ИСКРА - Солунъ, 1 януари 1912 г.http://www.scribd.com/doc/76872719/1912-Macedonian-Newspaper-IskraГ. Баждаровъ от Горно Броди, Македония
Братя Д. и К. Миладинови"Димитъръ и Константинъ Миладинови са родомъ отъ градеца Струга, разположенъ на брега на красивото Охридско езеро. Димитъръ е билъ най-стария, а Константинъ най-малкия измежду шестимата синове на Христо Миладиновъ, беденъ
българинъ, по занятие грънчарь...
Презъ лятото на 1860 г. Димитъръ Миладиновъ билъ натоваренъ отъ цариградските
българи, съ писмено патриаршеско позволение, да обикаля по Македония и да събира отъ
българите волни помощи за построяване на
български храмъ въ Цариградъ. Тази обиколка била използувана отъ Д. Миладиновъ да разпространява своите идеи и въ другите македонски градове. Въ края на октомври същата година се върналъ въ Струга. Поради започнатата борба въ Охридъ противъ гръцкия владика Мелетия и за назначаването на
български митрополитъ, той си навлякълъ гнева на фенерското духовенство. Презъ нощьта, срещу 16 февруари 1861 г., той билъ арестуванъ, понеже било донесено на властите, че възбуждалъ
българите къмъ противодържавенъ бунтъ. Отъ Битолския затворъ, презъ м. май, билъ препратенъ въ Цариградските тъмници...
Когато Константинъ порастналъ, братъ му го пратилъ въ Янинското училище, следъ свършването на което учителствувалъ две години. Постъпилъ подиръ това въ Атинския университетъ, гдето следвалъ три години, учителствувалъ наново три години (до 1856 г.), презъ което време събиралъ и
български народни песни. Презъ зимата на 1856 г. е отишълъ въ Русия, записалъ се студентъ въ историко - филологическия факултетъ на Московския университетъ. Тукъ прекаралъ три години и между университетските занятия, се занимавалъ съ нареждането и приготвянето за печатъ на песните, които бе донесълъ съсъ себе и които бе му изпратилъ братъ му. Понеже не можалъ да намери средства въ Москва за отпечатването на сборника, отишълъ въ Загребъ, гдето билъ подкрепенъ за осъществяването на делото си отъ хърватския епископъ Щросмайеръ. На пътъ за Македония, той научилъ за арестуването на брата му и потеглилъ за Цариградъ да го види и да действува за освобождението му. Тукъ на 29 юни той влязълъ въ тъмницата, за да не излезе вече: по доносъ на фанариотите и той билъ запрянъ. Когато Високата Порта се убедила въ невинностьта на Димитъръ и Константинъ Миладинови и разпоредила за тяхното освобождение, подкупени тъмничари ги отровили...
Така мъченически загинаха за възраждането на
българския народъ Братя Миладинови. Признателното потомство отпразнува тържествено двадесет и петгодишнината отъ тяхната смърть, а сега се приготовлява да чествува паметьта имъ по случай изтеклите 50 години отъ злочестия имъ край. Историята на българското възраждане пъкъ съ право краси няколко свои страници съ делата на Братя Миладинови."
Д. С. Зографовъ
Заслугите на братя Миладинови за нашата книжнина"Събирането и изучването творенията на народната словесность - песните, приказките, пословиците, гатанките и пр. - въ връзка съ митологичните вярвания и съ обредите, останали като преживелица отъ езическата епоха на народния животъ, - иматъ огромно научно значение и твърде много помагатъ за развитието на националното самосъзнание...
Съ какво пламенно въодушевение са се задълбочавали въ богатата рудница на народното творчество всички наши дейци отъ достопаметната епоха на нашите черковни и национални борби! Богоровъ, Раковски, Жинзифовъ, братята Миладинови, Петко Р. Славейковъ, Любенъ Каравеловъ съ примерна ревностъ и благоговейно внимание са дирели и записвали всички народни умотворения, каквито могли да събератъ, било направо отъ народа, било съ помощьта на услужливи приятели на народната словесность и обичаи. Те горещо обичали своя народъ и се стремели всестранно да го изучатъ; освенъ това, справедливо са мислели, че, изнасяйки на видело народните поетични творения и митологични вярвания, те разкриватъ нови и далечни перспективи за самобитно и реалистично развитие на литературата ни и че, заедно съ това и турятъ истински и трайни основи.
Не ще и дума, че заслугите на първите събирачи на народни умотворения у насъ са големи: те откриха на чуждия святъ, че на Балканския п-въ живее особно славянско племе -
Българи - което притежава богата народна поезия на езикъ особенъ, ако и сроденъ съ останалите езици отъ общото славянско семейство. Нещо повече. Съ това тези първи наши фолклористи дадоха и обиленъ материалъ за изучване диалектите (наречията) и за съставяне речника на
българския езикъ...
Въ 1861 г. - тъкмо преди 50 години - се появи сборникътъ на братя Миладинови - истински паметникъ, който ще увековечи тяхното име въ историята на нашата книжнина. Той бе издаденъ въ Загребъ подъ щедрото покровителство на прочутия хърватски патриотъ и католишки епископъ Иосифа Щросмайера. Пълното заглавие на сборника е:"
Български народни песни". Сборникътъ е доста обемистъ XIII+543 стр.Той съдържа: посвещение на Щросмайера, предговоръ, песни, "играчки", сватбени обичаи, други обичаи, вярвания, детски "игри"", предания, собствени народни имена, пословици и гатанки. Най-накрая е поместено и
българо - хърватско речниче (печатано съ латиница). Интересно е посвещението, а особено - предговорътъ къмъ събраните умотворения и обичаи. Въ посвещението си К. Миладиновъ съ възторжени думи изказва своята признателностъ къмъ ученолюбивия покровитель на южното слвянство:
"Ваша Превозвишеность и Пресветлость!
Предъ неколко години
Българскиве песни собрани, още много време ке стоеха закопани въ неизвестность, ако не беше високото Ваше участие...При сите тие благородни стремления Ваша Превозвишеность благоволи да обърни внимание и на
най-южните Славяни Българи и да покажитъ великодушното участие въ издаването на това общеполезно съкровище..."
Въ предговора се казва, че събраните песни са главно отъ Струга, Прилепъ, Кукушъ и Панагюрище; при това само 1/7 отъ тяхъ са
отъ източните български краища, а всички останали - са отъ западните места...Сборникътъ на братя Миладинови е цененъ влогъ въ нашата фолклорна литература. Неговото значение е огромно; то не е само историческо, а се е запазило дори до днесъ въ известенъ смисълъ. Освенъ, че е послужилъ на времето си, като изворъ за народното ни самопознаване, той е подбудилъ и насърчилъ мнозина да събиратъ народни умотворения и така косвено е спомогналъ да нарасне фолклорната ни книжнина, а заедно съ нея и националната ни свесть. И днесъ този сборникъ ветеранъ съ полза и наслада още се чете."
