Скъпи сънародници,
През последната седмица се появиха жалки спекулации, че хората, които не са историци, духовници или богослови, нямали право да вземат участие в обществни процеси, които засягали духовното единство на българската нация. Тук бе споменато и моето име. Ето защо реших да изразя и своята позиция по въпроса.
Не обичам хора, които работят срещу държавата си. Враг съм им и се старая да съм тяхна алтернатива във всяко едно отношение.
Напоследък се случиха много събития в региона:
• Албания призна българско малцинство
• Има възможност пробългарски кандидат за кмет да спечели местните избори в региона на Мала Преспа (Албания), където трaдиционно нагласите са македонистки.
• Подписахме висялият 20 години договор за добросъседство с Р. Македония
• Получихме уникална покана от Македонския Св. Синод да им станем Църква-майка.
Твърдо смятам, че е редно да извлечем максимална полза от тях за държавата си. По тази причина и настоявам БПЦ да стане Църква-майка на МПЦ-Охридска архиепископия. Политическият климат и особено Председателството ни от януари догодина улесняват сближаването на Балканските страни. И нека не забравяме, че ние сме средно голяма европейска сила, с право на гласове колкото Австрия и Швеция. Има 11 държави от ЕС, с по-малко гласове. Гласовете на по-малките обаче се чуват много повече от нашия. По традиция трудно поемаме важни инциативи и живеем с комплекс.
Та нали това са правели героите от Възраждането ни и то в много по-тежките условия на отоманско владичество. И резултатът е независима българска църква, постигната с нейни лични усилия и усилията на предприемаческата класа.
Извън канона било! Спрямо нас все по канона ли бе действано? Не се сещам за поместна църква от региона, която да е изживявала толкова несправедливости. Не бе ли по-голям рискът от схизма, когато не отидохме на Църковния събор в Крит? Смелата защита на чешката православна църква, достойна за уважение, не е ли пример, че със същия аршин може да се мери и нещо родно, например МПЦ? Признаване на Американска православна руска църква, непризната от останалите, не е ли пак в разрез с канона? Сурдулишките „мъченици“, канонизирани от СПЦ, не са ли отново не според канона?
Църквата ни е българска, не просто православна. Това е Национална религия. Влиянието й за просперитета на обществото ни е въпрос и на Национална сигурност.
Църквата и държавата вървят заедно и се грижат за напредъка на този народ. Не е вярно, че църквата не прави политика. Всички поместни църкви го доказват. Гърците - в битката за името Македония, сърбите в признаване на т.нар. ПОА (гръко-православна печка архиепископия, забележете), русите - с Украйна и пр.
За разлика от всички врагове на идеята за Майка-църква, аз съм неразделна част от обществения живот на Р. Македония, защото инвестирам в децата им (те са и наши деца). Тези, които ни обясняват как няма да се получи това с Майката-църква или как ще пострадаме, ако го направим, как да имат моята гледна точка? Работещи тези са нужни.
