Информационна агенция "Фокус", 13.09.2009
„Фокус” представя българските бойни знамена: 3-ти конен полкАгенция “Фокус” публикува поредица, която представя историята на българските бойни знамена-светини от Сръбско-българската война (1885 г.), Балканската война (1912 - 1913 г.), Междусъюзническата война (1913 г.), Първата световна война (1915 - 1918 г.) и Втората световна война (1941 - 1945 г.). Всяка неделя на читателите на електронното издание на „Фокус” ще бъдат представяни знамена на въстанически чети, на доброволчески формирования и дружини, на пехотни, кавалерийски и артилерийски полкове, бойни знамена на Българската армия след 1944 г. и след 1989 г.
Днес, 13 септември, „Фокус” представя знамето на 3-ти конен полк. Очаквайте следващата неделя, 20 септември, бойно знаме на 54-ти пехотен Битолски полк.
Представянето на българските бойни знамена е знак на почит и преклонение пред подвига на хиляди и хиляди известни и неизвестни български войници и офицери, загинали под техните дипли, в името на освобождението и обединението на българските земи, в името на защитата на Отечеството.
Агенция „Фокус” изказва дълбока благодарност на ръководството на Министерството на отбраната и на служителите на Националния Военно-исторически музей, без съдействието на които подобно начинание не би било възможно.
Представянето на българските бойни знамена е включено и във времето на единственото в българския радиоефир военно предаване „За честта и славата на България”, излъчвано всяка събота от 13.00 до 15.00 ч.
3-ти конен полк Формиран е през 1885 г. от конните „стражарми” на Софийското, Кюстендилското, Видинското, Ломското, Раховското, Врачанското и Свищовското военно окръжие. Кадърът от офицери и долни чинове се взема от 1-и конен полк. Скоро е разформиран и кадрите му се връщат в частите от които са взети. Малко по-късно той се формира отново и в състава му влиза Южнобългарският ескадрон.
На 31 август 1886 г. той получава първото си бойно знаме.
От 1890 г. е на гарнизон в Пловдив.
През двете Балкански войни води боеве при Димотика, Кадъкьой, Мерхамлъ, а през Първата световна война - при Варсаково и Велес, с. Петрово, Гевгели, Мустафа ачи, Геренджик, кота 90.
На 6 май 1937 г. на тържествен молебен З-и конен полк получава новото си знаме. В заповедта командира на 3-ти конен полк, издадена по този повод се казва: “...Поклон смирен пред светлата памет на падналите за Родината доблестни наши герои, почит и признателност към техните живи сподвижници... Под своите знамена скромните, но велики по дух български войни изпълниха вярно, самоотвержено върховния си дълг към Отечеството...”
На 5 юли 1941 г.полкът се установява на гарнизон в Драма, а от 21 юли 1941 г. – на постоянен гарнизон в Кавала, където остава до 8 септември 1944 г. Като част от 2- а конна бригада от 2- а конна дивизия участва в заключителния етап на Втората световна война. На 15 май 1945 г. в гр. Пловдив полкът е разформиран.
Бойна песен на 3-ти Конен полк Текст - Борис Маковски
Музика - майор Антон Бойдев
Третоконци, час настава,
Бойната тръба зове
Към победа и към слава
И към нови боеве.
Пак ще бъдем кон до коня,
Пак щандартът ще се вей,
А високо в небосклона
Кървава заря ще грей.
Ний сме храбри, горди, смели,
Песента ни пак ечи,
Там, където сме летели
В сеч при Мустафа-ачи!
А Родината любима
Горда с нас ще бъде пак,
В бой и сеч неустрашима
Ще сразиме всеки враг!
Из месечно списание „НАШАТА КОННИЦА", год.ХХІІ кн. 4 – 6 от май 1940 г., стр. 24 - 25Лична сбирка на ротмистър Любен Каравелов, историограф на българската конница
Полковник Юр. Д. Велчев
От конник в Русчушката конна сотня (1879 г.) той стана командир на 3 конен полк (1910 г.). Начело на тоя полк в 1912 г. атакува при Димотика турски части и ги преследва в самите води на р. Марица. Тогава полк. Велчев бе прострелян от ранен турски войник, когото той искаше да пощади и предупреждаваше да не стреля.
Покойният полковник Велчев командуваше с сърце и бе рядко обичан командир. Той работи за конницата и в запас - съдействуваше за увеличаване средствата на фонда „Нашата конница", написа няколко статии с спомени от заличаващето се минало на нашата конница, подари и събира предмети за нашия музей.
Тая дейност на стария конен воин бе оценена от фонда, който своевременно го награди с своя знак.
Да бъде следван примера му и да не се забравя доброто име, що оставя между нас.
Повечето от запасните и действующи конни офицери в София се простиха лично на 2 май, т. г. с него за винаги. Само добри чувства и мили спомени се сплитаха в красив венец около неговата памет. Този факт говори за общо високата оценка, която тоя стар воин си 6е заслужил с своята служба и дружба.
От името на конните офицери произнесе следното надгробно слово зап. генерал Мих. Стоилов:
„Събрахме се в този Божий дом — старинний храм „Св. София", да отдадем нашата почит и се простим с скъпия покойник Юрдан Велчев - полковник от запаса.
Родната земя ще разтвори пак недрата си за да приеме в хладните си прегръдки тленните останки на още един свой доблестен син и храбър воин.
Роден в предосвободителната епоха в историческия град Свищов, закърмен още в юношеските си години с идеалите на великите наши апостоли на свободата, видял с очите си преминаванието на Дунава от славната руска армия, идяща да освободи отечеството ни от вековното робство, младият Велчев не можеше да остане равнодушен пред развиващите се исторически събития. И той, заедно с хилядите други български младежи, гореше от желание да бъде полезен на родината си. Но как?
Стройните редове и блясък на руската армия и впоследствие нейните легендарни подвизи в боевете с турците, бяха от решающе значение за избора на неговата бъдеща кариера.
Неговата мечта б да стане и той такъв герой и с оръжие в ръка да служи и брани отечеството си. И тази му мечта скоро бе осъществена. Постъпил в русенската конна сотня на ротм. Пташински, а после в Военното училище в София, в 1883 г. бе вече подпоручик, зачислен в единствения тогава конен полк в гр. Шумен.
Помня с какъв небивал ентусиазъм с каква пламенна младежка ревност ние, младит български офицери, под ръководството на нашите началници руски офицери - инструктори, заработихме за обучението и възпитанието на първите български войници и за създаването на младата българска армия - задача велика и славна!
Настъпилите събития през 1885 г. ни показаха, че трудът ни не е бил напраздно. Съединението на Северна с Южна България се прогласи и армията почти цялата беше изпратена на южната ни граница срещу турците, от гдето се очакваше опасността. Но в скоро време стана ясно, че не турците, а сърбите се готвят да ни нападнат и осуетят народното дело.
Тогава Върховния вожд на армията, първият български княз Александър Батенберг, даде заповед: армията с усилен марш да премине на западната ни граница и да се опълчи срещу новите врагове
Всички знаем с какъв ентусиазъм и устрем и как блестяще тя изпълни този образцов в военната ни история марш. Всеки войник гореше от желание възможно по-скоро да пристигне на застрашения фронт и да срази врага. Между първите части, които пристигнаха на Сливница, бе конницата. Покойният Велчев беше един от героите, които на чело на конниците си, с сабя в ръка, гониха и прогониха от свещената земя неприятеля.
След тази кратка, но славна война, която покри с неуведаема слава българската млада, но храбра армия, частите се прибраха в своите гарнизони и заработиха с още по-голема ревност за подготвянето й за нови подвизи, ако обстоятелствата наложат това.
Дойде 1912 г. Започна се Балканската война. Ние виждаме тогава покойния на чело на славния 3-конен полк да се бие с турци и в отряда на покойния днес генерал Танев и да взема активно участие в пленяването войските на Явер паша. При гр. Димотика обаче, водещ в атака свои ескадрони, той бива тежко ранен в корема и само благодарение на една сполучлива операция е бил спасен живота му. За бойни отличия той е бил награден с ордена „За храбрость" IV ст.
През Голямата война нему бе поверен пост инспектор на етапните коменданства в Македония, а след свършването и на тая война, той преминава вече в запаса на армията.
И ето, след един дълъг ползотворен живот, от който цели 38 години са преминати в служение на отечеството, покойният свърши своя земен път, а неговата душа преминава и почва своя вечен живот.
Ние се прощаваме с неговите тленни останки, но не и с неговата душа, която продължава да живее в вечността. Като добри християни ние вярваме в тази велика истина, както това се потвърдява и от думите на апостола Павла към коринтянитъ:
„Защото требва тленното да се облече в нетление и смъртното да се облече в безсмъртие".
През време на дългата си военна служба, както и вън от нея, покойния, с своята вродена доброта и високи морални качества, печелеше сърдцата на близки, другари, началници и подчинени. Неговата блага усмивка, израз на душевна доброта, която познавам от 40 години, никога не го напущаше и сега още, макар и замръзнала, тя озарява лицето му. Към него могат най-добре да се приложат думите на поета:
„С плач ти дойде на света, когато всички около теб бяха радостни и засмени; нека Бог ти дава, когато напущаш света, блага усмивка да озарява лицето ти, когато всички около теб плачат".
В тези възвишени минути, които преживяват душите ни пред лицето на смъртта, искам да кажа още и следното.
През дългогодишната си служба, покойния се въодушевляваше от единствен идеал:
Да възпита, научи и подготви подчинените си да станат родолюбиви и храбри защитници на Родината. Той смяташе това за свой висша дълг, от когото не отстъпи никога.
Нека неговия пример, неговия идеал, да въодушевлява всички тези, които са се посвятили на нашето високо и славно поприще и само тогава родината ни ще има в лицето на армията свой верен и сигурен страж срещу всички, които биха посмели да накърнят нейната цялост.
При раздялата ни с скъпия наш покойник, нека всички, заедно с църквата, се помолим Богу да му прости прегрешенията, волни и неволни, и да прибере душата му в своите небесни селения, там гдето пребивават праведните".
Зап. полковник Дюдюков говори за заслугите на Велчева като най-активен член на Свищовската дружба по въздигане паметника на обесените възстанници и в ред обществени инициативи с културни и благотворителни цели.
Бог да го прости! Вечна му память!
Агенция „Фокус” припомня:Знаме на Доброволческо дружество Сливница, представено на 6 септември, може да видите ТУК.
***
Знаме на 8-и пехотен Приморски полк, представено на 30 август, може да видите ТУК.
Самарското знаме – знаме на Радомирска номер 3 пеша дружина от Българска земска войска, представено на 23 август, може да видите ТУК.
Заберновското знаме – единственото оцеляло до наши дни от Преображенското въстание, представено на 16 август, може да видите ТУК.
Бойното знаме на стружките въстаници, представено на 9 август, може да видите ТУК.
Знамето на 6-ти пехотен Търновски полк, представено на 3 август, може да видите ТУК.
Знамето на 3-та Солунска дружина от Македоно-Одринското опълчение, представено на 26 юли, може да видите ТУК.
Знамето на 35-ти пехотен Врачански полк, представено на 19 юли, може да видите ТУК.
Знамето на 9-ти пехотен Пловдивски полк, представено на 12 юли, може да видите ТУК.
Знамето на 1-ви конен полк, представено на 5 юли, може да видите ТУК.
Знамето на 13-и пехотен Рилски полк, представено на 28 юни, може да видите ТУК.
***
Знамето на 4-ти пехотен Плевенски полк, представено на 21 юни 2009 година, може да видите ТУК.
Знамето на 11 серска дружина, представено на 14 юни, може да видите ТУК
Знамето на 7-и пехотен Преславски полк, представено на 7 юни, може да видите ТУК
Знамето на 2-ра Скопска дружина от Македоно-Одринското опълчение, представено на 31 май, може да видите ТУК.
Знамето на 25-ти пехотен Драгомански полк, представено на 24 май 2009 г., може да видите ТУК.
Знамето на 34-и пехотен Троянски полк, представено на 17 май 2009 г., може да видите ТУК.
Знамето на Първа дебърска дружина от Македоно-Одринското опълчение, представено на 10 май 2009 година, може да видите ТУК;
Щандартът на Лейбгвардейски конен полк, представен на 6 май 2009 г., Деня на храбростта и празник на Българската армия, може да видите
ТУК;
Знамето на Трети пехотен Бдински полк, представено от „Фокус” на 3 май 2009 година, може да видите - ТУК;
Знамето на Шеста Охридска дружина от Македоно-Одринското опълчение, представено от „Фокус” на 26 април 2009 г., може да видите ТУК;
***
Текст и снимки: „Българските бойни знамена. За честта и славата на България”, С. 2009; архив Агенция „Фокус”
За връзка с нас: [email protected]На снимките: Щандарт на 3-ти конен полк, бойно знаме образец 1937 година с парче от старото знаме, на последната снимка - полк. Юри Велчев
Автор
Тема: „Фокус” представя българските бойни знамена: 3-ти конен полк (Прочитано 2507 пати)