Штампај

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).
1 час 1 ден 1 недела 1 месец Засекогаш
Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија

[ohrid1941]

Информационна агенция "Фокус", 23.10.2009
Читатели пишат за сайта за българските бойни знамена

Десетки писма се получиха на електронната поща на сайта Българските бойни знамена ( www.boiniznamena.com) и на Агенция “Фокус” след като от вчера официално бойните знамена на Българската армия присъстват и в интернет. Освен коментари, читателите предлагат и да изпратят архивни снимки и сканирани документи за историята на Българската армия, както и лични архиви, които съхраняват. Очаквайте в следващите дни най-интересните читателски снимки и истории на сайта за българските бойни знамена.
Какво написаха читателите:

Богдана Кунева
Благодаря Ви за този прекрасен сайт. Очаквах го с нетърпение. Надявам се ще го допълвате и историите, които читателите Ви изпратят, ще намерят място в него. ВСИЧКО Е ПРЕКРАСНО И МНОГО РОДОЛЮБИВО. Още един път Ви благодаря за този толкова ценна информация. Бъдете живи и здрави!

Христо Динков
Обръщам се с въпрос, публикувахте, че е издаден албум ... но никъде няма инфо от къде може да бъде купен албума. Потърсих и в Гугъл ... нищо. Та все пак може ли да бъде купен от някъде? Иначе поздравления за всичко, което Фокус прави за популяризиране на българската история!

Александър Огнянов
Правнук съм на кап. Христо Попов, един от героите на Сръбско-българската война. За него е написано достатъчно в 3-те тома на Симеон Радев "Строители на съвременна България". Ако имате интерес, мога да намеря снимки оттогава.

Димитър Вълков
Това е последната снимка на моя дядо редник Костадин Вълков Георгиев, от 2-ра ударна рота, 1-ва дружина, 59 пехотен полк. Загинал в дравската епопея на 12 март 1945 г. Погребан във военното гробище в гр. Харкан, Унгария.
В с. Варненци, община Тутракан, откъдето е той, има издигнат паметник на петимата загинали от това село през 1945 г.
Един българин изгонен от с.Черна, Румъния по Крайовската спогодба от 1940 г., само 5 години по-късно отдава живота си в името на България. Вечна слава!
Поздравявам Ви за инициативата!

[Апостол]

Зашто  истите  бойни  знамена  не  ги  објавуваат  и  македонските  -скопските-  медии  в  ОРИГИНАЛНА    изработка  и  употреба.
Од  што  се   плашат   Скопските   медии  да  истите  бойни   знамена    им  ги  презентираат  на  своите  читатели  в  Македония  и  по  света.  Па  нели  са  Македонски  медиии. Ако  са   Македонски   медии, нека  ги  објават   за  да  видат  нивните  читатели  кои и  какви  са  тие  знамена.

[Апостол]

http://www.focus-news.net/?id=n1298097

И от Скопие пристигна материал за сайта „Българските бойни знамена”
 
15 ноември 2009 | 17:56 | Агенция "Фокус" 
 
Читателят на Агенция “Фокус” - г-н Апостоловски, от Скопие, изпрати на редакционната поща на агенцията публикация от в. "Родина", Скопие, от 28 май 1917 година. Материалът е посветен на смъртта на полк. Борис Дрангов на Завоя на Река Черна на 26 май с.г. На първа страница на вестника, освен статията за полк. Борис Дрангов, е публикуван и бюлетин от действащия фронт.
Оригиналният вид и пълния текст на материалите във в. „Родина”, Скопие, може да видите на адрес:
www.boiniznamena.com

Материалът във в. "Родина" започва така:

Подполковник Борис Дрангов

„Бъди възторжен идеалист, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертвование”.
„Военното дело се издига изцяло на самоотверженост, себезабрава. Който не може да отмести своята личност в името на делото, той никога няма да бъде честен войник, достоен и надежден офицер”.
Б. Дрангов, „Помни войната”

На 26 т.м. е починал подполковник Борис Дрангов при изпълнение на най-върховния си дълг – дългът към отечеството.
Закърмен и порасъл в Скопие, градът на вековна борба за българското име, отначало против фанариотите, после против сърбизма, Борис Дрангов бе надъхан още в детинската и юношеската си възраст с онова родолюбие, което направи от него възторжен и доблестен борец. Бидейки постигната черковно-училищната независимост, предстоеше да се извоюва политическата свобода на поробените (...) училище, за да подготви от себе си водач на освободителните войски. Отличният успех, проявен впоследствие, му отваря пътя за постъпване във Военна академия, която завършва впоследствие в Петроград, също с отличен успех. Любовта, с която се бе предал на своето звание, направи от него рядък военачалник и даровит военен писател и оратор.
........
И затова всички тези, които познават отблизо – а мнозина са те – подполковник Борис Дрангов, като научат за неговата кончина, ще пролеят сълзи, за този мил човек, честен гражданин, храбър до самозабрава войн, даровит военачалник и ще надделеят скръбта си с мисълта, че и тази голяма загуба е за България: за нея той живя, за нея умря.