Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Европа и САД за историјата на Македониjа  (Прочитано 174648 пати)

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #150 на: Декември 25, 2011, 09:51:44 »

Интересно! Как са се променяли границите на европейските държави през последните хиляда години.

http://www.youtube.com/watch?v=0eph6AyB4c0&feature=related
« Последно менување: Декември 27, 2011, 07:24:56 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #151 на: Декември 27, 2011, 08:34:55 »

Още една българска телевизия директно.

http://tv7.bg/liveTV/
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #152 на: Јануари 04, 2012, 11:01:27 »

Филмът "Наковалня или чук" разказващ за живота на Георги Димитров.



http://www.youtube.com/watch?v=FOybd8EDAp0

http://www.youtube.com/watch?v=57hOU-aIeqc



Гео̀рги Димитро̀в Миха̀йлов е български политик, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и генерален секретар на Коминтерна (1935-1943). Той е 32-и министър-председател на България в 64-то и 65-то правителство (1946-1949).

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2

Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #153 на: Јануари 07, 2012, 05:39:26 »

Тук един филм за сръбската операция "Подкова" и ролята на българските служби в нейното разкриване.



http://www.btv.bg/videos/filmi/video/347915287-Taynata_istoriya_na_plana_Podkova.html

Каква е ролята на България в една от най-големите манипулации с разузнавателна информация правени в Европа и какво всъщност е планът "Подкова"?
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #154 на: Јануари 12, 2012, 09:40:10 »

Безопасна история на България никога няма да бъде написана
Все едно дали поради етногенетичната ни закваска или защото самата природа на науката не го позволява
Иван Петрински



Части от два непроучвани ранносредновековни ръкописа, откраднати от някоя от многобройните южноетиопски православни обители през 1991 г. и изнесени нелегално от страната по време на политическата нестабилност там същата година. След почти тригодишен престой в Йемен, ръкописите бяха предложени за откупуване на Националния исторически музей-София. Придобиването им бе отказано както поради неясния произход, така и поради огромната сума, която бе поискана за тях. Следите на ръкописите след средата на 1994 г. се губят, но огромно количество ранносредновековни паметници остават неизвестни на науката засега из православните обители в Африка. Много от тях вероятно съдържат нови и важни сведения за средновековната българска история, както впрочем и други няколко хиляди непроучени и даже неизвестни ръкописи в православните обители в Света гора, в Закавказието, в Русия и даже в Западна Европа. Напълно възможно е тези паметници, когато бъдат разчетени все някога, да преобърнат представите ни за средновековната история на България.


С революционен плам се създава нова средновековна история на България - аморфна, противоположна на инат, наукообразна, недоказуема, почти нелегална, в нея желаното се представя за действително. И не от вчера. Този процес тече потайно и невидимо от половин век поне, а може и от по-рано, не знам.

Три негови характерни особености могат да бъдат посочени на пръв прочит. Абсолютният патриотизъм, даже национализъм, на тази нова история не подлежи на никакво съмнение. Всичко, което там се твърди, има за цел да възвиси България, българите и българското. В това не може да има съмнение. Появата на антибългарско изказване на такова място е съвършено немислима.

Носители на новото знание са непрофесионални историци - инженери, лекари, икономисти, работници, обединени от отрицанието. Те не харесват представянето на историята такава, каквато им се поднася от професионално занимаващите се с наука, и грубо изразяват несъгласието си с тая "официална" история. Тях все някой ги манипулира, лъже, използва. Те са винаги угнетени под ботуша на "официалния" историк и да въстанат е тяхно свещено право. Радикалният историзъм на новите изследвачи на миналото, които денем са обичайно услужливи и вероятно съвестни трудещи се, избуява по тъмно. Пред компютрите си те се превръщат в змейове, в революционери - громят, попържат, преобръщат, рушат, разорават сухата нива на знанието до малките часове.

Да, точно с клавиатурите се създава тая нова история, която пълни десетки хиляди страници в Мрежата. Основните им източници са пак оттам. Напоследък значително количество важни исторически съчинения, а и извори със и без превод са вече достъпни от домашния компютър, та може да се усети повдигане на равнището на знание. Налице е и специфично исторически изказ, безбройните правописни грешки показват по-скоро възрастта на бунтарите.

Срещал съм и професионални историци по такива места, даже ми се е струвало, че ги разпознавам, но те винаги и задължително са натирвани бързо-бързо. Най-лековерните излизат със същинското си име, с библиографията си, тях най-лесно ги сдъвкват и смилат, за ден-два от глупавия историк остават само парцалите. И правилно, всеки да си знае мястото. Там не е за сеячи на знания, там желаното е на мода.

Може да ви се е сторило, че съм несъгласен с тая нова история. Така е, не съм съгласен с недоказуемите и фантастичните твърдения, както и с тъпата упоритост, с която се бранят, а и с политическата им подплата, с повсеместното неуважение към методите на научното дирене. Но ако не сте много чувствителни към грубия изказ и позоваването на женската челяд от рода ви, там ще успеете да прочетете и интересни наблюдения, за които никой досега не се е сетил. Та 10 хиляди глави мислят по-мъдро от хиляда, нали?

Трябва задължително да направим разделение на процеса, който бе описван досега, от естествения и произтичащ от природата на науката успоредно протичащ процес на развитие и самообновяване, който впрочем не спира никога. Непрекъснато обновяване, възникването на хипотези и отхвърлянето им, издирването на нови източници, това е част от начина, по който работи разкриването на достъпната ни истина за миналото. И да, този процес е субективен, не може да е иначе, само машините в млекокомбинатите затварят напълно безпристрастно кофичките с кисело мляко. В науката обаче, в българската повече на теория, но това е друга тема, е създадена система за намаляване на субективността в изследванията. Такава система при създаването на "неофициалната" история няма, там всичко се движи по линията "харесвам-не харесвам" и "искам-не искам".

Друга тема е също сътворяването без никакви основания на научни "открития" с цел родата да ни види по телевизора. По-опасни от тези показни прояви е само грубата демонстрация без основание на наистина екстремистки исторически възгледи. Трябва да е ясно, че научното дирене няма за цел да е лицеприятно, нито е нужно да бъде харесвано масово.



* * *



Революционните промени в ранната българска история, предлагани от "мрежовата история", не са никак трудни за обобщаване. Накратко - българинът е тракиец, напълно, абсолютно и неотменимо автохтонен, живее по нашите земи от 100 милиона години. Крие се добре във времето преди 681-ва, но като се порови малко, неминуемо излиза. Славяни, разбира се, няма, те са старателно прикрити прабългари. Няма и траки, защото те също са прабългари, само дето се подвизават под чужда самоличност.

За патриотичния почин да направят България по-стара работят и професионални историци, но е важно сигурно да се знае, че има непреки податки за приемане на по-ранна дата на създаването на българската държава, но нито едно сигурно доказателство. И не, България не е пряк продължител в държавно-творчески смисъл на Старата Велика България. Същото за арийския ни произход - щото сме имали били еднакви шарки по чергите, както ни осведоми един режисьор от ВИТИЗ след дълга екзотична екскурзия, наречена експедиция, в Иран и околностите му.

Любопитно е, че съществуват дори любителски археологически изследвания, които доказват пряка приемственост между тракийската керамика и прабългарската керамика. Такава приемственост, разбира се, не може да има, но старателно се проследяват форми, фрактура, глини, техника на изпичане, сравняват се несравними съдове и чирепи, снимани в музеите. Не знам как, но накрая се доказва желаното. А както знаем, "керамиката е азбуката на археологията", щом така е "доказано", няма грешка.

Друга любима тема, напълно обяснима впрочем с ефекта на махалото, е разпространението на християнството по българските земи. Тази мода е щедро държавно подкрепяна. И професионални политкоректни историци, които впрочем никога и никъде не са липсвали, не спират да творят в тая посока. Вече е доказано, че християнство в България има далеч преди началото на нашата ера, България е "обетована земя", "втори Ерусалим", 345 християнски светци обитавали българските земи, 85 християнски свети места има само в Гоцеделчевско (последните две бройки са от заглавия на книги). А княз Борис-Михаил, дето в кръв удавил съплеменниците си, само преминал всъщност от един вид християнство в друг. Това е, точка и край.

Възникването на глаголицата е, естествено, също (пра)българско дело, защото Аспарух я донася вече напълно готова за употреба от Северното Причерноморие. Тук винаги съм искал да запитам къде и как е употребявана тая азбука преди братята Кирил и Методий, но се оказа, че не е трудно човек и да се досети. По дъната на старобългарските керамични съдове, не само върху тези с прабългарски традиции, но и по славянската керамика впрочем, доста често има особени знаци, направени обичайно преди изпичането на съда. Предназначението на тези знаци е неизвестно, те не са разчетени. Новата българска история няма този проблем, от знаците по съдовете бързо се изковава първообраз, забележете - готов за употреба много преди края на VII в., на глаголицата.

Не всичко в "неофициалната" история е в карикатурен вид. И там съществуват неизменно и постоянно непроменяеми оценки за историческите събития, които са идентични с професионалните изследвания. Времето на царуването на цар Самуил и на наследниците му неизменно се оценява исторически вярно. С неприкрита гордост се пише и говори за България като люлка на славянската писменост, за величието ни при цар Симеон Велики, за възкръсването на България при Иван Асен Стари и братята му, за вече почти сигурното удължаване на времето на Второто Българско царство до 1422 г. вместо обичайната 1395/1396 г. Няма страшно, всичко рано или късно си идва на мястото, което му е отредено.



* * *



Безопасна история на България никой никога няма да напише. Писание, което да се хареса на всички, да е достатъчно безопасно за авторите му и в същото време да е общоприето поне с доверие, ако не с жар, изглежда не може да има. Няма как засега да се примирят непримирими тези за събития и личности от преди столетия и хилядолетия, щом дори преки свидетели на случки от вчера дават противоположни оценки.

Струваше ми се, че това си е наше, неповторимо, родно явление, ама не е така. С множество нюанси, интензитет и усилена вариантност опит за създаване на алтернативна "неофициална" история съществува у всички народи. Разликата е в количеството уважение към знанието, добито "по правилата", в добре развития слух за по-вероятното развитие на историческите събития, в увереността, че някой може пък да знае и повече от теб. Вероятно и у нас процесите по създаване на "неофициална" история ще се успокоят, може даже да се преобразуват в наистина и постоянно съзидателни, кой знае.

http://www.segabg.com/article.php?id=584679
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #155 на: Јануари 16, 2012, 12:09:36 »

Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #156 на: Јануари 18, 2012, 10:55:29 »

Филм за Македония по време на Втората световна война и след това.







Подгряване на вчерашния обед (2002) Драма

http://www.youtube.com/watch?v=9Gj1cFvnTEg

Безсънието на камъка

Антония Ковачева  “Капитал light” 12.04.2003


 

“Спрях да спя. Смраморих се.” – говори на себе си Катерина Вандева от Скопие. Сякаш не забелязва бръмчащата камера и телевизионния екип срещу нея. Катерина/Светлана Янчева/ не е спала близо 40 години. От момента, когато бащата на баща й, македонският комита Дедо Ванде /Руси Чанев/ е склопил очи. И той след 40 години неспане. Неговото почнало през 1913 , когато Македония е разкъсана на три. Нейното тръгнало през през 1953, след смъртта на Сталин и последната благословия на умиращия дедо, едва дочакъл да я види, оживяла от югославските Титови лагери. Това безсъние при тях е по наследство. Като гордото мълчание, което си предават един на друг, докато сменящи се граници, езици, идеологии и политически режими късат живота им на парчета. Някой сякаш безкрайно им поднася вчерашен обяд, претопля го отново и отново, докато съвсем си загуби вкуса. За първо – болка.. За второ – унижение. За трето – омраза.

 Катерина Вандева е героинята на “Подгряване на вчерашния обед” – българското предложение за тазгодишните оскари, първа копродукция с Република Македония. Дебют в игралното кино на режисьора – документалист Костадин Бонев. “Съдбата на балканския човек е все да яха черния овен, който ще го отнесе на Долната земя”,  повтаря често Бонев. Обаче когато попада на романа “Подгряване на вчерашния обед” на македонския писател Миле Неделковски през 1998 г., режисьорът се хвърля в кладенеца, без да го е еня кой овен го чака долу. Противно на традицията, ще падне на белия и проектът ще отиде на Горната земя.

Трите лица на една женска съдба от детството до старини /Мария Мазнева, Биляна Казакова, Светлана Янчева/ въплъщават като в иконостасен триптих голямата страшна магия на целия филм. В него има предателства, насилие, мистика, политика, смърт. В него е всичката балканска история от миналия век. Но за нея режисьор, сценарист /Миле Неделковски/, оператор /Константин Занков/ и многобройните поддържащи изпълнители са разказали с мълчание. В “Подгряване на вчерашния обед” говори женската млъкнала болка от “Три сестри” на Чехов, “Персона” на Бергман, “Часовете” на Стивън Долтри. Тук, на Балканите, тя е зазидана в стиснатата уста. Застинала е в оцъклени очи – неспящи приживе, несклопени в гроба. Нашата балканска мъка е отровен бурен и лечебна билка, никнеща сред вулканичните камъни на претопляни грехове. Грехове, смраморени в безсъние, което се предава  по наследство.

http://www.trivium-films.com/presa_kbonev.php?ID=20&language=bg
« Последно менување: Февруари 03, 2012, 11:46:18 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #157 на: Јануари 19, 2012, 12:05:29 »

Истинската история
Балканската война започва далеч преди 1912 г.
Бурният стопански възход на България плаши до смърт съседните държави
Иван Петрински



Етническа карта на Балканите в навечерието на Балканската война, изработена от Парижкия географски институт през 1899 г. Въпреки някои свои недостатъци (гръцкото население по Българското черноморско крайбрежие е раздуто без мярка например) картата остава сред най-достоверните за своето време. Владетелските дворци в държавите от Балканския съюз: вляво - царският дворец в София по времето на цар Фердинанд (1887-1918) и дворецът на престолонаследника в Атина по времето на кралете Георги I (1863-1913) и Константин I (1913-1917; 1920-1922). Големият кралски дворец в Атина е неизползваем след пожар през декември 1909 г., последван от продължително възстановяване. Вдясно - Старият дворец в Белград по времето на крал Петър I Караджорджевич (1903-1921) и дворецът на крал Никола I (княз от 1860 до 1918 и крал от 1910 до 1918) в Цетине, Черна гора.

Неминуемо тази година за нашата част от Европа ще бъде под знака на 100-годишнината от началото на Балканската война. Макар до самото събитие да има още доста месеци, подготовката за юбилея тече отдавна. Издаване на книги, безброй конференции, възстановяване на паметници и откриване на нови - всичко това за да се отбележи едно от най-значителните събития на миналото столетие.

Големите победителки във войната - Сърбия и Гърция, отдавна започнаха подготовката за юбилея. И двете ще отбележат събитието, което изигра решаваща роля за съвременните им държавни граници. Огромна научна конференция ще е центърът на честванията в Белград. След 2008 г. в Атина бяха похарчени десетки милиони за цялостно възстановяване на неголемия парк "Марсово поле", на чийто вход е лъснатият огромен паметник на крал Константин I, командващ гръцките войски по време на войната. Дори Турция ще чества, защо пък не, спасяването на Цариград.

Впрочем и трите държави ще открият честванията посърнали със сигурност. Сърбия пропиля напълно териториалните си придобивки през последните няколко години, а гърците оклюмали очакват развръзката на дълговата си сага, която се развива така стремглаво вече, че може да настъпи и далеч преди тая есен. Турция пък никога не е била така далече от Европа, за място там тя се бори отчаяно вече десетилетия. Не съм чувал да има натъжени от турските евронесгоди.

Ние ще честваме отново народната саможертва в името на родината и безпримерния героизъм на българския войник, завръщането на Пиринска Македония и на част от Източните Родопи към отечеството ни. Ще трябва да си спомним и бездънните страдания на стотиците хиляди бежанци, разбитите съдби, избитите си роднини.

Макар още да не се е чуло за конкретни мащабни събития, нека имаме предвид, че при отбелязването на юбилея у нас не бива да пропускаме лековато безсрамието и на тогавашната ни политическа класа, която цинично проигра и народната саможертва, и войнишкия героизъм, и страданията на бежанците. Нито ще е справедливо, нито ще е честно, ако го направим, разплата поне в отвъдното трябва да има.

* * *

Със сигурност няма да може да се намери балканско историческо събитие, което по сложност и замотаност да се доближава дори до Балканската война. В началото на миналото столетие балканските държави са в процес на установяване, на стабилизиране и на устройване. Съдбоносно значение за всички тях ще има политиката "всеки срещу всеки", която правителствата им водят в желание да утвърдят младата си държавност. Само изглежда, че те имат общ враг - Османската империя, от която ги дели натрупана вековна жажда за справедлива мъст. Обявяването на независимостта на България през 1908 г. сякаш възбужда неконтролируема антибългарска истерия - въоръжена пропаганда, мръсни задкулисни дипломатически игри, кърваво противоборство навсякъде. Съвестният наблюдател на събитията от началото на ХХ в. би бил в състояние да направи верен извод за намеренията на балканските държави - предстои подялба на остатъците от османското наследство, преди всичко на Македония. Малките балкански държави отчаяно се нуждаят от разширяване на територията си както заради новите пазари, така и заради завършване на процесите на национално обединение.

От всички тях само България има етнически и исторически неоспорими права върху преобладаващата част от османското наследство, но тя вече е обърнала със Съединението и с акта на обявяване на независимостта си всички срещу себе си - вече е втора по територия и население на полуострова, с бурно развиващо се стопанство. Околните държави схващат като заплаха многолюдността, особено в земите, които тепърва ще има да се поделят, всеотдайността, предприемчивостта и безграничната жертвоготовност на българите. В добавка населението на Македония е предимно българско.

Погрешната оценка на предвоенните събития, които българските правителства до 1912 г. правят, твърде емоционалното определяне на главния враг и, разбира се, задоволяване на всякакви лични амбиции за сметка на покорното служене на народните и на държавните интереси у политическата ни класа, злощастието от възкачването на най-стария славянски престол на един оперетен владетел, всичко ще доведе до неблагоприятните резултати от войната, а по-сетне и до първата пълна национална катастрофа.

Вероятно най-голяма заплаха околните балкански държави виждат в бурния стопански възход на България. Освободените от петвековен гнет българи бързат да създават блага, множат се, създават култ у себе си и у децата си към учението, благоговеят пред величавата си история, която едва сега започват да научават с подробности. Само през първото десетилетие на ХХ в. се създават над 100 индустриални предприятия. Българските и чуждите банки, индустриалните предприятия, застрахователните и търговските дружества се множат всеки ден. През 1896 г. вносът на стоки едва надминава 64 млн. лв., а износът - почти 50.5 млн. лв. Само 15 години по-късно, през 1911 г., когато идеята за Балканската война е вече в процес на осъществяване, вносът е вече почти 200 млн. лв., а износът - незначително по-малък, почти 185 млн. лв.

В същото време в Сърбия има общо 126 индустриални предприятия, а външнотърговският й обмен е приблизително на равнището на 1/3 от българския. В Гърция, макар и постигнала освобождението си много преди България, преобладават изцяло дребните, почти семейни индустриални предприятия, 27% от населението й се занимава само с търговия. Преживяла вече един фалит в края на ХIХ в., през 1906 г. малка Гърция дължи предимно на западните банки и правителства отново чудовищна сума - 872 млн. швейцарски франка. Така всеки от 2.63 млн. гърци в началото на 1912 г., включително и пеленачетата, дължи по 331.5 франка. Малката Черна гора пък е изобщо извън сметките, всяка година 220-хилядното население на страната намалява поради силната емиграция с 2-3 хиляди души, а през 1904 г. - направо с 10 хиляди.

През втората половина на ХIХ и в началото на ХХ в. балканските държави, малки, бедни и слаби, живеят със спомените за велико минало и с надеждите за бляскаво бъдеще. Европейските велики сили имат да решават свои задачи и извършването на безкористни услуги за Балканите не влиза в списъка. Сигурно е видно за всеки впрочем, че век и малко след тези събития балканските държави бяха докарани с усърдие пак до там - още по-малки, бедни и слаби, вечно хленчещи по традиция пред вече бившите велики сили от Запад. Тъжният балкански танц - въртене в кръг под закачливо западно подпляскване, изглежда, ще продължи. Не е ли време да променим стъпките поне . . .



(следва)

http://www.segabg.com/article.php?id=585566

Слабото развитие на балканските страни налага общи действия срещу Турция
В навечерието на войната Сърбия, Гърция и Черна гора са все още изостанали земеделски държави




Страните участнички в Балканския съюз (1912-1913 г.), представени с държавните си знамена по това време, и с троновете на владетелите си (от дясно на ляво по азбучен ред): трон на цар Фердинанд (1887-1918), Софийски исторически музей; трон на крал Отон (1832-1862), използван ритуално по времето на крал Георги I (1863-1913) и до края на гръцката монархия (1974 г.), Национален исторически музей-Атина; трон на крал Петър I Караджоржевич (1903-1918 и 1918-1921) от възпоменателна картичка, представяща ритуала по миропомазването му в обителта Жича (Кралевско), компютърна възстановка; трон на крал Никола I Петрович-Негош (1860-1918 и 1910-1918) от кралската му коронация през 1910 г., възстановка (оригиналната снимка е силно повредена). Вдясно Ц трон на султаните Абдул Хамид II (1876-1909) и Мехмед V (1909-1918), от вила Алатини (до Солун), Национален исторически музей-Атина; Сребърна чаша с позлата и с форма на череп, носеща дата 20 януари 1912 г.Ф и пояснителен текст - 811 г., напомнящ за трагичния край на похода на византийския император Никифор I Геник (802-811) в България, Национален политехнически музей-София

Второто десетилетие на ХХ в. балканските държави започват с ясното съзнание за неизбежна война с Турция. Бившата империя е в безсъзнание и спешните действия за съживяването й не носят очакваните резултати. Надеждите, с които на Балканите посрещат Младотурската революция, бързо се изпаряват. Сигурно е само едно - време е за завършване на освобождението на балканските народи, а изглежда невъзможно това да стане по друг начин, освен с общи военни действия на балканските държави. Войната за османското наследство трябва да започне.

Макар и вече да са създали свои национални държави, балканските народи никак не са изпълнили националните си задачи, големи части от тях са все още в имперските останки, съхранени на Балканите по волята на великите сили.

Млади, амбициозни и напористи, малките балкански държавици на юг от Дунав имат тепърва да решават колосални стопански задачи. Изоставането им спрямо европейските държави, които не са били под робство, е повече от забележимо.



* * *

Въпреки впечатляващия стопански подем през първото десетилетие на ХХ в., в навечерието на Балканската война България остава със слабо развита промишленост. Всички необходими й машини и съоръжения все още са изцяло вносни. Статистическите годишници на Българското царство, издавани от 1909 г. насетне, са напълно изчерпателни. През 1911 г. каменовъглените мини в Перник и Бобов дол, както и някои по-малки, задоволяват едва 41.3% от нуждите на страната, останалите 268 556 т каменни въглища се внасят. Мед се добива в слабо рентабилната мина "Плакалница", а олово и цинк - в мина "Благодат" (до Босилеград). Пак през 1911 г. са внесени почти 60 хиляди тона метали и метални изделия.

До войната България не произвежда военна техника. Софийският артилерийски арсенал е единственото военно предприятия. Тук се работят някои боеприпаси за пехотата - до 1.2 млн. патрона в денонощие, изработва се войнишко снаряжение, конска амуниция. В Арсенала се поправя пехотно и артилерийско въоръжение, както и войсковите измервателни уреди. Но ако в мирно време тази дейност напълно задоволява нуждите на войската, то в случай на война производството на Софийския арсенал би било крайно недостатъчно.

В 6 фабрики се правят взривни вещества, предимно каменарски барут, който не намира съществено приложение във войската. Останалите предприятията, чиято продукция би била важна при водене на война - сапун, растителни масла, химикали, също не произвеждат достатъчно дори за мирно време. Необходимото в този случай запасяване с тези производства не е направено.

Благодатният климат в централните части на Балканския полуостров и трудолюбието на българина винаги са осигурявали достатъчно за прехраната. Все в предвоенната 1911 г. мелниците в България произвеждат достатъчно, голяма част от брашното се изнася. Захарната фабрика в София и 7 фабрики за захарни изделия из страната не успяват обаче все още да задоволят вътрешното потребление.

Текстилните предприятия са 72, а почти 12% от производството им е за износ. Благоприятно е, че непосредствено преди войната почти ? от необходимите суровини за българската промишленост се добиват в страната, а над 17% от цялата продукция й се изнася.

Като предимно селска страна, България произвежда необходимите храни и дървен материал за водене на война. Зърнените храни от всякакъв вид през 1912 г. са 2.67 млн. т. Голяма част от тях отиват и за износ. От техническите култури и плодовете само памук все още се внася. Отглеждат се достатъчно животни, само конете са почти половин милион през 1912 г.

Напълно достатъчни са волските коли (почти половин милион) и държавните пътища, макар и в лошо състояние. Железопътната мрежа е от почти 2 хиляди км с 212 локомотива и 5 хиляди вагона, но качеството им не отговаря напълно на военновременните изисквания.

Основните държавни разходи до 1912 г. са за военни нужди. Населението на България пак тогава достига 4, 43 млн., над 81% от които са етнически българи. Предварителните пресмятания дават увереност, че българската войска при нужда може да достигне до 700 хиляди души.

България започва Балканската война без необходимото за воденето й. Не са заделени нужните запаси от продукти, чието производство е недостатъчно дори в мирно време.

В навечерието на войната останалите страни от Балканския съюз са по-слабо развити. Сръбското стопанство не задоволява мирновременните нужди на страната. Изключение правят брашното, шаяците за униформи, брикетите и конопа, част от които остават и за износ. Единственият оръжеен завод е в Крагуевац, а огромната част от оръжията, боеприпасите и снаряжението се внасят. Обилието от селскостопански продукти често не може да стигне до потребителите дори в мирно време поради неразвитата транспортна система, железопътните магистрали са с дължина малко над 900 км. Както и при останалите балкански страни, военните разходи са най-значителното перо в държавния бюджет, над 23% през 1911 г. Сърбия можеше да набере до 400 хиляди мъже във войската си.

Стопанството на Гърция е още по-слабо развито в сравнение с българското и сръбското. Мините и обработката на метали задоволяват незначителна част от нуждите. Едно-единствено металургично предприятие, всъщност малка леярна, топи олово. Дори строителството на лодки и малки плавателни съдове е в зародиш. Няколко текстилни фабрики, мелници, спиртоварни, фабрики за захар и сапун допълват картината на гръцкото стопанство. Наистина, работилниците за дървено масло са цели 5193, но 5120 от тях използват само ръчни преси за маслини и продукцията им е некачествена, поради което не е подходяща за износ. В тогавашните си граници, малко след полуостров Атика на север, Гърция има и слабо развито селско стопанство, за разлика от останалите балкански страни.

Общата дължина на гръцките железни пътища е 1439 км, но предимно теснолинейки с много слаба пропускателна способност. Значителен за времето флот от 882 ветрохода и 261 парахода осигурява добро участие на гръцките търговци в сделките Изток-Запад. Въпреки значителните държавни дългове, страната заделя за военни нужди почти 22% от годишните си разходи. Във военно време Гърция може да набере до 300-хилядна войска.

През 1912 г. черногорците успяват да натрупат държавен дълг от 6.5 млн. крони, което е 400% от годишните приходи на държавата, и да построят 17 км железен път. При нужда черногорската войска може да достигне до 30 хиляди.

Турция е мастодонтът сред участниците в балканските събития от 1912-1913 г. На огромната си територия страната разполага само с няколко военни предприятия, предимно за военен и ловен барут. На практика цялото въоръжение на турската армия е от внос.

Цели 80% от населението е заето в нискодоходното турско селско стопанство, което няма как другояче да бъде характеризирано освен като крайно изостанало.

Железопътните линии в европейската част на страната са с дължина 1557 км, търговският флот е незначителен, а износът е под 70% от стойността на вноса. Почти 28.4% от държавните разходи са за обслужване на дългове към чужди банки при 32-процентен дефицит и 33.8% от държавните разходи за военни нужди. При население от почти 25 млн., Турция без много усилия е в състояние да доведе войската си до 1 милион войници и офицери.



Извори



"Младотурският режим [от юли 1908 г.] не направи нито една стъпка за подобрение поминъка на населението в Македония . . . А всичко, що можеше да се извърши за сковаването на християните, особено на българите, тоя режим извърши с голяма бързина: . . . 2. . . .новият турски режим продължава да прави най-опасната политика с черковния въпрос, за да интригува и да раздухва междуособици сред християните отомани. 3. Младотурският режим се опита да закрие и училищата на българите . . . 4. Издаде закон против безделниците и установи боя за наказателно средство въпреки чл. 26 от Конституцията [от 1876 г.], който забранява биенето и мъченето като наказателно средство в ръцете на властта и нейните органи . . . 5. Издаде стеснителен закон за печата. 6. Ограничи свободата на събранията и сдруженията. 7. Организира турски банди за тероризиране българското население и постепенното избиване на всички бивши воеводи и четници . . . 9. Загрижи се да засили турското население със заселване моаджири [изселници], на които отстъпва най-добрите земи . . .

Задоволиха се само да изиграят и да парализират революционната борба и външната намеса, за да продължат дните на своята сурова власт над подчинените народи и заграбените земи. Толкоз по-зле за тях! За лишен път те доказват, че се намират в предсмъртна агония. Ние трябва да ускорим тоя процес и да се освободим от тежестта на тоя умирающ труп, който днес се именува Отоманска империя.

Нам, на българите, които сме болшинство в Македония и най-много теглим от турския режим, налага се дългът отново да почнем борбата за свобода и да не спираме вече тая борба . . ."

Из Позив на Централния македонски комитет, София, 1 март 1910 г.

http://www.segabg.com/article.php?id=586451

« Последно менување: Јануари 26, 2012, 09:07:03 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #158 на: Јануари 20, 2012, 05:30:55 »

Още една българска телевизия на живо.

http://kanal3.bg/?cat=15
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #159 на: Јануари 23, 2012, 07:16:58 »

ДНК анализа: Македонците, Србите и Бугарите се „браќа“

Браќа Македонци, браќа Срби.. Овие фрази често се користат во секојдневието при комуникација меѓу народите од Балканот, но за тоа сега ќе има и своевидно опрадување.

Во Институтот за судска медицина во Скопје, објавува српски „Блиц“, било спроведено шестгодишно истражување и споредба на ДНК структурите на жители на Балканот. Истражувањето покажало голема генетска сличност меѓу народите кои живеат на овие простори.

Албанците со различна ДНК

- Анализата од добиените податоци покажа дека граѓаните на Македонија имаат најслична ДНК структура со Србите и Бугарите, Хрватите се слични со српското и босанското население, додека Албанците речиси и да немаат сличност со останатите - вели доктор Златко Јаковски од Институтот, во изјава за „Блиц“.

Истражувањата биле правени врз примероци кои биле користени при форензички испитувања во македонскиот Инститот, а податоци испратиле и други институти од Балканот. Во истражувањето не е вклучена Грција, зашто таа одбила да учествува во проектот.

ДНК не познава дневна политика

- Со софистицирана компјутерска технологија ги споредивме податоците добиени во Македонија, Србија, БиХ, Бугарија, Хрватска и Косово - објаснува докторот Јаковски.

Овој научен труд е објавен во светски списанија кои се занимаваат со форензички истражувања и генетика, а резултатите ќе бидат користени и за понатамошни споредби при кривични истраги.

Јаковски нагласува дека истражувањето нема никаква врска со дневната политика.

http://www.dnevnik.com.mk/default.asp?ItemID=5CC6DE24F52AB542A75711DE7EEC127A
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #160 на: Јануари 27, 2012, 08:53:55 »

Видео

http://www.btv.bg/shows/btv-reporterite/videos/video/2053249354-bTV_Reporterite_MAkedoniya.html

"Скопие 2014": Заприличва ли македонската столица на Дисниленд?

http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/reportazhi/story/610956906-Skopie_2014_Zaprilichva_li_makedonskata_stolitsa_na_Disnilend.html



Видео

http://www.btv.bg/story/454272465-Za_makite_na_balgarite_v_MAkedoniya.html

http://btvnews.bg/video/tazi-sutrin/gnevna-reaktsiya-v-skopie-za-filma-mkedoniya.html

Историята на днешните македонци има корени в древен Египет, а Кирил и Методий са посветили живота си на борба срещу българската държава. Така звучи новата македонска история.
 
Правителството в Скопие отдели повече от 300 милиона евро, за да бетонира вярата в античния произход на своите граждани.





Дали античните македонци са създатели на барока? Македонският архитект говори, че куполите на католическата църква "Сант'Иво ала Сапиенца" в Рим са били  взаимствани от строежите на площада на Джераш, изграден от македонските архитекти при похода на Алексадър Македонски. (Македонизмот кой се викал елинизам?!?!?!) Истината е, че хората се научават да строят куполи едва през 8 век. след Христа, в античността не е имало куполи, защото тогавашните архитекти не могли да ги строят.

The cupola is a development during the Renaissance of the oculus, an ancient device found in Roman architecture, but being weatherproof was superior for the wetter climates of northern Europe.

http://en.wikipedia.org/wiki/Cupola

The cupola became the inspiration for the dome, the great icon of architecture and Islam alike.

The West took up the challenge, and the Christian churches were soon sporting their own angular cupolas. By the Renaissance, the major cities of Europe and the Islamic world were awash with magnificent buildings.

http://www.helium.com/items/358446-the-history-and-function-of-the-cupola-as-an-architectural-detail

The Origins of Cupolas

Cupolas were first used during the 8th century in Islamic architecture. Placed atop minarets, these first cupolas were large with one or more balconies from which the criers would make the call to prayer. Over the course of centuries, cupolas were more and more common, found on both official buildings and domestic dwellings in the Middle East and India.

http://cupola.net/cupola-history.php

http://www.abirdshome.com/cupolas.html

 

History of the Cupola

The origins and history of the Cupola can be traced back to 8th century Islamic architecture. These first cupolas placed atop minarets, were large and sometimes ornate structures with one or more balconies from which the daily call to prayer would be announced. These early cupolas are very significant because they are believed to be the inspiration for the dome which led to massive achievements in architectural design. These bold new designs that emerged, were used as symbols for proof of cultural superiority. During the renaissance, most major european cities and Islamic states were building a plethora of these magnificent buildings. The cupola had evolved to allow architecture to become a very artistic and creative status symbol and Today, the cupola stands as a statement of a major achievement in architecture.

http://www.slateandcopper.com/blog/bid/68100/Architectural-History-of-The-Cupola



За самият град Джераш се знае, че от времето на античните македонци са останали малко следи, строежите които гледаме днес са от времето на Римската и Византийската империя, а също така от Умаятският халифат.

Tradition claims that it was re-founded by Alexander the Great (or perhaps his general Perdiccas) to settle Macedonian veterans; but the Seleucid king Antiochus IV (175- 164 c) is more likely. Renamed Antioch ad Chrysorhoas (Antioch on the Golden River, as the stream was rather grandiosely called), little remains of this Hellenistic era, nor of the brief Hasmonaean occupation, for the new Roman city of Gerasa obliterated most of what preceded it. As a city of the Decapolis, Gerasa entered a long period of prosperity.

http://www.select.jo/jordan-jerash.shtm

About 332 BC, Alexander the Great provided that power, and people felt secure enough to settle here. A Roman inscription mentions a statue of Perdiccas at the site. This general became regent of the empire after Alexander's death in 323 and was assassinated three years later. If Gerasa was founded in his time, it must have been in that short span. When Antiochus III, a Seleucid king, defeated the Ptolemies at Banias in 198 BC, the city was renamed Antioch on the Chrysorhoas. Remains from the Hellenistic period are scant, however. We're not even sure of the town's location.

http://www.netours.com/content/view/220/30/

The biblical city of Gerasa is known today as Jerash. Gerasa was one of the cities of the Roman Decapolis and is one of the best preserved cities of the Decapolis. The high point of Gerasa was in the 2nd century, when it had a population of 20,000-25,000. Most of the ruins are from the Roman and Byzantine periods. The city was rediscovered in 1806 by Seetzen, and restoration of the ruins began in 1925.

http://www.bibleplaces.com/gerasa.htm

JERASH - SOME PHOTOGRAPHS

http://almashriq.hiof.no/jordan/900/930/jerash/photo.html

Recent excavations show that Jerash was already inhabited during the Bronze Age (3200 BC - 1200 BC). After the Roman conquest in 63 BC, Jerash and the land surrounding it were annexed by the Roman province of Syria, and later joined the Decapolis cities. In AD 90, Jerash was absorbed into the Roman province of Arabia, which included the city of Philadelphia (modern day Amman). The Romans ensured security and peace in this area, which enabled its people to devote their efforts and time to economic development and encouraged civic building activity.

In the second half of the first century AD, the city of Jerash achieved great prosperity. In AD 106, the Emperor Trajan constructed roads throughout the provinces and more trade came to Jerash. The Emperor Hadrian visited Jerash in AD 129-130. The triumphal arch (or Arch of Hadrian) was built to celebrate his visit. A remarkable Latin inscription records a religious dedication set up by members of the imperial mounted bodyguard "wintering" there.

The city finally reached a size of about 800,000 square metres within its walls. The Persian invasion in AD 614 caused the rapid decline of Jerash. However, the city continued to flourish during the Umayyad Period, as shown by recent excavations. In AD 749, a major earthquake destroyed much of Jerash and its surroundings. During the period of the Crusades, some of the monuments were converted to fortresses, including the Temple of Artemis. Small settlements continued in Jerash during the Ayyubid, Mameluk and Ottoman periods. Excavation and restoration of Jerash has been almost continuous since the 1920s.

http://en.wikipedia.org/wiki/Jerash



Oval Plaza:
The Oval Plaza of Jerash was used as a place for holding parties and celebrations. This famous plaza of Jerash is around 90 meters long and 80 meters wide. It has a sidewalk and also a column structure that dates back to the first century AD. You will also find a beautiful fountain in the oval plaza. It was erected in the 7th century AD. Currenetly, the fountain serves as a support base for holding the central column carrying the famous Jerash Festival Flame.

http://travel.mapsofworld.com/jordan/tourist-attractions-in-jerash/

https://www.google.com/search?q=Jerash&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8&tbm=bks&tbo=1&hl=bg#q=Jerash&hl=bg&tbo=1&tbm=bks&source=lnt&tbs=bkv:p&sa=X&ei=I8Q0T63JArHRmAW8hImPAg&ved=0CAwQpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.,cf.osb&fp=8dbe9c925bd3f5e0&biw=1024&bih=537
« Последно менување: Јули 16, 2012, 10:34:31 veritas »
Сочувана

bagain

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 88
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #161 на: Јануари 29, 2012, 10:44:01 »

Хърватската история за Българите-1918 г. Част 1 Македония



http://www.youtube.com/watch?v=rIFAPbNmjE4&feature=related
Сочувана
Сите Българи Заедно

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #162 на: Јануари 30, 2012, 10:09:26 »

Cleopatra VII

Cleopatra VII Philopator (Greek, Κλεοπάτρα Φιλοπάτωρ; Late 69 BC[1] – August 12, 30 BC) was the last pharaoh of Ancient Egypt. The most well-known by far of the queens called "Cleopatra", she is the one usually meant when this name is mentioned.

She was a member of the Ptolemaic dynasty, a family of Greek[2][3][4][5][6][7] origin that ruled Egypt after Alexander the Great's death during the Hellenistic period. The Ptolemies, throughout their dynasty, spoke Greek[8] and refused to speak Egyptian, which is the reason that Greek as well as Egyptian languages were used on official court documents such as the Rosetta Stone.[9] By contrast, Cleopatra did learn to speak Egyptian and represented herself as the reincarnation of an Egyptian goddess, Isis.

Cleopatra originally ruled jointly with her father Ptolemy XII Auletes and later with her brothers, Ptolemy XIII and Ptolemy XIV, whom she married as per Egyptian custom, but eventually she became sole ruler. As pharaoh, she consummated a liaison with Julius Caesar that solidified her grip on the throne. She later elevated her son with Caesar, Caesarion, to co-ruler in name.

After Caesar's assassination in 44 BC, she aligned with Mark Antony in opposition to Caesar's legal heir, Gaius Julius Caesar Octavianus (later known as Augustus). With Antony, she bore the twins Cleopatra Selene II and Alexander Helios, and another son, Ptolemy Philadelphus. Her unions with her brothers produced no children. After losing the Battle of Actium to Octavian's forces, Antony committed suicide. Cleopatra followed suit, according to tradition killing herself by means of an asp bite on August 12, 30 BC.[10] She was briefly outlived by Caesarion, who was declared pharaoh by his supporters, but he was soon killed on Octavian's orders. Egypt became the Roman province of Aegyptus.

To this day, Cleopatra remains a popular figure in Western culture. Her legacy survives in numerous works of art and the many dramatizations of her story in literature and other media, including William Shakespeare's tragedy Antony and Cleopatra, Jules Massenet's opera Cléopâtre and the 1963 film Cleopatra. In most depictions, Cleopatra is put forward as a great beauty, and her successive conquests of the world's most powerful men are taken as proof of her aesthetic and sexual appeal. In his Pensées, philosopher Blaise Pascal contends, evidently speaking ironically because a large nose has symbolized dominance in different periods of history, that Cleopatra's classically beautiful profile changed world history: "Cleopatra's nose, had it been shorter, the whole face of the world would have been changed."[

http://en.wikipedia.org/wiki/Cleopatra_VII

https://www.google.com/search?q=Cleopatra+VII&btnG=Search+Books&tbm=bks&tbo=1#q=Cleopatra+VII&hl=en&tbo=1&tbm=bks&source=lnt&tbs=bkv:p&sa=X&ei=nIUmT-KkCNChiQeCjZnzBA&ved=0CA0QpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.,cf.osb&fp=e084c9c2f9e8c992&biw=1024&bih=537
« Последно менување: Јануари 30, 2012, 12:58:02 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #163 на: Јануари 30, 2012, 10:12:15 »

Rosetta Stone

The Rosetta Stone is an ancient Egyptian granodiorite stele inscribed with a decree issued at Memphis in 196 BC on behalf of King Ptolemy V. The decree appears in three scripts: the upper text is Ancient Egyptian hieroglyphs, the middle portion Demotic script, and the lowest Ancient Greek. Because it presents essentially the same text in all three scripts (with some minor differences between them), it provided the key to the modern understanding of Egyptian hieroglyphs.

Originally displayed within a temple, the stele was probably moved during the early Christian or medieval period and eventually used as building material in the construction of Fort Julien near the town of Rashid (Rosetta) in the Nile Delta. It was rediscovered there in 1799 by a soldier, Pierre-Francois Bouchard, of the French expedition to Egypt. As the first ancient bilingual text recovered in modern times, the Rosetta Stone aroused widespread public interest with its potential to decipher the hitherto untranslated Ancient Egyptian language. Lithographic copies and plaster casts began circulating amongst European museums and scholars. Meanwhile, British troops defeated the French in Egypt in 1801, and the original stone came into British possession under the Capitulation of Alexandria. Transported to London, it has been on public display at the British Museum since 1802. It is the most-visited object in the British Museum.

Ever since its rediscovery, the stone has been the focus of nationalist rivalries, including its transfer from French to British possession during the Napoleonic Wars, a long-running dispute over the relative value of Young's and Champollion's contributions to the decipherment, and since 2003, demands for the stone's return to Egypt.

Study of the decree was already under way as the first full translation of the Greek text appeared in 1803. It was 20 years, however, before the decipherment of the Egyptian texts was announced by Jean-François Champollion in Paris in 1822; it took longer still before scholars were able to read other Ancient Egyptian inscriptions and literature confidently. Major advances in the decoding were: recognition that the stone offered three versions of the same text (1799); that the demotic text used phonetic characters to spell foreign names (1802); that the hieroglyphic text did so as well, and had pervasive similarities to the demotic (Thomas Young, 1814); and that, in addition to being used for foreign names, phonetic characters were also used to spell native Egyptian words (Champollion, 1822–1824).

Two other fragmentary copies of the same decree were discovered later, and several similar Egyptian bilingual or trilingual inscriptions are now known, including two slightly earlier Ptolemaic decrees (the Decree of Canopus in 238 BC, and the Memphis decree of Ptolemy IV, ca. 218 BC). The Rosetta Stone is therefore no longer unique, but it was the essential key to modern understanding of Ancient Egyptian literature and civilization. The term Rosetta Stone is now used in other contexts as the name for the essential clue to a new field of knowledge.

http://en.wikipedia.org/wiki/Rosetta_Stone

https://www.google.com/search?q=Rosetta+Stone&btnG=Search+Books&tbm=bks&tbo=1#q=Rosetta+Stone&hl=en&tbo=1&tbm=bks&source=lnt&tbs=bkv:p&sa=X&ei=FYYmT_bCH8-TiAeB4_j3BA&ved=0CBQQpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.,cf.osb&fp=e084c9c2f9e8c992&biw=1024&bih=537
« Последно менување: Јануари 30, 2012, 01:00:04 veritas »
Сочувана