Штампај

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).
1 час 1 ден 1 недела 1 месец Засекогаш
Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија

[veritas]

Former toponyms in Greece

Many settlements in Greece had Greek and non-Greek forms. Most of those names were in use during the multinational environment of the Ottoman Empire. Some of the forms were identifiably of Greek origin, others of Slavic, yet others of Turkish, Vlach or Albanian origin. Following the First World War and the Graeco-Turkish War which followed, an exchange of population took place between Greece, Yugoslavia, Bulgaria and Turkey (Treaty of Neuilly, between Greece and Bulgaria and Treaty of Lausanne, between Greece and Turkey). The villages of the exchanged populations (Bulgarians and Muslims) in Greece were resettled with Greeks from Asia Minor, and the Balkans (mainly from Bulgaria and Yugoslavia).

As Greece transformed rapidly from a multi-ethnic to a mono-ethnic state[1] the Greek government renamed many places with revived ancient names, local Greek-language names, or translations of the non-Greek names. The non-Greek names were officially removed.[2] Although the bulk of the population was Greek[3][4][5] the renaming was considered a way to establish a collective ethnic consciousness.[6] A lot of historical Greek names from Asia Minor were also introduced in the region mainly by the resettled refugees. Many Demotic Greek names were also replaced by a Katharevousa Greek form, usually different only morphologically. This process started in 1926 and continued into the 1960s.[2]

According to ongoing research being carried out at the Institute of Neohellenic Research in Athens, between 1913 and 1996, the names of 4,413 settlements were legally changed in Greece. In each case, the renamings were recorded in the official Government Gazette.

The regional breakdown in renamings is: Macedonia: 1,805 renamings; Peloponnese: 827 renamings; Central Greece: 519 renamings; Thessaly: 487 renamings; Epirus: 454 renamings; Thrace: 98 renamings; Crete: 97 renamings; Aegean Islands: 79 renamings; Ionian Islands: 47 renamings.[7]

http://en.wikipedia.org/wiki/Former_toponyms_of_Greek_places

[veritas]

http://ireport.cnn.com/docs/DOC-691028

[veritas]

Малко смях: Господари на ефира





http://www.youtube.com/watch?v=j3ir7uwC2gc



http://www.youtube.com/watch?v=1eDHXDS9TzQ



http://www.youtube.com/watch?v=o8qSkAgFin8



http://www.youtube.com/watch?v=JqdYrjnxkYc



http://www.youtube.com/watch?v=j4CaWgOeHdI

[veritas]

Ванга: България и Македония ще се обединят



http://www.youtube.com/watch?v=u6Y_JpuSHtg

[veritas]

Тук ще можете да гледате американски филми преведени на български, телевизии, игри и т.н. В последният линк има много други интерсени български сайтове, които можете да ползвате.

http://medifest.net/index.php

http://myonvideo.com/

http://bgtop.net/category/15/s1

[veritas]

Тук можете да видите всички български торенти, които ви дават възможност да гледате американски филми с български превод, а също така да данлодвате игри, музика, програми и др.

http://torenti.inbulgaria.info/

http://torrent-trakeri.free.bg/

http://bgchart.net/recommend/3549

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=f&oq=%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8+%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8+%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f&gs_upl=0l0l0l3812lllllllllll0

За да можете да гледате филмите ви е необходим добър плеър. Например, този

http://www.free-codecs.com/media_player_classic_download.htm

И най-важното, да данлодвате кодеците за Windows, които ще ви дадат възможност да гледате всички филми.

http://www.free-codecs.com/xp_codec_pack_download.htm

Да не забравите и м торента, с който се извършва самото данлодване.

http://www.utorrent.com/downloads/complete

[veritas]

Античка Влада и без фасада

Ерол Ризаов

Тест-текст за правилна идентификација

Македонската Влада е античка и без фасада. Не и' требаат барокни столбови и рококо козметика за да ја докажува својата империјална генетика наследена директно од македонското царство и нејзините славни императори, фараони, василевски и кралски династии. Целиот стар век пред Христа и цел среден век по Христа, кои европските историчари по голема грешка и заблуда и' го препишаа великодушно на Византија како грчки среден век, всушност, е голем научен фалсификат, бидејќи се работи за грубо присвојување на македонската култура и историја. Сите правци во уметноста, сите стилови во архитектурата потекнуваат од македонските антички сликари, скулптори и градители. Филип Втори, неговиот син славниот Александар Македонски, Рамзес, и стотици други фараони, целата македонската династија на Птоломеите, Цезар, Август и Октавијан, до Костантин Велики и илјадници кнезови и кралства кои се формираат по распадот на македонската империја се во директна врска со древните Македонци.

Сите светци од Кападокија се посеани од македонските фаланги. Неслучајно во Библијата се споменува Македонија 23 пати, неслучајно првата христијанка е Македонка. Самиот господ бог Исус Христос, бидејќи Евреите го сметале за измамник, а го присвоиле Грците, многу логично е дека по потекло е Македонец. Тие присвојуваат се' што е наше. Зарем случајно св. Павле доаѓа во Македонија. Единствен проблем беше денешниот словенски јазик на Македонците, но и тој неодамна генијално е разрешен благодарение на нашите големи научници и истражувачи. Всушност, македонскиот јазик да ти бил прота јазик, татко на сите јазици, во светот. Тој се формирал уште во времето на македонскиот палеолит и неолит кога татко му на Господ го создал светот и ги создал луѓето и нивниот јазик. Тогаш сите живи суштества зборувале македонски. Дури многу подоцна Господ им ги дал разните јазици на животните и луѓето. Словените како примитивни племиња немале јазик, тие само викале неартикулирано и зборувале со мимики и дишеле со сламки кога нуркале во Дунав и во Сава на пат за наваму. Затоа го украле македонскиот јазик од старите Македонци и затоа денес сите словенски народи имаат сличен јазик, писмо и вера која им е подарена од Македонците.

Почитувани читатели. Ако овој тест-текст ви изгледа сосема логичен и нормален, не дај боже да ви се допаѓа, имате сериозен здравствен проблем. Се вика антикоманија. Болеста е прилично заразна и лесно пренослива. Можете брзо да се излечите само со читање книги со сертификат на научно потврдена вистина. Но, има и тешки неизлечливи случаи. Нема спас ако антиката ви е како ДНК влезен во генетиката, тогаш нема потреба од никакви сомневања и проверки. Така стекнувате вроден балкански имунитет од научни пропаганди, светски и комшиски заговори и исмејувања. Тие не можат да допрат до вас. Достоинствено ќе си го носите довека својот новоосознаен антички идентитет и ќе се гордеете со своето славно минато кое не сте го знаеле, бидејќи комунистите го криеле од вас.

Ете затоа на Владата и' треба само формално нова фасада да се потврди старата заборавена вистина дека античката историја и култура се наши и на никој друг. Затоа во Владата врие од антички филозофи, софисти и мудреци кои се сетија да стават пет проекти на гласање преку интернет за новата владина фасада што стигнале на тендерот. Четири се со модерна архитектура која се потпира повеќе или помалку на основниот проект и на авторството на архитектот Петар Муличковски. А само еден е со античка барокна фасада. Четирите заедно имаат во моментот кога го пишувам текстот околу 20.000 гласа, а античкиот сам 10.000. Многу провидна измама, потпрена на античка доктрина. Раздели, па владеј. Имам едно прашање до двајцата талентирани архитекти. Навистина, преголема храброст е да му го земете авторството на професорот, дури и да сте го надминале, но ќе мора да и' објасните на јавноста кои се вашите аргументи да прифатите политичка нарачка кубистичките коцки на друг автор проектирани пред речиси четири децении да ги преправите во барок и антички канонади без негова согласност. Дали тоа не ви внесува немир, да не речам срам. Или има други мотиви.
 

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=00184343A3C00443B0ABB82B14E96D6A

[veritas]

Интервју: Го предадовме Скопје на барокна ламја

Античката историја на светот, за жал или за среќа, во светски рамки, изгледа дека одамна е веќе напишана, вели режисерот Слободан Унковски

Како човек од културата, но, пред се', граѓанин на Скопје, како гледате на промените што се случуваат во последниве години. Има ли нешто што Ве изненадува или збунува при секое Ваше враќање?

По испуштањето на духот на омразата кон поинаквото мислење (артикулиран и во процедурите за проектот „Скопје 2014“) и тепањето студенти на плоштадот, се' стана дозволено и се' е можно. Тоа го покажаа сите настани што следуваа, од пресија, прогонство, апсење, убиство, дежурни протестанти, затворање медиуми, незаконски одлуки за градење споменици, понижување на Собранието и уривање на кревките демократски капацитети на земјава, повикување на линч, нетранспарентно трошење на нашите пари, развивање чувство на лична несигурност... Историјата на Скопје (зошто не и на Македонија, зашто овој рак е проширен низ целава земја) еден ден ќе се дели на турски период, српска владеење, бугарска окупација во Втората светска војна, држава Македонија во социјализам, независна Македонија и Македонија под окупација на агресивниот, да речам, барок-бурек национализам.

Национализмот е сладок, заводлив и особено гладните го консумираат лесно и како турбофолк или дрога го подига привремено примателот во нереални висини и по период на време го остава таму да се снаоѓа како што знае и умее. Агресивноста на национализмот не може да се задоволи со безредија на еден фудбалски меч, закажана тепачка на Кале или на некое друго место, или со митинг. Нему му е потребна реална или медиумска крв на дневна база, глави што се тркалаат по улици метафорично или навистина, војна против сите домашни „предавници“ и против сите што се против „нашето право и нашата единствена вистина“. Во таков систем мислењето е дека поединецот нема што да мисли.

Ние, скопјаните, пред се', го предадовме Скопје во устите на барокната ламја без и да се обидеме воопшто да го одбраниме, без да му помогнеме да излезе на крај со оваа примитивна инвазија на невкус и произволност, дилетантска архитектура и патетична симболика, гранапска логика и новокомпониран квазипатриотизам. Ние го предадовме Скопје без збор, без „испукан куршум“ за негова одбрана. Скопје памети се' и тоа кој го силува и тоа кој не го бранел, а би морал. И Скопје, на свој начин, ќе им врати на сите.



Дали и колку се снаоѓате во атмосферата на создавање нов идентитетски код и напливот на антиквизација?

Античката историја на светот, за жал или за среќа, во светски рамки, изгледа дека одамна е веќе напишана. Тврдењата на некои од локалните историчари, пронаоѓачи, поборници и поддржувачи на античкото македонско потекло, внимание за своите ставови ќе добијат само во рамките на нашава земја денес, кај дел од нашата напатена дијаспора и во соседна Грција, исто така, заглавена во своите идеи за минатото. Во светот, за жал, уште сега сме изложени на потсмев.



Како гледате на молкот на интелектуалците и на стравот и полтронството како начин на преживување во овие времиња?

Едните се прават невидливи, чекаат работите сами да се решат, па потоа тие ќе се појават да ги објаснат и да профитираат ако може, другите добиваат помали или поголеми проекти за некое министерство, Влада, агенција, стануваат советници за разни прашања, вработуваат некој свој, па не е згодно да коментираат што било. Третите замолчија кога животот им дојде во прашање, или кога почувствуваа дека немаат ама баш никој за да се потпрат, четвртите продолжуваат упорно да пишуваат и да го креваат гласот за разни прашања, неуморно и храбро, но не знам има ли некој да ги чуе; петтите го изгубија просторот за изразување, го потрошија времето по судови бранејќи се дека не се клеветници, кодоши, предавници и слично како што беа оцрнети. Останатите ги изеде корупцијата. Нема задача што е доволно гадна за да се одбие, нема став на власта за кој немаат наполно разбирање, нема идеја која е проблематична ако е адекватен буџетот.

МАНУ како да не живее тука, а новоформираните мегафони станаа измеќари на „големите идеи“ за преродба на нацијата. Пресингот на власта поддржан од разните откинати од парламентарна контрола служби и други инсталации, драматична правна несигурност, нерешавање на скоро ниту еден настан поврзан со политичко и државно насилство го дефинираат просторот на интелектуална слобода и изразување како особено опасен. Македонија денес изгледа нема капацитет за создавање трезвена платформа на длабоките национални интереси и како да нема здрави капацитети за контранационалистичка интелектуална револуција. Од одговорноста не се изземам ни себеси.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=6127F8F64F4FE24CBF1EFFCD9F253AC2

[veritas]

Любчо Георгиевски: След 10-20 години Македония ще бъде трета албанска държава.



Видео

http://www.btv.bg/video/1879212797-Lyubcho_Georgievski_za_kompromisite_i_ambitsiite_v_golyamata_politika.html

[Стариот]

АЛБАНЦИТЕ ИМАТ НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ И ТОВА Е НОРМАЛНО. ВЪПРОСЪТ Е ДАЛИ И ПРИ ЛЮБЧО ЩЕ ИМА НАПРЕДЪК ИЛИ ЩЕ СИ ОСТАНЕ "БУГАРОФИЛ" ЗАВИНАГИ...

ЧУВАЛИ ЛИ СТЕ НЯКОГА КОСОВСКИЯТ ПРЕМИЕР ИЛИ НЯКОЙ ПОЛИТИК ОТ КОСОВО ДА КАЖЕ, ЧЕ Е "АЛБАНОФИЛ"??!

[veritas]

Македония отнася еврошамар заради антибългаризъм
Евродепутатите критикуват Скопие, че тормози гражданите си с българско самосъзнание и разпалва омраза към съседите



Македонци присъстват на откриването на Триумфалната арка в центъра на Скопие в началото на януари т.г. Тя е част от мащабния проект "Скопие 2014" на правителството на премиера Никола Груевски, който включва и гигантски паметник на Александър Македонски (на заден план). Европарламентът критикува посегателството на Македония върху културната идентичност на съседните държави.

Антибългаризмът на Скопие се превръща в пречка за напредъка на Македония към Европейския съюз, личи от проекторезолюция, която ще бъде обсъдена и гласувана в сряда от Европейския парламент. Евродепутатите препоръчват на македонското правителство да спре "дискриминацията на етническа основа, включително дискриминацията срещу граждани, изразяващи открито своята българска идентичност и етнически произход".

Предстои остър политически сблъсък в пленарната зала в Страсбург, защото са внесени 164 предложения за поправки в резолюцията, но срещу този текст никой не е възразил и няма съмнение, че ще бъде приет. За първи път, откакто през 2005 г. Македония получи статут на кандидат за ЕС Европарламентът назовава така открито проблема на македонците с българско самосъзнание.

Докладчикът Ричард Хауит, британски лейбърист, който подкрепя Македония и настоява да й бъде определена дата за начало на присъединителни преговори, е забелязал редица проблеми освен спора с Гърция за името на държавата, които блокират нейната кандидатура. Проекторезолюцията изразява притеснение от корупцията в страната и от концентрацията на собственост върху медиите. Тя призовава "властите и медиите да работят за създаване на положителна атмосфера, да помагат за развитие на отношенията със съседните държави и да не насърчават омразата". Освен това документът "изразява тревога от тенденцията страната да утвърждава своята етническа и културна идентичност за сметка на идентичността и културата на съседните държави". Евродепутатите отбелязват "с разочарование липсата на напредък в съвместното честване на общи исторически събития и личности със съседните държави, членуващи в ЕС (България и Гърция), което би допринесло за по-добро разбиране на историята и за добросъседски отношения".

В желанието си да балансират с добри думи критиките към Македония евродепутатите са записали, че "поздравяват страната със силното представяне на нейния отбор на Европейското първенство по баскетбол през 2011 г.", който се класира четвърти.

http://www.segabg.com/article.php?id=592613


Eвродепутатите поискаха Македония да не създава пречки на етническите българи

ЕП настоя Скопие да получи дата за начало на преговори за членство в ЕС

Европейският парламент (ЕП) одобри вчера на пленарната сесия в Страсбург резолюция за напредъка на Македония към ЕС, в която се изразява загриженост за онези граждани на страната, които открито заявяват своята българска идентичност или етнически произход, предаде агенция "Фокус". "Необходимо е властите в Скопие да се вслушат в отправените препоръки и да зачитат свободата на съвестта и самоопределението на всеки гражданин, такъв какъвто смята, че е", заяви евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев пред агенция "Фокус". В гласувания вчера документ ЕП изразява разочарование от липсата на напредък в честването на общи исторически събития и личности между Македония и съседните й страни. Според Ковачев "Македония трябва да прочете обективно своята история в сътрудничество с нейните съседи, за да може да скъса със сенките от миналото и да се обърне към европейското бъдеще."

В одобрената резолюция евродепутатите настояват Македония, която е кандидат за членство от 2005 г., да получи дата за начало на преговори за присъединяване към ЕС. Според тях корупцията е "сериозен проблем" в страната, но изразяват задоволството от усилията на Скопие за борба с нея. Евродепутатите изразяват съжаление, че перспективите за членство на Македония в ЕС се блокират от спора за името с Гърция. Те приветстваха инициативата на eврокомисаря по разширяването Щефан Фюле за започване на неформален "диалог за присъединяването на високо равнище" в подкрепа на процеса на реформи.

Освен резолюцията за Македония евродепутатите одобриха такива документи за Исландия и за Босна и Херцеговина. В първия документ ЕП изразява подкрепа за присъединяването на Исландия към ЕС, а във втория показва загриженост за ограничения напредък на Босна и Херцеговина като потенциален кандидат за членство в ЕС .

http://www.segabg.com/article.php?id=593141

[veritas]

"Там, в Македония, няма македонци"

До края на ХІІІ в. на никого не би му хрумнало да оспорва българския характер на обитателите на областта
Иван Петрински



Областта Македония (границата е с плътна червена линия). В горния край - част от короната на охридските архиепископи "на цяла България" и "пастири на българите", ХVII в. Изработена във Венеция от 2. 7 кг злато и сребро, 8 лейкосапфира, 260 рубина, 4 граната, 75 берила, 56 изумруда, 4 емайлови медальона и филигранни нишки. Национален исторически музей-София

Етническите сблъсъци в Македония станаха хронични. Мине не мине и ни заразказват с подробности за поредния криминален случай, превърнат в етнически поради тлеещата непоносимост между народностите там.

Един криминален, чисто битов инцидент доведе до смъртта на двама млади албанци в Гостивар. Във все още БЮРМ дори и купуването на хляб е акт, оцветен етнически, какво остава за убийство. Този път не може нищо да се измисли, нито да се скрие, както и в ученическите сбивания в гимназията в Струга преди време.

В същото време властващите в Скопие изглежда отделят повече внимание на лъскавия си външен вид, изживявайки се като рок звезди, отколкото да имат наум някоя идея за излекуване на болната си държава. Грешка, как да нямат идеи, а окичването на Скопие с кичозни паметници на исторически личности от всички съседни народи, кацнали в буйни водоскоци, какво трябва да е?! Сега следва да си посипя обилно главата с пепел, и ще го направя, но паметниците им наистина са безвкусни, с изключение на Самуиловия, който е поне напълно верен исторически. Друг е въпросът, че такива решения за болната БЮРМ са по-скоро като лечение на гангрена с крем за бръчки около очите, при това страшно скъп.

А е тежко болна държавата им, изпокарана до кръв с всичките си съседи, с наистина непрекъснати етнически сблъсъци в смесените им райони. Трябва да е ясно, само най-шумните случаи стигат до вестниците и телевизиите. Непрекъснато напрежение, даже непоносимост, тлее между славяни и албанци мюсюлмани дори сред научния и културния елит на страната. На всекидневно равнище двете групи даже не общуват. В мюсюлманските селища на северозапад и запад не е желателно, а често е и невъзможно да припарва който и да е славянин.

Няма българин, който да не следи с болка случващото се на югозапад. Та и как иначе, половината население на днешна България има своите корени в Македония, оттам са прокудени дедите ни, и за Македония те "се биха като лъвове", по думите на граф Игнатиев. Но май ни боли и за друго, България днес има най-безличната външна политика след края на ХIII в., включително и по отношение на БЮРМ. Много ни станаха болките, ще кажете, но за българина е така, откак свят светува, не е нещо ново.



* * *

Началото на етническата мешавица в областта Македония ще трябва да отнесем във времето на наследниците на цар Иван Асен Велики (1217-1241). Политическото и военното отслабване на България след средата на ХIII в. отваря вълчи апетит на младата сръбска държава. Тя става трети основен претендент за влияние в областта, като в бъдеще ще внесе съвсем нов елемент в политическата игра, етническия. До този момент изглежда на никого не му хрумва да оспорва българския характер на обитателите на областта, та чак до бреговете на Синьо море. Само Албанските планини са обитавани, но доста хаотично, от наследници на старото балканско население, примесени изобилно със сравнително скорошни славянски заселници от българската група, а съвсем на север - и от сръбската група.

Сръбските мечти засега се разпростират само в Северна Македония. В средата на 1259 г. въпросът с влиянието в Македония е на практика решен след битката при Битоля. Никейските войски разгромяват безусловно епирския деспот. Никея, наследена от цариградските Палеолози, за десетилетия напред ще има решаващо влияние в Централна и Южна Македония чак до Синеморското крайбрежие.

Амбициозният Стефан II Милутин (1281-1321) превзема "славния град Скопие" и околностите му още през първата пролет на своето дълго управление. Чак след година и нещо цариградският император Михаил VIII успява да събере сили за наложителния отговор, който така и не бил даден - престарелият император се поминал малко след като с войската си напуска престолния град.

Новият император Андроник II (1282-1328) е повече загрижен за душата си май, та той и зет му Прогон Сгур засипват с имоти и скъп везан със злато и сребро дворцов текстил охридските архиепископи. Българският царски двор пък остава зает с оцеляването си от татарската напаст и в края на ХIII в., и в първите години на ХIV в. даже. Твърде правдиви са изглежда тежките думи на летописеца Георги Пахимер - цар Георги Тертер Стари (1280-1292) не бил "в състояние да помогне [дори] на себе си". Македония е оставена на сръбските набези.

През есента на 1283 г. сръбски отряди достигат до поречието на Средна Струма, до Сярската област и чак до границите на Света гора. След известно затишие, през 1296 г. крал Стефан Милутин завладява трайно западните части на областта Македония до Драч на брега на Синьо море. Тези завоевания на практика Византия признава след тежки двугодишни преговори, водени от Теодор Метохит, като в добавка на Стефан Милутин е обещана четвърта по ред съпруга - Симонида Палеологина, дъщеря на Андроник II.

Известна е любопитната история на този четвърти кралски брак. Малко преди византийското предложение Стефан Милутин получава от деспот Елтимир предложението на вдовицата на цар Смилец (1292-1298), известна само като Смилцена, за брак, при това с нечувана зестра - цялото Българско царство. Чудно е, но обединение на България и Сърбия не става, предпочетен е византийският вариант. Стефан Милутин е тържествено венчан за едва 6-годишната Симонида в Солун през пролетта на 1299 г. Този труден за разбиране брак ознаменува първото гръцко-сръбско разделяне на безспорно българската област Македония, люлка на второто етнообразуващо ядро на българската народност, политическо и военно средище на българската държава при царете Симеон Роман, Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владислав от 976 до 1018 г. Земите на север от Щип-Прилеп-Охрид са закрепени трайно към Сърбия, заедно с изцяло българското им население.

Ще има доста случаи в по-сетнешната балканска история, когато гърци и сърби ще гонят териториални завоевания за сметка на България и на българите, но първото от пролетта на 1299 г. сигурно не трябва да се забравя.



(следва)



Извори



"Когато тоя народ [аварите] се изтегли, дойде от скитските предели друг, още по беззаконен и свиреп, така наречените българи . . . И понеже покориха цялата илирска страна, старата [антична] Македония, дори до града Солун, и част от стара Тракия, именно около Боруй [Стара Загора], казвам и Филипопол [Пловдив], както и планинските до тях местности, те се настаниха като същински жители на тая страна."

Из писмата на Теофилакт Охридски, ХI-ХII в.



"Той [цар Стефан Урош (1355-1371)] дал на двамата братя [Вълкашин и Углеш] да управляват [част] от Българското царство [Западна и Югоизточна Македония съответно] . . ."

Из летописта на сръбския книжовник Михаил от Островица, ХV в.



"Струга казват, че е град, а е повече село; тя е първо по ред [от запад] селище в България . . . при началото на стружкото поле се минава по един мост, който е на границата между Албания и България. Българите говорят славянски [език] и следват гръцки [източноправославен] обред . . ."

Из пътепис на венецианския посланик Лоренцо Бернардо, 1591 г.



". . . Населението на [областта] Македония образуват: а) основно българи; б) отчасти турци, гърци. Населението на Албания образуват: а) основно шкипетари ([наричани още] албанци, арнаути); б) отчасти българи. Населението на Тесалия образуват: власи, българи, турци, гърци . . . В предишни времена те [българите] са се простирали, в смесица с гърците, до най-южния край на Морея [полуостров Пелопонес] . . ."

Из "Древните и съвременните българи" на Ю. Венелин, 1829 г.



". . . Нека да започна с поправката на една почти всеобща [в Англия] заблуда. Там [в Македония] няма "македонци". Там са българи. Там има румъни [власи] . . . Там има гърци, вкл. повече или по-малко изкуствено елинизирани румъни. Там има "турци", вкл. българи-мюсюлмани, и някои истински турски села по Вардарската долина . . . Там има една примес от шкипетари или албанци към западните и северните краища. Накрая, там има едно голямо испански говорещо еврейско население в Солун . . ."

Из писмо на английския археолог и етнограф Артър Ж. Ивънс до в. "Таймс", отпечатано в броя от 30 септември 1903 г.





Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=2865§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?issueid=3036§ionid=5&id=0001401

http://www.segabg.com/article.php?issueid=3399§ionid=5&id=0001401

http://www.segabg.com/article.php?sid=2009050700040001301


http://www.segabg.com/article.php?id=593115


След ХІV в. Македония е трайно нестабилна политически

Секундната държава на Стефан Душан и късното албанско разбуждане забъркват днешните етнически сблъсъци




Пръстен на кралица Теодора, дъщеря на българския цар Смилец (1292-1298), съпруга на крал Стефан Дечански (1322-1331) и майка на цар Стефан Душан (1331-1355); с надпис на среднобългарски: "Който го [този пръстен] носи, да му помага бог"; високопробно злато и ниело; открит в гроба на кралицата в обителта Банска в областта Косово през 1915 г.; изработен преди 1322 г. Долу - чаша на цар Стефан Душан (1331-1355) с надпис: "+ Степан [Стефан], цар в Христа благоверен", открита в ниша в притвора на църквата "Св. Никола" в Дреново, Тиквешко през 1936 г.; изработена между 1345 и 1355 г. Предметите не са представени в мащаб. Народен музей-Белград

В началото на ХIV в. българските владетели успяват да погледнат към ставащото в Македония. След десетилетия на борба с татарската опасност съседно Косово изглежда напълно загубено за българската корона, но не и Македония. През 1304 г. цар Тодор Светослав (1300-1322) започва военни действия срещу Византия, но с ясна антисръбска насоченост. Завладените от българите земи в Тракия, включително и по Черноморското крайбрежие, са напълно законно и трайно присъединени към България. Макар и непряко Търново отново става важен фактор в македонските събития.
Несъмнен връх на българските усилия за връщането на югозападните български земи е походът на цар Михаил Шишман (1323-1330) през 1330 г. В същото време Византия, като използва размириците в Сърбия, успява да си върне южните части от областта, та чак до Битоля. В края на пролетта през Искърския пролом българската войска в съюз с влашкия войвода Иванко Бесараб и с татарски отряди поема към Велбъжд. Крепостта Земен, която се намира малко над днешната обител с известната си църква, пада първа. Изчакването не донася никакво предимство, напротив сърбите набират нови отряди и изравняват силите. Въпреки сключеното примирие на 28 юли 1330 г. сръбската войска напада опразнения български лагер. В последвалия разгром не само загива българският цар, сложен е кръст за дълго на българските усилия за връщане на Македония.

Не след много време кратката политическа нестабилност и в Сърбия, и в България е сменена от продължителна политическа устойчивост и в двете държави. Новите времена са ознаменувани с нов династичен брак, както е прието по това време. Сестрата на цар Иван Александър (1331-1371) Елена е изпратена почти в изгнание като съпруга на новия сръбски крал Стефан Душан. Сякаш само това чакал, Стефан Душан заема, при това твърде необезпокояван, "ромейската [владяната в това време от Византия] земя дори до Стримон [р. Струма] и Амфипол [на десния бряг на реката, близо до брега на Бяло море]", според летописеца Никифор Григора. Така е прекъсната сухоземната връзка между Цариград и Солун, пътят на юг и към царската корона за Стефан Душан е открит.

Отдавна е направило впечатление, че най-могъщият сръбски владетел се оказва едновременно внук на Анна Тертер, дъщеря на цар Георги Тертер Стари (1280-1282), син на Теодора, дъщеря на цар Смилец (1292-1298), и съпруг на Елена, сестра на цар Иван Александър, което го прави етнически по българин от много от търновските владетели. Ще прибавим към това и необяснимия му стремеж все на юг, към старата българска столица Скопие. В крайна сметка така нареченото Душаново царство в своя разцвет е съвсем в границите на Самуилова България, нея, макар и за съвсем кратко, възстановява Душан. Не може да се пропуснат, освен всичко това, и необяснимо прекрасните отношения с Иван Александър. Показателна е и титулатурата на Душан като крал - само "на сръбските земи и на поморските [в областта по протежение на Синеморското крайбрежие]". Няма как, ще трябва все някога да се замислим по издълбоко за същността на Душановата държава до 1346 г., т. е. до царската му коронация, нарочно ще се повторим, в старата българска столица Скопие, на Великден същата година.

* * *

Несъмнено ще е любопитно да се хвърли още сега съвсем кратък поглед върху демографското състояние на някои части от Македония, които днес в БЮРМ са изпълнени с етническо напрежение, при това във време около и малко след османското нашествие.

Дебър и Дебърско от векове са на границата с албанските племена. През ХV-ХVI в. в Дебърската каза се правят два обширни описа на данъкоплатците, запазени днес в цариградските османски архиви. Както и всички подобни документи, те съдържат безценни сведения. Първият опис е от 1467 г., а вторият - от 1583 г.

Християнските семейства през 1467 г. са точно 2110 и така Дебърско все още е верски напълно хомогенно, с абсолютно незначителен мюсюлмански примес от турски чиновници и дребни феодали (Ал. Стояновски, 2001). Някои данни позволяват да се разграничи населението етнически. Преобладават българските имена, което не е изненада, разбира се. Все още значителен е делът на сръбските окончания на родовите имена, което категорично показва, че сръбското население, което се заселва от началото на ХIV в. насетне, все още обитава части от Македония и след края на сръбската държава. Век и нещо по-късно, според сведенията в описа от 1583 г., сръбското население практически отсъства в Дебърско и последните следи от Душановото царство са вече стопени.

С оглед на по-сетнешните събития по тези земи важно е да се погледнат неславянските (небългарските и несръбските) имена. Преобладаващата част от тях са албански, но не е възможно винаги да се различат от имената на албанизираното влашко и, вероятно, гръцко население. Във всеки случай западните части на Дебърско - вилаетите Долен Дебър и Черменика, имат преобладаващо албанско население, като не забравяме пак горните уговорки.

Мюсюлманското население и 1583 г. е вече значително, цели 1303 от общо 6915 семейства. Значителна част от тези мюсюлмани са означени като "син на Абдула", което е сигурно указание за обърнати в исляма християни. Данните са категорични, че исляма приема по-често албанското население, а ислямизацията на българските села върви крайно мудно.

Подобно е състоянието и в Струга. Според данъчен опис там от 1582 г. вярата си запазили 241 от общо 299 обитаващи градчето семейства. В Охрид поради големия брой държавни чиновници, мюсюлманите са повече в процентно изражение.

Разбира се, че във вековете, които са по-близо до нашето време, сведенията за етническите и демографските промени в областта Македония ще стават все повече, през ХIХ в. и особено през току-що изминалия ХХ в. те нарастват вече лавинообразно. Основните характеристики на албанското завладяване в западните и в северозападните части на областта Македония ще останат същите. Това обаче е дълга и тъжна история, която ще оставим за друг път.



Извори



"Аз, Стефан, крал на всички сръбски и поморски [по бреговете на Синьо море] земи, като получих . . . достатъчно градове, над които властваха [досега] гърците, получих и града, наречен Прилеп, където е обителта на пресветата Богородица, в мястото, което се нарича Трескавец . . . благоволих да дам на тази обител свой златопечатник, както старите гръцки и български царе, които са властвали над тези места преди мене . . ."

Увод към три дарствени повеления на крал Стефан Душан в полза на обителта Трескавец до Прилеп; 1335 г., около 1337 г. и след 1337 г.



"Наистина кюстендилският владетел, познат с името Костадин [Деянов] и прочут с владеенето на обширни земи . . . беше върховен властелин в българската област . . ."

Из "Корона на историите" на турския историк Ходжа Саадедин, ХVII в.



"Битоля, между Лерин, Прилеп, Преспа и Охрид . . . Жителите са българи . . . Хрупища, на брега на Костурското езеро, 2 часа далеч от Костур . . . Жителите са българи . . . Охрид . . . Жителите са българи . . ."

Из географско описание на Румелия и Босна от Мустафа бен Абдуллах Хаджи Калфа, ХVII в.



"Несравнимо по-действена причина [от ислямския фанатизъм] за постоянен смут и отсъствие на граждански ред, а оттук и гнетящият страната страх, са албанците, покровителствани в Македония не само от централната турска власт в Цариград и от местната [турска] администрация, но и от самата европейска дипломация, без да изключвам, разбира се, и руската . . . При такова положение на нещата, може би, най-малко виновни са самите албанци, понеже сами по себе си те са диво племе от планинци-овчари . . . Славянските градове Битоля, Охрид и Дебър [и техните околности] могат да бъдат наречени най-нещастни, и това им състояние произтича от това, че турското управление тук [към 1900 г.] се осъществява хищнически, насилствено и като оръдие [на тази политика] се използват албанците . . . [Европейската] дипломация с любопитно единодушие отрича и пренебрегва напълно албанския гнет в западна Македония . . . В Охрид и Дебър албанците са помагачи на турците в поддържането на терора в страната в полза на исляма . . ."

Из "Македония. Археологическо пътешествие" на Н. П. Кондаков, 1909 г.

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=2890§ionid=5&id=0001002

http://www.segabg.com/article.php?sid=2009043000040001401

http://www.segabg.com/article.php?issueid=4343§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?id=514213

http://www.segabg.com/article.php?id=594015

[veritas]

Академик Георги Марков: Ние не можем да се откажем от историята си



Академик Георги Марков, директор на Института по история в Българската академия на науките, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Академик Марков, във връзка с резолюцията на Външната комисия на Европарламента, която препоръчва съвместни комисии по история със съседите, които да изчистват спорни проблеми, исках да Ви попитам...
Георги Марков: Аз имам горчив опит при връзките си с колегите от Скопие, защото за тях историята е политика, преди всичко. Това не е хуманитарна наука в Скопие, а е една политическа пропаганда. Те твърдят, че вече има македонска нация, а тази нация трябва да има вековна история. Ето това е спорът. Аз се опитвам да им докажа, че македонската нация е създадена от Тито, след Втората световна война, и всъщност - тяхната история е съвсем кратка - това е история от 1944 г. Те искат и Възраждане да имат, и средновековна история (с цар Самуил), та дори и древна история, с Александър Велики. Това не е европейско поведение. Техните учебници са изпълнени с омраза срещу българите. Там има невероятни квалификации. Ако трябва да се започне от нещо, това трябва да е с техните учебници, които вменяват вина на целия български народ. Това е при тях заболяването, просто - историците служат на скопската политика. Те са раздвоени, искат да докажат, че не са това, което са били техните деди. Аз им казвам така: „Добре, щом искате да се пишете македонци, добре. Но - да се самоопределите като македонци, това не означава, че вашите дядовци не са били българи”. Не бива да им ровят костите и да нагласят историята като някаква политическа наука към съвременните изисквания, че имало Република Македония. С това няма как да се съгласим, няма как да имаме общи проекти, защото трябва да започнем да лъжем заедно в хор с тях, а това е морално недопустимо за нас.
Фокус: С какво би могла да се съгласи българската историческа наука?
Георги Марков: В Западна Европа има такива комисии. Например, има комисия между френски и германски историци. Преди две години в Софийския университет, френският посланик и президентът Първанов, представиха един общ учебник за история на френско-германските отношения след Втората световна война. Но, забележете след Втората световна война, когато Германия и Франция вече са съюзници. Аз пък поставих въпроса, кога ще напишат история за Френско-Пруската война и за двете Световни войни, когато германци и французи воюват. Тогава ще им призная, че са много по-напреднали от нас. Тогава френският посланик, рече – ама ние още не сме стигнали до там. Така че и там нещата все още не са чак толкова много напреднали. А тук на Балканите е още по-трудно, защото тя истината е една, тя не е българска, не е сръбска, не е турска, но има различни гледни точки, особено по конфликтните събития. Ето, ние ще честваме тази година 100 години от Балканската война и понеже аз в момента преработвам своята книга за България в Балканския съюз срещу Османската империя и виждам, че всяка историография си има своя гледна точка и то вече противоположна гледна точка. Включително и скопските историци, които твърдят, че Македоно-Одринското опълчение, което е от 14 500 души, има 10 000 македонци, но е имало и 4500 българи, защото македонци са тези на запад от Места, а пък българи са в Одринска Тракия на изток от Места. Те тогава всички са били българи. Ето подобно фалшификации - няма просто как да се съгласим с тях. Това не е възможно.
Фокус: Дадохте пример с френските и германските съвместни комисии, обаче все пак това е едно следвоенно време, а тук става дума, че на практика сме с общ произход? Толкова добър пример ли са два противопоставящи се народа от Втората световна война, че ние да го вземем от тях?
Георги Марков: Обичат – Западна и Средна Европа да се дава за пример на Балканите. Макар че, чета едно изследване, според което, на Балканите не са извършени толкова масови убийства, както в Средна и Западна Европа. Въпросът е друг; въпросът е, че ние имаме обща история. Дори сега в Скопие направиха едно изследване на ДНК (това е много модерно) и се оказа, че днешните македонци в днешната Република Македония са най-близо до българите, и се чудеха как. Европейският пример е добър. Ние не можем да се откажем от историята си. Има различни гледни точки, но тези различни гледни точки трябва да се сближат въз основа на историческите факти. Трябва да започнем да се изслушваме – първо, трябва да се изслушваме. В Скопие отказват да изслушват, но все пак – има известен напредък. Попадна ми един сборник с турски документи за четите в края на ХІХ и началото на ХХ век, издаден в Скопие. Там в самите документи самото турско правителство – тогавашното вътрешно министерство пише какви са четите и разбира се – българска, българска, тук-там някоя сръбска и някоя гръцка чета. Няма македонски чети тогава. Гоце Делчев те са го поставили на кон, и Даме Груев – те се самоопределят като българи. Сега не е нужно – те да ровят в костите им и да ги правят на македонци. За това с тях не можем да се разберем. Иначе – европейският пример е добър. Трябва да се срещаме, да правим кръгли маси, да спорим – без да се караме. Но първо, трябва да има някакви принципи, да се изработят общи принципи, за да седнем заедно на една кръгла маса.
Фокус: Какви са етапите на пропагандата на македонизма след Втората световна война? Кога е най-силен и как е реагирала българската държава?
Георги Марков: Най-силен е македонизмът, непосредствено в годините след Втората световна война, когато България отново губи войната и сме победени. Тогава Тито, чрез Сталин е успял да налага и на Георги Димитров и на Комунистическата партия изцяло политиката си на македонизъм и на създаване на македонската нация. След това този македонизъм е впрегнат в обща политика на Югославия. Но, за жалост, след разпадането на Югославия, и особено днес, тази антибългарска пропаганда съвсем се развихри, защото няма вече кой да ги спира. Преди поне от Белград Тито понякога им е дърпал юздите на своите поставени хора в Скопие, а сега вече те съвсем се развихриха. Вижте - какъв център строят в Скопие, паметници мегаломански, направиха един антибългарски музей за Холокоста в Македония, искат от една еврейска организация - да съди България в Страсбург, че, виждате ли, българите не са спасили всички евреи... Вече национализмът при тях става една държавна политика, която пречи, и която не може да вкара Македония нито в Европейския съюз, нито в НАТО. Не само Гърция, но и ние, трябва да покажем червен картон. В това отношение нашето Външно министерство защо не протестира като гръцкото? Срещу този кич с някаква Триумфална арка и там са направили една карта на Велика Македония от „древно време”. И кажи - речи, половината днешна Република България е там. Защо не протестира Външно министерство? Това е моят въпрос към министъра Младенов.
Фокус: Как се отразява македонизмът на историческата наука в Скопие?
Георги Марков: За съжаление, зловредно. Аз ги разбирам - исторически македонизмът служи като щит срещу Белград. Защото те са след войни, въстания, кланета и там всичко, което е водило българите, е било изтребвано или е бягало в Свободна България – свещеници, търговци, адвокати... Наистина, те са били докарани до такова положение, в което да казват: „Добре де, ние не сме българи, но не сме и сърби, ние сме си македонци”. Част от населението взима македонизма като щит и аз го разбирам, аз не мога да се правя на голям патриот в София и свободна България. Но вече македонизмът е професия за техните историци и политици. Защото най-добре историците знаят - каква е историческата истина, че македонска нация до края на Втората световна война няма, и че я създава Тито по рецепта на Коминтерна. Аз си спомням, преди години дойде първият директор на Институт за национална история (забележете). Той дойде със служебната си кола и ме попита – Вие, като сте директор, нямате ли служебна кола? Аз казвам: „Нямам”. „Ей, виждате ли как много ни ценят политиците в Скопие...”. Там историята е политика, те са една едва дишаща държава, но виждате какви средства влагат, какви издания има на английски език, и разпространяват по цял свят техните фалшификати.
Фокус: Казахте, че е професия, добре платена ли е тази професия?
Георги Марков: Добре. Добре платена е. Архивите за новата история на Македония са в България, ние ги отворихме, те още не са ги отворили за нас. В това отношение аз бях против да ги допускаме. Дойде един колега, написа си докторската дисертация, издадоха му я като книга, но това беше преди поне 15 години, и ми се обади и ме пита - колко струва един Фолксваген Голф при вас, че си получих хонорара? Това означава, че там са много добре платени. Обаче - те са професионални фалшификатори и това е едно болестно състояние. Защото те виждат, че има българи в документи, които четат, но пишат, че са били македонци. Така че - не им завиждам за високоплатената работа.
Фокус: По какъв начин е представен образът на съседа в учебниците в средното образование, за които Вие говорихте в Скопие?
Георги Марков: Войната продължава на страниците на учебниците и това е възмутително. Те пишат за фашистки и български окупатори. Те дори определят ВМРО като една фашистка организация, която служила на българските правителства и от друга страна - са много по-благосклонни към Гърция и Сърбия. Просто - те отричат себе си, това е тяхното шизофренно състояние.
Когато човек отиде във Вардарска Македония, и види - как са запазени сръбските, английските, френските гробища от Първата световна война, а нашите са заличени, осквернени, си казва, че това не е европейска норма на поведение. Аз много пъти съм казвал: Вие трябва да имате европейско поведение, за да влезете в Европейския съюз. Не може да бъдат осквернени гробовете на българските войници. Те допуснаха тук и там да се възстановят 2 - 3 гробища, но там има 50 – 60 хиляди гроба на български войници и офицери, защото Македония е била бойно поле, но тя е била бойно поле за освобождаване на българите в Македония.
Фокус: Освен за Вардарска Македония, за Егейска Македония и българското население там, сме свидетели да се говори, че днес в Гърция няма българско население или поне то е доста малко...
Георги Марков: В Гърция и Турция няма малцинства. Там е записано, че всеки гражданин на Гърция или Турция, е грък или турчин. Те не признават чужди малцинства, но поне, преди Втората световна война, ги наричат славяногласни или българогласни. Тогава поне са признавали, но след Втората световна война, нито в Гърция, нито в Турция има. Но иначе - ние имаме гърци или турци като малцинство на територията на Република България. Хем те не допускат да има българи на тяхна територия, хем имат претенции, което аз като историк не мога да си обясня.
Фокус: Докъде стигна отбелязването на годишнината от Балканската война?
Георги Марков: Надявам се, скоро, във връзка с честването на Балканската война за освобождение, да бъде съставен Национален инициативен комитет под патронажа на президента Плевнелиев и да започнем подготовка. Всички съседи вече се готвят за 100-годишнината от Балканската война, дори в Турция, тогава Османската империя, загубила войната, ще има международна конференция в Истанбул и ще има чествания на Шукри паша, като спасител на Цариград в Одрин с паметник, с музей. Време е ние не да правим ведомствено честване в армията, а да направим едно национално честване, което заслужава тази славна Балканска война. Дано под патронажа на президента Плевнелиев се получи едно достойно честване.

http://focus-news.net/?id=f20330

[veritas]

Държавна агенция за българите в чужбина

От тук можете да вземете българско државянство.



http://www.aba.government.bg/

[bagain]