Штампај

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).
1 час 1 ден 1 недела 1 месец Засекогаш
Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија

[MacedonBG]

Патриотичните и нравствени идеали на българина в романа “Железният светилник” от Димитър Талев
автор: Ивайло Дичев

     Димитър Талев е един самобитен представител в българската литература, а романите му са истински бестселър в българската историческа проза. След прекрасната трилогия за великия Самуил Д. Талев създава четирилогия, обхващаща по-новата история на страната ни, а именно – националното събуждане на народа срещу османското робство и борбата за българска църква и светско образование.
     Първият роман от четирилогията – “Железният светилник” се възприема като самостоятелно художествено произведение, което се дължи на всеобхватното разглеждане на всички проблеми, поставени като цяло в поредицата. В романа витае патриархалният дух и господства патриархалният ред, въпреки че от всички страни вече се прокрадват новите възрожденски идеи, появява се събудената за нов исторически живот българска народност. Затов аи сюжетното действие се развива чрез съдбите на героите в творбата.
     В една епоха, пълна с драматизъм и напрежение, непрекъснато застават един срещу друг двата свята – тъмното, но уютно и устойчиво царство на Султана и новите смейни порядки, дошли още с другоселеца Стоян Глаушев.Стоян влиза в дома на Султана, контролиран и строго напътстван. Той се отдава на тая чужда власт доброволно и съвестно изпълнява задълженията си на продължител на рода и грижовен стопанин. Султана, която е събрала всички представи на автора за жена и стопанка, бди над всичко. Властна и упорита, тя носи у себе си стремежа да издигне западналия род на дедите си и да го поведе на върха на вълната на бъдещето. Затова тя няма време за разнежване и успокоение. Всичко върши със зорко наблюдение и остър ум и никога не позволява чувствата и да излязат навън от привидната и студенина.
     Султана е преизпълнена със скрити жизнени сили, невероятни за дребното и незрачно тяло, съхранило в себе си дълбоки морални и нравствени ценности. Израстнала в нужда, тя е горда с родовата си традиция и отстоява решенията си като застава срещу целия град и срещу всеки, който се опита да я отклони от набелязаните цели.
     Нейният сложен и праволинеен характер изпъква още когато везе бялото платно за чеиза си в строги симетрични линии и без нито едно възелче, без нито един грешен бод. Дори в подбора на багрите и в неумолимата им хармония се прокрадва нейната сподавена скръб, а проблясъците на червеното доказват смелите и надежди и непобедимата и вяра в бъдещето. Това платно е като нейната душа – то е скрита изповед на мислите и, родени в студения полуизоставен дом на хаджи Серафим всред уникалната и самота. И времето на нейното мъжество наистина идва. Тя устоява на мълвата, отхвърля роднинската иерархия, преборва се с общината, но Стоян Глаушев остава в дома и и става неин законен съпруг – продължител на хаджи Серафимовия род. От този момент Султана застава като остен за него, непрекъснато го тласка напред, докато не го вмести в новото му жизнено пространство и не го нареди до най-изтъкнатите майстори на преспанската чаршия. Нищо не може да я спре в издигането на семейството, нищо не може да я изкара от равновесие, дори смъртта на първородното и дете. Само душата и знае какво чувства тази силна и несломима жена. След мъжа си Султана се заема да отгледа, възпита и изгради като личности своите деца. Безкомпромисна към идеята за онаследяване на бащиния занаят от големия син, тя отстъпва пред желанието на малкия Лазар да учи. Макар и да не показва, тя истински се радва на неговите успехи в училище и с готовност го изпраща със сина на преспанския учител Климент Бонков да учи в Охрид. Тя зорко бди над семейнататрадиция и чест. Направлява избора на синовете си за съпруги и с цялото си същество застава срещу любовта на Каторина и зографа Рафо Клинче. Дори когато се налага да отстъпи, тя пак проявява своята безкомпромисност като заставя Катерина да пометне, заченатото в момент на грях дете. Така, защитавайки моралните ценности и християнските закони, тя се опълчва срещу майчината си любов и без да иска убива единствената си и любима дъщеря. От този момент, сложила завинаги черната забрадка, тя потъва в спомена за своето престъпление и усмивката и завинаги напуска дребното и сурово лице. Но животът и, който е една непрестанна борба продължава своя ход и грижите за дома и семейството е поглъщат изцяло. Съсредоточила майчината си любов към Лазар, тя несъзнателно става поддръжничка на идеите му за освобождение от турско робство, за изгонването на гръцките духовници и за утвърждаването на българските народни ценности. С каква преданост бди над леглото му, когато го раняват. Два дни две нощи тя е неотстъпно до леглото му, изживявайки за втори път ужаса да гледа своя свидна рожба да се бори със смъртта. Съдбата бъркаше в нараненото и сърце за втори път, а там все още гореше болката и бликаше кръвта на майчиното страдание. Нейната смелост обаче е несломима и тя със сигурна ръка прави всичко възможно, за да облекчи страданията на сина си. Вместо да проклина, тя е горда от възвишените дела на най-разумното си чедо. Борбата на Лазар става и нейна борба. От престъпница и грешница Султана се превръща в ентусеизирана българка, опора на нацията си в труден исторически момент.
     Закрилница на патриархалния домашен храм, Султана не иска да приеме новите порядки и докрай остава като една антитеза на напредъка. Това най-рядко проличава във взаимоотношенията и с Ния – желаната от нея снаха. Младата жена внася някаква нова светлина в мрачния дом на Султана. Създадена за обич и радост, със своето ново виждане за живота, Ния застава в противоречие със закостенелите патриархални порядки в Глаушевия дом и с жизнените принципи на властната и сурова Султана. Деспотичната героиня всячески се опитва да пречупи волята на младата жена, но този път не успява. С горда кротост и без нито една лоша дума срещу свекърва си, Ния издига ледена стена помежду им. Носителка на нов вид семейни взаимоотношения, Ния не остава зад големия зид на дома им и навсякаде следва мъжа си, стараейки се да му помага и да го вдъхновява в трудните моменти на борбата. Така, без да притежава суровата енергия на Султана, Ния доказва една силна и всепобеждаваща воля, умело скрита зад нежността и.
     Носител на най-ярките възрожденски идеи в романа безпорно е Лазар Глаушев – достоен наследник на патриотичните борби на Климент Бенков. Старият и болен учител поставя основите, а Лазар и синът на Бенков Андрея продължават свещената борба за съхраняване на българщината. Замаян от вдъхновеното слово на монаха, гостувал в дома им, Лазар сам избира своя жизнен път, извиквайки в себе си : “Аз ще поведа народа, аз, аз!” И още на първата служба в църквата той се изправя и говори пред хората, а племенното му вдъхновение е сигнал за започнатото строежа на новата българска църква. Пак той организира изгонването на гръцкия наместник и въвеждането на българското благослужение. Проводник на новото, Лазар застава начело в борбата за избор на нов общински съвет, за неговото демократизиране и подчиняване дейността му на народните интереси. Пак той е в създаването на наредба за еснафите, която да въведе ред и спокойствие в трудовото им ежедневие. Героят заедно с младите хора от Пресна създават читалище “Просвета”, откъдето тръгват всички борчески и революционни идеи по-късно. На неговата твърдост и непоколебимостпреснанци дължат своето първо българско училище.
     Порядъкът от своя дом, той пренася и в обществените си дела.
     Но и непокорството срещу волята на майка си, той пренася в противопоставянето си на консервативните чорбаджии като Аврам Нештур, който заповядва да го убият.
     Лазар печели любовта и уважението на всички хора, защото целият му живот е посветен на грижите за тези хора и когато се занимава с народните дела, той проявява изключителна изрядност и честност. Няма човек в Пресна и околностите, който да го превъзхожда, да разбира повече от него какво е нужно на народа и обществото.
     И чрез образа на Лазар, и чрез образа на Рафе Клинче Талев разкрива един основен конфликт на епохата: сблъсъка между свободолюбивата и честна личност със заобикалящата я консервативна и робска действителност.
     Финалът на романа представлява една метафора за непоклатимостта на родовия корен, за приемствеността между поколенията, но и за тяхна обособеност във времето на новото историческо пространство.
      Затваряйки цикъла от жизнени случки и събития в дома на Султана и Стоян Глаушевски и на хората от Пресна, Димитър Талев чрез този роман оставя трайна диря в съзнанието на читателите, покорявайки ги с високото си художествено майсторство при изграждането на цяла плеяда от стари патриархални и нови възрожденски образи.
     Романът е непресъхващ извор на родолюбие и възвишен национален дух, пред който и враговете плахо отстъпват.

[kota1050]

За всички , които нямат възможност да се сдобият с книгата, ето формат , удобен да принтиране или четене.
http://www.scribd.com/doc/5357107/-

Цялата тетралогия от поредицата за семейство Глаушеви. - http://www.chitanka.info/lib/series/%D0%A2%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F

Други произведения на Димитър Талев - http://www.chitanka.info/lib/author/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80+%D0%A2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2

[kota1050]

Телевизионен филм за "Железният светилник", класиран на 4-то място сред най-великите български романи.

http://www.youtube.com/watch?v=k840kv3sB70&feature=response_watch

[тиквешанка]

Ја прочитав целата тетралогија.Извонредна е!Би постирала неколку цитати...

Железният светилник

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=171&WorkID=5580&Level=1

,,Аз съм учил славянски, чета и пиша. И детето си пращам при даскал Божина, не го пращам в елинското школо. всеки да си знае своето място. Ние сме българи, слазяни. Не сме гърци.“

[тиквешанка]

http://narodnabiblioteka.info/read.php/dimitar_talev-prespanskite_kambani.txt

Преспанските камбани

,,Цариград бе станал средище на църковната борба, която беше повече борба за
свой славянски, български говор по църкви и училища. Бунтовната молитва на
Иларион Макариополски бе подета от целия народ и което стана в Цариград,
повтаряше се с голяма смелост по всички краища на Мизия, Тракия и Македония.
Преспанци също прогониха от своя град наместника на битолския гръцки владика и
вече не споменаваха в църковната служба името на патриарха и на владиката, а
Лазар Глаушев, по подражание на Илариона Макариополски, съчини ново славословие:
     - Болгарскому свещеноначалнику и преосвещененшим и богоизбраним
архипастирем всечестния Болгарския-церкви, всечестних екзархов составляющих
Собора Болгария, нашим же отцем и архипастирем многая лета!“

,, - Народе болгарски. . . Дойдох аз от чуждо место между вас, но ние сички
сме болгари, братя рождени и чисти славяни. А що е това болгарин? Народ, дошъл
от Волга - велика река, - народ, от бога произлезъл, затова и богарин се нарича,
народ богарски се нарича. Такъв народ сме ние - болгарски и славянски, народ
чист, що не знае ни лъжа, ни кражба, ни лукавство, ни коварство, народ
гостолюбив и секога на помощ ще ти се притече, народ многоброен и храбър, и
милостив. Ако ми рече некой, че това е самохвалство, тогава аз ще го попитам:
кои са по-добрите от нас? Дали гърци или турци, или власи, или сърби, или немци,
или франки, или ингилизи? Те не са по-добри от нас, а ние не сме по-лоши от тех.
А като поверваш в доброто, ще влезе то в сърцето ти и сичко, що е добро.
Благодарен съм на бога, че ме создал болгарин, и се гордея пред сички с името си
болгарско.“

,,... в тая църква ще се слави бог на болгарски език, в училището ще се чете и ще
се пише на болгарски език, както се говори в твоя болгарски дом.“

,, А днес,
братя болгари, е нашият най-голем празник! Благословен да бъде тоя светъл ден на
светите братя Кирила и Методия, на двамата братя от Солуна, които просветиха
болгарския народ и целия славянски род! Когато ти, народе, забрави името им, ти
живея в тъмна тъмнина и под чужда воля и власт, защото те са твоето слънце и без
тех ти ще бъдеш слеп и глух. Те ни дадоха наше писмо и наша книга, те ни дадоха
живот, защото мъртъв и безплоден е секи народ, който нема свое писмо и своя
книга. Фанариотинът зъл и лукав, за да вземе душата ни, хвърли в огъня
най-напред книгата ни. Забравете днес, мили братя, земните си грижи, отдайте се
на радост и празнично веселие и пейте благодарствено славословие към нашите
славяноболгарски апостоли свети Кирил и Методий!“

,,- И аз съм българин!“

"Преспанска Болгарска Община: 11 мая 1866. ... ч ся ръши днешний день да
бъде общий народенъ празникъ за слава и признаюе Свети Свети Кирила и Методиа
двоицата Солунски братия учители и просветители болгарски и славянски.“

,,Скоро ще дойде денят, в който и българката ще стане свободен човек,
свободен от всякакви вериги и предразсъдъци.“

,, Бяхме шест момичета от разни места в България - от Шумен, Стара
Загора, Охрид.“

,, На стената там бе здраво закован
надпис върху дебела хартия в рамка и със стъкло, с едри, краснописни букви:
"Българско Народно Девическо Училище".“

,,- Народе. . . Получи се вест от Цариград. . . Издаден е султански ферман. .
. българската църква се отделя от гръцката и ние ще си имаме своя, отделна
екзархия.“

,,...Тук беше цялата българска наука и художествена
книжнина...“

,,- А видяхте ли пък ние, българите, колко я обичаме?“

,,Съгласили се, подали ръка и аустриецът, и немецът, и французинът, подал
ръка и ингилизинът. Но той, ингилизинът, влязъл тайно при султана и го подучил:
     - Ти кажи, че веке си дал свобода на Болгария“

,, По същото време бързоходец на битолската българска община донесе в Преспа и
предаде лично на председателя на преспанската община следното писмо:
     "До почтения Председатель на българската църковна община въ градъ Преспа и
до сички нейни почтени членове.
     Известяваме ве за знаше: на 19-ий день отъ месецъ фефруар1я 1878 год. во
Санъ Стефано ся подписа м!ръ между Русая и Туркия и ся призна свободно болгарско
Княжество, а въ него влиза и цЪлата наша Македоня. Известяваме ве, защо може да
не са стигнали тия въсти до васъ и защо сички неприятели на славяно болгарски
народъ ся дигатъ да развалятъ това дъло на нашата освободителка Русая. Тука ще
сме на голъма мака най-веке отъ нъкои гърци воглавъ со владиката имъ, тръгнали
са да сбиратъ подписи и мюхюри да остане Македошя пакъ подъ Туршя, нъ нъма да
прокопсатъ."

,, - Ами да бием камбаните! Хайде! - чу се гласът на Андрея и не би го познал
човек такъв възбуден, припрян, нетърпелив. - Да сберем целия народ, да известим
на сички ... Свободно болгарско княжество!“

,, - Аз ще говоря на български - каза той с напрегнат глас, а лицето му стана
още по-бледо. - Секи тука  знай български.“

,,  Всички й българи народъ ся зарадва като видЪ, че желашята му се изпълниха и
нуждите му се удовлетвориха, и ний, вснте българе въ Македоня съ силата на Св.
Стефански договоръ, чекахме съ големо нетърпеше освобождешето си от бъснующето
още надъ насъ Турско варварство.“

,,Още през месец юли, като се разчу за Берлинския
договор, по цяла Македония започна едно общо брожение сред българите. Сега се
знаеше, че по Струма, от двете и страни, селата са се дигнали да прогонят
турците. В началото на октомври въстават най-напред селата Кресна, Влахи и
Ощава, а след тях и много други села навътре в Мелнишко. Въстанието бързо се
разширява и към Паланечно, обхваща много села в Разложко, превзет е град Банско
с прохода Предел, въстават и селата в серски Демирхисар, оттатък Рупел. На 10
ноември същата 1878 година ръководството на въстанието издава в Пирин от името
на "Привременно Българско управление в Македония" възвание, което завършва с две
пламенни думи:
     - Свобода или смърт!“

,, - Вчера погребахме баба Бенковица. Тука, в Преспа, по-старите люде знаят
кой беше мъжът й, Климент Бенков. Виждате ли новата ни църква - той стана
причина да се съгради. Той цел изгоре от любов към род и народ, за името народно
болгарского.“

,,...Чу се тогава, че в Солун се отваря най-голямото българско училище .“

[тиквешанка]

http://chitanka.info/text/573

Илинден

,,Но Лазар имаше една скрита мечта: да види свободна България!“

,,— Но защо да не си поговорим открито… Нали и двамата сме българи? “

,,— Но аз съм българин, господин Делчев! И вие също.
— Да, българи сме.“

,,По същото време из битолските улици беше разлепено едно обявление от името на турското правителство за голямата „милост“ на „свещения господар“ султана към въстаналите, но това обявление завършваше със следната грозна закана: „За последен път се канят българите да се приберат по домовете и селата си, а тези, които не се върнат и (не) прибягнат към милостта на царското правителство, ще се накажат и изтребят по най-жесток начин.“

[тиквешанка]

http://chitanka.info/text/3156#textstart

Гласовете ви чувам

,,Пред друга порта по-надолу се бяха спрели няколко жени с плетива или тъй, с празни ръце. Глаушев чу българския им говор, спря се.“

,,— Тя, моята Фотина, умей. Като за гост, като за свой човек. Ние с нея повеке от триесет години… По-бегна по мене — усмихна се горделиво той. — Нейните не я даваха, българин аз, пък тя гъркиня.“

,,— Нели си учител български.“

,,Той беше доста висок мъж с приподигнати, остри рамена и хлътнали гърди. Единственият българин в О., който носеше шапка за разлика от всички останали поданици на падишаха, които бяха задължени да носят фесове.“

,,Това беше една нова махала на О., в която живееха само българи, преселили се повечето от околните села и най-много след въстанието: бяха все люде на Организацията или нейни помощници с жените и децата си заедно.“

,,Сабри ефенди говореше добре български и познаваше всички по-видни българи в О.“

,,— Прощавайте, господине… Не знаете ли къде е тук училището, българското училище? “

,,На осми октомври от Гърция пристигат нови четиридесет души наши хора. Една част от тях заминават за Воденско, а други остават с Мелас. Четата му нараства до шестдесет души и на десети октомври се връща пак в Неред, за да накаже ония петимата разбойници. Тук му съобщават, че в селото има българска чета.“

,,Могло е да бъдат забелязани от български селяни, селото има осемдесет къщи и почти всички са български. “

,,Консулът изви едрата си глава към тъмния прозорец и каза, като да беше сам в стаята:
— Има нещо недобро… нездраво в цялата наша работа. Ние не можем и досега да използуваме добре поражението на българите след въстанието им. Подгонени са, притиснати са от всички страни и уж разногласия между тях, но… имам сведения, че патриаршеските села усилено преминават към Българската екзархия. Напущат, отказват се от нашата патриаршия. Само до юли миналата година са преминали седемдесет и едно село към екзархията. В Леринско, Костурско, Преспанско,
1Вулгарос на ми мини! (Българин да не остане!) Това е било девиз на гръцките андарти в Македония. “

,,— Пипаме меко — отговори веднага поручикът. — Въпреки въстанието и така нататък българите са силни. Трябва да ги уловим с желязна ръка.“

,,Народът, който идваше по работата си в О. от съседните градове и села, нощуваше по ханищата. По-богатите търговци, учителите, свещениците отсядаха в единствения български хотел „Вардар“.
 
,,Венчев живееше в една от най-хубавите български къщи на централната улица...“

,,Султанът му е отговарял: „Прав си, приятелю. Българите ми създават най-големи грижи.“

,,— Ако е гъркиня, а ти българин, радва ти се, като те види, аха! Нели и аз съм гъркиня, пък се омъжих за българин. Тя и по-добре говори от мене на български, с децата е израснала тука, на улицата, а те са повекето българчета в нашата махала.“

,,Тя сама ме пита: „Виде ли днес твоя българин? Ами много ли е хубав твоят българин?“

,,Гледайте само да не ви срещне Дойчин. Се насам се навърта от некое време с целата си чета. Дебне нашите. И през две български села ще требва да минете. Нема друг път за Дупки.“

,,От днеска нататък село Дупки се пише сръбско. Така да се знай, господин консуле. Ще му кажете още, ние ще изгоним българския поп, да ви прати сръбски поп и сръбски учител, както е пратил по други села.“

,,— А ще се пишеш ли веке сърбин?

—,, Ама как така, нели ти казах, на българското ще си стоя, както е било… “

,,— Гледайте и слушайте сички тука! Който се противи, ще легне: и той! Хайде бре — бутна той с приклада на пушката си грозния човек. — Какво чакаш?
В ръката на Бърко блесна късо, остро ножче. Той се наведе над голото тяло на Алексо, а четниците, които държаха селяка, се поразмърдаха да му сторят място. И започна мъчителят зловещата си работа. Както се мъчат людете един друг от векове.
Надигна се проточен вик от болка и от самото сърце на Алексо:
— Оооооо…
Не попита Бърко, грозният, а един от четниците, които притискаха мъченика към земята:
— Кажи бре, сърбин ли си или българин?
И кой го знай защо, като питаше, хилеше се с цялото си лице. Какво му беше толкова смешно? Може да беше това от скрит страх или пък от глупост. От плещите на Алексо се провеси две педи дълга кървава отрезка от кожата му. Потекла бе и кръв по жълтия му гръб и се бе събрала на локвичка досам него на твърдата, студена земЯ. И пак попита четникът ухилен:
— Кажи бре… сърбин или българин?
Алексо мълчеше. Вече и не викаше от болка. Чу се пак гласът на войводата:
— Режи още!
Провеси се още една отрезка от гърба на мъченика.
— Кажи бре… Алексо мълчеше.
Зачуха се плахи или прегракнали, или задавени от сълзи подвиквания сред насъбраните наоколо селяни:
— Кажи, Алексо! Кажи, брате! Кажи, че си сърбин… Алексо, селският ръководител, мълчеше. Измежду селяните излезе едно старче, превито надве,с тояжка и ако му отнемеш тояжката, ще падне, ще се пречупи на две. Приближи се, видя локвата кръв, видя как се стичаше кръв по тялото на мъченика, видя провесените кървави дрипи и се замоли, проплака с тъничък гласец:
— Кажи, Алексо, кажи, сине, че си сърбин. И бог вижда…
— Оооооо… — простена пак Алексо и това беше отговорът му.
Рипна Йосиф от Рапа, бутна доктора на четата, както беше той,с окървавени ръце и с острото кърваво ножче, бутна войводата и един от четниците там, надвеси се над Алексо викна, задушавайки се от гняв:
— Кажи бре, сърбин ли си или… Не ти ли стига бре!
Едва сага отговори Алексо, като че ли.досега бе събирал сили, а и колко бяха вече неговите сили, та и гласът му се чу сякаш отдалеко:
— Българин… Българин съм… “

,,Не тлее ли и сега в сърцето на моя баща Лазар Глаушев болката, че Македония не влезе в границите на свободната българска държава, болката от разрушаването на Санстефанска България? Не се ли надеваше и Главният щаб на въстанието на помощ от страна на България, на българската войска? В щаба беше Борис Сарафов, но в щаба беше и Даме Груев. С мълчаливото съгласие на Даме Груев много от въстаническите знамена бяха извезани с трите български цвета — бело, зелено и червено. Може би защото Организацията беше българска, въстанието беше българско.“

,,Вие, господин Груев, поискахте към края на въстанието помощ от княжество България, поискахте да се намеси то с войската си.
— Поискахме. Това беше логично, беше естествено. Ние сме българи, въстанието беше българско.“

,, Ние тук сме повече от всички други народности. И дали не е по-справедливо, по-законно, по-естествено да кажем и ние, българите: тук и преди, в историята, е било българско; тук ние сме най-много и тук ще бъде България.“

,,На улицата пред широката порта на българската митрополия Борис Глаушев завари над тридесетина коне и мъски, всички вече натоварени с вързопи, пълни врещи, сандъци.“

,,— Той казва: Македония е наше общо отечество. На всички, родени на македонска земя: гърци, българи, турци, власи.“

 

[тиквешанка]

http://www.goodreads.com/book/show/8064714

Димитър Талев

,,За своя роман"Самуил-цар български" аз използувах почти всички факти, които са установени в историческата наука. Исках моят роман да има познавателно значение, да бъде щит на историческата правда и съкрушително оръжие срещу някои лъжеисторици в Скопие, които се опитват да фалшифицират историята... “

[тиквешанка]

http://chitanka.info/text/4834-shtitove_kamenni

Самуил — роман-летопис за края на Първата българска държава

Книга първа. Щитове каменни

,,Самуил смушка коня. Те минаха край оградата на голямото училище, дето преди години владиката Климент събираше ученици от цяла България, и се отправиха към източната врата на вътрешната твърдина; там, близу до вратата, беше комитският дом и главното управление на Охридската област.“

,,— Но аз не идвам тук като враг, войводо и управителю. Аз съм син на комита на тая област и войвода български. “

,,Това беше една от най-яките твърдини не само в Охридската област, но също и в цяла България.“

,,Ние можем да дигнем много люде и не само в Охридската област, но и по цяла България.“

,,Самуил Мокри извърши най-напред в своя дом, което бе решил да извърши по цялата българска държава, и ето сега на пътя му беше големият манастир.“

,,По десния бряг на тая река Самуил Мокри стигна до големия й завой дълбоко на юг; тук наблизу беше и границата между България и Византия, както бе определена още по времето на Симеона Велики.“

,,Вторият пък от пратениците беше монах от един малък манастир край Скопие, прекарал дълги години над книги и писания, усвоил цялата мъдрост и всички знания. Освен майчиния си български език монахът говореше и пишеше на латински като латинец и ромейски като ромеец;“

,,— Не, не — повтори Самуил Мокри. — Ние ще поднесем подаръците на императора по наш начин. Такъв е и смисълът на думата, с която ние ги наричаме на нашия български език. “

,,Като не изпущаше изпод око Цариград и всичко, което ставаше там, Самуил Мокри градеше новата българска държава камък по камък.“

,,Самуил каза, че бе дошло сгодно време да се върнат в границите на царството всички завзети от Византия български земи...“

,,Ромеите бяха усетили раздвижването на българската войска още докато беше тя отвъд границата; те имаха свои очи и уши навсякъде и скоро узнаха накъде се бе насочил Мойсей Мокри.“

,,Засега Самуил искаше да възстанови старите граници на България...“

,,Българите бяха на един изстрел с лък от градските стени и чуха всяка дума на ромейския глашатай, чу думите му и Мойсей Мокри.“

,,Българската войска дигна обсадата още през следващата нощ и се оттегли към границата нагоре срещу течението на Струма, понесла със себе си и тялото на мъртвия си началник. Разпръснаха се по всички посоки и притеклите се преди люде от околните български племена. Българите напуснаха Сер не поради уговореното за двубоя, а защото бяха останали без вожд и защото продължителната обсада им бе дотегнала. “

,,Преди още да дигне обсадата, Самуил Мокри изпрати люде да повикат брата му Арона във Воден, който град сега беше седалище па патриарха и минаваше като столица на сегашна България.“

,,За Самуил беше ясно, че Борис Втори и брат му Роман бяха и тоя път с умисъл пуснати да избягат от Цариград. Държани бяха те там като пленници и сега изеднаж се бяха озовали на българската граница. Едва-що бе позакрепнала сегашна България и земите между Маторие гори и Дунав до Черно море бяха се изтръгнали от византийско робство, Василий Втори бе пуснал да избягат от Цариград двамата братя. Не много време преди това бе убит Давид, най-старият от четиримата братя-комитопули, който негласно бе признат за цар български, убит бе край стените на Сер и Мойсей, вторият от братята; срещу останалите двама братя Василий пращаше двамата Петрови синове, които по рождение имаха право да бъдат господари на българската земя. Ромеецът очевидно искаше чрез тях да предизвика междуособици в България.“

,,Василий знаеше, че Самуил Мокри, след като затвърди българската власт дълбоко на юг, от някое време строеше на един остров в Преславските езера голяма църква и твърдина за себе си;“

[тиквешанка]

http://chitanka.info/text/4961-pepeljashka_i_tsarskijat_sin

Самуил — роман-летопис за края на Първата българска държава

Книга втора. Пепеляшка и царският син

,,Охрид беше най-големият град, най-силната крепост в тая част на царството, пък и в цялата западна половина на България. И беше най-хубавият български град на брега на Бялото езеро.“

,,Вече всички знаеха, че един ден столица на България ще стане Охрид.“

,,Искам аз българското царство да бъде силно и богато, людете му да бъдат сити и богати.“

,,— Нека ме съди бог, но аз говоря за доброто на всички, които говорят нашия български език...“

,,За да има спокойни, мирни дни за нас, добри дни за целия наш народ, българското царство трябва да стане силно царство и страшно за своите врагове. Ние няма да седим на топло край огнищата и да чакаме Василий...“

,,Сега българската войска отиваше да върне пак към България тия градове и земи, които бяха населени и с много български славяни. “

,,Главният стан на българската войска беше Лариса, който и досега бе останал в български ръце, но част от войската Самуил пръсна по околните по-малки твърдини от двете страни на реката Пиней...“

,,Самуил събра и няколко хиляди войници измежду българските славяни, които населяваха от много време Тесалия и Епир.“

,,— Чуйте, чуйте! Негова светлост протевонът на Дирахион кир Йоан Хрисилий желае да говори със светлия велик войвода на България Самуил Мокри.“

,,— Ако светлият велик войвода на България — викаше глашатаят — желае да изслуша негова светлост протевона на Дирахион, който е и негов тъст, нека излезе светлият велик войвода срещу тая порта с людете, които му са нужни, а всички други да се отстранят на необходимото разстояние. Негова светлост протевонът е готов да излезе и другаде, ако така пожелае светлият велик войвода на България. “

,,За безопасността в похода и за всичко, що беше нужно в него, Самуил Мокри се надяваше и на многото български славяни, които населяваха тия места чак до самите стени на Солун.“

,,Едва през пролетта на 991-та година започна нова война между българи и ромеи — втората война на Василия срещу България. “

,,Сред българските военачалници имаше гласове да се посрещнат ромеите отсам Вардара, на самия бряг на реката, когато се опитат да я преминат...“

,,В неговата мисъл Охрид беше по-сгоден за българска престолнина — по-далеко от изконния враг на България...“

,,Сборните места бяха същите, както бяха едни и същи и пътищата, по които Самуил Мокри и сега бе решил да води българската войска. “

,,Като научи Василий Втори за битката край Солун и за гибелта на дука Григорий Таронит, изпита голяма скръб, но гневът му към българите беше още по-голям.“

,,Реших да се проглася с помощта и одобрението на българското болярство и войводство за цар български. “

,,— Вече се каза и аз ще повторя и ще потвърдя: Самуил Мокри, велик войвода български, е най-достойният да бъде цар български.“

,,— Охрид е много по-сгоден град за българска престолнина и с голямата си хубост, и с мястото си през толкова планини откъм ромейска страна. Воден е отворен и ромеите стигаха вече до него не един път. Аз ще посоча Охрид за престолнина на царството ни.“

,,Предстоеше Самуил Мокри да бъде венчан за цар български, но той с нищо не промени досегашния си живот.“

,,Като стана Охрид престолнина на царството, царят по-често се спираше в тоя град.“

,,Настана мир и спокойствие по цялата българска земя. Василий Втори беше още в Азия и срещу България нямаше нито един враг. Цар Самуил ходеше по царството като грижлив, изкусен градинар или лозар, който ден след ден извършва благополучно всичко, що е нужно за градината му, за лозето му и за добрия плод, който трябва да се роди. Мирът в царството му беше като благодатно слънце над земята и като влага благодатна в недрата й.

Ала цар Самуил знаеше и не забрави нито за миг, че тоя мир за българското царство беше временен и че трябваше да бъде завоюван завинаги.“

,,По устните на Самуила потрепна мечтателна усмивка: изгряла бе негли звездата на България… Последните няколко години бяха години на сполука, години и дни на благополучие и мир. Царят въздъхна и наведе очи. Дано да продължи това благополучие още пет или още три години. Докато България събере всичките си сили, цялата си душа. Борбата още не беше свършена…“

[тиквешанка]

http://chitanka.info/text/4989#textstart

Самуил — роман-летопис за края на Първата българска държава

Книга трета. Погибел

,, Всяко царство, което се разделя, запустява.
 Давид Мокри, цар български“

,,„ОТ КРАЛЯ НА ВСИЧКИ МАДЖАРИ СТЕФАН
ПОСЛАНИЕ
ДО КРАЛЯ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ САМУИЛ “

„ОТ СТЕФАН ПЪРВОВЕНЧАНИ, КРАЛЯ НА МАДЖАРИТЕ, ДО САМУИЛА, КРАЛЯ НА БЪЛГАРИТЕ ...“

,,В бащинското сърце иа Самуил бликна радост при това известие, но то породи в него и други чувства, други грижи. Родил му се бе внук, който един ден трябваше да седне на същия български престол...“

,,Моят и твоят внук, който се е родил, е утрешен български цар и от това следва всичко друго по-нататък. Побързал си, царство ти, с името му, понеже нито аз, нито баща му, които сме от рода на Мокрите, сме в някаква кръвна връзка със стария цар Петър, но това е вече сторено. Известявам ти, че моят внук ще се казва още и Делян; както е волята на баща му, княз Радомир. Ние искаме също бъдещият български цар да живее и расте в българския царски дом...“

,,С тая втора вест дойде и друга: когато василевсът на ромеите събрал в двореца си всички първи велможи на империята за пръв път след последното си завръщане от усмирена Азия, застанал срещу тях във воинското си облекло и започнал с тия думи:
— А сега… българите! “

,,Мнозина от болярите и войводите тръгнаха да поразгледат Охрид; някои от тях идваха за пръв път в новата престолнина на България.“

,,Самуил отиде и се спря в Скопйе. Натам се събираха и всички български полкове. Докато вторият Василий беше още далеко, българската войска се стичаше към Скопйе от всички краища на царството; слязоха в тоя град дори и няколко сръбски полка, доведе ги царският зет Иван-Владимир. Ала когато василевсът мина през Плъвдив и стигна до Средец, българската войска престана да идва от Горна земя. Василий бе успял да разсече България. Самуил събра в Скопйе близу петдесет хиляди мъже...“

,,В тия глухи, призрачни нощи царят български ходеше буден по стаите или излизаше по късните часове да се разхожда сам по бреговете на притаилия се Вардар.“

,,За да може полкът да се движи по-бързо, Самуил не поведе нито обсадни уреди, нито пък голям обоз. Пътят минаваше през плодородни места, през земите на струмците и смоляните, които бяха също български славани.“

,,Пролетта завари Самуила в Скопйе. Той все още очакваше ромеите по десния бряг на Вардар край тоя град и им преграждаше пътя към средищните български области. За българския цар нямаше друг избор.“

,,По-друга беше сега и по-голяма силата на българите. Те бяха много и много повече, стълпени нагъсто около обградените ромеи. От всички страни, в кръг наоколо, се виждаха български знамена, също с кръстове, но и с конска опашка както в по-стари времена — на царя, на князете, на войводите.“

,,Нощем от стените на Солун се виждаха огньовете на българите надалеко по широкото равно поле, та приличаше то на море, в което се отразяват звездите, така беше и оттатък Круша планина и Богданско, по Струма и чак до Места. На четиридесет и първия ден българите си тръгнаха назад и пак всеки полк по своя път.“

,,— Войската няма да разпусна, докато не се срещна с Василия.
Ето така започна всичко и така продължи в България.“

,,Каза се вече не един път, Самуил следеше и знаеше всичко за Василия, както и Василий за него. Още през зимата в началото на годината 1014-та българският цар събра и задържа цялата си войска в Струмица и по околните по-малки твърдини. Знаеше се, че ромеите навлизаха в България най-често от Мосинопол и Солун по долината на Струма през Рупелския проход; още по-вероятно беше това сега — при сегашните граници на българското царство. Самуил си мислеше и това, че като бе дошло време за решителна среща, двете войски, българската и ромейската, нямаше да се избягват, а щяха да се търсят, за да се срещнат. И той избра Струмица, за да чака Василия и да го спре при навлизането му в българска земя.“

,,Василий искаше войниците му да си починат по-дълго, а в същото време да измори и измъчи българите повечко, като ги караше да чакат всеки ден нападението му.“

,,Василавсът не можеше да познае българския цар на такава разстояние, пък и никога не беше го виждал; не го познаваше и никой от неговите люде, за да му го покаже.“

,,Българите видяха как се дигна облак прах по равното поле нататък и докато се опомнят, налетяха върху тях византийските конници.“

,,Тридесет и шест дни Василий би българската преградна стена при Клидионския проход. “

,,Войниците на Ксифия бяха пресекли пътя за Струмица, бяха се пръснали в гъсти редици от двете му страни и се опитваха да се съединят със своите откъм стената, за да затворят българите в обръч.“

,,— А ти не можеш без цар. И по-добър за тебе ще бъде твоят. Говори той на твоя език. Ето нашият лежи там на тревата. С тебе лежи. Самуил цар български…“

,,Василий не знаеше през какви мочури трябваше да мине неговата конница, за да удари българите. Самуил повели българската конница да премине на дясната страна...“

,,Сега Василий кроеше да покори докрай България, но повече с хитрост и търпение, отколкото с оръжие и ненужни жертви.“

,,Девет дълги пламтящи августовски дни продължи ослепяването на българските пленници. Върволицата на ослепените стигаше до стените на Струмица. Василий идваше по няколко пъти на ден и стоеше дълго на височината, да следи отблизу работата на мъчителите. На десетия ден в пленнишкия стан бяха останали само няколкостотин българи. Те знаеха къде водеха ромеите техните другари и бяха успявали досега да се спасяват, но дойде и техният ред. Когато ромейските войници насочиха копията си, за да поведат и тях към мъчилището, те се нахвърлиха с голи ръце върху войниците. Битката беше къса. Тия няколкостотин българи бяха избити до един.“

,,По-късно Василия Втори нарекоха „вулгарохтонос“, което ще рече българоубиец.“

,,В Преспа се бяха събрали няколкостотин войници, които след битките при Беласица и Струмица се бяха пръснали, за да избягнат ромейския плен, а не бяха успели да се затворят в Струмишката крепост, където бе намерила спасение по-голямата част от българската войска.“

,,О, българино, който във всичко търсиш правда и не можеш да търпиш никого над себе си!…“

,,