Диана Гергова: Тракийското светилище на връх Острец е едно от най-големите в Западните Родопи
Ст.н.с. Диана Гергова от Националния археологически институт в София-ръководител на археологическите разкопки на връх Острец край Велинград пред радио „Фокус”-Пазарджик
Фокус: Разкажете за откритото тракийско светилище на бог Дионис на връх Острец край Велинград?
Диана Гергова: Като се има предвид състоянието, в което намерихме този обект, отдавна се предполага, че става дума за светилище, знаете, че Северозападните Родопи са сърцето и територията на бесите, които винаги са ни привличали с информацията, която има за тях, като пазители на светилището на Дионис, но ние знаем, че в Северозападните Родопи всички върхове да осеяни със светилища и въпросът е всъщност да се проучи цялостната култура на бесите и да съберем колкото се може повече данни за организацията на техните светилища, а светилището на връх Острец безспорно е едно от най-големите светилища, които има в Западните Родопи, така, че започвайки нашето проучване, ние имахме желанието да научим нещо повече за организацията на това светилище и за моя голяма изненада, въпреки голямата разруха и преобърнатите разрушени стени от иманярите, ние успяхме да отрием една голяма култова каменна постройка с размери 6 на 9 метра с вход от североизток. Нашите изследвания в тази насока са много успешни, защото разкрихме централната сграда в светилището. Голям наш успех беше и разкриването и проучването на два участъка за депониране на дарове, в които успяхме да намерим огромно количество натрошени и цели съдове от така наречената култова керамика с много прекрасни орнаменти с геометрични мотиви, соларна символика и с характерната пластична украса за тракийска керамика, украса с графит и доста накити, бронзови символи, много култови предмети и разбира се най-прекрасната находка, на която не можем да се нарадваме - това е един железен жезъл, завършващ с три змийски глави, който беше ритуално заровен в една жертвена яма. Сред нашите много интересни находки е запазен фрагмент от една мраморна оброчна плоча от римската епоха, но знаете, че бесите са продължили своята жреческа дейност до приемането на християнството, на което те стават едни от най-ревностните проповедници, така, че имаме и сигурни данни за активна дейност на светилищата през римската епоха.
Фокус: От кога датирате апогея в живота на това светилище?
Диана Гергова: В участъците, в които ние работим, има материали и от предримската и от римската епоха. Най-ранните фигури са 7-8 век преди Христа, това са две бронзови фибули полифабрикат, което е много важно за нас, защото показва, че в района е имало активно производство на метални накити, тоест районът е свързан и с металообработка. Ние сме в началото на проучванията, така, че се надяваме при повече средства да имаме повече информация за всички етапи на функциониране на светилището.
Фокус: В такива светилища, освен ритуалните предмети, които откривате, възможно ли е да намерите и жертвени или сакрални погребения?
Диана Гергова: Не е невъзможно да открием нещо, но всичко е въпрос на бъдещи проучвания.
Фокус: Вашите изследвания върху живота на бесите към къде Ви насочват, къде е бил центърът на тяхната формация?
Диана Гергова: За мен са много важни тракийските светилища в Западните Родопи. Аз преди две години работих в Доспат. Там бяхме локализирали също няколко интересни и много впечатляващи тракийски светилища и смятам, че проучванията ни трябва да бъдат концентрирани в тази част на Родопите, защото ние все още много малко знаем изобщо и за селищната система, и за системата от светилища на бесите и за това аз смятам, че за сега Острец е едно много перспективно място, което в бъдеще може да ни даде още много интересни резултати за организацията на беските светилища.
Фокус: Ракитовското сдружение „Суткя” прави свои изследвания върху този край и твърди, че в Чепинския край е родното място на Орфей?
Диана Гергова: Нека да не влизаме в такива спекулации, защото това няма толкова голямо значение, но според мен е трудно да се съберат доказателства в тази насока. Разбира се нищо не пречи да се търсят данни, но мисля, че много трудно биха могли да се докажат конкретни данни, особено когато става дума за полумитични фигури. Според мен по-важното е, че действително Орфей с реформата, за която знаем, че е направил, се материализира, чрез многобройните светилища, които основават траките именно в края на второто хилядолетие преди Христа, в което време се датира и неговата религиозна реформа, така, че аз смятам, че това е един много по-голям паметник на тази орфическа идея на духовната сила на Орфеевото учение, отколкото да се опитваме да се опитваме да кажем точно къде е роден.
Фокус: Ако трябва да дадете едно определение за бесите с какво те са уникални да речем в сравнение с одрисите или друго тракийско племе?
Диана Гергова: Бесите са едно от многото тракийски племена, защото за тях безспорно знаем, че те са всъщност жреческият клон на тракийското племе сатри. Трябва да ви кажа, че в Тракия може да се говори за две такива големи и интересни племена. Едните са гетите в Североизточна България, които също за подчертано свързани с обслужването на култа и другите са бесите. Ние имаме доста сведения за тях и за тяхното дори по-късно участие вече в ранното християнство, като едни много активни племена, свързани с разпространението на християнството вече, така че очевидно става дума за племе или за жречески клон, който винаги с присъствието си и с това, което знаем за тях и за тяхната култура и с прекрасната култова керамика, която са оставили, ни подсказва, че имаме племе със силно подчертани сакрални функции и роля изобщо в развитието на религиите и духовността не само на Балканите.
Фокус: Какво си пожелавате в края на това археологически лято?
Диана Гергова: Да мога за завърша нещата, които съм започнала, да имам малко повече средства, за да не се чувствам притисната от ограниченията, защото винаги в археологията най-интересните неща излизат най-накрая и точно тогава, когато трябва да имаме повече средства, няма от къде да ги вземем, така че да си пожелаем да сме живи и здрави и да се промени българската национална политика по отношение на археологическите проучвания, да има повече финансиране, повече грижи за това, което откриваме и повече охрана, за да могат да бъдат запазени и социализирани нашите паметници. Да не са само, бих казала, предмет на научно изследване, а както е очевидно, че могат да бъдат да са извор на благоденствие за България.
Ваня НИКОЛОВА
