Село Зарово, Солунско - Антон Попстоилов от с. Лешко, Пиринска Македонияhttp://www.promacedonia.org/ap_zarovo/index.htmlhttp://macedonian-library.com/library.php?sec=1&cid=1&album=256&pid=2722ФАКСИМИЛЕТА ОТ РЪКОПИСА НА АНТОН ПОПСТОИЛОВ
http://www.promacedonia.org/ap_zarovo/ap_pril3.htmСНИМКИ НА ЗАРОВО И ЗАРОВЦИ
http://www.promacedonia.org/ap_zarovo/ap_snimki.htm"На североизток от гр. Солун, на разстояние 9 часа или около 45 километра, се намира в Лъгадинската околия
село Зарово, разположено на едно възвишение от клоновете на Карадаг или Круша планина. То граничи на с. з. със с. Негован, на ю.з. със село Богородица, на ю.и. със село Висока и на с. и. със с. Берово и р. Богдана.
Всички гранични села са български, с изключение на Берово, гръцко село. Цялото землище на селото възлиза на 50 000 декара...
Планинската област на Лъгадинската околия в Круша планина с
българските села Зарово, Бисока, Сухо, Негован, Богородица и Равна, гръцките Берово и Херут и турските (юручките) Яйваляк, Кучкари, Отмаиля, Хаджи Байрамли и др. съставя особна нахия, известна под име Богдан-нахияси. Това име, както и името на р. Богдана, напомня владетеля Богдан. По предание, казва се, че седалището му е било в Сухо. Кулата му се е намирала на един връх, който и до днес носи името му Богдан до турското село Гърмич, близу до Сухо. От този връх извира р. Богдана. За Богдановата кула се разправя, че когато владеял тук Богдан, отвъд прохода „Небой се куло”, който е на планината Хортач и отделял Солунското поле от другите полета, била нападната от турците. Богдан не можал да устои на турската сила, боят продължил до втичането на р. Богдана в Лъгадинското езеро: цялото езеро се напълнило с лешове на хора, а реката почерняла от кръв и се влачила нови трупове. Боят се свършил, след като бил убит Богдан. От тогава до днес владенията му минали в турски ръце, а кулите му били разрушени до основи...
Зарово има 239 къщи с 1256 души чисто българско население, което признава духовното ведомство на Българската Екзархия в Цариград. Мъжкото население в Зарово, както и във Висока и Сухо, се рязко различава от
българското население в околното
българско население в селата Негован и Равна не само по говор, но и по тип и по интелект. Заровчанинът е блондин, висок, сериозен, трезвен и извънредно много трудолюбив. Той скъпи своята народност, гордее се с нея и за никаква цена не търгува с нея. Много гъркини от селата Берово и Херут са женени за заровчани, но нито една от тях не е повлияла да се погърчи някое семейство, напротив те ставали добри българки. Тази особна черта в характера на заровеца трябва да се отбележи и подчертае, защото смесените бракове в други лъгадински села, като в Балджа, Дреми Глав, Лъганово или Лайна, Гювезна и в самия градец Лъгадина, щом влезе гъркиня в
българското семейство, тя налага своя език и то се погърчва. В с. Айватово (Лъгадинско) има отдавна гръцко училище, но селяните не се женят за гъркини, за това е запазен
българекият говор в това село.
Народностното и национално чувство на заровци се проявява в редица обществено-политически моменти твърде рано. В района на Зарово и околните села се подвизават
хайдутите Ангел Бильонов (Шарко), хаджи Костадин Дерменджиев, Георги Рашов, Стоян Льольов и др., които са били страшилище за турците. Някои от тях участвували в четата на Бенковски по време на Априлското въстание и като доброволци в Освободителната руско-турска война.Освобождението създава възможност за единно развитие на
цялата етническа българска твритория, но бързо идва разочарованието от решенията на Берлинекия дого-вор, който раздели „со църнило” нашия народ. Започват протести и борби, вдига се Кресненско-разложкото въстание, създава се Македоно-одринската революционна организация, ръководена от Гоце Делчев, Даме Груев; избухва Илинденско-преображенското въстание. Отново мъки и терор! В района на Зарово действуват и гръцки националистически чети, наречени андарти, чиято прицелна точка е това важно
гнездо на българщината.До колко много заровецът държи за своето достойнство, ясно се вижда от следната случка. На 4 април 1900 год. на отиване в Зарово и Висока да изучвам говора им спрях се на почивка в гр. Лъгадина. Беше пазарен ден. Пазаргати имаше толкова много, щото едвам намерих място в един нищо и никакъв хан да почина. Тук ми обърна внимание една разправия „за
българско” между двама селяни - единия от Зарово, а другия от Висока...Заровци мразят всички селяни в Лъгадинско като гъркомани, а особно височани, като съседи. Пък и Зарово е като трън в очите на всички села, че
признава своето родно духовенство Българската Екзархия, пази своя език като светиня и в училището се учи на матерния си език.
В нашето възраждане като главни фактори на всяко място се явяват църквата и училището, които действуват задружно и в съгласие. Обществените сили от начало се групират около църквата, около свещеника и от тук почват да мислят за родно училище, за матерен език. И в Зарово възраждането почва от служителите на църквата. През 1834 год. се съградила църквата „Св. Илия” в Зарово. От начало в нея се служило по гръцки език, но
обикновено евангелието във време на служба свещеникът го е превеждал и на местен български език. Такава практика е била въведена и в близкото село Негован. Тук му е мястото да спомена и да наблегна за едно важно обстоятелство върху
националното самосъзнание на македонския българин, а именно: през 1852 год. архимандрит Хаджи Павел Божиградски от с. Кониково (Ен. Вардарско) печати с гръцки букви на
български говор евангелие, а 11 години подир него приготвя ръкописно неделно евангелие, пак с гръцки букви на
български говор, местно наречие, Евстати Киприади от с. Колакия (Солунско) при устието на Вардар. Споменвам тук това, за да изтъкна, че възраждането на заровци е самобитно, неподсказано им отвън, а по свой почин, като са търсили повод, за да издигнат високия си глас, в черквата да се чете по славянски, а в училището да се учи по
български език.Пръв заговорил за „
българска книга” в 1871 год. Константин Аврамов, баща на свещеник Ангел Константинов. Той се срещнал в гр. Кукуш с един
български учител, който го завел в
българското училище и му вдъхнал
български дух, като го посъветвал да заменят в селото гръцкото училище с
българско. Подарил му и една
българска книжка. Като се завърнал в селото, разправил на селяните как децата в Кукуш, каквото чели в книгите, всичко разбирали, пък и той всичко разбрал. Той не скривал радостта си от виденото в Кукуш и почнал да говори на селяните и те да преобърнат гръцкото училище на
българско, за да могат да разбират децата им, каквото четат в книгите. Това желание на уважавания селски първенец К. Аврамов било прието с голяма радост от цялото население в селото, а особно наблегнали за по-скорошното му изпълнение селските свещеници: Петър Воловаров, Захария Шолков и Ангел Константинов. Борбата се свършила в полза на
българите, и на другата година (1872)
цялото село минало под ведомството на родното си духовно началство, Българската Екзархия в Цариград. В същата година изхвърлили от църквата и от училището гръцкия език и го заменили с матерния си български език.
Един от важните борци за свестяване на
българите в Зарово е бил
свещ. Петър Воловаров. Дейността на това духовно лице се простира и вън от родното му село Зарово. Неговото отказване от патриаршията се почувствувало много болезнено от солунския гръцки митрополит, изгубил безвъзвратно един отличен черковен певец и добър християнин. Той употребявал всевъзможни средства и му обещавал големи материални облаги, само и само да го отклони от Екзархията, но не успял. Напротив, родолюбивият свещеник Петър, като видял, че
българите в Солун образуват отделна община, той ѝ се притекъл на помощ пръв заедно с негованчанина свещ. Ив. Маджаров и височанина свещ. Иван Ангелов, като станали енорийски свещеници, и, без да гледат на ругатните от страна на гърците в Солун, като познати на тях, на 1 септемврий 1873 год. ръсили вода в
българските къщи. От Солун свещ. Петър бил извикан от блаженопочившия
български екзарх Антим I в Цариград за екзархийски свещеник. През 1877 год. той бил изпратен на заточение в М. Азия с екзарх Антим I. След освобождението им той се прибрал в София и станал уредник в църквата „Св. Неделя”. Свещеник Петър Воловаров се поминал в София, като оставил мили спомени у софианци, заради мелодичиия си глас.
Свещ. Захария Шолков има дял по възраждането на
българите в Сяр. За пръв път през 1875 год. той служил в новооткрития
български параклис, но бил наказан със затвор, по клевета на серския гръцки митрополит.
Едновременно с отказване от патриаршията заровчани въвеждат в училището си
българския език. Пръв
български учител в Зарово е бил дякон Агапий Войнов от гр. Кюстендил, който отворил училището през март 1872 год.
Зарово със своето събудено население, укрепнало в народността си твърде рано, не е било чуждо на всички ония прояви от обществено-политически и просветен характер, които засягали изобщо
българското племе, благодарение на самобитната на първо време, а после школувана интелигенция. Тази проява е твърде симптоматична и много нещо ни подсказва за силния национален дух на това население. Отдалечено от
български духовни центрове, заобиколено от съвсем некултурно турско население, което само с жестокости се проявявало към мирното
българско население и спирало неговия напредък, и под влияние на гръцката култура от градовете Нигрита, Сяр и Солун, то (населението) с жив интерес е следило всяка политическо, културно и просветно движение.
Във войната за освобождението на България (1877-1878) заровчаните Ангел Бюлюнов (Шарко), хаджи Костадин Демирджия и Георги Рашов, като доброволци, взимат участие. Как да си обясним на глед този странен факт? Кое нещо е подбудило тези синове на Зарово да жертвуват живота си за България? Кой им е вдъхнал тази обич към своя брат? - Високото народностно съзнание у заровеца: той не можел да стои безучастник, когато се решавала съдбата на бойното поле на българското племе, макар и с дни отдалечен от полесражението, притекъл се на помощ. Също Зарово не е останало безучастно и в революционните борби през време на турското владичество в Македония от края на 90-те години на миналия век и от началото на този век до време на
Балканската война (1912-1913). Пък и чудно щеше да бъде, ако то (Зарово) останеше индиферентно (равнодушно) в тези епически борби,
в които цялото българско население в Македония взе участие, макар че беше най-жестоко измъчвано в затвори, избивано и преследвано, особно след
Илинденското въстание (1903), не само от турците, като господари на страната, но и от гръцки и сръбски чети, покровителствувани от турската власт.
Ето имената на революционерите от Зарово, които са взимали участие в няколко сражения и в които половината от тях са убити: 1) Александър Химилиев (убит), 2) Вангел Георгиев Джотов, 3) Димитър Костов, 4) Константин Георгиев Джотов (убит), 5) иер. Козма Беджов (убит), 6) Лазар Вангелов Станишев (убит), 7) Константин Стоянов Кажев и 
Петър Тиров.Зарово е дало и няколко души храбри офицери на българската армия, които са взели участие в Балканската, Междусъюзнишката и Европейската война. Те са: 1) Благой Поп Георгиев Плянгов, 2) Владимир Иконов, 3) Димитър Василев Делев, 4) Ив. Петров Комарев, 5) Митко дякон Иванов и 6) Тодор Тодоров Плянгов.Будното население на Зарово, което извънредно много обичало
просветата, даде на своя народ не само първостепенни свещеници, отличаващи се с мелодично църковно пение, които навред из
българските земи със своя християнски характер всаждаха любов между
българския народ и надежди за светла бъднина, но от него излязоха и просветени народни учители. Те със своя вроден
български дух, където отиваха да всаждат в душата на детето просвета и възпитание, не само изпълняваха бляскаво назначението си като истински народни учители, но и бяха будители на възрастните, вдъхваха им обич към
българската книга, към
българската народност. Там, където техният глас е бил слаб, те извиквали
образите на св. Кирила и Методия, като пазители на езика им, и с тях те побеждавали. Между многото ратници по просветата споменвам имената на няколцина народни учители от Зарово, между които някои и до днес носят тежкия кръст на учителството, други се предали на свободни професии, трети чиновници, но всички големи родолюбци и добри общественици. Такива са:
1) Ангел Кирков, 2) Атанас Стоименов, 3) Георги Аладжов, 4) Георги Станишев, 5) Гьорчо Поп Ангелов, 6) Димитър Атанасов Пачев, 7) Димитър Поп Ангелов, Димитър Тодоров, 9) Керана Измирлиева, 10) Петър Георгиев Димов, 11) Тодор Поп Георгиев и др. Всеки и най-малък принос за дейността на тия труженици ще бъде от важно значение за
възраждането на българите в Македония.Зарово заедно с Висóка и Сухо образува един говор, който поради запазените в него старинни форми и думи в науката се брои за един от архаистичните български говори, най-близък до езика на св. Кирил и Методий. Този говор стана достояние на науката по една дописка от Висока, печатана в във
в. „Съветник” (Година I, брой 29 от 7 октомврий 1863.): "Висока, 20 септемврій.
Во 24 брой на почтенный-тъ ви вѣстникъ со радость видохме да обнародвате похвално-то постоянство на сосѣди-тѣ ны единородци Леприговчани (или както Фенеръ ги вика Ерисовчани) за да не прикознаватъ искана-та отъ владикѫ-тѫ си заплатѫ. То наистина е похвално за наши-тѣ сосѣди и ніе не можихме да не сподѣлиме радость-тѫ за драги-тѣ надѣжби, що народъ-тъ чека отъ разбънденіе-то на тія братія. Но и за насъ нѣма ли нѣщичко да ся напише?
И ніе не ли сме Бугари!.. Ами и ніе по наша сиромашія,
като Бугари що сме, ето що направихми. Отъ ланѣ още отворихме
бугарско училище...Царско-то Правителство на Негово Величество всѣмилостивій-тъ царь Султанъ Абдул-Азиса издаде и ви даде на рѫнка ираде-то, което носите.
На насъ, като сме Бугаре, не се относува оно, но само на Гърци-тѣ...- „Е глави, глави! големи и дебели
бугарски! се отговори епископъ-тъ, сакате да се сапротивете на доброто, което Велика-та Цьрква майка-та ви се гриже да ви чине, па ке си загубите секакви добрини и ке се расите отъ коренъ!”
- „Ніе, никакво добро не чакаме отъ мащеха-та ни гърцка В. Цьрква. Секое добро ніе го чекаме отъ Милостивото ни Правителство на Н. Вел. Султанътъ...Дано
ситѣ Бугари заможни да вьрлатъ вниманіето си кѫдѣ злощастната и сиромашката
вая бугарска страна."
Тази дописка е препечатана две години по-късно от проф. М. Хатала в хърватското списание „Kniževnik” заради споменатите в нея думи с носов изговор на старо-българските Ѫ и Ѧ звукове. Посочените думи с носов изговор от село Висока разкриха пред науката, че и в друг
български говор, освен в костурския, за който съобщи през
1848 год. В. И. Григорович, че „болгарѣ на югѣ от Битоля и Охридскаго озера, въ Корчѣ , Бобошицѣ сохранили въ нѣкаторыхъ словахъ полный ринезмъ.
Моето отиване в тия две села и едно писмо от Ник. Ив. Арнаудов до мен като студент в София, от 1896 год., в което ми даваши сведения за заровско-висошкия говор, бяха важни мотиви пред турското правителство да бъда държан 84 дена в строг тъмничен затвор в Солун през 1903 год. след атентатите от страна на нашите революционери на 16 април. В това писмо, намерено от полицията между книжата ми, Арнаудов, след като ми изброяваше в кои думи има рефлекс от ъі, обръщаше ми внимание да се заинтересувам и за остатъци от носовките в тоя говор, като ми изброяваше думите:рънка, мънка, крънг, пент, ерембица и др. А в тия невинни думи, според турската следствена комисия, се крияли големи революционни тайни. Тоя мъчителен за мен разпит, произведен на 30 май 1903 год. пред комисия от шест души, сега, като си го спомнювам, също ме измъчва и навява на тъжни мисли и се питам при какви тежки условия се поставяше интелигенцията да работи дори и чисто научна работа през време на турския режим, впрочем, сега пък
под гръцко и сръбско управление на Македония не се позволява на българина да споменва и народностното си име.В първия ден на Междусъюзнишката война, почната на
16 юний 1913, гръцките войски захванали с оръдия да обстрелват Зарово, без да е имало обаче български войски в него, но с цел да го разорат. Цялото население, обхванато от ужаса, не знаело где да се подслони да спаси поне живота си, тичало насам-нататък, като обезумяло, но нигде не намерило спасение. С очите си то гледало ужасите от войната, измъчвало се цел ден и на другия ден, 17 юний, зарязало дом с покъщнина и старци, които не можали да ходят, в ръце с малките деца избягва от селото без хляб и покривки пред отстъпващите български войски. След цяла седмица път пеши достигнало цялото село старите граници на
България и по-голямата част от него се настанило на временно престояване в гр. Самоков. След напускането на селото гръцките войски влезли в него, ограбили покъщнината на всяка къща и храните, избили останалите старци, а именно: Георги Чучуков, 75-годишен, Георги Харталочов, 85 год., Кария Бангалова, 70-год., Стоян Кажев 85-год. и Хр. Мировянов, 60 год., а след това опожарили всички, с изключение на църквата. И тъй, хубавото село Зарово се обърнало на пепелище. След войната нито едно семейство не се завърнало в селото - останало пусто. След разгрома на гръцките войски в Мала Азия през 1922 год. и изпъждането на местното гръцко население част от последното било заселено в Зарово, не на същото място, но малко отстрани. И днес наместо старото
българско село Зарово имаме пак село Зарово, но с гръцко население."
НАРОДНИ ПЕСНИ ОТ с. ЗАРОВО"НЪ ГОСТИ У ЗАРВИНЦЪЩо ми текнъ дът утидух
нъ гости у селу Зарвинцъ,
нъ гости у руднинътя.
Дъ въ кажъ, дъ въ прикажъ
къко съм чуду видълъ –
къщиту му измазънъ,
измазънъ хем въросънъ,
въросънъ и пустилънъ
със тес ми ти виленици
нъокупи със проскефали
и пирдентъ нъ бухарю
Ем кът утидухми нъ хоруту
у Джоджувуту връшилу,
свято ми съ зъвъртя
къту му викнъли тес пяснъ,
зарвинскъ пяснъ булгарскъ,
дъ тий милу дъ хъ слушъш,
дъ хъ слушъш, дъ хъ глендъш..."
Автор
Тема: Една книга за геноцидът в Македония (Прочитано 32782 пати)