Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Йордан Хаджиконстантинов-Джинот  (Прочитано 2715 пати)

bagain

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 88
    • Погледај го Профилот
Йордан Хаджиконстантинов-Джинот
« на: Јуни 23, 2011, 09:01:11 »



Йордан Хаджиконстантинов е роден през 1818 година в град Велес. Първоначално учи в местното килийно училище, а по-късно продължава образованието си в Солун и Самоков. Около 1840 г. започва да преподава като частен, а около 1845 г. — и като общински учител в родния си град. По това време пропагандира необходимостта от новобългарска просвета в македонските земи и влиза в остър конфликт с местното гръцко духовенство. През 1848-1854 г. е учител в българското училище в Скопие и си спечелва голяма популярност както с новаторските си методи на преподаване, така и с множеството дописки, които публикува в Цариградски вестник. Отстранен е от общинското училище поради конфликтите му с митрополита на Скопие, а през януари 1857 г. е принуден от местните турски власти да напусне града завинаги.
При посещението на великия везир във Велес през 1861 г. битолск
ият владика Венедикт обвинява Джинот, че е сръбски агент и че съхранява в библиотеката си книги и вестници, публикувани от Георги Раковски. В резултат Джинот e заточен в Айдън (Мала Азия), а при изтезанията по пътя изгубва едното си око, поради което започват да го наричат Джѝнот. Освободен след застъпничеството на цариградските български първенци[1], той се завръща Велес през 1863 г. и се отдава изцяло на просветна дейност.
През 50-те години на 19 век Йордан Хаджиконстантинов влиза в близки контакти със Сръбското дружество за словесност в Белград (бъдещата Сръбска академия на науките и изкуствата) и публикува в Гласника (списанието на Дружеството) някои материали за българската средновековна история и литература. Така например, на 23 януари 1854 г. той изпраща от Скопие в Белград препис от т.нар. Разказ за възстановяването на Българската патриаршия през 1235 г., който до този момент изобщо не е познат на науката (текстът е отпечатан в Т. VII на Гласника през 1855). Йордан Хаджиконстантинов открива и публикува за пръв път (в Т. VIII на Гласника през 1856) и неизвестното дотогава старобългарско произведение от XII в. Солунска легенда ("Слово на Кирил Философ как покръсти българите").
"Нека служим роду моему, ако е и за крива Бога. Не е честно мене Болгарину да отчаявам и да вракям зло за зло. Болгарин прави и верни и благородни човек, Болгарин е любитель всякое добро, Болгарин е срамота да се отричува от своя род и язык, той Болгарин, който родо свой си хули името му е ни ден ни нощ. Аз сам Болгарин, плачем за нашите изгубени болгаре, които са во Долна Мисия, затова сдолжни сме да ся жертвуваме за бракята наши пресладкии болгари. многоревностнии Юрдан х. Константинов" (Цариградски вестник, бр. 44 от 1855 г.)










http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/prerodbenici/dzhinot/dzhinot.html

"ОБИЧАИ В ДОЛНОЙ МИСИИ ИЛИ ЗАПАДНОЙ БОЛ ГАРИИ
  („Цариградски вестник”, бр. 93-94-95-96 от 1852)
  [ Бележки на Ив. Радев ]
 
— Имаят ли славянски обичаи, защо от това они ще се докажат да се болгаре, ако да се внетре и во Франций?
 
— Та това е перво и до днеска во Велес, Тиквеш, Щип, Скопие и всичка западна Болгария. Служби имаят (т.е. светковини) — Св. Петка, Митровден, Св. Архангел, Пречиста (ввдение), Св. Георгий (обновление храма иже в Киев), Св. Варвара, Богата Сава (тако го зоват Св. Сава), Св. Никола (три дни), Св. Атанас. Овий служби се прават во граде, вон по селата: Гюргиовден, Спасовден, Атанасовден, Св. Никола, Св. Константин и Елени, Духовден, Св. Троица, Св. Илия, Св. Пантелея и пр. По овий градски и селски служби големо количество се троши и во една година що ся гощаваят тии пари да се соберат, можат две прекрасни училища да направат и на четирмина учители да платат во един град.
"

Голяма част от творчеството на големият Български възрожденец Йордан Хаджиконстантинов-Джинот ,може да прочете :

http://www.kroraina.com/knigi/bmark/jhk/index.htm

Сочувана
Сите Българи Заедно

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Йордан Хаджиконстантинов-Джинот
« Одговори #1 на: Јуни 23, 2011, 05:09:49 »

Браво, bagain! Само напред! :-)
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Йордан Хаджиконстантинов-Джинот
« Одговори #2 на: Февруари 13, 2013, 08:44:06 »


Йордан Хаджиконстантинов-Джинот - "Българин съм"


ГОНЕНИЕ И СТРАДАНИЕ ЗА ЧЕСТНО ИМЯ БОЛГАРСКОЕ
   (12 април, 1863 год. Гюзел хисар)
 
,,Много мои врагове,
много како скачки,
оветвeха, почернеха,
конец им пуст.
 
Сладкий ми Господар!
Ти питаш ме колко са моите муки, беди и гонения...На лето 1838 „бех момче от 18” години, оттогава почех да любим рода наш болгарски.  Гонение от грчкаго митрополита Игнатия. Ме обгласи митрополита да сум еретик, затвори ми училището. Злоба от грчкаго даскала Махмана и от кира Екима. Зло от даскала Милутина, великолъжливца сърбина. Гонение от скопския митрополит. Велико зло от четирима грекомани скопски. Обклеветен на Гали бег. Обклеветен на скопския каймакан. Обклеветен на Тосум паша в Призрен. Гонение от митрополита призренски. Зло велико от учителя Никола Мусулин, сърбин. Зло велико в Гилани, от епитропот на призренския митрополит. Обклеветен на Акиф паша призренски. Все що имах в Призрен, узеха ми. Беда в Скутари. Беда в Призренската хапсана. Беда в Сирник. Беда в Кочаник. Беда в Тетово. Велика беда в скопската хапсана. До десесет пути избиха ме в Скопие. Велико зло от Зафира х. Кочов, он е Юда предател. Велико зло от х. Георгя, он е Юда предател. Зло велико от учителя Нешковича, прелъжливий сърбин. Обклеветание от битолския митрополит на мюшур паша битолски. Обклеветание от истаго на сераскер Исмаил паша. Исмаил паша ме изгони от Прилеп.
Беда в село Извор. Беда и безчестие в Прилепската хапсана. Беда, 25 дена в Битолската хапсана. Беда в село Паница.
Беда и мучение в Острово, удариха ми 50 гърбача. Беда в град Воден. Беда в град Енидже. Беда на Вардар-хан. Беда в Солунската хапсана. Зло от Партения епископа. Неизказани муки от диви суварии. Беда в Чанак-кале — 9 дни в гадни зандан. Беда в Смирненската хапсана — 18 дни в гадна смрад.
Жалостно състояние. Пеш от Измир до Айдин, Гюзел хисар. От една страна до друга в седем дни дойдох. Беда от скудости в Айдин. Беда в спиталето. Зло велико от епитропа на спиталето. Отрова на душата ми от гръчките свещеници. Зло от спиталето. Зло велико от даскал Викгориди. Зло от даскал Сократа. Зло от даскал Георгя Григорополу, простака и лукавца.
Препири с гърци, за да си браним рода ни болгарски.
Велико мучение 21/2 години от скудност, от самота, от хули, от препири. Върху мене е бил покров жалование, плач, туга и смерт.
Наконец удар ме найде — щех да умрам, като живим не за мене, но за името на превозлюбленнаго ми родаболгарского.
Ето предисловието ми на моето за болгарството ми гонение. Сега Бог да даруе долга и весела живот на нашия цар Султана А. Азиса и так в неговите добри дни още мало да поживеем.
12 април, 1863 год. Гюзел хисар."
 
БОГ
  („Цариградски вестник”, 21 юли 1851)

 
,,Аз оживуейки, и живим, като се услаждавам, гледая народът наш пресладкий, и ради това не мя остава неговата доброта да будем лукав. И ако ме пита някой — школски человек ли си, или болгарин? Аз полноответам: болгарин съм. Че не е честно на моето славяно-болгарство да творам зло и лукавство, прави болгарин не лажи, не завидуе, не денгубуе, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка верата не разменуе. Болгарин е производан от Бог, Болгаря река — богатата река или -ри, а прилагателно неправилно степенно: болий, болший, вишший, величайший. Поистина, нема по-величество от болгарин — болгарин чрезмерно ради, оре, сее, торгуе, воинствуе, верност има, гостолюбие, страх божий, почитание своего царя и всичко, колкото що е узаконено Богу и царю.
 
Поради това аз съм болгарин и моето благородно болгарство не мя допуща да не бидам добр, затова имам вера и надежда и любов, и человечество, и учителство, сос което пуно делим роду моему, и кой иска нелицеприятие и безпристрастие учител, ето, който сам во пламени рачение разпален съм, подобно Етна и Хекли, и Вулкан диамантов венец ми кова. Нек служам роду моему, ако е и за крива бога! Не е честно мене, болгарину, да се отчаявам и да вракям зло за зло. Болгарин - прави и верний, и благородний човек. Болгарин е любител всякое добро, болгарин е срамота да се отрицава от свойат род и язик — той болгарин, който родо свой си хули, името му е ни ден, ни нощ. Аз съм болгарин, плачем за нашите изгубени болгаре, които ся по долная Мизия, затова должни сме да ся жертвуваме за бракята наши пресладкий болгари!"
 
МОЛИТВА
 („Цариградски вестник”, 8 септ. 1851)

 
,,Господи, Боже сил и всемогущий творче! Аз много бедний българин, аз, черв недостойний, който се препознавам да сум нищо, молим тя, българите мои повели като твоя милост, помилуй ги! Молим тя — просвяти ги, научи ги, устрой ги, умудри ги! Не щем да им пишеш грех, защо они се невинни, незнанието е виновно. Не щем да ги оставиш да са бедни, защото они, които бедствуват, всичко е това от самолюбието. О, прости им, отче небесний! Повседневно ме злобат, ако и тисяща-тисящ зла ми учинат, сум благодарен и искам да им опростиш! Но аз, ако им учинам зло, сам сум зол и достоен за вечно неспоменство. Аз, българский, ще ся владам сос много терпения и сос гкяв, защо съм си рекол, отче небесний: „гневайте се и не согрешайте”. Гневът мой служи за наука и учение, и живо човечество, и чисто болгарство. Ради това, аз, смирений раб твой, Господи, молим тя да услишаш молитвата ми, коя многонеисказано гори за бракята мои славяно-болгари! И аз останувам вес вековечний и пред святите ангели славяно-българин."
 
О ЦЕРКОВНОМ ИЛИ СЛАВЯНСКОМ ЯЗИКУ
  („Цариградски вестник”, 12 и 19 януари 1852)

 
,,Чадо болгарское! Ти ме питаш кой е славянский язик? Славянский язик е общий книжевний и го изображиха св. св. Кирил и Методий, болгаре-солуняне, които и го пренесоха по всей Илирии и задунавским славянским пределом. И днеска с голямо благодарение можем всички славяне да го наименуват староболгарский. Колко го русизираяха славянският язик руссите, толко почувствуваха староболгаризма. Тям же убо и ученейший и славнейший Венелин изражение и внимание велико вложи и докажи основно-критически, да е славянскийят язик сущия староболгарский. Но ти, чадо болгарское, знай защо всичко священно писание, св. св. Кирил и Методий що го преведоха, се зове славянски, тоест староболгарский и ся трудили во девято столетие по Христа. Обаче колкуто днеска се зоват иосточни славяни и една част югославяни римскаго вероисповедания, всички имаят квас от наши апостоли св. св. Кирила и Методия староболгарско наречие."
 
БОЛГАРСКА ПИСМЕНОСТ
  („Цариградски вестник”, 19 юли 1852)

 
,,Ний, болгари, имаме преполна и високодостойна слава от другия славяне и достойни са да отдаваят верху нас чест, понеже сме ги дарувале писменост. Ний, болгари, имеюще си коренобитен и изобилен язик, това е наша граматика, това е наш словар..."
 
 
 
,,Река Вардар
 
Вардар тече низ Македония,
Поперечно уздол Пеония.
Скопия, Велес она обросява,
Витло тихо влада во Егея.
 
Реки Лепен, още Треска буйна,
Сладка Пчиня, Тополка, Бабунка,
Брегалница и давница Церна,
И Бошава удавница земна.
 
Това ти е Вардарова вода,
За търговци на служба, на сгода.
Болгарин е от стари времена,
Населен е с болгарски племена.
 
Гъстивирци, тетовци, мияци,
Прав-болгари, най-стари скопянци,
Велешани, бедни тиквешани,
Мегленчани и поливачани.
 
Ето, братя, етнографья,
Не вервайте грчка географья!
Македония, страна толко славна,
Българска е от веки, отдавна.
 
Не вервайте странни описатели,
Они си са све ласкатели.
Нищо право за нас не писуват,
Болгарството они заривуват.
 
Но хайдите дружно да търгнеме,
Ний болгари да си загърнеме
В едно писмо обща ПИСМЕННИЦА
Во вси школа една спомощница.
 
Правописни и кривописци,
Сос ерици или со строчици,
Со ерови, с юсови достойни,
Всички ови все са наши войни.
 
Доста това, ний да сме согласни,
Да с'не хулим, да с'не явим гнъсни.
Постепенно учените идат,
Полека же всичко ще наредат.
 
Ний, болгари, требе да търпимe,
Защ, високо име ний носиме:
От Благота, даровита слава,
Нек, трпиме с непонизна глава."
 
 
ВЕЛЕС („Цариградски вестник”, 18 дек. 1854)
,,Велес е град от 5000 чисти болгари, мужие достойни за чест и благородство. Велешани са многодосетливи и ободрени болгари, пред 15 години беха добри търговци, кои работеха с Пеща и Беч. Но пусти тараф несогласие и всезнайство (т.е. они не кажат ний сме прости и нищо не знаеме, но кажат все знаеме) от това и до днеска тумараят в часословци и псалтири. „Платон философ дал остав сиракузяном, притяном, такожде Солон — атиняном, а Ликург — спартяном, но от кирианените ся отрече, защо кажели все знаеме.Но сут от вече многотрудни и мужи и жени и са совсем пуни древни обичаи, песни, служби и многовидни игри, отвеч и гостолюбиви."
 
ТИКВЕШ (ЛЮБЛЯНО-ПЕОНИЯ), („Цариградски вестник”, 26 февр. 1855)
,,Любляни днеска никаков град нема, но стои име Тиквешия и има сега до 500 села, вси богати. От севера го обкражава река Црна, коя е по-буйна от Вардар, а от юга планини Клисура, Давидонска и Гродненска, от запада планини Моклишки и Азот, от востока — Струмица и Дорян.Любляни има до 1500 цркви растурени и 600 манастири, а днеска само три манастири существуят.Най-перво тия болгари приимале християнската вера и от ту по вси славяни ся е преподавала.Любляни е под епископство струмичко и струмичкий епископ може да се горди с тия наши болгари.Религия: православна и магомеданска.Язик: само болгарски, защо и магомеданите болгарски говорят. Жители има 15 000.Кажахме в кратце за Любляни, кое е полно древности, пергамени, документи, цркви, манастири, развалини, пещери, идоли, драги камене, антики, осветени води, чудотворни икони и т.д.Люблянските болгари са мужие високи, краснолични, добра става, юнаци, остроумни, в законо едните и другите ревнители, но силно едни други се гонат и грдно зло си чинат. Бог да даде некой мир..."
 
 
ОХРИД ИЛИ ПРЕСПА („Цариградски вестник”, 26 март 1855)
,,Охрид е старославянский и первий в Македонии град. Лежи на езеро, називаемое Лихвидон и на река Дрина, исперво ся звал Преспа, а Преспа днеска е разорен, само окружието, т.е. селата ся зоват Преспа. Преспа и е далече от Охрид 5 часа. Сегашний Охрид получил име от царя болгарскаго Самоила, който ся е звал Охром или Мохром и има церкви зело много; само в крепостта (калето) има до 360 церкви т.е. молебници (параклиси).В монастир святаго Климента стои гробо святаго с една мермерна плоча покриен и исписана с болгарски писма;Манастир святаго Наума, описателя и апостоло болгарскаго, основан е на севера при езерото, церквата е сводовна с девет кубиня; има до сто и петдесят одаи и много други украшения, има и два кимвала (камбани). Рукописните пергамени несмислени калугери, не от наший язик, ги изгорели и в езерото ги хвърлили, но па още има..."
 
СТАТИСТИЧЕСКО ОПИСАНИЕ НА ДЕБРСКА РЕКА В СТАРА БОЛГАРИЯ(„Цариградски вестник”, 1 януари 1859)
,,Дебр е с два народа населен, т.е. болгари и арнаути. Дебрските болгари са зоват мияци, защо наречие нихно совсем разнствува от наречие на охридски и крчовски болгари. Кой има желание да види нихное наречие, нека узме „Краткая священая история”, преведена от г.архи мандрита х.Партения Зографскаго.Дебрски болгари вси са благочестиви и в святая православная вера постоянни; в нихни кущи перво украшение е по един особни молебник со святое кандило, святия икони, молитвослов, смирно, темян и восок, т.е. всекоя куща прилича на мала церквица.В Дебр соществует една велика обител, називаемая Буйгор, т.е. храм „Святаго Предтеча и Крестителя Йоана”, болгарски „хожат” — ту има от 15 до 20 калугери, безпрес-танно служи се Богу безкровная жертва.Тая обител е зидана от царя Самоила Болгарскаго, кой е населил град Преспа, а днеска е село заборавено. По отпадении болгарскаго царства тая обител опустила се и разорила се до основание, после обновена от многотруд-них монахов." 

http://www.promacedonia.org/bmark/jhk/index.htm
Сочувана