Не разбрах добре?
Значи за да докаже привлекателност, предлагаш БГ да "инвестира" в същите двойни играчи - само и само за да ги приобщи или нещо такова?
Ами тези играчи идват в България, получават голяма доза духовна подкрепа и потупване по рамото. Връщат се в Македония и виждат, че хлябът си изкарват от хора, които са враждебни на България. Е ти на тяхно място може би ще предпочетеш да останеш гладен и да се афишираш като горд българин.
"Со кротце, со благо..."
Не знам как изглеждат нещата с другите възрастови групи, но има доста студенти.... Наблюдавал съм еволюцията отново и отново.
Първа година: "Jас сум Македонец!" - никаква реакция. Малко хора ги питат какво тогава правят в България като не се чувстват българи. Иначе всички знаят че за да е тук, първо си е взел гражданство. Знае и как се получава то. Споренето на този етап само ще създаде конфликт - със стена не се спори. Има задължителни езикови курсове за идващите от "чужбина" за да е сигурно че ще разбират материала. Ходят на една лекция, две... и до там - осъзнават сами че Македонския и Българския език са едно и също и няма нужда да учат, за да разбират. Изпита също бива преминат без проблем. "Македонски език" повече не се споменава. По-надекватните в началото с пробват да обясняват за "етничките македонци" и "мекедонската история". Бързо се убеждават че никой не ги приема на сериозно така или се запознават с някой, потомък на мекедонци или ВМРО-четници. Естествено и с Пирински Македонци. Събуждането е лек шок. Все едно да обясняват че си Нарнийци или смърфове.
През тази година гледат да се движат само с други вардарски македонци. На края през лятото отиват да поработят в Англия или Америка за да изкарат пари за следващата година. Като българи (цивлизация
). Като се върнат в РМ естествено много мразят "татарите", по навик и обясняват как са се сдобили с гражданство (ако някой е проверявал как стои въпроса и знае че трябва) само заради ученето. И само за малко заради дипломата. После ще се връща в РМ или ще бяга накъде в западна Европа.
Втора година "Аз съм от Македония!" "Чудесно..."
Полека осъзнават че като са от Македония никой не ги възприема като чужденци. Почват да завързват приятелства, вече може да бъдат видени в групи и с хора, които пък не са от РМ и всичко е нормално. Пак на бригада в чужбина по навик. По-редки посещения в РМ и вече не коментират много-много.
Трета година "Аз съм от Ботоля/Охрид/Скопие..." "Аз пък съм от София/Пловдив/Варна" (никой не намира за нужно да коментира повече, освен евентуално "как е времето там")
Започват да се носят подвиквания по коридорите "Ей, Пешо/Иване/Яна, айде да те водим на кафе! Айде а те водим у Битоля бре! Сакаш македонско девойче/момък?" (което в България пак си е леко странно, но си знаем че са по-консервативни и къде по-шеговитите, къде не толкова намеци за брак не са такова изключение).
Вече си е намерил/а работа в София за лятото. Никак не е рядко вече да има сериозна връзка с някой/я от Мизия, Тракия, Добруджа, София... Обикновено се е случило съвсем естествено.
Четвърта годинаРаботи си и учи нормално, има нормални взаимоотношения с всички наоколо. Започнал/а е сериозна професионална кариера или поне се надава да е такава. Проверява нещата с кредити за жилище в София. Ако не е женен/омъжена, вече има сериозна връзка и го планира. Връщане в РМ не се коментира. "Индентитетот" също.
Това е масов случай за последните 10-15 години. Не знам как ще е след още 50. И какво ще останало в РМ.
Лошото е че не помагат за приобщаване на останалите в РМ, освен да кажат че могат и те да дойдат и няма да имат никакви проблеми тук. Гледат на РМ като на изгубена кауза или панаир/зоопарк/концлагер - всеки се спасява поединично, а на хората там както са гледали на тях през първата година.
Като арабите избягали от Ирак, Палестина, Либия и т.н.
Автор
Тема: Лазар Младенов: „Двойни играчи” мамят България (Прочитано 24832 пати)