Езиковата агресия през последните години се проявява все по-силноhttp://focus-news.net/?id=f21363Преподавателят в Софийския университет по езикова култура, българска фонетика, морфология и синтаксис гл.ас. д-р Владислав Миланов в интервю за Агенция "Фокус", по повод книгата "Езикови портрети на български политици".Фокус:Какво съдържа книгата "Езикови портрети на български политици"? Как възникна идеята за създаването й и кой е имал търпението да наблюдава толкова много неправилни изказвания?
Владислав Миланов:Книгата представя наблюденията ни върху речта на българските политици. Тя е резултат от работата ни със студентите от специалностите „Българска филология”, „Право”, „Минало и съвремие на Югоизточна Европа”, с които посещаваме заседанията на Народното събрание, за да слушаме и анализираме речта на българските депутати. В момента подготвяме и езикови портрети на български телевизионни журналисти, с наблюденията и анализите ще издадем втората част на книгата.
„Езикови портрети на българските политици” е книга, в която са представени езиковите характеристики на 14 политици – А.Доган, Б. Борисов, Р. Плевнелиев, С. Сакскобургготски, Р. Петков, и др. Включени са също авторски материали на специалисти по лингвистика, както и три студентски текста.
Когато човек уважава и обича езика си, той е готов да анализира и да коментира съвременните му състояния. Нашите студенти подхождат към идеята с огромно желание, с професионализъм и с гражданска позиция.
Фокус: Каква е причината за постоянно появяващите се и увеличаващи се езикови деформации в публичната реч? Кой е виновен за тях – образователната ни система, нежеланието за спазването и научаването на книжовните норми или нещо друго?
Владислав Миланов: Речта на публично говорещите хора днес все повече се доближава до ежедневната разговорна реч и чрез това се стреми да намалява дистанцията между говорещия и слушателите. Политиците ни добре разбират, че единственото им оръжие е словото и чрез него изграждат светове. Трудно е да се говори за виновници, защото причините са от различен характер – на първо място, разбира се, е желанието на човек чрез езика пълноценно и убедително да представя себе си и своята ценностна система, да общува, да представя идеите си. Други фактори са началното и основното образование, в които основно се изучава българският език, четенето и писането, семейната, професионалната и социалната среда. В такива случаи най-лесно е да се обвини системата на образованието, а вината човек трябва да търси първо у себе си, защото езикът е такъв, какъвто е човекът.
Фокус:Каква е целта на това да бъдат показани грешките в речта на политиците ни? Дали когато видят, че не остават незабелязани, има вероятност да се стигне до някаква промяна?
Владислав Миланов: Целта ни е да регистрираме различните модели на политическото говорене и да представим динамиката на езика ни, съвременните процеси, които се отразяват и върху езика като жива система. Публичната реч е силно повлияна от тези процеси, тя е част от тях и влиянието е неизбежно. Като регистрираме редица отклонения, ние всъщност подсказваме статистически на специалистите, които утвърждават правилата и нормите в/на езика, че има силно разколебаване, което не се отнася само до речта на политиците и на журналистите.
Промяната зависи от човека. Колкото по-рано разбере, че езикът е основното средство, чрез което достига до хората и представя себе си и своите политически идеи, толкова по-добре.
Фокус:Как стои въпросът с медиите? Когато всеки ден се показват словесни грешки, на които никой не обръща внимание, не се ли запаметяват те несъзнателно от аудиторията?
Владислав Миланов:Журналистическата реч има разнообразни проявления. Затова и присъствието й в живота на обществото е толкова важно. Днес медиите и интернет са средство и начин бързо да се информираш. Ние изследваме телевизионната журналистическа реч и при анализа си винаги отчитаме редица извънезикови фактори – тип предаване, аудитория, тема и събеседници, това са факти, които влияят върху речта на журналистите. Медиите наистина имат силно влияние и често младите хора ги използват като оправдание с реплики от типа „Така го видях по телевизията” или „Така го пише ...”. Много е важна личността на журналиста, ако той има усет към езика ни и проявява уважение към аудиторията си, посланията му ще бъдат ясни, точни и това няма да ощетява по никакъв начин образността и метафоричността на изказа. Езикът ни наистина е много богат и от нас зависи как ще използваме това богатство. Езикът на журналистите трябва да бъде жив и динамичен, образен и метафоричен, за да завладява и в същото време да възпитава.
Фокус: Според направеното изследване, кой е политикът който допуска най-груби грешки в речта си? Какви са те?
Владислав Миланов: Не сме определили един-единствен политик, за да го сочим като пример. Истината е, че в Парламента се долавят отклонения от книжовноезиковите норми от най-различен характер, при депутати от различни политически партии – без значение дали са управляващи, или опозиция, мъже или жени. Сред тях можем да посочим тъ-изговора при членната морфема на имената от ж.род, съгласуването при формите за учтивост, бройната форма, ъх- окончанието при глаголите от минало свършено време вместо –ох, твърда съгласна преди глаголните окончания, употребата на –ме за 1л. мн.ч.. Тези процеси са силно повлияни от разговорната практика и са добре описани в лингвистиката. Регистрирали сме и чисто диалектни явления като редукцията на е в и: пириод, миста, нища, две и дисета година и др.
Фокус:Освен неправилно произнасяне на определени форми на думите, какви други дефекти се наблюдават в публичната реч? На представянето на книгата "Езикови портрети на български политици" сте засегнали въпроса за езиковата агресия. Какво представлява тя?
Владислав Миланов:Ние се шегуваме, че бихме простили на политиците, ако само в изговора е проблемът. Проблемните зони обаче са и в съдържанието, тоест какво казват публично говорещите хора, когато говорят. Притесняват ни клишетата, зад които често няма съдържателност, а само думи. Безсъдържателните езикови конструкции позволяват на политиците да избягват конкретността в отговорите и не показват истинските си намерения.
Езиковата агресия е много сложно явление, което през последните години се проявява все по-силно и по-силно. Неслучайно, когато в училище има неприятни инциденти между децата, началото винаги е свързано със словесни нападки и обиди.
Обидите към събеседника- на лична и на професионална основа, използването на нецензурна и груба лексика, некоректния тон, прекъсването, за да бъде подчертавана егоистично само собствената позиция- това са част от проявленията на агресията. И отново достигаме до въпроса, че езикът ни разполага със средства, чрез които интелигентно могат да бъдат изразени най-различни чувства и емоции. Използването на тези средства зависи от духовността и богатството на личността.
Фокус:Кой би могъл да образова управляващите? Трябва ли всеки от тях да преминава задължителен филологически курс, преди да излезе на „политическата сцена”, както я наричат те?
Владислав Миланов:Преди една седмица председателят на една парламентарна група направи предложение депутатите да минават през психотестове. Преди това би трябвало да посетят курс по комуникация и езикова култура, защото езикът стои над всичко останало у човека. Чрез него може да бъде проверена мисловната дейност, психологическите състояния, той изразява всичко това. Ще си позволя да припомня и един факт, който е посочен от доц. И. Мавродиева и е показателен - Маргарет Тачър ежедневно е работила със специалист по лингвистика.
Фокус:Приложим ли е у нас Закон за българския език у нас? Какво би трябвало да съдържа той и ще бъде ли спазван, ако бъде приет? Дали ако депутатите гласуват такъв закон биха се санкционирали един друг?
Владислав Миланов: Категорично не е приложим такъв закон. Крайно време е депутатите да спрат „да проявяват загриженост” чрез закон за езика. По-голяма част от заобикалящата ни действителност може да бъде осмислена чрез законова рамка и това регулира обществено-правните отношения, но езикът е система, която се развива по различен начин. Депутатите трябва да насочат грижите си към човека и неговия бит, към образованието и реализацията му. Когато човек има условия, за да живее добре, езиковата му характеристика вероятно ще бъде различна.
Фокус:Ако това което виждаме на екраните, когато гледаме, например, Парламентарен контрол е отражение на нашето обществото, до какви изводи води това? Това филологически проблем, който занимава само специалистите ли е, или и останалата част от грамотното население забелязва и не приема грешките, които се допускат?
Владислав Миланов:Обществото и неговото развитие са много тясно свързани с езика. Каквото е обществото, такъв е и езикът му. Парламентарният контрол е показател за равнището на езиковата култура на малък брой парламентаристи. Будните граждани обаче реагират остро, когато наблюдават разговорната небрежност, грубия тон, неумението да се формулира ясно и адекватно мисълта.
Българският народ е много чувствителен към езика си. Може би точно езикът е от малкото останали обединители на нацията, които продължават да бъдат критерий при оценката на личността.
Христина ТЕОДОСИЕВА
Автор
Тема: Езиковата агресия през последните години се проявява все по-силно (Прочитано 2464 пати)