Информационна агенция "Фокус", 11.07.2009
Евгени Чекаларов: Ще направя барелеф на Васил Чекаларов в селото, кръстено на негово имеНа 9 юли се навършиха 96 години от смъртта на Васил Чекаларов, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, ръководител на чета и участник в Илинденско-Преображенско въстание, Балканската война, радетел за българщината. Повече за Чекаларов, за мястото му в историята пред Агенция „Фокус” разказва неговият родственик Евгени Чекаларов.Фокус: Кой е Васил Челекларов? За някои той може би е неизвестно име, но е част от нашата история, с която се гордеем като българи.
Евгени Чекаларов: Васил Чекаларов е роден през 1874 година в село Смърдеш, Костурско. В момента това село не съществува, но се е намирало на границата между българските и гръцките земи. Селото е населявано от българи, но по това време се е провеждала гръцка асимилационна политика. В селото българите са давали отпор на тази политика и деен участник в борбата с гъркоманството е бил и Васил Чекаларов още в младежките си години. Дори се прочува като главен герой в една любовно-патриотична авантюра, която е описана в тогавашната преса. Става дума за една учителка- гъркоманка, която е била наказана от младежи и го арестуват, но той успява да избяга по пътя за затвора. Още от младите си години е бил буден патриот, който се бори срещу гръцкото влияние в този район - Костурско. Още приживе Чекаларов се превръща в легендарна личност, особено в Костурско. Първоначалната му дейност е свързана с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Участвал е в подготовката на Илинденско – Преображенското въстание и в Междусъюзническата война. Обезглавен е на 9 юли 1913 от гръцки паравоенни формирования, така наречените андарти. Жестоко е убит – полужив са му отрязали главата. Този факт не може да се изличи от съзнанието на нашия род. Това го помним и винаги ще го помним.
Фокус: Каква е връзката ви с воеводата Чекаларов?
Евгени Чекаларов: От един род сме. Моят дядо Атанас Чекаларов и Васил Чекаларов са били първи братовчеди.
Фокус: От своя дядо ли знаете за личността на воеводата Чекаларов?
Евгени Чекаларов: Дядо ми е казвал, но много неща не съм запомнил, тъй като съм бил малък. Впоследствие започнах да събирам и да търся информация за него. Има няколко книги, издадени за Васил Чекаларов. Попадна ми и кратък Алманах на Македония, в който той е включен. По-късно се снабдих и с разширеното издание. Така че повечето информация я имам от книгите и неговия дневник.
Фокус: По повод на неговата смърт казахте, че съхранявате една много стара книжка, която се предава от поколение на поколение.
Евгени Чекаларов: Така е. Тя се казва „Отрязаната глава на Васил Чекаларов”. Имам я като спомен от дядо ми. Тя е написана много емоционално и сърдечно от един негов близък приятел Христо Селянов.
Фокус: С какво Чекаларов остава в историята и защо е тази негова жестока смърт?
Евгени Чекаларов: Чекаларов е участвал активно най-вече при подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Бил е буден младеж и при подготовката на въстанието се занимава с организирането на комитетите, така и снабдява с оръжие местните хора. Той е пътувал непрекъснато до Гърция, до Турция и е пренасял оръжието с катъри. Знаел е добре да говори албански и гръцки, маскирал се е като албанец или грък, докато е пренасял оръжие за четниците. По време на Балканската война той пръв влиза с четата си в селата и преди гръцките, и сръбските войски гони турците. Дори миналата година бях предизвикан от едно предаване по гръцката телевизия, в което са говорили за него. Тогава се ядосах и публикувах негов некролог във вестника, защото сега гърците се опитват да го представят като свой герой, въпреки че те са го убили. Исках да се знае, че гърците са го заклали и са му разнасяли главата.
Фокус: Кога започва дейността на неговата чета?
Евгени Чекаларов: Първоначалната му дейност е свързана с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Мисията му е била за закупуване и въоръжаване на революционерите, както споменах. Действал е заедно с костурските ръководители Павел Христов, Лазар Поптрайков и Кузма Стефов. В началото на 1901 г. с помощта на Лазар Киселинчев Чекаларов успява да закупи за Костурско оръжие от Атина, а през 1901 година Битолският окръжен революционен комитет го изпраща в помощ на костурските ръководители Пандо Кляшев и Лазар Москов. Тогава той се проявява като едни от най-смелите хора на ВМОРО като ликвидира доста предатели и шпиони в Костурско и Битолско. Там се прочува като безкомпромисен към предателство. Дори е екзекутирал лично един гръкоман-шпионина Цеман от село Дъмбени. С това си спечелва славата на смел, безстрашен и действащ безкомпромисно. Заедно с Пандо Кляшев и Лазар Москов се заемат с организиране на въстанието и възстановяване на нарушените структурите и с образуването на Костурска военна чета като се стремят да разчистят вредните хайдути като Коте.Скоро успяват да овладеят положението в Костурско.
Фокус: Как е изглеждал Васил Чекаларов?
Евгени Чекаларов: Мога да ви прочета няколко реда, написани от неговия другар Христо Силянов. „Без да има образованието на другарите си и без да е даскал по професия, в първите редове на даскалите стои Чекаларов, една могъща фигура, способна да импонира и на най-върлия харамия. Сух, жилест, със загоряло мургаво лице, с черна къдрава коса и очи тъмни и готови всяка минута да заблестят със студен зловещ блясък, Чекаларов е най-дръзкият при екзекуциите и най-издръжливият в походите. Никой харамия не може да се мери с него по енергия, твърдост и изкусна стрелба. Той има в излишък всичко онова, с което може да се похвали образцовият прост четник: сила и издръжливост, а от друга страна обладава гъвкав природен ум, себеобладание и жадност за голямо име и изключителни роли - за да се наложи като вожд”. Селянов много кратко и точно описва характера на Чекаларов.
Фокус: Казахте, че има книги, статии, посветени на Васил Чекаларов?
Евгени Чекаларов: През 2001 излиза от печат книгата „Васил Чекаларов Дневник 1901- 1903”, съставители са Ива Бурилкова и Цочо Билярски. Аз събирам всички издания, в които е писано за него, но тази книга е доста сборна и добре направена и от нея фактически и аз самия черпя много сведения. От историята на воеводата се интересуват и други членове на нашето семейство. Аз имам двама сина, нашия род е доста голям имам и други братовчеди, но като че ли по-дейно аз събирам семейните архиви.
Фокус: Има ли други от четата на Чекаларов и от неговите сподвижници, които впоследствие са дошли да живеят в България или тук в нашия регион. Знаете ли за такива случаи?
Евгени Чекаларов: За съжаление не зная. Може би техни правнуци трябва да търсим тук. Зная, че когато го убиват, са оцелели няколко човека от четата, но ръководителите са убити - Кузо Стефов, Лазар Москов, Борис Сарафов.
Фокус: Женен ли е бил Чекаларов, има ли наследници?
Евгени Чекаларов: Бил е женен. Имал е дъщеря, но тя не е имала деца и някак си се е загубил родът. Дядо ми не е поддържал връзка след като братовчед му е загинал 1913 година. Знам само, че е имал къща, която Васил Чекаларов е построил в София, но не зная нищо за съдбата и на самата къща. Зная само, че са починали преките му наследници, но ако има някой, а аз не зная, то с удоволствие бих се свързал с тях.
Фокус: Какво е бил Васил Чекаларов за българите в Костурско?
Евгени Чекаларов: Той е бил легенда още приживе. Защитавал е най-вече българското население от набезите на турците и по-късно преди да го убият и от набезите на гърците и сърбите, които са водили жестока асимилационна политика в тези райони да изтрият българщината. През Балканската война и сърбите и гърците са се отнасяли добре с него, защото той е минавал и е освобождавал селата още преди редовната войска. Дори е получавал похвали и награди от гръцките военни, но след като става Междусъюзническата война и се изтеглят нашите войски, той остава с четата си да защитава българското население и за това го преследват жестоко. Така и го убиват. Заграждат го на една височина, където останал с петима - шестима души от четата си. Бил е тежко ранен. Дни наред са го преследвали, но накрая го заграждат и го хващат. Полужив му режат главата и я разнасят на кол из селата да видят всички, че легендарният Васил Чекаларов е убит.
Фокус: Вие казахте, че представят Чекаларов като антипод на гръцкия костурски митрополит Германос Каравангелис.
Евгени Чекаларов: Такова сравнение е направено и в последната книга „Васил Чекаларов Дневник”. Там са публикувани дори спомени на Германос Каравангелис, за да могат читателите да направят сравнение между двамата. Каравангелис е работил срещу българското население заедно с турците. Предполага се, че като християнин би трябвало да защитава християнското население, а то е точно обратното. Двамата са противници, които са живели и действали по едно и също време в един и същ район. Чекаларов е сред най-изявените водачи на борците за освобождението на Македония от турците, а Каравангелис дори често е предвождал турските потери срещу въстаналия народ по време на Илинденско-Преображенското въстание. Кравангелис е преследвал Чекаларов, няколко пъти му е залагал капани, но не е могъл да го залови.
Фокус: Има ли някоя случка или факт в живота на Чекаларов, които са ви направили силно впечатление?
Евгени Чекаларов: За мен най-ярка е героичната му смърт. Тя доказва каква омраза са имали към него враговете му. Друго, от което бях впечатлен, са неговите дневници. Той е бил много интересна, енциклопедична личност без да има някакво по-специално образование. Например неговите дневници са били написани на малки тефтерчета, а впечатляващо е, че бележките са били шифровани. В тях той е отразявал периода от 3 юли 1901 до 30 август 1903 година, периода на въстанието, който е изпълнен с много катастрофални събития за българите от Македония. Тези, оригиналите на дневника, са пазени от неговия другар и роднина Лазар Киселинчев, който по-късно заедно със Спиро Мореов Загоричанин го дешифрирали. Дневниците са подготвени за печат през 1946. Въз основа на тази дешифровка излиза и книгата „Васил Чекаларов Дневник” 1901-1903 г.” Интересно е да се прочете, защото човек добива точно представа как са се развивали събитията. В книгата има и много спомени за него. Интересно е, че в дневниците си Чекаларов е водил списък на изгорените села и е записвал имената на убитите от аскера и башибозука.
Фокус: Знаете ли дали има някакъв паметен знак, посветен на воеводата Чекаларов, паметна плоча?
Евгени Чекаларов: Не зная да има някъде, но зная, че има село, кръстено на него в Родопите, близо до Златоград - село Чекаларово, но интересно е, че го пишат Чакаларово. Някъде така и изписват фамилията му, но истината е, че е Чекаларов. Имам идеята в селото, кръстено на негово име, да направя барелеф или нещо подобно. Имам приятел художник Иван Бахчеванов, който може да го направи и с него сме обсъждали тази идея, да направим някакъв барелеф стига да ни разрешат да го поставим, но предполагам, че няма да има проблеми.
Фокус: Какъв е произходът на тази интересна фамилия?
Евгени Чекаларов: Предполага се, че някакъв далечен наш роднина е бил чехлар и от там се е трансформирала фамилията.
Фокус: Не само в историята, книгите и архивите се пази спомен за воеводата. Вие споменахте,че има и песни и стихове, посветени на него и то на няколко езика.
Евгени Чекаларов: И аз се учудих като го научих от различни източници и издания, посветени на него. Имало е песни, които са го възпявали, както на албански, на гръцки и на турски, тъй като е защитавал и другото население от нападения и разбойници, които са върлували и безчинствали тогава. И затова от благодарност народът го е възпявал. В книгата „Васил Чекаларов Дневник” има отпечатано стихотворение от Любомир Бобевски, посветено на Чекаларов. Ще Ви прочета един стих от него:
„Кръвта си многоценна проля той пред олтара на родни край изстрадал и в луда надпревара се втурна с меч в борбите и би се най-достойно с врази вековни смъртни, - очи склопи спокойно!”
Катя НИКОЛОВА
Автор
Тема: Евгени Чекаларов: Ще направя барелеф на Васил Чекаларов (Прочитано 1958 пати)