Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Намесата на българската следа чрез село Бугараш в епизода с края на света  (Прочитано 1075 пати)

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот

Николай Овчаров: Намесата на българската следа чрез село Бугараш в епизода с поредния край на света е твърде любопитна

http://focus-news.net/?id=f23067

14 декември 2012 | 06:00 | Агенция "Фокус"
Начало / Мнение
Археологът проф. Николай Овчаров пред Агенция „Фокус”.

В последните дни се говори, че единственото място за спасение на 21 декември е селото Бугараш, което се намира в южния край на Франция, на границата с Андора. Вземам отношение, защото съм се занимавал доста с въпроса за богомилите, за т.нар. катари във Франция, които през ХII - ХIII век са се намирали именно в южните части – в областта Лангедок и Каркасон, които се намират непосредствено до това село. При селото се говори за свещена планината Бугараш, която се намира над него. Има идея, че то идва от IХ век от немското име буркхарт, но аз не виждам особена връзка. Още повече, че в последната редакция на френската Уикипедия се вижда, че самите французи виждат връзката между името на селото – Бугараш и българи. Не обаче българи в съвременния вариант, а т.нар. бугри или бугараши, както са наричани еретиците в Средновековна Франция. Всички знаем за нашето богомилско движение, което се разпространява не само в България, но и в много части на Европа, включително в Южна Франция и в Италия. През 1167 г. в южнофренския град Сан Феликс дьо Караман се провежда голям събор на еретиците, в който идват специално хора от България. Това е описано във френски извори. Те се ръководят от български богомили. Това продължава през целия ХII век. През 1223 г. дори се споменава за папа Вартоломей, техен ръководител, който бил от земята на българите. Именно по тези причини в началото на ХIII век същият папа Инокентий III, който предизвиква IV кръстоносен поход срещу България, през 1209 г. обявява поход срещу еретиците в Южна Франция. Много от хората, които участват в този поход, са участвали и в Четвъртия кръстоносен поход – като Симон дьо Монфор. Давам този пример, за да се разбере колко е била страшна тази битка. Именно в Южна Франция са последните гнезда на катарите, на френските богомили, които се съпротивляват цели десетилетия. От тези времена са останали множество топоними – над 100 топонима ги изброяват във такива френски селища, които носят имена с български корен. Както казах, старото име „българи” или „булгари” се превръща в „бугри” или „бугараши”, така че коренът в случая идва оттам.
Интересно е също така да се отбележи, че в катарското движение участват и много благородници, аристократи, включително графът на Тулуза, който загива по време на кръстоносния поход.
До самото село и планината Бугараш има аристократичен замък, който е бил унищожен именно при този кръстоносен поход. За мен няма съмнение, че това име Бугараш, което всички свързват с това, че само там ще има спасение от края на света, е с български корен. Много хора смятат, че и до днес дори хората в този район, разбира се, не в средновековния вариант, носят богомилските, катарските идеи. Така например, е открито наскоро едно писмо от италианския професор Умберто Кардини в един средновековен архив, автентично писмо от 1243 г. на магистъра на тамплиерите в Прованс, Ронселин де Фос, който хвърля голяма светлина върху загадката за планината Бугараш и за богомилите - бугри. Именно с това писмо се отваря още една страница, много интересна и полулегендарна. Тя е за търсения от тамплиерите Свети граал, който, според някои виждания, е бил притежание на катарите именно в Южна Франция. Това са полулегендарни сведения. Защо търсят граала на това място – според легендарни сведения от Евангелието на Никодим, се споменава, че именно в Южна Франция се заселва ученикът на Христос – Йосиф Ариматейски. Йосиф Ариматейски е много интересна личност. Това е човекът, който предоставя своята собствена гробница на Голгота за погребването на тялото на Христос, който го помазва след смъртта му на кръста, и някои смятат, че именно Йосиф отнася Светия граал – чашата, с която се е пило на тайната вечеря, и са събрани капките кръв на Иисус след неговата смърт. После побягнал към Европа. Разбира се, това е легендарно сведение, но е факт, че има данни, че дали по този начин или чрез катарите, чрез наследниците на богомилите - последното място, на което е бил Светият Граал, е било по тези места. Заключавайки, искам да кажа, че това име Бугараш, което се появи, и сега е толкова популярно – знаете, че френските власти дори забраняват през последните дни отиването на големи тълпи хора, защото буквално целият свят се е насочил натам - определено вероятно има връзка и с нашата история именно чрез нашите богомили, разпространили своето учение в Италия, във Франция. По моя преценка, това е един от важните приноси, които ние, българите, имаме в средновековната европейска история.
Фокус: Какъв е вашият коментар относно края на света? Ще настъпи ли на 21 декември?
Николай Овчаров: Разбира се, не вярвам в такива неща, това е ясно, но в края на краищата, цялата човешка история е един коктейл от истински и от легендарни сведения. Ако в историята няма легенди, ако няма предания – дори самото евангелие, библията, е съставено от много такива предания - тя ще загуби своя привкус. Гледам на този епизод с поредния край на света като на един интересен момент и затова и намесата на българската следа в него за мен е твърде любопитна.
Сочувана