Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Липса на средства спря проучванията на най-стария прабългарски некропол  (Прочитано 2199 пати)

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот

Информационна агенция "Фокус", 04.08.2009
Липса на средства спря проучванията на най-стария прабългарски некропол край Балчик

Археологът проф. Людмила Дончева пред Агенция “Фокус”.


Фокус: Проф. Дончева, какво правите това лято и защо не проучвате некропола край Балчик?
Проф. Людмила Дончева: Некрополът в Балчик е проучван в продължение на 7 години на площ около декар и половина в границата на военното летище. Открихме около 290 гроба. Некрополът е биритуален и откритите материали през годините показаха, че това е най-ранният от известните досега биритуални и прабългарски некрополи у нас. Разкопките бяха много интересни, работи екип от десетина души – историци, археолози, докторанти. Некрополът проучихме сами, тъй като в Балчик работници се намират трудно.
В момента екипът работи върху монографията. Тази година, трябваше да попроучим още малко, да направим сондажи в периферията на некропола, за да се убедим, че проучванията са завършили, но тази година няма пари, затова работим върху монографията. Каталогът е почти готов.
Фокус: Как е намерен некрополът при Балчик?
Проф. Людмила Дончева: Некрополът е открит случайно при изкоп на войниците на летището през 1984 г. Тогава е съобщено в музея в Балчик и в продължение на две години е проучван от покойния колега Марин Димитров. След това разкопките са преустановени. През 1994 – 1995 г. е възобновено неговото проучване. Поради липса на средства разкопките са прекъснати и от 2004 – 2008 са провеждани ежегодно. Нямахме никакви пречки, Военното министерство ни разрешава, командирите на поделението винаги бяха много любезни, много отзивчиви.
Фокус: Какви са находките, които описвате в проучванията?
Проф. Людмила Дончева: Скелети на много животни, големи, едри животни – с това се отличава този некропол от известните досега биритуални некрополи. Човешките кости се изследват от антрополог, животинските – от осциолог. Резултатите им също са много интересни и помагат в нашите изследвания. Ранна керамика, няколко ранновизантийски токи, характерни за втората половина на VІІ век (60 – 80 години до края на VІІ век). Така датирахме този некропол и това ни позволява да го отнесем към времето на създаването на българската държава, когато Аспарух е преминал Дунав и е отседнал по нашите земи. Една част от населението с него вероятно се е настанило около мястото на сегашния некропол, може би някъде на юг от него, където има водоизточници. Търсим и селището. Целта през тази година беше да открием и селището, на което е принадлежал некрополът, но тази година не ни отпуснаха пари за разкопки. Дано това стане в близките години. Много е трудно, правят се сондажи, имаме някакви податки, но не е открито.
Фокус: Това поселища на Аспаруховите българи ли са?
Проф. Людмила Дончева: Данните от некропола, керамиката и металните находки – преди всичко византийските токи, показват, че византийски майстори и ателиета са работили за варварите. Продукцията им е разпространена навсякъде – и по Северното Черноморие, и по Долен Дунав, Среден Дунав...
Некрополът е много интересен, като се съпоставят данните от него с тези на унгарски колеги, проучващи аварски некрополи и материали. За нас е много важен, защото допълва историческите извори. Много малко се знае за бита, за живота, вярванията на прабългарите. Един некропол показва точно това – погребалната практика, ритуали, вярвания, култа към мъртвите с полагането на животни... Установяваме, че в гробовете няма конски скелети, което означава, че конете не са били ползвани за храна. Може би защото за прабългарите конете са били свещени животни и се ползват най-вече във военния бит.
Фокус: Кости на какви животни открихте?
Проф. Людмила Дончева: Волове, крави, телета, в други – овце, може би кози. Птици. Черупки от яйца. Големите животни са полагани в гробовете с инхумация – полагане на мъртвите. Там, където има кремиране, също се откриват животински кости, но това са отделни горели или негорели кости. Липсват конски кости.
Некрополът е принадлежал на едно уседнало население, което показва, че прабългарите не са номади. Те просто са се движили и са търсили земи за усядане, занимавали са се със земеделие. За това говори например един косер за лозя, който открихме в един от гробовете. Занимавали са се с риболов, за което напомнят различни кости на риби. Били са добри скотовъдци. Керамиката пак показва, че прабългарите не са номади, че идват тук с установени традиции в керамичното производство. Има различни по предназначение съдове, в гробовете се срещат най-често гърнета, едни от песъчлива глина, други от чиста глина с излъскани орнаменти. В балчишкия некропол много чести са каните, купите, глинени ведра – форми, удобни да се поставят в гробове, и предмети, които се използват в ежедневния вид. За произхода на тази керамика има различни теории, търсят се аналогии в Прикубанието, в Украйна.
През 2007 г. открихме троен гроб – погребани са двама мъже и едно дете. Те са свързани един с друг. В единия гроб на най-възрастния мъж, който е между 55 – 60 години, е положена крава. Част от тази крава отива и във втория гроб, в който е положен по-млад мъж. Във втория гроб има и още една крава, под нея – агне. А в третия детски гроб има теле. Което показва, че погребенията са извършени по едно и също време в три гроба и едновременно са поставени толкова много животни. Некрополът е използван може би от края на VІІ до края на VІІІ, най-късно – началото на ІХ век. Не достига до християнството – в него не сме открили нито едно християнско погребение, каквито например има в другия некропол – в каварненското село Топола, на около десетина километра от този обект. Какви са били причините да бъде изоставен, както вероятно и селището, може само да се гадае.
Фокус: Село Топола е на десетина километра от некропола в Балчик...
Проф. Людмила Дончева: Десетина километра северно от нашия. Там най-дълго разкопките се извършваха от покойната колега Стефка Ангелова. Там сме открили най-много гробове – 460. За съжаление пак заради липса на средства бяха преустановени проучванията на този некропол. Тази година помолих общината в Каварна да ни отпусне пари, но резултатът беше негативен. Там ни остава да проучим една северозападна част и да приключи изследването на некропола. Там също има ранни находки, но е продължил по-дълго време, за което напомнят някои съдове, амфоровидни стомни, каквито липсват в балчишкия некропол, и се появяват края на VІІІ – първата половина на ІХ век. Там има и няколко християнски гроба.
Фокус: По какво разбирате, че са християнски?
Проф. Людмила Дончева: По ориентацията и положението на скелета. Ориентацията е запад – изток (и в балчишкия некропол има два – три гроба запад – изток, но те са езически, защото ръцете на мъртвите са положени покрай тялото, и в гроба има погребални дарове). Докато в некропола при Топола, както и в други биритуални, където тук-там се откриват християнски гробове, ориентацията е запад – изток, но ръцете са скръстени на корема и гърдите. И както е повелявал християнският канон, който строго е бил спазван – не са поставени никакви погребални дарове. У нас и в Северна Добруджа са известни около 30 биритуални некропола. Там, където има християнски гробове, те са общо взето, малко. Изглежда веднага след приемане на християнството през 864 година те са изоставени. Новата вяра е изисквала нови некрополи, близо до селищата... Там, където има църкви, некрополи се изграждат и около църквите. Докато в езическия период некрополите са доста далеч от селищата, от хигиенна гледна точка. Например некрополът при с. Топола е на 800 метра от селищата. При Топола селището беше открито още `70-те години и отчасти проучено от колегите от Добричкия музей. Знаейки мястото на селището, ние търсихме некропола и през 1983 г. екип от Софийския университет откри некропола върху една тракийска могила, почти обезличена, но на равния терен се отличаваше. Това ни накара да положим сондажи там и така беше открит некрополът.
Фокус: Споменахте за паралели с унгарски материали от аварски погребения...
Проф. Людмила Дончева: През май проведохме една среща с унгарски археолози точно на тема – авари, прабългари и маджари на Среден и Долен Дунав. Тя премина при много голям интерес. Унгарските колеги се убедиха, че е необходимо дълготрайно сътрудничество и чести контакти, които да покажат различията и паралелите между прабългари и авари. Направихме подобна, но по-скромна изложба, подобна на „Изгревът на България” от миналата година.
Фокус: Прабългарски некрополи само в Северна Добруджа ли се намират?
Проф. Людмила Дончева: Северна Добруджа и левия бряг на Дунав, но предимно са съсредоточени в Североизточна България – там, където е люлката на българската държава. В Южна България ги няма. Един гроб е открит случайно, през 2005 година. Няма ги на Югозапад, на Северозапад. Съсредоточени са в Североизточна България и Добруджа.
Фокус: Село Одърци, Добричко – какво е селището, което сте проучвали там?
Проф. Людмила Дончева: Проучвахме го в продължение на 21 години. Там открихме ранновизантийска крепост и върху нея – селище от времето на Първото българско царство. Публикувани са резултатите от селището, от некрополите от ХІ век, но те са свързани с печенезите, според мен. Български некропол не успяхме да открием. Печенежките некрополи са много интересни – те са два: един на хълма, където е унищожено българското селище и върху него е разположено печенежко, и един – в подножието на хълма. Екипът, с който работихме, подготвя трети том на сборник „Одърци”, където ще бъдат публикувани ранните материали от тракийското селище и от ранновизантийската крепост.
Фокус: Има ли паралели с Волжска България?
Проф. Людмила Дончева: Руски колеги работят в тази област... но различията като че ли са по-големи. За съжаление на Волжска България почти не бяха известни ранни паметници. Много паралели се откриват в Прикубанието, Дагестан. Оттам е пътят на прабългарите, оттам тръгват на север и на запад.
Фокус: Има ли свидетелства за връзките със славяните?
Проф. Людмила Дончева: Повече са в Топола. Има славянски съдове... Кремацията. Има гробове, където изгорелите кости са поставени в съдове и после – в ями. При некропола в Балчик няма урнови гробове – още едно доказателство, че е прабългарски.
Фокус: Страда ли българската археологическа наука от това, че разкопките се правят на парче – тази година има пари, догодина няма...
Проф. Людмила Дончева: Разбира се, че страда. Ако един паметник се проучва дълго време, всяко лято по три-четири месеца, проучванията ще свършат много по-бързо и материалите ще бъдат публикувани много по-рано. А сега – Топола не е публикуван от 1983 година, защото не е завършен. Балчик – от 1984 г., проучван с прекъсвания. Хубаво е да се работи системно, по-продължително време, ежегодно.
Денка КАЦАРСКА
Сочувана