Тема: Бугарска економиjа и наука (Прочитано 782684 пати)

veritas

Вижте как македонистите фалшифицират исторически документи.

https://sbornikstrumski.com/

World War II in Yugoslav Macedonia
Само 81 убити македонски партизани за периода 1941-1944 година.
Final operations for the liberation of Macedonia
Under the leadership of the new Bulgarian pro-Soviet government, four Bulgarian armies, 455,000 strong in total, were mobilized and reorganized. By the end of September, the Red Army 3rd Ukrainian Front troops were concentrated at the Bulgarian-Yugoslav border. In the early October 1944 three Bulgarian armies, consisting of around 340,000-man,[55] together with the Red Army reentered occupied Yugoslavia and moved from Sofia to Niš, Skopje and Pristina to blocking the German forces withdrawing from Greece.[56][57] In Macedonia the Bulgarians operated in conjunction with the fighters of the MNLA, but this cooperation did not proceed without difficulties.[58] From 8 October to 19 November, the Stracin – Kumanovo operation was held and Kratovo, Kriva Palanka, Kumanovo and Skopje[59] were taken.
At the same time the Bregalnica – Strumica operation was led, and the Wehrmacht was driven from the villages of Delchevo, Kočani, Stip, Strumica and Veles.[60] Southern and Eastern Serbia, Kosovo and Vardar Macedonia were liberated by the end of November.[61][62] The 3rd Ukrainian Front in collaboration with the People's Liberation Army of Yugoslavia and Bulgarian People's Army carried out the Belgrade Offensive. The 130,000-strong Bulgarian First Army continued to Hungary, driving off the Germans, while the rest moved back to Bulgaria. On a series of maps from Army Group E, showing its withdrawal through Macedonia and Southern Serbia, as well as in the memoirs of its chief of staff, there is almost no indication of Yugoslav Partisan units, but only Bulgarian divisions. Despite these facts, the contribution of Bulgarian troops is still much debated in the Republic of Macedonia for political reasons.[63][64]
https://en.wikipedia.org/wiki/World_War_II_in_Yugoslav_Macedonia?fbclid=IwAR12_RkcmTXq5UxQ4eQ2mjJ9awL4wh9d7q2sCqO3m9ZtrnUJ7um-A_YZpvE
War and revolution in Yugoslavia, 1941–1945: occupation and collaboration, Jozo Tomasevich, Stanford University Press, 2001, ISBN 0-8047-3615-4, pp. 751–752.
https://books.google.bg/books?id=fqUSGevFe5MC&pg=PA751&redir_esc=y&fbclid=IwAR2ki6ukkKk5aOKajk-n7QGPx-Ds_xVZpGv6a0K1JgOfn3s7tn3VyzaD-LU#v=onepage&q&f=false
Zrtve rata 1941-1945
http://publikacije.stat.gov.rs/G1966/Pdf/G19666001.pdf
Svetozar Vukmanović - Tempo Macedonia
https://www.google.com/search?q=Svetozar+Vukmanovi%C4%87+-+Tempo+Macedonia&sxsrf=ALeKk02Klfta6cJKIFHekyIZhudokAosQg:1603020969251&ei=qSiMX4LvDvGNlwT9tYzADA&start=0&sa=N&ved=2ahUKEwjC58G7hr7sAhXxxoUKHf0aA8g4ChDy0wN6BAgLEDI&biw=1024&bih=625
https://www.google.com/search?q=Svetozar+Vukmanovi%C4%87+-+Tempo+Macedonia&sxsrf=ALeKk02wfshRWnOxIoS5oVoPVA2WeZS9-Q:1603020916277&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwiSwKCihr7sAhWrAGMBHVlzBlkQ_AUoAHoECAsQCA&biw=1024&bih=625
November 13, 1944 (Monday)
The Bulgarian 1st Army captured Skopje.[15]
The Japanese destroyers Akebono, Akishimo, Hatsuharu and Kiso were all bombed and sunk by U.S. Navy aircraft in and around the Cavite Naval Yard in Manila, while destroyer Okinami was sunk 8 nautical miles west of the city.
Japanese submarine I-12 was hedgehogged and sunk east of Hawaii by American warships.
Civil air service returned to London for the first time since September 1939.[5]
https://en.wikipedia.org/wiki/November_1944
Stone & Stone Books
War Diary
November 13, 1944 (Monday)
Russian Front
Finnish forces capture Inari in northern Finland
Arctic Front, June 1941 - May 1945
German forces withdraw from Skopje as Bulgarian 1st Army advances
Southern flank of the Russian Front, 1944-1945
Bulgarian 1st Army captures Skopje
Southern flank of the Russian Front, 1944-1945
http://books.stonebooks.com/wardiary/19441113/

In the last week of October the Russians and Bulgarians made strong bids to take Kraljevo and Skoplje. Having the troops to spare and the railroad, Loehr could meet the challenge, if in both places none too soon. On 2 November Army Group E stopped the Russians at Kraljevo and in the next several days halted the Bulgarians east of Skoplje. The success of the withdrawal through Macedonia was then assured.31 North of Skoplje the army group would have to veer west onto poorer roads, but it would be spared the almost certain disaster of a winter march through the coastal mountains.
Again Weichs' chief handicap was his own earlier indecision; he had potential reserves but no prospect of bringing them to bear in time. Army Group E's withdrawal had gone without a hitch through mid-November. Then, on the 18th, Bulgarian Second Army had opened a strong attack north of Skoplje.
Again Weichs' chief handicap was his own earlier indecision; he had potential reserves but no prospect of bringing them to bear in time. Army Group E's withdrawal had gone without a hitch through mid-November. Then, on the 18th, Bulgarian Second Army had opened a strong attack north of Skoplje. The next day Balkan Air Force bombers had destroyed the Drina bridge at Visegrad, backing up truck and troop columns eighty five miles east to Kraljevo. In Albania strong partisan units hemmed XXI Mountain Corps in on all sides as it tried to join the retreat. Army Group E had to put back into its own front some of the troops it had intended to release, and the rest were stalled in central Yugoslavia 200 miles and more from where they could do any good.
https://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-EF-Defeat/USA-EF-Defeat-17.html?fbclid=IwAR2HFSB62HKy75f7VCyZvNGFyRYQ67DWQv1KCpWk9J_bsH--ZlFFsl6BOxc
Multinational Operations, Alliances, and International Military Cooperation Past and Future, William W. Epley, Robert S. Rush, Government Printing Office, ISBN 0-16-079422-6, pp. 82–83.
https://books.google.bg/books?id=I6n97Zl9tqsC&pg=PA82&redir_esc=y&fbclid=IwAR0wGGjYUi9EBFj0dl_Yn8P5s9HSvp1pyHe-iASKr-trp8iYhma_hBcCt-g#v=onepage&q&f=false
Stalingrad to Berlin: The German Defeat in the East
By Earl F. Ziemke
https://books.google.bg/books?id=Pr6HhrecbZ8C&pg=PA365&lpg=PA365&dq=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&source=bl&ots=dGBAV91wcw&sig=t2eOlQHHtXrgKMG8qgT49DHR59U&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiQlYiJqqHRAhUGrxoKHcglCZoQ6AEIXzAP&fbclid=IwAR0h_k8lC5AoPx2dxIxz4d-UkLPq90_rmERwRGt4zhxYMT8NIenR6_wRWJ0#v=onepage&q=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&f=false
The German Defeat in the East: 1944-45
By Samuel W. Mitcham Jr.
https://books.google.bg/books?id=kPK3DAAAQBAJ&pg=PA199&lpg=PA199&dq=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&source=bl&ots=FTfUZrgbYA&sig=VmXO_ocm2YdkxVDd8gK7Fs6bUMM&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiQlYiJqqHRAhUGrxoKHcglCZoQ6AEIYjAQ&fbclid=IwAR1To6lL9TTBqq-sUmAbkVn_El-VAj9kF8ngFijvfNs-BV6RyT9XtOiQSgs#v=onepage&q=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&f=false
Крайовска спогодба (1944)
Крайовската спогодба е подписана на 5 октомври 1944 г. в Крайова, Румъния. Спогодбата има характер на примирие и е сключена между България и комунистическата съпротива в Югославия. Спогодбата е подписана със посредничеството на СССР.[1]
С подписването й между председателя на Националния комитет за освобождението на Югославия (НКОЮ) и делегацията на българското правителство на ОФ, официално се узаконява военното пребиваване на българската армия на югославска територия и военното сътрудничество с ЮНОВ. Спогодбата приема, че всички въпроси, които произтичат от междусъседските отношения и приятелското сътрудничество между България и Югославия “ще се решават в духа на братските и общи интереси на народите на Югославия и България”. (виж руския текст). Пред българската армия е поставена задачата да разгроми противниковите сили в Източна Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на германците по долините на р. Морава, Вардар и Ибар. На практика обаче, Маршал Тито не иска българската армия да воюва на югославска територия и се съгласява на българското военно участие едва след личния натиск от Сталин, но с условието, българската армия да не превзема големите градове, а да спира пред тях и да дава възможност първи като освободители да влязат югославските партизани.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B1%D0%B0_(1944)?fbclid=IwAR1To6lL9TTBqq-sUmAbkVn_El-VAj9kF8ngFijvfNs-BV6RyT9XtOiQSgs
The Road To Berlin
By John Erickson
https://books.google.bg/books?id=XrUnCgAAQBAJ&pg=PT266&lpg=PT266&dq=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&source=bl&ots=wDRPhXReya&sig=y8U8zlJrfXudMzx7kLAQq2jGiPw&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiQlYiJqqHRAhUGrxoKHcglCZoQ6AEIXDAO&fbclid=IwAR0CW8oLD81wQRgFoMdJ7s8prgACawzyKjevbD2Hzi-AxJLjNHnTFxzVUzw#v=onepage&q=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&f=false
Tito, Mihailović, and the allies, 1941-1945 By Walter R. Roberts
The Macedonian Partisans were not very numerous or active either. The majority of Macedonians apparently did not consider themselves ethnically Serbs but Bulgarians and, whether Communist or not, wished to be united with their brothers ...
https://books.google.bg/books?id=43CbLU8FgFsC&pg=PA205&dq=macedonian+partisans&hl=en&ei=XEA1Tc_gN9H4ca3M5fIH&sa=X&oi=book_result&ct=result&redir_esc=y#v=onepage&q=macedonian%20partisans&f=false
The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939-1949
By Dimitris Livanios
https://books.google.bg/books?id=uOPUnWM8RAYC&pg=PA187&dq=macedonian%20partisans&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjEzcS-v6HRAhXMvRoKHVTdCIUQ6AEIKzAB&fbclid=IwAR24jbkjIsoIhAr9ZOwEhda8kHNyG6AUgCneWUWHgw6MBAfI9goSUIla-bM#v=onepage&q=macedonian%20partisans&f=false
Страцинско-Кумановска операция
Страцинско-Кумановската операция е настъпателна операция на българската армия по време на участието на България във Втората световна война срещу войски на Третия райх, отбраняващи подстъпите към долината на река Вардар. Проведена е от 8 октомври до 14 ноември 1944, провеждана успоредно с Нишката настъпателна операция и Брегалнишко-струмишката настъпателна операция.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F?fbclid=IwAR3_dsSEMVnjGg3E_2oB5S1rVnQQPH6OwV4UntmHjqO_UTeVP34t5LQmDz8
България във Втората Световна Война - 3 част
https://www.youtube.com/watch?v=ZijdIrB4l08&fbclid=IwAR2wX7D41H3kLlZvifXFNnzjm0d03LeMUREwG_l84D5IItfDtYyOwSnOh3E
Тук има нужда от някои пояснения. Между Тито и Българското правителство имало споразумение, българските войски да не навлизат в градовете на Югославия (Крайовска спогодба (1944)). Затова когато Българската армия освобождавала някой град тя пускала в него първи да влязат югославските партизани и ако имала възможност заобикаляла този град, а ако нямала вървяла след партизаните. За тази цел партизаните се придвижвали заедно с българските войници. В Скопие обаче, се случил голям гаф. Понеже града бил отбраняван от германски части и балисти, българската армия водила сражения с тях около него и в него. Македонските партизани се изплашили да влязат в бой и гледали тези сражения от близките възвишения на безопасно разстояние. Така в града първи влизат българските войници, а не партизаните. Поради тази причина между Апостолски и българските генерали избухнала голяма кавга. Апостолски обвинил българите, че не са изпълнили споразумението и не са пуснали първи да влязат македонските партизани. Та това е цялата история на славните македонски партизани.Според генерал Уолтър Оксли – ръководител на британската част на Съюзническата контролна комисия в България, който информира ръководството на военното министерство и щаба на обединените Съюзнически сили в Средиземноморието: "Скопие бе овладян след слаба немска съпротива на концентричните български атаки, докато партизаните стояха на околните хълмове, като слязоха долу, за да подкрепят влизането на българите в града. Българите са задържали военнопленниците, но са предали плененото оръжие на Титовите войски."

Апостолски, кој е водач на македонската армија во текот на НОБ, пишува дека по одобрение на врховниот командант на НОВ и ПОЈ, Јосип Броз Тито, во завршните операции од антифашистичката битка активно се вклучила и армијата на Отечествениот фронт на Бугарија, а во операцијата за ослободување на Скопје учествувала Втората отечествено-фронтовска бугарска армија
https://360stepeni.mk/general-apostolski-vo-osloboduvaneto-na-kriva-palanka-kumanovo-i-drugi-mesta-uchestvuvashe-i-bugarska-vojska/?fbclid=IwAR1gD-h8yr6_CZkRlc4lF8uVkXJSUhTLs7RLWP32tnqSJ_b7xG1Y_LdBmWk

Заев не зборувал на памет, лично Тито направил пакт со бугарската војска за ослободување на Македонија
https://frontline.mk/2020/11/26/zaev-ne-zboruval-na-pamet-lichno-tito-napravil-pakt-so-bugarskata-vo-ska-za-osloboduva-e-na-makedoni-a/?fbclid=IwAR1YYFWSG1-0CJkNybNpl082sjOq1iMKBMPYkEPO2h1mvAlBJMFxly9tKtc

Stratsin-Kumanovo operation
https://en.wikipedia.org/wiki/Stratsin-Kumanovo_operation

Niš operation
https://en.wikipedia.org/wiki/Ni%C5%A1_operation

Kosovo Operation (1944)
https://en.wikipedia.org/wiki/Kosovo_Operation_(1944)

The Belgrade Offensive or the Belgrade Strategic Offensive Operation (Serbian: Београдска операција / Beogradska operacija; Russian: Белградская стратегическая наступательная операция, Belgradskaya strategicheskaya nastupatel'naya operatsiya) (15 September 1944 – 24 November 1944)[6] was a military operation during World War II in Yugoslavia in which Belgrade was liberated from the German Wehrmacht through the joint efforts of the Soviet Red Army, Yugoslav Partisans, and the Bulgarian Army.[7]
https://en.wikipedia.org/wiki/Belgrade_Offensive

Battle of the Transdanubian Hills
https://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_the_Transdanubian_Hills?fbclid=IwAR1K8XZQaieNDMuLMqk0V4QgHqOCzjtEzbmwVacuXnPqjhXHjpixUjGefS0

Vienna offensive
https://en.wikipedia.org/wiki/Vienna_offensive

bulgarian army world war 2

https://www.google.com/search?sxsrf=ALeKk03jFGk46ME1uNzm9MO4qEDM5ncLMg%3A1606757806757&ei=ri3FX5nlLYKEwPAP9MeguAc&q=bulgarian+army+world+war+2&oq=bulgarian+army+wor2&gs_lcp=CgZwc3ktYWIQARgAMgYIABAHEB46BAgAEEc6CAgAEAcQChAeOgIIADoECAAQHjoGCAAQCBAeULiYAViDtAFgr8sBaAFwAngAgAG0AYgBzwSSAQMwLjSYAQCgAQGqAQdnd3Mtd2l6yAEIwAEB&sclient=psy-ab

https://www.google.com/search?q=bulgarian+army+world+war+2&sxsrf=ALeKk01cPpiy0SSVPTb7ngLA5vtmFEsaQg:1606757920825&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwij5vDY56rtAhVDzqQKHenLArgQ_AUoAHoECAQQCg&biw=1024&bih=624

Македонија у Народноослободилачкој борби

Укупно је у Вардарској Македонији од 1941. до новембра 1944. године погинуло око 24.000[1] људи, при чему: 7.000 Јевреја, 6.000 Срба, 6.000 Македонаца, 4.000 Албанаца и 1.000 Бугара.[2] Овде су укључени око 3.000 „колаборациониста“, „контрареволуционара“ и цивилних жртава. Јевреји су углавном страдали у концентрационим камповима а око 14.000 људи је страдало у борбама од чега 5.000 Македонаца.

1. Енциклопедија Југославије (књига пета). „Југославенски лексикографски завод“, Загреб 1962. година, 690. str.

2. Zerjavic, Vladimir. Yugoslavia Manipulations With the Number of Second World War Victims Publisher:Croatian Information Centre, ISBN 978-0-919817-32-6 [1], Приступљено 9. 4. 2013.

https://www.wikiwand.com/sr/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0_%D1%83_%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%BE%D1%98_%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B8

ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА БЪЛГАРИЯ НЕ Е ОКУПИРАЛА МАКЕДОНИЯ, А ВАРДАРСКА БАНОВИНА.

In 1941, the World War II Axis Powers occupied the Vardar Banovina and divided it between Bulgaria, German-occupied Serbia, and Albania under Italy. Following World War II, the southern portion of the region became Socialist Republic of Macedonia while the northern portions were made a part of the Socialist Republic of Serbia, both within the Socialist Federal Republic of Yugoslavia.

https://en.wikipedia.org/wiki/Vardar_Banovina

https://www.google.com/search?q=vardar+banovina&oq=Vardar+Banovina&aqs=chrome.0.0i355j46j69i60.1281j0j15&sourceid=chrome&ie=UTF-8

https://www.google.com/search?q=vardar+banovina&sxsrf=ALeKk020xZV7wlJmKHVANCy3QjLOLBwiwA:1620056753615&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwj4wsHa7a3wAhUsg_0HHfc6AjwQ_AUoAHoECAEQCQ&biw=1024&bih=625

South Serbia (1919–1922)

https://en.wikipedia.org/wiki/South_Serbia_(1919%E2%80%931922)

https://www.google.bg/search?q=South+Serbia+%281919%E2%80%931922%29&sxsrf=ALeKk01CJeUFQbqhFInsADVIcvQDXcoSHA%3A1620057173568&source=hp&ei=VRyQYNqNIMqdlwSa25bYCw&iflsig=AINFCbYAAAAAYJAqZclFLm7qbFGB7TXiQWHMw8HTDja0&oq=South+Serbia+%281919%E2%80%931922%29&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EANQhCVYhCVgzS9oAHAAeACAAewBiAHsAZIBAzItMZgBAKABAqABAaoBB2d3cy13aXo&sclient=gws-wiz&ved=0ahUKEwiajOCi763wAhXKzoUKHZqtBbsQ4dUDCAY&uact=5

https://www.google.bg/search?q=South+Serbia+(1919%E2%80%931922)&sxsrf=ALeKk01hyF63eNjJ4xwHnhQnGekhozrXrw:1620057180619&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwiKzJCm763wAhUHrqQKHcjoDwYQ_AUoAHoECAEQCQ&biw=1024&bih=625

Serbianisation

https://en.wikipedia.org/wiki/Serbianisation

Последно полувреме

https://www.youtube.com/watch?v=JGcFVo7bskI

Българка от Щип, Македония - Диана Миличевич

https://www.youtube.com/watch?v=n4uXMNPZWKY

"Само защото бяха българи" - 1-ва част, документираната история за българските македонци

https://www.youtube.com/watch?v=nofFDC3JrtE

"Само защото бяха българи" - 2-ра част, документираната история за българските македонци

https://www.youtube.com/watch?v=GaGCi5iZ-wI

МАКЕДОНСКИОТ КРВАВ БОЖИЌ - Светозар Вукмановиќ – Темпо - “Хочеш Солун, еве ти га…”

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=lS4p6dL9r6U

veritas

Teodora of Bulgaria, Queen of Serbia
https://www.google.com/search?q=Teodora+of+Bulgaria%2C+Queen+of+Serbia&oq=Teodora+of+Bulgaria%2C+Queen+of+Serbia&aqs=chrome..69i57j69i60l2.2843j0j8&sourceid=chrome&ie=UTF-8

Helena of Bulgaria, Empress of Serbia
https://www.google.com/search?q=Helena+of+Bulgaria%2C+Empress+of+Serbia&oq=Helena+of+Bulgaria%2C+Empress+of+Serbia&aqs=chrome..69i57j69i60.3329j0j15&sourceid=chrome&ie=UTF-8

About the Hellenization of Southern (Aegean) Macedonia - A Review of 'Fields of Wheat, Hills of Blood'
By Antonio Milososki
Ph.D. Candidate
University of Duisburg
Germany
Bulgarian Church (Exarchate), even though the later had noticeably enjoyed stronger support among the "Slav-speaking" population all over Macedonia.
For example, many "Slavic-speaking" women from the surrounding villages who had married into the Greek-speaking families in Assiros found themselves forbidden by their husbands or in-laws to speak their "native Bulgarian dialect" in their new households. At the same time, the author underlines that the labels "Macedonian" and "Bulgarian" represent synonyms, which, particularly today, are used in Greece interchangeably in reference to "Slavic-speakers", in respect both of their language and ethnicity.
http://www.pollitecon.com/html/life/hellenization_of_aegean_macedonia.htm
FIELDS OF WHEAT, HILLS OF BLOOD: PASSAGES TO NATIONHOOD IN GREEK MACEDONIA, 1870-1990
https://quod.lib.umich.edu/cgi/t/text/text-idx?c=acls;cc=acls;view=toc;idno=heb05014.0001.001
Fields of Wheat, Hills of Blood
https://books.google.bg/books?id=vGQ2enTZWO4C&printsec=frontcover&dq=bulgarian+Fields+of+Wheat,+Hills+of+Blood&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjV45eL7OLqAhVulYsKHSL8AlIQ6AEwAHoECAAQAg#v=onepage&q=bulgarian%20Fields%20of%20Wheat%2C%20Hills%20of%20Blood&f=false
millet system ottoman empire
https://www.britannica.com/topic/Eastern-Orthodoxy/Church-state-and-society
https://www.britannica.com/place/Greece/Greece-under-Ottoman-rule#ref233087
https://www.google.bg/search?sxsrf=ALeKk00b48pA3BJDWtW3SqtY_3npvlyXLg%3A1612210619469&ei=u2EYYKWXHPGclwTFhJSoCQ&q=millet+system+ottoman+empire&oq=millet+system+ottoman+empire&gs_lcp=CgZwc3ktYWIQAzIECCMQJzIECCMQJzoGCAAQFhAeULh0WNWGAWD-lQFoAHAAeACAAZQBiAGnCpIBBDAuMTGYAQCgAQGqAQdnd3Mtd2l6wAEB&sclient=psy-ab&ved=0ahUKEwjl4JrKwMnuAhVxzoUKHUUCBZUQ4dUDCA0&uact=5
https://www.google.bg/search?q=millet+system+ottoman+empire&sxsrf=ALeKk00AsyVAXD85Aag26hBFA4GzVQBLzw:1612210755837&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwjxiJ6LwcnuAhXk4IUKHZxaDF8Q_AUoAHoECBEQCg&biw=1024&bih=567
https://www.google.com/search?biw=1024&bih=625&sxsrf=ALeKk03lKfMgtnEN3N7x37DZ4-sSfyM_wQ%3A1605775676767&ei=PDG2X8uzLtCdlwTo3YPQBw&q=macedonia+millet+system+ottoman+empire+bulgarian+&oq=macedonia+millet+system+ottoman+empire+bulgarian+&gs_lcp=CgZwc3ktYWIQDDoECCMQJ1Dy4gJYt7sDYMfZA2gAcAB4AIABjgKIAbkGkgEFMC40LjGYAQCgAQGgAQKqAQdnd3Mtd2l6wAEB&sclient=psy-ab&ved=0ahUKEwjLwbXGnI7tAhXQzoUKHejuAHoQ4dUDCA0
https://www.google.com/search?q=macedonia+millet+system+ottoman+empire+bulgarian&sxsrf=ALeKk011ND1gna9SHiGaVatamdXRraEGjA:1605775738719&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwif5_rjnI7tAhVFPBoKHczWBRcQ_AUoAHoECBQQCg&biw=1024&bih=625

Ethnic Rivalry and the Quest for Macedonia 1870–1913
https://www.academia.edu/29432529/Ethnic_Rivalry_and_the_Quest_for_Macedonia_1870_1913

Кога повторно ќе прозборат 33-те писма на Гоце Делчев?
Поинтересните и повредни документи напишани од раката на Гоце Делчев се наоѓаат во македонските архиви. Ќе се најдат ли во заедничко македонско-бугарско издание?

https://www.dw.com/mk/%D0%B3%D0%BE%D1%86%D0%B5-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%98%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2/a-57431827

https://tr.wikipedia.org/wiki/Yane_Sandanski

https://www.wikiwand.com/sr/%D0%88%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8

https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%93%CE%B9%CE%AC%CE%BD%CE%B5_%CE%A3%CE%B1%CE%BD%CF%84%CE%AC%CE%BD%CF%83%CE%BA%CE%B9

https://en.wikipedia.org/wiki/Yane_Sandanski

https://de.wikipedia.org/wiki/Jane_Sandanski

https://fr.wikipedia.org/wiki/Yan%C3%A9_Sandanski

https://ao.jejakjabar.com/wiki/Yane_Sandanski

https://tr.wikipedia.org/wiki/Dame_Gruev

https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BC%D1%98%D0%B0%D0%BD_%D0%93%D1%80%D1%83%D0%B5%D0%B2

https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%9D%CF%84%CE%AC%CE%BC%CE%B5_%CE%93%CE%BA%CF%81%CE%BF%CF%8D%CE%B5%CF%86

https://en.wikipedia.org/wiki/Dame_Gruev

https://de.wikipedia.org/wiki/Damjan_Gruew

https://fr.wikipedia.org/wiki/Dam%C3%A9_Grouev

https://ao.jejakjabar.com/wiki/Dame_Gruev

Друштво против Срба

https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D1%83%D1%88%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%A1%D1%80%D0%B1%D0%B0

Богдан Раденковић : (1874 - 1917) : судбина једног српског националисте ...
от Биљана Вучетић

https://books.google.bg/books?id=mVkNEAAAQBAJ&pg=PA71&lpg=PA71&dq=%D1%81%D1%80%D0%B1%D0%B0+%D0%B1%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B0+%D1%83%D0%BD%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D1%9A%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0&source=bl&ots=Ajvl76vSB0&sig=ACfU3U2eWVIGqfp86gLtBupVHYY8tzMmZw&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjDzdzdoJnwAhUSzqQKHVv8CWYQ6AEwE3oECB4QAw#v=onepage&q=%D1%81%D1%80%D0%B1%D0%B0%20%D0%B1%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B0%20%D1%83%D0%BD%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D1%9A%D0%B0%20%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0&f=false

СТАНИСЛАВ КРАКОВ

ПЛАМЕН ЧЕТНИШТВА

https://www.zbor.rs/wp-content/uploads/2019/11/kupdf.net_plamen-cetnistva-stanislav-krakov.pdf

Какво знаят в Русия за ВМРО

https://www.google.com/search?q=%D0%B2%D0%BD%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8F%D1%8F+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE+%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F+%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%8F+%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&sxsrf=AOaemvIxkU-EsW9-1dBtXFDnRSfynJQWlg%3A1634585685264&ei=VcxtYZi3D76O9u8P9t-QwAs&ved=0ahUKEwjYtf-Y2tTzAhU-h_0HHfYvBLgQ4dUDCA4&uact=5&oq=%D0%B2%D0%BD%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8F%D1%8F+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE+%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F+%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%8F+%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAM6BwgjELADECc6BwgAEEcQsAM6BwgjELACECc6BggAEAcQHjoFCAAQzQJKBAhBGABQnuYBWIu8AmC24wJoA3ACeACAAb0BiAGGEpIBBDAuMTeYAQCgAQHIAQnAAQE&sclient=gws-wiz

https://www.google.com/search?q=%D0%B2%D0%BD%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8F%D1%8F+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F+%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%8F+%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&oq=%D0%B2%D0%BD%D1%83&aqs=chrome.0.69i59j69i57j69i61l3.5524j0j15&sourceid=chrome&ie=UTF-8

За превод ползвайте https://translate.google.com/ (превода на английски е по-добър), може да превежда и pdf файлове

Les luttes entre chrétiens en Macédoine
Grecs et Serbes contre Bulgares (1904-1908)
Jean Ganiage
Dans Guerres mondiales et conflits contemporains 2001/2-3 (n° 202-203), pages 113 à 136

https://www.cairn.info/revue-guerres-mondiales-et-conflits-contemporains-2001-2-page-113.htm#no5

Д. О. Лабаури
Уральский федеральный
университет
Екатеринбург, Россия
От революции поколенческой
к революции национальной:
Македония и Фракия в конце XIX – начале XX в

https://elar.urfu.ru/bitstream/10995/43614/1/im-06-9-2016.pdf

Goce Delčev – heroj ili antisrpski ideolog

https://www.politika.rs/sr/clanak/354928/Drustvo/Goce-Delcev-heroj-ili-antisrpski-ideolog

STOJAN KISELINOVSKI
Institute of National History, Skopje
HISTORICAL ROOTS OF THE MACEDONIAN
LANGUAGE CODIFICATION

The historical roots of the Macedonian language codification: The historical roots
of the Macedonian language codification date back to the end of the 19 century. Several
historical determinisms appeared and operated at the historical field during this period:
pro-Bulgarian, pro-Serbian and later on ethnic Macedonian1
.
The pro-Bulgarian movement was displayed at a political and culturally educational
level. There were two tendencies in Macedonia within the frameworks of the pro-Bulgarian movement Varhovists and Centralists. The difference between these two categories
was not of an ethnical, but of a political nature. Both the Varhovists and Centralists were
supporting the unity of Macedonia with Bulgaria. The Varhovists supported quick unity
through an uprising, even if it meant a war with the neighbours and the Centralists on
the other hand, where aspiring to implement the Eastern-Rumelia formula for unity of
Macedonia with Bulgaria through autonomy.
Regarding ethnicity the Varhovists, as well as the Centralists, considered that the
Macedonians are Bulgarians and the Macedonian language is a dialect of the Bulgarian
literary language. For this reason, the Bulgarian language was used for all the political
activity of the pro-Bulgarian movement in Macedonia.

https://www.ejournals.eu/pliki/art/8684/

Im mazedonischen Geschichtsgruselkabinett
Die Regierungspartei VMRO-DPMNE versucht mit ihrer Kulturpolitik ein Narrativ durchzusetzen, wonach die Mazedonier Opfer stetiger Unterdrückung und Helden des Widerstands waren. Die Moderne wird dabei brutal "überbaut"

Adelheid Wölfl aus Skopje

https://www.derstandard.at/story/1399507404886/besuch-im-mazedonischen-geschichtsgruselkabinett

СПОМЕНИЦА Јована Бабунски
by Jovan Babunski

https://archive.org/details/sesumiii_hotmail/page/n2/mode/1up

Paeonia (Königreich)

In der Antike war Paeonia oder Paionia das Land und Königreich der Paeonier oder Paionier .

Die genauen ursprünglichen Grenzen von Paeonia, wie die frühe Geschichte seiner Bewohner, sind unklar, aber es ist bekannt, dass es in etwa entspricht den meisten der heutigen Nordmakedonien und Nord-Zentral-Teile des griechischen Makedonien (d. h. wahrscheinlich die griechischen Gemeinden Paionia, Almopia, Sintiki, Irakleia und Serres) und einen kleinen Teil des südwestlichen Bulgarien.

http://de.knowledgr.com/00336522/Paeonia(Koenigreich)

Slave du Sud oriental

https://stringfixer.com/fr/Eastern_South_Slavic

Macedonian language
WRITTEN BY:The Editors of Encyclopaedia Britannica
Macedonian language, Macedonian Makedonski Jazik, South Slavic language that is most closely related to Bulgarian and is written in the Cyrillic alphabet... Macedonian, like Bulgarian, no longer declines nouns for case.
https://www.britannica.com/topic/Macedonian-language

Bulgarian language
South Slavic language written in the Cyrillic alphabet and spoken in Bulgaria and parts of Greece, Romania, Moldova, and Ukraine. Together with Macedonian, to which it is most closely related, Bulgarian contrasts sharply with the other Slavic languages in its almost complete loss of case declension in the noun and in its use of certain grammatical features found in Balkan languages that belong to other language families. For example, the definite article is placed after the noun or adjective (e.g., masa ‘table,’ masata ‘table the’), as in Albanian and Romanian, and the infinitive form of the verb is replaced with a clause, as in modern Greek, Albanian, and Romanian. The literary language has free stress accent (with consequent reductions of unstressed vowels) that has replaced an earlier pitch accent (i.e., tone).
https://www.britannica.com/topic/Bulgarian-language

The Eastern subgroup: Bulgarian and Macedonian
Although the vocabulary and grammar of the early texts written in the Old Church Slavonic language include some Old Bulgarian features, the language was nevertheless based originally on a Macedonian dialect.
Linguistic Characteristics
Common features
Although analytical methods of expressing grammatical meanings (through prepositions and other “empty” grammatical words) are present in older strata of the language, they are used to the exclusion of all other means only in the case system of Modern Bulgarian and Macedonian.
Grammatical characteristics
Cases
The end result of that development is seen in Bulgarian and Macedonian, in which noun declension has almost completely disappeared and has been replaced by syntactic combinations using prepositions (na kniga ‘of a book, to a book’).
Noun forms
In Bulgarian and Macedonian, as well as in some northern East Slavic dialects, an article is used, placed after a noun or adjective (e.g., in Bulgarian and Macedonian, kniga-ta ‘book-the,’ dobra-ta kniga ‘good-the book’).
Verb tenses
The eastern South Slavic languages, Bulgarian and Macedonian, have lost the infinitive form of the verb through the influence of non-Slavic Balkan languages, and they have developed verb forms to differentiate between an action witnessed by the speaker and one not witnessed (hence only reported).
https://www.britannica.com/topic/Slavic-languages

Organisation révolutionnaire intérieure macédonienne

https://www.wiki.fr-fr.nina.az/Organisation_r%C3%A9volutionnaire_int%C3%A9rieure_mac%C3%A9donienne.html

СЕВЕРНА МАКЕДОНИЈА И ИДЕНТИТЕТСКИ ПРОБЛЕМ
https://petrovgrad.org/istorija-srp/%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0-%D0%B8-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80/

Terrorisme et guerre civile en Macédoine (1895-1903)
Jean Ganiage

https://www.cairn.info/revue-guerres-mondiales-et-conflits-contemporains-2001-1-page-55.htm

Klemens von Ohrid

Die Mission des heiligen Clemens war der entscheidende Faktor, der die Slawen in Mazedonien in Bulgaren verwandelte.
https://de.knowledgr.com/10654725/KlemensVonOhrid

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИЙ

О славянском происхождении Климент Охридский свидетельствует его обращение в Похвальном слове к равноапопстолей Кириллу: «Славлю многогласный твой язык, возсиявший на мой народ», и сообщение Димитрия Хоматиана о его происхождении «от европейских мисян, которых многие люди знают также под именем болгар» (Флоря, Турилов, Иванов. 2000. С. 269).

https://www.pravenc.ru/text/1841413.html

Η επανάσταση του Ίλιντεν

https://www.newsbreak.gr/stories/16427/i-epanastasi-toy-ilinten/

Bulgar komitacıları ve komitacılık faaliyetleri (1866-1913)

https://9lib.net/document/6qm5vl7z-bulgar-komitacilari-ve-komitacilik-faaliyetleri.html

Kilkis 1913 : territoire, population et violence en Macédoine

https://journals.openedition.org/ejts/4486?lang=tr

GUIDE DE VOYAGE MACÉDOINE

https://www.petitfute.com/p63-macedoine/guide-touristique/c25852-histoire.html

Insurrection bulgare d'avril 1876

Drapeau rebelle de Gorna Oryahovitsa. Le texte signifie La Liberté ou la Mort.

https://fr.wikipedia.org/wiki/Insurrection_bulgare_d%27avril_1876

veritas

ТАТАРСКАТА ТЕОРИЯ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ

Тази теория е била създадена през 19 век от сръбския учен Милош Милоевич, от начало другите сръбски учени му се смеели, но след това тя била приета от сръбската историческа наука по политически причини. По време на Титова Югославия тя е използвана, за да отдалечи българите и македонците. Всъщност тази теория е абсолютна глупост. Българската държава е била създадена през 7 век https://www.google.com/search?q=first+bulgarian+empire&oq=fi&aqs=chrome.0.69i59j46i39j69i57j0i67j46i67l3j46i199i465i512j0i512l2.2189j0j15&sourceid=chrome&ie=UTF-8 докато татарите преминават от Източна Азия в Централна Азия и Европа през 13 век https://www.google.com/search?q=mongol+empire&sxsrf=AOaemvLJ4bZVcnlf2TGiCrGo6NehS1PzZg%3A1642873139235&ei=M0HsYcXrDbWUxc8P2uyngAU&oq=mongoempire&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAEYADIGCAAQBxAeMgYIABAHEB4yBggAEAcQHjIGCAAQBxAeMgYIABAHEB4yBggAEAcQHjIGCAAQBxAeMgYIABAHEB4yBggAEAcQHjIGCAAQBxAeOgcIIxCwAxAnOgcIABBHELADOggIABAIEAcQHjoKCAAQCBAHEAoQHjoICAAQBxAeEBNKBAhBGABKBAhGGABQtghY7YEBYJaYAWgCcAJ4AIAB9gGIAc8YkgEGMC4yMC4ymAEAoAEByAEEwAEB&sclient=gws-wiz Те създават най-голямата сухоземна империя в човешката история. Втората българска държава се бори срещу монголите https://www.google.com/search?q=second+bulgarian+empire+mongols+tatars&sxsrf=AOaemvIykqfOuy70QCNR31DlcyV3Iq3new%3A1642951678218&ei=_nPtYavqDOySxc8PrpCXuAE&oq=second+bulgarian+empire+mongols+tat&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAEYADIECCMQJzoECAAQRzoFCCEQoAFKBAhBGABKBAhGGABQ1QhYw0BgyFpoAXADeACAAeIPiAHxHJIBCzMtMi4xLjEuOS0xmAEAoAEByAEHwAEB&sclient=gws-wiz Волжка България е била завладяна от татарите https://www.google.com/search?q=+volga+bulgaria+mongols&sxsrf=AOaemvIAaNwDvHM7b5626RlSXPn11Rruqw%3A1642873327408&ei=70HsYYKhGPGMxc8PsMiQ8AY&ved=0ahUKEwjC1NyI9MX1AhVxRvEDHTAkBG4Q4dUDCA0&uact=5&oq=+volga+bulgaria+mongols&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAMyBAgjECc6BwgjELADECc6BwgAEEcQsAM6CAgAEAgQChAeOgYIABAIEB46CggAEAgQBxAKEB46CAgAEAgQBxAeOgYIABAHEB46CAgAEAcQChAeSgQIQRgASgQIRhgAUJ4IWNrAAWDh0QFoBHACeACAAfABiAGsIJIBBjAuMjguMpgBAKABAcgBCcABAQ&sclient=gws-wiz Това е цялата история на татарската теория.

Македониjа испратила скандалозни фалсификати до УНЕСКО
https://expres.mk/makedonija-ispratila-skandalozni-falsifikati-do-unesko-pishuva-goran-momiroski/

Historiography in North Macedonia

https://en.wikipedia.org/wiki/Historiography_in_North_Macedonia

https://www.google.com/search?q=Historiography+in+North+Macedonia&oq=Historiography+in+North+Macedonia&aqs=chrome..69i57j0i22i30j69i60l2.2465j0j4&sourceid=chrome&ie=UTF-8

ВИДЕО

btv Репортерите "Плочата от Битоля" - епизод 1

https://www.youtube.com/watch?v=8lcTbDgBnec

https://btvnovinite.bg/predavania/btv-reporterite/btv-reporterite-plochata-ot-bitolja.html

btv Репортерите "Плочата от Битоля" - епизод 2

https://www.youtube.com/watch?v=QkJbi4Mvd30

https://btvnovinite.bg/predavania/btv-reporterite/btv-reporterite-plochata-ot-bitolja-epizod-2.html

ГУГЪЛ НЕ МОЖЕ ДА РАЗЛИЧАВА БЪЛГАРСКИЯ И МАКЕДОНСКИЯ ЕЗИК.

Сега разбрах какъв е проблемът с търсенето в Гугъл на македонски и български език. Когато търся на български от долу имам опция да избера на македонски. Същото е в Македония, когато търсят на македонски от долу имат опция за български. ПРОБЛЕМЪТ Е В ТОВА, ЧЕ ГУГЪЛ НЕ МОЖЕ ДА РАЗЛИЧАВА БЪЛГАРСКИЯТ И МАКЕДОНСКИЯТ ЕЗИК. КОГАТО ПИША НА МАКЕДОНСКИ В БЪЛГАРСКАТА ОПЦИЯ ГУГЪЛ МИ ДАВА РЕЗУЛТАТА НА БЪЛГАРСКИ, А НЕ НА МАКЕДОНСКИ. ЗАТОВА ТРЯБВА ДА МУ ПОМОГНА, КАТО МУ КАЖА НА КАКЪВ ЕЗИК ТРЯБВА ДА ТЪРСИ.

Дали и во интернет просторот се врши асимилација на македонскиот јазик?

https://kanal5.com.mk/dali-i-vo-internet-prostorot-se-vrshi-asimilacija-na-makedonskiot-jazik/a453187?fbclid=IwAR0BnLgMgWJo_6FuyozLE8mTNVoJJluHsDD6vtYtspAAAfvT0JobQYRYgpE

Бялата книга за езиковия спор между България и Република Северна Македония

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/bd/%D0%91%D0%AF%D0%9B%D0%90_%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90_-_%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%82.pdf

ВИЦ

Защо македонците нямат вселенска програма?
За да не се изселуват на Марс.

https://republika.mk/dvogled/zaev-makedonija-ne-prakja-astronauti-na-mars-bidejkji-ne-sakame-gragjanite-da-se-iseluvaat-od-zemjata/?fbclid=IwAR2Z87-UzZKMs9s3kR101LH0LmN9ZIdJgBwNjGqGuxZqh5h61Jpr-V36tl4

Clement of Ohrid

The mission of Saint Clement was the crucial factor which transformed the Slavs in Macedonia into Bulgarians.[15]

15. John Van Antwerp Fine, The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, University of Michigan Press, 1991, ISBN 0472081497, pp. 127-128.

https://en.wikipedia.org/wiki/Clement_of_Ohrid

The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century
John V. A. Fine, John Van Antwerp Fine

https://books.google.bg/books/about/The_Early_Medieval_Balkans.html?id=Y0NBxG9Id58C&redir_esc=y

ЗАЩО В МАКЕДОНИЯ СЕ ГОВОРИ, ЧЕ КИРИЛ И МЕТОДИЙ СА БИЛИ БЪЛГАРИ?! В БЪЛГАРИЯ ВСЕКИ ЗАПОЗНАТ С ИСТОРИЯТА ЗНАЕ, ЧЕ ТЕ СА БИЛИ ГЪРЦИ. САМО НЯКОЛКО ИСТОРИЦИ ТВЪРДЯТ, ЧЕ МАЙКА ИМ МОЖЕ ДА Е БИЛА ОТ СЛАВЯНСКИ ПРОИЗХОД.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9

Професорката Елка Јачева- Улчар твърди, че кирилицата е съзададена от Преславската книжовна школа

https://www.youtube.com/watch?v=Uh748wIBPz0

Bulgarians

According to Mensa International, Bulgaria ranks 2nd in the world in Mensa IQ test-scores and its students rate second in the world in SAT scores.[149][150] Also, international MENSA IQ testing completed in 2004 identified as the world's smartest woman (and one of the smartest people in the world) Daniela Simidchieva of Bulgaria, who has an IQ of 200.[151][152]

https://www.linkedin.com/pulse/curious-facts-bulgaria-rami-e-kremesti-m-sc-?fbclid=IwAR3RPNJ61Tirt2Aos1B7iMRfmN9URPQkp54Q_7rHCbZQTQhIphDOY__p0p0

Theophylact of Ohrid

Theophylact and the People
the Issue of the “Otherness”

Toni Filiposki
Ss. Cyril and Methodius University, Faculty of Philosophy
Skopje, Macedonia

At
the same time, it is important to note that, apart from the specific local dimension of significance this carries, the mention of the people of Ohrid frequently appeared as personification for the Macedonian population in general, which in Theophylact’s letters is most often termed as Bulgarian.1

http://periodica.fzf.ukim.edu.mk/mhr/MHR2(2011)/MHR02.06%20Filiposki,%20T.%20-%20Theophylact%20and%20the%20People%20of%20Ohrid.%20the%20Issue%20of%20the%20Otherness.pdf

https://books.google.bg/books?id=YIAYMNOOe0YC&pg=PA287&dq=theophylact+of+ohrid+bulgarians&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjMrrXyzNvyAhU7SfEDHZlaCzMQ6AF6BAgKEAI#v=onepage&q=theophylact%20of%20ohrid%20bulgarians&f=false

https://books.google.bg/books?id=eib5DAAAQBAJ&pg=PA260&dq=theophylact+of+ohrid+bulgarians&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwi-wOaHztvyAhX5R_EDHaARChcQ6AF6BAgKEAI#v=onepage&q=theophylact%20of%20ohrid%20bulgarians&f=false

https://books.google.bg/books?id=Dvwdka5aJmsC&pg=PA123&dq=theophylact+of+ohrid+bulgarians&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjAlOOpz9vyAhVrRPEDHTLSDcE4ChDoAXoECAgQAg#v=onepage&q=theophylact%20of%20ohrid%20bulgarians&f=false

theophylact of ohrid

https://www.google.com/search?q=theophylact+of+ohrid+bulgarian&biw=1024&bih=625&sxsrf=AOaemvIguOg3zwXihX5EUfzGkS0IzgViqg%3A1630425577373&ei=6VEuYYuLFvCJ9u8P7bu56AU&oq=theophylact+of+ohrid+bulgarian&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAMyBAgjECc6BwgjELADECdKBAhBGAFQv4ACWL-AAmCSmAJoAXAAeACAAX6IAX6SAQMwLjGYAQCgAQHIAQHAAQE&sclient=gws-wiz&ved=0ahUKEwjLo_zK0NvyAhXwhP0HHe1dDl0Q4dUDCA8&uact=5

https://www.google.com/search?q=theophylact+of+ohrid+bulgarian&tbm=bks&sxsrf=AOaemvL5MLNIYCF-LAC1w8jIiI7SPnBtNQ:1630425732638&ei=hFIuYY2iJuOTxc8P45mE2Aw&start=0&sa=N&ved=2ahUKEwiN9ICV0dvyAhXjSfEDHeMMAcs4ChDy0wN6BAgBED8&biw=1024&bih=625&dpr=1

Heraclea Lyncestis

Heraclea Lyncestis, also spelled Herakleia Lynkestis (Ancient Greek: Ἡράκλεια Λυγκηστίς; Latin: Heraclea Lyncestis; Macedonian: Хераклеја Линкестис[1]), was an ancient Greek city[2][3][4] in Macedon, ruled later by the Romans. Its ruins are situated 2 km (1.2 mi) south of the present-day town of Bitola, North Macedonia.[5] In the early Christian period, Heraclea was an important Episcopal seat and a waypoint on the Via Egnatia that once linked Byzantium with Rome through the Adriatic seaport Dyrrachium. Some of its bishops are mentioned in synods in Serdica and other nearby towns. The city was gradually abandoned in the 6th century AD following an earthquake and Slavic invasions.

https://en.wikipedia.org/wiki/Heraclea_Lyncestis

https://www.google.com/search?q=Heraclea+Lyncestis&sxsrf=AOaemvL5NPJwdsuoe7Gdl6d_TTKmtw5Sag%3A1631729644102&ei=7DdCYayqBcKD9u8P6-ea-Ac&oq=Heraclea+Lyncestis&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAMyCAgAEBYQHhATOgcIIxCwAxAnOgcIABBHELADOgcIABCwAxBDOgoILhDIAxCwAxBDOgwILhDIAxCwAxAKEENKBQg4EgExSgQIQRgAUKUuWKUuYOdRaAFwAngAgAHYAYgB2AGSAQMyLTGYAQCgAQKgAQHIAQ_AAQE&sclient=gws-wiz&ved=0ahUKEwis0LjOyoHzAhXCgf0HHeuzBn8Q4dUDCA8&uact=5

https://www.google.com/search?q=Heraclea+Lyncestis&sxsrf=AOaemvIvzDFCdnxIniWC9FL6gck_8EUPhQ:1631729873592&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwjT5e-7y4HzAhVGhP0HHXRCCyAQ_AUoAHoECAEQCg&biw=1024&bih=624

Stobi

Stobi or Stoboi (Ancient Greek: Στόβοι; Latin: Stobi; Macedonian: Стоби), was an ancient town of Paeonia, later conquered by Macedon, and finally turned into the capital of the Roman province of Macedonia Salutaris.[1] It is located near Gradsko, North Macedonia, on the main road that leads from the Danube to the Aegean Sea and is considered by many to be the most famous archaeological site in North Macedonia. Stobi was built where the Erigon (Crna River) joins the Axios (Vardar), making it strategically important as a center for both trade and warfare.

https://en.wikipedia.org/wiki/Stobi

https://www.google.com/search?q=stobi+paeonia&biw=1024&bih=624&sxsrf=AOaemvJg_6zShYmoLkgisl2qlMZ05IDzSw%3A1631730151984&ei=5zlCYaHHO5T97_UP9dKDgAY&oq=stobi+paeonia&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAMyBQghEKABOggIABCwAxDLAToECCMQJzoICAAQFhAKEB46BggAEBYQHjoJCAAQyQMQFhAeOgUIABCABDoFCAAQywE6DQguEMcBEK8BEAoQywE6BwghEAoQoAFKBAhBGAFQwKkBWJm7AmDS0AJoBHAAeACAAZ4DiAHbHpIBCjAuMjEuMi4xLjGYAQCgAQHIAQHAAQE&sclient=gws-wiz&ved=0ahUKEwjh1s_AzIHzAhWU_rsIHXXpAGAQ4dUDCA8&uact=5

https://www.google.com/search?q=stobi+paeonia&sxsrf=AOaemvJ7ZSjjKFrnAAeyfxDqaPlhQpjXUw:1631730197283&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwjPwpzWzIHzAhVzhf0HHfUWB2oQ_AUoAHoECAEQCg&biw=1024&bih=624

Bylazora

Bylazora or Vilazora (Ancient Greek: Βυλάζωρα) was a Paeonian city from the period of early classic antiquity. It is located near the village of Knezhje, which is part of the municipality of Sveti Nikole in North Macedonia.

https://en.wikipedia.org/wiki/Bylazora

https://www.google.com/search?q=Bylazora+paeonia&biw=1137&bih=693&sxsrf=AOaemvLgCbi3m-1pToamXRWJ6FE5HcokyA%3A1631730858127&ei=qjxCYafZBrH-7_UPgf2fwAs&oq=Bylazora+paeonia&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAMyBQghEKABOgQIIxAnOgcIIxDqAhAnOggILhDLARCTAjoECAAQHjoHCCEQChCgAUoECEEYAVCsgQRYsIIFYOKZBWgEcAB4BIABrgGIAawTkgEEMC4xOJgBAKABAaABArABCsABAQ&sclient=gws-wiz&ved=0ahUKEwin1qqRz4HzAhUx_7sIHYH-B7gQ4dUDCA8&uact=5

https://www.google.com/search?q=Bylazora+paeonia&sxsrf=AOaemvJ4CfsOryiVIe5nhOtXL0fS3th9eA:1631730944506&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwiwo8O6z4HzAhWPhf0HHR2VCDwQ_AUoAHoECAEQCg&biw=1137&bih=693

Произход на античните македонци

https://www.google.com/search?q=ancient+macedonia+dorian+illyrian+thracian+origin&sxsrf=AOaemvKxBMF4l8jiJOhnHFsjxW2rSq4Cdg%3A1634553841593&ei=8U9tYe6xI5CO9u8PnIi8uAs&ved=0ahUKEwiu7t_I49PzAhUQh_0HHRwED7cQ4dUDCA4&uact=5&oq=ancient+macedonia+dorian+illyrian+thracian+origin&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAMyBAgjECc6BwgAEEcQsANKBAhBGABQu4oCWLuKAmCZlgJoAXACeACAAXiIAXiSAQMwLjGYAQCgAQHIAQjAAQE&sclient=gws-wiz

https://www.google.com/search?q=ancient+macedonia+dorian+illyrian+thracian+origin&sxsrf=AOaemvLGbcYxwlrMGHr60MTd-5kFv02a2Q:1634553878362&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwjzjaTa49PzAhW4_7sIHVOdAbgQ_AUoAHoECAEQCg&biw=1137&bih=693&dpr=0.9

Представиха прототип на българска ваксина за ковид-19

https://www.vesti.bg/temi-v-razvitie/tema-koronavirus/predstaviha-prototip-na-bylgarska-vaksina-za-kovid-19-6122911

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/bylgarskata-vaksina-shte-se-vpryskva-shte-ima-efekt-sreshtu-vsichki-varianti-na-koronavirusa-video-2264198

Ще произвеждаме ваксини срещу Covid-19 в завод на Домусчиев?

До 3 месеца България ще има готов завод, където ще могат да се произвеждат ваксини срещу COVID-19, обяви премиерът Бойко Борисов в Разград. Той посети производствената база на "Биовет" АД, където ще има възможност да се произвеждат ваксини за хуманната медицина, включително срещу коронавирус, както и ваксини за ветеринарна употреба. За целта компанията инвестира близо 120 млн. лева. Биовет вдига нов завод за 400 млн. лева в Разград

https://www.expert.bg/business/investments/shte-proizvejdame-vaksini-sreshtu-covid-19-v-zavod-na-domuschiev-1572808.html

БЪЛГАРИЯ Е СРЕД ЕДНА ОТ 29 - ТЕ СТРАНИ УПРАВЛЯВАЩИ АНТАРКТИКА

St. Kliment Ohridski Base

St. Kliment Ohridski Base (Bulgarian: База Св. Климент Охридски, romanized: Baza Sv. Kliment Ohridski, IPA: [ˈbazɐ svɛˈti ˈklimɛnt ˈɔxritski]) is a Bulgarian Antarctic base on Livingston Island in the South Shetland Islands.

The base, originally known as Sofia University Refuge or Hemus Base,[1] was named in 1993 "for St. Clement of Ohrid (840-916), prominent Bulgarian scholar."[2] The name is often shortened by non-Bulgarians to Ohridski Base,[3] and sometimes misspelt as Ohridiski.

https://en.wikipedia.org/wiki/St._Kliment_Ohridski_Base

THE BULGARIAN ANTARCTIC INSTITUTE is a NATIONAL OPERATOR OF BULGARIAN ANTARCTIC ACTIVITIES

http://www.bai-bg.net/

Who governs Antarctica?

Antarctica is governed by a coalition of nations that have signed the Antarctic Treaty. Fifty-four nations have signed the Treaty. They can be divided into two groups:

Consultative parties: The 29 consultative parties conduct regular scientific research in Antarctica. This gives them the right to participate in Antarctic Treaty Consultative Meetings (ATCMs) and the consensus-based decision-making process.
Non-consultative parties: The 25 non-consultative parties have acceded to the Antarctic Treaty, which means they have signed the Treaty but don’t have active research programs in Antarctica. They can attend ATCMs and participate in discussions, but they don’t have decision-making powers.

https://www.auroraexpeditions.com.au/blog/who-owns-antarctica/

List of Parties

https://www.ats.aq/devAS/Parties?lang=e

Why do so many nations want a piece of Antarctica? - BBC

https://www.bbc.com/news/magazine-27910375

Български апарат ще лети към Марс
25.01.2022
Български апарат ще бъде изстрелян през септември с мисия на Европейската космическа агенция, за да изследва Марс. Европейският робот за бъдещата космическа мисия „ЕкзоМарс“, който ще сондира в дълбочина марсианската почва, е готов за старта си през септември, съобщи Европейската космическа агенция.
Това е един спектометър, дозиметър на космическа радиация. Неговата задача е да измерва нивото на дозите и потоците на космическа радиация по пътя на апарата до Марс и след като кацне на повърхността на планетата“, обясни в студиото на бТВ проф. Йорданка Семкова от Института по космически изследвания и технологии към БАН.

„Вторият етап на мисията „ЕкзоМарс“ включва един ровър и една платформа, която трябва да кацне там. Нашият дозиметър от серията „Люлин“ ще бъде на платформата, обясни още проф. Семкова.

https://trud.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82-%D1%89%D0%B5-%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%81-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/

Над 150 български апарата са участвали в космически мисии

Над 150 изследователски апарата, разработени от български учени, са намерили приложение в космически мисии. Наред с това, че сме водещи в производството на космическа храна и сме изпратили двама астронавти, България има поводи за гордост. Това отбеляза проф. Румен Недков - директор на Института за космически изследвания и технологии на БАН, по време на тържественото си слово по повод 50-годишнината от създаването на института.

https://bnr.bg/sofia/post/101188555/nad-150-balgarski-aparata-sa-uchastvali-v-kosmicheski-misii

veritas

МАКЕДОНСКИОТ КРВАВ БОЖИЌ - Светозар Вукмановиќ – Темпо - “Хочеш Солун, еве ти га…”

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=lS4p6dL9r6U

7 јануари 1945 година, првиот ден на Божиќ, по список составен од Лазар Колишевски во Вардарска Македонија се убиени без суд и пресуда 1200 луѓе. На 26 декември 1944 година, неколку дена пред Божиќ 1945 година во касарните во Скопје и Штип се побуниле неколку илјади војници и над 100 офицери.Тие не биле согласни со дојдената заповед од Белград да заминат на фронт во заштита на Србија. Ја изјасниле својата желба војската да се насочи кон Солун, за да се ослободат сонародниците од Егејска Македонија.Пратениците на Тито, Светомир Вукманович – Темпо, Лазар Колишевски и ген. Михајло Апостолски одлучуваат, дека сега е моментот за пресметка со приврзаниците на “бугарскиот окупатор”. Тие ги собираат околу себе српските офицери и им кажуваат дека побунениците се некакви “бугараши”, “Ванчомихајловисти”, “ВМРО-вци” и “фашисти”.Ген. Апостолски ги примамува на побунетите офицери во Офицерскиот клуб во Скопје “за да разговараат за ова прашање”. Таму веднаш ги разоружуваат, уапсуваат и ги затвораат во занданите на старата турска тврдина “Кале”. По кратко испрашување, водено лично од Темпо само за неколку часа се стрелани над 70 офицери. Пред испрашувањето Темпо на секој му велел: “Хочеш Солун, еве ти га…”.Војниците кои веќе се прибрале во касарните почувствувале дека со нивните офицери нешто се случува и околу 1000 од нив повторно се насочуваат кон центарот на Скопје. Таму се пресретнати од добро забарикадирани српски партизани, кои започнуваат против нив безмилосна автоматска стрелба.Убиените на плоштадот се околу 100, над 900 се уапсени и затворени во “Кале”. Таму се чуваат повеќе од еден месец без леб, вода и ќебиња. Речиси сите умираат од глад и студ. На 6ти спрема 7ми јануари 1945 година започнало масовно истребување на градоначалници, свештеници, учители, обични селани низ цела Македонија. Тие биле нарекувани “бугараши” и “помагачи на бугарскиот фашистички окупатор”, без суд и пресуда. Се употребувал штотуку изгласан закон за заштита на македонската чест”

„Тој што ќе падне в бој за слобода, тој не умира“, пееле Вапцаров и Попов во стројот за отстрел на стрелиштето во Софија

Република, 23.07.2022

https://republika.mk/vesti/makedonija/toj-shto-kje-padne-v-boj-za-sloboda-toj-ne-umira-peele-vapcarov-i-popov-vo-strojot-za-otstrel-na-strelishteto-vo-sofija/

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Христо Ботев

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

http://www.litclub.com/library/bg/botev/poezia/hd.htm

https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=3158&Level=1

Христо Ботев

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2

Хаджи Димитър (балада)

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_(%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B0)

https://liternet.bg/publish5/hbotev/index.html

Хаджи Димитър

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80

Никола Вапцаров

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%92%D0%B0%D0%BF%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2\

Бигорски манастир

https://bigorski.org.mk/istoriski-temi/

100 години од едно заборавено собитие

https://bigorski.org.mk/istoriski-temi/100-godini-od-edno-zaboraveno-sobitie/

Кирил Пърличев от Охрид, Вардарска Македония - "Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912 - 1915 година)", София, 1917 година

https://www.strumski.com/biblioteka/?id=616

https://www.strumski.com/books/Kiril_Pyrlichev_Srybskia_Rezhim.pdf

Кирил Пърличев от Охрид, Вардарска Македония - "Сръбските жестокости в Македония (1912-1915)", София, 1917 година

https://www.strumski.com/biblioteka/?id=340

https://www.strumski.com/books/%d0%a1%d1%80%d1%8a%d0%b1%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5%20%d0%b6%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be%d0%ba%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8%20%d0%b2%20%d0%9c%d0%b0%d0%ba%d0%b5%d0%b4%d0%be%d0%bd%d0%b8%d1%8f.pdf

ТАЈНИТЕ НА МАКЕДОНИЈА
http://macedonia.freewebspace.com/
https://www.google.com/search?q=%D1%82%D0%B0j%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0&sxsrf=ALiCzsYROdz-2QjnZQX0eY0S9X8TaWQQ_Q:1662910832191&ei=cAEeY5aPC9W9xc8PiaSIqAU&start=0&sa=N&ved=2ahUKEwiWh8jLiY36AhXVXvEDHQkSAlU4ChDy0wN6BAgBEDk&biw=1024&bih=625&dpr=1

Камери, дело на българи, контролират полета на "Артемис 1"

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2022/08/29/kameri-delo-na-bylgari-kontrolirat-poleta-na-artemis-1.541759

На пописот во Бугарија како Македонци се изјасниле 1.143 лица
Бугарите сочинуваат 84,6 отсто од населението, втора етничка група се Турците со 8,4, а трета Ромите со 4,4 отсто од оние што се изјасниле на пописот

24/11/2022
в. Независен

https://nezavisen.mk/na-popisot-vo-bugarija-1-143-lica-se-izjasnile-kako-makedonci/

veritas

Христо Татарчев от Ресен, Вардарска Македония - "Христо Татарчев - Спомени", публикувано в "Спомени; И.Х. Николов, Д. Груев, Б. Сарафов, Ј. Сандански, М. Герџиков, д-р Х. Татарчев", Скопје, 1995 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3361
https://www.strumski.com/books/hr_tatarchev_spomeni_mk.pdf

Никола Киров-Майски от Крушево, Вардарска Македония - "Страници од мојот живот", Скопје, 1994 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3346
https://www.strumski.com/books/n_kirov_majski_stranici_od_mojot_zivot.pdf?fbclid=IwAR2rdz9lnLoN6Tu0CwfnTNZdpLcFb67qpp8J7o9VW371te1JqLZydCaBjVU

Цветко Мартиновски от Скопие, Вардарска Македония - "Михаил Герџиков - Спомени (превод)", публикувано в "Спомени; И.Х. Николов, Д. Груев, Б. Сарафов, Ј. Сандански, М. Герџиков, д-р Х. Татарчев", Скопје, 1995 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3340
https://www.strumski.com/books/gerdjikov_spomeni_mk.pdf

Яне Сандански от с. Влахи, Кресненско, Пиринска Македония - "Јане Сандански - Спомени", публикувано в "Спомени; И.Х. Николов, Д. Груев, Б. Сарафов, Ј. Сандански, М. Герџиков, д-р Х. Татарчев", Скопје, 1995 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3319
https://www.strumski.com/books/jane_sandanski_spomeni_1995.pdf?fbclid=IwAR0GYchH3JHXYUv8aQBWLGwS9H9MReW6oMNweFhF5FGpkqFSk905S3L2-xw

Борис Сарафов от с. Либяхово, Неврокопско, Пиринска Македония - "Борис Сарафов - Спомени", публикувано в "Спомени; И.Х. Николов, Д. Груев, Б. Сарафов, Ј. Сандански, М. Герџиков, д-р Х. Татарчев", Скопје, 1995 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3297
https://www.strumski.com/books/spomeni_boris_sarafov_1995.pdf?fbclid=IwAR3x4TBEEj6MmK9QLzP-P2rgOC3RTmaaFxHms-edR6i2Vzer0oj8v60_Xbk

Даме Груев от с. Смилево, Битолско, Вардарска Македония - "Даме Груев - Спомени", публикувано в "Спомени; И.Х. Николов, Д. Груев, Б. Сарафов, Ј. Сандански, М. Герџиков, д-р Х. Татарчев", Скопје, 1995 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3276
https://www.strumski.com/books/dame_gruev_spomeni.pdf

Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония - "Македонија и македонските бугари", Скопје, 2014 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3367
https://www.strumski.com/books/lj_miletic_mak_bulgari_mk.pdf

Димитър Мирчев от Прилеп, Вардарска Македония - "Спомени", Скопjе, 2010 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2692
https://www.strumski.com/books/d_mirchev_spomeni_compr_split.pdf?fbclid=IwAR2ecrtmNCv1eLrOmhcy00rmnRGopgPZTk10MIzyXIIaQrEd4sJEUzcrGrA

Димо Хаджидимов от с. Горно Броди, Серско, Егейска Македония - "Назад кон автономијата; карактеристика на сегашната политичка положба во Бугарија", публикувано в "Одбрани дела II", Скопје, 1984 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2688
https://www.strumski.com/books/dhdimov_nazad_kon_avtonomijata.pdf?fbclid=IwAR2jhCDFA265-3EDZjg9hXfYjaLRUj-J5OP_ztgIjZgpc2FOnqdoKANCxZ4

Александър Стояновски от Куманово, Вардарска Македония - "Турски документи за Илинденското востание", издание на Архив на Македониjа, Скопjе, 1993 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2629
https://www.strumski.com/books/Alexander_Stojanovski_Turski_Dokumenti_za_Ilindenskoto_Vyzstanie.pdf?fbclid=IwAR3x4TBEEj6MmK9QLzP-P2rgOC3RTmaaFxHms-edR6i2Vzer0oj8v60_Xbk

Ванчо Георгиев от с. Ново Конярево, Струмишко, Вардарска Македония - "Устав и Правилник на Бугарските Македоно - Одрински Револуционерни Комитети [1894 г.]", публикувано във "ВМРО 1893-1903. Поглед низ документи", Матица Македонска – Скопје, 2013 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2624
https://www.strumski.com/books/Vancho_Georgiev_BMORK.pdf

Павел Шатев от Кратово, Вардарска Македония - "Од поуките во Минатото учиме за чекорите во Иднината (први дел)", публикувано в "Спомени (Материjали); Том 3", Скопје, 2013 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2623
https://www.strumski.com/books/p_shatev_spomeni_1_del.pdf

Иван Хаджиниколов от Кукуш, Егейска Македония - "Иван Хаџи Николов - Спомени", публикувано в "Спомени; И.Х. Николов, Д. Груев, Б. Сарафов, Ј. Сандански, М. Герџиков, д-р Х. Татарчев", Скопје, 1995 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3262
https://www.strumski.com/books/ivan_hadzi_nikolov_spomeni.pdf?fbclid=IwAR3QB6cCNTPak9emg6Go9tmqYdPXIgCr7Vw7_jljzFcSFzLdRFotQ9elB7g

Александър Стояновски от Куманово, Вардарска Македония - "Турски документи за убиството на Гоце Делчев", Скопjе, 1992 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2585
https://www.strumski.com/books/Alexander_Stojanovski_Turski_Dokumenti_za_Ubijstvoto_na_Goce_Delcev.pdf?fbclid=IwAR35-eEwprhfpmrrt3gXnASWQ3j1igWdRK7MlEBSrXu4PyvmjvjHvN68YDU

Константин Груев от Битоля, Вардарска Македония - "За моите деца; Од Моите Спомени", Скопје, 1975 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2539
https://www.strumski.com/books/k_gruev_od_moite_spomeni.pdf

Христо Татарчев от Ресен, Вардарска Македония - "Востанието во Одринско, Востанички дејствија во Серскиот и Солунскиот сандџак, Задушување на востанието", публикувано в "Македонската револуционерна организација и д-р Христо Татарчев", Скопје, 2017 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2524
https://www.strumski.com/books/tatarchev_1936.pdf

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Писмо до Александър Протогеров от 20 август 1924 г.", публикувано в "Сè за Македонија: Документи: 1919-1924", Скопје, 2005 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2517
https://www.strumski.com/books/Pismo_na_Todor_Alexandrov_do_Alexander_Protogerov.pdf?fbclid=IwAR3QB6cCNTPak9emg6Go9tmqYdPXIgCr7Vw7_jljzFcSFzLdRFotQ9elB7g

Христо Татарчев от Ресен, Вардарска Македония - "Советувањата на видните дејци на ВМРО кои се наоѓаа во Софија по прашањето за востанието; Гемиџиите и Солунскиот атентат; Илинденското востание", , публикувано в "Македонската револуционерна организација и д-р Христо Татарчев", Скопје, 2017 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2510
https://www.strumski.com/books/tatarchev_1936.pdf

Христо Татарчев от Ресен, Вардарска Македония - "Четничкиот институт; Пропагандите; Заточеништвото на ЦМК во Подрум Кале (Мала Азија)", публикувано в "Македонската револуционерна организација и д-р Христо Татарчев", Скопје, 2017 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2483
https://www.strumski.com/books/tatarchev_1936.pdf

Христо Аврамов от с. Неред, Леринско, Егейска Македония - "The Immigration of Macedonians in Australia from Perth to Melbourne", Мелбърн, Австралия, юли 1990 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2628
https://www.strumski.com/books/Chris_Avramoff_MPO_T_Alexandrov_Melborn_Australia.pdf?fbclid=IwAR2E1aDOm2JylXlBJijTSt849WB8dMcGQErkbGifYH14DC-l7lvQt1x0xQ4

Бранко Ѓорѓевски от Скопие, Вардарска Македония - "Како се воспоставувала српската црковна власт во Македониja по Балканските војни: Свештеници распнувани на крст оти не сакале да го споменуваат српскиот патриjарх", публикувано в religija.mk, Скопје, 2016 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2595
https://www.strumski.com/books/partenij_bigorski_oventij_frckovski_2016.pdf?fbclid=IwAR3rqpto86uAXZhhjmhpKs_yglmrjYx2oU2T36OmlygtbVm4roosQXEoQtY

Йован Трайкович Бурка от Скопие, Вардарска Македония - "Ексархијске Агитације у Скопљу 1869 и Даље (Автобиографијске записке Попа Јована Трајковића Бурке)", публикувано в "Гласник Скопског Научног Друштва", Кн. II, Скопје, 1927 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2469
https://www.strumski.com/books/Trajkovic%cc%81,%20J.%20-%20Eksarhiske%20agitacije%20u%20Skoplju%201869%20i%20dalje.%20Avtobiografijske%20zapiske.pdf?fbclid=IwAR17ommDXRRY1Q2zMjujyTOfi3o6ok__1QkCgm_GLleCl3K-qdhZCm8AvIU

Васил Хаджикимов от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Васил Хаџи Кимов Спомени", Штип, 2017 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2607
https://www.strumski.com/books/spomeni_hadzikimov.pdf

Христо Татарчев от Ресен, Вардарска Македония - "Мешањето на Задграничното претставништво во конституирањето на ВК со офицери; Политиката на ВМРО спрема бугарските влади", публикувано в "Македонската револуционерна организација и д-р Христо Татарчев", Скопје, 2017 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2467
https://www.strumski.com/books/tatarchev_1936.pdf

Христо Татарчев от Ресен, Вардарска Македония - "Борбата на ВМРО со егзархиската струја во Македонија; Политиката на ВМРО спрема ВК - генерал Николаев", публикувано в "Македонската револуционерна организација и д-р Христо Татарчев (помеѓу митот и реалноста)", Скопје, 2017 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2455
https://www.strumski.com/books/tatarchev_1936.pdf

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Писмо до Любомир Бобевски от 5 май 1923 г.", публикувано в "Сè за Македонија: Документи: 1919-1924", Скопје, 2005 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2442
https://www.strumski.com/books/Todor_Alexandrov_do_Lyubomir_Bobevski.pdf

Христо Татарчев от Ресен, Вардарска Македония - "Револуционерната дејност; Основачкиот конгрес на Внатрешната македонска револуционерна организација; Средства и вооружување", публикувано в "Македонската револуционерна организација и д-р Христо Татарчев (помеѓу митот и реалноста)", Скопје, 2017 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2439
https://www.strumski.com/books/tatarchev_1936.pdf

Христо Татарчев от Ресен, Вардарска Македония - "Мислата за слобода кај македонскиот народ; Конституирање на Македонската револуционерна организација", публикувано в "Македонската револуционерна организација и д-р Христо Татарчев (помеѓу митот и реалноста)", Скопје, 2017 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2426
https://www.strumski.com/books/tatarchev_1936.pdf

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Отворено писмо до министерот за внатрешни работи Александар Димитров од септември 1920 г.", публикувано в "Сè за Македонија: Документи: 1919-1924", Скопје, 2005 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2415
https://www.strumski.com/books/Todor_Alexandrov_Protiv_BZNS_i_Gjorche_Petrov.pdf

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Писмо до Владимир Карамфилов от 6 юли 1919 г.", публикувано в "Сè за Македонија: Документи: 1919-1924", Скопје, 2005 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2402
https://www.strumski.com/books/Todor_Alexandrov_Pismo_do_Vladimir_Karamfilov.pdf

Вътрешна македонска революционна организация - "Македонският въпрос и положението в Македония. Меморандум", публикувано в "Сè за Македонија: Документи: 1919-1924", Скопје, 2005 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2388
https://www.strumski.com/books/VMRO_Memorandum_do_ON_1924_Godina.pdf

Гена Велева от Скопие, Вардарска Македония - "Повик од македонските жени До слободните народи и меѓународната совест (1931); Строго доверлив извештај од Дирекцијата на полицијата во Виена од 29 октомври 1931 год.", публикувано в "Македонија во Австриските документи (1920-1938)", Скопје, 2011 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2381
https://www.strumski.com/books/gena_veleva_povik_compressed.pdf

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Писмо до генерал Неделков от 6 август 1924 г.", публикувано в "Сè за Македонија: Документи: 1919-1924", Скопје, 2005 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2361
https://www.strumski.com/books/Todor_Alexandrov_za_Misho_Nedjalkov.pdf

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Циркулар до раководителите на окрузите и до околиските воjводи во Македониjа и до привремените задгранични претставници и специjалните пратеници на ЦК на ВМРО зад границата од 2 август 1924 г.", публикувано в "Сè за Македонија: Документи: 1919-1924"
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2350
https://www.strumski.com/books/Todor_Alexandrov_za_Nakazatelnata_Aktzja_na_VMRO_nad_Mite_Sudzhukaro.pdf

Пане Попкоцев от с. Ваташа, Кавадарско, Вардарска Македония - "Гоце Делчев во Тиквешијата (Сеќавања); Инспекциската обиколка на Гоце Делчев во Тиквеш", публикувано във сборник "Револуционерните борби во Тиквешиjата. Спомени и материjали. Книга 2", Државен архив на Република Македониjа, Скопје, 2001 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2347
https://www.strumski.com/books/pane_popkocev_goce_vo_tikvesijata.pdf

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Декларация на ЦК на ВМРО от 10 юли 1924 г.", публикувано в "Сè за Македонија: Документи: 1919-1924", Скопје, 2005 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2337
https://www.strumski.com/books/Todor_Alexandrov_za_Bylgaria.pdf

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Строго доверливо соопштение до политичките фактори и до раководителите на jавното мисленье во Бугариjа од 15 февруари 1924 г.", публикувано в "Сè за Македонија: Документи: 1919-1924", Скопје, 2005 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2310
https://www.strumski.com/books/Todor_Alexandrov_do_BG_Politicheska_Obshtestvenost.pdf

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Писмо до премиерот за надворешни работи и до другите министри од 5 и 14 ноември 1923 г.", публикувано в "Сè за Македонија: Документи: 1919-1924", Скопје, 2005 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2298
https://www.strumski.com/books/Todor_Alexandrov_za_Profesor_Mihalchev.pdf

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Мемоар на ЦК на ВМРО до Друштвото на народите од октомври 1922 г.", публикувано в "Сè за Македонија: Документи: 1919-1924", Скопје, 2005 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2275
https://www.strumski.com/books/Todor_Alexandrov_Memoar_na_VMRO_do_ON_1922.pdf

Янко Кузманов Фръчковски от Галичник, Реканско, Вардарска Македония - "Молба, биография от Илинденската епопеја и жалба од Јанко Кузманов", публикувано в "Илинденски сведоштва", Том III, дел 1, Скопје, 2017 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2263
https://www.strumski.com/books/janko_frckovski_spomeni.pdf

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Повик до Турците во Македониjа", публикувано в "Сè за Македонија: Документи: 1919-1924", Скопје, 2005 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2261
https://www.strumski.com/books/Todor_Alexandrov_Povik_kym_Turtzite_v_MKD.pdf

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Наредби и задачи што им претстоjат на четите во Битолскиот револуционерен округ од 15 маj 1922 г.", публикувано в "Сè за Македонија: Документи: 1919-1924", Скопје, 2005 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2249
https://www.strumski.com/books/Todor_Alexandrov_za_Bylgari_i_Albantzi_v_Bitolsko.pdf

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Циркулар до претседателите на сите културни и професионални националистически здружениjа во Царството Бугариjа од 2 април 1922 г.", публикувано в "Сè за Македонија: Документи: 1919-1924", Скопје, 2005 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2236
https://www.strumski.com/books/Todor_Alexandrov_Srestu_Zemedelskoto_Pravitelstvo.pdf

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Писмо до Ив. Ковачев от ноември 1920 г.", публикувано в "Сè за Македонија: Документи: 1919-1924", Скопје, 2005 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2225
https://www.strumski.com/books/Todor_Aleksandrov_Pismo_Do_Ivan_Kovachev.pdf

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Писмо до Милев от 21 октомври 1920 г.", публикувано в "Сè за Македонија: Документи: 1919-1924", Скопје, 2005 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2209
https://www.strumski.com/books/Todor_Alexandrov_Pismo_do_Inspektor_Milev.pdf

Милтон Манаки от с. Авдела, Гребенско, Егейска Македония - "Молба и биография на Милтон Димитри Манаки", публикувано в "Илинденски сведоштва", Том III, дел 1, Скопје, 2017 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2201
https://www.strumski.com/books/manaki_ilindenski_svedostva.pdf

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Мемоар на ЦК на ВМРО до председателят на Парижката мирна конференция от 1 март 1919 г.", публикувано в "Сè за Македонија: Документи: 1919-1924", Скопје, 2005 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2198
https://www.strumski.com/books/Todor_Aleksandrov_Memoar_do_Parishkata_Mirna_Konferentzija.pdf

Глигор Николов Кабранов от Струмица, Вардарска Македония - "Молба (15.III.46 год.)", публикувано в "Илинденски сведоштва", Том II, дел 2, Скопје, 2016 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2152
https://www.strumski.com/books/ilindenski_svedostva.pdf

Симон Георгиев Илиев от с. Яболци, Скопско, Вардарска Македония - "Биографија, Записник, Жалба", публикувано в "Илинденски сведоштва", Том II, дел 2, Скопје, 2016 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2144
https://www.strumski.com/books/Simon_Iliev_Ilindenski_svedostva.pdf

Милан Трайчев Георгимаикоски от Прилеп, Вардарска Македония - "Биография", публикувано в "Илинденски Сведоштва", Том I, Дел 2, Скопjе, 2016 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2072
https://www.strumski.com/books/georgimaikoski_biografia_compressed.pdf

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Тајни писма до Панчо Михајлов", публикувано в "Сè за Македонија : Документи : 1919-1924", Скопје, 2005 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2047
https://www.strumski.com/books/t_aleksandrov_do_p_mihajlov.pdf

Нинко Величковски от Куманово, Вардарска Македония - "Изјава за Ѓорѓи Колозов", публикувано в "Црните страници на УДБА", Скопjе, 2016 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1898
https://www.strumski.com/books/kodos_za_Georgi_Kolozov.pdf

Ѓорѓе Миљковиќ от Охрид, Вардарска Македония - "Илинденските знамиња и печати", Скопие, 2003 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1837
https://www.strumski.com/books/George_Milkovich_Ilindenski_znamena_i_Pechati.pdf

Димитър Галев от Струмица, Вардарска Македония - "Белиот терор во Југоисточна Македонија 1912-1941 год.; Книга Втора", Штип, 1991 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1834
https://www.strumski.com/books/beliot_teror_kniga_2.pdf

Димитър Галев от Струмица, Вардарска Македония - "Белиот терор во Југоисточна Македонија 1912-1941 год.; Книга прва", Штип, 1991 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1820
https://www.strumski.com/books/beliot_teror_vo_jugoiztocna_makedonija_1912_1941.pdf

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Писмо до Јован Јовичевиќ од септември 1923 г.", публикувано в "Сè за Македонија : Документи : 1919-1924", Скопие, 2005 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1729
https://www.strumski.com/books/T_Aleksandrov_Jovan_Jovicevic.pdf

veritas

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Циркулар до раководителите на окрузите и до околиските војводи во Македонија од 2 август 1924 г.", публикувано в "Сè за Македонија : Документи : 1919-1924", Скопие, 2005 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1701
https://www.strumski.com/books/aleksandrov_sudzukaro.pdf

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Мемоар од ЦК на ВМРО до Друштвото на народите од октомври 1922 г.", публикувано в "Се за Македонија : Документи : 1919-1924", Скопие, 2005 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1681
https://www.strumski.com/books/t_alexandrov_memoire_league_of_nations_1922.pdf

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Писмо од ЦК на ВМРО од 6 декември 1923 г. потпишано од претседателот Тодор Александров упатено до председателот на ЧСР Т. Г. Масарик", публикувано в "Чехословачки дипломатски документи за Македониjа 1919 - 1933, кн. 1", Скопие, 2006 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1672
https://www.strumski.com/books/t_alexandrov_do_Masarik.pdf

Тодор Попантов от с. Ваташа, Кавадарско, Вардарска Македония - "Спомени", Скопие, 2002 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1664
https://www.strumski.com/books/Todor_Popantov_Spomeni.pdf

Коста Терзиев от Кукуш, Егейска Македония - "Обраќање на проф. д-р Константин Терзиев испратено од Виена на 5 септември 1922 година до председателот на ЧСР проф. д-р Т. Г. Масарик", публикувано в "Чехословачки дипломатски документи за Македониjа 1919 - 1933, кн. 1", Скопие, 2006 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1655
https://www.strumski.com/books/k_terziev_do_Masarik.pdf

Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "До раководителот на округот до околиските воjводи и до нелегалните групи на Помошната група на ВМРО во Македониjа под бугарска власт (05.IV.1923 г.)", публикувано в "Се за Македонија : Документи : 1919-1924", Скопие, 2005 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1644
https://www.strumski.com/books/t_aleksandrov_okruzno_1923.pdf

Државен архив на Република Македониjа - "Извештаj на Амбасадата на ЧСР во Виена од 6 декември 1926 година до Министерството на надворешни работи на ЧСР со карактеристики на некои активисти од ВМРО (об)", публикувано в "Чехословачки дипломатски документи за Македониjа 1919 - 1933, кн. 1", Скопие
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1626
https://www.strumski.com/books/Chehite_za_Dimityr_Vlahov_i_Pavel_Shatev.pdf

Павел Шатев от Кратово, Вардарска Македония - "Солунскиот атентат и заточениците во Фезан", [адаптирана на съвременен македонски]
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1237
https://www.strumski.com/books/Pavel_Shatev_Solunskiot_Atentat.pdf

Васил Сеизов от Кавадарци, Вардарска Македония - "Сеќавања од Габето", публикувано във сборник "Револуционерните борби во Тиквешиjата. Спомени и материjали. Книга 2", Държавен архив на Република Македониjа, Скопие, 2001 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1165
https://www.strumski.com/books/Vasil_Seizov_Spomeni_za_Gabeto.pdf

Йордан Анастасов от Кавадарци, Вардарска Македония - "Последното бугарско училиште во Македониjа", публикувано във сборник "Револуционерните борби во Тиквешиjата. Спомени и материjали. Книга 1", Държавен архив на Република Македониjа, Скопие, 2001 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1135
https://www.strumski.com/books/Jurdan_Anastasov_Poslednoto_BG_Uchiliste_v_Kavadarci.pdf

Благой Видов от Кавадарци, Вардарска Македония - "Тиквешки револуционери", публикувано във сборник "Револуционерните борби во Тиквешиjата. Спомени и материjали. Книга 2", Държавен архив на Република Македониjа, Скопие, 2001 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1070
https://www.strumski.com/books/Blagoy_Vidov_Tikveshki_Revolucioneri.pdf

Филип Атанасов от с. Смърдеш, Костурско, Егейска Македония - "Докладная записка Ф.Атанасова относительно финансовых дел в Македонской федералистской организации в 1924-1925 гг., 11 июля 1928 г. ", публикувано в "Македонский вопрос в документах Коминтерна", Скопjе, 1999 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1048
https://www.strumski.com/books/FAtanasov.pdf

Петър Чаулев от Охрид, Вардарска Македония - "Отворено писмо от Петър Чаулев до Кирил Пърличев", публикувано в "Македонский вопрос в документах Коминтерна", Скопjе, 1999 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=967
https://www.strumski.com/books/Chaulev.pdf

Кръсте Мисирков от с. Постол, Ениджевардарско, Егейска Македония - "Дневник (05.VII. – 30.VIII.1913)", Скопjе, 2008 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=893
https://www.strumski.com/books/K_P_Misirkov_Dnevnik.pdf

Тодор Камчев от Неготино, Вардарска Македония - "Усин капитан. Тиквешката кървава сватба", публикувано в сборник "Револуционерните борби во Тиквешиjта. Спомени и материjали", книга 2, Държавен архив на Република Македониjа, Скопие, 2001 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=856
https://www.strumski.com/books/Todor_Kamchev_Usin_Kapidan.pdf

Павел Шатев от Кратово, Вардарска Македония - "Македонската борба", публикувано в "Историjа на Македониjа (Материjали)", Скопие, 2012 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=832
https://www.strumski.com/books/Pavel_Shatev_Makedonskata_Borba.pdf

Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония - "Податоци за положбата на бугарите во Тиквеш од почетокот на српската окупациjа до 1.III.1913 година", публикувано в сборник ''Револуционерните борби во Тиквешиjата. Спомени и материjали. Книга 2", Държавен архив на Република Македониjа, Скопие, 2001 годи
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=820
https://www.strumski.com/books/Miletich_Tikvesh_Pod_Srybsko.pdf

Кочо Рацин от Велес, Вардарска Македония - "Песни; Бели Мугри", Скопйе, 1946 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=815
https://www.strumski.com/books/Pesni_Racin.pdf

Благой Видов от Кавадарци, Вардарска Македония - "Гоце Делчев во Тиквешиjата", публикувано във сборник ''Револуционерните борби во Тиквешиjата. Спомени и материjали. Книга 2", Държавен архив на Република Македониjа, Скопие, 2001 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=795
https://www.strumski.com/books/Blagoj_Vidov-gotse_Delchev_vo_Tikveshiata.pdf

Гьорче Петров от Варош, Прилеп, Вардарска Македония - "Гоце Делчев и неговото значение во македонската револуционерна организациjа", София, 1919 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=788
https://www.strumski.com/books/Gjorche_Petrov_za_Gotse_Delchev.pdf

Кръсто Лазаров от с. Конюх, Кумановско, Вардарска Македония - "Револуционерната деjност во Кумановско", спомени адаптирани на македонски
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=699
https://www.strumski.com/books/Krysto_Lazarov_Spomeni_Makedonski.pdf

Иван Карагинов от Скопие, Вардарска Македония - "Злосторства и злоупотреби извршени во градот и околината на Скопje, 1877-1879 год.", публикувано в "Француски документи за историjата на Македонскиот народ", Скопие, 1969 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=435
https://www.strumski.com/books/%d0%97%d0%bb%d0%be%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0.pdf

Ахмед Ниязи бей Реснели от Ресен, Вардарска Македония - "До моите соотечественици Бугари во Ресен", публикувано в "Австриски документи за историjата на Македонскиот Народ" Скопие, 1981 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=421
https://www.strumski.com/books/AhmedNijaziBej.pdf

Иван Льомчев от Гумендже, Егейска Македония - "Спомени од моето учителствуванье во гр. Кавадарци", публикувано в "Револуционерни борби во Тиквешията", Скопие, 2001 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=400
https://www.strumski.com/books/%d0%a1%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b8%20%d0%be%d1%82%20%d0%bc%d0%be%d0%b5%d1%82%d0%be%20%d1%83%d1%87%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5%20%d0%b2%20%d0%b3%d1%80.%20%d0%9a%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d1%80%d1%86%d0%b8.pdf

Марко Цепенков от Прилеп, Вардарска Македония - "Силјан Штркот"
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=339
https://www.strumski.com/books/%d0%a1%d0%b8%d0%bb%d1%98%d0%b0%d0%bd%20%d0%a8%d1%82%d1%80%d0%ba%d0%be%d1%82.pdf

Младен Сърбиновски от с. Вруток, Гостиварско, Вардарска Македония - "Македонският Фауст", Скопие, 1996 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=336
https://www.strumski.com/books/%d0%9c%d0%b0%d0%ba%d0%b5%d0%b4%d0%be%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f%d1%82%20%d0%a4%d0%b0%d1%83%d1%81%d1%82.pdf

Мирчо Кикиритков от с. Ново село, Щипско, Вардарска Македония - "Премрежињата на македонското револуционерно движење - Спомени", Скопjе, 2006 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=304
https://www.strumski.com/books/Mircho%20Kikiritkov%20Spomeni.pdf

Благой Видов от Кавадарци, Вардарска Македония - "Тиквешките революционери до Балканската война. Тиквешката кървава сватба"
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=251
https://www.strumski.com/books/%d0%a2%d0%b8%d0%ba%d0%b2%d0%b5%d1%88%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0%20%d0%ba%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0%d0%b2%d0%b0%20%d1%81%d0%b2%d0%b0%d0%b4%d0%b1%d0%b0.pdf

Иван Минев от Богданци, Вардарска Македония - "Чии преродбеници беа тие и зашто гинеа", вестник "Дело", Скопjе, 1994 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=246
https://www.strumski.com/books/Ivan_Minev_Chij_Prerodbenici_Bea_Tia.pdf

Книги на македонски
http://macedonia.kroraina.com/?a=sr&fr=ln&id=6

Климент Джамбазовски от Охрид, Вардарска Македония - "Македонизмот и српската пропаганда", публикувано в "Културно-обштествените врски на Македонците со Србите во текот на ХІХ век", Скопие, 1960 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3435
https://www.strumski.com/books/Kliment_Dzhambazovski_Makedonizmyt_i_Srybskata_Propaganda.pdf

Кукушко Благотворително Братство "Гоце Делчев" - "Последните денови на Кукуш (1913-1933); спомени на Владимир Караманов", Скопје, 2014 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3444
https://www.strumski.com/books/kukushko_bratstvo_vladimir_karamanov_poslednite_denovi_na_kukush.pdf

Любен Пилатов от Щип, Вардарска Македония - "Саслушание през ОЗНА", публикувано в "Настаните на Скопското Кале на 7 јануари 1945 година; Документи", Скопје, 1997 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3470
https://www.strumski.com/books/nastani_na_skopskoto_kale_ljuben_pilatov_ozna.pdf

Гьорче Петров от Варош, Прилеп, Вардарска Македония - "Тиквешко поле", публикувано в сборник "Револуционерните борби во Тиквешиjата. Спомени и материjали", книга I, Скопjе, 2001 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3521&fbclid=IwAR2oHalng42x872lPIVYcNJPxdp8Wqh9AbbtbSVPjnTLFjFPU3eRbkQ8m6I
https://www.strumski.com/books/Gjorche_Petrov_Tikveshkoto_Pole.pdf

Георги Малковски от Велес, Вардарска Македония - "Организационата поставеност и дејствувањето на Контрачетниците во Велешко во Втората светска војна (1942-1944)", публикувано в сп. "Историја", год. LIV, бр. 1, Скопје, 2019 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3540
https://www.strumski.com/books/Georgi_Malkovski_Kontrachetnitzi_vyv_Veleshko.pdf

Кръсте Мисирков от с. Постол, Ениджевардарско, Егейска Македония - "Белешки за дневните настани на К. Мисирков (05.VII - 30.VIII. 1913 г.)", Скопје, 2008 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3573
https://www.strumski.com/books/misirkov_dnevnik_mk.pdf

veritas

Balkan Federation

https://en.wikipedia.org/wiki/Balkan_Federation

Cyril and Methodius

https://www.google.com/search?q=cyril+and+methodius&source=lmns&bih=722&biw=1536&rlz=1C1YTUH_enBG1028BG1028&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjTj_SLqtT8AhUPgv0HHXCEDKQQ_AUoAHoECAEQAA

https://www.google.com/search?q=cyril+and+methodius&rlz=1C1YTUH_enBG1028BG1028&hl=bg&sxsrf=AJOqlzVBoUnYbOU5d1ZFW5nCV8yl3A3SEw:1674155252203&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwju0OyoqtT8AhX4R_EDHfJyBWQQ_AUoAHoECAEQCg&biw=1536&bih=722&dpr=1.25

VO CENTAR Shokantno tvrdenje - Stаlin gi smetal Bugarite Prusi na Balkanot!

https://www.youtube.com/watch?v=uHdAawbR39Q

Охридска архиепископија

Охридски архиепископи су првобитно изводили континуитет своје цркве из старијих архиепископија које су постојале у државама Самуила и ранијих бугарских владара, те су се сходно томе називали ахиепископима Охрида и "целе Бугарске".

https://sr.m.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%98%D0%B0

Самуило (цар)

Према Срђану Пириватрићу: "... несумњив је бугарски карактер државе. Очигледан је у владарској институцији, преузетој од царства срушеног 971. године, исто тако и у црквеној, која је у поновном успостављању Бугарског царства одиграла неопходну улогу. Поменуте се и две протобугарске институције, кавхан и ичиргу боила, које показују бугарску традицију и на нижим инстанцама од врховних, црквених и владарских.

https://sr.m.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D1%83%D0%B8%D0%BB%D0%BE_(%D1%86%D0%B0%D1%80)

Борба за Македонију

https://sr.m.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D1%83

Тероризам против Краљевине Југославије
(Краљевине СХС) од 1918. до 1941.

https://phaidrabg.bg.ac.rs/download/o:16605

Јован Владимир

https://belivuk.home.blog/2019/07/29/%D1%98%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80/

Летопис попа Дукљанина

https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81_%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B0_%D0%94%D1%83%D0%BA%D1%99%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0

Σαμουήλ της Βουλγαρίας

https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%A3%CE%B1%CE%BC%CE%BF%CF%85%CE%AE%CE%BB_%CF%84%CE%B7%CF%82_%CE%92%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%AF%CE%B1%CF%82

https://www.google.com/search?q=%CE%A3%CE%B1%CE%BC%CE%BF%CF%85%CE%AE%CE%BB+%CF%84%CE%B7%CF%82+%CE%92%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%AF%CE%B1%CF%82&rlz=1C1YTUH_enBG1028BG1028&sxsrf=AJOqlzU9bq9TeRnM5N53evJ6Jf5oZDTROw%3A1676118362460&ei=WonnY6fYG92pxc8PoMGT0Ao&ved=0ahUKEwin7eG8u439AhXdVPEDHaDgBKoQ4dUDCA8&uact=5&oq=%CE%A3%CE%B1%CE%BC%CE%BF%CF%85%CE%AE%CE%BB+%CF%84%CE%B7%CF%82+%CE%92%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%AF%CE%B1%CF%82&gs_lcp=Cgxnd3Mtd2l6LXNlcnAQAzIJCAAQFhAeEPEEOggIABCiBBCwA0oECEEYAUoECEYYAFC8EFi8EGDaG2gBcAB4AIABwQGIAcEBkgEDMC4xmAEAoAECoAEByAEFwAEB&sclient=gws-wiz-serp

Αρχιεπισκοπή Οχρίδας

https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%91%CF%81%CF%87%CE%B9%CE%B5%CF%80%CE%B9%CF%83%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%AE_%CE%91%CF%87%CF%81%CE%B9%CE%B4%CF%8E%CE%BD

https://www.google.com/search?q=%CE%91%CF%81%CF%87%CE%B9%CE%B5%CF%80%CE%B9%CF%83%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%AE+%CE%91%CF%87%CF%81%CE%B9%CE%B4%CF%8E%CE%BD&rlz=1C1YTUH_enBG1028BG1028&sxsrf=AJOqlzVe_iKq1cfwKDDEOnUlVrL-G_tG7g%3A1676119287065&ei=94znY_fOA-iLxc8P9JS8iAM&ved=0ahUKEwi3ptP1vo39AhXoRfEDHXQKDzEQ4dUDCA8&uact=5&oq=%CE%91%CF%81%CF%87%CE%B9%CE%B5%CF%80%CE%B9%CF%83%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%AE+%CE%91%CF%87%CF%81%CE%B9%CE%B4%CF%8E%CE%BD&gs_lcp=Cgxnd3Mtd2l6LXNlcnAQAzoKCAAQRxDWBBCwA0oECEEYAEoECEYYAFCiEFiiEGDpJmgBcAF4AIABuwGIAbsBkgEDMC4xmAEAoAECoAEByAEIwAEB&sclient=gws-wiz-serp

Άγιοι Κύριλλος και Μεθόδιος

https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%86%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%B9_%CE%9A%CF%8D%CF%81%CE%B9%CE%BB%CE%BB%CE%BF%CF%82_%CE%BA%CE%B1%CE%B9_%CE%9C%CE%B5%CE%B8%CF%8C%CE%B4%CE%B9%CE%BF%CF%82

https://www.google.com/search?q=%CE%86%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%B9+%CE%9A%CF%8D%CF%81%CE%B9%CE%BB%CE%BB%CE%BF%CF%82+%CE%BA%CE%B1%CE%B9+%CE%9C%CE%B5%CE%B8%CF%8C%CE%B4%CE%B9%CE%BF%CF%82&rlz=1C1YTUH_enBG1028BG1028&sxsrf=AJOqlzVIXKW8WdhYhP02t2ymai-PiX8J1w%3A1676120488217&ei=qJHnY5TvDNXPxc8PwI6k6A8&ved=0ahUKEwiU47Oyw439AhXVZ_EDHUAHCf0Q4dUDCA8&uact=5&oq=%CE%86%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%B9+%CE%9A%CF%8D%CF%81%CE%B9%CE%BB%CE%BB%CE%BF%CF%82+%CE%BA%CE%B1%CE%B9+%CE%9C%CE%B5%CE%B8%CF%8C%CE%B4%CE%B9%CE%BF%CF%82&gs_lcp=Cgxnd3Mtd2l6LXNlcnAQAzIJCAAQFhAeEPEEMgkIABAWEB4Q8QQ6CggAEEcQ1gQQsANKBAhBGABKBAhGGABQ2xBY2xBgmCJoAXABeACAAX2IAX2SAQMwLjGYAQCgAQKgAQHIAQjAAQE&sclient=gws-wiz-serp

Άγιος Κλήμης της Αχρίδας

https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%86%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CF%82_%CE%9A%CE%BB%CE%AE%CE%BC%CE%B7%CF%82_%CF%84%CE%B7%CF%82_%CE%91%CF%87%CF%81%CE%AF%CE%B4%CE%B1%CF%82

https://www.google.bg/search?q=%CE%86%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CF%82+%CE%9A%CE%BB%CE%AE%CE%BC%CE%B7%CF%82+%CF%84%CE%B7%CF%82+%CE%91%CF%87%CF%81%CE%AF%CE%B4%CE%B1%CF%82&sxsrf=AJOqlzWaZG1NlDj5y9PKuONPTmUrK9IRjA%3A1676121132897&source=hp&ei=LJTnY9rHNNuUxc8Pgfa7wAM&iflsig=AK50M_UAAAAAY-eiPGe7t2nk1Aj0SZ9QGe6TUMfftbiD&ved=0ahUKEwjajeblxY39AhVbSvEDHQH7DjgQ4dUDCAg&uact=5&oq=%CE%86%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CF%82+%CE%9A%CE%BB%CE%AE%CE%BC%CE%B7%CF%82+%CF%84%CE%B7%CF%82+%CE%91%CF%87%CF%81%CE%AF%CE%B4%CE%B1%CF%82&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAMyCQgAEBYQHhDxBFAAWABgnDloAHAAeACAAWCIAWCSAQExmAEAoAECoAEB&sclient=gws-wiz

Θεοφύλακτος Αχρίδος

https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%98%CE%B5%CE%BF%CF%86%CF%8D%CE%BB%CE%B1%CE%BA%CF%84%CE%BF%CF%82_%CE%91%CF%87%CF%81%CE%AF%CE%B4%CE%BF%CF%82

https://www.google.com/search?q=%CE%98%CE%B5%CE%BF%CF%86%CF%8D%CE%BB%CE%B1%CE%BA%CF%84%CE%BF%CF%82+%CE%91%CF%87%CF%81%CE%AF%CE%B4%CE%BF%CF%82+%CE%92%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%AF%CE%B1%CF%82&rlz=1C1YTUH_enBG1028BG1028&oq=%CE%98%CE%B5%CE%BF%CF%86%CF%8D%CE%BB%CE%B1%CE%BA%CF%84%CE%BF%CF%82+%CE%91%CF%87%CF%81%CE%AF%CE%B4%CE%BF%CF%82+%CE%92%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%AF%CE%B1%CF%82&aqs=chrome..69i57j0i546.27136j0j15&sourceid=chrome&ie=UTF-8

Macedonian Bulgarians

https://en.wikipedia.org/wiki/Macedonian_Bulgarians

Residents of FYROM [i.e. North Macedonia] have "the most similar DNA with Bulgarians and Serbs, ...”
DR ZLATKO JAKOVSKI
Geneticist, Skopje Institute of forensic medicine, criminology and medical deonthology
iGENEA
http://macedoniansweregreeks.com/home/genetics/

Historiography in North Macedonia
https://en.wikipedia.org/wiki/Historiography_in_North_Macedonia?fbclid=IwAR3xMJ7owlmynwzlSakuikbGyrWqgei6ID-h5UI9sa3CULU323VDNMr6HaI

Интервю с Ванчо Михайлов, "Всяка Неделя" - 1 част [ HD ]
https://www.youtube.com/watch?v=ADdBxVzKupc&t=11s

Интервю с Ванчо Михайлов, "Всяка Неделя" - 2 част [ HD ]
https://www.youtube.com/watch?v=p0YA6iAWgjI
https://www.youtube.com/watch?v=xIZ1LM1OcXY&t=433s

„Българин в Северна Македония“ | БТВ Репортерите (25.02.2023)
https://www.youtube.com/watch?v=oiWi3OIVMtg

Хаџи Милош Маринковиќ - Веза ВМРО, комуниста и МПЦ изражена личношту Гоце Делчев
https://www.cudo.rs/%D1%85%D0%B0%D1%9F%D0%B8-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%88-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%9B-%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D0%BC%D1%80%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD/

Борис Стојковски - „Средњовековна Бугарска – први део”
https://www.youtube.com/watch?v=QVXpkWSEQ44&t=1617s

Борис Стојковски - „Средњовековна Бугарска – други део”
https://www.youtube.com/watch?v=TvZyJKR1i0Q&t=54s

Тодор Чепреганов – Лажехме за Миладиновци и фалшификувахме со "македонци" там дека пише бугари
https://www.youtube.com/watch?v=DvAYNY_ZvjI

Професорот Чепреганов: Деjците на ВМРО се сметале за Бугари.
https://vestimak.mk/makedoni-a/profesorot-chepreganov-de-czite-na-vmro-se-smetale-za-bugari/?fbclid=IwAR1TEFwZlOxk402ovhDKLA7mz4rwWtBJw0MnmVfZSnArCqT3Z86UqmXa8Ns

Љубчо Куртелов: За македонските медиуми Бугарите са поцрни от гаволот, а не спасуваа 30 години
https://vestimak.mk/makedoni-a/ljubcho-kurtelov-za-makedonskite-mediumi-bugarite-se-poczrni-od-avolot-a-ne-spasuvaa-30-godini/?fbclid=IwAR3ONfdOnD3JIEaKSRabuEvNoGq0owbLLP7ppa2lqZgOfSdBwOGhlBjVFB4

Cyrillic script
https://en.wikipedia.org/wiki/Cyrillic_script

СПОМЕНИЦА Јована Бабунски
by Jovan Babunski
https://pretraziva.rs/show/spomenica-jovana-s-babunskog.pdf

Как Кубер създаде втората българска държава на Балканите?
https://www.youtube.com/watch?v=9BXLFxEzh8s

281 српски војник свирепо је убијен у Валандовском покољу: Рањене су их клали у креветима
https://vidovdan.org/info/281-srpski-vojnik-svirepo-je-ubijen-u-valandovskom-pokolju-ranjene-su-ih-klali-u-krevetima/?fbclid=IwAR3q5mjXtLJ24zJbiztcN1iIHguY-95bdvdR36s29Oy54_AnvCZNIdFgPrU

ВАЛАНДОВСКО УДОВСКАТА АТАКА
https://belteror.wordpress.com/2007/03/23/%D0%92%D0%90%D0%9B%D0%90%D0%9D%D0%94%D0%9E%D0%92%D0%A1%D0%9A%D0%9E-%D0%A3%D0%94%D0%9E%D0%92%D0%A1%D0%9A%D0%90%D0%A2%D0%90-%D0%90%D0%A2%D0%90%D0%9A%D0%90/?fbclid=IwAR1CcJ-9FdNka8GhtKBPjUg53axzgEAF6Pt4hsH7IMl-Z5krOFfK6vGlGQI

ЦИТАТ ОТ РОМАНА "ИЛИНДЕН" НА ДИМИТЪР ТАЛЕВ СЕ ИЗПОЛЗВА ОТ МАКЕДОНСКИТЕ ИСТОРИЧАРИ КАТО ДОКАЗ ЗА ТОВА, ЧЕ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е БИЛ МАКЕДОНЕЦ. ТАКИВА ДУМИ ГОЦЕ НИКОГА НЕ Е КАЗВАЛ. „Македонија има свои интереси и своја политика. Тие им припаѓаат на сите Македонци. Оној што сака да работи на присоединувањето на Македонија кон Бугарија, Грција или Србија, тој може да се смета за добар Бугарин, Грк или Србин, но не и за добар Македонец“.

https://www.ploshtadslaveikov.com/kak-tsitat-ot-ilinden-na-dimitar-talev-be-falshifitsiran-ot-makedonistite/

Demographics of the Ottoman Empire

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Demographics_of_the_Ottoman_Empire?fbclid=IwAR3iKvLCQfMbHVg8E7Og6TT6r2CqNMHagH8SFekaFLqeaUecMkDrpyPJ1OY

Како беше поделена Македонија во 1913 година?
Букурещки договор (1913)
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_(1913)
Treaty of Bucharest (1913)
https://en.wikipedia.org/wiki/Treaty_of_Bucharest_(1913)

https://www.google.com/search?rlz=1C1YTUH_enBG1028BG1028&sxsrf=AB5stBjy1ieoztMz3361tMod8fT9WJv8uA:1690907863501&q=Treaty+of+Bucharest+(1913)&tbm=bks&source=lnms&sa=X&ved=2ahUKEwim3rTU8ruAAxXicfEDHfBdA2UQ0pQJegQIdRAB&biw=1536&bih=715&dpr=1.25

https://www.google.com/search?rlz=1C1YTUH_enBG1028BG1028&sxsrf=AB5stBjy1ieoztMz3361tMod8fT9WJv8uA:1690907863501&q=Treaty+of+Bucharest+(1913)&tbm=bks&source=lnms&sa=X&ved=2ahUKEwim3rTU8ruAAxXicfEDHfBdA2UQ0pQJegQIdRAB&biw=1536&bih=715&dpr=1.25

Букурещки договор
https://www.google.com/search?q=%D0%91%D1%83%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B8+%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80+1913&rlz=1C1YTUH_enBG1028BG1028&oq=%D0%91%D1%83%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B8+%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80+1913&aqs=chrome..69i57j0i546l3.373523257j0j15&sourceid=chrome&ie=UTF-8

СЕНЗАЦИЈА! Македонскиот историчар проф. д-р Митко Б. Панов докажува дека Македонците се всушност СКИТИ, а не Македонци, бидејќи античките Македонци никогаш не биле нарекувани Скити. Затоа, денешна Република Северна Македонија треба да се вика Република Северна Скитија. Прочитајте ако не верувате!

Нова Македониjа, 29.07.2023 г.
https://novamakedonija.com.mk/zivot/feljton/dali-samuil-i-samuilovata-drzhava-bile-bugarski-i-dali-vasilij-vtori-bil-bugaroubiec/?fbclid=IwAR2oKXWDVAgvx3ZMDldK7dk3LfdvbpyB3yQMhUquV3suiZnMwz9ybwppxjM

Нова Македониjа, 31.07.2023 г.
https://novamakedonija.com.mk/makedonija/politika/dali-samuil-i-samuilovata-drzhava-bile-bugarski-i-dali-vasilij-ii-bil-bugaroubiec/?fbclid=IwAR3oOlm6ReO0zcj7anp4-z8g74IzDGBI44hjCKTUgdbpfnVYFkFECyVOXz4

Нова Македониjа, 01.08.2023 г.
https://novamakedonija.com.mk/zivot/feljton/dali-samuil-i-samuilovata-drzhava-bile-bugarski-i-dali-vasilij-ii-bil-bugaroubiec-2/?fbclid=IwAR2oKXWDVAgvx3ZMDldK7dk3LfdvbpyB3yQMhUquV3suiZnMwz9ybwppxjM

ВОЈВОДА ВАСИЛИЈЕ ТРБИЋ
Васил је у својим мемоарима до у танчине описао Илинденски устанак у Крушеву 1903. године и јасно доказао да је реч о вештој бугарској манипулацији. Уместо у источној, бугарски официри су организовали устанак у западној Македонији, тамо где је већинско српско становништво. Устанак, дакле, нису организовали Македонци, већ Бугари који су комплетну преписку и комуницирање између комитета, градских и среских, као и са Централним комитетом у Софији, водили на бугарском језику. Чак је и главни организатор устанка у самом Крушеву, Никола Карев, био Бугарин. Цела организација устанка имала је само један циљ, а то је да се Македонија по сваку цену припоји Бугарској.
https://www.zbor.rs/vojvoda-vasilije-trbic/

Букурещки мирен договор (1913)
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_(1913)

https://www.google.com/search?q=%D0%B1%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%BA%D0%B8+%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD+%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80+1913&rlz=1C1YTUH_enBG1028BG1028&oq=%D0%91%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%BA%D0%B8+%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80+1913&aqs=chrome.1.69i57j0i19i22i30.450287580j0j15&sourceid=chrome&ie=UTF-8

https://www.google.com/search?q=bucharest+peace+treaty+1913&rlz=1C1YTUH_enBG1028BG1028&sxsrf=AB5stBiCNHUBE5EnqqFHlzYvo4sCMveo7w%3A1691667104859&ei=oMrUZJeINN-Xxc8Ph6C8uAQ&oq=buc&gs_lp=Egxnd3Mtd2l6LXNlcnAiA2J1YyoCCAAyBBAjGCcyCxAuGIMBGLEDGIAEMgUQABiABDIFEAAYgAQyBRAuGIAEMgUQABiABDILEC4YgAQYxwEY0QMyBRAAGIAEMgUQABiABDIFEC4YgARIk5YBUIUXWLN6cAR4AZABA5gBywGgAcwdqgEGMC4yOC4xuAEByAEA-AEBqAIKwgIKEAAYRxjWBBiwA8ICBxAjGOoCGCfCAgcQLhjqAhgnwgIHECMYigUYJ8ICERAuGIAEGLEDGIMBGMcBGNEDwgILEAAYgAQYsQMYgwHCAgsQLhiABBixAxiDAcICCBAuGIAEGLEDwgIOEC4YgAQYsQMYxwEY0QPCAgsQLhiABBjHARivAcICGhAuGIMBGLEDGIAEGJcFGNwEGN4EGOAE2AEB4gMEGAAgQYgGAZAGCLoGBggBEAEYFA&sclient=gws-wiz-serp

https://www.google.com/search?rlz=1C1YTUH_enBG1028BG1028&sxsrf=AB5stBjejRrQz1zQ8OBjJ-KcmdHWabz6Ag:1691667208182&q=bucharest+peace+treaty+1913&tbm=bks&source=lnms&sa=X&ved=2ahUKEwia9ZW4_9GAAxU1SfEDHY9VCV0Q0pQJegQIDRAB&biw=1536&bih=715&dpr=1.25

Милан Ж. Трајковић, ВАРДАРСКА ДОЛИНА - „ЈАБУКА РАЗДОРА ИЗМЕЂУ СРБА И БУГАРА“ 1885 – 1903, Лесковачки зборник LVIII 2018 / симнете статията тук
https://leskovackizbornik.rs/index.php/zbornik/article/download/91/90

Иван Т. Ристић БУГАРСКА У ПОЛИТИЦИ КРАЉЕВИНЕ СРБА, ХРВАТА И СЛОВЕНАЦА (1919-1929) Докторска дисертација УНИВЕРЗИТЕТ У БЕОГРАДУ
ФИЛОЗОФСКИ ФАКУЛТЕТ

Пре него што је почела расправа о гаранцијама мањинских права, бугарска
влада и различите македонске организације из земље и емиграције покушале су да
''прогурају'' своје предлоге о решењу ''македонског питања'': 1) путем стварања
аутономне/независне Македоније у њеним географским и етнографским
границама, под заједничком заштитиом сила или једне велике силе; 2) путем
плебисцита становништва Македоније. страница 155

Симнете книгата тука или копирайте заглавието и го търсете в Гугъл.
https://fedorabg.bg.ac.rs/fedora/get/o:16784/bdef:Content/download

Владимир Илић Српска четничка акција 1903-1912, Publisher, Ecolibri, 2006
Симнете книгата тук
https://www.zbor.rs/wp-content/uploads/2019/07/kupdf.net_vladimir-ilic-srpska-cetnicka-akcija-1903-1912.pdf

Жарко Трајаноски, Русија сакала да го спречи и задуши Илинденското востание по секоја цена, Независен, 12/08/2023
https://nezavisen.mk/rusija-sakala-da-go-sprechi-i-zadushi-ilindenskoto-vostanie-po-sekoja-cena/?fbclid=IwAR2p6UTujD0BdGrl4mY3JcFOAaGBzm_J-GbYjwcnABvXVK8YM8vLROyZQ8M

Блаже Миневски, Русија помогнала во задушувањето на Илинденското востание!?, Нова Македониjа, 02.08.2021
https://novamakedonija.com.mk/makedonija/politika/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%98%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%B2%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D1%83%D1%88%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%9A%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8/?fbclid=IwAR0P5h1k0KoU97aGkXt8pPnGKAvKOwhR1f0f3O2HE0nZSi98kz47jvb6yxc

СРЂАН ПИРИВАТРИЋ, САМУИЛОВА ДРЖАВА, БЕОГРАД, 1998 г.
https://dais.sanu.ac.rs/bitstream/id/28703/bitstream_28703.pdf

Мирослав С. Радивојевић СРБИЈА И РУСИЈА 1913–1918. докторска дисертација Београд, 2019.
https://nardus.mpn.gov.rs/bitstream/id/25785/Disertacija.pdf

Дејан Д. Антић ПОЛИТИЧКЕ ПРИЛИКЕ И СРПСКИ НАРОДУ ВАРДАРСКОЈ МАКЕДОНИЈИ (1903‒1912) ДОКТОРСКА ДИСЕРТАЦИЈА Ниш, 2016.
Копирайте заглавието и го търсете в Гугъл.
https://fedorani.ni.ac.rs/fedora/get/o:1389/bdef:Content/download

проф. д-р Катерина Тодороска, Македонците и Албанците низ времето – Историски сојузници, денешни противници, Република, 14.12.2012 г.
https://arhiva.republika.mk/29579

Македонистки признанија: Тодор Чепреганов – Светската историjа смета Гоце Делчев за бугарин
https://www.youtube.com/watch?v=jFDn35Grav0

ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ ПИШЕ НА ЧИСТ БЪЛГАРСКИ, ЧЕ Е БЪЛГАРИН В ПИСМО ДО ГОЦЕ МАЛЕШЕВСКИ. НЯМА НЕГОВО ПИСМО, В КОЕТО ДА Е НАПИСАЛ, ЧЕ Е МАКЕДОНЕЦ! "Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не съществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани."
https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE_%D0%BE%D1%82_%D0%93%D0%BE%D1%86%D0%B5_%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2_%D0%B4%D0%BE_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8?fbclid=IwAR0LyoDXzHdJrSuwESlRK3WjcO342gUJCEMGKeJctJXSO6uzZUDA2r_-jPE

СРБИ И БУГАРИ У ПРОШЛОСТИ И САДАШЊОСТИ, Београд, 1913

Бугарске комите изводиле су крваво своју мисију побугаривања Македоније и краја Старе Србије до иза Штипа, Кочана, Струмице, Кукуша. На томе терену они су убијали свакога који је покушао назвати се Србином или радити на отворању српске школе. страница 81

https://pretraziva.rs/show/srbi-i-bugari.pdf

ΞΟΠΛΙΔΗΣ ΠΑΝΑΓΙΩΤΗΣ, Η ΕΞΕΓΕΡΣΗ ΤΟΥ ΙΛΙΝΤΕΝ: Η ΙΣΤΟΡΙΚΗ ΤΗΣ ΠΡΟΣΕΓΓΙΣΗ ΩΣ ΠΕΔΙΟ ΜΑΧΗΣ ΤΩΝ ΑΝΤΙΜΑΧΟΜΕΝΩΝ ΒΑΛΚΑΝΙΚΩΝ ΕΘΝΙΚΙΣΜΩΝ ΚΑΙ ΤΩΝ ΙΣΤΟΡΙΟΓΡΑΦΙΩΝ ΤΟΥΣ, ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗ, ΝΟΕΜΒΡΗΣ 2022
https://ikee.lib.auth.gr/record/344962/files/GRI-2023-38084.pdf

Германос Каравангелис, МАКЕДОНСКАТА БОРБА (Мемоари), Превод од грчки Васко Караџа (Култура, Скопије 2000), Библиотека HISTORIA EST
http://macedonia.kroraina.com/gk/index.html
http://www.promacedonia.org/gk/index.html

veritas

Турција, Србија и Грција и се заканувале на Бугарија дека ќе и објават војна, поради четите на ВМРО кои ги напагале овие земји од нејзина територија. Поради оваа причина, бугарската влада била принудена да се преправа дека се бори против оваа организација. Понекогаш ги апсела нејзините водачи, а и самите чети на ВМРО, кога ја минувале границата и отишле да се борат со Турците, Грците и Србите пукале во воздух, наводно борејќи се со бугарските војници. За да ја заштитат Бугарија од напад, самите раководители на ВМРО на странските новинари им кажувале дека немаат никаква врска со Бугарија и се самостојна организација.

НЕБОЈША ОЗИМИЋ: ОСЛОБОЂЕЊЕ НИША У ДРУГОМ СВЕТСКОМ РАТУ И ПРВИ МЕСЕЦИ НОВЕ ВЛАСТИ
„Ми ви заробивме, ми ви одробивме”
https://www.academia.edu/40671982/%D0%9D%D0%95%D0%91%D0%9E%D0%88%D0%A8%D0%90_%D0%9E%D0%97%D0%98%D0%9C%D0%98%D0%8B_%D0%9E%D0%A1%D0%9B%D0%9E%D0%91%D0%9E%D0%82%D0%95%D0%8A%D0%95_%D0%9D%D0%98%D0%A8%D0%90_%D0%A3_%D0%94%D0%A0%D0%A3%D0%93%D0%9E%D0%9C_%D0%A1%D0%92%D0%95%D0%A2%D0%A1%D0%9A%D0%9E%D0%9C_%D0%A0%D0%90%D0%A2%D0%A3_%D0%98_%D0%9F%D0%A0%D0%92%D0%98_%D0%9C%D0%95%D0%A1%D0%95%D0%A6%D0%98_%D0%9D%D0%9E%D0%92%D0%95_%D0%92%D0%9B%D0%90%D0%A1%D0%A2%D0%98

Името Македонец има три значења. Во 19 век се користи за да се однесува на целото население од регионот на Македонија, без разлика на нивната етничка припадност. Второто значење е Бугарин кој живее во Македонија. Се користел во регионална смисла, како што се добруџанец, тракиец или родопчанин. Неговата употреба за означување на етничката припадност на македонската етничка група ретко се користела во 19 век од поединечни интелектуалци. Неговата широка примена започна дури по 1945 година. Во Грција во 19 век се користеше за бугарите патријаршисти, кои се сметаа за наследници на Ал. Македонски и се нарекувале Гркомани / гъркомани.

ВИЗАНТИЈА Е ЛУЛКА НА СЛОВЕНСКАТА ПИСМЕНОСТ!
https://www.britannica.com/biography/Saints-Cyril-and-Methodius
https://www.britannica.com/topic/Cyrillic-alphabet

Панко Брашнаров от Велес, Вардарска Македония - "Записник од сослушувањето на окривениот Панко Тодоров Брашнаров од УДБа", публикувано в "Досие Брашнаров", Скопје, 2003 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3642
https://www.strumski.com/books/panko_brashnarov_zapisnik_udb_1951.pdf

Симић Јелена Дипломски рад Историографија о атентату на краља Александра I
Карађорђевића

http://147.91.75.9/manage/shares/ZRAD/IS0504211326.pdf

Глигор Тодоровски от с. Росоки, Реканско, Вардарска Македония - "Началникот на Битолскиот округ Марко Новаковиќ за опасноста за градот Ресен од четите на Петар Чаулев и Крсто Трајчев. 12.09.1913 г.", публикувано в "Српски извори за историјата на македонскиот народ", Скопjе, 1913 година
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3660
https://www.strumski.com/books/g_todorovski_ohridsko_1913.pdf

Бугарски Културен Клуб

Новости:

Автор Тема: Бугарска економиjа и наука (Прочитано 782684 пати)

veritas

Одг: Бугарска економиjа и наука

veritas

Одг: Бугарска економиjа и наука

veritas

Одг: Бугарска економиjа и наука

veritas

Одг: Бугарска економиjа и наука

veritas

Одг: Бугарска економиjа и наука

veritas

Одг: Бугарска економиjа и наука

veritas

Одг: Бугарска економиjа и наука

veritas

Одг: Бугарска економиjа и наука