Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: На денешен ден  (Прочитано 391879 пати)

опълченец

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3005
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #240 на: Февруари 12, 2011, 07:46:12 »

11 февруари

1866 година в Годлево е роден деецът на ВМОРО Иван Бележков. През 1895 година влиза във ВМОРО и става председател на основания в края на 1896 година от Гоце Делчев революционен комитет в Мехомия, където е учител през 1896 - 1897 година. След това заминава като учител в Неврокоп, където остава до 1900 година. Там... става член на околийския революционен комитет и разширява революционната мрежа. Заподозрян от властите е принуден да бяга в Свободна България и от 1902 до 1903 година е началник на революционния граничен пункт в Лъджене.
В 1904 година след общата амнистия Бележков се връща в Македония и става учител в Банско и Мехомия. В 1911 - 1912 година е директор на непълната гимназия в Банско. Занимава се с обществена дейност. Умира в родното си село през 1944 година.
Сочувана
Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!

опълченец

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3005
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #241 на: Февруари 15, 2011, 08:43:27 »

15 февруари

1839 година е роден, а на 15 февруари 1877 година умира българският поет и публицист Райко Жинзифов. Развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „Дунавска зора“, „Македония“, „Свобода...“, „Българска пчела“, „Век“, „Време“, в списанията „Читалище“, „Периодическо списание“, „Български книжици“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ.

http://www.promacedonia.org/bugarash/prerodbenici/Rajko/rajko.html
Сочувана
Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!

опълченец

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3005
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #242 на: Февруари 15, 2011, 08:51:58 »

15 февруари

1942 година умира революционерът от ВМОРО Георги Радев. Четник е при Илия Кърчовалията и Гоце Делчев. От 1899 до 1905 година е Серски войвода. На 4 май 1903 година Георги Радев участва в сражението при село Баница, Серско, в което е убит Гоце Делчев. През декември 1904 година Георги Радев залавя и екзекутира предателите на Гоце Делчев. Участва във войните за национално освобождение в годините 1912-1918.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B2
Сочувана
Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!

опълченец

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3005
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #243 на: Февруари 21, 2011, 12:58:35 »

21 февруари

1881 година в Калиманци е роден революционерът от ВМОРО Георги Казепов. През 1900 година завършва Българското педагогическо училище в Сяр и в същата година става и член на ВМОРО. От 1900 до 1903 година учителства в селата Марикостиново, Бельово и Черешница, а в 1903 година в Мелник, където става околийски секретар на организацията. По време на Илинденско-Преображенското въстание е четник в сборната чета на Яне Сандански и Илия Кърчовалията. След края на въстанието е арестуван, но успява да избяга и става нелегален в четата на Сандански. През 1905 година става секретар на Мелнишкия околийски революционен комитет, а година по-късно и мелнишки околийски войвода. Под негово ръководство мелнишкият район дава твърд отпор на Гръцката пропаганда в Македония. Делегат е на Втория конгрес на Серския революционен окръг през 1906 година, на който е избран за член на Серския окръжен революционен комитет. По време на Балканската война участва с чета в авангарда на Седма пехотна рилска дивизия. След войните става книжар в Мелник. През 1920 година е избран за кмет на града.
Георги Казепов е убит на 23 септември 1923 година от представители на десницата във ВМРО по време на борбите между двете крила в организацията.
Сочувана
Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!

опълченец

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3005
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #244 на: Февруари 23, 2011, 10:35:37 »

23 февруари

1867 г. в Охрид е роден е генерал-лейтенант Александър Николов Протогеров – деец на Вътрешната македонска революционна организация. Завършва Военното училище в София и от 1887 до 1918 г. служи в редовете на Българската армия. След избухването на Войнишкото въстание е назначен от цар Фердинанд I за комендант на столицата и ръководил неговото потушаване. Включва се още в началото на 90-те г. на XIX в. в националнореволюционното движение на българското население в Македония и Одринско. Член е на Върховния македоно-одрински комитет. По време на Горноджумайското въстание, а след това и в Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета. След потушаване на тези въстания става ръководител на Върховната емиграционна македоно-одринска комисия. През 1911 г. е избран за запасен член на ЦК на ВМОРО. Заедно с Т. Александров организира атентатите в Щип през ноември 1911 г. и Кочани през август 1912 г., които служат като повод за Балканската война. Разгръща значителна дейност за организиране на Македоно-одринското опълчение и като командир на трета бригада от опълчението ръководи неговата разузнавателна служба по време на войната. От 1912 г. до 1918 г. Протогеров е председател на Изпълнителния комитет на Съюза на македоно-одринските благотворителни братства. След като Христо Чернопеев пада убит на фронта (на 6номври 1915 г.), Протогеров заема неговото място като член на ЦК на ВМОРО. Като висш български офицер е назначен и за командващ Военно-инспекционната област в Моравско. През 1917-1918 г. е директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. След Първата световна война взема активно участие във възстановяването на ВМРО и заедно с Т. Александров и П. Чаулев възглавяват нейното ръководство. Възложена му е организацията на четническата дейност във Вардарска Македония и по-голямата част от времето си прекарва вън от България. През 1924 г. подписва Майския манифест на ВМРО за сътрудничество с революционните организации на Балканите, но през август същата година се отказва от подписа си. След убийството на Т. Александров (август 1924 г.) запазва членството си в ЦК на ВМРО, но в отношенията му с Ив. Михайлов настъпва охлаждане, което довежда до убийството му през лятото на 1928 г.
Освен в македоно-одринското движение Протогеров влиза и в редовете на българското масонство, където се издигнал до негов велик майстор.

Военна служба:
11.1885 - Юнкер, участва във войната;
? - 2-ри пехотен полк;
1900 - Адютант в 1-ва бригада на 5-та пехотна дивизия;
? - Началник на 32-ро полково окръжие;
01.01.1903-1904 - В запас;
04.1905-09.1906 - В запас;
09.1912 - Началник на Щаба на партизанските отряди;
1912-1913 - Командир на 3-та бригада на Македоно-одринското опълчение;
1915 - Командир на 11-та дивизия;
1916 - Командир на 1-ва планинска дивизия;
1917 - Началник(Помощник-началник?) на Моравската военноинспекционна област;
1917 - Директор на ДСГОП;
1918 - Комендант на София;
? - В запаса.
Офицерски звания:
27.04.1887 - Подпоручик;
18.05.1890 - Поручик;
02.08.1894 - Капитан;
01.01.1906 - Майор;
01.01.1911 - Подполковник;
28.07.1913 - Полковник;
01.04.1917 - Генерал-майор;
? - Генерал-лейтенант.
Умира: Тежко ранен на 07.07.1928 в София и умира на следващия ден.
Награди:
Орден "За храброст" 3-та степен, 2-ри клас и 1-ви клас; Войнишки кръст 3-та степен;
Орден "Свети Александър" 3-та степен с мечове по средата;
Орден "За военна заслуга" 3-та степен на военна лента.
Други биографични данни:
Масон, член на ръководството на ВМРО, участва в Горноджумайското (командир на чета) и Илинденското въстания.
Сочувана
Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!

опълченец

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3005
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #245 на: Февруари 23, 2011, 10:41:21 »

23 февруари

1903 г. след продължителен български натиск (ноти от 9 април, 24 юни и 3 юли 1902 г.) султанът приема австро-руския проект за реформи в Македония (пъдарските реформи). Според Виенската програма, одобрена на 8 февруари от Великите сили с помощта на чуждестранни офицери трябва да се реорганизират турската жандармерия и полиция. Предвижда се заменяне на натуралния десятък с поземлен данък и обособяване на отделен бюджет за вилаетите. В християнските села за пъдари трябва да бъдат назначавани само християни. Турското правителство възприема предложените реформи, но не ги прилага на практика. Проектът е изработен след Горноджумайското въстание и има за цел да предотврати ново революционно надигане на християнското население в Македония.
Сочувана
Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!

опълченец

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3005
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #246 на: Февруари 28, 2011, 02:24:10 »

28 февруари

1870 г. султан Абдул Азис издава ферман за възстановяване на Българската патриаршия под името Българска екзархия.
Спорът за установяването на българската национална църква продължава 40 г. Започва през 1830 година и завършва на 28 февруари 1870 година когато със султански ферман, издаден в Цариград, се узаконява възникването на българската екзархия.
Най-напред е поставено изискването на българския народ сам да избира свещниците си, които да са от българска националност. Първите градове, който изразяват това желание са Скопие и Самоков през 1833 година. На тези желания остро се противопоставя Вселенската патриаршия. Изискването за български свещеници се допълва с отслужване на собствена литургия и изграждане на училища. Гръцките свещеници в българските епархии често са прогонвани със сила. Това става в много градове на Тракия, Македония и Мизия.
Ферманът на султана от 1870 година обявява за български следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска, Варненско-Преславска без Варна и 20 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата „Св. Богородица“ и без Станимашката кааза и някои села и манастири), Софийска, Видинска , Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска , Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска).
Параграф 2 на чл. 10 от фермана разрешава и други епархии да бъдат признати за български, ако най-малко 2/3 на християнското население в нея го желае. Съобразно този параграф се извършва плебисцит в Македония под контрола на турските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от този референдум е включването на голяма част от Македония в границите на Българската екзархия. Това са Скопска, Охридска и Битолска епархии. След извоюване на националната независимост се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска (90-те години на XIX век).
Скоро след това се прекъсва процесът на установяване на българските епархии в Южна Македония. Причина за това са Априлското въстание от 1876 г. и Руско-турската война от 1877-1878 г.
Сочувана
Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!

опълченец

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3005
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #247 на: Март 02, 2011, 09:28:00 »

1 март

1875 г. е роден Кирил Григоров Пърличев - македонски революционер, деец на националноосвободителното движение. Син на Григор Пърличев. Завършва Висшето училище в София. От 1895 г. участва в четите, организирани от ВМОК и прехвърляни в Македония. Делегат на Солунския конгрес на ВМОРО през 1896 г. Като студент в СУ е задграничен представител на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като четник в четата на Хр. Чернопеев. След въстанието е учител в Солун и София. Сътрудничи на в-к "Македония", "Свобода или смърт" и други вестници. Автор на "Сръбският режим и революционната борба в Македония 1912-1915” издадена в 1917 г. Активно участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. След I-вата световна война е един от организаторите на възстановяването на ВМРО и един от задграничните представители на организацията. След разцеплението на организацията през 1928 г. остава в крилото на ген. Ал. Протогеров. През 1931 г. се отказва от активна революционна дейност. От 1941 г. е директор на Музея на старините в Охрид. През 1944 г. е арестуван от комунистите и предаден на югославските власти. Умира на 9 февруари 1944 г. в Охрид в югославски затвор при неизяснени обстоятелства.
Сочувана
Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!

опълченец

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3005
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #248 на: Март 03, 2011, 04:06:16 »

3 март

На теб, Българио любима,
покланям се аз сега.
На твойте рани, кръв безценна,
на твойта жалост и тъга,
на твойте сълзи и въздишки,
на твойте страсти и тегло
и на венеца мъченишки,
който грей на твоето чело

http://www.youtube.com/watch?v=5IAss2dlUXM
« Последно менување: Март 03, 2011, 09:36:24 опълченец »
Сочувана
Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!

опълченец

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3005
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #249 на: Март 03, 2011, 10:30:16 »

3 март

1872 г.е роден Борис Стоянов Дрангов- български офицер, полковник. Роден в Скопие в 1891 г. той постъпва във Военното училище в София. През 1894 г. е освободен от училището, а в следващата 1895 г. е разжалван и е изпратен в строева част като получава офицерско звание. По време на Илинденско-Преображенското въстание1903 г. напуска военната служба и възглавява чета в Македония. След въстанието продължава образованието си в Генералщабната академия в Русия. През 1907 г. се завръща в България и продължава службата си в армията. Полковник Дрангов взема участие в Балканската война 1912-1913 г. и Междусъюзническата война 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. отново е на фронта. Загива при Завоя на р. Черна (местност в Македония) като командир на Девети пехотен полк. Дрангов е талантлив военен публицист. Автор е на редица съчинения като: "Помни войната!” , ” Съвети за строеви офицери" и др.
Сочувана
Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!

опълченец

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3005
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #250 на: Март 09, 2011, 05:03:54 »

8 март

1958 г. умира Петър Дървингов – български офицер и историк, член-кореспондент на БАН, един от организаторите на Македоно-Одринското опълчение. Роден е на 25 май 1875 г. в Кукуш, завършва Военното училище в София, а по-късно Висшата военна академия в Торино, Италия. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. подпомага националноосвободителната борба на българите като военен организатор. Взема дейно участие в Балканските войни (1912–1913 г.) и в Първата световна война (1914–1918 г.). Дървингов е един от организаторите на Македоно-одринското опълчение и на 11. Пехотна Македонска дивизия. Издава редица трудове с военноисторическа тематика, сред които: "История на Македоно-одринското опълчение", "Пирин и борбата в неговите недра" и др.
Сочувана
Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!

опълченец

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3005
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #251 на: Март 10, 2011, 11:00:57 »

10 март

1869 година в Струга е роден Христо Матов. Христо Апостолов Матов е един от първите възпитаници на Солунска българска мъжка гимназия, а по-късно и преподавател в нея (1898-1901). Учителствува в Сяр, Скопие, София и Стара Загора. училищен инспектор в Скопската епархия (1895-1898). Деец на македоно-одринското революционно движение - член на ЦК на ВМОРО (1896-1901) и член на Задграничното представителство(1902), окръжен ръководител на революционната организация в Скопие, заточен в Подрум кале, Мала Азия(1901-1902. Доброволец е в Балканската война(1912). През Първата световна война служи в щаба на българската войска и е главен редактор на излизащия в Скопие вестник "Родина". Изследовател фолклорист, филолог и публицист. Родственик на Царевна Миладинова.Родителите му Апостол Матов и съпругата му Петра имали 11 деца, но до пълнолетие достигнали шестима: Димитър, Христо, Милан, Мария, Агния и Царева. Христо Матов е особено близък с брат си Милан , който е шест години по-млад от него, също виден революционен деец в Македония. През 1896 година, като директор на Солунска българска мъжка гимназия, посвещава 15 годишния тогава Тодор Александров във ВМОРО.Тезисите на Матов представляват гръбнака на македонската революционна система. Той е главен теоретик на ВМОРО и автор на общия план на Илинденско-Преображенското въстание, изработен по време на заточението му в Подрум кале. След Междусъюзническата война Христо Матов формулира и исканията на ВМРО, с които македонска делегация обикаля Европа. През 1917 година Матов издава студия, в която се казва в дванадесет отделни пункта, че възприетата от българската дипломация позиция не само по македонския въпрос, но и по българския национален въпрос като цяло е объркана и вредна за каузата на освободителното движение. Христо и Милан Матови са приятели с Пейо Яворов. Знае се, че Яворов е тършувал в квартирата на Матови за револвер, с който да се самоубие, след като братята веднъж отказват да му предоставят оръжие. Михаил Герджиков казвал за Христо Матов: "Пише като стена - не можеш да изхвърлиш нито дума." Умира в София през 1922 г.
Сочувана
Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!

опълченец

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3005
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #252 на: Март 10, 2011, 11:10:46 »

10 март

1946 година Скопският окръжен съд осъжда 9 будни българи. На смърт чрез разстрел Трайко Попов от село Ращак, Скопско. На различни срокове затвор до 20 години – Борислав и Радко Градишки , Никола Попов, Ефтим Гашев, Милка Цветанова, Бранислава Цветанова, Слободка Дилева и Ана Костова.
Сочувана
Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!

опълченец

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3005
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #253 на: Март 11, 2011, 07:51:55 »

10 март

1923 година е разстрелян революционерът от ВМОРО Арсо Локвички. По време на Илинденско-Преображенското въстание е в четата на Йордан Пиперката. След въстанието е войвода и води ожесточени, често неравни битки с четите на сръбската пропаганда. След края на Първата световна война Арсо Локвички се установява в България и работи като строител. През 1922 година заедно с другаря си Петър Ацев от Теово, е изпратен от ЦК на ВМРО в Кичевско. В Скопско те са заловени от сръбските власти. В тях са намерени напечатани революционни позиви. След мъчения са осъдени на смърт от скопския военен съд и са разстреляни.
Сочувана
Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!

опълченец

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3005
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« Одговори #254 на: Март 14, 2011, 11:44:47 »

13 март

1933 година умира Антон Димитров - деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е през 1867 г. в с. Айватово, Солунско. Завършва Солунската българска мъжка гимназия "Свети Свети Кирил и Методий", след което следва право в Цариград. През 1892-1893 г. е учител в Солун и заедно с Д. Груев, д-р Хр. Татарчев, Ив. Хаджиниколов, П. Попарсов и Хр. Батанджиев полага основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1899 г. до 1903 г. продължава образованието си в Белгия. След завръщането си учителства в Битолско, а след това е съдебен магистрат. След заграбването на Вардарска Македония от сърбите през 1913 г. се установява да живее в София и участва дейно в живота на македонската емиграция.
Сочувана
Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!