Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Димитър Маринов  (Прочитано 1340 пати)

Solange

  • Newbie
  • *
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 6
    • Погледај го Профилот
Димитър Маринов
« на: Август 29, 2009, 11:32:33 »

Димитър Маринов (1846 - 1940)

Димитър Маринов е един от най-ярките представители на българската възрожденска интелигенция. Български книжовник, етнограф, общественик. Роден е във Вълчедръм. Учи в Лом при Кр. Пишурка, при Н. Рилски в Рилския манастир (1863) и във Военното медицинско училище в Цариград (1867 - 1871). Завършва класическа гимназия и Философския факултет в Белград (1875). Работи като учител в родния си край и укрива Ботеви четници, заради което е затворен. След Освобождението е депутат в Учредителното народно събрание, работи като съдия, учител в различни градове, директор на Нар. библиотека в София (1894), основател и пръв директор на Етнографския музей (1904 - 1908). През 1921 г. приема и духовен сан и се оттегля от обществения живот. Умира в София на 10.01.1940 г. С етнографски и фолклорни проучвания се занимава от нач. на 70-те години на ХІХ в. до смъртта си. След дългогодишната си и изключителна по обхват събирателска работа публикува безценните материали в седемте книги на труда си "Жива старина" (1891 - 1914), който и до днес си остава най-доброто проучване на българската народна култура - обреди, песни, обичаи, жилище, покъщнина, храна, облекло, накити, медицина, обичайно право. Автор е и на първата "История на българската литература" (Пловдив, 1887), очерка "Стефан Стамболов и новейшата ни история" (1909), ценни литературно-исторически студии, публицистични работи.
Иван Д. Шишманов за Д. Маринов: "За да вникнеш в душата на народа, трябва горещо да го обичаш и дълбоко да се интересуваш за всичко, което му е близко. Маринов принадлежи именно към тия етнографи, които обичат народа и затова народът охотно се открива. [...] трудовете му ще се ценят и тогава, когато моите научни изследвания ще гният по прашните лавици на библиотеките (ако въобще им се направи тая чест)."

 :)
Сочувана