Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Българска класическа и патриотична поезия  (Прочитано 33763 пати)

Karev

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 75
    • Погледај го Профилот
Одг: Българска класическа и патриотична поезия
« Одговори #15 на: Март 13, 2009, 12:47:03 »

***
http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=17&LangID=1
***
НИКОЛА ВАПЦАРОВ

"...Аз мисля, че първата
капка, която
от своята кръв
за света ще пролея,
ще бъде за мойте
поробени братя,
ще бъде за Нея!
И ти се опитай да спориш
със мене.
Та аз за секунда, за миг
ще те смажа...

Аз страдам за свойта Родина.
Аз страдам за вас,
и за себе си страдам...
Защото живота ни бие сурово
в лицата,
а ние примигаме, братя,
защото перото си топиме ние
далече, далече –
през девет морета
и наште куплети
едва ли достигат
до робската мъка,
която в сърцето
народно е свила
възел
от змии.

Работи работник
в хлебарница "Охрид".
Очите червени,
мишците потни.
Във стаята душно,
в сърцето студено,
в сърцето омраза
и ропот.
Работи работник
в хлебарница "Охрид".
А вътре задушно
и сиво.

Но всеки си има
малко в живота
и радост,
и нещо красиво. –
Някаква фирма
увиснала горе,
фирма, зацапана с синьо.
Но за работника
тя е простора
над Охрид
тя е Родина.

Числа. А числата –
това е съдбата
на някакъв
беден чиновник.
В ръцете размерно
сметалото трака
като курдисан
часовник.
Това са шестнайсет
години, протекли
без радост,
ала и без мъка. Без мъка и радост
в живота човешки –
е нещо по-лошо от пъкъл!

Но ето веднъж
някой песен полека
подкарал
така от досада:
някаква песен
си пеел човека
как мътен
и кървав бил Вардар.
Сметалото спряло.
Сметалото млъкнало,
станало синьо
във стаята,
сякаш от здрача.
И ето, пръв път
след шестнайсет години
човекът с числата
заплакал...

В полето, където
морето допира –
тръстика, блата
и комари.
Там привечер
чайките с крясъци викат
и дебне малария.
В блатата отровните пари
задушват,
убиват,
изсмукват живота.
И хората зли,
и с напукани устни
псуват на майка
теглото.
Те сеят, но кръстове никнат.
Децата
се раждат
със жълти зеници.
Ех, майко ле моя,
в строя тръбата
ще свика
все отбор войници!

А старите още
сънуват житата
край Струма, край Вардар
и Места.
Но някой в леглото
ръмжи и с ръката си
чергата грубо намества.
И пролет, когато
прииждат ятата,
от скръб
или
атавизъм,
плодът в утробите
тъй се премята,
че пукат на майките
ризите.

А ние се тътриме

тука излишни

за нашите братя.

Жестоко!...

И с кръв по челата

живота ни пише:

"Изгубили свойта посока."

Да, пишем.
И пишеме верно и честно,
защото ни смазва живота.
Но колко от нас са
написали песни
за този незнаен
работник,
който се просва
в леглото без мисъл,
но в съня си кошмарен
мисли за Охрид,
за лодката мисли,
която в детинство
е карал?

Колко от нас
са написали песни?
Питам ви –
кой е написал?
Затуй и народа
със нас е на "Вие" –
не чувства ни свои,
ни близки.
Дълбоко в сърцето си
мъката крие
и гледа ни
някак изниско.

Послушайте, верно е,
нас ни отплесна
епохата, хляба, живота.
Помислихме ние
родината тесна
за нашите песни,
защото очите ни гледаха
нейде звездите
и чакахме само сигнала,
когато зората
със гръм ще отприщи
на дните водите
преляли.

Очите ни гледаха
само звездите,
пред нас
те не виждаха нищо.

А в Прилеп са скрити
в мъха на стените
легенди, които ни чакат.
Открий със ръката
кората на мрака,
пиши!
И не бой се нататък!

Вятъра пее в Пирина,
в скалите,
пее в усои, в увини –
колко са паднали
в боя за своя
покрив
и свойта Родина!
Вятъра пее в зелените листи:
слушай
и само записвай.

Записвай го просто и честно,
тъй както
просто го пее народа –

"Заплакала е гората
все зарад Индже войвода..."

« Последно менување: Март 13, 2009, 06:26:42 Karev »
Сочувана

lady

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 57
    • Погледај го Профилот
Одг: Българска класическа и патриотична поезия
« Одговори #16 на: Март 13, 2009, 02:17:19 »

Само в твоя чест Карев,....

            Бежанци


Аз често виждам из градът
по секи път и кръстопът
на Македония чадата:
от старци чак до младенци,
все нови гости-бежанци-
завареници на съдбата....

Сред пламъка на скъп имот
избавили един живот,
те вихром идат:бесни хали
зад Рила кършат всеки час
гори вековен сън отпали
и падат листи между нас.

...Ей старец прегърбен тук,
повел невръстния си внук,
по чуждите врати се взира;
безумен ходи той весден
и вечно бъбри удивен,
че къщата си не намира.

Ей мајка с пеленаче там,
изправена пред божи храм,
до смръден урод просекиня;
в дълбоко хлътнали очи
не свян, а ужаса личи:
посяга тя за милостиня.

...Сред улица ей мома
на свят остала сам-сама,
не знае път нагде да хване;
ала и вгрубия сукман
тя самодива е по стан:
без залък няма да остане....

И постояно срещам аз
по дъжд и вятър, сняг  и мраз,
чада на мајката пребита:
сред вълчия човешки род
од празния небесен свод
те чакат милост и защита.

Те чакат милост....Но да знам,
че някой бог всесилен там
стои над всичко хладен зрител,
извикал бих от дън гърди
към тоя тъмен промислител:
О, господи, проклет бъди.





ОБИЧАМ ТЕ

Обичам те-въздушно нежна, в нежна младост
като на ангела сънят,
и сън си ти вещален за тиха радост
в нерадоста на моя път,
и първи път  за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето един ден-и ето тъмнина е.

Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисла аз, че ти си Тя,-че тебе чака
духът,години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдайа
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.

Обичам те, защото се усмихваш-кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремна лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя)
ни укор, ни молба-
и себе си, и тебе да погубя....


P.К.Яворов 
Сочувана

Karev

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 75
    • Погледај го Профилот
Одг: Българска класическа и патриотична поезия
« Одговори #17 на: Март 13, 2009, 08:59:17 »

Благодаря !
Обичам поезията на Яворов.
Сочувана

Karev

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 75
    • Погледај го Профилот
Одг: Българска класическа и патриотична поезия
« Одговори #18 на: Март 13, 2009, 09:40:54 »

Ако питаш къде е върхът и престола на Бога,
откъдето се вижда до другия край на света,
Ако питаш къде е запален свещенния огън,
за да може човек със живот да надвие смъртта -
потърси тази древна земя
МАКЕДОНИЯ !

Ако питаш, къде цял народ е разпъван на кръста,
но световните сили са слепи и глухи до днес,
Ако питаш, къде и старика и внука невръстен
са готови на подвиг за своето име и чест -
Запомни тази горда земя
МАКЕДОНИЯ !

Ако искаш да видиш все още орел във небето
или стар манастир, съхранил Богородичен лик,
ако искаш да чуеш все още в стиха на поета
как наречия бъбри и извор на роден език-
прегърни тази мъдра земя
МАКЕДОНИЯ !

Тук - където гората ечи, а полето припява,
тук - където комитския вятър легенди реди.
тук - където оставаш въстаник на сън и наяве,
тук - където от бунната пепел възкръсват звезди,
тук е тази заветна земя
МАКЕДОНИЯ !

Тук от Пирин се вижда до Бяло море и до Охрид,
и защо ти е поглед до другия край на света,
щом и мъка, и обич очите ти слънчеви мокрят,
И в душата ти българска милно звучи песента-
ето тази е моята родна земя
МАКЕДОНИЯ !

Потърси тази древна земя.
Тук е тази заветна земя,
Прегърни тази мъдра земя -
Тази горда земя - МАКЕДОНИЯ !
« Последно менување: Март 16, 2009, 07:22:51 Karev »
Сочувана

Karev

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 75
    • Погледај го Профилот
Одг: Българска класическа и патриотична поезия
« Одговори #19 на: Март 13, 2009, 09:47:26 »

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=3920&Level=1

***
Свети Клименте, божий светителю,
моли Бога за нази ти там!
Свети Клименте, наш покровителю,
на колене стоим в твоя храм.

Свети Клименте, чуй ни стенаньето:
робство ново и по-зло търпим;
Свети Клименте, виж ни страданьето,
но със глас ний не смейм да скърбим.

Свети Клименте, ний те обичаме,
ти си българин, ти наш си светец,
в скръб, неволи към теб само тичаме,
свещи палим пред твоя венец.

На теб само надежда възлагаме,
еднородче, закрилниче благ,
в тез въздишки душата си влагаме;
ти любил си ни много, люби ни ти пак.

Ти ни гледаш, кат жив, от иконата,
жив пък наште деди си гледал,
цар Борису видял си короната
и величьето старо видял.

Свети Клименте, чуй днес молбите ни -
твойта само услишал би Бог -
о, моли се, че тежки са дните ни
и тиранът е много жесток.

Чуй как страдаме! Сгрей ти сърцата ни,
с радост нашата нощ осветли,
свети Клименте, дай на децата ни
да не видят, кат нас, мъки зли.

Ободрявай духа, крепи силите
на онез, дето идат към нас,
на юнаците там, вихрокрилите,
чийто братски дочуваме глас.

Помогни ни - велик в небесата си -
помогни ни, о духо блажен,
да празнуваме ний свободата си
ведно с твоя светителски ден!

Декември 1915 г.

Сочувана

Karev

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 75
    • Погледај го Профилот
Одг: Българска класическа и патриотична поезия
« Одговори #20 на: Март 21, 2009, 09:28:44 »

Песен за човека

Ние спориме
двама със дама
на тема:

"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете –
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.

– Почакайте – казвам, – почакайте,
нека... –

Но тя ме прекъсва сърдито:
– Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. –

Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. –

Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.

Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
човек.

Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.

И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.

И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти – ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."

Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплавал чудесен –
и после
заспивал
усмихнат...

Но в коридора
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. –
Хора. Зад тях часовой.

Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.

Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил –
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
– Да тръгнем ли? – казал.
– Добре.

Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."

Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,

а горе

вече зората блести.

Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята

тежка,

 човешка,

  жестока,

    безока

       съдба.

"Тя – моята – свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."

Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. –

Човекът спокойно, тъй – дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледал
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.

Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"

Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.

И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? –
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! – Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...

Какъв ти тук ужас?! –
Той пеел човека. –
Това е прекрасно, нали?

« Последно менување: Март 26, 2009, 08:55:31 Karev »
Сочувана

Karev

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 75
    • Погледај го Профилот
Одг: Българска класическа и патриотична поезия
« Одговори #21 на: Март 21, 2009, 09:34:09 »

На Елтепе дими мъгла.
Далече някъде във ниското
са моите села,
окъпани във слънце, като в приказка.

 
А доле плиснала водите,
притиснати в скали и клек,
като човек
приказва с мене Глазне.

 
Разказва ми, че там една жена,
съсухрена от скръб и от тревога,
ме чака да се върна у дома
и още, още ме обича много.

 
Разказва ми как с поглед замъглен
тя всеки пътник пита простодушно
дали ще се завърна някой ден.
И аз мълча, мълча, мълча и слушам.

 
Отсреща боровия хълм
събаря облачни грамади.
Просветва. После пада гръм.
И във очите блясва радост...


***
Хайде, преведувайте ми го, титовчета.
Разкажете ми пак, как синът пише стихове за майка си
на чужд език... !?
Сочувана

lady

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 57
    • Погледај го Профилот
Одг: Българска класическа и патриотична поезия
« Одговори #22 на: Март 21, 2009, 09:36:39 »

Од кого е таа песна Карев??
поздрави
Сочувана

Karev

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 75
    • Погледај го Профилот
Одг: Българска класическа и патриотична поезия
« Одговори #23 на: Март 21, 2009, 09:51:23 »

"Елтепска"
от "Моторни песни" на Никола Вапцаров
Сочувана

Karev

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 75
    • Погледај го Профилот
Одг: Българска класическа и патриотична поезия
« Одговори #24 на: Март 21, 2009, 10:39:22 »

Македония въстана!

Стреснете се в тоз мрачен миг,
трепнете вси от грижа,
издайте стон, издайте вик:
че Македония въздиша:

стиснете вашето сърце
и чуйте що ви казва;
тирана с кървави ръце
днес Македония наказва!

Отдайте залъка си ваш,
а грабайте секира:
от враг, от студ народа наш
в Македония умира!

Напред! Напред! Зове ни чест
да не останем задни,
пропаднали сме, ако днес
там Македония пропадне!

Кръвта из нашите гърди
не е съвсем изляна!
Народе, цял стани! Иди!
Че Македония въстана.


Иван Вазов
Русе, 4 ноември 1878 г.
« Последно менување: Март 22, 2009, 09:26:58 Karev »
Сочувана

valentinova

  • Гостин
Одг: Българска класическа и патриотична поезия
« Одговори #25 на: Март 23, 2009, 02:12:59 »

ПА ШТА СИ ТИ?
Иван Вазов

Па шта си ти? - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
Па шта си ти? - с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;

Па шта си ти? - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;

че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
“Тук българи са, българи от памтивека!”

Април, 1913 г.

= Забравената поезия =
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Българска класическа и патриотична поезия
« Одговори #26 на: Март 23, 2009, 06:09:51 »

ПА ШТА СИ ТИ?
Иван Вазов

Па шта си ти? - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
Па шта си ти? - с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;

Па шта си ти? - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;

че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
“Тук българи са, българи от памтивека!”

Април, 1913 г.

= Забравената поезия =

За Васка Зојчева може да се прочита во секција „Забележителни личности и настани“.
Сочувана

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Българска класическа и патриотична поезия
« Одговори #27 на: Март 24, 2009, 10:00:53 »

                    От един народ създадохме ний два народа. От език един направихме езика два.В името на истината бранехме заблуди. Стар ярем разбивахме. Ковехме нов хомот.На България без жал делехме небосвода. Хвърляхме позор на майка с майчински слова... Венко Марковски       
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

Karev

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 75
    • Погледај го Профилот
Одг: Българска класическа и патриотична поезия
« Одговори #28 на: Март 26, 2009, 09:14:18 »

Дамян Дамянов

Българио на живи и на мъртви...

Българио на живи и на мъртви,
Българио с безброй Баташки църкви,
Със гробища и с паметници светли,
Със този жертвен въздух, който свети
Над тебе вечно, като вече огън,
Аз искам да те събера във стих! Не мога!
Аз искам цялата да те прегърна -
Ръцете ми не стигат! Как да върна
Това, което ти си ми дарила?
Не мога.
И пред братската могила,
Пред Шипка и пред Вола коленича.
И без да казвам колко те обичам,
С една сълза, и кървава, и страшна,
За цялата ти обич се отплащам.
Сълза на радост и от скръб проляна!
Сълза, в която ти си цяла сбрана!

...........................................

"За тоз глас ми копней душата."
Ботев

Обичам ти тъжните песни, Народе!
Запей ми пак тихо, на жал,
Как паднал прострелян в гората войвода
И как гурбетчия умрял;
Как онзи Стоян към бесилото слизал
С усмихната кротко уста,
Как Бойка му дала най-чистата риза,
Да бъде левент и в смъртта;
Как жадна жадняла жетварка в полето,
Как рана хайдушка кърви;
Как плакал дюлгерин и вдигал калето
Все от комитски глави...
Запей ми, Народе, пак с тихата милост,
Която в гласа ти звучи!
Запей ми, запей ми със тъжната сила
На своите сухи очи!
Не сухи! Ти плачеш, когато ги пееш.
От песните хваща те жал.
А нявга от песен по-страшно живееш,
Но малко сълзи си пролял.
Мигар животът ти беше тъй лесен?
Животът така те смрази,
Че само когато го чуеш на песен,
Се сещаш, че имаш сълзи!
Когато във песен скръбта си излееш,
Олеква събраната жал!
Народе, добре че умееш да пееш!
Как иначе би преживял?
 
« Последно менување: Април 20, 2009, 02:52:14 Karev »
Сочувана

Karev

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 75
    • Погледај го Профилот
Одг: Българска класическа и патриотична поезия
« Одговори #29 на: Март 26, 2009, 09:36:03 »

Пейо Яворов

Мечтата ти е очарована робиня
на моята душа, която те зове;
ще дойдеш ти – накрай световната пустиня,-
отсам преградни бездни, върхове.

Кристално чиста, като висините сини,
намериха те спяща жаждущи мечти;
в съня на твоите шестнадесет години
душа те възжела и похити.

На бездни, върхове, неведоми пространства
мечтата ти лети, прелита в бодър сън...
И чуя аз, в нощта на тъмни окаянства,
спасителния предразсветен звън.

Ще дойдеш ти, заря-невинност всепобедна,
в одеждата на своя ароматен свян,-
и то ще бъде час на изповед последна,
слияние в един вълшебен блян.

Душата ми над тебе бисер ще поръси,
че ти ще бъдеш роза, аз ще бъда май.
И ние ще изтаем като сняг в съня си,-
и като дим в небето ще намерим край...

***

БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Прохладен лъх от ангелско крило,
о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее нежен сън...
Зора се зазорява вън.

Мелодия неземна сред нощта,
о песен, о дете,
мелодия вълшебна сред нощта
лелее и приспива мисълта:
зора се нова зазорява вън
и празничен се носи звън.

Душата ми тъгува и мълчи,
о сълза, о дете,
душата ми бленува и мълчи -
и тихо капят сълзи от очи:
аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън, уви, през сън...

***
« Последно менување: Април 20, 2009, 02:53:20 Karev »
Сочувана