Штампај

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).
1 час 1 ден 1 недела 1 месец Засекогаш
Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија

[MacedonBG]

Практиката да се издават международните договори съществува от столетия. Българският опит в тази дейност също е впечатляващ макар и не толкова назад във времето. Преди всичко трябва да се открои направеното от д-р Б. Кесяков, проф. Г. П. Генов и проф. Вл. Кутиков. Единствено най-пълно от тези издания на международните договори на България е корпусът от документи, съставен от д-р Кесяков, обхващащ времето от 1878 г. до 1925 г, като в приложенията му са включени султанския ферман за Българската екзархия (1870) и Санстефанския мирен договор (1878).

Изданията на проф. Г. П. Генов и проф. Вл. Кутиков имат до голяма степен характера на учебни пособия и са съставени така, както се подготвят документалните христоматии за студенти. Работата и на тримата специалисти по международно право е свидетелство за голямата им начетеност и познание, както при издирването и публикуването на документите, тъй и на съпътствуващите ги приложения, анализи и бележки по отделните въпроси. За съжаление на пръсти се броят изследванията по въпросите на българската дипломация, които да са вдъхновени от тези издания, с изключение може би на университетските христоматии за историци и прависти. Тези издания отдавна са библиографска рядкост и днес българските и чуждестранните дипломати, когато трябва да се обърнат към направеното преди тях изпитват нужда от нови по-пълни издания.

Настоящото документално издание “От Сан Стефано до Париж (1878-1917 г.). Най-важните договори за България” иде да запълни тази празнота, въпреки че с него си поставяме още по-амбициозна задача. През последните години не само специалистите, а и широката общественост изпитват нуждата от автентична информация от първоизвора, а такава на книжния пазар за съжаление не съществува. Една голяма част от нашия народ в резултат от сполетелите го катастрофи и нещастия през отминалия 20 век беше участник в големите миграционни движения от единия до другия край на Балканския полуостров и до днес миражите на родната къща и място още са в съзнанието на поколения българи, а ощетените още очакват някой да ги овъзмезди за имуществените загуби. Няма град или село в България където да няма македонски, добруджански или тракийски квартали или махали, а сънародниците ни бежанци често са се заселвали и на голо поле, като на новоизникналото селище са му давали името на родното място откъдето са побягнали, затова са толкова много селата и градчетата с повтарящите се имена. А квартали като Гевгелийския, Малешевския, като улиците Скопие, Охрид, Битоля, Одрин, Лозенград и др. са многобройни. Хитри адвокати, политици-въжеиграчи и родни бюрократи разиграват и грабят ограбените вече няколко пъти от свои и чужди наши сънародници. Целта ни е всеки да може сам да се докосне до тази макар и не лесна за прочит и анализ материя и да види със собствените си очи утвърденото с международни договори и актове.

За удобство документите в това издание са подредени по хронология без да се разделени по техния видов признак, макар че и той може да бъде откроен, тъй като специалистите в областта на международното право отдавна са дефинирали що е договор, конвенция, споразумение, спогодба, протокол, акт и пр.

[MacedonBG]

За първи път интервютата на водачите на ВМРО, събрани на едно място. Нови документи, факти и сензационни разкрития за отношенията между ВМРО и официалната държавна власт, нови разкрития за антибългарската дейност на някои български държавници.

[MacedonBG]

И днес, в 21-ви век, всички ние сме преки свидетели на жестокия геноцид, който се извършва спрямо българите в Македония от една развилняла се до лудост сръбскокомунистическа банда. И този геноцид продължава вече 66 години с отчаяните опити на сърбите и техните еничари да направят само българите там „етнически македонци”, за да изпълнят препоръката на Стоян Новакович. А тази препоръка е, че за да се сърбизират българите, най-напред трябва да бъдат отдалечени от българския им корен чрез македонизма. Като за идеологическа основа на това македонизиране сърбите и техните слуги в Скопие вече 66 години размахват единствено уж фундаменталната книга „За македонцките работи” на Кръстьо Мисирков Лично аз винаги съм смятал, че тази книга е специално сътворена „свидна рожба” на сръбската пропагандна машина, нарочно издадена за маскировка като творение на Кръстьо Мисирков.
Откриването от нашия екип на оригиналния дневник от 1913 г. на самия Кръстьо Мисирков с помощта на антикваря Страшимир Филипов категорично доказа това мое предположение. Защото от този дневник, написан на руски език, ясно се вижда, че обявеният във Вардарска Македония за „Македонец № 1” Кръстьо Мисирков сам се назовава „македонски българин”. И то българин патриот от най-висша степен - който милее за своите братя българи, тъгува за освобождението на Македония, за обединението на всички българи и страда изключително много за погрома на България през 1913 г. Книгата бе издадена в Скопие, даже тържествено представена там от проф. Зоран Тодоровски, директор на македонските архиви, и беше обявена за книга № 1 на македонския книжен пазар. Това вече съвсем не го очаквах - насред Скопие, в присъствието на плеяда скопски „учени” и „политици”, да се представя книгата на Мисирков, която обръща с главата надолу всичките сръбски измишльотини за „македонеца” Мисирков. Да се издава и рекламира книга, която прави на посмешище най-големия теоретик на македонизма, всеизвестния „мисирковед” академик Блаже Ристевски и разбива на пух и прах основите на съществуване на фалшивата БЮР Македония. Чак такова „ритуално самоубийство” никога не съм очаквал, че ще направят скопските лъжеисторици. Това направо си е Божа работа и още едно ярко доказателство за неграмотността и лудостта на покрайвардарските псевдоакадемици.
Поради неудобния си формат, ограничения тираж и слабото разгласяване книгата остана непозната за българския читател. Затова сега я издаваме специално пригодена за нашия пазар, за да види целият български народ цинизма и варварството на еничарите в Скопие, които в мародерството си стигнаха дотам, че Кръстьо Мисирков, един истински български патриот, да бъде представен като баща на македонската нация и отявлен враг на своя род.
Силно се надяваме книгата да бъде прочетена и от посланиците на Русия, Холандия, Норвегия, Дания, Швеция, Финландия, Швейцария и Турция, па белким да осъзнаят поне малко падението на техните държавници с неадекватната си подкрепа за сърбокоминтерновската партия ОМО „Илинден” в Съвета на Европа, на която партия главната й цел е унищожаването на българите в Пиринския край.

[MacedonBG]

Вече е на пазара най-новата ни книга "Знамената на българската бойна слава"! Авторът на книгата, Иван Стефанов Иванов, е роден на 24.10.1935 г. в село Бериево, Севлиевско. Завършва средно образование в с. Врабево, Троянско през 1953 г. Пълен курс на НВАУ „Георги Димитров” – Шумен през 1955 г. специалност „Земна артилерия”. Служи в различни гарнизони на страната. През 1971 г. завършва Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий” като „Специалист по история”.

След напускането на БНА през 1989 г. се посвещава на вексилологията. Има десетки публикации, свързани с историята на българските знамена, като основно внимание обръща на бойните стягове на армията. Автор е на книгите: „Български бойни знамена и флагове”, С., 1998, „Флаговете на държавите в света”, С., 2002, „Символите на България: герб, знаме и химн”, С.,2004, „Гарнизоните на дълга”, С., 2007.

В резултат на дългогодишното целенасочено небългарско възпитание на народа ни в национален нихилизъм, „комунистически интернационализъм”, „славянска дружба” и „добросъседство” с „братята сърби” нашата родина България днес е на последно място на Балканите по зачитането на своето национално знаме. Даже управниците и в малка Албания отдават много повече уважение, почит и преклонение пред националния им флаг, отколкото нашите. И не само това. Поради грешна държавна политика целият български народ дълги години умишлено бе държан в неведение относно фактите за българските бойни знамена и тяхната героична история.

Главната причина за това срамно дело бе, че неувяхващата слава на нашите бойни знамена бе завоювана в жестоките битки срещу съседните народи за човешки правдини и национално освобождение и в кървавите войни за обединение на изстрадалия българския народ. Почти нищо не се знае от повечето българи за историята на българските бойни знамена и как, водени от тях, нашите революционери, войници и офицери са се сражавали геройски до последна капка кръв срещу турските, гръцките, сръбските, румънските, руските, френските и английските армии и не са допуснали нито едно наше бойно знаме да бъде пленено от вражески ръце. Независимо от условията на фронта, даже и когато цели съединения остават в плен съгласно Солунското споразумение от 29.09.1918 г.

И точно за историята, за честта и славата на българските бойни знамена е настоящата книга от големия български родолюбец о.з. полковник Иван Иванов. Защото опазването на честта и славата на националното знаме и на всички бойни знамена винаги е било един от първите завети на нашите деди. Защото всички наши знамена винаги са били и са символът на обединението и свободата на целия български народ.

Никола Григоров

[MacedonBG]

В нашата хилядолетна история един от най-преданите борци за собствена църква и училища, за свободна и независима държава, за човешки правдини на всеки българин е буйният, невероятно упоритият и обичащ до крайност своето Отечество Старозагорски митрополит Методи Кусев (Кусевич).

Роденият в Македония български владика още от най-ранна младост се включва активно и е навсякъде пръв в народната борба срещу турските зулуми, срещу гръцката и сръбската пропаганда и особено срещу интригите, лъжите и безбройните заговори на руските дипломати срещу българския народ.

Митрополит Методи Кусев много тежко преживява жестокия погром и разпокъсването на България през 1913 г. Своята мъка и своите прозрения дядо Методи отразява в забележителната си книга „Погрома на България. Виновникът”. В тази книга той с голяма болка и страст разобличава враговете на България и посочва истинските виновници за първата национална катастрофа през 1913 г., а именно руския император Николай ІІ и неговата имперска дипломация. Книгата на дядо Методи е едно от най-точните и аргументирани разобличения и обвинения срещу руския царизъм и неговата антибългарска политика по онова време. И точно тя ни послужи за основа и даде идеята за заглавието на настоящия сборник.

Всички документи и материали, събрани в сборника, и всички разкази на очевидци, познаващи отблизо владиката, представят дядо Методи като един от най-големите български държавници, като един от най-ревностните патриоти и българи родолюбци, които са имали българската църква и българският народ. И всички те сочат, че делата и дейността на митрополит Методи Кусев в защита на българщината го извисяват като най-българския владика от онова време. А точно той и неговата всеотдайна патриотична дейност за опазване на българския род тънат вече десетки години в забвение.

Това ни накара заедно с Цочо Билярски да издадем настоящата книга и да припомним дейността на този национален герой, който напълно е заслужил честта, името му да бъде редом в пантеона на българската слава до имената на Патриарх Евтимий, Отец Паисий, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Даме Груев, Тодор Александров, Иван Михайлов и много други български герои.

За да го помним него, истинския български владика Методи Кусев, за да се поучим от него, от неговите дела и от неговата невероятно дълбока житейска мъдрост и най-вече от неговата истинска любов към нашето Отечество България.

Никола Григоров

[MacedonBG]

Издаването на тази изключително скандална книга съвсем сигурно ще ни спечели много нови неприятели. Защото в книгата с автентични документи и исторически факти са показани някои скрити и неизвестни истини от живота на цар Фердинанд. Истини за монарха, донесъл със своята алчност, неадекватни действия и безбройни интриги неописуеми мъки на българския народ, както и двете най-тежки национални катастрофи на България. Истини за царя, който избяга най-позорно след Първата световна война от България, за да опази трона за своите наследници и сигурно за да не бъде линчуван от изстрадалите и разярени българи.

Издаваме книгата и защото в нея всеки читател сигурно ще намери някакво обяснение за мераците на г-н Симеон Сакскобурготски, внука на цар Фердинанд, към държавни имения, дворци и гори. Защото от книгата съвсем ясно се виждат множество странни съвпадения в действията на внука и съветите на неговия дядо.

Затова приятни срещи с непознатия цар Фердинад Сакскобурготски.

ОЧАКВАЙТЕ В НАЙ-СКОРО ВРЕМЕ ЧАСТ ІІ ОТ ПОРЕДИЦАТА "ЦАР ФЕРДИНАНД, ЦИНИК, ИЗМАМНИК, ЛИЦЕМЕР, В КОЯТО КНИГА С ИСТОРИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЩЕ БЪДАТ ПОКАЗАНИ ЗЛОДЕЯНИЯТА И НЕЩАСТИЯТА, НАНЕСЕНИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ОТ АЛЧНОСТТА, ПОДКУПНИЧЕСТВОТО, ПРЕДАТЕЛСТВАТА И БЕЗУМИЯТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД!

Никола Григоров

[MacedonBG]

Войната се Връща
Аз видях следното:
В Битоля на сто метра от участъка, в една от най-слабо оживените улици в града, ужасни викове, истински вой се разнасяше от отворените прозорци на едно първоначално училище. Двама учители с ритници, с линията биеха шест момчета, привързани за чиновете им: „Мръсен българин! Македонска свиня! Аз ще те науча сръбски!... Аз видях гробища, разделени на две... нещо повече: гробове! Главата на мъртвеца е между телените мрежи, краката извън. Вълчите ями са изкопани върху ковчезите. Аз видях български майки, гробовете на чиито деца са на югославска земя, да идат и да плачат на няколко метра от скъпите им гробове, понеже им е забранено да се приближат...
Трупът на едно дванадесетгодишно момиченце от анексирана Македония, на което родителите - то е било тогава шестгодишно - са забягнали в България, бе оставен в продължение на четири дни на едно възвишение, на сто метра от телените мрежи, при една температура от 400 на сянка. То е било убито с картечница в момента, когато е изпращало с ръка целувки на своята майка, намираща се на съседния хълм в българска територия.”
Анри Поззи
Това е само една нищожна част от зверствата и безчинствата на сръбските поробители във Вардарска Македония, които е видял с очите си и описал с голяма болка в своята книга френският журналист Анри Поззи, издадена през 1934 г. Жестоки побоища, нечуван терор, варварски мъчения, всякакви насилия, безразборни убийства и никаква милост даже и към невръстните български деца. Типичен традиционен многовековен сръбски геноцид над поробените българи, който геноцид е извършен, след като „славянска” и „православна” Сърбия е подписала с Великите сили договора за спазването на човешките права на малцинствата.
Неистова антибългарска омраза, нечовешки болки, безкрайни мъки, потоци от сълзи и българска кръв бликат от всяка страница на разтърсващия репортаж на пристигналия в Македония като приятел на сърбите френски журналист. А този сръбски полицейски терор продължава и днес във Вардарска Македония и Западните покрайнини пред очите на целия свят. И днес там е престъпление да си българин, да четеш български книги, да се молиш на Бога на български език.
Затова преиздаваме тази смразяваща кръвта книга. За урок и зов към целия български народ. Защото, ако не помогнем на кръвните си братя днес, утре ще бъдем сами и няма кой и на нас да ни помогне. Защото сръбската злоба, омраза и алчност към всичко българско нямат граници.
Затова прочетете книгата „Войната се връща” на Анри Поззи, почувствайте българските мъки и после смело и безкомпромисно да поведем сите българи заедно борбата за освобождението на поробените ни братя!
Никола Григоров

[MacedonBG]

[MacedonBG]

[MacedonBG]