Истинската история
Балканската война започва далеч преди 1912 г.
Бурният стопански възход на България плаши до смърт съседните държави
Иван Петрински
Етническа карта на Балканите в навечерието на Балканската война, изработена от Парижкия географски институт през 1899 г. Въпреки някои свои недостатъци (гръцкото население по Българското черноморско крайбрежие е раздуто без мярка например) картата остава сред най-достоверните за своето време. Владетелските дворци в държавите от Балканския съюз: вляво - царският дворец в София по времето на цар Фердинанд (1887-1918) и дворецът на престолонаследника в Атина по времето на кралете Георги I (1863-1913) и Константин I (1913-1917; 1920-1922). Големият кралски дворец в Атина е неизползваем след пожар през декември 1909 г., последван от продължително възстановяване. Вдясно - Старият дворец в Белград по времето на крал Петър I Караджорджевич (1903-1921) и дворецът на крал Никола I (княз от 1860 до 1918 и крал от 1910 до 1918) в Цетине, Черна гора.
Неминуемо тази година за нашата част от Европа ще бъде под знака на 100-годишнината от началото на Балканската война. Макар до самото събитие да има още доста месеци, подготовката за юбилея тече отдавна. Издаване на книги, безброй конференции, възстановяване на паметници и откриване на нови - всичко това за да се отбележи едно от най-значителните събития на миналото столетие.
Големите победителки във войната - Сърбия и Гърция, отдавна започнаха подготовката за юбилея. И двете ще отбележат събитието, което изигра решаваща роля за съвременните им държавни граници. Огромна научна конференция ще е центърът на честванията в Белград. След 2008 г. в Атина бяха похарчени десетки милиони за цялостно възстановяване на неголемия парк "Марсово поле", на чийто вход е лъснатият огромен паметник на крал Константин I, командващ гръцките войски по време на войната. Дори Турция ще чества, защо пък не, спасяването на Цариград.
Впрочем и трите държави ще открият честванията посърнали със сигурност. Сърбия пропиля напълно териториалните си придобивки през последните няколко години, а гърците оклюмали очакват развръзката на дълговата си сага, която се развива така стремглаво вече, че може да настъпи и далеч преди тая есен. Турция пък никога не е била така далече от Европа, за място там тя се бори отчаяно вече десетилетия. Не съм чувал да има натъжени от турските евронесгоди.
Ние ще честваме отново народната саможертва в името на родината и безпримерния героизъм на българския войник, завръщането на Пиринска Македония и на част от Източните Родопи към отечеството ни. Ще трябва да си спомним и бездънните страдания на стотиците хиляди бежанци, разбитите съдби, избитите си роднини.
Макар още да не се е чуло за конкретни мащабни събития, нека имаме предвид, че при отбелязването на юбилея у нас не бива да пропускаме лековато безсрамието и на тогавашната ни политическа класа, която цинично проигра и народната саможертва, и войнишкия героизъм, и страданията на бежанците. Нито ще е справедливо, нито ще е честно, ако го направим, разплата поне в отвъдното трябва да има.
* * *
Със сигурност няма да може да се намери балканско историческо събитие, което по сложност и замотаност да се доближава дори до Балканската война. В началото на миналото столетие балканските държави са в процес на установяване, на стабилизиране и на устройване. Съдбоносно значение за всички тях ще има политиката "всеки срещу всеки", която правителствата им водят в желание да утвърдят младата си държавност. Само изглежда, че те имат общ враг - Османската империя, от която ги дели натрупана вековна жажда за справедлива мъст. Обявяването на независимостта на България през 1908 г. сякаш възбужда неконтролируема антибългарска истерия - въоръжена пропаганда, мръсни задкулисни дипломатически игри, кърваво противоборство навсякъде. Съвестният наблюдател на събитията от началото на ХХ в. би бил в състояние да направи верен извод за намеренията на балканските държави - предстои подялба на остатъците от османското наследство, преди всичко на Македония. Малките балкански държави отчаяно се нуждаят от разширяване на територията си както заради новите пазари, така и заради завършване на процесите на национално обединение.
От всички тях само България има етнически и исторически неоспорими права върху преобладаващата част от османското наследство, но тя вече е обърнала със Съединението и с акта на обявяване на независимостта си всички срещу себе си - вече е втора по територия и население на полуострова, с бурно развиващо се стопанство. Околните държави схващат като заплаха многолюдността, особено в земите, които тепърва ще има да се поделят, всеотдайността, предприемчивостта и безграничната жертвоготовност на българите. В добавка населението на Македония е предимно българско.
Погрешната оценка на предвоенните събития, които българските правителства до 1912 г. правят, твърде емоционалното определяне на главния враг и, разбира се, задоволяване на всякакви лични амбиции за сметка на покорното служене на народните и на държавните интереси у политическата ни класа, злощастието от възкачването на най-стария славянски престол на един оперетен владетел, всичко ще доведе до неблагоприятните резултати от войната, а по-сетне и до първата пълна национална катастрофа.
Вероятно най-голяма заплаха околните балкански държави виждат в бурния стопански възход на България. Освободените от петвековен гнет българи бързат да създават блага, множат се, създават култ у себе си и у децата си към учението, благоговеят пред величавата си история, която едва сега започват да научават с подробности. Само през първото десетилетие на ХХ в. се създават над 100 индустриални предприятия. Българските и чуждите банки, индустриалните предприятия, застрахователните и търговските дружества се множат всеки ден. През 1896 г. вносът на стоки едва надминава 64 млн. лв., а износът - почти 50.5 млн. лв. Само 15 години по-късно, през 1911 г., когато идеята за Балканската война е вече в процес на осъществяване, вносът е вече почти 200 млн. лв., а износът - незначително по-малък, почти 185 млн. лв.
В същото време в Сърбия има общо 126 индустриални предприятия, а външнотърговският й обмен е приблизително на равнището на 1/3 от българския. В Гърция, макар и постигнала освобождението си много преди България, преобладават изцяло дребните, почти семейни индустриални предприятия, 27% от населението й се занимава само с търговия. Преживяла вече един фалит в края на ХIХ в., през 1906 г. малка Гърция дължи предимно на западните банки и правителства отново чудовищна сума - 872 млн. швейцарски франка. Така всеки от 2.63 млн. гърци в началото на 1912 г., включително и пеленачетата, дължи по 331.5 франка. Малката Черна гора пък е изобщо извън сметките, всяка година 220-хилядното население на страната намалява поради силната емиграция с 2-3 хиляди души, а през 1904 г. - направо с 10 хиляди.
През втората половина на ХIХ и в началото на ХХ в. балканските държави, малки, бедни и слаби, живеят със спомените за велико минало и с надеждите за бляскаво бъдеще. Европейските велики сили имат да решават свои задачи и извършването на безкористни услуги за Балканите не влиза в списъка. Сигурно е видно за всеки впрочем, че век и малко след тези събития балканските държави бяха докарани с усърдие пак до там - още по-малки, бедни и слаби, вечно хленчещи по традиция пред вече бившите велики сили от Запад. Тъжният балкански танц - въртене в кръг под закачливо западно подпляскване, изглежда, ще продължи. Не е ли време да променим стъпките поне . . .
(следва)
http://www.segabg.com/article.php?id=585566Слабото развитие на балканските страни налага общи действия срещу Турция
В навечерието на войната Сърбия, Гърция и Черна гора са все още изостанали земеделски държави
Страните участнички в Балканския съюз (1912-1913 г.), представени с държавните си знамена по това време, и с троновете на владетелите си (от дясно на ляво по азбучен ред): трон на цар Фердинанд (1887-1918), Софийски исторически музей; трон на крал Отон (1832-1862), използван ритуално по времето на крал Георги I (1863-1913) и до края на гръцката монархия (1974 г.), Национален исторически музей-Атина; трон на крал Петър I Караджоржевич (1903-1918 и 1918-1921) от възпоменателна картичка, представяща ритуала по миропомазването му в обителта Жича (Кралевско), компютърна възстановка; трон на крал Никола I Петрович-Негош (1860-1918 и 1910-1918) от кралската му коронация през 1910 г., възстановка (оригиналната снимка е силно повредена). Вдясно Ц трон на султаните Абдул Хамид II (1876-1909) и Мехмед V (1909-1918), от вила Алатини (до Солун), Национален исторически музей-Атина; Сребърна чаша с позлата и с форма на череп, носеща дата 20 януари 1912 г.Ф и пояснителен текст - 811 г., напомнящ за трагичния край на похода на византийския император Никифор I Геник (802-811) в България, Национален политехнически музей-София
Второто десетилетие на ХХ в. балканските държави започват с ясното съзнание за неизбежна война с Турция. Бившата империя е в безсъзнание и спешните действия за съживяването й не носят очакваните резултати. Надеждите, с които на Балканите посрещат Младотурската революция, бързо се изпаряват. Сигурно е само едно - време е за завършване на освобождението на балканските народи, а изглежда невъзможно това да стане по друг начин, освен с общи военни действия на балканските държави. Войната за османското наследство трябва да започне.
Макар и вече да са създали свои национални държави, балканските народи никак не са изпълнили националните си задачи, големи части от тях са все още в имперските останки, съхранени на Балканите по волята на великите сили.
Млади, амбициозни и напористи, малките балкански държавици на юг от Дунав имат тепърва да решават колосални стопански задачи. Изоставането им спрямо европейските държави, които не са били под робство, е повече от забележимо.
* * *
Въпреки впечатляващия стопански подем през първото десетилетие на ХХ в., в навечерието на Балканската война България остава със слабо развита промишленост. Всички необходими й машини и съоръжения все още са изцяло вносни. Статистическите годишници на Българското царство, издавани от 1909 г. насетне, са напълно изчерпателни. През 1911 г. каменовъглените мини в Перник и Бобов дол, както и някои по-малки, задоволяват едва 41.3% от нуждите на страната, останалите 268 556 т каменни въглища се внасят. Мед се добива в слабо рентабилната мина "Плакалница", а олово и цинк - в мина "Благодат" (до Босилеград). Пак през 1911 г. са внесени почти 60 хиляди тона метали и метални изделия.
До войната България не произвежда военна техника. Софийският артилерийски арсенал е единственото военно предприятия. Тук се работят някои боеприпаси за пехотата - до 1.2 млн. патрона в денонощие, изработва се войнишко снаряжение, конска амуниция. В Арсенала се поправя пехотно и артилерийско въоръжение, както и войсковите измервателни уреди. Но ако в мирно време тази дейност напълно задоволява нуждите на войската, то в случай на война производството на Софийския арсенал би било крайно недостатъчно.
В 6 фабрики се правят взривни вещества, предимно каменарски барут, който не намира съществено приложение във войската. Останалите предприятията, чиято продукция би била важна при водене на война - сапун, растителни масла, химикали, също не произвеждат достатъчно дори за мирно време. Необходимото в този случай запасяване с тези производства не е направено.
Благодатният климат в централните части на Балканския полуостров и трудолюбието на българина винаги са осигурявали достатъчно за прехраната. Все в предвоенната 1911 г. мелниците в България произвеждат достатъчно, голяма част от брашното се изнася. Захарната фабрика в София и 7 фабрики за захарни изделия из страната не успяват обаче все още да задоволят вътрешното потребление.
Текстилните предприятия са 72, а почти 12% от производството им е за износ. Благоприятно е, че непосредствено преди войната почти ? от необходимите суровини за българската промишленост се добиват в страната, а над 17% от цялата продукция й се изнася.
Като предимно селска страна, България произвежда необходимите храни и дървен материал за водене на война. Зърнените храни от всякакъв вид през 1912 г. са 2.67 млн. т. Голяма част от тях отиват и за износ. От техническите култури и плодовете само памук все още се внася. Отглеждат се достатъчно животни, само конете са почти половин милион през 1912 г.
Напълно достатъчни са волските коли (почти половин милион) и държавните пътища, макар и в лошо състояние. Железопътната мрежа е от почти 2 хиляди км с 212 локомотива и 5 хиляди вагона, но качеството им не отговаря напълно на военновременните изисквания.
Основните държавни разходи до 1912 г. са за военни нужди. Населението на България пак тогава достига 4, 43 млн., над 81% от които са етнически българи. Предварителните пресмятания дават увереност, че българската войска при нужда може да достигне до 700 хиляди души.
България започва Балканската война без необходимото за воденето й. Не са заделени нужните запаси от продукти, чието производство е недостатъчно дори в мирно време.
В навечерието на войната останалите страни от Балканския съюз са по-слабо развити. Сръбското стопанство не задоволява мирновременните нужди на страната. Изключение правят брашното, шаяците за униформи, брикетите и конопа, част от които остават и за износ. Единственият оръжеен завод е в Крагуевац, а огромната част от оръжията, боеприпасите и снаряжението се внасят. Обилието от селскостопански продукти често не може да стигне до потребителите дори в мирно време поради неразвитата транспортна система, железопътните магистрали са с дължина малко над 900 км. Както и при останалите балкански страни, военните разходи са най-значителното перо в държавния бюджет, над 23% през 1911 г. Сърбия можеше да набере до 400 хиляди мъже във войската си.
Стопанството на Гърция е още по-слабо развито в сравнение с българското и сръбското. Мините и обработката на метали задоволяват незначителна част от нуждите. Едно-единствено металургично предприятие, всъщност малка леярна, топи олово. Дори строителството на лодки и малки плавателни съдове е в зародиш. Няколко текстилни фабрики, мелници, спиртоварни, фабрики за захар и сапун допълват картината на гръцкото стопанство. Наистина, работилниците за дървено масло са цели 5193, но 5120 от тях използват само ръчни преси за маслини и продукцията им е некачествена, поради което не е подходяща за износ. В тогавашните си граници, малко след полуостров Атика на север, Гърция има и слабо развито селско стопанство, за разлика от останалите балкански страни.
Общата дължина на гръцките железни пътища е 1439 км, но предимно теснолинейки с много слаба пропускателна способност. Значителен за времето флот от 882 ветрохода и 261 парахода осигурява добро участие на гръцките търговци в сделките Изток-Запад. Въпреки значителните държавни дългове, страната заделя за военни нужди почти 22% от годишните си разходи. Във военно време Гърция може да набере до 300-хилядна войска.
През 1912 г. черногорците успяват да натрупат държавен дълг от 6.5 млн. крони, което е 400% от годишните приходи на държавата, и да построят 17 км железен път. При нужда черногорската войска може да достигне до 30 хиляди.
Турция е мастодонтът сред участниците в балканските събития от 1912-1913 г. На огромната си територия страната разполага само с няколко военни предприятия, предимно за военен и ловен барут. На практика цялото въоръжение на турската армия е от внос.
Цели 80% от населението е заето в нискодоходното турско селско стопанство, което няма как другояче да бъде характеризирано освен като крайно изостанало.
Железопътните линии в европейската част на страната са с дължина 1557 км, търговският флот е незначителен, а износът е под 70% от стойността на вноса. Почти 28.4% от държавните разходи са за обслужване на дългове към чужди банки при 32-процентен дефицит и 33.8% от държавните разходи за военни нужди. При население от почти 25 млн., Турция без много усилия е в състояние да доведе войската си до 1 милион войници и офицери.
Извори
"Младотурският режим [от юли 1908 г.] не направи нито една стъпка за подобрение поминъка на населението в Македония . . . А всичко, що можеше да се извърши за сковаването на християните, особено на българите, тоя режим извърши с голяма бързина: . . . 2. . . .новият турски режим продължава да прави най-опасната политика с черковния въпрос, за да интригува и да раздухва междуособици сред християните отомани. 3. Младотурският режим се опита да закрие и училищата на българите . . . 4. Издаде закон против безделниците и установи боя за наказателно средство въпреки чл. 26 от Конституцията [от 1876 г.], който забранява биенето и мъченето като наказателно средство в ръцете на властта и нейните органи . . . 5. Издаде стеснителен закон за печата. 6. Ограничи свободата на събранията и сдруженията. 7. Организира турски банди за тероризиране българското население и постепенното избиване на всички бивши воеводи и четници . . . 9. Загрижи се да засили турското население със заселване моаджири [изселници], на които отстъпва най-добрите земи . . .
Задоволиха се само да изиграят и да парализират революционната борба и външната намеса, за да продължат дните на своята сурова власт над подчинените народи и заграбените земи. Толкоз по-зле за тях! За лишен път те доказват, че се намират в предсмъртна агония. Ние трябва да ускорим тоя процес и да се освободим от тежестта на тоя умирающ труп, който днес се именува Отоманска империя.
Нам, на българите, които сме болшинство в Македония и най-много теглим от турския режим, налага се дългът отново да почнем борбата за свобода и да не спираме вече тая борба . . ."
Из Позив на Централния македонски комитет, София, 1 март 1910 г.
http://www.segabg.com/article.php?id=586451
Автор
Тема: Европа и САД за историјата на Македониjа (Прочитано 193937 пати)