Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: На денешен ден  (Прочитано 479492 пати)

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #120 на: Март 02, 2010, 03:20:46 »

1913 г.

В хода на Балканската война (1912-1913 г.) войските на Втора българска армия получават заповед № 56 на командващия генерал-лейтенант Н. Иванов, според която щурмът на Одринската крепост ще се извърши на Източния сектор.

Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си.

Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #121 на: Март 04, 2010, 06:45:39 »

Тодор Александров



Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в щипския квартал Ново село, в семейството
на Александър Попорушев и Мария Александрова. През 1898 г. той завършва българското
педагогическо училище в Скопие, след което е учител в Кочани, Кратово, с.Виница
и Щип. Едва 15-годишен, Христо Матов го покръства за член на ВМОРО.

През 1903 г. Тодор Александров се отличава като рядък ръководител и организатор
на кочанския революционен окръг. Арестуван от турските власти на 3 март 1903
г. и още същата нощ под усилен полицейски конвой изпратен в Скопие. Тамошният
извънреден съд го осъжда на пет годишен строг тъмничен затвор, но поради дадената
след 13 месеца амнистия той е освободен от затвора през април 1904 г. Наскоро
след това е назначен за главен учител на II-ро класното училище в Щип. Тодор
Александров заедно с Тодор Лазаров и Мише Развигоров денонощно работи за организирането
на щипския революционен район. Резултатите от неговата активност са забелязани
и от турските власти, които през ноември 1904 г. му забраняват да учителствува.
На 10 януари 1905 г. къщата му е заградена от многоброен аскер, но смелият революционер
успява да се изплъзне от войсковият кордон и веднага се присъединява към четата
на Мише Развигоров, на която става секретар. Александров е бил делегат на щипския
район пред първия окръжен конгрес на скопския революционен окръг.

Разклатеното му здраве го кара да стане учител в Бургас през 1906г., но научавайки
за героичната смърт на Мише Развигоров, той напуска учителството и веднага заминава
за Македония. През ноември 1907 г. Т. Александров е избран за окръжен войвода
от третия конгрес на скопския революционен окръг.

На 2 август 1909 г. турците отново правят опит за неговото арестуване, но и
този път не успяват. През пролетта на 1910 г. той обикаля с чета скопския революционен
окръг и развива успешна дейност за засилването на организационното дело. В началото
на 1911 г. Тодор Александров става член на Ц.К. на ВМРО. През 1912 г. е войвода
в Кукушко и Солунско, където извършва редица саботажни действия срещу турските
власти, като по този начин подпомага българската кауза в Балканската война.
Той е в щаба на Трета бригада на македонското опълчение през 1913 г., а по време
на Междусъюзническата война заедно с чети на ВМОРО подпомага Осма тунджанска
дивизия. След 1913 г. организира революционната дейност на ВМРО срещу настъпилото
ново - сръбско и гръцко, робство.

Арестуван на 4 ноември 1919 г. от правителството на Стаболийски, Тодор успява
да избяга на 13-ти същия месец и през пролетта на 1920 г. заминава с чета за
Македония, където наново възстановява Организацията и поставя пред световното
внимание нерешения Македонски въпрос. В края на 1922 г. главата му е оценена
от Белград на 250 000 динара.

Станал жертва на заговор Тодор Александров пада повален от предателски куршум
в дебрите на легендарната Пирин планина на 31 август 1924 година.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #122 на: Март 05, 2010, 11:42:23 »

1908 г.

В периода 5 – 15 март се провежда Кюстендилски общ конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в село Жабокрът (28 делегати). Председател на конгреса е Христо Матов (на снимката). За членове на Централния комитет са избрани Павел Христов, Ефрем Чучков и Петко Пенчев, а за Задгранично представителство са избрани Христо Матов, Михаил Дорев и Апостол Грежов.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #123 на: Март 07, 2010, 02:07:49 »

1913 г.

В хода на Балканската война е взето решение да се атакуват предните позиции в Източния сектор на Одрин, но без да се продължава атаката за овладяване на позицията на фортовия пояс. Един от най-големите военни успехи на балканските съюзници е овладяването на Одринската крепост на 13 март 1913 г. След ожесточена нощна атака на 13 март българската армия, подсилена от две сръбски дивизии, овладява крепостта. Шукри паша се предава с целия свой щаб. Пленени са около 80 000 турски войници и 524 оръдия.

Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западноевропейските Велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. По този начин обществено-икономическото и културно развитие е възпрепятствано както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск.

Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна пристъпват към обща мобилизация на войските си.

Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските страни-съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #124 на: Март 08, 2010, 12:21:59 »


1958 г.

Умира Петър Дървингов – български офицер и историк, член-кореспондент на БАН, един от организаторите на Македоно-Одринското опълчение. Роден е на 25 май 1875 г. в Кукуш, завършва Военното училище в София, а по-късно Висшата военна академия в Торино, Италия. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. подпомага националноосвободителната борба на българите като военен организатор. Взема дейно участие в Балканските войни (1912–1913 г.) и в Първата световна война (1914–1918 г.). Дървингов е един от организаторите на Македоно-одринското опълчение и на 11. Пехотна Македонска дивизия. Издава редица трудове с военноисторическа тематика, сред които: "История на Македоно-одринското опълчение", "Пирин и борбата в неговите недра" и др.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #125 на: Март 09, 2010, 01:41:37 »

1919 г.

Дейци от Западна Македония и от Сярско издават "Апел към македонското население и към македонската емиграция в България" за автономия и Балканска федерация. Започва формирането на Временно представителство на обединената бивша ВМОРО (Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Тодор Спасов (Серски), Михаил Герджиков, Петър Ацев и Петър Христов).
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #126 на: Март 10, 2010, 07:41:26 »

1924 г.



ЦК на ВМРО връчва официален протест на премиера проф. Александър Цанков (на снимката) във връзка с арестите на около 500 дейци на Илинденската организация и на македонските братства. Решението за арестите е взето от правителството на 3 март.

Година по-рано, на 7 май 1923 г. МВР издава специална наредба за разпускане на всички легални македонски организации. Спрени са печатните издания и са арестувани повече от 100 души. Два дни по-късно е свалено правителството на Александър Стамболийски. ВМРО не взема пряко участие в държавния преврат на 9 юни, но отделни четници участват в залавянето и убийството на министър-председателя Ал. Стамболийски.

Организацията подкрепя сговористкото правителство при потушаването на Септемврийското въстание 1923 г., но поради запазване на Нишката спогодба със Сърбохърватско-Словенското кралство и подписването на нови споразумения, отношенията между ВМРО и сговористкото правителство в края на 1923 г. се изострят. Това от своя стана води до арестите на много македонски дейци .

През април 1924 г. във Виена ЦК на ВМРО се среща със съветски представители. Коминтернът поставя неприемливи условия за сътрудничество. В отсъствието на Т. Александров, обаче се стига до подписване на Майския манифест на 6 май 1924 г. Независимо, че след публикуването на манифеста Т. Александров и ген. Ал. Протогеров дават опровержение от името на ВМРО , Организацията губи доверието на българското правителство.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Ortodox

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 55
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #127 на: Март 10, 2010, 09:30:04 »

Ден на Холокоста в България -10 Март

Цитат
На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив.

Обявен е с решение на Министерски съвет от 13 февруари 2003 г. като "Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството". На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив.

На 17 март 1943 г. заместник-председателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев пише писмо против депортирането на българските евреи, подкрепено от 42 депутати. С намесата и на обществеността българските евреи са спасени.

През 2002 г. на среща на министрите на образованието на страните - членки на Съвета на Европа е взето решение от 2003 г. Международният ден в памет на Холокоста, който до 2002 г. се чества на 27 януари, да се отбелязва във всяка държава, съобразено с нейната национална история. В България е отбелязан за първи път на 10 март 2003 г.
http://bulgarski.pogled.info/news/10198/Den-na-Holokosta-v-Balgariya

Цитат
Помня, връщах се един ден от училище и чувам вкъщи страшно пререкание между баща ми и майка ми - с необичайни викове и заплахи към нея; казала, че според както са я учили в Югославия, Македония принадлежала на нея; а баща ми - "ако още веднъж кажеш, че Македония е югославска територия, няма да го приема равнодушно и ще си имаш проблеми с мен". За баща ми и за нас, децата, Македония, Тракия, Добруджа бяха и ще бъдат български. Това ми родолюбиво възпитание остана незасегнато и въпреки Закона за защита на нацията. А за баща ми най-големият български генерал си остана ген. Ташев, защото той е първият влязъл в Добруджа. Отечеството ми е Израел, с него съм кръвно свързан и като добър израелец ще работя за Израел, докато имам сили, но моята родина е България. Тук баща ми има своите ордени за храброст, воювал е за България от Балканската война насетне. Царство България спаси, единствено в света, целокупното еврейско малцинство - свят подвиг и на монарх, и на народ, и на интелигенция.
Цитат
- Какво ще кажете за тезата - обвинение към Царство България за съдбата на 11-те хиляди беломорски евреи?
- Демагогия, манипулация, неистина! Нашата история, трънената българска съдба, изискват почтеност и затова нека припомним онова време - от цар Борис III до последния човек от народа нямаше друго освен естествен стремеж към надмогване и елеминиране на драконовските клаузи за Ньойския диктат. Присъединяването на България към тристранния пакт през Втората световна война, дошла именно вследствие на Ньойския договор, става заради обещанието на Третия райх за връщане на насилствено изтръгнатото от България. В окупираните гръцки и югославски територии дадохме наш военен корпус - и там български войник не извърши нито едно, нито едно посегателство спрямо евреи. Заедно с това българският войник пазеше границата ни с Турция заради възможно съветско нападение от южна страна. Но господар вън от границите ни беше Айхман - в окупираните територии нито българският цар, нито българското правителство имаха нужната власт. Затова и към монарх, и към народ, и към войска - не може да има никакво обвинение за съдбата на беломорските евреи. Смешно и неблагодарно е подобно нещо.
http://aleksanderlevit.blog.bg/politika/2007/07/22/mraziat-li-evreite-bylgariia.93188
Сочувана
Бугарскиот пасош е „мерцедес“, македонскиот е „фиќо“
                                                      "Нова Македониjа"

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #128 на: Март 12, 2010, 06:09:50 »

1845 г.

Умира Кирил Пейчинович - български монах и книжовник. Той е един от първите възрожденски дейци на Македония. Ученик е на Йоаким Кърчовски. Пейчинович се замонашва в Хилендарския манастир. По-късно се връща в Тетово и се установява в Кичевския манастир. От 1801 до 1817 той е игумен на Марковския манастир край Скопие. Успява да възобнови Лешочкия манастир и става негов игумен (1818-1830 г.). В манастира създава килийно училище и го превръща в просветно средище за цяла Западна Македония. Пейчинович помага за възстановяването на печатницата на Теодосий Синаитски в Солун, където през 1840 г. издава "Книга глаголемая оутешение грешным приведена на простий язык от Кирила иеромонаха..."
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #129 на: Март 13, 2010, 01:29:22 »

1913 г.

В хода на Балканската война (1912-1913 г.) след пробив на позицията на фортовия пояс българските войски овладяват "непревземаемата" Одринска крепост.

Одринската операция започва на 11 март 1913 г. Провежда се от Втора българска армия, подкрепена от две сръбски дивизии. Одринската крепост е създадена под ръководството на германски инженери и е едно от най-добрите и най-големите отбранителни съоръжения в Османската империя. Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Позициите имат 24 каменни форта, стационарни големокалибрени батареи, окопи, ходове за съобщения, телени мрежи, вълчи ями и фугаси. Гарнизонът й е в състав от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. Срещу тях българското командване противопоставя 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери. Българите имат 1300 оръдия. Планът на българското военно командване предвижда настъплението да започне нощем с удар между фортовете Айвазбаба и Айджиолу в източния сектор на турската отбрана, като мощни демонстративни удари бъдат нанесени и в други участъци на отбранителната линия. Щурмът продължава до 13 март 1913 г. и завършва с превземане на крепостта. Пленени са 14 турски генерали, заедно с командващия Мехмед Ферик Шукри паша, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 4 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #130 на: Март 14, 2010, 12:21:09 »

2010 г.

Денят 14 март... Процесът в Струмица

На 14 март 1949 г. на процес в Струмица са осъдени 10 младежи по обвинение за създаване на младежка група от село Велюса. Групата е обвинена в стремеж за създаване на “самостоятелна македонска държава” и българска пропаганда. Ръководителят на групата Алекси Митев получава 20 години затвор. Костадин Грамбозов, член на групата, е осъден на 17 години затвор, но след това е убит. Останалите присъди са от 6 до 16 години строг затвор.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #131 на: Март 15, 2010, 11:31:16 »

1908 г.



Завършва Кюстендилския общ конгрес на ВМОРО. Той е проведен в с. Жабокрът и на него присъстват 28 делегати. Председател на конгреса е Христо Матов. На него е избран ЦК - Павел Христов, Ефрем Чучков и Петко Пенчев и Задгранично представителство - Христо Матов, Михаил Дорев и Апостол Грежов.

Христо Апостолов Матов е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е в Струга през 1872 г. Първоначално учи в родния си град, а след това в Солун и в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1893 г. се завръща в Македония и става директор и учител в четирикласното училище в Сяр. В редовете на ВМОРО влиза през 1894 г. Премества се да учителства в Скопие, където основава и първия революционен комитет. Взема участие в работата на Солунския конгрес на ВМОРО през 1896 г., а две години по-късно е избран за член на ЦК на организацията. По време на разкритията след Солунската афера е арестуван и е изпратен на заточение в Мала Азия. След освобождаването си през 1902 г. заминава за България и се установява в София. Там заедно с Хр. Татарчев е включен в състава на Задграничното представителство на ВМОРО. Излага своите възгледи за развитието на македоно-одринското революционно движение в редица брошури: “Основи на Вътрешната революционна организация”, “За управлението на вътрешната революционна организация”, “Въстанишки действия” и др. След Младотурската революция се връща в Солун и участва в основаването на Съюза на българските конституционни клубове. По време на Първата световна война служи в Скопие. Заболява тежко и се самоубива през 1922 г.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #132 на: Март 17, 2010, 01:27:06 »

1872 г.

Българският екзарх Антим I е посрещнат тържествено в Цариград.

Антим I (светско име Атанас Михайлов Чалъков) е духовник, първия български екзарх, обществен и политически деец. Роден е през 1816 г. в Лозенград (днес в Турция). Учи последователно в Коручешменското училище в Цариград, в Богословското училище на остров Халки и в Духовната академия в Москва. Завръщайки се от Русия, той става преподавател, а по-късно и ректор на Духовната семинария на остров Халки. През 1861 г. е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Антим I води борба за независима българска църква, отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия, обявява се и срещу унията. През 1871 г. е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 г. за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 г. защитава българския народ, поради което турското правителство го заточава в Мала Азия. Освободен през 1878 г., той отново заема екзархийския си пост и се включва в политическото изграждане на българската държава. Избран е за председател на Учредителното събрание и на I Велико Народно събрание (1879 г.) в Търново. Умира на 1 декември 1888 г.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #133 на: Март 19, 2010, 12:01:43 »

Сто и една година од смртта на Шапкарев

Цитат
На денешен ден почина во 1909. година македонскиот преродбеник и еден од најзначајните собирачи, публикатори и афирматори на македонски народни умотворби и еден од првите македонски учебникари, Кузман Шапкарев.

Роден е во Охрид на 1.февруари 1834. година а умрел на 18.март 1909. година во Софија каде е и погребан.

http://inpress.com.mk/?ItemID=C72722DE204E9C479E886EA75D20692E

НЕ ЗНАМ ДАЛИ ДА ПЛАЧАМ ИЛИ ДА СЕ СМЕЯМ !
НА ГЛУПОСТА МАКЕДОНОИДНА И НЕМА КРАЙ !  >:(  >:(  >:(
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Bon Sneyder

  • Newbie
  • *
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #134 на: Март 19, 2010, 09:46:37 »


Вечна слава и лека му пръст на дедо Кузман Шапкарев - един от най-скромните и заслужили наши Възрожденци в Македония!
Сочувана