Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Иван Д. Шишманов  (Прочитано 1352 пати)

Solange

  • Newbie
  • *
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 6
    • Погледај го Профилот
Иван Д. Шишманов
« на: Август 28, 2009, 10:12:02 »

Иван Димитров Шишманов
(22.06.1862, Свищов - 23.06.1928, Осло)



Иван Шишманов е виден български литературовед и критик, етнограф, фолклорист, общественик. Син на Димитър Шишманов. Изпратен е да учи в Педагогическото училище във Виена по предложение на Ф. Каниц, което завършва през 1882 г. Работи като учител в Свищов (1882-1883). Следва философия в Йена (1884) и в Женева (1885-1886), завършва в Лайпциг с докторат. След Съединението (1885) се завръща в България, за да участва като доброволец в Сръбско-българската война. В чужбина посещава лекции по философия и психология, по древноизточни и нови литератури, по културна история, филология, етнография и др. Сближава се с видни представители на прогресивната научна мисъл и особено с М. Драгоманов (жени се за неговата дъщеря Лидия Драгоманова). Един от основателите на Висшето училище в София (дн. СУ). Извънреден преподавател (1888-1889, 1892-1894), редовен преподавател и проф. по всеобща литературна и културна история във Висшето училище (1904-1903). Настоява и съдейства за превръщането на Висшето училище в университет. Частен хоноруван доц. (1909-1911, 1919-1920), редовен проф. и титуляр на катедрата по сравнителна лит. история в СУ (1911-1918, 1924-1928). Едновременно с преподавателската си дейност работи като чиновник в Министерството на просвещението (началник на отделение). В продължение на четири деситилетия чете лекции по културна история, всеобща история на литературата, история на източните литератури, теория на нар. поезия, начало и развитие на лит. история, сравнителна лит. история на Италианския ренесанс, сравнителна история на западноевропейските литератури. Основател и ред. (1889-1902) на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". Участва в редактирането на сп. "Български преглед" (1893-1900). На два пъти отхвърля предложението да стане министър на нар. просвещение; приема едва през 1903 г. с изричното условие да му се даде възможност да осъществи мащабната си и дълбоко обмислена културно-просветна програма. Прави редица нововъведения в учебното дело и свързва името си с основаването и развитието на Нар. театър в София, Музикалното училище в София, Художествената академия, Етнографския музей, Бълг. археологическо дружество, читалища, библиотеки, изложби и др. След освиркването на цар Фердинанд (3 ян. 1907 г.) и затварянето на университета Шишманов напуска министерския си пост в знак на протест, като заминава за Швейцария. Завръща се в България през 1909 г. Избран е за председател на Учредителния конгрес на Общия читалищен съюз (1911). Посещава Норвегия и Дания, води преговори с Г. Брандес. Пълномощен министър в Украйна (1918-1919). Председател на бълг. секция на Паневропейския съюз и на бълг. секция на ПЕН-клуба (1926). Действителен чл. на БАН (1902). Умира в Осло, Норвегия, където заминава, за да участва в конгреса на ПЕН-клуба. Спечелва си име на верен приятел и безкористен "меценат" на родното изкуство; особено плодотворна се оказва дружбата му с Ив. Вазов. Съч.: "Тарас Шевченко - неговото творчество и неговото влияние върху българските писатели преди Освобождението" (1914), "Литература и образование. Тенденция в изкуството" (1926), "Иван Вазов. Спомени и документи" (1930), "Епиграми и портрети" (1931), "Литературната история на Възраждането в Италия" (1934), "От Паисий до Раковски" (1944) и т.н.
Негови изследвания, които са свързани с фолклора са: “Южнославянският епичен размер от едно ново гледище (извлечение от изследването върху песента за мъртвия брат в поезията на балканските народи)” публикувано в “Български преглед” (1898, № 4, 120 – 129); “Френската наука и “Веда Словена” с особен оглед към критиката на Луи Леже” отпечатано в “Сборник в чест и памет на Луи Леже” (С., 1925, 33 – 72); “Тракийската теория на Цаня Гинчев” в “Юбилеен сборник на Славянската беседа” (С., 1985, 38 – 55); “Априловския сборник от български народни песни в архивата на Раковски” в “Сп. БАН” (18, 1919, 2 – 16); “Към терминологията на българските народни носии” в “Сп. БАН”. Истор. – фил. клон (44, 19331 107 – 120); и др.
Сочувана