“Подгряване на вчерашния обед” – Високо в планините на Македония екип от млади документалисти снима филм за Катерина Вандева - потомка на стар комитски род. В работата на екипа се намесват бивши държавни функционери, които искат да използват изповедта на Катерина за свои цели. За режисьора Никола и неговите приятели остава избора - дали ще направят компромис със съвестта си, както обикновено се постъпва тук на Балканите, или ще се опитат да съхранят посланието на Катерина.
Реално и магическо, мистично се преплитат във филма - непрекъснато се случват чудеса. Катерина има дарбата да предвижда бъдещето, а най-важното, което я отличава от околните е усетът и за добро и зло в едно общество, в което границите между тези понятия са заличени. В такова общество моралният човек неизбежно се превръща в жертва, но жертвата винаги има последната дума, когато се изправи лице в лице с палача си. Това е внушението на филма, защитено и с поведението на персонажите, които се появяват в разказа - въпреки че вече са възрастни, те продължават с хъс да отстояват нравствените стойности, в които винаги са вярвали. “Спрях да спя. Смраморих се.” – говори на себе си Катерина Вандева от Скопие. Сякаш не забелязва бръмчащата камера и телевизионния екип срещу нея. Катерина/Светлана Янчева/ не е спала близо 40 години. От момента, когато бащата на баща й, македонският комита Дедо Ванде /Руси Чанев/ е склопил очи. И той след 40 години неспане. Неговото почнало през 1913 , когато Македония е разкъсана на три. Нейното тръгнало през през 1953, след смъртта на Сталин и последната благословия на умиращия дедо, едва дочакъл да я види, оживяла от югославските Титови лагери. Това безсъние при тях е по наследство. Като гордото мълчание, което си предават един на друг, докато сменящи се граници, езици, идеологии и политически режими късат живота им на парчета. Някой сякаш безкрайно им поднася вчерашен обяд, претопля го отново и отново, докато съвсем си загуби вкуса. За първо – болка.. За второ – унижение. За трето – омраза.
Катерина Вандева е героинята на “Подгряване на вчерашния обед” – българското предложение за тазгодишните оскари, първа копродукция с Република Македония. Дебют в игралното кино на режисьора – документалист Костадин Бонев. “Съдбата на балканския човек е все да яха черния овен, който ще го отнесе на Долната земя”, повтаря често Бонев. Обаче когато попада на романа “Подгряване на вчерашния обед” на македонския писател Миле Неделковски през 1998 г., режисьорът се хвърля в кладенеца, без да го е еня кой овен го чака долу. Противно на традицията, ще падне на белия и проектът ще отиде на Горната земя.
Трите лица на една женска съдба от детството до старини /Мария Мазнева, Биляна Казакова, Светлана Янчева/ въплъщават като в иконостасен триптих голямата страшна магия на целия филм. В него има предателства, насилие, мистика, политика, смърт. В него е всичката балканска история от миналия век. Но за нея режисьор, сценарист /Миле Неделковски/, оператор /Константин Занков/ и многобройните поддържащи изпълнители са разказали с мълчание. В “Подгряване на вчерашния обед” говори женската млъкнала болка от “Три сестри” на Чехов, “Персона” на Бергман, “Часовете” на Стивън Долтри. Тук, на Балканите, тя е зазидана в стиснатата уста. Застинала е в оцъклени очи – неспящи приживе, несклопени в гроба. Нашата балканска мъка е отровен бурен и лечебна билка, никнеща сред вулканичните камъни на претопляни грехове. Грехове, смраморени в безсъние, което се предава по наследство.
