за флертувањето со антиката во Македонија?

За жал, националистите во сите држави не го прифаќаат фактот дека нациите се модерни феномени, повеќе или помалку, од последните два века. Повеќето нации сакаат да изгледаат стари и пронаоѓаат траги назад кон некое почитувано потекло. Тоа е особено забележливо ако соседните земји се натпреваруваат за истата територија и нејзината историја (како на Балканот). Секако, во случајот со Македонија, флертот со антиката беше многу поттикнат од грчките претензии - но, погледнете ги Албанија, Романија или Бугарија: тие, исто така, го нагласуваат нивното античко наследство, а во Србија може да се најдат книги во кои Србите се нарекуваат првиот народ во светот.



Како од Берлин и од Регенсбург, каде што предавате како историчар, гледаат на глорификацијата на Александар Велики во Македонија?

Да бидам искрен: оние луѓе што ги следат настаните во Македонија гледаат на тие случувања со еден поглед на смеење и еден поглед на жалење. Смеење, бидејќи антиквизацијата, особено во Скопје, навистина има смешни елементи; со жалење, бидејќи сметаме дека таква историска политика нема да го направи подобар животот за жителите на Македонија и, наместо тоа, може да создаде нови проблеми.



Во секоја нација има пукнатини во митот за историското наследство. Каде се тие пукнатини во Македонија?

Одговорот на ова прашање може да биде и долг и кус. Долг, бидејќи секој национален мит содржи манипулации, измислувања и фалсификувања, како што содржат македонските. Но, мојот одговор е кус: митовите не се историја, затоа не треба да ги сфаќаме како научен текст што може да се критикува. Тие се дела на фикција, кои, очигледно, се важни за заедниците. Најважната пукнатина - и тоа е доброто - е фактот дека во едно општество секогаш има контрамитови и, зависно од политичките и социјалните услови, доминантните митови наскоро можат да паднат во заборав.



Може ли историчарот прво да биде патриот, а потоа научник?

Патриотски историчар е оној што гледа критички на минатото на својата земја и нација, кој покажува како нацијата била изградена, а не оној што ја конструира нацијата. Критички пристап кон минатото секогаш е добра услуга за општеството, така што луѓето гледаат какви алтернативи имало во минатото и што правеле луѓето во минатото за да имаат подобар живот (или како тоа било спречено од моќните елити).

 
http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=68D4A60D8B2B39459D084287065D8091
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 10, 2011, 05:59:52
Кетманите во и околу нас

Поимот „кетман“ толку добро ги опишува денешните интелектуалци. Тоа се личности што не само што се помирени со состојбите туку се и горди на својата вештина да ги потиснат и скријат своите вистински погледи на светот и на нештата, при тоа да ги доведат во заблуда сите околу себе, а со цел да остваруваат привилегии. Овие, пак, се состојат (колку прозаично, нели?) во задржување или унапредување на социјалната позиција, стекнување материјални и други добивки, па дури и место во наставнички совет
 

П ризнавам, колумнава ја споделив „пред рака“ со некои мои пријатели-читатели. Имаше два вида реакции: едните мислеа дека боли, а другите дека нема да биде разбрана затоа што е поапстрактна и подлабока. На првите им реков дека и треба да боли, а на вторите дека оваа е наменета за луѓе што лесно ќе се препознаат. За другите, да го цитирам проф. Димитров, кој знаеше да каже: „Тие што нема да ме разберат, наместо да се жалат, треба да се засрамат и да фатат нешто да прочитаат“. Е, овде станува збор за (пре)прочитување на Чеслав Милош. Не дека не ги споменуваме неговиот „Заробен ум“ и кетманизмот, туку затоа што тоа го правиме најчесто за да покажеме дека сме начитани, а не за да живееме некетмански. Фразата за бесмртноста на некои личности и/или нивните дела е толку честа. Но во свет во кој зборовите одамна ја загубија смислата, таа се користи без размислување како комплимент или како доказ за сопствениот интелектуализам, но вистинското прашање е дали ги живееме пораките на умните, кои ги премостиле вековите и просторите... За каков прогрес може да се зборува ако Сократ, Орвел, Ганди, Арент или Милош, над чие духовното наследство се „крстат“ сите лицемери, сé уште се осамени џинови? Какво е ова општество кога сé уште најголем револуционерен чин е говорењето на вистината, и тоа по висока лична цена? Овие прашања сум ги поставувала многупати, но сега инспирацијата дојде од електронски коментар под една статија, оставен од колешка, која ми кажува дека (за разлика од мене) е член на наставно-научниот совет на факултетот и дека била меѓу воздржаните при неодамнешниот неизбор на асистентка (за што пишував минатата недела). Скриена зад анонимноста, таа напишала таков кетмански „бисер“, кој не можев а да не го споделам; тој зборува не само за неа туку за системот на извртени вредности во кој живееме и веруваме дека сме интелектуалци. Таа ми порачува (цитирам): „Местото во наставно-научниот совет се заслужува, но не се добива со плукање по државата, институциите и колегите“. Ако е тоа вистина, оставам да размислите како таа го заслужила, но останува и спокојна што не сум меѓу „заслужните“.

За оние што подзаборавиле или никогаш не го читале „Заробениот ум“, ќе се навратам кратко на поимот „кетман“, кој толку добро ги опишува денешните интелектуалци. Тоа се личности што не само што се помирени со состојбите туку се и горди на својата вештина да ги потиснат и скријат своите вистински погледи на светот и на нештата, при тоа да ги доведат во заблуда сите околу себе, а со цел да остваруваат привилегии. Овие, пак, се состојат (колку прозаично, нели?) во задржување или унапредување на социјалната позиција, стекнување материјални и други добивки, па дури и место во наставнички совет. Според Милош, кетманот има способност да живее со сопствената контрадикција – да зборува едно, а да верува во друго, адаптирајќи се доброволно на секое ново (па и најглупаво) барање што доаѓа од „горе“. Но тој/таа длабоко верува дека ги измамил/а тие што се на позиција на моќ, па негува самоперцепција за слободен мислител и критички интелектуалец. Всушност, образложението е дека тој/таа е слободна личност, која самостојно донела одлука да се покори пред диктатите на општеството или на моќните во него, затоа што „и онака не може ништо да стори“. Кетманот верува дека е доволно итар да остане свој и умен, а сепак да ужива во комфорна позиција во однос на естаблишментот. Тој не е неук за да не ја види стварноста, ја освоил т.н. внатрешна слобода, ама одлучил да не го споделува тоа, затоа што е мудар и рационален. Затоа, сосема е кетмански да се приспособиш на духот на солидарноста, кој владее во една професорска каста, и да останеш воздржан, а насамо или со блиските ќе ламентираш над загубените принципи, етика и правичност.

 Напишав дека намерата ми е да се осврнам на „денешните интелектуалци“, но ако подобро размислам, ова никако не е нов феномен. Да не е така, зарем овие ретки големи и слободни умови воопшто и би ги издвојувале? Сепак, ценам дека никој не смее да се вади на историскиот континуитет, туку мора да се сврти околу себе, ама и да погледне длабоко во себе. Кетмански лажно е да се тврди дека никој од нас не бил во ситуација да се гризне за јазик или да каже нешто што се очекува од него, без оглед дали станува збор за политичка коректност или за нешто што може да го ослободи од непријатности ако (случајно) не му носи полза. Интелектуалците се тие што отсекогаш биле фасцинирани од власта, тие кои и даваат легитимација или понекогаш се обидуваат да покажат како таа треба да се извршува. Професорите не само што не се исклучок туку се и најголеми ентузијасти во воспоставувањето и одржувањето на системот на општествена хипокризија, но и на интелектуално заглупавување. Тие се модел за Милошевиот „професионален кетман“, кој резонира вака: „Со оглед на тоа што се наоѓам во околности над кои немам контрола и бидејќи имам само еден живот, а и тој минува, треба да настојувам да дадам сé од себе. Јас сум корал на дното на морето. Над мене беснеат бури и пловат огромни бродови; сиот мој напор е концентриран на држење за карпата, зашто во спротивно би бил однесен од брановите и би исчезнал, без да оставам трага зад себе. Ако сум научник, учествувам на конгреси на кои презентирам трудови во согласност со партиската линија, но во лабораторијата работам според стриктно научни методи – и во тоа е целта на мојот живот“.

Современиов миг, сепак, е уникатен! Кетманизмот, односно системот заснован на лага, автоцензура, додворување и покорување, достигнува совршеност. Тој преживува низ мимикрија без преседан, затоа што слободата и потрагата по среќата и вистината се загарантирани со највисоките акти. Интелектуалците не само што го прават она што се очекува од нив туку почнаа да веруваат во општественото и во сопственото лицемерство. Кругот е затворен, умот е целосно заробен! Парадоксално, ама денес кетманизмот е пожелен, па дури и за почит. Се вели, интелектуалците настојуваат да го разберат светот, да направат тој да функционира на најдобар можен начин, и сето тоа да го артикулираат и да им го пренесат тоа разбирање на другите. Општеството обезбедува услови за таа нивна дејност, но, како што вели Чомски, тука е постојаната тензија помеѓу задачата доверена од општеството и личната морална одговорност. Базично, задачата се состои во поддршка на постојниот систем (затоа, колешката што го разбрала тоа ме опоменува дека сум „плукала по државата и институциите“), додека моралната одговорност го подразбира обратното, особено кога институционализираната моќ води до дехуманизација, неправда и отуѓување. Затоа, секое општество настојува да ги контролира интелектуалците и да ги елиминира оние што се премногу посветени на својата морална одговорност, кои се одбележани како деструктивци и дисиденти. Современото општество, кое располага со досега невидена техничка, технолошка и информатичка способност, е општество без алтернативи. Минатата година, по повод стогодишнината од раѓањето на Милош, Тони Џуд пишуваше за заробените умови, тогаш и сега, односно таму (Исток) и ваму (Запад). Тој зборува за неспособноста на интелектуалците низ светот да замислат алтернативи, кои живеат во свет закотвен во „бесмртната мисла“ на Маргарет Тачер - „тхере ис но алтернативе“ (т.н. ТИНА-принцип, „не постои друга алтернатива“). Милошевата пресуда е жива и 101 година од неговото раѓање: „главна карактеристика на сервилниот интелектуалец е стравот да размислува со своја глава“. За разлика од интелектуалците до времето на сталинизмот, кои проблемот на контрадикциите меѓу декларираното и стварното го решавале со свесно впуштање во глумење пред јавноста, денес сé почесто се прашувам дали остана место за глума. Што ако не глумат и ако сето ова е резултат на вистинско уверување? Застрашувачки!

 Деновиве, Томаж Мастнак се праша што тоа не е во ред со нас и со нашето гледање на кризата. Слично како и Џуд, тој цени дека дел од објаснувањето лежи во нашата мисловна и имагинативна тромост и развластеност. Неоконзервативната/неолибералната интелектуална офанзива и ширењето на нивниот јазик, реторика, претстави, заедно со дефанзивата на левицата и колапсот на имагинариумот, доведоа до тоа – без оглед на политичката боја – веќе да не можеме ниту да замислиме ниту да претставиме дека би можеле да имаме инаква економија, политика, општество.

Авторката е универзитетска професорка
 
Автор: Билјана Ванковска


http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=101011853226&id=13&prilog=0&setIzdanie=22402
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 01, 2011, 07:40:08
Holocaust Encyclopedia

PERSECUTION OF JEWS IN BULGARIA
 
Beginning in July 1940, Bulgaria instituted anti-Jewish legislation. Jews were excluded from public service, discriminated against in their choice of places of residence, and restricted economically. Marriage between Jews and non-Jews was prohibited.

During the war, German-allied Bulgaria did not deport Bulgarian Jews. Bulgaria did, however, deport non-Bulgarian Jews from the territories it had annexed from Yugoslavia and Greece. In March 1943, Bulgarian authorities arrested all the Jews in Macedonia and Thrace. In Macedonia, formerly part of Yugoslavia, Bulgarian officials interned 7,000 Jews in a transit camp in Skopje. In Thrace, formerly a Bulgarian-occupied province of Greece, about 4,000 Jews were deported to Bulgarian assembly points at Gorna Dzhumaya and Dupnitsa and handed over to the Germans. In all, Bulgaria deported over 11,000 Jews to German-held territory. By the end of March 1943, most of them had been deported to the Treblinka extermination camp in Nazi-occupied Poland.

Jews of Bulgarian citizenship were relatively secure from deportation to German-held territory. However, all Bulgarian Jewish men between the ages of 20 and 40 were drafted for forced labor after 1941, and in May 1943 the Bulgarian government announced the expulsion of 20,000 Jews from the capital, Sofia, to the provinces. (The 1934 Jewish population of Sofia was about 26,000; in that year Jews formed 9 percent of the capital's total population.) Protests staged by both Bulgarian Jews and non-Jews were brutally suppressed by the police. Within about two weeks, almost 20,000 Jews had been forcibly expelled.

Also in the spring of 1943, the Bulgarian government made extensive plans to comply with the Nazi demand to deport Bulgaria's Jews. Significant and public protest from key political and clerical leaders moved King Boris to cancel these deportation plans.

Although Bulgaria was allied with Nazi Germany, for most of the war the Soviet Union maintained diplomatic relations with the Balkan nation. As Soviet forces approached in late summer 1944, however, the Soviet Union declared war on Bulgaria. In October 1944, Bulgaria switched allegiances and declared war on Germany. Bulgaria retained the Dobruja region, which it had acquired from Romania in 1940. After the war, Yugoslavia and Greece took back the territories annexed by Bulgaria in 1941.

In 1945, the Jewish population of Bulgaria was still about 50,000, its prewar level. Beginning in 1948, however, more than 35,000 Bulgarian Jews chose to emigrate to the new state of Israel.

http://www.ushmm.org/wlc/en/article.php?ModuleId=10005355
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 01, 2011, 08:46:28
Спасяването на българските евреи

http://www.dveri.bg/content/view/3854/321/

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=834&sectionid=5&id=00004

http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/06/21/1110315_oratoriia_vuzpiava_vuv_vashington_spasiavaneto_na/

Президентът на Израел благодари за спасяването на българските евреи

(http://www.mediapool.bg/images/118/e474e45aab0aa2773a810ccf7f5feb8f.jpg)

http://www.mediapool.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%BB-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B8-news118179.html

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%9F%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2

Проф. Михаел Бар-Зоар изнесе лекция на тема „Спасяването на българските евреи” пред студенти от Софийския университет.

http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/arhiv/arhiv_na_goreschi_novini/spasyavaneto_na_b_lgarskite_evrei

Интервю на Къдринка Къдринова с израелския представител у нас за българските евреи, за инвестициите, за новия кабинет в Eрусалим, за “Хамас”, за Иран, за войната и мира, за корупцията

http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=117&aid=2953

Спасяването на българските евреи е повод за национална гордост, но проявата не е изолирана, а е част от последователна десетилетна политика на етническа толерантност по българските земи. Това каза президентът Георги Първанов в началото на срещата си с Ицхак Навон, бивш президент на Израел. Г-н Навон е у нас като официален представител Държавата Израел за отбелязване на 60-годишнина от спасяването на българските евреи.

http://www.president.bg/news.php?id=657

На среща с правителствената делегация от Израел бяха обсъдени много въпроси, сред които и спасяването на българските евреи

 http://www.cross.bg/1227571

Михаел Бар-Зоар: Нужен е игрален филм за спасяването на българските евреи

 http://e-vestnik.bg/7810/mihael-bar-zoar-nuzhen-e-igralen-film-za-spasyavaneto-na-balgarskite-evrei/

Малцина знаят, че българските евреи са сред създателите на съвременен Израел. Първите евреи от България се преселват в Свещената земя още през 1885 г. Те били около 150 души и създали селището Артув, недалеч от Ерусалим. След Първата световна война няколко десетки български евреи се насочват към територията на днешния Израел, разказва председателят на организацията на евреите в България Максим Бенвенисти. През 30-те години преселниците стават няколко стотици. Със засилването на опасността за евреите след влизането на България в Тристранния пакт и когато в страната се приемат антиеврейски закони, емиграцията продължава.
Най-голям е потокът след 1945 г. и особено около създаването на Държавата Израел. Тогава от 50 000 евреи в България около 45 000 заминават за Израел. България единствена в тогавашния съветски блок разрешава легално заминаване на евреите по техен личен избор. Този жест се цени от Израел не по-малко от спасяването на българските евреи от Холокоста.
Българските евреи са оказали голяма помощ за изграждането на израелската държава и защитата й от нападенията на съседните арабски страни, които я нападат веднага след създаването й по решение на ООН. Голям принос за сигурността на Израел има подполковник Сами Рафаел. Той е служил в Първа българска парашутно-десантна дружина и е участвал във Втората световна. Емигрира в Израел през 1948 г. и създава там парашутно училище, в което се обучава и бившият премиер на Израел Ариел Шарон. Сегашният началник на Генералния щаб на израелската армия Габи Ашкенази също е син на спасили се от Холокоста български евреи. А легендарният бивш военен министър ген. Моше Даян от войните с арабските държави се е учил в българската военна академия. Допреди години началникът на военната полиция също бе от български произход. В списъка на българските евреи, заемали високи правителствени постове, се откроява бившият министър на здравеопазването Виктор Шемтов, който е и депутат в Кнесета.
Но той не е единственият политик от балгарски произход. Емануел Зисман, който преди няколко години бе посланик на Израел в София, също е с български корени. Зисман е бил заместник-кмет на Ерусалим. И предшественикът му като посланик в София Давид Коен също е от България. Шаламуд Шамир, съпругата на бившия премиер Ицхак Шамир, е родена в София.
Новото поколение евреи от български произход, които са родени в Израел, също се отличават с талант и професионализъм, подчертава г-н Максим Бенвенисти. Сред тях има много известни лекари, мениджъри и инженери. Известният в цял Израел кожен лекар д-р Алкалай е син на председателя на Дружеството на българските евреи в Израел Хаим Алкалай, преселник от България. На високи позиции в ръководството на националната авиокомпания на Израел Ел Ал и във военното самолетостроене също има хора от български произход. Сега заедно със своите потомци преселилите се от България в Израел евреи достигат вероятно 80 000 - 90 000 души. Връзката им с България се е запазила през всичките 60 години от провъзгласяването на Израел и продължава да се поддържа. А в израелското общество те се ползват с авторитета на почтени, трудолюбиви и талантливи хора.
Любомир МИХАЙЛОВ

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=232313

(http://www.parliament.bg/Gallery/20110218124253peres_039.jpg)

Президентът на Държавата Израел поздрави лично участващите във форума български парламентаристи и членове на България в Европейския парламент. Той разговаря с председателя на Народното събрание Цецка Цачева, която е почетен гост на форума. Цецка Цачева го запозна с актуалната политическа обстановка в България, с приоритетите на българското правителство и го информира за предстоящите президентски и местни избори. Тя изтъкна, че водещ приоритет на страната ни е присъединяването към Шенгенското пространство, за да бъде България надеждна външна граница на ЕС. Пред израелския президент Цецка Цачева представи благоприятната бизнес среда в България, която по думите й предлага много добри условия за чужди инвестиции.

Специално място в разговора между двамата бе отделено на темата за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. „България е в сърцето ми. Тя е най-обичаната страна в Израел, вечно ще бъдем благодарни и признателни за стореното от вашия народ”, заяви президентът на Израел. Според Шимон Перес България има голям потенциал за развитие и двата приятелски народа могат да осъществяват още по-тясно и ползотворно сътрудничество.

http://www.parliament.bg/bg/news/ID/2185

Посланикът на Израел в Копенхаген  Артур Авнон изрази дълбока благодарност към българския народ за спасяването на еврейската общност в България. Той подчерта, че този факт е широко известен в Израел и общността на българските евреи се ползва с висок престиж. Той подчерта, че благодарение на хуманния акт на българското общество през 1943 г. тази е единствената еврейска общност в Израел, която не носи тежкия спомен от лагерите на смъртта.

http://sic.mfa.government.bg/?act=news&do=detailed&id=348



Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 03, 2011, 06:50:12
Кој беше Александар Велики

Роберт Несими

Големата визија на Александар беше мешање на народите и топење на разликите меѓу нив за да создаде еден глобален народ за неговата империја

„Националниот идентитет“ на Александар Велики се чини дека е едно од оние бескорисни прашања што се дебатираат ad nauseam, а никогаш не добиваат разврска призната од сите страни. Немам намера да и' се приклучам на ова дебата, туку да дадам резиме на разните тврдења (од страна на Грците, Македонците и Албанците) за „сопственост“ над ликот и делото на Александар, да погледнат од аспект на тоа што се смета за „национален идентитет“. За мене токму овде лежи суштината на проблемот, бидејќи антички околности се третираат со модерни поими, каков што е поимот „нација“, иако до ден-денес не постои јасна и широко прифатена формулација на тоа што значи точно овој збор. Наместо тоа, постојат неколку конкурентни дефиниции, како што се генетскиот, лингвистичкиот, религиозниот, територијалниот или културниот. Поинаку кажано, некои сметат дека националната припадност се дефинира според крвта, други според јазикот, трети верата, почвата, традицијата...

На која „нација“ и' припаѓа тогаш Александар според овие критериуми? Генетски знаеме дека тој беше Епирец по мајка и антички Македонец по татко, но проблем претставува фактот што не сме сигурни што беа точно Епирците и античките Македонци. Според Грците, тие биле антички Грци, според Албанците - Епирците били Илири. Античките Македонци можеби биле Грци или потекнувале од некој друг етнос, поблизок по раса до другите прагрчки етникуми на Балканот, какви што биле, на пример, Илирите, Тракијците и Пеонците.

Бидејќи историските податоци не дават јасен одговор за „расата“ на овие древни народи, мора да се свртиме кон вториот критериум - јазикот. Но, и тука не' очекува истиот проблем, затоа што освен Грците, другите древни народи на Балканот немале напишан јазик. Тоа значи дека ни крвта ни јазикот не можат да ни дават општоприфатен одговор за „националниот идентитет“ на Александар, но сметам дека постои една друга опција која е поретко третирана. Поради тоа што и во денешно време е тешко да се каже дека постојат јасно дефинирани линии каде завршува еден етнос и почнува друг, уште е поверојатно дека тоа било така и во античкиот свет. Па, така, можно е некои „гранични“ народи, како што се Македонците и Епирците, да биле градуално поминување од прагрчкиот (илирски, тракиски или пеонски) кон грчкиот етникум, со допирни идентитетски точки со сите нив. Како и да е, ниеден од тие елементи нема ништо заедничко со Словените, па така ни крвниот ни јазичниот критериум не може да се применува од страна на денешните Македонци како доказ дека потекнуваат од античките.

Всушност, дел од Македонците претежно се потпираат на територијалната дефиниција, тврдејќи дека се потомци на древните Македонци, бидејќи живеат на истата територија. Но, тука проблем е самата територија, која не се совпаѓа целосно со онаа на античките Македонци. Нивната матична територија се наоѓала во северниот дел на денешна Грција и јужниот дел на денешна Македонија. Во останатиот дел на Македонија живееле Илири, Тракијци и Пеонци. За верската дефиниција на националниот идентитет мислам дека е беспредметно да се разговара, бидејќи Александар и старите Македонци биле пагани (со сериозни индикации дека мегаломанијата на Александар достигна таков екстремен степен што тој се сметаше себеси за божествен, син на Зевс/Амон).

Една стара поговорка вели - кога умира човек, не прашувај што бил, туку какво добро оставил зад себе. Сметам дека тука лежи и клучот за разбирање на правиот идентитет на Александар. Кој беше Александар гледан од ова призма? Каков го најде и каков го остави светот од неговото време? Кое беше неговото политичко, социјално, економско или културно наследство на светот? Социјалниот и економскиот аспект може веднаш да ги тргнеме настрана, затоа што неговото дело е лишено од каква била социјална или економска димензија и во овие правци светот остана ист и по него. Гледано политички, неговата империја не преживеа долго по неговата смрт и набргу се подели помеѓу неколку негови генерали. Античка Македонија и Грција се вратија на својата периферна политичка улога во тогашниот цивилизиран свет и подоцна станаа лесен план за Римската Империја во подем. Така може да се каже дека освојувањата на Александар немаа некој долгорочен политички ефект.

Тогаш ни останува само културното наследство на Александар, кое е и најважното, бидејќи културолошки светот по него никогаш повеќе нема да биде ист. Тука револуцијата беше толку голема, а историскиот процес до таа мера иреверзибилен што со освојувањата на Александар се смета дека почнува нова културна епоха, таканаречена ера на хеленизмот. По него грчката култура се распространува на се' поголеми простори; Атина, Спарта и Егејот стануваат се' попериферни и безначајни; сега нејзините центри се градови, како што се Антиок, Ефес, а посебно Александрија. Грчкиот јазик станува lingua franca на целиот Блиски Исток, а подоцна на целиот источен дел на Римското Царство; оттогаш почнува потсвесното создавање на протоидентитетот на идното Византиско Царство. Овие и ред други случувања јасно кажуваат дека нето-резултатот на животот и делото на Александар Велики било проширувањето на просторот за пенетрација на грчката култура, на грчкиот културен lebensraum.

Постојат силни индикации дека ова беше и крајната цел на Александар и тој го правеше тоа свесно. Но, тука не смее да се занемарува синкретизмот меѓу грчката и ориенталната култура, меѓу освојувачот и освоениот што тој сакаше да го поттикне. Тој никогаш веќе не се врати во Македонија, останувајќи во Персија, која изгледа ја сметаше како центар на својата империја, а себеси се сметаше колку македонски/грчки цар, толку и персиски падишах и египетски фараон. Тој, исто така, форсираше политики на мешање на македонското/грчкото население со домородното ориентално население, било преку вклучување Персијци во својата војска и органи на власта, било преку поттикнување бракови на свои војници со персиски жени. Неговата голема визија беше големо мешање на народите и топење на разликите меѓу нив преку агресивна културна размена (главно, со доминација на грчката култура) за да создаде еден глобален народ за неговата империја. Со многу нешта тој може да се смета за прв глобалист во историјата на човештвото.

На која од денешните нации му припаѓа Александар; грчката, македонската или албанската? Генетски и лингвистички тој можеби беше антички Грк, полугрк или припадник на едно од старите прагрчки племиња на Балканот. Културолошки тој беше чист Грк. Но, овој негов грчки културен идентитет му претходи, а потоа и му се потчинува на неговиот глобален идентитет. Александар сигурно би бил шокиран од денешните обиди за присвојување на неговиот лик и дело за тесни национални цели, било да се тие грчки, македонски или албански. Затоа, оставете го неговиот спомен намира: Александар едноставно беше првиот граѓанин на светот.

(Авторот е член на институтот Ипеса)

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=D2FFA88E7A9224449012D486EEC8B8A1
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 03, 2011, 08:09:38
Александар Велики: Убиен во Вавилон, воскреснат во Скопје

Дали во Вавилон Александар Велики бил убиен? Во историска мистерија во која се комбинираат наративната игривост на Ден Браун (но со многу посупериорно писателско умеење), чувството за драма и мизансцен на Агата Кристи и синоптичкиот поглед на Пол Џонсон, Греам Филипс прилично убедливо докажува дека навистина било така. Неговата книга „Alexander the Great: Murder in Babylon“ (Virgin Books, 2004) [„Александар Велики: Убиство во Вавилон“] е опсежна како секоја научна студија, со фусноти, а сепак е восхитувачки читлива и просто не можеш да се одлепиш од неа.

Книгата почнува со настаните на кобната гозба во 323 година пр.н.е.: 32 годишниот освојувач на тогаш познатиот свет, Александар Трети, се разболува со многу чудни симптоми и потоа умира. Поради некоја причина, неговиот ужасен крај се припишувал на маларија, тифус или на алкохолно труење. Но Филипс непорекливо докажува дека кралот бил убиен – во неговите пијалоци биле ставени отровни растенија.

Откако се посветил на оружјето, Филипс продолжува со разгледување на мотивите и можностите што секој од осомничените ги имал. И создава обемна листа! Кон крајот на неговиот живот командуван од егото, Александар ја претворил целата своја свита во толпа огорчени дворјани полни со горчина, одмазднички желби и секакви заговори и отфрлени сопруги. Филипс потоа го посветува своето внимание на секого од нив посебно, анализирајќи ги неговиот или нејзиниот однос со младиот владетел, ветувањата и неизбежните разочарувања и кршење на илузиите, љубов претворена во продорна, жешка, опасна омраза или во студена, калкулирана, безмилосна насоченост кон своите интереси.

Антипатер, војникот што многу преживеал и се плашел дека во секој миг може да биде погубен од сè попараноичниот Александар; Аридеј, постариот брат на Александар, кој во многу наврати е ментално некомпетентен, но доволно кохерентен да му завидува на својот брат и да го мрази, Барсина, прекрасната заробеничка што му станала жена и е отфрлена поради помлада - која го носи првото дете на Александар; Селевкиј, опитниот офицер чиешто метеорско искачување по воените чинови можеби го примамило да се обиде да приграби уште поголема моќ; Роксана, првата сопруга на Александар и кралица, излудена од зависта кон Персијката Статира, ќерка на поразениот Дариј Трети и втора сопруга на Александар; Мелеагер, кој се гнасел од самопрогласувањето на Александар за бог и кој ја преживеал чистката на лојалните македонски кохорти во полза на персиските регрути; Статира, којашто отворено се заканувала дека ќе го убие Александар за да се одмазди за смртта на својот татко; и Пердика, вториот во хиерархијата после Александар и човек кој веднаш би видел полза од прераното отстранување на Александар.

Филипс потоа продолжува целиот настан да го става во сложен, богат и панорамски историски и културен контекст и да сугерира веројатно решение за енигмата на убиството на Александар, како и за виновникот, методата и последиците. Сето тоа, само по себе, ја прави книгата совршен и премногу интелигентен детективски роман. Сепак, главниот придонес на Филипс (веројатно ненамерен) е појавата на инаков профил на Александар: зајадлив, параноиден, мегаломан во самоизмама, груб, подмолен и подбивач. Со други зборови: нарцистистички психопат.

Бргу се префрламе 2.300 години во иднината.

Владата на Република Македонија (добро, да бидеме технички коректни: Општина Центар) неодамна крена статуа на „воин“ (слабо замаскиран Александар Велики) баш насреде главниот плоштад на главниот град. Претходно Македонија го смени името на својот неугледен аеродром во „Александар Велики“. Тоа се само неколку од најновите симптоми на растечкиот култ на личноста. Денешните Македонци, коишто очајнички трагаат по своите антички корени во регион којшто е непријателски настроен кон нивната држава, се закачија за нивниот претпоставен предок со жар којашто пркоси и на историографијата и на острите протести од нивната сосетка, Грција.

Во типична балканса „око за око, заб за заб“ ситуација, Грција го блокираше долгоочекуваниот влез на Македонија во НАТО, наведувајќи ја во купиштата оправданија за тоа и „иредентистичката провокација“ со преименувањето на аеродромот. Македонија има територијални претензии кон дел од Грција, велат грчките политичари без око да им трепне, и жителите на таа земјичка немаат право на грчкото историско наследство, чијшто интегрален дел е Александар Велики (што него неверојатно би го изненадило: Александар припаѓал на хеленската култура, но на ниту една од грчките држава, коишто биле крвни непријатели на неговата генеалогија).

Весниците и неделниците во денешна осиромашена и неуспешна Македонија се преполнети со статии и есеи пишувани од „археолози“ и „историчари“ во кои се вели дека денешните Македонци немаат ништо заедничко со опсежно документираната словенска инвазија на Балканот во 5. и 6. век и всушност се директни и единствени потомци на Александар Велики и други китни историски личности. Доколку стварноста ве разочара, зошто не би се нурнале во историска фантазија на самовеличење?

Александар Велики би бил многу незадоволен од денешните Македонци: тие се мирољубиви, премногу внимателни, спремни за договор и во потрага по компромиси. Се чини дека и нивната влада ги смета овие пофални одлики за подеднакво неприфатливи.

Не можам да разберам зошто и Македонија и Грција сакаат да направат еден пореметен масовен убиец свој симбол и предок? Малку се работите што би можеле да се пофалат и во личноста и во потфатите на Александар. Пролевајќи крв на безбројни илјадници за да ги исполни грандиозните фантазии за освојување на светот, тој се прогласил за бог, крваво ги потиснувал другите религии, масакрирал голем дел од своите верни потчинети и ги издал своите сонародници ангажирајќи ги поранешните непријатели, Персијците, кои ги смениле Македонците во пешадијата.

Александар Велики очигледно бил луд, дури и според културните стандарди на неговото време. Според Диодор, еден месец пред да умре (или, што е поверојатно, пред да биде убиен) неговите генерали ги повикале вавилонските жреци да ги изгонат демоните коишто можеби го опседнуваат. Плутарх го нарекува „пореметен“. Тој ги опишува наглите промени на расположението, за кои денеска би се давале лекови за контролирање на таа состојба. Авторитетната „Енциклопедија Британика“ му припишува мегаломанија и емоционална нестабилност. Во заглавието се вели:

„Тој брзо се разгневувал, и под притисокот на неговите долги освојувачки походи оваа страна на неговиот карактер станала понагласена. Безмилосен и своеволен, тој сè повеќе прибегнувал кон терор, не двоумејќи се при елиминирање на оние во коишто повеќе не верувал, без разлика дали со или без маска на правично судење. Години после неговата смрт Касандер, син на Антипатер, регент на Македонското царство под Александар, не можел да мине крај неговата статуа во Делфи без да се тресе од страв“.
 
Александар бил параноичен и не поднесувал критики или несогласувања. Кога Клеит, неговиот заменик имал некоја безначајна препирка со него во 328 пр.н.е., Александар едноставно го пробол со копје својот верен генерал и одлучил армијата да го прогласи за предавник - а со тоа да го оправда убиството. Истата судбина ја имале и несреќните наследници на Клеит, како втори во линијата на командувањето.

Од детството Александар бил непромислен (но имал среќа) и невообичаено крвожеден. Тој ја искористил приликата со убиството на татко му за да ги ликвидира сите што му се спротивставувале, дури и имплицитно. Потоа тргнал во јуриш којшто ги оттргнал сите Грци од него и ги обединил. Дури и неговиот славен поход против Персијците  повеќе го должи успехот на брзото пропаѓање на таа империја отколку само на воениот гениј на Александар. Долго пред да излезе на сцената, другите Грци (Десетте илјади, Агесилаус и Спарта) убедливо ги поразувале Персијците. Неговата крвожедност никогаш не исчезнала: откако неговата војска се побунила во Индија и го присилила да се вратат во Вавилон, тој таму погубил редици свои сатрапи, воени заповедници и други функционери.

Александар бил познат по својата умисленост и нескротен нарцисизам. Користејќи понижувачки јазик, тој двапати ги одбил мировните понуди на Дариј, владетелот на Персиското Царство, чиешто семејство го држел во заробеништво. Кога Парменион го советувал да ја прифати втората понуда, велејќи му: „Да бев Александар, јас би прифатил“, тој возвратил: „И јас би прифатил, да бев Парменион“. Парменион платил за своето слободоумје со живот: Александар подоцна наредил да го убијат а неговиот син да го погубат. Ги убил и сите што некако биле сврзани со двајцата.

Кога на своите слободоумни трупи се обидел да им ја наметне обврската во знак на почит да легнуваат во неговото присуство, бил подложен на големо исмејување и се откажал од идејата. Но продолжил да ја носи персиската царска одора и го погубил Калистен, неговиот верен историчар кој секаде го следел (кој бил и внук на Аристотел) оти не сакал да му се поклони. Спартанците се подбивале со Александар. Тие издале декрет кој гласел вака: „Ако Александар сака да биде бог, нека биде бог“.

Каде и да одел, Александар бил придружуван од писари чијашто задача била да ги разубавуваат историските факти и да произведуваат легенди за својот господар. Значи, најголемиот дел од она што „се знае“ за Александар е лага. Но и покрај тоа останале многу сведоштва за неговите пијани и насилни дивеења, кога тој вообичаено убивал луѓе и уништувал културни блага (како палатата на Ксеркс). Не може да се одрече дека Александар бил голем потрошувач на вино. Речиси сите очевидци се согласуваат: Птоломеј; телохранителите на Александар; Неарх, неговиот адмирал, Евмен, писарот, неговиот секретар; Хар, неговиот собар; Аристобул, неговиот воен инженер. Истото е и со историчарите кои црпеле од тие сознанија: Диодор, Плутарх, Ариан, како и анонимниот автор на „Historia Alexandri Magni“ (Историјата на Александар Велики).

Човек може само силно да се надева дека владата на Македонија нема да успее во својата кампања да ги преобрази своите граѓани во мини-верзии на овој монструм. Ако Македонците инсистираат да ги гледаат своите корени во античка Македонија, тогаш зошто одбираат масовен убиец за свој пример? Зошто не одберат филозоф (Хермагора, Зоил, Стесимброт); писател (Хиполох, Посидип, Сам); историчар (Марсија) или уметници (Групата Пармениск)?

Посетителите на денешна Македонија се пречекуваат со налудничава СМС-порака „Добредојдовте во лулката на цивилизацијата“. Месецов ректорите на македонските универзитети испратија писмо до еврокомесарот за проширување Штефан Филе, атрибуирајќи и ја на Македонија „искрата на писменоста и културата во Европа“. Ваквите смешни изјави се контрапродуктивни и нефактички. Тие стануваат такви уште повеќе во мигот кога ќе ги поврзете со мегаломан како Александар. Македонците, нивните национални аспирации и нивната земја претходно беа сфаќани сериозно. Сега бргу стануваат предмет на шеги – видете го неодамнешниот коментар на Метју Бранвасер во „Њујорк Тајмс“.

http://www.plusinfo.mk/mislenje/345/Aleksandar-Veliki-Ubien-vo-Vavilon-voskresnat-vo-Skopje
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: Ortodox на Ноември 03, 2011, 03:57:31
Божееее, какво толкова се вълнуват от съдбата на един гей, умрял преди 2300 години!? То не бяха споменици, площади, магистрали, летища, фонтани...И закакво цялата работа: "Замечтан поглед, нежно лице с едва доловимо нацупени устнички, подчертано мека китка, старателно аранжирани лимбички: "




(http://www.vest.com.mk/WBStorage/Articles/2816C5E280643542A086D802ACEB8324.jpg) ;D ;D
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 11, 2011, 10:36:46
(http://images.webcafe.bg/2010/05/04/81268128368/618x346.jpg)

Денешни антички македонци. Еве на какво личат.
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 20, 2011, 03:05:53
Тук можете да гледате българска телевизия.

http://bgtelevizia.com/tv.php?channel=49
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 20, 2011, 03:33:26
Българският филм "Спасението", създаден по действителни събиятия случили се по време на Втората световна война.

(http://knizhen-pazar.net/img/60187.jpg)

http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=60187&title=%D0%9E%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B0

(http://i1.ytimg.com/vi/H6GJhbNG74E/default.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=H6GJhbNG74E

За филма

http://www.youtube.com/watch?v=QxEEwavjAFA&feature=related

Българският Охрид откупва със злато наши войници

Германският ултиматум - за всеки пленник да се плати по половин килограм чисто злато, иначе ще разрушат целия град.

Ана Кочева

Ако Македония е най‒романтичната страница в българската история, със сигурност една от най‒романтичните истории от времето на Втората световна война се случва именно там. В най‒българския град във Вардарско, Охрид. За историята, която охридчани разказват и днес и ще помнят, докато са живи, дълго време нарочно не се говореше. Естествено заради великосръбските и великомакедонски твърдения, че населението от двете страни на югозападната ни граница е различно и няма общо помежду си. Случката впрочем е описана в “Охридска балада” на Серафим Северняк, произведение, което съзнателно не се разпространява в съседна Македония, защото свидетелства за исторически факти, които комшиите биха предпочели да забравят, че са ставали.

Българският дух в Охрид е жив и до днес

През есента на 1944 година германците са в отстъпление от Македония, те се изтеглят, завличайки колкото могат повече плячкосани предмети, пари, дори животни. На 13 октомври 1944 г. немска колона от 50 камиона влиза в Охрид. Довчерашните съюзници водят със себе си пленени български войници, смятайки, че така ще си гарантират по‒безопасно придвижване през българска Македония. Там същите тези войници няколко години по‒рано са посрещнати със сълзи на възторг, с килими от цветя като свои, като освободители. Мълвата за пленените мигновено обхожда града и също толкова бързо охридчани вземат спонтанното решение да ги освободят. Германската охрана била съзнателно разсеяна с люта „жолта” (местна ракия), на помощ се притекли и няколко закачливо усмихващи се девойки. Така в изкуствено създадената навалица охридчани успели да измъкнат войничетата едно по едно, преоблекли ги и внимателно ги извели от центъра на града и ги скрили в района на църквата “Св. Йоан Канео” на самия бряг на Охридското езеро. През нощта с лодка ги откарали до планината Галичица, откъдето ги прехвърлили до „старите” земи. В някои от разказите се твърди, че това станало с помощта на местните партизани. В крайна сметка всички са спасени, не изпуква нито един куршум, няма и ранени.

В града обаче бягството е разкрито, командирът на немската колона се вбесява и поставя ултиматум до 21.00 часа охридчани да предадат военноплениците. В противен случай целият град ще бъде разрушен от пътуващата в конвоя противовъздушна батарея. Заплахата е страшна, никой не се съмнява, че ще бъде изпълнена, но при все, че всички в Охрид добре знаят къде са скрити войниците, тайната е запазена и издайници няма. Нещо повече ‒ охридчани обличат новите си дрехи и напускат собствените си домове, твърдо решени, че няма да станат предатели. В 21.00 часа германците установяват, че градът е празен, а населението се е евакуирало на безопасно място. В безсилието си те решават, че могат да се възползват от ситуацията ‒ заповядват за всеки пленник да се плати по половин килограм чисто злато, иначе ще разрушат целия град. Охридчани не се колебаят ‒ те започват да събират злато буквално от всеки дом: свалят венчалните си халки, обеци, кръстчета, гривни, пръстени, всевъзможни украшения, които пазят за сватби, за кръщенета, та дори и дребните монети, които възрастните са приготвили, за да се откупят при вечния лодкар след смъртта си..

Кмет на Охрид по това време е Илия Коцарев, български революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, активист на Вътрешната македонска революционна организация и Българските акционни комитети, адвокат и общественик. След разгрома на кралска Югославия през 1941 г. застава начело на българския акционен комитет в Охрид. По късно е избран за кмет на града. Всъщност именно кметът организира спасяването на пленените български войници и спасява от разрушение и Охрид благодарение на своя авторитет. След края на войната партизаните арестуват Коцарев въпреки протестите на гражданството, а по‒късно той е осъден от комунистическите власти на смърт. Присъдата му е заменена на 20 години затвор като сътрудник на окупаторите. В затвора се разболява тежко и ослепява. Поради напредналата си възраст е освободен и умира в дома си малко след това.

В драматичния ден, малко преди 12 часа на обяд вече са събрани 10 килограма чисто злато. Само два не стигат. Тогава старият поп Тома донася най-ценното достояние на града ‒ големия златен кръст, подарен от двама преселили се в София охридчани на църквата на Свети Климент. След свещеника тръгва цяло шествие, което пее „Спаси, Господи, твоите люде!” и с този тропар всички стигат до комендатурата. Златото е събрано, войниците са откупени, Охрид е спасен от гибел.

Комендантът на града, капитан II ранг от флота също има своята роля в цялата история. Той е този, който убеждава германския командир да не стига до екзекуции, а в крайна сметка му внушава, че пътищата са опасни, затова по‒добре да му остави златото на съхранение. След като конвоя заминава, той веднага връща златото на охридчани.

Слухът за златото обаче тръгва. Ценният метал, който кара хората да обезумяват, довежда при колоната албански партизани, които я избиват до крак. Германците са унищожени, но спомена за охридските спасители е жив и до днес. В Охрид ще ви го разкажат...

http://frognews.bg/news_32037/Balgarskiiat_Ohrid_otkupva_sas_zlato_nashi_voinitsi/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 23, 2011, 08:00:43
Още един сайт за българска телевизия.

http://inhatch.com/Watch/diema2_lo
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 26, 2011, 07:04:52
(http://91.196.126.51/posters/1a26b560a9ee104980af2a7ce3786173d9fb1603cover.jpg)

От тук можете да си данлодвате най-новите американски филми преведени на български, също така програми, песни и други. Трябва да отидете в торенти. Разбира се, първо трябва се регистрирате.

http://arenabg.com/torrents.php?category=14;15;16;17;18;19;20;21;22;39

А това е торент за научно-популярни филми, също преведени на български.

http://kolibka.com/2.html

За да можете да ползвате тези торенти трябва да данлодвате m-torenta

http://www.utorrent.com/downloads/complete
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 28, 2011, 08:36:00
Тук можете да гледате филма "Мера според мера" разказващ за ВМРО.

(http://ogre.ikratko.com/wp-content/uploads/2008/03/postolx.jpg)

(http://video.balkanatolia.com/d-prdimages/prd-5134.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=Qg1l8q-vS-4

http://www.youtube.com/watch?v=ND1jKT5r1vk&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=KWHN8qFpAbo

http://www.youtube.com/watch?v=d_h0ToIEbLs&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=ur3SAwWsRHs&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=XHFcSGKJhbg

http://www.youtube.com/watch?v=9wuSE-SHOco

Накрая на филма са изброени историческите документи, които са използвани при неговото създаване. Този филм е създаден почти изцяло по тези документи и художествената измислица е много малко.
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 29, 2011, 08:42:26
Българският филм "Зарево над Драва" разказващ за участието на България във Втората световна война.

(http://img.zamunda.net/bitbucket/ddd_arc%20(3).JPG)

http://www.youtube.com/watch?v=8QpHE4QwGcg

http://www.youtube.com/watch?v=hdPLY5tVXII

други филми

http://www.youtube.com/watch?v=HFFD5L6QilE

http://www.youtube.com/watch?v=-tqAm4s0_qw&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=SXeyWHfx5Oo&feature=g-vrec

http://www.youtube.com/watch?v=gSTIB7O4WYY

http://www.youtube.com/watch?v=ZijdIrB4l08

http://www.youtube.com/watch?v=JtWi9olVrfM&feature=results_main&playnext=1&list=PLE3481C47E774BD35

(http://bp1.blogger.com/_vkiZ17llfoo/R6LZ_E5pZcI/AAAAAAAAAQQ/-C-99hqf570/s320/_____.jpg)

(http://www.lostbulgaria.com/pic/1124.jpg)

На 18 септември парашутната дружина е зачислена към 1-ва Българска Армия. На 10 октомври от Кюстендил са изпратени към Крива Паланка и Куманово, където са хвърлени в боевете за Стражин и Страцин. Новата ОФ власт няма особено доверие в получилите немска школовка парашутисти и намира начин да се отърве от тях: при Стражин и Страцин най-елитната бойна част на българската армия, обучена на парашутен десант и действия в тила на врага е използвана като пехота и в пеши ред е хвърлена срещу укрепените картечни гнезда на немците. При Стражинската атака поручик Станимиров командва единият фланг. Стига се до ръкопашен бой с противника. Немските позиции са превзети, но с цената на огромни загуби – от 470 парашутисти 56 са убити, а 151 ранени. По-нататък победният ход на дружината следва хода на първата фаза на войната – Стражин, Страцин, Старо Нагоричене, Куманово. Командирът на дружината кап. Ноев е повикан в София и поручик Станимиров е назначен за командващ парашутната дружина в негово отсъствие. Той ръководи дружината в цалата операция при Старо Нагоричене до заемането на позиции около Куманово, когато кап. Ноев се завръща. След превземането на Куманово, парашутистите са върнати в София. За участието си във войната дружината получава орден “За храброст”

http://stanimer.blogspot.com/2008/08/blog-post_13.html

Петър Томов служи като парашутист в Парашутната дружина. Сражава се в Първата фаза на Втората световна война, при Страцин, на територията на Македония и във Втората фаза на територията на Унгария. Награден е с два ордена „За храброст” и е раняван два пъти. Записът е направен във Военния клуб – град Пловдив.

Ще ни пращат на фронта. Пристигам в София, слизам на Подуене и тръгвам към „Враждебна”. Срещам ги аз и нашият ротен командир – помня го много добре – поручик Бончев: „Томов, отиваш в частта, оборудваш се, взимаш всичко, каквото ти се полага, и ни настигаш!” На Сточна гара се товареха те, даже изкарахме цяла нощ там. Отидох аз, дадоха ми каквото трябва, на влака – и в Кюстендил. В Кюстендил изкарахме два дена, цялата дружина. Оттам сменихме на Стражин друга наша част… По шосето действаха танкисти на майор Гюмбабов,[5] ние държахме десния фланг на реката, реката е пътя за Страцин. Почнахме боя от Стражин. На втория или на третия ден с един мой колега от Стара Загора[6] сме един до друг на Стражин. По едно време аз му се обаждам, защото два-три пъти го извиках: „Гоче! Гоче!”, той мълчи. Просто така си забил главата. Бутам го за главата и като се обърна – куршумчето както е с каската, точно под каската – без шум, без да изохка, без да чуя нещо… Тръпки ме полазиха! Обърнах се насам-натам, дойде ми най-напред да викам санитар. Втори път го погледнах – куршумчето и мъничко кръв…
      Тогава не действах още с радиостанцията. След това като наближихме Крива паланка, с камионите ни докараха от Кюстендил това оборудване… Минохвъргачки, защото имахме минохвъргачен взвод… на Паскалев[7], дето загина, картечници и други работи… И от там вече почна сериозна битка.
      И точно след Крива паланка имаше един манастир, Старо Нагоричане. Там ме раниха в ръката, двата пръста ми висяха на кожата. Пълзяхме из едни лозя след Крива паланка и като ме припари по ръката нещо… Погледнах, всичко в кръв! И бутнах ръката в джоба…
      Един мотор ме върна в лечебницата на Крива паланка. И попаднах на един лекар от Пловдив. Срещу Търговската гимназия имаше на втория етаж рентгенов апарат. От него, като бягахме от училище, все при него ходехме да ни даде бележки. Десет дена бях в болницата, даже не ме пускаше доктор Иванов: „Къде, бе! Добре тогава, щом натискаш, заминавай, няма да спорим с теб!” Та ми турна една шина, защото с другия пръст си действам. И ги настигам нашите пред Страцин.
      Много мини и те имаха превъзходството от високо. От Страцин много лошо ни биеха. Два танка бяха улучили, бяха преприщили пътя и пехотата се мъчеха там… Ние действахме от десния фланг, и от там почнах аз с мойта радиостанция (след раняването ми зачислиха радиостанцията). Като спра някъде с радиостанцията, всеки бяга от мен. На едно място бяхме залегнали. Ноев на десетина метра от мен в едни шубраци и ме вика да отида при него. Радиостанцията – „Дора 2”, те са към 30 кг, тежи. На гърба като раница. Отивам при него, инсталирам я: „Бързо, влез във връзка с тежката рота!” Тежката рота пък действа от другата страна на шосето и няма как да се свържем с тях. Отгоре немците ни виждат като на длан, от Страцин. От там немците ни биеха жестоко… Таман инсталирах, само натиснах зумерчето, мините почнаха да бият. И един вика: „Слушай, майна, дигай се от тука, бягай, ще ти таковам и на радиостанцията…” И аз се огледах, огледах така, зад мене едни скали, викам: „Аз защо не направя такъв номер…?” Дълъг кабел имах, качих радиостанцията зад скалата отгоре, чак на върха. Аз се скрих на 20 метра зад друга скала. И като почнах да предавам: „Дойчланд капут, Дойчланд т‘ва…” Предавам… Че като почнаха ония мини, от тая скала сума камъни изкараха тия немци. Радиостанцията стана на парчета. И на другия ден вика ме Ноев (ние бяхме щабната рота). Нашата щабна рота останахме много малко и като ми ликвидираха радиостанцията, аз се правя, че не съм виновен, а ония, дето ни обстрелват, те са виновни. Гледа Ноев, гледа така, как немците по шосето все бият, понеже успяха да разчистят пътя и няколко наши танка вече пълзят нагоре. Добре, ама ние, щабната рота нямаме никаква връзка. Аз съм до Ноев… „Томич, налага се да идеш да потърсиш тежката рота!” Аз, като погледнах как почти всяка минута пламъци, където падне снаряд, как се вдига… Отгоре се вижда всичко. Виждат се и нашите танкове как пълзят нагоре… „Трябва на всяка цена да се свържеш с тях!” И ме погледна, погледна така: „К‘во, шубе ли те е?” „Абе – викам – че ме е шубе, шубе ме е, ама щом се налага – ще го правим!” И аз си направих сметката. Викам: „Като падне снаряд, аз в дупката на снаряда!” И почвам, полека, так, так, так… По едно време изчезнах от погледа … След като се върнах през нощта, апапите от ротата викат: „Ама ти жив ли си, бе?!” Викам: „Що?” „Защото те наблюдавахме и ти като се прикри на едно место, точно там паднаха два снаряда! Ни шубрак остана, ни скала остана… Как стана?” Викам: „Щото същия миг прескочих и влезнах в друга дупка на снаряд.” Защото шубето е така – дава ти и акъл, дава ти и сила! Така успях, стигнах до реката, прегазих я – падаха и мини, обаче далечко вече от мене, защото аз съм се пуснал в дерето. Добре, ама като минах реката, сега трябва така да се качвам на високо, за да тръгна да търся тежката рота. Ами сега! Викам: „Ония от Страцин… ще ме дебнат.” Но мина всичко спокойно. Късмет съм имал. Доложих на командира на тежката рота какво се иска, какво ми е поръчал нашият командир и т.н. Те вземаха отношение каквото трябва. Посред нощ съм се прибрал в нашата рота.
      Оттам боят на другия ден продължаваше. Ние сме в подножието на Страцин, вече по върха се катерим, по скалите, нашата артилерия – сбъркала ли е, какво е – взеха да обстрелват скалите. И нашият командир като се ядоса, Ноев, и грабна телефона на тези от артилерията, които командват, а той е бил и артилерист[8]. Той взе да командва артилерията „Два на ляво…” Той оправи играта, иначе много от нашите парашутисти щеше да избие нашата артилерия. Немците като видяха зора, почнаха да отстъпват благодарение на това, че на генерал Станчев армията се движеше откъм Скопие. Може би затова ние имахме късмет и влезнахме в Крива паланка, без да гръмне една пушка.[9] Щурмувахме Страцин и надвечер го завзехме. Германците през нощта отстъпиха. На Страцин нямаше ръкопашен бой, само стрелба.
      И на разсъмване, на изгрев слънце, събуждам се аз, замръзнал съм… събуждам се в едно като бункерче и поглеждам – шинелата зелена. Немска! Трима души… аз съм спал с трима убити германци! Ние с едни винтяги, парашутни винтяги – бахарлък през нощта. И докато съм спал, и съм дърпал леко шинелата. Викам: „Дано не се събуди тоя, майна…” И сабалем, като видях всичко зелено… Цялата дружина ми се смееше: „Ако бяха живи, к’во щеше да ги правиш?” На самия Страцин ни събраха цялата дружина, парашутна. И там „Конника без глава”[10] направи всички кандидат-подофицери – подофицери.
      След Страцин продължихме по самия път за Куманово. В Куманово влизаме някъде към следобед. През деня, като погледнах аз към Куманово, гледам, гледам и питам един до мене:[11] „Абе, фабричните комини ги няма?!?” През нощта чух един гърмеж, като земетресение. И като погледнах вече през деня – комините ги няма. Викам: Ясна е картинката.” До мен беше ротният командир Бончев. Викам: „Госин поручик, да знаеш, че нито един немец няма.” „Айде бе, как разбра?!?” „Я виж – викам – къде са комините?” А те комините ги използваха за наблюдателници. И той като погледна: „Е, верно бе!” И след това спокойно всички се изправиха и тръгнаха, понеже знаеха номерата на немците. Те уж това онова, двама души с два мотора сума народ избиват. Картечницата в коша, другия кара мотора и пердашат. И така държаха Страцин, с много малко хора…
      В Куманово ни посрещат макетата с цветя. Бяха ни устроили в едно училище, там колко – два дена изкарахме. На другата нощ помолих командира да ме пусне да отида до Скопие. Защото една леля имах в Скопие, и им знаех адреса, и ходих. Вземахме един мотор, ходих, та се видях с моите роднини. И лелята вика: „Петьо, има ли някакъв камион да натоварим багажа със свако ти да се приберем в София!” Свако ми е македонец от Скопие и са решили да отидат в Скопие, войната ги заварва там… И нямаше как да се върнат. Е, след това се прибраха, като свърши всичко.
      Та така изкарах аз, раната ми позаздравя, поправи се… Верно, че не мога да ги свивам, както трябва…

http://edinzavet.wordpress.com/2011/05/11/ptomov/

(http://pan.bg/gallery/albums/userpics/10010/normal_2ka.jpg)


На 9 септ. 1944 г. правителството на Отечествения фронт решава България да се включи във войната против хитлеристка Германия до пълния й разгром. В тази война почти веднага се включват и Въздушните войски. В началото на септември 1944 г. те разполагат с 314 бойни самолета. Но реално ефективни за използване са били само 34 изправни Ме-109G, 38 Ju-87D и 14 FW-189A. За участие във войната срещу нацистка Германия са развърнати Въздушната ескадра и въздушния разузнавателен полк, разполагащи със 167 изправни бойни самолети и 443 подготвени летци.
Първите си удари българските летци нанасят по частите на Вермахта, успели да обкръжат 15-а пехотна дивизия в Битоля, Македония. На 23 септември български самолети атакуват германска механизирана колона, като унищожават 30 машини и значително количество жива сила на противника. Авиацията значително подпомага и настъплението на 1 Българска армия срещу укрепените позиции на немците при Стражин и Страцин.
До края на настъпателните действия на българските войски в Македония и Южна Сърбия (2 декември 1944 г.) са осъществени 3744 бойни полета, унищожени са 85 батареи, 694 бойни коли, 23 локомотива и 496 вагона, 25 самолета, 16 моста и 11 жп гари. Войските на Вермахта и пилотите на Луфтвафе успяват да изкарат от строя 32 български самолета, при което загиват 18 наши летци. След тази дата въздушното осигуряване на 1 БА се поема от 17-а въздушна армия на СССР. До края на войната българските въздушни войски изпълняват само спомагателни и специални задачи. Общият брой на изпълнените бойни полети срещу хитлеристите е 4424. Днес признателните поколения отдават заслужена почит на своите герои-орли и подвизите, извършени от тях в защита на отечеството.

http://pan.bg/view_article-5-6575-Orlite-na-Bylgariq.html



Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 29, 2011, 09:08:01
Повече пояснения за тези събития.

(http://novinar.bg/data/2005-05-09/09060114.jpg)

През лятото на 1944г. политическата обстановка в България се променя благоприятно за антифашистките сили. Източния фронт наближава Балканския полуостров и това активизира съпротивителното движение в страната.

На 1 юни 1944г. на власт идва правителство, оглавено от Иван Багрянов. То продължава линията, възприета след големите поражения на Германия, да се отбягват допълнителни ангажименти към нея. Новите български управници правят опит да се дистанцират от Германия и да се помирят със СССР.

Българското правителство полага усилия и за прекратяване състоянието на война с Англия и САЩ. С тази мисия през юли 1944г. е натоварен Н.Мушанов.

Динамичното развитие на събитията, особено на Източния фронт, изпреварва българските властници. Притиснати от обстоятелствата, в края на август регентите решават да формират, ново правителство. То е съставено от К.Муравиев /БЗНС "Врабча-1”/ трима бивши демократи и Ат. Буров. ОФ отхвърля предложението да участва в кабинета и се ориентира към образуване на самостоятелно правителство.

Правителството на К.Муравиев просъществува само една седмица. За този кратък срок то възстановява конституционните права и свободи на гражданите, разтуря фашистките организации и XXV ОНС, дава пълна политическа амнистия и прекратява войната с Англия и САЩ. Новият кабинет се обявява за приятелски отношения със Съветския съюз, а на 5 септември скъсва дипломатическите отношения с Германия.

Въпреки това, правителството на СССР гледа с недоверие на новите български управници. На 5 септември 1944г. то обявява война на България. С този акт се търси и формален повод за влизането на съветските войски в България, за да се реализира предварителната договореност между силите от антихитлеристката коалиция за сфери на влияние. На 8 септември с.г. съветската армия преминава българската граница.

Благоприятната обстановка, създадена от присъствието на съветските войски край северната граница, позволява на ОФ да действа самостоятелно. Започва подготовката на въстание, съпроводена с политически стачки и митинги в по-големите градове на страната.

Решителния удар срещу правителството Главният щаб на Народно-освободителната армия насрочва за вечерта на 8 срещу 9 септември. В София са съсредоточени бойни групи и отделни партизански отряди. Към тях се присъединяват офицери, близки до "Звено" и Военния съюз, някои от които командват столични подразделения и части. С тяхна помощ е завзето военното министерство, а министрите-арестувани.

Призори на 9 септември София се намира в ръцете на ОФ. Съставено е правителство, начело с К.Георгиев, в което участват БРП/к/, БЗНС "Пладне" и “Звено”/ с по четири министерски кресла/ БРСДП и независимите интелектуалци/ с по две/. То оповестява първата си програма на 17 септември. Правителството се обявява за демократично развитие на България при наличието на плурализъм, парламентаризъм и равноправно изявяване на трите вида собственост-държавна, кооперативна и частна. Но до есента на 1945г. плурализмът в страната е твърде ограничен. Право на политическа изява имат само четирите партии на ОФ БРП/к/, БЗНС, БРСДП и новоучреденият Народен съюз "Звено".

Хегемонията на БНП/к/ в политическия живот на страната се изявява ярко при провеждането на Народния съд в края на 1944г. и началото на 1945г. Приемането на Наредбата закон за народния съд става при единодушното съгласие на всички ОФ партии. Под съдебна отговорност са привлечени над 11 000 души-административни и полицейски служители, военнослужещи от армията и жандармерията, лица, служили в българските подразделения в Югославия и Гърция. Произнесени са над 2000 смъртни присъди, като наред с отявлени престъпници смъртни присъди и други тежки наказания получават и хора, които не са извършили големи престъпления.

Правителството на ОФ полага големи усилия и за преодоляването на икономическите трудности. Стопанското положение на страната е много тежко, но въпреки всичко правителството успява да осигури необходимите минимални потребности от храна. Положени са значителни усилия за укрепване на българския лев, за ограничаване на инфлацията и за спиране спада на производството.

Новата власт използва всички институции и механизми, наследени от предишния режим, за регулиране на икономиката. През 1945г. се създава и един нов орган - Върховният стопански съвет, на когото се възлага да изработва краткосрочни и дългосрочни планове за развитието на народното стопанство.

За преодоляването на стопанските трудности допринася и големият трудов ентусиазъм на населението, който намира израз в т.нар трудово-културни бригади от града в помощ на селото, в многобройните инициативи за безплатен труд в комунално-битовото строителство и благоустрояването на селищата, както и съревнованието сред работниците от индустриалните предприятия, мините и транспорта.

Веднага след 9 септември 1944г. възниква движение за кооперативно обработване на земята и за създаване на занаятчийски кооперации. В селското стопанство се изграждат т.нар. трудово-кооперативни земеделски стопанства /ТКЗС/.

Във външнополитически план една от най-важните задачи на правителството на ОФ е включването на България във войната на страната на антифашистката коалиция. Това е от изключителна важност за страната ни, която до скоро е била в губещия войната фашистки блок.

България е задължена да участва във войната и с клаузите на примирието от 28 октомври 1944г., но нашата армия се включва в бойните действия далеч преди това. Още на 8-10 септември много от частите, изтеглящи се от Македония, влизат в бой с преследващите ги хитлеристки войски.

През втората половина на септември българското командуване формира четири армии, една от които е резервна. В началото на октомври трите армии - Първа, Втора и Четвърта- са съсредоточени на изходните си позиции на границата. Във военно-оперативно отношение нашата войска е подчинена на командването на Трети украински фронт.

Българската армия започва военните действия без достатъчно опитен команден състав. За командири са назначени възстановените офицери-деветнадесетомайци, уволнени от цар Борис III през есента на 1935г.. Въпреки цялата си всеотдайност, тези хора нямат опит във воденото на съвременна война, което проличава в хода на военните действия.

За българската армия в този последен етап на войната е характерен високият боен дух и проявите на масов героизъм.

Най-силното съединение на българската войска през първата фаза на войната е Втора българска армията с командир ген.Кирил Станчев. Тя се бие на десния фланг в непосредствен досег с частите на Трети украински фронт. На 8 октомври армията започва настъпление в посока град Ниш, разгромява елитна есесовска дивизия и на 14-ти с.м. превзема града. В следващия период армията провежда и мащабната Косово-подуевска операция, като навлиза дълбоко в планинската област Косово и води ожесточени сражения с упорито-отбраняващия се противник.

Първа българска армия с командир ген.Вл.Стойчев от 8 октомври заема изходни позиции в района Кюстендил-Гюешево в посока Скопие. По пътя си трябва да преодолее трите укрепени участъка на германците при Крива паланка, и при двата хребета- Стражин и Страцин. След неколкодневни ожесточени боеве Страцинската позиция е превзета, а на 14 октомври е превзет и Скопие.

Четвърта българска армия, командвана от ген.Б.Урумов /по-късно от ген. А.Сираков/, извършва Калимано-Брегалнишката операция, в направление Царево село – Щип - Велес. Тя също изпълнява поставената й задача. С това завършва първата фаза от участието на войската ни в заключителния етап на Втората световна война.

През втората фаза на войната България се включва във военните действия с една подсилена армия-Първа българска на ген.Вл.Стойчев. В края на ноември тя се съсредоточава в района между реките Сава и Дунав. От 18 декември започва с боеве форсирането на р.Дунав, след което заема позиции на брега на р.Драва южно от езерото Балатон

На 6 март 1945г. започва последната настъпателна операция на германската армия през Втората световна война-Балатонската. Един от ударите на тази офанзива е насочен срещу позициите на Първа българска армия. В ожесточените десетдневни боеве българските войници отстояват на масирания натиск на опитните германски части.

Командващият Трети украински фронт маршал Толбухин и върховното съветско командуване дават висока оценка за бойните действия на българската войска по време на Дравската епопея.

На 16 март 1945г. Първа българска армия започва Дравската настъпателна операция, която прераства в Мурската. След напрегнати и ожесточени боеве в началото на май българските части навлизат в Австрия, където срещат идващите английски части.

С цената на повече от 13 000 убити и над 30 000 ранени в двете фази, българската армия изпълнява достойно своя дълг и допринася за окончателния разгром на фашизма.

За България Втората световна война приключва през лятото на 1946г., когато в Париж е открита мирна конференция, на която трябва да се подпишат мирните договори със страните-сателити на хитлеристка Германия. Българската делегация полага големи усилия,за да запознае участниците в конференцията с някои важи истини: че тя не е била равноправен съюзник на Германия и е била жестоко ограбена от нея; че България вложила огромни за своите мащаби средства за модернизацията на Беломорска Тракия и Вардарска Македония, и че тя има изконно право да получи излаз на Бяло море. Всички тези усилия обаче са напразни. Българските искания не са удовлетворени, а подписания със страната ни договор-твърде суров. България не е призната за съвоюваща страна от антихитлеристкия блок, не са признати нито огромните загуби, нанесени й от Третия райх, нито средствата, вложени в "новите земи". Страната ни не получава излаз на Бяло море. Единственото, което се постига е признаването на границите от 1 януари 1941г., с което се запазва присъединяването на Южна Добруджа. България трябва да плати репарации на Гърция в размер на 45 млн. долара и на Югославия от 25 млн. Долара. Югославия се отказва от репарациите. В периода 1944-47г. тя получава от България различни помощи за повече от 52 млн. долара.

В годините на Втората световна война България се намира на границите между две епохи. Само за няколко години се създават условия страната ни да премине от една макар и ограничена, от балкански тип парламентарна демокрация към еднопартийна тоталитарна диктатура. От външнополитическа гледна точка, колкото и странно да изглежда, България е териториално уголемена с Южна Добруджа, но пълното национално обединение са оказва химера. Временното администриране на Вардарска Македония и Беломорска Тракия не можа да се превърне в траен факт, защото България е съюзник на Германия, която губи войната.

Участието на България в заключителната част на войната на страната на антихитлеристката коалиция и дадените жертви допринасят за отстояването на някакви позиции на Парижката конференция от 1947г. До откъсване на територии от България не се стига.

Годините на Втората световна война са време на тежки социални и политически сътресения и в унисон с коренно променилата се международна обстановка довеждат до кардинални промени в съдбата и бъдещето на България.

Историография и ист. литература:

-В.Ташкова –“България и Третият райх 1941-44г."

-Илчо Димитров-“Буржоазната опозиция в България 1939-44г.

-История на антифашистката борба в България 1939-44г.

-Д.Саздов и колектив-"История на третата българска държава"

-Ст.Трифонов" "История на България 1878-1944г."

-История на България 681-1960г.- II том.

 http://www.koronal.com/doc/istoria/25.htm
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 01, 2011, 07:44:00
(http://www.segabg.com/pic/10680/580137-l.jpg)

Изображенията на кханасюбиги Омуртаг (814-831) в украсения препис на "История" на куропалата Йоан Скилица имат отчетливи портретни черти и вероятно са заети от по-стар първообраз; ХIII в.; листове 32, 35 и 82; Национална библиотека - Мадрид. В средата - пластина на кханасюбиги Омуртаг, злато, открита на хълма Царевец във Велико Търново, Национален археологически музей - София

Истинската история
Кога българска войска стига до Виена?
Около 818 година, когато великият господар Омуртаг окончателно премахва федеративното устройство на България
Иван Петрински

През март-април 1945 г. Първа българска армия, в изпълнение на съюзническите задължения на България, участва във Виенската настъпателна операция на Втори и Трети украински фронт на Червената армия, на 15 април Виена е превзета, а Австрия - освободена. България и нейната стохилядна Първа армия завършват участието си във Втората световна война триумфално.

Понеже, както ни е добре известно, повторенията в историята са повече правило, отколкото изключение, непременно ще трябва да потърсим и друг подобен случай. Намираме го лесно 11 века по-рано като малък и зле документиран разказ в "Летопис на Айнхард". Това произведение, което се приписва обичайно на животоописателя на император Карл I, не се отличава с особена многословност по българските теми, което едва ли може да ни зачуди кой знае колко.

През лятото и есента на 827 г. значителна българска войска, натоварена на безброй речни плавателни съдове и придружавана, както е обичайно, от конни отряди по брега, се изкачва по Дунав и след това свива на запад по Драва. Реката е дълбока и плавателна, придвижването трябва да е било изключително бързо, а нападението над славянските племена в Панония - неочаквано и победоносно. Славянските князе са заменени с български управители, а Панония очевидно е поставена под българска власт, макар и за година-две. През есента на същата година, а както изглежда и в началото на следващата 828 г., българската военна флотилия прониква и в съседната Горна Панония, като я подлага на пълно опустошение чак до античната Виндобона (днешната Виена).

След март 828 г. Франкската империя взема енергични мерки. Фриулският граф Балдерих е снет от заеманата длъжност, а на негово място срещу българите е изпратен младият крал Людовик Баварски, син на Людовик Благочестиви. Горна Панония несъмнено е прочистена от българските войски, но изглежда намиращата се на изток Панония остава под българска власт още известно време. Летописът на Айнхард е продължен от Фулденските летописи, където откриваме едно допълнение, сигурно важно. Българската военна експанзия по р. Драва продължава и през 829 г., когато отново военната ни флотилия се завръща нагоре по реката, но без да става ясно в коя точно нейна част. Този път всичко се разминава с няколко опожарени села.

Разполагаме с едно необоримо свидетелство за разгръщането на кампанията от 829 г. и в поречието на р. Тиса. Там, според известния надгробен надпис, се удавил зера тарканът Онегавон от рода Кувиар. Надписът е категоричен, че пътуването на Омуртаговия храненик и присъствието му в поречието на Тиса е само поради това, че е отишъл "на война". Последното уточнение е толкова категорично, че не ни оставя никаква възможност да предположим, че младежът е ходил на кални бани например, а случилото се е обичаен курортен инцидент.

Макар Людовик Благочестиви да се правил на безкрайно зачуден, получавайки писмата на Омуртаг (вж. Извори), той естествено прекрасно е разбирал причините за тази писмовна размяна. През 818 г. славянските племена в северозападните български земи изведнъж решават да се отцепят от България, като се присъединят към Франкската империя, за което проводили при Людовик Благочестивия нарочни пратеници. Тук няма да е възможно да проследим по-сетнешните им митарства от владетел към владетел, повече ще ни е интересна след малко причината за това им бунтовно решение.

Впрочем наказателният поход на българската речна флотилия по Драва в Панония и в Горна Панония, както и по Тиса през 827-829 г. има чудесен завършек. Западната граница на България е отместена далеч на запад, като вече включва и цялата област Срем. Главното средище на тая област, могъщата крепост Сингидунум, по същото това време получава българското си име Белград, така е и до днес. Смъртта на Онегавон от рода Кувиар не била никак напразна. Сремската област остава в България почти два века, а Белград е дотолкова български, че под стените му цар Петър Делян (1040-1041) е издигнат на щит, в града приел короната на българските царе.



* * *



Би трябвало да се очаква този кратък разказ, впрочем отдавна издаден на български, да предизвиква широко и непрекъснато обсъждане, все пак е малко необичайно да си представим България в чак толкова обширни граници. Макар да е ясно, че Омуртаговият военен поход по Драва и в Горна Панония носи всички белези на една истинска имперска, шумна и показна наказателна акция, а не на завоевателна война. Присъединяването на Сремската област и спирането на франкските щения към Балканите са наградата за тези усилия.

Трябва вече да се върнем към причините за отцепването на тимочани, абодрити и браничевци от българската държава. Впрочем най-малко до царуването на Крум държавата е съюзна. Няма как по друг начин да преведем писаното от Айнхард, а и във Фулденските летописи, ще бъдем истински неблагодарници, ако недоволстваме поне в тоя случай.

Трите славянски племена очевидно са присъединени от великия господар Крум към България като съюзни - западните извори са категорични, че тези племена се откъснали от "съюза си с българите" (Bulgarorum societate), като средновековният латинския израз има и още по-конкретно значение - "съюз между държави". Няма никакви причина да си мислим, че абодритите, тимочаните и браничевците са се присъединили към България при условия, различни от тези за другите славяни в съюзната ни дотогава държава. Очевидно правилата за съжителството между прабългарите и славяните са наложени още през 680 г. или даже преди това.

Нещо се случва малко преди 818 г., нещо, което променя правилата за съжителство между двата основни етноса в българската държава, дотогава напълно автономни. Единственото, което може да предизвика славянското раздразнение, е новото административно устройство, което изгражда България като монолитна държава. Местните славянски князе са сменени с назначени от Плиска управители, верни на владетеля и подчинени единствено нему. Естествено е част от славяните, особено присъединените най-скоро, да изразят рязко недоволство. Впрочем IХ и Х век са време на усилено славянско държавно строителство, едно своеобразно славянско възраждане, на което си струва да се обърне особено внимание, но друг път.

Усилията за изграждането при великия господар Омуртаг на единната българска държава са видни и с жестовете на внимание към славяните в държавата, на които е показано, че ще управляват наравно с бързо претопяващите се прабългари. Висшите държавни длъжности все по-често се заемат от славяни, българската войска отдавна е смесена, в крайна сметка даже децата на кханасюбиги Омуртаг носят славянски имена. България се превръща в единна държава. И с ясно изразени имперски амбиции, твърде често постигани впрочем.



Извори



"818 г. . . . в Херисталиум [до Лиеж] . . . били и пратениците на други народи, а именно абодритите [част от славянското племе обитава левия бряг на Дунав между устията на реките Сава и Тимок, а другата част, под името преденеценти или браничевци - по десния бряг на Дунав, около р. Млава], пък и на Борна [управител на далматинските хървати], дук на гудуските, и на тимочаните [славянско племе, обитаващо поречието на р. Тимок], които наскоро се били откъснали от съюза си с българите . . .

819 г. . . . Дори племето тимочани . . . след изоставяне на съюза си с българите искало да мине на страната на императора [Людовик Благочестиви (813-840, с прекъсвания)] и да се постави под негова власт . . .

824 г. Българският владетел Омуртаг, под предлог уж да сключи мир, изпратил пратеници с писмо до императора. След като ги изслушал и прочел донесеното писмо, [императорът] останал твърде основателно учуден от тази неочаквана постъпка . . .

826 г. Когато пратениците на българския владетел [кханасюбиги Омуртаг] му съобщили какво са направили, той отново пратил с писмо до императора онзи пратеник, когото най-напред бил изпратил [през 824 г.], молейки го незабавно да стане определянето на границите, или ако това не му е угодно, всеки да пази границите си без мирен договор . . .

827 г. Също и българите, като изпратили войска на плавателни съдове [navali exercitu] по река Драва, разорили с огън и меч славяните, които живеели в Панония [историческа област между реките Дунав и Драва], изгонили техните князе и им назначили български управители . . .

828 г. В Аквегранум [днешния Аахен] през месец февруари бил свикан събор, на който наред с много други въпроси били разгледани особено станалите събития в Испанската марка [бунтовете срещу франкската власт в земите между Пиренеите и р. Ебро] . . .

Също и фриулският [историческа област; в днешна североизточна Италия] дук Балдерих бил лишен от чина, който имал, тъй като поради бездействието му българската войска безнаказано опустошавала пределите на Горна Панония [историческа област на запад-северозапад от Панония; в най-северната й част е днешната Виена] . . ."

Из "Летопис на Айнхард" (770-840), преди 829 г.

http://www.segabg.com/article.php?id=580136
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 01, 2011, 09:58:31
Българският филм "Величието на хана" разказващ за хан Аспарух. Под това име този филм е преведен на английски и разпространяван от американска компания.

(http://www.tangratour.com/gallery/albums/OBLOJKI/Velichieto_na_hana_681.jpg)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/3/33/681_glory_of_khan_vhs-us.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=Bk1rDHM9s7s&feature=related

New York Times

681 A.D. The Glory of Khan (1984)

Review Summary

This is a 90-minute, cut down version of the original, 1981 Khan Asparukh which ran for 4 1/2 hours in three separate parts, the first two are fictional and make up the story of how Asparukh was given the western regions of his father's Central Asian empire, and then spent 20 years moving west, experiencing all sorts of personal hardships and eventually killing a power-hungry priest who had been manipulating him. Since this 90-minute version cannot possibly cover these two parts in their entirety, the personalities of the main protagonists are not very developed at all, making the action scenes less engaging than in the original. The third and last part of the film is historical, and focuses on the Khan's alliance with the friendly Slavs who come to his aid in successfully fighting off the Byzantine King Constantine IV, leading to Asparukh's founding of the Bulgarian state in 681 A.D. The importance of this final battle is also undermined by editing, so that it seems more like an extravaganza instead of an heroic victory over the Byzantine forces who outnumbered the Slavs and Bulgars by about 10 to 1. ~ Eleanor Mannikka, Rovi

http://movies.nytimes.com/movie/157724/681-A-D-The-Glory-of-Khan/overview

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=hts&oq=&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4ADRA_enBG421BG435&q=THE+GLORY+OF+KHAN#q=681+ad+the+glory+of+khan&hl=bg&rlz=1T4ADRA_enBG421BG435&prmd=imvns&ei=T-rXTuDyE8KwiQfDkKTeDQ&start=0&sa=N&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.,cf.osb&fp=3b224aa3836e735a&biw=1024&bih=490



А тук и трите серии на хан Аспарух

Хан Аспарух (1981) - Първа Серия

http://www.youtube.com/watch?v=VGkS_pR2H3s

Хан Аспарух (1981) - Втора Серия

http://www.youtube.com/watch?v=-vKAJIGLFjc

Хан Аспарух (1981) - Трета Серия

http://www.youtube.com/watch?v=S97_0Xa_Tj0&feature=related

Всъщност в началото на филма се казва, че България е най-старата средновековна държава в Европа оцеляла и до наши дни и запазила името си. Разбирате, че Византия или Франкската империя вече не съществуват.

Аспарух

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/ac/Kuber_Asparuh_Slaviani.jpg/230px-Kuber_Asparuh_Slaviani.jpg)

Хан Аспару̀х (или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук[1], Батий[2], Атил-Кесе[3]) е прабългарски владетел, основател на Дунавска България. Той е третият син на хан Кубрат, основателя на Велика България. Повечето съвременни изследователи предполагат, че Аспарух е носил титлата хан. В Именника на българските ханове Аспарух и неговите предшественици са наречени князе.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%85
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 02, 2011, 10:33:17
Филмът "Борис I" разказващ за утвърждаването на християнството и славянската писменост по българските земи.

(http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTyhBwd27nqR2aAAunLpUdQtuxBYBhhg6pbUgp4h37LI11cSY50zIpNjwcO)


(http://welcome.bnt.bg/images/velikitebg/6_kniaz_boris1.jpg)

Филмът "Последният езичник" е филмова версия на филма, която е доста съкратена.

Борис I - Последният езичник (1985) Исторически
http://www.youtube.com/watch?v=Eg9XnlU16NQ&feature=results_video&playnext=1&list=PL9E2D37FC3F49106F

По-дългата версия на филма.

Борис I - Покръстването (1985) Исторически
http://www.youtube.com/watch?v=8Kl_x8hMHZs

Борис I - Слово за буквите (1985) Исторически
http://www.youtube.com/watch?v=Q0uP4o2B2K0&feature=results_video&playnext=1&list=PL9E2D37FC3F49106F

Борис I

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/71/Boris_ktitor_sv.naum_ohrid.jpg/220px-Boris_ktitor_sv.naum_ohrid.jpg)
Ктиторски портрет на цар Борис I (852-889) в манастира "Св. Наум" край Охрид, фреска от 1806 година

Борѝс I Михаѝл (или срещан още Богор, Богорис) (IX век - 2 май 907) е български цар, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и за кратко в 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81_I
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 06, 2011, 01:17:03
Филмът "Записки по български въстания" е телевизионен сериен филм, разказващ за Априлското въстание в България през 1876 г. Илинденското въстание е вдъхновено от Априлското въстание, много неща са взети от него като например знамето с надпис "Свобода или смърт", клетвата на въстанниците, черешовото топче и униформите. Можете да прочетете книгата "Освободителни борби в Македония"от Хр. Силянов, където той описва тези неща. Тази книга е издадена и в Македония.

http://www.promacedonia.org/hs/index.html

(http://star.utrinski.com.mk/izdanija/1143/4268.jpg)

(http://logos-edu.com/getImageThumbnail.axd?imgPath=~/upload/bookImages/9989-32-408-5_l.jpg&imgSize=200)

http://logos-edu.com/default.aspx?m=0&bookId=c025e2bf-8111-46c2-9eba-bea74a871272

(http://www.trud.bg/Images/Cache/Image_153561_3.jpg)

(http://www.bulgaria-is-alive.com/kartinki%20BIA/flag%20BULGARIA%20svoboda%20ili%20smart2.JPG)

(http://teniskite.eu/PNG/large/215.png)


Записки по българските въстания (1976) 01 - Джендо

http://www.youtube.com/watch?v=gtYmfuA7XZI

Записки по българските въстания (1976) 02

http://www.youtube.com/watch?v=rNZHWwEDyp4

Записки по българските въстания (1976) 03

http://www.youtube.com/watch?v=rfbTKXXzDHU

Записки по българските въстания (1976) 04 - Мисия

http://www.youtube.com/watch?v=9LFLf85YGq4

Записки по българските въстания (1976) 05

http://www.youtube.com/watch?v=DIqMDpJkewk

Записки по българските въстания (1976) 06

http://www.youtube.com/watch?v=bTNlhyiRrFM

Записки по българските въстания (1976) 07 - Заповедникът

http://www.youtube.com/watch?v=PInT43J3OB8

Записки по българските въстания (1976) 08

http://www.youtube.com/watch?v=MP1v_iNuv4w

Записки по българските въстания (1976) 09- Кървавото писмо

http://www.youtube.com/watch?v=uscCraZRL_Y

Записки по българските въстания (1976) - епизод 10

http://www.youtube.com/watch?v=Hm9f5mxtoSk

Записки по българските въстания (1976) - епизод 11

http://www.youtube.com/watch?v=ZeUIFYxZrto

Записки по българските въстания (1976) 12 - Пожари

http://www.youtube.com/watch?v=0KTh_bDaHms

Записки по българските въстания (1976) 13 - Краят

http://www.youtube.com/watch?v=AAmUm02UIEM

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b7/Zahariy_Stoyanov_-_Dimitar_Karastoyanov_Foto.jpg/250px-Zahariy_Stoyanov_-_Dimitar_Karastoyanov_Foto.jpg)

Захарий Стоянов

Захарий Стоянов (роден като Джендо Стоянов Джедев) е български революционер, политик и писател. Водач в Априлското въстание, той става и негов пръв историограф с книгата си „Записки по българските въстания“. Захарий Стоянов ръководи организацията на съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885, а през остатъка от живота си е сред водачите на Народнолибералната партия.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2


Априлско въстание

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/51/April_Uprising_1876small8ur.jpg/275px-April_Uprising_1876small8ur.jpg)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bd/Zname_Aprilskoto_vastanie.jpg/280px-Zname_Aprilskoto_vastanie.jpg)

Априлското въстание от 1876 година е масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. То избухва на 20 април по стар стил в Копривщица[1] и е организирано от Българския революционен централен комитет. Въпреки, че е неуспешно то представлява своебразен пик на българското националноосвободително движение.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 06, 2011, 01:24:36
(https://encrypted-tbn3.google.com/images?q=tbn:ANd9GcQagWQcnWIw_AwiNmfq7o7qIzqjvvAHNtF7bSy9Z4lLegwQWAoC)

Гледайте директно:

Българската национална телевизия.

http://tv.bnt.bg/bnt1/

http://tv.bnt.bg/bntworld/

http://tv.bnt.bg/bnt2/

БТВ

Изисква регистрация.

http://www.btv.bg/live/

http://voyo.bg/?utm_source=News-PR&utm_medium=PRlink&utm_campaign=VOYO%252BNews

Споpтни пpедавания на БТВ

http://www.btv.bg/sport/live

Нова телевизия

http://www.novatv.bg/live

Други телевизии

http://www.bgsreshta.com/content.php?page=tv&channel=15

http://bglivetv.ovo.bg/load
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 06, 2011, 08:06:07
Филмът "Пътят към София" разказващ за освобождението на България от турско робство.

(http://www.vidibu.com/thumb.php?vid=N1NDUTZxUE9wLVEtXy15b3V0dWJl)

(http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSqP7s43vm2izDcqooPWJWEs3u6LImz-eew_Z4RVDS6DtvL6DvhsD6BAeeC)

Пътят към София 1979 Драма, Военен 01

http://www.youtube.com/watch?v=EiaShZgmA4o

Пътят към София (1979) Драма, Военен 02

http://www.youtube.com/watch?v=m31QUKHymQk

Пътят към София (1979) Драма, Военен 03

http://www.youtube.com/watch?v=32bR6zTkQm0

Пътят към София (1979) Драма, Военен 04

http://www.youtube.com/watch?v=yOWjHy0RYpQ

Пътят към София (1979) Драма, Военен 05 [TV Rip].avi

http://www.youtube.com/watch?v=G3ZfDLrpc_g

Руско-турска война (1877-1878)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a9/Defending_the_banner_at_Stara_Zagora.jpg/325px-Defending_the_banner_at_Stara_Zagora.jpg)

Руско-турската война (1877-1878) между Русия и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875-1878 г.
 
Участници: Османската империя срещу Русия, Румъния, Сърбия и Черна гора.
 
Войната е наречена и Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от Османската империя и създаването на Третата българска държава. Подобно е отношението към нея в Румъния, Сърбия и Черна гора, които получават пълна независимост.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_(1877%E2%80%931878)

Българско опълчение

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/16/Samara_flag.png/250px-Samara_flag.png)

Българското опълчение е руска военна част съставена от българи-доброволци (опълченци). Участва в Руско-турската война (1877-1878). Участник в опълчението след Освобождението е наречен „опълченец-поборник“.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 06, 2011, 08:34:31
(http://bgbanana.com/torrentimg/487a7addd4dec107e3a87efebaca4a65cbe5a648.jpg)

Иконостасът (1969) по мотиви на Димитър Талев - Целия Филм

http://www.youtube.com/watch?v=IRX9zryzkT4

Димитър Талев

Димитър Талев Петров-Палисламов (1 септември 1898, Прилеп - 20 октомври 1966, София) е изтъкнат български писател, автор на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.

Димитър Талев е роден в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 г. остава без баща.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 06, 2011, 09:13:13
(http://www.novaset.net/torrentimg/3920bfeab7010a722d1831cf56e9515836d34bcf.jpg)

(http://static.bnt.bg/public/files/movies/239.jpg)

Героите На Шипка (1954) - български субтитри

http://www.youtube.com/watch?v=rKQAf7tN6RU

Шипченска битка (август 1877)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d1/The_defeat_of_Shipka_Peak%2C_Bulgarian_War_of_Independence.JPG/300px-The_defeat_of_Shipka_Peak%2C_Bulgarian_War_of_Independence.JPG)

Шипченската битка (август 1877) на 9-14 / 21–26 август 1877 г. е решителна в борбата за Шипченския проход в хода на Руско-турската война (1877–1878).

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_(%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82_1877)
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 06, 2011, 09:29:57
 Филмът "Ивайло" разказващ за борбата на българският народ срещу татарското нашествие през 13 век.

(http://4.bp.blogspot.com/_IT330ybLtT0/TGQ3SOfl2tI/AAAAAAAADxw/FESiQjSKX9E/s1600/Ivailo+(1964).jpg)

Ивайло

(1964)

http://www.youtube.com/watch?v=NFUcrgPszv0

Ивайло (цар)

Ива̀йло е български цар в периода 1277-1279 година.
 
Византийските автори наричат Ивайло с прякорите Лахана и Бърдоква. Думата Лахана произлиза от гръцкото „λαχανον“, което означава „зеле“, в някои случаи „кисело зеле“. Този прякор на Ивайло е свързан и с друг - Кордокувас, който произлиза от думата „бърдоква“ - маруля, зеле. Според някои автори с прякорите Лахана и Бърдоква Ивайло е назоваван от аристократите, поради факта, че се е хранел предимно със зеле и маруля: „само с хляб и диви зеленчуци“ (Георги Пахимер). Истинското му име е известно благодарение на една преписка в Свърлижкото евангелие от 1279 г.
 
За произхода на Ивайло има предположение, че е от най-бедните слоеве на населението. Но според някои той е болярин, управител на крепостта Овеч (Провадия) (по данни на Божидар Димитров[източник?]), което не се потвърждава от съвременни източници.
 
Постоянните нашествия на татарите през 60-те и 70-те години на XIII-ти в. довеждат българското население до отчаяние. Цар Константин I Тих Асен (1257-1277) е неспособен да защити държавата и поданиците си. Ивайло успява да оглави народното недоволство и да стане водач на бунт. Селската война започва през пролетта на 1277 г. През лятото на същата година Ивайло трябва да се изправи и срещу монголо-татарите от Златната орда. Той успява да разгроми няколко татарски дружини, което му носи още по-голяма популярност. За кратко време прочиства страната от татарските банди. Все повече области преминават на негова страна и го признават за цар. В края на 1277 г. се състои битката между Ивайло и цар Константин Тих. Царската войска е напълно разгромена, а самият цар - посечен от Ивайло.
 
Византийският император Михаил VIII Палеолог вижда възможност да се възползва от положението в България. Той желае българският престол да се заеме от по-слаб владетел, който да бъде под негово влияние. Решава да подкрепи сина на цар Мицо Асен (1256-1257), когото провъзгласяват за цар Иван Асен III и женят за императорската дъщеря. Когато царица Мария научава за това, тя взема решение да предложи на Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влиза в Търново и през пролетта на 1278 г. става легитимен български цар. Сега той трябва да воюва на два фронта - срещу ромеите и срещу татарите. Първоначално удържа победи срещу ромейските войски на юг (лятото и есента на 1278 г). После потегля срещу татарите, но е принуден да се защитава в крепостта Дръстър. Обсадата продължава 3 месеца, а в Търново плъзва слух, че Ивайло е загинал. Болярите бързат да отворят вратите на столицата пред Иван Асен III и съпровождащата го византийска войска (в началото на 1279 г). Неочаквано обаче Ивайло се появява пред Търново. В отговор на това в България навлиза 10-хилядна византийска армия. На 17 юли 1279 г. Ивайло изненадващо връхлита върху ромейския стан край Девня. Ромеите са напълно разгромени. Иван Асен III избягва от столицата, а болярите избират за цар деспот Георги I Тертер (1280-1292).
 
Войните обаче продължават прекалено дълго и селяните започват да напускат Ивайло. В променената обстановка след възцаряването на Георги І Тертер цар Ивайло отива в двора татарския хан Ногай, който се е намирал в Исакча в Дунавската делта, с молба за помощ. В стана на хана идва и Иван Асен III, също търсейки съдействие. Отначало Ногай протака нещата, но подтикнат от византийската дипломация по време на един пир заповядва да посекат Ивайло. Според друго мнение Ивайло е ликвидиран, защото продължава да бъде най-опасният за татарското влияние български политик - най-вероятно Ивайло продължава да държи под своя власт източните земи на царството с временна столица Дръстър, като разполага със сериозен стопански и военен потенциал (Пламен Павлов). Този български харизматичен водач е съизмерим с национални герои на други държави като Уилям Уолъс и Жана д'Арк. Ивайло оставя дълбоки следи в народното съзнание, името му се превръща в легенда. По-късно с него си служат двама „Лъже-Ивайловци“, които вдигат населението в Тракия и дори в Мала Азия против настъпващите османски турци.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE_(%D1%86%D0%B0%D1%80)
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 08, 2011, 07:40:19
(http://www.segabg.com/pic/10686/581017-l.jpg)


Голямата базилика и нейната обител (въздушна снимка) образуват на обща площ от 25 хиляди кв. м добре укрепен архиепископски дворец, който през Х в. продължава да съществува като важна обител. Плановата схема и местоположението на двуетажната сграда и обширния двор от изток към нея, както и добитият при археологически разкопки подемен материал определят комплекса южно от Голямата базилика като главно средище на Великата българска школа в Плиска, което със сигурност съществува и в извънстоличния период; В средата: Изображение на Златната църква в Симеоновия (Светославовия) сборник, 915-920 г. Във Велики Преслав главно средище на Великата българска школа е обителта около княз-Симеоновата така наречена Кръгла църква (виж Извори); Вдясно: Една от сградите, вероятно подарени от княз Борис-Михаил на Климент Охридски според Пространното му житие от ХI в. за седалища на Великата българска школа в югозападните краища на българската държава, снимка от 1942 г

Великата българска школа е най-старият славянски университет

Най-старият университет е Цариградската школа. Официалният документ, с който той се основава, макар да е действащ от доста по-рано, е закон на император Теодосий II от 27 февруари 425 г. В него се определят броят и видът на университетските катедри, както и преподавателите, наречени магистри (т. е. днешните професори). На всички останали преподаватели, например в частните школи, се забранява да се кичат с това звание. При определени условия званието "магистър" (сиреч професор) се унаследява от децата им, ако покажат достатъчно способности. Преподавателите в Цариградската школа не могат да дават частни уроци или да работят по съвместителство в частните училища, а преподавателите в частните школи не се допускат до магистърска длъжност в университета. След 20-годишна преподавателска работа магистрите обикновено получават високата дворцова титла "комес".

На латински Цариградският университет носи названието Капитолийски аудитории (Auditorium Capitolii). Университетът се издържа изцяло от държавата, в него се получава единственото официално признато висше образование във Византийската империя.

Днес бихме определили структурата на Цариградския университет като състоящ се от три факултета - по латинска граматика и реторика с 13 преподаватели, по гръцка граматика и реторика с 15 преподаватели, освен това има един магистър по философия и двама по право (П. Льомерл, 1971).

Спорно е дали Философската Магнаурска школа, съществуваща и през целия Х в., е пряк продължител на Цариградския университет. Не е съвсем ясно също дали тя е основана преди или след 855 г. Със сигурност обаче неин създател е кесарят Варда, брат на императрица Теодора и чичо на император Михаил III, а начело на школата е поставен известният учен Лъв Философ. Катедрите са три - по геометрия, по астрономия и по граматика. Заплатите на преподавателите са изключително щедри, а обучението е безплатно.



* * *



Трудно ще се сетим, дори много да се постараем, за друг повод, който да ни носи по-голямо национално самочувствие от създаването на най-стария български и славянски университет в Плиска около 885 г. Не е шега работа, третият университет да е български. Колкото и да е необичайно, до днес дори името му не бе направено да изглежда вярно, всички усилия бяха насочени към събиране парче по парче на чудовищно разпилените доказателства за наличието на такъв университет.

Ако внимателно проследим развитието на книжовните школи, които станаха известни като Плисковска, Плисковско-Преславска или само Преславска, Преславско-Охридска или само Охридска, не може да не установим с почуда може би, че школата е всъщност само една-единствена - Българска. А нейните книжовници работят в поне три главни средища. Те пътуват между тези средища, обменяйки вероятно достатъчно ускорено и идеи, и книги, може би и ученици. Управлението на това висше училище е също напълно ясно, само от едно-единствено място. Изглежда, че и структурата му е единна. Тогава защо зорлем го разпокъсваме, като губим най-важното му качество, неговото единство?!

Великата българска школа е наистина изключително явление за цялото Средновековие, "велика", сиреч "голяма", е тя не само поради немислимите си дотогава размери, но и точно поради своята изключителност. Средновековните общества по същото време не биха могли да познават нито нещо толкова мащабно, нито толкова ефективно, нито толкова всеобхватно. По своя замисъл още Великата българска школа е единствена.

През цялото време на своето съществуване, чак до първите две десетилетия на ХI в., Великата българска школа следва главния град на държавата ни. Преместването на столицата във Велики Преслав не осакатява Плисковското книжовно средище, то продължава да работи чак до втората половина на Х в. Създаването на Охридското книжовно средище предшества падането на Велики Преслав поради неотложната държавна необходимост. Така съвсем плавно Великата българска школа намира приют след 970 г. в югозападните български земи, където вече близо век се работи на книжовното поприще, при това как само се работи.

Само един напълно непредубеден поглед върху творческата, но и върху преводаческата работа в трите главни старобългарски книжовни средища ще ни убеди, че те са едно цяло. Само политическата необходимост кара някое от тези средища да има ролята на най-важно, на водещо. Сами отлично образовани, старобългарските владетели възприемат духовността, творчеството, мащабното образование като важна, ако не и като най-важна държавна задача. И в това Средновековна България е единствена.

(следва)

Извори



"Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки.

Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат славянската реч с римски и гръцки букви без устроение.

След това . . . Константин Философ, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч . . .

А други мислят, че бог ни е създал буквите. И не знаят, окаяните, какво говорят и мислят, че бог е заповядал да се пишат книги на три езика . . . На това какво друго да кажем или що да речем на такива безумци? . . .

А славянските книги сам св. Константин, наречен Кирил, ги преведе и буквите създаде за малко години . . ."

Из "За буквите" на Черноризец Храбър, краят на IХ - началото на Х в.



"От Йоан, недостойния презвитер, който преведе това.

Аз пък грешният, като завърших превода . . . искам да побеседвам малко с всички слушащи черноризци, пък и изобщо с обикновените [читатели]. И моля прошка от вас, ако сме сложили неправилно и нестройно някоя дума, превеждайки . . . Тъй като не сме толкова опитни да преведем от елински език тези думи, които тогава ги нямаше в славянския език, и се помъчихме да предадем смисъла им. И не се надявахме само на своя ум . . . бяхме помолени от църковния строител Йоан, наш господар, архиепископ на българската земя . . .

Из Послеслов към старобългарския превод на житието на Антоний Велики (краят на IХ - началото на Х в.)



http://www.segabg.com/article.php?id=581016

Симеон Велики вероятно е първият възпитаник на Великата българска школа

(http://www.segabg.com/pic/10693/581962.jpg)

Княз Борис-Михаил (852-889) в изображение, за което основателно се предполага, че съдържа верни портретни черти, рисунка в Учителното евангелие на Константин Преславски, препис от ХII в., Държавен исторически музей-Москва. В средата: Изображение на Наум Преславски с предполагаеми портретни черти върху двустранна икона, ХIV в., Народен музей-Охрид; Първото средище на Великата българска школа е построено в укрепения архиепископски дворец в Плиска, южно от Голямата базилика, вероятно веднага след 885 г. В масивната двуетажна сграда помещенията са подредени верижно, изглежда, че така е и на втория етаж. Общата площ на учебния комплекс приближава 1500 кв. м. Точно тук Кирило-Методиевите ученици започват своята научна, преподавателска и преводаческа работа след установяването си в България. В дясно: Климент Охридски, висок релеф от неговия гроб в църквата "Св. Панталеймон" вероятно, дърво, ХIII в., Музей на Македония-Скопие; точно музейно копие - в Националния исторически музей-София.


Подготовката на обителта на Голямата базилика за приютяването на учениците на светите братя Кирил и Методий, изглежда, започва още преди пристигането им в Плиска. Вестта за пътуването на учените мъже изпреварва появата им в столицата. Спрели да отдъхнат в граничния тогава Белград, но още изтощени от преживяното, с голяма свита Климент, Наум и Ангеларий не ще да са пътували твърде бързо. България вече ги очаква нетърпеливо.

Изглежда невъзможно да се усъмним в историческите податки - и писмени, и археологически, които ни карат да мислим, че княз Борис-Михаил е имал съвсем точна представа за набелязаната цел далеч преди 886 г. Макар и само като предположение, е важно да упоменем, че по някакъв начин на тримата изтощени от гоненията и несгодите последователи на светите братя и сигурни продължители на Кирило-Методиевото дело е подсказана посоката за тяхното спасение. Абсолютно сигурно е, че събитията във Великоморавия са били следени изкъсо от западните гранични области на България, а добитите сведения бързо са препращани на княза. Трудно е някак си да допуснем дори, че учениците на Кирил и Методий биха тръгнали ей така, без предварителна уговорка точно към България. Пътят им логично би ги извел само към западните византийски предели, а не към доскоро езическа България.

Ако за Климент, Наум и Ангеларий можем само да се досетим за предварителна уговорка с новопокръстения български владетел, то това почти сигурно ще твърдим за онези от Кирило-Методиевите ученици, които пристигат в Цариград. Няма как деен младеж като Симеон, третия княжески син, да е пропуснал такава чудна възможност. През 885/886 г. бъдещият велик владетел още учи във философската Магнаурска школа и се подготвя за духовното поприще. Естествено, младежът едва ли е проявил самоинициатива, задачата ще да му е била поставена от баща му.

Общият тон и видът на историческите извори, с които разполагаме, и това се пропуска обичайно, изключва случайността при събирането на учениците и последователите на Кирил и Методий в България. Много по-голяма е вероятността това да е нарочно организирано от българския княз, за да му послужи в рискованата политическа игра, която започва, принуден от пълната му непригодност като воин. Твърде често политиката е само това, което можем да си позволим, а не това, което сме мечтали да направим.

Трябва да е съвсем ясно, че още при посрещането на Климент, Наум и Ангеларий княз Борис-Михаил вече има идея как да ги използва. Наистина строителството на нарочните домове за учените не е завършено, предстои и избистряне докрай на идеята за Великата българска школа, но това са подробности, които бързо улягат. Житията на бъдещите християнски светци са категорични, че битовото устройване на гостите е повече от разкошно. Първоначално те са настанени в жилища, предназначени за сановници с най-висш ранг. Много скоро Климент и Наум са поверени на грижите на домашните на самсиса Есхач за още по-голямо тяхно удобство. В това сведение от Пространното житие на Климент Охридски ще трябва, изглежда, да видим още едно указание за кръвното родство между двамата, те, изглежда, наистина са братя, дори са настанени заедно. Ангеларий за кратко, до смъртта си, живее у болярина Чеслав.

* * *

Устройването на Великата българската школа, изглежда, започва също преди пристигането на Кирило-Методиевите ученици в Плиска, вероятно през 885 г. Днес не подлежи на съмнение, че първата сграда на висшето училище се съгражда южно от вече действащата Голяма базилика, приблизително от равнището на западния зид на хранителницата на църквата до края на притвора. Комплексът включва двуетажна сграда със седем помещения на първия етаж, разположени верижно. Вероятно точно по този начин изглежда и вторият етаж. Пред сградата, чието лице е на изток, е разположен обширен двор - за градина, за размисъл, за учене или за творчество. Към града води така наречената южна порта на комплекса, през която се допуска преминаването само на пешеходци и на конници, но не и на коли.

Големият комплекс от сгради около Голямата базилика в Плиска е ограден от висок до два човешки боя каменен зид, покрит с впечатляващи бойници, който, макар и твърде тънък, вероятно добре е служил за охрана както на архиепископския дворец, разположен северно от базиликата, така и на първото средище на Великата българска школа южно от нея. Във всички случаи трябва да е ясно, че общодържавното значение на комплекса, включително и на школата, е добре подчертано от цялостния предварителен замисъл на укрепения дворец обител, но и от без съмнение великолепното му изпълнение. Наоколо има само един обект, който може да съперничи на архиепископския укрепен дворец и на сградата на Великата българска школа - владетелската резиденция. В края на IХ в. тази част на Европа не познава нищо по-великолепно.

Преглеждайки произведенията, написани или преведени в първите години от съществуването на Великата българска школа, няма да е никак трудно да предположим нейното устройство. Работата по развитието на славянобългарския език, превеждането на колкото е възможно повече съчинения от гръцки и латински, написване на първите оригинални съчинения са главната задача на Великата българска школа (виж Извори в първата част на текста). Ако използваме днешни понятия, както това вече направихме за Цариградската школа и за философската Магнаурска школа, то вторият факултет на Плисковското средище на Великата българска школа трябва да е бил по изучаване на гръцки език, как иначе да се превеждат разнообразните съчинения, как да се води държавната кореспонденция. Струва ми се абсолютно сигурно и наличие на трети факултет, правен, както е това в Цариградската школа. Появата на първия български правен сборник - Законът за съдене на хората, категорично трябва да се отнесе към последните години от управлението на княз Борис-Михаил. Сборникът съдържа наказателноправни разпоредби, заимствани от титул 17 на "Еклогата", но със силно християнско влияние и несъмнено преработени и допълнени, за да отговорят на изискванията на българската действителност от това време. Такава сложна, високоспециализирана задача е можело да се изпълни само във Великата българска школа и никъде другаде. А и нали са били необходими кадри, които да прилагат закона. Изглежда, няма начин да се обори предположението за съществуване на правна катедра или факултет още в Плисковското средище на школата.

Накрая ще трябва да се опитаме да дадем още един отговор. Известно е, че княз Борис-Михаил прибира младежа Симеон от цариградското му учение почти веднага след събирането на Кирило-Методиевите ученици в Плиска. Известно е също, че съществуват сериозни подозрения за литературните занимания на владетеля Симеон Велики. Тези умения в Магнаурската школа не биха могли да се получат. Остава ни само един изход - младият Симеон завършва в Плиска второ висше образование във Великата българска школа. Дори и да не е един от старобългарските автори, бъдещият цар е достатъчно талантлив, за да приемем тази хипотеза за вярна. А е и логична, което в случая вероятно ще да е достатъчно.







Извори



"Тези благочестиви книги, наречени Атанасии, преведе по повеля на нашия български княз на име Симеон от гръцки на славянски език епископ Константин, който бе ученик на Методий, архиепископа на Моравия, в годината от началото на света 6414 [= 906], индикт 10. А пък ги записа по повеля на същия княз Тудор, черноризец Доксов, на устието на Тича, гдето е съградена светата и честната златна нова църква от същия княз в годината 6415 [=907], индикт 14. В същата година, на втория ден от месец май, в събота вечерта почина рабът божий, бащата на този княз . . . благоверният наш княз български Борис, чието християнско име е Михаил. Този Борис покръсти българите в годината 6374 [= 864] . . ."

Из Приписка към превода на Константин Преславски на "Слова против арианите" на Атанасий Александрийски, 907 г.



". . . един от българите на име Есхач, по чин сампсис [отговорен за дворцовите писари], отишъл при княза [Борис-Михаил] и го помолил да му позволи да приеме в дома си пресветия Климент и преподобния Наум. Той с голяма готовност дал съгласието си . . . но казал: "Приеми учителите с всяка почит, докато приготвим напълно за тях това, което трябва да се направи..."

Климент бил изпратен за учител в Кутмичевица и било издадено нареждане до всички жители на тази страна да приемат светеца с почит, да му предоставят преизобилно и щедро всичко, да го удостояват с дарове . . .

И за по-голямо насърчение на другите сам Борис предал като дар на триблажения Климент три къщи в Девол [може би в подножието на планината Томор], отличаващи се по своя разкош и принадлежащи на комитски род. Освен това му подарил и места за почивка около Охрид [мястото на обителта "Св. Пантелеймон" на хълма Плаошник] и Главиница [може би до днешния Балши в Южна Албания]. . .

. . . След това . . . той [цар Симеон] го назначил [през 894 г.] за епископ на Дрембица, или Велика, и така Климент станал пръв епископ на български език."

Из "Пространно житие на Климент Охридски", ХI в.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=2985§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?sid=2010120900040001301

http://www.segabg.com/article.php?issueid=7863§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?id=581016


http://www.segabg.com/article.php?id=581963


Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 08, 2011, 08:29:10
Филмът "Златният век" разказващ за българската държава по времето на цар Симеон.

(http://www.lapache.info/upload/files/ZlatniqtVek0304.jpg)

(http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRR7e4ZgeYTzGQhbfCymOgnSIkNH572lIKBVLFCDeX-TZ9EJ_ViTG2iG2XP)

Златният век (1984) - епизод 1

http://www.youtube.com/watch?v=nzvST3bIKzQ

Златният век (1984) - епизод 2

http://www.youtube.com/watch?v=elCMxkqn65o

Златният век (1984) - епизод 3

http://www.youtube.com/watch?v=kdiIefFl80A

Златният век (1984) - епизод 4

http://www.youtube.com/watch?v=_OHQnM2YMUI

Златният век (1984) - епизод 5

http://www.youtube.com/watch?v=--0F5646lnM

Златният век (1984) - епизод 6

http://www.youtube.com/watch?v=phOuYs3EN6A

Златният век (1984) - епизод 7

http://www.youtube.com/watch?v=n1xhuISG898

Златният век (1984) - епизод 8

http://www.youtube.com/watch?v=B9tptTB71Gw

Златният век (1984) - епизод 9

http://www.youtube.com/watch?v=J4WataMcZTI

Златният век (1984) - епизод 10

http://www.youtube.com/watch?v=IfKCuZogo5g

Златният век (1984) - епизод 11

http://www.youtube.com/watch?v=pr4q5O-CgnU



Симеон I

(http://www.pravoslavieto.com/history/0_images/09/tsar_simeon/1.jpg)

(http://images.ibox.bg/2007/05/27/karta/430x490.jpg)


Симео̀н I Велѝки е български владетел, управлявал България от 893 до 927 г. по време на Първата българска държава. Успешните войни на Симеон срещу Византия и сърбите довеждат до временно разпростиране на България върху по-голямата част на Балканския полуостров и господство в Югоизточна Европа. При управлението му България граничи с три морета — Бяло, Адриатическо и Черно, а някои съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол.

Симеоновото царуване е и период на културен разцвет, наречено Златен век на българската култура от Спиридон Палаузов - български историк през XIX век. Създадената през 870 г. Българска православна църква става първата нова патриаршия извън Пентархията, а българските глаголически преводи на християнски текстове се разпространяват из целия славянски свят.


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD_I

Златен век (българско средновековие)

Златен век е наричан периодът културен разцвет на българската държава при управлението на цар Симеон Велики.

Отношенията с Византия и победите на бойното поле, Симеон постигнал наистина грандиозни успехи и в държавното управление. Столицата Преслав била построена по византийски образец с цел да съперничи на Константинопол. Там били „Златната“ църква и Тронната зала, които видимо се отличавали от останалите сгради, както с размерите, така и с великолепието си. По това време била създадена и преславската рисувана керамика, която следвала най-престижните византийски образци. Като знак за величието на столицата към нейното име била поставена представката „велики“. Дори в една хроника от 11 век е казано, че Симеон строил Велики Преслав 28 години.

Историците твърдят, че по време на управлението му настъпва т. нар. „златен век“ на българската култура (терминът е въведен от Спиридон Палаузов в средата на 19 век), тъй като тогава процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата.

Симеон събира около себе си т.нар. Симеонов кръг, включващ в себе си някои от безспорните литературни творци от българското средновековие. Самият Симеон също се изявява като автор: негови са произведенията „Златоструй“ и два Симеонови (Светославови) сборника (първият в препис от 1073 г., а вторият — от 1076 г.).

Жанровете, в които авторите от Симеоновия кръг творят, са поучителни слова, похвални слова, жития, химни, поезия, хроника, летопис, исторически разкази. Забележителни са „Шестоднев“ от Йоан Екзарх, „Учително евангелие“ (включващо и „Азбучна молитва“) от Константин Преславски, За буквите на Черноризец Храбър. Имената на други автори от Симеоновия кръг са Тудор Докс, Презвитер Йоан и Презвитер Григорий, от които няма запазени произведения.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%B5%D0%BA_(%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B5)

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 09, 2011, 08:16:52
Филмът "Денят на владетелите" разказващ за хан Крум.

(http://www.mobilis.bg/files/Article_94/cache/800x600-2_94286.jpeg)

(http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSU6Eo-6SwLD6oZYYDDZOv9FMhCdQiL5a5rkHIO_pbv4V5w0ybXcu5Fjg1y)

Български Филми - Денят на владетелите ( част 1 )

http://www.youtube.com/watch?v=l2ttBqAnf-s

Български Филми - Денят на владетелите ( част 2 )

http://www.youtube.com/watch?v=0npcUcy_60c

Български Филми - Денят на владетелите ( част 3 )

http://www.youtube.com/watch?v=Mqoz5mETtKs

Български Филми - Денят на владетелите ( част 4 )

http://www.youtube.com/watch?v=J0M7Y8Y5tKI

Български Филми - Денят на владетелите ( част 5 )

http://www.youtube.com/watch?v=W90ClEacUNU

Български Филми - Денят на владетелите ( част 6 )

http://www.youtube.com/watch?v=x9EO8mjcbSk

Български Филми - Денят на владетелите ( част 7 )

http://www.youtube.com/watch?v=rEyKSizadhk

Български Филми - Денят на владетелите ( част 8 )

http://www.youtube.com/watch?v=rDe-zN--rjU

Български Филми - Денят на владетелите ( част 9 )

http://www.youtube.com/watch?v=i6jTghkUZsU

Български Филми - Денят на владетелите ( част 10 )

http://www.youtube.com/watch?v=Gt6N_Mqd-M8

Български Филми - Денят на владетелите ( част 11 )

http://www.youtube.com/watch?v=xtmFlvQwTGM

Български Филми - Денят на владетелите ( част 12 )

http://www.youtube.com/watch?v=_Da5QoSTK74

Български Филми - Денят на владетелите ( част 13 )

http://www.youtube.com/watch?v=-SikyyxFQ4w

Крум

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c6/AntonoffKrum.jpg/210px-AntonoffKrum.jpg)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/01/Bulgaria_krum_map_pl.jpg/250px-Bulgaria_krum_map_pl.jpg)

Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам. По време на неговото управление България засилва позициите си на Балканския полуостров и в Европа, благодарение на множество победи на бойното поле. Крум започва да приобщава славяните към властта, прокарва първите общовалидни закони в Първото българско царство и започва провеждането на административна реформа.

Няма преки свидетелства за използваната от Крум владетелска титла. Съвременните му византийски източници го наричат архонт, а по-късният „Именник на българските ханове“ - княз. По аналогия с неговите наследници Омуртаг и Маламир в съвременната историография Крум обикновено е наричан кан/хан.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%83%D0%BC

Омуртаг

(http://www.bg-history.info/i/gal/38.jpg)

(http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSqBwmPZjtrvanWXtwv03PExTHRkhqSjLxmEdGHc_mJQX69bATaUr4CZzv83g)

Кана субиги[2] (канасюбиги) Омурта̀г е български владетел, син на кана субиги Крум, управлявал България от 814 до 831 г.

Името Омур-таг има тюркски произход и означава планина/връх Омур[източник?]. Едноименен връх се намира в планината Тян Шан в днешен Китай. Има мнение, поддържано от покойния професор Рашо Рашев, че името на кана не е добре разчетено от преводача.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B3

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 09, 2011, 08:48:26
Филмът "Калоян" разказващ за българският цар Калоян и разгромяването на рицарите на Латинската империя.

(http://movies.svetove.com/d-prdimages/prd/13780.jpg)

Калоян (1963)

http://www.youtube.com/watch?v=rB8rrMw0mt8


Калоян

(http://www.vmroyouth.org/files/images/2edgt608hxw1ltgetyfoxerax_KALOYAN.preview.jpg)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/62/Bulgaria_under_Kaloyan.png/380px-Bulgaria_under_Kaloyan.png)

Калоя̀н Асѐн (Йоаница) - „Ромеоубиеца“[1] е цар на България от 1197 до 1207 г. Той е най-малкият брат на българските царе Иван Асен I и Теодор Петър.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%8F%D0%BD

Латинска империя

Латинската империя е държава, която съществува в периода 1204 — 1261 година на част от територията на Византия. Създадена е вследствие на Четвърти кръстоносен поход. Интересно е да се отбележи, че терминът Латинска империя е неологизъм. Водачите на кръстоносците, Папството, западните владетели и държави продължили да използват името Романия за обозначаване на държавата с център Константинопол.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 09, 2011, 09:32:23
Филмът "Време разделно" разказващ за насилственото ислямизиране на Родопите.

(http://movies.svetove.com/d-prdimages/prd/35259.jpg)

(http://room666dotnet.files.wordpress.com/2011/06/05.jpg)

Български Филми - Време разделно ( част 1 )

http://www.youtube.com/watch?v=5ZIv3eYhjWA

Български Филми - Време разделно ( част 2 )

http://www.youtube.com/watch?v=hF7NGWrZnyQ

Български Филми - Време разделно ( част 3 )

http://www.youtube.com/watch?v=iP27RDMsAIM

Български Филми - Време разделно ( част 4 )

http://www.youtube.com/watch?v=QDwD9S-M8A8

Български Филми - Време разделно ( част 5 )

http://www.youtube.com/watch?v=MkA7qOVLvCk

Български Филми - Време разделно ( част 6 )

http://www.youtube.com/watch?v=QiTVb895lVg

Български Филми - Време разделно ( част 7 )

http://www.youtube.com/watch?v=GoOdj0jZgeQ

Български Филми - Време разделно ( част 8 )

http://www.youtube.com/watch?v=JA0QtyItJtc

Български Филми - Време разделно ( част 9 )

http://www.youtube.com/watch?v=d3nNmhOLdcE

Български Филми - Време разделно ( част 10 )

http://www.youtube.com/watch?v=neZbCA8Rthg

Български Филми - Време разделно ( част 11 )

http://www.youtube.com/watch?v=ue16cQhyaWU

Български Филми - Време разделно ( част 12 )

http://www.youtube.com/watch?v=v04w3LhxQJ4

Български Филми - Време разделно ( част 13 )

http://www.youtube.com/watch?v=HVz0-Lb0zvo



Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 09, 2011, 09:39:24
Филмът "Козият рог" разказващ за турското робство.

(http://2.bp.blogspot.com/_IT330ybLtT0/TGYtes5j-mI/AAAAAAAAEHw/R9yMmHQhWHQ/s1600/Koziat+Rog+2+(1994).jpg)

(http://img3.ekrana.info/1009/koziqt_rog.jpg)

Козият рог (1994) Драма

http://www.youtube.com/watch?v=Hk9ya9wl3oM
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 09, 2011, 09:46:36
Филмът "Черните ангели" разказващ за партизанското движение в България 1941-1944г. Филмът разказва действителната история на комунистическа бойна група съществувала през този период в София, която имала за задача да убива тогавашни български държавници и генерали.

(http://movies.svetove.com/d-prdimages/prd/35492.jpg)

(http://static.bnt.bg/public/files/movies_images/214/1014.jpg)

Черните Ангели (1970) - Целия Филм

http://www.youtube.com/watch?v=t1msshpkk74

Филмът е създаден по книгата на Митка Гръбчева "В името на народа", която е един от участниците в тези събития.

В името на народа

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Partizanka_risunka.jpg/300px-Partizanka_risunka.jpg)



"В името на народа" е мемоарна книга от известната участничка в бойните групи и партизанското движение в България от 1941-1944 Митка Гръбчева - Огняна. Книгата проследява живота на авторката от ранното ѝ детство до 9 септември 1944. Цялото действие се развива през спектъра на политическите идеи и убеждения на авторката

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92_%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0

Митка Гръбчева

(http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSnSLwaB5MrvOc7Q9pPQJAmxQq-CZFe7xMeRcju0blEkqcEfBxZOtKxB8BsJg)

Митка Гръбчева (Огняна) е български политически деец. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Български партизанин от Партизански отряд "Георги Бенковски" (Червен бряг).

Митка Гръбчева е родена през 1916 година в село Радомирци, Луковитско. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война, като влиза в бойните групи на БКП. Партизанин от Партизански отряд "Георги Бенковски" (Червен бряг).

В периода 1944-1960 година е служител на Държавна сигурност.[1]. Митка Гръбчева се омъжва за Димитър Гръбчев, който също е партизанин. Двамата имат дъщеря Иванка Гръбчева, която е известен български режисьор. Автор е на мемоарната книга „В името на народа“.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%93%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 09, 2011, 09:52:14
Филмът "Осъдени души" разказва за гражданската война в Испания.

(http://santiment.blog.bg/photos/70897/original/osadeni_dushi[1].jpg)

(http://img.zamunda.net/bitbucket/Osudeni%20dushi.jpg)

Осъдени Души (1975) - Целия Филм

http://www.youtube.com/watch?v=nELx8V8zV5c

Интернационални бригади

Интернационалните бригади, известни още като интербригади, са отряди от чуждестранни доброволци, сражавали се на страната на Испанската република по време на Гражданската война в Испания през 1936-1939. В тях се включват около 25 000 души от 54 страни. Мнозинство са привържениците на левицата,включително анархисти,но има представители на почти всички политически убеждения. СССР подпомага създаването на бригадите с оръжие и организационна подкрепа.

Като част от интербригадите са организирани два български интернационални батальона - "Георги Димитров" и "Васил Коларов". Те наброяват общо над 400 души. От тях в боевете загиват над 100 и са ранени около 200 българи. Над 100 българи заемат ръководни постове в армията, управлението и стопанството на Републиката.

Сред известните интербригадисти са както дейци на световната левица като Палмиро Толиати, Мате Залка, така и интелектуалци като Ърнест Хемингуей и Джордж Оруел.


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%B8

„Осъдени души“ е роман на българския писател Димитър Димов, издаден през 1945 г. Написването на романа е вдъхновено от едногодишен престой на писателя в Испания.[1] Романът проследява любовната история между богатата англичанка Фани Хорн и испанския монах отец Ередиа.

Романът е филмиран през 1975 г. от режисьора и сценарист Въло Радев.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 09, 2011, 10:42:10
Филмът "Константин Философ" разказващ за Кирил и Методий.

(http://bonedex.com/userfiles/productlargeimages/product_2834.jpg)

(http://static.bnt.bg/public/files/movies_images/346/1735.jpg)

Константин Философ (1983) 1. Солунското чудо

http://www.youtube.com/watch?v=E9VPZhLk-L4

Константин Философ (1983) 2. Душата на езика

http://www.youtube.com/watch?v=RlPYm-vjrPk

Константин Философ (1983) "Изборът" (3)

http://www.youtube.com/watch?v=lYsb4ya5z_g

Константин Философ (1983) 4. При сарацините

http://www.youtube.com/watch?v=hoJSYkUyyfo

Константин Философ (1983) 5. В началато бе словото

http://www.youtube.com/watch?v=M0XMehG1-Lg

Константин Философ (1983) 6. Повикът на кръвта

http://www.youtube.com/watch?v=-MRIRlFuSCs

Кирил и Методий

(http://zendoor.net/wp-content/uploads/2011/05/kiril_metodi.jpg)

Св. св. Кирил и Методий (на гръцки: Kyrillos ho Thessalonikeus, Κύριλλος καὶ Μεθόδιος; Methodios ho Thessalonikeus, Μεθόδιος ὁ Θεσσαλονικεύς, на църковен старославянски: Кѷриллъ и Меѳодїи; на латински: Cyril, Kyrill, който се казва в началото Konstantin, Κωνσταντίνος, и Michael, който после се казва Methodius, Method), известни още и като Солунските братя, са византийски дипломати, християнски мисионери и създатели на глаголицата. На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език)[1] и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 09, 2011, 11:01:37
Филм разказващ за българските партизани.

(http://2.bp.blogspot.com/_IT330ybLtT0/TGU_GjaACsI/AAAAAAAAD-A/n7rtiuR7y8g/s1600/Osmiyat+(1969).jpg)

(http://t0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcS20z3EmgBrOquIMCGQSSohO07hstOee3DpEQG64QxSGY1bY0BbB5XogwS38Q)

Осмият (1969) Драма

http://www.youtube.com/watch?v=heaCirpWzp4

Партизанско движение в България

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/31/PartizanskiPametnikBelovo.jpg/220px-PartizanskiPametnikBelovo.jpg)

Партизанското движение в България е наименоване на съпротивата, организирана от БКП по време на Втората световна война. Обхваща периода от 24 юни 1941 до 9 септември 1944 година и се изразява във въоръжени партизански действия срещу Вермахта и държавната власт в България, включително и терористични атаки.[1] То е подкрепяно предимно от просъветски и прокомунистически ориентирани симпатизанти и активисти.[3] Веднага след започването на военните действия на Източния фронт българските комунисти, направлявани от Коминтерна, започват курс на въоръжена борба. За разлика от окупираните страни, където партизанското движение е насочено срещу окупатор, в България то е насочено срещу собственото правителство, което е официален участник в Тристрания пакт (Германия , Италия и Япония) по време на Втората световна война. Този факт дава отражение върху размаха, целите на движението и конфликта, който има характер на Гражданска война.[4][5] Постепенно комунистите установяват, че сами няма да могат да се справят с властта и започват да търсят единодействие с други опозиционни групи. Създава се политическата коалиция ОФ.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 12, 2011, 01:15:05
Филмът "Хъшове" разказващ за българските емигранти в Румъния по време на турското робство.

(http://i47.vbox7.com/p/17fab9c44.jpg)

(http://i47.vbox7.com/p/1ef04bf14.jpg)

Хъшове (2009) - епизод 1

http://www.youtube.com/watch?v=sAnUzzDWQ24

Хъшове (2009) - епизод 2

http://www.youtube.com/watch?v=aKsQFoMzSoM

Хъшове (2009) - епизод 3

http://www.youtube.com/watch?v=UC3voPCCvOg

Хъшове (2009) - епизод 4

http://www.youtube.com/watch?v=YMn8RwFneMY

Филмът е създаден по повестта на Иван Вазов "Немили-недраги"

„Немили-недраги“ (1882-1884) е повест от Иван Вазов и е един от ранните примери на модерна българска литература. И до днес тя е сред най-популярните произведения от своята епоха и заема традиционно място в българското образование. Повестта представя живота на българската революционна емиграция в годините малко преди Освобождението.

Герои на творбата са редовите участници в национално-освободителното движение на България от турско робство — хъшовете, изгнаници в Браила. Принудени да живеят в нищета и социална изолация, те се събират в „Народната кръчма на знаменосеца“, където кроят планове за връщане в Родината.

Странджата, по прякор Знаменосеца, Македонски, с прототип Христо Македонски, Хаджията, Попчето, Бръчков, Мравката и Владиков са някои от героите на произведението.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B8

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/ce/RetratoDeIvanVazov--bulgariaherpeopl00monr.png/180px-RetratoDeIvanVazov--bulgariaherpeopl00monr.png)

Иван Вазов е български писател, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на БАН и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. от Народната партия.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 12, 2011, 01:31:43
Филмът "Под игото" създаден по едноименният роман на Иван Вазов и други негови произведения, разказващ за Априлското въстание от 1876 г.

(http://www.video.store.bg/prdimg/6238/pod-igoto.jpg)

(http://static.bnt.bg/public/files/movies/278.jpg)

Под Игото (1990) по Иван Вазов - Епизод 1

http://www.youtube.com/watch?v=ftcQExWQNpU

Под Игото (1990) по Иван Вазов - Епизод 2

http://www.youtube.com/watch?v=jFJphQWFwlo

Под Игото (1990) по Иван Вазов - Епизод 3

http://www.youtube.com/watch?v=6isiknB3B0c

Под Игото (1990) по Иван Вазов - Епизод 4

http://www.youtube.com/watch?v=qSshjv0HCbI

Под Игото (1990) по Иван Вазов - Епизод 5

http://www.youtube.com/watch?v=seqsEbMrEsA

Под Игото (1990) по Иван Вазов - Епизод 6

http://www.youtube.com/watch?v=xy8bvc_V2PU

Под Игото (1990) по Иван Вазов - Епизод 7

http://www.youtube.com/watch?v=4YnOErnO2qk

Под Игото (1990) по Иван Вазов - Епизод 8

http://www.youtube.com/watch?v=E1c4PUmlfAA

Под Игото (1990) по Иван Вазов - Епизод 9

http://www.youtube.com/watch?v=oAi4jRM59WI

Под игото

Създаден е през периода 1887-1888 в Одеса (Русия). Първата част е публикувана за първи път през 1889 г. в „Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина". През 1890 г, в същия сборник са публикувани и останалите части. През 1894 г. излиза като самостоятелна книга.

Литературната критика го приема нееднозначно.

Романът събира в себе си носталгията за родния град на Вазов и за едно героично време в контраст на „епохата на дребните характери“, настъпила след Освобождението. „Под игото“ е първият роман в младата българска литература, силно повлиян от френския романтизъм.

Заглавието „Под игото“ насочва към историческото време (към османското робство), а подзаглавието „Из живота на българите в предвечерието на Освобождението“ отново насочва към време на робство, но и на пробуждане, на промяна в мисленето на общността.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B4_%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 12, 2011, 01:49:24
Филмът "Военен кореспондент" е създаден по разказите на Йордан Йовков участвал във войните за национално обединение. В този филм е отделено внимание на събитията от Първата световна война на Добруджанският фронт.

(http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQM2e4N01QY6BcBz1B2T4wSz2Ro7oJPd2ZHmcLMfGLYGcSewLrdUL8uLaGl)

(http://static.bnt.bg/public/files/movies/819.jpg)

Военен Кореспондент (2008) - Целия Филм

http://www.youtube.com/watch?v=ZJu1Fql4YHY

Йордан Йовков

(http://www.bg-history.info/i/1027.jpg)

Роден на 9 ноември през 1880 г. Йовков преминава детските и юношеските години в родното си място (Жеравна), където получава основно образование (1895). Завършва гимназия в София (1900). Учителят му по литература — поетът Иван Грозев, му предсказва бъдеще на писател.

След дипломирането си живее в Добруджа, където се преселва семейството му. През 1900 г. се преселва в с. Долен извор. Завършва школата за запасни офицери в Княжево 1902-1904, като по време на обучението си публикува първата си творба — стихотворението „Под тежкия кръст“ (в. „Съзнание“, бр.9, 26.10.1902). В началото на 1904 г. се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му.

Есента на 1904 г. Йовков се завръща в с. Долен извор и учителства в различни добруджански села до 1912 г., когато е мобилизиран. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. През юни 1913 г. е ранен край Дойран, а месец по-късно е повишен в чин.

След войните Йовков се установява в София и работи като редактор на списание „Народна армия“, където в бр.1 публикува очерк за Балканската война — „Утрото на паметния ден“. След като списанието престава да излиза, Йовков е принуден да търси работа и с помощта на Григор Василев е назначен за библиотекар и [редактор] на списание „Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве“ в Отделението за социални грижи и благотворителност.

Остава на работа до есента на 1915 г., когато отново е мобилизиран и изпратен в гр. Ксанти. А година по-късно е командирован в редакцията на сп. „Военни известия“. След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич. След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава нелегално границата и се установява във [Варна], където е учител до есента на 1920 г. След застъпничество на приятели от София е назначен в българската легация в [Букурещ]. През 1920 - 1927 г. е редовен сътрудник по печата; постоянно е понижаван в длъжност, поради което в края на 1927 г. напуска легацията.

Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив.Открит е рак в стомаха в напреднало, безнадеждно състояние. Също рак в жлъчката, освен това — апандисит. На 15.10.1937 година Йовков умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD_%D0%99%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%B2
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 13, 2011, 07:54:43
Филмът "Тютюн" разказващ за Втората световна война.

(http://www.elit-bg.com/torrentimg/e18a4e789ce9be529819f214510cad5cb1ed112d.jpg)

(http://static.bnt.bg/public/files/movies_images/559/3024.jpg)

Тютюн (1962) Драма

http://www.youtube.com/watch?v=c2e1E7JhkR0


(http://www.lapache.info/upload/files/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%A2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2.jpg)

Димитър Тодоров Димов е български писател и драматург, ветеринарен лекар, професор по анатомия на гръбначните животни. Баща на писателката Теодора Димова.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB)

Тютюн

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=93&WorkID=2133&Level=1
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 13, 2011, 08:06:33
Друг известен филм за Втората световна война е "Цар и генерал"

(http://4.bp.blogspot.com/_IT330ybLtT0/TGQ6xM4tc7I/AAAAAAAADy4/JQuTAt-THNs/s1600/Car+i+general+(1965).jpg)


Цар и генерал (1965) Драма

http://www.youtube.com/watch?v=2T04m47mEBk

Филмът разказва за българският генерал Владимир Заимов, който през Втората световна война е съветски разузнавач.

Владимир Стоянов Заимов е български офицер, генерал-полковник, военен деец. Участник във войните за национално обединение (1912-1918). По време на Втората световна война е против участието на България в Тристранния пакт. Работи като съветски шпионин в България, за което е осъден и разстрелян.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%97%D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2



Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 13, 2011, 08:16:45
Филмът "Мъжки времена"

(http://www.video.store.bg/prdimg/6256/myzhki-vremena.jpg)

(http://filmibg.com/images/4545/myjki-vremena-1.JPG)

Мъжки Времена (1977) по Николай Хайтов

http://www.youtube.com/watch?v=rYZ5_2ZzzCw

Николай Александров Хайтов е български белетрист, драматург, публицист, известен със сборника си „Диви разкази“, както и с противоречивите си съчинения относно гроба на апостола на свободата Васил Левски. Многократно е обвиняван в опити за присвояване на чужди произведения. [1] [2] [3] [4].

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%BE%D0%B2
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 13, 2011, 08:25:29
Комедията "Бай Ганьо" по едноименното произведение на Алеко Константинов.

(http://www.video.store.bg/prdimg/6289/baj-ganio-trygna-po-evropa.jpg)

Бай Ганьо - по Алеко Константинов - Целия Филм

http://www.youtube.com/watch?v=JMS1Z-zsHKc

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3c/Aleko_konstantinov.jpg/160px-Aleko_konstantinov.jpg)

Алеко Иваницов Константинов, познат под псевдонима Щастливеца, е български писател, общественик и основател на организираното туристическо движение в България.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 13, 2011, 08:49:20
Плисковско-преславска култура

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/72/Nag_Sent_Miklosh.jpeg)

Плисковско-Преславска култура е понятие с което се обозначава материално-художествената култура на Първата българска държава. Наименованието ѝ произлиза от имената на столиците Плиска и Преслав, където са запазени най-много нейни паметници. Такива са открити още край Мадара, Шумен, Нови пазар, село Хан Крум (Чаталар) и др., както и на територията на съвременна Румъния. Румънските археолози предпочитат да наричат Плисковско-Преславската култура, „Култура Дриду“[1]. Част от тях подлагат на съмнение прабългарския ѝ произход, поне що се отнася до находките в Румъния. В рускоезичната литература е наложено наименованието „Балкано-дунавска култура“, с което се обозначават паметниците на културата на Първото българско царство, открити в Южна Бесарабия — части от днешна Украйна и Молдова[2].

Особен интерес представлява диадемата с изображения на Александър Македонски, лъвове и грифони, пресъздадени чрез техниката на клетъчния емайл. В апликацията с изображения на пауни е използвана друга типична техника — гранулация.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 15, 2011, 01:50:20
Филмът "Демонът на империята" разказващ за Васил Левски.

(http://media.wrzru.com/covers/20569856664d129556e9a27.png)

(http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRvvE_Tau6mXox936roJqLNzvPf3g8YLARE3nHahXbohXl6tyUHuilIH1ZI)

Демонът на империята (1971) - епизод 1

http://www.youtube.com/watch?v=lrmTx51fu5s

Демонът на империята (1971) - епизод 2

http://www.youtube.com/watch?v=tj6nXOp02YU

Демонът на империята (1971) - епизод 3

http://www.youtube.com/watch?v=w9x7DXnaQV4

Демонът на империята (1971) - епизод 4

http://www.youtube.com/watch?v=DnUKVkFQzGg

Демонът на империята (1971) - епизод 5

http://www.youtube.com/watch?v=Dfbl6lcyGzg

Демонът на империята (1971) - епизод 6

http://www.youtube.com/watch?v=hdNG_d6WlKg

Демонът на империята (1971) - епизод 7

http://www.youtube.com/watch?v=NRRSXLMOrSE

Демонът на империята (1971) - епизод 8

http://www.youtube.com/watch?v=GKgRAIrXVGE

Демонът на империята (1971) - епизод 9

http://www.youtube.com/watch?v=Sjoo_OnhTB4

Демонът на империята (1971) - епизод 10

http://www.youtube.com/watch?v=1tKvKThBYuM

Васил Левски

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/17/Vasil_Levski.jpg)

(http://noviiskar.org/ni/images/stories/mitove-legendi/levski2.jpg)

Васил Левски (на стария правопис: Василъ Львскій) е псевдонимът с който е известен Васил Иванов Кунчев, български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Известен е и като Апостолът на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Той пътува по страната и създава тайни районни комитети, които да подготвят националния бунт. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Създадената от него Вътрешна революционна организация е основата, на която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-Турска война довеждат до възстановяване на държавата България на европейската карта.

Други известни негови прозвища са „Дяконът“ и „Джингиби“ (Неуловимият). През 2007 година чрез национално телевизионно допитване на БНТ е избран за номер едно в списъка на най-великите българи за всички времена.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8


Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 15, 2011, 02:07:08
Комедията "Хитър Петър" в Македония познат като Итар Пеjо.

(http://big-boss-tracker.net/torrentimg/84277e2d41236ed1e4d4b8a2498cd89c030107be.jpg)

(http://mbox4.eu/files/thumbs/131827282569f83-big.jpg)

Хитър Петър (1960) Комедия

http://www.youtube.com/watch?v=yKQhJK2jm7s&feature=related

Хитър Петър

(http://www.damyanyakov.com/components/com_virtuemart/shop_image/product/_________________4cf628cf20b83.jpg)

Хитър Петър е традиционен герой от българския фолклор, за който се разказват анекдоти из всички български територии от близо 400 години насам. Познат e и в македонския фолклор като Итар Пеjо.

За първи път Хитър Петър се появява през 16–17- ти век, когато България е още под османско иго. Не е известно от коя точно част на България произлиза героят. Истории за него се разказват в областите Добруджа, Тракия и Македония. През 1873 година той се появява и в литературата в произведения на Илия Блъсков. За него е написана опера през 1967 г. и два комедийни филма - от 1939 и 1960 г.

Образът му е на беден селянин, отличаващ с изключителна хитрост, мъдрост и находчивост, както подсказва и името му. Хитът Петър е разглеждан и като местен аналог на литературния герой Настрадин Ходжа. Двамата често спорят, остроумничат и се надхитрят помежду си във весели истории разсмиващи хората и до днес.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 16, 2011, 06:39:21
Две телевизионни постановки за Васил Левски.

(http://i1.ytimg.com/vi/LA4s3_Qaigs/default.jpg)

Васил Левски - телевизионен театър

http://www.youtube.com/watch?v=Wcjg_yXZum8&feature=related


(http://i1.ytimg.com/vi/4Dun6KG3T6M/default.jpg)

Тайната вечеря на Дякона Левски

http://www.youtube.com/watch?v=tsmA5lIgRQE

http://www.youtube.com/watch?v=HZ_WFtxAdGE

http://www.youtube.com/watch?v=qgmhJ-Jon04

http://www.youtube.com/watch?v=gnpJSpajd8g

http://www.youtube.com/watch?v=Y6h4ou2kul0

http://www.youtube.com/watch?v=4Dun6KG3T6M

http://www.youtube.com/watch?v=jb9tWCwNmGs

http://www.youtube.com/watch?v=iw541QRxq6k

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 16, 2011, 08:13:31
Филмът "На всеки километър" разказващ за партизанското движение.

(http://avetorrents.com/img/bitbucket/kilometar1_9.jpg)

(http://db.emmdb.com/078i223m456a654g840e/Kosta%20Karageorgiev%20-%20Na%20Vseki%20Kilometar.jpg)

На всеки километър (1969) - сезон 1

http://www.youtube.com/watch?v=yFC_tccLDnM

http://www.youtube.com/watch?v=cA6znkIyL6Q

http://www.youtube.com/watch?v=YgjChbHYCwM

http://www.youtube.com/watch?v=M5V_SX38laE

http://www.youtube.com/watch?v=pTmfFFAu5-I

http://www.youtube.com/watch?v=bEE19RqRaGE

http://www.youtube.com/watch?v=hm4GMEgUV1Q

http://www.youtube.com/watch?v=bw_f7gx0MDI

http://www.youtube.com/watch?v=5V3ASrxXHiU

http://www.youtube.com/watch?v=Mixue-roMYg

http://www.youtube.com/watch?v=b5bcC6hq_2w

http://www.youtube.com/watch?v=H37SDz616zk

http://www.youtube.com/watch?v=DEtiiWpEFv4

На всеки километър (1971) - сезон 2

http://www.youtube.com/watch?v=pXYZyGeuWuA

http://www.youtube.com/watch?v=C2hWpYOqG60

http://www.youtube.com/watch?v=TZ9V_ZXmoG8

http://www.youtube.com/watch?v=Bs7vDPa4wM4

http://www.youtube.com/watch?v=CG-_c4zdcVM

http://www.youtube.com/watch?v=ZPyOymejC3U

http://www.youtube.com/watch?v=DGhtPq5_g8M

http://www.youtube.com/watch?v=W4gNwKKUJ4Q

http://www.youtube.com/watch?v=qhGDpD9vudI

http://www.youtube.com/watch?v=eMskDYf1_EE

http://www.youtube.com/watch?v=XHUSPM5gOtQ

http://www.youtube.com/watch?v=zdzuZ89IHPY

http://www.youtube.com/watch?v=FOK5__UqCCU


Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 16, 2011, 08:30:35
Филмът "Капитан Петко войвода" разказдащ за борбата срещу турците в Родопите и Беломорска Тракия. Уводът във филма се прави от Николай Хайтов, български писател който е проучил живота на войводата и е написал книга за него.

(http://store.picbg.net/pubpic/43/3F/260a71bee0fa433f.jpg)

(http://www.prikachi.com/images/835/2538835H.jpg)

Капитан Петко Войвода (1981)

http://www.youtube.com/watch?v=6wmokYKgTHY

http://www.youtube.com/watch?v=VVzAV-D24Vw

http://www.youtube.com/watch?v=NDCiT0n2vTQ

http://www.youtube.com/watch?v=IJKZEHBklUI

http://www.youtube.com/watch?v=We82POf_g2k

http://www.youtube.com/watch?v=O0ttlXQ2G3M

http://www.youtube.com/watch?v=5RAbtaV2oUU

http://www.youtube.com/watch?v=DnjbMBNIxSQ

http://www.youtube.com/watch?v=DeRlxcqbHY0

http://www.youtube.com/watch?v=oix5ZxXxZmg

http://www.youtube.com/watch?v=3vu-24iKefQ

http://www.youtube.com/watch?v=fRmVupSmfeM

Петко войвода

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bd/Petko-voyvoda.jpg/200px-Petko-voyvoda.jpg)

Петко Кирков (Киряков) Калоянов (Петко Каракирков), по-известен като Капитан Петко войвода, е български хайдушки войвода и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България, защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османска Турция.
Петко войвода се жени два пъти: първият за Елена, гъркиня от Енос или Кешан, от която има син и може би дъщеря с която живеят в Ипсала докато излиза хайдутин, а вторият за Рада Кравкова от Казанлък с която живеят след като се установява във Варна и по време на интернирането му от стамболовистите в Трявна.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 16, 2011, 08:56:18
Родът на новият български президент Росен Плевнелиев е от Егейска Македония.

(http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRHqaoLhvJpPh383KZbU61t_i-QxHARhsuI7Oi1E22HbcqXCNmvmtbgKDUb)

Родът на Росен Плевнелиев е от Егейска Македония

http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/news/story/622439899-Plevneliev_Jena_mi_i_semeystvoto_mi_nyama_da_se_razhojdat_s_bodigardove.html

Росен Плевнелиев и Маргарита Попова встъпиха в длъжност

(http://images.btv.bg/2012/01/22/1564827597_460.jpg)

http://www.btv.bg/news/bulgaria/story/1554747828-Rosen_Plevneliev_i_Margarita_Popova_vstapiha_v_dlajnost.html


Плевнелиев за насилственото помакедончване на Пиринска Македония.

(http://images.btv.bg/2012/02/01/555740124_460.jpg)

http://btvnews.bg/video/ekskluzivno-video/plevneliev-istinite-za-komunisticheskiya-rezhim-sa-zhivi.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 16, 2011, 10:20:36
Българо-руските отношения днес в една песен.

(http://i4.ytimg.com/vi/OPzUE3QZlxY/default.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=tcYVKL9-iFY&feature=related
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 25, 2011, 09:51:44
Интересно! Как са се променяли границите на европейските държави през последните хиляда години.

http://www.youtube.com/watch?v=0eph6AyB4c0&feature=related
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 27, 2011, 08:34:55
Още една българска телевизия директно.

http://tv7.bg/liveTV/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 04, 2012, 11:01:27
Филмът "Наковалня или чук" разказващ за живота на Георги Димитров.

(http://i25.fastpic.ru/big/2011/0730/85/f0fe945512e48af74af873c4a69cbc85.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=FOybd8EDAp0

http://www.youtube.com/watch?v=57hOU-aIeqc

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4d/Georgi_Dimitrov.jpg/220px-Georgi_Dimitrov.jpg)

Гео̀рги Димитро̀в Миха̀йлов е български политик, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и генерален секретар на Коминтерна (1935-1943). Той е 32-и министър-председател на България в 64-то и 65-то правителство (1946-1949).

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 07, 2012, 05:39:26
Тук един филм за сръбската операция "Подкова" и ролята на българските служби в нейното разкриване.

(http://t0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQa_WrqT0EYBZkUgCGJyIFDTWhp7yHjMVPOEsEKxaKf4ft4ohIIzTtOKME)

http://www.btv.bg/videos/filmi/video/347915287-Taynata_istoriya_na_plana_Podkova.html

Каква е ролята на България в една от най-големите манипулации с разузнавателна информация правени в Европа и какво всъщност е планът "Подкова"?
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 12, 2012, 09:40:10
Безопасна история на България никога няма да бъде написана
Все едно дали поради етногенетичната ни закваска или защото самата природа на науката не го позволява
Иван Петрински

(http://www.segabg.com/pic/10712/584678.jpg)

Части от два непроучвани ранносредновековни ръкописа, откраднати от някоя от многобройните южноетиопски православни обители през 1991 г. и изнесени нелегално от страната по време на политическата нестабилност там същата година. След почти тригодишен престой в Йемен, ръкописите бяха предложени за откупуване на Националния исторически музей-София. Придобиването им бе отказано както поради неясния произход, така и поради огромната сума, която бе поискана за тях. Следите на ръкописите след средата на 1994 г. се губят, но огромно количество ранносредновековни паметници остават неизвестни на науката засега из православните обители в Африка. Много от тях вероятно съдържат нови и важни сведения за средновековната българска история, както впрочем и други няколко хиляди непроучени и даже неизвестни ръкописи в православните обители в Света гора, в Закавказието, в Русия и даже в Западна Европа. Напълно възможно е тези паметници, когато бъдат разчетени все някога, да преобърнат представите ни за средновековната история на България.


С революционен плам се създава нова средновековна история на България - аморфна, противоположна на инат, наукообразна, недоказуема, почти нелегална, в нея желаното се представя за действително. И не от вчера. Този процес тече потайно и невидимо от половин век поне, а може и от по-рано, не знам.

Три негови характерни особености могат да бъдат посочени на пръв прочит. Абсолютният патриотизъм, даже национализъм, на тази нова история не подлежи на никакво съмнение. Всичко, което там се твърди, има за цел да възвиси България, българите и българското. В това не може да има съмнение. Появата на антибългарско изказване на такова място е съвършено немислима.

Носители на новото знание са непрофесионални историци - инженери, лекари, икономисти, работници, обединени от отрицанието. Те не харесват представянето на историята такава, каквато им се поднася от професионално занимаващите се с наука, и грубо изразяват несъгласието си с тая "официална" история. Тях все някой ги манипулира, лъже, използва. Те са винаги угнетени под ботуша на "официалния" историк и да въстанат е тяхно свещено право. Радикалният историзъм на новите изследвачи на миналото, които денем са обичайно услужливи и вероятно съвестни трудещи се, избуява по тъмно. Пред компютрите си те се превръщат в змейове, в революционери - громят, попържат, преобръщат, рушат, разорават сухата нива на знанието до малките часове.

Да, точно с клавиатурите се създава тая нова история, която пълни десетки хиляди страници в Мрежата. Основните им източници са пак оттам. Напоследък значително количество важни исторически съчинения, а и извори със и без превод са вече достъпни от домашния компютър, та може да се усети повдигане на равнището на знание. Налице е и специфично исторически изказ, безбройните правописни грешки показват по-скоро възрастта на бунтарите.

Срещал съм и професионални историци по такива места, даже ми се е струвало, че ги разпознавам, но те винаги и задължително са натирвани бързо-бързо. Най-лековерните излизат със същинското си име, с библиографията си, тях най-лесно ги сдъвкват и смилат, за ден-два от глупавия историк остават само парцалите. И правилно, всеки да си знае мястото. Там не е за сеячи на знания, там желаното е на мода.

Може да ви се е сторило, че съм несъгласен с тая нова история. Така е, не съм съгласен с недоказуемите и фантастичните твърдения, както и с тъпата упоритост, с която се бранят, а и с политическата им подплата, с повсеместното неуважение към методите на научното дирене. Но ако не сте много чувствителни към грубия изказ и позоваването на женската челяд от рода ви, там ще успеете да прочетете и интересни наблюдения, за които никой досега не се е сетил. Та 10 хиляди глави мислят по-мъдро от хиляда, нали?

Трябва задължително да направим разделение на процеса, който бе описван досега, от естествения и произтичащ от природата на науката успоредно протичащ процес на развитие и самообновяване, който впрочем не спира никога. Непрекъснато обновяване, възникването на хипотези и отхвърлянето им, издирването на нови източници, това е част от начина, по който работи разкриването на достъпната ни истина за миналото. И да, този процес е субективен, не може да е иначе, само машините в млекокомбинатите затварят напълно безпристрастно кофичките с кисело мляко. В науката обаче, в българската повече на теория, но това е друга тема, е създадена система за намаляване на субективността в изследванията. Такава система при създаването на "неофициалната" история няма, там всичко се движи по линията "харесвам-не харесвам" и "искам-не искам".

Друга тема е също сътворяването без никакви основания на научни "открития" с цел родата да ни види по телевизора. По-опасни от тези показни прояви е само грубата демонстрация без основание на наистина екстремистки исторически възгледи. Трябва да е ясно, че научното дирене няма за цел да е лицеприятно, нито е нужно да бъде харесвано масово.



* * *



Революционните промени в ранната българска история, предлагани от "мрежовата история", не са никак трудни за обобщаване. Накратко - българинът е тракиец, напълно, абсолютно и неотменимо автохтонен, живее по нашите земи от 100 милиона години. Крие се добре във времето преди 681-ва, но като се порови малко, неминуемо излиза. Славяни, разбира се, няма, те са старателно прикрити прабългари. Няма и траки, защото те също са прабългари, само дето се подвизават под чужда самоличност.

За патриотичния почин да направят България по-стара работят и професионални историци, но е важно сигурно да се знае, че има непреки податки за приемане на по-ранна дата на създаването на българската държава, но нито едно сигурно доказателство. И не, България не е пряк продължител в държавно-творчески смисъл на Старата Велика България. Същото за арийския ни произход - щото сме имали били еднакви шарки по чергите, както ни осведоми един режисьор от ВИТИЗ след дълга екзотична екскурзия, наречена експедиция, в Иран и околностите му.

Любопитно е, че съществуват дори любителски археологически изследвания, които доказват пряка приемственост между тракийската керамика и прабългарската керамика. Такава приемственост, разбира се, не може да има, но старателно се проследяват форми, фрактура, глини, техника на изпичане, сравняват се несравними съдове и чирепи, снимани в музеите. Не знам как, но накрая се доказва желаното. А както знаем, "керамиката е азбуката на археологията", щом така е "доказано", няма грешка.

Друга любима тема, напълно обяснима впрочем с ефекта на махалото, е разпространението на християнството по българските земи. Тази мода е щедро държавно подкрепяна. И професионални политкоректни историци, които впрочем никога и никъде не са липсвали, не спират да творят в тая посока. Вече е доказано, че християнство в България има далеч преди началото на нашата ера, България е "обетована земя", "втори Ерусалим", 345 християнски светци обитавали българските земи, 85 християнски свети места има само в Гоцеделчевско (последните две бройки са от заглавия на книги). А княз Борис-Михаил, дето в кръв удавил съплеменниците си, само преминал всъщност от един вид християнство в друг. Това е, точка и край.

Възникването на глаголицата е, естествено, също (пра)българско дело, защото Аспарух я донася вече напълно готова за употреба от Северното Причерноморие. Тук винаги съм искал да запитам къде и как е употребявана тая азбука преди братята Кирил и Методий, но се оказа, че не е трудно човек и да се досети. По дъната на старобългарските керамични съдове, не само върху тези с прабългарски традиции, но и по славянската керамика впрочем, доста често има особени знаци, направени обичайно преди изпичането на съда. Предназначението на тези знаци е неизвестно, те не са разчетени. Новата българска история няма този проблем, от знаците по съдовете бързо се изковава първообраз, забележете - готов за употреба много преди края на VII в., на глаголицата.

Не всичко в "неофициалната" история е в карикатурен вид. И там съществуват неизменно и постоянно непроменяеми оценки за историческите събития, които са идентични с професионалните изследвания. Времето на царуването на цар Самуил и на наследниците му неизменно се оценява исторически вярно. С неприкрита гордост се пише и говори за България като люлка на славянската писменост, за величието ни при цар Симеон Велики, за възкръсването на България при Иван Асен Стари и братята му, за вече почти сигурното удължаване на времето на Второто Българско царство до 1422 г. вместо обичайната 1395/1396 г. Няма страшно, всичко рано или късно си идва на мястото, което му е отредено.



* * *



Безопасна история на България никой никога няма да напише. Писание, което да се хареса на всички, да е достатъчно безопасно за авторите му и в същото време да е общоприето поне с доверие, ако не с жар, изглежда не може да има. Няма как засега да се примирят непримирими тези за събития и личности от преди столетия и хилядолетия, щом дори преки свидетели на случки от вчера дават противоположни оценки.

Струваше ми се, че това си е наше, неповторимо, родно явление, ама не е така. С множество нюанси, интензитет и усилена вариантност опит за създаване на алтернативна "неофициална" история съществува у всички народи. Разликата е в количеството уважение към знанието, добито "по правилата", в добре развития слух за по-вероятното развитие на историческите събития, в увереността, че някой може пък да знае и повече от теб. Вероятно и у нас процесите по създаване на "неофициална" история ще се успокоят, може даже да се преобразуват в наистина и постоянно съзидателни, кой знае.

http://www.segabg.com/article.php?id=584679
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 16, 2012, 12:09:36
Освобождаването на Пловдив от турците.

http://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/video/1351498835-Parcheta_istoriya_dokumentalen_razkaz_za_16_yanuari.html

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 18, 2012, 10:55:29
Филм за Македония по време на Втората световна война и след това.

(http://www.trivium-films.com/enigma_pictures/schnell_gallery_images_kfilms/482/thumb_large_Front_copy.jpg)

(http://books-bg.eu/images/pic1_224.jpg)

(http://www.sofialive.bg/media/images/art_film/thumbs_422/podgriavane_68523976.JPG)

Подгряване на вчерашния обед (2002) Драма

http://www.youtube.com/watch?v=9Gj1cFvnTEg

Безсънието на камъка

Антония Ковачева  “Капитал light” 12.04.2003


 

“Спрях да спя. Смраморих се.” – говори на себе си Катерина Вандева от Скопие. Сякаш не забелязва бръмчащата камера и телевизионния екип срещу нея. Катерина/Светлана Янчева/ не е спала близо 40 години. От момента, когато бащата на баща й, македонският комита Дедо Ванде /Руси Чанев/ е склопил очи. И той след 40 години неспане. Неговото почнало през 1913 , когато Македония е разкъсана на три. Нейното тръгнало през през 1953, след смъртта на Сталин и последната благословия на умиращия дедо, едва дочакъл да я види, оживяла от югославските Титови лагери. Това безсъние при тях е по наследство. Като гордото мълчание, което си предават един на друг, докато сменящи се граници, езици, идеологии и политически режими късат живота им на парчета. Някой сякаш безкрайно им поднася вчерашен обяд, претопля го отново и отново, докато съвсем си загуби вкуса. За първо – болка.. За второ – унижение. За трето – омраза.

 Катерина Вандева е героинята на “Подгряване на вчерашния обед” – българското предложение за тазгодишните оскари, първа копродукция с Република Македония. Дебют в игралното кино на режисьора – документалист Костадин Бонев. “Съдбата на балканския човек е все да яха черния овен, който ще го отнесе на Долната земя”,  повтаря често Бонев. Обаче когато попада на романа “Подгряване на вчерашния обед” на македонския писател Миле Неделковски през 1998 г., режисьорът се хвърля в кладенеца, без да го е еня кой овен го чака долу. Противно на традицията, ще падне на белия и проектът ще отиде на Горната земя.

Трите лица на една женска съдба от детството до старини /Мария Мазнева, Биляна Казакова, Светлана Янчева/ въплъщават като в иконостасен триптих голямата страшна магия на целия филм. В него има предателства, насилие, мистика, политика, смърт. В него е всичката балканска история от миналия век. Но за нея режисьор, сценарист /Миле Неделковски/, оператор /Константин Занков/ и многобройните поддържащи изпълнители са разказали с мълчание. В “Подгряване на вчерашния обед” говори женската млъкнала болка от “Три сестри” на Чехов, “Персона” на Бергман, “Часовете” на Стивън Долтри. Тук, на Балканите, тя е зазидана в стиснатата уста. Застинала е в оцъклени очи – неспящи приживе, несклопени в гроба. Нашата балканска мъка е отровен бурен и лечебна билка, никнеща сред вулканичните камъни на претопляни грехове. Грехове, смраморени в безсъние, което се предава  по наследство.

http://www.trivium-films.com/presa_kbonev.php?ID=20&language=bg
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 19, 2012, 12:05:29
Истинската история
Балканската война започва далеч преди 1912 г.
Бурният стопански възход на България плаши до смърт съседните държави
Иван Петрински

(http://www.segabg.com/pic/10718/585565.jpg)

Етническа карта на Балканите в навечерието на Балканската война, изработена от Парижкия географски институт през 1899 г. Въпреки някои свои недостатъци (гръцкото население по Българското черноморско крайбрежие е раздуто без мярка например) картата остава сред най-достоверните за своето време. Владетелските дворци в държавите от Балканския съюз: вляво - царският дворец в София по времето на цар Фердинанд (1887-1918) и дворецът на престолонаследника в Атина по времето на кралете Георги I (1863-1913) и Константин I (1913-1917; 1920-1922). Големият кралски дворец в Атина е неизползваем след пожар през декември 1909 г., последван от продължително възстановяване. Вдясно - Старият дворец в Белград по времето на крал Петър I Караджорджевич (1903-1921) и дворецът на крал Никола I (княз от 1860 до 1918 и крал от 1910 до 1918) в Цетине, Черна гора.

Неминуемо тази година за нашата част от Европа ще бъде под знака на 100-годишнината от началото на Балканската война. Макар до самото събитие да има още доста месеци, подготовката за юбилея тече отдавна. Издаване на книги, безброй конференции, възстановяване на паметници и откриване на нови - всичко това за да се отбележи едно от най-значителните събития на миналото столетие.

Големите победителки във войната - Сърбия и Гърция, отдавна започнаха подготовката за юбилея. И двете ще отбележат събитието, което изигра решаваща роля за съвременните им държавни граници. Огромна научна конференция ще е центърът на честванията в Белград. След 2008 г. в Атина бяха похарчени десетки милиони за цялостно възстановяване на неголемия парк "Марсово поле", на чийто вход е лъснатият огромен паметник на крал Константин I, командващ гръцките войски по време на войната. Дори Турция ще чества, защо пък не, спасяването на Цариград.

Впрочем и трите държави ще открият честванията посърнали със сигурност. Сърбия пропиля напълно териториалните си придобивки през последните няколко години, а гърците оклюмали очакват развръзката на дълговата си сага, която се развива така стремглаво вече, че може да настъпи и далеч преди тая есен. Турция пък никога не е била така далече от Европа, за място там тя се бори отчаяно вече десетилетия. Не съм чувал да има натъжени от турските евронесгоди.

Ние ще честваме отново народната саможертва в името на родината и безпримерния героизъм на българския войник, завръщането на Пиринска Македония и на част от Източните Родопи към отечеството ни. Ще трябва да си спомним и бездънните страдания на стотиците хиляди бежанци, разбитите съдби, избитите си роднини.

Макар още да не се е чуло за конкретни мащабни събития, нека имаме предвид, че при отбелязването на юбилея у нас не бива да пропускаме лековато безсрамието и на тогавашната ни политическа класа, която цинично проигра и народната саможертва, и войнишкия героизъм, и страданията на бежанците. Нито ще е справедливо, нито ще е честно, ако го направим, разплата поне в отвъдното трябва да има.

* * *

Със сигурност няма да може да се намери балканско историческо събитие, което по сложност и замотаност да се доближава дори до Балканската война. В началото на миналото столетие балканските държави са в процес на установяване, на стабилизиране и на устройване. Съдбоносно значение за всички тях ще има политиката "всеки срещу всеки", която правителствата им водят в желание да утвърдят младата си държавност. Само изглежда, че те имат общ враг - Османската империя, от която ги дели натрупана вековна жажда за справедлива мъст. Обявяването на независимостта на България през 1908 г. сякаш възбужда неконтролируема антибългарска истерия - въоръжена пропаганда, мръсни задкулисни дипломатически игри, кърваво противоборство навсякъде. Съвестният наблюдател на събитията от началото на ХХ в. би бил в състояние да направи верен извод за намеренията на балканските държави - предстои подялба на остатъците от османското наследство, преди всичко на Македония. Малките балкански държави отчаяно се нуждаят от разширяване на територията си както заради новите пазари, така и заради завършване на процесите на национално обединение.

От всички тях само България има етнически и исторически неоспорими права върху преобладаващата част от османското наследство, но тя вече е обърнала със Съединението и с акта на обявяване на независимостта си всички срещу себе си - вече е втора по територия и население на полуострова, с бурно развиващо се стопанство. Околните държави схващат като заплаха многолюдността, особено в земите, които тепърва ще има да се поделят, всеотдайността, предприемчивостта и безграничната жертвоготовност на българите. В добавка населението на Македония е предимно българско.

Погрешната оценка на предвоенните събития, които българските правителства до 1912 г. правят, твърде емоционалното определяне на главния враг и, разбира се, задоволяване на всякакви лични амбиции за сметка на покорното служене на народните и на държавните интереси у политическата ни класа, злощастието от възкачването на най-стария славянски престол на един оперетен владетел, всичко ще доведе до неблагоприятните резултати от войната, а по-сетне и до първата пълна национална катастрофа.

Вероятно най-голяма заплаха околните балкански държави виждат в бурния стопански възход на България. Освободените от петвековен гнет българи бързат да създават блага, множат се, създават култ у себе си и у децата си към учението, благоговеят пред величавата си история, която едва сега започват да научават с подробности. Само през първото десетилетие на ХХ в. се създават над 100 индустриални предприятия. Българските и чуждите банки, индустриалните предприятия, застрахователните и търговските дружества се множат всеки ден. През 1896 г. вносът на стоки едва надминава 64 млн. лв., а износът - почти 50.5 млн. лв. Само 15 години по-късно, през 1911 г., когато идеята за Балканската война е вече в процес на осъществяване, вносът е вече почти 200 млн. лв., а износът - незначително по-малък, почти 185 млн. лв.

В същото време в Сърбия има общо 126 индустриални предприятия, а външнотърговският й обмен е приблизително на равнището на 1/3 от българския. В Гърция, макар и постигнала освобождението си много преди България, преобладават изцяло дребните, почти семейни индустриални предприятия, 27% от населението й се занимава само с търговия. Преживяла вече един фалит в края на ХIХ в., през 1906 г. малка Гърция дължи предимно на западните банки и правителства отново чудовищна сума - 872 млн. швейцарски франка. Така всеки от 2.63 млн. гърци в началото на 1912 г., включително и пеленачетата, дължи по 331.5 франка. Малката Черна гора пък е изобщо извън сметките, всяка година 220-хилядното население на страната намалява поради силната емиграция с 2-3 хиляди души, а през 1904 г. - направо с 10 хиляди.

През втората половина на ХIХ и в началото на ХХ в. балканските държави, малки, бедни и слаби, живеят със спомените за велико минало и с надеждите за бляскаво бъдеще. Европейските велики сили имат да решават свои задачи и извършването на безкористни услуги за Балканите не влиза в списъка. Сигурно е видно за всеки впрочем, че век и малко след тези събития балканските държави бяха докарани с усърдие пак до там - още по-малки, бедни и слаби, вечно хленчещи по традиция пред вече бившите велики сили от Запад. Тъжният балкански танц - въртене в кръг под закачливо западно подпляскване, изглежда, ще продължи. Не е ли време да променим стъпките поне . . .



(следва)

http://www.segabg.com/article.php?id=585566

Слабото развитие на балканските страни налага общи действия срещу Турция
В навечерието на войната Сърбия, Гърция и Черна гора са все още изостанали земеделски държави


(http://www.segabg.com/pic/10724/586452.jpg)

Страните участнички в Балканския съюз (1912-1913 г.), представени с държавните си знамена по това време, и с троновете на владетелите си (от дясно на ляво по азбучен ред): трон на цар Фердинанд (1887-1918), Софийски исторически музей; трон на крал Отон (1832-1862), използван ритуално по времето на крал Георги I (1863-1913) и до края на гръцката монархия (1974 г.), Национален исторически музей-Атина; трон на крал Петър I Караджоржевич (1903-1918 и 1918-1921) от възпоменателна картичка, представяща ритуала по миропомазването му в обителта Жича (Кралевско), компютърна възстановка; трон на крал Никола I Петрович-Негош (1860-1918 и 1910-1918) от кралската му коронация през 1910 г., възстановка (оригиналната снимка е силно повредена). Вдясно Ц трон на султаните Абдул Хамид II (1876-1909) и Мехмед V (1909-1918), от вила Алатини (до Солун), Национален исторически музей-Атина; Сребърна чаша с позлата и с форма на череп, носеща дата 20 януари 1912 г.Ф и пояснителен текст - 811 г., напомнящ за трагичния край на похода на византийския император Никифор I Геник (802-811) в България, Национален политехнически музей-София

Второто десетилетие на ХХ в. балканските държави започват с ясното съзнание за неизбежна война с Турция. Бившата империя е в безсъзнание и спешните действия за съживяването й не носят очакваните резултати. Надеждите, с които на Балканите посрещат Младотурската революция, бързо се изпаряват. Сигурно е само едно - време е за завършване на освобождението на балканските народи, а изглежда невъзможно това да стане по друг начин, освен с общи военни действия на балканските държави. Войната за османското наследство трябва да започне.

Макар и вече да са създали свои национални държави, балканските народи никак не са изпълнили националните си задачи, големи части от тях са все още в имперските останки, съхранени на Балканите по волята на великите сили.

Млади, амбициозни и напористи, малките балкански държавици на юг от Дунав имат тепърва да решават колосални стопански задачи. Изоставането им спрямо европейските държави, които не са били под робство, е повече от забележимо.



* * *

Въпреки впечатляващия стопански подем през първото десетилетие на ХХ в., в навечерието на Балканската война България остава със слабо развита промишленост. Всички необходими й машини и съоръжения все още са изцяло вносни. Статистическите годишници на Българското царство, издавани от 1909 г. насетне, са напълно изчерпателни. През 1911 г. каменовъглените мини в Перник и Бобов дол, както и някои по-малки, задоволяват едва 41.3% от нуждите на страната, останалите 268 556 т каменни въглища се внасят. Мед се добива в слабо рентабилната мина "Плакалница", а олово и цинк - в мина "Благодат" (до Босилеград). Пак през 1911 г. са внесени почти 60 хиляди тона метали и метални изделия.

До войната България не произвежда военна техника. Софийският артилерийски арсенал е единственото военно предприятия. Тук се работят някои боеприпаси за пехотата - до 1.2 млн. патрона в денонощие, изработва се войнишко снаряжение, конска амуниция. В Арсенала се поправя пехотно и артилерийско въоръжение, както и войсковите измервателни уреди. Но ако в мирно време тази дейност напълно задоволява нуждите на войската, то в случай на война производството на Софийския арсенал би било крайно недостатъчно.

В 6 фабрики се правят взривни вещества, предимно каменарски барут, който не намира съществено приложение във войската. Останалите предприятията, чиято продукция би била важна при водене на война - сапун, растителни масла, химикали, също не произвеждат достатъчно дори за мирно време. Необходимото в този случай запасяване с тези производства не е направено.

Благодатният климат в централните части на Балканския полуостров и трудолюбието на българина винаги са осигурявали достатъчно за прехраната. Все в предвоенната 1911 г. мелниците в България произвеждат достатъчно, голяма част от брашното се изнася. Захарната фабрика в София и 7 фабрики за захарни изделия из страната не успяват обаче все още да задоволят вътрешното потребление.

Текстилните предприятия са 72, а почти 12% от производството им е за износ. Благоприятно е, че непосредствено преди войната почти ? от необходимите суровини за българската промишленост се добиват в страната, а над 17% от цялата продукция й се изнася.

Като предимно селска страна, България произвежда необходимите храни и дървен материал за водене на война. Зърнените храни от всякакъв вид през 1912 г. са 2.67 млн. т. Голяма част от тях отиват и за износ. От техническите култури и плодовете само памук все още се внася. Отглеждат се достатъчно животни, само конете са почти половин милион през 1912 г.

Напълно достатъчни са волските коли (почти половин милион) и държавните пътища, макар и в лошо състояние. Железопътната мрежа е от почти 2 хиляди км с 212 локомотива и 5 хиляди вагона, но качеството им не отговаря напълно на военновременните изисквания.

Основните държавни разходи до 1912 г. са за военни нужди. Населението на България пак тогава достига 4, 43 млн., над 81% от които са етнически българи. Предварителните пресмятания дават увереност, че българската войска при нужда може да достигне до 700 хиляди души.

България започва Балканската война без необходимото за воденето й. Не са заделени нужните запаси от продукти, чието производство е недостатъчно дори в мирно време.

В навечерието на войната останалите страни от Балканския съюз са по-слабо развити. Сръбското стопанство не задоволява мирновременните нужди на страната. Изключение правят брашното, шаяците за униформи, брикетите и конопа, част от които остават и за износ. Единственият оръжеен завод е в Крагуевац, а огромната част от оръжията, боеприпасите и снаряжението се внасят. Обилието от селскостопански продукти често не може да стигне до потребителите дори в мирно време поради неразвитата транспортна система, железопътните магистрали са с дължина малко над 900 км. Както и при останалите балкански страни, военните разходи са най-значителното перо в държавния бюджет, над 23% през 1911 г. Сърбия можеше да набере до 400 хиляди мъже във войската си.

Стопанството на Гърция е още по-слабо развито в сравнение с българското и сръбското. Мините и обработката на метали задоволяват незначителна част от нуждите. Едно-единствено металургично предприятие, всъщност малка леярна, топи олово. Дори строителството на лодки и малки плавателни съдове е в зародиш. Няколко текстилни фабрики, мелници, спиртоварни, фабрики за захар и сапун допълват картината на гръцкото стопанство. Наистина, работилниците за дървено масло са цели 5193, но 5120 от тях използват само ръчни преси за маслини и продукцията им е некачествена, поради което не е подходяща за износ. В тогавашните си граници, малко след полуостров Атика на север, Гърция има и слабо развито селско стопанство, за разлика от останалите балкански страни.

Общата дължина на гръцките железни пътища е 1439 км, но предимно теснолинейки с много слаба пропускателна способност. Значителен за времето флот от 882 ветрохода и 261 парахода осигурява добро участие на гръцките търговци в сделките Изток-Запад. Въпреки значителните държавни дългове, страната заделя за военни нужди почти 22% от годишните си разходи. Във военно време Гърция може да набере до 300-хилядна войска.

През 1912 г. черногорците успяват да натрупат държавен дълг от 6.5 млн. крони, което е 400% от годишните приходи на държавата, и да построят 17 км железен път. При нужда черногорската войска може да достигне до 30 хиляди.

Турция е мастодонтът сред участниците в балканските събития от 1912-1913 г. На огромната си територия страната разполага само с няколко военни предприятия, предимно за военен и ловен барут. На практика цялото въоръжение на турската армия е от внос.

Цели 80% от населението е заето в нискодоходното турско селско стопанство, което няма как другояче да бъде характеризирано освен като крайно изостанало.

Железопътните линии в европейската част на страната са с дължина 1557 км, търговският флот е незначителен, а износът е под 70% от стойността на вноса. Почти 28.4% от държавните разходи са за обслужване на дългове към чужди банки при 32-процентен дефицит и 33.8% от държавните разходи за военни нужди. При население от почти 25 млн., Турция без много усилия е в състояние да доведе войската си до 1 милион войници и офицери.



Извори



"Младотурският режим [от юли 1908 г.] не направи нито една стъпка за подобрение поминъка на населението в Македония . . . А всичко, що можеше да се извърши за сковаването на християните, особено на българите, тоя режим извърши с голяма бързина: . . . 2. . . .новият турски режим продължава да прави най-опасната политика с черковния въпрос, за да интригува и да раздухва междуособици сред християните отомани. 3. Младотурският режим се опита да закрие и училищата на българите . . . 4. Издаде закон против безделниците и установи боя за наказателно средство въпреки чл. 26 от Конституцията [от 1876 г.], който забранява биенето и мъченето като наказателно средство в ръцете на властта и нейните органи . . . 5. Издаде стеснителен закон за печата. 6. Ограничи свободата на събранията и сдруженията. 7. Организира турски банди за тероризиране българското население и постепенното избиване на всички бивши воеводи и четници . . . 9. Загрижи се да засили турското население със заселване моаджири [изселници], на които отстъпва най-добрите земи . . .

Задоволиха се само да изиграят и да парализират революционната борба и външната намеса, за да продължат дните на своята сурова власт над подчинените народи и заграбените земи. Толкоз по-зле за тях! За лишен път те доказват, че се намират в предсмъртна агония. Ние трябва да ускорим тоя процес и да се освободим от тежестта на тоя умирающ труп, който днес се именува Отоманска империя.

Нам, на българите, които сме болшинство в Македония и най-много теглим от турския режим, налага се дългът отново да почнем борбата за свобода и да не спираме вече тая борба . . ."

Из Позив на Централния македонски комитет, София, 1 март 1910 г.

http://www.segabg.com/article.php?id=586451

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 20, 2012, 05:30:55
Още една българска телевизия на живо.

http://kanal3.bg/?cat=15
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 23, 2012, 07:16:58
ДНК анализа: Македонците, Србите и Бугарите се „браќа“

Браќа Македонци, браќа Срби.. Овие фрази често се користат во секојдневието при комуникација меѓу народите од Балканот, но за тоа сега ќе има и своевидно опрадување.

Во Институтот за судска медицина во Скопје, објавува српски „Блиц“, било спроведено шестгодишно истражување и споредба на ДНК структурите на жители на Балканот. Истражувањето покажало голема генетска сличност меѓу народите кои живеат на овие простори.

Албанците со различна ДНК

- Анализата од добиените податоци покажа дека граѓаните на Македонија имаат најслична ДНК структура со Србите и Бугарите, Хрватите се слични со српското и босанското население, додека Албанците речиси и да немаат сличност со останатите - вели доктор Златко Јаковски од Институтот, во изјава за „Блиц“.

Истражувањата биле правени врз примероци кои биле користени при форензички испитувања во македонскиот Инститот, а податоци испратиле и други институти од Балканот. Во истражувањето не е вклучена Грција, зашто таа одбила да учествува во проектот.

ДНК не познава дневна политика

- Со софистицирана компјутерска технологија ги споредивме податоците добиени во Македонија, Србија, БиХ, Бугарија, Хрватска и Косово - објаснува докторот Јаковски.

Овој научен труд е објавен во светски списанија кои се занимаваат со форензички истражувања и генетика, а резултатите ќе бидат користени и за понатамошни споредби при кривични истраги.

Јаковски нагласува дека истражувањето нема никаква врска со дневната политика.

http://www.dnevnik.com.mk/default.asp?ItemID=5CC6DE24F52AB542A75711DE7EEC127A
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 27, 2012, 08:53:55
Видео

http://www.btv.bg/shows/btv-reporterite/videos/video/2053249354-bTV_Reporterite_MAkedoniya.html

"Скопие 2014": Заприличва ли македонската столица на Дисниленд?

http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/reportazhi/story/610956906-Skopie_2014_Zaprilichva_li_makedonskata_stolitsa_na_Disnilend.html

(http://images.btv.bg/2012/01/28/2053249354_460.jpg)

Видео

http://www.btv.bg/story/454272465-Za_makite_na_balgarite_v_MAkedoniya.html

http://btvnews.bg/video/tazi-sutrin/gnevna-reaktsiya-v-skopie-za-filma-mkedoniya.html

Историята на днешните македонци има корени в древен Египет, а Кирил и Методий са посветили живота си на борба срещу българската държава. Така звучи новата македонска история.
 
Правителството в Скопие отдели повече от 300 милиона евро, за да бетонира вярата в античния произход на своите граждани.

(http://www.dreamstime.com/st-peters-cupola-vatican--thumb1555795.jpg)

(http://www.mpiwg-berlin.mpg.de/projects/DEPT1_600Osthues-Architecture/project_image_Cigoli.gif)

Дали античните македонци са създатели на барока? Македонският архитект говори, че куполите на католическата църква "Сант'Иво ала Сапиенца" в Рим са били  взаимствани от строежите на площада на Джераш, изграден от македонските архитекти при похода на Алексадър Македонски. (Македонизмот кой се викал елинизам?!?!?!) Истината е, че хората се научават да строят куполи едва през 8 век. след Христа, в античността не е имало куполи, защото тогавашните архитекти не могли да ги строят.

The cupola is a development during the Renaissance of the oculus, an ancient device found in Roman architecture, but being weatherproof was superior for the wetter climates of northern Europe.

http://en.wikipedia.org/wiki/Cupola

The cupola became the inspiration for the dome, the great icon of architecture and Islam alike.

The West took up the challenge, and the Christian churches were soon sporting their own angular cupolas. By the Renaissance, the major cities of Europe and the Islamic world were awash with magnificent buildings.

http://www.helium.com/items/358446-the-history-and-function-of-the-cupola-as-an-architectural-detail

The Origins of Cupolas

Cupolas were first used during the 8th century in Islamic architecture. Placed atop minarets, these first cupolas were large with one or more balconies from which the criers would make the call to prayer. Over the course of centuries, cupolas were more and more common, found on both official buildings and domestic dwellings in the Middle East and India.

http://cupola.net/cupola-history.php

http://www.abirdshome.com/cupolas.html

 

History of the Cupola

The origins and history of the Cupola can be traced back to 8th century Islamic architecture. These first cupolas placed atop minarets, were large and sometimes ornate structures with one or more balconies from which the daily call to prayer would be announced. These early cupolas are very significant because they are believed to be the inspiration for the dome which led to massive achievements in architectural design. These bold new designs that emerged, were used as symbols for proof of cultural superiority. During the renaissance, most major european cities and Islamic states were building a plethora of these magnificent buildings. The cupola had evolved to allow architecture to become a very artistic and creative status symbol and Today, the cupola stands as a statement of a major achievement in architecture.

http://www.slateandcopper.com/blog/bid/68100/Architectural-History-of-The-Cupola

(http://www.galenfrysinger.com/Photos/lebanon91.jpg)

За самият град Джераш се знае, че от времето на античните македонци са останали малко следи, строежите които гледаме днес са от времето на Римската и Византийската империя, а също така от Умаятският халифат.

Tradition claims that it was re-founded by Alexander the Great (or perhaps his general Perdiccas) to settle Macedonian veterans; but the Seleucid king Antiochus IV (175- 164 c) is more likely. Renamed Antioch ad Chrysorhoas (Antioch on the Golden River, as the stream was rather grandiosely called), little remains of this Hellenistic era, nor of the brief Hasmonaean occupation, for the new Roman city of Gerasa obliterated most of what preceded it. As a city of the Decapolis, Gerasa entered a long period of prosperity.

http://www.select.jo/jordan-jerash.shtm

About 332 BC, Alexander the Great provided that power, and people felt secure enough to settle here. A Roman inscription mentions a statue of Perdiccas at the site. This general became regent of the empire after Alexander's death in 323 and was assassinated three years later. If Gerasa was founded in his time, it must have been in that short span. When Antiochus III, a Seleucid king, defeated the Ptolemies at Banias in 198 BC, the city was renamed Antioch on the Chrysorhoas. Remains from the Hellenistic period are scant, however. We're not even sure of the town's location.

http://www.netours.com/content/view/220/30/

The biblical city of Gerasa is known today as Jerash. Gerasa was one of the cities of the Roman Decapolis and is one of the best preserved cities of the Decapolis. The high point of Gerasa was in the 2nd century, when it had a population of 20,000-25,000. Most of the ruins are from the Roman and Byzantine periods. The city was rediscovered in 1806 by Seetzen, and restoration of the ruins began in 1925.

http://www.bibleplaces.com/gerasa.htm

JERASH - SOME PHOTOGRAPHS

http://almashriq.hiof.no/jordan/900/930/jerash/photo.html

Recent excavations show that Jerash was already inhabited during the Bronze Age (3200 BC - 1200 BC). After the Roman conquest in 63 BC, Jerash and the land surrounding it were annexed by the Roman province of Syria, and later joined the Decapolis cities. In AD 90, Jerash was absorbed into the Roman province of Arabia, which included the city of Philadelphia (modern day Amman). The Romans ensured security and peace in this area, which enabled its people to devote their efforts and time to economic development and encouraged civic building activity.

In the second half of the first century AD, the city of Jerash achieved great prosperity. In AD 106, the Emperor Trajan constructed roads throughout the provinces and more trade came to Jerash. The Emperor Hadrian visited Jerash in AD 129-130. The triumphal arch (or Arch of Hadrian) was built to celebrate his visit. A remarkable Latin inscription records a religious dedication set up by members of the imperial mounted bodyguard "wintering" there.

The city finally reached a size of about 800,000 square metres within its walls. The Persian invasion in AD 614 caused the rapid decline of Jerash. However, the city continued to flourish during the Umayyad Period, as shown by recent excavations. In AD 749, a major earthquake destroyed much of Jerash and its surroundings. During the period of the Crusades, some of the monuments were converted to fortresses, including the Temple of Artemis. Small settlements continued in Jerash during the Ayyubid, Mameluk and Ottoman periods. Excavation and restoration of Jerash has been almost continuous since the 1920s.

http://en.wikipedia.org/wiki/Jerash

(http://www.sacred-destinations.com/jordan/jerash-pictures/oval-plaza-cc-mounir.jpg)

Oval Plaza:
The Oval Plaza of Jerash was used as a place for holding parties and celebrations. This famous plaza of Jerash is around 90 meters long and 80 meters wide. It has a sidewalk and also a column structure that dates back to the first century AD. You will also find a beautiful fountain in the oval plaza. It was erected in the 7th century AD. Currenetly, the fountain serves as a support base for holding the central column carrying the famous Jerash Festival Flame.

http://travel.mapsofworld.com/jordan/tourist-attractions-in-jerash/

https://www.google.com/search?q=Jerash&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8&tbm=bks&tbo=1&hl=bg#q=Jerash&hl=bg&tbo=1&tbm=bks&source=lnt&tbs=bkv:p&sa=X&ei=I8Q0T63JArHRmAW8hImPAg&ved=0CAwQpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.,cf.osb&fp=8dbe9c925bd3f5e0&biw=1024&bih=537
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: bagain на Јануари 29, 2012, 10:44:01
Хърватската история за Българите-1918 г. Част 1 Македония

(http://i3.ytimg.com/vi/rIFAPbNmjE4/default.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=rIFAPbNmjE4&feature=related
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 30, 2012, 10:09:26
Cleopatra VII

Cleopatra VII Philopator (Greek, Κλεοπάτρα Φιλοπάτωρ; Late 69 BC[1] – August 12, 30 BC) was the last pharaoh of Ancient Egypt. The most well-known by far of the queens called "Cleopatra", she is the one usually meant when this name is mentioned.

She was a member of the Ptolemaic dynasty, a family of Greek[2][3][4][5][6][7] origin that ruled Egypt after Alexander the Great's death during the Hellenistic period. The Ptolemies, throughout their dynasty, spoke Greek[8] and refused to speak Egyptian, which is the reason that Greek as well as Egyptian languages were used on official court documents such as the Rosetta Stone.[9] By contrast, Cleopatra did learn to speak Egyptian and represented herself as the reincarnation of an Egyptian goddess, Isis.

Cleopatra originally ruled jointly with her father Ptolemy XII Auletes and later with her brothers, Ptolemy XIII and Ptolemy XIV, whom she married as per Egyptian custom, but eventually she became sole ruler. As pharaoh, she consummated a liaison with Julius Caesar that solidified her grip on the throne. She later elevated her son with Caesar, Caesarion, to co-ruler in name.

After Caesar's assassination in 44 BC, she aligned with Mark Antony in opposition to Caesar's legal heir, Gaius Julius Caesar Octavianus (later known as Augustus). With Antony, she bore the twins Cleopatra Selene II and Alexander Helios, and another son, Ptolemy Philadelphus. Her unions with her brothers produced no children. After losing the Battle of Actium to Octavian's forces, Antony committed suicide. Cleopatra followed suit, according to tradition killing herself by means of an asp bite on August 12, 30 BC.[10] She was briefly outlived by Caesarion, who was declared pharaoh by his supporters, but he was soon killed on Octavian's orders. Egypt became the Roman province of Aegyptus.

To this day, Cleopatra remains a popular figure in Western culture. Her legacy survives in numerous works of art and the many dramatizations of her story in literature and other media, including William Shakespeare's tragedy Antony and Cleopatra, Jules Massenet's opera Cléopâtre and the 1963 film Cleopatra. In most depictions, Cleopatra is put forward as a great beauty, and her successive conquests of the world's most powerful men are taken as proof of her aesthetic and sexual appeal. In his Pensées, philosopher Blaise Pascal contends, evidently speaking ironically because a large nose has symbolized dominance in different periods of history, that Cleopatra's classically beautiful profile changed world history: "Cleopatra's nose, had it been shorter, the whole face of the world would have been changed."[

http://en.wikipedia.org/wiki/Cleopatra_VII

https://www.google.com/search?q=Cleopatra+VII&btnG=Search+Books&tbm=bks&tbo=1#q=Cleopatra+VII&hl=en&tbo=1&tbm=bks&source=lnt&tbs=bkv:p&sa=X&ei=nIUmT-KkCNChiQeCjZnzBA&ved=0CA0QpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.,cf.osb&fp=e084c9c2f9e8c992&biw=1024&bih=537
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 30, 2012, 10:12:15
Rosetta Stone

The Rosetta Stone is an ancient Egyptian granodiorite stele inscribed with a decree issued at Memphis in 196 BC on behalf of King Ptolemy V. The decree appears in three scripts: the upper text is Ancient Egyptian hieroglyphs, the middle portion Demotic script, and the lowest Ancient Greek. Because it presents essentially the same text in all three scripts (with some minor differences between them), it provided the key to the modern understanding of Egyptian hieroglyphs.

Originally displayed within a temple, the stele was probably moved during the early Christian or medieval period and eventually used as building material in the construction of Fort Julien near the town of Rashid (Rosetta) in the Nile Delta. It was rediscovered there in 1799 by a soldier, Pierre-Francois Bouchard, of the French expedition to Egypt. As the first ancient bilingual text recovered in modern times, the Rosetta Stone aroused widespread public interest with its potential to decipher the hitherto untranslated Ancient Egyptian language. Lithographic copies and plaster casts began circulating amongst European museums and scholars. Meanwhile, British troops defeated the French in Egypt in 1801, and the original stone came into British possession under the Capitulation of Alexandria. Transported to London, it has been on public display at the British Museum since 1802. It is the most-visited object in the British Museum.

Ever since its rediscovery, the stone has been the focus of nationalist rivalries, including its transfer from French to British possession during the Napoleonic Wars, a long-running dispute over the relative value of Young's and Champollion's contributions to the decipherment, and since 2003, demands for the stone's return to Egypt.

Study of the decree was already under way as the first full translation of the Greek text appeared in 1803. It was 20 years, however, before the decipherment of the Egyptian texts was announced by Jean-François Champollion in Paris in 1822; it took longer still before scholars were able to read other Ancient Egyptian inscriptions and literature confidently. Major advances in the decoding were: recognition that the stone offered three versions of the same text (1799); that the demotic text used phonetic characters to spell foreign names (1802); that the hieroglyphic text did so as well, and had pervasive similarities to the demotic (Thomas Young, 1814); and that, in addition to being used for foreign names, phonetic characters were also used to spell native Egyptian words (Champollion, 1822–1824).

Two other fragmentary copies of the same decree were discovered later, and several similar Egyptian bilingual or trilingual inscriptions are now known, including two slightly earlier Ptolemaic decrees (the Decree of Canopus in 238 BC, and the Memphis decree of Ptolemy IV, ca. 218 BC). The Rosetta Stone is therefore no longer unique, but it was the essential key to modern understanding of Ancient Egyptian literature and civilization. The term Rosetta Stone is now used in other contexts as the name for the essential clue to a new field of knowledge.

http://en.wikipedia.org/wiki/Rosetta_Stone

https://www.google.com/search?q=Rosetta+Stone&btnG=Search+Books&tbm=bks&tbo=1#q=Rosetta+Stone&hl=en&tbo=1&tbm=bks&source=lnt&tbs=bkv:p&sa=X&ei=FYYmT_bCH8-TiAeB4_j3BA&ved=0CBQQpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.,cf.osb&fp=e084c9c2f9e8c992&biw=1024&bih=537
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 30, 2012, 01:16:57
Книги на пътешественици в Македония по време на турското робство.

http://www.archive.org/details/travelsinslavon00mackgoog

http://www.archive.org/stream/travelsinslavon00mackgoog#page/n9/mode/2up

http://books.google.com/books?id=-a8WAAAAQAAJ&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false

http://www.archive.org/stream/travelsinslavon00mackgoog/travelsinslavon00mackgoog_djvu.txt

http://www.picturetrail.com/bulgaria_from_salonica
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 30, 2012, 01:23:24
Former toponyms in Greece

Many settlements in Greece had Greek and non-Greek forms. Most of those names were in use during the multinational environment of the Ottoman Empire. Some of the forms were identifiably of Greek origin, others of Slavic, yet others of Turkish, Vlach or Albanian origin. Following the First World War and the Graeco-Turkish War which followed, an exchange of population took place between Greece, Yugoslavia, Bulgaria and Turkey (Treaty of Neuilly, between Greece and Bulgaria and Treaty of Lausanne, between Greece and Turkey). The villages of the exchanged populations (Bulgarians and Muslims) in Greece were resettled with Greeks from Asia Minor, and the Balkans (mainly from Bulgaria and Yugoslavia).

As Greece transformed rapidly from a multi-ethnic to a mono-ethnic state[1] the Greek government renamed many places with revived ancient names, local Greek-language names, or translations of the non-Greek names. The non-Greek names were officially removed.[2] Although the bulk of the population was Greek[3][4][5] the renaming was considered a way to establish a collective ethnic consciousness.[6] A lot of historical Greek names from Asia Minor were also introduced in the region mainly by the resettled refugees. Many Demotic Greek names were also replaced by a Katharevousa Greek form, usually different only morphologically. This process started in 1926 and continued into the 1960s.[2]

According to ongoing research being carried out at the Institute of Neohellenic Research in Athens, between 1913 and 1996, the names of 4,413 settlements were legally changed in Greece. In each case, the renamings were recorded in the official Government Gazette.

The regional breakdown in renamings is: Macedonia: 1,805 renamings; Peloponnese: 827 renamings; Central Greece: 519 renamings; Thessaly: 487 renamings; Epirus: 454 renamings; Thrace: 98 renamings; Crete: 97 renamings; Aegean Islands: 79 renamings; Ionian Islands: 47 renamings.[7]

http://en.wikipedia.org/wiki/Former_toponyms_of_Greek_places
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 30, 2012, 01:30:54
http://ireport.cnn.com/docs/DOC-691028
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 01, 2012, 05:59:06
Малко смях: Господари на ефира

(http://www.slusham.com/img3/1009/gospodari_na_efira_kuche_1.jpg)

(http://i3.ytimg.com/vi/j3ir7uwC2gc/default.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=j3ir7uwC2gc

(http://i2.ytimg.com/vi/1eDHXDS9TzQ/default.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=1eDHXDS9TzQ

(http://i4.ytimg.com/vi/o8qSkAgFin8/default.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=o8qSkAgFin8

(http://i3.ytimg.com/vi/JqdYrjnxkYc/default.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=JqdYrjnxkYc

(http://i3.ytimg.com/vi/j4CaWgOeHdI/default.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=j4CaWgOeHdI
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 02, 2012, 02:15:35
Ванга: България и Македония ще се обединят

(http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSCrWzWrP0iyMofE45hfBTUxXUcmYC-LY9w3azgtyI8GyR4JOjg)

http://www.youtube.com/watch?v=u6Y_JpuSHtg
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 04, 2012, 06:14:55
(http://medifest.net/modules/mod_news_pro_gk4/cache/k2.items.cache.0f37c5630f83125fbe6835c0b959495b_Lnsp_216.jpg)

Тук ще можете да гледате американски филми преведени на български, телевизии, игри и т.н. В последният линк има много други интерсени български сайтове, които можете да ползвате.

http://medifest.net/index.php

http://myonvideo.com/

http://bgtop.net/category/15/s1
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 06, 2012, 02:35:47
(http://img.zamunda.net/bitbucket/secretccircle.jpg)

Тук можете да видите всички български торенти, които ви дават възможност да гледате американски филми с български превод, а също така да данлодвате игри, музика, програми и др.

http://torenti.inbulgaria.info/

http://torrent-trakeri.free.bg/

http://bgchart.net/recommend/3549

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=f&oq=%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8+%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8+%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f&gs_upl=0l0l0l3812lllllllllll0

За да можете да гледате филмите ви е необходим добър плеър. Например, този

http://www.free-codecs.com/media_player_classic_download.htm

И най-важното, да данлодвате кодеците за Windows, които ще ви дадат възможност да гледате всички филми.

http://www.free-codecs.com/xp_codec_pack_download.htm

Да не забравите и м торента, с който се извършва самото данлодване.

http://www.utorrent.com/downloads/complete
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 07, 2012, 08:46:11
Античка Влада и без фасада

Ерол Ризаов

Тест-текст за правилна идентификација

Македонската Влада е античка и без фасада. Не и' требаат барокни столбови и рококо козметика за да ја докажува својата империјална генетика наследена директно од македонското царство и нејзините славни императори, фараони, василевски и кралски династии. Целиот стар век пред Христа и цел среден век по Христа, кои европските историчари по голема грешка и заблуда и' го препишаа великодушно на Византија како грчки среден век, всушност, е голем научен фалсификат, бидејќи се работи за грубо присвојување на македонската култура и историја. Сите правци во уметноста, сите стилови во архитектурата потекнуваат од македонските антички сликари, скулптори и градители. Филип Втори, неговиот син славниот Александар Македонски, Рамзес, и стотици други фараони, целата македонската династија на Птоломеите, Цезар, Август и Октавијан, до Костантин Велики и илјадници кнезови и кралства кои се формираат по распадот на македонската империја се во директна врска со древните Македонци.

Сите светци од Кападокија се посеани од македонските фаланги. Неслучајно во Библијата се споменува Македонија 23 пати, неслучајно првата христијанка е Македонка. Самиот господ бог Исус Христос, бидејќи Евреите го сметале за измамник, а го присвоиле Грците, многу логично е дека по потекло е Македонец. Тие присвојуваат се' што е наше. Зарем случајно св. Павле доаѓа во Македонија. Единствен проблем беше денешниот словенски јазик на Македонците, но и тој неодамна генијално е разрешен благодарение на нашите големи научници и истражувачи. Всушност, македонскиот јазик да ти бил прота јазик, татко на сите јазици, во светот. Тој се формирал уште во времето на македонскиот палеолит и неолит кога татко му на Господ го создал светот и ги создал луѓето и нивниот јазик. Тогаш сите живи суштества зборувале македонски. Дури многу подоцна Господ им ги дал разните јазици на животните и луѓето. Словените како примитивни племиња немале јазик, тие само викале неартикулирано и зборувале со мимики и дишеле со сламки кога нуркале во Дунав и во Сава на пат за наваму. Затоа го украле македонскиот јазик од старите Македонци и затоа денес сите словенски народи имаат сличен јазик, писмо и вера која им е подарена од Македонците.

Почитувани читатели. Ако овој тест-текст ви изгледа сосема логичен и нормален, не дај боже да ви се допаѓа, имате сериозен здравствен проблем. Се вика антикоманија. Болеста е прилично заразна и лесно пренослива. Можете брзо да се излечите само со читање книги со сертификат на научно потврдена вистина. Но, има и тешки неизлечливи случаи. Нема спас ако антиката ви е како ДНК влезен во генетиката, тогаш нема потреба од никакви сомневања и проверки. Така стекнувате вроден балкански имунитет од научни пропаганди, светски и комшиски заговори и исмејувања. Тие не можат да допрат до вас. Достоинствено ќе си го носите довека својот новоосознаен антички идентитет и ќе се гордеете со своето славно минато кое не сте го знаеле, бидејќи комунистите го криеле од вас.

Ете затоа на Владата и' треба само формално нова фасада да се потврди старата заборавена вистина дека античката историја и култура се наши и на никој друг. Затоа во Владата врие од антички филозофи, софисти и мудреци кои се сетија да стават пет проекти на гласање преку интернет за новата владина фасада што стигнале на тендерот. Четири се со модерна архитектура која се потпира повеќе или помалку на основниот проект и на авторството на архитектот Петар Муличковски. А само еден е со античка барокна фасада. Четирите заедно имаат во моментот кога го пишувам текстот околу 20.000 гласа, а античкиот сам 10.000. Многу провидна измама, потпрена на античка доктрина. Раздели, па владеј. Имам едно прашање до двајцата талентирани архитекти. Навистина, преголема храброст е да му го земете авторството на професорот, дури и да сте го надминале, но ќе мора да и' објасните на јавноста кои се вашите аргументи да прифатите политичка нарачка кубистичките коцки на друг автор проектирани пред речиси четири децении да ги преправите во барок и антички канонади без негова согласност. Дали тоа не ви внесува немир, да не речам срам. Или има други мотиви.
 

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=00184343A3C00443B0ABB82B14E96D6A
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 15, 2012, 07:52:15
Интервју: Го предадовме Скопје на барокна ламја

Античката историја на светот, за жал или за среќа, во светски рамки, изгледа дека одамна е веќе напишана, вели режисерот Слободан Унковски

Како човек од културата, но, пред се', граѓанин на Скопје, како гледате на промените што се случуваат во последниве години. Има ли нешто што Ве изненадува или збунува при секое Ваше враќање?

По испуштањето на духот на омразата кон поинаквото мислење (артикулиран и во процедурите за проектот „Скопје 2014“) и тепањето студенти на плоштадот, се' стана дозволено и се' е можно. Тоа го покажаа сите настани што следуваа, од пресија, прогонство, апсење, убиство, дежурни протестанти, затворање медиуми, незаконски одлуки за градење споменици, понижување на Собранието и уривање на кревките демократски капацитети на земјава, повикување на линч, нетранспарентно трошење на нашите пари, развивање чувство на лична несигурност... Историјата на Скопје (зошто не и на Македонија, зашто овој рак е проширен низ целава земја) еден ден ќе се дели на турски период, српска владеење, бугарска окупација во Втората светска војна, држава Македонија во социјализам, независна Македонија и Македонија под окупација на агресивниот, да речам, барок-бурек национализам.

Национализмот е сладок, заводлив и особено гладните го консумираат лесно и како турбофолк или дрога го подига привремено примателот во нереални висини и по период на време го остава таму да се снаоѓа како што знае и умее. Агресивноста на национализмот не може да се задоволи со безредија на еден фудбалски меч, закажана тепачка на Кале или на некое друго место, или со митинг. Нему му е потребна реална или медиумска крв на дневна база, глави што се тркалаат по улици метафорично или навистина, војна против сите домашни „предавници“ и против сите што се против „нашето право и нашата единствена вистина“. Во таков систем мислењето е дека поединецот нема што да мисли.

Ние, скопјаните, пред се', го предадовме Скопје во устите на барокната ламја без и да се обидеме воопшто да го одбраниме, без да му помогнеме да излезе на крај со оваа примитивна инвазија на невкус и произволност, дилетантска архитектура и патетична симболика, гранапска логика и новокомпониран квазипатриотизам. Ние го предадовме Скопје без збор, без „испукан куршум“ за негова одбрана. Скопје памети се' и тоа кој го силува и тоа кој не го бранел, а би морал. И Скопје, на свој начин, ќе им врати на сите.



Дали и колку се снаоѓате во атмосферата на создавање нов идентитетски код и напливот на антиквизација?

Античката историја на светот, за жал или за среќа, во светски рамки, изгледа дека одамна е веќе напишана. Тврдењата на некои од локалните историчари, пронаоѓачи, поборници и поддржувачи на античкото македонско потекло, внимание за своите ставови ќе добијат само во рамките на нашава земја денес, кај дел од нашата напатена дијаспора и во соседна Грција, исто така, заглавена во своите идеи за минатото. Во светот, за жал, уште сега сме изложени на потсмев.



Како гледате на молкот на интелектуалците и на стравот и полтронството како начин на преживување во овие времиња?

Едните се прават невидливи, чекаат работите сами да се решат, па потоа тие ќе се појават да ги објаснат и да профитираат ако може, другите добиваат помали или поголеми проекти за некое министерство, Влада, агенција, стануваат советници за разни прашања, вработуваат некој свој, па не е згодно да коментираат што било. Третите замолчија кога животот им дојде во прашање, или кога почувствуваа дека немаат ама баш никој за да се потпрат, четвртите продолжуваат упорно да пишуваат и да го креваат гласот за разни прашања, неуморно и храбро, но не знам има ли некој да ги чуе; петтите го изгубија просторот за изразување, го потрошија времето по судови бранејќи се дека не се клеветници, кодоши, предавници и слично како што беа оцрнети. Останатите ги изеде корупцијата. Нема задача што е доволно гадна за да се одбие, нема став на власта за кој немаат наполно разбирање, нема идеја која е проблематична ако е адекватен буџетот.

МАНУ како да не живее тука, а новоформираните мегафони станаа измеќари на „големите идеи“ за преродба на нацијата. Пресингот на власта поддржан од разните откинати од парламентарна контрола служби и други инсталации, драматична правна несигурност, нерешавање на скоро ниту еден настан поврзан со политичко и државно насилство го дефинираат просторот на интелектуална слобода и изразување како особено опасен. Македонија денес изгледа нема капацитет за создавање трезвена платформа на длабоките национални интереси и како да нема здрави капацитети за контранационалистичка интелектуална револуција. Од одговорноста не се изземам ни себеси.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=6127F8F64F4FE24CBF1EFFCD9F253AC2
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 01, 2012, 02:19:24
Любчо Георгиевски: След 10-20 години Македония ще бъде трета албанска държава.

(http://www.monitor.bg/img/?id=310072&sz=0&cut=yes)

Видео

http://www.btv.bg/video/1879212797-Lyubcho_Georgievski_za_kompromisite_i_ambitsiite_v_golyamata_politika.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: Стариот на Март 06, 2012, 08:36:06
АЛБАНЦИТЕ ИМАТ НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ И ТОВА Е НОРМАЛНО. ВЪПРОСЪТ Е ДАЛИ И ПРИ ЛЮБЧО ЩЕ ИМА НАПРЕДЪК ИЛИ ЩЕ СИ ОСТАНЕ "БУГАРОФИЛ" ЗАВИНАГИ...

ЧУВАЛИ ЛИ СТЕ НЯКОГА КОСОВСКИЯТ ПРЕМИЕР ИЛИ НЯКОЙ ПОЛИТИК ОТ КОСОВО ДА КАЖЕ, ЧЕ Е "АЛБАНОФИЛ"??!
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 12, 2012, 06:31:52
Македония отнася еврошамар заради антибългаризъм
Евродепутатите критикуват Скопие, че тормози гражданите си с българско самосъзнание и разпалва омраза към съседите

(http://www.segabg.com/pic/10764/592612.jpg)

Македонци присъстват на откриването на Триумфалната арка в центъра на Скопие в началото на януари т.г. Тя е част от мащабния проект "Скопие 2014" на правителството на премиера Никола Груевски, който включва и гигантски паметник на Александър Македонски (на заден план). Европарламентът критикува посегателството на Македония върху културната идентичност на съседните държави.

Антибългаризмът на Скопие се превръща в пречка за напредъка на Македония към Европейския съюз, личи от проекторезолюция, която ще бъде обсъдена и гласувана в сряда от Европейския парламент. Евродепутатите препоръчват на македонското правителство да спре "дискриминацията на етническа основа, включително дискриминацията срещу граждани, изразяващи открито своята българска идентичност и етнически произход".

Предстои остър политически сблъсък в пленарната зала в Страсбург, защото са внесени 164 предложения за поправки в резолюцията, но срещу този текст никой не е възразил и няма съмнение, че ще бъде приет. За първи път, откакто през 2005 г. Македония получи статут на кандидат за ЕС Европарламентът назовава така открито проблема на македонците с българско самосъзнание.

Докладчикът Ричард Хауит, британски лейбърист, който подкрепя Македония и настоява да й бъде определена дата за начало на присъединителни преговори, е забелязал редица проблеми освен спора с Гърция за името на държавата, които блокират нейната кандидатура. Проекторезолюцията изразява притеснение от корупцията в страната и от концентрацията на собственост върху медиите. Тя призовава "властите и медиите да работят за създаване на положителна атмосфера, да помагат за развитие на отношенията със съседните държави и да не насърчават омразата". Освен това документът "изразява тревога от тенденцията страната да утвърждава своята етническа и културна идентичност за сметка на идентичността и културата на съседните държави". Евродепутатите отбелязват "с разочарование липсата на напредък в съвместното честване на общи исторически събития и личности със съседните държави, членуващи в ЕС (България и Гърция), което би допринесло за по-добро разбиране на историята и за добросъседски отношения".

В желанието си да балансират с добри думи критиките към Македония евродепутатите са записали, че "поздравяват страната със силното представяне на нейния отбор на Европейското първенство по баскетбол през 2011 г.", който се класира четвърти.

http://www.segabg.com/article.php?id=592613


Eвродепутатите поискаха Македония да не създава пречки на етническите българи

ЕП настоя Скопие да получи дата за начало на преговори за членство в ЕС

Европейският парламент (ЕП) одобри вчера на пленарната сесия в Страсбург резолюция за напредъка на Македония към ЕС, в която се изразява загриженост за онези граждани на страната, които открито заявяват своята българска идентичност или етнически произход, предаде агенция "Фокус". "Необходимо е властите в Скопие да се вслушат в отправените препоръки и да зачитат свободата на съвестта и самоопределението на всеки гражданин, такъв какъвто смята, че е", заяви евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев пред агенция "Фокус". В гласувания вчера документ ЕП изразява разочарование от липсата на напредък в честването на общи исторически събития и личности между Македония и съседните й страни. Според Ковачев "Македония трябва да прочете обективно своята история в сътрудничество с нейните съседи, за да може да скъса със сенките от миналото и да се обърне към европейското бъдеще."

В одобрената резолюция евродепутатите настояват Македония, която е кандидат за членство от 2005 г., да получи дата за начало на преговори за присъединяване към ЕС. Според тях корупцията е "сериозен проблем" в страната, но изразяват задоволството от усилията на Скопие за борба с нея. Евродепутатите изразяват съжаление, че перспективите за членство на Македония в ЕС се блокират от спора за името с Гърция. Те приветстваха инициативата на eврокомисаря по разширяването Щефан Фюле за започване на неформален "диалог за присъединяването на високо равнище" в подкрепа на процеса на реформи.

Освен резолюцията за Македония евродепутатите одобриха такива документи за Исландия и за Босна и Херцеговина. В първия документ ЕП изразява подкрепа за присъединяването на Исландия към ЕС, а във втория показва загриженост за ограничения напредък на Босна и Херцеговина като потенциален кандидат за членство в ЕС .

http://www.segabg.com/article.php?id=593141
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 15, 2012, 08:59:17
"Там, в Македония, няма македонци"

До края на ХІІІ в. на никого не би му хрумнало да оспорва българския характер на обитателите на областта
Иван Петрински

(http://www.segabg.com/pic/10768/593114.jpg)

Областта Македония (границата е с плътна червена линия). В горния край - част от короната на охридските архиепископи "на цяла България" и "пастири на българите", ХVII в. Изработена във Венеция от 2. 7 кг злато и сребро, 8 лейкосапфира, 260 рубина, 4 граната, 75 берила, 56 изумруда, 4 емайлови медальона и филигранни нишки. Национален исторически музей-София

Етническите сблъсъци в Македония станаха хронични. Мине не мине и ни заразказват с подробности за поредния криминален случай, превърнат в етнически поради тлеещата непоносимост между народностите там.

Един криминален, чисто битов инцидент доведе до смъртта на двама млади албанци в Гостивар. Във все още БЮРМ дори и купуването на хляб е акт, оцветен етнически, какво остава за убийство. Този път не може нищо да се измисли, нито да се скрие, както и в ученическите сбивания в гимназията в Струга преди време.

В същото време властващите в Скопие изглежда отделят повече внимание на лъскавия си външен вид, изживявайки се като рок звезди, отколкото да имат наум някоя идея за излекуване на болната си държава. Грешка, как да нямат идеи, а окичването на Скопие с кичозни паметници на исторически личности от всички съседни народи, кацнали в буйни водоскоци, какво трябва да е?! Сега следва да си посипя обилно главата с пепел, и ще го направя, но паметниците им наистина са безвкусни, с изключение на Самуиловия, който е поне напълно верен исторически. Друг е въпросът, че такива решения за болната БЮРМ са по-скоро като лечение на гангрена с крем за бръчки около очите, при това страшно скъп.

А е тежко болна държавата им, изпокарана до кръв с всичките си съседи, с наистина непрекъснати етнически сблъсъци в смесените им райони. Трябва да е ясно, само най-шумните случаи стигат до вестниците и телевизиите. Непрекъснато напрежение, даже непоносимост, тлее между славяни и албанци мюсюлмани дори сред научния и културния елит на страната. На всекидневно равнище двете групи даже не общуват. В мюсюлманските селища на северозапад и запад не е желателно, а често е и невъзможно да припарва който и да е славянин.

Няма българин, който да не следи с болка случващото се на югозапад. Та и как иначе, половината население на днешна България има своите корени в Македония, оттам са прокудени дедите ни, и за Македония те "се биха като лъвове", по думите на граф Игнатиев. Но май ни боли и за друго, България днес има най-безличната външна политика след края на ХIII в., включително и по отношение на БЮРМ. Много ни станаха болките, ще кажете, но за българина е така, откак свят светува, не е нещо ново.



* * *

Началото на етническата мешавица в областта Македония ще трябва да отнесем във времето на наследниците на цар Иван Асен Велики (1217-1241). Политическото и военното отслабване на България след средата на ХIII в. отваря вълчи апетит на младата сръбска държава. Тя става трети основен претендент за влияние в областта, като в бъдеще ще внесе съвсем нов елемент в политическата игра, етническия. До този момент изглежда на никого не му хрумва да оспорва българския характер на обитателите на областта, та чак до бреговете на Синьо море. Само Албанските планини са обитавани, но доста хаотично, от наследници на старото балканско население, примесени изобилно със сравнително скорошни славянски заселници от българската група, а съвсем на север - и от сръбската група.

Сръбските мечти засега се разпростират само в Северна Македония. В средата на 1259 г. въпросът с влиянието в Македония е на практика решен след битката при Битоля. Никейските войски разгромяват безусловно епирския деспот. Никея, наследена от цариградските Палеолози, за десетилетия напред ще има решаващо влияние в Централна и Южна Македония чак до Синеморското крайбрежие.

Амбициозният Стефан II Милутин (1281-1321) превзема "славния град Скопие" и околностите му още през първата пролет на своето дълго управление. Чак след година и нещо цариградският император Михаил VIII успява да събере сили за наложителния отговор, който така и не бил даден - престарелият император се поминал малко след като с войската си напуска престолния град.

Новият император Андроник II (1282-1328) е повече загрижен за душата си май, та той и зет му Прогон Сгур засипват с имоти и скъп везан със злато и сребро дворцов текстил охридските архиепископи. Българският царски двор пък остава зает с оцеляването си от татарската напаст и в края на ХIII в., и в първите години на ХIV в. даже. Твърде правдиви са изглежда тежките думи на летописеца Георги Пахимер - цар Георги Тертер Стари (1280-1292) не бил "в състояние да помогне [дори] на себе си". Македония е оставена на сръбските набези.

През есента на 1283 г. сръбски отряди достигат до поречието на Средна Струма, до Сярската област и чак до границите на Света гора. След известно затишие, през 1296 г. крал Стефан Милутин завладява трайно западните части на областта Македония до Драч на брега на Синьо море. Тези завоевания на практика Византия признава след тежки двугодишни преговори, водени от Теодор Метохит, като в добавка на Стефан Милутин е обещана четвърта по ред съпруга - Симонида Палеологина, дъщеря на Андроник II.

Известна е любопитната история на този четвърти кралски брак. Малко преди византийското предложение Стефан Милутин получава от деспот Елтимир предложението на вдовицата на цар Смилец (1292-1298), известна само като Смилцена, за брак, при това с нечувана зестра - цялото Българско царство. Чудно е, но обединение на България и Сърбия не става, предпочетен е византийският вариант. Стефан Милутин е тържествено венчан за едва 6-годишната Симонида в Солун през пролетта на 1299 г. Този труден за разбиране брак ознаменува първото гръцко-сръбско разделяне на безспорно българската област Македония, люлка на второто етнообразуващо ядро на българската народност, политическо и военно средище на българската държава при царете Симеон Роман, Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владислав от 976 до 1018 г. Земите на север от Щип-Прилеп-Охрид са закрепени трайно към Сърбия, заедно с изцяло българското им население.

Ще има доста случаи в по-сетнешната балканска история, когато гърци и сърби ще гонят териториални завоевания за сметка на България и на българите, но първото от пролетта на 1299 г. сигурно не трябва да се забравя.



(следва)



Извори



"Когато тоя народ [аварите] се изтегли, дойде от скитските предели друг, още по беззаконен и свиреп, така наречените българи . . . И понеже покориха цялата илирска страна, старата [антична] Македония, дори до града Солун, и част от стара Тракия, именно около Боруй [Стара Загора], казвам и Филипопол [Пловдив], както и планинските до тях местности, те се настаниха като същински жители на тая страна."

Из писмата на Теофилакт Охридски, ХI-ХII в.



"Той [цар Стефан Урош (1355-1371)] дал на двамата братя [Вълкашин и Углеш] да управляват [част] от Българското царство [Западна и Югоизточна Македония съответно] . . ."

Из летописта на сръбския книжовник Михаил от Островица, ХV в.



"Струга казват, че е град, а е повече село; тя е първо по ред [от запад] селище в България . . . при началото на стружкото поле се минава по един мост, който е на границата между Албания и България. Българите говорят славянски [език] и следват гръцки [източноправославен] обред . . ."

Из пътепис на венецианския посланик Лоренцо Бернардо, 1591 г.



". . . Населението на [областта] Македония образуват: а) основно българи; б) отчасти турци, гърци. Населението на Албания образуват: а) основно шкипетари ([наричани още] албанци, арнаути); б) отчасти българи. Населението на Тесалия образуват: власи, българи, турци, гърци . . . В предишни времена те [българите] са се простирали, в смесица с гърците, до най-южния край на Морея [полуостров Пелопонес] . . ."

Из "Древните и съвременните българи" на Ю. Венелин, 1829 г.



". . . Нека да започна с поправката на една почти всеобща [в Англия] заблуда. Там [в Македония] няма "македонци". Там са българи. Там има румъни [власи] . . . Там има гърци, вкл. повече или по-малко изкуствено елинизирани румъни. Там има "турци", вкл. българи-мюсюлмани, и някои истински турски села по Вардарската долина . . . Там има една примес от шкипетари или албанци към западните и северните краища. Накрая, там има едно голямо испански говорещо еврейско население в Солун . . ."

Из писмо на английския археолог и етнограф Артър Ж. Ивънс до в. "Таймс", отпечатано в броя от 30 септември 1903 г.





Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=2865§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?issueid=3036§ionid=5&id=0001401

http://www.segabg.com/article.php?issueid=3399§ionid=5&id=0001401

http://www.segabg.com/article.php?sid=2009050700040001301


http://www.segabg.com/article.php?id=593115


След ХІV в. Македония е трайно нестабилна политически

Секундната държава на Стефан Душан и късното албанско разбуждане забъркват днешните етнически сблъсъци


(http://www.segabg.com/pic/10774/594014.jpg)

Пръстен на кралица Теодора, дъщеря на българския цар Смилец (1292-1298), съпруга на крал Стефан Дечански (1322-1331) и майка на цар Стефан Душан (1331-1355); с надпис на среднобългарски: "Който го [този пръстен] носи, да му помага бог"; високопробно злато и ниело; открит в гроба на кралицата в обителта Банска в областта Косово през 1915 г.; изработен преди 1322 г. Долу - чаша на цар Стефан Душан (1331-1355) с надпис: "+ Степан [Стефан], цар в Христа благоверен", открита в ниша в притвора на църквата "Св. Никола" в Дреново, Тиквешко през 1936 г.; изработена между 1345 и 1355 г. Предметите не са представени в мащаб. Народен музей-Белград

В началото на ХIV в. българските владетели успяват да погледнат към ставащото в Македония. След десетилетия на борба с татарската опасност съседно Косово изглежда напълно загубено за българската корона, но не и Македония. През 1304 г. цар Тодор Светослав (1300-1322) започва военни действия срещу Византия, но с ясна антисръбска насоченост. Завладените от българите земи в Тракия, включително и по Черноморското крайбрежие, са напълно законно и трайно присъединени към България. Макар и непряко Търново отново става важен фактор в македонските събития.
Несъмнен връх на българските усилия за връщането на югозападните български земи е походът на цар Михаил Шишман (1323-1330) през 1330 г. В същото време Византия, като използва размириците в Сърбия, успява да си върне южните части от областта, та чак до Битоля. В края на пролетта през Искърския пролом българската войска в съюз с влашкия войвода Иванко Бесараб и с татарски отряди поема към Велбъжд. Крепостта Земен, която се намира малко над днешната обител с известната си църква, пада първа. Изчакването не донася никакво предимство, напротив сърбите набират нови отряди и изравняват силите. Въпреки сключеното примирие на 28 юли 1330 г. сръбската войска напада опразнения български лагер. В последвалия разгром не само загива българският цар, сложен е кръст за дълго на българските усилия за връщане на Македония.

Не след много време кратката политическа нестабилност и в Сърбия, и в България е сменена от продължителна политическа устойчивост и в двете държави. Новите времена са ознаменувани с нов династичен брак, както е прието по това време. Сестрата на цар Иван Александър (1331-1371) Елена е изпратена почти в изгнание като съпруга на новия сръбски крал Стефан Душан. Сякаш само това чакал, Стефан Душан заема, при това твърде необезпокояван, "ромейската [владяната в това време от Византия] земя дори до Стримон [р. Струма] и Амфипол [на десния бряг на реката, близо до брега на Бяло море]", според летописеца Никифор Григора. Така е прекъсната сухоземната връзка между Цариград и Солун, пътят на юг и към царската корона за Стефан Душан е открит.

Отдавна е направило впечатление, че най-могъщият сръбски владетел се оказва едновременно внук на Анна Тертер, дъщеря на цар Георги Тертер Стари (1280-1282), син на Теодора, дъщеря на цар Смилец (1292-1298), и съпруг на Елена, сестра на цар Иван Александър, което го прави етнически по българин от много от търновските владетели. Ще прибавим към това и необяснимия му стремеж все на юг, към старата българска столица Скопие. В крайна сметка така нареченото Душаново царство в своя разцвет е съвсем в границите на Самуилова България, нея, макар и за съвсем кратко, възстановява Душан. Не може да се пропуснат, освен всичко това, и необяснимо прекрасните отношения с Иван Александър. Показателна е и титулатурата на Душан като крал - само "на сръбските земи и на поморските [в областта по протежение на Синеморското крайбрежие]". Няма как, ще трябва все някога да се замислим по издълбоко за същността на Душановата държава до 1346 г., т. е. до царската му коронация, нарочно ще се повторим, в старата българска столица Скопие, на Великден същата година.

* * *

Несъмнено ще е любопитно да се хвърли още сега съвсем кратък поглед върху демографското състояние на някои части от Македония, които днес в БЮРМ са изпълнени с етническо напрежение, при това във време около и малко след османското нашествие.

Дебър и Дебърско от векове са на границата с албанските племена. През ХV-ХVI в. в Дебърската каза се правят два обширни описа на данъкоплатците, запазени днес в цариградските османски архиви. Както и всички подобни документи, те съдържат безценни сведения. Първият опис е от 1467 г., а вторият - от 1583 г.

Християнските семейства през 1467 г. са точно 2110 и така Дебърско все още е верски напълно хомогенно, с абсолютно незначителен мюсюлмански примес от турски чиновници и дребни феодали (Ал. Стояновски, 2001). Някои данни позволяват да се разграничи населението етнически. Преобладават българските имена, което не е изненада, разбира се. Все още значителен е делът на сръбските окончания на родовите имена, което категорично показва, че сръбското население, което се заселва от началото на ХIV в. насетне, все още обитава части от Македония и след края на сръбската държава. Век и нещо по-късно, според сведенията в описа от 1583 г., сръбското население практически отсъства в Дебърско и последните следи от Душановото царство са вече стопени.

С оглед на по-сетнешните събития по тези земи важно е да се погледнат неславянските (небългарските и несръбските) имена. Преобладаващата част от тях са албански, но не е възможно винаги да се различат от имената на албанизираното влашко и, вероятно, гръцко население. Във всеки случай западните части на Дебърско - вилаетите Долен Дебър и Черменика, имат преобладаващо албанско население, като не забравяме пак горните уговорки.

Мюсюлманското население и 1583 г. е вече значително, цели 1303 от общо 6915 семейства. Значителна част от тези мюсюлмани са означени като "син на Абдула", което е сигурно указание за обърнати в исляма християни. Данните са категорични, че исляма приема по-често албанското население, а ислямизацията на българските села върви крайно мудно.

Подобно е състоянието и в Струга. Според данъчен опис там от 1582 г. вярата си запазили 241 от общо 299 обитаващи градчето семейства. В Охрид поради големия брой държавни чиновници, мюсюлманите са повече в процентно изражение.

Разбира се, че във вековете, които са по-близо до нашето време, сведенията за етническите и демографските промени в областта Македония ще стават все повече, през ХIХ в. и особено през току-що изминалия ХХ в. те нарастват вече лавинообразно. Основните характеристики на албанското завладяване в западните и в северозападните части на областта Македония ще останат същите. Това обаче е дълга и тъжна история, която ще оставим за друг път.



Извори



"Аз, Стефан, крал на всички сръбски и поморски [по бреговете на Синьо море] земи, като получих . . . достатъчно градове, над които властваха [досега] гърците, получих и града, наречен Прилеп, където е обителта на пресветата Богородица, в мястото, което се нарича Трескавец . . . благоволих да дам на тази обител свой златопечатник, както старите гръцки и български царе, които са властвали над тези места преди мене . . ."

Увод към три дарствени повеления на крал Стефан Душан в полза на обителта Трескавец до Прилеп; 1335 г., около 1337 г. и след 1337 г.



"Наистина кюстендилският владетел, познат с името Костадин [Деянов] и прочут с владеенето на обширни земи . . . беше върховен властелин в българската област . . ."

Из "Корона на историите" на турския историк Ходжа Саадедин, ХVII в.



"Битоля, между Лерин, Прилеп, Преспа и Охрид . . . Жителите са българи . . . Хрупища, на брега на Костурското езеро, 2 часа далеч от Костур . . . Жителите са българи . . . Охрид . . . Жителите са българи . . ."

Из географско описание на Румелия и Босна от Мустафа бен Абдуллах Хаджи Калфа, ХVII в.



"Несравнимо по-действена причина [от ислямския фанатизъм] за постоянен смут и отсъствие на граждански ред, а оттук и гнетящият страната страх, са албанците, покровителствани в Македония не само от централната турска власт в Цариград и от местната [турска] администрация, но и от самата европейска дипломация, без да изключвам, разбира се, и руската . . . При такова положение на нещата, може би, най-малко виновни са самите албанци, понеже сами по себе си те са диво племе от планинци-овчари . . . Славянските градове Битоля, Охрид и Дебър [и техните околности] могат да бъдат наречени най-нещастни, и това им състояние произтича от това, че турското управление тук [към 1900 г.] се осъществява хищнически, насилствено и като оръдие [на тази политика] се използват албанците . . . [Европейската] дипломация с любопитно единодушие отрича и пренебрегва напълно албанския гнет в западна Македония . . . В Охрид и Дебър албанците са помагачи на турците в поддържането на терора в страната в полза на исляма . . ."

Из "Македония. Археологическо пътешествие" на Н. П. Кондаков, 1909 г.

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=2890§ionid=5&id=0001002

http://www.segabg.com/article.php?sid=2009043000040001401

http://www.segabg.com/article.php?issueid=4343§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?id=514213

http://www.segabg.com/article.php?id=594015

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 16, 2012, 06:36:04
Академик Георги Марков: Ние не можем да се откажем от историята си

(http://images.focus-news.net/e5e9829be1f8e7ac3b90b9911334ff89.jpg)

Академик Георги Марков, директор на Института по история в Българската академия на науките, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Академик Марков, във връзка с резолюцията на Външната комисия на Европарламента, която препоръчва съвместни комисии по история със съседите, които да изчистват спорни проблеми, исках да Ви попитам...
Георги Марков: Аз имам горчив опит при връзките си с колегите от Скопие, защото за тях историята е политика, преди всичко. Това не е хуманитарна наука в Скопие, а е една политическа пропаганда. Те твърдят, че вече има македонска нация, а тази нация трябва да има вековна история. Ето това е спорът. Аз се опитвам да им докажа, че македонската нация е създадена от Тито, след Втората световна война, и всъщност - тяхната история е съвсем кратка - това е история от 1944 г. Те искат и Възраждане да имат, и средновековна история (с цар Самуил), та дори и древна история, с Александър Велики. Това не е европейско поведение. Техните учебници са изпълнени с омраза срещу българите. Там има невероятни квалификации. Ако трябва да се започне от нещо, това трябва да е с техните учебници, които вменяват вина на целия български народ. Това е при тях заболяването, просто - историците служат на скопската политика. Те са раздвоени, искат да докажат, че не са това, което са били техните деди. Аз им казвам така: „Добре, щом искате да се пишете македонци, добре. Но - да се самоопределите като македонци, това не означава, че вашите дядовци не са били българи”. Не бива да им ровят костите и да нагласят историята като някаква политическа наука към съвременните изисквания, че имало Република Македония. С това няма как да се съгласим, няма как да имаме общи проекти, защото трябва да започнем да лъжем заедно в хор с тях, а това е морално недопустимо за нас.
Фокус: С какво би могла да се съгласи българската историческа наука?
Георги Марков: В Западна Европа има такива комисии. Например, има комисия между френски и германски историци. Преди две години в Софийския университет, френският посланик и президентът Първанов, представиха един общ учебник за история на френско-германските отношения след Втората световна война. Но, забележете след Втората световна война, когато Германия и Франция вече са съюзници. Аз пък поставих въпроса, кога ще напишат история за Френско-Пруската война и за двете Световни войни, когато германци и французи воюват. Тогава ще им призная, че са много по-напреднали от нас. Тогава френският посланик, рече – ама ние още не сме стигнали до там. Така че и там нещата все още не са чак толкова много напреднали. А тук на Балканите е още по-трудно, защото тя истината е една, тя не е българска, не е сръбска, не е турска, но има различни гледни точки, особено по конфликтните събития. Ето, ние ще честваме тази година 100 години от Балканската война и понеже аз в момента преработвам своята книга за България в Балканския съюз срещу Османската империя и виждам, че всяка историография си има своя гледна точка и то вече противоположна гледна точка. Включително и скопските историци, които твърдят, че Македоно-Одринското опълчение, което е от 14 500 души, има 10 000 македонци, но е имало и 4500 българи, защото македонци са тези на запад от Места, а пък българи са в Одринска Тракия на изток от Места. Те тогава всички са били българи. Ето подобно фалшификации - няма просто как да се съгласим с тях. Това не е възможно.
Фокус: Дадохте пример с френските и германските съвместни комисии, обаче все пак това е едно следвоенно време, а тук става дума, че на практика сме с общ произход? Толкова добър пример ли са два противопоставящи се народа от Втората световна война, че ние да го вземем от тях?
Георги Марков: Обичат – Западна и Средна Европа да се дава за пример на Балканите. Макар че, чета едно изследване, според което, на Балканите не са извършени толкова масови убийства, както в Средна и Западна Европа. Въпросът е друг; въпросът е, че ние имаме обща история. Дори сега в Скопие направиха едно изследване на ДНК (това е много модерно) и се оказа, че днешните македонци в днешната Република Македония са най-близо до българите, и се чудеха как. Европейският пример е добър. Ние не можем да се откажем от историята си. Има различни гледни точки, но тези различни гледни точки трябва да се сближат въз основа на историческите факти. Трябва да започнем да се изслушваме – първо, трябва да се изслушваме. В Скопие отказват да изслушват, но все пак – има известен напредък. Попадна ми един сборник с турски документи за четите в края на ХІХ и началото на ХХ век, издаден в Скопие. Там в самите документи самото турско правителство – тогавашното вътрешно министерство пише какви са четите и разбира се – българска, българска, тук-там някоя сръбска и някоя гръцка чета. Няма македонски чети тогава. Гоце Делчев те са го поставили на кон, и Даме Груев – те се самоопределят като българи. Сега не е нужно – те да ровят в костите им и да ги правят на македонци. За това с тях не можем да се разберем. Иначе – европейският пример е добър. Трябва да се срещаме, да правим кръгли маси, да спорим – без да се караме. Но първо, трябва да има някакви принципи, да се изработят общи принципи, за да седнем заедно на една кръгла маса.
Фокус: Какви са етапите на пропагандата на македонизма след Втората световна война? Кога е най-силен и как е реагирала българската държава?
Георги Марков: Най-силен е македонизмът, непосредствено в годините след Втората световна война, когато България отново губи войната и сме победени. Тогава Тито, чрез Сталин е успял да налага и на Георги Димитров и на Комунистическата партия изцяло политиката си на македонизъм и на създаване на македонската нация. След това този македонизъм е впрегнат в обща политика на Югославия. Но, за жалост, след разпадането на Югославия, и особено днес, тази антибългарска пропаганда съвсем се развихри, защото няма вече кой да ги спира. Преди поне от Белград Тито понякога им е дърпал юздите на своите поставени хора в Скопие, а сега вече те съвсем се развихриха. Вижте - какъв център строят в Скопие, паметници мегаломански, направиха един антибългарски музей за Холокоста в Македония, искат от една еврейска организация - да съди България в Страсбург, че, виждате ли, българите не са спасили всички евреи... Вече национализмът при тях става една държавна политика, която пречи, и която не може да вкара Македония нито в Европейския съюз, нито в НАТО. Не само Гърция, но и ние, трябва да покажем червен картон. В това отношение нашето Външно министерство защо не протестира като гръцкото? Срещу този кич с някаква Триумфална арка и там са направили една карта на Велика Македония от „древно време”. И кажи - речи, половината днешна Република България е там. Защо не протестира Външно министерство? Това е моят въпрос към министъра Младенов.
Фокус: Как се отразява македонизмът на историческата наука в Скопие?
Георги Марков: За съжаление, зловредно. Аз ги разбирам - исторически македонизмът служи като щит срещу Белград. Защото те са след войни, въстания, кланета и там всичко, което е водило българите, е било изтребвано или е бягало в Свободна България – свещеници, търговци, адвокати... Наистина, те са били докарани до такова положение, в което да казват: „Добре де, ние не сме българи, но не сме и сърби, ние сме си македонци”. Част от населението взима македонизма като щит и аз го разбирам, аз не мога да се правя на голям патриот в София и свободна България. Но вече македонизмът е професия за техните историци и политици. Защото най-добре историците знаят - каква е историческата истина, че македонска нация до края на Втората световна война няма, и че я създава Тито по рецепта на Коминтерна. Аз си спомням, преди години дойде първият директор на Институт за национална история (забележете). Той дойде със служебната си кола и ме попита – Вие, като сте директор, нямате ли служебна кола? Аз казвам: „Нямам”. „Ей, виждате ли как много ни ценят политиците в Скопие...”. Там историята е политика, те са една едва дишаща държава, но виждате какви средства влагат, какви издания има на английски език, и разпространяват по цял свят техните фалшификати.
Фокус: Казахте, че е професия, добре платена ли е тази професия?
Георги Марков: Добре. Добре платена е. Архивите за новата история на Македония са в България, ние ги отворихме, те още не са ги отворили за нас. В това отношение аз бях против да ги допускаме. Дойде един колега, написа си докторската дисертация, издадоха му я като книга, но това беше преди поне 15 години, и ми се обади и ме пита - колко струва един Фолксваген Голф при вас, че си получих хонорара? Това означава, че там са много добре платени. Обаче - те са професионални фалшификатори и това е едно болестно състояние. Защото те виждат, че има българи в документи, които четат, но пишат, че са били македонци. Така че - не им завиждам за високоплатената работа.
Фокус: По какъв начин е представен образът на съседа в учебниците в средното образование, за които Вие говорихте в Скопие?
Георги Марков: Войната продължава на страниците на учебниците и това е възмутително. Те пишат за фашистки и български окупатори. Те дори определят ВМРО като една фашистка организация, която служила на българските правителства и от друга страна - са много по-благосклонни към Гърция и Сърбия. Просто - те отричат себе си, това е тяхното шизофренно състояние.
Когато човек отиде във Вардарска Македония, и види - как са запазени сръбските, английските, френските гробища от Първата световна война, а нашите са заличени, осквернени, си казва, че това не е европейска норма на поведение. Аз много пъти съм казвал: Вие трябва да имате европейско поведение, за да влезете в Европейския съюз. Не може да бъдат осквернени гробовете на българските войници. Те допуснаха тук и там да се възстановят 2 - 3 гробища, но там има 50 – 60 хиляди гроба на български войници и офицери, защото Македония е била бойно поле, но тя е била бойно поле за освобождаване на българите в Македония.
Фокус: Освен за Вардарска Македония, за Егейска Македония и българското население там, сме свидетели да се говори, че днес в Гърция няма българско население или поне то е доста малко...
Георги Марков: В Гърция и Турция няма малцинства. Там е записано, че всеки гражданин на Гърция или Турция, е грък или турчин. Те не признават чужди малцинства, но поне, преди Втората световна война, ги наричат славяногласни или българогласни. Тогава поне са признавали, но след Втората световна война, нито в Гърция, нито в Турция има. Но иначе - ние имаме гърци или турци като малцинство на територията на Република България. Хем те не допускат да има българи на тяхна територия, хем имат претенции, което аз като историк не мога да си обясня.
Фокус: Докъде стигна отбелязването на годишнината от Балканската война?
Георги Марков: Надявам се, скоро, във връзка с честването на Балканската война за освобождение, да бъде съставен Национален инициативен комитет под патронажа на президента Плевнелиев и да започнем подготовка. Всички съседи вече се готвят за 100-годишнината от Балканската война, дори в Турция, тогава Османската империя, загубила войната, ще има международна конференция в Истанбул и ще има чествания на Шукри паша, като спасител на Цариград в Одрин с паметник, с музей. Време е ние не да правим ведомствено честване в армията, а да направим едно национално честване, което заслужава тази славна Балканска война. Дано под патронажа на президента Плевнелиев се получи едно достойно честване.

http://focus-news.net/?id=f20330
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 23, 2012, 07:52:23
Държавна агенция за българите в чужбина

От тук можете да вземете българско државянство.

(http://images.ibox.bg/2008/05/27/gfhdfn/188x160.jpg)

http://www.aba.government.bg/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: bagain на Април 01, 2012, 03:45:00
(http://i173.photobucket.com/albums/w45/chrisphilipou/pktitle.jpg)
(http://i173.photobucket.com/albums/w45/chrisphilipou/pk160.jpg)
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 03, 2012, 09:53:58
Разстрелът във Ваташа, една тема която е преекспонирана от македонистката антибългарска кампания.

Любен Апостолов

Любен Константинов Апостолов е български военен деец, полковник.

Роден е на 27 април 1895 година в Крива паланка. През 1914 година служи в Първи полк на Единадесета пехотна македонска дивизия. От септември 1942 до 1944 година ръководи Петдесет и шести пехотен велешки полк. Апостолов заповядва разстрела на 12 младежи комунисти от Ваташа на 16 юни 1943 година.

След Деветосептемврийският преврат, през ноември 1944 година Апостолов е арестуван в България и предаден на комунистическата власт в Югославия. Там е осъден на смърт, а присъдата е изпълнена в Кавадарци през 1945 година[1].

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2

Никой обаче не пише за сръбските зверства в Македония.


http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/1-1913-1941-1912-1941.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: ppan на Април 03, 2012, 01:02:20
Разстрелът във Ваташа, една тема която е преекспонирана от македонистката антибългарска кампания.

Любен Апостолов

Любен Константинов Апостолов е български военен деец, полковник.

Роден е на 27 април 1895 година в Крива паланка. През 1914 година служи в Първи полк на Единадесета пехотна македонска дивизия. От септември 1942 до 1944 година ръководи Петдесет и шести пехотен велешки полк. Апостолов заповядва разстрела на 12 младежи комунисти от Ваташа на 16 юни 1943 година.

След Деветосептемврийският преврат, през ноември 1944 година Апостолов е арестуван в България и предаден на комунистическата власт в Югославия. Там е осъден на смърт, а присъдата е изпълнена в Кавадарци през 1945 година[1].

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2

Никой обаче не пише за сръбските зверства в Македония.


http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/1-1913-1941-1912-1941.html


В днешно време, на нас хората надживели най-омразното и най-цинично общество - комунизма, ни е пределно ясно, че на хората, които с всякакви средства в миналото са се борили срещу комунистите , трябва да се издигат паметници! А до сега е правено обратното-издигани са безброй паметници на хора-зверове(т.е. комунисти), които са изтребвали цвета на нациите!
Един ден трябва да поправим тази несправедливост!
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 04, 2012, 07:27:52
За Паско и (ре)креацијата на културното наследство


Донка Барџиева-Трајковска

Не можам да го наречам мој колега човекот кој од позиција на власт решава по сопствен терк да ни го рекреира културното наследство, да ни го смени вековниот амбиент и препознатливи визури, да ни го украде минатото и спомените

(Повод: Интервју објавено во „Утрински“ од 21.3.2012, Писмо од 26.3.2012 и За идентитетскиот земјотрес во Македонија)

Уште во моментот кога Центарот за културно наследство ги откри криминалните дубиози направени со распределбата на буџетските средства за 2007, 2008 и 2009 година со подметнување на терминот „заштита и (ре)креација на културното наследство“ и зголемувањето на ингеренциите на Управата, надвор од постојната законска регулатива, стана јасно дека Паско Кузман е човекот кој треба да ја спроведе идејата за „големата преродба“ преку (ре)креацијата на културното наследство (Фокус 24.2.2012). Без намера да полемизирам (затоа што тоа не е возможно од причини кои ќе ги наведам подолу) во интерес на граѓаните во чие име го пишувам текстот, потребно е да се кажат збор-два за Паско Кузман. Имено, секој кој ја познава неговата ментална матрица и проблематичен професионален интегритет пројавен уште во 1999 година кога употреби динамит за да ја сруши Имарет џамија (споменик на култура заштитен со закон) и го изгради Музејот на вода во Охрид, знае дека тој е идеална персона за реализација на политичкиот диктат на актуелната влада. Секој кој го познава Паско Кузман, исто така, знае дека тој се' што „прави“ прави од позиција на сила и власт која го поставува... тие заемно се препознаваат и заемно дејствуваат! Секој кој го познава, исто така, знае дека „никаде го нема“ кога не е „директор“!!! Се појавува само од позиција на сила, која ја црпи од власта која го поставила, затоа што е свесен дека без личен и професионален кредибилитет „нема кој да застане зад него“. Тоа е истиот Паско Кузман, актуелен директор на Управата за заштита на културното наследство (функција платена од граѓаните), кој не одговори на директните прозивки на граѓаните артикулирани јавно од ЦЕНТАРОТ ЗА КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, за состојбите во заштитата на културното наследство, уништувањето на Плаошник, скопско Кале, опасноста за бришење на Охрид од листата на Унеско, пропаѓањето на Курбиново, Лешок, Маркови кули, пропаѓањето на институциите, деградирањето на стручниот кадар... Токму затоа бевме многу изненадени кога на реакцијата на почитуваниот Ерол Ризаов („Утрински“ 22.3.2012) во врска со искажаните ставови околу антиквизацијата „од која секој треба да се срами“ (Утрински весник, 21.3.2012), во кратко и недолично заканувачко писмо (но за волја на вистината, негово лично) го повика на јавна полемика (Утрински, 26.3.2012). Просто не ни се веруваше дека на јавна полемика повикува оној кој цели шест години работи тајно? Доколку повикува на јавна полемика, тоа може да значи само едно - дека заедно со премиерот и министерката за култура, конечно, решиле јавно да ја обелоденат тајната агенда за рекреирање на културното наследство? Искрено не верувавме дека се спремни за јавно обелоденување на крајно неетичкиот и недемократски план за „идентитетско рекреирање на македонскиот народ“. Но, не сме биле во право! Власта и моќта опиваат и во таква состојба се кажуваат работи кои инаку се кријат! Сепак, директорот на Управата за заштита на културно наследство се појави на „мегдан кај Ерол“! Но не беше сам и покрај тоа што скромно се потпиша само со име и презиме, погрешно преземајќи ја улогата на Дантес! Длабоко инспириран и инфициран од античката историја, ги повика на помош Данајците и на Ерол му донесе подарок – копија на тројанскиот коњ во кои се скриени сите знајни и незнајни владини јунаци! Да се биде јунак и да се излезе на мегдан сам, лично, треба да се има доблест и високи морални вредности!

Да излезеше сам и да говореше за она за што е платен – заштитата на културното наследство, со задоволство ќе полемизиравме со неговите ставови за кое било прашење од областа на заштитата на културното наследство. Но не може да се полемизира со потписник на партиско/политички памфлет, натопен со „патриотски патос“ и „воспев на власта која ги троши парите, но сепак нешто гради“ и обезбедува услови да се вршат интервенции во културното наследство. Не може да се да полемизира со автор кој е потпишан зад текст, кој не е упатен до стручната и интелектуална јавност (најмалку на научната), ниту до граѓанинот, туку до обичниот народ зад кој се крие актуелната власт.

Не може да се полемизира со човек кој себеси се нарекува „национален ....државен археолог во Македонија, како и сите мои колеги професионалци...“???

За жал, Паско Кузман е само „национален“ и „државен“ археолог, но не и професионалец како сите мои колеги (забелешка на авторот), и токму затоа не можам да полемизирам и да го наречам мој колега од редица причини:

- како да го наречам мој колега човек со проблематични етички принципи – лични и професионални;

- како да го наречам мој колега човекот со кого не споделуваме иста цел – негување и чување на културното наследство;

- како да го наречам мој колега човекот кој не ги почитува етичките професионални принципи и функцијата на која е поставен;

- како да го наречам мој колега човекот, кој наместо да се грижи за доследно спроведување на Законот, доброволно се понуди да стане вазал/слуга, на актуелната власт и да го рекреира културното наследство;

- како да го наречам мој колега човекот кој од позиција на директор на Управата за заштита на културно наследство изјавува: „Јас од мои побуди велам дека се' што сум направил лично и други со мене што правеле и прават сега, сметам дека со извесни грешки и пропусти, се добри работи. Вклучувајќи ги тука и спомениците. За да ја направиме Македонија како што сакаме да ја направиме, бидејќи воопшто не ја правевме, таа само тонеше“!!! („Утрински“ 21.3.2012) и понатаму „...Зарем не гледате дека не ви се случува само антиката (која, рака на срце, од мој археолошки аспект, била отсекогаш и ќе биде уште долго, најатрактивна, не само кај нас, туку и многу пошироко од нас), туку и ранливиот среден век, а и праисторијата (ако не можете да ја видите во стварноста која се случува, потрудете се и видете ја) која е потенцијален кандидат, онака како што ’одбраната македонска колумнистистичка интелигенција’ ги гледа состојбите, да добие негативна конотација во вид на праисторизација на Македонија. Тоа се случува за да ги почувствуваме (подлабоко во нас) сите проблесоци по вертикала, хоризонтала и дијагонала на нашата ’тупанична‘ Македонија, за да ги конзервираме темелите, за да ги реставрираме ѕидовите и за да ги реконструираме куќите, оти само така ќе имаме сопствен дом и покрив над главата...“

Не можам да го наречам мој колега човекот кој од позиција на власт решава по сопствен терк да ни го рекреира културното наследство, да ни го смени вековниот амбиент и препознатливи визури, да ни го украде минатото и спомените (од овде и терминот споменик на култура), и да ни говори дека е лага сето она што ни го кажувале нашите предци. Според него, нашите предци не носеле народни носии и главите не ги покривале со шамии и качкети, не живееле во „скромни куќи“, туку во палати. Тоа е лага! Тие живееле и се облекувале како сиот западен свет, затоа што барокот како стил е рожба на Александар Македонски, а не на Контрареформацијата во 16 век!!! Не можам да го наречам колега оној кој наместо да ги штити, ги „разубавува“ фасадите на постојните модернистички згради со статус на споменик на култура!

Не можам да го наречам мој колега човекот кој не го почитува делото на свети Климент и од Плаошник прави забавен парк и гради етнички музеи на скопското Кале!

Не можам да го наречам мој колега човекот кој додека го „возобновува Светиклиментовиот универзитет на Плаошник“ изјавува: „Што се однесува до таканаречената ’негативна антиквизација‘, која ги боли, ги пржи и ги пече (тоа не важи за тебе (за Ерол м.з.)) си земам за право, на своја одговорност, да кажам ’вистинските‘ Македонски Словени по крв...“

Тогаш, како да се води полемика со вакви извртени ставови? Како да се води полемика со премиер, министер за култура и директор на Управа за заштита на културно наследство кој не си го сака и почитува сопственото културно наследство? Како да се полемизира со персони без личен и професионален кредибилитет - „архитекти праисторичари“, „архитекти лингвисти“, „рекреативни археолози“!!! Како да се полемизира со идеолози - волунатристи, фалсификатори впрегнати ревносно да го завршат она што некои други надворешни сили не успеале да го направат во блиската историја, а против кои се бореше ВМРО? Со нив не може да се полемизира, затоа што и едните и другите настапуваат од позиција на сила/агресија врз македонскиот народ!!!

(Авторката е претседател на ЗГ - Центар за културно наследство)
 

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=6549D1F444B0154583883A4A7A95B787
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 17, 2012, 02:30:46
Присъдата - "българин"

Децата ни крият корена си, за да не мизерстват, казват наши в Македония

Да имаш българско самосъзнание в Македония и да го признаваш публично, води след себе си много проблеми - губиш работата си, почти невъзможно е да си намериш нова и често стигаш до просешка тояга, оплакват се потърпевши. "В Македония няма проблем да си сърбин, албанец, босненец, грък, турчин, дори ром. Когато кажеш, че си българин, ставаш маргинал, особено ако живееш в Скопие", обяснява Перица Аврамов, македонски българин, избягал преди 12 г. от родината си в София. Перица е член на новоучредената асоциация "Иван Михайлов - Радко", която се бори за правата на хората с българско самосъзнание отвъд границата. А битката е наистина жестока - според историите, които Перица, Деян Кралевски и други нашенци* разказват.

"През 1996 г. ме арестуваха и заведоха дело срещу мен. В прокурорското постановление пишеше, че ме съдят "заради често посещаване на Република България", връща се назад Перица. Докато се подготвят документите по делото, Аврамов стои 90 дни в ареста, където разказва, че е бит и тормозен психически. "Един ден дойде полицай, сложи пистолета си на масата пред мен и каза, че ако не се откажа от България, ще ме застреля - разказва Перицат. - Ако ме убиеш, ще тежи на твоята съвест. Няма да заставам срещу думите си", отстоял позицията си Аврамов.

Въпреки
3-месечния арест не е осъден
Според свидетелите и съдебните експерти Аврамов е невинен. "В следващите 4 г. живях нормално. Не е имало директни нападки срещу мен. На 23.11.2000 г. приятел, който работи в Министерството на външните работи на Македония, ми звънна с думите: "Бягай, защото отново са те нагласили и искат да те затварят", припомня си Перица. Оставя жена си и децата и идва в България. Близки приятели му помагат да се установи в София. След 2 г. Перица продава всичките си имоти в Македония и заживява за постоянно в столицата с цялото си семейство. "Често пътувам за Скопие, за да посетя приятели и роднини. Всеки път, като съм на границата, ме държат по няколко часа, ровят ми в багажа. Никога не са откривали нищо, но
не пропускат да ме обискират
обстойно" - жалва се Перица. И си припомня как през 2005 г. с жена му минават границата със западната ни съседка 10 пъти. "Всеки път ни събличаха до кожа с обяснението, че търсят наркотици. Един-два-три пъти - добре! Но десет е много", казва Аврамов. На помощ тук му се притичва Министерството на външните работи на България. Перица изпраща жалба. И разказва, че след нея униженията със събличането са прекратени. Висенето на ГКПП-то обаче и досега всеки път е по няколко часа.
"Подобни проблеми имат почти всички македонски българи в Скопие и в по-големите градове. Там пропагандата е най-силна", разказва и Деян Кралевски. Самият той живее в Куманово. Според него в по-малките градчета озлоблението към македонските българи не е толкова силно. "Имам приятели от Скопие, които са с българско самосъзнание, но признават това само пред мен. Повечето от тях са на държавна служба и ако шефовете им чуят, че имат документ за български произход или гражданство, веднага ще ги уволнят", допълва Кралевски.
"Аз редовно пътувам от Македония за България. Доскоро карах кола с български номера, но минаването на ГКПП-то към Македония ми отнемаше часове. Просто не искаха да ме пускат. Казваха ми "просто не може" без обяснение, без аргументи. А имам всички документи, нужни за минаването на границата. Сега се наложи
да си купя друга кола - с македонски номер
Българската стои и ръждясва в гаража", жалва се Стефан Алдимировски. Страхува се да каже истинското си име и да застане зад думите си със снимка, защото работи в държавната администрация в западната ни съседка. "Децата ми никъде не декларират българския си произход, защото, когато го правеха, не можеха да си намерят работа. У нас няма добре платена работа за македонските българи", изповядва се Алдимировски.
Историите като тази са стотици, повечето остават неразказани. Несправедливостта отстъпва пред страха. "Мой приятел - Лозан Станковски, работеше в термоцентралата в Битоля. Беше трудов инвалид. Един ден разказа пред много хора, че се смята за българин и се гордее с произхода си. На другият ден го уволниха, въпреки че нямаха право", разказва Перица историята на своя другар. Подобен е случаят на Йован Шиковски. Той работи в социалните служби в град Прилеп. Ден след като шефовете му случайно научават, че има документ за български произход, губи работата си с думите: "Като си българин, ходи да си търсиш хляба в България!", казва Перица. Сега този мъж живее на ръба на бедността, мизерства - без работа, без доходи. "От асоциацията се опитваме поне малко да му помагаме", казва Аврамов.
Пропагандата е най-силна в Скопие
Стига се дотам, че "българин" стои като грозен печат на челото ти. Печат, който затваря всички врати", категоричен е Перица. Надява се с това сдружение с идеална цел поне малко да помогнат на македонските българи да живеят по-спокойно в собствената си държава. "Успяхме да намерим работа на 40 български македонци в месопреработвателна фабрика в Германия, защото дълго време бяха безработни в Македония. Всячески ще помагаме и на други като нас в беда", обещава Перица.
Радослава Йорданова
* Имената на всички, освен на Перица и Деян, са сменени, защото се боят за работата си.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-02-04&article=398456
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 26, 2012, 06:55:14
Българската следа в налагането на християнството в Древна Рус е сигурна

Верските лутания на княз Владимир го довеждат накрая до модната по това време религия

(http://www.segabg.com/pic/10803/598308.jpg)

Малобройните изображения на киевския княз Владимир Святославович (978-1015) вероятно носят достатъчно портретни черти, тези от ХV в. изглежда са прерисувани от ранни преписи на Радзивиловската летопис от XI/XIII в. Владетелските изображения (отляво на дясно) в Голямата книга на владетелите, 1672 г.; в "Княз Владимир започва войната с вятичите през 981 г." и "Княз Владимир разговаря за християнството с гръцки философ", рисунки на листове 46 и 49 в Радзивиловската летопис (ХV в.)

Самотна в своята историческа съдба, киевската княгиня Олга предизвиква толкова масов интерес към себе си, че и днес не престават споровете около етническия й произход. Едно незначително споменаване в първата руска летопис - "Повесть временных лет", създава историческа неразбория вече повече от 2 века. Родното място на владетелката, която първа от царстващите в Киев приема християнството, остава всъщност неясно, понеже поне три селища спорят за това право. "Плескова" най-често се превежда като Псков, но уверените, че под това име се крие всъщност първата същинска българска столица Плиска, са хиляди (вж. несъгласията с тази теза у Е. Михайлов, 1990). В Лвовска област на Украйна почитат пищно като родно място на владетелката славянското градище, назовавано от изворите Плъснеск, до днешното село Пидгирци.

Колкото и примамливо да е предложението да приемем, че Плескова е всъщност Плиска, ще трябва да се откажем от него, не са налични необходимите доказателства дори за хипотеза.

* * *

Далеч не е така при същинското налагане на християнството в Русия. Княгиня Олга остава самотен и до голяма степен неясен исторически образ. Летописите съвършено мълчат, когато трябва да ни пояснят как една владетелка християнка в продължение на 15 години властва необезпокоявано в земите си, населени предимно с езичници. Дори синът й Святослав отказва категорично да я последва в религиозните й предпочитания. Преди смъртта си Олга поискала да не бъде "извършвана над мене тризна", т.е. да й бъдат спестени посмъртните езически ритуали, искала да я погребе нейният презвитер, познат ни като Григорий. В същото време княз Святослав Игоревич (945-972) остава верен на вярванията на дедите.

Вероятно е единствено сведението в "Повесть временных лет", което описва религиозните лутания на Олгиния внук, великия киевски княз Владимир Святославович (978-1015). Християнските църкви (неговата дейност е отпреди схизмата между Изтока и Запада) го почитат като равноапостол, но първата му религиозна деятелност, както са категорични изворите, е да се опита да съживи и да възроди на ново равнище езическите вярвания. На хълма зад владетелския му замък е изграден впечатляващ комплекс от шест вероятно дървени колоса (вж. Извори), като главата на главния бог Перун е от сребро "със златни мустаци". Този грандиозен паметник трябва да превърне езичеството в нова при това общодържавна религия, равна по мощ на съвременните й ислям и християнство.

Очевидно през втората половина на Х в. езичеството като комплекс от вярвания вече е изживяло своето време. Тогава бъдещият равноапостол търси помощ от Хорезъм, където държавна религия е ислямът. Изглежда Владимир никак не искал да променя навиците си, трябва да го е привлякла възможността да държи харем (пак в Извори). Тази екстравагантна идея остава само мимолетно хрумване.

Накрая все пак е избрано модното по това време християнство за нова държавна религия, която трябва да сплоти създаващия се от разни племена нов славянски етнос. Единичните случаи на покръствания започват много по-рано, както е с княгиня Олга и особено при военни походи на юг, в досег с населени с християни земи. Новгородският княз Бравлин приел християнството при похода си към Крим от жителите на Сугдея (днешния Судак) още в началото на IX в. Скоро след 860/866 г. варяжките военачалници Асколд и Дир също приели християнството след "чудото с евангелието", което оцеляло в буен огън. Много от изследователите смятат, че поради езиковата близост цариградският патриарх Фотий използва славяни от българската група, вече приели християнството, като мисионери в тоя случай.

Добре известно е, че в "Повесть временных лет" името на цар Симеон Велики и на българите се отбелязва много често (подробно Е.Г. Зиков, 1973), българската история е главен ориентир при историческия разказ за киевските владетели, наравно с последователността на цариградските императори. От една страна, това е сигурно указание за използването на български летописи при написването на "Повесть временных лет", а от друга - указание за мястото, което заема България като пример в историческото развитие на Киевска Рус. Без славянобългарската писменост усилията на Цариград за налагане на християнството в Киевска Рус не биха дали никакъв резултат. Населението на двете държави общува често както в граничните райони, северно от дунавското устие, така в хода на търговските сделки или направо при среща в големите тържища на Солун и Цариград (Е. Михайлов, 1990).

През Х в. източните и южните славяни стоят толкова близо езиково, че се разбират безупречно. Така изследването на езика на първия руско-византийски договор от 912 г. (С. Обнорски, 1936) категорично показва, че преводът от гръцки е направен от българин на руска служба и на български език, т.е. екземплярът от договора, предназначен за руската страна, е бил точно на старобългарски. Несъмнено е, че значителна част от книжовниците в Киевска Рус са или българи, или са образовани в България, а книгите на славянски език, разпространявани там, няма откъде другаде да се появят, освен от съседна България. Включително и богослужебните книги, които са в обращение сред християните. Макар и без тесни политически връзки, по търговските пътища в Киевска Рус прониква достатъчно от създаваната в България по това време славянска култура.

Налагането и на християнството и в Киевска Рус не минава без насилия. Новгородчани понасят поредица от наказателни акции, водени от чичото на княза. Жилищата на несъгласните с новата религия са предавани на огъня, което археологическото проучване в града потвърждава. Чак до XIII в. вятичите остават предимно езичници, както и значителен брой руски села впрочем, някои от по-труднодостъпните - и до XIX в. даже.



* * *

Преди скорошните религиозни празници срещнах моя добра позната родопчанка, която бързаше да приготви цветни яйца и кисел хляб. На въпросително повдигнатите ми вежди, в смисъл "ти пък откога си толкова ревностна в религиозните дела", получих неочакван отговор "Е, аз съм от Смолян, за мене е задължително".

Така е и за Русия днес, задължително е да бъде християнска, за да съхранява целостта си като най-могъщата славянска държава днес. И е без значение колко струват ръчните часовници на патриарх Кирил и колко нелепо ни изглеждат забулената Светлана Медведева, опашките пред "пояса на Богородица" миналата година или оперетните казаци с хоругви преди седмица.



Извори



"В лето 6411 [=903]. Когато [бъдещият княз] Игор [(912-945)] израсна, той придружавал [великия княз] Олег [(882-912)] и го слушал [за всичко], и му доведоха жена от Плескова [възможно е това да е днешния Псков или укрепеното селище Плъснеск (Лвовска област, Украйна), а може би българската столица Плиска] на име Олга...

В лето 6463 [=955]. Тръгна [киевската княгиня] Олга [(945-ок. 960)] за гръцката земя и пристигна в Цариград. И беше тогава цар Константин [VII Багрянородни (913-159)], синът на [император] Лъв [VI (886-912)], дойде при него Олга, и като видя, че тя е много красива в лице и мъдра, удиви се царят на мъдростта й, докато беседваше с нея, и й каза: "Достойна си ти да царуваш с нас в нашата столица". Тя, като разсъди, отговори на царя: "Езичница съм; ако искаш да ме покръстиш, то [трябва] ти сам да ме кръстиш, иначе няма да се покръстя." И я кръстил царят, заедно с [цариградския] патриарх... И получи в кръщение името Елена...

И живя Олга заедно със сина свой Святослав [Игоревич, бъдещ киевски велик княз (945-972)] и го поучаваше да се покръсти [в християнската вяра], но той и не мислеше да се вслуша в тези думи; но ако някой поискаше да се покръсти, не му забраняваше, а само му се надсмиваше. "Защото за невярващите християнската вяра е уродлива"...

И започна [великият княз] Владимир [(ок. 960-1015)] да властва в Киев сам, и постави [статуи на езическите] идоли на хълма зад [владетелския] замък: дървена [статуя] на Перун със сребърна глава и златни мустаци, и Хорс, Дажбог, и Стрибог, и Семаргла, и Мокош. И им принасяха жертви, наричайки ги богове...

Беше Владимир победен от похотта, и имаше жени... от българката [имаше двама сина] Борис и Глеб, а наложниците му бяха 300 във Вишеград, 300 в Белгород и 200... в селцето, което днес наричат Берестовое. И беше ненаситен в блудта..."

Из древноруската летопис "Повесть временных лет", начало на XII в.

Превод на Д. С. Лихачов



"Тогава поискаха те [киевляни] да станат мюсюлмани... Тогава проводиха те пратеници при владетеля на Хорезъм [по бреговете на Аралско море] четирима от приближените на техния цар [княз Владимир]... И изпрати [Хорезъмщах] при тях [учени мъже] да ги научат на законите на исляма. И приеха те исляма."

Сведение на арабския писател ал-Марвази (втора половина на ХI-начало на XII в.) по произведението на ал-Бируни "История на Хорезъм".

http://www.segabg.com/article.php?id=598307

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 26, 2012, 07:21:39
Русский алфавит

Около 863 года братья Константин (Кирилл) Философ и Мефодий из Солуни (Салоники) по приказу византийского императора Михаила III упорядочили письменность для славянского языка. Появление кириллицы, восходящей к греческому уставному (торжественному) письму, в таком случае связывают с деятельностью болгарской школы книжников (после Кирилла и Мефодия). В Болгарии святой царь Борис в 860 г. принял христианство и Болгария становится центром распространения славянской письменности. Здесь создаётся первая славянская книжная школа — Преславская книжная школа — переписываются кирилло-мефодиевские оригиналы богослужебных книг (Евангелие, Псалтирь, Апостол, церковные службы), делаются новые славянские переводы с греческого языка, появляются оригинальные произведения на старославянском языке («О письменехъ Чрьноризца Храбра»). Позже старославянский язык проникает в Сербию, а в конце X века становится языком церкви в Киевской Руси.

Старославянский язык, будучи языком церкви на Руси, испытывал на себе влияние древнерусского языка. Это был старославянский язык русской редакции, так как включал в себя элементы живой восточнославянской речи. Таким образом, Русский алфавит произошёл от древнерусской кириллицы, которая была заимствована у болгарской кириллицы и получила распространение в Киевской Руси после принятия христианства (988 г.).

 http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%B0%D0%BB%D1%84%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 26, 2012, 07:30:22
Библия на Руси была известна лишь в части Ветхого за­вета, но со всеми книгами Нового завета. Ходила Библия до конца XV в. отдельными частями, например: 1) в виде ветхо­заветных чтений в церкви (Парймийник), 2) Пятокнише Моисеево, 3) 12 «малых» пророков, 4) Псалтирь, 5) Еван­гелие, 6) Апостол. Есть известие, что книга 12 «малых» про­роков была переписана в Новгороде попом Упырем Лихим еще в 1047 г. Старейший список Евангелия, сохранившийся до сих пор, относится к 1056—1057 г., когда он был перепи­сан с болгарского под руководством русского дьякона Гри­гория, вероятно в Киеве, для новгородского посадника Остро-мира («Остромирово Евангелие», роскошно иллюстрирован­ное) .

Я не упоминал еще о сборниках церковных про­поведей, составленных в основе в Болгарии по византий­ским и болгарским произведениям. Сборники эти можно по­делить на два типа: тип, прославляющий праздники и святых, «Панегирик», «Торжественник», и тип «учительный», дидакти­ческий. Торжественники лиричны, отличаются вычурной визан­тийской риторикой, но очень уж далеки от реальной жизни. Учительные же сборники проповедей не столь «формали­стичны» и более отражают общие интересы современности. Остановимся несколько на учительных сборниках пропове­дей. Прежде всего следует упомянуть о сборнике «Злато-струе». «Златоструй» был составлен в Болгарии, при царе Симеоне, который умер в 927 г.  «Златоструй»  и другой византийско-болгарский сборник «Златоуст» стали нам из­вестны, вероятно, при начале нашей письменности;  на их основе затем создались русские сборники подобного состава, например,   «Измарагд» (т. е. изумруд)   и  «Златая цепь», восходящие составлением ко времени не ранее конца XIII— начала XIV в. Все эти сборники проповедей интересны по­тому, что представляют собой учебник поведения по нормам новой христианской веры. В  отдельных  статьях, «Словах» этих сборников указаны недостатки и рекомендованы добро­детели не только «общечеловеческого» порядка, но и даны принципы общественных   отношений   согласно правоверию. Весьма интересна в них бытовая сторона, иногда изображен­ная очень реально. Это сборники определенного состава. Есть и случайный подбор проповедей, например, списанный для русского князя Святослава в 1076 г. Для того же Святослава в 1073 г. была переписана целая энциклопедия или хрестома­тия статей разного содержания, переведенная с греческого для болгарского царя Симеона. Таковы знаменитые «Изборники Святослава».


http://literatar.ru/drevnerusskai_literatura/obshie_svedenia_o_pamiatnikax.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 26, 2012, 07:48:53
Крещение Руси
Учреждение церковной организации в Киеве

В XX веке была выдвинута и поддержана некоторыми церковными историками (М. Д. Приселковым[24] и А. Карташёвым) гипотеза о том, что при Владимире Киевская Церковь находилась в канонической зависимости от Охридской иерархии Болгарской Церкви, которая в то время якобы обладала автокефалией (что не соответствует общепринятым фактам), большинство исследователей не склонны её разделят

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8

В 886 г. один из учеников Свв. Кирилла и Мефодия — Святой Наум создал в тогдашней болгарской столице Плиска Преславскую книжную школу. Она являлась самым важным литературным и культурным центром Первого Болгарского царства и всех славянских народов в ІХ — Х веках. В ней Библия и священные христианские книги в первый раз переводились на языке, различным от трёх «священных» языках, на которых была сделана надпись на Кресте Господнем — еврейском, греческом и латинском. Это был понятным всем тогдашним славянам старославянским языком. Среди выдающихся творцов школы встречаются имена Константина Преславского, который написал Азбучную молитву, Черноризец Храбр, Иоанн Экзарх и другие.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%8C

Но вернемся к вопросу о варяго-русских. Русские варяги — это наименование, которое должно быть принято, чтобы отделить их от англо-варягов, которые в дальнейшем сменили собой русских варягов на службе у Византийской империи. В дружинах Руси были представители разных стран и разных народов: скандинавы, немцы, сарацины, половцы, болгары и восточные славяне. Но замечательно, что все русские князья, кем бы они ни были по крови и именам, говорили только на разговорном славянском языке, читали только по-славянски и никаких следов скандинавов в русском христианстве не сохранилось. Зато язык церковной письменности, тех книг, которые были к нам перевезены или у нас переписывались, был литературным языком, принятым у болгар. И это делает несомненным громадное значение Болгарии принятии христианства. Тем более что Болгария стояла на пути “из варяг в греки”, значение которого в принятии многонациональной религии подчеркивалось нами выше.

Благодаря болгарской письменности христианство сразу же выступило на Руси в виде высокоорганизованной религии с высокой культурой. Есть все основания думать, что у славян была примитивная письменность и до крещения Руси. Об этом в первую очередь свидетельствуют договоры с греками, один экземпляр которых изготовлялся на русском языке. Исключительны роль и авторитет языка, перешедшего к нам с церковными книгами из Болгарии. Богослужение совершалось именно на этом языке. Он был языком высокой культуры, постепенно принимавшим восточнославянскую лексику, орфографию. Это указывает, какую роль в крещении Руси принимала именно Болгария. В конце концов та церковная письменность, которая была передана нам Болгарией,— это самое важное, что дало Руси крещение.

Наконец, еще одна деталь. Скандинавские саги об Олафе Триггвасоне повествуют о крещении норвежского короля Олафа. По разным вариантам саг Олаф крестился либо в Греции, либо в Киеве, где его убедил принять христианство конунг Валдемар, то есть князь Владимир. Сам же князь Владимир, перед тем как женился на Анне, принял решение креститься под влиянием самой умной из своих жен. Из всех жен Владимира единственной, которая была ему родственна по языку и могла его убедить в столь сложном вопросе, была болгарыня.

http://www.pravmir.ru/kreshhenie-rusi-i-gosudarstvo-rus/

Духовное и культурное значение принятия христианства огромно. На Русь из Болгарии и Византии пришли богослужебные книги на славянском языке, возросло число тех, кто владел славянской письменностью и грамотой. Непосредственным следствием крещения Руси стало развитие живописи, иконописи, каменного и деревянного зодчества, церковной и светской литературы, системы образования.

http://www.examens.ru/otvet/6/9/457.html


Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 26, 2012, 08:01:22
Крещение Руси

(http://www.mystic-chel.ru/netcat_files/784/1298/h_6fbddd95e487d4d67efb2efc93b4e1eb)

Православная культура
Византийская православная культура быстро привилась на Руси и дала мощные побеги. Этому немало способствовало существование уже развитого славянского византинизма — «ославяненной» византийской православной культуры. Центром славянской культуры в то время была Болгария, с которой Киевская Русь имела устойчивые связи. Быстро развилась самобытная русская письменная традиция.

http://www.mystic-chel.ru/sng/russia/200.html

Ольга (княгиня Киевская)

Болгарские историки выдвигали также версию о болгарских корнях княгини Ольги, опираясь в основном на сообщение «Нового Владимирского Летописца»[7] («Игоря же ожени [Олег] въ Болгарехъ, поятъ же за него княжну Ольгу»[8].) и переводя летописное название Плесков не как Псков, но как Плиска — болгарская столица того времени. Названия обоих городов действительно совпадают в древнеславянской транскрипции некоторых текстов, что и послужило основанием для автора «Нового Владимирского Летописца» перевести сообщение «Повести временных лет» об Ольге из Пскова как об Ольге из болгар, так как написание Плесков для обозначения Пскова давно вышло из употребления. На местных преданиях основываются утверждения о происхождении Ольги из летописного прикарпатского Плиснеска[9].

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BB%D1%8C%D0%B3%D0%B0_(%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D1%8F_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F)






Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 26, 2012, 08:23:17
Лихачев Д.С.
Крещение Руси и государство Русь

Благодаря болгарской письменности3 христианство сразу выступило на
Руси в виде высокоорганизованной религии с высокой культурой. Та церков
ная письменность, которая была передана нам Болгарией, — это самое важ
ное, что дало Руси крещение. Христианство в целом способствовало возник
новению сознания единства человечества.
Принятие христианства из Византии оторвало Русь от магометанской и язы
ческой Азии, сблизив ее с христианской Европой. Болгарская письменность
сразу позволила Руси не начинать литературу, а продолжать ее и создавать
в первый же век христианства произведения, которыми мы вправе гордиться.
Сама по себе культура не знает начальной даты. Но если говорить об услов
ной дате начала русской культуры, то я считал бы самой обоснованной 988
год.

http://www.mmedia.nsu.ru/culture/DATA/obj2069/FILE_PDF.pdf

Крещение Руси

Как ни слабо оно было на первых порах, оно все же оказывало могучее влияние на познавших его людей. Богослужебные и священные книги были принесены на Русь на доступном для всех языке славянском, том самом, на котором изложили их славянские первоучители свв. Кирилл и Мефодий и их болгарские ученики.

Язык этих книг был вполне понятен русским и "книжное учение" было поэтому не затруднено. Тотчас по крещении на Руси возникают школы с учителями-священниками и появляются книжники-любители просвещения, собиравшие и переписывавшие книги. Митрополит и вообще духовенство управляли и судили подчиненных им людей так, как это делалось в греческой церкви, на основании особого сборника законов Номоканона, получившего на Руси в болгарском переводе название Кормчей книги. В этом сборнике заключались церковные правила Апостольские и вселенских соборов, также гражданские законы православных византийских императоров. Церкви принадлежали земли, на которых духовенство и монастыри вели хозяйство по-своему, руководясь византийскими обычаями и законами, устанавливая такие юридические отношения к земледельцам, какие были приняты в Греции.

В первое время христианская письменность на Руси не была обширна. Книги, принесенные на Русь вместе с крещением, представляли собою болгарские переводы Библии, богослужебных книг, поучений, исторических книг, Кормчей книги и т.п. Под влиянием этой болгарской письменности создалась и собственная русская письменность, в которой главное место занимали летописи и жития святых, поучения и молитвы. Эта письменность, за немногими исключениями, не отличалась ни ученостью, ни литературным искусством. Первые киевские писатели были просто грамотными людьми, обладавшими некоторой начитанностью. Они подражали переводным образцам так, как умели, без школьной учености и риторического искусства. Тем не менее, их произведения оказывали заметное влияние на духовную жизнь наших предков и содействовали смягчению нравов на Руси.

Благодаря болгарской письменности христианство сразу выступило на Руси в виде высокоорганизованной религии с высокой культурой. Та церковная письменность, которая была передана нам Болгарией, - это самое важное, что дало Руси крещение. Христианство в целом способствовало возникновению сознания единства человечества.

Принятие христианства из Византии оторвало Русь от магометанской и языческой Азии, сблизив ее с христианской Европой.

Болгарская письменность сразу позволила Руси не начинать литературу, а продолжать ее и создавать в первый же век христианства произведения, которыми мы вправе гордиться. Сама по себе культура не знает начальной даты. Но если говорить об условной дате начала русской культуры, то я считала бы самой обоснованной 988 год.

http://rudocs.exdat.com/docs/index-444567.html

Лекция: Крещение Руси

Одной из проблем после формального (насильственного) крещения было
просвещение подданных в христианском духе. Эту задачу выполняли священники -
иностранцы, в основном, выходцы из Болгарии, жители которой еще в IX в.
приняли христианство. Болгарская церковь обладала независимостью от
константинопольского патриарха, в частности избирать главу церкви. Это
обстоятельство сыграло большую роль в развитии церкви на Руси. Не доверяя
византийскому императору, Владимир решил подчинить русскую Церковь
болгарским, а не греческим иерархам. Такой порядок сохранялся до 1037 года и
был удобен тем, что Болгария пользовалась служебниками на славянском языке,
близкому разговорному русскому.

http://works.tarefer.ru/33/101740/index.html



Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 05, 2012, 09:57:11
Провокатори нападнаха българския посланик в Македония

(http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/Mar2012/60940880.jpg)

Видео

http://btvnews.bg/svetut/huligani-napadnaha-blgarskiya-poslanik-v-makedoniya.html#video

http://bnt.bg/bg/news/view/80964

Това стана докато наша делегация се опита да постави цветя на гроба на Гоце Делчев

Българският посланик в Македония беше нападнат днес в Скопие. Инцидентът е станал, докато наша делегация се е опитвала да постави цветя на гроба на Гоце Делчев.

В деня, в който отбелязваме 109 години от гибелта на Гоце Делчев, българска делегация, водена от посланика ни в Скопие Иван Петков се събира в двора на църквата "Св. Спас". Въпреки полицейското присъствие българите са нападнати.

"Бяха около 15-ина души. В този момент посланикът говореше и един от провокаторите започна да вика, да го надвиква, да обижда, започна да говори за македонците в пиринско. Стигна се до физически контакт", разказва Ясмина Фиковска, член на българския културен клуб в Скопие. "Всички изпаднаха в шок, не е нормално за 21-ви век. Все още сме под стрес, нито успяхме да оставим цвете, нито успяхме да се поклоним на гроба, набързо напуснахме да не ескалира още повече".

Външно министерство протестира с нота до Скопие.

Македонският посланик пък беше извикан за обяснения какви мерки ще предприеме Македония, за да не се повтарят подобни сцени в бъдеще.

"Този инцидент е абсолютно недопустим", заяви Весела Чернева, говорител на МВнР. "Всяка страна, която иска да стане член на ЕС трябва да спазва принципите на добросъседски отношения, в които подобно поведение не се вписва".

Инцидентът с българския посланик в Скопие се случи на фона на нова вълна от етническо напрежение в Македония. Близо 3000 македонци от албански произход протестираха днес в Скопие заради ареста на техни съграждани след петорната екзекуция в село Смилковци. Част от протестиращите хвърлиха камъни по охраняващите полицаи с викове „Бог е велик" и „Албанците не са терористи".
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 11, 2012, 08:03:45
Анкара дава рамо за Велика Албания
Турският премиер смята за възможно разпадането на Македония


(http://www.segabg.com/pic/10815/600157.jpg)

Албанците имат право на самоопределение и създаване на по-голяма държава, Турция ще помогне на албанските братя, ако е необходимо, ще им окаже и военна помощ, заяви турският премиер Реджеп Ердоган, цитиран от агенция ФОНЕТ, сръбски и косовски медии.

Той смята, че Армията за освобождение на Косово не е била бунтовническо-терористична организация, а израз на желанието на албанците да защитават страната си, каза още Ердоган. В интервю за държавната телевизия преди дни турският премиер заяви, че е възможно Македония да се разпадне, ако там не бъдат зачитани правата на албанците.

Ако е вярно, а досега то не е опровергано, турският премиер Ердоган вещае военно преначертаване на границите на Балканите, пише в коментар Мирослав Лазански в сръбския в. "Политика". В материала се изтъква, че казаното представлява заплаха с военна интервенция срещу всички, които не са съгласни с проекта за Велика Албания.

"Премиерът Ердоган говори за възможността Турция военно да подкрепи разширяването на албанската държава. В каква посока би било това разширяване? Там, където живеят албанци: западната част на Македония, южната част на Сърбия, Косово, югоизточната част на Черна гора, западната част на Гърция. Напълно достатъчно политическата картография на Балканите отново да се превърне в кървава наука", се казва в коментара.


КАМПАНИЯ
Междувременно Анкара обяви, че започва мащабна кампания за възстановяване на отомански сгради на Балканите.

Първата сграда, реставрирана по проекта, ще е турската баня Иса Бей в Босна и Херцеговина, заявява пред Анадолската агенция шефът на турската държавна Генерална дирекция по строителството Аднан Ертем. В момента се превеждат документите, подготвени от босненските официални представители, и възстановителните работи ще започнат през юни, уверява той. Заедно с това ще започне работа и по възстановяването на джамия и дервишки храм в турската част на Кипър. Анкара иска да възстанови и джамията Фетие в Атина, но още не е получила отговор на искането си от гръцките власти. "Отоманците са построили много сгради в Скопие и Сараево. Много от тях вече не съществуват. Искам да възстановим и съживим всички тези сгради на Балканите - в Македония, Косово, България, Гърция и Албания. Искам тези страни да видят, че Турция притежава тези сгради", казва той.

http://www.segabg.com/article.php?id=600158

Повече

http://bkks.org/forum/index.php/topic,3548.0.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 22, 2012, 05:19:07
(http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/May2012/60963757.jpg)

Видео

http://btvnews.bg/svetut/chakame-vi-v-nato-no-vsichko-zavisi-ot-vas.html

Чакаме ви в НАТО, но всичко зависи от вас

„България има много категорична и ясна позиция – приемаме всички, които показват с думите си и делата си, че споделят общите европейски ценности и ценностите на НАТО. Ние пожелаваме успех на всички, но по делата ще съдим. Пожелаваме успех, действайте здраво, чакаме ви, зависи от вас”. Посланието бе отправено към Македония от българския президент Росен Плевнелиев като отговор на въпрос на македонски журналист за членството на западната ни съседка в Алианса след срещата на върха на НАТО в Чикаго.

По думите му вероятно след 2 години, на следващия форум, ще се коментира приемането на нови държави. „Тъй като тази тема не беше във фокуса, не бих могъл и аз по никакъв начин да консолидирам каквото и да било мнение”, коментира още Плевнелиев.

Външният министър Николай Младенов се присъедини към мнението на държавния глава и обяви, че Македония може да мисли за присъединяване след 2014 година. Стана ясно още, че в рамките на форума се е провела среща във формат външни министри на страните-членки на НАТО и четирите страни, които желаят да станат част от Алианса – Грузия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Република Македония.

Младенов даде няколко препоръки на западната ни съседка - да ускори определени реформи, които са свързани с процеса на присъединяване към НАТО, и да адресира някои видими недостатъци, свързани с междуетническите отношения, с правовата система, с отношението към медиите и свободата на словото.

По повод резервите на Гърция заради името на Македония външният министър каза, че двете страни трябва да се мобилизират в намирането на приемлив компромис, ако въпросът с присъединяването бъде поставен през 2014 година.

Междувременно президентът Плевнелиев сподели, че се чувства много утвърден и щастлив от това, че световните лидери признават огромното постижение на България за 10 години да намали драматично своя дълг от 75% на 16%.

„Това е важно, защото България дългосрочно е дала заявката да бъде една много стабилна държава, а инвестициите на тази планета от тук нататък ще се случват в дългосрочно стабилни държави. Всичко зависи от нас – трябва бързичко да си оправим бизнес-климата, трябва да бъдем много активни във външната политика и трябва да си подобрим системата на правораздаване”, каза държавният глава.
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 31, 2012, 08:07:23
(http://gong.bg/uploads/news_images/201205/photo_verybig_273645.jpg)

(http://www.potv.bg/uploads/newBroi/file20428.jpg?1337526463092)


Мачовете от европейското първенство по футбол по БНТ

Можете да гледате европейското първенство по футбол тук

http://tv.bnt.bg/bnt1/

БНТ е телевизията, която ще излъчва EURO 2012. Зрителите на БНТ и почитателите на футбола ще могат да гледат мачовете от ЕВРО 2012 не само по телевизията, но и в интернет на сайта на телевизията.

Европейското първенство по футбол започва на 8 юни до 1 юли, а всички мачове ще се излъчват и в HD формат.

"В HD формат ще предаваме не само мачовете, но и студиата, които ще се излъчват директно от стадионите или пресцентровете в Полша и Украйна", уточниха от Националната телевизия.

БНТ предаваше по в HD и мачовете от световното първенство в ЮАР през 2010 година, когато качеството на картината също беше на високо ниво.

Кабелните оператори обявиха своите промоции за HD телевизия за да привлекат нови абонати. На европейското разчитат и търговците на HD телевизори за повдигане на оборота.

Откриването на EURO 2012 ще се излъчва директно от Националния стадион във Варшава на 8 юни от 18 часа.
 
Тук можете да видите програмата на БНТ

http://www.potv.bg/sport/p3_9418_0.html

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 06, 2012, 07:44:08
Трайче било античко македонско име!?

АНГЛИСКИ ПРОФЕСОР: МАКЕДОНЦИТЕ СЕ ГРЦИ, СО ГРЧКИ ИМИЊА И ЈАЗИК


Е, Трајче е баш грчко име!

Грците си најдоа професор кој ги теши дека Македонците се Грци, со грчки имиња, зборуваат грчки јазик, го користат нивниот календар, и секој кој го тврди спротивното е неук и треба да се засрами. Македонија е царство во Северна Грција со грчко говорно подрачје, населено со луѓе кои ги користат грчките имиња, грчкиот календар, идолопоклонство на Грција, вели за еден грчки медиум професорот на Универзитетот во Оксфорд, Робин Лејн Фокс.
- Оние кои живеат во Скопје и тврдат дека таму е Македонија, родното место на Александар Велики, се неуки и треба да се засрамат. Тоа е како да се каже дека корените на Универзитетот во Оксфорд се во Белорусија и дека Оксфорд бил Минск, споредува британскиот историчар.
Грчките медиуми го претставуваат Фокс како еден од најголемите експерти за античката историја на Македонија. Останува нејасно како овој добар познавач ги помешал македонските имиња со грчките. Очигледно, за него, Трајче е вистинско, грчко име!

http://www.vecer.com.mk/default.asp?ItemID=430A042C40CBB648A6E31EC5EB5AD586
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 08, 2012, 01:07:04
(http://www.segabg.com/pic/news/08/603611.jpg)

Борисов: Не сме съгласни с името "Северна Македония"

България не е съгласна в името на Македония да има географско понятие. Това заяви пред ТВ+ премиерът Бойко Борисов, цитиран от агенция "Фокус". Според него варианти за името като Северна Македония са абсолютно неприемливи, тъй като от географска гледна точка части от страната ни попадат в това наименование.
По думите на Борисов това е предпоставка за териториални претенции към България. "При различни консултации, които са правени с нас, са обсъждани различни варианти. Повтарям, един от вариантите, който попадна при мен, беше за Северна Македония, ако не се лъжа, и аз казах, че това пък ние не бихме го приели, защото утре ще кажат, че Благоевград е македонски", обясни Борисов.
Името “Северна Македония” е най-доброто предложение, дадено досега от посредника на ООН Матю Нимиц, каза бившият македонски премиер Любо Георгиевски преди няколко дни.
Държавното ръководство на Македония трябва да изостави фразата, че проблемът с името е проблем на Гърция и да разбере, че това е наш проблем. Време е държавното ръководство да престани да играе на преговори и да пристъпи действително към решаване на спора, каза Георгиевски.


http://www.segabg.com/article.php?id=603611
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 09, 2012, 08:06:05
Борисов към Македония: За нашата добрина ни изкарахте хитлеристи!

Видео

http://bnt.bg/bg/news/view/77768/borisov_v_spor_s_makedonski_jurnalist

Премиерът Бойко Борисов сложи на място журналисти от Македония, според които България "се меша" в спора за името между Македония и Гърция и които го попитаха дали страната ни е антилобист на пътя на Македония към НАТО и ЕС.
 
Повод стана заявеното от Борисов по-рано, че България не може да приеме име на Македония, съдържащо географско понятие, като например Северна Македония, тъй като може да има проблеми след това с териториални претенции.
 
"Когато има думичката "Северна" Македония и като знаем как обичат да коментират подобни теми, впоследствие могат да кажат, че Благоевград е техен. Аз не се меся в работата на други държави. Как ще се казва Македония, това си е тяхно суверенно право, заяви Борисов.

На последвалия въпрос на македонски журналист обаче защо България се намесва в спора за името между Гърция и Македония, Борисов отговори:
 
"Ние не се "мешаме" в никой спор. Ние се "мешаме", само когато слагате хитлеристко знаме и правите такива филми. Тогава "се мешаме", каза премиерът Борисов. Той има предвид филма "Трето полувреме", с който се внушава, че българите са наследници на кръвожадни фашисти и в който знамето със свастиката и българският национален трибагреник са наредени един до друг.
 
"България никога не е имала на знамето си пречупен кръст. България никога не е правила нещо срещу Македония - ние първи ви признахме, ние сме били винаги подкрепа, работихме да ви паднат визите – и сега изведнъж какво - хитлеристки филм за България. И до този момент ние си мълчим – в кое се "мешаме", попита премиерът.

"В цар Самуил ли се мешаме, в Кирил и Методий ли се мешаме, като гоните нашите посланици от паметниците ли се мешаме? Не се мешаме никъде", каза премиерът.
 
"Искаме да сме братя, да се уважаваме и да се почитаме с Македония. Да правим пътища, да правим жп линии и да си развиваме инфраструктурата", каза Борисов.
 
Последва обаче друг въпрос на македонски журналист защо България празнува едни и същи празници с тях.
 
"Не знам защо вместо да си гледате европейската интеграция непрекъснато се задават такива въпроси. Може да празнуваме всякакви празници – те са си наши. Ние сме съседи, но хитлеристи не сме. Ние сме си спасили българските евреи, за което и цар Борис си е понесъл личната жертва. Откъде накъде - непрекъснато ще ни вкарвате в тази тема.
 
Продължавате да чоплите в тази посока. За нашата добрина, за нашето добросъседство, за нашата подкрепа – ни изкарахте хитлеристи. Не е така. Оставете историците да се занимават с историята, вие се занимавайте с финансовата дисциплина, с инфраструктурата, с екологията, с пътищата. Дай с това да се занимаваме премиерите, а историците да ходят и да се разправят по другите теми; да се "мешат", както вие казвате", посочи Борисов.
 
Запитан от македонски журналисти кога ще посети Македония, Борисов отговори: "Когато ме поканят".
 
Той обясни, че македонският премиер беше на посещение у нас, другата седмица ще пристигне премиерът на Косово Хашим Тачи, преди това на посещение са били сръбският президент Борис Тадич и хърватският премиер Ядранка Косор.
 
"Моля ви се, спрете да създавате такива интриги. Имаме да решаваме важни задачи на Балканите", заключи Борисов.
 
По-рано днес медиите в Македония извадиха гръмки заглавия по повод заявеното от премиера, че за България е неприемливо име на Македония, което да съдържа географско определение.
 
Борисов изплашен македонците да не окупират България!
 
Борисов изплашен – македонците ще поискат Благоевград!
 
Това гласят заглавия на македонския "Денешен весник" и на македонската телевизия 24 Вести.
 
И България има своя визия за това как трябва да бъде разрешен спорът за името между Македония и Гърция, отбелязва пък многозначително на сайта си македонският вестник "Дневник".

http://www.dnes.bg/balkani/2012/06/08/borisov-kym-makedoniia-za-nashata-dobrina-ni-izkarahte-hitleristi.160867#13444369504931&if_height=394
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 16, 2012, 10:45:12
Дотука сѐ е во ред. Меѓутоа, таткото на Страшо Пинџур, Диме, бил еден од водачите на Тиквешкото востание во 1913 година, кое според историјата призната од „левите сили“ во Македонија, е со пробугарски карактер.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=61612735458&id=9&prilog=0&setIzdanie=22606
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 18, 2012, 07:57:35
Бугарска химна во независна Македонија



Шест години чемер, јад и пелин во душите млади, шест години „тага и болка на погледот срцен“, шест години тегобен живот под новиот режим. И конечно, „силно светнал ден“ и конечно, по неколку неуспешни револуции и бунтови, СДСМ реши да тргне во поход. Којзнае по кој пат, но сега цврсто и непоколебливо, одново го чувме повикот „Доста е!“.
 
И затоа, нека им биде простено на луѓето што се обидоа насила да влезат во Собранието на Скопје. Нека им биде простено, оти нив сон не ги фаќа, ден не ги облева, сонце не ги грее, по ова улично предавство. Сѐ му заборавија на Груевски. Па дури и тоа што не им попушта на Грците, ама преку ова веќе не може да се помине. Да се сменат имињата на улиците во престолнината на некогашната Јужна Србија, а денешна Македонија, па згора на тоа, една од нив да биде крстена со името на „крвникот“ Тодор Александров, тоа веќе не може. Оти што би рекол Блаже Коневски, „се поврати човек во родниот град, по многу време и мака, што оставил еднаш тој не најде пак, тој не најде ништо да мрази и сака“.
Додуша во нашиов пример не е баш дека нема мразење, ама Коневски живеел во друго време. Денес не остана ништо друго освен да се мрази овој терор. И да се урне, макар и насила.
 
И затоа не е време човек сега да се прашува зошто во оваа држава сѐ уште владее црно-белата историска македонска слика. Слика што им дава подароци на сите, а најмногу на Атина. Оти тешко е да се објасни зошто еден го боиме со црно, друг со бело. Тешко е да се објасни според таа слика зошто ги славиме и Илинден и Гоце Делчев, кога токму тој бил против Илинден. Зошто го славиме Даме, а не и Сарафов, кога двајцата биле во истиот илинденски штаб. Зошто го славиме Јане, кој со коњ влегол во Истанбул да ѝ помогне на револуцијата што се кренала за да се спречи автономијата на Македонија. Или зошто го славиме Карев, ама во исто време и луѓето што го затворија и убија неговиот брат Ѓорги. Зошто некои првоборци денес сѐ уште креваат револуции во независна Македонија, а молчеа кога таа стануваше дел од Народна Југославија и кога ги затвораше и убиваше тие што беа против тоа.
 
А не дека сите ја сакаат таа слика од две бои, нацртана уште во 1945 година. Има и такви што мислат дека нашата приказна е со толку многу нијанси, што со денешни очила тешко може да се видат сите бои на тоа време. Биографот на Гоце, Пеју Јаворов, бил Бугарин, некои велат Ерменец, човек што на колена стенографски ги запишувал деталите од своите патувања низ Македонија. Низа години подоцна, кога ослепел поради една несреќна љубов и сакал вторпат да се обиде да се самоубие, бил под заштита токму на неговиот пријател Тодор Александров. Во архивите уште се чува разгледницата што омразениот „крвник на македонскиот народ“ ја испратил до биографот на Делчев од Унгарија, во која му вели дека „ова е земја на убави жени, во која со малку пари можат да се добијат многу задоволства“. Што се битни унгарските убавици за Македонија и за улиците во Скопје? Нималку. Освен што даваат можност да се сфати дека сите тие луѓе го живееле своето време и сите тие имале свои доблести, но и маани. Како што една наша „икона“ од тоа време, чија книга децата ја учат уште во основно училиште, во 1914 година барала од Русија да се обнови санстефанска Бугарија. Но такво било времето. Што не ја менува основната идеја дека сите тие луѓе во крајна линија ги обединувало една нешто - слободата на Македонија. Да им се спори тоа денес од луѓе што уште се колнат во Сремскиот фронт се чини дека е малку претерано.
 
Во спротивно ќе треба да го отпишеме и Ѓорче, оти работел во бугарското МВР како задолжен за бегалците од Егејска Македонија. Не смееме да му поставиме споменик на Чакаларов, оти во Балканските војни носел бугарска униформа, како што тоа било случај и со десетици илјадници други Македонци. Ах, да, Чакаларов е од Костурско, а тоа е во Грција, па ќе ги налутиме и Атина и Брисел и Вашингтон. А најмногу некои нивни поданици во Скопје. За Гоце и да не зборуваме, оти тој, пак, на оној Герџиков од Одринско, кое нема никаква врска со Македонија, му оставил аманет да ја земе за жена неговата единствена љубов Јанка Каневчева доколку нему му се случи нешто. Предавник, нели? Како тој човек поминува кај партијата што го куди својот експодмладок оти пие кафе со внуци и со синови на вмровци, не е сосема јасно. Освен доколку не влегува во шемата на лидерот што пред некоја година се фалеше дека не може да стигне да ги суреди сите жени во Македонија.
 
Од друга страна, можете ли да замислите дека Илинденското востание успеало, но дека претседателот на таа хипотетичка Македонија рекол: независност - да, ама само ако не успее обединувањето со Бугарија. Таков беше планот на Глигоров во оние денови од почетокот на деведесеттите години на минатиот век за спас на Југославија, зар не? Или можете да ги замислите комитските чети на евентуално ослободениот битолски округ, со Питу Гули и со Никола Карев и сите други што сакаат да одат на Солун, ама раководството тоа не им го дозволува зашто така рекла Софија? Тоа раководство би било предавничко, така? А зошто тогаш оние што истото тоа го направија со војниците од касарната на Кале на 7 јануари 1945 година, и наместо на Солун ги пратија на Срем, не се во истиот кош? Да не зборуваме за тоа каков третман би имале оние комити што во ослободената Македонија од 1903 година не би сакале да го почнат заседавањето на Собранието без да биде интонирана бугарската или турската химна, како што тоа го направи СДСМ на конститутивната седница на Собранието на Македонија во јануари 1991 година со „Хеј Словени“.
 
И така можеме да редиме во недоглед. Но сето тоа не би било толку битно, да не има еден друг проблем. А тоа е дека на челништвото на СДСМ, како што стојат работите, најмалку му е битен Александров. Веќе утре ќе го заборават, ако нема луѓе што на него се „палат“ како да е ова време на комунизмот и идеолошките диференцијации кога се расправало без многу факти. И понекогаш човека го фаќа жал што СДСМ така ги употребува луѓето, сметајќи дека нивната заслепеност ќе даде некаков резултат. Тоа што со отворањето на ваквите дилеми само им се даваат подароци на Грците со наводна историска подлога и со наводното фалсификување на историјата што сега го вршат „скопјаните“ е приказна што веќе сме ја раскажувале. Но, се чини, не е лошо одвреме-навреме да се повторува.

 Автор: Дарко Јаневски

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=61812849442&id=13&prilog=0&setIzdanie=22607
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 19, 2012, 03:30:32
(http://www.vesti.bg/image.php?path=L25pZGF0YS9hcHBzL3Zlc3RpLmJnL3d3dy9tdWx0aW1lZGlhL3Bob3Rvcy9uZXRpbmZvL0FOVE9OSVEvYmQxZGI2OGI0N2M2NTcyZTE5MjQ5MjhmN2IzNzJjZjguanBn&w=375&h=249)

Спаска Митрова влошава преговорния процес на Македония с ЕС

Видео

http://btvnews.bg/video/news/kazust-spaska-mitrova.html

http://btvnews.bg/bulgaria/politika/shche-osznayat-kolko-vazhno-e-makedoniya-da-vleze-v-es.html

Мислех, че случаят със Спаска Митрова е приключил, каза премиерът Бойко Борисов след като вчера стана ясно, че Върховният съд в Македония е присъдил родителските права на съпруга на Митрова.
„Няма да свържа този случай с нашето отношение към Македония в Европейския съвет, но ще кажа, че България ще бъде много стриктна, когото се приемат критериите за присъединяването към Европейската общност. Изключително стриктна”, подчерта премиерът.

 http://www.segabg.com/article.php?id=605035

Знам какво ще кажат – най-независимият съд е решил така. Добре. Не коментираме съдебно решение. Но, когато дойде ред да коментираме съдебната ви система, ще я коментираме така, както ние преценим.

А ние ще преценим, че тя трябва да е независима, демократична, европейска, толерантна, защитаваща интересите на всички граждани. Ще съдим по европейски критерии", заключи премиерът.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4902371

Бойко Борисов се закани на Македония заради Спаска Митрова

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1427810
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 22, 2012, 07:59:45
Билјана Ванковска против Борка Павиќевиќ за “Скопје 2014“

(http://www.dnevnik.com.mk/WBStorage/Articles/4A67635442B9464BBBB541F8ACD20FD7.jpg)

Црногорската еминентна режисерка и драматург, но и колумнистка во неколку српски весници, Борка Павиќевиќ и професорката д-р Билјана Вановска од Филозофскиот факултет влегоа во интернет преписка и дебата за спомениците од проектот „Скопје 2014“.

Ова не е прв текст, објавен на порталите во соседните држави, со доза на цинизам и отворено исмевање на владиниот проект, но одговорот кој овојпат пристигна од универзитетски професор е прва реакција, со тоа и вредна за споделување со јавноста.

Реакцијата на професор Ванковска доаѓа два дена по објавувањето на искуството на Павиќевиќ од средбата со новото Скопје, објавено на интернет сајтот http://pescanik.net/2012/06/zaista-u-cemu-je-stvar/ под наслов „Во што е работата“. Црногорската режисерка прво изразува вџашеност и шок од Трумфалната порта, а потоа и од споменикот на Александар Македонски, особено од неговите димензии. Осветленоста и фонтаната, според неа, оддаваат ласвегасовски впечаток, па таа констатира: „Дали можеби некој се зафркава со него?“.

Павиќевиќ јавните површини ги нарекува уништени, а „климаксот“, како што вели, го доживува од големите нови административни згради на левиот брег на Вардар кои ја потсетуваат на архитектурата на Партенон. Сепак, сублимира дека „Скопје 2014“ делува како советски продукт на власт и моќ, чија цел е да го претвори граѓанинот во нешто мало и послушно. При крајот прашува: „Која е врската на сево ова со земјата која го има Охрид, Свети Наум и 360 цркви околу Езерото, по една за секој ден во годината?“.

Професорката Ванковска во голем дел се согласува со впечатоците на Павиќевиќ, па и самата забележува дека „има споменици, згради, кои не припаѓаат на оваа земја и луѓе“. Нејзиниот одговор може да се прочита на http://pescanik.net/2012/06/zaista-u-cemu-je-stvar/ во текстот со наслов -„Навистина, во што е работата?“.
 
Потоа со доза на разбирање за шокот на гостинката (а нејзина пријателка), Ванковска објаснува дека овој проект беше изграден против волјата на мнозинството граѓани на Скопје и на Македонија и потсетува дека имаше протести, обид за уривање на замислата пред Уставен суд, обид за референдум, но безуспешни.

-Прифатив дека секоја нација мора, порано или подоцна, да изгради споменик на сопствената глупост - забележува Ванковска.

Тоа го препишува на детските болести на македонскиот национализам кои мора да се одболедуваат. Притоа е уверена дека идните генерации ќе обвинуваат и ќе се потсмеваат со сегашните, но сепак најмногу стравува не од кредитните линии со кои овој проект допрва ќе се плаќа, туку од поделеноста на Скопје. Од страна со Александар, и друга со Скендербег, за кој вели дека е изграден спротивно на законските норми, со посредство на странците заради задоволување на желбите албанските партии и поранешни борци на УЧК.

Ванковска прашува и зошто соседните ЈУ републики секогаш се вџашуваат од вакви нешта (како „Скопје 2014“), а не на пример од фактот дека српската влада, па дури и ЈАТ, оваа земја ја нарекуваат ПЈРМ, а СПЦ и става вето на МПЦ при приемот во Друштвото на православни цркви.
 
Притоа заклучува дека на Македонија треба да и се помогне (оние што сакаат да и помогнат), бидејќи е заложник на грчкиот национализам и дека земјава е мало дете во однос на национализмот карактеристичен за соседните ЈУ републики.

- Поентата е, драга Борка, дека сите ние имаме товар на грбот и ги носиме нашите лузни, бидејќи не можеше да се спречи она што ни се случи во изминатите 20 години. Имаме грди споменици. Плативме скапо за нив и ќе плаќаат и други со години. Сепак, Македонија е во нешто различна од другите соседи: нашите споменици се навистина мртви! - вели Ванковска и притоа забележува дека е среќна што земјата нема споменици во форма на огромен број бегалци, воени инвалиди, колективни гробници, мајки завиени во црнина. Дури и последиците од конфликтот во 2001 не може да се споредат со она што се случуваше на територијата на бивша Југославија.

Ја поставува и дилемата дали и 100 години по балканските војни се уште има луѓе кои со своите изјави ги будат духовите од минатото. Како пример го наведува претседателот на Србија, Томислав Николиќ, кој во своето прво интервју за нашите медиуми Македонија ја нарекол „Вардарска бановина“. Со тоа го вратил чувството на „дежа ви“, особено кога најавил дека својата политика кон државава ќе ја крои во согласност со онаа на Атина.







Повеќе на следните линкови:
 



Борка Павиќевиќ: „Во што е работата“
http://pescanik.net/2012/06/u-cemu-je-stvar/
 
Професор д-р Билјана Ванковска: „Навистина, во што е работата?“
http://pescanik.net/2012/06/zaista-u-cemu-je-stvar/
 
 
http://www.dnevnik.com.mk/default.asp?ItemID=99D30974D7AFD945956CD6B7D9D67A8A
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 23, 2012, 02:35:47
(http://www.vecer.com.mk/WBStorage/Articles/34AE67D52904914696D4775A85AE5D40.jpg)

Македонија извршила геноцид врз Бугарите?!

Контроверзниот бугарски историчар Божидар Димитров откри геноцид врз Бугарите, наводно извршен од македонските власти меѓу 1944 до 1949. За овие настани, а со посебен акцент на случувањата на скопското кале, Димитров ќе снимал филм. Идејата му била да се прикаже дека по Втората светска војна Македонија убила повеќе од 120.000 Бугари, што според неговите проценки е најголемиот геноцид во поновата историја. Димитров тврди дека сите учесници кои на скопското кале барале да се оди на Солун наместо на фронтот во Срем биле ликвидирани од едноставна причина, затоа што се Бугари.
 
Луѓето биле убиени затоа што се Бугари. Целта била да се убие целата интелектуална и политичка елита за да може да се создаде македонска нација, изјави Димитров.
 
Вечер: Господине Димитров, некако нема логика во вашата теза. Како тоа биле Бугари кога само шест месеци претходно истите луѓе и офицери ги ослободиле Скопје и Македонија, токму од бугарските власти?
Димитров: Па... тие биле убивани како вмровци, а тогаш вмровците биле Бугари.
 
Вечер: Но, вистината е дека биле ликвидирани, бидејќи не се согласувале со ставовите на комунистичката партија. И вие тоа го знаете, нели?
Димитров: Не! Не се убива за тоа. Не се убиени бидејќи не се согласувале со таа власт, туку затоа што биле Бугари!
 
Така, Божидар Димитров ја разбира историјата и ги чита историските факти. Македонските историчари, пак велат дека оваа теза е класична небулоза која не заслужува коментар. Во најавата на Димтров за снимање некаков филм, единствено препознаваат негов нов обид да предизвика проблеми меѓу Македонија и Бугарија.
- Од Божидар Димитров може да се очекува се и сешто. Неговите историски ставови и салтомортале ставови во историјата се познати и кај бугарските, но и кај македонските историчари, така што не вреди да му се дава преголемо значење. Тоа е човек, кој се обидува да прави проблеми меѓу Македонија и Бугарија. Историјата за случувањата на скопското кале се јасни. Има документи за тоа, така што нема што посебно да се коментира, вели Тодор Чепреганов, директор на Институтот за национална историја.

Филмот, според контроверзниот бугарски историчар, ќе имал документаристички пристап. Не му биле потребни многу финансии, бидејќи неговата историска архива била доволна за екранизација на ова дело.

http://www.vecer.com.mk/?ItemID=53686D7367D6254DAB76ED71DE93792E

Bulgarians in the Republic of Macedonia

Yugoslavia
Until 1913 the majority of the Slav population of all three parts of the wider region of Macedonia had Bulgarian identity.[7] In 1912, the region of present-day Republic of Macedonia became a part of the Kingdom of Serbia, thus becoming Southern Serbia. During World War II, most regions of Macedonia were annexed by Bulgaria. All local Slavic-speekers were regarded and self-identified as Macedonian Bulgarians.[8][9] After the end of World War II, the creation of People's Republic of Macedonia and of a new Macedonian language, it started a process of ethnogenesis and distinct national Macedonian identity was formed. The new Yugoslav authorities began a policy of removing of any Bulgarian influence, making Macedonia connecting link for the establishment of new Balkan Communist Federation and creating a distinct Slavic consciousness that would inspire identification with Yugoslavia.[10] With the proclamation of the Socialist Republic of Macedonia as part of the Yugoslav federation, the new authorities started measures that would overcome the pro-Bulgarian feeling among much of the population of Macedonia.[11] It has been claimed that from 1944 till the end of the 1940s people espousing a Bulgarian ethnic identity had been oppressed.[11][12] According to Bulgarian sources more than 100,000 men were imprisoned under the new "Law for the protection of Macedonian national honor" for refusing to declare they were ethnic Macedonians.[11][12] Some 1,200 prominent Bulgarians were sentenced to death in the towns of Skopje, Veles, Kumanovo, Bitola and Stip.[12] In 1946 two Bulgarian politicians were sentenced to death and another 74 men jailed for attempting to detach SR Macedonia from Yugoslvaia and join it with Bulgaria.[12] The Communist authorities were successful in removing all Bulgarian influence in the region.[11] In Macedonia the Bulgarophobia increased almost to the level of state ideology.[13]

http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgarians_in_the_Republic_of_Macedonia


Macedonians (Bulgarians)

According to Encyclopaedia Britannica, at the beginning of the 20th century the Macedonian Bulgarians constituted the majority of the population in the whole region of Macedonia, then part of the Ottoman Empire.[8] The functioning of the Bulgarian Exarchate than aimed specifically at differentiating the Bulgarian from the Greek and Serbian populations on an ethnic and linguistic basis, provided the open assertion of a Bulgarian national identity.[9]

The nation-building process was politically motivated and later reinforced by strong Bulgarophobia and Yugoslavism.[19] The new authorities began a policy of removing of any Bulgarian influence and creating a distinct Slavic consciousness that would inspire identification with Yugoslavia.[14] With the proclamation of the new Socialist Republic of Macedonia, there were started measures that would overcome the pro-Bulgarian feeling among the population.[20] It has been claimed that from 1944 till the end of the 1940s people espousing a Bulgarian ethnic identity had been oppressed.[20][21] According to Bulgarian sources more than 100,000 men were imprisoned and some 1,200 prominent Bulgarians were sentenced to death.[20][21] In addition, the inconsistent policy to the Macedonian Bulgarians led from Communist Bulgaria at that time has thrown most independent observers ever since into a state of confusion, as to the real ethnicity of the population even in Bulgarian Macedonia.[22][23] Practically as a consequence the rest of this people, with exception of Bulgaria proper, were eventually macedonized, hellenized or albanized.[24]

Nevertheless people with Bulgarian consciousness or Bulgarophile sentiments still lives in the Republic of Macedonia, Greece and Albania.[25][26][27]

http://en.wikipedia.org/wiki/Macedonians_(Bulgarians)


Results of Yugoslav Konz-Lagers

Together with Foibe massacres, these successive tortures of Yugoslav Konz-Lagers in 1945-1990 were very efficaceous means for eliminating undesired ethnic groups from Yougoslavia, either by their direct killings, or chiefly by forcing their exile. After all available indications together, about 3/5 of eliminated ethnic victims in post-WW2 Yugoslavia were Croats, then also partly Hungarians, Albanians, Macedonians, and rarely others. The result is that at least 1/3 of preexisting Croats were eliminated from Yugoslav territory (either by massacres or by forcing exile). In some attractive Yugoslav areas, these eliminations were even more efficaceous and radical. E.g. in the fecond plain of Bacska county (northeastern Yugoslavia - now northwestern Serbia) Hungarians were a former majority, but after WW2 there are decimated to 1/5 there. Especially in Dalmatian mainland, aborigine coastal Croats or Chakavians prior to WW2 included 21% of all Croats, and recently they are decimated in 12% only i.e a half of them disappeared in foibe, camps and exile. Moreover, in Montenegro coast 90% of former southern Croats now disappeared being a subtotal genocide there...

http://en.metapedia.org/wiki/Konz-Lagers_of_Yugoslavia

На 7 януари 1945 г. в Македония започва "Кървавата коледа"

На 7 януари 1945 г. активистите на компартията на Титова Югославия започват избиването на хиляди хора с българско самосъзнание във Вардарска Македония. Този ден остава в историята като Кървавата коледа, тъй като началото на клането съвпада с началото на християнския празник. ...

http://www.dnevnik.bg/sviat/2009/01/06/6...kurvavata/

- 65 г. от „КЪРВАВАТА КОЛЕДА” във Вардарска Македония, когато са избити 1 200 македонски българи, а през следващите няколко дни още над 23 000, с цел да се заличи завинаги българското и се наложи със сила и страх сърбизация на населението (07.01.1945)

http://libpz-bg.com/kalendar.htm

1945 - Кървавата Коледа

http://vbox7.com/play:c8a418a5

На 7 януари 1945г. палачите на комунистическият лидер Тито убиват хиляди българи във Вардарска Македония. Историята помни този ден като „Кървавата” Коледа. През 1945г. Коледа се е празнувала на 7,8 и 9 януари. Точно тогава югославската комунистическа партия подготвя кървава баня за българи във Вардарска Македония. Погубени са 1200 българи, списъците за които са подготвени от Лазар Колошевски. Целта е била да се заличи българското самосъзнание и много бърза сърбизация. По време на репресиите през 1945г. по пътя между Охридското и Преспанското езеро, по чукарите на Галичица край с. Тешево и др. селища намират смъртта си 23 000 българи. Преспанското езеро поглъща телата на много от тях. Няма град във Вардарска Македония, който да няма своята кървава голгота. Над 130 000 българи са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия. Въпреки нестихващата болка по безследно изчезналите и гниещите в концлагерите, българският национален дух се оказва несломим. Кървавата Коледа остава най-черният и най-зловещият ден в българската история.

http://www.omda.bg/nova_joomla/index.php?option=com_content&view=article&id=390:q&catid=44&Itemid=115

По повод годишнина от т.нар. Кървава Коледа ВМРО- Пловдив организира панахида в църквата „Св. Троица” от 11:00 часа на 7 януари/сряда/. На панахидата ще присъстват кметът на гр. Пловдив г-н Славчо Атанасов, предс. на ОбС г-н Илко Илиев, кметът на р-н Южен г-н Александър Колев, зам. кметът на Южен- Пламен Начев, както и кметът на р-н Тракия г-н Гиньо Матев. Всички заедно ще сведем глва и ще отдадем почит на едни истински мъченици на българщината.

На 7,8 и 9 януари 1945г., Коледа по стар стил, във Вардарска Македония са избити организирано 20 000 българи. Доктори, юристи, инжинери, учители, попове, търговци и занаятчии, са зверски изтребени от палачите на Титова Югославия. За 3 дни, целият елит на българското население от Македония е погубен, за да се унищожи българщината във Вардарско. Сред тях са д-р Димитър Гюзелев от Дойран, инж. Димитър Чкатров от Прилеп, д-р Константин Робев от Битоля, инж. Спиро Китинчев от Скопие, д-р Асен Татарчев от Ресен, Роза Койзаклиева- учителка от Щип, Илия Коцарев- юрист от Охрид и хиляди други.

http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=46203

Македонската кървава коледа

http://www.google.bg/#q=%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0+%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0&hl=bg&sa=N&prmd=v&source=univ&tbs=vid:1&tbo=u&ei=iQ70S8HcDZeCmwPb6uSKDQ&oi=video_result_group&ct=title&resnum=4&ved=0CCwQqwQwAw&fp=9acea912517afb5

(http://www.mobilis.bg/files/Article_88/cache/800x600-2_88897.jpeg)

Македонската кървава Коледа

Автор:
Веселин Ангелов

Тази книга представлява изследване, посветено на способите, чрез които през 1943-1946г. Вардарска Македония се създава и утвърждава като македонска република в югославската федерация. Написана е въз основа на източници от македонски и български архиви, на материали от тогавашната югославска, македонска и българска преса.

http://www.mobilis.bg/articles/view/17932

Разказът на съпругата на Венко Марковски

Филимена Марковска за терора над македонските българи

http://www.youtube.com/watch?v=D0-QeGh8Qkg
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 25, 2012, 07:59:23
Бугарија подготвува црвен картон за Македонија во ЕУ

„Горчлив е заклучокот дека Скопје не разбира добри зборови. Бугарија во Скопје во некои случаи се третира полошо и од Грција, иако прва ја призна Република Македонија“, е заклучокот од тркалезната маса во Софија

Во петокот во Софија се одржа тркалезна маса на тема „Каде оди Република Македонија“, на која учествуваа европратеници, пратеници, историчари, амбасадори и политиколози. Оваа тркалезна маса дојде по острите изјави на бугарскиот премиер Бојко Борисов дека Софија е против името „Северна Македонија“, за нашата држава затоа што тоа ќе изразувало територијални претензии. Станува очигледно дека односите со Македонија, инсистирањето на бугарскиот карактер на македонското население, повторно станува важна тема во бугарското општество. Пренесуваме еден значаен дел од таа расправа.

Да и покажеме на Македонија жолт картон и да и поставиме услови за членство во Европската унија. Ваква порака произлезе од петочната тркалезна маса во Софија на тема "Каде оди Македонија", на која учествуваа четворица европратеници, заменикот-претседател на бугарското собрание, пратеници, поранешни амбасадори во Скопје, истакнати историчари и експерти.

"Да се краде историја е како да се краде територија", истакнал Љубомир Иванов, претседател на фондацијата "Манфред Вернер", на адреса на Македонија. Како што пренесува бугарската агенција Фокус, тој категорично побарал Бугарија да постави два услови за влегување на Македонија во Европската унија. Прво - во македонските учебници по историја да се признае бугарската идентитет на Самуил и другите Бугари, за кои во Софија се тврди дека ние сме ги прогласиле за Македонци; и второ, да се прекине наводната дискриминација на Бугарите во Македонија со македонскиот устав. Според него, учебниците и уставот треба да станат бугарската црвена линија со што јасно ќе се кажело дека ако Македонија не ги исполни - не одговара на европското барање за добрососедски односи. По неколку жолти картони, треба црвен, инсистирал Иванов.

"Да престанат да плакнат мозоци на младите генерации преку фалсификување на историјата. Тоа води до една историска дијагноза - да се биде Македонец по националност. Тие се раздвоени - секое утро зборуваат во огледало 'Јас сум Македонец. Јас ја мразам Бугарија", истакнал академик Георги Марков.

Тој нагласил дека македонска нација била создадена по Втората светска војна од Тито по коминтерновски рецепт, вклучувајќи анти-бугарска основа. Марков на собирот во Софија побарал да прекинело фалсификувањето на фалсификувањето на историјата.

"Не им треба да фрлаат 80 милиони евра, кога имаат 30 проценти невработеност и држава што едвај дише. Само еден споменик треба да издигнат - на маршал Тито - тој е таткото на македонската нација", категоричен бил академикот.



Тој исто така побарал Македонците да ги менуваат учебниците по историја. "Самуил, Кирил и Методиј, Гоце Делчев, браќата Миладиновци, Пајсиј Хилендарски - тоа се македонски Бугари. Тие се самоопределуваат како Бугари, а тоа дека некој се определува сега во Скопје како Македонец - тоа е негов проблем", додал Марков. Според него, во Софија има повеќе Македонци отколку во Скопје, а кај нас да си Македонец било прашање на професија - многу атрактивна за политичари и академици.

Потпретседателот на бугарското собрание, Георги Пирински, предложил да се иницира заеднички состанок на парламентарните комисии за европски прашања и за надворешна политика на која ќе се разгледаат прашањата за односите на Бугарија со Македонија.

Долгогодишниот дописник на Бугарската телевизија во Скопје, Коста Филипов, тврдел дека во Македонија има медиумски мрак во однос на прашањата со Бугарија и дека препораките на Европскиот парламент за почитувањето на Бугарите и на бугарската историја воопшто не се познати во Македонија.

Сепак, потребно било "да и се помогне на Македонија да ги надмине своите проблеми, а не да се гледа на нивната самосвест со потсмев", бидејќи само така можат и двата народа да одат напред, рекле учесниците. Некои од нив зборувале дека ако Македонија се пушти во ЕУ, ќе станеле три пати побрутална и дрска. Според лидерот на софиското ВМРО, Красимир Каракачанов, бесмислено било зборувањето за темата, ако бугарската политичка елита не формулирала неколку едноставни нешта.


"Треба да си одговориме на прашањето дали имаме интерес Македонија да биде обезбугарена, албанизирана и србизирана. Дали имаме интерес по 40 години на нашата граница сосед да ни биде албанското население", порачал Каракачанов. "Албанците имаат многу јасна стратегија, не си прават илузии и зборуваат многу јасно за еден народ, една држава - Голема Албанија", коментирал лидерот на ВМРО.

"Ако отворите веб-сајтот на Министерство за надворешни работи, ќе видите темите за Мјанмар, Сирија и какви ли не други глупости за кои ни најмалку не сме заинтересирани, но нема да видите проблемот со ниту еден Бугарин, кој е смачкан во Македонија. Ние правиме конференции и зборуваме празни приказни ", нагласил Каракачанов.

"Бугарија, која прва ја призна Република Македонија, не се третира подобро од Грција, а во некои случаи и полошо", се пожалил европратеникот Евгениј Кирилов. "До нас живеат браќа. Прашањето каде оди Република Македонија си го поставивме сите ние, си го поставуваат сите наши граѓани. Треба да дадеме одговор. Не само на прашањата поврзани со минатото, туку да дадеме една основа за односите со Република Макдонија", рекол Кирилов.

"Горчлив е заклучокот дека Скопје не разбира добри зборови. Ајде - не сме како Грците да им извадиме црвен картон, но крајно време е да им извадиме жолт картон, да ги предупредиме дека тоа не е европско однесување", коментирал академик Георги Марков, директор на Институтот за историја на Бугарската академија на науките. Според Марков, Македонците можат да се потпрат на поддршка од страна на Бугарија за членство во Европската унија, но таа поддршка не смее да биде безусловна, бидејќи се злоупотребува.

"Пред 12 години амбасадорот Ѓорѓи Спасов уште од вратата ми замавна со прст и ми рече: 'Професоре, јас сум Македонец. Имам право на самоопределување'. Јас му велам - убаво, имате право на самоопределување како Македонец, но тоа не значи дека вашиот дедо не бил Бугарин. Оваа историска дијагноза ги раздвојува и затоа паднаа во крајност да се убедат дека имаат некоја нов национален идентитет, па отидоа дури во антиката и градат споменици за 80 милиони евра и Триумфалната порта. Историјата таму стана голема политика", изјавил академик Марков.

Некои од учесниците во дискусијата биле поумерени. "Рано е уште да даваме дури и жолти картони на Македонија. Треба да ја разбереме драмата на оние кои ги прекоруваме - дали се преправаат или се уплашени", рекол историчарот Андреј Пантев, пратеник од Коалицијата за Бугарија.

"Пред да ги потврдиме работите кои се повторуваат на сите конференции, треба да си го поставиме прашањето - зошто нешто не оди? Можно ли е 45 години култивирање на антибулгаризам да избришат векови заедништво, судбина, јазик, култура, менталитет? Како е можно? Ова прашање треба да си го поставиме на нас. Очигледно е дека дебатирањето какви Македонци се, каков дијалект зборуваат не функционира", изјавил Антев. "Тие историски се Бугари, но има метаморфоза, една еволуција, која треба да ја имаме предвид и тоа е прашање на суптилност од наша страна", рекол Пантев. "На оваа земја треба да се помогне, но да и се потсмевате, бидејќи резултатите се контрапродуктивни", заклучил Пантев.

"Нека прават што сакаат, нека се делат, нека се федерализираат, но да не посегнуваат по нашата територија и нашата историја", беше следната порака во дебатата. Според овие оценки, по Самуил и Гоце Делчев, се посегнувало и на историски дејци кои до вчера биле табу кај нас, па се именувала улица и се подготвувал споменик на Тодор Александров и на Симеон Радев. "Прашање на време е кога ќе стигнат до Александар Протогеров и Дрангов, а нема да изненади ако еден ден и Ванчо Михајлов осамне со споменик во Скопје", бил еден од коментарите на собирот.

"Бугарската политика се соочува со еден исклучително сложен тест, бидејќи ако е тврда, предизвикува антибугарски кампањи, а ако е мека, промовира притискање на македонските Бугари. Потребен е исклучителен такт и не жолти картони туку да се охрабруваат бугарскиот бизнис и бугарската телевизија, весници", истакнал политикологот Емил Митев.

Според поранешниот амбасадор на Бугарија во Македонија, Александар Јорданов, порано бугарската политика во однос на Македонија се засновала на тезата дека сите Македонци се Бугари. Сега, пак, се гледала промена и се слушаат изјави за заштита на Бугарите во Македонија. "Тогаш треба да прифатиме дека и во Бугарија има македонско малцинство. Оваа нова позиција бара анализа со учество на државното раководство", рекол Јорданов.

Според европратеникот и кусо време известувач за Македонија, Кристијан Вигенин, Бугарија има интерес нашата држава да ги започне преговорите на ЕУ "бидејќи во рамките на преговорите за поединечни глави имаме можност да отвориме цел спектар на прашања". "Премиерот на Македонија Никола Груевски со неговата партија и Бојко Борисов со ГЕРБ да седнат и да размислат што може да се направи, да ги стават на принципиелна европска основа овие проблеми и да се обидат да ги решат, а не да нафрлаат реплики во медиумите, што е несериозно", искоментирал Вигенин. Според него, ако пристапот на Бугарија е премногу агресивен, тоа им помага на властите во Македонија да се самозатворат, а тоа ја лишува Бугарија од можноста да има нормален дијалог не само на владино туку и на сите други нивоа. Тој објави дека БСП и Социјалдемократскиот сојуз на Македонија планираат серија иницијативи за создавање на нормална атмосфера на дијалог.


http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=BD3A823C591A8549B39D8E9EEB07DE38
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 25, 2012, 08:13:36
(http://filmitv.net/_sf/7/714.jpg)

Още един торент където онлайн можете да гледате американски филми транслирани на български.

http://filmitv.net/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 03, 2012, 07:13:48
(http://www.utrinski.com.mk/WBStorage/Articles/AC7ED0FCFE512042BB7B9F586DC9C066.jpg)

Американски и домашни археолози трагаат по најголемиот пејонски град во близина на Свети Николе

Штип - Група археолози, студенти, професори и волонтери од Америка и од нашата држава, летово упорно работат на археолошкиот локалитет Градиште, во близина на Свети Николе. Нивната надеж е голема дека токму таму ќе најдат материјални докази со кои ќе се потврди претпоставката за постоењето на најголемиот пејонски град, Била Зора. Под стручното водство на вишиот кустос, археолог Стефан Данев, археолозите овде ќе работат до 23 идниот месец.

„Долги години стручната јавност укажува на фактот дека најверојатната локација на која некогаш бил најголемиот пејонски раноантички град, Била Зора, кој датира од осмиот до вториот век пред нашата ера, е токму на Градиште, во близина на светиниколското село Кнежје. Уште во 1975 година професорот Иван Микулчиќ говорел дека Била Зора треба да се бара тука. Сепак, првите посериозни истражувања се започнати дури во 2008 година, кога Народниот музеј од нашиот град се јавува како носител на активностите со поддршка од Министерството за култура, а во соработка со фондацијата ’Кањон Лејк’ од САД. Истражувањата во континуитет траат последните пет години“, вели Илија Стоилев, директор на Народниот музеј во Свети Николе.

На овој локалитет работеле археолози, студенти по археологија и историја и волонтери, вљубени во тајните на минатото од Европа, САД па дури и од Нов Зеланд. Се работело во форма на теренско училиште при што се вршени систематски археолошки истражувања и проучувања на пронајдените артефакти кои се чуваат во депото на музејот во градот. „До овој момент не е извршена конзервација на пронајдениот материјал од овој уникатен археолошки локалитет. Тоа е неопходно ако сакаме истиот да го презентираме пред домашната и светска јавност. Ние сметаме дека тоа е од исклучително значење бидејќи овој локалитет, со досегашните истражувања и откриените артефакти ја докажа својата специфичност и единственост“, вели Стоилев.

Од досегашните истражувања се' уште не се откриени доволно добри докази во однос на претпоставките дека тука бил лоциран најголемиот пејонски град. Сепак, пронајдените садови, керамички и метални предмети говорат дека се работи за типично таков град.

„Истражувањата почнаа во почетокот од овој месец, а нашата општина очекува, со доистражувањата на овој локалитет да привлече голем број туристи. Нашите очекувања се дека Министерството за култура овој археолошки локалитет ќе го стави на списокот на капитални локалитети и согласно на тоа ќе издвои повеќе пари за наредните истражувања. Сумата од само 300.000 денари за оваа година е премала и ние ќе инсистираме на значително поголема финансиска поддршка. Како институција од областа на музејската дејност ние сме му исклучително благодарни на нашиот стручен тим за посветеноста, а посебно сме му благодарни на нашиот партнер ’Кањон Лејк’, кој со финансиски и човечки ресурси придонесува за поголема динамика во истражувањата. Благодарни сме и на локалната самоуправа, која со материјални и технички средства ни помага да ја одгатнеме тајната на Била Зора“, појаснува Иван Стоилев.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=E10C6BD94D8682439E7C901C63FA2C46
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 03, 2012, 07:39:31
Автобиографијата на Георгиевски полна со обвинувања кон сопствениот народ


Љубчо плука по Македонците, но ги радува Грците

Во обидот да ја посрамоти Македонија, Георгиевски не пропушта можност да ги понижи и Македонците. Грчките медиуми, очекувано, никако не ја пропуштаат шансата да направат сензација од неговите изјави и ставови. Делот од автобиографијата на Георгиевски во кој го обвинува сопствениот народ дека е најголем фалсификатор на историјата на Балканот е последната епизода во оваа

- Во продолжение на најновата сензација што им ја приреди Георгиевски, грчките медиуми приложуваат и постара видеоснимка во која тој тврди дека Македонците имаат само 100-годишна историја и дека требало да се задоволат со неа, а не да крадат историја од Грците, од Бугарите и од Албанците. Останува отворено прашањето - дали според Георгиевски и Стоби и Хераклеа можеби датираат од пред 100 години, јави дописникот на Нетпрес.

http://www.vecer.com.mk/default.asp?ItemID=9742EFDB02BB5E4EA528B583D2E77E48

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c6/Stobi.jpg/220px-Stobi.jpg)

Stobi

Stobi (mod. Gradsko) was an ancient town of Paeonia, later conquered by Macedon, and later turned into the capital of the Roman province of Macedonia Salutaris[1] (now in the Republic of Macedonia). It is located on the main road that leads from the Danube to the Aegean Sea and is considered by many to be the most famous archaeological site in the Republic of Macedonia. Stobi was built where the Erigón river (mod. River Crna) joins the Axiós river (mod. Vardar), making it important strategically as a center for both trade and warfare.

In September 2010, it was announced that part of a €53,000 grant by the US government for restoring and conserving landmarks around Macedonia will go to Stobi.[2]

http://en.wikipedia.org/wiki/Stobi

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6a/Ancientbitola.jpg/300px-Ancientbitola.jpg)

Heraclea Lyncestis

Heraclea Lyncestis also spelled Herakleia Lynkestis (Greek: Ἡράκλεια Λυγκηστίς or Ἡράκλεια Λύγκου) was an ancient Greek[1][2] city situated 2 km south of the present-day town of Bitola, Republic of Macedonia.[3] It was founded by Philip II of Macedon in the middle of the 4th century BC, after he had conquered the surrounding region of Lynkestis and incorporated it into his kingdom of Macedon. The city was named in honor of the mythological Greek hero Heracles. The epithet Lynkestis means "the Land of the Lynx" in Greek.

Heraclea was a strategically important town during the Hellenistic period, as it was at the edge of Macedon's border with Epirus to the west, and to the non-Greek world to the north, until the middle of the 2nd century BC, when the Romans conquered Macedon and destroyed its political power. The Romans divided Macedonia into 4 regions and Heraclea was in the fourth region. The main Roman road in the area, Via Egnatia went through Heraclea, and Heraclea was an important stop. The prosperity of the city was maintained mainly due to this road. Objects discovered from the time of Roman rule in Heraclea are: Votive monuments, a portico, thermae (baths), a theatre and town walls. In the early Christian period, Heraclea was an important Episcopal seat. Some of its bishops are mentioned in synods in Serdica and other nearby towns. From this period are the ensembles of the Small and Great (Large, Big) basilica. The Grave (Funeral) basilica with a necropolis is located east of the theatre.

http://en.wikipedia.org/wiki/Heraclea_Lyncestis
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 04, 2012, 12:59:33
Не е лесно на македонистите! Секак въртат и сучат, ама се не можат да докажат дека не са българи.

(http://www.utrinski.com.mk/WBStorage/Articles/BCAAD8AADBD4244D9D74CD4E0A0FA94B.jpg)

Интервју - Делчев и Александров не се споредуваат

Александров е експонент на бугарската политика, а Гоце Делчев е жесток противник на туѓите вооружени пропаганди кон Македонија, оценува академик Иван Катарџиев

Љупчо Поповски


Господине Катарџиев, што е ова што се случува со имињата на улиците во Скопје и никнувањето споменици како печурки. Дали Македонија ја преиспитува својата историја или е тоа е само каприц на оние што владеат?

Јас имам добро искуство со прашањето за промена на имињата на улиците. Како член на Градскиот совет на Скопје четири години бев претседател на Комисијата за промена на имињата на улиците. Но, тогаш методологијата не беше таква каква што е сега. Четири години низ еден демократски процес добивавме мислења на луѓето, особено за улици кои ги надживеало времето, а кои биле поврзани со Октомвриската револуција, времето на некои советски градови, некои личности кои се непознати. Добивме конкретни предлози од сите институции, Институтот за историја, Институтот за македонски јазик, Институтот за фолклор, од Академијата, од Универзитетот... од се' што е релевантно во областа на науката и од културата. Притоа, водевме сметка во списокот на предлози на имиња да бидат внесени и етничките заедници, имаше предлози и за албански, турски, влашки и српски личности. Имам документација од тој период, комплет од четири кутии со сите имиња што беа предложени. Нам ни остана обврската тој материјал да го селектираме, да го изанализираме и потоа да му го дадеме на Градскиот совет. Но, шест месеци пред локалните избори не смее да се работи на вакви промени и така работата остана незавршена. За тоа доживував пофалби дека е демократски и принципиелен предлог. Од ова сега што го гледам, мислам дека сегашните предлози се повеќе резултат на определена политика на актуелниот режим со оглед на потребата да наметне улици кои одговараат на неговата идеолошка ориентација.



Дел од имињата што беа променети се поврзани со градови и држави кои му помогнаа на Скопје по земјотресот да се рехабилитира, да се обнови. Дали е тоа отстапување од граѓанскиот пристап што го имаше Скопје?

Непродуктивно е и тешко е да коментирам кога не ја знам аргументацијата зошто се променети овие имиња на улици. Зошто е променета „Мексичка“, зошто е променет „Стив Наумов“, зошто се дадени имиња на улици на митологизирани личности. Не знам кој го одлучил тоа - дали Комисијата, дали Владата, дали идеологијата, политиката на актуелната власт. Меѓутоа, да смените улици како што се „Мексичка“ или „Циборовски“ е несфатливо и нелогично. Скопје по земјотресот беше прогласен како меѓународен град кој ја изразуваше светската солидарност. Реакциите на Слободан Унковски и Влатко Стефановски се логични. Тоа се реакции на изградена свест. Несфатливо е градска власт, која е повикана да води сметка за мислењето на граѓаните, на своја рака да ги менува улиците.



Тодор Александров со децении беше обојуван со црни бои. Сега врз него се насочени најсилните рефлектори. Ја знаеме ли целосната вистина за мистериозниот Александров?

Премногу се исполитизира проблемот за Тодор Александров. Чув дека се повикуваат на мое пишување. Тодор Александров е врзан со бугарската политика и е нејзин експонент. Името ВМРО нема врска со името ВМОРО. Или ако сакате точно да знаете (што овде тешко се прифаќа, а е документирано) првото име на организацијата е Блгаро-македоноодрински револуционерни комитети. И тоа е под влијание на движењето во Бугарија по Руско-турската војна во 1878 година. Подоцна, бидејќи тоа име не ги одразуваше потребите на овој народ, ниту неговата свест, беше променето во Тајна македоноодринска револуционерна организација (ТМОРО). Притоа, многу е значајно што стоеше името Одринско. Можеме сега да претпоставуваме дали тоа беше од причина за солидарност на Македонците и на Бугарите во Тракија во битката против османлискиот режим или имаше други причини, но тоа стоеше се' до 1920 година. Во 1920 година, по наредба на генералската лига во Бугарија (генерал Русев, генерал Бојков) е основана организацијата ВМРО.

До 1920 година и потоа Тодор Александров и' служи исклучиво на бугарската политика и е врзан за реализација на програмата на царот Фердинанд за освојување на Македонија во балканските војни и во Првата светска војна. Во еден момент, им помогна на оние што извршија пуч во Бугарија против Александар Стамболиски. Тој им вети логистичка поддршка заедно со Ванчо Михајлов. Договорот беше - ако не успеат пучистите, тој ќе им обезбеди помош во Пиринска Македонија, затоа што Србите го протераа одовде. Ако успее пучот, тој сакаше да биде раководител, односно да именува бугарски амбасадори, да биде кадровик во полицијата. Но, ниедна власт не е подготвена да се откаже од своите ингеренции во однос на некој друг. И пучистите го тргнаа настрана Александров.

Тој веднаш потоа разви теорија дека неговата ВМРО е блиска по сфаќање со Комунистичката партија на Советскиот Сојуз, бидејќи и комунистите се залагале за решавање на социјалните проблеми на луѓето. Есента 1923 година потпиша договор за соработка со Советскиот Сојуз. Потоа тој во Советскиот Сојуз ги прати зет му Михајло Монев и Димитар Влахов и тие оттаму му одговорија дека се многу добро примени и дека имаат поддршка од Москва. Влахов таму го напиша познатиот Мајски манифест од 6 мај 1924 година. Манифестот е најголемиот исчекор, без оглед на тоа дека Тодор Александров не е негов автор, затоа што во него се обвинуваат соседните земји за аспирации кон Македонија и се доведува до степен на признавање на македонскиот идентитет и јазик. Меѓутоа, потпишувањето на овој акт беше сфатено како директна соработка со Коминтерната и во Бугарија дојде специјално еден пратеник на францускиот Ке Дорсеј, руски емигрант, и изврши притисок по секоја цена да се раскине тој договор. Тодор Александров отиде во Лондон да објаснува и кога сфати дека се наоѓа во тешка ситуација, се откажа од потписот.



За Мајскиот манифест отишол во Лондон?

Да, отиде во Лондон да ја објаснува својата позиција и да каже дека тоа е манипулација. Александров е убиен по наредба на генералската лига, на чие чело беше генерал Русев, во договор со Ванчо Михајлов. Тие сфатија дека неговата постапка може да има непријатни последици за бугарската политика и го заменија со Ванчо Михајлов. И не само тоа, потоа бугарската политика се обиде да го искористи, да го изманипулира, па го прогласија дури и за светец, така што тоа добро говори за местото на Тодор Александров. Тоа не значи дека потпишувањето на Манифестот, кој е пишуван од Влахов и еден бугарски комунист Карлаков, значи апсолутно алиби за целокупната активност на Тодор Александров која е врзана од 1905 до 1920 година со бугарската политика. Александров и Александар Протуѓеров во 1917 година беа одликувани од Кајзерот на Германија за храброст.



Зошто Александров никогаш не кажал дека е Македонец, а се залагал за автономна Македонија како дел од една Бугарија?

Прашањето за автономна Македонија е посебен проблем. Тоа е во генетиката на македонското национално револуционерно движење. Особено во време на Илинденското востание. Ни Крушевската Република не беше замислена како самостојна независна македонска држава, туку како автономија во рамките на Отоманската Империја. Истото тоа му беше целта и на Јане Сандански 1908 година во време на Младотурската револуција. За Софија најприфатливо беше постоењето на две бугарски држави - едната Македонија во границите на етничка Македонија, а другата во Бугарија. На тој начин Бугарите во Македонија би биле во ситуација да им се спротивстават на Србите и на Грците.



Каде е местото на Тодор Александров на тој пиедестал, подолу или погоре?

Тоа е прашање на оценка. Како го цените до 1920 година - како го цените убиството на Ѓорче Петров, на Панчо Михајлов, на некои други Македонци во Бугарија, кои не сакаат да го прифатат на чело на ВМРО и бараа лидерот на организација да се избере по демократски пат на конгрес. Ѓорче Петров го ликвидираа токму поради таквото залагање. Александров е контроверзна личност која е конзистентна во поглед на извршување на задачите што му ги поставува бугарската политика, прво Фердинанд, а потоа цар Борис и која во еден момент по 1923 година, по државниот удар во Бугарија, кога беше тргнат од власта, побара контакт со комунистите како спротивставување на бугарската политика и се заложи за потпишување на Манифестот и за релативното издвојување на македонската самостојност.

Тој во еден момент побарал Вардарска Македонија, односно Македонија, да се обедини во рамките на Кралството СХС, како автономна држава со признавање на бугарскиот карактер на Македонците.



Зошто сега со подигањето на споменикот, именувањето на улицата, на мостот „Тодор Александров“ оваа владејачка гарнитура настојува да го издигне на исто рамниште како Гоце Делчев?

ВМРО кое е формирано 1920 година и нема врска со она ВМРО формирано од онаа група од шест души во која подоцна Гоце Делчев стана доминантна личност. Второ, не може да се прави никаква споредба меѓу Гоце Делчев и Тодор Александров. Александров е експонент на туѓа политика, со исклучок во 1923 и 1924 година, а Гоце Делчев е жесток противник на туѓите вооружени пропаганди кон Македонија. Тодор Александров формираше чети од македонската емиграција во Бугарија и ги вметнуваше преку границата во Вардарска Македонија, но не и во Егејска Македонија, за вршење тероризам. А Гоце Делчев изгради комплетна воена четничка структура покрај границата со Бугарија за да ја спречи инфилтрацијата на бугарски чети во Македонија за ширење на бугарската пропаганда. Тоа е доволно за да се сфати огромната разлика.

Гоце Делчев, покрај тоа што се чувствуваше Бугарин, во определен момент рече зошто нема некој човек да напише книга на македонски јазик. Се залагаше за формирање македонска држава, бидејќи беше свесен, и тој и неговите пријатели, дека ниту еден од соседите нема да прифати Македонија да биде приклучена кон Бугарија. Според тоа, тие тргнуваа од претпоставката дека Македонија има свои посебни политички и економски интереси и не може да биде приклучена кон ниту една од соседните држави. Тоа е многу значајно. Тоа не може да се споредува со Тодор Александров.



Сакате да кажете дека и Гоце Делчев се чувствувал како Бугарин?

Да. Но, во нашата историографија има еден шаблонски пристап за името Бугарин. За жал, ниту во историографијата ниту во политикологијата немаме напори за теоретско објаснување од каде, како и колку се одржува тоа бугарско име. Самото име не треба да служи како аргумент дека Македонците се Бугари. Тоа име е прифатено под влијанието на црквата во времето на покрстувањето на Македонците, државата е таа што им дала име. Денеска во Америка и Македонците и Грците се Американци. Така е и во Австралија. Државата е таа што им го дава името на своите поданици. Но, тоа не значи дека луѓето што го носат името на државата ја суспендираат националната свест. Најдобар доказ е Илинденското востание во Битолскиот округ. Луѓето никогаш не истакнаа програма за обединување со Бугарија, напротив, секогаш се залагаа за своја сопствена држава која е дел од процесот на постепено градење од недефинирана програмска цел – држава. Најголем придонес и најголем фактор во кој дефинитивно се расчисти тоа прашање е востанието против бугарската окупација за време на НОБ. Со тоа востание Македонците раскинаа со бугарската пропаганда и, дефинитивно, го афирмираа својот национален идентитет. Тоа востание е најзначајното во оформување на националната свест како Македонци.



Дали еден историчар треба прво да биде патриот, па потоа научник?

Историчарот, пред се', треба да биде научник. Патриотизмот е лична определба. Науката има свои критериуми, норми и ако сакаш да бидеш објективен и ако сакаш да му служиш на својот народ, на посреден начин да бидеш патриот, не треба да бегаш од табу-темите, туку да настојуваш објективно, аргументирано да ги објасниш пред сопствената јавност, пред себе си и пред меѓународната јавност. Нашата историографија во последно време е на опашката на актуелната политичка власт. Тоа оди на штета на историографијата. Нам ни треба историографија која ќе се издигне од обичната хроника и од политичките дискредитации и која ќе направи обид теориски да го објасни развојот.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=9BFD435C3797864CA6C49074220C4D02

Kharn, 04.07.2012 09:38:09
Чудни нешто зборува академикот.Гоце бил патриот а Тодор, крвник. Сакам да ги питам уважаемите МАНУ-вци, од овие дваjцата коj jе бил во бугарско офицерско училиште - Делчев или Александров?Кoj е бил егзархиjски учител? Кога во Мakедониjа историчарите ке станат историци, а не како сега - романисти
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 05, 2012, 02:39:34
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6c/Tito_in_Partisan_uniform.jpg/56px-Tito_in_Partisan_uniform.jpg)

Slavic peoples

The Slavic peoples are an Indo-European panethnicity living in Central Europe, Eastern Europe, Southeast Europe, North Asia and Central Asia. The term Slavic represents a broad ethno-linguistic group of people, who speak languages belonging to the Slavic language family and share, to varying degrees, certain cultural traits and historical backgrounds. From the early 6th century they spread to inhabit most of Central and Eastern Europe and the Balkans.[18] In addition to their main population centre in Europe, some East Slavs (Russians) also settled later in Siberia[19] and Central Asia.[20] Part of all Slavic ethnicities emigrated to other parts of the world.[21][22] Over half of Europe's territory is inhabited by Slavic-speaking communities.[23] The worldwide population of people of Slavic descent is close to 400 million for which they rank fourth among panethnicities in the world.

Modern nations and ethnic groups called by the ethnonym Slavs are considerably diverse both in appearance and culturally, and relations between them – even within the individual ethnic groups themselves – are varied, ranging from a sense of connection to feelings of mutual hostility.[24]

Present-day Slavic people are classified into East Slavic (including Russians, Ukrainians, and Belarusians), West Slavic (including Poles, Czechs and Slovaks),[25] and South Slavic (including Bulgarians, Macedonians, Slovenes, Croats, Bosniaks, Serbs and Montenegrins). For a more comprehensive list, see the ethnocultural subdivisions.

http://en.wikipedia.org/wiki/Slavic_peoples
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 10, 2012, 07:40:22
A Manifesto from the Provisional Government of Macedonia  (1881)

The Manifesto was proclaimed on 23rd March 1881 in Kustendil (now in Bulgaria). It was sent to all diplomatic representatives in Bitola, Solun and Carigrad (now Istambul). It is one of the most significant acts issued by the Provisional Government of Macedonia, an executive body of the National Assembly of Macedonia. The Manifesto was found in the documentation of the Central State Archives of the October Revolution and Socialist Construction in Moscow (Section Count Ignatiev, No 730, Description No 1, ed. hr. 79).


A MANIFESTO OF THE PROVISIONAL GOVERNMENT OF MACEDONlA

23rd March 1881

Macedonians,

Our dear fatherland Macedonia was once one of the most glorious countries. Macedonian nation established the foundations of the art of war; with their victorious phalanx and Aristotle’s enlightenment they civilized the humanity and Asia. And now our fatherland, so glorious in the past, is on the verge of destruction, thanks to our mistakes and carelessness. Foreign and suspicious nations want conquer our homeland and destroy our nation, which, shining with such a light, will never be destroyed. Our mother Macedonia became now as a widow, lonely and deserted by her sons. She does not fly the banner of the victorious Macedonian army. Today she is just a geographic term. Much like if someone is trying to hide her victorious nature with the veil off oblivion. Conspirators have dug her grave and roam through our land, injecting poisons in her. These conspirator are the undertakers of our glorious and great fatherland, they want to dismember it and lay it as a pray in front of the victorious army of Austria-Hungary. If one joke is replaced with yet another, the revival of Macedonia will become impossible, and our nation will be eradicated. This moment is of utmost importance for Macedonia, it is a question of life or death.

Real Macedonians, faithful offspring of your fatherland!

http://en.wikisource.org/wiki/A_Manifesto_from_the_Provisional_Government_of_Macedonia_-_1881

Манифест на Привремената Влада на Македонија - 1881

23 март 1881 во Ќустендил

Македонци,

Нашата мила татковина Македонија некогаш беше една од најславните земји. Македонците ги поставија основите на уметноста на војувањето, со нивните победоносни фаланги и просветлувањето на Аристотел, го цивилизираа човештвото и Азија. А сега нашата татковина, толку славна во минатото, сега е на прагот на уништувањето, благодарение на нашите грешки и негрижа. Туѓи и сомнителни народи сакаат да ја освојат нашата татковина и да го уништат нашиот народ, кој, блескајќи со таква светлина, никогаш нема да биде уништен. Нашата мајка Македонија стана како вдовица, осамотена и напуштена од нејзините синови. Не го вее знамето што го вееше победоносната Македонска војска. Денеска е само географски поим. Како некој да се обидува да ја прикрие нејзината победоносна природа со прекривката на заборавот. Гробот и’ го ископаа натрапници кои сноват низ нашата земја и ја троват со смртоносни отрови. Тие натрапници се гробарите на нашата велика и славна татковина, тие се договараат како да ја распарчат и да ја препуштат на победничките војски на Австро-Унгарија. Ако еден јарем се замени со друг, обновувањето на Македонија ќе стане невозможно и нашиот народ ќе биде збришан. Овој момент е клучен за Македонија; ова е прашање на живот или смрт.

Вистински Македонци, верни чеда на вашата татковина!

Ќе дозволите ли вашата татковина да биде уништена? Погледнете како се гуши во ропство, како крвави од раните што околните народи и’ ги нанесоа! Погледнете ги тешките синџири во кои Султанот ја окова! Во таква беспомошна состојба, сета во солзи, нашата мила Македонија, нашата драга татковина ве вика: вие, мои верни чеда, вие наследници на Аристотел и Александар Велики, вие во чии вени тече Македонска крв, не ме оставајте да умрам, помогнете ми! Голем срам ќе биде за вас, вистински Македонци, ако останете неми сведоци на мојот погреб. Не, не, еве ги моите грозни раскрвавени рани, еве ги моите тешки пранги: скршете ги, расковете ги, зацелете ги моите рани, направете се’ што е во ваша моќ за да се напишта зборовите „Сложна и обединета Македонија“ на знамето што ќе го кренам. Откога ќе успеете победоносно, избркајте ги убијците од оваа земја кои го веат знамето на раздорот и сеат погубни идеи, делејќи ве, мои чеда, на безбројни народи, па така обединето под знамето на Македонија, како единствен народ, дигнете го високо тоа славно знаме и подгответе се еднодушно да напишете на него:

Да живее Македонскиот народ, да живее Македонија!

Тоа е гласот на нашата земја, тоа е нашата слобода - нашето народно наследство. Ако ги прогласите овие зборови, ќе бидете поздравени од слободно мислечките народи и сите благородни срца ќе побрзаат да ви се придружат и да се борат, да ви помогнат да ја добиете светата слобода, која толку векови веќе ви е одземена.

Македонци, запомнете го вашето потекло и не се одрекувајте од него!

Ќустендил 11-23 март 1881,

Верно на оригиналот Доспат 18-30 април 1881.

Претседател Васил Чомо[1]

Секретар Никола Трајков

Централната Државна Архива на Октомвриската Револуција во Москва (оддел гроф Игнатиев, Бр. 730, Опис бр 1, ед. хр. 79). Преобјавено во „Одбрани текстови за историјата на македонскиот народ, 2 дел, Скопје 1976 стр. 256-258).

Манифестот во превод на англиски јазик

Историска позадина на овој манифест: Во 1880 година, од 21 мај до 2 јуни, на планината Грамос (Гремен теке), Островско, приморскиот дел од Македонија, се одржало Национално собрание на Македонија со учество на 32 претставници од сите краеви на земјата. Собранието било свикано за ја разгледа политичката положба на земјата по Берлинскиот Конгрес и покажаната незаинтересираност на големите сили (вклучувајќи ја тука и словенска Русија) да ја присилат Османлиската држава да ја спроведе обврзувачката одредба од чл. 23 на Берлинскиот договор за давање посебен, автономен статус на Македонија, а како непосредна цел било поставено да се утврдат мерките и акциите за постигнување така поставената «националната цел». Собранието констатирало дека и по последните големи промени на Балканот, кога сите останати христијански народи се здобиле со национална слобода и државност; «Романија, Србија и Црна Гора, по силата на Берлинскиот договор од 1878 година, се здобиле потполна независност, а Бугарија, Источна Румелија и Крит, добиле граѓански права, единствено Македонија, која уште во древно време имала своја цивилизација, била лишена од секаква помош. По што Националното собрание «еднодушно решило» од владата на Османлиската држава и големите сили да бара «праведните барања на македонскиот народ да се исполнат со брзо применување на чл. 23 од Берлинскиот договор» за Македонија.

Националното собрание избрало привремена Влада на Македонија «Единство», како извршно оперативно тело што ќе ги превземе потребните акции за реализирање на «националната цел»: создавање македонска државност. За постигнувањето на тоа било решено најнапред да се бара, по легален пат, право на автономија признато од големите сили и санкционирано со меѓународниот Берлински договор од 1878 година. Во случај владата на Османлиската држава да откажела да ја исполни превземената обврска, а големите сили не ќе превземеле мерки да ја присилат на тоа, «привремената Влада на Македонија» си зела за задача да го повика македонскиот народ на оружје, под паролата: „Македонија за Македонците“, за воспоставување на древна Македонија».

Во март 1881 година привремената Влада на Македонија објавила Манифест испратен (со Протоколарното решение на Македонското национално собрание) до дипломатските претставници на големите сили.

Во Манифестот се барало признавање правото и на македонскиот народ, како историски народ со богато и славно минато кој оставил траен белег во цивилизацијата на човештвото, да ја возобнови својата државност. Привремената влада апелирала и до прогресивното јавно мислење, до сите «слободољубиви луѓе, со благородни срца», да му притекнат на помошт на македонскиот народ во неговата борба за слобода. Со Манифестот привремената Влада на Македонија повикувала, пред опасноста татковината да биде распарчена од агресивните «околни народи», «гробари на големата и славна татковина», сите народни сили да се обединат под знамето на «единствена и обединета Македонија како единствен национален симбол». Бидејќи, само со единство можело да се смета да се извојува сопствената слобода, «тоа скапо наследство на народите». И со тоа да се обезбеди спасот на татковината. Владата предупредувала на опасноста од делба на Македонија и ново ропство што трајно ќе го спречело возобновувањето на македонската држава.

Манифестот бил прогласен на 23 март 1881 во Ќустендил (денешна Бугарија). Бил испратен до сите дипломатски претставници во Битола, Солун и Цариград. Ова е еден од најважните акти донесени од Привремената Влада на Македонија. Еден од учесниците во Привремената влада на Македонија е и Леонидас Вулгаракис.

Овој манифест се спомнува од Бугарскиот патријарх Кирил во книгата: Б’лгарската екзархија в Одринско и Македонија след Освободителната војна (1877-1878), vol. 1/1, Софиа: Синодално издателство, 1969, p. 461-466, 485.



http://en.wikisource.org/wiki/A_Manifesto_from_the_Provisional_Government_of_Macedonia_-_1881?match=mk

National Assembly of Macedonia (1880)

The National Assembly of Macedonia was established in 1880, as a reaction to the Congress of Berlin (1878) and composed of 32 representatives from all over Macedonia.[1] The biographies of certain members like, the Greek Leonidas Vulgaris,[2] reveal Greek influence, both official and unofficial. Not much is known about this assembly and its temporary government. Rumours circulated about its members, depicting them as Greek or Russian agents. However their Manifesto bears specific and local Macedonian identity-building.

http://en.wikipedia.org/wiki/National_Assembly_of_Macedonia_(1880)

Македонизмът е бил създаден от гърците

http://bkks.org/forum/index.php/topic,324.0.html

Дневник, 27.06.2009


ПРОЕКТИ ЗА НЕПОДНОСЛИВА ЗБРКА

Споменикот на Александар и црквата на Вранишковски

Димитар Димитров (Авторот е универзитетски професор)

Ако го оставиме Јустинијан настрана, како некој што не е во врска со предметот, за античките татко и син е документирано дека биле функционализирани против борбата на нашите предци за наша држава. Култот на Александар Грците го вградиле во теорија за нашиот идентитет што не прави едно со нив, Грците. Како наследници на Александар, кој според таа теорија, се разбира, бил Грк, ние исто така сме Грци, но, со доаѓањето на Славјаните, сме се заборавиле и сме станале славофони. Таа теорија, во македонската борба и во Втората балканска војна, се спроведувала во комбинација со насилство. Нашите предци требало да прифатат или дека се Грци или да бидат „анулирани“ (Н. Диму, Несреќата да си Грк).

Се исходува од една основна претпоставка дека имено целото население во далечното минато било грчко. „Каков срам!“ - велеле грчки жандарми во Горно Куфалово. - „Ние ве ослободивме. Гласот на Александар Велики ве вика од гробот. Не го слушате ли? А продолжувате да бладате...“ (Карнегиевиот Извештај за Балканските војни 1912-1913.) Клучната ролја во имплементацијата на грчката александристска теорија ја играла грчката црква, која „во последните два века им служела на сите богови, само не на Единствениот“ (Н. Диму). Во книгата на Раптис Капетанот Пулакас работата е така поделена што свештеник, со опширна просветителска проповед, се труди заблудените чеда, паднати во анималност и варварство, да ги „прероди“ и да ги спаси за елинизмот и културата во идентитетот со Александар. Додека за луѓето (движењето на отпорот) што ја одбиваат таквата „преродба“ следувал теророт на андартите.

Во случајот на костурскиот владика Каравангелис двете функции се споени во една личност. Тој бил и проповедник и организатор на терористички акции. Мантијата му била потребна поради авторитетот на православната црква сред православното население. Така, проблематичниот ВМРО-вски војвода Коте Христов при првата нивна средба му бакнува рака, а владиката уште со првата реченица му ја внушува „преродбата“ на грчки начин: „Вие сте Грци од времето на Александар Велики, но наминаа Славјаните и ве пославјанија. Изгледот ви е грчки и земјата што ја газиме е грчка. За тоа сведочат и статуите скриени во неа. И тие се грчки. И монетите што ги наоѓаме се грчки.“ (Македонската борба).

ЗА "ПРЕРОДЕНИТЕ"

Како што гледаме, пред еден век, во грчката „Македонска борба“ и во Втората балканска војна, Александар и грчката црква не само што не си противречеле, туку биле единствена позиција - позиција на погрчување на територијата и на населението. На другата страна од фронтот стоела ВМРО, закотвена во преродбата врз Кирило-Методиевата-Климентова традиција. Еден од нејзините најголеми дејци вака ја коментира проповедта на „преродениот“ поп Герман: „Тој брат толку се погрчил... се помачи секако да ни докаже дека ние сме биле Грци!... Почна да ни ја раскажува историјата за великиот Александар... Човек што не се разбира од историја, а сака да ти проповеда со неа, тоа е многу смешно!. Ние... го зарезахме.“ (Дневник). Еден друг „прероден“, војводата Вангел Георѓиев, кој станал капетан Вангелис, „славофон по јазик, но грк по душа“ (Г.Каравангелис), загинал од куршум на чета на ВМРО. (Дневник).

Од друга страна, „преродениот“ Коте Христов, капетан Котас, грчки народен херој, овековечен споменички и во името на селото, го заклал ВМРО-вскиот војвода Лазар Поп-Трајков, чија отсечена глава му ја принесол како трофеј на „Црното евангелие“, како што уште жив го нарекле Каравангелис. Друг андартски капетан му ја отсекол главата на тешкоранетиот Чакаларов, која, набиена на кол, андартите ја разнесувале низ Леринско, извикувајќи: „Нема Чакаларов! Нема Македонија!“.

Таков е споменот на Александар во врска со државотворниот процес на Република Македонија, сублимиран во девизата „Се’ за Македонија“. Таков е уделот на грчката црква во нашето политичко и народно обособување. Се работи за тенденција на одродба наспроти тенденцијата на културно-политичка индивидуализација во рамките на европската реалност, (индивидуализација) што ја претставува штотуку споменатата Кирило-Методиева-Климентова преродбенска традиција. Таа амбиваленција на ширењето на источното христијанство сред Славјаните, има милениумска историја. Се протега од Византиската, преку Отоманската Империја, до „црните евангелисти“ и до црквата на Вранишковски, на таа задоцнета инсталација на грчкиот патријарх Христодулос со посредство на српскиот патријарх Павле. Толку колку што Охридската архиепископија била „грко-православна“, толку биле „анулирани“ црковните и училишните претставници на Климентовата-преродбенска традиција. Карнегиевиот извештај и Дневникот и писмата на Мисирков сведочат за масовна чистка на тие најчести видови на тогашната интелигенција и за создавање на тој начин „обезглавен народ“.

Иако појавно спротивставени, проектите на споменикот на Александар и на црквата на Вранишковски ги поврзува заедничкото гледање наназад. Ако покрстувањето на нашите предци било мотивирано со нивното цивилизациско обликување во рамките на христијанска Европа, со „преродбата“ во знакот на култот на Александар се излегува од Европа, бидејќи се редуцира тој последен милениум од нејзината историја, кој, се разбира, ја подготвил современа Европа и нас како нејзин дел и етнокултурна особеност.„Грко-православната Охридска архиепископија на Пеќската патријаршија“ тоа милениумско обособување во Светиклиментовата традиција, со преродбата, ВМРО и АСНОМ го премостува со грчко-српска коалиција на нивото на „црните евангелисти“, како „свештен“ изблик на земната манија за непосредна грчко-српска граница.

Останува она што било укинато/трансцендирано од виталното, кое го поставува/обликува историскиот процес. Да се буричка по тој остаток, од него да се реконструира етнологија на античките Македонци и таа етнологија да се идентификува како наша „крв и култура“ - тоа значи да се следи антиисториски пат од трансцендирачко кон трансцендирано, од преживеано кон надживеано. Ако крвта прелиминарно ја апсолвираме како несводлива на етнолошки белег, каква култура можеле да ни дадат тие што брзале да ја земат грчката култура?

Тоа е стратегија на деструкција-автодеструкција, во традицијата на тактиката на Каравангелис „со нив против нив“, со која „славофоните“ ги регрутирал во андартските чети, како што е прикажано погоре, служејќи се со култот на Александар како орудие. Устоличувањето на Александар во грандиозен кич-споменик на централниот плоштад на главниот град на државата (след оние во Прилеп и во Штип), претставува триумф на грчката византиска вештина, со која на тој чин му се дава вид на провокација на Грција, а всушност се провоцира автодеструкција на државата и суигеноцид на нејзиното мнозинско население.

http://www.dnevnik.com.mk/?itemID=67EB7E6125699F4FBE4FF0829869299C&arc=1

Македонската борба (Спомени)
Германос Каравангелис  (София, 2001)

http://www.promacedonia.org/bmark/gk/index.htm

Македонската борба. Мемоари
Германос Каравангелис  (Скопие, 2000)

http://www.promacedonia.org/gk/index.html

Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 20, 2012, 10:48:13
(http://www.utrinski.com.mk/WBStorage/Articles/6777A367D74F3A4BACF88EB63A9E0992.jpg)

Георгиевски ја обвини МПЦ за паганство

Антиквизацијата е дехристијанизација на Македонија, и' порачува поранешниот премиер на Црквата

„Можат ли да разберат владиците од МПЦ дека антиквизацијата е всушност и дехристијанизација на Македонија?“ Вака поранешниот премиер и лидер на ВМРО-Народна партија, Љупчо Георгиевски вчера со отворено писмо до јавноста реагираше на соопштението на Синодот на МПЦ за неменување на уставното име. Црквата, меѓу другото, соопшти дека ќе дава поддршка за Владата до крај да истрае во борбата со јужниот сосед во спорот со името, бидејќи Македонија и Македонците, како што оценија црковните власти, се смисла на нашето минато и иднина.

Но, Георгиевски во ставот на Светиот архиерејски синод препознава „напад врз неговите заложби и активности“. „Затоа и се чувствувам повикан да им објаснам уште еднаш на македонските владици за што всушност се борам“, вели поранешниот премиер во своето опширно писмо до јавноста.

„Во последните 3-4 години, Владата на ВМРО-ДПМНЕ, преку државен инженеринг врши активна промена на македонската историја и комплетно ревидирање на словенските корени во античко-македонски. Дали владиците на МПЦ, воопшто можат да видат дека со додавање на античка Македонија се брише комплетната смисла на мисијата на св. Кирил и св.Методиј и на св. Климент и св.Наум. Ако имаме континуитет, чуму беа потребни мисиите на овие наши светци? Кого учеа? Кого воспитуваа? Кого христијанизираа и покрстуваа? Дека во Македонците има крв на Александар Македонски е основата на грчката пропаганда од крајот на 19 век предводена од страна на владиката Каравангелис. А токму црквата предначеше во таа битка“, вели тој.

Според Георгиевски, словенството е основа на секоја црковна книга во нашата историја. Ако го извадат словенството од историјата на МПЦ, таа ќе остане само кимбал што ѕвечи.

„Антиквизацијата е оддалечување од словото Христово и враќање на многубоштвото и паганството. Паганизам од најмизерен вид е што МПЦ, која заради своето полтронско однесување кон власта, го премолча ставањето на споменикот на Александар Македонски на местото каде што можеше да стои само патронот на Македонија св. Климент. Паганизам е што во секоја нова изградена Македонска црква се црта сонцето – симболот на Амон Ра. Паганизам е с