Штампај

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).
1 час 1 ден 1 недела 1 месец Засекогаш
Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија

[disidente]

Л. Младенов: В Македония се осъзнават, страхът се пречупва

2 Август, 2012|автор: frognews.bg

Събраха се много единични случаи, за да са само "единични". Спаска Митрова, Мирослав Ризински, Виктор Канзуров, Драги Попов, Миле Йованоски, Виолета Младенова ... и т.н. списъкът е безконечен, казва за Frognews председателят на БККС, чиято съпруга беше уволнена от работа заради българското самосъзнание на семейството.

интервю на Ана Кочева

- Лазаре, съпругата ти остана без работа под претекст за съкращение на персонала на фирма в ликвидация. Всъщност истинският повод за уволнението й, както добре знаем, е участието й в събора в Смилево, където от всички краища на Македония и България чествахте годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Изненадани ли бяхте от това развитие на нещата, или очаквахте, че може да се случи нещо подобно?
 
- Историята започва много отдавна... Струмишките актьори от този гнусен спектакъл много добре ме познават по простата причина, че допреди десетина години бях от същата страна на барикадата и до ден-днешен не съм променил страната си. През 1998 година след повторното идване на ДПМНЕ на власт, се случи първият удар срещу съпругата ми. Промениха й работното място. Дали от суета на някои хора или поради нашата българска принадлежност, не знам, но се случи. Управлението по такъв начин им докара поражение на следващите избори. Когато се завърнаха през 2006 г. на власт, едно от първите неща, които пробваха да направят в Струмица, беше да уволнят дъщеря ми, която е дипломиран психолог. По този повод на няколко пъти, пред колежките на моята дъщеря, имахме размяна на остри реплики по телефона с депутатката Силвана Бонева, след които, дъщерята ми все пак остана на работа. Но! Веднага след това започва новата Голгота на моята съпруга. Затвориха я в офис от 25 квадрати, без НИКАКВИ работни задачи, мислейки че по този начин ще я пречупят. Помислиха си, че това е слабата халка в моята верига, но се излъгаха. Не позволих да падне психически.  И така четири години! Класически MOBING. След трансформирането на фирмата, когато не я приеха в новоформиралата се фирма, си знаех, че ще дойде денят, в който ще остане и на улицата. Гьобелсовщината на еничарите трептеше във въздуха. До последния ден не спряха със заканите, че ще я уволнят от работа. Може би прославата на Смилево беше моментът за окончателната ликвидация.

- Дни след събора ти си имал среща с шефа на струмишката държавна сигурност. Какво ти казаха, имаше ли заплахи?
 
- Не съм го канил на среща, дойде ми сам, в събота, когато е неработен ден. Дойде ми демек като приятел (те винаги така настъпват) и почна да ме разпитва за Смилево. Когато ми цитираше част от моята реч в Смилево: "ако целта на востаниците од 1903г. беше да ги скинат робските окови, нашата цел е да ги скинеме оковите на една измислена история, коя ги дели люгето и насадува омраза" и ме попита защо съм казал това с оковите, вече си знаех, че е дошъл служебно. Тогава обърнах темата за уволнението на съпругата ми, което само по себе вече беше факт. Първо ми твърдеше, че това няма да се случи, след това че това се прави от локалните функционери (?), а накрая, като видя, че мисията не му е успяла, ме предупреди ДА НЕ СЕ ПАЛИМ МНОГО ! Но това не е първата заплаха срещу мене. Първата дойде след атентата на Киро Глигоров, когато двама служители на ДС в Струмица, чрез една моя приятелка, внучка на познат емигрант в Брюксел, българин от Струмишко, ми изпратиха послание че е много лесно физически да ме ликвидират. Единият от тях сега е на много висок пост в МВР в Скопие.

- Председател си на БККС; тази твоя дейност се оказва много опасна за теб самия и за семейството ти в Македония. Какъв натиск ти се оказва, откога?
 
- Аз не съм криминално проявен, не съм политик, нямам голям бизнес, моята обществена дейност е открита, всичко е наяве. Това им намалява възможностите за пряк удар срещу мен, затова използват еничарите за странични атаки, тормозят членове на семейството ми, надявайки се да саботират моята дейност. Но не съм от тези, който се отказват от идеите и начертания си път. И те го знаят това. Също и еничарите, които от 1990 година работеха с мен. Оттогава е и самият натиск върху мен лично. Но, той само трепти във въздуха, не се вижда, те са майстори в това.

- Усещаш ли някаква подкрепа от страна на България?
 
- Разбира се, че усещам. Имам прекрасни приятели в България. От обикновени работници до евродепутати. Знам, че са с мен в този момент. Доказват го по разни начини. Обаждат се по телефон, пишат на фейсбук или скайп или излизат със собственомнение по повод Гьобелсовото дело с уволнението на съпругата ми след 29 години непрекъсната работа в една и съща фирма. Благодаря на всички за това.

- А имаш ли много съмишленици в Македония? Идва ли краят на страха?
 
- Това, което се вижда чрез работата на БККС, е само върхът на ледения бряг. Отдолу има една огромна маса от осъзнали се хора, на които им трябва само една малка стъпка да пречупят с десетилетия насаждания страх у тях. Идва денят на безстрашието и няма сила, която може да го спре. Всички да ни изкарат от работа, без хляб да останем, ние пак ще оцелеем.

- Оттук накъде, Лазаре? Как ще живеете под този морален и материален натиск?
 
- Само напред. Няма да позволим да ни манипулират и изкривяват истината. Няма да позволим двойни играчи да ни решават съдбата. Много е лесно да кажеш: "В разговора с тях (евродепутатите-б.р.) ясно показах моето разбиране, че не трябва единични случаи, проблеми или инциденти от двете страни да се използват от политиците за трупане на политическо напрежение между двата народа", както гласи отговарът на депутатката Силвана Бонева на евродепутата Димитър Стоянов, но когато тези "единични" случаи ги използват за разчистване на сметки с активистите на българското движение в Македония и когато същите ги събереш, получаваш една добро осмислена система срещу българите в Македония, а със това и срещу самата България. Събраха се много единични случаи, за да са само "единични". Спаска Митрова, Мирослав Ризински, Виктор Канзуров, Драги Попов, Миле Йованоски, Виолета Младенова ... и т.н. листата е безконечна. И сега? Продължаваме нататък! Как ще живеем? Ами, може малко по-бедничко, ама ще оцелеем! Ние сме идеалисти, материалното не ни е най-важното. А еничарите нека трупат пари, те ще са им нужни, за да купуват дрога на децата им и след това да ги лекуват.

http://frognews.bg/news_45978/L_Mladenov_V_Makedoniia_se_osaznavat_strahat_se_prechupva/

[disidente]

За Бугарскиот културен клуб во Македонија нема македонски јазик ниту Македонци

17 АВГ 2012

Лазар Младенов е релативно непознато име во Македонија, но очигледно не и во Бугарија. За него се зборува и во Софија, но и во Брисел. Младенов, како Бугарин-граѓанин на Македонија, во ниту еден момент во дописното интервју за МКД.МК не го напиша зборот Македонец, македонски јазик, македонско малцинство…

Бугарскиот европратеник Андреј Ковачев го посочи Лазар Младенов како човекот чиј Бугарски културен клуб во Македонија има сериозни проблеми во секојдневното работење. По подолго трагање по Младенов и неговиот клуб, конечно стапивме во контакт (само по имејл) со него. Живее во Струмица, по образование е архитект, се занимава со трговија на осветителни тела, а по националност е Бугарин.

Во писменото интервју Младенов, како граѓанин и на Македонија и на Бугарија, во ниту еден момент не напиша збор поинаков од официјалниот став на Бугарија во однос на македонскиот јазик, македонскиот народ или пак во однос на позицијата на македонското малцинство во Бугарија. И за него, како и за официјалните бугарски историчари, Гоце и Даме, Жинзифов и Прличев, Пејчиновиќ, Сандански… се Бугари.

Еве го интегрално писменото интервју со Младенов.

На какви проблеми наидувате во спроведувањето на активностите на клубот?
- Проблемите се системски и потекнуваат од едно минато време. Во изминатите четири години, колку што опстојуваме, наши членови беа затворани, бркани од работа, повикувани на полициски распит, беа правени притисоци по странични линии со цел луѓето да се откажат од членство во клубот и други облици на притисок, сè со цел да се амортизира или целосно да се закочи работата на клубот. Има тенденција од власта овие случаи да се прикажуваат како поединечни, формулација што ние воопшто не ја прифаќаме, затоа што кога ќе се соберат сите тие „поединечни“ случаи, се согледува еден добро разработен систем против сè што носи бугарски предзнак во себе. Од досиејата што беа објавени станува сосем јасно дека репресивната УДБА прогонувала Бугари во времето на бивша Југославија. За жал, тоа продолжува и денес. Затоа не случајно резолуцијата на Европскиот парламент за напредокот на Македонија изрично бара да се прекине со етничката дискриминација против граѓани што отворено го искажуваат својот бугарски идентитет или етничка припадност. Живееме во 21 век и вакви ретроградни практики ги поткопуваат принципите на демократијата и човековите права.

Можете ли да ни наведете некои поконкретни примери за ваши членови што биле затворани или избркани од работа?
-Ние сме реагирале на тие случаи преку писма, декларации, како и анализи за меѓународниот печат. Последниот таков пример се случи неколку дена по заедничкото чествување на Илинденското востание, кое го организиравме на 21 јули во Смилево. Бев посетен од началникот на ДБК за Струмица, кој упати груби заплашувања кон мене и моето семејство, цитирајќи извадоци од мојот говор во Смилево. На 1 август мојата сопруга Виолета Младенова, со 29-годишен работен стаж во државната фирма „Струмички слив“, беше оставена без работа и практично исфрлена на улица со образложение за скратување на персоналот на фирмата, која се наоѓа во ликвидација. Со тоа ѝ се става крај на неколкугодишната психичка тортура врз мојата сопруга, кој практично започнува со формирањето на БККС. Се сомневаме дека ова бркање од работа е диригирано од високи партиски структури на една од владејачките партии.

Што сте по националност?
-Не сметам дека за едно новинарско интервју се од голема важност моите лични податоци, но ќе ви одговорам. Јас сум Бугарин и граѓанин на Република Македонија и на Република Бугарија. Дедо ми е од Кукушко, а баба ми од Дојранско. По вероисповед сум католик. Но етничката или религиозна припадност не е услов за членство во нашата граѓанска организација. Напротив, тоа е само придонес кон подобро граѓанско општество.

Како граѓанска организација дали реагирате на непочитувањето на основните човекови права на дел од граѓаните во Пиринска Македонија, во Бугарија, земја-членка на ЕУ?
-Секоја држава-кандидат за членство во Европската Унија треба да ги исполни копенхашките критериуми за да стане дел од европското семејство. Исполнувањето на овие критериуми означува стабилност на институциите, гарантирање на демократијата, владеењето на правото и заштита на правата на човекот. Во основа на овие принципи стои независниот судски систем. Анкетата што беше спроведена од ОБСЕ покажа дека судиите во Република Македонија работат под постојан политички притисок. Тоа е поразителен резултат за македонскиот судски систем, чиишто последици секојдневно ги трпат македонските граѓани. Ситуацијата уште повеќе се усложнува во услови кога се затвораат приватни медиуми, во услови кога новинари и граѓански активисти се подложени на говор на омраза и отворени повици за нивно линчување, кога се упатуваат навредливи зборови кон странски амбасадори, кога општеството вештачки се дели на патриоти и предавници. Ниту една од овие работи нема да ни помогне побрзо да се интегрираме во ЕУ, туку напротив, само ќе нè оддалечува од неа. Ова се работи на кои сите ние како граѓани треба да реагираме.

Дали има, а ако има, колкаво е по број според Вашата процена бугарското малцинство во Македонија? Дали имате податоци за бројот на македонското национално малцинство во Бугарија?
-Ова се прашања што биле интересни во времето на Титова Југославија, но денес во обединета Европа има други приоритети. Наместо да прават поделби, европските држави заемно се интегрираат, работат за економски просперитет, базирајќи се на нивните заеднички вредности, на она што ги поврзува и ги обединува. Граѓаните на Република Македонија и на Република Бугарија ги обединува илјадагодишна историја, наследството на светите браќа Кирил и Методиј, св. Климент, цар Самоил, нашите преродбеници и револуционерите од блиското и подалечното минато. Ние споделуваме идентично културно и историско наследство и не треба да дозволиме анахроните идеолошки експерименти и интерпретации на Коминтерната да нè разделуваат. Немаме јазична бариера. Република Бугарија беше првата држава што ја призна независноста на Република Македонија. Сето тоа се одлични предуслови за соработка на сите нивоа. Ако некаква бројка треба сериозно да се анализира, тоа е загрижувачкиот процент на невработеност во Република Македонија, кој изнесува над 30 отсто. Младите луѓе масовно ја напуштаат државата разочарани од огромното партизирање на администрацијата и недостигот од странски инвестиции. Голем дел од нив се образоваат и успеваат да се вработат во Бугарија. Што е најлошо, овој процент нема да се намалува сè додека произволно и без општествен консензус се трошат огромни суми за проекти каков што е „Скопје 2014“, кои се генератор на внатрешни поделби и тензии со соседите. И за жал, сите тие средства на граѓаните се трошат во услови кога речиси нема никаква патна инфраструктура кон Бугарија.

Зошто мислите дека непочитувањето на основните човекови права на Македонците во Бугарија би можело да биде причина за поделби? И не одговоривте – има или нема Македонци во Бугарија?
-По Илинденското востание, како и по Балканските војни и Првата светска војна, голем број македонски Бугари се принудени да побараат спас со бегство во Бугарија. Се населуваат во Софија, Пловдив, Варна, Русе и на многу други места. Во владата на Стамболиски, Ѓорче Петров бил назначен за раководител на владината служба за распоредување на бегалците. По некои процени денес во Бугарија живеат над еден милион потомци на овие бегалци и претставуваат дел од бугарското општество учествувајќи во неговиот политички, економски, социјален и културен живот. Со потекло од географскиот регион на Македонија се и бившиот премиер Сергеј Станишев, како и актуелниот претседател Росен Плевнелиев. Главен обвинител на Бугарија во периодот 1992-1999 беше Иван Татарчев, чиј дедо е брат на Христо Татарчев, еден од основачите и прв претседател на ВМРО. Ресенчанецот Андреј Љапчев е премиер на Бугарија во периодот 1926-1931 г. Прв дипломат на Бугарија во Општеството на народите во Женева е Симеон Радев, исто така ресенчанец, кој станува член на ВМРО по предлог на Гоце Делчев. Автор е на книгата „Градители на современа Бугарија“. Симеон Радев меѓу другото бил ученик на Ѓорче Петров во Битолската бугарска класична гимназија. Едно вакво интервју го оценувам позитивно, но е премало за да се набројат сите овие личности и настани, на кои треба да се гледа како фактор за зближување и обединување.

Дали сте се обиделе со македонските организации во Бугарија (на пример партијата ОМО Илинден Пирин) да стапите во контакт за некаква соработка, за некој проект што би ги зближил двете држави?
-Нашата организација не се занимава ниту се обврзува со политички партии. Политичката надлежност за нас е потполно ирелевантна. Ние имаме само една главна грижа – граѓаните и градењето на граѓанско општество. Во таа смисла ние сме отворени за соработка и контакти со сите организации чија главна цел е градење модерно граѓанско општество. Во март 2010 година учествуваме заедно со други позначајни граѓански организации на јавна дебата по покана на Комисијата за надворешна политика на ЕУ. Резолуциите на Европскиот парламент за напредокот на Македонија (кои практично се држат во тајност и не може да се најде нивен превод достапен за македонските граѓани и општество) даваат добра рамка за зближување на двете држави преку заедничко чествување на општи историски личности и настани и формирање на комисии што треба да ги надминат идеолошките интерпретации на историјата. Минатиот месец во Смилево организиравме заедничко чествување на Илинденското востание, кое беше посетено од околу 400 граѓани од сите краишта на Република Македонија и Република Бугарија. Присуствуваа општински советници од двете држави. Иницијативата беше поздравена од претседателот Плевнелиев, европратеници… Беа поканети претседателот Ѓорѓе Иванов и премиерот Никола Груевски. Се разбира, подготвени сме да дадеме експертски мислења и за комисиите, а за таа цел би било позитивно да се вклучат и граѓански организации од Бугарија. На пример, би било полезно да учествуваат потомци на бугарските родови Шапкареви, Миладинови, Прличеви, Цепенкови, Снегарови, Талеви, Кусеви, Мисиркови, Ризови, Попјорданови, Матови, Дрангови итн. Ова се луѓе што се високо етаблирани во бугарското општество како професори, новинари, режисери, добро се запознаени со македонската историја и можат да дадат солиден придонес во зближувањето на двете држави.

Изградбата на граѓанско општество не го исклучува правото на образование на мајчин јазик, на негување на сопствената култура, на уживање на основните права… мислам на македонското национално малцинство во Бугарија?
-Секој треба да ги негува своите културно-историски традиции, но тоа не треба да биде на сметка или да пречи на традициите на другите. Во образовниот систем во Република Македонија сè уште фигурираат идеолошки интерпретации на историјата што потекнуваат од тоталитарното минато на бивша Југославија. Посмртно се фалсификува бугарската етничка припадност на историски личности како св. Климент, цар Самуил, преродбениците Кирил Пејчиновиќ, Рајко Жинзифов, Кузман Шапкарев, браќата Миладинови, Григор Прличев, дејците на ВМРО, како на пример, Дамјан Груев, Христо Матов, Гоце Делчев, Јане Сандански, Пере Тошев, Тодор Александров и други. Дали е нормално едни исполитизирани историски интерпретации да претставуваат основа за градење добрососедски односи? Всушност, во една таква ситуација, основните права на сите македонските граѓани се драстично нарушени, бидејќи во Република Македонија не се изучува историја што е базирана на автентични документи и во согласност со општо признаената меѓународна наука. Сепак ова е опширна тема, која треба да се разгледува само низ призмата на науката и не смее да се политизира. Токму од таа причина европската резолуција за напредокот на Македонија препорачува формирање заеднички експертни комисии по историја и образование со Бугарија, која треба да придонесе за објективна интерпретација на историјата, да ја засили соработката во академските кругови и да им помогне на младите македонски граѓани да не се образоваат во дух на омраза кон соседните држави. Сметам дека и нашите македонски историчари ќе се согласат да се вклучат во експертните комисии, исто како што неодамна изразија согласност и нивните бугарски колеги. Тоа е местото каде што треба да се разговара на сите отворени теми со научна аргументација. Како добар пример може да послужи објавувањето на дневникот на Крсте Мисирков, што беше заедничка иницијатива и соработка меѓу државните архиви на Македонија и Бугарија. Треба да се продолжи во тој дух.

Има ли македонски народ, македонски јазик, македонски идентитет?
-Агресивната антиквизација, која го чини џебот на граѓаните неколку стотици милиони евра, за жал предизвикува големи нејаснотии на меѓународната сцена за тоа што треба да се подразбира под македонски идентитет. Дали станува збор за словенски или антички идентитет? Дали сме христијани или сме поклоници на пагански херои? Дали сме дел од големата раса македоноиди и како такви сме го населиле просторот до Јапонско Море? Силно се сомневам дека идентитетот што присилно се наметнува во последните неколку години е обединувачки фактор за сите граѓани. Каде се тука вградени другите етнички заедници? Зарем немаат тие придонес за македонскиот идентитет? Зарем Албанците, Турците… не се дел од оваа нација? Сите ние што сме родени тука и имаме семејства, кои си ги плаќаме редовно даноците, сите ние создаваме и придонесуваме за развојот на нашата држава. Инаку, според Уставот на Република Македонија, на територијата на државата се употребува македонски јазик, но македонските граѓани немаат јазични бариери со граѓаните на Република Бугарија. Азбуката со која се пишува тука се нарекува македонска азбука. Таа првпат се појавува на 16 мај 1945 година, кога е воведена со решение на Лазар Колишевски, кој во тоа време бил комунистички политички лидер во Југославија.

Тука имате една суштинска грешка, македонската азбука само е кодифицирана во 1945, таа се разбира не е создадена тогаш. Тоа е иронијата, најстариот старословенски јазик да има најмлада кодификација поради историските околности. Со овој Ваш став ја поддржувате тезата на бугарските историчари дека македонската нација и јазик се производ на Коминтерната.
-Решението за македонската азбука има број 2.625 од 16 мај 1945 година и тој документ, како и стенографските белешки на јазичната комисија што работела во тој период, се достапни на секого. Тие документи покажуваат кој се залагал за старословенските традиции, а кој се залагал за Вуковата азбука. Исто така познато е како завршија оние што се залагаа за старословенските традиции – Венко Марковски заврши на робија на Голи Оток и до ден денешен е анатемисан во Република Македонија. А пак тие што се залагаа за партиските директиви на КПЈ, по 1945 година станаа академици и професори.

Ако го погледнете подетално развојот на македонскиот јазик низ вековите (споменици, записи, ракописи, црковни книги), ќе ви биде јасно дека денешната македонска азбука е круна токму на тој природен развој, а не на некаков акутен договор меѓу поединци. Последново е клише што го верглаат многумина што не се доволно запознаени или стручни на тоа поле. Доказите си стојат, само треба некој да ги побара и прочита, а не да се занимава со предрасуди. А Венко Марковски не бил на Голи Оток поради учество во комисијата (а прашање е и дали баш бил на Голи Оток – некои сведоштва го докажуваат спротивното), туку затоа што пишувал памфлети против Македонија, на бугарска линија.

Кој ги финансира активностите на БККС?
Бугарскиот културен клуб – Скопје се финансира од членарина.

http://www.mkd.mk/52075/makedonija/lazar-mladenov-bugarski-kulturen-klub-makedoncija-makedonci/

[Anton]

http://www.focus-news.net/?id=f13747
Митко Йованов: В Македония трябва да съберем смелост и да престанем да гледаме негативно на България.
28 декември 2009 | 14:17 | Агенция „Фокус”

[тиквешанка]

Селмани: Целта на Белград е обща граница с Гърция

BGNES TV
 

Стратегическата цел на Сърбия е да има обща граница с Гърция. Тя въобще не се интересува от северно Косово. За тях е много по-важна Македония. Това е истинската причина Македония да не може да помръдне напред през последните 20 години. Реално, сърбите в Македония присъстват от 1912 година.

Това каза в ексклузивно интервю за Агенция пред БГНЕС председателят на Съюза на македонските журналисти Насер Селмани.

Проблемът в Македония е във факта, че от 20 години ние изграждаме една фиктивна демокрация. 20 години изграждаме карикатура на институциите, които реално трябва да съществуват в една истинска демократична държава, смята Селмани. Според него вече 20 години Македония не е демократична държава и упорито симулира демокрация. Това обаче вече е видимо за всички и няма как да скрием тази наша фиктивна игра и баламосване на обществеността, а за света вече ставаме и смешни, подчертава Селмани.

Ние нямаме реална опозиция, която да излезе и да каже: Когато дойдем на власт ще спрем контрола на Груевски над медиите, съдилищата и на парламента, който се е превърнал в Нотариат за предложенията на кабинета. Ето тези неща гражданите не чуват от опозицията в Македония, каза Селмани и добави: При нас опозицията просто казва дайте да съборим Груевски, но тук възниква въпросът - Защо Вие да дойдете на власт? Поради тази причина това управление ще остане на власт докато не се появи истинска опозиция, която ще иска да реформира тази система, която не е променяна от 20 години, каза още Селмани.

Според него сегашният лидер на опозиционния Социалдемократически съюз Бранко Цървенковски се е провалил и е изпуснал шанса да построи една истинска демократична Македония, която много бързо можела да се интегрира в НАТО и ЕС. Аз лично не вярвам, че той искрено иска да се присъединим към евроатлантическите структури както той твърди в момента. Въпросът с Груевски е много ясен и той е видим за всички нас - той не иска Македония да се присъдени нито към ЕС, нито към НАТО, подчерта Селмани.

Трябва обаче да бъдем искрени и да кажем, че Македония не е единственият виновник за сегашното състояние на Балканите. Ние сме свидели на една безотговорна политика от страна на Гърция. Властите в Атина не изпълняват ролята, която се очакваше от тях - да дърпат страните от региона към Брюксел. Гърция води политика от 19-ти век, смята Селмани и пояснява: Е, тук е успехът на Груевски, който схвана тези двойни стандарти - как е възможно вие да търсите по-големи права за албанците в Македония или за сърбите в Косово, когато в Гърция не се признават правата на македонците? Тази политика на двойни стандарти, която се води от Гърция и по право зад нея стои ЕС, до голяма степен подпомага политиката и на Груевски.

Западните страни нямат единна позиция за Балканите. Според мен има сериозни различия и по-специално между ЕС и САЩ, които умело се използват от Русия, Сърбия, Турция, Арабския свят и други фактори, които търсят влияние в този регион. И поради тази причина не може да се говори само за вината на Никола Груевски и Слободан Милошевич, но и за вината на ЕС, САЩ, та дори и на Гърция.

Македония доказа през последните 20 години, че няма капацитет да се измъкне, да се освободи от югославското влияние. Албанците в Македония до голяма степен са жертва на случващото се в Косово. Албанците тук трябва да изтърпяват неща, които не би трябвало да ги преживяват поради Косово. За албанския фактор е много по-важно Косово да се стабилизира и да не се търсят някакви права тук, смята Насер Селмани.

Според него властите в Белград няма да се откажат от идеята си за подялба на Косово и присъединяването на северната част. Той не вярва, че НАТО и ЕС ще запазят позицията си за непромяна на границите на Балканите. Селмани посочва и факта, че в продължение на 10 години силите на НАТО и ЕС в Косово не са разформировали сръбските структури в северната част на Косово, които директно се финансират от сръбските служби. Те вземат заплати от Белград, каза още той.

Стратегическата цел на Сърбия е да има обща граница с Гърция. Те въобще не се интересуват от северно Косово. За тях е много по-важна Македония. Това е истинската причина Македония да не може да помръдне напред през последните 20 години. Реално сърбите присъстват тук в Македония от 1912 година. Техните структури тук са много силни! И някой т.нар. македонски патриоти, които строят паметници фактически жертват Македония поради сръбските интереси. В крайна сметка най-големите губещи в тези игри ще бъдат македонците и албанците, подчерта още Селмани.

Този народ ми изглежда уморен. Най-голямата му философия е да търпи, да мълчи, да си казва - и това ще мине. Това не ми харесва, но това е факт. Няма критична маса в Македония. При македонците е вграден чипът, че албанците са им най-големите врагове и това е резултат от сръбската политика през последните 100 години, каза още председателят на Съюза на македонските журналисти Насер Селмани.

Той смята, че бившата комунистическа номенклатура, когато през 90-те години на миналия век разбира, че губи властта заиграва с националистическата карта, за да остане в управлението. На практика, най-големите комунисти, които по право трябва да са интернационалисти, се превърнаха в националисти. Това е играта, която в Македония все още не сме разбрали, каза в заключение Насер Селмани. /БГНЕС

http://news.bgnes.com/view/1042478

[Anton]

А. Ковачев: Строеж на жп линия София-Скопие стои от Стамболовово време.
Интервю на Ана Кочева
http://www.frognews.bg/news_48894/A_Kovachev_Stroej_na_jp_liniia_Sofiia-Skopie_stoi_ot_Stambolovovo_vreme/

[Anton]

http://www.cross.bg/1340783
Доц. Стоян Германов специално за "КРОСС": Властите в Македония трябва да признаят, че до 1945 г. сме едно!
.......
Според Вас, настоящите управляващи в РМакедония, ВМРО-ДПМНЕ дали прави целенасочена антибългарска кампания?
 
Да, именно това ВМРО, което носи тези символи, тези четири букви стои днес в основата на антибългарската политика и дори надминава и социалистите.

[disidente]

Л. Младенов: Изборите в Македония не бяха нито честни, нито демократични

Хората тук гласуват по инерция. Да не говорим за страха, насаден у гражданите още от сръбско, казва за Frognews.bg председателят на БККС.

Интервю на Ана Кочева
 
- Г-н Младенов, в Македония се проведоха местни избори, които ВМРО-ДПМНЕ спечелиха много убедително, според медиите. Същевременно от СДСМ заявиха, че местните избори не са били честни и демократични. Каква е истината, в каква обстановка се проведоха изборите?
- Може някой да си е мислил, че това са учудващи резултати, но ако се направи реален анализ, нямаше как те да бъдат други. Желанието на Бранко Цървенковски опозицията да получи макар и един глас повече от правителствената коалиция, с което да има основание за провокиране на  предсрочни парламентарни избори,  мотивира властта да използва всички възможни ресурси, с които разполага. В изборите бяха включени, освен партийното членство и всички държавни институции, които са под контрола на правителствената ДПМНЕ. Една огромна машинария на властта, на която на помощ се притекоха и строго контролираните медии, голями суми от  пари, брашно, масло,  които се раздаваха на хората, заплахи за уволнения от работа, освобождане от заплащане на глоби, раздаване на субсидии преди самите избори; огромен брой граждани с право на глас бяха изтрити от изборните списъци и редица други нерегулярности и машинации с цел получаване на възможно повече гласове . Публично се говори, че на тези избори масово се е използвал т.нар. „български влак”, т.е. снимане на бюлетините с мобилни телефони в момента на гласуването  и използване на триъгълници мместо кръгове при гласуването. Всичко това сочи, че тези избори бяха мирни, но не бяха нито честни, нито демократични.
Резултатът, който се получи, не отразява реално настроението на гражданите на Р Македония. В една реална демократична обстановка те щяха да са много по-различни. Целият ангажимент на властта беше такъв, че управляващите просто искаха абсолютна победа, което пък изцяло очерта абсолютистичния лик на македонския вожд.
- Мотивирани ли бяха хората да гласуват, искаха ли да променят статуквото?
- Хората тук гласуват по инерция. Безработицата е огромна и хората влизат в партиите, за да могат по този начин да си намерят работа. Има разделение между хората, но то не е идеологическо, защото и партиите не са идеологически застъпници на различни социални структури в гражданството. Това най-добре личи при коалициите на двете основни партии. ДПМНЕ се коалира изключително с леви и просръбски (!) партии, а СДСМ с „десни” партии. В държава, в която плурализмът е „в рамките на Социалистически Съюз” (така както пропагандираше Тупурковски още през 1989 г.), демокрацията няма как да не е на същото ниво. В объркана ситуация и хората са объркани и тогава са подложни на манипулации. Допълнително, опозицията няма различни позиции от правителството по темите, които спират преговорите на Р Македония с ЕС, конкретно свързани около спора за името с Р Гърция и отношенията с Р България. Да не говорим за страха, който е насаден в главите на гражданите още от сръбско. Всичко това прави ситуацията, подходяща за „игри” на политическите сили от двете страни. В такива моменти мотивът избледява.
- Да, но местните избори обикновено са мажоритарни. На личности или на партии беше заложено в крайна сметка?
- Партийното е преди всичко. Има случаи, когато в отделни общини избраният за кмет въобще не е известен на гражданите, което не им попречи да гласуват за него. Там, където имаше силни и доказани личности, се правеше всичко, за да се очерни тяхния лик, в т.ч. дори и най-близките от семейството му. Когато обявявате някого за криминал по време на кампанията и същевремено имате абсолютната власт, но не го съдите, тогава цялата тая постановка е съмнителна, нали? Но когато бедата е надвиснала върху главите на хората, те лесно се подават на подобни пропагандни трикове на властта, която ежедневно ги атакува чрез 100% контролираните медии.
- Местните избори често са симптоматични и по отношение на парламентарните. Очаквате ли някакви изненади занапред?
- Ако опозицията успее да усвои бастиона на „делата” а това е община Център в Скопие, тогава за следващите парламентарни избори ще има доста материал, който ще помогне да се разкрие цялата схема на строене на „дела” от властта. Ако оттук почне размотаването на кълбото, това може да бъде началото на края на сегашната власт!
- Какви са резултатите за албанското малцинство и какви тенденции сочат тези данни?
- Албанците успяха да превземат още един по-голям град с Кичево. По думите на Буяр Османи, портпарола на ДУИ, в това са им помогнали торбешите от Мала Преспа, което е разбираемо, след като власта затвори А1 ТВ и собственика, както постави и самия торбеш в затвора. Другите резултати са в рамките на очакваното, освен ако не се смята за изненада поражението на ДПА в Тетово, но затова пък са реални шансовете им да получат Струга. С тези резултати и фактически е отбелязана територията, в която албанско население е мнозинство и може да влияе върху политиката в бъдеще.
- Присъстваше ли европейската тема в местните избори? Впрочем присъства ли тя и на национално равнище, какво се прави, за да се спечели доверието на ЕС, така че най-после страната да получи старт в преговорния процес?
- Страхувам се че тази тема не е приоритетна за македонските политици. Те я споменват само куртоазно, просто, за да се каже нещо. На политиците им е удобно статуквото по отношение на европейската тема да продължи. Тяхната логика е, че е по-добре да си пръв на село, отколкото последен в града. Те не показват знаци, че ги интересува желанието на огромното мнозинство от  гражданите за европейско бъдеще на Р Македония. Важно е те самите и близките им да трупват капитал. Ако това не беше така, селата по Македония нямаше масово да опустяват.
И още нещо, много важно за нас. Европейската тема отворя и темата за българите от Македония, която е ракова рана. Отварянето на тая тема ще изобличи илюзиите на македонизма и ще срути лъжовната им постройка от 1945 г. насам.
- В тоя смисъл - имаше ли антибългарска реторика в кампанията? И въобще - работи ли тя и в каква посока?
 - Може някой на някое място да е казал нещо, но това не беше практика.  И в тази посока тук работите са сбъркани. Тези, които уволниха съпругата ми от работа заради „българофилство”, имаха в Струмица кандидат който пригежава капитал в България.  На тях им пречи факта, че аз ръководя Българския Културен Клуб – Скопие, но пък им е нормално бащата и децата на тяхния кандидат-кмет да живеят в България. Това е логиката на двойните играчи, който мамят България.  Същите тези хора, вероятно използвайки връзки в МВР, показаха пред ТВ камерите документ, с който водачът на листата за съветници от лагера на съперниците се отказва от българското си гражданство няколко дни, преди да започне кампанията, показаха и  номерите на личната карта и паспорта, от които се отказва.  Когато българската администрация си позволява да издава такива документи на двойни играчи, тогава реториката губи посоката.

http://frognews.bg/news_52954/L_Mladenov_Izborite_v_Makedoniia_ne_biaha_nito_chestni_nito_demokratichni/

[Anton]

http://plusinfo.mk/mislenje/968/Bogdanovski-ima-dosie-od-najmalku-1000-stranici-vo-koi-dava-izveshtai-za-UDBA


Богдановски има досие од најмалку 1.000 страници во кои дава извештаи за УДБА

Основачот на ВМРО-ДПМНЕ, Љубчо Георгиевски, во кусиот телефонски разговор со Плусинфо, повика Комисијата за лустрација да ги отвори досиејата на сите што се декларираат за основачи на ВМРО-ДПМНЕ, како и на луѓето од дијаспората.
 
 
 
Имате ли сознанија дека УДБА ги финансирала македонските емигрантски друштва, како што е ДОМ на Драган Богдановски и „Македонска нација“, како што според Божин Павловски, тврдел Крсте Црвенковски? (објавено во колумната на Божин Павловски - „Рашомон“, или Драган Богдановски, е кодошот!)
 



- Директна информација не можам да посочам, но јасно е дека УДБА и ДБК имале перманентно свои луѓе во тие организации. Најдобар начин да дојдеме до вистината е да се отворат досиејата на луѓето кои се декларираат дека биле во тие организации на дијаспората. Тука имаме дури и нерасчистени убиства. Многу е интересно што ВМРО-ДПМНЕ во делот на лустрацијата, досиејата на патриотите од дијаспората воопшто не ги отвора, да не зборуваме дека многу личности од дијаспората се декларираат дека се основачи на ВМРО-ДПМНЕ. Значи мојата поента е дека лустрацијата не може да биде насочена само против бившите комунистички функционери, туку треба да биде насочена и кон таканаречените патриотски структури.
 
 
 
Како го коментирате фактот што во досијето на лустрираниот Божин Павловски, објавено на страницата од Комисијата за верификација на фактите кодното име водено од службите (објект на обработка) ОО „Рашомон“, самиот Павловски во колумна, го поврзува со името на Драган Богдановски, вашиот некогашен сопартиец кој упатуваше остри критики кон Вас, посочувајќи дека Вие сте најмалку идеолог на ВМРО-ДПМНЕ?
 



- Морам да ви кажам дека ми е непријатно да зборувам за Драган Богдановски, затоа што тој сепак бил во одредено време голема жртва на комунистичкиот систем. Меѓутоа, мора де се подели улогата на Драган Богдановски како жртва на комунистичкиот систем и неговата улога како соработник на службите. Сакам да посочам дека, според мои информации, и тоа во време кога бев премиер, Драган Богдановски има досие во кое најмалку има 1.000 страници, во кои тој дава извештаи до УДБА.
 
 
 
Вие сте го виделе досието на Драган Богдановски, за кое велите дека постои?
 
 
 
- Не сум го видел, но од квалифициран извор ми е дадена таа информација кога бев претседател на Влада. Втор факт за тоа е романот „Црна лисица“ кој е посветен на македонската политичка емиграција. Во него авторот Блаже Миневски го опишува животот на Драган Богдановски. Авторот не може да го скрие делот кога Драган Богдановски ги кодоши своите пријатели, посебно патриотот Динката. И доаѓаме до изворот Божин Павловски кој го посочува досето „Рашомон“. Јас инсистирам не само ова досие, туку на сите кои се декларираат за основачи на ВМРО-ДПМНЕ, Комисијата за верификација на фактите да им ги отвори досиејата и тие да бидат разгледани.
Катерина Гетева

[Anton]

http://www.mkd.mk/makedonija/politika/vigenin-bugarija-e-isplashena-od-politikata-vo-makedonija

Дојче веле




Вигенин: Бугарија е исплашена од политиката во Македонија





За да стане членка на ЕУ, Македонија треба да ги реши суштествените проблеми со своите соседи и да ги реализира реформите, кои ги очекува ЕK. Тоа не е лесен и брз процес, но нема друг пат, вели Кристијан Вигенин, бугарскиот министер за надворешни работи.
.





Кристијан Вигенин

Вигенин во разговор со уредникот на Бугарската редакција на Дојче веле, Александар Андреев, зборува за односите на Софија со соседната Македонија и спорните прашања.

Како ги оценувате бугарско-македонските односи во моментов?

-Добрите односи со Македонија за нас имаат големо значење. Со жалење треба да констатирам дека во последните години се забележува определен дефицит во односите меѓу двете држави. Во голем степен веројатно тоа се должи и на фактот што последниве години во Република Македонија владее тенденција на засилување на национализмот, што неизбежно води кон продлабочување на недовербата меѓу нас. Негативната кон нас медиумска кампања, обидите за присвојување на историските собитија и личности, претензиите за „македонско малцинство“ во Бугарија и ред други факти создаваат упорни стереотипи во македонското општество, што пак од своја страна раѓа реакција во бугарското општество.

Нашето убедување е дека за постигнување позитивна атмосфера меѓу двете страни е неопходна политичка волја и засилување на дијалогот меѓу официјалните власти - владите, парламентите, општините. Возможна е нова динамика во односите и реализирање на иницијативи, кои ќе доведат до нараснување на довербата меѓу двете држави. Во тој смисол работната средба меѓу двајцата премиери на 28. јули во Ќустендил постави добра основа и покажа дека дијалогот може да тече на официјално рамниште. Важно е, се разбира, тој да биде исполнет со содржини и да се постигне реален напредок во редица области, како економијата, транспортот, инфраструктурата, културата, соработка меѓу општините.... Сето тоа всушност може да биде развиено во полн опфат откако ќе биде потпишан Договорот за добрососедство и соработка.

Во меѓународните медиуми се појавија неколку критички статии во кои се тврди: Праведни или не, претензиите на Бугарија кон официјалната интерпретација на историјата во Македонија не треба да влијаат врз политиката, врз меѓусебните односи и во крајна линија врз бугарската позиција во однос на евроинтеграцијата на Македонија. Според Вас, постои ли такво нешто, и ако постои, дали е тоа оправдано?

-Лесно е да се даваат совети отстрана. Но, Бугарија се чувствува заплашена од спроведувана политика во Република Македонија во последните години, политика која не беше предизвикана од ништо. Напротив, Бугарија од самото создавање на Република Македонија ја поткрепува новата држава во секој однос. Но, кога сѐ поцелно се поставува под прашање бугарската историја, бугарското културно-историско наследство, се промовира непостоечко македонско малцинство кај нас... не можеме да ги затвораме очите. За да стане членка на ЕУ, Република Македонија треба да ги реши суштествените проблеми со своите соседи, да покаже дека се придржува кон принципите на добрососедство и да ги реализира неопходните реформи, кои ги очекува Европската комисија. Тоа не е лесен и брз процес, но за Република Македонија нема друг пат. Морам да потенцирам повторно, нашата главна цел е Република Македонија, како и сите држави од Западен Балкан да станат членки на ЕУ. Само тогаш ќе може да се развие во цел опфат регионалната соработка. Тогаш ќе имаме простор кој ќе биде многу попривлечен за инвестици и за живење.

До каде е стигната подготовката на евентуалниот Договор за добрососедство и соработка меѓу двете страни? Какви се пречките пред него? Зошто Бугарија инсистира на тој договор, а Македонија се стреми да го избегне?

-Досега се извршени четири рунди преговори во рамките на Договорот. Ред е на Република Македонија да ја покани нашата преговарачка екипа. До овој момент таква покана уште не е дојдена, но се надеваме таа да стигне во најскоро време. Постојат три спорни прашања за чие решавање е неопходна силна политичка волја од страна на македонското раководство. Сметаме дека раководството на Република Македонија не е ентузијастички настроено кон Договорот, но Бугарија опстојува на негово потпишување и имаме дадено јасни сигнали до македонската страна дека по ова прашање нема и не може да има промена. Потпишувањето на Договорот ќе овозможи целосен развој на соработката и ќе ги надмине постоечките задршки на Бугарија во однос на давањето датум за почеток на преговорите за членство на Македонија во ЕУ.

Според Вас, спорни се три теми во билатералните односи: општата историја, македонската политика кон македонското малцинство надвор од границите и спорот околу јазикот. Како изгледа сегашната ситуација во однос на овие три проблеми?

-Сметаме дека договореното со декларацијата на премиерите во 1999 година е основата која може да овозможи и по трите прашања да преминеме на рамниште на договор меѓу двете страни. Тоа ќе има поголема обврзувачка сила и на Бугарија ќе и‘ ги даде неопходните гаранции за да може без резерви да ја отвори вратата кон ЕУ за Република Македонија. Не би сакал да коментирам во детали теми кои се предмет на преговори. Во однос на јазикот би кажал дека по 1999 година беше најдена формула, која допушти потпишување на над 60 договори од различен карактер. Таа формула постои и не гледам причина да биде ставена под сомневање.

[тиквешанка]

Предаване „Прокудени от бащин край"

Разговор на историка Стоян Райчевски с Олга Пърличева - правнучка на Григор Пърличев по случай 120-годишнината от смъртта на Григор Пърличев

http://www.youtube.com/watch?v=IL_i2b3-dSA

[тиквешанка]

http://www.duma.bg/node/74312
"Прослави се в Атина българското име..."

"На 25 март 1860 година в гръцката столица Григор Пърличев е овенчан с Лавров венец за поемата си "Сердарят" ("Войводата"). 154 години по-късно неговата правнучка Олга Пърличева ни връща към личността, делото, духовния подвиг и величието на своя знаменит прадядо
Борис Данков
22. Март 2014

  Олга ПЪРЛИЧЕВА е родена в София. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". От 1983 г. е специалист-проучвател в Кирило- Методиевския научен център на БАН. През 1990 г. защитава докторат на тема "Кирило-Методиевски традиции и книжовност в епохата на Българското Възраждане". От 1995 г. е научен сътрудник в Българска академия на науките, където работи и досега.
 Участвала е в редица научноизследователски проекти, сред които "Кирило-методиевската проблематика в епохата на Българското Възраждане", "Кирило-методиевски традиции и книжовност на югозападните земи - XVIII  - XIX век", "Кирило-методиевска енциклопедия", "Кирило-методиевското културно наследство и неговите български и европейски измерения" и др. Автор е на десетки публикации, посветени на делото на Св.св. Кирил и Методий, "Автобиография"-та  на Григор Пърличев, Св. Климент Охридски и др.

 -  Вие сте правнучка на големия българин  Григор Пърличев. Какво чувство изпитвате като  потомка на тази фамилия?
- Може да прозвучи банално, но истинските чувства, които изпитвам като пряка потомка на дедо Григор (както го наричаме в семейството) са дълг и отговорност. При това - неизплатен дълг, като част от неизплатения дълг към личността и  делото му и  от "Майка България", както сам Григор Пърличев назовава Отечеството си, на която той безкористно се посвети, в най-вдъхновените си слова, поеми, стихотворения (песни) - в цялостното си мащабно и разнолико дело и творчество. Затова днес, когато чувам да се изрича името на  "Майка България", експлоатирано като моден израз, от устата на измислени "герои" - разпалени лъжепатриоти, истински ме боли, чувствам се, дори, омерзена.   
- Откъде тръгват и накъде водят корените на  Пърличевия род?
- Работейки върху създаването на "родословното дърво" за къщата-музей на Григор Пърличев в Охрид заедно с моя брат Кирил Пърличев се ръководехме главно от Пърличевата "Автобиография", като използвахме множество документи и материали. Включително - от богатия семеен архив, за чието съхраняване огромна заслуга има баща ни Григор, съименник на нашия дядо.
А корените на рода ни тръгват от дядото на Григор Пърличев, за когото, в своята "Автобиография", той пише с топлота и признателност - мъдрият, ученолюбив, благороден дядо. От неговите ръце невръстният 4-5 годишен Григор, поема първия си  буквар, като го "поглъща жадно". Дядото  го носи на гръб до училище в мразовитите зимни дни, тъй като няма парици дори за обувки. Малкият Григор още тогава започва да се отплаща с ученическите си успехи, а дядото го възнаграждава с малки симидчета. Толкова  естествено-дълбоко и сърдечно, Гр. Пърличев, го нарича "дедо", навсякъде в своите спомени, че пропуска да спомене името му. По тази причина днес не можем да назовем "името" на "най-дълбокия корен", от който започва Пърличевият род. Родителите си, "бедни, но, честни", Пърличев упоменава поименно: Ставри Пърличев и Мария Гьокова.
Баща си, не помни, защото той си отива от този свят твърде рано, когато Григор е "още шестмесечно младенче-седаче", както пише в своята "Автобиография", но,  майка си описва с невероятно дълбока синовна любов, благодарност, почит и преклонение. Нарича я "лъвица телом и душею". Не случайно в увенчаната с лавров венец  поема "Сердарят" ("Войводата") тя е прототип на главната героиня Неда. Иначе в генеалогичните трудове, редица изследователи поставят Пърличевия род между най-старите охридски родове. Чрез брака си с Анастасия Христова Узунова, който сам Пърличев определя като "взаимно съзидание", родовата кръв се  смесва с друг знаменит, стар охридски род - Узуновия. Баба Анастасия, предана и всеотдайна съпруга и майка, "лична стопанка, каквато пожелавам всекиму" (както казва за нея дедо Григор) е сестра на неговия верен съратник, учител и просветен деец, Димитър Узунов. Той  е баща на трима славни охридски войводи - дейци на ВМРО  - Андон, Ангел и Христо ( Дуле ) Узунови. Синът на Гр. Пърличев - Кирил Пърличев, член на ЦК и Задграничното представителство на ВМРО, учител и журналист, е наш дядо. Неговите спомени, подплатени с обилен документален материал от семейния архив, за историята на организацията, на която дядо ни е посветил 36 години, бяха издадени в обемист том, озаглавен: "36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев", от моя брат Кирил.
Григор Пърличев има двама братя- Иван и Николай (Никола), и сестра - Захарина, омъжена в друга стара охридска фамилия - Диамандиеви. Чрез децата на  Григор и Анастасия Пърличеви, родът ни се свързва с други стари и тачени охридски родове. Голямата му дъщеря, Луйза, се омъжва в уважаваната фамилия Маневи, а по-малката - Деспина - в рода Попсимови.
 Дядо ми Кирил взима за вярна спътница в живота си Олга - енергична и борбена  - от прочутата охридска търговска фамилия Точкови. Нейният брат, Димитър Точков, е сред ръководителите на  ВМРО, редом до дядо ми Кирил.
Моят брат, Кирил, е кръстен на дядо ни, а, аз - на нашата  баба Олга.  Дъщерята на брат ми пък - на тетка Деспина. Тя завърши висшето си образование в Германия, а сега живее и работи във Виена. Моят син - Божидар по баща е Арсов, но по характер прилича доста на Пърличевия род.  На тях се надяваме да продължат във времето Пърличевото име  и  дух.
- Коя черта от характера и личността на Григор Пърличев го характеризира най-ярко като творец и български патриот?
- Неговото житейско кредо и уникален девиз: "Съвършенство или смърт", в който се съдържат  нравственият и етическият максимализъм, смисъл и послание  на една  цялостно изградена и завършена личност, вечно неспокойна и наистина тъсеща съвършенство. Пърличев действително  се е стремял и в значителна степен е успявал житейски да уплътни своя девиз, като е давал  личен пример с неуморното си обществено и творческо дело през целия си съзнателен живот.
 Тъкмо със съвършенство са белязани съдържанието и художествената форма на неговите поеми. "Сердарят" ("Войводата"), с която Гр. Пърличев печели лавров венец и първа награда за поезия, присъдена му от най-авторитетно гръцко жури в Атина на 25 март 1860 г. преди повече от  150 години. Заради това Пърличев е  удостоен  с прозвището "Втори Омир", а в своята "Автобиография" той  ще напише: "Ако спечелих лавров венец, спечелих го геройски, без да тропам на ничия порта..." И още: "...Прослави се в Атина българското име...".
Същата съдба (след многобройни и ожесточени полемики в гръцкия периодичен печат от онова време, отнасящи се до националния произход и принадлежност на Пърличев, както и за първенството в поетическите конкурси, в които той участва, където Пърличев се проявява и като истински полемист)  има и другата му поема, "Скендербей"  (1861 г.). Тя е удостоена с втора награда, тъй като  журито на конкурса подозира, че авторът й отново е авторът на  овенчаната вече с лавров венец поема "Сердарят".
Доминиращата  черта от  характера на прадядо ми, която прозира през целия му тежък и неравен житейски път, "изпълнен с много възторзи, но и с много помръкнали надежди"-  е неговият  духовен аристократизъм. Респект и възхищение предизвиква силата на духа, с която се е извисявал "над нещата":  незначителни хора и събития, над "злобата на деня", над завистта, над огромните препятствия, интриги, клевети, сплетени от "свои" и от "чужди" недоброжелатели и откровени врагове, над непрестанно съпътстващите го житейски несгоди.
Иначе целият му живот е бил "труд и пак ТРУД", както пише Кирил Пърличев в спомените за своя баща: "Как е величаел ТРУДА" -  къртовски, неуморен, всекидневен - "с писалка в ръка и с хартия на колено". Когато е извън училището, "дето е основното му местослужение" (Григор Пърличев учителства в продължение на 36 години!), с извънредно претоварената му учителска програма и като училищен инспектор, и като черковен псалт (четец),  работил във всички главни градове на Македония - основно в Охрид, Струга, Битоля, Прилеп, Лерин, но също  и в София, като библиотекар в новоучредената тогава, сега - Национална библиотека, в Габрово (Априловската гимназия), в Солун (Солунската екзархийска гимназия). Извън непрестанната книжовна работа са и  многобройните вдъхновени слова и проповеди, които е произнасял от амвона на църкви и училища по цяла Македония и в новоосвободена  България.                                                                 
- Като учен вие сте сред най-задълбочените и компетентни  познавачи на биографията и творчеството на Григор Пърличев. С какво той се откроява от останалите български възрожденци?
- Оценката ви според мен е  преувеличена. Най-малкото, защото чрез нея ме нареждате в една  плеяда от извънредно авторитетни и ценени учени и писатели като: П. Орешков, Г. Баласчев, В. Пундев, Кл. Скопаков, Й. Иванов, И. Шишманов, К. Величков, И. Вазов, Г. Константинов, да  продължим с: М. Арнаудов, Е. Георгиев, Хр. Кодов, Ал. Милев, А. Германов, та до П. Динеков, К. Топалов. Дълга, безценна "перлена  броеница" от изследователи на Гр. Пърличев. Слава Богу, че са го сторили, защото всичко спира дотук, до 80-те години на отминалия XX век. Оттогава до днес малцина са тези (може би с изключение на Румен  Леонидов), които дават обективна оценка на бореца и книжовника Пърличев и питат: Защо не се чува и къде заглъхна силният му възрожденски глас?!
 За съжаление, в тази "перлена броеница" се промъкват и доста фалшиви "зърна" - платени "глашатаи" на чужди идеологически пропаганди и доктрини за някакъв псевдоглобализъм. Тези изследвачи "демитологизират" (всъщност - дискредитират) събития и личности от от нашата  история, литература и култура, като ги изкривяват и фалшифицират тенденциозно, представяйки ги като незначителна част от националното ни Възраждане, което само по себе си е изопачено дефинирано от тях като някакво "Модерно време". В тяхната "класация" на "демитологизирани" културни дейци тъкмо Григор Пърличев държи "палмата на първенството". 
 - На чия кауза служи Григор Пърличев със своето внушително просветно и литературно дело?
 - Когато говорим за  събитие, звезден миг или житейско кредо и кауза, на които служи Григор Пърличев,  които най-ярко го  характеризират като творец и патриот, наистина ми  е трудно да ги отделя. Все пак, бих казала, че е удивителна последователността, непримиримостта и силата, с които, независимо от конюнктурата, с впечатляващо постоянство, той се отдава и  следва в цялостното си многостранно обществено и книжовно дело.
Всичко това е  подчинено на водещата тема за  Македония - незаличимата "рана в  снагата на Майка България", на "таткойната", както сам Пърличев назовава целокупното някогашно Отечество. След подписването на  пагубния за България Берлински договор Григор Пърличев се отправя към освободените части на Отечеството, този път - в Габровската Априловска гимназия, като учител и проповедник. В Габрово като преподавател по църковно-славянски и класически езици Пърличев произнася две слова: "Слово за правописа и езика" и  "Встъпително слово,  пред учителите и учениците от гимназия", с една заветно звучаща "молитва"... Дойдохме в това место на България, да ви спомним често да управяте мислите си към страдалците свои единородци..., за да ви проповедваме мъки и тъги тракийски и македонски... Помните, че Майка България е в окаяно  състояние,  че е разкъсана на пет части. Когато всички народности се съединяват, България биде разединена. Никоя  история не забележила толика неправда. Майка България, като претърпе зверский ярем, в разстояние на пет века, днес плаче за изгубените си чада -  Македония и Тракия, ...за Добруджа..., за Пирот. Помните, че Австрия  подари Пирот на сърбите, за да посее между славяните разпри... Не забравяйте никога, че Майка България има разрешени косите си от тъги и жалости..., че имате свещена длъжност да се притечете на помощ майце си ..., да отриете нейните сълзи..., да замените чърните й дрехи с бели..., да й турите и другий венец от цветя, които растат в Македония... Безбройни учени българи жъртвовали са живот и имот за Майка България..., да утешите разплакана Майка България и така да станете безсмъртни на земи и на небеси! Амин!"
- Какъв завет е оставил  Григор Пърличев на бъдещите поколения?
- Още в първото от многобройните си "огнени"  слова - "Чувай ся себе си", в които с явен, обществен призив е въздействал върху духа на своите съвременници да възприемат идеята за национално пробуждане и против чуждото политическо и духовно потисничество, Пърличев засвидетелства искреното си, неподправено патриотично чувство, с едно трогателно определение за родолюбие: "Когато Господ ти казва: чувай се, той много повече ти казва да си я чуваш татковината. Защото таткото е един, а татковината са много татковци, майка имаме една, а татковината е хиляди майки, братя имаме неколко, а татковината е безброй братя. Човек, който не обича татковината си повече от себе си, не може да бъде честен човек".
Не престава да ме удивлява идейният, тематичен и жанров диапазон, мащабът на социалната и книжовна дейност на Пърличев през неговия недълъг земен, житейски път. Все се питам кога успя, за неговите 63 земни години, да създаде всичко това, което и до днес аз, разбира се, с неизмеримите си с тази величина скромни сили дори не мога да подредя и опиша по-цялостно, като имам предвид и писателския талант, проявен в книжовното му дело.
- Каква е заслугата на Григор Пърличев за утвърждаване на Кирило-Методиевото дело, на българския език и писменост?
- Григор Пърличев е най-ревностен продължител на кирило-методиевските традиции  в своята ораторска проза и публицистика, където се изявява като вещ оратор и книжовен ерудит. Писателят  обнародва  конкретни факти, разкриващи асимилаторските домогвания  на гръцкото духовенство, ръководено от т.нар. мегали идея над културно-просветния живот в Македония през XIX век, за унищожаването на славянски ръкописи и старопечатни книги, за първите проповеди в църквите и уроци по "майчин  язик" в училищата. Безкомпромисни и последователни са усилията на обществения деец и  публициста Пърличев за изобличаване на средствата  за  задушаване на българското просвещение, на неговите функционери и институция - учителство и училище. В цялостното си книжовно творчество (поезия, публицистика, художествена и ораторска проза, педагогически нравствено-етични, социологически и исторически съчинения ) Пърличев с вещина разработва темите за  автокефална  православна църква и по-конкретно за свободната средновековна "столнина на царе и независими архиепископи" - Охрид, за историята и възобновяването на древната  Охридска  архиепископия и за учредяването и дейността на Българската екзархия. И още: за  непреходното  значение на българския език и  писменост,   създадени от славянските  просветители и въведени  в богослужението и книжнината на българите, а впоследствие -  и при всички славяни,  за моралните устои и общественото възпитание на нашия народ. Разбира се, присъства  и темата за виталната и широко  разпространена в Македония традиция за честване паметта на Светите  Седмочисленици,  особено - на  охридските покровители и чудотворци -  светите Климент и Наум.
- Кое е неизвестното и малко известното в дейността на Григор Пърличев като книжовник и изследовател, защитник на националната ни кауза?
 - Мисля, че е крайно време, 120 години след неговата кончина, да заговорим гласно за тихия житейски и творчески подвиг на  НЕПОЗНАТИЯ Григор Пърличев!  Като се обърнем към житейския и творчески лик на този незаслужено пренебрегван, омаловажаван и кой знае, защо -  съзнателно премълчаван - възрожденски деец, с едно подобаващо цялостно изследване на общественото и книжовното му дело. В този смисъл, Пърличев би следвало да се определя със всеобемащото понятие за едно подобно литературно творчество - книжовник, тъй като почти няма литературен жанр, в който да не твори.   
Тъкмо поради това моите усилия в заниманията ми по тази тема в последно време  се насочиха  към редица статии от Пърличев, писани на гръцки език, в периода между 60-те и първата половина на 70-те години на XIX век, в които критически, от позицията на учен, Пърличев изследва проблеми, свързани с древногръцката литература, философия, ораторско изкуство, законодателство и история, където се извършва дълбок културологичен "разрез" на времето и хората. Тези трудове са написани  в период на най-активна борба на обществения деец Пърличев в условията на османска политическа и гръцка духовна доминация в Македония, за която в своята монография: "Григор Пърличев. Живот и дело" проф. К. Топалов ще напише: "Борба, в която той е безспорният авторитет в югозападните краища, с ерудицията си по въпросите на гръцката и европейската история и култура, с владеенето (в различна степен, писмено и говоримо) на около 10 езика, със славата си на увенчан (тъкмо в Гърция!) поет, с актива си на организатор на просветата в родната Македония, с рядкото съчетание на качества на призван  народен водач."
 Не можем да не признаем принципната обективност на Пърличев в общите заключения на създадените от него критически исторически текстове, в работата, по които наред с учения-елинист често се намесва и публицистът Пърличев. Тези текстове засягат и принципите на творене от историка-изследовател, между които най-важният е неизменното провеждане на принципа за историческата истина и правда. Коментирайки лекомисленото  доверяване на гръцките исторически извори от някои европейски историци, Пърличев подчертава, че науката трябва да е обективна и честна, подчинена на стремежа да се открие историческата истина, като излага теоретично принципните си възгледи за ролята и функциите на историка при пресъздаване на историята въобще. Тези принципи се формулират категорично и еднозначно и постановяват: "Щом и най-безобразният от хората има известна доза патриотизъм, то историкът непременно  има в повече и следователно -  е приятел на истината; а няма нищо чудно в това, ако, се окаже, че той въздига своята нация като добър писател, дори и обществените недостатъци на синовете си показва като положителни добродетели. Който и да бъде писателят, винаги, когато  говори за своята нация и против другите нации, е в най-добрия случай съмнителен; а искрен може да бъде само онзи, който сравнява положителните данни с отрицателните - и това е справедливо извеждане на самата истина; Ако случайно историкът е много искрен и не иска или не може да издигне своята нация с красиви, примерни дела, не би трябвало да прави това с красиви думи; Когато някой историк разказва на друг историята, която срами неговата нация, тогава даже и да е неистинска, даже и да е лъжа, ние трябва да прибегнем към здравия разум, съпоставяйки разказвача с този, на когото се разказва, търсейки изход във вярното познание, въобще изтръгвайки истината с ченгел, но никога, базирайки се сляпо. Тези са най-важните и лишени от грешки принципи, които историкът трябва да следва".
 Това е и моето кредо: Истина и правда - лична или историческа, които предопределят и родовия дълг, изпълнението на който се превръща и в лична кауза - животът и делото на Григор Пърличев да бъдат осветлени чрез "... вярното познание" за него, "ако трябва, изтръгвайки истината с ченгел, но никога, базирайки се сляпо", както самият той ни завеща: "През огин ке газиме, со змии и чкарпии ке се бориме и пак ке победиме, зощо Бог е со нас!"