Любомир Милетич: роден на 01.01.1863 г. в гр. Щип, самосъзнание - българско. Следва славянска филология в Загреб и Прага. Доктор по филология (Загреб, 1888), професор и титуляр на Катедрата по славянска филология на СУ “Св. Климент Охридски” (1892-1934). Един от основателите на Висшето училище в София, действителен член (от 1898) на Българското книжовно дружество (БАН) и председател на БАН от 1926 до смъртта си. Активно участва при основаването на Македонския научен институт в София. Сътрудничи на редица български и чужди периодични издания с публикации в областта на езикознанието, литературната история, фолклора и етнографията. Автор е на изследванията “Старобългарска граматика с упражнения, текстове из старобългарските паметници и речник” (1888), “O članu u bugarskom jeziku” (Загреб, 1889), “Старото българско население в Североизточна България” (1902), “Das Ostbulgarische” (Виена, 1903), “Die Rhodopemundarten der bulgarischen Sprache” (Виена, 1911). Умира в София на 01.06.1937 г.
Дознаj повеке ->
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87 Книги ->
http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Miletich.html___________________________________________________________
Тодор Александров info 1->
http://www.geocities.com/Athens/Oracle/3424/talex_in.htmInfo 2->
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B2Песен ->
http://www.youtube.com/watch?v=3Mhq8RCUO9o&feature=PlayList&p=0D1609DA0115FBBE&playnext=1&playnext_from=PL&index=52________________________________________________________
Ванчо Михайлов Иван(Ванчо) Михайлов е роден на 26 август 1896 г. в Ново село, Щипско. Учи в Солунската българска гимназия "Св. Св. Кирил и Методий". След разделянето на Македония през 1913 г. и окупирането на вардарския й дял от Сърбия е принуден да завърши образованието си в сръбска гимназия в Скопие. Като отличен ученик му е предложено от сръбския министър на просветата да продължи образованието си като стипендиант на сръбското правителство, в който университет си избере в Европа. Иван Михайлов отказва и през 1918 г. постъпва в българската войска. След края на войната се установява в София и започва да учи право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Още тогава се включва активно в македонското освободително движение и е привлечен за секретар на Тодор Александров. Забележителна е характеристиката, която водачът на ВМРО му е давал пред всички, наричайки го "СКРОМНИЯ". Заедно с Йордан Чкатров от Прилеп и Кръстьо Велянов от Крушево Иван Михайлов създава Македонското студентско дружество "Вардар" и е избран за негов пръв председател. След трагичната смърт на Тодор Александров (31 август 1924 г.) Иван Михайлов е избран за член на ЦК на ВМРО като за кратко време успява да се утвърди за безспорен водач на ВМРО.
Едва 28-годишен в разцвета на своите сили и младост, той по волята както на старите ръководители, така и на младите дейци, поема тежкия кръст за спасение на възстановеното от Тодор Александров освободително дело на македонския българин.
Само за броени месеци Иван Михайлов успява да възстанови мощта на ВМРО. Наказателните изстрели на идеалисти като Кирил Григоров, Христо Никудимски, Менча Кърничева, повалят продалите се за шепа сребърници ренегати и предотвратяват разгрома на освободителното движение.
В цяла Македония се подновява истинската война между четите на ВМРО и сръбските и гръцки поробители. Нападения на полицейски участъци и военни обекти, миниране на мостове, бомбардиране на жандармерийски станции и складове, динамитни атентати по жп-линии, наказване на видни сръбски отговорни личности - всички тези прояви на поробена Македония се ръководят от "страшния Иван Михайлов, най-обичаният, опасен и мразен човек на Балканите". Потресени от всички акции на ВМРО, сърбите съсредоточават по цяла Македония огромни военни сили. Скопският автор и партиен деятел Кирил Мильовски пише: "Общият брой сили на държавното насилие възлиза във Вардарска Македония на около 35 хиляди души... Към това отгоре е придадена и цивилна полиция, граничните части и войската, която много често е използвана за борба против терористичните чети. Македония е претъпкана с жандармерийски станции и превърната в истинско полесражение."
Същевременно е напълно блокирана границата с България с телени мрежи, вълчи ями, живи плетове, електрически сигнални уредби и високи бетонни кули - наблюдателници, за да не може да прехвръкне и птичка отвъд Осогово, Огражден и Беласица. Според скопския автор проф. д-р Александър Апостолов "от 14 април 1922 до 9 март 1930 година са извършени 63 атентата. Броят на специално организираните за борба против комитите през 1933 г. възлиза на 25 хиляди души."
Тук трябва да се изтъкне и новата тактика, провеждана от Иван Михайлов за борба при новосъздадените условия: акции на революционни тройки, които минират жп-линии, извършват атентати по градовете и наказват предателите. Имената на борците Ипократ Развигоров, Илия Лилинков, Мара Бунева, Иван Момчилов стават известни по целия свят, смайвайки и журналисти, и политици с безкористно родолюбив и готовност за саможертва в името на свободата. Във Велес е нападната дори и казармата от прочутия революционер-герой Трайчо Чундев. Не напразно през 1928 г. американският вестник "Чикаго дейли нюз" пише за Иван Михайлов: "...Той е вдъхнал нов живот в революционната организация и неговото име е станало прочуто из цяла Югоизточна Европа. Той е станал една легенда."
Успоредно с това под ръководството на Михайлов действа нов фактор, неподозиран от властта чак до 1927 г. Това са Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО) и Тайната културно-просветна организация на македонските българи (ТКПОМБ) с огнища по цялата Вардарска Македония.
Иван Михайлов организира и акциите за изпращане на петиции до международните институции. Забележителни са особено петициите на тримата пратеници на поробена Македония Димитър Шалев, Григор Атанасов и Димитър Илиев в Обществото на народите; след тях петицията на двамата съпрузи д-р Асен и Марта Татарчев; на семейство Иван и Жермен Петрови от Скопие и ред други акции на Македонския национален комитет. Не трябва да се забравя инициативата и помощта на ВМРО за създаване на Македонската кооперативна банка, Македонската народна банка и др.
Навред действа единната воля на ВМРО, изразител на която е главният й ръководител Ванчо Михайлов - човекът, който няма нито дом, нито покой, винаги под чужд покрив с всичките му неудобства при непрестанна грижа за делото.
Надарен с бистър ум, подвижна мисъл, убедително, красноречиво слово, предразполагаща общителност, съчетана със завидна култура, Михайлов добре познава и целия извървян път на освободителното дело на българския народ. Притежава и добро перо като публицист. Телесно слаб, но жилав, пъргав и непрекъснато активен до претоварване, той понякога толкова се е преуморявал, че е припадал от изтощение. Не е могъл дори и храна да поема. По молба на съратниците си заминава инкогнито в чужбина на продължително лечение. Но и там другарите му отиват на доклад за хода на борбата и за да искат директиви.
Важно място в дейността на Михайлов с далечни последици заема съюзът на ВМРО с хърватското освободително движение "ХЪРВАТСКИ ДОМОБРАН". Неговият връх е достигнат на 9 октомври 1934 г. с наказателните изстрели на героя Владо Черноземски - най-преданият съратник на Иван Михайлов. С този акт Ванчо завършва истинския си революционен път, но в ролята на стрелочник, който съвсем изменя посоката на събитията в Югославия.
След преврата на 19 май 1934 г. започва нов период в живота на Иван Михайлов. Заедно със съпругата си Менча Кърничева той напуска България и живее в Турция, Полша, Унгария, за да се установи през 1941 г. в столицата на Независимата Хърватска Държава - Загреб. През септември 1944 г. Иван Михайлов пристига в Скопие. Разбирайки, че съдбата на Македония отново е предрешена, той отказва да провъзгласи създаването на независима македонска държава, за да се избегнат безсмислените жертви.
След 1945 г. Иван Михайлов се превръща в символ на вечната македонска борба за свобода. Хиляди българи от Вардарска Македония са избити като "ванчомихайловисти", десетки хиляди преминават през лагерите на Тито. И докато в България комунистите се надпреварват да извършват погроми над българщината, тихо и упорито, вече не с пистолет, а с перо, Иван Михайлов продължава борбата. В продължение на десетилетия неговите статии, брошури, книги и най-накрая великолепните му спомени са най-сигурния (и за съжаление, много често единствен) източник за освободителното движение на македонските българи.
На 5 септември 1990 г. в Рим престана да тупти сърцето на последния водач на ВМРО. Неговото дело тепърва ще се оценява, но безспорно е едно: под ръководството на Иван Михайлов ВМРО раздруса до основи Югославия и остави Завет на поколенията да довършат свещеното освободително дело. И още нещо: във всичките дела на великия щипянин е отразен духът на безкомпромисен български родолюбец.
Info ->
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%92%D0%9C%D0%A0%D0%9E)
________________________________________________________
Тодор Павловinfo ->
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82)
________________________________________________________
Александар Балабановд-р Александър Балабанов
Балабановъ (Д-ръ Александъръ), бележитъ български поетъ, белетристъ, критикъ, общественикъ и професоръ. Род. въ Щипъ презъ 1879 г. свършилъ гимназия въ София и класическа филология въ Германия. Професоръ по класическа литература и филология въ Соф. университетъ.— Редактиралъ сп. Художникь (1906), основалъ вестникъ Време (1908), основалъ и редактиралъ първия бълг. (и европейски) литературенъ седмичникъ Развигоръ (1921—1927), превелъ Гетевия Фаустъ въ стихове (1906), превелъ цѣла редица класически трагедии и комедии и отдѣлни пѣсни отъ Илиадата и Одисеята. Отъ неговитѣ творения се изтъкна като нѣщо оригинално и смѣло голѣмата поема Бурени. Въ разказитѣ му странностьта и животътъ сѫ слѣти въ едно.—Неговитѣ стихове, разкази и критически статии сѫ пръснати изъ списанията, политическитѣ и литературни вестници. На 21 януарий 1934 г. въ Народния театъръ — въ присѫствието на Царя и многобройни почитатели — той отпразднува своя 35-г. юбилей. По тоя случай бѣ издаденъ единъ обемистъ томъ, въ който сѫ събрани нѣкои отъ творенията му, придружени съ статии за юбиляра. Юбилеятъ бѣ отпразднуванъ и въ много градове на България.
info ->
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2________________________________________________________
Мише Развигоров Info ->
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%88%D0%B5_%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2
