Николай Беров - кариера на върха на технологиитеАко сте собственик на „Форд Фокус“ или мобилен телефон „Сони“, едва ли знаете, че някои от частите им са произведени или сглобени в България. Същото се отнася за част от електрониката в почти всички марки европейски автомобили (Peugeot, Citroen, Opel, BMW, Fiat, SAAB и т.н) и в някои американски (Ford, Chrysler, General Motors), в домакински електроуреди (Tefal, Rowenta, De Longhi) и в много мобилни телефони. Компонентите са произведени в ботевградския завод „ЕПИК електроник асембли“, а белгийският собственик е поверил управлението на компанията на българина Николай Беров. Мениджърът на едно от най-съвременните предприятия в страната е работил 13 години на ръководни позиции в ботевградската гордост на социализма - завод „Микроелектроника“. Той сам избира професионалния си път - малко преди да завърши инженерното си образование, отива по своя инициатива в ботевградския завод и пита за свободни места. „Отговориха ми, че трябва да постъпя веднага, защото след месеци няма да има места. Затова започнах работа и успоредно с нея се дипломирах“, спомня си Беров.
През 1992 г. се запознава с представители на „ЕПИК груп“ (EPIQ Group). Белгийската компания
По чиста случайност избира Ботевград за свой завод
- във верния момент български емигрант убеждава собственика на „ЕПИК груп“, че е много по-изгодно да построи новата си фабрика не в Белгия, а в България, където в момента тече приватизация на западащите заводи за електроника. В началото на 90-те обаче раздържавяване в България няма. Въпреки това, веднъж харесал България, белгийският инвеститор се наема да изгради предприятие „на зелено“. „Започнахме с пет души благодарение на това, че имаше квалифицирани инженери за проектиране на интегрални схеми и електронни модули. Сега в България белгийската група има три фирми („ЕПИК електроник асембли“ - за проектиране и производство на електронни модули, „Милексис България“ - за проектиране на интегрални схеми, и „Експект“ - за специализирано оборудване) с около 1300 души персонал. Така въпреки неуспешния приватизационен старт дейността се разви изключително успешно и сега сме
Най-голямата фабрика за електроника
в България“, разказва Беров. Така за 11 години ботевградското производство изминава пътя от полупроводниковите технологии до свръхмодерната електроника. При това без нито един белгиец в България, а единствено под ръководството на екип, оглавяван от Беров. „Създаването на фирмата и изграждането на новата фабрика само за осем месеца бяха двата най-трудни момента в живота ми. Но точно тези трудни моменти накрая са и най-приятни“, разказва мениджърът.
Петдесетгодишният управител на ЕПИК не е сред известните на обществото мениджъри, вероятно защото не обича да се появява в медиите. Може да бъде забелязан единствено при събития на чуждестранните инвеститори, където съвсем открито и конкретно поставя проблемите пред бизнес климата в страната. „Имам ограничен кръг приятели, които са ми от дълги години. Повечето от тях съм срещнал покрай професията си и те не са публични личности“, разказва Беров. В Ботевград той среща и съпругата си Диана, която също работи в „ЕПИК електроник асембли“. Сега по стъпките му тръгва по-малкият им син, който следва електроника в Софийския университет.
Ботевградското предприятие се превърна в постоянна спирка на делегациите с чужди инвеститори особено след изграждането на новата производствена площадка през 2001 г. и постоянно увеличаващото се производство. Представителите на Министерството на икономиката опитаха „да продадат“ успешния инвестиционен проект и на други чуждестранни компании от бранша, но засега абсолютно безрезултатно. „Епик електроник асембли“ е в кратката листа на успешните инвестиционни проекти, с които България се представя напоследък в чужбина.
До този резултат обаче се стига
Без никаква помощ от страна на държавата
Дори напротив, всички опити белгийската „ЕПИК груп“ да приватизира първо „Микроелектроника“ - Ботевград, после „Микропроцесорни системи“ - Правец, или ДЗУ - Стара Загора, се оказват безуспешни. Липсата на раздържавяване и продажбата на РМД докараха първите две предприятия съответно до ликвидация и несъстоятелност. Всички тези фактори забавят чуждия инвеститор, но не го отказват. Сега българската фабрика е една от най-бързо растящите в белгийската група. По мнението на Беров българското предприятие вече е по-конкурентоспособно и от чешкия завод на белгийската компания. Очакваните приходи на „ЕПИК електроник асембли“ за тази година са 42 млн. евро при 25 млн. евро за миналата година. Поръчките от големите световни фирми идват благодарение на белгийската компания. „Директорът по продажби в централата във Франция осъществява първоначалните връзки с фирмите и след това запитването за конкретен проект идва директно в България, тогава ние започваме преговори“, уточнява Беров. Тежката задача да се преговаря със световни гиганти в бранша вече е овладяна от мениджърския екип на ботевградското предприятие. За някои видове изделия ботевградският завод вече е единствен производител, например за електрониката, която управлява чистачките на автомобилите на General Motors. „Ако ние не успеем да доставим стоката с необходимото качество, в срок, с необходимата цена и т.н., ще спре линията на General Motors, можете да си представите каква отговорност ни тежи на плещите“, обяснява Беров.
Това, което насочва белгийския собственик точно към българския, а не към останалите заводи на групата в други шест държави, е добрата
Квалификация на инженерите и евтината работна ръка
Средната възраст на работещите в ботевградския завод е 32 години, а средната месечна заплата е около 360 лв. Висококвалифицираният персонал в Ботевград обаче не достига и на ръководството на фирмата се налага да привлича и специалисти от цяла България. Опитът показва, че местните инженери рядко ползват два западни езика и са икономически грамотни.
Самата „ЕПИК груп“ е средноголяма фирма за глобалните мащаби, която е основана преди 14 години от белгиеца Роланд дьо Шатле.
„Цялата ми трудова кариера е свързана с електрониката и не съжалявам“, смята сега Беров. Веднага след завършването на Техническия университет в София той започва работа в „Микроелектроника“. Първо в отдела за нови разработки, а осем години по-късно става технически директор на предприятието. Напуска Ботевград само за една година, когато през 1992 г. става консултант в Coopers&Lybrand - София. „В Coopers&Lybrand работих с Мартин Заимов, когото познавам от години, той беше консултант на „Микроелектроника“. Работата ми там ми помогна много да погледна бизнеса от друга страна“, спомня си Беров. През този период към инженерното си образование добавя магистърска степен по бизнес администрация. За да не прекъсва работата си, учи дистанционно в американски университет.
Роденият в Трявна мениджър обича да прекарва свободното си време със семейството в софийската си къща, въпреки че двамата му синове вече поемат по своя път - по-големият учи биология в чужбина, а малкият следва в България. „Старая се да спортувам, доколкото намирам време“, признава Беров. Любимият му зимен курорт е Банско, но кара ски и в Пампорово, а през лятото играе тенис. Заради постоянните си служебни ангажименти той успява да ползва едва 7-8 дни лятна и 3-4 дни зимна отпуска. Често му се налага да се отделя от семейството заради командировките в чужбина, средно около 40-50 дни годишно прекарва в други държави. Няма хоби, в свободното си време обича да разхожда кучето си в планината, да се грижи за градината в къщата. „Не обичам да гледам телевизия, нямам дори видео“, разказва той.
* success story (англ.) - история на успеха, казус, който е даван или изтъкван като успешен пример.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2003/10/11/223384_nikolai_berov_-_kariera_na_vurha_na_tehnologiite/
Автор
Тема: Бугарска економиjа и наука (Прочитано 842157 пати)